Български
English
Стенограми
П Р О Т О К О Л
№ 39
На 23 юли 2020 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика при следния
28/07/2020
П Р О Т О К О Л
№ 39
На 23 юли 2020 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Изслушване на кандидатите за подуправител на Националния осигурителен институт.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социалните услуги, изготвен на основание чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, въз основа на приетите на първо гласуване на 17 юли 2020 г. законопроект за изменение и допълнение на Закона за социалните услуги, № 054-01-55, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители на 23 юни 2020 г. и законопроект за изменение и допълнение на Закона за социалните услуги, № 054-01-71, внесен от Светлана Ангелова и група народни представители на 14 юли 2020 г. - за второ гласуване
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията, се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,27 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Хасан Адемов.
* * *
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги!
Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика със следния:
ДНЕВЕН РЕД:
1. Изслушване на кандидатите за подуправител на Националния осигурителен институт.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социалните услуги, изготвен на основание чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, въз основа на приетите на първо гласуване на 17 юли 2020 г. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социалните услуги, № 054-01-55, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители на 23 юни 2020 г. и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социалните услуги, № 054-01-71, внесен от Светлана Ангелова и група народни представители на 14 юли 2020 г. – за второ гласуване.
Който е съгласен да бъде подкрепен така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували 14 народни представители: за 14, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема.
Преминаваме към първа точка:
ИЗСЛУШВАНЕ НА КАНДИДАТИТЕ ЗА ПОДУПРАВИТЕЛ НА НАЦИОНАЛНИЯ ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ.
Колеги, на 8 юли 2020 г. приехме процедурните правила за изслушване на кандидати за подуправител на Националния осигурителен институт. Сега сме в хипотезата на IV от Процедурните правила, които бяхме приели. Ще Ви ги прочета, за да може да си ги припомним:
Изслушване на кандидатите.
1. Преди да изслуша предложените кандидати Комисията по труда, социалната и демографска политика, проверява представените документи и дали кандидатите отговарят на съответните изисквания за заемане на длъжността.
Такава проверка е направена. Кандидатът, за който има подадено заявление отговаря на изисквания на Кодекса за социално осигуряване за заемане на тази длъжност.
2. Изслушването се провежда в открито заседание на Комисията по труда социалната и демографската политика, което се излъчва в реално време, в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание.
3. Кандидатите се представят от вносителите на предложенията по азбучен ред на собствените им имена на кандидатите за подуправител – до 2 минути на кандидат.
Представянето включва и данни за специфичната подготовка, мотивацията, публичната репутация, обществената подкрепа за кандидата.
4. Кандидатите за подуправител представят концепция за дейността на Националния осигурителен институт – до 10 мин. На кандидат.
5. Комисията по труда, социалната и демографската политика, провежда разисквания по направените предложения. Народните представители поставят поотделно своите въпроси към кандидатите за подуправител, по азбучен ред на собствените им имена на кандидатите – до 2 мин. на народен представител за кандидат.
След изчерпване на зададените въпроси към съответния кандидат от всички народни представители, кандидатът отговаря до 10 мин.
6. Председателят на Комисията по труда, социалната и демографската политика задава в резюме въпросите на лицата по чл. 93, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, поставили въпроси, на които не е получен отговор.
7. Отговор на съответния кандидат на поставените въпроси по т. 6 – до 5 мин.
8. От изслушването се подготвя пълен стенографски протокол, който се публикува на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание.
9. Комисията изготвя по смисъла на чл. 93, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и внася Доклад от изслушването.
Комисията прилага към Доклада списък на кандидатите участвали в изслушването подредени по азбучен ред на собствените им имена. Към Доклада се прилагат и проекта на решение за избор на всеки кандидат за подуправител на Националния осигурителен институт.
10. Отказът на кандидат от участие в изслушването или оттегляне на кандидатура от вносителя не спира процедурата по отношение на останалите кандидати.
Това е процедурата, по която трябва да се проведе изслушването за кандидати на Националния осигурителен институт. Съгласно тази процедура преминаваме към представяне на кандидатите.
Госпожо Ангелова, имате думата да представите кандидатурата, която е внесена от ГЕРБ и Обединени патриоти.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! На основание чл. 37, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване и Решение на Народното събрание от 9 юли 2020 г. за Процедурните правила за условията и реда за предлагане на кандидати за подуправител на Националния осигурителен институт, както и процедурата за избор от Народното събрание, предлагаме за подуправител на Националния осигурителен институт кандидатурата на Весела Николова Караиванова-Начева.
Госпожа Караиванова е завършила висше икономическо образование в Университета за национално и световно стопанство, специалност „счетоводна отчетност“.
Професионалния си път започва през 1989 г. като икономист. В периода от 1992 до 2004 г. последователно заема различни длъжности в данъчната администрация.
Била е народен представител в 39-ото Народно събрание. Избрана е от 17. МИР – Пловдив област.
Избрана е за подуправител на Националния осигурителен институт през 2005 г. и преизбрана през 2009 г. и 2016 г.
От месец април 2011 г. до месец юни 2016 г. госпожа Караиванова съвместява функциите на директор на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“.
Като подуправител на Националния осигурителен институт госпожа Караиванова е била отговорна за създаването на нови структури. В дейността си в НОИ насочва усилията си към последователност на процесите, отговорност, ефективност за постигане устойчиви във времето резултати основани на прозрачност и законност.
По време на работата си въвежда добри практики и модели както и процедури за разглеждане на сигнали и жалби и подпомага оптимизацията на дейността на Института чрез намаляване на административния товар. Поддържа добра и бърза комуникация с народното представителство, неправителствените организации на работодателите и синдикатите, пенсионерските организации, като представлява и Обществения съвет на пенсионерските организации по въпросите на социалното осигуряване в България.
Всичко изложено до момента ни дава основание да предложим госпожа Весела Караиванова-Начева за длъжността подуправител на Националния осигурителен институт. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, уважаема госпожо Ангелова.
Следващата точка от Процедурните правила е кандидатите за подуправител да представят концепция за дейността на Националния осигурителен институт – до 10 мин. Ние сме в хипотезата на един кандидат.
Заповядайте, госпожо Караиванова. Но искам да се извиня от името на администрацията на Народното събрание – поради ремонтните дейности се оказа, че сме без интернет в момента. Това го разбираме сега. Затова не може да прожектирате.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Аз си позволих да оставя пред всеки един от Вас брошурка, в която са описани основните моменти от концепцията ми в качеството на кандидат за подуправител на Националния осигурителен институт и все още такъв в момента. Съжалявам, че няма да имам възможност да илюстрирам и това, което ще говоря пред Вас. Между другото, концепцията е качена в рубриката „Документи“ на страницата на Народното събрание, тя може да се види. Който има желание, мога да я изпратя и по електронна поща. Аз ще маркирам основните моменти в темите и важните неща, които са залегнали, за да има информираност, когато задавате въпроси и когато вземате решение за подкрепа или не на кандидатурата ми за подуправител на Националния осигурителен институт.
Самата тема на концепцията е за по-устойчива осигурителна система, приемственост и стабилност, в отговор на несигурността и демографските рискове. Националният осигурителен институт, не е необходимо да повтарям, но ще го кажа и за присъстващите външни лица, е администрация, на която по силата на Кодекса за социално осигуряване са възложени функции по управлението на държавното обществено осигуряване. Ние администрираме политиките на правителството в сферата на социалната политика. Имаме важни функции по отношение на администрирането на учителския пенсионен фонд, както и административното, техническо, правно и счетоводно сътрудничество и осигуряване на дейността на Фонд „Гарантирани вземания на работници и служители“.
Институтът отговаря за близо 10% от брутния вътрешен продукт на България. Естествено този мащаб на дейността и управлението на този публичен ресурс изисква огромна отговорност за ефективно, ефикасно и законосъобразно управление на публичния ресурс. Предпоставка за това е стабилността на работеща организация, каквато е Националният осигурителен институт и каквато смея, че аз в качеството ми на част от ръководството на Националния осигурителен институт от 2005 г. до момента, заедно с управителя, продължаваме да следваме и да сме подчинени на принципите на отчетност пред обществото, прозрачност в резултатите, приемственост и проследимост в действията, трипартизъм в управлението и участието на гражданите в това управление, имам предвид управлението на политиките, на различните дейности, които администрира Националният осигурителен институт, динамичност и приспособимост към промените.
В качеството ми на подуправител на Националния осигурителен институт няколко поредни мандата, имам удовлетворението, че съм допринесла за отстояване на тези принципи в практиката. Вярвам, че благодарение на моите усилия заинтересованите страни и обществото, както и Вие като народно представителство, пред Вас ние отчитаме дейността на Националния осигурителен институт, отчитаме бюджета на управлението на фондовете на държавното обществено осигуряване, вдъхваме доверие и постигаме една институционална стабилност, която е изключително важна в днешни времена. В Института работят и се стараем да привличаме професионалисти, за да може институцията да бъде надежден партньор не само в добрите, но особено в трудните моменти на гражданите на нашето общество.
Днес живеем в трудно и за съжаление несигурно време. Самата пандемия от коронавирус преобърна и представите ни за начин на общуване, и представите ни за работа, и представите ни за това как да вървим напред в обществото. България е изправена пред сериозни социални предизвикателства. Сред тях е необходимо да обърнем внимание и да подчертаем сериозния демографски преход, който се извършва в момента. Тези рискове и самите демографски проблеми намаляват броя на населението в трудоспособна възраст и увеличават тези, които ще разчитат на социална солидарност за издръжката си. Големи са в същото време и очакванията на българските граждани социалноосигурителната система да бъде по-важен фактор при сближаването ни със средните на Европейския съюз равнища, на доходите и жизнен стандарт.
Естествено на преден план стои въпросът как е възможно да се отговори на тези очаквания и едновременно с това да не допускаме финансова дестабилизация на системата. Чувствително се променя структурата на пазара на труда. Гъвкавите форми на заетост, работата в дигитална сфера, в дигитални платформи и в международни екипи все повече се превръщат в правило, отколкото в изключение. Тези хора също трябва да бъдат включени в осигурителната система, при това не само да допринасят към нея финансово, но и за да могат да черпят осигурителни права и да бъдат защитени по същия начин, както и работещите в традиционни форми на заетост.
България дълги години е пълноправен член на Европейския съюз. Ние, освен че придаваме източноевропейски колорит на европейския социален модел, но в същото време се стремим да черпим от добрия опит, добрите практики на държавите от Запада, и поради тази причина Националният осигурителен институт, в качеството му на сродна организация с други осигурителни системи в Европа, е пълноправен член и на МАСО, и на Европейската социалноикономическа платформа, за да можем да превърнем общоевропейските инициативи като социални права и европейски стълб в реално време чрез нашето национално законодателство.
Все повече българи учат и работят в чужбина. Националният осигурителен институт трябва да гарантира и правилното прилагане на законодателството в областта на координацията на системите за социална сигурност, за да могат всички български граждани, независимо къде пребивават, да се чувстват защитени срещу икономическите рискове.
Изброих тези предизвикателства, за да споделя убедеността си, че днес повече от всякога е от първостепенна важност за Националния осигурителен институт да бъде по-адаптивна към промените организация и по-дръзко да посреща предизвикателствата, които несигурността на нашето време носи. И точно поради това повече от всякога Институтът се нуждае от приемственост и стабилност, защото успехите са устойчиви, когато надграждат вече постигнатото – и доброто, и лошо, и радостта от признанието, и от горчивите уроци на грешките.
Основополагащ момент в моята концепция, в качеството ми на кандидат за подуправител за следващ мандат, е да осигури успешното изпълнение на действащата стратегия за развитие на Националния осигурителен институт за периода 2018 – 2021 г.
В предходните няколко години в Националния осигурителен институт бяха подети много положителни инициативи и смятам за важно те да бъдат продължени и на един следващ етап завършени. Затова и в следващите части на концепцията представям своите предложения за приоритетни инициативи, които биха могли да залегнат и в новата стратегия за развитие на Института след 2021 г.
Приоритетна инициатива 1 – Национален осигурителен институт – престижно място за работа. Много пъти тук с Вас сме споделяли, че благодарение на Вашата подкрепа, когато гласуваме бюджета и на Националния осигурителен институт за увеличение на Фонд „Работна заплата“, когато гласуваме бюджета по отношение на капиталовите разходи, всичко това дава изключително силен стимул и мотивира служителите в Националния осигурителен институт да подхождат със съответната отговорност и професионализъм при изпълнение на своите задачи. Винаги те виждат във Вас и подкрепа по отношение на материализирането на техния труд, и по отношение на подкрепа за създаване на по-добри здравословни и безопасни условия на труд.
Съжалявам, че няма да може да видите, но на сайта на Националния осигурителен институт може да погледнете и Програмата за енергийна ефективност на сградата на Националния осигурителен институт. Ние в момента се помещаваме в сграда, която е от 60-те години – бившият Комитет по планиране навремето. Там съм илюстрирала как тя ще изглежда 2021 г., с оглед на мерките, които сме предприели за енергийна ефективност, със съответните зали за конферентна връзка с международните осигурителни институти, със съответните зали за почивка на служителите, мястото, където те могат да ползват библиотеката на Националния осигурителен институт и добрите приемни – широки и просторни, за обслужване на гражданите.
Знанията и уменията на тези колеги, на всички служители, са ключът към добрите резултати при управлението на всяка една организация. Публично известен факт е, че намаляването на населението и неговото застаряване неизбежно ще се отрази на числеността и възрастовата структура на работната сила. От друга страна, не бива да изключваме и засилващите се тенденции в конкуренцията за привличане и особено между държавната администрация и корпоративния сектор за привличане на най-знаещите и можещите кадри.
За Националния осигурителен институт като организация, която отговаря за управлението на изключително голям дял публичен ресурс от брутния вътрешен продукт и близо 3500 служители, това не е въпрос без значение. За редица функции, особено информационни и комуникационни технологии, международна дейност, медицинска…
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Имахте 10 минути за представянето…
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Извинявайте. Аз съм още в началото. Да, извинявайте, това не го бях отчела. По друг начин бях структурирала слайда. Да, извинявайте.
Само по себе си това е задача, която стои пред Националния осигурителен институт и за която ние имаме сериозни теми за дискусия. Въпреки че с мъдрото планиране на наличните публични ресурси, конкретно стъпка по стъпка, ние можем да подобрим генерацията на поколенията и да привлечем млади и можещи хора.
Съжалявам, извинявайте.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Караиванова.
Колеги, преминаваме към следващата точка от процедурните правила. Тя е – народните представители представят поотделно своите въпроси към кандидатите, в случая към кандидата, до две минути за народен представител. След изчерпване на зададените въпроси към съответния кандидат от всички народни представители, кандидатът отговаря до 10 минути.
Заповядайте, имате възможност да зададете въпроси.
Заповядайте, госпожо Желева.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Караиванова, във Вашето изказване, Вие също споменахте Стратегията за развитие на НОИ за периода 2018 – 2021 г. Като дългогодишен подуправител, Вие сигурно много добре сте запозната с основните принципи и акценти, и най-вече стратегическите цели в този стратегически документ.
Искам да попитам, съвсем накратко относно Вашето виждане и действия относно цел три. Именно: „Подобряване на контрола при управлението на финансовия ресурс на държавното обществено осигуряване и изпълнение на дейностите в НОИ“. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Желева.
Други, колеги?
Искам да задам два въпроса. Уважаема госпожо Караиванова, уважаеми колеги! Вие сте дългогодишен подуправител на Националния осигурителен институт. Мен ме интересува последният мандат, какви са успехите, които постигна Националния осигурителен институт и Вашето участие в тези успехи?
Естествено от друга страна, какви са проблемите, най-големите проблеми, които трябва Националния осигурителен институт да реши в своята дейност?
Вторият въпрос, който се опитвам да формулирам е свързан с един от приоритетите във Вашата концепция, той е: развитието на човешките ресурси и тяхната квалификация? Няма да говоря за тяхното заплащане, защото знам, с какви средства от разходите се издържат служителите от системата на социалното осигуряване.
Въпросът, който поставям е свързан с квалификацията и преквалификацията на кадрите, така че дейностите и службите в Националния осигурителен институт да станат атрактивни за качествени кандидати, а не за такива, които трудно се справят със задълженията си.
Други въпроси, колеги?
Заповядайте, госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Караиванова, моят въпрос е свързан с месеците, които ни се наложи да преодолеем по време на коронавируса. Част от Вашата програма и в предходните периоди, когато бяхте избирана за подуправител бяха свързани с подобряване на потребителската удовлетвореност и достъпа, и достъпността до обслужване. В този случай по време на коронавируса доста сериозна реорганизация се наложи по отношение на тази достъпност, защото не винаги тази електронна среда, за която Вие говорите най-вече беше ефективен инструмент. Точно обратното.
Голяма част от хората, които получаваха своите пенсии бяха в невъзможност тези, които не получават директно през дебитните карти и по банков път. Точно именно с дебитните карти нямаха възможност да стигнат до населените места. Как реорганизирахте процесите? В следващата програма, която в крайна сметка сте си начертали, ние виждаме само рамките. Предприели ли сте някакви действия за разработване на такъв по-ефективен план за подобряване на тази достъпност? Защото до мен стигнаха сигнали и с оглед на забавянето на отпускането на заявления за пенсии, за получаване на пенсии и забавяне на обработка на документацията по време на коронавируса, и за хора, които в крайна сметка не са им определени пенсиите в рамките на определения от Закона срок.
Въпросите са ми в тази посока. Когато има подобни форсмажорни обстоятелства, имате ли някаква насока в бъдеще как ще действате?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Клисурска.
Други въпроси, колеги? Не виждам.
Заповядайте, госпожо Караиванова да отговорите на така поставените въпроси.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Благодаря Ви.
Благодаря, уважаеми народни представители за въпросите, които зададохте. Наистина те са от изключителна важност. Приоритетно ще започна отговора си отзад-напред с въпроса на госпожа Клисурска, защото той ме смути. Съвсем отговорно в качеството си подуправител на Националния осигурителен институт в момента и лице, което по силата на изрична заповед на управителя на Националния осигурителен институт му е възложена организацията и контрола върху изпълнение на специализираната администрация, в която администрация се включва и дирекция „Пенсии“ мога да Ви кажа, че ние нямаме неприето заявление на кандидат за пенсия.
Формите, които бяха установени за комуникация между гражданите и Националния осигурителен институт бяха няколко. Електронната форма е само една от тях. В нашите изнесени работни места и в териториалните ни структури, независимо къде се намира пенсионера, той може да подаде във всеки един момент своето заявление за отпускане на пенсия, да го изпрати по пощата заедно със съответните документи. Нашите приемни по време на коронавируса и по време на всички заповеди, които бяха издадени от министъра на здравеопазването за дистанционна форма на работа, за ограничаване на приема, за затваряне на приемните – това в Националния осигурителен институт не се е случило.
Ние имахме много малко дни във форма на дистанционна заетост. Лично аз и управителят в големите стълпотворения, когато не се спазваха отстоянията от метър и половина, сме слизали долу при хората в приемните освен за морална подкрепа на служителите, които работят в приемните, за да подпомогнем хората, които чакаха да подадат своите заявление.
Много силно се използваше контактната форма на контактния център чрез Български пощи за връзка с Националния осигурителен институт. Заявления за пенсия можеше да се подаде и във всеки клон на банка. Заявление за пенсия можеше да се подаде във всеки клон на Български пощи. Така че, ние сме създали тази организация.
На този етап единствено забавяне извън рамките на законоустановения четиримесечен срок за отпускане на пенсията, тук неведнъж сме говорили, че пенсионното производство е изключително сложен процес, съчетаващ в себе си познанията на национално законодателство преди 40 години, първични форми на документация оттогава. Единственото забавяне може да стане по силата на необходимостта от допълнителни изисквания за проверки в съответните осигурители или когато чакаме удостоверяване на стаж на лица, които имат такъв положен от страни – членки на Европейския съюз или страни, с които Националния осигурителен институт има договори.
Бих била удовлетворена, ако има такъв конкретен случай, с който Вие сте запозната да ме уведомите мен, за да мога да взема съответните мерки и да го коригираме. Държа да кажа, че колегите от приемната и оперативното управление, служителите на ръководни нива, на нива дирекции и отдели, направиха и невъзможното, за да няма необслужен клиент. Буквално идваха хора, директно от летището, без да спазват карантината, никой не сме върнали – със съответните мерки за дезинфекция, с изолирането в специална зала, така че това са основните моменти.
Да, Вие сте права, че само електронната форма на комуникация не е достатъчна. В по-голямата си част, въпреки че поколението на младите пенсионери вече на този етап е след 50-тата година и те ползват електронни форми на комуникация. Все още има пенсионери, които предпочитат директния контакт. Ние имаме изградени приемни за тази цел. Нашите директори на дирекция „Пенсии“ независимо, дали са в териториалните поделения на Националния осигурителен институт, или в Централно управление са в готовност да подпомогнат всеки.
Създадохме чрез Обществения съвет на пенсионерските организации възможност при заявка от тяхна страна наши служители да отидат там на място и да подпомогнат членове на пенсионерските организации в попълването на документите.
Това, към което се стремим е електронно-осигурително досие, което ще събере в себе си стажа не само положен в България, но и стажа чрез електронно структурираните документи, който идва като потвърждение от останалите европейски страни, и от останалите европейски институти. Такава комуникация в момента тече с Испания, която е направила електронни досиета на всички българи, които са положили труд в Испания и в момента ние получаваме на един файл буквално в реално време с много малка часова разлика в дни информация за техния стаж в съответната страна, за да може той да се сумира и да се прибави към стажа за преценка на правото.
Доктор Адемов, по отношение, да, наистина човешкият фактор е изключително важен в институция, каквато е Националният осигурителен институт, по нейното призвание. Аз си давам сметка, че един ръководител не би бил успешен, ако зад него не стоят усилията и труда, и професионалните качества на служителите в Националния осигурителен институт. Освен библиотеката на знанието, която от тази година стартираме и започваме да развиваме, ние имаме изключително много форми на обучения, форми на менторство, форми на приемственост от по-възрастни към по-млади служители и не без значение е възможността тези служители да могат да ползват базите за профилактика, рехабилитация и одит почти на символични цени на себестойност, за да могат да отдъхнат със своите семейства.
Но аз мисля, че изключително важно е личният пример на ръководния състав на Националния осигурителен институт и той действа като изключително мотивиращ фактор и за тяхната институционална принадлежност. Аз съм в Националния осигурителен институт от 2005 г. и трябва да Ви кажа – преди това съм била в държавна администрация Национална агенция за приходите, където съм считала, че там събирайки ни тогава от институтите млада администрация, има най-добрата институционална принадлежност. Но това, което видях като съградено в Националния осигурителен институт и продължавам да наблюдавам е институционалната принадлежност на всеки един от служителите. За тях няма събота и неделя, те са корпоративно социално отговорни, включваме се в различни социални инициативи, които подпомагаме, включваме се в обучения между самите териториални поделения в страната.
И не на последно място, виждайки свободата на взаимоотношенията във висшето ръководство на Националния осигурителен институт те са по-спокойни и техният продукт е изключително по-качествен. Но те виждат и подкрепата, която имаме чрез различните форми на гласуване в Народното събрание и в Комисията на техните отчети, така че от тяхно име Ви благодаря. А ние като ръководство остава само да развиваме техните тези качества.
По отношение на проблемите, които предстоят за реализация. На 10 юли в страната ни се случи едно изключително историческо събитие и това е включването ни в ИЕРЕМ 2. Вие знаете, че превалутирането на националната валута в евро ще постави пред изпитания документите, първичните документи, с които ние работим. Ние годишно изплащаме пет милиона обезщетения, 2 млн. и 150 хил. са пенсиите. Всички тези разпореждания трябва да бъдат приравнени на единната европейска валута.
Имаме вече опита на други страни – членки на Европейския съюз, с които имаме добри контакти и аз мисля, че Националният осигурителен институт чрез своите експерти, а защо не и с помощта на всички институции, ние ще успеем да преодолеем и това предизвикателство и да унифицираме първичните си документи и разпорежданията, които издаваме съгласно изискванията на договора, който България е подписала и предстои да финализира, дай боже, в най-скоро време.
По отношение на подобряване на контрола. Този въпрос беше на първо място. Последен, завършвам с него, но не и по значение, риска и превенцията от осигурителни измами, било то умишлено, било то съвсем неволно, е изключително важно за Националния осигурителен институт и за неговото ефективно управление на публичния ресурс. Това не би било възможно без взаимодействието с останалите институции – МВР, Министерството на здравето по отношение на инвалидните пенсии, Националната агенция по приходите, Инспекцията по труда и заетостта по отношение на формите на заетост – фиктивни, които все по-често наблюдаваме.
Аз съм заложила, Вие в брошурата ще видите на няколко подхода, които са изключително важни. Това е унифициране на подхода, тоест методологията по отношение на прилагане на обстоятелствата по вземане на решения за изпращане на обезщетенията във всяко едно териториално поделение да бъде единна, тя да бъде синхронизирана със съдебните решения, които са излезли във връзка с това.
И второ, изключително важно място, това е управлението на риска. Трябва да го анализираме, трябва да го идентифицираме в Националния осигурителен институт. Това е заложено като самостоятелен стратегически документ чрез вътрешния одит, чрез одитните пътеки и доброто финансово управление. Така че мисля, че по отношение на контролната среда и вменените допълнителни функции чрез – и новото Постановление на Министерски съвет за изплащане на разходите за компенсации вследствие на пандемията и подпомагане на бизнеса, аз мисля, че той се засилва и приоритетно е за ръководството да работи в тази посока. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, колеги.
Доктор Поповски е пропуснал възможността да зададе въпрос.
Ще Ви моля много накратко да дадем възможност на госпожа Караиванова да отговори.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Караиванова, уважаеми колеги! Аз съжалявам, че преди малко пропуснах времето за въпроса, но моят въпрос е следния: в условията на COVID епидемията се натъкваме на един нов разход на Националния осигурителен институт. Това са болничните за хората, които са под карантина. Имате ли представа за първите шест месеца какъв е преразходът в бюджета точно по този параграф? Имате ли идея какви средства трябва да се заложат за новия бюджет, защото виждаме, че тази епидемия не си отива, напротив, се разраства леко тревожно в последните 15 – 20 дни и излиза от клъстерното, излиза към дифузно увеличение на болните, което е леко тревожно. И ако в момента ние имаме 400 – 500 болни хоспитализирани в страната и само 30 души на респираторни машини в реанимацията, ние имаме поне няколко хиляди души едновременно всеки ден, които са в болничен платен от НОИ за това, че са карантинирани за 14 дни – това не е малко време. Всеки един такъв карантиниран е минимум 14 дни.
С новата наредба на министър Ананиев и самите амбулаторни пациенти също карантината се намали – знаете от 28 на 14 дни. Тоест, тук трябва да се предвиди много скоро и много спешно в новия бюджет такова перо, каквото не беше предвидено. За пръв път знаете се сблъскваме с такава болест и с такава световна пандемия, епидемия на територията на страната. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, има ли други въпроси все пак да попитам? Няма.
Заповядайте, госпожо Караиванова.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Аз съм се подготвила с определена статистика. Да, в момента болничните листове, общо за карантина в това число и за COVID за периода 13 март – 22 юли, са 23 400 бр. Брой болнични листове с карантина, защото имам предвид заушка, други…, само за COVID са 10 499 бр. Общият брой на болнични листове плюс тези, които включват карантина, е 790 869. В цифрово изражение това е с 20,7% увеличение на разхода за временна неработоспособност. Да, ние сме предвидили тези средства за следващата година, но все още очакваме макро-рамка, така че те са на база на отчетни данни към настоящия момент.
Съвсем в рамките на предварителните отчетни данни бих искала да Ви кажа, че изключваме болничните листове издадени за карантина – дали била поради COVID или друг тип заболявания, които предполагат карантина, броят на болничните листа за този период е намалял чувствително с 265 хил., което има своето отражение и във финансов аспект.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Караиванова.
Колеги, следващата точка от Процедурните правила е председателят на Комисията задава в резюме въпросите на лицата по чл. 93, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание поставя въпроси, на които не е получен отговор. Това са неправителствени организации, журналисти, на специализираната страница на Комисията по труда социалната и демографската политика няма зададени въпроси, така че приключваме и с тази точка.
С това приключваме процедурата по изслушване в Комисията по труда социалната и демографската политика. Това, което искам да обява пред уважаемите колеги, е че Комисията ще изготви Доклад на базата на това изслушване и проект за решение, които ще бъдат представени в Народното събрание и ще продължи следващата точка или следващата седмица, изслушването в Народното събрание в пленарна зала.
Благодаря Ви, уважаема госпожо Караиванова.
Благодаря на колегите участващи в дискусията.
...
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХАСАН АДЕМОВ
Стенограф:
Елеонора Богданова
№ 39
На 23 юли 2020 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Изслушване на кандидатите за подуправител на Националния осигурителен институт.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социалните услуги, изготвен на основание чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, въз основа на приетите на първо гласуване на 17 юли 2020 г. законопроект за изменение и допълнение на Закона за социалните услуги, № 054-01-55, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители на 23 юни 2020 г. и законопроект за изменение и допълнение на Закона за социалните услуги, № 054-01-71, внесен от Светлана Ангелова и група народни представители на 14 юли 2020 г. - за второ гласуване
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията, се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,27 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Хасан Адемов.
* * *
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги!
Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика със следния:
ДНЕВЕН РЕД:
1. Изслушване на кандидатите за подуправител на Националния осигурителен институт.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социалните услуги, изготвен на основание чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, въз основа на приетите на първо гласуване на 17 юли 2020 г. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социалните услуги, № 054-01-55, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители на 23 юни 2020 г. и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социалните услуги, № 054-01-71, внесен от Светлана Ангелова и група народни представители на 14 юли 2020 г. – за второ гласуване.
Който е съгласен да бъде подкрепен така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували 14 народни представители: за 14, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема.
Преминаваме към първа точка:
ИЗСЛУШВАНЕ НА КАНДИДАТИТЕ ЗА ПОДУПРАВИТЕЛ НА НАЦИОНАЛНИЯ ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ.
Колеги, на 8 юли 2020 г. приехме процедурните правила за изслушване на кандидати за подуправител на Националния осигурителен институт. Сега сме в хипотезата на IV от Процедурните правила, които бяхме приели. Ще Ви ги прочета, за да може да си ги припомним:
Изслушване на кандидатите.
1. Преди да изслуша предложените кандидати Комисията по труда, социалната и демографска политика, проверява представените документи и дали кандидатите отговарят на съответните изисквания за заемане на длъжността.
Такава проверка е направена. Кандидатът, за който има подадено заявление отговаря на изисквания на Кодекса за социално осигуряване за заемане на тази длъжност.
2. Изслушването се провежда в открито заседание на Комисията по труда социалната и демографската политика, което се излъчва в реално време, в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание.
3. Кандидатите се представят от вносителите на предложенията по азбучен ред на собствените им имена на кандидатите за подуправител – до 2 минути на кандидат.
Представянето включва и данни за специфичната подготовка, мотивацията, публичната репутация, обществената подкрепа за кандидата.
4. Кандидатите за подуправител представят концепция за дейността на Националния осигурителен институт – до 10 мин. На кандидат.
5. Комисията по труда, социалната и демографската политика, провежда разисквания по направените предложения. Народните представители поставят поотделно своите въпроси към кандидатите за подуправител, по азбучен ред на собствените им имена на кандидатите – до 2 мин. на народен представител за кандидат.
След изчерпване на зададените въпроси към съответния кандидат от всички народни представители, кандидатът отговаря до 10 мин.
6. Председателят на Комисията по труда, социалната и демографската политика задава в резюме въпросите на лицата по чл. 93, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, поставили въпроси, на които не е получен отговор.
7. Отговор на съответния кандидат на поставените въпроси по т. 6 – до 5 мин.
8. От изслушването се подготвя пълен стенографски протокол, който се публикува на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание.
9. Комисията изготвя по смисъла на чл. 93, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и внася Доклад от изслушването.
Комисията прилага към Доклада списък на кандидатите участвали в изслушването подредени по азбучен ред на собствените им имена. Към Доклада се прилагат и проекта на решение за избор на всеки кандидат за подуправител на Националния осигурителен институт.
10. Отказът на кандидат от участие в изслушването или оттегляне на кандидатура от вносителя не спира процедурата по отношение на останалите кандидати.
Това е процедурата, по която трябва да се проведе изслушването за кандидати на Националния осигурителен институт. Съгласно тази процедура преминаваме към представяне на кандидатите.
Госпожо Ангелова, имате думата да представите кандидатурата, която е внесена от ГЕРБ и Обединени патриоти.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! На основание чл. 37, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване и Решение на Народното събрание от 9 юли 2020 г. за Процедурните правила за условията и реда за предлагане на кандидати за подуправител на Националния осигурителен институт, както и процедурата за избор от Народното събрание, предлагаме за подуправител на Националния осигурителен институт кандидатурата на Весела Николова Караиванова-Начева.
Госпожа Караиванова е завършила висше икономическо образование в Университета за национално и световно стопанство, специалност „счетоводна отчетност“.
Професионалния си път започва през 1989 г. като икономист. В периода от 1992 до 2004 г. последователно заема различни длъжности в данъчната администрация.
Била е народен представител в 39-ото Народно събрание. Избрана е от 17. МИР – Пловдив област.
Избрана е за подуправител на Националния осигурителен институт през 2005 г. и преизбрана през 2009 г. и 2016 г.
От месец април 2011 г. до месец юни 2016 г. госпожа Караиванова съвместява функциите на директор на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“.
Като подуправител на Националния осигурителен институт госпожа Караиванова е била отговорна за създаването на нови структури. В дейността си в НОИ насочва усилията си към последователност на процесите, отговорност, ефективност за постигане устойчиви във времето резултати основани на прозрачност и законност.
По време на работата си въвежда добри практики и модели както и процедури за разглеждане на сигнали и жалби и подпомага оптимизацията на дейността на Института чрез намаляване на административния товар. Поддържа добра и бърза комуникация с народното представителство, неправителствените организации на работодателите и синдикатите, пенсионерските организации, като представлява и Обществения съвет на пенсионерските организации по въпросите на социалното осигуряване в България.
Всичко изложено до момента ни дава основание да предложим госпожа Весела Караиванова-Начева за длъжността подуправител на Националния осигурителен институт. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, уважаема госпожо Ангелова.
Следващата точка от Процедурните правила е кандидатите за подуправител да представят концепция за дейността на Националния осигурителен институт – до 10 мин. Ние сме в хипотезата на един кандидат.
Заповядайте, госпожо Караиванова. Но искам да се извиня от името на администрацията на Народното събрание – поради ремонтните дейности се оказа, че сме без интернет в момента. Това го разбираме сега. Затова не може да прожектирате.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Аз си позволих да оставя пред всеки един от Вас брошурка, в която са описани основните моменти от концепцията ми в качеството на кандидат за подуправител на Националния осигурителен институт и все още такъв в момента. Съжалявам, че няма да имам възможност да илюстрирам и това, което ще говоря пред Вас. Между другото, концепцията е качена в рубриката „Документи“ на страницата на Народното събрание, тя може да се види. Който има желание, мога да я изпратя и по електронна поща. Аз ще маркирам основните моменти в темите и важните неща, които са залегнали, за да има информираност, когато задавате въпроси и когато вземате решение за подкрепа или не на кандидатурата ми за подуправител на Националния осигурителен институт.
Самата тема на концепцията е за по-устойчива осигурителна система, приемственост и стабилност, в отговор на несигурността и демографските рискове. Националният осигурителен институт, не е необходимо да повтарям, но ще го кажа и за присъстващите външни лица, е администрация, на която по силата на Кодекса за социално осигуряване са възложени функции по управлението на държавното обществено осигуряване. Ние администрираме политиките на правителството в сферата на социалната политика. Имаме важни функции по отношение на администрирането на учителския пенсионен фонд, както и административното, техническо, правно и счетоводно сътрудничество и осигуряване на дейността на Фонд „Гарантирани вземания на работници и служители“.
Институтът отговаря за близо 10% от брутния вътрешен продукт на България. Естествено този мащаб на дейността и управлението на този публичен ресурс изисква огромна отговорност за ефективно, ефикасно и законосъобразно управление на публичния ресурс. Предпоставка за това е стабилността на работеща организация, каквато е Националният осигурителен институт и каквато смея, че аз в качеството ми на част от ръководството на Националния осигурителен институт от 2005 г. до момента, заедно с управителя, продължаваме да следваме и да сме подчинени на принципите на отчетност пред обществото, прозрачност в резултатите, приемственост и проследимост в действията, трипартизъм в управлението и участието на гражданите в това управление, имам предвид управлението на политиките, на различните дейности, които администрира Националният осигурителен институт, динамичност и приспособимост към промените.
В качеството ми на подуправител на Националния осигурителен институт няколко поредни мандата, имам удовлетворението, че съм допринесла за отстояване на тези принципи в практиката. Вярвам, че благодарение на моите усилия заинтересованите страни и обществото, както и Вие като народно представителство, пред Вас ние отчитаме дейността на Националния осигурителен институт, отчитаме бюджета на управлението на фондовете на държавното обществено осигуряване, вдъхваме доверие и постигаме една институционална стабилност, която е изключително важна в днешни времена. В Института работят и се стараем да привличаме професионалисти, за да може институцията да бъде надежден партньор не само в добрите, но особено в трудните моменти на гражданите на нашето общество.
Днес живеем в трудно и за съжаление несигурно време. Самата пандемия от коронавирус преобърна и представите ни за начин на общуване, и представите ни за работа, и представите ни за това как да вървим напред в обществото. България е изправена пред сериозни социални предизвикателства. Сред тях е необходимо да обърнем внимание и да подчертаем сериозния демографски преход, който се извършва в момента. Тези рискове и самите демографски проблеми намаляват броя на населението в трудоспособна възраст и увеличават тези, които ще разчитат на социална солидарност за издръжката си. Големи са в същото време и очакванията на българските граждани социалноосигурителната система да бъде по-важен фактор при сближаването ни със средните на Европейския съюз равнища, на доходите и жизнен стандарт.
Естествено на преден план стои въпросът как е възможно да се отговори на тези очаквания и едновременно с това да не допускаме финансова дестабилизация на системата. Чувствително се променя структурата на пазара на труда. Гъвкавите форми на заетост, работата в дигитална сфера, в дигитални платформи и в международни екипи все повече се превръщат в правило, отколкото в изключение. Тези хора също трябва да бъдат включени в осигурителната система, при това не само да допринасят към нея финансово, но и за да могат да черпят осигурителни права и да бъдат защитени по същия начин, както и работещите в традиционни форми на заетост.
България дълги години е пълноправен член на Европейския съюз. Ние, освен че придаваме източноевропейски колорит на европейския социален модел, но в същото време се стремим да черпим от добрия опит, добрите практики на държавите от Запада, и поради тази причина Националният осигурителен институт, в качеството му на сродна организация с други осигурителни системи в Европа, е пълноправен член и на МАСО, и на Европейската социалноикономическа платформа, за да можем да превърнем общоевропейските инициативи като социални права и европейски стълб в реално време чрез нашето национално законодателство.
Все повече българи учат и работят в чужбина. Националният осигурителен институт трябва да гарантира и правилното прилагане на законодателството в областта на координацията на системите за социална сигурност, за да могат всички български граждани, независимо къде пребивават, да се чувстват защитени срещу икономическите рискове.
Изброих тези предизвикателства, за да споделя убедеността си, че днес повече от всякога е от първостепенна важност за Националния осигурителен институт да бъде по-адаптивна към промените организация и по-дръзко да посреща предизвикателствата, които несигурността на нашето време носи. И точно поради това повече от всякога Институтът се нуждае от приемственост и стабилност, защото успехите са устойчиви, когато надграждат вече постигнатото – и доброто, и лошо, и радостта от признанието, и от горчивите уроци на грешките.
Основополагащ момент в моята концепция, в качеството ми на кандидат за подуправител за следващ мандат, е да осигури успешното изпълнение на действащата стратегия за развитие на Националния осигурителен институт за периода 2018 – 2021 г.
В предходните няколко години в Националния осигурителен институт бяха подети много положителни инициативи и смятам за важно те да бъдат продължени и на един следващ етап завършени. Затова и в следващите части на концепцията представям своите предложения за приоритетни инициативи, които биха могли да залегнат и в новата стратегия за развитие на Института след 2021 г.
Приоритетна инициатива 1 – Национален осигурителен институт – престижно място за работа. Много пъти тук с Вас сме споделяли, че благодарение на Вашата подкрепа, когато гласуваме бюджета и на Националния осигурителен институт за увеличение на Фонд „Работна заплата“, когато гласуваме бюджета по отношение на капиталовите разходи, всичко това дава изключително силен стимул и мотивира служителите в Националния осигурителен институт да подхождат със съответната отговорност и професионализъм при изпълнение на своите задачи. Винаги те виждат във Вас и подкрепа по отношение на материализирането на техния труд, и по отношение на подкрепа за създаване на по-добри здравословни и безопасни условия на труд.
Съжалявам, че няма да може да видите, но на сайта на Националния осигурителен институт може да погледнете и Програмата за енергийна ефективност на сградата на Националния осигурителен институт. Ние в момента се помещаваме в сграда, която е от 60-те години – бившият Комитет по планиране навремето. Там съм илюстрирала как тя ще изглежда 2021 г., с оглед на мерките, които сме предприели за енергийна ефективност, със съответните зали за конферентна връзка с международните осигурителни институти, със съответните зали за почивка на служителите, мястото, където те могат да ползват библиотеката на Националния осигурителен институт и добрите приемни – широки и просторни, за обслужване на гражданите.
Знанията и уменията на тези колеги, на всички служители, са ключът към добрите резултати при управлението на всяка една организация. Публично известен факт е, че намаляването на населението и неговото застаряване неизбежно ще се отрази на числеността и възрастовата структура на работната сила. От друга страна, не бива да изключваме и засилващите се тенденции в конкуренцията за привличане и особено между държавната администрация и корпоративния сектор за привличане на най-знаещите и можещите кадри.
За Националния осигурителен институт като организация, която отговаря за управлението на изключително голям дял публичен ресурс от брутния вътрешен продукт и близо 3500 служители, това не е въпрос без значение. За редица функции, особено информационни и комуникационни технологии, международна дейност, медицинска…
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Имахте 10 минути за представянето…
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Извинявайте. Аз съм още в началото. Да, извинявайте, това не го бях отчела. По друг начин бях структурирала слайда. Да, извинявайте.
Само по себе си това е задача, която стои пред Националния осигурителен институт и за която ние имаме сериозни теми за дискусия. Въпреки че с мъдрото планиране на наличните публични ресурси, конкретно стъпка по стъпка, ние можем да подобрим генерацията на поколенията и да привлечем млади и можещи хора.
Съжалявам, извинявайте.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Караиванова.
Колеги, преминаваме към следващата точка от процедурните правила. Тя е – народните представители представят поотделно своите въпроси към кандидатите, в случая към кандидата, до две минути за народен представител. След изчерпване на зададените въпроси към съответния кандидат от всички народни представители, кандидатът отговаря до 10 минути.
Заповядайте, имате възможност да зададете въпроси.
Заповядайте, госпожо Желева.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Караиванова, във Вашето изказване, Вие също споменахте Стратегията за развитие на НОИ за периода 2018 – 2021 г. Като дългогодишен подуправител, Вие сигурно много добре сте запозната с основните принципи и акценти, и най-вече стратегическите цели в този стратегически документ.
Искам да попитам, съвсем накратко относно Вашето виждане и действия относно цел три. Именно: „Подобряване на контрола при управлението на финансовия ресурс на държавното обществено осигуряване и изпълнение на дейностите в НОИ“. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Желева.
Други, колеги?
Искам да задам два въпроса. Уважаема госпожо Караиванова, уважаеми колеги! Вие сте дългогодишен подуправител на Националния осигурителен институт. Мен ме интересува последният мандат, какви са успехите, които постигна Националния осигурителен институт и Вашето участие в тези успехи?
Естествено от друга страна, какви са проблемите, най-големите проблеми, които трябва Националния осигурителен институт да реши в своята дейност?
Вторият въпрос, който се опитвам да формулирам е свързан с един от приоритетите във Вашата концепция, той е: развитието на човешките ресурси и тяхната квалификация? Няма да говоря за тяхното заплащане, защото знам, с какви средства от разходите се издържат служителите от системата на социалното осигуряване.
Въпросът, който поставям е свързан с квалификацията и преквалификацията на кадрите, така че дейностите и службите в Националния осигурителен институт да станат атрактивни за качествени кандидати, а не за такива, които трудно се справят със задълженията си.
Други въпроси, колеги?
Заповядайте, госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Караиванова, моят въпрос е свързан с месеците, които ни се наложи да преодолеем по време на коронавируса. Част от Вашата програма и в предходните периоди, когато бяхте избирана за подуправител бяха свързани с подобряване на потребителската удовлетвореност и достъпа, и достъпността до обслужване. В този случай по време на коронавируса доста сериозна реорганизация се наложи по отношение на тази достъпност, защото не винаги тази електронна среда, за която Вие говорите най-вече беше ефективен инструмент. Точно обратното.
Голяма част от хората, които получаваха своите пенсии бяха в невъзможност тези, които не получават директно през дебитните карти и по банков път. Точно именно с дебитните карти нямаха възможност да стигнат до населените места. Как реорганизирахте процесите? В следващата програма, която в крайна сметка сте си начертали, ние виждаме само рамките. Предприели ли сте някакви действия за разработване на такъв по-ефективен план за подобряване на тази достъпност? Защото до мен стигнаха сигнали и с оглед на забавянето на отпускането на заявления за пенсии, за получаване на пенсии и забавяне на обработка на документацията по време на коронавируса, и за хора, които в крайна сметка не са им определени пенсиите в рамките на определения от Закона срок.
Въпросите са ми в тази посока. Когато има подобни форсмажорни обстоятелства, имате ли някаква насока в бъдеще как ще действате?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Клисурска.
Други въпроси, колеги? Не виждам.
Заповядайте, госпожо Караиванова да отговорите на така поставените въпроси.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Благодаря Ви.
Благодаря, уважаеми народни представители за въпросите, които зададохте. Наистина те са от изключителна важност. Приоритетно ще започна отговора си отзад-напред с въпроса на госпожа Клисурска, защото той ме смути. Съвсем отговорно в качеството си подуправител на Националния осигурителен институт в момента и лице, което по силата на изрична заповед на управителя на Националния осигурителен институт му е възложена организацията и контрола върху изпълнение на специализираната администрация, в която администрация се включва и дирекция „Пенсии“ мога да Ви кажа, че ние нямаме неприето заявление на кандидат за пенсия.
Формите, които бяха установени за комуникация между гражданите и Националния осигурителен институт бяха няколко. Електронната форма е само една от тях. В нашите изнесени работни места и в териториалните ни структури, независимо къде се намира пенсионера, той може да подаде във всеки един момент своето заявление за отпускане на пенсия, да го изпрати по пощата заедно със съответните документи. Нашите приемни по време на коронавируса и по време на всички заповеди, които бяха издадени от министъра на здравеопазването за дистанционна форма на работа, за ограничаване на приема, за затваряне на приемните – това в Националния осигурителен институт не се е случило.
Ние имахме много малко дни във форма на дистанционна заетост. Лично аз и управителят в големите стълпотворения, когато не се спазваха отстоянията от метър и половина, сме слизали долу при хората в приемните освен за морална подкрепа на служителите, които работят в приемните, за да подпомогнем хората, които чакаха да подадат своите заявление.
Много силно се използваше контактната форма на контактния център чрез Български пощи за връзка с Националния осигурителен институт. Заявления за пенсия можеше да се подаде и във всеки клон на банка. Заявление за пенсия можеше да се подаде във всеки клон на Български пощи. Така че, ние сме създали тази организация.
На този етап единствено забавяне извън рамките на законоустановения четиримесечен срок за отпускане на пенсията, тук неведнъж сме говорили, че пенсионното производство е изключително сложен процес, съчетаващ в себе си познанията на национално законодателство преди 40 години, първични форми на документация оттогава. Единственото забавяне може да стане по силата на необходимостта от допълнителни изисквания за проверки в съответните осигурители или когато чакаме удостоверяване на стаж на лица, които имат такъв положен от страни – членки на Европейския съюз или страни, с които Националния осигурителен институт има договори.
Бих била удовлетворена, ако има такъв конкретен случай, с който Вие сте запозната да ме уведомите мен, за да мога да взема съответните мерки и да го коригираме. Държа да кажа, че колегите от приемната и оперативното управление, служителите на ръководни нива, на нива дирекции и отдели, направиха и невъзможното, за да няма необслужен клиент. Буквално идваха хора, директно от летището, без да спазват карантината, никой не сме върнали – със съответните мерки за дезинфекция, с изолирането в специална зала, така че това са основните моменти.
Да, Вие сте права, че само електронната форма на комуникация не е достатъчна. В по-голямата си част, въпреки че поколението на младите пенсионери вече на този етап е след 50-тата година и те ползват електронни форми на комуникация. Все още има пенсионери, които предпочитат директния контакт. Ние имаме изградени приемни за тази цел. Нашите директори на дирекция „Пенсии“ независимо, дали са в териториалните поделения на Националния осигурителен институт, или в Централно управление са в готовност да подпомогнат всеки.
Създадохме чрез Обществения съвет на пенсионерските организации възможност при заявка от тяхна страна наши служители да отидат там на място и да подпомогнат членове на пенсионерските организации в попълването на документите.
Това, към което се стремим е електронно-осигурително досие, което ще събере в себе си стажа не само положен в България, но и стажа чрез електронно структурираните документи, който идва като потвърждение от останалите европейски страни, и от останалите европейски институти. Такава комуникация в момента тече с Испания, която е направила електронни досиета на всички българи, които са положили труд в Испания и в момента ние получаваме на един файл буквално в реално време с много малка часова разлика в дни информация за техния стаж в съответната страна, за да може той да се сумира и да се прибави към стажа за преценка на правото.
Доктор Адемов, по отношение, да, наистина човешкият фактор е изключително важен в институция, каквато е Националният осигурителен институт, по нейното призвание. Аз си давам сметка, че един ръководител не би бил успешен, ако зад него не стоят усилията и труда, и професионалните качества на служителите в Националния осигурителен институт. Освен библиотеката на знанието, която от тази година стартираме и започваме да развиваме, ние имаме изключително много форми на обучения, форми на менторство, форми на приемственост от по-възрастни към по-млади служители и не без значение е възможността тези служители да могат да ползват базите за профилактика, рехабилитация и одит почти на символични цени на себестойност, за да могат да отдъхнат със своите семейства.
Но аз мисля, че изключително важно е личният пример на ръководния състав на Националния осигурителен институт и той действа като изключително мотивиращ фактор и за тяхната институционална принадлежност. Аз съм в Националния осигурителен институт от 2005 г. и трябва да Ви кажа – преди това съм била в държавна администрация Национална агенция за приходите, където съм считала, че там събирайки ни тогава от институтите млада администрация, има най-добрата институционална принадлежност. Но това, което видях като съградено в Националния осигурителен институт и продължавам да наблюдавам е институционалната принадлежност на всеки един от служителите. За тях няма събота и неделя, те са корпоративно социално отговорни, включваме се в различни социални инициативи, които подпомагаме, включваме се в обучения между самите териториални поделения в страната.
И не на последно място, виждайки свободата на взаимоотношенията във висшето ръководство на Националния осигурителен институт те са по-спокойни и техният продукт е изключително по-качествен. Но те виждат и подкрепата, която имаме чрез различните форми на гласуване в Народното събрание и в Комисията на техните отчети, така че от тяхно име Ви благодаря. А ние като ръководство остава само да развиваме техните тези качества.
По отношение на проблемите, които предстоят за реализация. На 10 юли в страната ни се случи едно изключително историческо събитие и това е включването ни в ИЕРЕМ 2. Вие знаете, че превалутирането на националната валута в евро ще постави пред изпитания документите, първичните документи, с които ние работим. Ние годишно изплащаме пет милиона обезщетения, 2 млн. и 150 хил. са пенсиите. Всички тези разпореждания трябва да бъдат приравнени на единната европейска валута.
Имаме вече опита на други страни – членки на Европейския съюз, с които имаме добри контакти и аз мисля, че Националният осигурителен институт чрез своите експерти, а защо не и с помощта на всички институции, ние ще успеем да преодолеем и това предизвикателство и да унифицираме първичните си документи и разпорежданията, които издаваме съгласно изискванията на договора, който България е подписала и предстои да финализира, дай боже, в най-скоро време.
По отношение на подобряване на контрола. Този въпрос беше на първо място. Последен, завършвам с него, но не и по значение, риска и превенцията от осигурителни измами, било то умишлено, било то съвсем неволно, е изключително важно за Националния осигурителен институт и за неговото ефективно управление на публичния ресурс. Това не би било възможно без взаимодействието с останалите институции – МВР, Министерството на здравето по отношение на инвалидните пенсии, Националната агенция по приходите, Инспекцията по труда и заетостта по отношение на формите на заетост – фиктивни, които все по-често наблюдаваме.
Аз съм заложила, Вие в брошурата ще видите на няколко подхода, които са изключително важни. Това е унифициране на подхода, тоест методологията по отношение на прилагане на обстоятелствата по вземане на решения за изпращане на обезщетенията във всяко едно териториално поделение да бъде единна, тя да бъде синхронизирана със съдебните решения, които са излезли във връзка с това.
И второ, изключително важно място, това е управлението на риска. Трябва да го анализираме, трябва да го идентифицираме в Националния осигурителен институт. Това е заложено като самостоятелен стратегически документ чрез вътрешния одит, чрез одитните пътеки и доброто финансово управление. Така че мисля, че по отношение на контролната среда и вменените допълнителни функции чрез – и новото Постановление на Министерски съвет за изплащане на разходите за компенсации вследствие на пандемията и подпомагане на бизнеса, аз мисля, че той се засилва и приоритетно е за ръководството да работи в тази посока. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, колеги.
Доктор Поповски е пропуснал възможността да зададе въпрос.
Ще Ви моля много накратко да дадем възможност на госпожа Караиванова да отговори.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Караиванова, уважаеми колеги! Аз съжалявам, че преди малко пропуснах времето за въпроса, но моят въпрос е следния: в условията на COVID епидемията се натъкваме на един нов разход на Националния осигурителен институт. Това са болничните за хората, които са под карантина. Имате ли представа за първите шест месеца какъв е преразходът в бюджета точно по този параграф? Имате ли идея какви средства трябва да се заложат за новия бюджет, защото виждаме, че тази епидемия не си отива, напротив, се разраства леко тревожно в последните 15 – 20 дни и излиза от клъстерното, излиза към дифузно увеличение на болните, което е леко тревожно. И ако в момента ние имаме 400 – 500 болни хоспитализирани в страната и само 30 души на респираторни машини в реанимацията, ние имаме поне няколко хиляди души едновременно всеки ден, които са в болничен платен от НОИ за това, че са карантинирани за 14 дни – това не е малко време. Всеки един такъв карантиниран е минимум 14 дни.
С новата наредба на министър Ананиев и самите амбулаторни пациенти също карантината се намали – знаете от 28 на 14 дни. Тоест, тук трябва да се предвиди много скоро и много спешно в новия бюджет такова перо, каквото не беше предвидено. За пръв път знаете се сблъскваме с такава болест и с такава световна пандемия, епидемия на територията на страната. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, има ли други въпроси все пак да попитам? Няма.
Заповядайте, госпожо Караиванова.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Аз съм се подготвила с определена статистика. Да, в момента болничните листове, общо за карантина в това число и за COVID за периода 13 март – 22 юли, са 23 400 бр. Брой болнични листове с карантина, защото имам предвид заушка, други…, само за COVID са 10 499 бр. Общият брой на болнични листове плюс тези, които включват карантина, е 790 869. В цифрово изражение това е с 20,7% увеличение на разхода за временна неработоспособност. Да, ние сме предвидили тези средства за следващата година, но все още очакваме макро-рамка, така че те са на база на отчетни данни към настоящия момент.
Съвсем в рамките на предварителните отчетни данни бих искала да Ви кажа, че изключваме болничните листове издадени за карантина – дали била поради COVID или друг тип заболявания, които предполагат карантина, броят на болничните листа за този период е намалял чувствително с 265 хил., което има своето отражение и във финансов аспект.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Караиванова.
Колеги, следващата точка от Процедурните правила е председателят на Комисията задава в резюме въпросите на лицата по чл. 93, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание поставя въпроси, на които не е получен отговор. Това са неправителствени организации, журналисти, на специализираната страница на Комисията по труда социалната и демографската политика няма зададени въпроси, така че приключваме и с тази точка.
С това приключваме процедурата по изслушване в Комисията по труда социалната и демографската политика. Това, което искам да обява пред уважаемите колеги, е че Комисията ще изготви Доклад на базата на това изслушване и проект за решение, които ще бъдат представени в Народното събрание и ще продължи следващата точка или следващата седмица, изслушването в Народното събрание в пленарна зала.
Благодаря Ви, уважаема госпожо Караиванова.
Благодаря на колегите участващи в дискусията.
...
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХАСАН АДЕМОВ
Стенограф:
Елеонора Богданова
