Протокол от изслушването на кандидатите за председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита от дискриминация.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по вероизповеданията и правата на човека



П Р О Т О К О Л
№ 5


На 25 юли 2017 г., вторник, се проведе извънредно заседание на Комисията по вероизповеданията и правата на човека при

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на кандидатите за председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита от дискриминация.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Красимир Велчев.

* * *

ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Имаме кворум. Откривам заседанието.
Дневният ред е раздаден. Съображения? Няма.
Който е „за“, моля да гласува. За – 12, против и въздържали се – няма. Дневният ред е приет.
Уважаеми колеги, при нас са кандидатите за председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита от дискриминация.
Представям ги по азбучен ред на собствените имена съгласно Процедурните правила: Анна Владимирова Джумалиева за председател и член, предложена от парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ; Баки Хасанов Хюсеинов за заместник-председател и член, той е номиниран от пет народни представители от парламентарната група на БСП за България; Орлин Димитров Колев за заместник-председател и член от двама народни представители – Борис Ячев и Християн Митев от парламентарната група на „Обединени патриоти“; Атанас Георгиев Мусорлиев за член, номиниран от парламентарната група на „Обединени патриоти“; Златина Манолова Касърова-Дукова за член, номинирана от парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ; и Сабрие Тайфи Сапунджиева за член, номинирана от народния представител Хамид Хамид – заместник-председател на парламентарната група на ДПС.
Присъстват представители на неправителствени организации и медии.
Заседанието е открито и се излъчва в реално време чрез интернет страницата на Народно събрание. Изслушването ще се проведе съгласно Процедурните правила, приети с решение на Народното събрание от 12 юли 2017 г., обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 57 от 2017 г.
В деловодството са постъпили осем предложения от парламентарни групи и народни представители със заявления от 21 юли 2017 г. Вносителите на предложението оттеглят кандидатурата на Иван Георгиев Арнаудов за член на Комисията за защита от дискриминация.
С молба от 27 юни 2017 г. сме уведомени от вносителя на предложението за Павлин Данков Пенков за член на Комисията за защита от дискриминация, че кандидатът няма да участва в изслушването, поради което на основание чл. 93, ал. 1 от Правилника на Народното събрание за същия няма да бъде представен Проект за решение за избор от Народното събрание.
Предложенията за кандидатите заедно с всички документи са публикувани на специализирания сайт на страницата на Народното събрание, тоест съгласно Процедурните правила са били публично оповестени.
Съгласно Раздел III от Процедурните правила на кандидатите е извършена проверка по Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и Разузнавателните служби на Българската народна армия. Резултатите от проверката са публикувани на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание. Уведомявам Ви, че само за кандидата Баки Хасан Хюсеинов е установена и обявена принадлежност към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и Разузнавателните служби на Българската народна армия.
Преди да пристъпим към изслушването, Ви уведомявам съгласно Раздел IV, т. 1 за резултата от проверката на представените документи на кандидатите. За предложените днес кандидати са представени всички изискуеми документи съгласно Раздел I, т. 2 документи: писмени мотиви, автобиографии, дипломи за висше образование, декларации и документи, удостоверяващи изискването по чл. 42, ал. 1, т. 2 от Закона за защита от дискриминация за познания и опит в областта на защита на правата на човека.
Постъпили са становища и въпроси от неправителствени организации, които също са публикувани в специализирания сайт. Ще Ви ги представя съгласно Раздел IV, т. 5 от Процедурните правила.
Да Ви припомня накратко, колеги, и кандидати, процедурите по изслушване и кандидатите.
Първо, кандидатите се представят от вносителите на предложенията по азбучен ред на собствените имена на кандидатите за председател, заместник-председател и членове в изложение до три минути.
След това кандидатът ще направи своето представяне до седем минути за всеки кандидат.
Трето, ще Ви представя в резюме въпросите и становищата, които са постъпили от неправителствените организации и всеки от кандидатите ще има възможност в рамките на пет минути да отговори на тези въпроси.
Четвърто, след това народните представители могат да задават своите въпроси към кандидатите в рамките на две минути. Кандидатът ще отговори след изчерпване на всички въпроси в рамките на пет минути.
Пето, за изслушването ща се води пълен стенографски протокол, който възможно най-бързо ще бъде качен на сайта на Народно събрание. Нашата Комисия ще излезе с доклад, който няма да бъде с гласуване, а ще бъде подробен доклад за начина, по който е проведена процедурата по изслушването на кандидатите. Изслушването ще се проведе по азбучен ред на собствените имена на кандидатите за председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита от дискриминация.
Аз Ви изчетох този списък.
Давам думата на г-жа Алексиева за представяне на госпожа Ана Владимирова Джумалиева, кандидат за председател и член на Комисията за защита от дискриминация.
ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости! Отчитайки значимостта на Комисията за защита от дискриминация като национален орган за противодействие на дискриминацията, ясно разбирайки собствената си отговорност да номинираме личност, за която сме убедени, че притежава необходимите качества и напълно покрива определените от закона изисквания за заемане на длъжността, от името на парламентарната група на партия ГЕРБ предлагаме доц. д-р Ана Владимирова Джумалиева да бъде избрана за председател и член на Комисията за защита от дискриминация. Доц. д-р Ана Джумалиева е професионалистът, за който правата, свободите и равното третиране на хората не са просто професионален ангажимент, а кауза, на която се е посветила. Темата за правата на човека и противодействието на дискриминацията трайно присъства в нейната работа. Към момента доц. д-р Анна Джумалиева председател на Комисията за защита от дискриминация. На тази длъжност изпълнява активно и отговорно административно-ръководни функции.
Преди това две години е била регионален представител на КЗД за област Варна, освен това е дългогодишен преподавател по международно частно право и международно морско право. От 1998 г. е магистър по право в Юридическия факултет на Техническия университет - Варна. От 2008 г. е доктор по научна специалност „Международно частно право“, а от 2010 г. по конкурс е придобила научно звание „доцент по международно частно право“. Както е видно доц. д-р Ана Джумалиева е с дългогодишен опит като юрист и има богата административна практика. Посветила се е на работата за защита правата на човека и противодействие на дискриминацията. Завършила е специализиран обучителен курс по правата на човека в Дипломатическия институт към Министерство на външните работи и Женевската академия за международно хуманитарно право и правата на човека през 2016 г.
Госпожа Джумалиева работи по редица теми като равенство на половете, наука и образование, упражняване правото на труд и недискриминация и други. Публикува научни трудове и ръководи докторанти. Участва като ръководител в редица проекти, изпълнявани от КЗД.
Казаното се потвърждава както от публикационната активност на госпожа Джумалиева, така и от множеството получени писма в подкрепа на кандидатурата й. Като председател на КЗД госпожа Джумалиева организира и участва в ред конференции, форуми и кръгли маси, активно работи за възлагане на КЗД на работа по различни проекти, осъществявани с подкрепата на Европейския съюз както на национално, така и на международно ниво.
Парламентарната група на партия ГЕРБ сме убедени, че с избора за председател на КЗД на предлагания от нас кандидат доц. д-р Ана Джумалиева ще спечели българското общество, защото един истински радетел за правата на човека ще бъде мотивиран да работи още по-активно и отговорно за своята кауза – защита от дискриминация.
Благодаря ви за вниманието. Надявам се да съм се вместила във времето.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Прекрасно се вместихте във времето. Благодаря Ви, госпожо Алексиева.
Давам думата на народния представител Филип Попов – вносител на предложението за представяне на Баки Хасанов Хюсеинов.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми гости! Аз съвсем накратко ще се опитам да представя част от автобиографията на нашата кандидатура – д-р Баки Хасанов Хюсеинов, вследствие на което самата Комисия ще придобие представа за безспорните професионални качества на д-р Хюсеинов.
От юли 2012 г. до момента д-р Хюсеинов е член на Комисията и заместник-председател на същата. От ноември 2014 г. до момента в научната сфера д-р Хюсеинов е главен асистент към Института за икономически изследвания към БАН. Там той се занимава с икономическо развитие, растеж, икономика на труда, заетост, безработица, икономическа активност.
От 2016 г. д-р Хюсеинов е преподавател в Европейското висше училище по икономика и мениджмънт в град Пловдив с дисциплини „Европейска икономическа и социална политика“ и „Мултикултурна бизнес среда“.
От октомври 2009 до юли 2012 г. в неправителствения сектор той е председател на Международен център за социална интеграция и застъпничество в град София. Центърът се занимава с подпомагане развитието и утвърждаването на ценностите на гражданското общество.
От октомври 2006 до май 2009 г. той е заместник-министър на труда и социалната политика, като организира и координира дейността на Министерството в областта на демографската политика, социалните инвестиции и равните възможности за жените и мъжете и неравноправните групи в трудовата сфера.
От октомври 2006 до септември 2009 г. към Министерския съвет е координатор на международна инициатива „Десетилетие на ромското включване 2005 – 2015 г.“
От 1991 до 2006 г. в местното самоуправление е кмет четири мандата.
От 2004 до октомври 2006 г. е отново в сдружение с нестопанска цел „Интеграция на малцинствата“ с обществена полза, като отново е председател и благодарение на него са реализирани редица проекти в тази сфера.
От 1986 до 1991 г. в местното самоуправление е общински съветник два мандата.
От 1999 до 2014 г. е придобил научна степен д-р по икономика в Стопанска академия „Димитър Ценов“ в град Свищов. Магистър е по икономика и счетоводство. Завършил е Дипломатическия институт в Женевската академия, като е придобил сертификат „Права на човека“. Владее английски, руски и турски език. Има над 27 публикации монографии, като само част от тях ще споделя – „Въздействието на икономическата криза върху младите хора в България“; „Политика за развитие възможностите на уязвими групи в Министерството на труда и социалната политика“; „Мониторинг на практиките по прилагането на антидискриминационното законодателство“. Всичките му публикации и монографии в по-голямата си част касаят именно тази тематика. Участвал е в над седем проекта, като е бил ръководител и координатор, като част от тях са създаване на работно място на хора с увреждания, хармония в различията, борба с дискриминацията за справедливо общество. Координатор е по Проект „Повишаване на административния капацитет на Комисията за защита от дискриминацията“.
Поради тези причини ние предлагаме д-р Баки Хасанов Хюсеинов за член и заместник-председател на Комисията за защита от дискриминацията. Считаме, че неговата кандидатура отговаря на определените от Закона изисквания за заемане на длъжността и член и заместник-председател на Комисията за защита от дискриминацията.
Д-р Хюсеинов притежава високи професионални качества и научни познания в областта „Правата на човека, свободите и неравното третиране на хората“, което е видно и от току-що представената от него автобиография.
Въпросите за равните права и възможности, интеграцията, дискриминацията са били важен елемент в работата му.
От 2012 г., както споменах, д-р Хюсеинов е и заместник- председател на Комисията. Важно е да се отчете, че писма в негова подкрепа са изразени от над 30 неправителствени организации, които са на територията на цялата страна, както и подкрепа от Съвета на религиозните общности и от българските научни среди.
Считаме, че д-р Хюсеинов притежава високи нравствен и професионални качества за заемане на длъжността заместник-председател на Комисията за защита от дискриминация. Благодаря.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин Попов.
Сега давам думата на господин Борис Ячев за представянето на Орлин Димитров Колев. Имате думата.
БОРИС ЯЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми членове на Комисията!
Имам ангажимента да представя на Вашето внимание кандидатурата на един млад и много ерудиран човек за член и заместник-председател на Комисията за защита от дискриминацията. Това е господин Орлин Димитров Колев.
Орлин Димитров Колев е роден през 1978 г. в град Видин, където завършва и средното си образование. Професионалният му опит и кариерата е в сферата на Конституционното право и защита на основните права на човека. В тази сфера той има повече от 11 години практически и теоретичен опит.
Орлин Колев е научен работник, асистент по Конституционно право от 2006 г. Понастоящем е главен асистент, която степен придобива през 2013 г. Година по-рано, през 2012 г. защитава докторска степен по Конституционно право.
В рамките на посочения му професионален опит и изнесените от него лекционни курсове в Юридическия факултет на Софийския университет, в Юридическия факултет на УНСС, в Департамент „Право“ на Нов български университет и Факултет „Полиция“ на Академия МВР са основни права на човека и тяхната защита, Конституционно право на Република България, Конституционно правосъдие, организация на правозащитните институции и избирателни системи и процедури.
Господин Орлин Колев е автор на редица научни публикации в сферата на защита на основните права, списък от които публикации сме приложили към автобиографията му и е качен на сайта на Народното събрание.
Господин Колев владее свободно английски и руски език, притежава редица сертификати за проведени обучения и специализации в Англия, Дания и Унгария.
Предвид посочените дотук качества, считам че господин Орлин Димитров Колев може да бъде избран и ще изпълнява достойно функциите на член и заместник-председател на Комисията за защита от дискриминацията. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: И аз Ви благодаря, господин Ячев.
Сега давам думата на господин Павел Шопов, за да представи кандидатурата на Атанас Георгиев Мусорлиев. Имате думата.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Уважаеми колеги, гости, представители на медиите! Кандидатурата на „Обединени патриоти“ е Атанас Георгиев Мусорлиев, който и досега беше член на Комисията.
Господин Мусорлиев притежава отлична квалификация, знания и умения, доказани в работата му като член на Комисията в рамките на изтеклия мандат. Във всеки момент господин Мусорлиев е работил за утвърждаването на върховенството на закона, което е същността на защитата правата на човека. Неговите високи морални качества обективност, безпристрастност, справедливост и съпричастие, са част от неговата работа. С настоящото предложение настояваме за избирането на господин Мусорлиев за член на Комисията за защита от дискриминация.
Това е подготвено като текст за внасянето в Народното събрание, но аз като лични впечатления мога да кажа, че той е пример за един блестящ практикуващ юрист, минал през всички етапи на съдебната кариера – съдия от кариерата, От младши съдия, после член-съдия на районен съд, член-съдия на окръжен съд, адвокат с три квалификации, работещ в сферата на медиацията, и три квалификации – Американска агенция за международно развитие, правна инициатива за развитие на съдебната система, квалификационен медиатор, квалификационен курс по право на убежище и статут на бежанците, организиран в рамките на италианското председателство на Европейския съюз. Участниците там са съдии, работещи в съответните страни, той в качеството на съдия се е явил в този курс, и квалификационен курс по „авторско право“ в Страсбург за съдия за развиващите се страни и страните с икономика в преход. Това е третата му квалификация. В момента той има качеството на медиатор. Участвал е в изборния процес като член на избирателни комисии.
Ние считаме, че това е една блестяща кандидатура и предвид на натрупания опит в Комисията, за която отново кандидатства да бъде член. Благодаря.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин Шопов.
Давам думата на госпожа Евгения Алексиева за номинацията на Златина Манолова Късърова–Дукова за кандидат член на Комисията за защита от дискриминация.
ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Благодаря, господин Председател.
За мен е чест да предложа втората кандидатура на Партия ГЕРБ, а именно номинацията на Златина Манолова Касърова-Дукова да бъде избрана за член на Комисията за защита от дискриминация.
Националният орган за противодействие на дискриминацията – Комисията за защита от дискриминация, трябва да се състои от личности, които освен добри професионалисти, са и хора с доказани морални качества, толерантни и непримирими към неравното третиране. Поради тази причина парламентарната група на Партия ГЕРБ номинира личност, за която сме убедени, че притежава тези качества и напълно покрива определението от Закона изисквания за заемане на длъжността „член“ на Комисията за защита от дискриминация.
Темата за правата на човека и противодействието на дискриминацията трайно присъства в нейната работа, което е видно от краткото резюме на професионалния ѝ опит. Към момента госпожа Златина Касърова-Дукова е член на Комисията за защита от дискриминация. На тази длъжност изпълнява активно и отговорно служебните си задължения.
Госпожа Златина Касърова-Дукова е магистър по право от Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Работила е пет години като главен юрисконсулт и 15 години като адвокат.
От 2009 г. до 2012 г. е била заместник-областен управител на област Бургас.
От 2007 г. до 2009 г. е била заместник-председател на Общинския съвет на град Бургас.
Участвала е в екипа по разработване на Проекта на първия Закона за домашно насилие. Учредител и член от 2003 г. на Черноморската асоциация на жените, занимаваща се с проблеми за равните възможности на жените, професионалната им реализация и правото на достойно и равно заплащане на труда.
Госпожа Златина Дукова е обучен и сертифициран медиатор и обучител по правата на човека и равни възможности. Завършила е обучение в Дипломатическия институт към Министерството на външните работи, публична дипломация и протокол.
Госпожа Златина Дукова е с дългогодишен опит като юрист. Има богата административна практика и се е посветила на работа за защита правата на човека и противодействие на дискриминацията. В съавторство участва в изготвянето на Мониторинг на практиките по прилагането на антидискриминационното законодателство, участва в ред конференции, форуми и кръгли маси. Работи по различни проекти осъществявани с подкрепата на Европейския съюз.
Предвид гореизложеното, парламентарната група на Партия ГЕРБ вярва, че ако предлаганият от нас кандидат госпожа Златина Касърова-Дукова бъде избрана за член на КЗД, тя ще бъде мотивирана да работи още по-активно за запазване на толерантността и разбирателството между гражданите в различни етноси, религии и уязвими групи. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: И аз Ви благодаря, госпожо Алексиева.
Сега давам думата на заместник-председателя на парламентарната група на ДПС, господин Хамид Хамид, за да представи номинацията на Сабрие Тайфи Сапунджиева.
Имате думата.
ХАМИД ХАМИД: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители и членове на Комисията, уважаеми гости, уважаеми кандидати!
Имам честа да представя кандидатурата на госпожа Сабрие Тайфи Сапунджиева. Кандидатурата отговаря на определените от закона изисквания за заемане на длъжността „член“ на Комисията за защита от дискриминация.
Сабрие Сапунджиева притежава високи нравствени и професионални качества в областта на правата на човека. Притежава богат административен опит и умение за работа в колективни органи. Била е секретар на президента на Република България по юридическите въпроси, както и два мандата заместник-министър на правосъдието на Република България. Има голям опит за работа в колективни органи, в Централната избирателна комисия, участвала е в миротворчеството, като подготовка на нормативните актове, притежава опит в работата си в неправителствения сектор, работила е в доста значими и големи европейски проекти – подробно са изброени в изложението, участвала е в реформата на гражданското правораздаване от 2008 г. на ГПК, реформа в административното правораздаване, работила е по Проект на Световната банка в областта на правосъдието, както и дузина проекти на Американската агенция за международно развитие в областта на правосъдието. Има богат опит в Изборното право, изборното законодателство.
В последните два мандата имах честа да ми бъде сътрудник в Народното събрание и моите лични наблюдения са, че през нейните ръце са минали голямо количество законопроекти, давала е становища по всички, така че е запозната и със законодателството.
Госпожа Сапунджиева отговаря напълно на изискванията на закона. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви и аз, господин Хамид.
Сега, уважаеми колеги, ще дам думата за лично представяне, пак по този ред – азбучен ред на малките имена. Времето е до седем минути. Народните представители дадоха пример как се спазва времето в парламента, надявам се и Вие да го спазвате.
Госпожо Джумалиева, имате думата за представяне.
АНА ДЖУМАЛИЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми кандидат членове на Комисията за защита от дискриминация, уважаеми гости! За мен е чест, че днес съм поканена на това изслушване, че съм номинирана. Преди да кажа накратко как виждам по-нататъшното развитие на институцията Комисия за защита от дискриминация, искам да изкажа няколко благодарности.
Първо, искам да благодаря на парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ, че ми гласуваха това доверие, повярваха и отново ме номинират за председател на Комисията за защита от дискриминация.
Изразявам моята благодарност и към всички останали парламентарни групи, тъй като в многогодишната ни работа в тази Комисия ние сме получавали винаги подкрепа, конструктивна критика и приятелски съвети.
На следващо място изказвам благодарност на заместник-председателя господин Баки Хюсеинов за подкрепата, която ми оказа през изминалите пет години, тъй като ние сме в управлението на институцията Комисия за защита от дискриминация.
Благодаря и на останалите членове от Комисията за защита от дискриминация – една част днес са тук: Златина Дукова, Атанас Мусорлиев, а на тези, които днес се присъстват – Кемал Еюп, Сабри Ахмедов, София Йовчева, Ивайло Савов и Лало Каменов, изключително им благодаря, че всички бяха екипни играчи и със своята усърдна работа, със своята висока компетентност в голяма степен допринесоха днес аз тук да имам възможността да направя своето представяне пред Вас.
На последно място, но не последно по значение, благодаря на цялата администрация, защото това са експертите, служителите, които работят в Комисията за защита от дискриминация, които имат изключително висока експертиза и компетентност в областта на правата на човека и равните възможности, и въпреки невисоките заплати, които получават, въпреки не най-добрите условия на работното място, те дават всичко от себе си и днес ние можем да се гордеем с институцията Комисия за защита от дискриминация.
Аз няма да се обръщам назад и да Ви занимавам със статистически данни за нашите брой подадени жалби, брой сигнали, решения, които сме постановили. Единствено ще кажа, че за последната 2016 г. Комисията за защита от дискриминация постанови рекорден брой решения, а именно 510. От тук нататък моята визия за Комисията като Председател, като веднага права уточнението, че това е моята визия, която, за да бъде утвърдена и за да бъде реализирана, трябва да има съгласието на 9-членния състав на Комисията за защита от дискриминация, но моето виждане по въпроса е следното.
Първо, Комисията за защита от дискриминация направи не малко през изминалите 10 години. Всъщност приключва вторият мандат на институцията. Ние сме, разбира се, сравнително нова, сравнително млада институция, но има неща, които можем да посочим като положителни. Разбира се, има още много да се направи.
На първо място, ще продължим успешното сътрудничество и взаимодействие с Народното събрание по линия на нашите годишни отчети, които внасяме ежегодно до 31 март всяка година, и по линия на това, че имаме правомощието да даваме препоръки, когато бъдем попитани по законопроекти, дали съдържат норми, които касаят равното или неравното третиране.
През годините се утвърди успешно този модел на взаимодействие с Народното събрание. Комисията за защита от дискриминация успешно утвърди и модела на взаимодействие с Министерството на външните работи, усилено подпомагаме и Министерството на външните работи във връзка с изготвянето на становища и позиции на доклади на България в областта на външната политика и по-конкретно в областта на правата на човека. Това наше правомощие ни е дадено и с Решение на Министерския съвет, където Комисията за защита от дискриминация е включена в Националния механизъм по правата на човека към Министерството на външните работи. Ние ще продължим успешно да работим и да си взаимодействаме с Министерството на труда и социалната политика, тъй като с тях имаме изключително много допирни точки, участваме в техни работни групи.
Стратегически цели – това е може би твърде дръзко, по-скоро концепция, която виждам за Комисията, като краткосрочни цели съм си набелязала: създаването на обществен съвет, който да подпомага дейността на Комисията за защита от дискриминация, като в този обществен съвет бъдат включени неправителствени организации, учени, хора от научните области и други институции.
На следващо място – разширяване на двустранните отношения със сродни органи от държави от Европейския съюз, извън Европейския съюз и САЩ, за обмяна на информация и добри практики. Установихме трайна традиция да си сътрудничим и да информираме дипломатическите представители, които се намират на територията на Република България, за дейността на Комисията за защита от дискриминация и да търсим чрез тях подкрепа и контакти с други сродни на нас институции. На следващо място, като…
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Само че трябва да приключвате вече с представянето си.
АНА ДЖУМАЛИЕВА: Искаме да създадем и стратегия за защита от дискриминация на национално равнище като за тази цел, разбира се, ще искаме и подкрепата на народните представители. С това ще приключа и по време на отговорите на въпросите, ще допълня.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: После ще имате отново време. Благодаря Ви, госпожа Джумалиева.
Давам думата на господин Баки Хасанов Хюсеинов за представяне.
Заповядайте, господи Хюсеинов.
БАКИ ХЮСЕИНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз също, първо, искам да благодаря на всички Вас – членове на Комисията по вероизповеданията и правата на човека, за това, че ме допуснахте до изслушване в Комисията. Искам да благодаря на парламентарната група на „БСП за България” за това, че още веднъж ми гласуват доверие да заема позицията ”Заместник-председател на Комисията за защита от дискриминация”. Благодаря и на неправителствените организации на територията на цяла България, които застанаха зад мен и подкрепиха моята кандидатура, на представители от научните среди, на Съвета по религиозни общности в България. Благодаря и на колегите – комисари, които бяха екипни играчи в Комисията за защита от дискриминация, и на цялата администрация, които сформираха един доста добър административен капацитет в Комисията за защита от дискриминация.
Най-вероятно трябва да бързаме с времето.
Искам да кажа няколко думи по отношение на дискриминацията. Всички знаем, че дискриминацията е нарушаване на човешките права изобщо. Мисля, че всички в България трябва да се борим за това да има Комисия за защита от дискриминация, да има толерантно отношение в България, да няма противопоставяне между етнически и други общности в България, за да можем да живеем един нормален, социално-културен живот.
Много добре знаем всички, че и в „Европейската стратегия 2020“ няма как да увеличим икономическия растеж на държавата, ако ние не премахнем дискриминационните въпроси в страните ни. Затова определено считам, че тук, в България, винаги е било най-доброто място за живеене, има толерантно отношение. Още след Освобождението много хора са се населявали в България, искали са да живеят тук – в българските земи, защото има толерантно отношение между народите и е добро място за живеене. Ограничаващ фактор винаги са били ресурсите, ниските икономически равнища на държавата.
След 1989 г., уважаеми дами и господа народни представители, много добре знаем, че се увеличиха неравенствата в България. Увеличиха се уязвимите групи. През последните 27 години непрекъснато се увеличават.
Миналата година направихме социологическо проучване – Национално, представително в Комисията за защита от дискриминация, където установихме, че има нови уязвими групи, които, за съжаление, непрекъснато се увеличават, както казах. Едната група е здравно неосигурени лица в България, които се подписват в Бюрата по труда като активно търсещи работа, не могат да се реализират на пазара на труда и не могат да си плащат здравноосигурителните вноски.
Другата група са хората, тепърва завършили образователната степен, които не могат да се реализират на пазара на труда поради липса на квалификация и преквалификация, и така нататък. Определено считам, че тези хора са уязвими и са дискриминирани. Много често вече идват при нас да подават жалби.
Между другото Председателката каза, че имаме рекорден брой решения в Комисията – 510 за всичките години. Това е най-голямата цифра.
Правя си два извода по това.
Единият извод е, че ние сме работили по превантивната дейност на Комисията, тоест вече хората са информирани как и по какъв начин да си търсят правата в Комисията.
И вторият извод, който бих могъл да направя, е, че Комисията вече има авторитет, хората й вярват и се жалват, обръщат се към нея, за да могат да търсят своите права, за да не попаднат под ударите на дискриминацията.
Уникалното на Комисията е, че имаме един добър Закон за защита от дискриминация, който е ценен в Европейския съюз. Между другото мога да Ви кажа, че българският Закон е един от най-добрите закони в Европейския съюз и това на много места, в много доклади, вече е казано – България има един добър Закон. Преди два месеца бях в Съвета на Европа и там казаха, че българският Закон отговаря на препоръките, които са приети в Европейския съюз – на изискванията от органите по равнопоставеност отговаряме на 90%. Това е много важно.
Като квази съдебен орган Комисията се занимава с правораздавателна дейност, от една страна, и от друга страна, е с превантивна дейност, което я прави уникална.
По отношение на правораздаването, както казах, имаме специализирани състави в Комисията, което е много добра практика. Самите комисари, които са от квотата на Народното събрание и от президентската квота, са по специализирани състави и по 19 те признака, има едно разделяне на признаците, и всеки носи отговорност за своите признаци и разглежда казусите в самата Комисия.
По отношение на превантивната дейност следващата година трябва да изпълним, ще искаме да изпълним, Препоръката на Европейската комисия за разширяване на регионалните представители. В 22 града, в 22 области имаме регионални представители – ще трябва да назначим и в 28 области да има такива регионални представители, които пряко ще работят по превантивната дейност за оказване на помощ на жертвите от дискриминация. Мисля, че на регионалните представители трябва да им се вдигне статутът малко и да увеличим техните правомощия, за да може следващите години да наблегнем на контрола, тоест повече контрол да има по регионалните представителства.
Разбира се, съгласен съм с госпожа доц. д-р Джумалиева за това да има обществен съвет с представители на научни среди, на правителствени организации, с представители на експерти, където спокойно можем да работим по въпросите за дискриминацията. Освен това там можем да приемем една комуникационна стратегия за координация между министерства, държавни институции и неправителствени организации, за да можем да включим и местните органи на власт, и местната администрация, неправителствените местни организации да има една координация и интегриран подход между институциите.
Не знам дали имам време още? Ако има въпроси? Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: След това ще Ви зададем и други въпроси. Благодаря Ви.
А сега давам думата на господин Орлин Димитров Колев за представяне.
Имате думата.
ОРЛИН КОЛЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми дами и господа! Благодарен съм за дадената ми възможност да представя накратко концептуално ролята си в работата на Комисията за защита от дискриминация.
Преди да изложа концепцията си искам да споделя, че наскорошното честване на 180-годишнината от раждането на Апостола Васил Левски ме кара за пореден път да се замисля върху идеята за чистата и святата република, че постигането на този идеал трябва да е дело на всички нас. Отстояването на този завет изисква от всеки от нас отстояване на демократичните принципи, въплътени в правовата държава, равноправието и справедливостта.
Идеите на Апостола не само, че не са загубили смисъл и значение от дистанция на времето, а в днешния глобализиран и мултикултурен свят тяхната роля се засилва. Защитата на човешките права и отстояването на принципа на равноправието и справедливостта засилват чувството ми на отговорност като част от състава на Комисията за защита от дискриминация.
Защо приех? Професионалният ми опит, свързан с конституционно-правната теория и практика, в чиито обхват централна роля заемат основните права на човека и тяхната защита, наред с недопускането на неравното третиране на гражданите ми даде увереността да приема настоящото предизвикателство. Въпреки установения многопластов механизъм на национално, на европейско и на международно ниво за защита на човешките права сме свидетели, че в не малко случаи правата на човека са нарушавани и в не малко от случаите гражданите изпитват огорченията от различното третиране, което е пряко проявление на дискриминацията. В този смисъл Комисията за защита от дискриминация следва да е близо до хората, да проявява разбиране и да действа с бързи законосъобразни и справедливи решения.
Чувствайки подкрепата и защитата на Комисията, гражданите ще са сигурни в справедливия изход и ще развият вяра в правото, държавността и конституцията. Също така, ръководейки се от принципа на равенството пред Закона, Комисията за защита от дискриминация следва да подчертае предимно в практиката си, че равенството е по отношение на възможностите, а не на желаните от гражданите резултати. Юридическото равенство не следва да се интерпретира и транспонира към социалното или икономическото. В този смисъл Комисията за защита от дискриминацията не следва да допуска в решенията си нещо различно от равното третиране пред Закона и еднаква защита на всички граждани в държавните институции. Законът следва да се прилага еднакво спрямо всички.
С оглед на това, че Комисията за защита от дискриминация е обществен регулатор, съставляващ част от Националния механизъм за защита на правата на човека и основните свободи, и в изпълнение на поети международни задължения в рамките на ООН и нейните специализирани учреждения, както и Съвета на Европа и Европейския съюз, то бих работил в посока на уеднаквяване на практиката и засилване на контактите с други юрисдикции и регулатори.
В работата ми в Комисията аз залагам на екипността и прозрачността и се ангажирам да работя за установяване на последователна и предвидима практика на Комисията. Практика, основана на демократичните принципи на Българската конституция, съобразена с европейските и международните стандарти за недопускане на дискриминация. Зададените стандарти от Европейския съд по правата на човека и Съда на Европейския съюз следва неотлъчно да присъстват и в практиката на Комисията за защита от дискриминация.
Сътрудничеството и партньорството ще са акцент в работата, тъй като причините за дискриминацията като детерминанта на нарушените права на човека, са многоаспектни, засягащи различни сфери от обществения живот, поради което едва ли една институция може да се справи с това нежелано явление. По тази причина ще работя за по-тясно сътрудничество с омбудсмана и с други регулатори, имащи отношение към защитата на правата като Комисия за защита на потребителите, Комисия за защита на конкуренцията, Съвета за електронни медии, Комисия за защита на личните данни и други.
Така например Комисията успешно би могла да си партнира с омбудсмана, когато се отправят предложения и препоръки до държавни органи за възстановяване на нарушени права или преустановяване на дискриминационни практики.
В рамките на този формат дори може да се помисли и за формиране на съвместно предложение, тъй като такъв въпрос е отправен до всички участници в изслушването, въпрос до Вас за Върховния административен съд, за разширяване на кръга на субекти, имащи право да участват в съдебните производства по отношение обжалваните решения на Комисията за защита от дискриминацията.
Със Съвета за електронни медии могат да се планират различни инициативи, насочени към популяризиране например и за толерантно отношение, които биха могли да се възпроизведат като еталон за подражание, и ще са антипод на ефектите от използването на езика на омразата.
С Комисията за защита на потребителите би могло да на се намерят допирни точки по повод на нелоялните търговски практики и неравноправните клаузи, които биха могли в определени случаи да се превърнат в основание за неравноправно третиране и източник на дискриминационни практики.
Ще работя за проактивни действия на Комисия за защита от дискриминация за отправяне на становища по висящи дела пред Конституционния съд, засягащи човешките права. Това е едно поле, където Комисията за защита от дискриминация следва да изрази ясно позицията си по особено значимите за обществото въпроси.
Обосновах се, че един от основните принципи, които ще следвам в работата си, е принципът на правовата държава, който имплицитно съдържа спазване на Закона и на правилата.
С оглед на това се надявам, че не просрочих, а ако съм го направил, то поне с малко, предвиденото по регламент време за краткото представяне на концепцията за работата ми в Комисията за защита от дискриминация. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин Колев.
Сега давам думата на Атанас Георгиев Мусорлиев за представяне.
Господин Мусорлиев, имате думата.
АТАНАС МУСОРЛИЕВ: Благодаря, господин Председател.
И аз искам да започна с благодарност, най-напред към парламентарната група на „Обединените патриоти“, която отново ми оказва доверие, като издига кандидатурата ми за член на Комисията.
Благодаря изключително много на господин Шопов за топлите думи. Той със сигурност ме охарактеризира в много благоприятна светлина.
Бих искал, въпреки че не се познаваме – запознахме се съвсем наскоро с колегата, да го похваля за ентусиазма, с който подхожда в своята концепция към евентуалната си бъдеща работа в Комисията. Всъщност изключително много ми хареса – и аз самият съм наблегнал именно на този въпрос, разсъждавайки относно бъдещата си работа в Комисията, ясното разбиране, че е абсолютно необходимо и задължително, за да се постигнат целите, които Комисията има и които са поставени в Закона пред нея, тя да работи за точно, еднакво към абсолютно всеки човек на Закона за защита от дискриминация и на цялата законодателна уредба, която има отношение към защитата на равенството, закрилата на уязвимите групи и правата на човека. Само такъв тип работа може да оправдае самото съществуване на Комисията като специализиран орган. В противен случай Комисията, както неведнъж критиците на самото й съществуване са изтъквали, се превръща в едно излишно дублиране на органите на съдебната власт. В рамките на изтеклия втори мандат на Комисията моите усилия бяха насочени именно в тази насока. С целия опит, който имам и с разбирането, което имам за прилагане на правото и принципа на справедливост, съм се стремил да се постигне точно и еднакво прилагане на Закона от Комисията и от нейните състави, разбира се, най-напред в работата ми с експертите и другите служители от администрацията на Комисията, също така и в рамките на съставите, в които съм участвал. Трябва да изтъкна, че всички колеги, с които сме работили до момента, става въпрос в рамките на съставите на Комисията, пък и деветчленния състав, също са проявявали този стремеж да се прилага буквата и духа на Закона. Това, че далеч невинаги сме имали еднакво разбиране, еднакви мнения не ни е попречило да работим съвместно и искрено вярвам, че, ако бъда натоварен с още един мандат, и с колегите, които ще бъдат в рамките на този мандат, ще успеем да постигнем такова сътрудничество.
Едно от нещата, за които мога да кажа сам за себе си, че не съм доволен от това, което съм постигнал в рамките на втория мандат в работата на Комисията, е налагането на моето мнение за евентуалните промени в начина, по който Комисията работи, начинът, по който е организиран примерно документоборота, или по конкретна преписка придвижването на материалите, неща, които биха могли да се постигнат с промени във вътрешните актовете, които самата Комисия е издала за своята работа, Правилник за дейността на Комисията или Правилник за документооборота – това са неща, които със сигурност не е необходимо да Ви занимавам в момента.
За съжаление, мисля, че тези несъвършенства в самата уредба, която Комисията е създала още при първия мандат, в началото на своето създаване, водят дотам, че Комисията не работи ефективно, или поне не толкова ефективно, колкото би могла, по прилагането на своите правомощия във връзка с чл. 47, точки 8, 9, 10, 11 и 12 от Закона за защита от дискриминация, а именно проследяването и даването на становища по проекти за нормативни актове, предоставянето на независима помощ на жертвите от дискриминация, провеждането на независими проучвания, публикуването на независими доклади и информирането на обществеността чрез средствата за масова информация за действащите разпоредби, за дейността на самата Комисия, за постигнатите резултати, за проблемите, които съществуват.
Харесва ми идеята, която беше изказана преди малко, за подобряване на взаимодействието с другите държавни органи, като бих искал да изтъкна, че е необходимо да се осъзнае разликата в компетенциите на всеки един от тези органи да не се допуска намеса на един орган в компетенциите на друг и след като се постигне това изясняване, чак тогава да се започне със стесняване на сътрудничеството между тези органи. Бих искал да изтъкна, че подкрепям идеята за създаване на обществен съвет, но доколкото си спомням решение за създаването му беше взето от 9-членния състав на Комисията в началото на 2013 г., но той така и не се състоя.
В заключение искам да кажа, че според мен, според моето мнение, опитът ми по прилагане на Закона, твърдото ми разбиране, че Законът трябва да се прилага еднакво и равно към всички, че трябва да се намери точният баланс между правата на отделната личност и обществения интерес, че всеки, който има някакво право, това право не е безгранично и то свършва там, където започва правото на друг, и че при предприемането на положителни мерки в закрила на уязвими групи с цел постигане и изравняване на техните възможности, не бива да се губи тази мярка и този баланс, за който говорих преди малко, между частния и обществения интерес, че винаги трябва да се държи сметка за способността на обществото да помага и че наличието…
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Господин Мусурлиев, извинявайте, но вече 10 минути говорите.
АТАНАС МУСОРЛИЕВ: Съжалявам. Не разбрах, че е изтекло времето.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви.
Сега давам думата на госпожа Златина Дукова.
ЗЛАТИНА ДУКОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, аз знам, че Вие в качеството си на членове на ресорната парламентарна комисия разполагате с много информация и много добре познавате дейността на Комисията за защита от дискриминация, тъй като ежегодно, както вече беше подчертано, обсъждате и приемате нашите отчети.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодарение на Вашите доклади.
ЗЛАТИНА ДУКОВА: Да, на нашите отчети. Там всичко е казано, аз обаче по тази причина в моя 7-минутен регламент, съм решила първо да го посъкратя малко и, второ, да го разделя на две части.
В една мъничка част – от около минута, ще кажа каква е личната ми мотивация да помоля за подкрепа на моята кандидатура. И в 3-4 минути ще кажа защо, според мен, Комисията за защита от дискриминация е полезен за българските граждани правозащитен орган, и защо тя пък е уникален по оценката на нашите европейски партньори от Европейската мрежа на органите по равнопоставеност.
И така, мисля, лично мнение мое е, че в 2005 г., когато е приеман Законът, тогава законодателят е постъпил много мъдро, тъй като, създавайки един независим специализиран орган за защита от дискриминация, го е позиционирал много, ама много точно, в свободното пространство между уважаемия български съд, който решава всякакви въпроси и спорове между граждани, юридически лица и организации, и между уважаемия омбудсман, който пък в качеството си на застъпник и посредник, защитава правата на гражданите пред всеки орган и институция.
И в това пространство всъщност аз мисля, че съвсем точно е позиционирана Комисията, тъй като тя е специализирана по права на човека, по недискриминация и равно третиране. И, създавайки този орган, законодателят й е дал и специални правомощия, които я отличават както от омбудсмана, така и от районния съд, от съдилищата.
Тук аз не мога да се съглася с колегата, че става въпрос за дублиране на правомощия. Напротив, ще Ви дам един прост пример. Ако гражданин подаде оплакване в съда, съдът гледа оплакванията, констатира дискриминация, съответно налага санкции и приключва с това. Съдията не се интересува повече от съдбата на своя акт.
При Комисията за защита от дискриминация обаче е различно. Ние имаме правомощия, възложени по Закон, съгласно които, след влизането в сила на нашия акт, ако той е обжалван, следим за неговото изпълнение и имаме механизъм, по който да контролираме страните, на които са възложени принудителни административни мерки или пък са дадени предписания, така щото те да могат да ни върнат обратна информация и да докараме докрай доброто решение, което сме произнесли.
Защото Вие добре знаете, че едно добро, макар и прекрасно решение, ако остане само на книга, няма никаква полза за хората, в името на които е постановено, така че в този аспект Комисията има повече от правомощията на уважаемия съд.
Има още едно изключително предимство, което искам да посоча – Комисията е много достъпен орган, затова защото Комисията не събира държавни такси. Комисията от своя бюджет плаща всички разноски по производствата и нещо повече – Комисията дори заплаща на страните, които желаят да се явят в производството лично, техните транспортни разходи, което наистина прави много лесен достъпа. И социален орган я прави.
Отделно от това, силно развитата мрежа на регионалните представители е нещо, с което уважаемият съд не разполага, уважаемият омбудсман също не разполага. Нашите регионални представители са много добре обучени и оказват както консултантска, независима помощ, така и съвети, така и изнасят публични лекции по темата за дискриминацията в различни институции. Те са членове на всички областни и общински съвети по демографски и интеграционни въпроси и по този начин и на терен работят за популяризиране на Закона и за ефективната защита, така че смея да кажа още един път с риск, разбира се, да се повторя, че Комисията е един много добре позициониран правозащитен орган и българските граждани действително имат полза от нейната работа и от нейното функциониране.
Мисля си, че това трио, което няколко пъти вече споменавам, на практика е една гаранция, че българският гражданин има добре построен механизъм, правозащитен механизъм, който да се грижи за неговите права.
И сега в минутката за лично време искам да кажа какво ме провокира да поискам подкрепа за втори мандат.
Аз съм юрист по образование. Завършила съм Юридическия факултет на Софийския университет и съм много горда с това. Целият ми професионален път и като адвокат, и като юрист-консулт е бил да защитавам нечие право и да се боря за това право пред съда.
Вярвайте ми, че тогава когато съм губила, не съм губила, защото, да речем, не съм се справяла добре, а защото е имало решаващ орган, който не е споделял моето мнение. Работейки в Комисията в решаващите състави – 3-членни, или 5-членни, всъщност си давам сметка, че аз вече мога пряко да прилагам Закона и пряко да помагам на решаване на проблемите на гражданите, без да се притеснявам, че някой друг няма да споделя моето мнение, а това, уверявам Ви, е много, много удовлетворяващо.
От друга страна, в качеството си на член на разширения 9-членен състав на Комисията, обсъждайки общите, актуалните проблеми, давайки становища по законопроекти и други нормативни актове, всъщност си давам сметка, че участваме и в процеса по формиране на политики по защита права на човека и равно третиране и недискриминация, което пък е още по-удовлетворяващо и което на друго място не би ми се случило.
И говорейки по този начин, надявам се, не оставате с впечатление, че знам всички отговори. Не знам всички отговори, обаче знам къде да ги търся, което е много важно за юристите. Тук сега, казвайки това, си давам сметка, че перифразирам моя любим преподавател по гражданско право проф. Виталий Таджер, който вече е покойник. Той каза нещо, което запомних за цял живот: на първата лекция във втори курс по гражданско право влезе в голямата 272 аудитория и каза: „Колеги, аз няма да Ви карам, няма да искам да Ви науча да знаете членове, алинеи, параграфи и подточки, конкретни разпоредби. Аз ще искам да Ви науча да познавате правните институти и при нужда да знаете в кой закон и къде да ги търсите“.
Всъщност, аз напълно споделям това и от него се ръководя в професионалната си кариера. И мисля, че така би следвало да бъде за юрист. Ами, като че ли това беше. Дано да се вместих в минутите. Благодаря Ви за вниманието на всички.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Добре, че съкратихте и се вместихте. Благодаря.
Госпожа Сабрие Сапунджиева, имате думата.
САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Аз съм в най-неизгодно положение – последният или печели, или губи, тъй като голяма част от идеите, които исках да споделя за Вас, ако получа доверието на народното представителство и бъда избрана за член на Комисията, вече бяха споделени от колегите кандидати.
Аз също искам да започна с думи на благодарност към Парламентарната група на Движението за права и свободи, и лично на нейния заместник-председател Хамид Хамид, да бъда предложена за член на Комисията за защита от дискриминация.
Разбира се, бих искала да изкажа думи на благодарност към двата състава на Комисията досега, тъй като в хода на подготовката ми за днешното изложение се запознах с нейната работа и съм респектирана от това, което Комисията е свършила в двата си мандата, утвърждавайки се като национален орган с авторитет в българското общество и сред българските институции, утвърждавайки един много сериозен международен авторитет на Комисията, който, разбира се, е и авторитет за Република България като орган, който предотвратява, защитава и контролира дискриминация.
Ще бъда много кратка, за да се вместя във времето.
Благодаря Ви, колеги!
Бих искала да кажа, че защитата на човешките права е в основата на всички демократични общества и е мерило за това какво е развитието на демокрацията в дадено общество.
Дискриминацията е явление, което се среща във всички общества, и то не е чуждо и на най-старите и развитите демокрации по света. Защитата на човешките права не е еднократен акт. Правата трябва да се защитават. Те не са веднъж завинаги дадени и трябва да се защитават във всеки миг, във всеки един момент. Те винаги са застрашени, затова е толкова важно цялото общество да защитава правата на гражданите.
Освен това бих искала да кажа, че дискриминацията не засяга само конкретната жертва, колкото и да е възможно тя да бъде обяснена с естественото устройство на човека, в голяма степен тя е вредна за съвременното общество в контекста на национален и международен аспект, защото е в състояние да подкопае демократичните ценности, принципите на достойнство, равноправие и взаимно уважение между хората.
Дискриминацията не само поставя в риск разбирателството, свободата, сигурността и мира. Тя потенциално може в мирно време да попречи на достигането на високо равнище на заетост и социална закрила, на повишаването на жизнения стандарт и качеството на живот, на икономическата и социалната интеграция.
Комисията за защита от дискриминация като национален орган, българската Комисия, е създадена (няма да се повтарям, ще бъда много кратка), в съответствие с изискванията на Организацията на обединените нации – това са политическите критерии, на ОССЕ (Организация за сигурност и сътрудничество в Европа) и на Европейската комисия за членството на България в Европейския съюз, за създаването на единен държавен орган за предотвратяване и защита от дискриминация.
Няма да преразказвам Закона. Беше казано вече, че той е сочен като един от най-добрите, може би най-добрият закон в Европейската общност, в Европейския съюз за защита от дискриминация.
Имах щастието и късмета да работя по обнародването на този Закон, тъй като той беше приет през 2003 г., влезе в сила от 2004 г., а Комисията беше структурирана през 2005 г., така че аз съм работила по този Закон, по неговото обнародване и наистина българският Закон е един от най-добрите. Много подробно са разписани правомощията на Комисията. Дадени са определения на пряка и непряка дискриминация, изброени са признаците в чл. 4, ал. 1.
Това, което бих искала да добавя с оглед казаното от колегите до тук е, че решенията на Комисията имат по-скоро морално удовлетворение за хората, които се жалят от дискриминация, тъй като Комисията не присъжда обезщетения, но в същото време законодателят е уредил в Закона възможността и на съдебното производство. И двете производства са освободени от такси. Производството пред съда също е освободено от такси и е за сметка на бюджета на съда. Производството пред Комисията се развива по реда на Административно-процесуалния кодекс. За неуредените в Закона въпроси субсидиарно се прилага АПК, докато производството пред съда се развива по реда на Гражданско-процесуалния кодекс, но влязлото в сила решение на Комисията може да служи като основание за предявяване на обезщетение пред съда.
Това е много важно да се подчертае в допълнение на казаното от колегите, тъй като само това не беше подчертано.
Трябва да отбележа, че Комисията има правомощия да събира доказателства, да изземва такива, да иска съдействието, разрешение от Софийски градски съд чрез председателя за събиране на доказателства, които не са били представени, освен това да изисква съдействие от органите на Министерство на вътрешните работи.
Комисията за тези години е извършила, както казах, огромна по обем работа, но тя работи заедно с всички органи на държавата – с министерствата, с различните независими органи, с образователните институции. Изготвила е и няколко доклада по точките 8, 9, 10, както подчерта колегата Мусорлиев, но това не се е превърнало в постоянна нейна практика. Аз считам, че това има значение, тъй като това изисква и финансови средства, за да се изпълняват тези правомощия.
Уникална е българската Комисията за защита от дискриминация и с това, че има регионални представители, тъй като те, освен че са по-близо до хората, организират приемни и следят актовете на органите на местното самоуправление, общинските съвети и кметовете, каквото правомощие Комисията има по чл. 47 от Закона за закрила от дискриминация.
Ако получа доверието на народното представителство и стана член на Комисията, аз бих работила за това още от ранна детска възраст в образователните програми с оглед реформата, която сега се извършва в образованието, да започне обучение на децата и семействата не само за правата, и ние не бива да считаме, че един гражданин, един човек има само права и задължения към обществото.
Освен това мисля, че следва да има по-тясно сътрудничество с университетите. Комисията има изградено такова сътрудничество, но с различните факултети – мисля, че трябва да се мине към по-тясно сътрудничество, където да се засили обучението по права на човека и особено да се обърне внимание на Закона за защита от дискриминация и на практиката на Комисията в тази насока, тъй като съдебната практика сочи, че не се познава достатъчно добре Законът от прилагащите в съда органи.
В противоречие на това, което каза колегата Мусорлиев, ако не греша – считам, че трябва да се засили и взаимодействието с Националния институт на правосъдието във връзка с обучението на магистратите, които прилагат Закона, които защитават човешките права и не бива да се допуска дискриминация. Това трябва да бъде дейност на цялото обществото.
И, както подчертах, колкото и да е добър Законът, не е по силите само на един орган, каквато е Комисията, да защитава гражданите от дискриминация и да защитава техните човешки права, да контролира. Това е обща грижа на всички институции в държавата – образователните институции, държавните институции, министерствата, органите на местното самоуправление, и аз затова подкрепям идеята на председателя на Комисията госпожа Джумалиева, за изготвяне на стратегия за предотвратяване и защита от дискриминация в един недалечен период, след създаването на Комисията, и ако имам късмета да бъда избрана и получа Вашето доверие, ще работя в тази посока.
Накрая бих искала да кажа само няколко думи, перифразирайки..
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: И Вие достигнахте 10-те минути за представяне, така че, моля Ви, спазвайте ги!
САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: Само искам да кажа, че достойнството на всеки човек се гради върху готовността да защити различието на другия и собственото си различие. Това е в основата на защитата от дискриминация. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви и аз, госпожо Сапунджиева.
Колеги, благодаря на всички участници за доброто и съдържателно представяне.
Сега ще Ви прочета постъпилите становища, главно за Вас, колеги, да чуете становища от неправителствени организации.

Постъпили са становища от следните неправителствени организации в подкрепа на кандидатурата на Ана Владимирова Джумалиева:
1. Център "Инфорома"- Пловдив и други организации, придружено от подписите на 30 НПО, граждански и инициативни комитети и съвети.
2. Национален съвет на религиозните общности в България
3. Организацията на евреите в България „Шалом“
4. проф. д-р Ивайло Търнев – професор в Медицинския университет-София и Департамента по когнитивна наука и психология, Нов български университет, Председател на Фондация „Здравни проблеми на малцинствата“ и член на УС на Националната мрежа на здравните медиатори; член на УС на Фондация „Рома-Лом“ и националната ромска коалиция „Интелект“, член на НССЕИВ при Министерски съвет, експерт на МЗ и СЗО по ромско здравеопазване.
В становищата си неправителствените организации, подкрепящи кандидатурата на г-жа Джумалиева, дават висока оценка на нравствените и професионалните й качества, както и на досегашната й дейност като председател на КЗД. В резултат на нейната ръководна роля, компетентност и активност институцията е придобила нов облик. Видно от отчетите за дейността на комисията е нарастнала продуктивността на органа за равнопоставеност , което свидетелства за повишеното доверие на гражданите към КЗД. Подчертава се, че под ръководството и с идеите на г-жа Джумалиева КЗД осъществява взаимодействие и партньорски отношения с национални и международни институции, органи и неправителствени организации, компетентни по въпросите на равенството, като това е от голямо значение за повишаване ефективността на независимия специализиран орган по антидискриминация.
Постъпили са становища от следните неправителствени организации в подкрепа на кандидатурата на Баки Хасанов Хюсеинов:
1. проф. д-р Ивайло Търнев – професор в Медицинския университет-София и Департамента по когнитивна наука и психология, Нов български университет, Председател на Фондация „Здравни проблеми на малцинствата“ и член на УС на Националната мрежа на здравните медиатори; член на УС на Фондация „Рома-Лом“ и националната ромска коалиция „Интелект“, член на НССЕИВ при Министерски съвет, експерт на МЗ и СЗО по ромско здравеопазване.
2. Център "Инфорома" - Пловдив и други организации, придружено от подписите на 32 НПО, граждански и инициативни комитети и съвети.
3. Национален съвет на религиозните общности в България
В становищата се акцентира на професионалните, нравствените и организационните качества на г-н Баки Хюсеинов като заместник-председател на КЗД. Изтъква се неговия принос за постигането на по-високи резултати в дейността на комисията и утвърждаването й като важно средство за ограничаване на дискриминацията. Подчертава се ролята му на експерт по проблемите на малцинствата, ползващ се с доверието на ромските общности, добре познаван и уважаван сред неправителствените организации и гражданското общество у нас и в чужбина. Отчита се заслугата му за въвеждането на модела на трудовите медиатори в България и подкрепата му за здравните медиатори, като по този начин се подобрява достъпа до трудовия пазар и до здравеопазване на най-уязвимите и в неравностойно положение общности, принадлежащи към етническите малцинства.
В подкрепа на кандидатурата на Атанас Георгиев Мусорлиев е постъпило становище от Българска асоциация по хемофилия.
В становището се дава висока оценка на моралните качества и професионалния опит на г-н Мусорлиев, особено в областта на защитата от дискриминация на хората с увреждания. Подчертават се неговите способности за сериозен и обективен анализ допринесли за справедливото решаване на редица значими казуси за организацията.
В подкрепа на кандидатурата на Златина Касърова- Дукова е постъпило становище от Български червен кръст, Областен съвет-Бургас.
В становището се акцентира на високия професионализъм и юридически познания на г-жа Дукова, нейната отзивчивост и активност при решаването на редица правни казуси, свързани с дискриминацията на хора с увреждания и други уязвими групи.
Постъпили са въпроси към кандидатите за председател, заместник-председател и членове.
Постъпили са въпроси от Сдружение „Младежката ЛГБТ организация Действие“. Предполагам, че кандидатите са ги прочели. Те бяха публично оповестени тези въпроси.
Аз предлагам да прочета четирите въпроса и всеки един от Вас съвсем накратко – до 5 мин., не е и задължително да бъдат чак 5 мин., а съвсем накратко на тези въпроси, ако може с две-три думи да отговорите.
Първият въпрос: бихте ли работили за това Комисията за защита от дискриминация да лобира за законодателни промени, преодоляващи рестриктивната практика на Върховния административен съд, която лишава сигналоподателите от право на жалба срещу решенията на Комисията за защита от дискриминация?
Втори въпрос: какви мерки бихте предложили или предприели, за да се осигури спазването на законоустановените срокове за разглеждане и произнасяне по преписките на Комисията за защита от дискриминация?
Трето: какви мерки бихте предложили или предприели за подобряване на достъпа до деловодни и други електронни услуги и цялостното присъствие на Комисията за защита от дискриминация в интернет?
И, четвърто: считате ли, че в досегашната си работа Комисията за защита от дискриминация е произвеждала и публикувала достатъчно независими доклади, свързани с дискриминацията и намирате ли за необходимо работата на Комисията за защита от дискриминация да се засили в посока на такава изследователска дейност?
Чухте въпросите.
Да започнем пак от доц. Джумалиева – имате думата.
АНА ДЖУМАЛИЕВА: Благодаря.
Аз само преди да започна да отговарям на въпросите искам да кажа, че с госпожа Сабрие Сапунджиева не се познаваме, но явно мислим в една посока. Една от целите, които исках да изложа пред Вас преди малко беше именно създаването от страна на Комисията на сертификат „Училища без насилие и дискриминация“, тъй като в Закона за защита от дискриминация има разпоредба, която гласи, че още от детските градини, училищата и висшите учебни заведения трябва да разпространяват информация и да обучават в насока равенство на половете и други въпроси, свързани с областта на защита правата на човека.
Подписали сме много меморандуми за сътрудничество със самите университети, отделно с юридически факултети и мисля, че това, което и тя прави като предложение – именно залагането в учебните програми в училищата, в детските градини и във висшите учебни заведения на по-подробно изучаване на въпросите, свързани със защита правата на човека и защитата от дискриминация, включително и запознаване с практиката на Комисията. Това е може би също за мен една от основните цели, които съм си набелязала за следващия мандат в случай, че ми гласувате такова доверие.
На въпросите ще се опитам съвсем накратко и общо да отговоря, като ще започна с последния въпрос, който е зададен и е във връзка с това дали има достатъчно независими проучвания, които са проведени от Комисията за защита от дискриминация.
Мисля, че Комисията се опитва, старае се. Разбира се, винаги има какво да се желае. Ние се опитваме и се стараем с финансовите средства и с човешкия ресурс да провеждаме подобни социологически изследвания, проучвания, доклади, разбира се, използвайки основно финансовите средства, отпускани по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ последно реализираме голям проект, и по различни оперативни програми, тоест по този начин се стараем да реализираме тези наши правомощия и компетенции.
Във връзка с достъпа до деловодни, електронни и други услуги – тук ми се струва, че именно аз трябва да отговоря като досегашен ръководител на тази институция. Има какво още да се желае. Действително нашата деловодна система беше в много лошо и затруднено състояние, но от миналата година ние работим усилено по подобряване качеството на деловодната ни система и сега пред Вас за първи път ще споменем, че преди 20 дни кандидатствахме пак по европейски проект, доста голям.
По този европейски проект искаме отново и допълнително да усъвършенстваме нашите електронни услуги. Искаме да създадем мобилно приложение, което да бъде инсталирано на мобилните телефони на всеки един гражданин да може да го инсталира и бързо и своевременно в момент, в който той е станал свидетел на проявление на дискриминация да може да сигнализира Комисията за защита от дискриминация.
Освен това се опитваме чрез този проект, ако бъде одобрен, да създадем по-добри онлайн услуги за жертвите от дискриминация, да въведем онлайн заседания, тоест дори и когато страните в производството пред Комисията за защита от дискриминация да не могат да явят – жалбоподател или ответник, те да имат уникален код, с който да могат да си проследяват заседанието от компютър или от друго мобилно приложение.
Също така с този проект, разбира се, сме предвидили и други неща, които могат да се случат, но ние усилено се подготвяме и за електронното управление, което се реализира в Република България, тоест нашите усилия и нашата работа във връзка с деловодната ни система, със създаването на подобни мобилни приложения, с онлайн платформи, ако щете, и със създаването на фейсбук страница на Комисията за защита от дискриминация ние основно искаме и сме се насочили към възможността ние адекватно и своевременно да се свържем с електронното управление, въпреки че ние не сме част от изпълнителната власт, самостоятелен, независим държавен орган сме и това, което се опитваме също да направим с проект, с който сме кандидатствали, е да имаме онлайн връзка и с други съдилища, тоест Европейския съд по правата на човека, които имат касателства и решават въпроси, свързани с правата на човека и защитата от дискриминация.
По въпроса за законоустановените срокове…
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви и аз.
Господин Хюсеинов, имате думата.
БАКИ ХЮСЕИНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
По първия въпрос: бихте ли работили за това КЗД да лобира за законодателни промени? Лично аз, уважаеми дами и господа, не бих лобирал, защото Комисията е независим държавен специализиран орган и всяко лобиране би означавало, че той ще бъде зависим от различните политически субекти или други по отношение на Закона за защита от дискриминация. Бих участвал в деветчленен състав на Комисията – да давам становище, ако поискат по определен нормативен акт или нормативен акт, какъвто е Законът за защита от дискриминация, тогава да дадем съответно становище. Такова нещо могат да направят и неправителствените организации – да поискат от нас да дадем становище. Ние тогава бихме се ангажирали да направим това. Иначе, да отида сам да лобирам – не бих го направил, защото искам да пазя и да се утвърждава Комисията като един независим държавен специализиран орган.
По втория въпрос, какви мерки бихте предложили или предприели да се осигури спазването на законоустановените срокове за разглеждане и произнасяне по преписки в КЗД? Този въпрос ние сме разгледали през 2013 г. с правилата за производство в Комисията. Променени са някои от сроковете. Аз мисля, че наново – ако наистина бъда избран и ако получа Вашето доверие, бихме могли да ги разгледаме тези срокове. Но, разберете, че тежестта при нас тогава при определено производство се пада върху ответната страна и тя трябва да доказва, че не е дискриминирала сигналоподателят или жалбоподателят. Ако двете страни искат да представят доказателства или свидетелски показания, няма как да не отлагаме заседанията за следващите месеци или следващите дни. Така че, всичко зависи от доказателствените материали, до каква степен те ще се представят по съответната преписка. Ние също искаме много бързо да се приключи производството, но все пак Комисията за защита от дискриминация е такава комисия, че трябва да спазваме и правото на всеки, който участва в производството. Няма да говоря по третия въпрос. Разбрахте, че сме продали такъв проект за онлайн услугите по сайта. Много подробно обясни председателката на Комисията.
За независимите социологически проучвания, които трябва да се огласяват в Комисията. Ние това правомощие го изпълняваме. До момента имаме някъде към седем-осем социологически проучвания, които са направени в Комисията. Едното е за пенитенциарния апарат в затворите, влиянието на икономическата криза върху уязвимите групи. Последното проучване, което е направено, за уязвимите групи, идентифицирането на уязвимите групи. Разбира се, всичко това обаче го правим с помощта на оперативните програми, които са в България. Иначе не можем да си позволим с този бюджет да заделяме специални такива средства за социологически проучвания или изследвания. Да, разбира се, ние ще продължаваме да работим в това направление, ще направим социологически проучвания с помощта на оперативни програми и проекти към Европейския съюз. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: И аз Ви благодаря.
Бяхте доста изчерпателен.
Господин Колев, Вие, ако имате нещо да допълните към тези въпроси.
Слушаме Ви.
ОРЛИН КОЛЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
За мен остана леката задача да се присъединя към чутото досега и с няколко думи може би, първо, трябва да започна с това, че поздравявам питащите, защото това са въпроси от категорията на онези въпроси, които вълнуват голяма част от обществото и малко от тях се осмеляват да ги поставят. Това са действително значими и важни въпроси.
По първия въпрос, по отношение за законодателните промени, за рестриктивната практика на ВАС, бих предложил на питащите да насочат своите усилия към друга комисия сега в парламента, тъй като, доколкото съм запознат, тече процес по приемане на промени в АПК, а именно това е Законът, в който следва да бъде разширен кръгът на субектите, които могат да се присъединят към съдебното производство.
Също така следва да кажем на питащите, че единствените страни в съдебното производство, тоест страните в съдебното производство следва да имат процесуалната легитимация – активна или пасивна, без значение на коя страна са, и да имат и правен интерес. В този смисъл основното за преодоляване на практиката на ВАС е именно чрез законодателните промени, които КЗД не може да инициира, няма такова правомощие.
По втория въпрос, за сроковете при разглеждане на делата. Да, това което бих могъл да кажа тук е, че следва да се има предвид, че твърде съкратените срокове не са атестат за качество на решението и не зная дали бихме могли да си позволим подобен риск.
Вторият голям въпрос, по отношение на сроковете, е така наречената преклузия, тъй като, вярно, Комисията установено в Закона за защита от дискриминацията има срокове, в които трябва да се произнесе, както и съда в отделните процесуални закони, но тези срокове, без да е изрично упоменато, в който и да е от нормативните актове, уреждащи тези срокове, са от категорията на инструктивните срокове, въпреки, че не е упоменато. Другото положение би означавало, че настъпва преклузия по отношение защитата правото на жалбоподателя, тоест, ако съответният решаващ орган не спази съответния срок. В този смисъл, питащите трябва да бъдат много внимателни с идеята за развитие на сроковете, в каква насока искат да тласнат развитието. Може би не във всички случаи съкращаването на сроковете ще бъде от полза на хората с нарушени права.
По отношение на другите два въпроса, дали следва дейността на КЗД да бъде оповестена публично по електронен път. Да, аз съм „за“, тъй като дейността на Комисията за защита от дискриминация е публична. Това е публичен орган, това е публичен регулатор, обществен регулатор. Освен в случаите, в които делата, гледани пред КЗД, са с особената специфика или поставят в особено положение жалбоподателя, тоест имам предвид унизително негово положение, въз основа на отделните състави и основания, по които се чувства дискриминиран. Не бих подкрепил те да бъдат обявени публично под никаква форма.
По четвъртия въпрос, по отношение на изследователската дейност следва да бъдем много внимателни тук, защото Комисията за защита от дискриминация – да, тя е, а това рефлектира и към първата част на въпроса, тя е независим орган и всички доклади, публикувани от Комисията, би следвало да са независими въз основа на нейната практика и нейните изследвания. Но по тази част – изследователска дейност, дали следва да развива Комисията за защита от дискриминацията, не мога да кажа, че съм напълно положителен, тъй като това е обществен регулатор, който има строг предмет на дейност, тоест специфика на дейността, която следва да спазва. Той не е научно звено, за да извършва подобен род дейност – изследователска дейност в смисъла, в който е зададен въпросът.
Разбира се, както казах и в експозето си, винаги могат да се търсят връзки с други органи, неправителствени организации и, разбира се, интересуващи се и желаещи да се развива законодателството и дейността в сферата на защитата от дискриминацията, но това не бих го характеризирал като изследователска дейност, включително, разбира се, и социологическите проучвания. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: И аз Ви благодаря.
Господин Мусорлиев, Вие имате думата.
АТАНАС МУСОРЛИЕВ: Благодаря, господин Председател.
От моя гледна точка вторият, третият и четвъртият въпрос всъщност се отнасят за едно и също нещо. Възможно ли е да се подобри и трябва ли да се подобри работата на Комисията? За мен няма никакво съмнение, че е нужно и че е възможно. Ще се огранича с това – идеи в тази насока вече бяха изложени, аз в моето първоначално представяне се разпрострях. Благодаря, че ми дадохте повече време.
Искам да се спра на първия въпрос малко по-подробно. Въпросът е много интересен, изключително от морална гледна точка. Аз определено мисля, че така, както беше споменато от господин Баки Хюсеинов и от колегата току-що, че Комисията си има разписани в Закона правомощия и между тях лобирането не фигурира. Не бих бил честен, не бих бил почтен човек, ако си позволях да кажа, че Комисията и всеки, който работи в нея, трябва да работи за стриктното, точно и пълно прилагане на Закона и да кажа, че Комисията трябва да лобира. Без да се хващаме обаче за понятието, бих казал, че на мен лично идеята, която е заложена, ще използвам думата „прокрадващата“ се практика на Върховния административен съд напоследък, да се приема, че сигналоподателите нямат право да обжалват актовете на Комисията, ще доведе до един парадокс, до един абсурд и до изключването в крайна сметка на самите сигналоподатели от участие в процедурата пред Комисията за защита от дискриминация. Това не е в съзвучие с духа и смисъла на Закона за защита от дискриминация, който изрично предвижда възможността Комисията да бъде сезирана от лица, които не са пряко засегнати от акт на дискриминация и които работят в защита правата на друго лице. Да се остави открита възможността някой да подаде сигнал, но на база на този сигнал производството да се образува само след преценка и самосезиране от страна на Комисията, очевидно не това е смисълът на Закона, а да се отрече на едно лице, което трябва да бъде страна в производството, защото е инициирало това производство, първо, да жали резултата от производството, което е инициирало, и после, потенциално въобще да участва в такова производство, на мен ми се струва неправилно.
Затова лично аз, бих изразявал като член на Комисията и тогава, когато имам такава възможност, от името на Комисията мнение, че една такава практика на Върховния административен съд, дори при действащото законодателство е неправилна, а дали е необходимо да се променя Закона, при положение че сега действащият Закон казва нещо различно, предоставям на хората, които са компетентни да променят закона, те да преценяват. Благодаря.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: И аз Ви благодаря.
Сега давам думата на госпожа Златина Дукова, ако имате да допълните.
ЗЛАТИНА ДУКОВА: Само едно изречение ще си позволя да добавя.
Бих казала по този въпрос, че тъй като касае рестриктивна практика на Върховния административен съд, може би Върховният административен съд е най-добре и той би могъл да обясни как и с какви мотиви се създава тази практика. Аз лично смятам, че Законът е добър. Смятам също така, че ако Върховният административен съд реши малко по-разширително да гледа и да прилага Закона, няма пречка сигналоподателите да бъда конституирани като заинтересовани страни, или пък като страни-помагачи на Комисията в конкретен случай. Толкова по този въпрос.
По втория въпрос, свързан с евентуалното спазване на сроковете. Уверявам Ви, че ние много усилия полагаме да спазваме сроковете, които са инструктивни по Закона за защита от дискриминация. Много често обаче това не зависи само от нас, защото ние очакваме становища и отговори по оплакванията от други институции, които, ако се забавят или пък лица срещу, които са насочени оплакванията, ако се забавят или ако решат да шиканират нашата процедура, наистина ни удължават сроковете. Лично аз смятам, че бавното правосъдие не е желано правосъдие и, както казах вече, полагаме много усилия да съкращаваме срокове, но невинаги това е в нашите възможности.
По отношение на третия въпрос. Изключително се присъединявам към казаното вече – и от председателя, и от заместник-председателя, от колегите. Може би трябва да се поработи в тази посока и беше казано по какъв начин ще се случи това.
По отношение на публикуването на достатъчно независими доклади. Също се присъединявам и си давам сметка, че за да направиш независимо проучване и за да публикуваш независим доклад, трябва да разполагаш със собствен финансов ресурс, за да може наистина и проучването, и доклада след това да бъдат действително независими, а не да зависят от мнението може би на този, който финансира проучването или пък написването на доклада след това. Така че аз бих апелирала може би за повечко бюджет в това перо за Комисията, като му дойде ред за бюджетна процедура, защото няма как да се правят проучвания и доклади без финансово обезпечение.
Това беше по всичките въпроси.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви.
Отново се потвърждава правилото, че кой каквото й да ти говори, винаги става дума за пари. За съжаление, невинаги може да осигурим достатъчно средства.
Госпожо Сапунджиева, имате думата.
САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: Благодаря Ви, господин Председател.
По първия въпрос, като се абстрахирам от думата „лобиране“, разбира се, не съм привърженик на постоянните смени на законодателството и уреждане на всеки въпрос в Закона. Точно организации като питащите, включително и българските граждани, изразяват недоволство от непрекъснатите промени в законодателството, но ние стигнахме дотам, че да си задаваме въпроса – юристи ли са тези съдии, които постановяват тези решения, защото още в първи курс на Юридическия факултет се изучава дисциплината „Обща теория на правото“ и там е казано как се тълкуват правните норми.
Затова ще си позволя да цитирам чл. 50, т. 3 от Закона за защита от дискриминация, който казва, че производството пред Комисията се образува по жалба на засегнатите лица – т. 1, инициатива на Комисията, сигнали на физически и юридически лица, на държавни и общински органи. Следва да видим къде е систематичното място на този чл. 50 в Закова – в Глава четвърта „Производство за защита от дискриминация“, Раздел I „Производство пред Комисията за защита от дискриминация“. Това означава, че за сигналистите важат всички правила от тази глава, както за т. 1 – за жалбоподателите, така и посочените на трето място лица, които подават сигналите.
Така че това е въпрос на тълкуване и подготовка на този, който прилага Закона. Ние явно имаме сериозен проблем с приложението на законите в обществото, но ако тази практика продължава, по-скоро бих посъветвала питащите да поискат едно тълкуване от Народното събрание, да се извадят протоколите от Народното събрание по приемането на тези текстове и да се даде едно автентично тълкуване, вместо непрекъснато да променяме законите. Това е по първия въпрос, като се присъединявам към казаното от колегите.
По втория въпрос беше казано достатъчно от колегите, а по-скоро по третия и четвъртия въпрос общо ще отговоря, тъй като считам, да, важни са правомощията на Комисията по чл. 47, особено по точките от 9 до 12 за тези проучвания, статистически данни, социологически проучвания, анализи, анкети и затова считам, че двата въпроса имат общо, тъй като би могло на сайта на Комисията, с оглед спестяване на средства, да се формулират въпросите и на сайта на Комисията да се провеждат социологически проучвания, анкети по съответни въпроси и накрая да се изразходват по-малко средства само за техния анализ. Това е, което имам да допълня. Благодаря.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря и аз, госпожо Сапунджиева.
Благодаря на всички, бяхте наистина много изчерпателни.
Преминавайки към следващата точка, аз лично точно поради тази причина нямам въпроси към Вас, но, колеги, Вие имате възможност, ако има някой да пита, а след това ще се даде възможност отново да отговаряте.
Имате ли, колеги, някакви въпроси към кандидатите?
Имате думата.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ: Благодаря.
Уважаеми колеги, станахме свидетели на едно добро представяне, бих казал, на високо ниво, на всичките кандидати, които са предложени от парламентарните групи за членове, съответно председател, заместник-председател и членове към Комисията за защита от дискриминация.
Чухме интересни становища. С 95% от членовете в тази Комисията, които до момента са работили, се познаваме лично, следим тяхната дейност по-отблизо, тъй като като членове в Народното събрание и в предишния, и в сегашния парламент имаме пряка ангажираност към дейността на тази Комисия, която се отчита пред Комисията по вероизповеданията и правата на човека. Има двама нови кандидати. С единият от тях имах честта да работя и работя до момента доста дълги години.
Специално за регионалните представители препоръката е важна, но важна е, естествено, резултатността на тези регионални представителства. Хубаво е общественият съвет да заработи, както господин Баки Хюсеинов изказа, и госпожа Джумалиева. Това е много важно, защото общественият съвет е един орган, който може до определен степен да изказва различни мнения, на база мнения, които генерират и в Комисията за защита от дискриминация. Общественият съвет може да даде другата гледна точка, която в определена степен може да се доближава повече до гледната точка на гражданите и обратното, разбира се, е факт. Не знам досега защо не сте имали тази възможност. Няма да коментирам тази тема – защо досега не е създаден, въпреки, че имате Решение от 2013 г., доколкото господин Мусорлиев каза. Нали така, ако не греша?
Имам два бързи въпроса към госпожа Джумалиева и към господин Баки Хюсеинов. Моля да ми отговаряте с „да“ и „не“ и нищо повече.
Ще имам въпроси към господин Орлин Колев, който е предложен от една от политическите формации, обединени под формата на „Обединени патриоти“.
Запознати ли сте госпожо Джумалиева и господин Хюсеинов с Доклада на Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността от 2012 г. и заключението от 2017 г.?
Господин Колев, много впечатляващо представяне, като изложение. Не поставям под съмнение качествата Ви на юрист, работещ в областта на конституционното право.
Моите въпроси към Вас са следните: ако заемете тази длъжност – Вие ще бъдете член или заместник-председател, тъй като сте подали документ за заместник-председател и член, нали така – как ще се отнесете към действията на човек, който се противопоставя да влезе в Република България, за да упражни конституционното си право да гласува на избори?
Второ, тъй като сте участвали в експертна група към Народното събрание, където…
ПАВЕЛ ШОПОВ: Стоп, стоп, стоп… Не провокирайте, господине, един дебат, от който политическата Ви сила силно ще пострада.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ: Господин Шопов, аз не провокирам. Нито споменавам имена…
ПАВЕЛ ШОПОВ: Не ми говорете на господин Шопов…
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Добре. Все пак по-кратко, имахте две минути. Задайте въпроса.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ: Да.
…Тъй като сте участвали в експертна група към Народното събрание, където са разглеждали Закона за Изборния кодекс, основният закон в България е Конституцията. Конституцията казва, че всеки български гражданин има право да гласува. Как се отнасяте към това Изборният кодекс да ограничава български граждани да упражнят конституционното си право като се намаляват секциите в някои държави извън България?
ПАВЕЛ ШОПОВ: Аз отново, господин Председателю, настоявам и призовавам към благоразумие. Моля Ви, да проявите своя такт и прочуто чувство за баланс, за да не допускаме да се развихри един много сериозен дебат по всички тези въпроси и както сме поставили проблема за ползата и смисъла на Комисията изобщо.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Колеги, тук не сме събрали ние да правим дебат между нас за някои неща, има въпроси.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Жива провокация.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Добре, разбирам Ви, спокойно, без толкова емоции. Разбрах въпросите Ви.
Госпожо Джумалиева, имате възможност да отговорите на въпроса към Вас. Въпросът беше много кратък.
АНА ДЖУМАЛИЕВА: Да, запознати сме, но аз не мога само с „да“ и с „не“ да отговоря. Ще кажа защо.
Защото, първо, Комисията за защита от дискриминация също е подложена на мониторинг от Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността. Освен това ние всяка година участваме в техните конференции и на последната конференция, която беше може би преди два месеца, господин Баки Хюсеинов присъства на тази конференция, и българската Комисия за защита от дискриминация много активно се включи с предложения, включително членовете на Комисията за защита от дискриминация да имат, така да го наречем „функционален имунитет“ по отношение на взетите от тях решения.
Другото, което искам да кажа, България има български представител в Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността. Това в момента е проф. Благой Видин, а доколкото съм запозната в момента върви номинация, тъй като ние се информирани от Външното министерство за новата кандидатура на България в Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността.
Ние общо-взето се стараем – не казваме, че сме изпълнили абсолютно всички препоръки, всички неща, които са отправени до българската Комисия за защита от дискриминация, но ние се стараем максимално да удовлетворим препоръките, които са отправени към нас, но препоръките, веднага подчертавам, те са отправени не само към Комисията, а и към България като държава.
БАКИ ХЮСЕИНОВ: Нещо да допълня. Българската Комисия за защита от дискриминация е активен член в международните институции и не само участва, а има доста предложения в тази насока. Всички предложения, които е направила българската Комисия, са приети и даже като добри практики се използват от комисиите на другите държави.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви.
Господин Колев, мисля, че няма да се подадете на провокация, просто съвсем и ясно да отговорите на въпроса.
ОРЛИН КОЛЕВ: Аз Ви благодаря за въпроса, тъй като Вие казахте, че познавате 95% от сегашния състав на Комисията за защита от дискриминация. Аз съм непознатия за Вас до този момент, но не се чувствам онеправдан, тъй като Вие ме удостоихте с честта да ми зададете въпроси. В този смисъл аз се чувствам много почтен към идеята за антидискриминация.
Аз по-скоро очаквах въпроси, свързани с предмета на дейността на Комисията. Не е коректно да вземем отношение по политически въпроси. Качеството ми не е такова, че да го правя. От друга страна, в експозето си на няколко пъти заявих, че ще бъда привърженик на правовата държава и на господството на правото. В този смисъл Законът трябва да се изпълнява такъв, какъвто е приет от Народното събрание. А мисля, че Вие сте част от него. Благодаря.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин Колев.
Колеги, имате ли въпроси?
Господин Антонов, имате думата.
ВАСИЛ АНТОНОВ: Благодаря Ви, господин Председател. Наистина изчаквах, за да мога да взема с няколко думи отношение. Безспорно всички от хората, които се явяват днес, са се подготвили. Една част от тях са сега членове или на ръководството, или на Комисията. В някаква степен това им дава известни права и възможности, че са работили в Комисията и имат по-голям опит.
С госпожа Сапунджиева сме се виждали и по други поводи. В националните институции винаги сме работили и е имала много сериозна подготовка. Показала е тази нейна подготовка.
Добро впечатление направи и господин Колев, разбира се. Безспорно е подходил сериозно. Все пак и въпросите са ми повече към него, но съвсем накратко:
Първо, работил ли е с публични финанси? Това е съвсем конкретен въпрос по отношение на Комисията – тя какъв разпоредител е с бюджета? Или какъв друг опит има в прилагането на работата с публичните финанси? Дори и да не е работил, това не е негативно, но да видим дали е работил със Закона за обществените поръчки, или пък какъв друг конкретен опит има в противодействието на дискриминацията извън неговата подготовка по отношение на правото, която има.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин Антонов.
Питам: има ли други въпроси, защото по Правилник трябваше всички депутати да си зададат въпросите и след това Вие да имате възможност да отговорите. Други въпроси? Няма.
Господин Колев, имате думата.
ОРЛИН КОЛЕВ: Дами и господа народни представители! По първия въпрос относно публичните финанси и какъв разпоредител с бюджетни средства се явява Комисията за защита от дискриминацията. В приложените документи, които представих при кандидатстването ми, приложих и диплома за завършена бакалавърска степен по финанси от УНСС. Тоест, в известна степен бих могъл да кажа, че освен юридическото си образование притежавам известна компетентност в областта на финансите. Конкретният Ви въпрос касае публичните финанси, тъй като деленето на финансите, разбира се, е различно.
Комисията за защита от дискриминацията по съответния Устройствен закон е първостепенен разпоредител с бюджетни средства. Ако това е същността на въпроса, така го разбрах, тя е първостепенен разпоредител с бюджетни средства.
В автобиографията, която приложих и която е видна, качена е на сайта на Народното събрание наред с всички останали документи, посочвам, че първоначалната ми професионална кариера започна с упражняването на работа като финансист, като финансов анализатор в Българска рейтингова агенция. Тоест, ако желаете, мога да навляза и в подробности за същността на дейността, да речем имам опит и имам поглед върху финансовите отношения в държавата.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин Колев.
Уважаеми кандидати, колеги, с това приключваме изслушването за председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита от дискриминация.
В резултат на проведеното изслушване, Комисията по вероизповеданията и правата на човека ще изготви доклад, към който ще се приложи списък на кандидатите, участвали в изслушването, подредени по азбучен ред на собствените имена и Проект за решение за избор на всеки кандидат, участвал в изслушването за съответстващата длъжност в Комисията за защита от дискриминация.
За кандидата Павлин Данков Пенков, който не се яви на изслушването съгласно разпоредба на чл. 93, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, няма да бъде представен Проект на решение за избор.
Тъй като нямаме гласуване, колеги, закривам заседанието. Благодаря на всички за участието, на Вас за прекрасното представяне! Още поздравления и успех в петък на избора!




Благодаря Ви на всички!

(Закрито в 16,10 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Велчев


Стенографи:
Карамфил Матев

Маргарита Крачунова

Вася Йорданова

Красимира Коева