Доклад
Проект
Второ четене
Закон за изменение и допълнение на Данъчния процесуален кодекс
(Втора част)

---

Доклад
Проект
Второ четене
Закон за изменение и допълнение на Данъчния процесуален кодекс
(Втора част)

§66. в чл. 250 думите “от 5000 до 20 000 лв. и” се заменят с “от 500 до 5000 лв.”.
Предложение на н.п. Иван Искров, Нина Чилова, Теодора Дренска, Нина Радева:
§ 66 се изменя така:
В чл. 250 след думата “лишават” се добавя “от правото да се упражнява съответната длъжност. ”
Комисията подкрепя предложението и предлага следната окончателна редакция на 8 66:
§ 66. В чл. 250 думите “от 5 000 до 20 000 лв. и” се заменят с “от 3 000 до 20 000 лв.”, а думите “се лишават от право да заемат длъжност в данъчната администрация ”се заменят с “се лишават от правото да заемат съответната длъжност за срок от една до три години.”
Предложение на Комисията за нов § 66а:
§ 66а.В чл. 251се създава изречение второ: ”При повторно извършване на нарушението, длъжностното лице се наказва с глоба до 100 лв.”
§ 67. В чл. 252 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата “глоба” се добавя “за физически лица или имуществена санкция за юридически лица и еднолични търговци в размер”, а думите “от 50 до 500” се заменят с “от 20 до 1000”.
2. В ал. 2 думата “заявление” се заменя с “декларация”.


Комисията подкрепя текста на вносителя със следната редакция;


§ 67. В чл. 252 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Данъчен субект, който по реда на този кодекс е задължен да се регистрира данъчно и не стори това в законоустановените срокове, се наказва с глоба за физически лица или имуществена санкция за юридически лица и еднолични търговци в размер от 20 до 1000 лв. При повторно извършване на нарушението наказанието е глоба за физически лица или имуществена санкция за юридически лица и еднолични търговци в размер от 40 до 2000 лв.”
2. В ал. 2 думата “заявление” се заменя с “декларация”.
§ 68. В чл. 253, ал. 1 думите “в случаите, когато това е предвидено в закон” се заличават.
Комисията подкрепя текста на вносителя, със следната редакция:
§ 68.В чл.253 ал.1 се правят следните изменения и допълнения:
1. думите”в случаите, когато това е предвидено в закон” се заличават
2. Създава се изречение второ: ”При повторно извършване на нарушението данъчния орган се наказва с глоба до 500 лв.”
Предложение на Комисията за нови § 68а. 686. и 68в:
§ 68а.В чл. 254 в края се поставя запетая и добавя: ”а при повторно извършване на нарушението наказанието е глоба от 100 до 10 000 лв.”
§ 686. В чл. 255 ал. 1 в края се поставя запетая и се добавя: ”а при повторно извършване на нарушението наказанието е глоба до 500 лв.”
§ 68в. В чл. 256 се създава изречение второ: ”При повторно извършване на нарушението данъчният орган се наказва с глоба до 500 лв.”
§ 69. В чл. 257 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея накрая се добавя “за физическите лица, а за едноличните търговци и юридическите лица - с имуществена санкция в същия размер.”
2. Създава се ал. 2:
“(2) Санкциите по ал. 1 се налагат и на данъчен субект, който не окаже съдействие на данъчен орган по чл. 24.”
Комисията подкрепя текста на вносителя със следната редакция:
§69. В чл. 257 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и се изменя така:
“(1) Данъчен субект, който не изпълни задължителни указания на данъчен орган за оказване на съдействие при извършване на данъчна ревизия или пречи за извършването й, се наказва с глоба от 250 до 500 лв. за физическите лица, а за едноличните търговци и юридически лица - с имуществена санкция в същия размер. При повторно извършване на нарушението наказанието е глоба за физически лица или имуществена санкция за юридически лица и еднолични търговци в размер от 500 до 1000 лв.”
2. Създава се ал. 2:
“(2) Санкциите по ал. 1 се налагат и на данъчен субект, който не окаже съдействие на данъчен орган при условията на чл. 24.”
Предложение на Комисията за нови параграфи 69а и 696:
§ 69а. В чл. 258 в края се поставя запетая и се добавя :”а при повторно извършване на нарушението наказанието е глоба от 500 до 1000 лв.”
§ 696. В чл. 259 се създава изречение второ: ”При повторно извършване на нарушението вещите лица се наказват с глоба до 500 лв., но не повече от двойния размер на определеното им възнаграждение за извършване на експертизата.”
§70. В чл. 260 след думата “глоба” се добавя “за физически лица или имуществена санкция - за юридически лица и еднолични търговци, в размер”.
Комисията подкрепя текста на вносителя със следната редакция:.
§ 70. Член 260 се изменя така:
“Чл. 260. Данъчен субект, който не спази изискванията по чл. 109, ал. 8 от този кодекс, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба за физически лица или имуществена санкция за юридически лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 5 000 лв. При повторно извършване на нарушението наказанието е глоба за физически лица или имуществена санкция за юридически лица и еднолични търговци в размер от 1000 до 10 000 лв.”
Предложение на Комисията за нови параграфи 70а. 706. 70в и 70г:
§ 70а. В чл. 261, ал. 1 в края се поставя запетая и се добавя: ”а при повторно извършване на нарушението наказанието е глоба от 500 до 1000 лв.”
§ 706. В чл. 262 в края се поставя запетая и се добавя: ”а при повторно извършване на нарушението наказанието е глоба от 500 до 1000 лв.”
§ 70в. В чл. 263 в края се поставя запетая и се добавя: ”а при повторно извършване на нарушението наказанието е глоба до 100 лв.”
§ 70г. В чл. 264 в края се поставя запетая и се добавя: ”а при повторно извършване на нарушението наказанието е глоба до 500 лв.”


§ 71. Член 265 се изменя така:
“Чл. 265. Извън случаите по предходните разпоредби данъчен субект, който не изпълни в установените срокове задълженията си по този закон, се наказва с глоба - за физическите лица, или с имуществена санкция - за юридически лица и еднолични търговци, от 50 до 250 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 71 със следната редакция;
§ 71. Член 265 се изменя така:
“Чл. 265. Извън случаите по предходните разпоредби данъчен субект, който не изпълни в установените срокове задълженията си по този закон, се наказва с глоба - за физически лица или с имуществена санкция - за юридически лица и еднолични търговци от 50 до 250 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. При повторно извършване на нарушението наказанието е глоба за физически лица или имуществена санкция за юридически лица и еднолични търговци в размер от 100 до 500 лв., ако данъчният субект не подлежи на по-тежко наказание.”
§ 72. Създават се чл. 265а, 2656, 265в, 265г и 265д:
“Чл. 265а. Лице, което при образувано изпълнително производство по реда на този кодекс не изпълни в установените срокове задължението си за предоставяне на информация или откаже съдействие на данъчен орган или на публичен изпълнител, се наказва с глоба - за физическите лица, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, от 50 до 250 лв.
Чл. 2656. При повторно извършване на нарушенията по тази глава се налагат санкции в двоен размер на санкциите, предвидени за първо нарушение, но не по-малко от двойния размер на наложената за първото нарушение санкция.
Чл. 265в. (1) Административно наказание лишаване от право да се упражнява определена дейност или дейности се налага за срок един месец независимо от предвидените в други данъчни закони глоби или имуществени санкции на данъчен субект, който:


1. не спази реда или начина за:
а) издаване на съответен документ за продажба (фискален бон; касова бележка от кочан, заверен от данъчните органи, или удостоверителен знак за продажба, отпечатан и издаден по установения ред);
б) въвеждане в експлоатация или регистрация на фискалните устройства;
в) ежедневно отчитане на оборотите от продажби, когато това е задължително;
2. използва преправено или изменено фискално устройство;


3. държи на склад, в търговско помещение или в превозно средство, предлага, продава или превозва акцизни стоки без бандерол, когато той е задължителен, или акцизни стоки, облепени с неистински или подправен бандерол, или бандерол с изтекъл срок на валидност;
4. е производител или вносител, който облепва акцизни стоки с неистински или подправени бандероли, или с бандероли с изтекъл срок на валидност;
5. продава или съхранява в търговско помещение, различно от търговските обекти, лицензирани за безмитна търговия, акцизни стоки, облепени с бандерол “DUTY FREE”, или продава, или съхранява в търговско помещение на територията на страната, включително в търговски обект, лицензиран за безмитна търговия, акцизни стоки, облепени с бандерол “ЗА ИЗНОС”;
6. държи на склад или в търговско помещение или продава акцизни стоки без документ, отговарящ на изискванията на чл. 10, ал. 2 или 3 от Закона за акцизите, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза.
(2) В случаите по ал. 1, т. 2 преправеното или измененото фискално устройство се отнема от данъчните органи в полза на държавата и се унищожава. Данъчните органи изземват и унищожават и акцизните стоки без бандерол, когато той е задължителен, и облепените с неистински или подправен бандерол. Разноските са за сметка на данъчния субект.
(3) Когато за срок 24 месеца от влизането в сила на наказателното постановление по ал. 1 бъде извършено ново нарушение от същия характер, нарушителят се лишава от правото да упражнява определена дейност или дейности за срок от 2 до 6 месеца.
(4) Наказанието по ал. 1 и 3 се налага за обекта или обектите, където са констатирани нарушенията.
(5) Изпълнението на административното наказание по ал. 1 и 3 се прекратява от органа, който го е наложил, по молба на данъчния субект и след като бъде доказано от него, че наложената имуществена санкция или глоба е заплатена изцяло.

Чл. 265г. (1) В случаите на налагане на административно наказание по чл. 265в се налага и принудителна административна мярка запечатване на обекта или обектите на данъчния субект и забрана на достъпа до тях, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от данъчния субект или от оправомощено от него лице. Мярката се налага за обекта или обектите, където са констатирани нарушенията.
(2) В случай, когато отстраняването е свързано със значителни затруднения за данъчните органи и/или със значителни разходи за данъчния субект, постановилият запечатването орган може да разпореди оставяне на стоките в обекта или обектите на отговорно пазене от данъчния субект. Разпореждането не се отнася за стоките - предмет на нарушението по чл. 265в, ал. 1, т. 2 - 5.


(3) В случаите по ал. 1, когато отстраняването на стоките не се осъществи в указания срок, данъчният орган ги отстранява за сметка на данъчния субект и не носи отговорност за тяхното повреждане, похабяване или загуба.
(4) В случаите по чл. 265в, ал. 5 едновременно с прекратяване изпълнението на административното наказание данъчният орган постановява и отпечатване, което се извършва при задължение за съдействие от страна на данъчния субект.
Чл. 265д. Наказателните постановления по чл. 265в, както и принудителната мярка по чл. 265г подлежат на предварително изпълнение.”



Комисията подкрепя текста на вносителя по ПРИНЦИП.
Предложението по чл. 265а е отразено в окончателния текст на § 72, а предложението по чл. 2656 е отразено в § 66а - § 72.
Предложение на н.п.Иван Искров, Нина Чилова, Теодора Дренска,Нина Радева
Предложените изменения в § 72 се приемат по принцип, но следва да бъдат предвидени като санкции по съответните материални данъчни закони, тъй като се касае до нарушения по тях, а не за неизпълнение на норми на ДПК, само за което може да се налагат административно-наказателни санкции по този кодекс.
Комисията подкрепя предложението, като това е отразено в § 79 и
85а.
Окончателен текст на § 72:
§ 72. Създава се чл. 265а:
“Чл. 265а. Лице, което при образувано изпълнително производство по реда на този кодекс не изпълни в установените срокове задължението си за предоставяне на информация на данъчен орган или на публичен изпълнител, се наказва с глоба - за физическите лица, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, от 50 до 250 лв. При повторно извършване на нарушението наказанието е глоба за физическите лица или имуществена санкция за юридическите лица и еднолични търговци в размер от 100 до 500 лв.”
§ 73. В чл. 266 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите “обжалването им” се поставя запетая и се добавя “както и обжалването на постановленията по чл. 265в, ал. 5”.
2. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Актовете за констатирани нарушения се съставят от данъчните органи, съответно от публичните изпълнители, а наказателните постановления се издават от главния данъчен директор или от упълномощено от него длъжностно лице, съответно от изпълнителния директор на Агенцията за


държавни вземания, и се връчват на нарушителите по реда на Закона за административните нарушения и наказания.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за $ 73 със следната редакция;
§ 73. В чл. 266, ал. 2 се изменя така:
“(2) Актовете за съответните констатирани нарушения се съставят от данъчните органи, съответно от публичните изпълнители, а наказателните постановления се издават от главния данъчен директор или от упълномощено от него длъжностно лице, съответно от изпълнителния директор на Агенцията за държавни вземания, и се връчват на нарушителите по реда на Закона за административните нарушения и наказания.”
§74 В §1 от Допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1:
а) буква “а” се изменя така:
“а) данните, вписани в данъчния регистър по чл. 28, ал. 1, т. 6, 7, 9, 10 и
11;”
б) в буква “в” накрая се поставя запетая и се добавя “с изключение на съобщаването на размера на данъчното задължение по Закона за местните данъци и такси”;
в) буква “е” се отменя.
2. В т. 2 думите “такси и глоби” се заменят с “такси, глоби и имуществени санкции”.
3. В т. 7 числото “3000” се заменя с “5000”.
4. В т. 12, буква “а” думата “взаимни” се заличава, след думата “сделки” се добавя “между свързани лица” и числото “25” се заменя с “20”.
5. Създават се т. 15 и 16:
15. “Легитимен” е произходът на стока, за която е установен производител или вносител и/или за която са платени всички данъци, мита, такси и други изискуеми от закон държавни вземания.
16. ’’Зависими” са сделките, при които резултатът от едната е използван или предназначен за осъществяването на другата.”
Предложение на н.п. Иван Искров, Нина Чилова, Теодора Дренска, Нина Радева:
В §74:
1. В т. 1, б. “е” се заличава.
2. В т. 4 думите “числото “25 ” се заменя с “20 ” се заличават.
3. Т. 5 се заличава.
Комисията подкрепя предложението.



Окончателен текст на § 74;
§ 74. В § 1 от Допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1:
а) буква “а” се изменя така:
“а) данните, вписани в данъчния регистър по чл. 28, ал. 1, т. 6, 7, 9, 10 и 11;”
б) в буква “в” накрая се поставя запетая и се добавя “с изключение на съобщаването на размера на данъчното задължение по Закона за местните данъци и такси”;
2. В т. 2 думите “такси и глоби” се заменят с “такси, глоби и имуществени санкции”.
3. В т. 7 числото “3 000” се заменя с “5 000”.
4. В т. 12, буква “а” думата “взаимни” се заличава, след думата “сделки” се добавя “между свързани лица”.
5. Създава се т. 15:
“15. “Повторно” е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателно постановление, с което лицето е било наказано за същото по вид нарушение.”
§ 75. В § 20, ал. 3 от Преходните и заключителните разпоредби думите “и териториалният обхват” се заменят с “териториалният обхват и структурата”, а след думите “данъчните дирекции” се добавя “и данъчните подразделения”.
Комисията подкрепя текста на вносителя.


ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 76. В чл. 85, ал. 1, т. 1 от Закона за събиране на държавните вземания (обн., ДВ, бр. 26 от 1996 г.; изм. и доп., бр. 104 от 1996г., бр. 51 от 1997 г., бр. 59 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 30 март 2000 г. - бр. 29 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 63 и 111 от 2000 г.) накрая се добавя “освен в случаите, когато действията се извършват от данъчните,съответно от осигурителните органи по реда на Данъчния процесуален кодекс.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 76 да отпадне.
§ 77. В чл. 75, т. 5 от Закона за българските документи за самоличност (обн., ДВ, бр. 93 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 53, 67, 70 и 113 от 1999 г., бр. 108 от 2000 г. и бр. 42 от 2001 г.) след думите “по съдебен ред” се добавя “включително когато са членове на контролните или управителните органи на


юридически лица, които имат ликвидни и изискуеми задължения към държавата в големи размери”.

Комисията подкрепя текста на вносителя.
§ 78. В чл. 43, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (обн., ДВ, бр. 153 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 70 от 1999 г. и
бр. 42 и 112 от 2001 г.) т. 3 се изменя така:
“3. има ликвидни и изискуеми задължения към държавата в размер над 5000 лв. или е член на контролните или управителните органи на юридически лица, които имат ликвидни и изискуеми задължения към държавата в размер над 5000 лв., в случай че не е представено надлежно обезпечение.”

Комисията подкрепя текста на вносителя.
§ 79. В Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 153 от 1998 г.; попр., бр. 1 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 44, 62, 64, 103 и 111 от 1999 г., бр. 63, 78 и 102 от 2000 г. и бр. 109 от 2001 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 30 ал. 2 се изменя така:
“(2) При прехвърляне на собственост върху моторно превозно средство данъчната основа е по-високата между данъчната основа, определена по чл. 29 от този закон, и данъчната основа, определена по реда на чл. 55, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси.”
2. В чл. 64 ал. 2 се изменя така:
“(2) Разпоредбата на чл. 109а, ал. 1 от Данъчния процесуален кодекс не се прилага по отношение на данъчния кредит, възникнал на основание ал. 1, ако данъкът по съответния данъчен документ е платен по “ДДС сметка” на доставчика изцяло в месеца на издаването на данъчния документ.”
3. В чл. 65 ал. 4, 5, 6, 7, 8 и 9 се отменят.
4. В чл. 77, ал. 1 т. 4 се изменя така:
“4. ако след изтичането на срока по т. 2 има остатък от данъка за възстановяване, данъчният орган прихваща този остатък за погасяване на други установени и неизплатени данъчни задължения или го възстановява в 45-дневен срок от подаването на последната справка-декларация;”.
5. Създава се чл. 145а:
“Чл. 145а. (1) Който не внесе в срок пълния размер на дължим по този закон данък за внасяне, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер 2 на сто от сумата на невнесения в срока данък за внасяне, но не по-малко от 50 лв.
(2) За извършено повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата или имуществената санкция е 5 сто от сумата на невнесения в срок данък за внасяне, но не по-малко от 400 лв.


(3) За всяко нарушение по ал. 1, извършено в двегодишен срок от влизането в сила на наказателно постановление за същото по вид повторно нарушение, размерът на глобата или имуществената санкция е 10 на сто от сумата на невнесения в срок данък за внасяне, но не по-малко от 1000 лв.”
Предложение на н.п. Иван Искров, Нина Чилова, Теодора Дренска, Нина Радева:
В § 79 се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 20 се правят следните изменения и допълнения:
а) т. 18 се изменя така:
“18. "щателно и документирано издирване" означава издирването от органите на данъчната администрация да е извършено чрез проверки и посещения на данъчния субект, събиране на данни от общините и органите на МВР за неговото местопребиваване, при посочване на конкретните данни и места за издирване, резултатите от които се прилагат към данъчния акт.
б) създава се т. 19:
“19. “предходна доставка” е доставката, чийто предмет изцяло или частично, в същия ши в променен вид е използван ши се използва за осъществяването на друга доставка. Предходни по отношение на отделна доставка са и всички доставки, които образуват поредица, всяка една от които е предходна по отношение на следващата.
2. Точка 1 става т. 2.
3. Точка 2 става т. 3 и се изменя така:
“3. В чл. 64, ал. 2 се изменя така и се създават ал. 3 и 4:
“(2) Правото на приспадане на данъчен кредит за получателя на доставката е налице и когато регистрирано лице (негов доставчик) не е изпълнило задължението си по ал. 1, т. 2, в случаите, когато данъка, по съответния данъчен документ е платен по "ДДС сметка" на доставчика изцяло най-късно до края на данъчния период, през който е упражнено правото на данъчен кредит.
(3) Суми, преведени по “ДДС сметка” на основание, различно от плащане за данък върху добавената стойност или без основание, се освобождават в полза на титуляра на сметката само след проверка за данъчни задължения на платеца. Ако такива са налице, данъчните задължения се събират от “ДДС сметката ” до размера на внесеното.
(4) Принудително изпълнение срещу “ДДС сметка” се допуска след данъчна ревизия на титуляра и събиране на дължимите от него данъци. ”
4. Точка 3 става т. 4 и се изменя така:


“4. В чл. 65, ал. 9 се отменя, а ал. 4-8 се изменят така:
“(4) Данъчният орган отказва правото на приспадане на данъчен кредит на ревизиран данъчен субект по всяка доставка в размера по ал. 5, когато установи, че за нея ши по предходна доставка е налице едно от следните обстоятелства:


1. доставчик е данъчен субект, който не съществува или осъществява търговска дейност без данъчна регистрация;
2. доставчикът не е начислил данък в предвидените в този закон срокове;
3. доставчикът е начислил данък, без да са налице основания за това;
4. доставчикът не е представил доказателства от значение за определянето на данъчните му задължения в указания му от данъчен орган срок, включително доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки, по които лицето е получател по отношение на доставката, когато за това е бил уведомен по реда на Данъчно процесуалния кодекс.
5. доставката е извършена при цени, отклоняващи се от пазарните с повече от 25 на сто, ши по цени, при които заложените норми на печалба се различават значително от обичайните за дейността;
(5) Правото на приспадане на данъчен кредит се отказва в размер, отговарящ на размера на данъка, който е начислен ши е следвало да бъде начислен за доставката, по отношение на която е налице обстоятелство по ал. 4.

(6) При констатиране на обстоятелство по ал. 4, данъчния орган е длъжен да открие производство по издаване на данъчен ревизионен акт спрямо доставчика на доставката, по отношение на която е налице обстоятелство по ал. 4. Препис от издадения данъчен ревизионен акт се изпраща на съответната окръжна прокуратура в 7-дневен срок от издаването му.
(7) В случай, че основанията за отказ на данъчен кредит по този член отпаднат в едногодишен срок от връчването на данъчния ревизионен акт, правото на данъчен кредит се възстановява.
(8) Разпоредбата ал. 4 не се прилага по отношение на данъчния кредит, възникнал в резултат на доставка, ако данъкът по съответния данъчен документ е платен по “ДДС сметка ”на доставчика, изцяло най-късно до края на данъчния период, през който е упражнено правото на данъчен кредит. “
5. Точка 4 става т. 5 и се изменя така:
1. Досегашния текст става т. 1
2. Създават се т. 2 и 3:

“2. В чл. 77, ал. 2 се създава ново изр. второ: “В същия срок се възстановява данъка, когато лицето е платило не по-малко от 80 на сто от начисления му за периода данък, чрез “ДДС сметка ”, включително по внос. ”
Изречение второ става изречение трето.
6. Т. 5 става т. 6 и се изменя така:
“6. В чл. 91д се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думата “разликата” се заменя с “разликата, намалена с размера на дължимия данък”, а т.1 и т.2 се изменят така:


“1. Продажната цена на общата туристическа услуга, която представлява насрещната престация, която туроператора или туристическият агент е получил или ще получи от клиента или трето лице за доставката, включително субсидиите (финансиранията), пряко свързани с тази доставка, данъците и таксите, както и еднократните разходи като комисионни и застраховки, начислени от доставчика на получателя, но без предоставените търговски отстъпки.
2. Разходите за общата туристическа услуга, които представляват насрещната престация, която туроператора или туристическият агент е платил или ще плати на неговите доставчици за доставките на стоки и услуги, от които туриста се възползва пряко, включително начисленият от доставчиците данък по този закон. ”
2. Създава се ал. 2 :
“(2) Данъчната основа на доставката на общата туристическа услуга е 35 на сто от разликата no cm. 1, намалена с размера на дължимия данък при продажбата в чужбина от лицензиран туроператор или туристически агент на туристически пакет по смисъла на Закона за туризма, който ще се ползва в страната от чуждестранно лице, което няма седалище или обект на територията на страната и не е регистрирано по този закон и за който е получено плащане на територията на страната. ”
3. Ал. 2 става ал. 3.
4. Създава се т. 7:
“7. Ал. 3 на чл. 91 е се отменя. ”
5. Създава се т. 8:
“8. Създават се чл. 91к и 91л:
” Право на избор
Чл. 91к. (1) Туроператорът или туристическият агент има право да не прилага специалният ред на облагане на доставките с туристически услуги, регламентиран в чл. 91г - чл. 91 и.
(2) Правото по ал. 1 се упражнява за всяка отделна доставка, като се посочи това в издадения данъчен документ или бъде издадена данъчна фактура, съответно данъчно дебитно ши данъчно кредитно известие.
(3) Правото по ал. 1 може да се упражни и като туроператора ши туристическия агент декларират предварително писмо но пред съответната ТДЦ, че ще се ползват от правото по ал. 1, по отношение на всички свои доставки.
(4) Когато туроператора ши туристическия агент се е възползвал от правото си по ал. 1, данъчната основа при продажбата в чужбина от лицензиран туроператор или туристически агент на туристически пакет по смисъла на Закона за туризма, който ще се ползва в страната от чуждестранно лице, което няма седалище ши обект на територията на страната и не е регистрирано по този закон и за който е получено плащане на територията на страната е 35 на сто от данъчната основа, определена по реда на Глава шеста.



Доказване н продажба в чужбина
Чл. 91л. Документите, удостоверяващи продажбата в чужбина от лицензиран туроператор или туристически агент на туристически пакет по смисъла на тази глава се регламентират в правилника за прилагане на този закон. ”
6. Създава се т. 9:
“9. В чл. 116, ал. 2, т. 2, се създава б. ”г”:
“г) регистрираният данъчен субект системно не изпълнява задълженията по този закон или има невнесени данъчни задължения по този закон, общата сума на които надхвърля стойността на активите му, намалени с неговите задължения. “
7. Създава се т. 10:
“8. В “Преходните и заключителни разпоредби” се създава § 136 и 13в:
“§ 136. Разпоредбата на чл. 29, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 20, т. 6 не се прилага за случаите, когато държавата е определяла минимална изкупна цена и цена на дребно на крайно изделие.
§ 13в. (1) Разпоредбите чл. 91г - 91л се прилагат по отношение на всички доставки, чието фактическо изпълнение е започнало след 01.01.2002 г.
(2) Регистрираните по този закон лица привеждат дейността си в съответствие с ал. 1, по ред, определен с Правилника за прилагане на този закон. ”
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на н.п. Веселин Черкезов и Димитър Йорданов:
В § 79, т. 3, 4 и 5 да отпаднат.
Комисията подкрепя предложението за отпадане на т. 3 и 5 и не подкрепя предложението за отпадане на т. 4.
Предложение на н.п. Муравей Радев:
В § 79, т. 2 и 3 да отпаднат
Комисията подкрепя предложението.
Окончателен текст на § 79;
§ 79. В Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 153 от 1998 г.; попр., бр. 1 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 44, 62, 64,103 и 111 от 1999 г., бр. 63, 78 и 102 от 2000 г. и бр. 109 от 2001 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 14, ал. 1 се създава нова т. 9:
“9. Прехвърлянето на права върху филми, когато мястото на изпълнение на доставката е извън територията на страната.”


2. В чл. 20 се правят следните изменения и допълнения:
а) В т. 17 думата “доброволна” се заличава, а след думата “особена” се добавя “задължителна за откриване, но доброволна за ползване””
б) Точка 18 се изменя така:
“18. "щателно и документирано издирване” означава издирването от органите на данъчната администрация да е извършено чрез проверки и посещения на данъчния субект, събиране на данни от общините и органите на МВР за неговото местопребиваване, при посочване на конкретните данни и места за издирване, резултатите от които се прилагат към данъчния акт.
в) създава се т. 19:
“19. “предходна доставка” е доставката, чийто предмет изцяло или частично, в същия или в променен вид е използван или се използва за осъществяването на друга доставка. Предходни по отношение на отделна доставка са и всички доставки, които образуват поредица, всяка една от които е предходна по отношение на следващата.
3. В чл. 30, ал. 2 се изменя така:
“(2) При прехвърляне на собственост върху моторно превозно средство данъчната основа е по-високата между данъчната основа, определена по чл. 29 от този закон, и застрахователната стойност на превозното средство.
4. В чл. 41, се създава нова т. 5:
“5. човешки органи, кръв, кръвни съставки и кърма.”
5. В чл. 64 се правят следните изменения и допълнения

а) Алинея 2 се изменя така:




“(2) Правото на приспадане на данъчен кредит за получателя на доставката е налице и когато регистрирано лице (негов доставчик) не е изпълнило задължението си по ал. 1, т. 2, в случаите, когато данъка, по съответния данъчен документ е платен по "ДДС сметка” на доставчика изцяло най-късно до края на данъчния период, през който е упражнено правото на данъчен кредит.”
б) Създават се ал. 3 и 4:
(3) Суми, преведени по “ДДС сметка” на основание, различно от плащане за данък върху добавената стойност или без основание, се освобождават в полза на титуляра на сметката след проверка или ревизия за данъчни задължения на платеца. Ако такива са налице, данъчните задължения се събират от “ДДС сметката” до размера на внесеното.
(4) Обезпечение и принудително изпълнение по Гражданския процесуален кодекс срещу “ДДС сметка” се допуска след данъчна ревизия на титуляра и събиране на дължимите от него данъчни задължения.”


6. В чл. 65 се правят следните изменения и допълнения:
а) Алинеи 4, 5, 6, 7 и 8 се изменят така:
“(4) Данъчният орган отказва правото на приспадане на данъчен кредит на ревизиран данъчен субект по всяка доставка в размера по ал. 5, когато установи, че за нея или по предходна доставка е налице едно от следните обстоятелства:
1. доставчик е данъчен субект, който не съществува или осъществява търговска дейност без данъчна регистрация;
2. доставчикът не е начислил данък в предвидените в този закон срокове;
3. доставчикът е начислил данък, без да са налице основания за това;
4. доставчикът не е представил доказателства от значение за определянето на данъчните му задължения в указания му от данъчен орган срок, включително доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки, по които лицето е получател по отношение на доставката, когато за това е бил уведомен по реда на Данъчно процесуалния кодекс.
(5) Правото на приспадане на данъчен кредит се отказва в размер, отговарящ на размера на данъка, който е начислен или е следвало да бъде начислен за доставката, по отношение на която е налице обстоятелство по ал. 4.
(6) При констатиране на обстоятелство по ал. 4, данъчния орган е длъжен да открие производство по издаване на данъчен ревизионен акт спрямо доставчика на доставката, по отношение на която е налице обстоятелство по ал. 4. Препис от издадения данъчен ревизионен акт се изпраща на съответната окръжна прокуратура в 7-дневен срок от издаването му.
(7) В случай, че основанията за отказ на данъчен кредит по чл.65 ал.4 т.4 отпаднат в три месечен срок от връчването на данъчния ревизионен акт, правото на данъчен кредит се възстановява.
(8) Разпоредбата на ал. 4 не се прилага по отношение на данъчния кредит, възникнал в резултат на доставка, ако данъкът по съответния данъчен документ е платен по “ДДС сметка” на доставчика, изцяло най- късно до края на данъчния период, през който е упражнено правото на данъчен кредит.“
б) Алинея 9 се отменя.
7. В чл. 77 се правят следните изменения и допълнения:


а) В ал. 1, т. 4 се изменя така:
“4. ако след изтичането на срока по т. 2 има остатък от данъка за възстановяване, данъчният орган прихваща този остатък за погасяване на други установени и неизплатени данъчни задължения или го


възстановява в 45-дневен срок от подаването на последната справка- декларация;”
б) Ал. 2 се изменя така:
“(2) Регистрирано лице, което за последните 12 месеца преди текущия месец е извършило износ по смисъла на чл. 14 и доставки по чл. 92 на обща стойност повече от 30 на сто от общата стойност на всички извършени от него доставки за същия период и няма установени и неизплатени данъчни задължения има право разликата по ал. 1 да му бъде възстановена в 45-дневен срок от подаването на справката- декларация. В същия срок се възстановява данъка, когато лицето е платило не по-малко от 80 на сто от начисления му за периода данък чрез “ДДС сметка”, включително по внос. В случай, че са налице установени и неизплатени данъчни задължения, в същия срок се извършват прихващане и възстановяване на остатъка, ако има такъв.”
8. В чл. 91 д се правят следните изменения и допълнения:
а) В ал. 1 думата “разликата” се заменя с “разликата, намалена с размера на дължимия данък”, а т. 1 и 2 се изменят така:
“1. общата сума, която туроператора или туристическия агент е получил или ще получи от клиента или третото лице за доставката, включително субсидиите и финансиранията, пряко свързани с тази доставка, данъците и таксите, както и еднократните разходи като комисионни и застраховки, начислени от доставчика на получателя, но без предоставените търговски отстъпки.
2. сумата, която е платена или ще бъде платена за получените от туроператора или туристическия агент от други данъчно задължени лица доставки на стоки и услуги ,от които туриста се е възползувал пряко, включително данъка по този закон, но без тази част от него, която е с право на данъчен кредит на основание чл.91е,ал.2
б) Създава се ал. 2:

“(2) Данъчната основа на доставката на общата туристическа услуга е 35 на сто от разликата по ал. 1, намалена с размера на дължимия данък при продажбата в чужбина от лицензиран туроператор или туристически агент на туристически пакет по смисъла на Закона за туризма, който ще се ползва в страната от чуждестранно лице, което няма седалище или обект на територията на страната и не е регистрирано по този закон и за който е получено плащане на територията на страната.”


в) Ал. 2 става ал. 3.
9. В чл. 91е, ал. 3 се отменя.
10. Създават се чл. 91к и 91л:


“Право на избор
Чл. 91к. (1) Туроператорът или туристическият агент има право да не прилага специалният ред на облагане на доставките с туристически услуги, регламентиран в чл. 91г - чл. 91и.
(2) Правото по ал. 1 се упражнява за всяка отделна доставка, като се посочи това в издадения данъчен документ или бъде издадена данъчена фактура, съответно данъчно дебитно или данъчно кредитно известие.
(3) Правото по ал. 1 може да се упражни и като туроператора или туристическия агент декларират предварително писмено пред съответната териториална данъчна дирекция, че ще се ползват от правото по ал. 1, по отношение на всички свои доставки.
(4) Когато туроператора или туристическия агент се е възползвал от правото си по ал. 1, данъчната основа при продажбата в чужбина от лицензиран туроператор или туристически агент на туристически пакет по смисъла на Закона за туризма, който ще се ползва в страната от чуждестранно лице, което няма седалище или обект на територията на страната и не е регистрирано по този закон и за който е получено плащане на територията на страната е 35 на сто от данъчната основа, определена по реда на Глава шеста.
Доказване на продажба в чужбина
Чл. 91л. Документите, удостоверяващи продажбата в чужбина от лицензиран туроператор или туристически агент на туристически пакет по смисъла на тази глава се регламентират в правилника за прилагане на този закон.”
11. В чл.108, ал. 1 се създава изречение второ: ”В 14-дневен срок от връчване на удостоверението за регистрация лицето е длъжно да открие ”ДДС сметка”.”
12. В чл. 110, ал.1 се създава изречение второ: ”В 14-дневен срок от връчване на удостоверението за регистрация лицето е длъжно да открие “ДДС сметка”.”
13. В чл. 116, ал. 2, т. 2, се създава буква ”г”:
“г) регистрираният данъчен субект системно не изпълнява задълженията по този закон или има невнесени данъчни задължения по този закон, общата сума на които надхвърля стойността на активите му, намалени с неговите задължения.“
14. В чл. 131, ал. 1 след думите “обжалването им” се поставя запетая и се добавя: “както и обжалването на постановленията по чл. 137а, ал. 5”

15. В чл.132 се създава ал. 3:


“(3) Регистрирано по този закон лице, което не открие “ДДС сметка” в предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци или с имуществени санкции - за юридическите лица и еднолични търговци в размер от 250 до 2500 лв. При повторно извършване на нарушението наказанието е глоба - за физическите лица или имуществена санкция за юридически лица или еднолични търговци в размер от 2 500 до 5 000 лв.”
16. Създават се чл. 137а, 1376 и 137в:

“Чл. 137а. (1) Административно наказание лишаване от право да се упражнява определена дейност или дейности се налага за срок от един месец независимо от предвидените глоби или имуществени санкции на данъчен субект, който:
1. не спази реда или начина за:
а) издаване на съответен документ за продажба /фискален бон; касова бележка от кочан, заверен от данъчните органи, или удостоверителен знак за продажба, отпечатан и издаден по установения ред/;
б) въвеждане в експлоатация или регистрация на фискалните устройства;
в) ежедневно отчитане на оборотите от продажби, когато това е задължително;
2. използва преправено или изменено фискално устройство;
(2) В случаите на ал.1, т.2 преправеното или изменено фискално устройство се отнема от данъчните органи в полза на държавата и се унищожава. Разноските са за сметка на данъчния субект.
(3) Когато в срок от 24 месеца от влизане в сила на наказателното постановление по ал.1 бъде извършено нарушение от същия вид нарушителят се лишава от правото да упражнява определена дейност или дейности за срок от 2 до 6 месеца.
(4) Наказанието по ал.1 и 3 се налага за обекта или обектите, където са констатирани нарушенията.
(5) Изпълнението на административното наказание по ал.1 и 3 се прекратява от органа, който го е наложил с постановление по молба на данъчния субект и след като бъде доказано от него, че наложената имуществена санкция или глоба е заплатена изцяло.

Чл. 1376. (1) В случаите на налагане на административно наказание по чл.137а се налага и принудителна административна мярка запечатване на обекта или обектите на данъчния субект и забрана на достъпа до тях, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от данъчния субект или от оправомощено от него лице. Мярката се налага за обекта или обектите, където са констатирани нарушенията.
(2) В случай, когато отстраняването е свързано със значителни затруднения за данъчните органи и/или значителни разходи за данъчния


субект, постановилият запечатването орган може да разпореди оставяне на стоките в обекта или обектите на отговорно пазене от данъчния субект. Разпореждането не се отнася за стоките - предмет на нарушението по чл. 137а, ал. 1, т. 2.
(3) В случаите на ал. 1, когато отстраняването на стоките не се осъществи в указания срок, данъчният орган ги отстранява, като ги разполага пред обекта, без задължение да ги пази, за сметка на данъчния субект и не носи отговорност за тяхното повреждане, похабяване или загуба.
(4) В случаите на чл. 137а, ал. 5 едновременно с прекратяване изпълнението на административното наказание данъчният орган постановява и отпечатване, което се извършва при задължение за съдействие от страна на данъчния субект.
Чл. 137в. Наказателните постановления по чл. 137а, както и принудителната мярка по чл. 1376 подлежат на предварително изпълнение, освен ако съдът не разпореди друго.
17. В “Преходните и заключителни разпоредби” се правят следните допълнения:
а) Създава се § 136:
§ 136. Разпоредбата на чл. 29, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 20, т. 6 не се прилага за премиите, предоставяни пряко на производителите на тютюни по реда на Закона за тютюна и тютюневите изделия, след 01.01.1999 г.
б) Създава се § 13в:
§ 13в. (1) Разпоредбите чл. 91г - 91л се прилагат по отношение на всички доставки, чието фактическо изпълнение е започнало след 01.01.2002 г.
(2) Регистрираните по този закон лица привеждат дейността си в съответствие с ал. 1, по ред, определен с Правилника за прилагане на този закон.”
в) Създава се § 13г:



§ 13г. В 30-дневен срок от влизане в сила на чл. 20, т. 17 регистрираните лица са длъжни да открият “ДДС сметка”.
§ 80. В Закона за облагане доходите на физическите лица (обн., ДВ бр. 118 от 1997 г.; Решение № 6 на Конституционния съд от
19 март 1998 г. - бр. 35 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 71 и 153 от 1998 г., бр. 50, 103 и 111 от 1999 г., бр. 105 от 2000 г. и бр. 110 от 2001 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 21, ал. 1 думите “т. 11,19 и 20 и чл. 23, ал. 3, т. 8” се заменят с “т. 12, 20 и 22 и чл. 23, ал. 3, т. 9 и 13”.
2. В чл. 34 ал. 2 се изменя така:


“(2) Лицата, подлежащи на облагане с окончателен годишен/патентен) данък, водят счетоводство при спазване изискванията на Закона за счетоводството. ”
3. В чл. 41, ал. 1 изречение второ се изменя така:
“Физическите лица, формиращи облагаем доход по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане, заедно с годишната данъчна декларация представят и годишен финансов отчет без приложението.”
4. Член 56 се отменя.
Предложение на н.п. Иван Искров, Нина Чилова, Теодора Дренска, Нина Радева:
В § 80 т. 4 се заличава.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага окончателен текст на § 80 :
§ 80. В Закона за облагане доходите на физическите лица (обн., ДВ бр. 118 от 1997 г.; Решение № 6 на Конституционния съд от 19 март 1998 г. - бр. 35 от 1998 г.; изм. и дои., бр. 71 и 153 от 1998 г., бр. 50, 103 и 111 от 1999 г., бр. 105 от 2000 г. и бр. 110 от 2001 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 21, ал. 1 думите “т. 11,19 и 20 и чл. 23, ал. 3, т. 8” се заменят с “т. 12, 20 и 22 и чл. 23, ал. 3, т. 9 и 13”.
2. В чл. 34 ал. 2 се изменя така:
“(2) Лицата, подлежащи на облагане с окончателен годишен/патентен) данък, водят счетоводство при спазване изискванията на Закона за счетоводството.”
3. В чл. 41, ал. 1 изречение второ се изменя така:
“Физическите лица, формиращи облагаем доход по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане, заедно с годишната данъчна декларация представят и годишен финансов отчет без приложението.”

§ 81. В Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. 115 от 1997 г.; попр., бр. 19 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 21 и 153 от 1998 г., бр. 12, 50, 51, 64, 81, 103, 110 и 111 от 1999 г., бр. 105 и 108 от 2000 г. и бр. 34 и 110 от 2001 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 38, ал. 1 думите “сумите по чл. 23, ал. 2, т. 3, 15, 17, 18 и 22” се заменят с “всички временни разлики по чл. 23, ал. 2”
2. В § 1, т. 19 от Допълнителните разпоредби думите “по чл. 23, ал. 3, т. 1, 6,14 и 15” се заменят с “по чл. 23, ал. 3, т. 1, 6,12, 14 и 15”.

Подкрепя текста на вносителя, като предлага следната нова редакция:
§ 81. В Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. 115 от 1997 г.; попр., бр. 19 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 21 и 153 от 1998 г., бр.


12, 50, 51, 64, 81, 103, 110 и 111 от 1999 г., бр. 105 и 108 от 2000 г. и бр. 34 и 110 от 2001 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 38, ал. 1 думите “сумите по чл. 23, ал. 2, т. 3, 15, 17, 18 и 22” се заменят с “всички временни разлики по чл. 23, ал. 2”
2. Създава се чл. 61г:
“Чл. 61г. (1) На кооперациите и образуваните от тях предприятия, членуващи в национални кооперативни съюзи, данъкът върху печалбата се преотстъпва за срок до 31 декември 2005 г.
(2) Кооперациите и образуваните от тях предприятия превеждат 50 на сто от преотстъпения данък върху печалбата в инвестиционните фондове на националните кооперативни съюзи в сроковете за внасянето му в бюджета.
(3) Преотстъпеният данък върху печалбата се отчита като резерв. Преотстъпването е валидно, ако отчетените като резерви преотстъпени средства се инвестират в дълготрайни активи. Условието за инвестиции се счита за изпълнено, ако те са направени до подаването на годишната данъчна декларация.
(4) Националните кооперативни съюзи ежегодно отчитат пред министерството на финансите целевото разходване на преотстъпения данък върху печалбата.”
3. В § 1, т. 19 от Допълнителните разпоредби думите “по чл. 23, ал. 3, т. 1, 6,14 и 15” се заменят с “по чл. 23, ал. 3, т. 1, 6,12,14 и 15”.
4. § 35 от Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (Обн., ДВ, бр. 110 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) се отменя.”
§ 82. В Кодекса за задължително обществено осигуряване (обн., ДВ, бр. 110 от 1999 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 29 юни 2000 г. - бр. 55 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 64 от 2000 г., бр. 1, 35 и 41 от 2001 г. и бр. 1 и 10 от 2002 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се чл. 6а:

“Чл. 6а. (1) Данъчните органи предоставят на Националния осигурителен институт информация за декларирания или установения с акт на данъчните органи доход на данъчно задължените лица по Закона за облагане доходите на физическите лица.
(2) Националният осигурителен институт предоставя на данъчната администрация информация за дохода по чл. 6, ал. 2.“
2. В чл. 108:

а) създава се нова ал. 2:


“(2) Контролните органи на Националния осигурителен институт могат да извършват контролно-ревизионна дейност съвместно с данъчните органи по план, предварително съгласуван между управителя на Националния осигурителен институт и главния данъчен директор.”;
б) досегашните ал. 2, 3 и 4 стават съответно ал. 3, 4 и 5.
3. В чл. 110:
а) в ал. 5 т. 3 се изменя така:
“3. изпълнение върху суми, възстановени от данъчен орган по запорирана сметка на длъжника.”;
б) в ал. 6, изречение първо думите “които превеждат незабавно дължимите суми по сметка на държавното обществено осигуряване” се заличават.
Предложение на н.п. Иван Искров и Хасан Адемов:
В § 82 се създават нови т. 4, 5, 6 и 7:
“4. В чл. 117, ал. 6 се отменя.
5. Създава се чл. 117а:
“Спиране на изпълнението


Чл. 117а. (1) Обжалването на разпорежданията по чл. 117, т. 2 не спира изпълнението им.
(2) Изпълнението на разпорежданията по чл. 117, ал. 1, т. 2, буква “в“ се спира по искане на задълженото лице, ако представи обезпечение в размер на главницата и лихвите. Обезпечението може да бъде в пари, банкова гаранция или залог на държавни ценни книжа.
(3) Искането за спиране на изпълнението се прави едновременно с жалбата, като се прилагат доказателства за направеното обезпечение.
(4) За срока на спирането се дължи законната лихва върху главницата. ”
6. Създава се чл. 118а:

“Спиране на изпълнението от съда
Чл. 118а. (1) Обжалването пред съда на решенията на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, издадени за разпорежданията по чл. 117, т. 2 не спира изпълнението им.
(2) Изпълнението може да бъде спряно от Окръжния съд при условията на чл. 117а, ал. 2 и 4 за решенията, издадени за разпорежданията по чл. 117, ал. 2, т. 2, буква “в ”. Искането за спиране на изпълнението се прави едновременно с подаване на жалбата и съдът се произнася в седемдневен срок.
(3) Отказът на съда да се спре изпълнението не подлежи на обжалване.
7. Създава се § 10а:
“§ 10а. Член 117а и чл. 118а се прилагат и по висящи спорове пред ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт и пред съдилищата. Искането за спиране на изпълнението от задължените лица може да се направи в 14-дневен срок от влизане в сила на този закон. ”


Комисията подкрепя предложението, като в чл. 117а. ал. 2. изречение второ да отпадне.
Окончателен текст на S 82:
§ 82. В Кодекса за задължително обществено осигуряване (обн., ДВ, бр. 110 от 1999 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 29 юни 2000 г. - бр. 55 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 64 от 2000 г., бр. 1, 35 и 41 от 2001 г. и бр. 1 и 10 от 2002 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се чл. 6а:
“Чл. 6а. (1) Данъчните органи предоставят на Националния осигурителен институт информация за декларирания или установения с акт на данъчните органи доход на данъчно задължените лица по Закона за облагане доходите на физическите лица.
(2) Националният осигурителен институт предоставя на данъчната администрация информация за дохода по чл. 6, ал. 2.“
2. В чл. 108:
а) Създава се нова ал. 2:
“(2) Контролните органи на Националния осигурителен институт могат да извършват контролно-ревизионна дейност съвместно с данъчните органи по план, предварително съгласуван между управителя на Националния осигурителен институт и главния данъчен директор.”;
б) досегашните ал. 2, 3 и 4 стават съответно ал. 3, 4 и 5.
3. В чл. 110:
а) в ал. 5 т. 3 се изменя така:
“3. изпълнение върху суми, възстановени от данъчен орган по запорирана сметка на длъжника.”;
4. В чл. 117, ал. 6 се отменя.
5. Създава се чл. 117а:
“Спиране на изпълнението

Чл. 117а. (1) Обжалването на разпорежданията по чл. 117, т. 2 не спира изпълнението им.
(2) Изпълнението на разпорежданията по чл. 117, ал. 1, т. 2, буква “в” се спира по искане на задълженото лице, ако предостави обезпечение в размер на главницата и лихвите.
(3) Искането за спиране на изпълнението се прави едновременно с жалбата, като се прилагат доказателства за направеното обезпечение.
(4) За срока на спирането се дължи законната лихва върху главницата.”


6. Създава се чл. 118а:
“Спиране на изпълнението от съда
Чл. 118а. (1) Обжалването пред съда на решенията на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, издадени за разпорежданията по чл. 117, т. 2 не спира изпълнението им.
(2) Изпълнението може да бъде спряно от Окръжния съд при условията на чл. 117а, ал. 2 и 4 за решенията, издадени за разпорежданията по чл. 117, ал. 2, т. 2, буква “в”. Искането за спиране на изпълнението се прави едновременно с подаване на жалбата и съдът се произнася в седемдневен срок.
(3) Отказът на съда да се спре изпълнението не подлежи на обжалване.”
7. В Преходните и заключителните разпоредби се създава § 10а:
“§ 10а. Член 117а и чл. 118а се прилагат и по висящи спорове пред ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт и пред съдилищата.Искането за спиране на изпълнението от задължените лица може да се направи в 14-дневен срок от влизане в сила на този закон.”
§ 83. В Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 117 от 1997 г.; изм. и доп., бр. 71, 83, 105 и 183 от 1998 г., бр. 34 и 102 от 2000 г. и бр. 109 от 2001 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 3 се създава нова ал. 1:
“(1) Местните данъци се заплащат в брой в касите на данъчната администрация или чрез безкасово плащане по съответната сметка.”
2. Досегашните ал. 1 и 2 стават съответно ал. 2 и 3.
Предложение на н.п. Иван Искров:
В § 83 се изменя така:
1. Приложение № 3 към чл. 55, ал. 1 се изменя така:

2. В чл. 54, ал. 3 след думата “регистрация ” се добавя “или годината, декларирана от собственика ”
3. В чл. 59, ал. 2 думите “чл. 55, ал. 5, 6 и 8” се заменят с “ чл. 55, cm. 1
4. В Преходни и заключителни разпоредби се създава § Па:
“§ 11а. Приложение № Ice прилага за определяне обезщетенията по ЗОСОИ в съответствие с чл. 4, ал. 3, т. 3. ”
5. Създава се § 13:
“§ 13. За издадените до 01.01.2002 г. разрешения и лщензии за търговия с тютюневи изделия и съхраняване и търговия с вина, продукти от грозде и вино, спирт, дестилати и спиртни напитки, годишната такса за 2002 г. се заплаща в размера по чл. 113, ал. 1 от закона. От този размер се приспада платената през предходната година такса пропорционално на месеците, през които се осъществява дейността през 2002 г. ”


Комисията не подкрепя предложението с изключение на т. 4 която се подкрепя по ПРИНЦИП, но като S 83а.
Комисията предлага окончателен текст на § 83;
§ 83. В Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 117 от 1997 г.; изм. и доп., бр. 71, 83,105 и 183 от 1998 г., бр. 34 и 102 от 2000 г. и бр. 109 от 2001 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 3 се правят следните изменения и допълнения:
а) създава се нова ал. 1:
“(1) Местните данъци се заплащат в брой в касите на данъчната администрация или чрез безкасово плащане по съответната сметка.”
б) Досегашните ал. 1 и 2 стават съответно ал. 2 и 3.
2. В чл. 33, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
а) точка 4 се изменя така:
“4. превозните средства-по застрахователна стойност.”
б) точка 4а се отменя.
3. Член 55 се изменя така:


”Чл. 55. (1) За леки автомобили размерът на данъка се определя съобразно мощността на двигателя, коригиран с коефициент в зависимост от годината на производство, както следва:
1. до 50 к.с. (37 KW) ВКЛ. - по 0. 25 лв. за к.с.
2. над 50 до 75 к.с. (55 KW) ВКЛ. - по 0. 30 лв. за к.с.
3. над 75 до 100 к.с. (74 KW) ВКЛ. - по 0. 40 лв. за к.с.
4. над 100 до 150 к.с. (110 KW) ВКЛ. - по 0. 80 лв. за к.с.
5. над 150 к.с. (110 KW) - по 0. 90 лв. за к.с.
В зависимост от годината на производство данъка се умножава със следните коефициенти:


(2) За ремаркета на леки автомобили се заплаща следният данък:
1. товарно ремарке - 5 лв.
2. къмпинг ремарке - 10 лв.
(3) За мотопеди се заплаща данък 10 лв., а за мотоциклети, както следва:
1. до 125 куб.см. вкл. - 12 лв.
2. над 125 до 250 куб.см. вкл. - 25 лв.
3. над 250 до 350 куб.см вкл. - 35 лв.
4. над 350 до 490 куб.см вкл. - 50 лв.
5. над 490 до 750 куб.см.вкл. - 75 лв.
6. над 750 куб.см. - 100 лв.
(4) За триколка данъкът се определя от общото тегло:
1. до 400 кг. вкл. - 4 лв.
2. над 400 кг. - 6 лв.


(5) За автобуси данъкът се определя в зависимост от броя на местата за сядане:
1. до 22 места, вкл. мястото на водача - 50 лв.
2. над 22 места, вкл. мястото на водача - 100 лв.
(6) За товарен автомобил се заплаща данък по 10 лв. за всеки започнат тон товароносимост.
(7) За ремарке или полуремарке се заплаща данък по 2 лв. за всеки започнат тон товароносимост.
(8) За влекач - обикновен,се заплаща данък 50 лв.
(9) За влекач- седлови, се заплаща данък 100 лв.
(10) За специализирани строителни машини (бетоновози, бетонпомпи и др.) автокранове, специализирани ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари и други специални автомобили, без тролейбусите се заплаща данък 50 лв.


(11) За автокранове с товароподемност над 40 т., специализирани ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари с товароподемност над 40 т., се заплаща данък 100 лв.
(12) За трактори се заплаща следният данък:
1. от 15 до 25 к.с.вкл. - 5 лв.
2. над 25 до 50 к.с. вкл. - 7 лв.
3. над 50 к.с. - 10 лв.
(13) За други самоходни машини се заплаща данък 25 лв.
(14) За моторни шейни се заплаща данък 50 лв.
4. В чл. 58 се създава ал. 4:

“(4) За превозно средство,което няма да се ползва ,данък не се събира при условие,че до края на предходната година собственикът му е върнал регистрационния талон.”
5. В чл. 59 се правят следните изменения:
1. В ал. 2 думите “ и 8” се заменят с “ и 9 “,
2. В ал. 3 думите “ ал.1” се заменят с “ ал. 5”.
6. В чл. 60 се създават ал. 7 и 8 :
“(7) При пускане в движение на спряно превозно средство данъкът се заплаща по реда на ал. 2
(8) За придобитите превозни средства в неизправност данъкът се заплаща по реда и в сроковете по ал. 2 от пускането им в движение.”
7. Приложение № 3 към чл. 55, ал. 1 се отменя.
8. В § 1 от Допълнителните разпоредби т. 13 се отменя.
9. В § 52 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси (Обн., ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 1 януари 2002 г.) думите “ от 1 май до 31 юли” се заменят с “от 1 юни до 31 август”.
Предложение на комисията за нов § 83а:
§ 83а. В Закона за обезщетяване собствениците на одържавени имоти (Обн., ДВ, бр. 107 от 1997 г.; Решение № 4 на Конституционния съд на Република България от 1998 г. - бр. 30 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 45 от 1998 г., бр. 88 от 1998 г., в сила от 31.07.1998 г., изм., бр. 135 от 1998 г., в сила от 17.11.1998 г., изм. и доп., бр. 12 от 1999 г., бр. 9 от 2000 г., в сила от
1.02.2000 г., попр., бр. 10 от 2000 г., изм. и доп., бр. 99 от 2000 г., в сила от
5.12.2000 г., бр. 25 от 2001 г., изм., бр. 28 от 2002 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 4, ал. 3, т. 3 думите ’’съгласно Приложение № 1 от Закона за местните данъци и такси”, се заменят с “по реда на § За”.


2. В Преходните и заключителни разпоредби се създава § За:
§ За. За висящите по този закон производства,действителната пазарна цена по чл. 4, ал. 3, т. 3, се определя съгласно отмененото Приложение № 1 към Закона за местните данъци и такси, считано от 01.01.2002 г.


§ 84. В чл. 186 от Закона за движението по пътищата
(обн., ДВ, бр. 20 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2000 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думата "служителя" се заменя с "органа", думите “и се изпраща за изпълнение на съответната служба съгласно Закона за държавните вземания” се заличават, а думите “съответната община“ се заменят с “данъчното подразделение”.
2. Създава се ал. 4:
“(4) Издаден фиш, глобата по който не е платена доброволно в 7-дневен срок от датата на издаването му в съответното данъчно подразделение, се счита за влязло в сила наказателно постановление и наложената глоба се събира по реда на Данъчния процесуален кодекс.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 84 _М отпадне.
§ 85. Незаплатени глоби по издадени до влизането в сила на този закон фишове по реда на чл. 186 от Закона за движението по пътищата (обн., ДВ, бр. 20 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2000 г.) се заплащат в шестмесечен срок от влизането в сила на този закон в данъчното подразделение по местоживеене, без да се изпраща покана за доброволно изпълнение. След изтичането на шестмесечния срок издаденият фиш се счита за влязло в сила наказателно постановление и наложената глоба се събира по реда на Данъчния процесуален кодекс.
Предложение на н.п. Йордан Мирчев:
В Шестмесечен срок от влизането на този закон в сила неизплатени глоби по реда на чл. 186 от Закона за движението по пътищата се заплащат в данъчното подразделение по местоживеене, без да се изпраща покана за доброволно изпълнение. След изтичането на този срок, издаденият фиш се счита за влязло в сила наказателно постановление и наложената глоба се събира по реда на Данъчния процесуален кодекс. ”

Комисията подкрепя предложението за § 85 по принцип със следната редакция:
§ 85. (1) Наложените глоби по чл. 186 от Закона за движението по
пътищата (Обн., ДВ, ), се събират по реда на Данъчния процесуален
кодекс.


(2) Незаплатени глоби по издадени до влизането в сила на този закон фишове по реда на чл. 186 от Закона за движението по пътищата (обн., ДВ, бр. 20 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2000 г.) се заплащат в шестмесечен срок от влизането в сила на този закон в данъчното подразделение по местоживеене, без да се изпраща покана за доброволно изпълнение. След изтичането на шестмесечния срок издаденият фиш се счита за влязло в сила наказателно постановление и наложената глоба се събира по реда на Данъчния процесуален кодекс.
Предложение на н.п. Иван Искров, Нина Чилова, Теодора Дренска, Нина Радева за нов § 85а:
“§ 85а. В Закона за акцизите се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 11, ал. 9 думите “бандерол на който е написано Duty Free” се заменят с думите : “надпис: FOR DUTY FREE ONLY”.
2. В “Преходни и заключителни разпоредби ” се създава нов § 9а:
“§ 9а. Количествата цигари на склад и заявени от официалните дистрибутори, предназначени за безмитна търговия, потвърдени писмено от доставчиците, могат да се реализират в обектите, лицензирани за безмитна търговия без надпис по чл. 11, ал. 9 в срок до 01 юли 2002 г. ”
Комисията подкрепя предложението за § 85а със следната редакция:
“§ 85а. В Закона за акцизите (Обн., ДВ, бр. 19 от 1994 г., в сила от
1.04.1994 г., изм. и доп., бр. 58 от 1995 г., изм., бр. 70 от 1995 г., в сила от
8.08.1995 г., изм. и доп., бр. 21 от 1996 г., бр. 56 от 1996 г., в сила от
1.07.1996 г., доп., бр. 107 от 1996 г., изм. и доп., бр. 51 от 27.06.1997 г., бр. 15 от 1998 г., в сила от 1.01.1999 г. - изм., бр. 89 от 1998 г., изм. и доп., бр. 153 от 1998 г., в сила от 1.01.1999 г., бр. 103 от 1999 г., в сила от 1.01.2000 г., бр. 102 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г., бр. 110 от 2001 г., в сила от 1.01.2002 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 11 се правят следните изменения и допълнения:
а) Алинея 8 се отменя.
б) В ал. 9 думите “и тютюневи изделия” се заличават.
в) Създава се ал. 10:
“(10) Тютюневите изделия,предназначени за търговските обекти, лицензирани за безмитна търговия, се продават само с поставен върху потребителската опаковка надпис:” FOR DUTY FREE ONLY”.



2. В чл.17а се правят следните изменения и допълнения:
а) Алинея 7 се отменя.
б) В ал. 8 думите ’’акцизни стоки” се заменят с “бутилирани спиртни напитки и тютюневи изделия”, а след думите” БиТУ FREE” се добавя “съответно с надпис ’’FOR DUTY FREE ONLY”


в) В ал. 9 думите ”или с бандерол за износ” се заличават и думите “бандерол “DUTY FREE” се заменят с “надпис “FOR DUTY FREE ONLY”.
3. Създават се чл. 17к, чл. 17л и чл. 17м:
“Чл. 17к. (1) Административно наказание лишаване от право да се упражнява определена дейност или дейности се налага за срок от един месец независимо от предвидените глоби или имуществени санкции на данъчен субект, който:
1. държи на склад, в търговско помещение или в превозно средство, предлага, продава или превозва акцизни стоки без бандерол ,когато той е задължителен, или акцизни стоки, облепени с неистински или подправен бандерол, или бандерол с изтекъл срок на валидност.
2. е производител или вносител, който облепва акцизни стоки с неистински или подправени бандероли, или с бандероли с изтекъл срок на валидност;
3. продава или съхранява в търговско помещение, различно от търговските обекти, лицензирани за безмитна търговия, акцизни стоки, предназначени за безмитна търговия.
4. държи на склад или в търговско помещение или продава акцизни стоки без документ, отговарящ на изискванията на чл.10, ал.2 или 3 , или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза.
(2) В случаите на ал. 1, т. 1, 2 и 3 данъчните органи изземват и унищожават акцизните стоки без бандерол, когато той е задължителен, и облепените с неистински или подправен бандерол. Разноските са за сметка на данъчния субект.
(3) Когато в срок от 24 месеца от влизане в сила на наказателното постановление по ал. 1 бъде извършено нарушение от същия вид, нарушителят се лишава от правото да упражнява определената дейност или дейности за срок от 2 до 6 месеца.
(4) Наказанието по ал. 1 и 3 се налага за обекта или обектите, където са констатирани нарушенията.
(5) Изпълнението на административното наказание по ал. 1 и 3 се прекратява от органа, който го е наложил, по молба на данъчния субект и след като бъде доказано от него, че наложената имуществена санкция или глоба е заплатена изцяло.



Чл. 17л. (1) В случаите на налагане на административно наказание по чл. 17к се налага и принудителна административна мярка запечатване на обекта или обектите на данъчния субект и забрана на достъпа до тях, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от данъчния субект или от оправомощено от него лице. Мярката се налага за обекта или обектите, където са констатирани нарушенията.


(2) В случай, когато отстраняването е свързано със значителни затруднения за данъчните органи и/или със значителни разходи за данъчния субект, постановилият запечатването орган може да разпореди оставяне на стоките в обекта или обектите на отговорно пазене от данъчния субект. Разпореждането не се отнася за стоките - предмет на нарушението по чл. 17к, ал. 1, т. 1 - 3.
(3) В случаите на ал. 1, когато отстраняването на стоките не се осъществи в указания срок, данъчният орган ги отстранява, като ги разполага пред обекта, без задължение да ги пази, за сметка на данъчния субект и не носи отговорност за тяхното повреждане, похабяване или загуба.
(4) В случаите на чл. 17к, ал. 5 едновременно с прекратяване изпълнението на административното наказание данъчният орган постановява и отпечатване, което се извършва при задължение за съдействие от страна на данъчния субект.
Чл. 17м. Наказателните постановления по чл. 17к, както и принудителната мярка по чл. 17л подлежат на предварително изпълнение,освен ако съдът не разпореди друго.
4. В чл. 18, ал. 1 след думите “обжалването им” се поставя запетая и се добавя: ’’както и обжалването на постановленията по чл. 17к, ал. 5”.
5. В “Преходните и заключителни разпоредби” се създава нов § 9а:



§ 9а. Количествата бутилирани спиртни напитки и тютюневи изделия,намиращи се на склад и в търговските обекти,предназначени за безмитна търговия и заявени от официалните дистрибутори, потвърдени писмено от доставчиците, могат да се реализират в обектите, лицензирани за безмитна търговия без бандерол по чл. 11, ал. 9, съответно надпис по чл. 11 ал. 10 в срок до 1 юли 2002 г. В едноседмичен срок от влизане на закона в сила данъчната администрация прави инвентаризация на обектите за безмитна търговия.”
Предложение на н.п. Иван Истов за създаване на нов § 856:
§ 856..В Закона за уреждане на задължения на "Булгаргаз" - ЕАД, към държавата (Обн., ДВ, бр. 85 от 1999 г.) в чл. 2, изречение първо думите “в срок до 30 юни 2002 г. ” се заменят с “в срок до 31 декември 2002 г. ”
Комисията подкрепя предложението.
§ 86. Параграф 31, § 59, т. 1, буква “в”, § 79, § 80, т. 1, 2 и 3, § 81 влизат в сила от 1 януари 2002 г., а § 46, т. 1 и 3, § 80, т. 4 и § 83 - от 1 юли 2002 г.


Комисията подкрепя текста на вносителя за § 86 със следната редакция:
§ 86. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”,с изключение на :
1. § 59, т.1, б”в”, §79, т. 1 и 4, § 80, § 81 и § 83, които влизат в сила от 1 януари 2002 г.
2. § 46, т. 2 и § 79, т. 2, б”а” и т. 17, буква “в”, които влизат в сила от 1 юли 2002 г.
3. § 13 т. 2 изречение второ, което влиза в сила от 01 януари 2003 г.
Предложение на Комисията за нов § 86а:
§ 86а. Разпоредбите на § 79 т. 6 се прилагат и за всички заварени данъчни събития и не приключили производства.
§87.Този закон влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.
Комисията не подкрепя текста на вносителя.
София, 16 април 2002 г.