Доклад
по законопроект за изменение и допълнение на Закона за кооперативното подоходно облагане № 402-01-23, внесен от Министерски съвет на 04.05.2004г.

---

Доклад
по законопроект за изменение и допълнение на Закона за кооперативното подоходно облагане № 402-01-23, внесен от Министерски съвет на 04.05.2004г.

На заседание, проведено на 11 май, Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха заместник - министъра на финансите г-н Стамен Тасев, г-жа Теодора Петкова - началник на кабинета на министъра по европейските въпроси, г-жа Зинаида Велева - директор на Дирекция “Европейска интеграция и отношения с международни финансови институции”, и г-н Пламен Пеев - главен експерт в Комисията за защита на конкуренцията..
Законопроектът беше представен от заместник- министъра, който изтъкна, че предлаганите изменения в Закона за корпоративното подоходно облагане са направени във връзка с преговорите за членство в Европейския съюз и затварянето на глава 6 “Политика по конкуренцията”. Конкретно с промените се цели да бъдат премахнати една част от фискалните мерки (в т.ч.данъчните облекчения), които са несъвместими, а други да бъдат приведени в съответствие с изискванията на Aqcuis communitaire в областта на държавните помощи.
Законопроектът предвижда изменения в Закона за корпоративното подоходно облагане, Закона за данък върху добавената стойност, Данъчния процесуален кодекс и др.
Основните изменения в Закона за корпоративното подоходно облагане са:
- въвеждат се критерии за приложение на разпоредбите на чл. 60, ал. 1 за намаляване на корпоративния данък и чл.61г и чл. 61 д за преотстъпване на корпоративния данък, като:
намалението/преотстъпването да се инвестира за придобиване на дълготрайни материални активи, ноу-хау, лицензи и патенти; стойността на нематериалните активи да е до 25 на сто от стойността

на дълготрайните материални активи, 25 на сто от стойността на активите, в които се инвестира да е финансирана със собствени средства за заетост и др.;
- въведено е изискване, когато в инвестиционен проект общата сума на всяко намаление и/или преотстъпване надвишава 75 млн. лв. да се изисква разрешение за допустимост на държавната помощ от Комисията за защита на конкуренцията;
- въведен е лимит от 200 хил. лв. за общия размер на намалението и/или преотстъпването, които следва да бъдат вложени в първоначалната инвестиция;
- предложена е промяна в чл. 60, ал. 2 относно намалението на финансовия резултат преди данъчно преобразуване с внесените задължителни осигурителни вноски за новосъздадените работни места, което няма да се прилага от лица, които през текущата данъчна година прилагат намаление/преотстъпване и/или са получили други форми на държавна помощ;
- премахната е възможността банките да пренасят загуби през следващите 10 години, като с това се изравнява данъчното им облагане с това на другите данъчно задължени лица.
С предложеното изменение в Закона за данък върху добавената стойност се създават ясни и точни критерии за приложение разпоредбата на чл. 58а относно специалната схема за начисляване на данък върху добавената стойност при изпълнение на инвестиционен проект с размер на инвестицията над 10 млн. лв., с което се премахва субективния фактор при преценка от страна на министъра на финансите.
Предложените изменения в Данъчния процесуален кодекс касаят разпоредбите за отсрочване и разсрочване на данъчни и други публични задължения. Въвеждат се точни критерии и показатели, при които се допуска отсрочване и разсрочване, като: предприятието да не е формирало отрицателен счетоводен финансов резултат за предходните две години, минималния размер на предоставеното обезпечение да покрива размера на главницата и лихвите на задължението, за което се иска отсрочване или разсрочване и др., с което се ограничава субективността при преценката на компетентния орган. Предвидена е и възможност отказа на компетентния орган за издаване на разрешение за отсрочване или разсрочване да се обжалва по съдебен ред и др.
След представяне на законопроекта се проведе дискусия, при която се поставиха следните въпроси:
1. Как е определен общия размер от 200 хил лв. на преотстъпването и намалението съгласно чл. 61 е, ал. 4 ( § 8 от законопроекта);

2. Да отпадне § 5 за отмяна на чл. 61в относно преотстъпването на корпоративния данък на юридически лица, чието производство по несъстоятелност е прекратено с влязло в сила съдебно решение за утвърждаване на план за оздравяване;
3. Има ли критерий кои данъчни облекчения представляват държавна помощ и кои не;
4. Доколко е целесъобразно за нашата страна изключването на определени отрасли ( посочени в § 8 - чл. 61 е, ал. 3, т. 1) от прилагане на разпоредбите за намаление и/или преотстъпване на корпоративния данък;
5. До каква степен предлаганите промени синхронизират българското законодателство с европейското;
6. Защо се ограничава възможността на съда да дава указания по съдържанието на разрешението за отсрочване или разсрочване съгласно чл. 1516, ал. 6 от Данъчния процесуален кодекс (§14 от законопроекта).
След дискусията по законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: “ За 13 народни представители, “Против”- 1 народен представител и “Въздържал се”. 1 народен представител.
Въз основа на гореизложеното, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание, да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, внесен от Министерския съвет.
София, 11 май 2004 г.