ОТНОСНО: Законопроект за изменение на
Наказателния кодекс, № 154-01-43, внесен от Валери Димитров и група народни представители.

---

ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси
ОТНОСНО: Законопроект за изменение на
Наказателния кодекс, № 154-01-43, внесен от Валери Димитров и група народни представители.
На редовно заседание, проведено на 4.10.2001 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 154-01-43, внесен от Валери Димитров и група народни представители.
На заседанието присъстваха представители на Министерски съвет, Министерство на правосъдието, на Съвета по криминологически изследвания, на СпСлСл, на МВР, на ВКС, на БНБ.
Тъй като народният представител Валери Димитров не присъстваше на заседанието законопроектът беше представен от председателя на комисията. Беше посочено, че предложеното изменение на НК цели да премахне една от основните нормативни пречки пред банковото кредитиране. Разпоредбата на чл. 220, ап. 3 от НК предвижда наказание от една до десет години лишаване от свобода, както и лишаване от право да се заема определена държавна и обществена длъжност и лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност за длъжностно лице, което е разрешило отпускане на кредит без надлежно обезпечение и кредитът е останал неиздължен. Посочено беше, че предлаганият законопроект ще предостави възможност на банките сами да преценяват нуждата от обезпечения на кредита и да се ръководят от изискванията на т.нар. /разумно банкерство/, термин наложен в европейските държави, осъществяващи най-добрата практика в банковата дейност. Изтъкна се, че всъщност чл. 220, ап. 3 от НК предвижда наказание не за виновно поведение, а за поемане на риск. Това води до изключителни проблеми пред банковото кредитиране, тъй като създава възможност за свръхобезпечаване на кредита. Отпадането на текста би допринесло за подобряване на цялостния климат в отношенията между банките и предприемачите.
Изцяло в подкрепа на законопроекта се изказа народният представител Константин Пенчев. Той заяви, че няма опасност да остане ненаказано виновното поведение на банкер при отпадането на чл. 220, ап. 3, тъй като неговото деяние би попаднало под хипотезата на чл. 282 от НК. Освен това той посочи, че с текста всъщност се криминапизира един стопански риск, в резултат на което банките престанаха да извършват кредитиране, т.е. точно тази дейност за която са създадени.
Народният представител Йордан Соколов се изказа против законопроекта, заявявайки че той е опасен, защото би довел до улесняване източването на банките. Той посочи, че нуждата от въвеждането на този текст през миналото Народното събрание е продиктувана от множеството хипотези на отпускане на необезпечени кредити, довели до фалита на банки. Господин Соколов изтъкна, че не вижда гаранции в момента за разумно
банкерство и че се опасява отпадането на текста да доведе отново до обстановката, създадена през 1995-96 година.
Същите бяха съображенията против законопроекта в изказването на народния представител Светослав Лучников. Той наблегна на опасността от повторната поява на кредитни милионери, посочвайки че нашата страна има традиции в областта на финансирането. Господин Лучников изрази мненние, че е нужно да се разграничи нормалния стопански рикс от хипотезите на лекомислено и престъпно кредитиране. Той посочи, че с приемането на предложения законопроект биха се застрашили спестяванията. Г-н Лучников смята, че вместо отмяна на чл. 220, ап.3`, е нужна по-скоро нова редакция, с която да се създадат действителни гаранции за внимателното и отговорно манипулиране с националния финансов ресурс.
Народният представител Снежина Чипева подкрепи законопроекта и посочи, че характерът на частна собственост на банките към този момент е една от гаранциите срещу опасностите от отпускането на необезпечени кредити.
Главният секретар на МС г-н Севдалин Мавров посочи, че с отмяна на ал. 3 на чл. 220 няма да се постигнат особени цели. Той разгледа текста на чл. 220, ал. 3 във връзка с чл. 13а, регламентиращ оправдания стопански риск, посочвайки че наказателната отговорност по чл. 220, ал. 3 следва да остане, когато не са съблюдавани правилата при отпускане на кредита. Той изрази виждане текста на чл. 220, ал. 3 да се запази, като изтъкна опасността от прекратяване на висящите дела в случай, че той бъде отменен.
Народният представител Борислав Рапчев се изказа в подкрепа на законопроекта, защото с чл. 220, ал. 3 се създава едно инкриминиране, свързано с действия, които са вън от възможностите за преценка на дееца. Той обоснова необходимостта за отпадане на текста и с новите стопански отношения.
Против законопроекта и в подкрепа на изказванията на господата Лучников, Соколов и Мавров се изказа народният представител Елиана Масева.
Представителят на БНБ - г-н Димитър Ананиев се изказа в подкрепа на законопроекта. Той посочи, че в другите държави е нормална практиката да бъдат отпускани необезпечени кредити. Според него регламентираните изисквания при кредитиране в Закона за банките дават достатъчно гаранции за възращаемост на отпуснатите средства.
Представителят на БНБ Росен Грозев подкрепи законопроекта, като посочи че съществуват два много важни икономически лоста, възприети от световната практика, принуждаващи банките да кредитират срещу надлежни обезпечения. Според него те са достатъчни и не е необходимо да се търси гаранцията на наказателноправната санкция.
В резултат на дискусията Комисията по правни въпроси реши със 7 гласа „за", 3 „против“ и 2 „въздържал се“ да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване Законопроекта за изменение на Наказателния кодекс, внесен от Валери Димитров и група народни представители.