ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси

ОТНОСНО: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за
патентите, № 202-01-20, внесен от Министерски съвет.

---

ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси

ОТНОСНО: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за
патентите, № 202-01-20, внесен от Министерски съвет.
На извънредно заседание, проведено на 5.06.2002 г., Комисията по правни
въпроси обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за
патентите, № 202-01-20, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха доц. д-р Емил Марков, проф. Мария Павлова,
доц. Г. Саракинов, г-жа М. Недялкова, зам.-председател на Патентното ведомство
на Република България, както и г-жа Германова и г-жа Таушанова -
представители на Патентното ведомство на Република България.
Законопроектът беше представен от г-жа Цонка Таушанова, н-к отдел
“Правен” в Патентното ведомство. Основна причина за неговото внасяне е
обстоятелството, че в края на 1997г. правителството на Република България е
подало молба за присъединяване към Конвенцията за издаване на европейски
патенти (Европейска патентна конвенция). В отговор на тази молба страната ни е
получила статут на наблюдател в Административния съвет на Европейската
патентна организация и покана за присъединяване към конвенцията, считано от 1
юли 2002 г. На 31 януари 2002 г. Народното събрание е приело Закон за
ратифициране на Европейската патентна конвенция (ЕПК) и на Акта за
ревизиране на конвенцията (ДВ, бр. 15 ОТ 2002 г.). В изпълнение на тези условия е
предлаганият проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за патентите, в който основна част е създадената нова глава шеста “а” “Заявки за европейски
патент и европейски патенти съгласно Европейската патентна конвенция”. Чрез
нея нормативно се урежда подаването на заявки за европейски патент, като е
създадена възможност те да се подават и в Патентното ведомство на Република
България. В съответствие с изискванията на чл. 25 от ЗП е установено задължение
на заявители с местожителство или седалище в Република България да подават
заявки за европейски патент в Патентното ведомство, ако не са подали идентични
национални заявки. Регламентират се условията, при които заявката и
европейският патент ще имат действие на територията на страната ни, както и за
трансформацията на заявка за европейски патент в национална патентна заявка.
Предвидена е разпоредба, изключваща едновременната закрила на изобретение с
национален и европейски патент, в който е посочена Република България. В тази
глава е включена норма, според която решенията на Европейското патентно
ведомство за обявяване на недействителност на европейски патент имат действие
в страната ни. Уредено е създаването в Патентното ведомство на регистър за
европейски патентни заявки и европейски патенти с действие в страната ни. В
законопроекта намират място и други изменения и допълнения, които да осигурят
по благоприятен начин действието на Европейската патентна конвенция (ЕПК).
Например действащият механизъм на плащане на годишните патентни такси има
сериозен недостатък, тъй като не може да се определи действителното състояние
на патента в продължение на повече от 18 месеца. От друга страна, в изпълнение
на чл. 39 от ЕПК Патентното ведомство трябва да прави отчисления за
Европейското патентно ведомство от постъпилите платени годишни такси за
поддържане действието на европейските патенти на територията на България за
всяка календарна година. В законопроекта се предлага тези такси да се плащат
предварително, най-късно в последния ден на месеца, в който изтича предходната
патентна година.
Със законопроекта се изключва правната закрила на методи за лечение на
хора или животни и методи за диагностика, приложени пряко върху хора или
животни, така както е предвидено и в ЕПК. По сега действащия закон за такива
методи се издават патенти, като монополните права, предоставени с тях, са силно
ограничени съгласно чл. 20, т. 4. Това ограничение е въведено, тъй като е
недопустимо да се монополизират такива обекти, каквито са методите за лечение
и които следва да се прилагат свободно в полза на цялото общество. С
изключването от патентоспособност на методите за лечение и диагностика в
законопроекта се отменя и разпоредбата на чл. 20, т. 4, с която действието на
издадения патент е ограничено. При това остават неизяснени правата,
произтичащи от патенти, издадени по реда на досега действащия закон. Затова в
Преходните и заключителните разпоредби се предвижда правната закрила,
предоставена с патенти за такива методи, да е по досегашния ред, т.е. с
ограниченията по чл. 20, т. 4.
Друго съществено изменение, направено в законопроекта, е изменението
на чл. 11. Предлага се да се изменят срока и основанията, при които разкриването
на изобретението не влияе на патентоспособността му. Освен че се постига по-
пълно съответствие с ЕПК, уеднаквяването на разпоредбата на чл. 11 с тази на чл.
55 от ЕПК е в интерес на българските заявители, когато подават патентни заявки в
чужбина, в това число европейски патентни заявки. В Преходните и
заключителните разпоредби на законопроекта е предвидено заявителите, подали
заявка за патент за изобретение или полезен модел преди влизането в сила на
измененията, да се ползват от привилегията по чл. 11 в сегашната му редакция.
За прецизиране и уеднаквяване на терминологията на ЗП с тази на ЕПК в
законопроекта се предвиждат и някои поправки, като например критерият за
патентоспособност “изобретателско равнище” да се замени с “изобретателска
стъпка”.
С приемането на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за
патентите ще се постигне по-пълна хармонизация на националното ни
законодателство с Европейската патентна конвенция. Това от своя страна ще
допринесе и за изпълнение на задълженията, които сме поели по Европейското
споразумение за асоцииране и ще бъде важна предпоставка за по-бързото ни
интегриране в европейските структури.
По представения законопроект се изказаха народните представители
Соколов, Борисов и Нихризов, както и доц. Марков, проф. Павлова и доц.
Саракинов. Те заявиха, че предложеният законопроект е навременен и неговото
приемане е необходимо с оглед хармонизиране на вътрешното с европейското законодателство в областта на патентното право. Предложените изменения в
голямата си част са издържани и следва да бъдат подкрепени. Същевременно бяха
направени някои бележки, както от принципен характер, така и във връзка с
прецизиране на предлаганите текстове. Беше посочено, че в законопроекта би
следвало да се включи специален раздел, регламентиращ обезпечителните мерки
в патентното право във връзка с обстоятелството, че Република България е член
на Световната търговска организация, както и норми, визиращи някои неуредени
в действащия Закон за патентите въпроси, като например: националният ред за
атакуване на европейските патенти; патентонарушенията и преследването им
пред националните съдилища и т.н. Бяха направени и някои конкретни препоръки
относно съдържанието на текстове от законопроекта, които да бъдат обсъдени
при разглеждане на законопроекта на второ четене. Такива са § 2, § 4, § 8, § 10, §
22, § 23 и § 36.
След проведеното гласуване Комисията реши единодушно да предложи на
народните представители да приемат на първо гласуване Законопроекта за
изменение и допълнение на Закона за патентите, № 202-01-20, внесен от
Министерски съвет.