Доклад
на Комисията по Правни въпроси
ОТНОСНО: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 202-01-23, внесен от Министерски съвет.
ПРОЕКТ ВТОРО ЧЕТЕНЕ

---

Доклад
на Комисията по Правни въпроси
ОТНОСНО: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 202-01-23, внесен от Министерски съвет.
ПРОЕКТ ВТОРО ЧЕТЕНЕ
ЗАКОН
за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт
(Обн., ДВ, бр. 59 от 1994 г.; Решение № 8 на Конституционния съд от 1994 г. - бр. 78 от 1994 г.; Решение № 9 на Конституционния съд от 1994 г. - бр. 87 от 1994 г.; Решение № 17 на Конституционния съд от 1995 г. - бр. 93 от 1995 г.; доп., бр. 64 от 1996 г.; Решение № 19 на Конституционния съд от 1996 г. - бр. 96 от 1996 г.; изм. и ДОН., бр. 104 и 110 от 1996 г.; бр. 58, 122 и 124 от 1997 г., бр. 11 и 133 от 1998 г.; Решение № 1 на Конституционния съд от 1999 г. - бр. 6 от 1999 г.; изм., бр. 34,38 и 84 от 2000 г. и бр. 25 от 2001 г.)
§ 1. В чл. 12 се създава ал. 4:
“(4) Съдиите, прокурорите и следователите декларират доходите и имуществото си при назначаването им и ежегодно най-късно до 31 май пред Сметната палата по реда на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности.”
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ;
По § 1. В чл. 12, ал. 4 след думата ‘‘следователите” се добавя “както и съдебните служители”.
Комисията не подкрепя предложението.

КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛЯ И ПРЕЛЛАГА § 1. КОЙТО СТАВА § 47б СЪС СЛЕДНАТА РЕЛАКЦИЯ:
§ 476. В чл. 135 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
‘‘(2) Съдиите, прокурорите и следователите декларират доходите и имуществото си при назначаването им и всяка година най-късно до 31 май пред Сметната палата при условията и по реда на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности.”
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ:
§ 1а. В чл. 17, ал. 2 се изменя така:
(2) Съдиите избират пет, а прокурорите и следователите — по трима от своя състав за членове на Висшия съдебен съвет.
Комисията не подкрепя предложението.
§ 2. В чл. 20 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
"(2) Право да оспорят законосъобразността на избора на делегатските събрания имат и членовете на Висшия съдебен съвет. Жалбата се подава в четиринадесетдневен срок от деня на конституирането на ВисшР1я съдебен съвет, съответно от внасянето на решението за избор на нов член във Висшия съдебен съвет."
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в изречение първо след думите "Висшият съдебен съвет" се добавя "на първото си заседание след постъпване на жалбата".
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4.
4. Създава се ал. 5:
"(5) До произнасянето на Висшия съдебен съвет лицето, чийто избор сс оспорва, не участва в заседанията на Висшия съдебен съвет."
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ;
§ 2 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ, ВЕСЕЛИН ЧЕРКЕЗОВ И ЙОРДАН СОКОЛОВ:
В § 2 т. 1,3 и 4 да отпаднат.
Комисията подкрепя предложението само по т. 1.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛЯ И ПРЕДЛАГА § 2 СЪС СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ:
§2. В чл. 20 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 2, изречение първо след думите "Висшият съдебен съвет" се добавя "на първото си заседание след постъпване на жалбата".
2. .Алинея 3 се изменя така:
/3/ До произнасянето на Висшия съдебен съвет лицето, чийто избор се оспорва участва в заседанията на Висшия съдебен съвет без право на глас.”
3. Създава се ал. 4:
/4/ Едновременно с обявяването на незаконосъобразността на избора, Висшият съдебен съвет насрочва нов избор в срок не по-късно от един месец”.
§ 3. Член 26 се отменя.
КОМИСИЯТА НЕ ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО НА ВНОСИТЕЛЯ И ПРЕДЛАГА § 3 СЪС СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ:
“§3. Член 26 се изменя така:
‘‘Чл.26. (1) Заседанията на Висшия съдебен съвет се председателстват от министъра на правосъдието, който не участва в гласуването.
(2) Председателстващият Висшия съдебен съвет организира и ръководи провеждането на заседанията.
(3) Когато министърът на правосъдието отсъства, заседанията се председателстват последователно от членовете на Висшия съдебен съвет по чл. 16, ал.2.
(4) В случаите по ал. 3 министърът на правосъдието уведомява предварително заместващия по чл. 16, ал. 2 зя да организира провеждането на заседанието.
(5) Заседанията на Висшия съдебен съвет се свикват най-малко веднъж на три месеца от председателя или по искане на една пета от неговите членове.
(6) Заседанията се провеждат по предварително обявен проект зя дневен ред, като членовете на Висшия съдебен съвет се уведомяват за датата на провеждане, за дневния ред и материалите за заседанието три дни предварително.
(7) Допълнения в дневния ред могат да се правят в деня на заседанието по решение на Висшия съдебен съвет, взето с мнозинство повече от половината от присъстващите.
(8) Решенията се вземат, ако присъстват най-малко две трети от членовете на Висшия съдебен съвет, с мнозинство повече от половината от присъстващите, с явно гласуване, освен когато Конституцията или законът изискват друго.
(9) При определяне на списъчния състав по ал. 8 не се вземат предвид членовете, които се намират по служба в чужбина или отсъстват поради болест. По този ред могат да се приспадат до една шеста от общия брой на членовете на Висшия съдебен съвет.
§ 4. В чл. 27, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 3 се изменя така;
“3. определя броя на съдиите, прокурорите, следователите, съдия-изпълнителите, съдиите по вписванията и съдебните служители във всички съдилища, прокуратури и следствени служби;”
2. В т. 6 накрая се добавя “и по искане на не по-малко от една пета от членовете на Висшия съдебен съвет”.
3. В т. 9 в началото се добавя "може да" и думата "ежегодно" се заличава.
4. Създават се т. 10-15:
"10. разглежда ежегоден доклад за дейността на съдилищата, прокуратурите и следствените служби, изготвен от министъра на правосъдието въз основа на изпратените от съдилищата, прокуратурите и следствените служби годишни доклади и статистически данни;
11. приема правилник за работата на съвета и неговата администрация;
12. приема решения в рамките на своята компетентност, които са задължителни за органите на съдебната власт;
13. избира директор на Националната следствена служба при тайно гласуване с мнозинство повече от половината от общия брой на всички членове на Висшия съдебен съвет;
14. приема Етичен кодекс за съдиите, прокурорите и следователите;
15. приема Етичен кодекс за съдебните служители."
5. Алинея 2 се изменя така;
"(2) При решаване на въпросите по ал. 1, т. 3-7 може да се изисква и становището на съответния пряк ръководител, а по отношение на прокурорите — и становището на главния прокурор. Министърът на правосъдието може да изразява мнение по всички въпроси по ал. 1.”
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МИХАИЛ МИКОВ:
§ 4. В чл. 27, ал. 1, т. 1 пред думите „главния прокурор” се премахва съюза “и”, а след него се добавя “и директора на Националната следствена служба”.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:
По § 4:
а/ в т. 1, 3 думите “съдия-изпълнителите, съдиите по вписванията и съдебните служители” да отпаднат, /т.е. да остане сегашната редакция на чл. 27, ал. 1 т. 3/.
б/ в т. 12 думите “които са задължителни за органите на съдебната власт” да отпаднат..
в/ в т. 14 думата “приема” се заменя с “утвърждава”, а след думата “следователи” се добавя “приет от техните сдружения”.
г/ в т. 15 думата “приема” се заменя е “утвърждава”, а след думата “служители” се добавя “приет от техните сдружения”.
Комисията не подкрепя предложението по точка “а” и подкрепя по принцип точки “б”, “в” и “г” .
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ, ВЕСЕЛИН ЧЕРКЕЗОВ И ЙОРДАН СОКОЛОВ:
По § 4:
а/ т. 2 да отпадне;
б/ в т. 4, в новата т. 10 думите “министъра на правосъдието” се заменят с “определен от съвета докладчик”.
в/ в ал. 2 изречение последно да се заличи.
Комисията не подкрепя предложенията.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ:
По § 4, чл. 27:
а/ В ал. 1, т. 10 след думата ^ разглежда” се добавя публикува, включително и в ИНТЕРНЕТ”;
б/ Създава се ял. 3:
“(3) Висшият съдебен съвет огласява публично актовете си по ал. 1, включително и техните мотиви.”
Комисията подкрепя по принцип предложенията
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА АЛЕКСАНДЪР АРАБАДЖИЕВ:
§ 4, т. 4:
а/ в частта, в която в чл. 27, ал. 1 се създават т. 14 и 15:
“14. приема Етични кодекси /кодекси за професионална етика/ за съдиите, прокурорите и следователите по предложение на съюзите /асоциациите/ на съдиите, прокурорите и следователите;
15. приема Етичен кодекс на съдебните служители по предложение на Съюза на съдебните служители.”
Комисията подкрепя по принцип предложенията.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЯНАКИ СТОИЛОВ:
В § 4, чл. 27, ал. 1, т. 10-16 да се направят следните изменения:
а) т. 14 да се измени както следва:
„14. Утвърждава етичните кодекси на съдиите, про1дгрорите и следователите, приети от техните съсловни организации;”
б) да се създаде нова т. 16 със следното съдържание:
”16. Издава месечен информационен бюлетин за служебно ползване, в който се съдържат решенията и друга информация за дейността на Висшия съдебен съвет.”
Комисията подкрепя по принцип предложенията.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛЯ И ПРЕДЛАГА § 3 СЪС СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ:
§ 4. В чл. 27 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а/ Точка 3 се изменя така:
„3. определя броя на съдиите, прокурорите, следователите, съдия- изпълнителите, съдиите по вписванията и съдебните служители във всички съдилища, прокуратури и следствени служби;”

б/ в т. б накрая се добавя по искане на не по-малко от една пета от членовете на Висшия съдебен съвет”.
в/ В т. 9 в началото се добавя "може да" и думата "ежегодно" се заличава.
г/ Създават се т. 10-15:
”10. разглежда годишен доклад за дейността на съдилищата, прокуратурите и следствените служби, обобщен от министъра на правосъдието въз основа на изпратените от съдилищата, прокуратурите и следствените служби годишни доклади и статистически данни;
11. приема правилник за работата на съвета и неговата администрация;
12. избира директор на Националната следствена служба при тайно гласуване с мнозинство повече от половината от общия брой на всички членове на Висшия съдебен съвет;
13. приема правила за професионална етика, приети от съответните съсловни организации за съдиите, прокурорите и следователите;
14. приема правила за професионална етика, приети от съответните съсловни организации за съдебните служители."
15. Издава месечен информационен бюлетин за служебно ползване, в който се съдържат решенията и друга информация зя дейността на Висшия съдебен съвет.”
"(2) При решаване на въпросите по ал. 1, т. 3-7 може да се изисква и становището на съответния административния ръководител на съответния орган на съдебна власт, а по отношение на прокурорите - и становището на главния прокурор. Председателстващият Висшия съдебен съвет може да изразява мнение по всички въпроси по ал. 1.”
§ 5. В чл. 28 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “издига кандидатурите” се заменят с "разглежда предложения”, след думите “Върховния административен съд” се добавя “направени от пленума на Върховния касационен съд и от пленума на Върховния административен съд” и след думите “главен прокурор” се добавя “и за директор на Националната следствена служба, направено от общото събрание на прокурорите от Върховната касационна прокуратура, от Върховната административна прокуратура и от общото събрание на следователите от Националната следствена служба”.
2. Създава се нова ал. 2:
"(2) Предложение за решение по ал.1 може да прави и всеки от членовете на Висшия съдебен съвет."
3. Създава се нова ал. 3:
“(3) Предложенията по ал. 1 и 2 се правят в две поредни заседания, след което се изслушват предложените кандидати.”
4. Досегашните ал. 2-4 стават съответно ал. 4-6, като в ал. 6 думите “ал. 1, 2 и 3” се заменят с “ал. 1 - 5.”
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ, ВЕСЕЛИН ЧЕРКЕЗОВ И ЙОРДАН СОКОЛОВ:
§ 5 да отпадне.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛЯ И
ПРЕДЛАГА § 5 СЪС СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ:
„§5. В ЧЛ.28 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
^/1/ Висшият съдебен съвет разглежда предложения:
1. зя председател на Върховния касационен съд, направени от пленума на Върховния касационен съд;
2. за председател на Върховния административен съд, направени от пленума на Върховния административен съд;
3. за главен прокурор, направени от общото събрание на прокурорите от Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура;
4. за директор на Националната следствена служба, направени от общото събрание на следователите от Националната следствена служба”
2. Създава се нова ал.2:
“/2/ Предложения за решение по ал.1 може да прави и всеки от членовете на Висшия съдебен съвет”
3. Създава се нова ал.3:
”/3/ Предложенията по ал.1 и ал.2 се правят в две поредни заседания, след което се изслушват предложените кандидати.”
4. Създава се нова ал.4:
*‘/4/ Предложенията по ал.1 и ал.2 се внасят в заседание на Висшия съдебен съвет от неговия председателстващ.”
5. Досегашните алинеи 2-4 стават съответно 5-7, като в ал.7 думите ”ал.1,2 и 3” се заменят с “ ал.1-6”.
§ 6. В чл. 29, ал. 2 след думите "Висшия съдебен съвет" се добавя "с решение, взето по реда на чл. 28, ал. 2-4”.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛЯ И ПРЕДЛАГА § 6 СЪС СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ:
§ 6. В чл. 29, ал. 2 след думите "Висшия съдебен съвет" се добавя "с решение, взето по реда на чл. 28, ал. 2-7”.
§ 7. Член 30 се изменя така:
“Чл. 30. (1) Предложенията за определяне броя на съдиите, прокурорите и следователите, съдия-изпълнителите, съдиите по вписванията и съдебните служители и за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на съдиите, прокурорите и следователите се правят до Висшия съдебен съвет чрез министъра на правосъдието, който в 7-дневен срок ги изпраща във Висшия съдебен съвет със становище. Предложенията се правят от:
1. председателя на Върховния касационен съд:
а) за заместник-председателите, за председателите на отделения и за съдиите от същия съд;

б) за председателите на военните и на апелативните съдилища — въз основа на предложение на общото събрание на съответния съд;
в) за заместник-председателите на военните и на апелативните съдилища - по предложение на председателите на съответните съдилища;
2. председателя на Върховния административен съд - за заместник- председателите, за председателите на отделения и за съдиите от същия съд;
3. главния прокурор;
а) за заместник главните прокурори от Върховната касационна прокуратура и от Върховната административна прокуратура и за прокурорите от тези прокуратури;
б) за ръководителите на районните, на окръжните, на военните и на апелативните прокуратури - по предложение на общите събрания на прокурорите от съответните прокуратури;
в) за заместниците на районните, на окръжните, на военните и на апелативните прокурори - по предложение на ръководителите на съответните прокуратури;
4. ръководителите на апелативните прокуратури - за прокурорите от тези прокуратури;
5. ръководителите на военните прокуратури — за прокурорите от тези прокуратури и за военните следователи;
6. ръководителите на окръжните прокуратури - за прокурорите от тези прокуратури, за районните прокурори и за техните заместници - по предложените на съответния районен прокурор, с изключение назначаването на младшите прокурори и на прокурорите в районните прокуратури;
7. председателите на апелативните съдилища:
а) за съдиите от тези съдилища;
б) за председателите на окръжните съдилища по предложение на общото събрание на съответния съд;
в) за заместник-председателите на окръжните съдилища - по предложение на председателите на съответните съдилища;
8. председателите на военните съдилища — за съдиите от тези съдилища;
9. председателите на окръжните съдилища;
а) за председателите на районните съдилища от съответния окръжен съд - въз основа на предложение на общото събрание на районния съд;
б) за заместник-председателите на окръжните съдилища;
в) за заместник-председателите на районните съдилища - по предложение на председателя на съответния районен съд;
г) за съдиите от окръжните и районните съдилища, с изключение на назначаването на младшите съдии и на съдиите от районните съдилища;
10. директора на Националната следствена служба:
а) за заместник-директорите на Националната следствена служба и за следователите от тази служба;
б) за директорите на окръжните следствени служби - по предложение на общите събрания на следователите от окръжните следствени служби;
в) за заместник-директорите на окръжните следствени служби - по предложение на директора на съответната следствена служба;
11. ръководителите на окръжните следствени служби - за следователите от тези служби.
(2) В органите на съдебна власт, където броят на съдиите, прокурорите или следователите е под пет души, общо събрание не се формира и правомощията му се изпълняват от общото събрание на по-горестоящия орган на съдебна власт.

(3) Решенията на общите събрания се вземат с обикновено мнозинство от всички членове на съответното общо събрание с тайно гласуване.
(4) Съответният ръководител по ал. 1 е задължен да внесе предложението на общото събрание във Висшия съдебен съвет чрез министъра на правосъдието в седемдневен срок от вземането на решението от общото събрание. Освен предложението на общото събрание той има право да предложи и друг кандидат.
(5) Предложенията на общите събрания и на съответните ръководители по ал. 1 се разглеждат от Висшия съдебен съвет в срок не по-късно от четиринадесет дни от внасянето им във Висшия съдебен съвет.
(6) Министърът на правосъдието може да прави предложения и да дава становища по законосъобразността на предложенията до Висшия съдебен съвет по чл. 27, ал. 1, т. 1, 3 и 4 за всички длъжности на съдиите, прокурорите и следователите и на ръководителите по чл. 125а, ал. 1, т. 2-8, като организира воденето и съхраняването на кадровите досиета на съдиите, прокурорите и следователите.
(7) Решенията по чл. 27, ал. 1, т. 4 се вземат с мнозинство повече от половината от общия брой на членовете на Висшия съдебен съвет при тайно гласуване.
(8) В изпълнение на решенията на Висшия съдебен съвет по чл. 27, ал. 1, т. 4 лицата по ал. 1 издават заповеди, включително за случаите по ал. 2.“
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ, ВЕСЕЛИН ЧЕРКЕЗОВ И ЙОРДАН СОКОЛОВ:
§ 7 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:
По § 7: В чл. 30, ал. 1 думите „съдия-изпълнителите, съдиите по вписванията и съдебните служители” да отпаднат.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА АЛЕКСАНДЪР АРАБАДЖИЕВ:
По § 7. В чл. 30, ал. 1, изречение последно думите „Предложенията се правят” се добавя “въз основа на атестация по чл. 129, ал. 2”.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ:
§ 7. Чл. 30, ал. 1:
Предложение за т. 3. буква ”б”;
‘‘б/ За ръководителите на окръжните, военните и апелативните прокуратури - по предложение на общите събрания на прокурорите от съответните прокуратури;”
Предложение за т. 3. буква ”в”;
“в/ За заместници на окръжните, военните и апелативните прокурори - по предложение на ръководителите на съответните прокуратури;”
Предложение за т. 6;
‘‘6. Ръководителите на окръжните прокуратури - за прокурори от тези заместници по направено предложение на съответния районен прокурор, с изключение на назначаването на младшите прокурори и на прокурорите в районните прокуратури;”
Комисията подкрепя предложенията по т. 3.
Предложението за т. 6 се оттегля.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЯНАКИ СТОИЛОВ:
В § 7, чл. 30 да се направят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 3:
"(3) Решенията на общите събрания се приемат с мнозинство повече от половината от всички членове на съответното общо събрание с тайно гласуване. В избора участват всички съдии, прокурори и следователи от съответната магистратура, които не са си направили отвод. Министърът на правосъдието издава наредба за начина на организация и провеждане на изборите,”
б) ал. 6 да се промени по следния начин:
”(б) Министърът на правосъдието може да дава становища по предложенията до Висшия съдебен съвет по чл. 27, ал. 1, т. 1, 3 и 4 за всички длъжности на съдиите, прокурорите и следователите и на ръководителите по чл. 125а, ал. 1, т. 2-8. Министърът на правосъдието организира воденето и съхраняването на кадровите дела на съдиите, прокурорите и следователите.";
в) да се създаде нова ал. 8 със следното съдържание:
"(8) Ако предложения от общото събрание кандидат не събере необходимото мнозинство, министърът на правосъдието може да прави предложение за друг кандидат, като избора се провежда между двамата кандидати. В случай, че нито едни от тях не получи необходимото мнозинство, за избран се смята кандидатът, получил повече гласове.”;
г) досегашната ал. 8 да стане ал. 9.
Комисията подкрепя предложението само по буква “а”.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛЯ И ПРЕДЛАГА § 7 СЪС СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ;
§ 7. Член 30 се изменя така:
‘‘Чл. 30. (1) Предложенията за определяне броя на съдиите, прокурорите и следователите, съдия-изпълнителите, съдиите по вписванията и съдебните служители и за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на съдиите, прокурорите и следователите се правят до Висшия съдебен съвет чрез министъра на правосъдието, който в 7-дневен срок ги изпраща във Висшия съдебен съвет със становище. Предложенията се правят от:
1. председателя на Върховния касационен съд:
а) за заместник-председателите, за председателите на отделения и за съдиите от същия съд;
б) за председателите на военните и на апелативните съдилища - въз основа на предложение на общото събрание на съответния съд;
в) за заместник-председателите на военните и на апелативните съдилища — по предложение на председателите на съответните съдилища;
2. председателя на Върховния административен съд - за заместник- председателите, за председателите на отделения и за съдиите от същия съд;

3. главния прокурор:
а) за заместник главните прокурори от Върховната касационна прокуратура и от Върховната административна прокуратура и за прокурорите ОТ тези прокуратури;
б) за ръководителите на районните, на окръжните, на военните и на апелативните прокуратури - по предложение на общите събрания на прокурорите от съотве1'ните прокуратури;
в) за заместниците на районните, на окръжните, на военните и на апелативните прокурори - по предложение на ръководителите на съответните прокуратури;
4. ръководителите на апелативните прокуратури - за прокурорите от тези прокуратури;
5. ръководителите на военните прокуратури - за прокурорите от тези прокуратури и за военните следователи;
6. ръководителите на окръжните прокуратури - за прокурорите от тези прокуратури, за районните прокурори и за техните заместници - по предложените на съответния районен прокурор, с изключение назначаването на младшите прокурори и на прокурорите в районните прокуратури;
7. председателите на апелативните съдилища:
а) за съдиите от тези съдилища;
б) за председателите на окръжните съдилища по предложение на общото събрание на съответния съд;
в) за заместник-председателите на окръжните съдилища - по предложение на председателите на съответните съдилища;
8. председателите на военните съдилища - за съдиите от тези съдилища;
9. председателите на окръжните съдилища:
а) за председателите на районните съдилища от съответния окръжен съд - въз основа на предложение на общото събрание на районния съд;
б) за заместник-председателите на окръжните съдилища;
в) за заместник-председателите на районните съдилища - по предложение на председателя на съответния районен съд;
г) за съдиите от окръжните и районните съдилища, с изключение на назначаването на младшите съдии и на съдиите от районните съдилища;
10. директора на Националната следствена служба:
а) за заместник-директорите на Националната следствена служба и за следователите от тази служба;
б) за директорите на окръжните следствени служби - по предложение на общите събрания на следователите от окръжните следствени служби;
в) за заместник-директорите на окръжните следствени служби - ПО предложение на директора на съответната следствена служба;
11. ръководителите на окръжните следствени служби - за следователите от тези служби.
(2) В органите на съдебна власт, където броят на съдиите, прокурорите или следователите е под пет души, общо събрание не се формира и правомощията му се изпълняват от общото събрание на по-горестоящия орган на съдебна власт.
(3) Решенията на общите събрания се вземат с обикновено мнозинство от всички членове на съответното общо събрание с тайно гласуване.
(4) Съответният ръководител по ял. 1 е задължен да внесе предложението на общото събрание във Висшия съдебен съвет чрез министъра на правосъдието в
седемдневен срок от вземането на решението от общото събрание. Освен предложението на общото събрание той има право да предложи и друг кандидат.
(5) Предложенията на общите събрания и на съответните ръководители по ал. 1 се разглеждат от Висшия съдебен съвет в срок не по-късно от четиринадесет дни от внасянето им във Висшия съдебен съвет.
(6) Министърът на правосъдието може да прави предложения и да дава становища по законосъобразността на предложенията до Висшия съдебен съвет по чл. 27, ал. 1, т. 1, 3 и 4 зя всички длъжности на съдиите, прокурорите и следователите и на ръководителите по чл. 125а, ал. 1, т. 2-8, като организира воденето и съхраняването на кадровите досиета на съдиите, прокурорите и следователите.
(7) Решенията по чл. 27, ял. 1, т. 4 се вземат с мнозинство повече от половината от общия брой на членовете на Висшия съдебен съвет при тайно гласуване. Ако никой от кандидатите не получи необходимото мнозинство се прилага съответно чл. 28, ал. 3.
(8) В изпълнение на решенията на Висшия съдебен съвет по чл. 27, ал. 1, т. 4 лицата по ал. 1 издават заповеди, включително за случаите по ал. 2.“
§ 8. Създава се чл. 30а:
“Чл. 30а. Ръководителите на органите на съдебната власт трябва да отговарят на изискванията по чл. 126 и 127.”
КОМИСИЯТА ПРЕДЛАГА § 8 ДА ОТПАДНЕ.
§ 9. Член 31 се изменя така:
Чл. 31. Член на Висшия съдебен съвет няма право да участва в гласуването на решения, които го засягат лично или се отнасят до негов съпруг или роднина по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до трета степен."
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ, ВЕСЕЛИН ЧЕРКЕЗОВ И ЙОРДАН СОКОЛОВ:
В § 9 думите “които го засягат лично” се заличават.
Комисията не подкрепя предложението.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛЯ И ПРЕДЛАГА § 9 СЪС СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ:
§ 9. Член 31 се изменя така:
Чл. 31. Член на Висшия съдебен съвет няма право да участва в гласуването на решения, които се отнасят лично до него или се отнасят до негов съпруг или роднина по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до трета степен."
§ 10. В чл. 34 ал. 1 се изменя така:
"(1) Заинтересуваните страни могат да обжалват решенията на Висшия съдебен съвет пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението, като жалбата против решението по чл. 27, ап. 1, т. 4 и 7 спира изпълнението му, освен ако съдът постанови друго."
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ, ВЕСЕЛИН ЧЕРКЕЗОВ И ЙОРДАН СОКОЛОВ:
В § 10, чл. 34, ал. 1 да се измени така:
“(1) Заинтересуваните страни могат да обжалват решенията на Висшия съдебен съвет, които имат административен характер и не са от изключителна компетентност на Висшия съдебен съвет по силата на Конституцията пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението, като жалбата против решението по чл. 27, ал. 1, т. 4 и 7 спира изпълнението му, освен яко съдът не постанови друго."
Комисията не подкрепя предложението.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛЯ И ПРЕДЛАГА § 10 СЪС СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ:
§ 10. В чл. 34 ал. 1 се изменя така:
"(1) Заинтересуваните лица могат да обжалват решенията на Висшия съдебен съвет пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението, като жалбата против решението по чл. 27, ал. 1, т. 2,4,6 и 7 спира изпълнението му, освен ако съдът постанови друго."
§ 11. Създава се нова глава трета:
“Глава трета
Председателстващ Висшия съдебен съвет
Чл. 34а. (1) Заседанията на Висшия съдебен съвет се председателстват от министъра на правосъдието, който не участва в гласуването.
(2) Председателстващият Висшия съдебен съвет организира и ръководи провеждането на заседанията на съвета.
(3) Когато министърът на правосъдието отсъства, заседанията се председателстват последователно от членовете на Висшия съдебен съвет по чл. 16, ал.2.
(4) В случаите по ал. 3 министърът на правосъдието уведомява предварително заместващия по чл. 16, ал. 2 за да организира провеждането на заседанието.
Чл.34б. (1) Заседанията на Висшия съдебен съвет се свикват от
председателстващия или по искане на една пета от неговите членове.
(2) Заседанията на съвета се провеждат по предварително обявен дневен ред, като членовете на съвета следва да бъдат уведомени за датата на провеждане, за дневния ред и материалите за заседанието три дни предварително. Дневният ред се утвърждава от председателя.
(3) Допълнения в дневния ред могат да се правят в деня на заседанието по решение на Висшия съдебен съвет, взето с мнозинство две трети от присъстващите.
Чл. 34в. Решенията се вземат, ако присъстват най-малко две трети от членовете на Висшия съдебен съвет с право на глас, с обикновено мнозинство от присъстващите, с явно гласуване, освен когато законът изисква друго.”
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:
По § 11:
а/ в чл. 34б, ал. 2, изречение второ думата "утвърждава“ се заменя с “предлага”.
б/ в § 11 се създава нов чл. 34г:
“Чл. 34г. Министърът на правосъдието ежегодно внася доклад в Народното събрание, за организацията и дейността на органите на съдебната власт.”
КОМИСИЯТА ПРЕДЛАГА § 11 ДА ОТПАДНЕ.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ И ГЕРГАНА ГРЪНЧАРОВА:
След §11 да се създаде § 11а:
§11 а. Създава се глава трета "а”.
ГЛАВА ТРЕТА "А" МИНИСТЪР НА
ПРАВОСЪДИЕТО
РАЗДЕЛ I
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ НА МИНИСТЪРА НА ПРАВОСЪДИЕТО С
ОРГАНИТЕ НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ
Чл. 34г. (1) Към министъра на правосъдието се създават помощни звена, които подпомагат осъществяването на взаимодействието му с Висшия съдебен съвет и с органите на съдебната власт в следните насоки:
1. съдебна дейност;
2. професионална квалификация;
3. информационни технологии;
4. противодействие на престъпността и криминалистически изследвания;
5. съдебни сгради;
6. съдебна охрана.
(2) Помощните звена по ал.1 и тяхната дейност се уреждат от този закон, съответните подзаконови актове по прилагането му, както и от Устройствения правилник на Министерството на правосъдието.
РАЗДЕЛ II
СЪДЕБНА ДЕЙНОСТ, ИНСПЕКТОРАТ
Чл.34д. (1) Въз основа на предоставените от съдилищата, прокуратурата и следствените служби годишни доклади и статистически данни министърът на правосъдието изготвя обобщен доклад за дейността на органите на съдебната власт и го внася за разглеждане във Висшия съдебен съвет.
(2) Министърът на правосъдието, в качеството му на председател на Висшия съдебен съвет, ежегодно внася в Народното събрание доклада по ал.1 след одобрението му от Висшия съдебен съвет.
(3) Министърът на правосъдието ежегодно внася в Народното събрание доклад за състоянието, структурата и динамиката на престъпността, за причините и условията, които ги обуславят, както и за взетите наказателно-правни мерки.
Чл.34е. (1) Към министъра на правосъдието се създава инспекторат, който:
1. проверява организацията на административната дейност на съдилищата, прокуратурите и следствените служби и обобщава работата на съдебните администратори;
2. проверява и обобщава организацията по образуването, движението и приключването на съдебните, прокурорските и следствените дела и преписки в установените срокове;
3. проверява, обобщава и анализира практиката на съдия-изпълнителите и на съдиите по вписванията;
4. предоставя на Висшия съдебен съвет чрез министъра на правосъдието информация зя направените констатации и изводи и оценка на организацията по образуването, движението и приключването на съдебните, прокурорските и следствените дела и преписки и за дейността на съдебните администратори;
5. изпълнява в рамките на своята компетентност и други задачи относно дейността на съдилищата, прокуратурите и следствените служби по заповед на министъра на правосъдието или по решение на Висшия съдебен съвет.
(2) В случай че при извършване на проверките по ал.1, т. 1 и 2 се установят данни за нарушение по чл. 168, ал.1, т.1 и 2 на съдия, прокурор или следовател, инспекторатът, чрез министъра на правосъдието внася информация за изводите и констатациите си за разглеждане от Висшия съдебен съвет.
(3) Инспекторатът извършва съвместни проверки по ал.1, т.1 и 2 с определен от административния ръководител на съответния съд, прокуратура или следствена служба съдия, прокурор или следовател.
Чл.34ж. (1) Инспекторите се назначават от министъра на правосъдието за срок от 2 години, като се взема становището на Висшия съдебен съвет.
(2) За инспектори могат да бъдат назначавани само лица, които имат най- малко дванадесет години юридически стаж, от които осем години като съдия, прокурор или следовател.
(3) Възнаграждението на инспекторите се приравнява на това на съдия в окръжен съд, а на ръководителя на инспектората - пя съдия в апелативен съд.
(4) При освобождаване от длъжност инспекторите се възстановяват на длъжността, която са заемали до назначаването им, ако са работили в съдебната система. В този случаи те подават молба до Висшия съдебен съвет в четиринадесетдневен срок от датата на освобождаването им.
(5) Времето, прослужено като инспектор, ся зачита за стаж по чл.127, ал.1-5.
Чл.34з. Министърът на правосъдието организира воденето и съхранението
на кадровите досиета па съдиите, прокурорите и следователите.
РАЗДЕЛ III
НАЦИОНАЛЕН ИНСТИТУТ НА ПРАВОСЪДИЕТО
Чл.34и. (1) Обучението на съдиите, прокурорите и следователите, успешно издържали конкурса по чл. 1276, както и повишаването на квалификацията на съдиите, на прокурорите, на следователите, на съдия-изпълнителите, на съдиите

по вписванията и на съдебните служители (на инспекторите и на други служители от Министерство на правосъдието) се осъществява от Националния институт на правосъдието.
(2) Националният институт на правосъдието е юридическо лице със седалище в София и е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към Министъра на правосъдието. Финансирането на института се осъществява от Републиканския бюджет, от международни и други програми и проекти, от дарения и от собствена дейност.
(3) Националният институт на правосъдието се ръководи от управителен съвет, който се състои от четирима представители на Висшия съдебен съвет и трима представители на Министерството на правосъдието.
(4) Времето, прослужено в Националния институт на правосъдието, се зачита за стаж по чл. 127, ал. 1-5.
(5) Съдиите, прокурорите и следователите, привлечени като постоянни преподаватели към Националния институт на правосъдието, ползват неплатен служебен отпуск по Кодекса на труда. Зя този период те получават възнаграждение от Института.
(6) Повишаването на квалификацията по ал. 1 може да се извършва и от специализирани юридически лица с нестопанска цел за общественополезна дейност, одобрени от министъра на правосъдието съгласувано с Висшия съдебен съвет.
(7) Министърът на правосъдието съгласувано с Висшия съдебен съвет издава правилник, с който се урежда дейността на Националния институт на правосъдието, определя се състава на управителния съвет, организацията на работата му и се приемат критерии за определяне на сдруженията по ал. 4.
Чл. 34к. (1) Успешно издържалите конкурса по чл. 1276 постъпват на задължително обучение в Националния институт на правосъдието. Те придобиват статут на съдебни кандидати.
(2) Курсът на обучение в Националния институт на правосъдието е една година. През това време обучаваните получават месечна стипендия в размер на 70% от основното месечно възнаграждение за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност.
(3) Курсът на обучение в Националния институт на правосъдието се зачита и като общ стаж по чл. 127, ал.3 за придобита правоспособност за заемане на длъжностите съдия, прокурор или следовател в органите на съдебната власт.
(4) Завършилите курса на обучение в Националния институт на правосъдието поемат задължението да работят в органите на съдебната власт в продължение на десет години. Лице, което не изпълни задължението за работа в органите на съдебната власт, възстановява на държавата разноските по обучението.
(5) Успешно завършилите обучение в Националния институт на правосъдието съдебни кандидати се назначават на съответната длъжност, за която са кандидатствали в съответното населено място.
(6) Органите по чл. 30, ал. 1, т. 6, 9 и 11 внасят предложение във Висшия съдебен съвет зя назначаване на успешно завършилите курса на обучение в Националния институт на правосъдието на длъжност младши съдия, младши прокурор, районен съдия, прокурори в районна прокуратура или следовател в окръжна следствена служба.
РАЗДЕЛ IV


ЕДИННА ИНФОРМАЦИОННА СИСТЕМА ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ
НА ПРЕСТЪПНОСТТА
Чл.34л. (1) Органите на съдебната власт, Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната. Министерството на правосъдието и Министерството на финансите създават и поддържат Единна информационна система за противодействие на престъпността (ЕИСПП) в Република България.
(2) ЕИСПП осигурява взаимодействието и обмена на данни, свързани с борбата с престъпността между ведомствените информационни системи на органите на съдебната власт. Министерството на вътрешните работи. Министерството на отбраната. Министерството на правосъдието и Министерството на финансите.
(3) ЕИСПП осигурява:
1. стандарти за информационно взаимодействие и обмен на данни между автоматизираните информационни системи на правозащитните и правораздавателни органи;
2. регламентирано унифицирано ползване на информация, свързана с борбата с престъпността;
3. обобщена информация за протичането на наказателния процес и изпълнението на наказанията;
4. повишаване на разкриваемостта и подпомагане превенцията на престъпността чрез информационно обезпечаване на наказателния процес.
Чл. 34м. (1) Министерството на правосъдието съвместно с Националния статистически институт разработва и поддържа:
1. класификации, осигуряващи терминологична, обектова и номенклатурна съвместимост на ведомствените бази от данни с ЕИСПП;
2. методики за статистическа обработка на данните по наказателния процес;
(2) Националният статистически институт извършва статистическата обработка на данните в Националната база данни на ЕИСПП. Получената статистическа информация се предоставя по реда на Закона за статистиката.
Чл. 34н. (1) Органите по чл. 34л, ал. 1 изграждат и поддържат ведомствени информационни системи съгласно принципите на чл.34л, ал. 3.
(2) При проектиране, разработване и внедряване на автоматизирани информационни системи в правозащитните и правораздавателните ведомства се осигурява съвместимостта помежду им и със стандартите на ЕИСПП.
Чл. 34о. (1) Методическото ръководство на ЕИСПП се осъществява от Междуведомствен съвет. В него участват: заместник главен прокурор от Върховната касационна прокуратура и от Върховната административна прокуратура, заместник-председател на Върховния касационен съд н на Върховния административен съд, директор на дирекция от Министерския съвет, заместник-министър на Министерството на вътрешните работи. Министерството на отбраната. Министерството на правосъдието и Министерството на финансите и заместник-председател на Националния статистически институт.
(2) Председател на Междуведомствения съвет е представителят на Министерството на правосъдието.
(3) Министерският съвет приема наредба за дейността на Междуведомствения съвет и за реда и начина на взаимодействие на органите по чл.34л, ал.1 за осигуряване функционирането на ЕИСПП.
Чл. 34п. Внедряването, поддържането, експлоатацията и
развитието на ЕИСПП на престъпността се извършва от Министерството на правосъдието.
Чл.34р. (1) Достъп до данните, съдържащи се в ЕИСПП, имат следните лица:
1. длъжностни лица, които по силата на закон изпълняват функции по наказателния процес;
2. лица с право на достъп от ведомствата по чл.34л, ал.1;
3. други лица - само след писмено съгласие на лицето, чиито данни са вписани в Националната база данни на ЕИСПП.
РАЗДЕЛ V
ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА ПРЕСТЪПНОСТТА И КРИМИНОЛОГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ
Чл. 34с. (1) Към министъра на правосъдието се създава Съвет за криминолоически изледвания.
(2) Съставът и дейността на Съвета за криминологически изследвания се уреждат в Устройствения правилник на Министерството на правосъдието (или с правилник за организацията на СКИ, който да се приеме от Министерския съвет).
РАЗДЕЛ VI
СЪДЕБНИ СГРАДИ
Чл.34т. Министерството на правосъдието осигурява материалните условия зя дейността на органите на съдебната власт.
Чл. 34у. Министерството на правосъдието може да придобива недвижими имоти и ограничени вещни права върху недвижими имоти за нуждите на органите н съдебната власт.
Чл.34ф. (1) За построяването, оборудването и поддържането на сградите на съдилищата, прокуратурите, следствените служби и местата за изпълнение на наказанието лишаване от свобода и техническите съоръжения в тях към Министерството на правосъдието се създават фонд "Съдебни сгради" и фонд "Затворни сгради" като второстепенни разпоредители с бюджетни кредити.
(2) Фонд "Съдебни сгради" и фонд "Затворни сгради" са юридически лица.
Чл.34х. Средствата за фонд "Съдебни сгради" и фонд "Затворни сгради" се набират от:
1. (изм. - ДВ, бр. 104 от 1996 г.) пет на сто от събраните държавни такси по Закона за държавните такси от съдилищата, службите по вписванията, съдебно- изпълнителните служби и Министерство на правосъдието;
2. субсидия от републиканския бюджет;
3. дарения от физически и юридически лица;
4. завещания;
5. депозитните суми, внесени по наказателни и граждански дела за свидетели, експертизи, командировки и гаранции в пари и ценности, неполучени или неизтеглени в срок от три години от прекратяване или приключване на делото;
6. събраните суми и вещи по изпълнителни дела, неполучени от взискателите в петгодишен срок от прекратяване на делото;

7. веществените доказателства, когато не е установено на кого принадлежат и в едногодишен срок от завършването на наказателното производство не са били потърсени;
8. приходите, получени от експлоатацията на съдебните сгради;
9. други приходоизточници.
Чл.34ц. Набирането и разходването на средствата по фонд "Съдебни сгради" и фонд "Затворни сгради" се урежда с наредба, приета от министъра на правосъдието и министъра на финансите.
РАЗДЕЛ VII
СЪДЕБНА ОХРАНА
Чл. 34ч. (1) Министерството на правосъдието осъществява дейността по съдебна охрана чрез специализирано звено за съдебна охрана със следните функции:
1. организиране и осъществяване охраната на всички съдебни сгради;
2. осигуряване на реда в съдебните сгради и сигурността на органите на съдебната власт при осъществяване на техните правомощия;
3. организиране и осъществяване охраната на съдии, прокурори, следователи и свидетели при необходимост от това;
4. съдействие на органите на съдебната власт при призоваване на лица, както и при съдебното изпълнение;
5. принудителното довеждане на лица, когато това е постановено от орган на съдебната власт;
6. конвоиране на обвиняеми и на подсъдими с мярка за неотклонение "задържане под стража" или на лица, изтърпяващи наказания в местата за лишаване от свобода, до органите на съдебната власт;
7. осигуряване охрана на следствените арести.
(2) Финансирането на съдебната охрана се осъществява от бюджета на Министерството на правосъдието.
(3) По отношение на личния състав на съдебната охрана се прилагат разпоредбите на чл. 20-20д от Закона за изпълнение на наказанията.
(4) Структурата, организацията и дейността на съдебната охрана се уреждат с наредба на министъра на правосъдието съгласувано с Висшия съдебен съвет."
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО И ПРЕДЛАГА § 11 СЪС СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ:
§11. Глава трета се изменя така:
“ГЛАВА ТРЕТА
МИНИСТЪР НА ПРАВОСЪДИЕТО
РАЗДЕЛ I
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ НА МИНИСТЪРА НА
ПРАВОСЪДИЕТО С ОРГАНИТЕ НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ
Чл. 35. (1) Към министъра на правосъдието се създават структурни звена, които подпомагат взаимодействието му с Висшия съдебен съвет и с органите на съдебната власт в следните насоки:
1. съдебна дейност;
2. професионална квалификация;
3. информационни технологии;
4. противодействие на престъпността и криминалогични изследвания;
5. съдебни сгради;
6. съдебна охрана.
(2) Структурните звена по ал.1 и тяхната дейност се уреждат от този закон, съответните подзаконови актове по прилагането му, както и от Устройствения правилник на Министерството на правосъдието.
РАЗДЕЛ II
СЪДЕБНА ДЕЙНОСТ. ИНСПЕКТОРАТ
Чл.35а. (1) Въз основа на предоставените от съдилищата, прокуратурата и следствените служби годишни доклади и статистически данни министърът на правосъдието изготвя обобщен доклад за дейността на органите на съдебната власт и го внася за разглеждане във Висшия съдебен съвет.
(2) Министърът на правосъдието, в качеството му на председател на Висшия съдебен съвет, ежегодно внася в Народното събрание доклада по ал.1 след одобрението му от Висшия съдебен съвет.
(3) Министърът на правосъдието ежегодно внася в Народното събрание доклад за състоянието, структурата и динамиката на престъпността, за причините и условията, които ги обуславят, както и за взетите мерки.
Чл.35б. (1) Към министъра на правосъдието има инспекторат, който:
1. проверява организацията на административната дейност на съдилищата, прокуратурите и следствените служби и обобщава работата на съдебните администратори;
2. проверява и обобщава организацията по образуването, движението и приключването на съдебните, прокурорските и следствените дела и преписки в установените срокове;
3. проверява, обобщава и анализира практиката на съдия-изпълнителите и на съдиите по вписванията;
4. предоставя на Висшия съдебен съвет чрез министъра на правосъдието информация за направените констатации и изводи и оценка на организацията по образуването, движението и приключването на съдебните, прокурорските и следствените дела и преписки и за дейността на съдебните администратори;
5. изпълнява в рамките на своята компетентност и други задачи относно дейността на съдилищата, прокуратурите и следствените служби по заповед на министъра на правосъдието или по решение на Висшия съдебен съвет.
(2) В случай че при извършване на проверките по ал.1, т. 1 и 2 се установят данни за нарушение по чл. 168, ал.1, т.1 и 2 на съдия, прокурор или следовател, инспекторатът, предоставя на министъра на правосъдието информация за изводите и констатациите си, конто може да я внесе за разглеждане от Висшия съдебен съвет.
(3) Инспекторатът извършва съвместни проверки по ал.1, т.1 и 2 с определен от административния ръководител на съответния съд, прокуратура или следствена служба съдия, прокурор или следовател.
Чл.35в. (1) Инспекторите се назначават в инспектората от министъра на правосъдието за срок от 2 години, като се взема становището на Висшия съдебен съвет.
(2) За инспектори могат да бъдат назначавани само лица, които имат най- малко дванадесет години юридически стаж, от които осем години като съдия, прокурор или следовател.
(3) Възнаграждението на инспекторите се приравнява на това на съдия в окръжен съд, а на постъпилите от органите на съдебната власт се запазва размера на възнаграждението, което са получавали.
(4) При освобождаване от длъжност инспекторите се възстановяват на длъжността, която са заемали до назначаването им, ако са работили в съдебната система. В този случай те подават молба до Висшия съдебен съвет в четиринадесетдневен срок от датата на освобождаването им.
(5) Времето, прослужено като инспектор, са зачита за стаж по чл.127, ал.1-5.
Чл.35г. Министърът на правосъдието организира воденето и съхранението
на кадровите дела на съдиите, прокурорите и следователите. Екземпляри от кадровите дела се съхраняват и от съответния орган на съдебната власт.
Чл. 35д. Министерският съвет по предложение на министъра на правосъдието приема правилник за организацията на съдебните експертизи и дейността на съдебните експерти.
РАЗДЕЛ III
НАЦИОНАЛЕН ИНСТИТУТ НА ПРАВОСЪДИЕТО
Чл.35е. (1) Обучението на младшите съдии и младшите прокурори, както и повишаването на квалификацията на съдиите, на прокурорите, на следователите, на съдия-изпълнителите, на съдиите по вписванията, на съдебните служители, на инспекторите и на други служители от Министерство на правосъдието, се осъществява от Националния институт на правосъдието.
(2) Националният институт на правосъдието е юридическо лице със седалище в София и е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към Министъра на правосъдието. Финансирането на института се осъществява от Републиканския бюджет, от международни и други програми и проекти, от дарения и от собствена дейност.
(3) Националният институт на правосъдието се ръководи от управителен съвет, който се състои от четирима представители на Висшия съдебен съвет и трима представители на Министерството на правосъдието.
(4) Времето, прослужено от съдия, прокурор или следовател в Националния институт на правосъдието, се зачита за стаж по чл. 127, ал. 1-5.
(5) Съдиите, прокурорите и следователите, привлечени като постоянни преподаватели към Националния институт на правосъдието, ползват неплатен служебен отпуск по Кодекса на труда. За този период те получават възнаграждение от Националния институт на правосъдието.
(6) Повишаването на квалификацията по ал. 1 може да се извършва и от специализирани юридически лица с нестопанска цел за общественополезна дейност, одобрени от министъра на правосъдието съгласувано с Висшия съдебен съвет.

(7) Министърът на правосъдието съгласувано с Висшия съдебен съвет издава правилник, с който се урежда дейността на Националния институт на правосъдието, организацията на работата му и се приемат критерии за определяне на сдруженията по ал. 6.
Чл. 35ж. (1) Успешно издържалите конкурса младши съдии и младши прокурори постъпват на задължително обучение в Националния институт на правосъдието.
(2) Курсът на обучение в Националния институт на правосъдието е една година. През това време обучаваните получават месечна стипендия в размер на 70% от основното месечно възнаграждение за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност.
(3) Курсът на обучение в Националния институт на правосъдието се зачита и като общ стаж по чл. 127, ал.5 за придобита правоспособност за заемане на длъжностите съдия, прокурор или следовател в органите на съдебната власт.
(4) При първоначално постъпване в органите на съдебната власт, съдиите, прокурорите, следователите, преминават курс за повишаване на квалификацията по съответни квалификационни програми.
(б) Завършилите курса на обучение в Националния институт на правосъдието поемат задължението да работят в органите на съдебната власт в продължение на десет години. Лице, което не изпълни задължението за работа в органите на съдебната власт, възстановява на държавата разноските по обучението.
(6) Успешно завършилите курса на обучение по ал. 2 в Националния институт на правосъдието се назначават на съответната длъжност, за която са кандидатствали в съответното населено място.
(7) Ръководителите по чл. 30, ял. 1, т. 6, 9 и 11 внасят предложение във Висшия съдебен съвет за назначаване на успешно завършилите курса на обучение в Националния институт на правосъдието на длъжност младши съдия и младши прокурор.
РАЗДЕЛ IV
ЕДИННА ИНФОРМАЦИОННА СИСТЕМА ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА
ПРЕСТЪПНОСТТА
Чл.35з. (1) Органите на съдебната власт, Народното събрание,
Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната. Министерството на правосъдието и Министерството на финансите създават и поддържат Единна информационна система за противодействие на престъпността (ЕИСПП) в Република България.
(2) Единната информационна система за противодействие на престъпността осигурява взаимодействието и обмена на данни, свързани с борбата с престъпността между ведомствените информационни системи на органите на съдебната власт. Министерството на вътрешните работи. Министерството на отбраната, Министерството на правосъдието и Министерството на финансите.
(3) Единната информационна система за противодействие на престъпността осигурява:
1. стандарти за информационно взаимодействие и обмен на данни между автоматизираните информационни системи на правозащитните и правораздавателни органи;

2. регламентирано унифицирано ползване на информация, свързана с борбата с престъпността;
3. обобщена информация за протичането на наказателния процес и изпълнението на наказанията;
4. повишаване на разкриваемостта и подпомагане превенцията на престъпността чрез информационно обезпечаване на наказателния процес.
Чл. 35и. (1) Министерството на правосъдието съвместно с Националния статистически институт разработва и поддържа:
1. класификации, осигуряващи терминологична, обектова и номенклатурна съвместимост на ведомствените бази от данни с Единната информационна система за противодействие на престъпността;
2. методики за статистическа обработка на данните по наказателния процес;
(2) Националният статистически институт извършва статистическата обработка на данните в Националната база данни на Единната информационна система за противодействие на престъпността. Получената статистическа информация се предоставя по редя на Закона зя статистиката.
Чл. 35к. (1) Органите по чл. 34з, ал. 1 изграждат и поддържат ведомствени информационни системи съгласно принципите на чл.34з, ал. 3.
(2) При проектиране, разработване и внедряване на автоматизирани информационни системи в правозащитните и правораздавателните ведомства се осигурява съвместимостта помежду им и със стандартите на Единната информационна система за противодействие на престъпността.
Чл. 35л. (1) Методическото ръководство на Единната информационна система за противодействие на престъпността се осъществява от Междуведомствен съвет. В него участват: заместник главен прокурор от Върховната касационна прокуратура и от Върховната административна прокуратура, заместник-председател на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, директор на дирекция от Министерския съвет, заместник-министър на Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Министерството на правосъдието и Министерството на финансите и заместник-председател на Националния статистически институт.
(2) Председател на Междуведомствения съвет е представителят на Министерството на правосъдието.
(3) Министерският съвет приема наредба за дейността на
Междуведомствения съвет и за реда и начина на взаимодействие на органите по чл.34з, ал.1 за осигуряване функционирането на Единната информационна система за противодействие на престъпността.
Чл. 35м. Внедряването, поддържането, експлоатацията и развитието на ЕИСПП на престъпността се извършва от Министерството на правосъдието.
Чл.35н. (1) Достъп до данните, съдържащи се в Единната информационна система за противодействие на престъпността, имат следните лица:
1. длъжностни лица, които по силата на закон изпълняват функции по наказателния процес;
2. лица с право на достъп от ведомствата по чл.34з, ал.1;
3. други лица - само след писмено съгласие на лицето, чиито данни са вписани в Националната база данни на Единната информационна система за противодействие на престъпността.
РАЗДЕЛ V

ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА ПРЕСТЪПНОСТТА И КРИМИНОЛОГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ
Чл. 35о. (1) Към министъра на правосъдието се създава Съвет за криминологични изледвания.
(2) Съставът и дейността на Съвета за криминологични изследвания се уреждат с правилник за организацията на Съвета за криминологични изследвания, приет от Министерския съвет.
РАЗДЕЛ VI
СЪДЕБНИ СГРАДИ
Чл.36. Министерството на правосъдието осигурява материалните условия за дейността на органите на съдебната власт.
Чл. З6а. Министерството на правосъдието може да придобива недвижими имоти и ограничени вещни права върху недвижими имоти за нуждите на органите н съдебната власт.
Чл.36б. (1) За построяването, оборудването и поддържането на сградите на съдилищата, прокуратурите, следствените служби и местата за изпълнение на наказанието лишаване от свобода и техническите съоръжения в тях към Министерството на правосъднето се създават фонд "Съдебни сгради" и фонд "Затворни сгради"като второстепенни разпоредители с бюджетни кредити.
(2) Фонд "Съдебни сгради" и фонд "Затворни сгради" са юридически лица.
Чл.36в. Средствата за фонд "Съдебни сгради" и фонд "Затворни сгради" се набират от:
1. (изм. - ДВ, бр. 104 от 1996 г.) пет на сто от събраните държавни такси по Закона зя държавните такси от съдилищата, службите по вписванията, съдебно- изпълнителните служби и Министерство на правосъдието;
2. субсидия от републиканския бюджет;
3. дарения от физически и юридически лица;
4. завещания;
5. депозитните суми, внесени по наказателни и граждански дела за свидетели, експертизи, командировки и гаранции в пари и ценности, неполучени или неизтеглени в срок от три години от прекратяване или приключване на делото;
6. събраните суми и вещи по изпълнителни дела, неполучени от взискателите в петгодишен срок от прекратяване на делото;
7. веществените доказателства, когато не е установено на кого принадлежат и в едногодишен срок от завършването на наказателното производство не са били потърсени;
8. приходите, получени от експлоатацията на съдебните сгради;
9. други приходоизточници.
Чл.3бг. Набирането и разходването на средствата по фонд "Съдебни сгради" и фонд "Затворни сгради" се урежда с наредба, приета от министъра на правосъдието и министъра на финансите.
РАЗДЕЛ VII

ОХРАНА
Чл. З6д. (1) Министерството на правосъдието осъществява дейността по охрана чрез специализирано звено за охрана със следните функции:
1. организиране и осъществяване охраната на всички съдебни сгради;
2. осигуряване на реда в съдебните сгради и сигурността на органите на съдебната власт при осъществяване на техните правомощия;
3. организиране и осъществяване охраната на съдии, прокурори, следователи и свидетели при необходимост от това;
4. съдействие на органите на съдебната власт при призоваване на лица, както и при съдебното изпълнение;
^.принудителното довеждане на лица, когато това е постановено от орган на съдебната власт;
6. конвоиране на обвиняеми и на подсъдими с мярка за неотклонение "задържане под стража" или на лица, изтърпяващи наказания в местата зя лишаване от свобода, до органите на съдебната власт;
7. осигуряване охраня на следствените арести.
(2) Финансирането на охраната се осъществява от бюджета на Министерството на правосъдието.
(3) По отношение на личния състав на охраната се прилагат разпоредбите на чл. 20-20д от Закона за изпълнение на наказанията.
(4) Структурата, организацията и дейността на охраната се уреждат с наредба на министъра на правосъдието съгласувано с Висшия съдебен съвет."
§ 12. Досегашните глави трета - осемнадесета стават съответно глави четвърта - деветнадесета.
КОМИСИЯТА ПРЕДЛАГА §12 ДА ОТПАДНЕ.
§ 13. Член 35 се изменя така:
“Чл.35. (1) Към Министерството на правосъдието се създава инспекторат, който:
1. проверява организацията на административната дейност на съдилищата, прокуратурите и следствените служби и обобщава работата на съдебните администратори;
2. проверява и обобщава организацията по образуването, движението и приключването на съдебните, прокурорските и следствените дела и преписки в установените срокове;
3. обобщава и анализира практиката на съдилищата, прокуратурите и следствените служби по групи и видове дела и постановени актове, като предоставя информация за направените констатации и изводи на министъра на правосъдието, който я внася във Висшия съдебен съвет за обсъждане;

4. проверява, обобщава и анализира практиката на съдия-изпълнителите и на съдиите по вписванията;
5. предоставя на Висшия съдебен съвет чрез министъра на правосъдието информация за направените констатации и изводи и оценка на организацията по образуването, движението и приключването на съдебните, прокурорските и следствените дела и преписки и за дейността на съдебните администратори;
6. изпълнява и други задачи относно дейността на съдилищата, прокуратурите и следствените служби по заповед на министъра на правосъдието или по решение на Висшия съдебен съвет.
(2) В случай че при извършване на проверките по ал. 1, т. 1-3 се установят данни за нарушение по чл. 168, ал. 1, т. 1 и 2 на съдия, прокурор или следовател, инспекторатът чрез министъра на правосъдието внася информация за изводите и констатациите си за разглеждане от Висшия съдебен съвет.
(3) Инспекторатът извършва съвместни проверки по ал. 1, т. 1-5 с определен от органа по чл. 171, ал. 1, т. 2-7 съдия, прокурор или следовател от съответния съд, прокуратура или следствие.
(4) Инспекторатът не проверява дейността на Върховния касационен съд. Върховния административен съд, главния прокурор. Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура.”
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ, ВЕСЕЛИН ЧЕРКЕЗОВ И ЙОРДАН СОКОЛОВ:
В § 13, чл. 35, ал. 1 думите ^Министерство на правосъдието” се заменят с “Висшия съдебен съвет”.
В ал. 2 думите “чрез министъра на правосъдието” се заличават.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ:
По § 13, чл. 35 се създава нова ал. 3:
“(3) Министърът на правосъдието и Висшият съдебен съвет огласяват публично, включително и в ИНТЕРНЕТ, констатациите и анализите по ал. 1, т. 1 до т. 5, и по ал. 2.”
Досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 4 и 5.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЯНАКИ СТОИЛОВ:
§ 13, чл. 35, ял. 3 да се промени по следния начин:
"(3) Инспекторатът извършва съвместни проверки по ал. 1, т. 1-5 със съдия, прокурор или следовател, определен от административния ръководител на съответния съд, прокуратура или следствена служба.”
КОМИСИЯТА ПРЕДЛАГА §13 ДА ОТПАДНЕ.
§ 14. В чл. 36 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите " ревизори и експерти" се заличават.
2. В ал. 2 думите “за срок от 4 години” се заличават;
3. В ал. 3 текстът след думите “само лице” се заменя с “което отговаря на изискванията по чл.126 и чл. 127, ал. 4 “.

4. В ал. 4 след думите "ал. 1" се добавя "2 и 3", а думите "съобразно компетенциите си" се заличават.
5. В ал. 5 се създава изречение второ:
“Главният инспектор може да бъде освободен от длъжност при условията на чл. 131, ал. 1.”
6. Алинея 6 се изменя така:
"(6) Главният инспектор запазва статута си на несменяемост за длъжността, която е заемал до назначаването му, ако е работил в органите на съдебната власт. При освобождаването му от длъжност в инспектората той се възстановява на тази длъжност, ако е подал молба до Висшия съдебен съвет в четиринадесетдневен срок от освобождаването от длъжност в инспектората.”
7. Създава се ал. 7:
"(7) За главния инспектор се прилагат разпоредбите на чл. 12 и чл. 132, ал. 1."
КОМИСИЯТА ПРЕДЛАГА §14 ДА ОТПАДНЕ.
§15. В чл. 36а се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “за срок от 2 години” се заличават.
2. Алинея 2 се изменя така:
“(2) За инспектори се назначават лица, които отговарят на изискванията по чл.126 и чл. 127, ал. 3.”
3. В ал. 3 думите “т. 1 - 6” се заличават, след думите “ал. 1” се добавя “2 и 3” и думите “съобразно компетенциите си” се заличават.
4. В ал. 4 се създава изречение второ:
“Инспекторите могат да бъдат освободени при условията на чл. 131,
ал. 1.”
5. Алинея 5 се изменя така:
“(3) Инспекторът запазва статута си на несменяемост за длъжността, която е заемал до назначаването му, ако е работил в органите на съдебната власт. При освобождаването му от длъжност в инспектората той се възстановява на тази длъжност, ако е подал молба до Висшия съдебен съвет в четиринадесетдневен срок от освобождаването от длъжност в инспектората."
6. Създава се ал. 6:
"(6) За инспекторите се прилагат разпоредбите на чл. 12 и чл. 132, ал. 1."
КОМИСИЯТА ПРЕДЛАГА § 15 ДА ОТПАДНЕ.
§ 16. Членове 36б и З6в се отменят.
КОМИСИЯТА ПРЕДЛАГА §16 ДА ОТПАДНЕ.
§ 17, В чл. 50, ал. 3 след думите "които са в отпуск" се добавя "и тези, които не са в служебно или трудово правоотношение".
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛЯ ЗА § 17.
§ 18. В чл. 56, ал. 1 се правят следните изменения:
1. Точка 2 се изменя така:
"2. изготвя:

а) годишен доклад за дейността на съда и го изпраща на председателя на окръжния съд за включване в годишния доклад по чл. 27, ал. 1, т. 10;
б) справки и статистически данни в електронен вид по образец, утвърден от Висшия съдебен съвет, и ги изпраща на министъра на правосъдието за разглеждане от Висшия съдебен съвет;”.
2. Създава се нова т. 5:
“5. прави предложение пред министъра на правосъдието за назначаването на съдия-изпълнителите и на съдиите по вписванията;”
3. Досегашните т. 5 и 6 стават съответно т. 6 и 7.
4. Създава се т. 8;
“8. свиква и ръководи общото събрание на съда.”
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ, ВЕСЕЛИН ЧЕРКЕЗОВ И ЙОРДАН СОКОЛОВ:
В § 18, т. 1, б. „б” думите ги изпраща на министъра на правосъдието за разглеждане от Висшия съдебен съвет” се заличават.
Комисията не подкрепя предложението.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛЯ ЗА § 18.
§ 19. Създава се чл. 56а:
“Чл. 56а. (1) Районният съд има общо събрание, което се състои от всички съдии, съдия-изпълнители и съдии по вписванията.
(2) Общото събрание на районния съд;
1. определя с тайно гласуване лице, което предлага за председател на съда;
2. анализира и обобщава практиката на съда;
3. разглежда други въпроси по предложение на председателя на съда или на член на общото събрание.
(3) Решенията на общото събрание се вземат е обикновено мнозинство от общия брой на членовете на събранието.
(4) В районните съдилища, където броят на съдиите по ал. 1 е под пет души, общо събрание не се формира, а правомощията му се изпълняват от общото събрание на съответния окръжен съд.”
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ДИМИТЪР АБАДЖИБВ, ВЕСЕЛИН ЧЕРКЕЗОВ И ЙОРДАН СОКОЛОВ:
§ 19 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛЯ И ПРЕДЛАГА § 10 СЪС СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ:
§ 19. Създава се чл. 56а:
“Чл. 56а. (1) Районният съд има общо събрание, което се състои от всички

(2) Общото събрание на районния съд;
1. определя с тайно гласуване лице| което предлага за председател на съда;
2. анализира и обобщава практиката на съда;
3. разглежда други въпроси по предложение на председателя на съда или на член на общото събрание.
(3) Решенията на общото събрание се вземат е мнозинство повече от половината от общия брой на членовете на събранието.”
§ 20. В чл. 59, ал. 3 се правят следните изменения:
1, Създава се нова т. 1:
“1. определя лице, което предлага за председател на съда;”
2. Досегашните т. 1 - 5 стават съответно т. 2 - 6.
3. В ал. 4 накрая се добавя “а в случаите по ал. 3, т. I - с тайно гласуване”.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ, ВЕСЕЛИН ЧЕРКЕЗОВ И ЙОРДАН СОКОЛОВ;
§ 20 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛЯ ЗА §20.
§21. В чл. 60 т. 4 се отменя.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ, ВЕСЕЛИН ЧЕРКЕЗОВ И ЙОРДАН СОКОЛОВ:
§ 21 да отпадне.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО И ПРЕДЛАГА §21 ДА ОТПАДНЕ.
§ 22. В чл. 63,, ал. 1 се правят следните изменения:
1. В т. 1 думите “на съответните районни съдилища в района му и” се заличават;
2. Точка 3 се изменя така:
"3. изготвя:
а) годишен доклад за дейността на окръжния съд и на районните съдилища в съдебния му район и го изпраща на председателя на апелативния съд от съответния съдебен район за включване в годишния доклад пред Висшия съдебен съвет;
б) справки и статистически данни в електронен вид по образец, утвърден от Висшия съдебен съвет, и ги изпраща на министъра на правосъдието за разглеждане от Висшия съдебен съвет.”
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛЯ ЗА §22.
§ 23. В чл. 69, ал, 2 думите “2, 3,4 и 5” се заменят с ”1,3- 6”.
КОМИСИЯТА ПОЖРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛЯ ЗА § 23.
§ 24. В чл. 75, ал. 1 т. 4 се отменя.
КОМИСИЯТА ПРЕДЛАГА 8 24 ДА ОТПАДНЕ.
§ 25. В чл. 76 се правят следните изменения:
1. В ал. 2 думите “1, 2, 4 и 5” се заменят с “1, 2, 3, 5 и 6”.
2. Създава се ал. 4:
“(4) Общото събрание на съдиите от апелативния съд определя с тайно гласуване лице, което предлага за председател на съда.”
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛЯ ЗА § 25.
§ 26. В чл. 79 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, т. 1 думите “и на съответните окръжни съдилища от района му” се заличават.
2. Точка 2 се изменя така:
"2. изготвя:
а) годишен доклад за дейността на апелативния съд, на окръжните съдилища и на районните съдилища от неговия съдебен район, който изпраща на министъра на правосъдието за включване в годишния доклад пред Висшия съдебен съвет;
б) справки и статистически данни в електронен вид по образец, утвърден от Висшия съдебен съвет, и ги изпраща на министъра на правосъдието за разглеждане от Висшия съдебен съвет.”
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ, ВЕСЕЛИН ЧЕРКЕЗОВ И ЙОРДАН СОКОЛОВ:
В § 26, т. 2, б.”а” думите “министъра на правосъдието” се заменят с “председателя на Върховния касационен съд”.
Комисията не подкрепя предложението.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛЯ И ПРЕДЛАГА §26 СЪС СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ!
§ 26. В чл. 79 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, т. 1 думите “и на съответните окръжни съдилища от района му” се заличават.
2. Точка 2 се изменя така:
"2. изготвя:
а) годишен доклад за дейността на апелативния съд, на окръжните съдилища и на районните съдилища От неговия съдебен район, който изпраща на председателя на Върховния касационен съд и на министъра на правосъдието за включване в годишния доклад пред Висшия съдебен съвет;
б) справки и статистически данни в електронен вид по образец, утвърден от Висшия съдебен съвет, и ги изпраща на министъра на правосъдието за разглеждане от Висшия съдебен съвет.”


§ 27. В чл. 83 думите "от апелативен съд" се заменят с "от апелативен или окръжен съд със съответния ранг."
КОМИСР1ЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛЯ И ПРЕДЛАГА §27 СЪС СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ:
§ 27. В чл. 83 думите "от апелативен съд" се заменят с "от апелативен или окръжен съд, които отговарят на условията по чл. 127, ал. 4."
КОМИСИЯТА ПРЕДЛАГА ДА СЕ СЪЗДАДЕ § 27а СЪС СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ:
§. 27а. В чл. 84, ал. 1, т. 2 накрая се поставя запетая и се добавя “както и когато се вземе решение за сезиране на Конституционния съд на основание чл. 150, ал. 1 от Конституцията”.
КОМИСИЯТА ПРЕДЛАГА ДА СЕ СЪЗДАДЕ § 27б СЪС СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ;
§. 27а. В чл. 90, ал. 1 се създава т. 6:
”6. изготвя годишен доклад зя дейността на Върховния касационен съд и го изпраща на министъра на правосъдието за включване в годишния доклад по чл. 27,ал.1,т.10”.
§ 28. В чл. 94 думите "от апелативния съд" се заменят с "от апелативен или окръжен съд със съответния ранг."
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛЯ И ПРЕДЛАГА § 28 СЪС СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ:
§ 28. В чл. 94 думите "от апелативния съд" се заменят с "от апелативен или окръжен съд, които отговарят на условията на чл. 127, ал. 4.”
КОМИСИЯТА ПРЕДЛАГА ДА СЕ СЪЗДАДЕ §28а:
“§28а. В ЧЛ.95, т.3 накрая се добавят думите „както и когато се вземе решение за сезиране на Конституционния съд на основание чл.150, ал.1 от Конституцията.”


КОМИСИЯТА ПРЕДЛАГА ДА СЕ СЪЗДАДЕ §28б СЪС СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ!
§ 28б. В чл. 100 се създава т. 6:
“6. изготвя годишен доклад за дейността на Върховния касационен съд и го изпраща на министъра на правосъдието за включване в годишния доклад по чл. 27, ал. 1, т. 10”.
§ 29. В чл. 102 се създава ал. 5:
“(5) Съдебните заседатели заседават с облекло, определено с наредбата по чл.
51.”
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛЯ ЗА § 29.
§ 30. в чл. 110, ал. 1 думите “окръжен съд” се заменят с “орган на съдебна
власт”.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛЯ ЗА §30.
КОМИСИЯТА ПРЕДЛАГА ЯА СЕ СЪЗДАДЕ §30а СЪС СЛЕЛНАТА РЕДАКЦИЯ:
“§ 30а. В чл. 111 алинея 3 се отменя.
§ 31. В чл. 114 ал. 6 се изменя така:
“(6) Главният прокурор изготвя годишен доклад за дейността на прокуратурата и го изпраща «а министъра на правосъдието за включване в годишния доклад по чл. 27, ал. 1 , т. 10.”
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ, ВЕСЕЛИН ЧЕРКЕЗОВ И ЙОРДАН СОКОЛОВ:
В § 31 думите “министъра на правосъдието” се заменят с “Висшия съдебен съвет”.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МЛАДЕН ЧБРВЕНЯКОВ:
§ 31. В чл. 114, ал. 6 след думите “годишен доклад за дейността на прокуратурата” се добавя “състоянието, структурата и динамиката на

престъпността, причините и условията, които ги обуславят и взетите превантивни и наказателноправни мерки”.
Комисията не подкрепя предложението.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛЯ ЗА § 31.
§ 32. В чл. 115 се създава ал. 3;
“(3) В края на всяко шестмесечие районните, окръжните и апелативните прокуратури изготвят и предоставят на инспектората в Министерството на правосъдието информация за образуването и движението на преписките.”
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ:
§ 32. В чл. 115, ал. 3 в края се добавя “както и за състоянието, структурата и динамиката на престъпността, причините и условията, които ги обуславят и взетите превантивни и наказателноправни мерки”.
Комисията не подкрепя предложението.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛЯ ЗА § 32.
§ 33. в чл. 116 ал. 4 и 5 се отменят.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛЯ ЗА §33.
§ 34. В чл. 118, т. 1 след думата “привлича” се добавя “по установените в закона ред и срок”.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛЯ ЗА § 34.
§ 35. Член 120 се изменя така:
"Чл. 120. При служебна необходимост апелативните прокурори и окръжните прокурори - за своите райони, и главният прокурор - за цялата страна, могат да командироват прокурори при условията на чл. 55,62,70,78, 83 и 94."
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛЯ ЗА §35.
§ 36. в чл. 122 се правят следните изменения:
1. Създава се ал. 1:
“(1) Следствените служби в Република България са: Националната следствена служба и окръжните следствени служби.”
2. Създават се нови ал. 2, 3 и 4:
"(2) Националната следствена служба осъществява административното и финансовото ръководство и оказва методическа помощ на следствените служби.
(3) Националната следствена служба е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.
(4) Националната следствена служба се ръководи от директор, който:

1. представлява Националната следствена служба;
2. прави предложение пред Висшия съдебен съвет за определяне броя на следователите, както и за тяхното назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване;
3. внася във Висшия съдебен съвет проекта на бюджет на следствените служби;
4. осъществява административното, методическото и финансовото ръководство на следователите;
5. организира и контролира дейността по криминалното разследване;
6. отговаря за дейността на следствените служби;
7. назначава и освобождава от длъжност служителите на Националната следствена служба;
8. назначава комисия по чл. 129, ал. 2;
9. изготвя годишен доклад за дейността на следствените служби и го изпраща на министъра на правосъдието за включване в годишния доклад по чл. 27, ал. 1, т. 10."
3. Досегашната ал. 2 става ал. 5 и се изменя така:
“(5) Националната следствена служба в предвидените от закона случаи осъществява разследване по дела с особена фактическа и правна сложност на територията на страната, както и по дела за престъпления, извършени в чужбина или образувани във връзка с договор за правна помощ с други държави.”
4. Досегашната ал. 3 става ал. 6 и се изменя така:
“(6) В Националната следствена служба се създават отдел “Финансово- административен” и отдел “Криминално разследване”, а в окръжните следствени служби се създават отделения за разследване на определени дела, както и отделения за осигуряване на следствената дейност.”
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА БОЙКО РАШКОВ:
§ 36. Чл. 122 ЗСВ да придобие следното съдържание:
1. Създават се нови ал.1,2,3,4 и 5;.
"(1) Следствените служби в Република България са Националната следствена служба и окръжните следствени служби. В София има Столична следствена служба с компетентност на окръжна следствена служба.
(2) Националната следствена служба е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в София.
(3) В Националната следствена служба има специализирани отдели за разследване по дела с особена фактическа и правна сложност, по дела за престъпления, извършени в чужбина, по искания зя правна помощ, както и зя разследване в други случаи, предвидени в закон. За осигуряване на следствената дейност могат да се създават помощни служби, отделения или звена.
(4) Националната следствена служба осъществява общо организационно и административно ръководство и оказва методическа и непосредствена практическа помощ на окръжните следствени служби.
(5) Националната следствена служба се ръководи от директор, който;
1. Представлява Националната следствена служба;
2. Внася във Висшия съдебен съвет проект зя бюджет на следствените служби;
3. Разпределя делата на следователите и работата на помощните отдели и отговаря за тяхната дейност;
4. Осъществява организационно, административно и методическо ръководство и контрол на следователите и служителите;

5. Координира дейността на следствените служби при разследването и взаимодействието им е други държавни органи;
6. Назначава и освобождава от длъжност служителите от Националната следствена служба;
7. Командирова при служебна необходимост следователи или служители.
8. Назначава комисия по чл.129, ал.2;
9. Изисква, анализира и обобщава информация от следствените служби и отдели за състоянието и ефективността на тяхната дейност и предприема мерки за нейното подобряване и усъвършенстване;
10. Изготвя годишен доклад за дейността на всички служби, който обсъжда с директорите на окръжните следствени служби и своите заместници и го внася във Висшия съдебен съвет;
11. Може да възлага някои от правомощията си на заместник-директорите, освен ако със закон не е предвидено друго.
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ, ВЕСЕЛИН ЧЕРКЕЗОВ И ЙОРДАН СОКОЛОВ:
По § 36. В чл. 122, ал. 4 се изменя така:
(4) Националната следствена служба се ръководи от директор, който:
1. представлява Националната следствена служба;
2. прави предложение пред Висшия съдебен съвет зя определяне броя на следователите, както и за тяхното назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване;
3. внася във Висшия съдебен съвет проекта на бюджет на следствените
служби;
4. осъществява административното и финансовото ръководство на следователите и осигурява провеждането на предварителното производство в съответствие с разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс и указанията па прокурора;
5. отговаря за дейността на следствените служби;
6. назначава й освобождава от длъжност служителите на Националната следствена служба;
7. назначава комисия по чл. 129, ал. 2;
8. изготвя годишен доклад за дейността на следствените служби и го представя на Висшия съдебен съвет.
Комисията подкрепя предложението без т. 8.
КОМИСИЯТА ПОЖРЕПЯ ПО ПРИНЦИП ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛЯ И ПРЕДЛАГА §36 СЪС СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ:
„§36. Член 122 се изменя така:
"Чл.122 (1) Следствените служби в Република България ся Националната следствена служба и окръжните следствени служби. В София има Столична следствена служба с компетентност на окръжна следствена служба.
(2) Националната следствена служба е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в София.
(3) в Националната следствена служба има специализирани отдели за разследване по дела с особена фактическа и правна сложност, по дела за престъпления, извършени в чужбина, по искания за правна помощ, както и за разследване в други случаи, предвидени в закон.
(4) В следствените служби могат да се създават отделения зя разследване на определени дела, както и помощни звена за осигуряване на следствената дейност.
(5) Националната следствена служба се ръководи от директор, който:
1. представлява Националната следствена служба;
2. внася във Висшия съдебен съвет проект за бюджет на следствените служби;
3. разпределя делата на следователите в Националната следствена служба и работата на помощните отдели;
4. осъществява организационно, административно и методическо ръководство на следователите и служителите от Националната следствена служба;
5. назначава и освобождава от длъжност служителите от Националната следствена служба;
6. командирова при служебна необходимост следователи и служители от Националната следствена служба и окръжните следствени служби;
7. назначава комисия по чл.129, ал.2;
8. Координира дейността на следствените служби при разследването и взаимодействието им с други държавни органи;
9. изисква, анализира и обобщава информация от следствените служби и отдели за състоянието и ефективността на тяхната дейност и предприема мерки за нейното подобряване и усъвършенстване;
10. изготвя годишен доклад за дейността на всички следствени служби и го изпраща на министъра на правосъдието за включване в обобщения годишен доклад по ЧЛ.27, ал.1, т.10.
(6) Директорът на Националната следствена служба може да възлага някой от правомощията си на заместник-директорите, освен ако със закон не е предвидено друго.”
§ 37. В чл. 123 се правят следните изменения;
1. Алинеи 1 и 2 се изменят така:
“(1) Окръжните следствени служби са юридически лица и се ръководят от директори.
(2) Директорите:
1. представляват следствените служби;
2. внасят проекта на бюджет на съответната служба в Националната следствена
служба;
3. осъществяват административното, методическото и финансовото ръководство
на следователите в съответната служба;
4. отговарят за дейността на съответната следствена служба;
5. правят предложение по чл. 30, ал. 1, т. 10, буква “в” и т. 11;
6. назначават и освобождават от длъжност служителите от съответната следствена служба;
7. изготвят годишен доклад за дейността на следствената служба, който изпращат на директора на Националната следствена служба;
8. в края на всяко шестмесечие подготвят и предоставят на инспектората на Министерството на правосъдието информация за образуването и движението на делата.”
2. Алинея 4 се отменя.
Комисията не подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ, ВЕСЕЛИН ЧЕРКЕЗОВ И ЙОРДАН СОКОЛОВ:
По § 37. В чл. 123, ал. 2, т. 3 се изменя така:
“3. осъществяват административното и финансовото ръководство на следователите в съответната служба и осигуряват провеждането на предварителното производство в съответствие с разпоредбите на НПК и указанията на прокурора;”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА БОЙКО РАШКОВ:
§ 37. Чл.123 се изменя така:
/1/ Окръжните следствени служби са юридически лица на бюджетна издръжка. Те осъществяват разследване по всички деля с изключение на тези от компетентността на специализираните отдели на Националната следствена служба и на други държавни органи.
/2/ В окръжните следствени служби могат да се създават следствени отделения на териториален принцип и по видове деля, както и помощни звена.
/3/ Окръжните следствени служби се ръководят от директори, конто:
1. Представляват следствените служби и отговарят зя дейността им;
2. Внасят проект за бюджет на службата в Националната следствена служба;
3. Осъществяват общо организационно, административно и методическо ръководство на следствената служба;
4. Разпределят делата между следователите и работата на служителите и ги командирова при служебна необходимост;
5. Назначават и освобождават от длъжност служителите от окръжната следствена служба;
6. Изготвят шестмесечен и годишен доклад за дейността на следствената служба, които изпращат на директора на Националната следствена служба;
7. В края на всяко шестмесечие подготвят и предоставят на Инспектората на Министерството на правосъдието информация за образуването и движението на делата.
/3/ Директорите на окръжните следствени служби в дейността им се подпомагат от заместник-директори. Те могат да упражняват неговите функции когато той отсъства или изрично им възложи това, освен ако в закон не се предвижда друго.
Комисията подкрепя предложението.
КОМИСИЯТА ПРЕДЛАГА §37 СЪС СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ:

“§37. Член 123 се изменя така:
„123 (1) Окръжните следствени служби са юридически лица на бюджетна издръжка. Те осъществяват разследване по всички дела с изключение на тези от компетентността на специализираните отдели на Националната следствена служба и на други държавни органи.
(2) В окръжните следствени служби могат да се създават следствени отделения на териториален принцип и по видове дела, както и помощни звена.
(3) Окръжните следствени служби се ръководят от директори, които:
1. Представляват следствените служби и отговарят за дейността им;
2. Внасят проект за бюджет на службата в Националната следствена служба;
3. Осъществяват общо организационно, административно и методическо ръководство на следствената служба;
4. Разпределят делата между следователите и работата на служителите и ги командироват при служебна необходимост;
1. Правят предложения по чл.30, ал.2, т.11;
6. Назначават и освобождават от длъжност служителите от окръжната следствена служба;
7. Изготвят шестмесечен и годишен доклад за дейността на следствената служба, които изпращат на директора на Националната следствена служба;
8. В края на всяко шестмесечие подготвят и предоставят на Инспектората на Министерството на правосъдието информация за образуването и движението на делата.
(4) Директорите на окръжните следствени служби могат да възлагат някои от правомощията си на заместник-директорите, освен ако със закон не е предвидено друго.”
КОМИСИЯТА ПРЕДЛАГА ДА СЕ СЪЗДАДЕ §37а:
“§ 37а. В чл.124, ал.1 думите “чл. 30, ал. 4” се заменят с “чл. 30, ал. 8”.
§ 38. Член 125 се изменя така:
“Чл. 125. Съдийските, прокурорските и следователските длъжности са:
1. съдия във Върховния касационен съд и във Върховния административен съд, прокурор във Върховната касационна прокуратура и във Върховната административна прокуратура и следовател в Националната следствена служба;
2. съдия в апелативен съд, прокурор в апелативна прокуратура;
3. съдия в окръжен съд, прокурор в окръжна прокуратура и следовател в окръжна следствена служба;
4. съдия в районен съд и прокурор в районна прокуратура;
5. младши съдия и младши прокурор.”
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛЯ ЗА § 38.
§ 39. Създава се чл. 125а:
“Чл. 125а. (1) Съдия, прокурор или следовател може да бъде назначен за административен ръководител в органите на съдебната власт.

(2) Административните ръководители на органите на съдебната власт са:
I. председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд, главният прокурор, директорът на Националната следствена служба;
2. заместник-председател на Върховния касационен съд, заместник-председател на Върховния административен съд, заместник главен прокурор при Върховната касационна прокуратура и заместник главен прокурор при Върховната административна прокуратура, заместник-директор на Националната следствена служба;
3. председател на отделение във Върховния касационен съд и във Върховния административен съд, завеждащ отдел във Върховната касационна прокуратура и във Върховната административна прокуратура, ръководител на отдел в Националната следствена служба;
4. председател на апелативен съд, апелативен прокурор;
5. заместник-председател на апелативен съд, заместник апелативен прокурор и заместник-ръководител на отдел в Националната следствена служба;
6. председател на окръжен съд, окръжен прокурор и директор на окръжна следствена служба;
7. заместник-председател на окръжен съд, заместник окръжен прокурор, заместник-директор на окръжна следствена служба;
8. председател на районен съд, районен прокурор;
9. заместник-председател на районен съд и заместник районен прокурор.
(3) Ръководителите по ал. 2, т. 4-9 се назначават за срок пет години по предвидения в закона ред и не могат да бъдат назначавани за повече от два последователни мандата.
(4) Лицата по ал. 2, т. 4-9 могат да бъдат освободени като ръководители преди изтичането на срока, за който са назначени, на основанията, посочени в чл. 131, ал. 1. В този случай предложението се прави по искане на съответния орган по чл. 30, от ежа пета от членовете на Висшия съдебен съвет или от министъра на правосъдието.
(5) При освобождаване от длъжност, при изтичане на мандата и при освобождаване от длъжност като ръководител преди изтичането на мандата лице по ал. 2 запазва длъжността си като съдия, прокурор или следовател по чл. 125 и статута си на несменяем.
(6) Съдия, прокурор или следовател, който е освободен като ръководител, включително поради прослужен мандат на административен ръководител по ал. 2, запазва възнаграждението на административен ръководител от съответната степен, освен ако е освободен по ал. 4 или по чл. 29, ал. 1.
(7) Общите събрания за предлагане на ръководителите по ал. 2, за чието назначаване се предвижда избор по чл. 30, се провеждат не по-късно от три месеца преди изтичането на срока по ал. 3.
(8) Алинеи 3, 4 и 7 не се прилагат За председателя на Върховния касационен съд, за председателя на Върховния административен съд и за главния прокурор.”
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛЯ И ПРЕДЛАГА § 39 СЪС СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ:
“§ 39. Създава се чл.125а:
“Чл.125а. (1) Съдия, прокурор или следовател може да бъде назначен за административен ръководител в органите на съдебната власт.

(2) Административни ръководители на органите на съдебната власт са:
1. председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд, главният прокурор, директорът на Националната следствена служба;
2. председател на апелативен съд, апелативен прокурор;
3. председател на окръжен съд, окръжен прокурор и директор на окръжна следствена служба;
4. председател на районен съд, районен прокурор;
(3) Заместници на административните ръководители по ал.2 са:
1. заместник-председател на Върховния касационен съд, заместник- председател на Върховния административен съд, заместник главен прокурор при Върховната касационна прокуратура и заместник главен прокурор при Върховната административна прокуратура, заместник-директор на Националната следствена служба;
2. председател на отделение във Върховния касационен съд и във Върховния административен съд, завеждащ отдел във Върховната касационна прокуратура и във Върховната административна прокуратура, ръководител на отдел в Националната следствена служба;
3. заместник-председател на апелативен съд, заместник апелативен прокурор и заместник-ръководител на отдел в Националната следствена служба;
4. заместник-председател на окръжен съд, заместник окръжен прокурор, заместник-директор на окръжна следствена служба;
5. заместник-председател на районен съд и заместник районен прокурор.
(4) Заместниците на административните ръководители изпълняват функциите им във всички случаи на отсъствие на административните ръководители и възложените им по пълномощие.
(5) Ръководителите по ал. 2, т. 2-4 и директорът на Националната следствена служба се назначават за срок от пет години по предвидения в закона ред.
(6) Заместниците на административните ръководители във Върховния касационен съд, Върховния административен съд. Върховната касационна прокуратура и във Върховната административна прокуратура се назначават за срок до седем години, но не по-дълъг от срока, през който съответният ръководител изпълнява длъжността си.
(7) Заместниците на административните ръководители в останалите случаи на ал.3 се назначават за срок от пет години.
(8) Административните ръководители по ал.2 и техните заместници по ал.3 се освобождават когато:
1. е изтекъл Срокът, за който са назначени;
2. са подали оставка;
3. е налице трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията
си в продължение на повече от шест месеца;
4. вече не притежават необходимите качества за изпълнение на професионалните си задължения;
5. заместваният се е завърнал;
6. незаконно уволненият е възстановен на работа;
(9) Предложението за освобождаване на административните ръководители по ал.2, т.2-4 и на техните заместници по ал.3, се прави пред Висшия съдебен съвет по искане на техните ръководители по чл.30, от една пета от членовете на Висшия съдебен съвет или от неговия председател.

(10) В случаите по ал.8 съдията, прокурорът или следователят запазва длъжността си като съдия, прокурор или следовател по чл.125 и статута си на несменяем.
(11) Общите събрания за предлагане на ръководителите по ал.2 и на техните заместници по ал.3, за чието назначаване се предвижда избор по чл.30, се провеждат не по-късно от три месеца преди изтичането на сроковете по ал. 5-7.
(12) Алинеи 8 и 11 не се прилагат за председателя на Върховния касационен съд, за председателя на Върховния административен съд и за главния прокурор.“
§ 40. В чл. 126 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
“(2) Преценката по ал. 1, т. 4 се прави в съответствие с Етичния кодекс за съдиите, прокурорите и следователите."
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛЯ И ПРЕДЛАГА § 40 СЪС СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ;
§ 40. В чл. 126 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
‘‘(2) Преценката по ал. 1, т. 4 се прави в съответствие с правилата за професионална етика за съдиите, прокурорите и следователите.”
§ 41. В чл. 127 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 накрая се добавя “като съдия, прокурор, следовател, адвокат или инспектор по чл. 36а”.
2. В ал. 3 думите “и следовател в отдел на Специализираната следствена служба” се заличават и накрая се поставя запетая и се добавя “от които пет години като съдия, прокурор, следовател, адвокат или инспектор по чл. 36а”.
3. Алинеи 4,5 и 6 се изменят така:
“(4) За съдия във Върховния касационен съд и във Върховния административен съд, за прокурор при Върховната касационна прокуратура и при Върховната административна прокуратура и за следовател в Националната следствена служба се назначава лице, което има най-малко дванадесет години стаж, от които осем години като съдия, прокурор, следовател, адвокат или инспектор по чл. 36а.
(5) За общ стаж по ал. 1 - 4 се зачита стажът, придобит на длъжност или професия, за която се изисква юридическо образование, включително стажът на лицата с виеше юридическо образование, които работят като дознатели в системата на Министерството на вътрешните работи.
(6) Изискванията по ал. 3 се прилагат и за ръководителите на окръжните съдилища, прокуратури и следствени служби, а изискванията по ал. 4 се прилагат за ръководителите на апелативните съдилища, на апелативните прокуратури и на Националната следствена служба."
4. Алинея 7 се отменя.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МИХАИЛ МИКОВ:
§ 41. В чл. 127, ал. 2 след думите “пет години стаж” се добавя “от който най-малко три години”.
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:
В § 41, чл. 127, ал. 4 думите “адвокат или инспектор по чл. 36а” да отпаднат.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ:
§41. Чл. 127:
а/ В ал. 6 - да се допълни пред "Изискванията по ал. 3 " : "Изискванията по
ал. 2 да се прилагат и за ръководители на Районните съдилища и прокуратури."
б/ Да се създаде нова алинея 7 на чл. 127 - "По изключение, при липса на кандидат, отговарящ на изискванията по ал. 6 на съответната ръководна длъжност може да се назначи и лице без необходимия стаж."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЯНАКИ СТОИЛОВ:
В § 41, чл. 127, ал. 6 да се допълни както следва:
а) след думите "ръководителите на" да се добавят думите "районните съдилища и прокуратури";
б) да се създаде нова ал. 7 със следното съдържание:
"(7) По изключение при липса на кандидат, който отговаря на изискванията по предходната алинея за заемане на съответната ръководна длъжност, може да се назначи лице без необходимия стаж".
Комисията не подкрепя предложението.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛЯ И ПРЕДЛАГА § 41 СЪС СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ:
“ §41. В чл. 127 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал.1 думите “както и за следовател в окръжна следствена служба” да се заличат.
Алинея 2 се изменя така:
/2/ За съдия в окръжен съд и прокурор в окръжна прокуратура, както и за следовател в окръжна следствена служба, се назначава лице, което има най-малко пет години стаж, от които три години като съдия, прокурор, следовател, адвокат, юрисконсулт, инспектор по чл.35в или като научен работник по правни науки.
2. Алинея 3 се изменя така:
„/3/ За съдия в апелативен съд и прокурор в апелативна прокуратура се назначава лице, което има най-малко осем години стаж, от които пет години като съдия, прокурор, следовател, адвокат, юрисконсулт, инспектор по чл.35в, или като научен работник по правни науки.
3. Алинеи 4, 5 и 6 се изменят така:
(4) За съдия във Върховния касационен съд и във Върховния административен съд, за прокурор при Върховната касационна прокуратура и при Върховната административна прокуратура и за следовател в Националната следствена служба се назначава лице, което има най-малко дванадесет години стаж, от които осем години като съдия, прокурор, следовател, адвокат, юрисконсулт, инспектор по по чл.35в или като научен работник по правни науки.
(5) За общ стаж по ал. 1 - 4 се зачита стажът, придобит на длъжност или професия, за която се изисква юридическо образование и правоспособност, включително стажът на лицата с виеше юридическо образование, които работят като дознатели в системата на Министерството на вътрешните работи.
(6) Изискванията по ал.3 се прилагат и за ръководителите на окръжните съдилища, прокуратури и следствени служби, а изискванията по ал.4 се прилагат за ръководителите Върховния касационен съд. Върховния административен съд. Върховната касационна прокуратура. Върховната административна прокуратура, на апелативните съдилища, на апелативните прокуратури и Националната следствена служба.“
4. Алинея 7 се отменя.
§ 42. Създават се чл. 127а - 127в:
"Чл. 127а. (1) Назначаването на младши съдии, на младши прокурори, на районни съдии, на прокурори в районна прокуратура и на следователи в окръжните следствени служби се извършва след провеждане на конкурс в случаите, когато за съответната длъжност няма кандидат, успешно завършил Националния институт на правосъдието.
(2) Висшият съдебен съвет обявява чрез "Държавен вестник" централизиран конкурс с определяне броя на длъжностите и органа на съдебната власт, за който се отнасят.
(3) При провеждане на конкурсите за първоначално назначаване на длъжностите
по ал. 1 кандидатите трябва да отговарят на изискванията по
чл. 126 и 127, както и да имат ниво на теоретична подготовка с обща оценка 9 (девет), установена от общия успех на семестриалните изпити и общия успех от държавните изпити.
(4) Условията и редът за провеждане на конкурса се определят от Висшия съдебен съвет.
(5) Съответният ръководител по чл. 30 в седемдневен срок внася предложение за назначаване на спечелилия конкурса кандидат пред Висшия съдебен съвет.
Чл. 127б. (1) Всеки кандидат може да обжалва законосъобразността на конкурса пред Висшия съдебен съвет в седемдневен срок от обявяването на резултатите.
(2) Решението на Висшия съдебен свет по законосъобразността на конкурса подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението.
(3) При влязло в сила решение за отмяна на конкурса се насрочва нов конкурс, който се провежда в срок един месец.


Чл. 127в. С решение на Висшия съдебен съвет се насрочва конкурс и за други длъжности извън изброените в чл. 127а, ал. 1 при първоначално встъпване на длъжност в съдебната система по реда на предходните разпоредби."
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:
По § 42:
а/ В чл. 127а, ал. 1 да се измени така:
/1/ Назначаването на съдии, прокурори и следователи се извършва след провеждането на конкурс.”
б/ В чл. 1276, ал. 2 да отпадне, в/ Чл. 127в да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ, ВЕСЕЛИН ЧЕРКЕЗОВ И ЙОРДАН СОКОЛОВ:
По § 42. В чл. 127а:
а/ в ал. 1 думите “в случаите, когато за съответната длъжност няма кандидат, успешно завършил Националния институт на правосъдието“ се заменят с „до който се допускат завършилите Националния институт на правосъдието. Ако няма кандидати, завършили института конкурсът се провежда с други кандидати, отговарящи на останалите общи условия.”
б/ Създава се нова ал. 4:
‘‘(4) До конкурс се допускат завършилите Националния институт на правосъдието.”
в/ Досегашните ал. 4 и 5 стават съответно 5 и 6.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА АЛЕКСАНДЪР АРАБАДЖИЕВ;
По § 42:
а/ В чл. 127а, ал. 1 да отпаднат думите ‘‘в случаите, когато за съответната длъжност няма кандидат, успешно завършил Националния институт на правосъдието”.
б/ Конкурсът се провежда от комисия, съставена от членове на Висшия съдебен съвет. Комисията може да извърши собствена проверка на нивото на теоритичната подготовка на кандидатите и прави преценката за наличието на необходимите професионални и нравствени качества след събеседване е тях. в/ В ал. 4 думите “условията и” да отпаднат.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЯНАКИ СТОИЛОВ:
§ 42, чл. 127а и чл. 127в да се променят както следва:
а) в чл. 127а да се създаде нова ал. 6 със следното съдържание:
"(6) Назначените по реда на този член съдии, прокурори и следователи преминават курс на обучение в Националния институт на правосъдието през първите три години след встъпването в длъжност.;”

б) чл. 127в да се промени както следва:
"127в. (1) Висшият съдебен съвет публикува в информационния бюлетин всички незаети длъжности, извън тези от чл.127я, както и сроковете, в които кандидатите, отговарящи на изискванията по чл. 126 и 127 могат да подадат молба за участие в подбора при тяхното заемане до съответния ръководител по чл. 30.
(2) Ръководителят по чл. 30 внася предложение зя назначаване на предпочетения от него кандидат във Висшия съдебен съвет до един месец от изтичане иа срока по предходната алинея. Предложението се внася заедно с изготвена за случая атестация, с всички предишни атестации на кандидата и със справка от инспектората на Министерството на правосъдието, в която се съдържат констатации от проверки по чл. 35, ал. 1, т. 2, както и мотиви за изразеното предпочитание към кандидата. Заедно с предложението във Висшия съдебен съвет се представят и молбите на останалите кандидати."
Комисията подкрепя по принцип предложението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ И ГЕРГАНА ГРЪНЧАРОВА!
По § 42:
Чл.127а и 127б да се изменят така:
Чл. 127а. (1) Първоначалното назначаване за съдия, прокурор и следовател се извършва след провеждане на конкурс.
(2) Висшият съдебен съвет обявява чрез "Държавен вестник" конкурса с определяне броя на длъжностите и органа на съдебната власт, за който се отнасят.
(3) Кандидатите трябва да отговарят на изискванията по чл. 126 и чл.127.
(4) Условията и редът за провеждането на конкурса се определят от Висшия съдебен съвет съгласувано с Министъра на правосъдието (или обратното).
(5) Съответният ръководител по чл. 30 в седемдневен срок внася предложение за назначаване на спечелилия конкурса кандидат пред Висшия съдебен съвет.
Чл. 1276. (1) За заемане на длъжността младши съдия, на младши прокурор, на районен съдия, на прокурор в районна прокуратура и на следовател в окръжна следствена служба се провежда национален конкурс.
(2) Броят на длъжностите, за които се провежда конкурсът, се определя ежегодно от Висшия съдебен съвет съгласувано с министъра на правосъдието по предложение на органа по чл.30.
(3) Назначаването на незаетите след конкурса по ал. 1 длъжности, се извършва по реда на чл. 127а.
(4) Кандидатите трябва да отговарят на изискванията по чл. 126 (плюс евентуално изискване зя минимален успех?).
(5) Условията и редът за провеждането на конкурса се определят от Висшия съдебен съвет съгласувано с министъра на правосъдието.
Чл. 127в отпада. Чл. 127б става чл. 127в.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛЯ И ПРЕДЛАГА § 42 СЪС СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ;
§ 42. Член 127а и 127б:
"Чл. 127а. (1) Назначаването на младши съдии и на младши прокурори, се извършва след провеждане на конкурс. Конкурс се провежда и при първоначално назначаване на длъжност в органите на съдебната власт при липса на кандидат от органите на съдебната власт до обявяването на конкурса.
(2) Условията и редът за провеждане на конкурса се определят от Висшия съдебен съвет с наредба.
(3) Висшият съдебен съвет обявява чрез "Държавен вестник" централизиран конкурс с определяне броя на длъжностите и органа на съдебната власт, за който се отнасят.
(4) При провеждане на конкурсите по ал. 1 кандидатите трябва да отговарят на изискванията по чл. 126 и 127 за съответната длъжност.
(5) Съответният ръководител по чл. 30 в седемдневен срок внася предложение зя назначаване на спечелилия конкурса кандидат пред Висшия съдебен съвет.
Чл. 127б. (1) Всеки кандидат може да обжалва законосъобразността на конкурса пред Висшия съдебен съвет в седемдневен срок от обявяването на резултатите.
(2) Решението на Висшия съдебен свет по законосъобразността на конкурса подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението.
(3) При влязло в сила решение за отмяна на конкурса се насрочва нов конкурс, който се провежда в срок един месец.”
§ 43. Член 129 се изменя така:
"Чл. 129. (1) Съдиите, прокурорите и следователите стават несменяеми след навършване на три години стаж на съответната длъжност, която заемат в съдилищата, прокуратурите или следствените служби. В този срок не се включва прослуженото време като младши съдия или младши прокурор.
(2) Най-малко три месеца преди изтичането на тригодишния срок по ал. 1 съдиите, прокурорите и следователите се атестират от комисия, назначена от председателя на съответния апелативен съд, от апелативния прокурор или от директора на Националната следствена служба, съответно за съдиите от районните, окръжните и апелативните съдилища, за прокурорите от районните, окръжните и апелативните прокуратури и за следователите от окръжните следствени служби.
(3) За съдиите от Върховния касационен съд и от Върховния административен СЪД, за прокурорите от Върховната касационна прокуратура и от Върховната административна прокуратура и за следователите от Националната следствена служба атестацията по ал. 2 се извършва от комисия, назначена от съответния ръководител.
(4) При провеждане на атестацията се вземат предвид:
1. мнението на прекия ръководител, който осъществява атестиране всяка година след назначаването;
2. броят, сложността и тежестта на разгледаните производства;
3. спазването на законовите и инструктивните срокове;
4. качеството на провеждане на съответното производство и на изготвените актове;
5. мотивацията за работа в съдебната система и интегриране в колектива;
6. поощренията и наказанията през периода.
(5) Редът за извършване на атестацията, както и допълнителните критерии за оценка се определят от Висшия съдебен съвет.

(6) Пенсионираните съдии, прокурори и следователи, когато няма кандидати за съответната длъжност, могат да бъдат назначавани като съдии, прокурори и следователи, но не придобиват статут на несменяеми.
(7) Съдията, прокурорът или следователят се освобождава от заеманата длъжност по ал. 6, ако Висшият съдебен съвет назначи на същата длъжност лице, което не е освободено от длъжност по чл. 131, ал. 1,т. 1.”
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ, ВЕСЕЛИН ЧЕРКЕЗОВ И ЙОРДАН СОКОЛОВ:
По § 43. В чл. 129:
а/ ал. 4 се изменя така:
(4) При провеждане на атестацията се вземат предвид следните критерии:
1. компетентност - качество на работата; количество на приключени дела; експедитивност;
2. почтеност;
3. опит - стаж и квалификация, б/ Създава се нова ал. 6:
“(6) Резултатът от атестирането се съобщава на заинтересованите лица.” в/ Досегашните ал. 6 и 7 става съответно 7 и 8.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА АЛЕКСАНДЪР АРАБАДЖИЕВ:
По § 43, чл. 129:
а/ В ал. 4 се създава нова т. 7:
“7. преценката по чл. 126, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 4;”
б/ в ал. 5 думите ^както и допълнителните критерии зя оценка” да отпаднат. Комисията подкрепя по принцип предложението.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛЯ И ПРЕДЛАГА § 43 СЪС СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ;
”§43. Чл.129 се изменя така:
"Чл. 129. (1) Първоначално назначените в органите на съдебната власт съдии, прокурори и следователи стават несменяеми след навършване на три години стаж на съответната длъжност. В този срок не се включва прослуженото време като младши съдия или младши прокурор.
(2) Най-малко три месеца преди изтичането на тригодишния срок по ал. 1 съдиите, прокурорите и следователите се атестират от комисия, назначена от съответния административен ръководител по чл.12ба, ал2.
(3) При провеждане на атестацията се вземат предвид:
1. мнението на съответния ръководител
2. броят, сложността и тежестта на разгледаните производства;
3. спазването на законовите и инструктивните срокове;
4. качеството на провеждане на съответното производство и на изготвените актове;
5. мотивацията за работа в съдебната система и интегриране в колектива;
6. поощренията и наказанията през периода;
7. преценката по чл.12б, ал.2 във връзка с ал.1, т.4.

(4) Редът за извършване на атестацията се определя от Висшия съдебен съвет с наредба.
/5/ Резултатът от атестирането се съобщава на заинтересованите лица.
(6) Пенсионираните съдии, прокурори и следователи, когато няма кандидати за съответната длъжност, могат да бъдат назначавани като съдии, прокурори и следователи, но не придобиват статут на несменяеми.
(7) Съдията, прокурорът или следователят се освобождава от заеманата длъжност по ал.6, ако Висшият съдебен съвет назначи на същата длъжност лице, което не е освободено от длъжност по чл. 131, ял. 1, т. 1.”
§ 44. Член 130 се изменя така:
"Чл. 130. (1) Съдиите, прокурорите и следователите не могат да бъдат командировани за повече от три месеца в една календарна година без писменото им съгласие.
(2) За времето, през което съдия, прокурор или следовател е командирован за изпълнение на длъжност, която е по-висока от заеманата от него длъжност, той получава съответното по-високо възнаграждение.
(3) Бременни и майки с деца до тригодишна възраст не могат да бъдат командировани без изричното им писмено съгласие."
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛЯ И ПРЕДЛАГА § 44 СЪС СЛЕДНАТА РЕЛАКЦИЯ:
§ 44. Член 130 се изменя така:
"Чл. 130. (1) Съдиите, прокурорите и следователите не могат да бъдат командировани за повече от три месеца в една календарна година без писменото им съгласие.
(2) Бременни и майки с деца до тригодишна възраст не могат да бъдат командировани без изричното им писмено съгласие."
(3) За времето, през което съдия, прокурор или следовател е командирован за изпълнение на длъжност, която е по-висока от заеманата от него длъжност, той получава съответното по-високо възнаграждение.
§ 45. В чл. 131 се правят следните изменения:
1. Създават се ал. 2-6:
“(2) Атестацията по чл. 129, ал. 2 се внася във Висшия съдебен съвет чрез съответния орган по чл. 30 най-късно два месеца преди изтичането на тригодишния срок по ЧЛ.129, ал.1.
(3) Когато атестацията показва липса на качества съдията, прокурорът или следователят да изпълнява професионалните си задължения, тя се счита предложение за освобождаването му на основание ал. 1, т. 5.
(4) Направената атестация не е пречка съответният орган по чл. 30 да направи предложение за освобождаване на същото основание.
(5) Висшият съдебен съвет се произнася по атестацията в едномесечен срок от постъпването й след изслушване на съответния съдия, прокурор или следовател.
(6) Висшият съдебен съвет се произнася с решение, което подлежи на обжалване пред Върховния административен съд.”
2. Досегашната ал. 2 става ал. 7.
3. Създава се ал. 8;

"(8) Предложение за освобождаване на несменяем съдия, прокурор или следовател на основание ал. 1, т. 1 - 4 се прави от съответния орган по чл. 30, от една пета от членовете на Висшия съдебен съвет или от министъра на правосъдието.”
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛЯ И ПРЕДЛАГА §45 СЪС СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ:
§ 45. В чл. 131 се правят следните изменения:
1. Създават се ал. 2-6:
“(2) Атестацията по чл. 129, ал. 2 се внася във Висшия съдебен съвет чрез съответния орган по чл. 30 най-късно два месеца преди изтичането на тригодишния срок по чл.129, ал.1.
(3) Когато атестацията показва липса на качества съдията, прокурорът или следователят да изпълнява професионалните си задължения, тя се счита предложение за освобождаването му на основание ал. 1, т. 5.
(4) Висшият съдебен съвет се произнася по отрицателна атестацията в едномесечен срок от постъпването й след изслушване на съответния съдия, прокурор или следовател.
(5) Висшият съдебен съвет се произнася с решение, което подлежи на обжалване пред Върховния административен съд.”
(6) Предложение за освобождаване на несменяем съдия, прокурор или следовател на основание ал. 1, т. 1 - 4 се прави от съответния орган по чл. 30, от една пета от членовете на Висшия съдебен съвет или от председателстващият Висшия съдебен съвет.”
2. Досегашната ал. 2 става ал. 7.
§ 46. Създава се чл. 131а;
“Чл. 131а. (1) Когато съответният орган по чл. 30 или министърът на правосъдието установи, че несменяем съдия, прокурор или следовател вече не притежава необходимите качества за изпълнение на професионалните си задължения, той внася предложение във Висшия съдебен съвет за понижаване на този съдия, прокурор или следовател на друга съответна длъжност в същото населено място, която не може да бъде с повече от две степени по-ниска от заеманата длъжност. Такова предложение може да се прави и по искане на повече от една пета от членовете на Висшия съдебен съвет.
(2) Висшият съдебен съвет определя от своя състав комисия за извършване на проверка по ал. 1, на която възлага да изясни определени обстоятелства, свързани с преценка на качествата за изпълнение на професионалните задължения.
(3) Относно производството по ал. 1 и 2 се прилагат съответно правилата по чл. 173, 176,177 и 181.
(4) Висшият съдебен съвет взема решение за понижаването на съдията, прокурора или следователя с мнозинство повече от половината от членовете на Висшия съдебен съвет при тайно гласуване.
(5) Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд от понижения съдия, прокурор или следовател, от вносителя на предложението, от всеки член на Висшия съдебен съвет и от министъра на правосъдието в четиринадесетдневен срок от деня на заседанието, в което то е обявено - за присъствалите на това заседание, а в останалите случаи - от датата на съобщението за решението.
(6) За производството пред Върховния административен съд се прилагат Законът за Върховния административен съд и чл. 181 и 182.

(7) Потвърденото решение на Висшия съдебен съвет се изпълнява в четиринадесетдневен срок от съобщението за решението на Върховния административен съд.
(8) Неизпълнението в срока по ал. 7 на потвърденото от Върховния административен съд решение на Висшия съдебен съвет по причина, за която отговаря пониженото лице, се счита за подаване на оставка по чл. 131, ал. 1, т. 2.
(9) Когато обжалваното решение е отменено и решението на съда е влязло в сила, съдията, прокурорът или следователят се възстановява в четиринадесетдневен срок от подаване на молба за възстановяване до Висшия съдебен съвет.”
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ, ВЕСЕЛИН ЧЕРКЕЗОВ И ЙОРДАН СОКОЛОВ;
По § 46. В чл. 131а думите „или министъра на правосъдието” се заличават.
Алинея 9 да отпадне.
Комисията подкрепя частично предложението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА АЛЕКСАНДЪР АРАБАДЖИЕВ:
По § 46, чл. 131а:
а/ В ал. 1 след думите “в същото населено място” се добавя ‘‘за срок от шест месеца до три години”.
Комисията подкрепя предложението.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛЯ И ПРЕДЛАГА § 46 СЪС СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ;
§ 46. Създава се чл. 131а:
“Чл. 131а. (1) Когато съответният орган по чл. 30 или председателстващият Висшия съдебен съвет установи, че несменяем съдия, прокурор или следовател вече не притежава необходимите качества за изпълнение на професионалните си задължения, той внася предложение във Висшия съдебен съвет за понижаване на този съдия, прокурор или следовател на друга съответна длъжност в същото населено място за срок от 6 месеца до 3 години, която не може да бъде с повече от две степени по-ниска от заеманата длъжност. Такова предложение може да се прави и по искане на повече от една пета от членовете на Висшия съдебен съвет.
(2) Висшият съдебен съвет определя от своя състав комисия за извършване на проверка по ал. 1, на която възлага да изясни определени обстоятелства, свързани с преценка на качествата за изпълнение на професионалните задължения.
(3) Относно производството по ал. 1 и 2 се прилагат съответно правилата по чл. 173,176,177 и 181.
(4) Висшият съдебен съвет взема решение за понижаването на съдията, прокурора или следователя с мнозинство повече от половината от членовете на Висшия съдебен съвет при тайно гласуване.
(5) Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд от понижения съдия, прокурор или следовател, от вносителя на предложението, от всеки член на Висшия съдебен съвет и от председателстващият Висшия съдебен съвет в четиринадесетдневен срок от деня на заседанието, в което то е обявено - за


присъствалите на това заседание, а в останалите случаи - от датата на съобщението за решението.
(6) За производството пред Върховния административен съд се прилагат Законът за Върховния административен съд и чл. 181 и 182.
(7) Потвърденото решение на Висшия съдебен съвет се изпълнява в четиринадесетдневен срок от съобщението за решението на Върховния административен съд.
(8) Неизпълнението в срока по ал. 7 на потвърденото от Върховния административен съд решение на Висшия съдебен съвет по причиня, за която отговаря пониженото лице, се счита зя подаване на оставка по чл. 131, ал. 1, т. 2.
(9) Когато обжалваното решение е отменено и решението на съда е влязло в сила, съдията, прокурорът или следователят се възстановява в четиринадесетдневен срок от подаване на молба за възстановяване до Висшия съдебен съвет.”
§ 47. В чл. 132 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, т. 4 след думите “търговска дейност” се добавя “като еднолични търговци, неограничено отговорни съдружници в търговски дружества”, а думите “или дирекционни” и думата “търговски” се заличават.
2. В 1, т. 5 след думите "преподавателска дейност" се добавя "участие в подготовката на проекти на нормативни актове".
3 . В ал. 2 текстът след думите “т. 1” се изменя така: “подали молба до Висшия съдебен съвет в четиринадесетдневен срок от датата на освобождаването им, се възстановяват на заеманата длъжност в органите на съдебната власт, като времето, прекарано на длъжност по ал. 1, т. 1, се зачита за стаж по чл. 127, ал. 1-5".
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛЯ И ПРЕДЛАГА § 47 СЪС СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ:
§ 47. В чл. 132 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
я/ в т. 4 след думите “търговска дейност” се добавя “като еднолични търговци, неограничено отговорни съдружници в търговски дружества”, а след думата “кооперации” се добавя “или юридически лица с нестопанска цел, които осъществяват стопанска дейност”.
б/ в т. 5 след думите ''преподавателска дейност” се добавя "участие в подготовката на проекти на нормативни актове".
2. В ал. 2 текстът след думите “т. 1” се изменя така: “подяли молба до Висшия съдебен съвет в четиринадесетдневен срок от датата на освобождаването им, се възстановяват на заеманата длъжност в органите на съдебната власт, като времето, прекарано на длъжност по ал. 1, т. 1, се зачита за стаж по чл. 127, ал. 1-5”.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА БОЙКО РАШКОВ;
Да се създаде § 47а:
В чл.134 се създава нова ал.4 със следното съдържание:

"(4) За снемане имунитета и за задържане на главния прокурор мотивирано искане до Висшия съдебен съвет се прави от не по-малко ОТ една пета ОТ членовете на Висшия съдебен съвет. При снемане на имунитета главния Прокурор временно се отстранява от длъжност до приключване на наказателното производство срещу него."
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО И ПРЕДЛАГА ДА СЕ СЪЗДАДЕ § 47а СЪС СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ:
‘‘§47а. В чл.134 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 3 се изменя така:
“/3/ За снемане на имунитета и за задържане на съдия, прокурор или следовател се прави мотивирано искане до Висшия съдебен съвет от главния прокурор или от не по-малко от една пета от членовете на Висшия съдебен съвет.”
2. Създава се ал.4:
"(4) За снемане имунитета и за задържане на главния прокурор мотивирано искане до Висшия съдебен съвет се прави от не по-малко от една пета от членовете на Висшия съдебен съвет. При снемане на имунитета главният прокурор временно се отстранява от длъжност до приключване на наказателното производство срещу него."
§ 48. В чл. 139 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думата “Специализираната” се заменя с “Националната”.
2. Създават ал. 3 и 4;
"(3) Възнагражденията за останалите длъжности в органите на съдебната власт се определят от Висшия съдебен съвет.
(4) Съдия, прокурор или следовател, който изпълнява служебните си задължения в почивни и празнични дни, по разпореждане на съответния ръководител получава допълнително възнаграждение в размер, определен от Висшия съдебен съвет."
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛЯ ЗА § 48.
§ 49. В чл.139а изречение второ се заличава.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛЯ ЗА §49.
§ 50. В чл. 139б се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава ал. 2:
“(2) На съдиите, прокурорите и следователите се осигурява здравно обслужване и условия за отдих при условия и по ред, определени от Министерския съвет.”
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛЯ ЗА § 50.
§ 51. В чл. 139в се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се ал. 1:
"(1) Задължителното обществено и здравно осигуряване на съдиите, прокурорите, следователите и съдебните служители се извършва за сметка на бюджета на съдебната власт.”
1. Досегашният текст става ал. 2.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛЯ ЗА § 51.
§ 52. Член 139г се изменя така:
"Чл. 139г. (1) Съдия, прокурор или следовател с повече от десет години стаж като съдия, прокурор или следовател при освобождаване от длъжност, независимо от основанието за това, с изключение при дисциплинарно уволнение, има право на еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото години има прослужени в органите на съдебната власт, но не повече от 20 брутни месечни възнаграждения.
(2) При последващо освобождаване от длъжност от дължимото обезщетение по ал. 1 се приспада обезщетението, получено при предишното освобождаване.
(3) При смърт на съдия, прокурор или следовател обезщетението по ал. 1 се изплаща на наследниците му."
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:
По § 52: В чл. 139г, ал. 1 след думата „възнаграждения” се добавя „умножено по 1,45”.
Комисията подкрепя предложението.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛЯ И ПРЕДЛАГА § 52 СЪС СЛЕЛНАТА РЕДАКЦИЯ:
§ 52. Член 139г се изменя така:
"Чл. 139г. (1) Съдия, прокурор или следовател с повече от десет години стаж като съдия, прокурор или следовател при освобождаване от длъжност, независимо от основанието за това, с изключение при дисциплинарно уволнение, има право на еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото години има прослужени в органите на съдебната власт, но не повече от 20 брутни месечни възнаграждения умножено по 1,45.
(2) При последващо освобождаване от длъжност от дължимото обезщетение по ал. 1 се приспада обезщетението, получено при предишното освобождаване.
(3) При смърт на съдия, прокурор или следовател обезщетението по ал. 1 се изплаща на наследниците му.”


§ 53. Създават се чл. 139д и 139е:
"Чл. 139д. Незаконно уволнен съдия, прокурор или следовател при възстановяване има право на обезщетение в размер на брутното му възнаграждение за времето, през което не е заемал длъжността, но не за повече от десет месеца. Размерът на обезщетението се определя въз основа на възнаграждението за заеманата длъжност към момента на влизане в сила на решението за признаване на уволнението за незаконно.
Чл. 139е. (1) Съдия, прокурор или следовател, преназначен на друга длъжност, свързана с промяна на населеното място, има право да получи от бюджета на съответния орган на съдебна власт:
1. пътните разноски за него и за членовете на семейството му;
2. разноските по пренасяне на покъщнината му;
3. обезщетение в размер на дължимото възнаграждение за дните на пътуването и за още два дни.
(2) Алинея 1 не се прилага, когато промяната на населеното място е свързана с наложено дисциплинарно наказание.”
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛЯ ЗА § 53.
§ 54. В чл. 142 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думите "съдия-изпълнител и съдия по вписванията" се заличават.
2. Създава се ал. 3:
"(3) Повишаването в ранг и заплата на съдиите, прокурорите и следователите се извършва след атестация при условията и по реда на чл. 129.”
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА АЛЕКСАНДЪР АРАБАДЖИЕВ:
По § 54 да се създаде нова т. 3:
‘‘Създава се ал. 4:
/4/ Същата атестация се прави и при повишаване в длъжност по чл. 125 и 125а.”
Комисията подкрепя предложението.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛЯ И ПРЕДЛАГА §54 СЪС СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ:
§ 54. В чл. 142 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думите "съдия-изпълнител и съдия по вписванията" се заличават.
2. Създават се ал. 3 и 4:
"(3) Повишаването в ранг и заплата на съдиите, прокурорите и следователите се извършва след атестация при условията и по реда на чл. 129.
/4/ Същата атестация се прави и при повишаване в длъжност по чл. 125 и 125а”

§ 55. Член 143 се изменя така:
“Чл. 143. (1) Установяват се следните рангове за съдиите, прокурорите и следователите;
1. за съдия във Върховния касационен съд и във Върховния административен съд, за прокурор във Върховната касационна прокуратура и във Върховната административна прокуратура и за следовател в Националната следствена служба:
а) първи ранг - със стаж по чл. 127, ал. 5 не по-малко от седемнадесет години, от които не по-малко от шест години като съдия, прокурор или следовател;
б) втори ранг - със стаж по чл. 127, ал. 5 не по-малко от четиринадесет години, от които не по-малко от три години като съдия, прокурор или следовател;
2. за съдия в апелативен съд и за прокурор в апелативна прокуратура:
а) първи ранг — със стаж по чл. 127, ал. 5 не по-малко от четиринадесет години, от които не по-малко от шест години като съдия, прокурор или следовател;
б) втори ранг - със стаж по чл. 127, ал. 5 не по-малко от единадесет години, от които не по-малко от три години като съдия, прокурор или следовател;
3. за съдия в окръжен съд, за прокурор в окръжна прокуратура и за следовател в окръжна следствена служба:
а) първи ранг - със стаж по чл. 127, ал. 5 не по-малко от единадесет години, от които не по-малко от шест години като съдия, прокурор или следовател;
б) втори ранг - със стаж по чл. 127, ал. 5 не по-малко от осем години, от които не по-малко от три години като съдия, прокурор или следовател;
4. за съдия в районен съд и прокурор в районна прокуратура;
а) първи ранг - с не по-малко от осем години стаж по чл. 127, ал. 5;
б) втори ранг - с не по-малко от пет години стаж по чл. 127, ал. 5.
(2) В стажа за придобиване на ранг по ал. 1 не се включва стажът за придобиване статут на несменяемост на съдиите, прокурорите и следователите по чл. 129, ал. 1."
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ДИМИТЪР АБЛДЖИЕВ, ВЕСЕЛИН ЧЕРКЕЗОВ И ЙОРДАН СОКОЛОВ:
По § 55. В чл. 143, ал. 1, т. 1 в б. „а” и “б” след думата „следовател” се добавя “и адвокат”.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ:
§ 55. Чл. 143 - да се намали с две години изискуемият стаж за придобиване на ранг и да се отмени предложението по ал. 2.
Комисията не подкрепя предложението.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛЯ И ПРЕДЛАГА § 55 СЪС СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ;
§ 55. Член 143 се изменя така:
“Чл. 143. (1) Установяват се следните рангове за съдиите, прокурорите и следователите:

1. за съдия във Върховния касационен съд и във Върховния административен съд, за прокурор във Върховната касационна прокуратура и във Върховната административна про1^ра'1ура и за следовател в Националната следствена служба:
а) първи ранг - със стаж по чл. 127, ал. 5 не по-малко от седемнадесет години, от които не по-малко от шест години като съдия, прокурор или следовател;
б) втори ранг - със стаж по чл. 127, ял. 5 не по-малко от четиринадесет години, от които не по-малко от три години като съдия, прокурор или следовател;
2. за съдия в апелативен съд и за прокурор в апелативна прокуратура:
а) първи ранг - със стаж по чл. 127, ал. 5 не по-малко от четиринадесет години, от които не по-малко от шест години като съдия, прокурор или следовател;
б) втори ранг - със стаж по чл. 127, ал. 5 не по-малко от единадесет години, от които не по-малко от три години като съдия, прокурор или следовател;
3. зя съдия в окръжен съд, зя прокурор в окръжна прокуратура и за следовател в окръжна следствена служба:
а) първи ранг - със стаж по чл. 127, ал. 5 не по-малко от единадесет години, от които не по-малко от шест години като съдия, прокурор или следовател;
б) втори ранг - със стаж по чл. 127, ал. 5 не по-малко от осем години, от които не по-малко от три години като съдия, прокурор или следовател;
4. за съдия в районен съд и прокурор в районна прокуратура:
а) първи ранг - с не по-малко от осем години стаж по чл. 127, ал. 5;
б) втори ранг - с не по-малко от пет години стаж по чл. 127, ял. 5.
(2) В стажа за придобиване на ранг по ал. 1 не се включва стажът за придобиване статут на несменяемост на съдиите, прокурорите и следователите по чл. 129, ал. 1.
(3) Повишаването в ранг и заплата на съдиите, прокурорите и следователите се извършва след атестация при условията и по реда на чл.129.”
§ 56. В чл. 144 думите "до втората по-горна степен" се заменят с "до два по-горни ранга".
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛЯ ЗА § 56.
§ 57. Член 146 се изменя така:
“Чл. 146. Старшинството на съдиите, следователите и прокурорите се определя:
1. от ръководната функция, която заемат в съответния съд, в прокуратура или в следствена служба;
2. при равна ръководна функция - от ранга, в който са повишени на място;
3. при еднакъв ранг - от продължителността на прослуженото време по чл. 127, ал. 5, а за военните - от военното звание;
4. при равна ръководна функция и ранг - от продължителността на прослуженото време в изпълнение на същата ръководна функция;
5. при равни ръководна функция, ранг и военно звание - от продължителността на прослуженото време в изпълнение на същата ръководна фикция.”
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛЯ И
ПРЕДЛАГА § 57 СЪС СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ;
“§57. Член 146 се изменя така:
Чл.146. Старшинството на съдиите, следователите и прокурорите се определя:
1. от ръководната функция, която изпълняват в съответния съд, прокуратура или следствена служба;
2. при равен ранг - от продължителността на прослуженото време по чл.127, ал.5, а за военните - от военното звание;
3. при равни длъжност, ранг и военно звание - от продължителността на прослуженото време на същата длъжност.
§ 58. В глава десета се създава раздел VI с наименование “Квалификация”.
КОМИСИЯТА ПРЕДЛАГА 8 58 ДА ОТПАДНЕ.
§ 59. Създава се чл. 146а:
“Чл. 146а. (1) Повишаването на квалификацията на съдиите, на прокурорите, на следователите, на съдия-изпълнителите и на съдиите по вписванията, обучението на лицата за придобиване на правоспособност за заемане на длъжността съдия, прокурор и следовател и повишаването на квалификацията на съдебните служители, на инспекторите и на други служители в Министерството на правосъдието се осъществяват от Националния институт на правосъдието към министъра на правосъдието.
(2) Програмите за обучение се утвърждават от управителния съвет на Националния институт на правосъдието.
(3) Успешно завършилите квалификационни курсове или обучение в Националния институт на правосъдието имат предимство пред другите кандидати при назначаването в органите на съдебната власт, при определянето на размера на индивидуалното възнаграждение, при преназначаването и при повишаването на място.
(4) Националният институт на правосъдието е юридическо лице със седалище София и е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на правосъдието. Финансирането на института се осъществява от бюджета на Министерството на правосъдието и от международни програми и проекти.
(5) Националният институт на правосъдието се ръководи от управителен съвет, който се състои от четирима представители на Висшия съдебен съвет и трима представители на Министерството на правосъдието. Управителният съвет избира директор на института при условия и по ред, определени в правилника по ал. 7
(6) Професионалното обучение може да се извършва и от специализирани правни сдружения - юридически лица с нестопанска цел, одобрени от министъра на правосъдието съгласувано с Висшия съдебен съвет.
(7) Министърът на правосъдието съгласувано с Висшия съдебен съвет издава правилник, с който се урежда дейността на Националния институт на правосъдието, определя се съставът на управителния съвет, организацията на работата му и се приемат критерии за определяне на сдруженията по ал. 6.”

Комисията не подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ, ВЕСЕЛИН ЧЕРКЕЗОВ И ЙОРДАН СОКОЛОВ:
По § 59. В чл. 146а:
а/ в ал. 1 думите “към министъра на правосъдието” се заменят с “Висшия съдебен съвет”.
б/ Алинея 3 да отпадне.
в/ В ал. 4 думите “към министъра на правосъдието” се заменят с “Висшия съдебен съвет”.
г/ Алинея 6 да отпадне.
д/ Алинея 7 се изменя така:
(7) Висшият съдебен съвет регламентира дейността на Националния институт на правосъдието, определя състава на управителния съвет, организацията на работата му и приемат критерии за определяне на сдруженията по ал. 6.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЯНАКИ СТОИЛОВ:
§ 59, чл. 146а да се измени както следва:
”146а.(1) Обучението на съдиите, прокурорите и следователите, успешно издържали конкурсите по чл. 127а и чл. 1276, както и повишаването на квалификацията на съдиите, на прокурорите, на следователите, на съдия- изпълнителите, на съдиите по вписванията и на съдебните служители (на инспекторите и на други служители от Министерство на правосъдието) се осъществява от Националния институт на правосъдието.
(2) Националният институт на правосъдието е юридическо лице със седалище в София и е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на правосъдието. Финансирането на института се осъществява от бюджета на Министерството на правосъдието, от международни и други програми и проекти, от дарения и от собствена дейност.
(3) Националният институт на правосъдието се ръководи от управителен съвет, който се състои от четирима представители на Висшия съдебен съвет и трима представители на Министерството на правосъдието. Управителният съвет утвърждава учебните програми, избира директор на Института и утвърждава бюджета на Института при условия и по ред, определен в правилника по ал. 7.
(4) Времето, прослужено в Националния институт на правосъдието, се зачита за стаж по чл. 127, ал. 1-5.
(5) Съдиите, прокурорите и следователите, привлечени като постоянни преподаватели към Националния институт на правосъдието, ползват неплатен служебен отпуск по Кодекса на трудя. Зя този период те получават възнаграждение от Института.
(6) Повишаването на квалификацията по ал. 1, както и обучението на лицата по чл. 12ба, ал. 6, може да се извършва и от специализирани юридически лица с нестопанска цел за общественополезна дейност, одобрени от министъра на правосъдието, съгласувано с Висшия съдебен съвет.
(7) Министърът на правосъдието, съгласувано с Висшия съдебен съвет издава правилник, с който се урежда дейността на Националния институт на
правосъдието и се определят съставя на управителния съвет и неговата организация."
КОМИСИЯТА ПРЕДЛАГА § 59 ДА ОТПАДНЕ.
§ 60. Наименованието на глава единадесета се изменя така:
"Младши съдии, младши прокурори и помощник-съдии".
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛЯ И ПРЕДЛАГА § 60 СЪС СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ:
§ 60. Наименованието на глава единадесета се изменя така:
"Младши съдии, младши прокурори и съдебни помощници".
§ 61. В чл. 147, ал. 2 думите “от две години, който може да бъде продължен с още шест месеца” се заменят с “от три години”.
КОМИСИЯТА НЕ ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛЯ И ПРЕДЛАГА § 61 ДА ОТПАДНЕ.
КОМИСИЯТА ПРЕДЛАГА ДА СЕ СЪЗДАДЕ § 61а:
"§61а. В чл.148 се създава ал.3.
“(3) След изтичане на срока по чл.147, ал.2 младшите съдии и младшите прокурори се назначават на длъжност районен съдия или прокурор в районна прокуратура."
§ 62. Създава се чл. 148а:
"Чл. 148а. (1) За помощник-съдия може да бъде назначено лице, което отговоря на изискванията по чл. 126.
(2) Помощник-съдиите във Върховния касационен съд и във Върховния административен съд се назначават от министъра на правосъдието по предложение на председателя на съответния съд.
(3) След навършване на шест месеца обучение в Националния институт на правосъдието лицата могат да бъдат назначавани за остатъка от срока по чл. 167, ал. 4 като помощник-съдии.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:
По § 62: В чл. 148а, ал. 2 се добавя ново изречение:
“Те подпомагат съдиите в тяхната правораздавателна дейност.”
Комисията подкрепя по принцип предложението.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ДИМИТЪР АБАДЖИБВ, ВЕСЕЛИН ЧЕРКЕЗОВ И ЙОРДАН СОКОЛОВ:
По §62. В чл. 148а, ал. 2 думите ‘^министъра на правосъдието” се заменят с „Висшия съдебен съвет”.
Комисията не подкрепя предложението.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛЯ И ПРЕДЛАГА § 62 СЪС СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ:
ВАРИАНТ ЗА ОКОНЧАТЕЛНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
“§62. Създава се чл.148а.
“Чл.148а (1) За съдебен помощник във Върховния касационен съд и Върховния административен съд може да бъде назначено лице, което отговоря на изискванията по чл. 126. Съдебни помощници се назначават от съответния административен ръководител.
(2) След навършване на шест месеца обучение в Националния институт на правосъдието съдебните кандидати могат да бъдат назначавани за остатъка от срока по чл. 35л, ал. 2 като съдебни помощници по предложение на Управителния съвет на Националния институт на правосъдието.
(4) Съдебните помощници подпомагат съдиите в тяхната дейност.”
§ 63. В чл. 149 ал. 2 се изменя така:
“(2) В районните съдилища, където няма съдия-изпълнител, функциите на съдия- изпълнителя се изпълняват от районен съдия, определен от председателя на окръжния съд.”
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛЯ И ПРЕДЛАГА §63 СЪС СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ:
§ 63. в чл. 149 ал. 2 се изменя така:
„(2) В районните съдилища, където няма съдия-изпълнител, функциите на съдия-изпълнителя се изпълняват от районен съдия, определен от председателя на съответния съд.”
§ 64. В чл. 150 се създава ал. 3:
"(3) При двама и повече кандидати министърът на правосъдието насрочва със заповед конкурс за съдия-изпълнител, с която определя условията на конкурса. Заповедта се обнародва в “Държавен вестник”.”
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛЯ И ПРЕДЛАГА §64 СЪС СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ:
§ 64. В чл. 150 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думата “окръжния” се заменя с “районния”.

2. Създава се ал. 3:
"(3) При двама и повече кандидати министърът на правосъдието насрочва със заповед конкурс за съдия-изпълнител, с която определя условията на конкурса. Заповедта се обнародва в “Държавен вестник”.”
§ 65. В чл.152, ал. 1 се създава т. 6:
“6. при липса на качества за изпълнение на професионалните си задължения.”
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛЯ И ПРЕДЛАГА §63 СЪС СЛЕДНАТА РЕДАКПИЯ;
§ 65. В чл.132, ал. 1 се създава т. 6:
“6. когато вече не притежава необходимите качества за изпълнение на професионалните си задължения.”
§ 66. В чл. 153, ал. 1 и 2 думите “по реда на старшинството” се заличават.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛЯ ЗА § 66.
§ 67. В чл. 156 след думите "със заповед на министъра на правосъдието" се добавя "при условията на чл. 142".
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛЯ И ПРЕДЛАГА § 67 СЪС СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ:
‘‘§67. Член 156 се изменя така:
“Чл.156. За доказана висока квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения, след прослужени шест години министърът на правосъдието може да определи на съдия-изпълнител заплата до тази на съдия от окръжен съд по предложение на председателя на съответния съд.”
§ 68. Създава се чл. 157а:
„Чл. 157а. (1) На съдия-изпълнителите се изплаща всяка година сума за облекло в размер две средномесечни заплати на заетите в бюджетната сфера.
(2) Задължителното обществено и здравно осигуряване на съдия-изпълнителите и застраховането им срещу злополука се извършват за сметка на бюджета на съдебната власт.
(3) При прекратяване на трудовото правоотношение на съдия-изпълнителите се изплаща обезщетение при условията на чл. 139г.
(4) При възстановяване на незаконно уволнен съдия-изпълнител и при преместване на друга длъжност, свързана с промяна на населеното място, се прилагат съответно чл. 139д и 139е.”
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛЯ ЗА § 68.
§ 69. В чл. 160 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думата “окръжен” се заменя с “районен”.
2. Създава се нова ал. 3:
"(3) При двама и повече кандидати министърът на правосъдието насрочва със заповед конкурс за съдия по вписванията, с която определя условията на конкурса. Заповедта се обнародва в “Държавен вестник”.”
4. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думите "по реда на старшинството" се заличават.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛЯ ЗА § 69.
§ 70. В чл. 162 съюзът "и" се заменя със запетая, а след числото "157" се добавя "и 157а".
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛЯ ЗА § 70.
§ 71. Наименованието на глава четиринадесета се изменя така:
“Придобиване на правоспособност”
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛЯ И ПРЕДЛАГА § 71 СЪС СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ:
§ 71. Наименованието на глава тринадесета се изменя така:
“Придобиване на правоспособност”
§ 72. Член 163 се изменя така:
“Чл. 163. (1) За придобиване на правоспособност завършилите семестриално виеше юридическо образование преминават тримесечен стаж преди държавните изпити и полагат изпит при условия и по ред, определени в наредба на министъра на правосъдието и министъра на образованието и науката.
(2) За заемане на длъжността съдия, прокурор и следовател се кандидатства след успешно завършване на обучението в Националния институт на правосъдието.”
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ, ВЕСЕЛИН ЧЕРКЕЗОВ И ЙОРДАН СОКОЛОВ:
По § 72. В чл. 163, ал. 1 се изменя така:
(1) Завършилите виеше юридическо образование преминават
шестмесечен стаж след държавните изпити. За придобиване на правоспособност се полага практико-теоритически изпит по ред, определен от Висшия съдебен съвет.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:
По § 72: Чл. 163, ал. 2 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ И ГЕРГАНА ГРЪНЧАРОВА:
По §72:
Чл.16З се изменя така:
"Чл.163. (1) Завършилите виеше юридическо образование и положили държавен изпит юристи, придобиват юридическа правоспособност след тримесечен стаж като стажант-юристи и полагане на държавен практико- теоретичен изпит при условия и по ред, определени с наредба на министъра на правосъдието."
Комисията подкрепя предложението.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛЯ И ПРЕДЛАГА § 72 СЪС СЛЕДНАТА РЕДАКПИЯ:
“§72. Член 163 се изменя така:
Чл.163. Завършилите виеше юридическо образование и положили държавен изпит придобиват юридическа правоспособност след тримесечен стаж като стажант-юристи и полагане на изпит при условия и по ред, определени с наредба на министъра на правосъдието.**
§ 73. Членове 164-166 се отменят.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛЯ ЗА § 73.
§74. Член 167 се изменя така:
“Чл. 167. (1) Приемът в Националния институт на правосъдието за придобиване на правоспособност за длъжностите съдия, прокурор и следовател се извършва въз основа на конкурс при условия и по ред, определени с наредба на министъра на правосъдието, съгласувана със Висшия съдебен съвет.
(2) Кандидатите за прием в Националния институт на правосъдието трябва да отговарят на изискванията по чл.127а, ал. 3.
(3) Броят на лицата, който се обучават в Националния институт на правосъдието се утвърждава ежегодно от министъра на правосъдието по предложение на Висшия съдебен съвет.
(4) Курсът на обучение в Националния институт на правосъдието е една година.
(5) Курсът на обучение в Националния институт на правосъдието се зачита и като общ стаж по чл. 127, ал. 5 за придобита правоспособност за заемане на длъжностите съдия, прокурор или следовател в органите на съдебната власт.

(6) Завършилите курса на обучение в Националния институт на правосъдието поемат задължението да работят в органите на съдебната власт в продължение на десет години. Лице, което не изпълни задължението за работа в органите на съдебната власт, възстановява на държавата разноските по обучението. Критериите за разпределянето на лицата в органите на съдебната власт се определят от Висшия съдебен съвет, като при няколко кандидатури за една и съща длъжност се провежда конкурс по реда на чл. 127а - 127в.
(7) Органите по чл. 30, ал. 1, т. 6, 9 и 11 внасят предложение във Висшия съдебен съвет за назначаване на успешно завършилите курса на обучение в Националния институт на правосъдието на длъжност младши съдия, младши прокурор, районен съдия, прокурор в районна прокуратура или следовател в окръжна следствена служба.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ, ВЕСЕЛИН ЧЕРКЕЗОВ И ЙОРДАН СОКОЛОВ:
По § 74. В чл. 167, ал. 1 думите ‘‘на министъра на правосъдието, съгласувано”
се заличават.
Алинея 6 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
КОМИСИЯТА ПРЕДЛАГА § 74 ДА ОТПАДНЕ.
§ 75. Наименованието на глава петнадесета се изменя така:
"ПООЩРЕНИЯ И ДИСЦИПЛИНАРНА ОТГОВОРНОСТ"
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛЯ И ПРЕДЛАГА § 75 СЪС СЛЕДНАТА РЕДАКПИЯ:
§ 75. Наименованието на глава четиринадесета се изменя така:
"ПООЩРЕНИЯ И ДИСЦИПЛИНАРНА ОТГОВОРНОСТ"
§ 76. Създава се раздел I "Поощрения":
"Раздел I
Поощрения
Чл. 167а. (1) За качествено изпълнение на служебните задължения при осъществяване на съдебната власт с проявени високи професионални и нравствени качества съдиите, прокурорите и следователите могат да бъдат поощрявани по решение на Висшия съдебен съвет със:
1. служебна благодарност и грамота;
2. личен почетен знак - сребърен и златен;
3. предсрочно повишаване на място при условията на чл. 142 - 144;
4. ежегодно обявяване на "съдия на годината", "прокурор на годината" и "следовател на годината".
(2) Обявяването на поощренията по ал. 1, т. 4 се извършва на 16 април - Деня на Конституцията и юриста, като имената на наградените се вписват в "Златната книга на

българската съдебна власт". Наградите се връчват при тържествена обстановка от министъра на правосъдието.
(3) Предложения за поощрения се правят от министъра на правосъдието, от председателя на Върховния касационен съд, от председателя на Върховния административен съд, от главния прокурор, от директора на Националната следствена служба, от председателите на апелативните и окръжните съдилища, от апелативните и окръжните прокурори и от директорите на окръжните следствени служби, от Съюза на съдиите в България, от Асоциацията на прокурорите и от Камарата на следователите.
(4) Имената на съдиите, прокурорите и следователите, които са отличени по реда на ал. 3, се огласяват в средствата за масово осведомяване.
Чл. 167б. Висшият съдебен съвет може да предлага на Президента на Републиката да награждава съдии, прокурори и следователи за големи заслуги за осъществяване на съдебната власт."
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ, ВЕСЕЛИН ЧЕРКЕЗОВ И ЙОРДАН СОКОЛОВ:
По § 76. В чл. 167а, ал. 1, т. 4 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛЯ И ПРЕДЛАГА § 76 СЪС СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ:
§ 76. Създава се раздел I "Поощрения":
"Раздел I Поощрения
Чл. 167а. (1) За изпълнение на служебните задължения при осъществяване на съдебната власт с проявени високи професионални и нравствени качества съдиите, прокурорите и следователите могат да бъдат поощрявани по рещение на Висшия съдебен съвет със:
1. служебна благодарност и грамота;
2. личен почетен знак - сребърен и златен;
3. предсрочно повишаване в ранг при условията на чл. 142 -144;
(2) Наградите се връчват при тържествена обстановка от председателстващия Висшия съдебен съвет.
(3) Предложения за поощрения се правят председателстващия Висшия съдебен съвет, от председателя на Върховния касационен съд, от председателя на Върховния административен съд, от главния прокурор, от дире1сгора на Националната следствена служба, от председателите на апелативните и окръжните съдилища, от апелативните и окръжните прокурори и от директорите на окръжните следствени служби от съответните съсловни организации на съдиите, на прокурорите и на следователите.
(4) Имената на съдиите, прокурорите и следователите, които са отличени по реда на ал. 2 и 3, се огласяват в средствата за масово осведомяване.
Чл. 167б. Висшият съдебен съвет може да предлага на президента на Република България да награждава с ордени или медали съдии, прокурори и

следователи за изключителни или за големи заслуги за осъществяване на съдебната власт."
§ 77. Членове 168 - 186 се обособяват в раздел втори "Дисциплинарна отговорност".
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛЯ ЗА § 77.
§ 78. В чл. 168, ал. 1 т. 3 се изменя така:
“3. за действия в кръга и извън кръга на службата им в нарушение на Етичния кодекс за съдиите, прокурорите и следователите.”
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛЯ И ПРЕДЛАГА § 78 СЪС СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ;
§ 78. В чл. 168, ал. 1 т. 3 се изменя така:
^3. за действия в кръга и извън кръга на службата им в нарушение на правилата за професионална етика за съдиите, прокурорите и следователите."
§ 79. В чл. 171 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, т. 1 след думите “за всички прокурори“ се добавя “директора на Националната следствена служба - за всички следователи”, а думите “и следователи” се заличават;
2. В ал. 1, т. 7 думата “Специализираната” се заменя с “Националната”.
3. В ал. 2 след думите “министъра на правосъдието” се добавя “и една пета от членовете на Висшия съдебен съвет”.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛЯ И ПРЕДЛАГА § 79 СЪС СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ:
§ 79. В чл. 171 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, т. 1 след думите “за всички прокурори“ се добавя “директора на Националната следствена служба - за всички следователи”, а думите “и следователи” се заличават;
2. В ал. 1, т. 7 думата “Специализираната” се заменя с “Националната”.
3. Алинея 2 се изменя така:
/2/ Председателстващият Висшия съдебен съвет или една пета от членовете на Висшия съдебен съвет могат да правят предложения за възбуждане на дисциплинарно производство среп1у всички съдии, прокурори и следователи.”
§ 80. В чл. 179 след думите "дисциплинарния състав на Висшия съдебен съвет" се поставя запетая и се добавя "с което се налага дисциплинарно наказание”, а след думите "се обжалват" се добавя "пред Върховния административен съд".
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛЯ ЗА §80.
§ 81. Член 180 се изменя така:


"Чл. 180. Жалбите се разглеждат от Върховния административен съд в състав от трима съдии."
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ПО ПРИНЦИП ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛЯ И ПРЕДЛАГА § 81 СЪС СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ:
§ 81. Член 180 се изменя така:
"Чл.180. Жалбите се разглеждат по реда на Закона за Върховния административен съд”.
§ 82. В чл. 182, ал. 1 думите "Съдебният състав по чл. 180" се заменят със "Съдът".
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛЯ ЗА § 82.
§ 83. В чл. 183 се правят следните изменения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създават се ал. 2, 3 и 4:
"(2) Решението по ал. 1 подлежи на изпълнение в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението.
(3) Неизпълнението в срока по ал. 2 на решението по чл. 169, ал. 1, т. 4 и 5 по причина, за която отговаря дисциплинарноотговорното лице, се счита за подаване на оставка по чл. 131, ал.1, т. 2.
(4) Когато обжалваното решение е отменено, съдията, прокурорът иж следователят се възстановява на заеманата от него длъжност в четиринадесетдневен срок."
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛЯ ЗА § 83.
§ 84. Създава се чл. 183а:
“Чл. 183а. (1) Дисциплинарното наказание се заличава след една година от изтичането на срока, за който то е наложено, ако се установи, че то е оказало необходимото въздействие.
(2) Заличаването има действие занапред.”
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛЯ И ПРЕДЛАГА § 84 СЪС СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ:
“Чл.183а (1) Дисциплинарното наказание, с изключение на уволнението, се заличава една година след изтърпяването му.
(2) Дисциплинарното наказание, с изключение на уволнението, може да бъде заличено и преди изтичане на срока по ал.1, ако наказаният съдия, прокурор или следовател не е извършил други нарушения.
(3) Заличаването има действие за напред.”
§ 85. Наименованието на глава шестнадесета се изменя така:

"Администрация на органите на съдебната власт"
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛЯ И ПРЕДЛАГА §85 СЪС СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ:
§ 85. Наименованието на глава петнадесета се изменя така:
"Администрация на органите на съдебната власт"
§ 86. Член 187 се изменя така:
“Чл. 187. (1) При осъществяване на своите правомощия органите на съдебната власт се подпомагат от администрация.
(2) Администрацията на органите на съдебната власт е администрация на Висшия съдебен съвет, на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд, на главния прокурор, на Върховната касационна прокуратура, на Върховната административна прокуратура, на Националната следствена служба, на съдилищата, на прокуратурите и на следствените служби.
(3) Дейността на администрацията на органите на съдебната власт се осъществява от съдебни служители и от лица, работещи по трудово правоотношение.
(4) За държавните служители в администрацията на органите на съдебната власт се прилага Законът за държавния служител, а за тези по трудово правоотношение - Кодексът на труда, доколкото в този закон не е установено друго."
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ;
По § 86: В мл. 187, ал. 2 да отпадне, а ал. 3 н 4 стават съответно 2 и 3.
Комисията не подкрепя предложението.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛЯ И ПРЕДЛАГА §86 СЪС СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ;
§ 86. Член 187 се изменя така:
„Чл. 187. (1) При осъществяване на своите правомощия органите на съдебната власт се подпомагат от администрация.
(2) Администрацията на органите на съдебната власт е администрация на Висшия съдебен съвет, на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд, на главния прокурор, на Върховната касационна прокуратура, на Върховната административна прокуратура, на Националната следствена служба, на съдилищата, на прокуратурите и на следствените служби.
(3) Служителите в администрацията на органите на съдебната власт се наричат съдебни служители."
§ 87. Член 188 се изменя така:
“Чл. 188. (1) Председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, главният прокурор и директорът на Националната следствена служба изготвят правилници, с които определят органите по назначаването, звената на администрацията, функционалните им характеристики, организацията на работа в администрацията на органите на съдебна власт, длъжностното разписание и типовите длъжностни характеристики на служителите. Висшият съдебен съвет утвърждава

правилниците с решение. Министърът на правосъдието съгласувано с Висшия съдебен съвет издава Единен класификатор на длъжностите в администрацията на органите на съдебната власт за наименованията на длъжностите, техния брой и разпределението им по групи и рангове.
(2) Министърът на правосъдието издава правилници, съгласувани с Висшия съдебен съвет, по смисъла на ал. 1 за останалите администрации на органите на съдебна власт.
(3) Висшият съдебен съвет определя основните месечни възнаграждения на съдебните служители като процент от възнаграждението на съдебния администратор по чл. 1886, но не повече от 80 на сто от възнаграждението на съдебния администратор.
(4) На съдебните служители се изплаща всяка година сума за облекло в размер две средномесечни заплати на заетите в бюджетната сфера.
(5) Съдебен служител, придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при освобождаване от длъжност има право на еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото години има прослужени в органите на съдебната власт, но не повече от десет брутни месечни възнаграждения.
(6) Съдебните служители задължително се застраховат срещу злополука за сметка на бюджета на съдебната власт."
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ, ВЕСЕЛИН ЧЕРКЕЗОВ И ЙОРДАН СОКОЛОВ:
По § 87. В чл. 188, ял. 2 се изменя така:
(2) Висшият съдебен съвет приема правила по смисъла на ал. 1 за останалите администрации на органите на съдебната власт.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:
По § 87:
а/ В чл. 188, ал. 3 се добавя ново изречение:
‘‘Минималната работна заплата на съдебните служители по служебното правоотношение не може да бъде по-малка от двойния размер от минималната работна заплата за страната."’
б/ В чл. 188, ал. 5 след думата “възнаграждения” се добавя “умножено е 1,45”.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛЯ И ПРЕДЛАГА § 87 СЪС СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ:
“Чл.188. (1) Председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, главния прокурор и директорът на Националната следствена служба изготвят правилници, с които определят органите по назначаването, звената на администрацията, функционалните им характеристики, организацията на работа в администрацията на органите на съдебната власт, длъжностното разписание, типовите длъжностни характеристики на съдебните служители, както и в кои органи на съдебната власт се създават пресслужби. Висшият съдебен съвет утвърждава правилниците с решение.

(2) Висшият съдебен съвет издава Единен класификатор на длъжностите в администрацията на органите на съдебната власт за наименованията на длъжностите, минималната образователна степен н други изисквания към съответната длъжност, заплатата за длъжността и възнаграждението за ранг.
(3) Министърът на правосъдието съгласувано с Висшия съдебен съвет издава Правилник за организацията на съдебната администрация, функциите на службите в районните, окръжните, военните и апелативните съдилища и за статута на съдебните служители.”
§ 88. Създават се чл.188а, 188б, 188в и 188г:
“Чл. 188а. (1) Администрацията на Висшия съдебен съвет се ръководи от главен секретар.
(2) За главен секретар може да бъде назначено лице, което отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 2. Главният секретар се назначава с решение на Висшия съдебен съвет.
(3) Звената на администрацията на Висшия съдебен съвет, наименованията на длъжностите и броят на служителите се определят с устройствен правилник, приет с решение на Висшия съдебен съвет.
Чл. 188б. (1) Дейността на съдилищата се подпомага от съдебни администратори. Изискванията за заемане на длъжността, както и условията и редът за назначаването на съдебния администратор се определят с правилника по чл.188, ал.1.
(2) Съдебният администратор е главният съдебен служител в съда. Съдебният администратор планира, организира и ръководи съдебните служители, отговаря за управлението на административната дейност в съда, въвежда програмни решения по дългосрочното планиране, бюджетната политика, финансите, автоматизацията и снабдяването с оборудване.
(3) Съдебният администратор получава основно възнаграждение в размер 80 на сто от основното възнаграждение на съдия в районен съд.
(4) Съдебният администратор е политически неутрален при изпълнение на служебните си задължения.
Чл. 188в. Дейността на органите на съдебната власт по информиране на обществеността и по осигуряване на връзките със средствата за масово осведомяване се подпомага от пресслужби. Статутът, правата и задълженията на служителите в пресслужбите се определят с правилниците по чл. 188, ал. 1.
Чл. 188г. При изпълнение на служебните си задължения в почивни и празнични дни по разпореждане на съответния ръководител съдебният служител получава допълнително възнаграждение в размер, определен от Висшия съдебен съвет.“
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:
§ 88 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ:
В § 88 се правят следните изменения:

Чл. 188а. Администрацията на Висшия съдебен съвет се осъществява от Министерството на правосъдието.
Комисията не подкрепя предложението.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛЯ И ПРЕДЛАГА § 88 СЪС СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ:
§88. Създават се чл.188а - 188ф:
Чл.188а. (1) Съдебните служители се назначават след провеждане на конкурс.
(2) При преназначаване на съдебните служители конкурс не се провежда.
Чл.188б. Органът по назначението е длъжен да осигури на съдебните служители необходимите условия зя изпълнение на служебните им задължения, както и зя повишаване на тяхната квалификация и преквалификация.
Чл.188в. Съдебните служители са длъжни да изпълняват задълженията си безпристрастно и точно съобразно длъжностната им характеристика.
Чл. 188г. Допълнителни задължения могат да се възлагат на съдебните служители временно - до 45 работни дни в годината при служебна необходимост.
Чл. 188д. При служебна необходимост съдебните служители са длъжни да изпълняват служебните си задължения извън работното време.
Чл.188е. Съдебните служители са длъжни да пазят като служебна тайна сведенията, които са им станали известни в кръга на службата и засягат интересите на гражданите, юридическите лица и държавата.
Чл. 188ж. При изпълнение на служебните си задължения и в обществения живот съдебните служители трябва да имат поведение, което не уронва престижа на съдебната власт.
Чл. 188з. Съдебните служители имат право да получат по установения ред заплата, определена за заеманата длъжност в размер до 80 на сто от възнаграждението на съдебния администратор.
Чл. 188и. При изпълнение на служебните си задължения в почивни и празнични дни по разпореждане на съответния ръководител съдебния служител получава допълнително възнаграждение в размер определен от Висшия съдебен съвет.
Чл. 188к. Съдебните служители имат право на основен отпуск и на допълнителен платен годишен отпуск за работа извън работно време и за изпълнение на допълнителни задължения в размер, определен от Висшия съдебен съвет.
Чл. 188л. При изпълнение на служебните си задължения съдебните служители се легитимират със служебна карта.
Чл. 188м. (1) Рангът е израз на равнището на професионална квалификация на съдебните служители.
(2) Ранговете на съдебните служители са от пети до първи във възходяща степен. При първоначално постъпване съдебните служители получават пети ранг.
(3) Редът и условията за присъждане на ранговете и за повишаване в ранг се определят с правилника по чл. 188, ал. 3.
Чл. 188н. На съдебните служители се изплаща всяка година сума за облекло в размер до две средномесечни заплати на заетите в бюджетната сфера.
Чл. 188о. Съдебен служител, придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при освобождаване от длъжност има право на еднократно парично
обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото години има прослужени в органите на съдебната власт, но не повече от десет брутни месечни възнаграждения.
Чл. 188п. Съдебните служители задължително се застраховат срещу злополука за сметка на бюджета на съдебната власт.
Чл. 188р. (1) Администрацията на Висшия съдебен съвет се ръководи от главен секретар.
(2) За главен секретар може да бъде назначено лице, което отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 2. Главният секретар се назначава с решение на Висшия съдебен съвет.
(3) Звената на администрацията на Висшия съдебен съвет, наименованията на длъжностите и броят на служителите се определят с устройствен правилник, приет с решение на Висшия съдебен съвет.
Чл. 188с. (1) В съдилищата и прокуратурите има съдебни администратори. Съдебният администратор планира, организира и ръководи съдебните служители, отговаря за управлението на административната дейност в съда, въвежда програмни решения по дългосрочното планиране, бюджетната политика, финансите, автоматизацията и снабдяването с оборудване.
(2) Изискванията за заемане на длъжността, както и условията и редът за назначаването на съдебния администратор се определят с правилника по чл.188, ал.1.
(3) Съдебният администратор получава основно възнаграждение в размер до 80 на сто от основното възнаграждение на съдия в районен съд.
(4) Съдебният администратор е политически неутрален при изпълнение на служебните си задължения.
Чл. 188т. Дейността на органите на съдебната власт по информиране на обществеността и по осигуряване на връзките със средствата за масово осведомяване се подпомага от пресслужби. Статутът, правата и задълженията на служителите в пресслужбите се определят с правилниците по чл. 188, ал. 1.
Чл. 188у. При изпълнение на служебните си задължения в почивни и празнични дни по разпореждане на съответния ръководител съдебният служител получава допълнително възнаграждение в размер, определен от Висшия съдебен съвет.
Чл.188ф. За неуредените в този закон случаи се прилага Кодекса на труда.“
§ 89. В чл. 190 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "35 календарни" се заменят с "30 работни”, а след думата “един " се добавя “работен”.
2. В ал. 2:
а) създава се нова т. 1:
“1. от председателя на районния съд - за съдия-изпълнителите и съдиите по вписванията;”
б) досегашните т. 1-6 стават съответно т. 2-7;
в) точка 5 се изменя така:
"5. от председателите на съответния апелативен съд - за съдиите от същия съд и за председателите на окръжните съдилища, и от председателя на Върховния касационен съд - за председателите на апелативните съдилища;”
“7. от главния прокурор - за ръководителите на Върховната касационна прокуратура и на Върховната административна прокуратура, за прокурорите при същите прокуратури, за апелативните и за окръжните прокурори;”
д) създава се т. 8:
“8. от директора на Националната следствена служба - за следователите от тази служба и за директорите на окръжните следствени служби.”
2. Създава се ал. 3:
“(3) Лицата, които дават разрешения за отпуск на ръководителите по чл. 125а, уведомяват за това председателстващия Висшия съдебен съвет.”
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛЯ ЗА §89.
§ 90. Член 196 се отменя.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:
§ 90 да отпадне.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
КОМИСИЯТА ПРЕДЛАГА § 90 СЪС СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ:
§ 90. Наименованието на Глава осемнадесета се изменя така:
‘Глава осемнадесета
БЮДЖЕТ НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ”.
КОМИСИЯТА ПРЕДЛАГА ДА СЕ СЪЗДАДЕ §90а СЪС СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ:
§ 90а.Член 196 се изменя така:
‘‘ Ч л. 1 9 6. (1) Съдебната власт има самостоятелен бюджет, който е част от държавния бюджет на Република България.
(2) Висшият съдебен съвет съставя проект на годишния си бюджет, конто представя в Министерския съвет за включване в проекта на Закона за държавния бюджет за съответната година.
(3) Министерският съвет не може да изменя проекта на бюджета на съдебната власт, а само изразява становище по него пред Народното събрание.
(4) Народното събрание приема бюджета на съдебната власт по органи на съдебна власт, като самостоятелна част от държавния бюджет.
(5) Първостепенен разпоредител с бюджета на съдебната власт е Висшият съдебен съвет, а председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд, главният прокурор и директорът на Националната следствена служба са второстепенни разпоредители с бюджетни кредита.
(6) Министерският съвет всяка година с отчета за изпълнение на републиканския бюджет внася в Народното събрание и отчета за изпълнението на бюджета на съдебната власт, предложен от Висшия съдебен съвет с подробна обосновка.”

§ 91. В чл. 197 се създава ал. 4;
“(4) Министерството на правосъдието може да придобива недвижими имоти и ограничени вещни права върху недвижими имоти за нуждите на органите на съдебната власт.”
КОМИСИЯТА ПРЕДЛАГА § 91 ДА ОТПАДНЕ.
§ 92. В чл. 198 се правят следните изменения:
1. Създава се т. 2:
“2. субсидия от републиканския бюджет;”.
2. Досегашните т. 2-8 стават съответно т. 3-9.
КОМИСИЯТА ПРЕДЛАГА § 92 ДА ОТПАДНЕ.
§ 93. Създава се глава двадесета:
"Глава двадесета
СЪДЕБНА ОХРАНА
Чл. 200а. (1) Министерството на правосъдието осъществява дейността по съдебна охрана чрез специализирано звено за съдебна охрана със следните функции:
1. организиране и осъществяване охраната на всички съдебни сгради;
2. осигуряване на реда в съдебните сгради и сигурността на органите на съдебната власт при осъществяване на техните правомощия;
3. организиране и осъществяване охраната на съдии, прокурори, следователи и свидетели при необходимост от това;
4. съдействие на органите на съдебната власт при призоваване на лица, както и при съдебното изпълнение;
5. принудителното довеждане на лица, когато това е постановено от орган на съдебната власт;
6. конвоиране на обвиняеми и на подсъдими с мярка за неотклонение “задържане под стража” или на лица, изтърпяващи наказания в местата за лишаване от свобода, до органите на съдебната власт;
7. осигуряване охрана на следствените арести.
(2) Финансирането на съдебната охрана се осъществява от бюджета на Министерството на правосъдието.
(3) По отношение на личния състав на съдебната охрана се прилагат разпоредбите на чл. 20 - 20д от Закона за изпълнение на наказанията.
(4) Структурата, организацията и дейността на съдебната охрана се уреждат с наредба на министъра на правосъдието съгласувано с Висшия съдебен съвет."
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:
По § 93: По принцип подкрепям създаването на “Съдебна охрана”. Но предлаганата правна регламентация е крайно недостатъчна. Изисква се задълбочено изследване.

КОМИСИЯТА ПРЕДЛАГА §93 ДА ОТПАДНЕ.
§ 94. Досегашната глава деветнадесета “Административнонаказателна
разпоредба” става глава двадесет и първа.
КОМИСИЯТА ПРЕДЛАГА §94 ДА ОТПАДНЕ.
КОМИСИЯТА ПРЕДЛАГА ДА СЕ СЪЗДАДЕ §94а СЪС СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ:
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
Предлагаме да се създаде §94а:
“§94а. В чл.24, ал.3, чл.85, ал.5, чл.86, ал.1, чл.96, ал.3, чл.97, ал.1, чл.134) ал.2, чл.172, чл.183, т.1 и чл.192, ал.1, т.5 думите ‘‘министърът на правосъдието” и “министъра на правосъдието” да се заменят съответно с “председателстващият Висшия съдебен съвет” и “председателстващия Висшия съдебен съвет”.”
§ 95. Параграф 13 от Преходните и заключителните разпоредби се изменя
така:
“§ 13. За стаж като съдия по чл. 127, ал. 2, 3 и 4 се зачита и стажът,
прослужен като арбитър по отменения Закон за държавния арбитраж.”
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛЯ ЗА §95.
ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 96. В чл. 18, ал. 1 и в чл. 172 думата “Специализираната” се заменя с
“Националната”.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛЯ ЗА § 96.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 97. Общите събрания по чл. 30 се провеждат в 6-месечен срок от
влизането в сила на този закон.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛЯ И ПРЕДЛАГА § 97 СЪС СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ;
§ 97. Общите събрания по чл. 30 се провеждат в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон, за провеждането на които се уведомява председателстващия Висшия съдебен съвет.
§ 98. (1) За заварените следователи от Специализираната следствена служба нова процедура по чл. 30, ал. 1, т. 10, буква ”а” не се провежда, а директорът на Националната следствена служба издава заповед за преназначаване в Националната следствена служба.
(2) Следовател по ал. 1 запазва статута си на несменяем, придобит на заеманата длъжност до влизането в сила на този закон.
(3) За следовател от Специализираната следствена служба, който не е придобил статут на несменяем до влизането в сила на този закон, прослуженото време като следовател от Специализираната следствена служба се зачита за стаж по чл. 129, ал. 1 за придобиването на статут на несменяем следовател от Националната следствена служба.
(4) Трудовите правоотношения на служителите от Специализираната следствена служба се уреждат при условията и по реда на чл. 123 от Кодекса на труда.
(5) Националната следствена служба поема активите, пасивите, другите права и задължения и архива на Специализираната следствена служба.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛЯ ЗА § 99.
§ 99. Ранговете на съдиите, прокурорите и следователите се привеждат от Висшия съдебен съвет в съответствие с разпоредбата на чл. 143, ал. 1 в тримесечен срок от влизането в сила на този закон.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА АЛАЛЕКСАНДЪР АРАБАДЖИЕВ:
По § 99;
а/ Съществуващият текст става ал. 1. б/ Създава се ал. 2:
‘/2/ В същия срок Висшият съдебен съвет приема условията за провеждане на конкурсите по чл. 127а.”
Комисията подкрепя предложението.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛЯ И ПРЕДЛАГА § 99 СЪС СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ;
§ 99. (1) Ранговете на съдиите, прокурорите и следователите се привеждат от Висшия съдебен съвет в съответствие е разпоредбата на чл. 143, ал. 1 в тримесечен срок от влизането в сила на този закон.
(2) В същия срок Висшият съдебен съвет приема условията за провеждане на конкурсите по чл. 127а”.

§ 100. Заварените инспектори по чл. 36, ал. 2 и чл. 36а се
освобождават от заеманите длъжности след изтичането на срока, за който са назначени, а тези, които не отговарят на изискванията на този закон, се освобождават от заеманите длъжности в срок два месеца от влизането в сила на този закон.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ, ВЕСЕЛИН ЧЕРКЕЗОВ И ЙОРДАН СОКОЛОВ:
§ 100 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛЯ И ПРЕДЛАГА § 100 СЪС СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ:
§ 100. Заварените инспектори се освобождават от заеманите длъжности след изтичането на срока, за който са назначени, а тези, които не отговарят на изискванията на този закон, се освобождават от заеманите длъжности в едномесечен срок от влизането в сила на този закон.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА § 100а:
“§100а. Стажът, придобит като ревизор или експерт до влизането на закона в сила се зачита за стаж като инспектор по чл.35в.”
§ 101. Заварените съдебни кандидати довършват стажа си и полагат теоретико- практически изпит по досегашния ред, като при прослужени три месеца имат право да се явят на теоретико-практически изпит.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛЯ И ПРЕДЛАГА § 101 СЪС СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ:
§ 101. Разпоредбата на чл. 163 се прилага и за заварените съдебни кандидати.
§ 102. До 1 юни 2002 г. съдебни администратори се назначават само в окръжните съдилища.
КОМИСИЯТА ПРЕДЛАГА § 102 ДА ОТПАДНЕ.
§ 103. Разпоредбите на чл. 139в, ал. 1, чл. 188, чл. 198, т. 2 и чл. 200а влизат в сила от 1 януари 2003 г.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛЯ ПРЕДЛАГА § 103 СЪС СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ:
“§103. Разпоредбите на чл. 34с, т.2. Раздел III, Раздел IV, Раздел V и Раздел VII от Глава трета, чл.139, ал.1 и чл.188з-к, чл. 188н-п, чл.188с, ал.3 и чл.188у, влизат в сила от 1 януари 2003 година.”
§ 104. Наредба № 28 от 1995 г. за функциите на служителите в помощните звена и канцелариите на районните, окръжните, военните и апелативните съдилища (ДВ, бр. 30 от 1995 г.; изм. и доп., бр. 12 от 1997 г.) се прилага до влизането в сила на правилниците и Единния класификатор на длъжностите в администрацията на органите на съдебната власт по чл. 188.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛЯ ЗА § 104.
§ 105. В Закона за адвокатурата (обн., ДВ, бр. 80 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 104 от 1996 г., бр. 59 от 1998 г. и бр. 61 от 2000 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 3 т. 3 се изменя така:
“3. да е придобил правоспособност;”.
2. в глава втора раздел IV се отменя.
КОМИСИЯТА ПРЕДЛАГА §105 ДА ОТПАДНЕ.
§ 106. В Закона за нотариусите и нотариалната дейност (обн., ДВ, бр. 104 от 1996 г.; изм., бр. 117,118 и 123 от 1997 г., бр. 24 от 1998 г. и бр. 69 от 1999 г.) в чл. 8, ал. 1, т. 2 думите “юридическа правоспособност” се заменят с “правоспособност по Закона за съдебната власт”.
КОМИСИЯТА ПРЕДЛАГА §106 ДА ОТПАДНЕ.
§ 107. В Кодекса за задължително обществено осигуряване (обн., ДВ, бр. 110 от 1999 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2(ХЮ г. - бр. 55 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 64 от 2000 г., бр. 1, 35 и 41 от 2(Ю1 г. и бр. 1 и 10 от 2002 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 4, ал. 1 се създава нова т. 3:
"3. съдиите, прокурорите, следователите, съдия-изпълнителите, съдиите по вписванията и съдебните служители;".
2. Досегашните т. 3, 4, 5 и 6 стават съответно т. 4, 5, 6, и 7.
3. В чл. 6, ал. 5 след цифрата "2" съюзът "и" се заличава и се поставя запетая, а след цифрата "3" се добавя "и 4".
4. В § 2, ал. 3 от Преходните и заключителните разпоредби думите “т. 3” се заменят е “т. 4”.
2. В § 84, ал. 3 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване (ДВ, бр. 1 от 2002 г.) цифрата „3“ се заменя с „4“.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛЯ И ПРЕДЛАГА §107 СЪС СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ:
§ 107. В Кодекса за задължително обществено осигуряване (обн., ДВ, бр. 110 от 1999 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2000 г. - бр. 55 от

2000 г.; изм. и доп., бр. 64 от 2000 г., бр. 1, 35 и 41 от 2001 г. и бр. 1 и 10 от 2002 г.) се правят следните изменения н допълнения:
1. В чл. 4, ял. 1 се създава нова т. 3:
"3. съдиите, прокурорите, следователите, съдия-изпълнителите, съдиите по вписванията и съдебните служители;".
2. Досегашните т. 3, 4, 5 и 6 стават съответно т. 4, 5, 6, и 7.
3. В чл. 6, ал. В след цифрата "2" съюзът "и" се заличава и се поставя запетая, я след цифрата "3" се добавя "и 4".
4. В чл. 69, ал. 2 думите "Специализираната следствена служба" се заменят с “Националната следствена служба”.
5. В § 2, ал. 3 от Преходните и заключителните разпоредби думите “т. 3" се заменят с “т. 4”.
6.В § 84, ал. 3 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване (ДВ, бр. 1 от 2002 г.) цифрата “3“ се заменя с “4“.
§ 108. В чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. 70 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 93 и 153 от 1998 г., бр. 62, 65, 67, 69,110 и 113 от 1999 г., бр. 64 от 2(МЮ г., бр. 41 от 2(Ю1 г. и бр. 1 от 2(Ю2 г.) се създава буква ”г”:
"г) вноските за съдиите, прокурорите, следователите, съдия-изпълнителите, съдиите по вписванията и съдебните служители се внасят от работодателя и са за сметка на бюджета на органите на съдебната власт."
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛЯ ЗА § 108.
§ 109. В чл. 8 от Закона за устройството на държавния бюджет (обн., ДВ, бр. 67 от 1996 г.; изм. и доп., бр. 46 от 1997 г. и бр. 154 от 1998 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 1:
“(1) Органите на съдебната власт имат самостоятелен бюджет, който се приема от Народното събрание по органи на съдебната власт.”
2. Досегашните ал. 1 и 2 стават съответно ал. 2 и 3.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛЯ ЗА §109.
КОМИСИЯТА ПРЕДЛАГА ДА СЕ СЪЗДАТ § 109а, §1096 и § 109в:
“§ 109а. В Наказателно-процесуалния кодекс /Обн., ДВ, бр. 89 от 15.11.1974 г., в сила от 1.03.1975 г., попр., бр. 99 от 20.12.1974 г., бр. 10 от 4.02.1975 г., изм., бр. 84 от 28.10.1977 г., изм. и доп., бр. 52 от 4.07.1980 г., бр. 28 от 9.04.1982 г., в сила от 1.07.1982 г., попр., бр. 38 от 14.05.1982 г., изм. и доп., бр. 89 от 18.11.1986 г., в сила от 1.12.1986 г., бр. 31 от 17.04.1990 г., попр., бр. 32 от 20.04.1990 г., бр. 35 от 2.05.1990 г., изм. и доп., бр. 39 от 7.05.1993 г., бр. 109 от 28.12.1993 г., бр. 110 от 30.12.1993 г., бр. 84 от 14.10.1994 г., бр. 50 от 1.06.1995 г., доп., бр. 107 от 17.12.1996 г., изм., бр. 110 от 30.12.1996 г., изм. и доп., бр. 64 от 8.08.1997 г., попр., бр. 65 от 12.08.1997 г., изм. и доп., бр. 95 от 21.10.1997 г., бр. 21 от 20.02.1998 г., в сила от 1.04.1998 г.; Решение № 9 на Конституционния съд на РБ от 14.04.1998 г. - бр. 45 от 21.04.1998 г,; доп., бр. 26 от 23.03.1999 г., изм. и доп., бр. 70 от 6.08.1999 г., в сила от 1.01.2000 г. ; Решение №14 на Конституционния съд на РБ от 30.09.1999 г. – бр. 88 от

8.10.1999 г.; изм. и доп., бр. 42 от 27.04.2001 г./ в чл. 172а, ал. 1, 3 и 4; в заглавието и в чл. 194а и в § 248, ал. 1 от ЗИД на НПК /ДВ, бр. 70 от 6.08.99 г. думите ‘‘Специализираната следствена служба” се заменят с “Националната следствена служба”.
§ 1096. В Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2002 г. /Обн., ДВ, бр. 111 от 28.12.2001 г., в сила от 1.01.2002 г., изм. и доп., бр. 10 от 29.01.2002 г., в силя от 1.01.2002 г./ в чл. 13, ял. 1 думите “Специализираната следствена служба” се заменят с “Националната следствена служба”.
§ 109в. В Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /Обн., ДВ, бр. 30 от 2.04.1999 г., в сила от 3.10.1999 г., изм., бр. 63 от 1.08.2000 г./ в чл. 10, ал. 4 и в чл. 95, ал. 3 думите “Специализираната следствена служба” се заменят с “Националната следствена служба”.
§ 110. В чл. 12, ал. 1 от Закона за облагане доходите на физическите лица (обн., ДВ, бр. 118 от 1997 г.; изм. и доп., бр. 71 и 153 от 1998 г., бр. 50, 103 и 111 от 1999 г., бр. 105 от 2000 г. и бр. 110 от 2001 г.) се създава т. 16:
“16. доходите по чл. 139г, 139д, 157а и чл. 188, ал. 4 от Закона за съдебната власт.”
КОМИСИЯТА ПРЕДЛАГА § 110 ДА ОТПАДНЕ.
КОМИСИЯТА ПРЕДЛАГА ДА СЕ СЪЗДАДАТ § 110а, § 110б, § 110в и § 110г:
“§ 110а. В Закона за статистиката (Обн., ДВ, бр. 57 от 25.06.1999 г., изм. и доп., бр. 42 от 27.04.2001 г., изм., бр. 45 от 30.04.2002 г.) глава осма се отменя.”
§1106. В срок от три месеца от влизане в сила на закона Министерският съвет приема Постановление за финансиране на Единната информационна система за противодействие на престъпността. С постановлението се урежда и реда и начина на предаване на Министерството на правосъдието от Националния статистически институт на резултатите от изпълнение на задачите в графика за проектирането и изграждането на Единната информационна система зя противодействие на престъпността, утвърден с Решение № 664 на Министерския съвет от 12 октомври 2000 година.
§ 110в. В Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности /обн. ДВ, бр. 38 от 2000 г., изм. Бр. 28 от 2002 г./ в чл. 2, ал. 1, точка 7 думите “Специализираната следствена служба” се заменят с “Националната следствена служба”.
§110г. Подзаконовите актове по прилагането на този закон се приемат в шестмесечен срок от влизането му в сила.”