ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси
ОТНОСНО: Законопроект за допълнение на Закона за
задълженията и договорите, № 202-01-15, внесен от Министерски съвет.
Проект Второ четене

---

ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси
ОТНОСНО: Законопроект за допълнение на Закона за
задълженията и договорите, № 202-01-15, внесен от Министерски съвет.
Проект Второ четене
ЗАКОН
за допълнение на
Закона за задълженията и договорите
(Обн. ДВ, бр. 275 от 1950 г.; попр., Изв., бр. 2 от 1950 г.; изм.,
бр. 69 от 1951 г., бр. 92 от 1952 г.; ДВ, бр. 85 от 1963 г., бр. 27 от 1973 г., бр. 16 от 1977 г., бр. 28 от
1982 г., бр. 30 от 1990 г., изм. и доп., бр. 12 и 56 от 1993 г., бр. 83 и 104 от 1996 г.,
бр. 83 и 103 от 1999 г. и бр. 34 от 2000 г.)
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на закона.
§ 1. След чл. 436 (отм., ДВ, бр. 28 от 1982 г.) от Особената част се създава
нова част:
“ПРИЛОЖИМО ПРАВО ПРИ ДОГОВОРНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ С
МЕЖДУНАРОДЕН ЕЛЕМЕНТ

1. Избор на приложимо право
437. (1) Договорите се уреждат от избраното от страните право във всички случаи, свързани с избор между правото на различни държави. Изборът може да бъде изричен или да личи достатъчно ясно от условията на договора или от обстоятелствата на конкретния случай. Страните могат да изберат право, което да е приложимо за целия договор или за част от него.
(2) Страните могат по всяко време да се уговорят да подчинят договора на право, различно от това, което го е уреждало до този момент, въз основа на предишен избор на приложимо право или въз основа на други разпоредби на тази част. Промените в приложимото право, направени след сключването на договора, не влияят на действителността му по отношение на неговата форма и не накърняват правата на трети лица.
(3) Ако е избрано чуждо право, независимо дали е избран и чужд правораздавателен орган, и в момента на избора всички елементи на договора са свързани с правото на една държава, приложението на нейните повелителни норми не се засяга от избраното право.
(4) За съществуването и действителността на споразумението за избор на приложимо право се прилагат съответно разпоредбите на чл. 441-443.
Комисията предлага § 1 и чл. 437 със следната редакция:
§ 1. След Особената част се създава нова част “ПРИЛОЖИМО ПРАВО КЪМ ДОГОВОРИ С МЕЖДУНАРОДЕН ЕЛЕМЕНТ” със следното съдържание:
ПРИЛОЖИМО ПРАВО КЪМ ДОГОВОРИ С МЕЖДУНАРОДЕН ЕЛЕМЕНТ
1. Избор на приложимо право
437. (1) Договорите е международен елемент се уреждат от избраното от страните право. Изборът трябва да бъде изричен или да следва ясно от разпоредбите на договора или от обстоятелствата, при които се развива договорното отношение.
(2) Страните могат да направят избора на приложимото право за целия договор или за част от него.
(3) Страните могат по всяко време да уговорят към договора да се прилага право, различно от това, което го е уреждало до този момент. Формата на договора и правата на трети лица не се засягат от промените в приложимото право, настъпили след сключването на договора.

(4) Ако всички елементи на договора в момента на избора са свързани с правото на една и съща държава, изборът на чуждестранно право не засяга прилагането на повелителните норми на тази държава.
(5) За съществуването и действителността на споразумението за избор на приложимо право се прилагат разпоредбите на чл. 440-442.
2. Обхват на приложимото право
438. (1) Приложимото право според правилата на тази част, независимо от източника на задължението, важи и за условията на изпълнението, другите способи за погасяване на задълженията, давността и преклузивните срокове, последиците от пълното или частичното неизпълнение на задълженията, включително определянето на вредите, както и за тълкуването и последиците от недействителността на договора.
(2) По отношение на начина на изпълнението на договора и действията, които се предприемат в случай на неизпълнението му, съдът прилага изцяло или отчасти правото по местоизпълнението му.
Комисията предлага т.2 и чл. 438 да стане т. 8 и съдържание на чл. 446 със следната редакция:
8. Обхват на приложимото право
446. (1) Приложимото към договора право, определено от разпоредбите на настоящата част урежда неговото тълкуване, изпълнението на възникналите задължения, последиците от пълно или частично неизпълнение на тези задължения, включително и определянето на вредите, различните основания за погасяване на задълженията, последиците от недействителността на договора, погасителната давност и последиците от изтичането на един срок.
(2) По отношение на начина на изпълнение и действията, които кредиторът може да извърши при неизпълнението, съдът може да приложи изцяло или отчасти правото по местоизпълнението на договора.
3. Държави с повече от една правна система
439. Когато дадена държава се състои от повече от една териториални единици, всяка от които има свои правни норми за договорните задължения, всяка териториална единица се счита за държава при определянето на приложимото право съгласно разпоредбите на тази част.
Комисията предлага т. 3 да отпадне, а съдържанието на чл. 439 да се включи към т. 8 и да стане чл. 447 със следната редакция:
Чл. 447. Когато дадена държава се състои от повече от една териториални единици, всяка от които има свои правни норми за договорите, всяка

териториална единица се смята за държава при определяне на приложимото право съгласно разпоредбите на тази част.
4. Приложимо право при липса на избор
440. (1) Когато приложимото за договора право не е било избрано в съответствие с чл. 437, договорът се подчинява на правото на държавата, с която е най- тясно свързан. Независимо от това, ако част от договора, която може да бъде разглеждана отделно, има по-тясна връзка с друга държава, тя може по изключение да бъде подчинена на правото на тази държава.
(2) Предполага се, че договорът е най-тясно свързан с държавата, на чиято територия по време на сключването на договора се намира обичайното местопребиваване или централното управление на страната, която дължи характерната за договора престация.
(3) Ако договорът е сключен във връзка със занятието или с професионалната дейност на страна по договора, предполага се, че той е най-тясно свързан с държавата, на чиято територия се намира основното място на дейност на страната, която дължи характерната за договора престация. Ако уговореното местоизпълнение е различно от основното място на дейност, предполага се, че договорът е най-тясно свързан с държавата по местоизпълнението.
(4) Разпоредбите на ал. 2 и 3 не се прилагат, когато характерната за договора престация не може да бъде определена.
(5) Независимо от предходните разпоредби, когато предмет на договора е право на собственост или право на ползване върху недвижим имот, се приема, че договорът е най-тясно свързан с държавата, в която се намира недвижимият имот.
(6) Разпоредбите на ал. 2 и 3 не се прилагат за договорите за превоз на товари. Предполага се, че договорът за превоз на товари е най-тясно свързан с държавата, в която е мястото на основна стопанска дейност на превозвача при сключване на договора, при условие че в същата държава се намира:
1. мястото на натоварване, или
2. мястото на разтоварване, или
3. мястото на основната стопанска дейност на изпращача.

(7) Разпоредбите на ал. 2, 3 и 6 не се прилагат, когато от обстоятелствата
като цяло става ясно, че договорът е по-тясно свързан с друга държава. В този случай
се прилага правото на държавата, с която договорът е най-тясно свързан.
Комисията предлага т. 4 да стане т. 2 и чл. 440 да стане чл. 438:
2. Приложимо право при липса на избор
438. (1) Когато страните не са уговорили приложимото право, прилага се правото на държавата, с която договорът е най-тясно свързан. Ако една част от договора може да бъде обособена от останалите му клаузи и ако тази част има по- тясна връзка с друга държава, към нея може да се прилага по изключение правото на другата държава.
(2) Предполага се, че договорът е най-тясно свързан с държавата, в която страната, която трябва да изпълнява характерното задължение, е имала своето обичайно местопребиваване или главно управление към момента на сключване на договора.
(3) Ако договорът е сключен в изпълнение на занятието или професионалната дейност на тази страна, се предполага, че той е най-тясно свързан с държавата, на чиято територия се намира нейното основно място на дейност. Ако уговореното местоизпълнение е различно от основното място на дейност, предполага се, че договорът е най-тясно свързан с държавата, на чиято територия в момента на сключване на договора се намира мястото на дейност, чрез което се осъществява изпълнението.
(4) Разпоредбите на ал. 2 и 3 не се прилагат, когато характерната за договора престация не може да бъде определена.
(5) Когато предмет на договора е вещно право върху недвижима вещ, предполага се, че договорът е най-тясно свързан с държавата, в която се намира недвижима вещ.
(6) Разпоредбите на ал. 2 и 3 не се прилагат към договора за превоз на товари. Предполага се, че договорът за превоз на товари е най-тясно свързан с държавата, на чиято територия се намира основното място на дейност на превозвача към момента на сключване на договора при условие, че в същата държава се намира:
1. мястото на натоварване; или
2. мястото на разтоварване, или
3. основното място на дейност на товародателя.
Разпоредбата се прилага и към чартърни договори за еднократен превоз или други договори, чийто основен предмет е подчинен на превоза на товари.
(7) Разпоредбите на ал. 2, 3, 5 и 6 не се прилагат, ако от обстоятелствата като цяло следва, че договорът е по-тясно свързан с друга държава. В този случай се прилага правото на държавата, с която договорът е най-тясно свързан.

5. Действителност на договорите
441. (1) Съществуването и действителността на договора или на отделни негови разпоредби се уреждат от правото на държавата, което би се прилагало, ако договорът или разпоредбата биха били действителни.
(2) За установяване липсата на съгласие всяка страна по договора може да се позове на правото на държавата, в която има обичайното си местопребиваване, ако от обстоятелствата е видно, че не е разумно последиците от действията на тази страна да се определят съгласно правото по ал. 1.
Комисията предлага т. 5 да стане т. 4, като чл. 441 да стане чл. 440:
4. Действителност на договорите
440. (1) Сключването и действието на договора или на отделна негова разпоредба се уреждат от правото на държавата, което според правилата на тази част би било приложимо, ако договорът или разпоредбата биха били действителни.
(2) За да установи, че не е изразила съгласие, всяка страна по договора може да се позове на правото на държавата, в която има обичайното си местопребиваване, ако от обстоятелствата по договора е видно, че не е оправдано последиците от нейните действия да се определят според правото по ал. 1.
442. (1) За действителността на договора, сключен между лица, които се намират в една и съща държава, е необходимо спазването на изискванията за форма на приложимото към него право в съответствие с разпоредбите на тази част или на правото по местосключването му.
(2) Когато при сключването на договора страните са се намирали на територията на различни държави, договорът е действителен, ако са спазени изискванията за форма в съответствие с разпоредбите на тази част или установени в правото на една от тези държави.
(3) Когато договорът е сключен чрез представител, меродавно за определяне на приложимото право съобразно разпоредбите на ал. 1 и 2 е правото на държавата, в която се намира представителят, когато действа в това си качество.
(4) За действителността на едностранно волеизявление с правни последици, извършено във връзка със съществуващ или бъдещ договор, е необходимо спазването на изискванията за форма на правото на държавата, което по силата на разпоредбите на тази част се прилага или би се прилагало към договора, или на правото на държавата по местоизвършването на едностранното волеизявление.

(5) Когато предмет на договора е право на собственост или право на ползване върху недвижим имот, е необходимо спазването на императивните изисквания за форма съгласно правото на държавата по местонахождението на имота, доколкото според това право те се прилагат независимо от местосключването на договора и от приложимото към него право.
Комисията предлага нова т. 5 и редакция на чл. 442:
5. Форма на договорите
442. (1) За действителността на договора е необходимо спазването на изискванията за форма, установени от правото, приложимо към договора съгласно разпоредбите на тази част или съгласно правото на държавата по местосключването на договора.
(2) Когато към момента на сключването на договора страните са се намирали в различни държави, договорът е действителен, ако са спазени изискванията за форма, установени от правото, приложимо към договора, съгласно разпоредбите на тази част или от правото на една от тези държави.
(3) Когато договорът е сключен от представител, при прилагането на ал. 1 и 2 трябва да се има предвид правото на държавата, на чиято територия се намира представителят.
(4) За действителността на едностранно волеизявление във връзка със съществуващ или бъдещ договор, е необходимо да бъдат спазени изискванията за форма, установени от правото, което по силата на разпоредбите на тази част се прилага или би се прилагало към договора, или на правото на държавата по местоизвършване на волеизявлението.
(5) Когато предмет на договора е вещно право върху недвижима вещ, е необходимо да бъдат спазени повелителните изисквания за форма, установени в държавата, където се намира недвижимата вещ, доколкото според правото на тази държава те трябва да бъдат приложени, независимо от местосключването на договора и приложимото към него право.
6. Недееспособност, прехвърляне на вземане, суброгация, доказателства
Комисията предлага заглавието на т. 6 да се измени така:
6. Суброгация, прехвърляне на вземания
443. Когато договорът е сключен между лица, намиращи се в една и съща държава, физическото лице, което е дееспособно съгласно правото на тази държава, не може да се позовава на недееспособността си по правото на друга държава, освен ако към момента на сключване на договора насрещната страна по договора е знаела за тази недееспособност или не е знаела за нея поради небрежност.

Комисията предлага чл. 443 да стане чл. 441 в т. 4:
441. Когато договорът е сключен между лица, намиращи се в една и съща държава, физическото лице, което е дееспособно съгласно правото на тази държава, не може да се позовава на недееспособността си по правото на друга държава, освен ако към момента на сключване на договора насрещната страна по договора е знаела за тази недееспособност или не е знаела поради своята небрежност.
444. (1) Прехвърлянето на вземане чрез договор се урежда за отношенията между предишния и новия кредитор от правото, приложимо към този договор по силата на разпоредбите на тази част.
(2) Прехвърляемостта на вземането, отношенията между новия кредитор и длъжника, условията, при които договорът за прехвърляне на вземането може да се противопостави на длъжника, и условията, при които може да се иска изпълнение на задълженията на длъжника, се уреждат от приложимото към прехвърленото вземане право.
Комисията предлага чл. 444 от т. 6 със следната редакция:
Чл. 444. (1) Отношенията между кредитора, прехвърлил вземането си, и новия кредитор се уреждат от правото, което според разпоредбите на тази част се прилага към договора за прехвърляне на вземането.
(2) Правото, което се прилага към прехвърленото вземане, урежда неговата прехвърляемост, отношението между новия кредитор и длъжника, условията, при които прехвърлянето може да се противопостави на длъжника и освобождаващото действие на изпълнението от длъжника.
445. (1) Ако трето лице има задължение да удовлетвори или е удовлетворило кредитор, правото, уреждащо задължението на третото лице към кредитора, определя дали и доколко това лице може да упражни правата, които удовлетвореният кредитор има срещу длъжника според правото, което урежда техните отношения. Съдът може да приложи същото правило и в случай че третото лице е имало правен интерес да удовлетвори кредитора.
(2) Алинея 1 се прилага и в случаите, когато няколко лица трябва да изпълнят едно и също задължение и някое от тях е удовлетворило кредитора.
Комисията предлага чл. 445 да стане чл. 443 от т. 6 със следната
редакция:
Чл. 443. (1) Ако трето лице има задължение да удовлетвори или е удовлетворило кредитор, правото, уреждащо задължението на третото лице към кредитора, определя дали и доколко това лице може да упражни напълно или

частично правата, които удовлетвореният кредитор има срещу длъжника според правото, което урежда техните отношения.
(2) Предходната ал. 2 се прилага и в случаите, когато няколко лица трябва да изпълнят едно и също задължение и едно от тях е удовлетворило кредитора.
446. (1) Правото, което урежда договора съгласно разпоредбите на тази част, е приложимо и във връзка с неговото доказване, доколкото в частта си относно договорните отношения съдържа установени от закона предположения или правила за тежестта на доказване.
(2) Съществуването на договор или едностранно волеизявление с правни последици могат да бъдат доказвани с всички доказателствени средства, допустими според правото на сезирания съд или според право, определено от чл. 442, според което сделката е формално действителна, доколкото доказателственото средство е допустимо според правото на сезирания съд.
Комисията предлага нова т. 7 “Доказателства”, в която да се включи чл. 446 от т. 6 на вносителя и да стане чл. 445 със следната редакция:
7. Доказателства
Чл. 445. (1) Правото, което урежда договора съгласно разпоредбите на тази част, е приложимо и във връзка с неговото доказване, доколкото съдържа установени от закона предположения или други разпоредби относно тежестта за доказване.
(2) Договорът или едностранното волеизявление се доказват с всички доказателствени средства, допустими според правото на съда или според правото, определено по чл. 440, съгласно което формата е спазена.
7. Повелителни норми
447. (1) Повелителните норми на правото на сезирания съд се прилагат независимо от приложимото към договора право съгласно чл. 437 и 438.
(2) Независимо от приложимото към договора право съдът може да приложи повелителните норми от правото на друга държава, с което договорът има тясна връзка, като вземе предвид тяхното естество и цел, както и последиците от тяхното прилагане или неприлагане.
Комисията предлага т. 7 да стане т. 3 и чл. 447 да стане чл. 439 със следната редакция:
3. Особени повелителни норми

439. (1) Разпоредбите на настоящата част не засягат прилагането на нормите на българското право, които повелително уреждат случая независимо от приложимото към договора право”.
(2) Независимо от приложимото към договора право съдът може да приложи повелителните норми на друга държава, с която договорът има тясна връзка, като вземе предвид тяхното естество, предмет, последиците от тяхното прилагане или неприлагане.
8. Изключване на препращането
448. (1) По смисъла на тази част право на държавата означава действащите норми на правото на тази държава, с изключение на нормите на тази държава в областта на международното частно право.
(2) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага, когато от обстоятелствата като цяло става ясно, че съответното отношение с международен елемент е по-тясно свързано с друга държава. В този случай се прилага правото на държавата, с която отношението е най-тясно свързано.
Комисията предлага т. 8 да стане т. 9 и чл. 448 със следната редакция:
9. Изключване на препращането
448. По смисъла на тази част под приложимо право на една държава трябва да се разбират правните норми действащи в тази държава, с изключение на стълкновителните норми на нейното международното частно право.
9. Обществен ред
449. Прилагането на правна норма, посочена от разпоредбите на приложимото право, може да бъда отказано само ако резултатите от това приложение са явно несъвместими с обществения ред на сезирания съд.”
Комисията предлага т. 9 да стане т. 10 и чл. 449 със следната редакция:
10. Обществен ред
Чл. 449. Разпоредбите на чуждо право не да се прилагат, само ако резултатите от тяхното приложение са явно несъвместими с българския обществен ред.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 2. В Закона за защита на потребителите и за правилата за търговия (ДВ, бр. 30 от 1999 г.) се създава чл. 37а:

"Чл. 37а. (1) Отношенията, произтичащи от договор, сключван с потребител, когато са свързани с избор между правото на различни държави, се уреждат от избраното от страните по договора право, доколкото това не лишава потребителя от защитата, която му гарантират повелителните норми на правото на държавата, където е неговото обичайно местопребиваване, когато:
1. сключването на договора в тази държава е предшествано от конкретна покана към потребителя или от реклама и той е предприел в същата държава всички необходими за сключването на договора действия, или
2. другата страна по договора или неин представител са получили поръчка от потребителя в тази държава, или
3. продавачът, с цел да убеди потребителя да направи покупка на стоки, е организирал пътуване на потребителя в друга държава, където той е направил поръчката.
(2) При липса на избор договорът се урежда от правото на държавата, в която потребителят има обичайно местопребиваване, при условие че е сключен при посочените в ал. 1 обстоятелства.
(3) Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат за договори за предоставяне на услуги, когато услугите се предоставят на потребителя изключително в държава, различна от държавата на обичайното му местопребиваване.
(4) За действителността на договорите, сключвани с потребител при посочените в ал. 1 обстоятелства, е необходимо спазването на формата по правото на държавата на обичайно местопребиваване на потребителя."
Комисията предлага § 2 със следната редакция:
§ 2. В Закона за защита на потребителите и за правилата за търговия (ДВ, бр. 30 от 1999 г.) се създава чл. 37а:
иЧл. 37а. (1) Договорът с международен елемент, сключен с потребител, се урежда от избраното от страните право. Изборът на приложимото право не трябва да води до лишаване на потребителя от защитата, която му осигуряват повелителните норми на държавата, в която се намира неговото обичайно местопребиваване, когато:
1. сключването на договора в тази държава е предшествано от конкретна покана към потребителя или реклама и потребителят е предприел в същата държава всички необходими за сключване на договора действия, или
2. другата страна по договора или неин представител са получили поръчка от потребителя в тази държава, или
3. договорът се отнася до продажба на стоки и продавачът, с цел да убеди потребителя да направи покупка на стоки, е организирал пътуване на потребителя в друга държава, където той е направил поръчката.

(2) При липса на избор на приложимо право, договорите, сключени при посочените в ал. 1 обстоятелства, се уреждат от правото на държавата, в която потребителят има обичайно местопребиваване.
(3) Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат към договори за превоз и договори за услуги, когато услугите се предоставят на потребителя изключително в държава, различна от тази, в която потребителят има своето обичайно местопребиваване.
(4) За действителността на договорите, сключвани с потребител при посочените в ал. 1 обстоятелства, е необходимо да бъдат спазени изискванията за форма, установени в правото на държавата, в която се намира обичайното местопребиваване на потребителя.
§ 3. В Търговския закон (обн., ДВ, бр. 48 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 25 от 1992 г., бр. 61 и 103 от 1993 г., бр. 63 от 1994 г., бр. 63 от 1995 г., бр. 42, 59, 83, 86 и 104 от 1996 г., бр. 58, 100 и 124 от 1997 г., бр. 39, 52 и 70 от 1998 г., бр. 33, 42, 64, 81, 90, 103 и 114 от 1999 г. и бр. 84 от 2000 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 288:
а) досегашният текст става ал. 1;
б) създава се ал. 2:
“(2) Ако не е уговорено друго, се смята, че страните по един търговски договор с международен елемент са приели за приложим обичая, който им е известен или би трябвало да им бъде известен и който е широко известен в международната търговия и е постоянно спазван от страните по договори от същия вид в съответната област на търговия.”
Комисията предлага т. 1 на § 3 да стане ал. 2 на чл. 437 със следното съдържание:
(2) Ако не е уговорено друго, се смята, че страните са приели за приложим обичая, който им е известен или би трябвало да им бъде известен и който е широко известен в международната търговия и постоянно спазван от страните по договори от същия вид в съответната област на търговия.
2. Членове 605 - 606е от глава тридесет и седма “Приложимо право” се
отменят.
Комисията подкрепя т. 2 и предлага § 3 със следната редакция:
§ 3. В Търговския закон (обн., ДВ, бр. 48 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 25 от 1992 г., бр. 61 и 103 от 1993 г., бр. 63 от 1994 г., бр. 63 от 1995 г., бр. 42, 59, 83, 86 и 104 от 1996 г., бр. 58, 100 и 124 от 1997 г., бр. 39, 52 и 70 от 1998 г., бр. 33, 42, 64, 81, 90,103 и 114 от 1999 г. и бр. 84 от 2000 г.) чл. 283 и членове от 605 до 606е се отменят.