ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси
ОТНОСНО: Законопроект за борба с незаконния трафик на хора,
№ 202-01-53, внесен от Министерския съвет.
ПРОЕКТ
ВТОРО ЧЕТЕНЕ

---

ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси
ОТНОСНО: Законопроект за борба с незаконния трафик на хора,
№ 202-01-53, внесен от Министерския съвет.
ПРОЕКТ
ВТОРО ЧЕТЕНЕ
ЗАКОН
ЗА БОРБА С НЕЗАКОННИЯ ТРАФИК НА ХОРА
КОМИСИЯТА ПРЕДЛАГА НАИМЕНОВАНИЕТО НА ЗАКОНА ДА СЕ
ИЗМЕНИ ТАКА:
“ЗАКОН
ЗА БОРБА С ТРАФИКА НА ХОРА”

ГЛАВА ПЪРВА
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛЯ ЗА
НАИМЕНОВАНИЕТО НА ГЛАВА ПЪРВА.
Чл. 1. Този закон урежда дейността по предотвратяването и противодействието на
незаконния трафик на хора с цел:
1. осигуряване на защита и помощ на жертвите на този трафик, особено на жени
и деца, при пълно зачитане на човешките им права;
2. осъществяване на взаимодействие между държавните и общински органи,
както и между тях и неправителствените организации за противодействие на незаконния '
трафик на хора и формиране на националната политика в тази област.
КОМИСИЯТА ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ.1:
Чл. 1. (1) Този закон урежда:
1. взаимодействието, правомощията и задачите на държавните органи,
осъществяващи дейност в борбата с трафика на хора;
2. статута и задачите на приютите, центровете и комисиите по този закон
за предоставяне на закрила и помощ на жертвите на трафика на хора;
3. мерките за предотвратяване и противодействие на трафика на хора;
4. мерките за закрила и помощ на жертвите на трафика на хора, особено на
жени и деца;
5. предоставянето статут на специална закрила на жертвите на трафика на
хора, които сътрудничат на разследването.
(2) Законът има за цел осигуряване на взаимодействието и координацията
между държавните и общинските органи, както и между тях и неправителствените
организации за предотвратяване и противодействие на трафика на хора и
формиране на националната политика в тази област.
Чл. 2. За осъществяването на дейността и целите по чл. 1 се създават:
1. национална и местни комисии за борба с незаконния трафик на хора;
2. приюти за временно настаняване на жертви на незаконен трафик;
3. центрове за подкрепа и помощ на жертви на незаконен трафик.
КОМИСИЯТА ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ.2:
Чл. 2. За осъществяването на дейността и целите по чл. 1 се създават:
1. национална и местни комисии за борба с трафика на хора;
2. приюти за временно настаняване на жертви на трафика на хора;
3. центрове за закрила и помощ на жертви на трафика на хора.
Чл. 3. (1) За откриване и поддържане на заведенията по чл. 2 точки 2 и 3
съответните ведомства и общините, предвиждат средства по своите бюджети.
(2) Неправителствените организации могат да подпомагат дейността по ал.1 в рамките на управляваните от тях средства
КОМИСИЯТА ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ.З:
Чл. 3. (1) За откриване и поддържане на приютите, центровете и комисиите по
чл. 2 Министерският съвет предвижда средства от държавния бюджет.
(2) Неправителствените организации могат да подпомагат дейността по
ал.1 в рамките на управляваните от тях средства.
ГЛАВА ВТОРА
КОМИСИИ ЗА БОРБА С НЕЗАКОННИЯ ТРАФИК НА ХОРА
КОМИСИЯТА ПРЕДЛАГА НАИМЕНОВАНИЕТО НА ГЛАВА ВТОРА ДА СЕ
ИЗМЕНИ ТАКА:
“КОМИСИИ ЗА БОРБА С ТРАФИКА НА ХОРА”
Чл. 4. (1) Към Министерския съвет се създава Национална комисия за борба с
незаконния трафик на хора, като държавно-обществен консултативен орган.
(2) Председател на националната комисия е заместник министър-
председател, определен от Министерския съвет. В състава на комисията се включват
заместник-министър на външните работи, заместник-министър на труда и социалната
политика, заместник-министър на вътрешните работи, заместник-министър на
правосъдието, заместник-министър на здравеопазването, заместник-министър на
образованието и науката, заместник-председател на Държавната агенция за закрила на
детето, заместник-председател на Комисията за борба с противообществените прояви на
малолетните и непълнолетните, определени от съответните министри и председатели.
(3) В състава на комисията се включват, определените по преценка на
председателя на Върховния касационен съд, главния прокурор и директора на
Националната следствена служба, техни заместници.
(4) В състава на комисията участват представители на българските
юридически лица с нестопанска цел и на международните организации с представителства
в страната, които извършват дейност по предотвратяване на незаконния трафик на хора и
подкрепа на жертвите от него.
(5) Секретар на Националната комисия е ръководителят на
административното звено, определено от Министерския съвет да подпомага дейността и.
(6) Министерският съвет приема правилник за дейността и организацията на
работа на националната комисия.
КОМИСИЯТА ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ.4:
Чл. 4. (1) Към Министерския съвет се създава Национална комисия за борба с
трафика на хора, наричана по-нататък “Националната комисия”.
(2) Председател на Националната комисия е заместник министър-
председател, определен от Министерския съвет. В състава на комисията се включват
заместник-министър на външните работи, заместник-министър на труда и
социалната политика, заместник-министър на вътрешните работи, заместник-
министър на правосъдието, заместник-министър на здравеопазването, заместник-
министър на образованието и науката, заместник-председател на Държавната
агенция за закрила на детето, заместник-председател на Комисията за борба срещу
противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, определени от
съответните министри и председатели.
(3) В състава на Националната комисия се включват, определените от
председателя на Върховния касационен съд, главния прокурор и директора на
Националната следствена служба, техни заместници.
(4) В заседанията на Националната комисия могат да участват
представители на юридически лица с нестопанска цел и международни организации
с представителства в страната, които извършват дейност по предотвратяване на
трафика на хора и закрила на жертвите от него.
(5) При осъществяване на своята дейност Националната комисия се
подпомага от администрация, която се ръководи от секретар, назначен от
председателя на Националната комисия.
(6) Министерският съвет приема правилник за организацията и
дейността на Националната комисия.
Чл. 5. (1) По предложение на Националната комисия, Министерския съвет създава
към някои от общините в страната, местни комисии за борба с незаконния трафик на хора,
наричани по-долу “местни комисии”. Седалищата им се определят с решение на
Министерския съвет.
(2) Съставът на местните комисии по ал. 1 е от 3 до 7 души и се определя
със заповед на кмета. За председател се определя заместник-кмет. В комисиите се
включват представители на общинската администрация, отговарящи за проблемите на
образованието, здравеопазването и социалната политика, на местната комисия за борба с
противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, отделите за закрила на
детето към общинските служби за социално подпомагане, на полицията, на
неправителствените организации, както и педагози, психолози, юристи, лекари и др. На
заседанията на местните комисии присъства и представител на районната прокуратура.
(3) При необходимост в местните комисии се назначава секретар.
Възнаграждението на секретаря се определя от кмета.
(4) Издръжката на местните комисии се осигурява от бюджетите на
съответните общини.

КОМИСИЯТА ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ.5:
Чл. 5. (1) Националната комисия създава към някои от общините в страната,
местни комисии за борба с трафика на хора, наричани по-нататък “местните
комисии”. Седалищата им се определят с решение на Националната комисия.
(2) Съставът на местните комисии по ал. 1 е от 3 до 7 членове и се
определя със заповед на кмета. За председател се определя заместник-кмет. В
местните комисиите се включват представители на общинската администрация,
отговарящи за проблемите на образованието, здравеопазването и социалната
политика, на местната комисия за борба срещу противообществените прояви на
малолетните и непълнолетните, отделите за закрила на детето в дирекции
“Социално подпомагане”, на полицията, на неправителствените организации, както
и педагози, психолози, юристи, лекари и др. На заседанията на местните комисии
участва и прокурор от районна прокуратура.
(3) При необходимост в местните комисии се назначава секретар.
Възнаграждението на секретаря се определя от кмета.
(4) Издръжката на местните комисии се осигурява от бюджета на
Националната комисия.
Чл. 6. Председателят на Националната комисия представя в Министерския съвет
ежегоден доклад за дейността и. Местните комисии ежегодно отчитат дейността си пред
кмета и пред Националната комисия.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛЯ ЗА ЧЛ.6.
Чл. 7. Националната комисия :
1. съдейства за организиране на координацията и взаимодействието между
отделните ведомства и организации по приложението на този закон;
2. съдейства за осъществяване на държавната политика и определяне на
национална стратегия в областта на противодействието на незаконния трафик на хора;
3. ежегодно разработва и представя за утвърждаване от Министерския съвет
национална програма за превенция на незаконния трафик на хора и подкрепа на
жертвите;
4. създава организация за проучване, анализ и статистическа отчетност на
данните във връзка с незаконния трафик на хора;
5. съдейства за осъществяване на международното сътрудничество за
предотвратяване и противодействие на незаконния трафик на хора;
6. организира провеждането на информационни, разяснителни и
образователни кампании за потенциалните жертви на незаконен трафик;
7. разработва програми за обучение на служителите, натоварени с
изпълнение на функции във връзка с предотвратяването и противодействието на
незаконния трафик на хора;
8. ръководи и контролира дейността на местните комисии и центровете за
подкрепа и помощ на жертвите на незаконен трафик.
КОМИСИЯТА ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ.7:
Чл. 7. Националната комисия :
1. организира и координира взаимодействието между отделните
ведомства и организации по прилагането на закона;
2. определя и ръководи прилагането на националната политика и
стратегия в областта на противодействието на трафика на хора;
3. ежегодно разработва и представя за утвърждаване от Министерския
съвет национална програма за предотвратяване и противодействие на трафика на
хора и закрила на жертвите му;
4. създава организация за проучване, анализ и статистическа отчетност
на данните във връзка с трафика на хора;
5. участва в международното сътрудничество за предотвратяване и
противодействие на трафика на хора;
6. организира провеждането на информационни, разяснителни и
образователни кампании за лица от рисковите групи на трафика на хора;
7. разработва програми за обучение на служители за изпълнение на
функции във връзка с предотвратяването и противодействието на трафика на хора;
8. ръководи и контролира дейността на местните комисии и центровете
за закрила и помощ на жертвите на трафика на хора.
9. регистрира физически лица и юридически лица с нестопанска цел,
които предоставят подслон на жертвите на трафика на хора.
Чл. 8. Местните комисии:
1. съдействат за осигуряване на взаимодействие между структурите на
отделните ведомства и организации в региона, по приложението на този закон;
2. съдействат за осъществяване на държавната политика и стратегия в
областта на борбата с незаконния трафик на хора;
3. съдействат за осъществяване изпълнението на националната програма за
превенция на незаконния трафик на хора и подкрепа на пострадалите;
4. подпомагат организацията за проучване, анализ и статистическа отчетност
на данните във връзка с незаконния трафик на хора;
5. подпомагат международното сътрудничество за предотвратяване и
противодействие на незаконния трафик на хора;
6. организират провеждането на информационни, разяснителни и
образователни кампании за потенциалните жертви на незаконен трафик в региона;
7. реализират програми за обучение на служителите натоварени с
изпълнение на функции във връзка с предотвратяването и противодействието на
незаконния трафик на хора в региона.
КОМИСИЯТА ПРЕДЛАГА СЛЕПНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ.8:
Чл. 8. Местните комисии:
1. организират и координират взаимодействието между отделните
ведомства и организации в региона по прилагането на закона;
2. осъществяват държавната политика и стратегия в областта на
борбата с трафика на хора на територията на региона;
3. осъществяват изпълнението на националната програма за
предотвратяване и противодействие на трафика на хора и закрила на пострадалите
на територията на региона;
4. подпомагат организацията за проучване, анализ и статистическа
отчетност на данните във връзка с трафика на хора;
5. участват в международното сътрудничество за предотвратяване и
противодействие на трафика на хора;
6. организират провеждането на информационни, разяснителни и
образователни кампании за лицата от рисковите групи на трафика на хора в
региона;
7. реализират програми за обучение на служители за изпълнение на
функции във връзка с предотвратяването и противодействието на трафика на хора
в региона.
ГЛАВА ТРЕТА
ПРИЮТИ ЗА ВРЕМЕННО НАСТАНЯВАНЕ И ЦЕНТРОВЕ ЗА ПОДКРЕПА И
ПОМОЩ НА ЖЕРТВИ НА НЕЗАКОНЕН ТРАФИК
КОМИСИЯТА ПРЕДЛАГА НАИМЕНОВАНИЕТО НА ГЛАВА ТРЕТА ДА СЕ
ИЗМЕНИ ТАКА:
“ПРИЮТИ ЗА ВРЕМЕННО НАСТАНЯВАНЕ И ЦЕНТРОВЕ ЗА
ЗАКРИЛА И ПОМОЩ НА ЖЕРТВИТЕ НА ТРАФИКА НА ХОРА”
Чл. 9. (1) Приютите за временно настаняване на жертвите на незаконен трафик се
създават:
1. от общините по решение на Министерския съвет;
2. от физически и юридически лица, след получаване на лиценз при
условията и по реда, определени с правилника по чл. 11.
(2) В приютите се приемат лица, които са заявили, че са жертви на незаконен
трафик на хора. Приемането се извършва по тяхно искане за срок до 10 дни при условията
и по реда, определени с правилника по чл.11.
(3) Срокът по ал. 2 може да бъде продължен с 30 дни по предложение на
местните комисии, органите на досъдебното производство или съда, когато лицето е
изявило желание за това.
КОМИСИЯТА ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ.9:
Чл. 9. (1) Приютите за временно настаняване на жертвите на трафика на хора
се откриват:
1. от Националната комисия по предложение на местните
комисии или общините;
2. от физически лица и юридически лица с нестопанска цел, които
предоставят подслон на жертвите на трафика на хора, след вписване в регистър към
Националната комисия при условия и по ред, определени с правилника по чл.12.
(2) В приютите се приемат лица, които са заявили, че са жертви на
трафика на хора. Приемането се извършва по тяхно искане за срок до 10 дни при
условията и по реда, определени с правилника по чл.12.
(3) Срокът по ал. 2 може да бъде продължен с 30 дни по предложение на
местните комисии, органите на досъдебното производство или съда, когато лицето е
изявило желание за това.
Чл. 10. Приютите за временно настаняване изпълняват следните основни задачи:
1. осигуряват цивилизовани условия за пребиваване и лична хигиена;
2. предоставят на настанените лица храна и медикаменти ;
3. обезпечават неотложната медицинска и психологическа помощ;
4. подпомагат настанените лица за установяването на контакт с техните
близки, както и със специализираните ведомства и организации.
КОМИСИЯТА ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКНИЯ НА ЧЛ.10:
Чл. 10. Приютите за временно настаняване:
1. осигуряват нормални условия за пребиваване и лична хигиена;
2. предоставят на настанените лица храна и медикаменти ;
3. обезпечават неотложна медицинска и психологическа помощ;
4. подпомагат настанените лица за установяването на контакт с
техните близки, както и със специализираните ведомства и организации.
Чл. 11. Редът за създаването на приютите по чл.9 ал.1, организацията на работата
им, управлението и контролът се уреждат с правилник, приет от Министерския съвет.
КОМИСИЯТА ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ.11, КОЙТО
СТАВА ЧЛ. 12. А ЧЛ. 12 СТАВА ЧЛ. 11:
Чл. 12. (1) Редът за откриване на приютите по чл. 9, ал.1 и центровете по чл.
11, организацията на работата им, управлението и контролът се уреждат с
правилник, приет от Министерския съвет.
(2) Средствата за функциониране на приютите по чл. 9, ал.1, т.1 се
осигуряват от бюджета на Националната комисия.
Чл. 12. (1) Към местните комисии се създават центрове за подкрепа и помощ на
жертви на трафик, наричани по-долу центрове.
(2) Центровете изпълняват следните основни задачи:
1. предоставят информация относно административните и съдебни
процедури, които уреждат подпомагането и защитата на жертви на незаконен трафик, на
разбираем за тях език;
2. осигуряват специализирана психологическа и медицинска помощ;
3. подпомагат реинтегрирането на жертвата в семейната и социална среда.
(3) Средствата за функциониране на центровете се осигуряват от бюджетите на съответните общини.
КОМИСИЯТА ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ.12. КОЙТО
СТАВА ЧЛ. 11;
Чл. 11. (1) Към местните комисии се създават центрове за закрила и помощ на
жертвите на трафика на хора, наричани по-нататък “центровете”.
(2) Центровете:
1. предоставят информация относно административните и съдебните
процедури, които уреждат подпомагането и защитата на жертвите на трафика на
хора, на разбираем за тях език;
2. осигуряват специализирана психологическа и медицинска помощ;
3. подпомагат реинтегрирането на жертвата в семейната и социална среда.
(3) Средствата за функциониране на центровете се осигуряват от бюджета на Националната комисия.
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ И ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА НЕЗАКОННИЯ ТРАФИК НА
ХОРА
КОМИСИЯТА ПРЕДЛАГА НАИМЕНОВАНИЕТО НА ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
ДА СЕ ИЗМЕНИ ТАКА:
“ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ И ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА ТРАФИКА НА ХОРА”
Чл. 13. Националната комисия организира и координира дейността на отделните
ведомства и организации по предотвратяване и противодействие на незаконния трафик на

хора, съобразно компетенциите и в съответствие с утвърдената от Министерския съвет национална програма по чл.7 точка 3.
КОМИСИЯТА ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ.13:
Чл. 13. Националната комисия организира и координира дейността на
отделните ведомства и организации по предотвратяване и противодействие на
трафика на хора в съответствие с утвърдената от Министерския съвет национална
програма по чл.7, т. 3.
Чл. 14. За осъществяване на дейността по чл.13 Националната комисия:
1. Инициира и участва в разработването и провеждането на мерки, насочени
към създаване на равни социално-икономически възможности за рисковите групи, които
включват:
а/ създаване на условия за интегриране в пазара на труда на лицата от
рискови райони и рискови групи;
б/ програми за микрокредитиране;
в/ програми за стимулиране на работодателите, които наемат на работа
лица от рискови групи.
2. Осигурява информираност на обществото относно:
а/ рисковите ситуации, при които гражданите могат да станат обект на
незаконен трафик;
б/ защитата, която държавата и специализираните организации осигуряват на жертвите на незаконен трафик;
в/ наказателните и административни мерки, които държавата предприема
за борба с незаконния трафик на хора.
3. Инициира и участва в разработването и прилагането на:
а/ общообразователни програми в училищата за родители и ученици;
б/ общообразователни програми за безработни и малограмотни граждани
в/ образователни програми сред рисковите групи и в рискови региони;
г/ образователни програми за жертви на трафик.
КОМИСИЯТА ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ.14:
Чл. 14. За осъществяване на дейността по чл.13 Националната комисия:
1. предприема и участва в разработването и провеждането на мерки,
насочени към създаване на равни социално-икономически възможности за
рисковите групи, които включват:
а/ създаване на условия за интегриране в пазара на труда на лицата
от рискови райони и рискови групи;
б/ програми за микрокредитиране;
в/ програми за стимулиране на работодателите, които наемат на
работа лица от рискови групи;
2. осигурява информираност на обществото за:
а/ рисковите ситуации, при които гражданите могат да станат обект
на трафика на хора;
б/ защитата, която държавата и специализираните организации
осигуряват на жертвите на трафика на хора;
в/ наказателните и административните мерки, които държавата
предприема за борба с трафика на хора;
3. предприема и участва в разработването и прилагането на:
а/ общообразователни програми в училищата за родители и ученици;
б/ общообразователни програми за безработни и малограмотни граждани
в/ образователни програми сред рисковите групи и в рискови региони
г/ образователни програми за жертви на трафика на хора.
ГЛАВА ПЕТА
ЗАКРИЛА И ПОДКРЕПА НА ЖЕРТВИТЕ НА НЕЗАКОННИЯ ТРАФИК НА ХОРА
КОМИСИЯТА ПРЕДЛАГА НАИМЕНОВАНИЕТО НА ГЛАВА ПЕТА ДА СЕ
ИЗМЕНИ ТАКА:
“ЗАКРИЛА И ПОМОЩ НА ЖЕРТВИТЕ НА ТРАФИКА НА ХОРА”
Чл. 15. Лицата, които са жертви на незаконен трафик, се ползват с пълната
подкрепа на държавните органи, комисиите, центровете и приютите, съобразно
компетенциите им по този закон.
КОМИСИЯТА ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ.15:
Чл. 15. Държавните органи, комисиите, центровете и приютите в рамките на
своята компетентност са длъжни да оказват закрила и помощ на лицата, които са
жертва на трафика на хора.
Чл. 16. Дипломатическите и консулските представителства на Република България
в чужбина, оказват помощ и съдействие на българските граждани, жертви на незаконен
трафик, за завръщането им в страната в рамките на правомощията си и в съответствие със
законодателството на съответната чужда държава.
КОМИСИЯТА ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ.16:
Чл. 16. Дипломатическите и консулските представителства на Република
България в чужбина, оказват помощ и съдействие на българските граждани, жертви
на трафика на хора, за завръщането им в страната.
Чл. 17. Консулските служби при посолствата на Република България в чужбина,
съвместно с органите на Министерство на вътрешните работи, съдействат за бързото и
своевременно издаване на документи за самоличност на български граждани, станали
жертва на незаконен трафик.

КОМИСИЯТА ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ.17:
Чл. 17. Консулските служби при посолствата на Република България в
чужбина, съвместно с органите на Министерство на вътрешните работи, съдействат
за бързото и своевременно издаване на документи за самоличност на български
граждани, станали жертва на трафика на хора.
Чл. 18. (1) Дипломатическите и консулските представителства на Република
България разпространяват до заинтересованите лица и рискови групи информационни
материали за правата на жертвите на трафик на хора, в съответствие с българското
законодателство и законите на съответната чужда държава.
(2) Дипломатическите и консулските представителства на Република
България предоставят информация на органите на съответната чужда държава за
българското законодателство в областта на борбата с незаконния трафик на хора.
КОМИСИЯТА ПРЕДЛАГА ГЛЕДНАТА РЕЛАКЦИЯ НА ЧЛ.18:
Чл. 18. (1) Дипломатическите и консулските представителства на Република
България разпространяват до заинтересованите лица и рискови групи
информационни материали за правата на жертвите на трафика на хора.
(2) Дипломатическите и консулските представителства на Република
България предоставят информация на органите на съответната чужда държава за
българското законодателство в областта на борбата с трафика на хора.
Чл. 19. Обменът на информация и сътрудничество с компетентните органи на
други държави, международните и регионални организации, се извършва в съответствие с
действащото законодателство и международните договори и спогодби по които Република
България е страна.
КОМИСИЯТА ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ.19:
Чл. 19. Обменът на информация и сътрудничеството с компетентните органи
на други държави и международните организации, се извършва в съответствие с
действащото законодателство и международните договори, по които Република
България е страна.
Чл. 20. На жертвите на незаконен трафик на хора се осигурява анонимност, а
данните за самоличността им са защитени с този закон.
КОМИСИЯТА ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ.20:
Чл. 20. На жертвите на трафика на хора се осигурява анонимност и защита на
данните за самоличност.
Чл. 21. При постъпване на информация за дете - жертва на незаконен трафик на
хора, органите по чл. 2 са длъжни да уведомят незабавно Държавната агенция за закрила
на детето, която предприема съответните мерки за предоставяне на защита и подкрепа
при условията и по реда на Закона за закрила на детето.
КОМИСИЯТА ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ.21:
Чл. 21. При постъпване на информация за дете - жертва на трафика на хора,
органите по чл. 2 са длъжни да уведомят незабавно Държавната агенция за закрила
на детето, която предприема съответните мерки по Закона за закрила на детето.
Чл. 22. Децата - жертва на незаконен трафик на хора се настаняват в самостоятелни
помещения, отделно от пълнолетните лица.
КОМИСИЯТА ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ.22:
Чл. 22. Децата - жертва на трафика на хора се настаняват в самостоятелни
помещения, отделно от пълнолетните лица.
Чл. 23. На децата - жертва на незаконен трафик на хора се осигурява образование в
държавните или общинските училища в страната при условията и по реда на Закона за
народната просвета.
КОМИСИЯТА ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ.23:
Чл. 23. На децата - жертва на трафика на хора се осигурява обучение в
държавните или общинските училища в страната при условията и по реда на Закона
за народната просвета.
Чл. 24. (1) Органите и заведенията по чл. 2 осигуряват на децата, жертва на
незаконен трафик на хора, които не са придружавани от пълнолетно лице, възможност за
издирване на семействата им в най-кратък срок.
(2) В случаите на ал. 1 специализираните органи по Закона за закрила на
детето, предприемат предвидените мерки за осигуряване на настойничество и
представителство, съобразно компетенциите си.
КОМИСИЯТА ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ.24:
Чл. 24. (1) Органите, приютите и центровете по чл. 2 предприемат незабавни
действия за издирване семействата на деца, жертви на трафика на хора.
(2) В случаите по ал. 1 специализираните органи по Закона за закрила
на детето, предприемат мерки за осигуряване на представителство.
Чл. 25. На лицата, които са жертви на незаконен трафик на хора и са изразили
съгласие да сътрудничат за разкриване на извършителите на трафика, се предоставя
статут на специална закрила за срока на провеждане на наказателното производство, която
включва:
1. предоставяне на разрешение за продължително пребиваване в страната на чужди граждани;
2. продължаване на престоя в приютите.

КОМИСИЯТА ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ.25:
Чл. 25. На лицата, които са жертви на трафика на хора и са изразили съгласие
да сътрудничат за разкриване на извършителите на трафика, се предоставя статут
на специална закрила за срока на провеждане на наказателното производство, която
включва:
1. предоставяне на разрешение за продължително пребиваване в
страната на чужди граждани;
2. продължаване на престоя в приютите.
Чл. 26. (1) Незабавно, след като идентифицират лицата, които са жертви на
незаконен трафик, органите на досъдебното производство са длъжни да ги информират за
възможността да получат специална закрила, ако в едномесечен срок декларират
съгласието си да сътрудничат за разкриване на престъплението.
(2) По предложение на Държавната агенция за закрила на детето, срокът
по ал. 1 може да бъде продължен до 2 месеца, когато лицето, жертва на незаконен трафик
е дете.
КОМИСИЯТА ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ.26:
Чл. 26. (1) След като идентифицират лицата, които са жертви на трафика на
хора, органите на досъдебното производство са длъжни незабавно да ги информират
за възможността да получат специална закрила, ако в едномесечен срок декларират
съгласието си да сътрудничат за разкриване на престъплението.
(2) По предложение на Държавната агенция за закрила на детето,
срокът по ал. 1 може да бъде продължен до 2 месеца, когато лицето, жертва на
трафика е дете.
Чл. 27. Прокурорът се произнася по искането на лицата - жертви на незаконен
трафик, за получаване на статут на специална закрила, по реда на Наказателно-
процесуалния кодекс.
КОМИСИЯТА ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ.27:
Чл. 27. (1) Прокурорът се произнася с постановление по искането на лицето,
жертва на трафика на хора, за предоставяне на статут на специална закрила в 3-
дневен срок от постъпването му.
(2) Отказът за предоставяне на статут по ал. 1 може да се обжалва в 3-дневен
срок пред по-горния прокурор, който е длъжен да се произнесе по жалбата незабавно.
Чл. 28. (1) Разрешението за продължително пребиваване се издава по реда на
Закона за чужденците в Република България от съответните служби за административен
контрол при Министерство на вътрешните работи, въз основа на акта по чл. 27.
(2) За срока на престоя си в страната, лицата, получили разрешение по ал. 1,
се ползват с правата на постоянно пребиваващите по смисъла на Закона за чужденците в
Република България, с изключение на правото по чл. 35, ал. 2 от същия закон.
(3) Разрешение по ал. 1 не се издава на лица, които не притежават
документи за самоличност и отказват съдействие за идентификация на самоличността им.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛЯ ЗА ЧЛ. 28.
Чл. 29. Престоят в приютите се продължава в съответствие със срока, определен в
акта по чл. 27 и не може да надвишава срока за приключване на наказателното
производство.
КОМИСИЯТА ПОДКРЕПЯ ТЕКСТА НА ВНОСИТЕЛЯ ЗА ЧЛ. 29.
Чл. 30. Статутът на специална закрила се прекратява от органа по чл. 27, преди
изтичане на определения от него срок, когато:
1. лицето е подновило контактите си с извършителите на престъплението,
за разкриването на което е декларирало съдействието си;
2. органът по чл. 27 счете, че декларираното съгласие е измамливо;
3. съществува опасност за обществения ред и националната сигурност.
КОМИСИЯТА ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ.30:
Чл. 30. Статутът на специална закрила се прекратява от органа по чл. 27,
преди изтичане на определения от него срок, когато:
1. лицето е подновило контактите си с извършителите на
престъплението, за разкриването на което е декларирало съдействието си;
2. органът по чл. 27 счете, че декларираното съгласие е привидно;
3. съществува опасност за обществения ред и националната сигурност.
(2) В случаите по ал. 1 прокурорът се произнася с постановление, което
подлежи на обжалване в 3-дневен срок пред по-горния прокурор, който се произнася
по жалбата незабавно.
Чл. 31. Предоставянето на защита на свидетеля по реда на чл. 97а от Наказателно-
процесуалния кодекс не е пречка за жертвите на незаконен трафик на хора да придобият и
статута на специална закрила по този закон.
КОМИСИЯТА ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ.31:
Чл. 31. Предоставянето на защита на свидетеля по реда на чл. 97а от
Наказателно-процесуалния кодекс не е пречка за жертвите на трафика на хора да
придобият и статута на специална закрила по този закон.
ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 1. По смисъла на този закон:
1. ’’незаконен трафик на хора” означава набирането, транспортирането,
прехвърлянето, укриването или приемането на хора, независимо от изразената от тях воля,
чрез използване на принуда, отвличане, противозаконно лишаване от свобода, измама,
злоупотреба с власт, злоупотреба с положение на зависимост или чрез даване, получаване
или обещаване на облаги, за да се получи съгласието на лице, упражняващо контрол върху
друго лице, когато се извършва с цел експлоатация;
2. ’’експлоатация” означава противозаконно използване на хора за разврат, за
отнемане на телесни органи, за осъществяване на принудителен труд, за поставяне в
робство или в положение сходно с робството;
3. ’’дете” е всяко физическо лице до навършването на 18 години.
4. ’’жертва” е всяко лице, което е било обект на незаконен трафик на хора.
5. ’’рискова група” означава група от лица, които поради възрастта си, пола,
социалния статус или разположението на района, в който живеят, са потенциални жертви
на деяния по т. 1.
6. ’’рисков район” е район, в който са съсредоточени групи по т. 5.
КОМИСИЯТА ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА S 1:
§ 1. По смисъла на този закон:
1. ’’трафик на хора” означава набирането, транспортирането,
прехвърлянето, укриването или приемането на хора, независимо от изразената от тях
воля, чрез използване на принуда, отвличане, противозаконно лишаване от свобода,
измама, злоупотреба с власт, злоупотреба с положение на зависимост или чрез
даване, получаване или обещаване на облаги, за да се получи съгласието на лице,
упражняващо контрол върху друго лице, когато се извършва с цел експлоатация;
2. ’’експлоатация” означава противозаконно използване на хора за
разврат, за отнемане на телесни органи, за осъществяване на принудителен труд, за
поставяне в робство или в положение сходно с робството;
3. набирането, транспортирането, прехвърлянето, укриването или
приемането на деца с цел експлоатация се счита за трафик на хора независимо дали
са осъществени чрез средствата, посочени в т.1;
4. ’’дете” е всяко физическо лице до навършването на 18 години;
5. ’’жертва” е всяко лице, което е било обект на трафика на хора;
6. ’’рискова група” означава група от лица, които поради възрастта си,
пола, социалния статус или разположението на района, в който живеят, са
потенциални жертви на деяния по т. 1;
7. ’’рисков район” е район, в който са съсредоточени групи по т. 6.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 2. Изпълнението на закона се възлага на министъра на правосъдието, на
министъра на финансите, на министъра на вътрешните работи, на министъра на външните
работи, на министъра на труда и социалната политика, на министъра на здравеопазването
и на министъра на образованието и науката.
КОМИСИЯТА ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА § 2;
§ 2. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет.
§ 3. Настоящият закон влиза в сила от 01.01.2004 година.
КОМИСИЯТА ПРЕДЛАГА СЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА § 3:
§ 3. Разпоредбата на чл. 3, ал.1 влиза в сила от 01.01.2004 г.