ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси
ОТНОСНО: Законопроектите за адвокатурата № 254-01-116, внесен от Борислав
Ралчев и група народни представители и № 354-01-61 внесен от Камелия
Методиева Касабова и група народни представители - приет от КПВ на 3.06.04 г.
ОБЩ ПРОЕКТ

---

ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси
ОТНОСНО: Законопроектите за адвокатурата № 254-01-116, внесен от Борислав
Ралчев и група народни представители и № 354-01-61 внесен от Камелия
Методиева Касабова и група народни представители - приет от КПВ на 3.06.04 г.
ОБЩ ПРОЕКТ
Глава първа
Общи положения
Чл. 1. Този закон урежда придобиването и загубването на адвокатски права,
упражняването и организацията на адвокатската професия, както и учредяването и
прекратяването на адвокатски сдружения.
Чл.2 (1) Упражняването на адвокатска професия е дейност, предвидена в
Конституцията, за правно съдействие и защита на свободите, правата и законните
интереси на физическите и юридическите лица. Тя се осъществява в съответствие с
принципите на независимост, изключителност, самоуправление и самоиздръжка.
(2) При упражняването на адвокатска професия адвокатът се ръководи от
законните интереси на клиента, които е длъжен да защитава по най-добрия начин



със законни средства.
Чл. 3.(1). Адвокатска професия може да упражнява само адвокат, практикуващ
самостоятелно или в сдружение по този закон.
(2) . Адвокат може да бъде само лице, вписано в списъка на адвокатската колегия и положило клетва.
Глава втора
Придобиване права на адвокат
Чл. 4. (1) Всеки дееспособен български гражданин може да стане адвокат, ако
отговаря на следните условия:
1. да има завършено виеше юридическо образование:
2. да има придобита юридическа правоспособност;
3. да има най-малко две години юридически стаж;
4. да е положил предвидения в този закон изпит, освен в случаите на чл.6, ал.3;
5. да притежава необходимите нравствени и професионални качества за
упражняване на адвокатската професия.
(2) Придобилият юридическа правоспособност, който няма две години юридически
стаж, може да упражнява дейност като помощник-адвокат при условията на този
закон.
Чл. 5.(1) Не може да бъде адвокат:
1. осъденият като пълнолетен на лишаване от свобода за умишлено престъпление
от общ характер;
2. лице, поставено под запрещение или страдащо от душевна болест, която
представлява трайна пречка за упражняване на адвокатската професия.
(2) Не може да бъде вписано като адвокат лице, което е:
1. търговец, управител в търговско дружество и изпълнителен директор на
акционерно дружество;
2. държавен служител;
3. работи по трудово правоотношение, освен ако е преподавател по правни науки
във виеше училище или научен сътрудник по правни науки в научен институт;
4. освободено от длъжност съдия, прокурор, следовател при условията на чл.129,
ал.3, т.5 от Конституцията или е дисциплинарно уволнено от длъжност съдия по
вписвания, съдия-изпълнител, юрисконсулт и дознател, ако не са изтекли две
години от датата на освобождаване от длъжност;
5. лишено от правоспособност като нотариус - за срока на лишаването.
(3) Лицата по ал. 1 могат да подават молба за вписване и преди да са отпаднали
пречките по ал. 2, но вписването се извършва след отпадането на пречките.



(4) Народните представители, преподавателите по правни науки във висшите
училища и научните сътрудници по правни науки в научните институти се вписват
и упражняват адвокатска професия без да напускат работата или длъжността си.
Чл. 6.(1) Кандидатът за адвокат подава молба до адвокатския съвет за приемане
в адвокатската колегия, като прилага съответните документи.
(2) Адвокатският съвет проверява дали са налице предпоставките за придобиване
на права на адвокат и в едномесечен срок от подаване на молбата се произнася с
мотивирано решение за вписване или за допускане до изпит. Непроизнасянето в
срок се смята за мълчалив отказ.
(3) Без полагане на изпит се вписват кандидатите - преподаватели по правни науки
във висшите училища, научните сътрудници по правни науки в научните
институти и тези, които имат юридически стаж повече от пет години.
Чл.7 (1) Решението на адвокатския съвет по чл.6, ал.2 се съобщава писмено на
кандидата и на контролния съвет на адвокатската колегия.
(2) Решението или мълчаливият отказ на адвокатския съвет могат да се обжалват от
кандидата и от контролния съвет чрез адвокатския съвет пред Висшия адвокатски
съвет в четиринадесетдневен срок от съобщението или от изтичане на срока по
чл.6, ал.2.
(3) Жалбата се изпраща от адвокатския съвет на Висшия адвокатски съвет в
тридневен срок от постъпването й.
(4) Висшият адвокатски съвет разглежда жалбата по същество и се произнася с
решение в едномесечен срок от постъпването й. Непроизнасянето в срок се смята
за мълчалив отказ.
(5) Решението или мълчаливият отказ на Висшия адвокатски съвет подлежи на
обжалване от кандидата и от Висшия контролен съвет в четиринадесетдневен срок
от получаване на съобщението или от изтичането на срока по предходната алинея
пред Върховния касационен съд.
(6) Жалбата се подава чрез Висшия адвокатски съвет, който в тридневен срок
изпраща цялата преписка на Върховния касационен съд.
(7) Върховният касационен съд разглежда жалбата в три членен състав, в открито
съдебно заседание с призоваване на кандидата и Висшия адвокатски съвет и се
произнася с решение, което е окончателно.
Чл. 8. (1) Изпитът по чл.4, ал.1, т.4 се провежда на две сесии годишно пред
комисия, назначена от Висшия адвокатски съвет.



(2) Редът за провеждане на изпита се определя с наредба на Висшия адвокатски
съвет.
(3) Изпитът е писмен и устен с оценка “издържал” или “неиздържал”.
Чл.9. (1) Успешно издържалите изпита и лицата по чл. 6, ал.3 се вписват след
полагане на клетва със следното съдържание:
“ Заклевам се да изпълнявам добросъвестно задълженията си като адвокат в
съответствие с Конституцията, законите на Република България и морала, да бъда
достоен за необходимите за професията доверие и уважение и чрез поведението си
при нейното упражняване и в обществото да проявявам уважение към съда и
органите на властта, да защитавам с всички, допустими от закона средства правата
и законните интереси на моите доверители и подзащитни и да не издавам тайните
им. Заклех се.”
(2) Кандидатът полага клетвата в тържествено заседание и подписва клетвен лист.
(3) В четиринадесетдневен срок след полагане на клетвата адвокатът се вписва в
списъка на адвокатската колегия и в Единния регистър на адвокатите при Висшия
адвокатски съвет.
(4) След вписването по предходната алинея в четиринадесетдневен срок
адвокатският съвет издава на всеки адвокат, положил клетва, карта по образец,
установен с решение на Висшия адвокатски съвет.
(5) Адвокатската карта подлежи на ежегодна заверка.
(6) Отказът за вписване или за издаване на адвокатска карта подлежи на обжалване
по реда на чл. 7.
Глава трета
Чуждестранни адвокати
Чл. 10. (1) Гражданин на чужда държава, придобил адвокатска правоспособност съгласно законодателството на страната си, може да се яви пред органите на
съдебната власт на Република България като защитник или повереник на гражданин на своята държава по определено дело заедно с български адвокат в случаите,
когато това е предвидено в договор между българската и съответната чужда държава, или на основата на взаимност, като предварително направи искане за това
пред председателя на Висшия адвокатски съвет.
(2) Държавите, спрямо които има взаимност, се определят от министъра на
правосъдието по искане на председателя на Висшия адвокатски съвет.



(3) Чуждестранният адвокат подава молба до председателя на Висшия адвокатски
съвет, в която посочва името на лицето, което ще представлява, номера на делото и
пред кой орган на съдебната власт ще го представлява, името на българския
адвокат, с който ще се яви, като прилага удостоверение за адвокатска
правоспособност съгласно законодателството на своята държава.
(4) Председателят на Висшия адвокатски съвет се произнася с мотивирано решение
в седемдневен срок от постъпване на молбата.
(5) Решението, с което се отказва молителят да бъде допуснат като защитник или
повереник на свой съгражданин пред орган на съдебната власт, може да се обжалва
в четиринадесетдневен срок от узнаването пред Върховния касационен съд.
Чл.11. Гражданин на държава - член на Европейския съюз, придобил
адвокатска правоспособност съгласно нейното законодателство, може да
упражнява адвокатска професия на територията на Република България под
формата на еднократно оказване на съдействие и защита или при трайно
установяване на територията на Република България.
Чл.12. (1) При еднократно оказване на съдействие и защита чуждестранният
адвокат е равнопоставен на българския адвокат и е длъжен да използва
наименованието, под което упражнява адвокатската професия в държавата, в която
е придобита адвокатската правоспособност.
(2) За осъществяване на представителство пред орган на съдебната власт
чуждестранният адвокат е длъжен да представи удостоверение от Висшия
адвокатски съвет за наличието на адвокатска правоспособност в държавата, в която
е придобита. Удостоверението се издава след предоставяне на доказателства за тази
правоспособност и посочване на съдебен адрес и представител за връчване на
съобщения и призовки на територията на Република България.
(3) Когато по българското законодателство процесуално представителство се
осъществява задължително от адвокат, чуждестранният адвокат може
да предприема действия по процесуално представителство само
съвместно с български адвокат.
(4) Чуждестранният адвокат може да използва кантора на територията на
Република България. В този случай, той е длъжен да уведоми Висшия адвокатски
съвет.
Чл. 13.(1)Чуждестранният адвокат може да се установява трайно на
територията на Република България за упражняване на адвокатска дейност под
наименованието в държавата, в която е придобита адвокатска правоспособност
след вписване в Единния регистър на чуждестранните адвокати.
(2) Кандидатът за вписване по ал. 1 подава молба до Висшия адвокатски съвет, към
която прилага:



1. документ за придобита адвокатска правоспособност в съответната държава -
член на Европейския съюз;
2. документ за издържан изпит по български език по Наредба, издадена от
Министерство на образованието и науката за установяване владеенето на
български език;
3. писмено съгласие от български адвокат, който ще придружава
кандидата в случай на осъществяване на процесуално представителство.
(3) Висшият адвокатски съвет се произнася по молбата с мотивирано решение.
(4) Решението на Висшия адвокатски съвет, с което се отказва вписване в Единния
регистър на чуждестранните адвокати, подлежи на обжалване по реда предвиден в
чл. 7, ал. 4 - 7.
(5) Висшият адвокатски съвет извършва вписването в Единния регистър на
чуждестранните адвокати, упражняващи адвокатска професия под наименованието
в държавата, в която е придобита адвокатска правоспособност на територията на
адвокатската колегия, в четиринадесетдневен срок от влизане в сила на решението
за вписването.
Чл.14. Чуждестранният адвокат, практикуващ под наименованието в
държавата, в която е придобита адвокатска правоспособност може да извършва
дейността по чл. 24, ал. 1 , т. 3 само съвместно с български адвокат.
Чл. 15. След тригодишно упражняване на адвокатска професия под
наименованието на държавата, в която е придобита адвокатска правоспособност
или след успешно полагане на приравнителен изпит, чуждестранният адвокат има
право да поиска вписване в адвокатска колегия в Република България. Вписването
в адвокатска колегия дава на чуждестранния адвокат права на български адвокат.
Чл. 16. За вписване в адвокатска колегия в Република България
чуждестранният адвокат подава молба, към която прилага следните документи:
1. доказателства за придобита адвокатска правоспособност в съответната
държавата;
2. документ за успешно положен изпит по български език;
3. документ за успешно положен приравнителен изпит по българско
право или документи, които доказват тригодишното му упражняване на
адвокатска професия на територията на Република България.
Чл. 17. (1) За вписване на основание тригодишното упражняване на адвокатска
професия на територията на Република България чуждестранният адвокат
представя на адвокатския съвет при колегията, пред която кандидатства,
доказателства за броя и вида на делата, по които е работил в областта на
българското право.
(2) Адвокатският съвет извършва проверка за действителното упражняване на адвокатската професия и при необходимост може да поиска от чуждестранния адвокат допълнителна писмена или устна информация и пояснения при спазване изискванията за поверителност на информацията.



(3) След събеседване с чуждестранния адвокат адвокатският съвет прави оценка на
адвокатската му практика в Република България, на способността му да я
продължи и се произнася с мотивирано решение. Решението подлежи на обжалване
по реда на чл. 7.
(4) При постановяване на решение за вписване в адвокатската колегия,
чуждестранния адвокат полага клетвата по чл. 9, ал. 2 и адвокатският съвет
извършва вписването, като изпраща препис до Висшия адвокатски съвет за
вписване в Единния регистър на българските адвокати.
(5) За вписване на основание приравнителен изпит по българското право,
чуждестранният адвокат представя документ за резултатите от него, издаден от
Комисията по чл. 18.
Чл. 18. (1) Право да се яви на приравнителен изпит по българското право има
чуждестранен адвокат, притежаващ диплома за виеше юридическо образование,
придобита по законодателството на държава - член на Европейския съюз след най-
малко петгодишен срок на обучение.
(2) Целта на изпита е проверка на познанията на чуждестранния адвокат в областта
на българското право.
(3) Приравнителният изпит по българско право се полага пред комисия в състав:
председател - председателят на Висшия адвокатски съвет или определен от него
член на Висшия адвокатски съвет и членове: съдия във Върховния касационен съд,
съдия във Върховния административен съд, прокурор във Върховната касационна
прокуратура и един хабилитиран университетски преподавател по правни науки
(наричана по-нататък Комисията). Членовете на комисията се назначават със
заповед на председателя на Висшия адвокатски съвет.
(4) Приравнителният изпит се провежда на български език в писмена и устна
форама. Оценката от изпита е "издържал" или "неиздаръжал".
(5) За полагане на приравнителния изпит се заплаща такса в размер, определен с
решение на Висшия адвокатски съвет.
(6) Молбата за полагане на приравнителен изпит по българското право се подава до
Комисията чрез Висшия адвокатски съвет, като към нея се прилагат следните
документи:
1. копие от легализиран превод на документ за самоличност;
2. копие от легализиран превод на дипломата или свидетелството за завършено
виеше юридически образование;
3. копие и легализиран превод на документ, удостоверяващ адвокатска
правоспособност в държавата, в която е придобита;
4. мотивационно писмо на български език;
5. документ за платена такса за явяване на изпит.
Чл. 19.(1) Временното или окончателно отнемане на документа за
правоспособност на чуждестранния адвокат от компетентния орган в държавата,
където той е придобил адвокатска правоспособност, автоматично води до



лишаване на чуждестранния адвокат от правото да упражнява адвокатска професия
в Република Блъгария.
(2) Чуждестранният адвокат е длъжен да представя ежегодно до месец март
актуализиран документ, удостоверяващ качеството му “адвокат" в държавата, в
която е придобита адвокатската правоспособност.
Глава четвърта
Помощник - адвокат и адвокатски сътрудник
Чл.20 (1) Правоспособен юрист с юридически стаж под две години, който
отговаря на изискванията по чл. 4 ал. 1 т. 1,2 и 5, спрямо когото не съществуват
пречки по чл. 5 , може да бъде вписан като помощник-адвокат въз основа на
решение на адвокатския съвет.
(2) Решението и мълчаливият отказ за вписване подлежат на обжалване по чл.7.
(3) Помощник-адвокатът упражнява адвокатска дейност под ръководството на
патрон с повече от пет години адвокатска практика или в адвокатско дружество, в
което поне един от съдружниците е с адвокатска практика повече от пет години .
(4) Патронът на помощник-адвоката се определя от адвокатския съвет след вземане
на неговото съгласие и на съгласието на кандидата за помощник-адвокат.
(5) Помощник-адвокатът може да се явява пред орган на съдебната власт само
заедно с патрона си или с адвокат от дружеството с повече от пет години
адвокатска практика.
(6) Стажът като помощник-адвокат се признава за адвокатски стаж, ако помощник-
адвокатът бъде вписан като адвокат по реда на чл. 6.
(7) Помощник-адвокатът няма право да подписва самостоятелно документи.
(8) Към адвокатските колегии се създава и поддържа регистър на помощник-
адвокатите. Вписването на помощник-адвокат се извършва по писмена молба на
патрона, към която се прилага писмена молба на кандидата и документите по чл. 6,
ал. 1. След вписване в регистъра на помощник-адвокатите адвокатският съвет
издава карта на помощник-адвоката .
(9) Един адвокат или едно адвокатско дружество може да има повече от един
помощник-адвокат.
Чл. 21. (1) Назначените по трудов договор от адвокатите и адвокатските
дружества сътрудници имат право на достъп до досиетата на делата и преписките,
образувани от органите на съдебната власт и административните органи, по които
техните работодатели са упълномощени да представляват интересите на клиентите
си. Те могат да си водят бележки по досиетата и да изискват да им бъдат направени
копия от представените по делата документи и доказателства.
(2) Адвокатските сътрудници се вписват в специален регистър към адвокатската
колегия. Вписването се прави по молба на адвоката или адвокатското дружество до



адвокатския съвет. След вписването адвокатският съвет издава карта на адвокат-
ските сътрудници.
(3) Органите на съдебната власт и административните органи са длъжни да оказват
съдействие на адвокатските сътрудници при изпълнение на техните задължения
срещу представяне на картата по предходната алинея.
(4) Адвокатските сътрудници нямат право да преупълномощават трети лица с
правата си по този закон.
Глава пета
Отписване и временно преустановяване упражняването на
адвокатската професия
Чл. 22. (1) Адвокатът се отписва от адвокатската колегия:
1. по негова молба;
2. при наличие или настъпване на обстоятелство, което съставлява пречка по
смисъла на чл. 5;
3. при лишаване от право да упражнява адвокатската професия по чл. 133, ал.1,т.4
и 5;
4. при поставяне под запрещение;
5. при смърт.
(2) В случаите по т. 2 отписването става с решение на адвокатския съвет след
събиране на доказателства и изслушване на адвоката.
(3) Решението за отписване по ал. 1, т. 2-4 подлежи на обжалване по реда на чл. 7.
Чл. 23. (1) Адвокатът временно преустановява упражняването на адвокатската
професия, когато бъде избран на длъжност, която е несъвместима с упражняването
на адвокатската професия, както и поради болест или друга основателна причина.
При временно преустановяване упражняването на адвокатската професия
адвокатът заплаща вноските към адвокатския съвет и Висшия адвокатски съвет
освен в случай на преустановяване поради болест.
(2) Временното преустановяване на упражняването на адвокатска професия, както
и възобновяването й се вписват в Регистъра на адвокатската колегия и в Единния
регистър на адвокатите въз основа на заявление на адвоката.
Глава шеста
Упражняване на адвокатската професия



Чл. 24. (1 )Упражняването на адвокатската професия включва:
1. устни и писмени консултации и становища по въпроси на правото;
2. изготвяне на всякакви книжа - молби, тъжби, заявления, жалби и др., свързани с
възложената от клиента работа;
3. представителство на доверителите и подзащитните и защита на правата и
законните им интереси пред органите на съдебната власт, административните
органи и служби, както и пред физически и юридически лица.
(2) Пред Върховния касационен съд и Върховния административен съд страните
могат да бъдат представлявани и защитавани от адвокати с най-малко петгодишен
юридически стаж.
Чл. 25. (1) Адвокатът представлява своя клиент въз основа на писмено пълно-
мощно.
(2) Упълномощаването пред съд може да бъде извършено и устно в съдебното
заседание. В този случай упълномощаването се вписва в протокол от съдебното
заседание.
(3) Адвокатът може въз основа на устно упълномощаване да извърши неотложни
действия, когато това се налага за запазването на правата и законните интереси на
клиента. Тези действия следва да бъдат потвърдени писмено от упълномощителя.
(4) Адвокатът има право да преупълномощава друг адвокат с правата по
първоначалното пълномощно със съгласието на клиента.
(5) Адвокатът има право да заверява преписи от даденото му пълномощно.
Чл. 26. (1) Клиентът може по всяко време да оттегли пълномощията си от
адвоката.
(2) При неоснователно оттегляне на пълномощията адвокатът има право на
възнаграждение в пълен размер, а при основателно оттегляне се дължи
възнаграждение само за положения труд.
Глава седма
Квалификация
Чл.27. Адвокатите са длъжни да поддържат и повишават квалификацията си.
Чл.28.(1) За поддържане и повишаване на квалификацията на адвокатите
Висшият адвокатски съвет организира Център за обучение на адвокати.
(2) Структурата, организацията, условията, програмите за обучение и финансира-
нето се определят с наредба на Висшия адвокатски съвет.
Глава осма
Права на адвоката



Чл. 29. (1) Пред съда, органите на досъдебното производство,
административните органи и други служби в страната адвокатът е приравнен със
съдията по отношение на дължимото му уважение и му се дължи съдействие като
на съдия.
(2) Ако на адвокат при или по повод упражняване на професията не е оказано
дължимото уважение и съдействие, адвокатският съвет по негово искане или по
свой почин оправомощава един от членовете на колегията да извърши проверка по
случая заедно с представител на съда, органа на досъдебното производство,
административния орган или служба.
(3) Адвокатският съвет уведомява писмено ръководителя на съда, на органа на
досъдебното производство, на административния орган или служба за случая и за
определяне на представител, който да участва в проверката. Ръководителят е
длъжен в седемдневен срок да посочи представител.
(4) Ако в срока по предходната алинея не е определен представител, адвокатският
съвет извършва проверка само чрез своя представител.
Чл. 30.(1) Въз основа на доклада от проверката адвокатският съвет, ако прецени, че е налице виновно поведение, прави предложение за образуване на дисциплинарно производство срещу съдията, прокурора, следователя, дознателя или за налагане на дисциплинарно наказание на длъжностното лице от ръководителя на административния орган или служба.
(2) Налагането или отказът да се наложи дисциплинарно наказание не е пречка
адвокатът да търси отговорност по общия ред.
Чл. 31. Адвокатът има свободен достъп и може да прави справки по дела, да
получава копия от книжа и сведения с предимство в съда, органите на досъдебното
производство, административните органи и други служби в страната и навсякъде,
където е необходимо, само въз основа на качеството си на адвокат, което
удостоверява чрез представяне на адвокатска карта.
Чл. 32. Адвокатът в кръга на работата си има право да заверява преписи от
документи, които са му предоставени във връзка или по повод защитата на правата
и законните интереси на негов клиент. Пред съда и органите на досъдебното
производство, както и пред всички други органи те имат силата на официално
заверени документи.
Чл. 33. (1) Адвокатските книжа, досиета, електронни документи, компютърна
техника и други носители на информация са неприкосновени и не подлежат на
преглеждане, копиране, проверка и изземване.
(2) Кореспонденцията между адвоката и неговия клиент, без оглед на начина, по
който се осъществява, включително по електронен път, не подлежи на преглеж-



дане, копиране, проверка и изземване и не може да бъде използвана като
доказателство.
(3) Разговорите между адвокат и негов клиент не могат да се подслушват и
записват. Евентуално направените записи не могат да се използват като
доказателствени средства и подлежат на незабавно унищожаване.
(4) Адвокатът не може да бъде разпитван в процесуално качество относно:
разговорите и кореспонденцията му с клиент; разговорите и кореспонденцията му с
друг адвокат; делата на клиент; факти и обстоятелства, които е узнал във връзка с
осъществяваната защита и съдействие.
(5) Предходните алинеи се прилагат и по отношение на помощник-адвоката и
адвокатския сътрудник.
Чл. 34.(1) Адвокатът има право да се среща насаме с клиента си, включително
когато той е задържан под стража или лишен от свобода.
(2) По време на срещите адвокатът има право да предава и получава писмени
материали във връзка с делото, съдържанието на които не подлежи на проверка.
(3) Разговорите по време на срещите не могат да се подслушват или записват, но
срещите могат да бъдат наблюдавани.
(4) При свижданията адвокатът се легитимира само с адвокатска карта.
Чл. 35. (1) Защитникът не може да се откаже от поетата защита, освен ако стане
невъзможно да изпълнява задълженията си по независещи от него причини. В
последния случай защитникът е длъжен да уведоми подзащитния си, за да може
той да организира защитата си.
(2) Повереникът може да се откаже от поетата защита по уважителни причини като
уведоми за това доверителя си.
(3) При условията на предходната алинея повереникът не дължи връщане на
полученото възнаграждение.
(4) Когато съдебното производството бъде прекратено по вина на адвоката, без да
може производството да продължи пред съд, друг орган или арбитраж, адвокатът
дължи връщане на изплатеното възнаграждение независимо от другите последици.
(5) Когато се постигне доброволно уреждане на спора или делото приключи със
спогодба, помирение или споразумение между страните внесеното възнаграждение
не се връща.
Чл. 36. (1) Адвокатът има право на възнаграждение за своя труд.
(2) Размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента.
Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от
предвидения в Наредбата на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид
работа.
(3) При липса на договор по искане на адвоката или клиента адвокатският съвет
определя възнаграждение съгласно Наредбата на Висшия адвокатски съвет.



(4) Възнаграждение може да се уговори в абсолютна сума и/или процент върху
определен интерес с оглед изхода на делото, с изключение на възнаграждението за
защита по наказателни дела и по граждански дела с нематериален интерес.
Чл. 37. (1) За вземанията си, произтичащи от неизплатени възнаграждения и
разноски, адвокатът може да се снабди с изпълнителен лист.
(2) Изпълнителният лист се издава от районния съд, въз основа на решение на
адвокатския съвет, препис от сключения договор, заверен от съвета, и писмена
покана до клиента за доброволно изпълнение на вземането.
(3) Оспорването на вземането по изпълнителния лист става по предвидения в
Гражданския процесуален кодекс ред за оспорване на изпълнителни листове,
издадени въз основа на несъдебни актове.
Чл. 38. (1) Адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и
съдействие на:
1. лица, които имат право на издръжка;
2. на материално затруднени лица:
3. на роднини, близки и на друг юрист.
(2) В случаите по ал. 1, ако в съответното производство се присъждат разноски,
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2
и осъжда другата страна да го заплати.
Чл. 39. (1) Паричните средства, които клиентът предоставя за разходване от
адвоката, могат да се внесат в банка по клиентска сметка. Клиентска сметка може
да разкрива както адвокат, така и адвокатско дружество. Сумите по клиентската
сметка не са част от имуществото на адвоката или на адвокатското дружество и не
подлежат на запориране.
(2) Адвокатът има право да удържи от постъпилите от или за неговия клиент
средства, сумата за своите разходи, доколкото те не са покрити от получени аванси,
но е длъжен да представи отчет на клиента.
(3) По клиентската сметка могат да се превеждат суми за:
1. заплащане на разноски , държавни такси и данъци на клиента;
2. заплащане на хонорари на лица, различни от адвоката;
3. извършване на сделки и действия от името и за сметка на клиента съобразно
сключения договор между клиента и адвоката;
4. други цели, предвидени в договора между адвоката и клиента.
(4) За внесените по клиентската сметка средства от всеки клиент се води отделна
партида. До 31 януари на годината, следваща извършването на превод от клиент,
адвокатът е длъжен да представи на клиента отчет за изразходваните средства,
освен ако в договора не е предвидена по-ранна дата.



Глава девета
Задължения на адвоката
Чл. 40. (1) Адвокатът е длъжен да упражнява съвестно своята професия и чрез
своето поведение при нейното упражняване и извън нея да бъде достоен за
необходимите за професията доверие и уважение.
(2) Адвокатът се ръководи от върховенството на закона и е длъжен да защитава
правата и законните интереси на клиента си по най-добрия начин.
(3) Адвокатът е длъжен точно да осведоми своя клиент за неговите права и
задължения.
(4) При или по повод воденето на дела адвокатът не може да си служи със средства
и похвати, които имат за цел създаване на неоправдани пречки от гледна точка на
закона и на адвокатската етика.
(5) Адвокатът е длъжен да бъде безкористен и независим при изпълнение на
професионалните си задължения. Той е длъжен да не допуска въздействие и
влияние при осъществяване на дейността си както от неговите лични интереси,
така и от трети лица и техните интереси.
(6) Адвокатът е длъжен да има кантора в населеното място в района на
адвокатската колегия, чийто член е. Адресът на кантората се заявява за вписване в
адвокатския съвет.
(7) Адвокатът е длъжен да влиза в съдебното заседание, облечен с тога,
изискванията за която се определят с решение на Висшия адвокатски съвет.
Чл. 41. Адвокатът не може да привлича клиенти чрез използването на платени
посредници.
Чл. 42. (1) Адвокатът не може да рекламира своята дейност и да използва
средства за привличане на клиенти, несъвместими с разпоредбите на този закон и с
правилата на адвокатската етика.
(2) Адвокатът има право да уточнява в коя област на правото практикува.
(3) Адвокатът може да посочва правните организации, в които членува,
образованието и професионалния си опит, както и чуждите езици, които владее.
(4) Адвокатът може да поддържа собствена интернет-страница, съдържаща
професионална информация, доколкото тя не противоречи на разпоредбите на този
закон и на правилата на Етичния кодекс.
Чл. 43. (1) Адвокатът не може да поема работа, за изпълнението на която знае
или е бил длъжен да знае, че не притежава необходимите знания и подготовка.
(2) Адвокатът не може да бъде повереник или защитник на страна по дело, по
което е бил съдия, съдебен заседател, прокурор, следовател или е съпруг, роднина
по права линия без ограничение, по съребрена линия до четвърта степен или по
сватовство до трета степен на съдия, съдебен заседател, прокурор или следовател
по делото.



(3) Адвокатът не може да представлява или защитава едновременно и двете страни
по делото, както и да приема едно и също дело от едната и от другата страна
последователно, освен когато страните нямат противоречиви интереси и са дали
своето съгласие. Той не може да представлява или да защитава една от страните и
тогава, когато по същото дело е давал съвети на другата страна.
(4) Съдружниците адвокати не могат да представляват или да защитават и двете
страни. По наказателни дела те не могат да защитават подсъдими с противоречиви
интереси.
(5) Представителство и правни съвети на свързани лица може да се осъществява
само с предварителното им съгласие.
(6) Когато защитава интересите на юридическо лице, адвокатът е длъжен да не
допуска те да бъдат накърнени от противоположни интереси на акционер,
съдружник, управител, директор или друг, свързан с юридическото лице.
Чл. 44. (1) Адвокатът е длъжен да поеме защитата и представителството на
клиент при служебното му назначаване от адвокатския съвет по реда, определен от
този закон, освен в случаите на чл. 43, ал. 1,3-5. Адвокатът е длъжен да води
възложеното дело със същата грижа, както ако е бил упълномощен от клиента.
(2) Определението на съда или постановлението в досъдебното производство за
назначаване на служебен защитник или повереник се съобщава на адвокатския
съвет. Определението трябва да съдържа предмета на делото, цената на иска,
разпоредбата на закона, по която е обвинението, името на клиента, датата на
разглеждане на делото и размера на определеното възнаграждение, който не може
да бъде по-нисък от размера, определен с Наредбата на Висшия адвокатски съвет
по чл. 36, ал. 2.
Чл. 45. (1) Адвокатът е длъжен да пази тайната на своя клиент без ограничение
във времето.
(2) Адвокатът няма право като свидетел да разкрива обстоятелства, които са му
били поверени в качеството му на адвокат от негов клиент или от друг адвокат
относно клиент.
Чл. 46 Адвокатът не може лично, чрез подставено лице или със скрит
пълномощник да сключва каквито и да е сделки със своя доверител относно
предмета на делото.
Чл. 47 (1) Адвокатът е длъжен да пази книжата по делата, по които е бил
повереник или защитник в продължение на пет години от приключването им.
(2) Адвокатът е длъжен да върне на клиента оригиналните документи, които е
получил във връзка с изпълнението на възложената му работа.



Чл. 48 При напускане на колегията адвокатът е длъжен да уведоми писмено
адвокатския съвет, за да бъде заличен от списъка след внасяне на дължимите
вноски към адвокатската колегия и Висшия адвокатски съвет, както и да обяви
начина, по който е приключил изпълнението на задълженията си по поверените му
дела. Едновременно с уведомлението адвокатът връща адвокатската си карта.
Чл. 49 (1) Адвокатът е длъжен ежемесечно да заплаща дължимите вноски към
адвокатския съвет и към Висшия адвокатски съвет.
(2) Адвокатът, който не е изпълнил задължението си по ал. 1 за месеца,
предхождащ изборите за органи на адвокатурата, не може да участва в тези избори
и да бъде избиран в тези органи.
Чл. 50 (1) Адвокатът се застрахова за времето на своята професионална
дейност за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение
на неговите задължения. Адвокатското дружество е длъжно да застрахова
поотделно всеки от съдружниците си.
(2) Минималното задължително застрахователно покритие по застраховките се
определя от Висшия адвокатски съвет.
(3) Висшият адвокатски съвет може да договаря с едно или повече застрахователни
дружества на конкурсна основа общи условия за застраховане на риска
“Професионална отговорност”. Договорените общи условия се свеждат до знанието
на членовете на адвокатските колегии в четиринадесетдневен срок от договарянето
им.
(4) Сключените от адвокати и адвокатски дружества застрахователни договори по
ал. 1 със застрахователи, различни от тези по ал. 3, трябва да осигуряват покритие
не по-малко от това по ал.2.
Чл. 51 За всяко виновно неизпълнение на задълженията си по този закон, по
Етичния кодекс и наредбите на Висшия адвокатски съвет, адвокатът отговаря за
причинените вреди на клиента.
Глава десета
Съвместно упражняване на адвокатската професия
Раздел I
Адвокатско съдружие
Чл. 52. (1) Адвокати и адвокатски дружества могат да обединяват дейността си



чрез договор за съдружие. Към отношенията между тях се прилагат правилата за
гражданско дружество, доколкото разпоредбите на тази глава не предвиждат друго.
В договора се посочват и пределите на обединението.
(2) Може да се сдружават адвокати и адвокатски дружества, вписани в регистрите
на различни адвокатски колегии.
(3) Договорът се сключва в писмена форма и се регистрира в адвокатския съвет. В
договора се посочва задължително общ адрес на съдружниците, който има
значение и на съдебен адрес.
Чл.53. (1) Договорът има действие след регистрирането му в адвокатския съвет.
(2) Отказът на адвокатския съвет да регистрира договора може да се обжалва пред
Висшия адвокатски съвет в 14-дневен срок от деня на заседанието на адвокатския
съвет, в което е постановен. Висшият адвокатски съвет се произнася по жалбата в
тридесет дневен срок. Решението на Висшия адвокатски съвет подлежи на
обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от узнаването му.
(3) В случаите, в които договорът е сключен между адвокати от различни
адвокатски колегии, в него се посочва адвокатския съвет, който ще извърши
регистрацията му.
Чл. 54. (1) Сдружените упражняват адвокатска дейност по начин, който
предполага наличието на общи клиенти, което се счита обявено с регистрацията по
чл. 53.
(2) В книжата си всеки от сдружените адвокати и адвокатски дружества може да
посочва сдружаването с думите “в сдружение” или “в асоциация с”, като изброяват
останалите сдружени адвокати и адвокатски дружества или част от тях.
Чл. 55. Сдружените адвокати и адвокатски дружества не могат да
представляват общи клиенти с противоречиви интереси.
Чл. 56. Прекратяването на договора за съдружие, приемането и напускането на
адвокат или адвокатско дружество се регистрират в адвокатския съвет.
Раздел II
Адвокатско дружество
Чл. 57 (1) Адвокатите могат да образуват адвокатско дружество. Адвокатското
дружество е юридическо лице.
(2) В адвокатското дружество не могат да членуват лица, които не са адвокати.



(3) Адвокат не може да бъде съдружник в повече от едно адвокатско дружество.
Адвокатското дружество и съдружниците в него не могат да представляват
клиенти, които имат противоречиви интереси.
Чл. 58 (1) Адвокатското дружество се учредява с договор между трима или
повече адвокати. Договорът се сключва в писмена форма и съдържа:
1. наименование на дружеството;
2. имената и адресите на канторите на адвокатите - съдружници;
3. седалището и адреса на дружеството;
4. предмет на дейност;
5. вида и размера на вноските на всеки съдружник и оценката за непаричните
вноски;
6. начина на разпределение на приходи и разходи;
7. начина на управление и представителство на дружеството;
8. условията за приемане на нови съдружници;
9. условията за напускане на съдружници;
10. основанията за изключване на съдружник;
11. основанията за прекратяване на дружеството;
12. начина на ликвидация на дружеството.
Чл. 59. (1). В наименованието на дружеството се вписват думите "Адвокатско
дружество" и имената на един или няколко съдружници. Във всички книжа на
дружеството, включително и пълномощните пред съда, задължително се вписват
имената на всички съдружници.
(2) В наименованието на адвокатското дружество не могат да се използват други
имена и думи освен имената на съдружниците.
(3) Когато наименованието съдържа името на съдружник, който напуска, то може
да се запази само с негово съгласие. Когато съдружникът е починал,
наименованието може да се запази със съгласието на неговите наследници.
Чл. 60 (1) Ако съдружниците са вписани в една адвокатска колегия,
седалището на дружеството трябва да е в населено място в нейния район.
(2) Ако съдружниците са адвокати от различни колегии, седалището на
дружеството се определя по общо съгласие на съдружниците в района на една от
колегиите.
(3) Адресът на адвокатското дружество е в населеното място, в което е
управлението на дейността му в района на колегията. В същото населено място
грябва да се намира и кантората на поне един адвокат съдружник..



(4) В районите на други колегии дружеството може да открие кантори. Те подлежат
на вписване в регистъра на адвокатските дружества.
Чл. 61 (1) Адвокатското дружеството се вписва от Адвокатския съвет в
регистър с решение въз основа на заявление, подписано от всички адвокати,
сключили учредителния договор. Към заявлението за вписване се прилага
учредителния договор.
(2) Ако учредителите са вписани в различни колегии, те определят един
адвокатски съвет, в чийто регистър се вписва дружеството. Този адвокатски съвет
трябва да изиска удостоверение по заявлението от адвокатските съвети, в чиито
колегии има вписани съдружници-учредители. Удостоверението трябва да се даде
в четиринадесет дневен срок от получаването на искането за него.
(3) Адвокатският съвет разглежда заявлението в едномесечен срок от подаването
му и се произнася с решение за вписване на дружеството. Непроизнасянето в срок
се смята за мълчалив отказ. Отказът на адвокатския съвет да впише дружеството
подлежи на обжалване от всеки съдружник в четиринадесетдневен срок от деня на
получаването на съобщението чрез посочения в учредителния договор управителен
съвет или управител на дружеството пред Висшия адвокатски съвет.
(4) Висшият адвокатски съвет разглежда жалбата в едномесечен срок с
призоваване на жалбоподателите. Решението на Висшия адвокатски съвет подлежи
на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок по реда на чл.7,
ал.7.
Чл.62 (1) Към окръжните съдилища се води регистър на адвокатските
дружества.
(2) Адвокатското дружество се вписва в регистъра по ал.1 при окръжния съд по
седалището на дружеството, въз основа на писмено заявление на управителния
съвет, към което се прилагат:
1. препис от учредителния договор;
2. трите имена, постоянните адреси и нотариално заверени образци от подписите
на лицето/лицата, които представляват адвокатското дружество;
3. препис - извлечение от регистъра на адвокатите при съответния адвокатски
съвет за адвокатите - съдружници.
4. препис от решението на адвокатския съвет за вписване на адвокатското
дружество.
(3) На вписване в регистъра по ал.1 подлежат следните обстоятелства:
1. данните от учредителния договор по чл.58, ал.1, т.1-5 и т.12;



2. имената на членовете на управителния съвет и на лицето/лицата, които
представляват дружеството.
3. настъпилите промени по т.1 и 2
(4) Решението на съда за учредяване на адвокатските дружества се вписва в
регистъра по ал. 1. От този момент дружеството възниква като юридическо лице.
(5) Действията на учредителите, извършени от името на адвокатското дружество
преди вписването му в окръжния съд, пораждат права и задължения само за лицата,
които са ги извършили и преминават по право върху адвокатското дружество от
момента на възникването му.
(6) Производството по вписването се извършва по реда на глава петдесет и втора
от ГПК.
(7) Преписи от съдебните решения за учредяване на адвокатското дружество, както
и за промяна на обстоятелствата подлежащи на вписване, се представят на
съответния адвокатски съвет, както и на Висшият адвокатски съвет за вписване на
обстоятелствата в регистрите на адвокатските дружества.
(8) Регистърът по ал.7 е публичен.
Чл. 63 (1) Адвокатското дружество може да премести седалището си в друго
населено място, ако съдружник в адвокатското дружество има кантора там. Ако
това населено място е в района на друга адвокатска колегия, адвокатското
дружество е длъжно да подаде заявление за вписване в регистъра на съответния
окръжен съд по новото седалище.
(2) Адвокатският съвет по новото седалище, незабавно уведомява Висшия
адвокатски съвет за отразяване на преместването в единния адвокатски регистър и
адвокатския съвет по старото седалище за заличаване на вписването в неговия
регистър.
Чл. 64 (1) Членуването в адвокатско дружесвто не ограничава адвоката-
съдружник за самостоятелно упражняване на адвокатската професия, ако друго не
е предвидено в договора. В това му качество той има всички права и задължения
съгласно закона.
(2) Съдружникът е длъжен да участва в дейността на дружеството освен ако в
дружествения договор не е предвидено друго.
Чл. 65 Отношенията между съдружниците се уреждат по правилата на чл. 66,
67,69 и 70, доколкото в дружествения договор не е предвидено друго.
Чл. 66 (1) Всеки съдружник е длъжен да внесе в дружеството определената в
учредителния договор първоначална вноска. Съдружник, не е изплатил или внесъл
в определения срок вноската си, дължи законната лихва.



(2) Непаричната вноска, направена от съдружник, заедно с оценката й, направена
от лицензиран оценител, се описват подробно в учредителния договор. Когато
непаричната вноска има за предмет недвижим имот или вещно право върху
недвижим имот, нотариално заверено извлечение от договора се представя за
вписване в службата по вписванията при районния съд по местонахождение на
недвижимия имот. Собствеността върху непаричната вноска преминава върху
дружеството от момента на вписването му в регистъра на съответния адвокатски
съвет, а когато дружеството е вече вписано, от момента на вписване на съответната
промяна.
(3) Всеки съдружник е длъжен да извършва възложената му от дружеството
дейност в изпълнение на сключените от дружеството договори за правна помощ,
съобразно своята професинална квалификация.
Чл. 67 Всеки съдружник има право:
1. на участие в управлението на дружеството;
2. на дял от превишението на приходите над разходите на дружеството в
зависимост от дружествения му дял;
3. да бъде осведомяван за хода на общите работи;
4. да преглежда книжата на дружеството и
5. право на ликвидационен дял.
Чл. 68 (1) Участието на съдружника в дружеството се прекратява:
1. по взаимно съгласие;
2. при смърт или поставяне под запрещение;
3. при лишаване от право да упражнява адвокатската професия по чп.135,
ал.1, т.4 и 5;
4. при отписване от адвокатската колегия;
5. при изключване с решение на общото събрание;
6. с едностранно предизвестие.
(2) Прекратяването на участието е окончателно, когато отписването от колегията е
завинаги. Когато съдружникът е лишен от правата да упражнява адвокатската
професия по чл.133, ал.1, т.4 и 5 за определен срок или е отписан от колегията за
определен срок, прекратяването на участието в дружеството е за същия срок.
(3) При прекратяване на участие в адвокатско дружество, съдружникът или
неговите наследници имат право на ликвидационен дял, съответен на дела от
дружественото имущество и дела от печалбата на дружеството за годината, в която
е настъпила причината за прекратяване на членството.
Чл. 69 (1) Общото събрание се състои от съдружниците и взема решения за:
1. промени в учредителния договор;
2. приемане и изключване на съдружници и за прехвърляне на дружествен
дял;
3. приемане на годишния отчет и баланс, за разпределение на печалбата.



4. избор на управител или управителен съвет измежду съдружниците;
5. за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху
тях;
6. за допълнителни вноски;
7. за всички случаи предвидени в закона.
(2) Общото събрание се свиква от управителя или управителния съвет най-малко
веднъж годишно до 20 януари, или по искане поне на 1/5 от съдружниците.
(3) Свикването става с писмена покана получена най-малко седем дни преди
определената дата, ако не е предвидено друго в учредителния договор. Решенията
на общото събрание се взимат с мнозинство на дяловете на съдружниците. Те могат
да се вземат и неприсъствено при заявено писмено съгласие на всички съдружници.
Чл. 70 (1) Дружеството се управлява от управителен съвет, който се състои от
трима членове, избрани измежду съдружниците за срок от три години.
(2) Управителят или двама от членовете на управителния съвет осъществяват
оперативното управление и го представляват, включително и при сключването на
договори за правна помощ с клиенти.
(3) Управителят или членовете на управителния съвет имат право на
възнаграждение, което се определя при разпределението на печалбата на
дружеството.
(4) Управителят или управителният съвет определят съдружника, на когото се
възлага изпълнението по сключените договори за правна помощ, съобразно
квалификацията и опита, натовареността и възможностите на съдружника. За
възлагането управителят или управителният съвет искат мнението му.
Чл. 71 (1) За защита и представителство пред съда, органите на досъдебното
производство, административните органи и служби, физическите и юридически
лица, клиентът упълномощава дружеството. Управителят на дружеството
преупълномощава един или няколко съдружници.
(2) Доверителят има право да избира и да упълномощава адвокат за процесуално
представителство, независимо от това, че договорът е сключен с адвокатско
дружество.
Чл. 72 (1) Всеки съдружник отговаря лично за вредите, причинени на клиента.
Дружеството отговаря солидарно със съдружника до размера на направените
вноски.
(2) Дружеството сключва застраховка за професионална отговорност на неговите
членове, съгласно чл. 50.
Чл. 73 (1) Ако не е предвидено друго в дружествения договор, дружеството се
прекратява:



1. по решение на съдружниците, взето с мнозинство на дяловете.
2. по решение на адвокатския съвет при системно нарушение на закона, както и
на Етичния кодекс на адвоката от дружеството или негови членове.
(2) При прекратяване на дружеството висящите дела и преписки се разпределят
между съдружниците, за което клиентите се уведомяват незабавно.
Чл. 74 Решенията на общото събрание на дружеството или действията на
управителя или на управителния съвет могат да се обжалват или оспорват от всеки
съдружник в седемдневен срок от вземането пред адвокатския съвет.
Чл. 75 (1) След прекратяване на адвокатското дружество се открива
производство по ликвидация.
(2) Ликвидацията се извършва от управителния орган или от определено от него
лице.
(3) Ако не е определен ликвидатор по ал.2, той се определя от окръжния съд по
седалището на адвокатското дружество.
(4) Ликвидаторът се вписва в регистъра на окръжния съд. Той довършва текущите
дела, събира вземанията, осребрява имуществото и удовлетворява кредиторите.
(5) Имуществото, останало след удовлетворяване на кредиторите се разпределя
между съдружниците.
(6) След удовлетворяване на кредиторите и разпределяне на останалото имущество,
дружеството се заличава от регистъра по искане на ликвидатора.
(7) Решението за заличаване от регистъра се обнародва в Държавен вестник и се
отбелязва в регистъра на съответния съвет на адвокатската колегия.
Раздел III
Договори между адвокати и адвокатски дружества
Чл. 76 Адвокат или адвокатско дружество може да сключи договор за
сътрудничество с друг адвокат или адвокатско дружество. С договора се уговаря
извършването на определена правна работа или се поема съвместно работа по
определени дела.
Чл. 77 (1) Адвокат или адвокатско дружество могат да сключат писмен срочен
или безсрочен договор с друг адвокат за постоянна работа срещу определено
възнаграждение. Ако друго не е уговорено в договора възнаграждението се дължи
месечно.



(2) В случаите, когато договорът предвижда и явяване пред съд, упълномощаването
на адвоката се извършва от адвоката или адвокатскота дружество, сключили
договора. В този случай възложителят извършва преупълномощаване със
съгласието на клиента.
(3) За договора по ал. 1 намират приложение разпоредбите на договора за поръчка.
(4) Във всички случаи договорът по ал. 1 се прекратява с едномесечно писмено
предизвестие.
Глава единадесет
Адвокатска колегия
Раздел I
Общи разпоредби
Чл. 78 (1) Адвокатите членуват в адвокатска колегия.
(2) Адвокатската колегия е юридическо лице и се състои от вписаните в списъка й
адвокати.
(3) Висшия адвокатски съвет с решение определя районите и седалищата на
адвокатските колегии, както и тяхното преобразуване и закриване.
(4) В съдебния район на един окръжен съд има една адвокатска колегия. По
изключение, с решение на Висшия адвокатски съвет, в района на един окръжен съд
може да се определи седалище и на повече от една адвокатска колегия.
Чл. 79 Органи на адвокатската колегия са: Общо събрание. Адвокатски съвет,
Контролен съвет, Дисциплинарен съд и Председател на адвокатската колегия.
Раздел II
Общо събрание на адвокатската колегия
Чл. 80 (1) Общото събрание се състои от адвокатите, вписани в регистъра на
адвокатската колегия.
(2) Общите събрания са редовни и извънредни.
Чл. 81 (1) Редовното общо събрание на колегията се свиква ежегодно в
последната събота и неделя на месец януари.
(2) Общото събрание се свиква от адвокатския съвет чрез покана, публикувана в
Държавен вестник, в която е обявен дневният ред, часът и мястото на провеждане
на събранието. Поканата се публикува най-малко един месец преди провеждане на
събранието.
(3) След публикацията в Държавен вестник по предходната алинея в дневния ред
на Общото събрание задължително се включват въпроси по писмено искане поне
на 1/3 от членовете на колегията, направено най-малко 20 дни преди датата на
общото събрание.



(4) Общото събрание се провежда, ако присъстват лично или чрез адвокат -
пълномощник са представени 2/3 от членовете на колегията. При липса на кворум
събранието се отлага за един час по-късно и се провежда независимо от
присъстващите членове.
(5) Решенията се вземат с обикновено мнозинство.
(6) Гласуването е лично или чрез пълномощник-адвокат, вписан в същата
адвокатска колегия.
Пълномощните трябва да бъдат представени в адвокатския съвет най-рано един ден
преди събранието.
(7) Един адвокат - пълномощник не може да представлява повече от трима членове
на колегията. Пълномощното се представя от упълномощителя в адвокатския съвет
в деня преди събранието или от упълномощения при регистрацията му в деня на
събранието. Списъкът на упълномощителите и на упълномощените се обявява на
мястото на общото събрание.
(8) Решенията се вземат с явно гласуване, освен тези за избор на органи на
адвокатската колегия.
Чл. 82 Редовното общо събрание:
1. разглежда отчета за дейността на адвокатския съвет през отчетната година и
взема решения по него;
2. разглежда доклада на контролния съвет;
3. разглежда отчета на дисциплинарния съд;
4. приема бюджет на съвета на колегията за следващата финансова година;
5. определя броя на членовете на адвокатския съвет, контролния съвет,
дисциплинарния съд и избира адвокатски съвет, председател на адвокатския съвет,
контролен съвет, дисциплинарен съд и председател на дисциплинарния съд;
6. избира делегати за общо събрание на адвокатите в страната;
7. взема решение за разпореждане с недвижими имоти на адвокатската колегия.
Чл. 83 (1) Извънредно общо събрание се свиква по решение на адвокатския
съвет, на контролния съвет или по писмено искане на 1/3 от членовете на
колегията.
(2) Ако адвокатският съвет не свика извънредно общо събрание в
четиринадесетдневен срок от постъпването на искането, то се свиква задължително
от Висшия адвокатски съвет.
(3) Извънредно общо събрание се свиква от адвокатския съвет и се провежда по
реда, определен за свикване и провеждане на редовно общо събрание.
Чл. 84 Всеки член на адвокатската колегия има право да се запознае с проекто-
решенията и мотивите към тях, с решенията и протоколите от общото събрание.



Чл. 85 (1) Решенията на общото събрание могат да се обжалват от всеки,
учавствал в гласуването пред Висшия адвокатски съвет в четиринадесетдневен
срок.
(2) Към жалбата по ал. 1 може да се присъедини всеки адвокат - член на същата
колегия и да я поддържа, включително и ако подателят я оттегли.
(3) До произнасяне по жалбата Висшият адвокатски съвет може да спре
изпълнението на решението на общото събрание.
Раздел III
Адвокатски съвет
Чл. 86 (1) Адвокатският съвет се състои от:
1. при колегии до 100 адвокати - не по-малко от 5 основни и 2 резервни членове;
2. при колегии над 100 адвокати - не по-малко от 7 основни и 2 резервни членове, а
за София - не по-малко от 11 основни и 6 резервни членове:
(2) В основните членове се включва по право и председателят на адвокатския
съвет.
(3) За членове на адвокатския съвет могат да бъдат избирани адвокати, които имат
най-малко 10 години адвокатска практика.
(4) При невъзможност да се изберат членове, отговарящи на изискванията по ал.3.,
е допустимо избирането на членове на адвокатски съвет с най-малко 5 години
адвокатска практика.
Чл. 87 (1) Резервните членове участват в заседанията на адвокатския съвет със
съвещателен глас.
(2) При напускане или отсъствие в продължение на три месеца на редовен член на
адвокатския съвет той се замества с всички права от резервен член, получил най-
голям брой гласове при избора.
Чл. 88 (1) Адвокатският съвет провежда редовно заседание най-малко веднъж в
месеца.
(2) Извънредни заседания се свикват по решение на адвокатския съвет или по
писмено искане на 1/3 от основните членове на съвета, отправено до председателя
на съвета. В случаите по изречение 1 заседанието се свиква в седемдневен срок от
председателя, а при отказ то се свиква от председателя на Висшия адвокатски съвет
и се председателства от негов член.
(3) Заседанието е редовно, ако присъстват 2/3 от членовете на адвокатския съвет.
Решенията се вземат с мнозинство от присъстващите основни членове. При равен
брой гласове решаващ е гласът на председателя.
(4) Адвокатският съвет се произнася с решения, които обявява пред адвокатската
колегия.



(5) Решенията на адвокатския съвет могат да се обжалват в четиринадесетдневен
срок от деня на заседанието по реда на чл. 7 .
Чл. 89 Адвокатският съвет:
1. ръководи работата на адвокатската колегия, свиква общите събрания и
изпълнява техните решения;
2. следи за изпълнението на бюджета на адвокатската колегия;
3. организира и провежда изпита за кандидат адвокати до изпит и вписва
адвокатите и помощник-адвокати;
4. води регистрите на адвокатите, помощник-адвокатите, адвокатските дружества,
на адвокатските сътрудници и на чуждестранните адвокати, допуснати да
упражняват адвокатска професия в Република България под наименованието на
държавата, в която е придобита адвокатска правоспособност;
5. защитава професионалните права, честта и достойнството на членове на
колегията;
6. следи за изпълнение на задълженията на членовете на колегията;
7. възбужда и поддържа дисциплинарно преследване срещу членове на колегията,
като определя за всеки случай обвинител от списък, приет от него;
8. следи за извършване на адвокатска дейност от лица, които не са адвокати;
9. посредничи за решаване на спорове между адвокати и между адвокати и
клиенти;
10. управлява и стопанисва имуществото на адвокатската колегия и се разпорежда
с движими вещи;
11. ръководи и осъществява дейността за повишаване професионалната
квалификация на адвокатите;
12. утвърждава щата на служителите към адвокатския съвет и определя техните
възнаграждения;
13. определя комисии в помощ на дейността си;
14. приема кандидатурите за членове и председател на адвокатския съвет, за
членове и председател на дисциплинарен съд и членове на контролния съвет и
обявява списъка им не по-късно от четиринадесетдневен срок преди датата на
общото събрание. Председателят определя комисия от членове на адвокатския
съвет, която съгласно изискванията на закона изготвя окончателен списък на
кандидатите, който се поставя на видно място в адвокатския съвет не по-късно от
четиринадесетдневен срок преди датата на общото събрание;
15. организира служебната защита;
16. свиква и организира общото събрание на колегията;
17. определя размера на месечната вноска, дължима от адвокатите към колегията;
18.осъществява и други функции, определени от закона;
19. регистрира адвокатските сдружения и организира вписването им в единния
регистър.



Чл. 90 Секретарят на Адвокатския съвет:
1. ръководи дейността по непосредствено изпълнение на решенията на адвокатския
съвет и финансово-стопанската дейност;
2. организира заседанията на адвокатския съвет и подготвя материалите за него;
3. ръководи и организира работата на щатните служители и на помощния персонал;
4. координира дейността на помощните органи на адвокатския съвет;
5. осигурява технически и административно цялата дейност на адвокатската
колегия.
Раздел IV
Председател на адвокатския съвет
Чл. 91(1) За председател на адвокатския съвет се избира адвокат, който има
най-малко 15 години адвокатска практика.
(2) Ако няма кандидат отговарящ на изискването по алинея първа, за председател
може да бъде избран и адвокат с не по-малко от 10 години адвокатска практика.
Чл. 92 Председателят на адвокатския съвет:
1. представлява адвокатската колегия;
2. организира и ръководи цялостната дейност на адвокатския съвет;
3. свиква и председателства заседанията на адвокатския съвет;
Чл. 93(1) При отсъствие на председателя той се замества от заместник-предсе-
дателя. Заместник-председателят или секретарят се заместват по избор от
членовете на адвокатския съвет.
(2) Ако председателят напусне адвокатския съвет, нов председател се избира в
едномесечен срок от извънредно общо събрание.
Раздел V
Контролен съвет
Чл. 94 (1) Контролният съвет се състои от:
1. при колегия до 100 адвокати - не по-малко от 3 членове;
2. при колегия над 100 адвокати - не по-малко от 5 членове.
(2) За членове на контролния съвет могат да бъдат избирани адвокати, които имат
най-малко 10 години адвокатска практика, а за председател - най-малко 15 години
адвокатска практика.
(3) При невъзможност да се изберат членове, отговарящи на изискването на
предходната алинея, е допустимо избирането на членове на контролен съвет с най-
малко 5 години адвокатска-практика и за председател на съвета - с 10 години адво-
сатска практика.



(4) Контролният съвет избира председател от своя състав.
Чл. 95 (1) Контролният съвет следи за правилното упражняване на бюджета и
стопанисването на имуществото на адвокатската колегия, за което изготвя и изнася
доклад пред общото събрание.
(2) Контролният съвет има право да упражнява и текущ контрол, като при
констатирани нарушения изготвя доклад до Висшия адвокатски съвет.
(3) Членовете на контролния съвет могат да участват в заседанията на адвокатския съвет със съвещателен глас.
Раздел VI
Дисциплинарен съд
Чл. 96 (1) Дисциплинарният съд се състои от:
1. при колегия до 100 адвокати - не по-малко от пет членове;
2. при колегия над 100 адвокати - не по-малко от седем членове, а за София -не по-
малко от девет членове.
(2) За членове на Дисциплинарния съд могат да бъдат избирани адвокати, които
имат най-малко десет години адвокатски стаж, а за председател - най-малко
петнадесет години адвокатски стаж.
(3) При невъзможност да се изберат членове, отговарящи на изискванията по
предходната алинея, е допустимо избирането на членове на дисциплинарен съд с
най-малко пет години адвокатски стаж и за председател на съда - с десет години
адвокатски стаж.
Чл. 97 На Дисциплинарния съд като първа инстанция са подсъдни дисциплинарните дела, образувани срещу членовете на адвокатската колегия.
Чл. 98 (1) Дисциплинарният съд заседава в състав : председател и двама членове.
Старшинството им се определя от продължителността на адвокатския им стаж.
(2) Съставите са постоянни и се определят с решение на всички членове на
дисциплинарния съд.
Раздел VII
Избори за органи на адвокатската колегия
Чл. 99 Изборът на адвокатския съвет и неговия председател, на



контролния съвет, на дисциплинарния съд и на неговия председател се извършва
от редовното общо събрание при тайно гласуване с мнозинство повече от
половината от присъстващите членове на адвокатската колегия.
Чл. 100 (1) Членовете на адвокатския съвет и неговия председател, на
контролния съвет, на дисциплинарния съд и неговия председател се избират за срок
от три години.
(2) Член или председател на адвокатския съвет, на контролния съвет или на
дисциплинарния съд не може да бъде избран за повече от два последователни
мандата в един орган.
Чл. 101(1) Изборът на органи се провежда от избирателна комисия в състав -
председател, двама членове и трима резервни членове. Съставът на избирателната
комисия се определя съвместно от адвокатския съвет, контролния съвет и
дисциплинарния съд не по-късно от два месеца преди деня на избора.
(2) В своята работа избирателната комисия се подпомага от избирателни бюра в
състав трима членове, чийто брой и състав се определя от адвокатския съвет.
Чл. 102 (1) Избирателната комисия извършва подготовка на изборите,
разглежда постъпилите жалби във връзка с провеждането на избора, като се
произнася незабавно по тях с решение, което не подлежи на обжалване.
(2) Избирателната комисия регистрира и обявява кандидатите за членове на
органите на адвокатската колегия и провежда самия избор.
Чл. 103 (1) Всеки член на адвокатската колегия може да предложи писмено
до избирателната комисия кандидатури за председател на адвокатския съвет и
дисциплинарния съд и за членове на органите на колегията в четиринадесетдневен
срок преди датата на избора.
(2) Избирателната комисия в седемдневен срок след изтичане на срока по
предходната алинея се произнася по допустимостта на постъпилите кандидатури и
с решението си обявява списъка на кандидатите. Всеки член на колегията в
тридневен срок може да обжалва решение пред Висшия адвокатски съвет. Висшият
адвокатски съвет се произнася в тридневен срок от постъпване на жалбата и
решението му е окончателно.
(3) Избирателната комисия се произнася с решение за съставяне на окончателен
списък на кандидатите. Решението подлежи на обжалване в тридневен срок от
обявяването му в канцеларията на адвокатския съвет. Жалбата се разглежда от
адвокатския съвет, който се произнася незабавно и решението му е окончателно.
(4) Окончателният списък на кандидатите се обявява най-късно петнадесет дни
преди датата на избора.
Чл. 104 Избирателната комисия изготвя бюлетини, съдържащи трите имена на



кандидатите, тяхното седалище и адвокатския им стаж.
Чл. 105 (1) Изборът е таен. Гласува се с бюлетина поставена в непрозрачен
плик, който се пуска в избирателната кутия.
(2) Действителни са бюлетините, в които са останали незачеркнати необходимия
брой или по-малко кандидати за съответния орган, като и само едно име за
председател.
Чл. 106 (1) След приключване на избора избирателната комисия разпечатва
избирателните кутии в присъствието на двама неангажирани адвокати в изборния
процес и избрани предварително от Общото събрание. Преброяването на
бюлетините е публично и се извършва от съответните изборни бюра.
(2) За резултата от избора се съставя протокол в два екземпляра, в който се
обявяват окончателните резултати.
(3) В протокола се вписва: общият брой на гласувалите, на действителните и
недействителните бюлетини; бюлетините подадени поименно за всеки кандидат;
имената на избраните председател на адвокатския съвет, членове на адвокатския
съвет, членовете на контролния съвет, председател и членове на дисциплинарния
съд, както и броя на гласовете, с които са избрани. Протоколът се подписва от
председателя и членовете на избирателната комисия, след което с нарочно решение
на избирателната комисия се произнася за резултата от избора. Решението и
протоколът се обявяват на публично място в адвокатския съвет в първия работен
ден, следващ деня на избора.
(4) Решението на избирателната комисия, с което се обявява резултатът от избора,
подлежи на обжалване по реда на чл. 7 в седемдневен срок от обявяването му.
(5) Бюлетините, пълномощните и другите книжа се подреждат и запечатват в
избирателните кутии. Те се съхраняват до влизане в сила на решението , с което
избирателната комисия се произнася за резултата от избора, и се унищожават с
решение на новоизбрания адвокатски съвет.
'6) Протоколите на избирателната комисия и избирателните бюра се пазят пет
години от деня на избора.
Чл. 107 Избрани са кандидатите, получили повече от половината от гласовете
от действителните бюлетини.
Чл. 108 (1) В резултат на проведения избор, ако не е попълнен някой от
органите на адвокатската колегия, се провежда допълнителен избор в първата
неделя на месец февруари. Часът и мястото на допълнителния избор се определят и
съобщават на членовете на колегията преди закриване на редовното общото
събрание.
(2) При провеждане на допълнителен избор за председател на адвокатския съвет
или за председател на дисциплинарния съд в изготвена предварително бюлетина се
вписват трите имена на двамата кандидати, получили най- много гласове при
първоначалния избор.
(3) За резултата от избора се съставя протокол по чл. 106, ал. 2 .



(4) Допълнителният избор се провежда по изискванията за редовния избор.
Чл. 109 (1) Ако изборът за органи на адвокатския съвет бъде обявен за
незаконосъобразен по реда на чл. 7, нов избор се провежда не по-късно от два
месеца.
(2) Датата на избора се насрочва от адвокатския съвет и се съобщава на членовете
на адвокатската колегия по реда за свикване на общо събрание.
(3) Новият избор се провежда по правилата, предвидени за редовния избор.
(4) До решаването на повдигнатите спорове по редовността на избора досегашният
адвокатски съвет продължава да изпълнява задълженията си.
Чл. 110 Новоизбраните органи на адвокатската колегия встъпват в
задълженията си в седемдневен срок от датата на избора, ако решението на
избирателната комисия за обявяване на резултата от избора не е обжалвано,
съответно седемдневен срок от окончателното решение, с което жалбите не са
уважени.
Глава дванадесета
Висши органи на адвокатурата
Раздел I
Общо събрание на адвокатите от страната
Чл. Ill (1) Общото събрание на адвокатите от страната се свиква ежегодно от
Висшия адвокатски съвет с писмена покана, която се изпраща до 15 януари на
адвокатските колегии. В поканата се посочват дневният ред, датата, часът и
мястото на провеждане на събранието.
(2) Адвокатските съвети са длъжни да уведомят избраните от общите събрания на
колегиите делегати за свикването на Общото събрание на адвокатите от страната.
(3) Общото събрание на адвокатите от страната се провежда през последната
събота и неделя на месец февруари и се счита за редовно, ако присъстват 2/3 от
делегатите. При липса на кворум събранието се отлага с един час и се провежда,
независимо от броя на присъстващите.
(4) Решенията се вземат с обикновено мнозинство от присъстващите адвокати.
Гласуването е явно, освен за избор на Висш адвокатски съвет и на негов
председател, на Висш контролен съвет и на Висш дисциплинарен съд и негов
председател.
(5) Допуска се гласуване по пълномощие, като един делегат може да представлява
само един делегат. Упълномощеният представя изрично пълномощно при
регистрацията си за участие в общото събрание на адвокатите от страната.



Чл. 112 (1) Общото събрание на адвокатите от страната се състои от
представители на адвокатските колегии при норма на представителство един
делегат на 40 адвокати.
(2) Ако колегията е с по-малко от 40 членове, тя се представлява от един делегат.
(3) Когато броят на членовете на колегията е с над 40 членове, но не съответства на
установената норма на представителство, на повече от 20 членове се избира един
делегат.
(4) В общото събрание на адвокатите от страната участват по право без право на
глас председателите и секретарите на адвокатските съвети, както и членовете на
висшите органи на адвокатурата.
(5) Делегатите, избрани за общото събрание, запазват мандата си до следващото
общо събрание.
Чл. 113 Общото събрание на адвокатите от страната:
1. разглежда и приема отчета на Висшия адвокатски съвет, доклада на Висшия
контролен съвет и отчета на Висшия дисциплинарен съд;
2. избира председател и членове на Висшия адвокатски съвет и на Висшия
дисциплинарен съд, както и членове на Висшия контролен съвет.
Чл. 114(1) Доколкото в този раздел не е предвидено друго, изборът на членове
и председател на Висш адвокатски съвет и на Висшия дисциплинарен съвет, както
и на членове на Висшия контролен съвет се извършва от общото събрание на
адвокатите от страната по правилата, предвидени за избор на органи на
адвокатската колегия.
(2) Членовете и председателите на висшите органи на адвокатурата се избират за
срок от четири години.
(3) Предложенията за кандидатите за членове на съответните органи, включително
за председател на Висшия адвокатски съвет и на Висшия дисциплинарен съд,
трябва да бъдат направени във Висшия адвокатски съвет в тридесетдневен срок
преди датата на общото събрание.
(4) В четиринадесетдневен срок преди деня на избора избирателната комисия
изпраща на адвокатските съвети предложените кандидатури, които незабавно ги
обявяват.
Чл. 115 (1) Никой не може да бъде избиран за повече от два последователни
мандата.
(2) Не може да бъде избиран за член на Висшия адвокатски съвет, Висшия
контролен съвет и на Висшия дисциплинарен съд адвокат, който е избран в
адвокатски съвет, контролен съвет или дисциплинарен съд на адвокатска колегия.
Чл. 116 (1) Делегат на общото събрание на адвокатите от страната може да
оспорват законосъобразността на избора с жалба чрез Висшия адвокатски съвет
пред Върховния касационен съд в седемдневен срок от обявяването на резултатите
на избора.
(2) Върховният касационен съд разглежда жалбата в четиринадесет дневен срок от
постъпването и в открито заседание в състав под председателството на



председателя на съда и с участието на главния прокурор или негов заместник и се
произнася с решение в четиринадесет дневен срок.
(3) Когато изборът е незаконосъобразен, Върховният касационен съд предписва на
Висшия адвокатски съвет провеждане на нов избор. Общото събрание на
адвокатите от страната се свиква в едномесечен срок от съобщаване на решението
на Върховния касационен съд за провеждане на нов избор.
(4) До избора на нови органи досегашните продължават да изпълняват
задълженията си.
Раздел II
Висш адвокатски съвет
Чл. 117 Висшият адвокатски съвет е юридическо лице със седалище град
София.
Чл. 118 (1) Висшият адвокатски съвет се състои от 15 членове и 10 резервни
членове.
(2) Резервните членове участват в заседанията на съвета със съвещателен глас.
(3) За членове на Висшия адвокатски съвет могат да бъдат избирани адвокати,
които имат най-малко 15 години адвокатски стаж.
(4) При напускане или отсъствие в продължение на повече от три месеца на
редовен член той се замества с всички права от резервния член, получил най-много
гласове при избора.
Чл.119 (1) Висшият адвокатски съвет избира от основните си членове двама
Заместник - председатели и Секретар.
(2) Висшият адвокатски съвет определя помощни органи, които се ръководят от
членове на съвета.
Чл.120 (1) Висшият адвокатски съвет заседава най-малко веднъж в месеца.
Съветът може да бъде свикан на извънредно заседание от председателя или от 1/3
от членовете с писмена покана до останалите, изпратена в четиринадесетдневен
срок преди заседанието
(2) Заседанието е редовно, ако присъстват 2/3 от членовете на Висшия адвокатски
съвет. Решенията се вземат с обикновено мнозинство на присъстващите членове.
При равен брой гласове, решаващ е гласът на председателя.
(3) В заседанията на Висшия адвокатски съвет със съвещателен глас може да
участват: една четвърт от председателите на адвокатските съвети от страната,
председателят на Контролния съвет и председателят на Дисциплинарния съд. В
рамките на мандата на Висшия адвокатски съвет всеки един от председателите на
адвокатските съвети има участие за срок от една година по ред, установен от
Висшия адвокатски съвет. В заседанията на Висшия адвокатски съвет може да
участва и за м. председател на Софийската адвокатска колегия.



Чл. 121 (1) Висшият адвокатски съвет издава наредбите, предвидени в закона и
приема Етичния кодекс на адвокатите.
(2) По въпроси от текущата си дейност, както и в случаите, предвидени в този
закон, Висшият адвокатски съвет се произнася с Решение.
Чл. 122 Висшият адвокатски съвет:
1 .свиква и провежда общо събрание на адвокатите от страната и подготвя и изнася
отчет пред него;
2. определя встъпителните вноски и годишните вноски на адвокатите за бюджета
на Висшия адвокатски съвет въз основа продължителността на адвокатската стаж;
3. се произнася по жалби срещу избори на органи на адвокатски съвети;
4. се произнася по жалби срещу решения на общи събрания на
адвокатската колегия и срещу решения на адвокатски съвети;
5. се произнася по жалби срещу решения на адвокатските съвети относно
допускането до изпит на адвокати и приема на помощник-адвокати и срещу отказа
за вписване в единните регистри;
6. изготвя образци за документи и книжата на адвокатските колегии и адвокатските
съвети, които се водят от адвокатските съвети, и образци на протоколите на
избирателната комисия и изборното бюро;
7. поддържа Единните регистри за адвокатите и адвокатските дружества;
8. води регистъра на чуждестранните адвокати, на които е признато правото да се
явяват като защитници пред български съд;
9. организира Център за обучение на адвокати и определя
условията и програмите за обучение за повишаване на квалификацията им:
10. управлява и стопанисва имуществото на Висшия адвокатски съвет;
11. дава становище по проекти за нормативни актове и прави
предложения за усъвършенстване на законодателство;
12. прави предложения до председателя на Върховния касационен съд и до
председателя на Върховния административен съд за издаване на тълкувателни
решения и изготвя становища по тях;
13. приема щата и определя възнагражденията на служителите;
14. осигурява и одобрява разходите, свързани с дейността на Висшия контролен
съвет и Висшия дисциплинарен съд;
(2) Решенията на Висшия адвокатски съвет са задължителни за адвокатите
и органите на адвокатурата.
Чл. 123 (1) Главният секретар на Висшия адвокатски съвет:
1. ръководи дейността по непосредствено изпълнение на решенията на Висшия
адвокатски съвет и финансово - стопанската дейност;
2. организира заседанията и подготвя материалите за тях;
3. координира дейността на секретарите на адвокатските съвети в страната;
4. ръководи и организира работата на служителите и на помощния персонал;



5. координира дейността на помощните органи на съвета;
6. осигурява технически и административно цялата дейност на Висшия адвокатски
съвет.
(2) При отсъствие главния секретарят се замества от определен от председателя
член на Висшия адвокатски съвет.
Раздел III
Председател на Висшия адвокатски съвет
Чл. 124 (1) Председателят на Висшия адвокатски съвет организира и ръководи
работата на съвета и го представлява.
(2) Председателят на Висшия адвокатски съвет изпълнява задължения,
произтичащи от закона, наредбите, решенията на общото събрание на адвокатите
от страната и решенията на Висшия адвокатски съвет.
Чл. 125 (1) При отсъствие на председателя той се замества от заместник -
председател по старшинство, а при напускане се избира нов председател от
извънредно Общо събрание на адвокатите от страната.
(2) Правомощията на председателя се прекратяват с изтичане на мандата, подаване
оставка, трайна невъзможност да изпълнява задълженията си поради тежко
заболяване за срок по-дълъг от една година или смърт.
Раздел IV
Висш контролен съвет
Чл. 126 (1) Висшият контролен съвет се състои от петима членове. За негови
членове могат да бъдат избирани адвокати, които имат най-малко 15 години
адвокатски стаж.
(2) Контролният съвет избира председател от своя състав.
Чл. 127 (1) Висшият контролен съвет извършва проверки на финансовата
дейност на Висшия адвокатски съвет и контролира дейността на контролните
съвети на адвокатските колегии.
(2) Висшият контролен съвет се отчита пред Общото събрание на
адвокатите от сраната.
Раздел V
Висш дисциплинарен съд
Чл. 128 Висшият дисциплинарен съд се състои от петнадесет членове, в това
число председател. За негови членове могат да бъдат избирани адвокати, които
имат най-малко петнадесет години адвокатски стаж. Старшинството на членовете



на Висшия дисциплинарен съд се определя по продължителността на адвокатския
им стаж.
Чл. 129 (1) На Висшия дисциплинарен съд като първа инстанция са подсъдни
дисциплинарните дела, образувани срещу членове на адвокатските съвети, на
контролните съвети и дисциплинарните съдилища на колегиите, на Висшия
адвокатски съвет, на Висшия контролен съвет и на Висшия дисциплинарен съд.
(2) Висшият дисциплинарен съд разглежда като втора инстанция жалбите срещу
решенията на дисциплинарните съдилища при адвокатските колегии.
Чл. 130 (1) Висшият дисциплинарен съд разглежда делата в състав председател
и четирима членове. Делата срещу членове на Висшия адвокатски съвет, Висшия
контролен съвет и Висшия дисциплинарен съд се разглеждат от седемчленен
състав, председателстван от председателя на Висшия дисциплинарен съд.
(2) Решенията на Висшия дисциплинарен съд като първа инстанция подлежат на
обжалване чрез Висшия дисциплинарен съд до Върховния касационен съд в
четиринадесет дневен срок от постановяването им.
Глава тринадесета
Дисциплинарна отговорност
Раздел I
Дисциплинарни нарушения и наказания.
Чл. 131 За неизпълнение на задълженията адвокатът и помощник-
адвокатът носят дисциплинарна отговорност.
Чл. 132 (1) Дисциплинарно нарушение е виновното неизпълнение на
задълженията по този закон и Етичния кодекс, на наредбите и решенията на
Висшия адвокатски съвет и на решенията на адвокатските съвети и общите
събрания, както и:
1. нарушаване на адвокатската тайна;
2. пропуски, причинили накърняване на правата и законните интереси на клиента;
3. системна небрежност или очевидно невежество при изпълнение на
професионалните задължения;
4. лично пряко рекламиране на професионалната си дейност, извършено в
нарушение на този закон;
5. получаване на възнаграждение от клиенти, по-ниско от предвиденото в
Наредбата на Висшия адвокатски съвет за съответния вид работа освен в случаите,



когато в този закон и в наредбата е предвидена такава възможност;
6. приемане и осъществяване на служебна защита или особено представителство не
по установения от закона ред;
7. укриване на важни обстоятелства при приемането за адвокат;
8. системно неизпълнение на задълженията като член на управителен,
дисциплинарен или контролен орган на адвокатурата;
9. нарушаване на професионалната етика, морала и колегиалността спрямо други
адвокати или адвокатски сдружения;
10. уронване на престижа и достойнството на професията и нарушаване на
професионалната етика и морала.
Чл. 133 (1) За извършено дисциплинарно нарушение на адвоката се налагат
следните наказания:
1. порицание;
2. глоба от една до осем минимални работни заплати;
3. лишаване от право да бъде избиран в органите на адвокатурата за срок от една
до три години;
4. лишаване от право да упражнява адвокатска професия за срок от три до
осемнадесет месеца;
5. лишаване от право да упражнява адвокатска професия за срок до пет години при
повторно нарушение.
(2) Наказанията по т. 1 и т. 2 на предходната алинея могат да се налагат заедно с
друго наказание. Глобата се събира в полза на адвокатската колегия.
(3) Дисциплинарните наказания се налагат като се вземат предвид формата и
степента на вината, накърнените интереси, причините и условията, довели до
извършване на нарушението, подбудите и другите смекчаващи или отегчаващи
отговорността обстоятелства.
(4) В маловажни случаи на нарушение председателят на дисциплинарния съд може
да направи лично предупреждение на провинилия се адвокат.
Чл. 134 (1) Дисциплинарното преследване се погасява по давност, когато не е
наложено в продължение на една година от извършване на нарушението, както и
при смърт на извършителя.
(2) По отношение на спирането и прекъсването на давността се прилагат
съответните разпоредби на Наказателния кодекс.



(3) Образуването на наказателно или административно - наказателно производство
не изключва дисциплинарната отговорност и не спира давността.
Чл. 135 (1) Всеки дисциплинарно наказан адвокат може да бъде реабилитиран
от Висшия дисциплинарен съд, в случай че в продължение на три години от
изтичане на изтърпяването на наказанието, не е извършил друго дисциплинарно
нарушение, спрямо него няма друго висящо дисциплинарно производство и е
възстановил вредите, причинени от дисциплинарното нарушение, както и
разноските по дисциплинарното дело.
(2) При реабилитация решението за дисциплинарно осъждане се заличава от
досието на реабилитирания адвокат.
(3) Реабилитация може да се иска и от наследниците на наказания адвокат.
(4) Реабилитацията заличава всички последици от дисциплинарното наказание.
Раздел II
Дисциплинарно производство
Чл. 136 (1) Дисциплинарно производство се образува с решение на адвокатския
съвет или на Висшия адвокатски съвет при писмено съобщение от държавни
органи, юридически или физически лица, както и авторски публикации в медиите, в
които се съдържат достатъчно данни за извършено дисциплинарно нарушение.
(2) Анонимните съобщения не представляват законен повод за образуване на
дисциплинарно производство.
(3) Достатъчно данни за образуване на дисциплинарно производство са налице,
когато може да се направи основателно предположение за извършено
дисциплинарно нарушение.
Чл. 137 (1) След постъпване на съобщение за извършено дисциплинарно
нарушение адвокатският съвет е длъжен да уведоми адвоката, който може да даде
обяснение в седемдневен срок от уведомлението.
(2) След изтичане на срока по предходната аления председателят на адвокатския
съвет възлага на докладчик - основен или резервен член на съвета, извършването на
проверка за наличие на основание за образуване на дисциплинарно производство.
Проверката следва да се извърши в едномесечен срок.
(3) На докладчика може да бъде направен отвод, когато адвокатът има основателни
съмнения в неговата безпристрастност. Докладчикът е длъжен да се отведе сам .
ако са му известни обстоятелства, които могат да поставят под съмнение неговата
безпристрастност. При отвод председателят на съвета определя нов докладчик.



(4) В случай, че проверката трябва да се извърши в района на друга адвокатска
колегия, тя може да се изпълни по делегация от докладчик, определен от
председателя на адвокатския съвет, в чийто район ще се извърши действието.
(5) След приключване на проверката в първото заседание на адвокатския съвет
докладчикът докладва писмено за резултата й. В същото заседание адвокатският
съвет се произнася с решение за образуване или отказ да се образува
дисциплинарно производство. При необходимост адвокатският съвет разпорежда
извършването на допълнителна проверка в четиринадесетдневен срок. Ново
връщане за проверка е недопустимо.
(6) Дисциплинарно обвинение се изготвя, внася и поддържа пред дисциплинарния
съд от докладчика, извършил проверката по конкретния случай, или от определен
от адвокатския съвет член на съвета. Решението заедно с преписката и копие от
досието на адвоката се изпраща на дисциплинарния съд.
(7) Компетентният дисциплинарен съд е дисциплинарният съд на колегията, в
която е вписан адвокатът, съответно Висшия дисциплинарен съд в случаите по чл.
129, ал.1.
(8) За извършено дисциплинарно нарушение извън пределите на страната
решението за образуване или отказът да се образува дисциплинарно производство
се взема Софийския адвокатски съвет, а дисциплинарното дело се разглежда от
дисциплинарния съд при Софийската адвокатска колегия.
(9) Адвокатският съвет уведомява компетентния орган в държавата, където
чуждестранен адвокат, който упражнява адвокатска професия в България, е
придобил адвокатска правоспособност, за извършеното от него дисциплинарно
нарушение и му изпраща препис от решението за образуване на дисциплинарно
производство, като при поискване му предоставя и всички налични данни и
доказателства, събрани в хода на проверката.
Чл. 138 (1) Председателят на дисциплинарния съд образува дисциплинарно
дело и определя състава, който ще го разгледа.
(2) Заседанието по дисциплинарното дело се насрочва не по-късно от един месец от
образуването му.
(3) Препис от дисциплинарното обвинение с писмените доказателства, заедно с
уведомление за датата на заседанието, се изпраща на адвоката.
(4) Адвокатът може в седемдневен срок от получаването да направи възражение и
да посочи доказателства в негова подкрепа.
Чл. 139 (1) Дисциплинарният съд разглежда делото с участието на обвинителя,
дисциплинарно обвинения адвокат и заинтересуваното лице. Неявяването на
дисциплинарно обвинения адвокат не е пречка за разглеждане на делото.
(2) Ако дисциплинарно обвиненият адвокат не е уведомил адвокатския съвет за
промяна на своя адрес, обявлението за образуване на дисциплинарно производство
и за неговото насрочване се поставя в адвокатския съвет, като призоваването му се



счита за редовно. Същото правило важи и за заинтересуваното лице, ако е
променило адреса си, без да уведоми адвокатския съвет.
(3) Член на състава на съда подлежи на отвод, ако са налице основанията по
чл.120, ал. 3.
(4) Дисциплинарно обвиненият адвокат има право на адвокатска защита.
(5) Дисциплинарният съд допуска доказателствата, които са от значение за
изясняване на делото.
(6) В дисциплинарното производство се прилагат правилата на Наказателно-
процесуалния кодекс, доколкото в този закон не се съдържат други правила.
Чл.140 (1) Дисциплинарният съд се произнася с решение, с което налага
дисциплинарно наказание на адвоката или го оправдава.
(2) Решението се взема на тайно съвещание с мнозинство на членовете на състава и
се обявява чрез прочитането му от председателя на състава.
(3) Член на състава, който не е съгласен с мнението на мнозинството, подписва
решението с особено мнение, което се прилага към решението.
(4) Мотивите на решението и мотивите на особеното мнение се изготвят и обявяват
заедно с решението. По изключение съставът може да постанови те да се депозират
в седемдневен срок от обявяване на решението.
Чл. 141 (1) Решението на дисциплинарния съд може да се обжалва от страните
в четиринадесетдневен срок от обявяването му чрез дисциплинарния съд до
Висшия дисциплинарен съд.
(2) Висшият дисциплинарен съд насрочва делото и го разглежда в срок не по-дълъг
от един месец.
(3) При разглеждане на дело във Висшият дисциплинарен съд задължително
участва член на Висшият адвокатски съвет, който дава становище по
основателността на жалбата.
Чл.142 (1) Висшият дисциплинарен съд разглежда делото по реда на чл. 138-
140
(2) Висшият дисциплинарен съд може да събира нови доказателства по искане на
страните и служебно.
Чл. 143 (1) Разноските по дисциплинираното дело са за сметка на наказания, а в
случаите на оправдаване - за сметка на адвокатския съвет, ако са направени преди
внасяне на обвинението в дисциплинарния съд, и за сметка на дисциплинарния съд,
от който делото е разгледано.
(2) В случай че дължимите разноски не бъдат внесени от наказания адвокат в
едномесечен срок от влизане на решението, адвокатски съвет или дисциплинарния
съд могат да поиска издаването на изпълнителен лист от районния съд, като
адвокатът се вписва в списъка на неизправните към касата на колегията.



Чл.144 (1) Адвокатският съвет вписва дисциплинарното наказание в досието на
адвоката и изпраща препис от решението на Висшия адвокатски съвет, за да се
отбележи в единния регистър на адвокатите.
(2)Председателят на Висшия адвокатски съвет предприема действия на
обнародване в "Държавен вестник" на решението, с което се налага дисциплинарно
наказание по чл. 133, ал. 1, т. 4 и 5.
Чл. 145 За наложената глоба районния съд издава изпълнителен лист в полза
на адвокатската колегия.
Чл. 146 Адвокатският съвет съхранява архива с решенията за налагане на
дисциплинарни наказания до напускане на колегията от адвоката, но не по-малко
от петнадесет години, освен ако адвокатът е починал.
Глава четиринадесет
Адвокатски регистри
Чл.147 (1) Адвокатските съвети водят регистри на адвокатите, помощник-
адвокатите, адвокатските сътрудници и на чуждестранните адвокати, допуснати да
упражняват адвокатска професия на територията на Република България по
наименованието по произход. Правилата за водене на регистрите се определят с
Наредба на Висшия адвокатски съвет.
Чл. 148 (1) Висшият адвокатски съвет води Единни адвокатски регистри за
адвокати, за адвокатски дружества и за чуждестранни адвокати. Правилата за
водене на регистрите се определят с наредба на Висшия адвокатски съвет. В
регистрите се вписват предвидените в закона обстоятелства за адвокатите и
адвокатските дружества въз основа на данни от регистрите на адвокатските съвети.
(2) В единните регистри адвокатите се вписват и получават личен номер, чийто
последни две цифри представляват код означаващ колегията, а предшестващите
цифри - поредния номер на адвоката според вписването му в регистъра на
адвокатската колегия. Вписаните в един ден се подреждат по реда на постъпването
на документите им. Личният номер от Единния адвокатски регистър е постоянен и
се вписва в адвокатската карта, в договора с клиента и в адвокатското пълномощно.
(3) По реда, предвиден в предходната алинея чуждестранните адвокати се вписват
в Единен регистър на чуждестранните адвокати, упражняващи адвокатска
професия в България.
(4) Висшият адвокатски съвет ежегодно обнародва в "Държавен вестник", списък
съдържащ трите имена и поредния номер на адвокатите.
Чл. 149 (1) Адвокатските регистри са публични.



(2) Вписванията в адвокатските регистри имат удостоверително действие.
Допълнителни разпоредби
§ 1. По смисъла на този закон:
1. Юридически стаж е времето, през което лицето е работило на длъжност или
упражнявало професия, за която се изисква юридическо образование и
правоспособност включително стаж на лицата с виеше юридическо образование,
които работят като дознатели в системата на Министерството на вътрешните
*- работи.
2. Държава, в която е придобита адвокатска правоспособност е държавата, в която
лицето е придобило право да упражнява адвокатска професия по чл. 24, ал.1,
независимо от наименованието, под което тази дейност се упражнява, и
гражданството на лицето.
3. Кантора е сграда или част от сграда, в която адвокат или адвокатско дружество
приема клиентите си, на чийто адрес адвокатът може да бъде намерен и който
адрес и чийто номер на средства за комуникация е обявен в Адвокатския съвет.
Кантората може да бъде и в жилището на адвоката. Няколко адвокати могат да
имат обща кантора и без да са съдружници.
4. Повторно е дисциплинарното нарушение, извършено след влизане в сила на
решението, с което е наложено дисциплинарно наказание за същото нарушение, и
преди настъпването на реабилитация.
§ 2. Доколкото в този закон се не предвижда друго, за реда и начина на връчване на
съобщенията се прилага съответно Гражданският процесуален кодекс.
Преходни и заключителни разпоредби
§ 3.(1) Този закон отменя Закона за адвокатурата /Обн. ДВ, бр. 80 от 27.09.1991 г. в
сила от 1.10.1991 г., доп. бр.104 от 06.12.1996 г. в сила от 01.07.1997 г., изм. ДВ бр.
59 от 26.05. 1 998 г., доп. бр.61 от 25.07.2000 г./.
(2) Разпоредбата на чл. 50 влиза в сила от 01.01.2005 г.
(3) Разпоредбите на чл. 10 - чл.19 влизат в сила от 01.01.2007 година.
§ 4 (1) Лицата придобили адвокатска правоспособност до влизане в сила на този
закон запазват правата си.
(2) В шестмесечен срок от влизане в сила на този закон, лицата по ал. 1 са длъжни
да заявят пред съответния адвокатски съвет обстоятелствата, подлежащи на
вписване в регистъра на адвокатската колегия съгласно този закон.





(3) В срока по алинея втора съществуващите дружества по чл.357-364 от Закона за
задълженията и договорите са длъжни да заявят за вписване в адвокатската колегия
договора и обстоятелствата, подлежащи на вписване по този закон.
§ 5 Избраните до влизане в сила на този закон органи на адвокатските колегии и
Висшия адвокатски съвет продължават да упражняват правомощията си съобразно
разпоредбите на този закон до изтичане на мандата им.