Доклад
ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси
ОТНОСНО: Законопроект за отнемане в полза на държавата на имущество,придобито от престъпна дейност,
№ 402-01-11,внесен от Министерския съвет.
Второ четене

---

ЗАКОН
ЗА ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА НА ИМУЩЕСТВО,
ПРИДОБИТО ОТ ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:
Наименованието на закона да се промени така: “Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от незаконни доходи”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на
закона.
ГЛАВА ПЪРВА
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на глава
първа.
Чл. 1. С този закон се уреждат условията и редът за налагане на обезпечителни мерки и отнемане в полза на държавата на имущество, придобито пряко или косвено от престъпна дейност.

2
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЮЛИЯНА ДОНЧЕВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ:
В чл. 1 да отпаднат думите “пряко или косвено”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.1:
“Чл.1 (1) С този закон се уреждат условията и редът за налагане на обезпечителни мерки и отнемане в полза на държавата на имущество, придобито пряко или косвено от престъпна дейност.
(2) На отнемане по реда на този закон подлежи имущество, придобито пряко или косвено от престъпна дейност, което не е възстановено на пострадалия или не е отнето в полза на държавата, или конфискувано по други закони.”
Чл. 2. Целите на този закон са:
1. установяване на имуществото, по отношение на което има достатъчно данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност, е цел отнемането му в полза на държавата;
2. пресичане на възможностите за извличане на облаги от престъпна
дейност;
3. предотвратяване използването на облаги от престъпна дейност за извършване на други престъпления или правонарушения;
4. предотвратяване на разпореждането е имущество, придобито от престъпна дейност, с оглед обезпечаване ефективното прилагане на предвидените от закона мерки.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЮЛИЯНА ДОНЧЕВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ:
По чл. 2:
1. В т.1 да отпаднат думите “пряко или косвено”.
2. В т. 2 изразът “пресичане на възможностите” отпада и се заменя с “премахване на причините и условията”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.2:
“Чл.2 Целта на този закон е предотвратяване и ограничаване на възможностите за извличане на облаги и предотвратяване разпореждането с имущество, придобито от престъпна дейност”

3
ГЛАВА ВТОРА
ОСНОВАНИЯ ЗА ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА НА ИМУЩЕСТВО,
ПРИДОБИТО ОТ ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ
Комисията подкрепя по ПРИНЦИП текста на вносителя и предлага следната редакция за заглавието на глава втора:
“Глава Втора
Основания и предмет на отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност”
Комисията предлага в глава втора да се създаде Раздел I със заглавие “Основания за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност”
Чл. 3. (1) Производството по налагане на обезпечителни мерки и отнемане в полза на държавата на имущество, придобито пряко или косвено от престъпна дейност, се провежда, когато е установено, че дадено лице притежава имущество със значителна стойност и срещу него е започнало наказателно преследване за:
1. тероризъм (чл. 108а - 110 от Наказателния кодекс);
2. незаконен трафик на наркотични вещества или техни аналози, прекурсори и съоръжения и на материали за производството на наркотични вещества (чл. 354а и 354в от Наказателния кодекс);
3. престъпления против митническия режим (чл. 242 - 242а от Наказателния
кодекс);
4. изпиране на пари (чл. 253 от Наказателния кодекс) и укриване на данъчни задължения в особено големи размери (чл. 257, ал. 1 от Наказателния кодекс);
5. престъпления против паричната и кредитната система (чл. 243 - 246 и чл. 251 - 252 от Наказателния кодекс);
6. немаловажни случаи на престъпления по чл. 235, ал. 1 от Наказателния
кодекс;
7. трафик на хора (чл. 159а - 159в от Наказателния кодекс);
8. изготвяне на неистински или преправяне на истински български или чуждестранни документи за самоличност или разпространението на такива документи за самоличност с цел набавяне на имотна облага (чл. 308 от Наказателния кодекс);
9. участие в организация или група, която чрез използване на сила или внушаване на страх сключва сделки или извлича облаги (чл. 321 - 321а от Наказателния кодекс);
10. изнудване (чл. 213а - 214 от Наказателния кодекс);
11. кражба, грабеж или противозаконно отнемане на моторно превозно
средство, от които е извлечена имотна облага (чл. 194 - 196а,
чл. 198 - 200 и чл. 346 от Наказателния кодекс);

4
12. престъпления по служба, свързани с набавяне на облага и подкуп (чл. 282, 283, 283а, 301 - 306 от Наказателния кодекс);
13. незаконна търговия с оръжие или със стоки и технологии с възможна двойна употреба (чл. 233, 337 - 339 от Наказателния кодекс);
14. устройване на хазартни игри без съответното разрешение или системно участие в такива игри (чл. 327 от Наказателния кодекс);
15. склоняване към проституция (чл. 155 от Наказателния кодекс);
16. измама с имущество от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава (чл. 212, ал. 3, 4 и 5 от Наказателния кодекс);
17. престъпления срещу собствеността, извършени от организирана престъпна група (чл. 195 и 199 от Наказателния кодекс).
(2) Производството по ал. 1 се провежда и когато са налице данни за имущество със значителна стойност, за което може да се направи основателно предположение, че е придобито от престъпна дейност, когато:
1. наказателното преследване за деяние по ал. 1 не може да бъде възбудено или е прекратено поради това, че деецът е починал;
2. наказателното преследване за деяние по ал. 1 не може да бъде възбудено или е прекратено поради това, че деецът не носи наказателна отговорност поради амнистия или поради невменяемост;
3. извършителят на деяние по ал. 1 е останал неоткрит, но е установено имущество със значителна стойност, за което може да се направи основателно предположение, че е придобито от престъпна дейност.
(3) Спирането на наказателното производство на основание чл. 22 от Наказателно-процесуалния кодекс не е пречка за провеждане и приключване на производството по този закон.
(4) Производството по ал. 1 се провежда и в случаите на влязла в сила присъда за горепосочените престъпления за 5-годишен период преди влизане в сила на този закон, освен ако деецът е реабилитиран.
(5) Производството по ал. 1 се провежда и в случаите, когато е установено имущество със значителна стойност, придобито от престъпна дейност, извършена в чужбина, която не попада под наказателната юрисдикция на Република България.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ:
Член 3 се изменя така:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Производството по налагане на обезпечителни мерки и отнемане в полза на държавата на имущество, придобито пряко или косвено от престъпна дейност, се провежда, когато е установено, че дадено лице притежава имущество със значителна стойност и срещу него е започнало наказателно преследване по чл. 108а, чл. 109, чл.116, ал.1,т. 7, чл. 155, чл. 156,чл.159а,чл. 1596,чл.159в,чл.195, ал. 1, т. 9 и ал.2,чл.19ба, чл. 199, ал. 1, т. 1 и 5, чл.199, ал. 2, т. 3, чл. 212, ал. 4 и 5, чл. 213а, ал. 3, т. 3, чл. 214, ал. 2, т. 2, чл. 215, ал. 2, т. 1, чл. 233, чл. 235, ал. 4 и 5, чл. 242, чл. 242а, чл. 243, чл. 244, чл. 245, чл. 246,чл. 251, чл. 252, чл. 253, чл. 308, ал. 2 и 3, чл.321, чл.321а, чл. 327, чл. 337, чл. 339, чл. 354а или по чл. 354в от Наказателния кодекс”;

5
2. Точки 1-17 отпадат.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ПАНАЙОТ ЛЯКОВ:
В чл. 3:
1. В ал. 1:
а/ в т. 4 след думата “размери” в скобите се добавя “чл. 255 и”; б/ в т. 5 числото “251” се заменя с “250”;
в/ в т. 11 след думата “грабеж” се добавя “присвояване” и в скобите след числото “200” се добавя “чл. 201-205”;
г/ в т. 15 след числото “155” се добавя “и 156”;
2. В ал. 4 числото “5” се заменя с “15”.
Комисията подкрепя предложението по точка 1. букви “б” и “г”. Комисията не подкрепя предложението по точка 1. букви “а” и “в” и
точка 2.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЮЛИЯНА ДОНЧЕВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ:
По чл. 3:
1. В ал. 1 да отпаднат думите “пряко или косвено”.
2. В ал. 2 изразът “основателно предположение” да се замени със “за които има данни”.
3. В ал. 2, т. 3 изразът “може да се направи основателно предположение” да се замени със “за което има основателни данни”.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ И ВЕСЕЛИН ЧЕРКЕЗОВ:
В чл. 3:
1. Ал. 1 придобива следната редакция: "(1) Производството по налагане на обезпечителни мерки и отнемане в полза на държавата на имущество се провежда когато е установено, че то е придобито пряко или косвено от

престъпна дейност, че е със значителна стойност и че срещу лицето, което го притежава е повдигнато обвинение по реда на НПК за:*’
1. В ал. 1, т. 12 думите ’’престъпление по служба свързани с набавяне на облага и” отпадат;
2. Ал. 5 отпада;
Комисията подкрепя по принцип предложението по точка 1.
Комисията не подкрепя предложението по точки 2 и 3.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЕЛИАНА МАСЕВА: В чл. 3, ал. 2 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЙОРДАН СОКОЛОВ:
В чл. 3:
1. В ал. 2, т. 1 отпадат думите “поради амнистия или”.
2. В ал. 2 т. 3 отпада.
3. В ал. 4 след думата “престъпления” се поставя точка и следващите думи до края на изречението отпадат.
Предложението се оттегля.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: В чл. 3, ал. 2, т. 3 отпада.
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА БОРИСЛАВ ЦЕКОВ:
По чл. 3:
1. В ал. 2, изречение второ се изменя така:
“Производството по ал. 1 се провежда и когато има достатъчно данни, че е налице имущество със значителна стойност, придобито от престъпна дейност, когато:”
2. В ал. 4 думите “за 5-годишен период” и “освен ако деецът е реабилитиран ”се заличават.
Комисията подкрепя по принцип предложението.

7
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ:
В чл. 3, ал. 4 след думата “закон” се поставя точка и изразът “освен ако деецът е реабилитиран” се заличава.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.3:
“Чл.3 (1) Производството ПО ТОЗИ закон се провежда, когато е установено, че дадено лице е придобило имущество със значителна стойност, за което може да се направи основателно предположение, че е придобито от престъпна дейност и срещу него е започнало наказателно преследване за престъпление по:
1. чл.108а. ал.1 (тероризъм): чл.108а. ал.2 (финансиране на
тероризъм): чл.109 (образуване, ръководене или членуване в организирана престъпна група, която си поставя за цел да извършва престъпления по чл.108а, ал.1 и 2); чл.110 (приготовление към тероризъм):
2. чл.116, ал.1. т.7 и 10;
3. чл.155.156.159;
4. чл.159а - 159в;
5. чл.194 - 196а (кражба с предмет моторно превозно средство):
6. чл.198 - 200 (грабеж с предмет моторно превозно средство):
7. чл.209 - 211. чл.212. ал.3.4 и 5. чл.212а, чл.213;
8. чл.213а - 214:
9. чл.215, ал.2. т.1;
10. чл.227в и чл.227г:
11. чл.233:
12. чл.235;
13. чл.242 - 242а;
14. чл.243 - 246 и чл.250 - 252:
15. чл.253 (изпиране на пари) и чл.253а (приготовление за изпиране на пари и сдружаване с такава цел);
16. чл.257. ал.1:
17. чл.282. ал.5:
18. чл.301 - 306:
19. чл.308. ал.2.3 и 5;
20. чл.321 - 321а;
21. чл.327. ал.1 - 3:

В
22. чл.337 и чл.339:
23. чл.346. ал.2. т.4 и ал.3:
24. чл.354а. чл.354б, ал.4.5 и 6 и чл.354в.
(2) ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ТОЗИ закон се провежда и когато са налице достатъчно данни за имущество със значителна стойност, за което може да се направи основателно предположение, че е придобито от престъпна дейност, но:
1. наказателното производство не е започнало или започналото е прекратено поради това, че деецът е починал или
2. наказателното производство не е започнало или започналото е прекратено поради това, че след извършване на престъплението деецът е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта или е последвала амнистия или
3. наказателното производство е спряно на основание чл.22 от Наказателно-процесуалния кодекс.
(3) ПРОИЗВОДСТВОТО по ал. 1 се провежда и в случаите, когато е установено имущество със значителна стойност, придобито от престъпна дейност, извършена в чужбина, която не попада под наказателната юрисдикция на Република България.”
ГЛАВА ТРЕТА
ИМУЩЕСТВО, ПРИДОБИТО ОТ ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ, КОЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА
Комисията предлага глава трета да стане раздел II на глава втора със заглавие "Предмет на отнемане”.
Чл. 4. На отнемане в полза на държавата по реда на този закон подлежи всяко имущество, придобито пряко или косвено от престъпна дейност преди или след влизането в сила на закона, когато придобитото не подлежи на възстановяване на пострадалия, на отнемане в полза на държавата или на конфискация по други закони.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ И ВЕСЕЛИН ЧЕРКЕЗОВ:
Член 4 отпада.
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЮЛИЯНА ДОНЧЕВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ:
В чл. 4 да отпаднат думите “пряко или косвено1’.
Комисията не подкрепя предложението.

9
Комисията предлага чл.4 да отпадне, тъй като съдържанието му е инкорпорирано в чл.1.
Чл. 5. (1) По реда на този закон се отнема имуществото, придобито от лица, за които е установено, че са налице основанията по чл. 3, и има данни, че през периода на извършване на престъпната дейност и до 5 години преди неговото начало са придобили имущество със значителна стойност и са направили разходи, които значително превишават законните им доходи и в конкретния случай може да се направи основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпната дейност на лицата, доколкото не е установен законен източник.
(2) Когато имуществото по ал. 1 е прехвърлено на трето добросъвестно лице по възмезден начин, като е заплатена изцяло действителната стойност на придобитото, на отнемане подлежи само полученото от лицето по ал. 1.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА БОРИСЛАВ ЦЕКОВ:
В чл. 5, ал. 1 числото “5” се заменя с “10”, думите “може да се направи основателно предположение” се заменят с “има достатъчно данни, а думите “доколкото не” се заменят с “и”.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: В чл. 5, ал. 1 числото “5” се заменя с “15”.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЮЛИЯНА ДОНЧЕВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ:
В чл. 5, ал. 1 да отпаднат думите “и са направени разходи”.
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ И ВЕСЕЛИН ЧЕРКЕЗОВ:
В чл. 5:
1. В ал. 1: думите ”до 5 години преди неговото начало" се заменят със "след това";

10
2. Създава се нова ал. 2: "(2) На отнемане по ал. 1 подлежи имущество, което не подлежи на възстановяване на пострадалия, на отнемане в полза на държавата или на конфискация по други закони."
Ал. 2 става ал. 3;
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.5, който става чл.4:
“Чл.4 (1) По реда на този закон се отнема имущество, придобито през проверявания период от лица, за които е установено, че са налице основанията по чл.З и в конкретния случай може да се направи основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпната дейност на лицата, доколкото не е установен законен източник.
(2) Когато имуществото по ал. 1 е прехвърлено на трето добросъвестно лице по възмезден начин, като е заплатена изцяло действителната стойност на придобитото, на отнемане подлежи само полученото от лицето по ал. 1."
Чл. 6. Имуществото, придобито от престъпна дейност, се отнема и от наследниците и заветниците на лицето, което го е придобило, до размера на полученото от тях, както и от лицата, които са го придобили със средства на това лице.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ И ВЕСЕЛИН ЧЕРКЕЗОВ:
В чл. 6: След края на текста се добавя "от свое име за негова сметка";
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.6, който става чл.5:
“Чл.5 Имуществото, придобито от престъпна дейност, се отнема и от наследниците или заветниците на лицето, което го е придобило, до размера на полученото от тях."
Чл. 7. При условията, определени с този закон, се отнема в полза на държавата и имуществото, придобито от престъпна дейност, което е включено в патримониума на юридическо лице, контролирано от проверяваното лице самостоятелно или съвместно със съпруг, възходящи или низходящи. Имуществото се отнема и в случаите на правоприемство на съответното юридическо лице.

11
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЮЛИЯНА ДОНЧЕВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ:
В чл. 7 думата “правоприемство” да се замени с “преобразуване”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.7. който става чл.6:
“Чл.6 ПРИ условията и по реда, определени в този закон, се отнема в полза на държавата и имуществото, придобито от престъпна дейност, което е включено в имуществото на юридическо лице, контролирано от проверяваното лице самостоятелно или съвместно с друго Физическо или юридическо лице. Имуществото се отнема и в случаите на правоприемство на съответното юридическо лице.”
Чл. 8. Недействителни по отношение на държавата са следните сделки и действия, извършени през проверявания период с имущество, придобито от престъпна дейност, и даденото по тях подлежи на отнемане в полза на държавата:
1. безвъзмездни сделки в полза на трети физически или юридически лица;
2. възмездни сделки с трети лица, ако те са знаели или от обстоятелствата е трябвало да предполагат, че имуществото е придобито от престъпна дейност, или са придобили имуществото с цел неговото укриване, както и с цел прикриване на незаконния му произход или на действителните права, свързани с това имущество;
3. възмездни сделки, при които даденото значително надвишава по стойност полученото;
4. учредяване на залог, ипотека или други обезпечения върху имущество, придобито от престъпна дейност;
5. изпълнение на задължение, извършено с имущество, придобито от престъпна дейност.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЮЛИЯНА ДОНЧЕВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ:
В чл. 8, т. 2 думите “ако те са знаели” да се заменят с “които са знаели”. Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.8, който става чл.7:
“Чл.7 Сделките, извършени с имущество, придобито от престъпна дейност са недействителни по отношение на държавата и даденото по тях подлежи на отнемане, когато са:
1. безвъзмездни сделки с трети физически или юридически лица;

12
2. възмездни сделки с трети лица, ако те са знаели, че имуществото е придобито от престъпна дейност, или са придобили имуществото за неговото укриване, или за прикриване на незаконния му произход или на действителните права, свързани с това имущество.”
Чл. 9. До доказване на противното се счита за придобито е цел укриване и подлежи на отнемане по реда на този закон и имуществото, което е придобито от престъпна дейност и през проверявания период е прехвърлено на съпруг, възходящи и низходящи по права линия без ограничение, а по съребрена линия и по сватовство - до втора степен включително.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЙОРДАН СОКОЛОВ:
В чл. 9 отпадат думите “До доказване на противното се счита за придобито с цел укриване и”.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЕЛИАНА МАСЕВА:
В чл. 9 да отпадне израза “До доказване на противното се счита за придобито с цел укриване и”.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ И ВЕСЕЛИН ЧЕРКЕЗОВ:
В чл. 9 след думата "прехвърлено” се добавя "от проверяваното
лице".
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.9, който става чл.8:
“Чл.8 М Подлежи на отнемане при условията и по реда на този закон и имуществото, прехвърлено през проверявания период на СЪПРУГ, РОДНИНИ ПО права линия без ограничение в степените, а по съребрена линия и по сватовство - до втора степен включително, когато те са знаели, че то е придобито от престъпна дейност.
(2) Знанието на лицата по ал.1 се предполага до доказване на противното."

13
Чл. 10. До доказване на противното счита се придобито за сметка на проверяваното лице имуществото, което неговият съпруг и малолетните му низходящи са придобили от трети лица на свое име, когато придобитото е със значителна стойност, надхвърля доходите на тези лица през проверявания период и не може да се установи друг законен източник.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЙОРДАН СОКОЛОВ: Член 10 отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЕЛИАНА МАСЕВА:
В чл. 10 след думите “от свое име” се добавя “за който има данни, че са знаели или от обстоятелствата е трябвало да предполагат престъпния му характер”.
Предложението се оттегля.
Комисията подкрепя по ПРИНЦИП текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.10, който става чл.9:
“Чл.9 До доказване на противното се смята придобито за сметка на проверяваното лице имуществото, което неговият съпруг и ненавършилите пълнолетие депа са придобили от трети лица на свое име, когато придобитото е със значителна стойност, надхвърля доходите на тези лица през проверявания период и не може да се установи друг източник на средствата.”
Чл. 11. (1) Отнема се в полза на държавата и имуществото, придобито от престъпна дейност, и когато то е съпружеска имуществена общност, макар другият съпруг да не е знаел за произхода на средствата, с които е придобито това имущество, но е установена липсата на личен имуществен принос за придобиването му.
(2) Правилата по чл. 9, 10 и чл. 11, ал. 1 по отношение на съпруга се прилагат съответно и за лицето, с което проверяваното лице се намира във фактическо извънбрачно съжителство.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ПАНАЙОТ ЛЯКОВ:
В чл. 11, ал. 1 след думите “липсата на” се добавя думата “негов”. Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.11. който става чл.10:

14
“Чл.10 Отнема се в полза на държавата и имущество, придобито от престъпна дейност, което е съпружеска имуществена общност, когато се установи липсата на принос на другия съпруг за придобиването му”
Чл. 12. По реда на този закон се налагат обезпечителни мерки с цел отнемане върху имущество на територията на Република България, за което е отправено искане от компетентните органи на друга държава, когато това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна, или на принципа на взаимността.
Комисията предлага чл.12 да отпадне, тъй като систематичното му място е в раздел 1 на глава IV.
Чл. 13. Правата на държавата по този закон се погасяват с изтичането на 15-годишна давност.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ:
В чл. 13 се допълва второ изречение със следното съдържание:
“Давността започва да тече от датата на придобиване на имуществото.”
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЙОРДАН СОКОЛОВ:
В чл. 13 думите “15-годишна давност” се заменят с “25-годишна
давност”.
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ И ВЕСЕЛИН ЧЕРКЕЗОВ:
В чл. 13 след думите "15 годишна давност" се добавя "от извършване на престъплението".
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА БОРИСЛАВ ЦЕКОВ:
Създава се нов чл. 13а:
“Чл. 13а. Когато е започнало наказателно преследване за престъпленията по чл. 3, ал. 1, както и когато са налице условията на чл. 3, ал. 2, и има достатъчно данни да се направи основателно предположение за придобито имущество от престъпна дейност, окръжният прокурор образува с мотивирано постановление производство по този закон и изпраща материалите на

15
съответните специализирани органи в данъчната администрация за извършване на проверка.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЧЕТИН КАЗАК:
Създава се нов чл. 13а:
“Чл. 13а. Когато е започнало наказателно преследване за престъпленията по чл. 3, ал. 1, както и когато са налице условията на чл. 3, ал. 2, и има достатъчно данни да се направи основателно предположение за придобито значително имущество от престъпна дейност, окръжният прокурор образува с мотивирано постановление производство по този закон и изпраща материалите на съответните специализирани органи в данъчната администрация за извършване на проверка.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл.13, който става чл.11:
“Чл.11 Правата на държавата по този закон се погасяват с изтичането на 25-годишна давност. Давността започва да тече от датата на придобиване на имуществото.”
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
ОРГАНИ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ИМУЩЕСТВО, ПРИДОБИТО ОТ
ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава Четвърта, която става глава Трета.
Раздел I
СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ОТДЕЛИ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ИМУЩЕСТВО, ПРИДОБИТО ОТ
ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за заглавие на раздел I “Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност”
Чл. 14. (1) В данъчната администрация се създават специализирани отдели за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност.
(2) Структурата, организацията на дейността и числеността на персонала на отделите по ал. 1 се определят със заповед на министъра на финансите, която се обнародва в “Държавен вестник”.

16
(3) В специализираните отдели могат да бъдат назначавани лица, които имат виеше юридическо или икономическо образование, както и най-малко 5 години стаж по специалността.
(4) Служителите в специализираните отдели, които пряко участват в производството по установяване, проследяване, налагане на обезпечителни мерки и отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, се определят със заповед на министъра на финансите.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ПАНАЙОТ ЛЯКОВ:
В чл. 14, ал. 3 след думата “специалността” се добавя “и не са били привличани под отговорност, и не са работили във фалирали банки и финансови пирамиди”.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЮЛИЯНА ДОНЧЕВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ:
В чл. 14, ал. 4 между думите “установяване” и “проследяване” запетайката да се замени със съюза “и” и да отпаднат думите “налагане на обезпечителни мерки и отнемане в полза на държавата на имущество”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.14, който става чл.12:
“Чл.12 (11 Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, наричана по-нататък "Комисията", е специализиран (независим??? Вж. ал.21 държавен орган за извършване на проверка на имуществото, на лица, за които са налице условията по чл. 3. за установяване на имущество, което е придобито от престъпна дейност.
(21 Комисията е юридическо лице със седалище София, първостепенен
разпоредител с бюджетни средства.
(3) Комисията е колегиален орган, който се състои от петима членове,
включително председател и заместник-председател. Председателят на Комисията се назначава от министър-председателя, заместник-председателят и двама от членовете се избират от Народното събрание, а един от членовете се назначава от президента на републиката.
(4) Членовете на Комисията се назначават, съответно избират за СРОК ОТ 5
години с право на не повече от два последователни мандата.
(51 Членове на Комисията могат да бъдат дееспособни български граждани,
които не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, имат виеше юридическо или икономическо образование и най-малко 5 години стаж по съответната специалност. Председателят на Комисията е лице с виеше юридическо образование.
(61 Правомощията на членовете на Комисията се прекратяват предсрочно
от съответния орган при:
1. смърт,
2. подаване на оставка:

17
3. обективна невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от 6
месеца:
4. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание за умишлено престъпление от общ характер.
(7) При прекратяване на правомощията на член на Комисията на негово
място се назначава, съответно избира нов член от съответната квота до изтичането на мандата.
(8) Комисията има териториални звена, които са със статут на
териториални дирекции.
(9) Органи на Комисията в производството по установяване на имущество,
придобито от престъпна дейност, са директорите на териториалните дирекции и инспекторите в тези дирекции. Директори на териториални дирекции могат да бъдат само лица с виеше икономическо или юридическо образование.
(10) Комисията приема устройствен правилник, с който се определят
дейността й, състава, районите на действие и организацията на работа на териториалните й дирекции.”
Чл. 15. (1) Органи за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, са началниците на специализираните отдели в данъчната администрация и инспекторите от тези отдели, които пряко участват в производството по установяване, проследяване, налагане на обезпечителни мерки и отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, наричани по-нататък “инспекторите”.
(2) Органите по ал. 1 установяват и проследяват с цел отнемане в полза на държавата имущество, придобито от престъпна дейност.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЮЛИЯНА ДОНЧЕВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ:
По чл. 15:
1. В ал. 1 да отпаднат думите “налагане на обезпечителни мерки и отнемане в полза на държавата на имущество”.
2. В ал. 2 да отпаднат думите “с цел отнемане в полза на държавата”. Комисията не подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл.15, който става чл.13:
“Чл.13 (1) Комисията взима решения за:
1. образуване на производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност:
2. внасяне в съда на мотивирано искане за налагане на обезпечителни мерки;
3. внасяне в съда на мотивирано искане за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност:

18
4. назначаване на директорите на териториалните дирекции и по тяхно предложение - определя инспекторите в тях;
5. осъществяване на други правомощия, предвидени в този закон.
(2) Председателят на комисията:
1. представлява комисията или оправомощава други членове, които да я представляват;
2. организира и ръководи дейността;
3. насрочва и ръководи заседанията:
4. контролира и отговаря за изпълнението на бюджета:
5. издава наказателни постановления за извършени нарушения по този закон.
(3) При осъществяване на своите правомощия Комисията се произнася с решения, взети с мнозинство повече от половината от членовете. Решенията по ал.1, т. 1. 2 и 3 се мотивират.
(4) Комисията ежегодно изготвя и до края на месец март на следващата година и предоставя на Народното събрание, президента на републиката и Министерския съвет доклад за дейността си.
(5) Докладът по ал. 4 се публикува на страницата на Комисията в Интернет.”
Чл. 16. (1) Информацията, която се събира от органите за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, е служебна тайна.
(2) За неправомерно разгласяване на информация по ал. 1 виновните длъжности лица носят отговорност по Наказателния кодекс.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЮЛИЯНА ДОНЧЕВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ:
В чл. 16, ал. 1 след думите “служебна тайна” да се постави запетая и да се добави “но може да бъде предоставяна на разследващите органи в наказателния процес”.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ:
Раздел I на ГЛАВА ЧЕТВЪРТА "Органи за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност" се изменя така:
"Раздел I
Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност
Чл. 14. (1) Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, наричана по-нататък "Комисията", е специализиран държавен орган за извършване на проверка на имуществото на лица, спрямо

19
които е започнало наказателно преследване за престъпление по чл. 3, ал. 1 от този закон с цел установяване на имущество, което е придобито от престъпна дейност.
(2) Комисията е юридическо лице със седалище София, първостепенен разпоредител с бюджетни средства.
(3) Комисията е колегиален орган, който се състои от петима членове, включително председател и заместник-председател. Председателят на Комисията се назначава от министър-председателя, заместник-председателят и двама от членовете се избират от Народното събрание с тайно гласуване, а един от членовете се назначава от президента на републиката.
(4) Членовете на Комисията се назначават, съответно избират за срок от 5 години с право на не повече от два последователни мандата.
(5) Членове на Комисията могат да бъдат дееспособни български граждани, които не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, имат виеше юридическо или икономическо образование и най-малко 5 години стаж по специалността.
(6) Правомощията на членовете на Комисията се прекратяват при смърт, както и предсрочно от съответните органи в следните случаи:
1. подаване на оставка;
2. обективна невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от 6 месеца;
3. осъждане за умишлено престъпление от общ характер.
(7) В случаите по ал. 6 съответният орган назначава, съответно избира нов член до изтичането на съответния мандат.
(8) Комисията има териториални звена, които са със статут на териториални дирекции.
(9) Органи на Комисията в производството по установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, са директорите на териториалните дирекции и инспекторите в тези дирекции.
(10) Комисията приема правилник, който определя устройството и дейността й, както и числения състав, районите на действие и организацията на работа на нейните териториални дирекции.
Чл. 15. (1) Комисията:
1. образува производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност;
2. внася в съда мотивирано искане за налагане на обезпечителни мерки;
3. внася в съда мотивирано искане за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност;
4. назначава директорите на териториалните дирекции и по тяхно предложение - определя инспекторите в тях;
5. осъществява други правомощия, предвидени в този закон.
(2) Председателят на комисията:
1. представлява комисията или упълномощава други членове, които да я представляват;
2. организира и ръководи дейността;
3. насрочва и ръководи заседанията;
4. контролира и отговаря за изпълнението на бюджета;
5. издава наказателни постановления за извършени нарушения на този закон.

20
(3) При осъществяване на своите правомощия Комисията се произнася с решения, взети с мнозинство повече от половината от членовете. Решенията по т. 1, 2 и 3 се мотивират.
(4) Комисията ежегодно изготвя и до края на месец март на следващата година предоставя на Народното събрание, президента на републиката и Министерски съвет доклад за дейността си.
(5) Докладът по ал. 4 се публикува на страницата на Комисията в Интернет.
Чл. 16. (1) Информацията, която се събира от органите за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, е служебна тайна.
(2) За неправомерно разгласяване на информация по ал. 1 виновните длъжности лица носят отговорност по Наказателния кодекс."
Комисията подкрепя по принцип предложението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА БОРИСЛАВ ЦЕКОВ:
Създава се нов чл. 16а:
“Чл. 16а. Окръжният прокурор може да възлага извършване на проверката на други административни органи, както и на прокурори.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЧЕТИН КАЗАК:
Създава се нов чл. 16а:
“Чл. 16а. Окръжният прокурор може да възлага извършване на проверката на други административни органи, както и на прокурори.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.16, който става чл. 14:
“Чл.14 Информацията, която е станала известна на органите за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност при осъществяване на правомощията им по този закон, е служебна тайна.”
РАЗДЕЛ II
ПРАВОМОЩИЯ НА ИНСПЕКТОРИТЕ
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на заглавието на раздел II: “Правомощия на органите за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност”

21
Чл. 17. (1) Органите по чл. 15, ал. 1 при установяване на произхода и местонахождението на имущество, придобито пряко или косвено от престъпна дейност, в изпълнение на своите правомощия могат да извършват проверки и да събират доказателства. Органите имат право да искат съдействие и сведения от всички държавни и общински органи. Предоставянето на поисканата информация не може да бъде отказано или ограничено по съображения за служебна или търговска тайна.
(2) Проверката по този закон не може да продължи повече от 10 месеца. По изключение министърът на финансите има право еднократно да удължи този срок с 3 месеца.
(3) Производството по този закон се образува с акт за образуване на производство по отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, издаден от началника на специализирания отдел в данъчната администрация, който не подлежи на връчване и е необжалваем. За действията си по този закон органите за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, съставят протокол.
(4) В производството по този закон данъчната администрация се представлява от съответния началник на специализиран отдел по чл. 15 и/или от упълномощен от него служител с юридическо образование.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ:
Чл. 17 се изменя така:
1. В ал. 1 думите “чл. 15, ал. 1” се заменят е думите “чл. 14, ал. 8”;
2. В ал. 2 думите "министърът на финансите" се заменят с думата "Комисията";
3. В ал. 3 думите "началника на специализирания отдел в данъчната администрация" се заменят с думата "Комисията";
4. Ал. 4 отпада.
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЮЛИЯНА ДОНЧЕВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ:
По чл. 17:
1. В ал. 1 да отпаднат думите “пряко или косвено".
2. Ал. 3 да се измени така:
(3) Производството по този закон се образува с постановление на прокурора, наблюдаващ наказателното производство, до началника на специализирания отдел в данъчната администрация. За действията си по този закон органите за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, съставят протокол.
3. Да се създаде нова ал. 4:
(4) В хода на проверката органите по установяване на имущество, придобито от престъпна дейност са длъжни периодично да уведомяват прокурора за събраните данни.

22
4. Досегашната ал. 4 да стане ал. 5, а от текста й да отпаднат думите “и/или от упълномощен от него служител с юридическо образование”.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: В чл. 17, ал. 2 числото “10” се заменя с “9”. Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЧЕТИН КАЗАК:
В чл. 17 се правят следните изменения:
1. В ал. 2, изречение второ думите “министърът на финансите” се заменят с “окръжният прокурор”.
2. Алинея 3 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА БОРИСЛАВ ЦЕКОВ:
В чл. 17 се правят следните изменения:
1. В ал. 2, изречение второ думите “министърът на финансите” се заменят с “окръжният прокурор”.
2. Ал. 3 отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ:
В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2, в първото изречение думите “10 месеца” се заменят с “5 месеца”, а във второто думите “3 месеца” се заменят с “2 месеца”.
2. В ал. 3 след думите “издаден от” се добавя “министърът на финансите по предложение на”.
3. В ал. 4 текстът след думите “по чл. 15” отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл.17, който става чл.15:
“Чл.15 М Органите по чл. 12, ал. 9 извършват проверки и събират доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност.

23
Органите имат право да искат съдействие и сведения от всички държавни и общински органи. Предоставянето на поисканата информация не може да бъде отказано или ограничено по съображения за служебна или търговска тайна.
(2) Проверката по този закон не може да продължи повече от 10 месеца. По изключение Комисията има право еднократно да удължи този срок с 3 месеца.
(3) Производството ПО ТОЗИ закон се образува с решение на Комисията за образуване на производство по отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, което не подлежи на връчване и е необжалваемо. За всяко действие по този закон органите за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, съставят протокол.”
Чл. 18. (1) Информацията, необходима във връзка с проверките по този закон, се предоставя с предимство на органите за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, от Агенцията за финансово разузнаване, Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол, Сметната палата, Агенцията за приватизация, Агенция "Митници", службите по вписванията, окръжните съдилища, които водят търговски регистри, и съответните служби на общинската администрация.
(2) Органите за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, органите на Министерството на вътрешните работи, следствието и прокуратурата извършват съвместни действия за постигане целите на този закон.
(3) Осъществяването на взаимодействието по ал. 2 се определя със съвместна инструкция на министъра на финансите, министъра на вътрешните работи и главния прокурор.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ПАНАЙОТ ЛЯКОВ:
В чл. 18, ал. 1 след думата “общинската” текстът се променя така “и областната администрации”.
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ:
В чл. 18, ал. 3 думите "министъра на финансите" се заменят с думите "Комисията".
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл.18. който става чл.16:
“Чл.16 (1) Информацията, необходима във връзка с проверките по този закон, се предоставя с предимство на органите за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, от Агенцията за финансово разузнаване. Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол. Сметната палата. Агенцията за приватизация. Агенция за следприватизанионен контрол. Агенция "Митници”, данъчната администрация, службите по вписванията, окръжните съдилища, които водят търговски регистри, и съответните служби на общинската и областната администрация.

24
(2) Органите за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, органите на Министерството на вътрешните работи, следствието и прокуратурата извършват съвместни действия за постигане целите на този закон.
(3) Осъществяването на взаимодействието по ал. 2 се определя със съвместна ИНСТРУКЦИЯ на Комисията, министъра на Финансите, министъра на вътрешните работи, главния прокурор и директора на Националната следствена служба.”
Чл. 19. (1) Органите за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, имат право да изискват от проверяваното физическо лице да представи в 14-дневен срок писмена декларация по образец съгласно приложението и утвърден със заповед на министъра на финансите, която се обнародва в “Държавен вестник”, за:
1. притежаваните от него и от членовете на семейството му недвижими имоти и друго имущество, ограничени вещни права върху недвижими имоти, парични влогове, ценни книжа, дялово участие в търговски дружества, вземания, патенти, търговски марки и промишлени образци, записи на заповед и други ценни книги, както и за придобитото с негови средства имущество от членовете на семейството му или от други лица;
2. списък на неговите и на членовете на семейството му банкови сметки в страната и в чужбина;
3. източниците на средства и основанията за придобиване на имуществото и за издръжката на семейството;
4. извършените през проверявания период сделки с недвижими имоти, движими вещи, дялове и акции в търговски дружества и друго имущество от съответното лице и членовете на неговото семейство, както и източниците на средствата за извършването на тези сделки;
5. задълженията към трети лица, когато те са отразени в годишните данъчни декларации.
(2) Когато лицето, за което има данни, че се е облагодетелствало от престъпна дейност, е починало, декларацията по ал. 1 се изисква от неговите наследници и заветници.
(3) Декларация по ал. 1 може да се изиска и от третите лица, които са придобили имущество от проверяваното лице, за които има данни, че са знаели или от обстоятелствата е трябвало да предполагат престъпния му произход, както и от лицата, за които има данни, че са придобили на свое име имущество със средства на проверяваното лице.
(4) За проверяваните юридически лица декларация се изисква от лицата, които ги представляват или контролират, както и от всички лица, които са ги представлявали или контролирали през проверявания период. В декларацията се посочват съответно обстоятелствата по ал. 1, т. 1 - 5, отнасящи се до юридическото лице по чл. 7.
(5) Ако проверяваното лице не представи декларацията в срока по ал. 1 или подаде непълна декларация, или откаже да подаде декларация, се предполага, че това действие е насочено към укриване на престъпния характер на имуществото, което не е декларирано.

25
(6) С искането до лицето по чл. 3 за попълване и предоставяне на декларация органът определя проверявания период, чието начало е 5 години преди периода, за който е повдигнато съответното обвинение.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ:
В чл. 19, ал. 1 изразът “съгласно приложението и” се заличава, а след думата “образец” се поставя запетая.
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ:
В чл. 19, ал. 1 думите "министъра на финансите" се заменят с думите "Комисията".
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ И ВЕСЕЛИН ЧЕРКЕЗОВ:
В чл. 19:
1. Ал. 1,т. 5 отпада;
2. В ал. 6 думите "5 години преди периода" се заменят със "считано от извършване на деянието".
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ПАНАЙОТ ЛЯКОВ:
В чл. 19:
1. В ал. 2, т. 1 след думата “книжа” се добавя “произведения на изкуството и движими археологически ценности”.
2. В ал. 6 числото “5” се заменя с “15”.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЮЛИЯНА ДОНЧЕВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ:
В чл. 19, ал. 3 да отпаднат думите “или от обстоятелствата е трябвало да предполагат престъпния му произход”.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.19, който става чл.17:
“Чл.17 (1) Органите по чл.12, ал.9, имат право да изискват от проверяваното физическо лице да представи в 14-дневен срок писмена декларация за:
1. притежаваните от него и от членовете на семейството му недвижими имоти и моторни, сухопътни или водни плавателни средства, ограничени вещни

26
права върху недвижими имоти, парични влогове, ценни книжа, дялово участие в търговски дружества, вземания, патенти, търговски марки и промишлени образни;
2. списък на неговите и на членовете на семейството му банкови сметки в страната и в чужбина;
3. източниците на средства и основанията за придобиване на имуществото и за издръжката на семейството;
4. извършените през проверявания период сделки с недвижими имоти, движими вещи, дялове и акции в ТЪРГОВСКИ дружества и друго имущество от съответното лице и членовете на неговото семейство, както и източниците на средствата за извършването на тези сделки;
5. задълженията към трети лица, когато те са отразени в годишните данъчни декларации.
(2) Когато лицето по ал.1 е починало, декларацията се изисква от неговите наследници и заветници.
(3) Декларация по ал. 1 може да се изиска и от третите лица, които са придобили имущество от проверяваното лице, за които има данни, че са знаели за престъпния му произход, както и от лицата, за които има данни, че са придобили на свое име имущество със средства на проверяваното лице.
(4) За проверяваните юридически лица декларация се изисква от лицата, които ги представляват, управляват или контролират, както и от всички лица, които са ги представлявали, управлявали или контролирали през проверявания период. В декларацията се посочват съответно обстоятелствата по ал. 1, т. 1 - 5, отнасящи се до юридическото лице по чл.6,
(5) Ако проверяваното лице не представи декларацията в срока по ал. 1 или подаде непълна декларация, или откаже да подаде декларация, до доказване на противното се предполага, че имуществото, което не е декларирано е придобито от престъпна дейност.
(6) С искането до лицето по чл. 3 за попълване и представяне на декларация органът определя проверявания период.
(7) Образецът на декларацията по ал.1 се утвърждава от Комисията и се обнародва в “Държавен вестник”.”
Чл. 20. (1) Органите имат право да проверяват:
1. придобитото имущество и правното основание за придобиването му;
2. стойността на имуществото, когато има основателно съмнение, че стойността, посочена в акта за придобиването, е явно занижена;
3. доходите на проверяваното лице;
4. платените от проверяваното лице данъци, такси, мита и акцизи;
5. обичайните и извънредните разходи на проверяваното лице;
6. други доказателства, които имат отношение към начина на придобиване на имуществото на проверяваното лице и членовете на семейството му.
(2) Органите имат правомощия:
1. да снемат писмени обяснения от проверяваното лице;

27
2. да разпитват свидетели;
3. да назначават вещи лица;
4. да събират писмени доказателства;
5. да изискват от всички лица, държавни и общински органи сведения и документи във връзка с установяването на произхода и стойността на имуществото;
6. да изискват нормативно определените документи за произхода на средствата и начина на придобиване и разпореждане с имуществото на юридическото лице;
7. да проверяват всички трансформации на имуществото;
8. да проверяват годишните данъчни декларации на проверяваното лице;
9. да събират и проверяват и други обстоятелства от значение за изясняване произхода на имуществото.
(3) За призоваването и заплащането на разноските на свидетелите и вещите лица пред инспекторите, които събират доказателства, се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс.
(4) По искане на органите за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, на свидетелите и вещите лица се осигурява, когато е необходимо, предвидената в закон защита.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЙОРДАН СОКОЛОВ:
В чл. 20, ал. 2, т. 2 отпада.
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЮЛИЯНА ДОНЧЕВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ:
По чл. 20:
1. В ал. 2 да отпаднат т. 2 и 9.
2. В ал. 3 да отпадне думата “свидетелите”.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ И ВЕСЕЛИН ЧЕРКЕЗОВ:
В чл. 20 се създава нова ал. 5: "Свидетелите и вещите лица по ал. 2 носят наказателна отговорност по НК."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл.20, който става чл.18:
“Чл.18 (1) Органите по чл.12, ал.9 проверяват:
1. имуществото, правното основание за придобиването му и неговата
стойност;

28
2. трансформацията на имуществото;
3. доходите на проверяваното лице;
4. платените от проверяваното лице публичноправни задължения към държавата и общините:
5. обичайните и извънредните разходи на проверяваното лице;
6. данъчните декларации на проверяваното лице
7. други обстоятелства, които имат отношение за изясняване на произхода на имуществото и начина на придобиването му от проверяваното лице, членовете на неговото семейство и третите лица.
(2) При осъществяване на проверката по ал.1 органите по чл.12, ал.9 имат право да:
1. изискват обяснения от проверяваното лице;
2. назначават вещи лица;
3. събират писмени доказателства;
4. изискват от всички лица, държавни и общински органи сведения и документи, както и извършването на определени действия във връзка с установяването на произхода и стойността на имуществото;
5. изискват нормативно определените документи за произхода на средствата и начина на придобиване и разпореждане с имуществото на юридическото лице;
6. събират и проверяват и други доказателства от значение за изясняване произхода на имуществото;
7. извършват действия по претърсване и изземване по реда, предвиден в Наказателно-процесуалния кодекс, когато има достатъчно основания да се предполага, че в някое помещение или лице се намират имущества, предмети, книжа или компютърни информационни системи, в които се съдържат компютърни информационни данни, които могат да имат значение за производството по този закон.”
Чл. 21. Органът, който извършва проверката, може да назначи експерти, съответно лица със специални знания, за извършване на общоикономическа експертиза със задача чрез анализ на приходите и разходите на проверяваното лице да определят каква част от имуществото на проверяваното лице превишава законните му доходи.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ И ВЕСЕЛИН ЧЕРКЕЗОВ:
Чл. 21 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението и предлага чл.21 да отпадне.

29
Чл. 22. Началникът на специализирания отдел за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, може да поиска от съда разкриване на банковата тайна относно операциите и наличностите по сметките на проверяваното лице.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ:
В чл. 22 думите "началникът на специализирания отдел за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност" се заменят с "Комисията".
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.22, който става чл.19:
“Чл.19 Комисията и директорите на териториалните дирекции могат да поискат от съда разкриването на банковата тайна и тайната по чл.71 и чл.133 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа, когато това е необходимо за целите на този закон.”
Чл. 23. Длъжностните лица, които в кръга на службата си узнаят, че някой пряко или косвено е придобил имущество от престъпна дейност, са длъжни да съобщят за това на съответните органи на данъчната администрация и да им предоставят сведенията, с които разполагат.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЮЛИЯНА ДОНЧЕВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ:
Да отпадне чл. 23.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ:
В чл. 23 думите "органи на данъчната администрация" се заменят с думите "териториални дирекции на Комисията".
Комисията подкрепя по принцип предложението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ПАНАЙОТ ЛЯКОВ:
В чл. 23 се създава нова ал. 1:
(1) Началниците и инспекторите от специализираните отдели в данъчната администрация са длъжни да не бавят проверките по чл. 17, да не отклоняват, скриват или унищожават каквато и да е информация, свързана с придобиване на имущество от престъпна дейност.
Текстът на чл. 23 става ал. 2.
Комисията не подкрепя предложението.

30
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.23, който става чл.20:
“Чл.20 Длъжностните лица, на които в кръга на службата им станат известни обстоятелства относно придобиването пряко или косвено на имущество от престъпна дейност, са длъжни да съобщят за това на органите по чл.12, ал.9 и да им предоставят сведенията, с които разполагат.”
ГЛАВА ПЕТА
УСЛОВИЯ И РЕД ЗА НАЛАГАНЕ НА ОБЕЗПЕЧИТЕЛНИ МЕРКИ И
ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА НА ИМУЩЕСТВО, ПРИДОБИТО ОТ
ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на глава пета, която става глава четвърта.
РАЗДЕЛ I
ОБЕЗПЕЧИТЕЛНИ МЕРКИ
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на раздел I.
Чл. 24. (1) Органите на досъдебното производство уведомяват незабавно съответните специализирани отдели на данъчната администрация за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, за всеки случай на започнало наказателно преследване за престъпление, посочено в чл. 3, ал. 1. В уведомлението се посочват лицето, срещу което е започнало наказателно преследване, престъплението и периодът на престъпна дейност, както и цялата налична информация за имуществото на лицето, е която те разполагат.
(2) Органите на досъдебното производство са длъжни да уведомят съответните специализирани отдели на данъчната администрация за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, и при наличието на предпоставките по чл. 3, ал. 2 и 3.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ:
В чл. 24, ал. 1 и 2 думите "специализирани отдели на данъчната администрация за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност" се заменят с думите "териториални дирекции на Комисията".
Комисията подкрепя по принцип предложението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЧЕТНИ КАЗАК:
В чл. 24, ал. 1, изречение първо и в ал. 2 думите “съответните специализирани отдели на данъчната администрация" се заменят с “окръжния прокурор”.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА БОРИСЛАВ ЦЕКОВ:

31
В чл. 24, ал. 1, изречение първо и в ал. 2 думите “съответните специализирани отдели на данъчната администрация” се заменят с “окръжния прокурор”.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ И ВЕСЕЛИН ЧЕРКЕЗОВ:
В чл. 24, ал. 1 думите "започнато наказателно преследване" се заменят с" повдигнато обвинение".
Комисията подкрепя по принцип предложението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЮЛИЯНА ДОНЧЕВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ:
В чл. 24, ал. 2 да се добави “придобито от престъпна дейност, както и са длъжни да уведомяват и да получават от съответните специализирани отдели данни”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.24. който става чл.21:
“ Чл. 21 (1) Органите на досъдебното производство уведомяват незабавно директорите на съответните териториални дирекции за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, за всеки случай на започнало наказателно преследване за престъпление, по в чл. 3, ал. 1. В уведомлението се посочват лицето, срещу което е започнало наказателно преследване, престъплението и периодът на престъпна дейност, както и цялата информация за имуществото на лицето, с която те разполагат.
(2) Органите на досъдебното производство са длъжни да уведомят дипекторите на съответните териториални дирекции за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, и при наличието на предпоставките по чл. 3, ал. 2.”
Чл. 25. (1) След постъпило уведомление по чл. 24, ал. 1 или 2 за определено имущество, придобито пряко или косвено от престъпна дейност, началникът на съответния отдел за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, или упълномощени от него длъжностни лица по доклад на инспекторите или по своя инициатива правят искане пред окръжния съд по постоянния адрес на лицето, съответно по адреса на седалището на юридическото лице, а в случаите, когато в имуществото е включен недвижим имот - по местонахождението на имота, за налагане на съответните обезпечителни мерки.
(2) При опасност от разпиляване, унищожаване, укриване или разпореждане с имуществото, придобито от престъпна дейност, по искане на органите по чл. 15 съдът може да разпореди запечатване на помещения, оборудване, превозни средства и други, в които се съхранява това имущество.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ:

В чл. 25, ал. 1 отпадат думите “или упълномощени от него длъжностни лица по доклад на инспекторите или по своя инициатива”. Думата “правят” се заменя с “прави”.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЮЛИЯНА ДОНЧЕВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ:
В чл. 25, ал. 1 да отпаднат думите “пряко или косвено”, както и “упълномощени от него длъжностни лица”, а думата “искане” да се замени с “предложение”.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА БОРИСЛАВ ЦЕКОВ:
В чл. 25, ал. 1 се изменя така:
“(1) Когато се установят основания за обезпечаване на определено имущество, придобито пряко или косвено от престъпна дейност, по своя инициатива или по доклад на инспекторите, началникът на съответния отдел прави мотивирано предложение до окръжния прокурор. Окръжният прокурор внася искане до съответния окръжен съд по настоящия адрес на лицето, съответно адреса на седалището на юридическото лице, а в случаите, когато в имуществото е включен недвижим имот - по местонахождението на имота, за налагане на съответните обезпечителни мерки. Отказът на окръжния прокурор да направи искане, може да бъде отменен от прокурор с по-горестояща прокурорска длъжност, който решава случая по окончателен начин.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЧЕТИН КАЗАК:
В чл. 25 алинея 1 да добие следната редакция:
"(1) Когато се установят основания за обезпечаване на
определено имущество, придобито пряко или косвено от престъпна дейност, по своя инициатива или по доклад на инспекторите началникът на съответния отдел прави мотивирано предложение до окръжния прокурор. Окръжният прокурор внася искане до
съответния окръжен съд по постоянния адрес на лицето,
съответно по адреса на седалището на юридическото лице, а в случаите, когато в имуществото е включен недвижим имот - по местонахождението на имота, за налагане на обезпечителни мерки.
При отказ на окръжния прокурор да направи искане, отказът може да бъде отменен от прокурор с по-горестояща прокурорска
длъжност, който решава случая по окончателен начин.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ И ВЕСЕЛИН ЧЕРКЕЗОВ:

33
В чл. 25, ал. 1 след думите "определено имущество" се добавя текстът "при наличие на предпоставките по чл. 5, ал. 1", а думите "придобито пряко или косвено чрез престъпна дейност" отпадат.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ:
В чл. 25 се правят следните изменения:
1. Ал. 1 се изменя така:
"(1) Директорът на съответната териториална дирекция изготвя доклад до Комисията за постъпило уведомление по чл. 24, ал. 1 или 2. Въз основа на доклада Комисията прави искане пред окръжния съд по постоянния адрес на лицето, съответно по адреса на седалището на юридическото лице, а в случаите, когато в имуществото е включен недвижим имот - по местонахождението на имота, за налагане на съответните обезпечителни мерки."
2. В ал. 2 думите "органите по чл. 15" се заменят с думата "Комисията".
3. В ал. 4 думите "началника на съответния специализиран отдел за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност" се заменят с думите "директора на съответната териториална дирекция на Комисията".
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЙОРДАН СОКОЛОВ:
В чл. 25:
1. В ал. 1 отпадат думите “или упълномощени от него длъжностни лица по доклад на инспекторите или по своя инициатива"; думата “правят" се заменя с “прави”. Добавя се нова изречение със следното съдържание: “Към молбата се прилагат данни и доказателства, че е започнало наказателно преследване, за неговата квалификация и че е налице имущество на значителна стойност."
2. Добавя се нова ал. 2:
(2) Съдът налага обезпечителните марки, предвидени в Гражданския процесуален кодекс. Във всички случаи обезпечителната мярка трябва да съответства на облагата, за която са събрани доказателства, че е придобита чрез престъпление по чл. 3, ал. 1 от закона и за което престъпление има образувано наказателно преследване.
Сегашната ал. 2 става ал. 3.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.25. който става чл.22:
“Чл.22 (1) Директорът на съответната териториална дирекция изготвя доклад до Комисията за постъпило уведомление по чл. 21. ал. 1 или 2. Въз основа на доклада. Комисията прави мотивирано и подкрепено с доказателства по този закон искане за налагане на обезпечителни мерки пред окръжния съд по

34
постоянния адрес на лицето, съответно по адреса на седалището на юридическото лице. а в случаите, когато в имуществото е включен недвижим имот - по местонахождението на имота,
(2) Съдът налага обезпечителни мерки ПРИ условията и по реда на Гражданския процесуален кодекс.
(3) При опасност от разпиляване, унищожаване, укриване или разпореждане с имуществото, придобито от престъпна дейност, по искане на органите по чл. 12. ал.9 съдът може да разпореди запечатване на помещения, оборудване, превозни средства и други, в които се съхранява това имущество.”
Чл. 26. (1) Съдът се произнася в същия ден с определение, с което допуска или отказва исканата обезпечителна мярка. Определението, с което се допуска обезпечението, подлежи на незабавно изпълнение.
(2) Налагането на мярката по ал. 1 не спира начисляването на лихви и придобиването на други граждански плодове от имущество, върху което са наложени обезпечителни мерки по този закон, като тези мерки обхващат и всичко новопридобито.
(3) Съдът може да разреши извършване на плащане или на други разпоредителни действия с имущество, върху което са наложени обезпечителни мерки по този закон, когато това е необходимо за:
1. лечение или други неотложни хуманитарни нужди на лицето, върху чието имущество са наложени обезпечителни мерки, или на член на неговото семейство;
2. плащане на задължения към държавата;
3. плащане на възнаграждения за положен труд;
4. задължително обществено осигуряване;
5. заплащане на разноски, необходими за запазването и поддръжката на имуществото, върху което са наложени обезпечителни мерки;
6. заплащане на разноски във връзка с производството по този закон;
7. заплащане възнаграждението на синдика в производство по несъстоятелност.
(4) Разрешението по ал. 3 се издава за всеки конкретен случай въз основа на мотивирана молба от заинтересуваното лице, а когато се отнася до плащане на задължения към държавата - и по инициатива на началника на съответния специализиран отдел, за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност. Съдът се произнася в срок 48 часа от постъпването на молбата.
(5) Не се налагат обезпечителни мерки върху имуществото, по отношение на което не може да се насочва принудително изпълнение.
(6) Имущество, което подлежи на бърза развала или запазването му е свързано с големи разходи, се продава от органите на Агенцията за държавни вземания по реда, определен в Данъчния процесуален кодекс, като получената сума се внася в държавния бюджет.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЮЛИЯНА ДОНЧЕВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ:
В чл. 26, ал. 1 думата “искана” да се замени с “предложена”.

35
Комисията подкрепя по принцип предложението
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЙОРДАН СОКОЛОВ:
В чл. 26:
Добавя се нова ал. 2:
(2) Определението на съда, с което се допуска исканото обезпечение подлежи на двустепенно обжалване: пред непосредствената висшестояща инстанция, а нейното определение - пред Върховния касационен съд.
Останалите алинеи се преномерират.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ПАНАЙОТ ЛЯКОВ:
В чл. 26:
1. В ал. 3, т. 2 отпада израза “към държавата”.
2. Ал. 6 отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.26, който става чл.23:
“Чл.23 (1) Съдът се произнася в деня на постъпване на искането с определение, с което допуска или отказва обезпечителната мярка. Определението, с което се допуска обезпечението, подлежи на незабавно изпълнение.
(2) Определението на съда, с което се допуска или отказва налагането на обезпечителна мярка подлежи на въззивно и касационно обжалване.
(3) Мярката по ал. 1 обхваща лихвите и придобиването на други граждански плодове от имуществото, върху което е наложена.
(4) Съдът може да разреши извършване на плащане или на други разпоредителни действия с имущество, върху което са наложени обезпечителни мерки по този закон, когато това е необходимо за:
1. лечение или други неотложни хуманитарни НУЖДИ на лицето, върху чието имущество са наложени обезпечителни мерки, или на член на неговото семейство:
2. плащане на издръжка:
3. плащане на публичноправни задължения към държавата:
4. плащане на възнаграждения за положен труд;
5. задължително социално и здравно осигуряване:
6. заплащане на разноски, необходими за запазването и поддпъжката на имуществото, върху което са наложени обезпечителни мерки;
7. заплащане на разноски във връзка с производството по този закон;

36
8. заплащане възнаграждението на синдика в производство по несъстоятелност.
(5) Разрешението по ал. 3 се издава за всеки конкретен случай въз основа на мотивирана молба от заинтересуваното лице, а когато се отнася до плащане на задължения към държавата - и по инициатива на директора на съответната териториална дирекция за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност. Съдът се произнася в СРОК 48 часа от постъпването на молбата.
(6) Имущество, което подлежи на бърза развала или запазването му е свързано с големи разходи, се продава от органите на Агенцията за държавни вземания по реда, определен в Данъчния процесуален кодекс, като получената сума се внася в специална сметка.
(7) Не се налагат обезпечителни мерки върху имуществото, по отношение на което не може да се насочва принудително изпълнение.
Чл. 27. (1) Ако в производството по този закон с акт на органа за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, бъде установено, че дадено имущество, върху което е наложена обезпечителна мярка, има законен произход, по искане на засегнатото лице или по инициатива на органа съдът отменя обезпечителните мерки.
(2) Третото лице, което претендира самостоятелни права върху имущество, по отношение на което са наложени обезпечителни мерки, може да поиска отмяна на тези мерки.
(3) Към искането по ал. 2 се прилага декларация относно източниците на средствата и основанието за придобиване на имуществото, включително аренда, обезпечения или действително прехвърляне на имуществено право. Претендираните вземания, неустойки и лихви се признават само ако са включени в годишната данъчна декларация на лицето.
(4) Декларацията по ал. 3 трябва да съдържа и заявление, че писмените доказателства, удостоверяващи правата, са истински и че сделката не е привидна, както и изрично съгласие неговото имущество да бъде обект на проверка по реда на този закон.
(5) За неверни данни, посочени в декларацията, лицето носи отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЧЕТИН КАЗАК:
В чл. 27, ал. 1 се изменя така:
“(1) Ако в производството по този закон бъде установено, че дадено имущество, върху което е наложена обезпечителна мярка има законен произход, по искане на засегнатото лице съдът отменя обезпечителните мерки.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА БОРИСЛАВ ЦЕКОВ: В чл. 27, ал. 1 се изменя така:

37
“(1) Ако в производството по този закон бъде установено, че дадено имущество, върху което е наложена обезпечителна мярка има законен произход, по искане на засегнатото лице съдът отменя обезпечителните мерки."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ И ВЕСЕЛИН ЧЕРКЕЗОВ:
В чл. 27 алинеи 3, 4 и 5 отпадат.
Комисията подкрепя по ПРИНЦИП предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.27. който става чл.24:
“Чл. 24 (1) Ако в производството по този закон с акт на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, бъде установено, че дадено имущество, върху което е наложена обезпечителна мярка, има законен произход, по искане на засегнатото лице или по инициатива на органа съдът отменя обезпечителните мерки.
(2) Третото лице. което претендира самостоятелни права върху имущество, по отношение на което са наложени обезпечителни мерки, може да поиска отмяна на тези мерки.
(3) Към искането по ал. 2 се прилага декларация относно източниците на средствата, основанието за придобиване на имуществото и доказателствата за това."
Чл. 28. В случаите на производство по несъстоятелност или за прекратяване на юридическото лице или на едноличния търговец, което е започнало след налагането на обезпечителни мерки, имуществото, спрямо което са наложени обезпечителни мерки по реда на този закон, се изключва от масата на несъстоятелността, съответно от подлежащото на ликвидация имущество.
Комисията подкрепя ткста на вносителя и предлага следната редакция на чл.28, който става чл.25:
“Чл.25 В случаите на производство по несъстоятелност или за прекратяване на юридическото лице или на едноличния търговец, което е започнало след налагането на обезпечителни мерки, имуществото, спрямо което са наложени обезпечителни мерки по реда на този закон, се изключва от масата на несъстоятелността, съответно от имуществото, подлежащото на ликвидация."
Комисията предлага да се създаде чл.26 със следната редакция:
“Чл.26 По реда на този закон се налагат обезпечителни мерки върху имущество, придобито от престъпна дейност, когато то се намира на територията на Република България и е отправено искане от компетентните органи на друга държава, когато това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна.

38
РАЗДЕЛ II
ПРОИЗВОДСТВО ПО ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА НА ИМУЩЕСТВО, ПРИДОБИТО
ОТ ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ
Комисията подкрепя тексна на вносителя за заглавието на раздел II.
Чл. 29. Въз основа на събраните доказателства съответният началник на специализиран отдел за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, изготвя мотивирано заключение, в което се посочват видът и размерът на имуществото, за което съществува основателно предположение, че е придобито от престъпна дейност, и подлежи на отнемане в полза на държавата, както и доказателствата, от които се установяват посочените обстоятелства.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ:
В чл. 29 думите "началник на специализиран отдел за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност" се заменят с думите "директор на териториална дирекция".
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА БОРИСЛАВ ЦЕКОВ:
В чл. 29 се създава ново изречение второ:
“Заключението и всички материали по преписката се изпращат на съответния окръжен прокурор.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЧЕТИН КАЗАК:
В чл. 29 се създава ново, второ изречение със следното съдържание: "Заключението, ведно с всички материали по
преписката, се изпраща на съответния окръжен прокурор".
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ:
В чл. 29 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
“(2) Копие от заключението се изпраща на министъра на финансите и на съответния ок ръжен прокурор.”

Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ:
В чл. 29 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
”(2) Фактическите констатации в мотивираното заключение по ал. 1 се смятат за истински до доказване на противното.”
Комисията не подкрепя предложението.!!!!
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.29. който става чл.27:
“Чл.27 Ш Въз основа на събраните доказателства съответният директор на териториална дирекция за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, изготвя мотивирано заключение, в което се посочват видът и размерът на имуществото, за което съществува основателно предположение, че е придобито от престъпна дейност, и подлежи на отнемане в полза на държавата, както и доказателствата, от които се установяват посочените обстоятелства.
(2) Извън случаите по чл.3, ал.2. Комисията внася мотивираното искане за отнемане в полза на държавата след влизането в сила на осъдителна присъда по наказателното производство.”.
Чл. 30. (1) Министърът на финансите или упълномощено от него длъжностно лице внася мотивираното заключение в съответния окръжен съд с искане за отнемане в полза на държавата на имуществото, придобито от престъпна дейност. Когато в имуществото са включени движими вещи и недвижим имот, искането се внася в окръжния съд по местонахождението на недвижимия имот, а в случаите, когато в имуществото са включени повече от един недвижими имоти, искането се внася в окръжния съд по местонахождението на имота с най-висока данъчна оценка. Мотивираното заключение и писменото искане имат действие на искова молба.
(2) Окръжният съд образува дело и обнародва в "Държавен вестник" обявление, съдържащо: номера на делото, данни за постъпилото искане, опис на имуществото, указание за срока, в който заинтересуваните лица могат да предявят своите претенции върху имуществото, както и датата, за която се насрочва първото заседание и която не може да е по-рано от датата на изтичането на срока по чл. 31.
(3) Като страни в производството се конституират и лицата по чл. 6, 7 и 11, когато искането за отнемане в полза на държавата засяга техни права.
(4) Ответниците са длъжни да изчерпят всичките си възражения в това производство.
(5) В случаите по чл. 3, ал. 2 установяването на престъпния произход на имуществото се извършва в производството по ал. 1 и по реда на чл. 97, ал. 4 на Гражданския процесуален кодекс.

40
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ:
В чл. 30, ал. 1 думите "министърът на финансите или упълномощено от него длъжностно лице" се заменят с думата "Комисията".
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ:
В чл. 30, ал. 1 отпадат думите “или упълномощено от него длъжностно
лице”.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЮЛИЯНА ДОНЧЕВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ:
В чл. 30, ал. 1 да отпаднат думите “или упълномощено от него длъжностно лице”.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА БОРИСЛАВ ЦЕКОВ:
В чл. 30, ал. 1 се изменя така:
“(1) Окръжният прокурор или упълномощен от него прокурор от съответната окръжна прокуратура внася мотивирано искане в съответния окръжен съд за отнемане в полза на държавата на имуществото, придобито от престъпна дейност. Когато в имуществото са включени движими вещи и недвижим имот, искането се внася в окръжния съд по местонахождението на недвижимия имот, а в случаите, когато в имуществото са включени повече от един недвижими имоти, искането се внася до окръжния съд по местонахождението на имота с най-висока данъчна оценка. Мотивираното искане на окръжния прокурор имат действие на искова молба и към него заедно със събраните материали по преписката се прилага и справка за хода на образуваното наказателно производство по чл. 3, ал. 1.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЧЕТИН КАЗАК:
В чл. 30, ал. 1 да добие следната редакция:
”(1) Окръжният прокурор или упълномощен от него прокурор от съответната окръжна прокуратура внася мотивирано искане в съответния окръжен съд за отнемане в полза на държавата на
имуществото, придобито от престъпна дейност. Когато в
имуществото са включени движими вещи и недвижим имот, искането се внася в окръжния съд по местонахождението на
недвижимия имот, а в случаите, когато в имуществото са включени повече от един недвижими имоти, искането се внася до окръжния съд по местонахождението на имота с най-висока данъчна оценка. Мотивираното искане на окръжния прокурор има действие на
искова молба и към него заедно със събраните материали по


преписката се прилага и справка за хода наказателно производство по чл. 3, ал. 1. ”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ:
В чл. 30 се създава нова ал. 2:
“(2) Ако органът по ал. 1 не внесе мотивираното заключение в съда, това може да се извърши от окръжния прокурор.”
Досегашната ал. 2 става ал. 3 и останалите алинеи се преномерират.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЙОРДАН СОКОЛОВ:
В чл. 30, ал. 4 отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.30, който става чл.28:
“Чл.28 П) Комисията внася мотивираното искане за отнемане в полза на държавата на имуществото, придобито от престъпна дейност в окръжния съд по постоянния адрес на лицето, съответно по седалището на юридическото лице. Когато в имуществото са включени движими вещи и недвижим имот, искането се внася в окръжния съд по местонахождението на недвижимия имот, а в случаите, когато в имуществото са включени повече от един недвижими имоти, искането се внася в окръжния съд по местонахождението на имота с най-висока данъчна оценка. Мотивираното искане има действие на искова молба.
(2) Окръжният съд образува дело и обнародва в "Държавен вестник” обявление, съдържащо: номера на делото, данни за постъпилото искане, опис на имуществото, указание за срока, в който заинтересуваните лица могат да ппедявят своите претенции върху имуществото, както и датата, за която се насрочва първото заседание, която не може да е по-рано от 3 месеца от обнародването на обявлението.
(3) Като ответници в производството се конституират и лицата по чл.
5-10.
(4) Ответниците са длъжни да изчерпят всичките си възражения в това
ПРОИЗВОДСТВО.
(5) В случаите по чл. 3, ал. 2 установяването, че имуществото е придобито от престъпна дейност се извършва в производството по ал. 1 - 4 и по реда на чл. 97, ал. 4 на Гражданския процесуален кодекс.
Чл. 31. (1) В тримесечен срок от обявлението в "Държавен вестник" третите лица, които претендират самостоятелни права върху имуществото, могат да встъпят в делото, като предявят съответния иск. Непредявените в този срок претенции се преклудират по отношение на държавата.

42
(2) Съдът прави преценка на събраните доказателства, събира нови доказателства и назначава по своя преценка експертизи. Съдът заседава в открито заседание в едноличен състав.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЮЛИЯНА ДОНЧЕВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ:
В чл. 31, ал. 2 да отпаднат думите “в едноличен състав”.
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ:
В чл. 31, ал. 2 се добавя ново изречение със следното съдържание:
“В производството задължително участва прокурор.”
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.31, който става чл.29:
“Чл.29 (1) Третите липа, които претендират самостоятелни права върху имуществото, могат да встъпят в делото, като предявят съответния иск пред първата инстанция.
12) Съдът заседава в открито заседание. В производството задължително участва ПРОКУРОР.”
Чл. 32. (1) Съдът се произнася с решение за отнемане в полза на държавата на имуществото, придобито от престъпна дейност, съответно на част от имуществото, съответстваща на частта, придобита от престъпна дейност, като осъжда проверяваното лице да заплати разноските по производството.
(2) Когато съдът постанови решение за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, и се установи, че третото лице неоснователно и недобросъвестно е оспорвало налагането на обезпечителни мерки или отнемането в полза на държавата на процесното имущество, съдът може да му наложи глоба в размер 10 на сто от стойността на отнетото имущество, но не по-малко от 3000 лв. и не повече от 30 000 лв.
(3) Извън случаите по чл. 3, ал. 2 и 3 съдът се произнася с решение след влизането в сила на осъдителната присъда по наказателното производство.
(4) Съдът може да отхвърли искането за отнемане в полза на държавата на имуществото, ако заинтересованото лице докаже, че то е придобито по законен начин или със законни средства, като в този случай съдът отменя обезпечителните мерки.
(5) Решението на съда по ал. 1 - 4 подлежи на обжалване по реда на Гражданския процесуален кодекс.
(6) За отмяна на влязло в сила решение по ал. 1 - 4 се прилага съответно чл. 231 от Гражданския процесуален кодекс.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ:

43
В чл. 32, ал. 1 в началото на изречението се добавят думите “В срок от 6 месеца съдът се произнася”.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЕЛИАНА МАСЕВА:
В чл. 32, ал. 2 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЙОРДАН СОКОЛОВ:
В чл. 32, ал. 2 отпада.
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЮЛИЯНА ДОНЧЕВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ:
В чл. 32 да отпадне ал. 2.
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ПАНАЙОТ ЛЯКОВ:
В чл. 32, ал. 2 отпада израза “неоснователно и".
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ И ВЕСЕЛИН ЧЕРКЕЗОВ:
В чл. 32 преди думите "съдът се произнася" се добавя текста "при наличие на предпоставките по този закон".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.32, който става чл. 30:
“Чл.30 (1) Съдът се произнася с решение, което подлежи на обжалване по обшия ред.
(2) Когато съдът отхвърли искането за отнемане в полза на държавата на имуществото, той отменя наложените обезпечителни мерки.”
РАЗДЕЛ III
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ОБРАЗУВАНЕ НА ДАНЪЧНО ПРОИЗВОДСТВО
Чл. 33. (1) Когато не са налице достатъчно данни, даващи основание да се поиска отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна

44
дейност, или производството по тази глава бъде прекратено от съда, началникът на специализирания отдел за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, съответно съдът, изпраща преписката в 14-дневен срок на главния данъчен директор или на упълномощено от него длъжностно лице.
(2) Събраните от органите за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, доказателства по преписката са годни доказателства в производствата по Данъчния процесуален кодекс.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ:
В чл. 33, ал. 1 думите "началникът на специализирания отдел за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност" се заменят с думата "Комисията".
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЮЛИЯНА ДОНЧЕВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ:
В чл. 33, ал. 1 да отпаднат думите “или на упълномощено от него длъжностно лице".
Комисията не подкрепя предложението
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА БОРИСЛАВ ЦЕКОВ:
В чл. 33, ал. 1 след думите “придобито от престъпна дейност" се добавя “окръжният прокурор”.
Комисията не подкрепя предложението
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЧЕТИН КАЗАК:
В чл. 33, ал. 1 след думите "придобито от престъпна дейност" се добавят думите "окръжният прокурор".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага раздел III и заглавието да отпадне, а чл.33 да се постави систематично в раздел II като чл. 31 със следната редакция:
“Чл.31 Когато производството завърши без решение за отнемане на имуществото Комисията може да сезира главния данъчен директор, като събраните в производството по този закон доказателства запазват процесуалната си стойност в данъчното производство."
Чл. 34. Съдът изпраща в 14-дневен срок препис от решението и преписката на главния данъчен директор и в случаите, когато откаже да уважи искането за отнемане или постанови частично отнемане на имуществото, придобито от престъпна дейност. В тези случаи се прилага чл. 33, ал. 2.
Комисията предлага чл.34 да отпадне, тъй като е инкорпориран в

45
РАЗДЕЛ IV
ОТГОВОРНОСТ
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на раздел IV. който става раздел III.
Чл. 35. За вреди, причинени от действия или бездействия, извършени във връзка с този закон, виновните длъжностни лица носят отговорност при условията и по реда на Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЙОРДАН СОКОЛОВ:
Член 35 се изменя така:
Чл. 35. За вреди, причинени от действия или бездействия, извършвани във връзка с този закон, освен отговорността по Закона за отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани, виновните длъжностни лица носят и лична отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД.
Предложението се оттегля.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.35. който става чл. 32:
“Чл.32. За вреди, причинени от незаконни действия или бездействия, извършени във връзка с този закон, държавата носи отговорност при условията и по реда на Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани.”
ГЛАВА ШЕСТА
МЕЖДУНАРОДНО СЪТРУДНИЧЕСТВО
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на глава Шеста, която става глава Пета.
Чл. 36. Органите по установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, обменят информация за целите на този закон с компетентните органи на други държави и с международни организации въз основа на международни актове и международни договори, които са в сила за Република България, както и на основата на взаимност.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ:
В чл. 36 думите "Органите по" се заменят с думите "Комисията за". Комисията подкрепя предложението.

46
Комисията подкрепя по ПРИНЦИП текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.36, който става чл.ЗЗ:
“Чл.ЗЗ Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, обменя информация за целите на този закон с компетентните органи на други държави и с международни организации въз основа на международни актове и международни договори, които са в сила за Република България.”
ГЛАВА СЕДМА
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на глава Седма. която става глава Шеста.
Чл. 37. (1) За нарушения по чл. 23 на виновните длъжностни лица се налага глоба от 1000 до 2000 лв., ако извършеното не съставлява престъпление.
(2) За други нарушения по този закон виновните лица се наказват с глоба от 500 до 1000 лв., ако извършеното не съставлява престъпление.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ПАНАЙОТ ЛЯКОВ:
В чл. 37, ал. 1 се изменя така:
(1) За нарушения по чл. 23, ал. 1 на виновните длъжностни лица се налага глоба от 2000 до 4000 лв., а за нарушения по чл. 23, ал. 2 се налага глоба от 1000 до 2000 лв., ако извършеното не съставлява престъпление.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по ПРИНЦИП текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.37. който става чл.34:
“Чл.34 За нарушение на чл. 15. ал.1 на виновните длъжностни лица се налага глоба от 1 000 до 2 000 лева, ако извършеното не съставлява престъпление.”
Чл. 38. (1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от органите по установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, а наказателните постановления се издават от началника на специализирания отдел или от упълномощени от него длъжностни лица.
(2) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ:
В чл. 38, ал. 1 думите "органите по установяване на имущество, придобито от престъпна дейност" се заменят с думите "съответните директори на териториални дирекции или упълномощени от тях длъжностни лица", а думите "началника на специализирания отдел или от упълномощени от него

47
длъжностни лица" се заменят е думите "председателя на Комисията или от упълномощени от него членове на Комисията”.
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ПАНАЙОТ ЛЯКОВ:
В чл. 38, ал. 1 след думата “нарушенията” се добавя “на длъжностните лица” и накрая се добавя израза “а за началниците и инспекторите от специализираните отдели - от министъра на финансите”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 38. който става чл.35:
“Чл. 35 (1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от съответните директори на териториални дирекции или оправомошени от тях длъжностни липа, а наказателните постановления се издават от председателя на Комисията или от оправомошени от него длъжностни лица.
(2) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.”
ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 1. По смисъла на този закон:
1. "Значителна стойност" е стойност над 60 000 лв.
2. "Контролиране на юридическо лице" е правото за назначаване или освобождаване на мнозинството от членовете на управителния или контролния орган на юридическото лице, притежаване на мнозинството от акциите или дяловете с право на глас и управление на дейността на юридическото лице въз основа на договор.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ПАНАЙОТ ЛЯКОВ:
В Допълнителна разпоредба § 1, т. 1 числото “60 000” се заменя с
“50 000”.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЙОРДАН СОКОЛОВ:
В глава “Допълнителна разпоредба” в § 1 се добавят нови точки 3 и 4:
“3. “Основателно предположение” е предположение, което е подкрепено с достатъчно данни и доказателства, от които може да се направи обоснован извод, че имуществото е придобито пряко или косвено чрез престъпна дейност;

48
Комисията не подкрепя предложението.
4. “ Престъпна дейност” е дейност, която осъществява състава на някое от престъпленията, изброени в чл. 3, ал. 1 от закона.
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ И ВЕСЕЛИН ЧЕРКЕЗОВ:
В Допълнителните разпоредби:
1. § 1, т. 1 думите "60 000 лева" се заменят с "200 000 лева";
2. Създава се нова точка 3: "Имущество по смисъла на този закон е недвижими имоти, ограничени вещни права върху тях, моторни превозни средства, включително водни съдове, парични влогове, ценни книжа, дялово участие в търговски дружества, вземания и права върху интелектуалната собственост."
3. Създава се нова точка 4: "Имуществото по този закон се оценява:
а) за недвижимите имоти, ограничените вещни права и моторните превозни средства - по по високата измежду цената на придобиване и данъчната оценка.
б) ценните книжа, дяловите участия и вземанията - по номинал.
4. Създава се нова точка 5: "Семейство по смисъла на този закон е проверяваното лице, съпруга и ненавършилите пълнолетие деца."
5. Създава се нова точка 6: "Основателно предположение по смисъл на този закон е налице тогава, когато е повдигнато обвинение за престъпленията по чл. 3 и е доказана причинна връзка между престъпното деяние и придобитото имущество."
6. Създава се нова точка 7: "Имущество на чуждестранни лица може да бъде отнето по този закон ако се намира на територията на Република България и деянието попада под наказателната юрисдикция на Република България."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за $ 1 и предлага следната редакция:
$ 1. По смисъла на този закон:
1. “Започнало наказателано преследване’’ е:
а) при предварителното производство - от повдигането на обвинението;
б) при дознанието - след разпита на лицето, в качеството МУ на уличен или по отношение на него са предприети мерки на процесуална принуда, освидетелстване, претърсване или иззимване.
2. "Значителна стойност" е стойност над 60 000 лв.
3. “ Престъпна дейност” е дейност, която осъществява състава на някое от престъпленията, изброени в чл. 3, ал. 1 от закона.

49
4. "Контролиране на юридическо лице" е правото за назначаване или освобождаване на мнозинството от членовете на управителния или контролния орган на юридическото лице, притежаване на мнозинството от акциите или дяловете с право на глас и управление на дейността на юридическото лице въз основа на договор.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 2. За неуредените в този закон въпроси се прилагат съответно разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2 и предлага систематически да бъде включен в Допълнителните разпоредби със следната редакция:
“S 2. За неуредените в този закон случаи се прилагат съответно разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс.”
Комисията предлага да се създадат нови § 3, 4 и 5 със следното съдържание:
“§ 3 Производството по този закон се провежда и по отношение на имущество, придобито пряко или косвено от престъпна дейност и преди влизане в сила на този закон."
“§ 4 Ш В три месечен срок от влизането в сила на закона органите на досъдебното производство уведомяват директорите на съответните териториални дирекции за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, за лицата срещу, които е започнало наказателно преследване за престъпление по чл.3. ал.1 и за имуществото, за което са налице предпоставките по чл.3. ал.2 от закона.
(2) В срока по ал.1 съдилищата уведомяват директорите на съответните териториални дирекции за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, за влезлинте в сила присъди за престъпления по чл.З. ал.1 за петгодишен период преди влизането в сила на закона.”
“§ 5 (1) В срок от три месеца от влизането в сила на закона Народното събрание избира, а президентът и министър - председателят назначават своята квота от Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност.
(2) В едномесечен срок от определяне на състава й Комисията приема устройствения правилиник по чл.12, ал.10”
§ 3. В Закона за мерките срещу финансирането на тероризма (Обн., ДВ, бр. 16 от 18.02.2003 г., изм., бр. 31 от 4.04.2003 г.) се правят следните изменения и допълнения:

50
1. В чл. 7 се създава ал. 3 със следното съдържание:
“(3) Физическите и юридическите лица, които са изпълнили мерки по блокиране на парични средства, финансови активи или други имущества по този закон, са длъжни незабавно да уведомят за това съответните органи за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност”.
2. Чл. 12 се изменя така:
“Чл. 12. Мерките по чл. 3, ал. 1 се преустановяват в седмодневен срок от обнародването в "Държавен вестник" на решението на Министерския съвет, с което физическите или юридическите лица, групи и организации са заличени от списъка, ако в този срок съответният орган по установяване на имущество, придобито от престъпна дейност не представи определение на съда за продължаването им.”
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ:
В § 3, т. 1 от Преходните и заключителните разпоредби думата "органи" се заменя с думите "териториални дирекции на Комисията".
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за $ 3, който става § 6 със следната редакция:
“§ 6. В Закона за мерките срещу Финансирането на тероризма (обн.. ДВ, бр. 16 от 2003 г.; изм., бр. 31 от 2003 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 3, ал.2 съюзът “и" се заличава и се поставя запетая, а накрая се добавя “и Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност".
2. Член 12 се изменя така:
“Чл. 12. Мерките по чл. 3. ал. 1 се преустановяват в 7-дневен СРОК ОТ обнародването в "Държавен вестник" на решението на Министерския съвет, с което Физическите или юридическите лица, групи и организации са заличени от списъка, освен ако в този срок Комисията по установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, представи определение на съда за продължаването им."
§ 4. В Закона за нотариусите и нотариалната дейност (Обн., ДВ, бр. 104 от
6.12.1996 г., в сила от 6.01.1997 г., изм., бр. 117 от 10.12.1997 г., в сила от 1.01.1998 г., бр. 118 от 10.12.1997 г., в сила от 1.01.1998 г., изм. и доп., бр. 123 от 22.12.1997 г., в сила от 22.12.1997 г., бр. 24 от 27.02.1998 г., в сила от 27.02.1998 г., изм., бр. 69 от
3.08.1999 г., в сила от 3.08.1999 г., изм. и доп., бр. 18 от 25.02.2003 г.), в чл. 25 се създава нова алинея втора със следното съдържание:
"(2) Преди съставяне на съответния акт, нотариусът извършва проверка за наличието на наложена обезпечителна мярка по Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност."
Досегашната ал. 2 става ал. 3 и останалите алинеи се преномерират съответно.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за $ 4, който става § 7 със следната редакция:

51
“§ 7. В чл. 25 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност (обн.. ДВ. бн. 104 от 1996 г.; изм. и доп., бр. 117.118 и 123 от 1997 г., бр. 24 от 1998 г., бр. 69 от 1999 г. и бр. 18 от 2003 г.) се правят следните изменения и допълнения;
1. Създава се нова ал. 2:
"(2) Преди съставяне на съответния акт нотариусът извършва проверка за наличието на наложена обезпечителна мярка по Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност."
2. Досегашните ал. 2,3 и 4 стават съответно ал.З,4 и 5.
3. Досегашната ал. 5 става ал.6 и в нея думите “ал.2” се заменят е “ал.3”.
5. Досегашната ал.6 става ал.7.”
§ 5. В Закона за съдебната власт (Обн., ДВ, бр. 59 от 22.07.1994 г.; Решение № 8 на Конституционния съд на РБ от 15.09.1994 г. - бр. 78 от 27.10.1994 г.; Решение № 9 на Конституционния съд на РБ от 30.09.1994 г. - бр. 87 от 25.10.1994 г.; Решение № 17 на Конституционния съд на РБ от 3.10.1995 г. - бр. 93 от 20.10.1995 г.; доп., бр. 64 от
30.07.1996 г., в сила от 30.07.1996 г.; Решение № 19 на Конституционния съд на РБ от
29.10.1996 г. - бр. 96 от 8.11.1996 г.; изм. и доп., бр. 104 от 6.12.1996 г., в сила от
7.01.1997 г., изм., бр. 110 от 30.12.1996 г., бр. 58 от 22.07.1997 г., бр. 122 от 19.12.1997 г., бр. 124 от 23.12.1997 г., в сила от 1.03.1998 г., бр. 11 от 29.01.1998 г., изм. и доп., бр. 133 от 11.11.1998 г.; Решение № 1 на Конституционния съд на РБ от 14.01.1999 г. - бр. 6 от 22.01.1999 г.; изм., бр. 34 от 25.04.2000 г., в сила от 1.01.2001 г., бр. 38 от
9.05.2000 г., доп., бр. 84 от 13.10.2000 г., изм., бр. 25 от 16.03.2001 г., в сила от
31.03.2001 г., изм. и доп., бр. 74 от 30.07.2002 г.; Решение № 11 на Конституционния съд на РБ от 14.11.2002 г. - бр. 110 от 22.11.2002 г.; Решение № 13 на Конституционния съд на РБ от 16.12.2002 г. - бр. 118 от 20.12.2002 г.; изм. и доп., бр. 61 от 8.07.2003 г., в сила от 8.07.2003 г., изм., бр. 112 от 23.12.2003 г., в сила от 1.01.2004 г.), се създава чл. 158а със следното съдържание:
"Чл. 158а. Съдията по вписванията предоставя с предимство на органите за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност справки по книгите за вписване, които са свързани с проверки по Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност."
Комисията не подкрепя текста на вносителя за 8 5 и предлага да отпадне.
§ 6. В Закона за банките (Обн., ДВ, бр. 52 от 1.07.1997 г., в сила от 1.07.1997 г., доп., бр. 15 от 6.02.1998 г., в сила от 1.01.1999 г. - изм., бр. 89 от 3.08.1998 г., изм., бр. 21 от 20.02.1998 г., в сила от 1.01.1998 г., доп., бр. 52 от 8.05.1998 г., изм., бр. 70 от 19.06.1998 г., изм. и доп., бр. 54 от 15.06.1999 г., изм., бр. 103 от 30.11.1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. и доп., бр. 114 от 30.12.1999 г., в сила от 31.01.2000 г., бр. 1 от
4.01.2000 г., доп., бр. 24 от 24.03.2000 г., изм., бр. 63 от 1.08.2000 г., изм. и доп., бр. 84 от 13.10.2000 г., изм., бр. 92 от 10.11.2000 г., в сила от 1.01.2001 г., бр. 1 от 2.01.2001 г., доп., бр. 45 от 30.04.2002 г., изм. и доп., бр. 91 от 25.09.2002 г., изм., бр. 92 от
27.09.2002 г., в сила от 28.12.2002 г., бр. 31 от 4.04.2003 г.), чл. 52, ал. 5, т. 2 се създава буква “в” със следното съдържание:
”в) когато извършва проверки по Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност."

52
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 6, който става § 8 със следната редакция:
8 8 В чл. 52. ал. 5 от Закона за банките (Обн.. ДВ. бр. 52 от 1.07.1997 г., в сила от 1.07.1997 г., дои., бр. 15 от 6.02.1998 г., в сила от 1.01.1999 г. - изм., бр. 89 от
3.08.1998 г„ изм., бр. 21 от 20.02.1998 г„ в сила от 1.01.1998 г., дои., бр. 52 от
8.05.1998 г., изм., бр. 70 от 19.06.1998 г., изм. и дои., бр. 54 от 15.06.1999 г., изм., бр. 103 от 30.11.1999 г.. в сила от 30.11.1999 г., изм. и доп., бр. 114 от 30.12.1999 г.. в сила от 31.01.2000 г„ бр. 1 от 4.01.2000 г., дои., бр. 24 от 24.03.2000 г„ изм., бр. 63 от
1.08.2000 г., изм. и доп.. бр. 84 от 13.10.2000 г., изм., бр. 92 от 10.11.2000 г., в сила от
1.01.2001 г.. бр. 1 от 2.01.2001 г., доп., бр. 45 от 30.04.2002 г., изм. и дои., бр. 91 от
25.09.2002 г., изм.. бр. 92 от 27.09.2002 г., в сила от 28.12.2002 г., бр. 31 от 4.04.2003 г.). се създава точка 2а:
“2а. Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност и директорите на териториалните й дирекции.”
§ 7. В Данъчния процесуален кодекс (Обн., ДВ, бр. 103 от 30.11.1999 г., в сила от 1.01.2000 г.; Решение № 2 на Конституционния съд на РБ от 30.03.2000 г. - бр. 29 от 7.04.2000 г.; изм. и доп., бр. 63 от 1.08.2000 г., бр. 109 от 18.12.2001 г., в сила от
1.01.2002 г., бр. 45 от 30.04.2002 г., в сила от 30.04.2002 г., бр. 112 от 29.11.2002 г., бр. 42 от 9.05.2003 г., изм., бр. 112 от 23.12.2003 г., в сила от 1.01.2004 г., бр. 114 от
30.12.2003 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 12, ал. 2, т. 4, съюзът “и” се заменя със запетая, а в края на изречението се добавят думите "и началника на специализирания отдел към Главната данъчна дирекция за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност".
2. В чл. 234, ал. 3 накрая точката се заменя със запетая и се добавят думите “както и за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност.”.
3. В чл. 235, ал. 1 се добавя т. 9:
“9. инспекторите за установяване на имущество, придобито от престъпна
дейност”.
4. В чл. 236, ал. 3, числото “8” се заменя с числото “9”
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ:
§ 7 от Преходните и заключителните разпоредби се изменя така:
“§ 7. В чл. 12, ал. 2, т. 4 от Данъчния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 103 от 1999 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 2000 г. - бр. 29 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 63 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 45 и 112 от 2002 г. и бр. 42, 112 и 114 от 2003 г.) съюзът "и" се заменя със запетая и накрая се добавя "и Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност."
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за 8 7. който става 8 9 със следната редакция:
“8 9. В чл. 12. ал. 2, т. 4 от Данъчния процесуален кодекс (Обн.. ДВ, бр. 103 от 30.11.1999 г., в сила от 1.01.2000 г.; Решение № 2 на Конституционния съд на РБ от 30.03.2000 г. - бр. 29 от 7.04.2000 г.; изм. и доп.. бр. 63 от 1.08.2000 г.. бр. 109 от 18.12.2001 г„ в сила от 1.01.2002 г., бр. 45 от 30.04.2002 г., в сила от 30.04.2002 г., бр. 112 от 29.11.2002 г., бр. 42 от 9.05.2003 г., изм., бр. 112 от 23.12.2003 г.. в сила от 1.01.2004 г., бр. 114 от 30.12.2003 г.) съюзът “и" се заменя със запетая и накрая се

53
добавя "и Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност”.
§ 8. В Закона за собствеността на гражданите (Обн., ДВ, бр. 26 от 30.03.1973 г., попр., бр. 32 от 20.04.1973 г., изм., бр. 43 от 1.06.1973 г., бр. 78 от 2.10.1973 г., изм. и доп., бр. 21 от 14.03.1975 г., изм., бр. 102 от 30.12.1977 г., в сила от 1.01.1978 г., изм. и доп., бр. 3 от 11.01.1980 г., бр. 52 от 4.07.1980 г., изм., бр. 45 от 8.06.1984 г., изм. и доп., бр. 88 от 14.11.1986 г., бр. 26 от 5.04.1988 г., бр. 31 от 21.04.1989 г., бр. 21 от 13.03.1990 г., изм. и доп., бр. 44 от 21.05.1996 г., в сила от 1.06.1996 г.), Глава трета се отменя.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ:
В § 8 на Преходните и заключителни разпоредби се допълва изречение второ със следното съдържание:
“Заварените производства, образувани по Закона за собствеността на гражданите, се трансформират в производства по този закон.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8. който става 8 11 със следната редакция:
“§ 11. (1) Законът за собствеността на гражданите се отменя.
(2) Неприключилите до влизане в сила на този закон производства по Закона за собствеността на гражданите продължават по досегашния ред.”
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЕЛИАНА МАСЕВА:
В Преходните и заключителни разпоредби да се създаде нов § 8а:
§ 8а. В чл. 2 от Закона за отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани се създава нова т. 6 със следното съдържание:
“6. прилагане от съда на решения по Закона за отнемане в полза на държавата имущество, придобито от престъпна дейност, когато решението бъде отменено като незаконосъобразно”.
Останалите точки се преномерират.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЮЛИЯНА ДОНЧЕВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ:
В Преходните и заключителни разпоредби да се създаде нов § 8а:
§ 8а. В Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани се правят следните изменения и допълнения:
1. Наименованието на закона се изменя така:
“Закон за отговорността на държавата”.

54
2. В чл. 1 думата “граждани” се заменя с “физически и юридически
лица”.
3. В чл. 3 думата “гражданина” се заменя със “засегнатите лица”.
4. В чл. 4 след думата “вреди” се добавя “и пропуснати ползи”.
5. В чл. 10, ал. 2, изречение първо след думите “не се” се добавя “дължат” и се поставя точка, а текста до края на изречение първо и изречение второ се заличават.
Комисията не подкрепя предложението.
§ 9. 1. В тримесечен срок от влизането в сила на закона, органите на Министерството на вътрешните работи и прокуратурата уведомяват съответните органи за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, за лицата, срещу които е възбудено наказателно преследване за престъпления по чл. 3, ал. 1 от закона или са налице предпоставките по ал. 2, т. 1 и 2. В случаите по чл. 3, ал. 2, т. 3 съответните органи се уведомяват само, когато съществуват данни за имущество със значителна стойност, за което може да се направи основателно предположение, че е придобито от престъпна дейност.
2.В същия срок съдилищата уведомяват съответните органи за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност за влезлите в сила присъди за престъпления по чл. 3, ал. 1 за 5 - годишен период до влизането на закона в сила, освен ако е налице реабилитация.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ:
В § 9, ал. 1 и 2 от Преходните и заключителните разпоредби думите "органи за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност" се заменят е думите "териториални дирекции на Комисията".
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА БОРИСЛАВ ЦЕКОВ:
В § 9, ал. 1 и 2 от Преходните и заключителни разпоредби думите “съответните органи за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност” се заменят е “окръжен прокурор”.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЧЕТИН КАЗАК:
В алинеи 1 и 2 на § 9 от преходните и заключителни
разпоредби думите "съответните органи за установяване на
имущество, придобито от престъпна дейност" се заменяват с
думите "окръжния прокурор".
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ПАНАЙОТ ЛЯКОВ:

55
В Преходни и заключителни разпоредби § 9, ал. 2 числото “5” се заменя е “15”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за 8 9, който е инкорпориран в § 4 и предлага § 9 на вносителя да отпадне.
§ 10. В срок един месец от влизането на този закон в сила се издават подзаконовите актове по прилагането му.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 10 и предлага следната редакция за нов S 10:
“S 10. В чл.71. ал.6 на Закона за публичното предлагане на ценни книжа се създава точка 2а;
“2а. Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност и директорите на териториалните й дирекции”.
§11. Изпълнението на този закон се възлага на Министерския съвет.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 11 да
отпадне.