Доклад
ОТНОСНО: Проекта на Кодекс на международното частно право, № 502-01- 15, внесен от Министерския съвет -първо четене.

---

Доклад

ОТНОСНО: Проекта на Кодекс на международното частно право, № 502-01- 15, внесен от Министерския съвет -първо четене.

На редовно заседание, проведено на 10.03.2005 г., Комисията по правни въпроси обсъди на първо четене проекта на Кодекс на международното частно право, № 502-01-15, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха от Министерство на правосъдието - Александра Цекова, проф. Йорданка Зидарова - от СУ “Кл. Охридски” и д-р Весела Станчева- адвокат.
От името на вносителя Министерски съвет проф. Йорданка Зидарова изложи основните мотиви на предложения законопроект. Основанията за изработване на такъв самостоятелен кодифициращ международното частно право акт могат да се обобщят в следното. Първо, значението на частно правните отношения с международен елемент в обществото, тяхното нарастване, особено последните години. На следващо място, крайно незадоволителното състояние на уредбата в българското законодателство. Тя е разпокъсана в отделни нормативни актове, в редица случаи несъгласувана. На следващо място като основание, съобразяване нуждите на практиката на правоприлагащите органи и особено на съдебната, както и нарастващата роля на международното частно право в интеграционните процеси и необходимостта от съгласуване на българското законодателство с правото на Европейския съюз. Говори се за обобществяване на международното частно право в Европейския съюз, където има и специален орган по международно частно право. Това особено се налага с оглед действителното осъществяване на четирите свободи и на принципа за свободно движение на хора, стоки и капитали, в резултат на който именно възникват частно правните отношения с международен елемент.
Що се отнася до обхвата на кодекса, той въвежда една новост по примера на състоянието на съвременното международно частно право, а именно изхожда от разбирането за триединство на материята и обхваща: международната компетентност на българските съдилища, т.е. в кои случаи българските съдилища и правоприлагащи органи могат да разглеждат спорове или въпроси във връзка с тези отношения; кое е приложимото право, което урежда тези отношения; заключителният етап - условията за признаване и допускане в България на изпълнение на чуждестранни съдебни решения и други актове.

На този етап стремежът на създателите на проекта е бил да се създадат основите на системата на международното частно право в България. По тази причина не е възможно да бъде обхваната уредбата на всички частни отношения с международен елемент с този акт. Той създава основни разпоредби, които имат важимост за всички категории частни отношения с международен елемент и урежда основни категории частно правни отношения с международен елемент. Наред с бъдещия кодекс ще запазят действие някои наши закони , които уреждат частни
отношения, които имат специфични особености. Достатъчно е само да спомена тези в материята на международния транспорт, също така уредбата в Глава 33 на Търговския закон, което се предвижда да остане относно приложимото право към менителница, запис на заповед и чек и в областта на несъстоятелността. Основанията за това са, че в Европейския съюз се очаква нова уредба в областта на несъстоятелността също към менителница, запис на заповед и чек.
Проектът въвежда като основен принцип един нов принцип, основен в Европейския съюз и в съвременното международно частно право, а именно определяне на приложимото право въз основа на най-тясната му връзка с дадена държава. Частното отношение се урежда от правото на тази държава, с която то се намира в най-тясна връзка. Това е възможно най-широкият принцип, който се конкретизира с различни критерии, като гражданство, местоизвършване на правно действие, местопребиваване и т.н. Кодексът възприема основния принцип за съотношение между него и уредба в международни договори и отделни други международни актове по произход и със специални закони, като уредбата предвидена в него ще отстъпи, ако има друга създадена с такива именно актове. Новото, което се предлага да се въведе, е при тълкуване и прилагане на норми, които имат международен произход, т.е. съдържат се в международни актове, винаги да се държи сметка за техния международен произход.
Основна част на проекта е комплексът от норми, който се съдържа в част трета. Именно това са нормите, които командват, които предопределят приложението на всички останали норми на международното частно право, които определят по правото на коя държава да се извършва правната квалификация (правната характеристика), норми относно така нареченото препращане, установяване съдържанието на чуждото право и основанията за отказ да се приложи чуждо право. Основен принцип, който пронизва цялата уредба е, полагане на максимални усилия от съда за установяване на приложимото чуждо право. Основното задължение пада върху съда. Страните съдействат за установяване на приложимото чуждо право. Изискването чуждото право да се тълкува и прилага така, както то се тълкува и прилага в създалата го държава и особено важно, отказът да се приложи чуждо право или неправилното тълкуване и прилагане на чуждото право, да бъде основание за обжалване на решението. Много важна е уредбата на така наречената клауза за обществен ред да се прилага само като крайна мярка
Изключително важно значение за прилагането на кодекса и за практиката имат разпоредбите относно правното положение на субектите. При определяне на личния статут на физическите лица се запазва традиционния признак за българското международно частно право - гражданството на лицата, като се съчетава с териториалния критерий - обичайното местопребиваване, за лица, които имат двойно чуждо гражданство и лица без гражданство. Въвежда се като основен критерий сравнително нов за българското законодателство, критерият обичайно местопребиваване на физическото лице. Основният критерий, който се въвежда за правното положение на юридическите лица е месторегистрацията. Като критерий се
2

въвежда и принципа на така нареченото действително управление на юридическото лице.
В отделни разпоредби се уреждат специфични критерии, които действат наред с общите или ги изключват, що се отнася до отделни видови правоотношения.
Прецизно е разработена и материята, която урежда основанията за компетентност на българските съдилища и други органи при разглеждането на международни граждански дела, както въпросите, свързани с производството по екзекватура.
По законопроекта се изказа народните представители Татяна Дончева, Анелия Мингова, Елиана Масева, Йордан Соколов и Янаки Стоилов, които приветстваха създателите на кодекса и изказаха бележки относно систематичното място на някои институти и редакционни корекции, които биха могли да предизвикат двусмислие в тълкуването и в правоприлагането. В своите изказвания изразиха принципната си подкрепа за законопроекта.
След проведените разисквания и гласуване Комисията по правни въпроси единодушно реши да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване проекта на Кодекс на международното частно право, № 502-01-15, внесен от Министерския съвет.