ДОКЛАД
ОТНОСНО: Законопроект № 202-01-7 за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, внесен от Министерски съвет на 16 януари 2002 г.

---

ДОКЛАД
ОТНОСНО: Законопроект № 202-01-7 за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, внесен от Министерски съвет на 16 януари 2002 г.
На редовни заседания, проведени на 24 януари и 14 февруари 2002 година, с участието на г-жа С. Янкулова, зам.министър на Министерство на отбраната, ген. Маринчев, зам.началник на Генералния щаб на Българската армия по ресурсите, г-н П.Странчевски, секретар по националната отбрана в Администрацията на Президента, г-н Н. Слатински секретар по националната сигурност, г-жа Р.Захариева, парламентарен секретар на Министерство на отбраната, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, внесен от Министерски съвет на 16 януари 2002 г.
Законът за отбраната и въоръжените сили на Република България урежда обществените отношения , свързани с отбраната и въоръжените сили на Република България определя отбраната като част от националната сигурност и система от дейности за укрепване на мира и сигурността, нейните основни дейности и ръководство, състав, структура, използване, изграждане на Въоръжените сили, воински задължения, граждански лица, отговорности, административно- наказателни разпоредби.
Проектът за Закон за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България съдържа предложения за промени съобразени с приетите от Народното събрание изменения и допълнения във Военната доктрина и с етапа на който се намира реформата в Българската армия.
Предложени са изменения в следните основни насоки:
Променя се съставът на Въоръжените сили, /чл.7, ал.2/ като се предвижда те да включват личния състав на Българската армия, Министерство на отбраната и структурите на подчинение на министъра /второстепенните разпоредители с бюджетни кредити/. Предлага се Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана, които досега бяха в състава на Въоръжените сили, да излязат от съдържанието на понятието Въоръжени сили и да имат статут на специализирани служби, като до приемането на закон /и/ за организацията и дейността им се прилага този закон и Правилника за кадрова военна служба /§54 от измененията - “Преходни и заключителни разпоредби”/.

В Законопроекта се разширяват правомощията на Министерски съвет да определя в рамките на числеността на въоръжените сили /определена от Народното събрание с Военната доктрина/ числеността на военнослужещите в обхвата на едно военно звание, като нормативна гаранция за осъществяване на съотношението между младши и старши офицерски звания.
Предлага се нов кадрови модел предвиждащ водещо при кадровото развитие да бъде военното звание. Длъжностното развитие на кадровите военнослужещи да се извършва по ред определен от Правилника за кадрова военна служба.
Създава се възможност чрез новата система на заплащане на труда да се намалят нивата на длъжности в обхвата на едно военно звание, като спецификата във функциите се отчита чрез различни допълнителни възнаграждения. По този начин механизмът за формиране на длъжностите според военното звание и за определяне на възнагражденията на военнослужещите се привежда в съответствие със страните-членки на НАТО. Постига се стабилност в конкретното служебно правоотношение, тъй като броят на военнослужещите в обхвата на едно военно звание се определя от МС и след 2004 г .ще стане постоянна величина.
Усъвършенстваният модел на кадрово развитие дава възможност кадровите военнослужещи да се пенсионират независимо от притежаваното военно звание, щом са придобили право на пенсия съгласно чл. 69 от Кодекса за задължително обществено осигуряване. По този начин се постига изравняване в статута на кадровите военнослужещи с този на офицерите и сержантите от МВР. Функционирането на модела до 2004 г. ще се осигури от ежегодното извънредно атестиране на кадровия състав на въоръжените сили, което ще гарантира формиране на качествен състав.
Създава се ново основание за прекратяване на договорите за кадрова военна служба с предизвестие от страна на министъра на отбраната - при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като инициативата за прекратяване може да произхожда както от кадровия военнослужещ, така и от другата страна по служебното правоотношение - министъра на отбраната. В съответствие с чл.36, ал.1, т.2 от ЗОВСРБ освобождаването от кадрова военна служба на офицери от Българската армия и на това основание се извършва по предложение на Началника на ГЩ на БА. В тази връзка е и допълнението на чл.223 от закона.
Намаленият срок на наборна военна служба в армията предполага във военните учебни центрове да влязат предварително подготвени младежи, с познания в областта на техниката и природните науки. В тази връзка в законопроекта се предвижда допълнителна точка за отлагане от военна служба на наборниците, които не са завършили основно образование до завършването му, но не по-късно от 27 години.
Предлага се промяна в размерите на отпуските на наборните военнослужещи с оглед променения срок на наборната военна служба, който е в сила от 1 октомври 2001 г.

Законопроектът предвижда текстове, които оптимизират процедурата за освобождаване от кадрова военна служба, регламентират възможността военнослужещите да получават допълнително възнаграждение за заместване или съвместяване на длъжности, да закупуват жилища от ведомствения жилищен фонд на Министерството на отбраната, независимо от прослужените години във въоръжените сили в случаите на прекратяване на договора за кадрова военна служба.
Предложени са изменения гарантиращи реалното получаване на еднократните парични обезщетения при освобождаване от кадрова военна служба, в размер на 20, респ. 15 и 10 брутни месечни възнаграждения, без да се облагат с данъци, дава се възможност за пенсиониране на кадровите военнослужещи до 2014 г. при условията на чл.6 от Закона за пенсиите, ако са освободени от кадрова военна служба във връзка с осъществяване на реформата в Българската армия /§3 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за задължително обществено осигуряване/.
Регламентират се възможностите министърът на отбраната да може да награждава български и чуждестранни граждани за съществен принос и заслуги към отбраната на страната с отличия и предметни награди, като наградата “поименно лично оръжие” да не се облага с данък, както и да предоставя на военно-патриотичните съюзи и организации за безвъзмездно ползване и други помещения и сгради освен такива във военните клубове.
Комисията по външна политика, отбрана и сигурност предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, внесен от Министерски съвет на 16 януари 2002 г.
Докладът на Комисията е приет с 15 гласа “за”, 0 гласа “против” и 3 гласа “въздържал се”.