Доклад
Относно. Законопроект за управление при кризи, № 402-01-37, внесен от Министерски съвет на 27.07.2004 год.

---

Доклад

Относно. Законопроект за управление при кризи, М 402-01-37, внесен от Министерски съвет на 27.07.2004 год.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа проекта на Закон за управление при кризи, № 402-01-37, внесен от Министерски съвет на 27.07.2004 год., в две свои заседания, проведени на 1 и 8 септември 2004 г. На заседанията присъстваха представители на Министерство на отбраната, Министерство на вътрешните работи и ДА “Гражданска защита”.
От страна на вносителите законопроектът бе представен от г-н Илко Димитров - зам.-министър на отбраната. Като една от основните причини за разработването на закона бяха посочени драматичните промени в средата за сигурност на съвременната епоха, които налагат промени в структурирането, поведението и взаимоотношенията в системите за сигурност на глобализираното общество. Натрупаният опит от участието на страната в разрешаването на кризите в Камбоджа, на Балканите, в Афганистан и Ирак, в оказването на помощ на редица страни при управлението на последствията от стихийни бедствия наложи извършването на задълбочени анализи на съществуващия национален механизъм за реагиране при кризи. Паралелно със Стратегическия преглед на отбраната бе извършена оценка на ефективността и съществуващата готовност на страната за справяне с предизвикателствата за сигурността. Като основни проблеми г-н Димитров посочи:
• липса на единни критерии за оценка на източниците, същността и потенциала на заплахите за сигурността;
• завишени правомощия и правно неясен статут на националните органи за управление при кризи и взаимодействието им с органите на властта, местното самоуправление и неправителствените организации;



2
• липса на единна Национална система за реагиране при кризи, стандартизирани процедури за управление, мерки за превенция и операции за реагиране;
• липса на координация между Националната система за ранно предупреждение, Националната система за оповестяване и единна комуникационно-информационна структура, осигуряваща съвместимостта на всички сегменти на националната сигурност;
• липса на единна система и критерии за определяне на силите за реагиране, обучението и тренировката на личния състав на системата за реагиране при кризи;
• непълна съвместимост на националния механизъм за управление при кризи с международните практики и системи;
• сложна процедура за прилагане на националната правно- нормативната база в процеса на управление при кризи в страната и при изпълнение на поеманите международни задължения;
• необходимост от акцент върху превенцията и нарастване на ефективността на системата.
Всичко това налага трансформирането на механизма за управление при кризи в интегриран национален пакет от способности, които да съдържа правно-нормативна база на процеса на управление при кризи, единна национална система за реагиране на кризи, опции от стандартизирани мерки и операции за реагиране и механизъм за тяхното прилагане. В концептуалната база на закона са включени и постановки, използвани при изграждането и функционирането на Системата на НАТО за реагиране при кризи.
Като основна цел на законопроекта бе посочено осигуряването на изпълнението на функциите на държавата по опазването на живота и здравето на населението, територията, околната среда, духовните и материални ценности на страната и на българските граждани и имоти в страната и чужбина чрез изграждането на Национална система за управление при кризи.
Съгласно възприетата в проекта дефиниция, криза е всяка внезапна или очаквана промяна на установеното състояние на живот, предизвикана от човешка дейност, събития или природни явления, с негативни последици за територията, околната среда, населението, гражданите и материалните ценности на страната, за чието предотвратяване, овладяване и преодоляване са необходими незабавни координирани действия на Националната система за реагиране при кризи.
В проекта е възприет подходът, че приложното поле на закона се отнася до всички кризи, с изключение на въвежданите по установения в Конституцията и законите ред “военно положение” и “положение на война”.
Ключов момент в законопроекта е изграждането на Национална система за реагиране при кризи, като са очертани съставните елементи на системата и техните функционални задължения и отговорности. С нейното изграждане се акцентира върху повишаване на възможностите за превенция



3
и се осигурява прилагането на мерки за реагиране при широк спектър от кризи, а така също и прилагането на мерки за ликвидиране на последствията от кризи и осигуряване на възмездяване на щетите при възникнали кризи. Подчертано бе, че така предложените структура и функции на Националната система за реагиране при кризи ще позволят нейната интеграция с Националната система за ранно предупреждение и Националната система за оповестяване.
Със закона се създава уредба на функционалните взаимоотношения и основните връзки в системата за сигурност на страната във вертикално и хоризонтално мрежово ниво. Като основните принципи на изграждане на органите за управление при кризи и връзките между тях бяха посочени избягване на дублирането при делегирането на права и отговорности, поддържане на ситуационна осведоменост в системата за управление, прозрачност и предсказуемост на нейната дейност.
Държавният орган, който ще формира националната политика и ще осъществява общото ръководство в процеса на управление при кризи, както и ще организира и ръководи изграждането на Националната система за реагиране при кризи, е Министерският съвет. Той да осъществява своите правомощия с помощта на Съвета по сигурността и формиран за всеки конкретен случай като временен орган за управление Национален кризисен щаб.
Важно място в изгражданата Национална система за реагиране при кризи е отредено и на постоянно действащи щатни административни звена в администрацията на органите на изпълнителната власт, които включват в състава си центрове за управление при кризи.
В законопроекта са регламентирани и необходимите действия по превенцията, в хода на кризата и по възстановяване и подпомагане при криза. Дадена е правна уредба на “кризисното положение”, като особен правен режим, който се обявява на отделни територии или на територията на цялата страна при възникване на заплаха или проява на криза. Като основни цели на обявяването вносителите посочиха недопускане на развитието на кризата, нейното овладяване и преодоляване на последиците от кризата. В законопроекта са предвидени и комплекс от мероприятия за привличане и използване на граждански ресурси за времето на действие на въведеното “кризисно положение”, с цел овладяване и преодоляване на кризата.
В проекта е предложено финансовото осигуряване на дейностите по управление при кризи да се осъществява както от държавния бюджет и от бюджетите на общините, така и за сметка на юридическите лица и едноличните търговци, които с оглед на тяхната дейност се задължават да участват в управлението при кризи.
В законопроекта е заложена и възможността при необходимост Република България да приема от или да предоставя на други държави и международни организации помощ за овладяването на кризи и преодоляване на последствията от тях.



4
Представителите на ДА “Гражданска защита” изказаха следните съображения по философията на закона:
- създадената тежка административна система реагиране до ниво община не е подходяща при управлението на кризи от невоенен характер;
- в определението на понятието “криза” не е акцентирано върху превантивната работа и ранното предупреждение;
- не са достатъчно ясно разписани основните функции, задължения и задачи на Държавната агенция.
В хода на обсъжданията някои народни представители изказаха съмнения относно бъдещата ефективност на закона. Създадените сложни взаимовръзки между заинтересованите ведомства, неизчистената йерархия и правомощия на компетентните органи, пожелателният характер на някои текстове и недостатъчно ясната дефиниция на понятието “криза” според тях би довело до затрудняване работата на институциите, невъзможност за навременно реагиране и преодоляване на последиците от възникнали кризи и практическа неприложимост на законопроекта. Изказана бе необходимостта от преработване на проекта в сроковете между първо и второ четене.
Според повечето народни представители обаче разработването и приемането на Закон за управление при кризи като цяло е закъсняло. Подчертано бе, че сигурността все повече се възприема като основен елемент на качеството на живот, но разбирана по друг начин - като сигурност, фокусирана върху гражданина за гарантиране на свободата му във всичките й измерения. Именно затова бе наблегнато на необходимостта от бързото, но и отговорно разглеждане и приемане на законопроекта, тъй като изграждането на необходимите способности на Националната система за сигурност за гарантиране защитата на живота, здравето, благоденствието и демократичните ценности на гражданското общество е продължителен и сложен процес и само практиката ще покаже неговата ефективността.
В резултат на проведения дебат Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред прие за основателни мотивите на Правителството и предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Закон за управление при кризи, № 402-01-37, внесен от Министерски съвет на 27.07.2004 год.
Становището на Комисията е прието на 08.09.2004 год., с 11 гласа "за", 3 гласа "против" и 2 гласа "въздържал се".