ДОКЛАД
II-o гласуване
ОТНОСНО: Законопроект за управление при кризи, № 402-01-37, внесен от Министерския съвет на 27.07.2004 год.

---

ДОКЛАД
II-o гласуване
ТНОСНО: Законопроект за управление при кризи, № 402-01-37, внесен от Министерския съвет на 27.07.2004 год.
Законопроектът за управление при кризи, № 402-01-37, внесен от Министерския съвет на 27.07.2004г., е приет на първо гласуване от Народното събрание на 15.09.2004 год.
В срока по чл. 70, ал.1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание са постъпили писмени предложения от петима народни представители. На основание чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред обсъди предложения законопроект на шест заседания.
В предлагания законопроект са отразени и предложенията на народните представители, направени на заседанията на Комисията, които са приети в хода на дебатите.
След проведените разисквания Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание следния



2
ЗАКОН
ЗА УПРАВЛЕНИЕ ПРИ КРИЗИ
Предложение на Тодор Бояджиев (вх. № 154-04-198/ 04.10.2004 год.):
по заглавието В заглавието и в съдържанието на проектозакона се използуват различаващи се- наименования, които би трябвало да изразяват едно и също: „управление при кризи", „реагиране при кризи" национална система за управление при кризи", „национална система за реагиране при кризи" и т. н. Очевидно се налага уеднаквяване на използуваната терминология във всички текстове на закона.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона* ;
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа.
Чл. 1. (1) Този закон урежда обществените отношения, свързани с дейностите по предотвратяване, овладяване на кризи и преодоляване на последствията от тях, като определя организацията, основните функции, задачите, правата, задълженията и принципите на взаимодействие на органите на държавната власт и на местното самоуправление, юридическите и физическите лица.
(2) Целта на закона е да осигури изпълнението на функциите на държавата по опазването на живота и здравето на населението, територията, околната среда,
тховните и материалните ценности на страната и на българските граждани и имоти в страната и в чужбина с изграждането на Национална система за управление при кризи.
(3) Законът не се прилага при въвеждане на положение на война, военно положение или извънредно положение по смисъла на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
Предложение на Йордан Бакалов, Марио Тагарински и Владимир Джаферов (вх. № 154-04-202/ 06.10.2004 год.):
Член 1, ал. 2 да се измени, както следва:
"(2) Целта на закона е да се осигури изпълнението на функциите на държавата в условия на кризи чрез изграждане на Национална система за управление при кризи'".
Комисията не подкрепя предложението.



3
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 1:
“Чл. 1. (1) Този закон урежда обществените отношения, свързани с дейностите по предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от кризи. ;
(2) Законът определя организацията, основните функции, задачите, правата и задълженията, както и принципите на взаимодействие на органите на държавна власт и местно самоуправление, на физическите и юридическите лица при управление при кризи.
(3) Целта на закона е да осигури опазването на живота, здравето и имуществото на населението, територията, околната среда, културните и материалните ценности на страната чрез изграждането на Национална система за управление при кризи.
(4) Законът не се прилага при обявяване на режим “положение на война”, военно положение” или “извънредно положение” по смисъла на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. ”
Чл. 2. (1) По смисъла на този закон криза е всяка внезапна или очаквана промяна на установеното състояние на живот, предизвикана от човешка дейност, събития или природни явления, с негативни последици за населението, гражданите, територията, околната среда и материалните ценности на страната, за чието предотвратяване, овладяване и преодоляване са необходими незабавни координирани действия на Националната система за реагиране при кризи.
(2) При необходимост от неотложно изпълнение на международни задължения, произтичащи от криза на територията на друга държава, компетентните органи осъществяват необходимите действия за реагиране при кризи по реда на този закон, ако друго не е уговорено в международен договор, по който Република България е страна.
Предложение на Йордан Бакалов, Марио Тагарински и Владимир Джаферов (вх. № 154-04-202/ 06.10.2004 год.):
Чл. 2 се изменя така:
1. Ал. 1 да придобие следната редакция: "По смисъла на този закон, криза е такава внезапна или очаквана промяна на установеното състояние на живот,
Предизвикана от човешка дейност, събития или природни явления, създаваща сериозна заплаха и нарушаваща в големи мащаби основните структури или основни ценности и норми на обществото, която изисква координирани действия на Националната система за реагиране при кризи."
2. Създават се нови алинеи 2 и 3:



4
"(2) Определянето на събитията по ал.1 като кризи се извършва в съответствие с критерии, посочени в правилника за прилагане на закона. "
"(3) Гражданската защита на населението и инфраструктурата при природни и други бедствия и аварии, които не са кризи по смисъла на ал.1, се урежда с отделен закон ".
3. Досегашната ал. 2 да стане ал. 4
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1, а т. 2 и 3 са оттеглени.
Становище на КВСОР;
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 2:
“Чл. 2. (1) Криза по смисъла на този закон е такава внезапна или очаквана промяна на установеното състояние на живот, предизвикана от човешка дейност, събития или природни явления, при която са нарушени или застрашени живота, здравето и имуществото на големи групи от хора, територията, околната среда, културните и материалните ценности на страната.
(2) В случай на криза на територията на друга държава, компетентните органи осъществяват необходимите действия за реагиране при криза по реда на този закон, освен ако друго не е предвидено в международен договор, по който Република България е страна. ”
Чл. 3. Принципите на управлението при кризи са:
1. прилагане на мерки за превенция при кризи;
2. институционално разпределение на отговорностите при превантивната дейност, действията при кризи и извършването на възстановителните работи;
3. единно ръководство на действията на силите за реагиране при запазване на ведомствената им принадлежност;
4. адаптивност към нови рискове, оперативност, надеждност, гъвкавост и достъпност;
5. поддържане на високо ниво на ситуационна осведоменост в реално време чрез използване на единна комуникационна мрежа;
6. планиране на силите и средствата в зависимост от очакваната криза;
7. предотвратяването на една криза да не предизвиква възникването на нови кризи;
8. своевременно информиране за кризата на обществото и медиите, съседните и други държави и международни организации при спазване изискванията на действащото законодателство;
9. възстановяване на изразходваните в процеса на управление при кризата средства.



5
Предложение на Йордан Бакалов, Марио Тагарински и Владимир Джаферов вх., № 154-04-202/06.10.2004 год.):
Чл. 3 да отпадне - не представлява правна норма.
Становище на КВСОР:
Комисията не подкрепя текста на вносителя. Комисията подкрепя предложението на народните представители Бакалов, Тагарински и Джаферов и предлага чл. 3 да отпадне.
Чл. 4. Управлението при кризи е елемент на националната сигурност на страната и включва:
1. планиране и превантивна дейност;
2. прогнозиране развитието на кризата;
3. ранно предупреждение;
4. анализ на кризата и определяне на алтернативи за реагиране;
5. подготовка и утвърждаване на планове за реагиране;
6. провеждане на операции за реагиране на кризата;
7. връщане към състоянието на стабилност.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 4, конто става чл. 3:
“Чл 3. Управлението при кризи е елемент на националната сигурност на страната и включва:
1. планиране и превантивна дейност;
2. прогнозиране развитието на кризата;
3. ранно предупреждение;
4. анализ на кризата и определяне на алтернативи за реагиране;
5. подготовка и утвърждаване на планове за управление при кризи;
6. провеждане на операции за реагиране при криза;
7. връщане към състояние на стабилност. ”
Чл. 5. (1) Задължените по този закон лица осигуряват необходимите ресурси за опазване на живота, здравето и имуществото на населението, за запазване на съществуващите природни, материални и духовни ценности и осигуряване нормалното функциониране на националното стопанство.
(2) Република България при необходимост може да приеме помощ за овладяването и преодоляването на последствията от кризи от други държави и от международни организации.
Предложение на Йордан Бакалов, Марио Тагарински и Владимир Джаферов (вх. № 154-04-202/ 06.10.2004 год.):
Чл. 5, ал. 1 да придобие следната редакция:



6
"Чл. 5 (1) Необходимите ресурси за предотвратяване на кризи и ограничаване на последиците от тях се осигуряват от органите на държавната власт и местното самоуправление в съответствие с възложените им функции по този закон и по съответните нормативни актове, регулиращи дейността им
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предложението на народните представители Бакалов, Тагарински и Джаферов и предлага следната редакция иа чл. 5, който става чл. 4:
“Чл, 4. (1) Необходимите ресурси за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от кризи се осигуряват от задължените по закона лица в съответствие с възложените им функции по този закон и нормативните актове, регламентиращи дейността им.
(2) Република България може да приеме помощ от други държави или от международни организации за овладяване и преодоляване на последиците от кризи”
Глава втора
НАЦИОНАЛНА СИСТЕМА ЗА РЕАГИРАНЕ ПРИ КРИЗИ
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на Глава втора;
Глава втора
НАЦИОНАЛНА СИСТЕМА ЗА УПРАВЛЕНИЕ ПРИ КРИЗИ**
Раздел I
Общи положения
Становище на КВСОР;
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на раздел I.
Чл. 6. (1) Националната система за реагиране при кризи осигурява успешното провеждане на дейностите по предотвратяване и реагиране при кризи на територията на страната, както и извън нея при необходимост от изпълнение на международни договорености, по които Република България е страна.
(2) Националната система за реагиране при кризи се изгражда на централно и на териториално ниво.



7
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 6, който става чл. 5:
“Чл. 5. (1) Националната система за управление при кризи осигурява действията по предотвратяване, овладяват и преодоляване на последиците от кризи на територията на страната или извън нея - при изпълнение на задължения, произтичащи от международни договори, по които Република България е страна.
(2) Националната система за управление при кризи се изгражда на централно и на териториално ниво. ”
Чл. 7. Националната система за реагиране при кризи включва:
1. органи за управление;
2. центрове за управление;
3. комуникационно-информационна система;
4. сили за реагиране при кризи.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 7, който става чл. 6:
“Чл. б. Националната система за управление при кризи включва;
1. органи за управление;
2. центрове за управление;
3. комуникационно-информационна система;
4. сили за реагират при кризи. ”
Чл. 8. Националната система за реагиране при кризи отговаря на следните изисквания:
1. осигуряване на възможност за наблюдение, анализ и оценка на рисковите фактори, дейности и обекти;
2. осигуряване на готовност за действие и способност за своевременно реагиране при кризи;
3. изграждане на надеждна комуникационно-информационна инфраструктура;
4. ясно и точно дефиниране на институционалните отговорности и задължения на всички нива на управление;
5. ефективно използване на наличните ресурси за предотвратяване или разрешаване на кризите;
6. непрекъснатост на финансирането на дейностите и материално-техническото осигуряване;
7. гарантиране на граждански контрол върху всички органи и ресурси за действия при кризи;
8. оперативна съвместимост с Националната система за ранно предупреждение и Националната система за оповестяване;



8
9. оперативна съвместимост с колективните системи за реагиране при кризи на х .АТО, Европейския съюз, със системите за реагиране при кризи на други международни организации и държави, с които Република България има договорености в тази област.
Предложение на Йордан Бакалов, Марио Тагарински и Владимир Джаферов (вх. № 154-04-202/06.10.2004 год.):
В чл. 8, т. 9 думите "колективната система за реагиране при кризи" да се замени с "колективната система за сигурност
Комисията не подкрепя предложението.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 8, който става чл. 7:
“Чл. 7. Националната система за управление при кризи отговаря на следните изисквания:
1. осигуряване на възможност за наблюдение, анализ и оценка на риска и
на потенциално опасните обекти и дейности;
2. осигуряване на готовност за действие и способност за своевременно реагиране при кризи;
3. изграждане на единна комуникационно-информационна система, гарантираща ситуационна осведоменост в реално време;
4. ясно и точно определяне на задълженията на всички нива на управление;
5. ефективно използване на наличните ресурси за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от кризи;
6. непрекъснатост на финансирането;
7. гарантиране на гражданския контрол;
8* оперативна съвместимост с Националната система за ранно предупреждение и Националната система за оповестяване;
9. оперативна съвместимост със системите за реагиране при кризи на НАТО, Европейския съюз и на други международни организации й държави, е които Република България има сключени международни договори.
10. единно ръководство на силите за реагиране при кризи при запазване на институционалната им принадлежност. ”
Чл. 9. Основните задачи на Националната система за реагиране при кризи са:
1. обучение и подготовка на органите за управление, силите за реагиране, националното стопанство и населението.
2. анализ на обстановката;
3. превенция на кризите;
4. предотвратяване разрастването на кризата;



9
5. овладяване на кризата;
6. ограничаване и ликвидиране на последствията от кризата;
7. връщане към стабилност на установеното състояние на живот.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 9, който става чл. $:
“Чл. 8. Основните задачи на Националната система за управление при кризи са:
1. обучение и подготовка на органите за управление, силите за реагиране при кризи и населението;
2. анализ на обстановката;
S. прилагане на превантивни мерки;
4. предотвратяване разрастването на кризата;
5. овладяване на кризата;
6. ограничаване и ликвидиране на последиците от кризата.”
Чл. 10. (1) Подготовката на Националната система за реагиране при кризи се осъществява по единна национална програма.
(2) Най-малко веднъж в годината се провеждат учения на Националната система за реагиране при кризи.
(3) Ученията могат да се провеждат и в рамките на учения на сили за реагиране от системата или съвместно в рамките на годишни учения на колективни системи за сигурност и реагиране при кризи.
Предложение на Йордан Бакалов, Марио Тагарински и Владимир Джаферов (вх. № 154-04-202/06.10.2004 год.):
Чл. 10 да отпадне.
Становище на КВСОР:
Комисията не подкрепя текста на вносителя. Комисията подкрепя! предложението на народните представители Бакалов, Тагарински и Джаферов и предлага чл. 10 да отпадне.
Раздел II
Органи за управление при кризи
Становище на КВСОР;
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на раздел П.
Чл. 11. (1) Управлението при кризи се осъществява в съответствие с предоставените им правомощия от:
1. Министерския съвет;



10
2. централните органи на изпълнителната власт;
3. областните управители;
4. кметовете на общини;
5. юридическите лица и едноличните търговци, които са задължени да участват в дейностите по управление при кризи.
(2) При осъществяване на правомощията си по този закон Министерският съвет се подпомага от Съвета по сигурността към Министерския съвет и за всеки конкретен случай - от Национален кризисен щаб.
Предложение на Владимир Дончев (ех. № 154-04-199/ 05.10.2004 год.):
1. В ал. 1 се създава нова т. 1:
“1. Президента на Република България; ”
2. Досегашните точки 1, 2, 3, 4 и 5 стават съответно 2, 3, 4, 5, и 6.
3. Създава се ал. 3:
“(3) На президента на Република България, на председателя на Народното събрание и на министър-председателя се предоставя еднаква по обем и съдържание информация в случай заплаха или при възникване на криза на територията на цялата страна. ”
Комисията подкрепя предложението по т. 3, а т. 1 и 2 са оттеглени.
Предложение на Георги Юруков (вх. № 154-04-200/ 06.10.2004 год.):
В чл. 11 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 се създава нова т. 1 със следното съдържание:
"1. президента на републиката"
2. Досегашните точки от 1 до 5 стават, както следва от 2 до 6.
3. Създава се нова ал. 3 със следното съдържание:
"(3) При криза или пред кризисна ситуация президентът, председателят на Народното събрание и министър-председателят получават еднаква по обем и държание информация."
Комисията не подкрепя предложението по т.1 и 2, а по т. 3 - го подкрепя по принцип.
Предложение на Йордан Бакалов. Марио Тагарински и Владимир Джаферов (вх. № 154-04-202/ 06.10.2004 год.):
Чл. 11, ал. 2 да придобие следната редакция:
"Чл. 11, ал. 2 При осъществяване на правомощията си по този закон Министерският съвет се подпомага от- Съвет по сигурността и Постоянна комисия за защита на населението и националното стопанство при бедствия и аварии".
Комисията не подкрепя предложението.



11
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста иа вносителя и предлага следната редакция на чл. 11, който става чл. 9:
“Чл. 9. (1) Управлението при кризи се осъществява от:
1. централните органи на изпълнителната власт;
2. териториалните органи на изпълнителната власт;
3. органите по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията.
(2) При осъществяване на правомощията си по този закон Министерският съвет се подпомага от Съвета по сигурността, а за всеки конкретен случай — от Национален кризисен щаб.
(3) На президента на Република България, на председателя на Народното събрание и на министър-председателя се предоставя еднаква по обем и съдържание информация в случай на заплаха или възникнала криза на територията на цялата страна. ”
Предложение на Владимир Дончев (вх. № 154-04-199/ 05.10.2004 год.):
Създава се чл. 11а:
“Чл. 11а. Президентът по предложение на Министерския съвет:
1 обявява мобилизация на граждански ресурси при обявено кризисно положение на територията на цялата страна;
2. разрешава използването на формирования от състава на Българската армия в силите за реагиране при кризи при обявено кризисно положение на територията на цялата страна. ”
Предложението е оттеглено.
Предложение на Георги Юруков (вх. № 154-04-200/ 06.10.2004 год.):
"Чл. 11а. Президентът по предложение на Министерския съвет:
1. утвърждава Национален план за управление при кризи и Национален план : организирано извеждане на населението и разсъсредоточаване на
материалните и културните ценности;
2. разрешава използването на формирования от състава на Българската армия в силите за реагиране при обявено кризисно положение на територията на цялата страна или на повече от една област;
3. утвърждава план за действие при кризи на НРС и НСО."
Комисията не подкрепя предложението.
Чл. 12. Министерският съвет:
1. формира националната политика и осъществява общото ръководство в процеса на управление при кризи;
2. организира и ръководи изграждането на Националната система за реагиране при кризи;



12
3. създава за всеки конкретен случай на криза Национален кризисен щаб;
4. създава и осъществява общото ръководство на дейността на Комисията за възстановяване и подпомагане при кризи;
5. разрешава участието на невъоръжени формирования при овладяване и преодоляване на последствията от кризи в други държави;
6. разрешава участието на чуждестранни или на международни невъоръжени формирования при овладяването и преодоляването на последствията от кризи на територията на страната;
7. обявява кризисно положение на територията на цялата страна или на част от
нея;
8. взема решение за провеждане на мобилизация на гражданските ресурси при кризи;
9. взема решение за организирано извеждане на хора и животни от застрашени райони и разсредоточаване на културни и материални ценности;
10. приема Национален план за управление при кризи;
11. приема Национална програма за защита на критичната инфраструктура и на потенциално опасните обекти и Годишен национален план за действие по защитата на критичната инфраструктура и на потенциално опасните обекти. Мерките за защита на критичната инфраструктура и на потенциално опасните обекти и редът за тяхното прилагане се определят в правилника за прилагане на закона;
12. приема Национален план за организирано извеждане на населението и разсредоточаване на материалните и културните ценности;
13.определя условията и реда за създаване, използване и възстановяване на централните и териториалните кризисни запаси;
14.определя реда и начина за финансиране на дейностите по управление при кризи и разпределението на финансовите средства;
15. планира финансовите средства за управление при кризи в бюджета си;
16. предлага включването на необходимите финансови средства за управлението при кризи в държавния бюджет;
17. определя с наредба условията и реда за производство и снабдяване със стоки и услуги при кризисно положение;
18. организира разработването на методики за оценка на риска от възникване на кризи;
19. определя юридическите лица и едноличните търговци от национално значение, които с оглед на тяхната дейност на територията на страната се задължават да изготвят планове и да участват в дейностите по управление при кризи;
20. възлага на органите на изпълнителната власт и на юридическите лица и едноличните търговци, задължени по този закон, да изпълняват функции по планирането, подготовката и провеждането на дейности при кризи;
21. организира изграждането и използването на комуникационно- информационна система за управление при кризи, Национална система за ранно предупреждение и Национална система за оповестяване;



13
22. организира взаимодействието на Националната система за реагиране при кризи със системи за реагиране при кризи на други държави и международни организации;
23. определя условията и реда за обучение на органите за управление, силите за реагиране, населението и учащите се за действие при кризи и приема Национална програма за обучение на населението за необходимото поведение и действия при
кризи;
24. организира използването на научноизследователския потенциал в интерес на управлението при кризи.
Предложение на Йордан Бакалов, Марио Тагарински и Владимир Джаферов (вх. № 154-04-202/ 06.10.2004 год.):
В чл. 12:
1. т. 4 се изменя така:
"4. приема правилник за дейността на Постоянна комисия за защита на населението и националното стопанство при бедствия и аварии"
2. т. 9, т. 10, т. 11, т. 12, т. 21 и т. 24 да отпаднат.
Комисията не подкрепя предложението по т. 1 , т. 2 е оттеглена.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 12, който става чл. 10:
“Чл. 10. Министерският съвет:
1. формира националната политика и осъществява общото ръководство на дейностите по управление при кризи;
2. създава и ръководи Националната система за управление при кризи;
3. разрешава участието на невоенизирани формирования при овладяване и преодоляване на последиците от кризи в други държави;
4. разрешава участието на чуждестранни или на международни невоенизирани формирования при овладяване на кризи и преодоляване на последиците от кризи на територията на страната;
5. обявява кризисно положение на територията на цялата страна или па част от нея;
6. взема решение за провеждане на мобилизация на гражданските ресурси при кризи;
7. взема решение за организирано извеждане на хора и животни от застрашени райони и разсредоточаване на културни и материални ценности;
8. приема Национален план за управление при кризи;
9. приема Национална програма за защита на критичната инфраструктура и на потенциално опасните обекти и Годишен национален план за действие по защитата на критичната инфраструктура и на потенциално опасните обекти; мерките за защита на критичната инфраструктура и на



14
потенциално опасните обекти и редът за тяхното прилагане се определят в правилника за прилагане на закона;
10» приема Национален план за организирано извеждане на населението и разсредоточаване на културните и материалните ценности;
11» приема Национална програма за обучение на населението за действия при кризи;
12. определя условията и реда за създаване, използване и възстановяване на централните и териториалните кризисни запаси;
13» определя реда и начина за финансиране на дейностите по управление при кризи и разпределението на финансовите средства;
14. планира финансовите средства за управление при кризи и ги предлага за включване в държавния бюджет;
15. определя с наредба условията и реда за производство и снабдяване със стоки и услуги при кризисно положение;
16. организира разработването на методики за оценка на риска от изникване на кризи;
17. определя юридическите лица и едноличните търговци от национално значение, които с оглед на тяхната дейност на територията на страната се задължават да изготвят планове за управление при кризи и им възлага изпълнението на функции по планиране, подготовка и провеждане на дейности при кризи;
18. организира изграждането и използването на комуникационно- информационна система за управление при кризи, Национална система за ранно предупреждение и Национална система за оповестяване;
19. организира взаимодействието на Националната система за управление при кризи със системите за реагиране при кризи на други държави и международни организации;
26. определя условията и реда за обучение на органите за управление, сините за реагиране при кризи и населението за действия при кризи;
21. организира използването на научноизследователския потенциал в интерес на управлението при кризи» ”
Чл. 13. Съветът по сигурността към Министерския съвет:
1. осъществява общото ръководство, планиране и контрол на действията на органите на централната и териториалната изпълнителна власт, физическите и юридическите лица в процеса на управление при кризи;
2. ръководи процеса по разработването и предлага на Министерския съвет за приемане Национален план за управление при кризи;
3. ръководи процеса по разработването и предлага на Министерския съвет за приемане Национална програма за защита на критичната инфраструктура и на потенциално опасните обекти и Годишен национален план за действие по защитата на критичната инфраструктура и на потенциално опасните обекти;



15
4. ръководи процеса по разработването и предлага на Министерския съвет за приемане Национална програма за обучение на населението за необходимото поведение и действия при кризи;
5. изготвя годишен доклад за готовността на страната за действие при кризи и го внася в Министерския съвет;
6. прави предложения пред Министерския съвет за участие в операции по поддържане на мира и в хуманитарни операции.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 13, който става чл. 11:
“Чл. 11. Съветът по сигурността:
1. подпомага Министерския съвет при планирането и контрола на действията на органите на изпълнителна власт, физическите и юридическите лица
в процеса на управление при кризи;
2. координира процеса по разработването и предлага на Министерския
съвет за приемане:
а) Национален план за управление при кризи;
б) Национална програма за защита на критичната инфраструктура и на потенциално опасните обекти и Годишен национален план за действие но защитата на критичната инфраструктура и на потенциално опасните обекти;
в) Национална програма за обучение на населението за действия при кризи;
3. изготвя годишен доклад за готовността на страната за действия при кризи и го внася в Министерския съвет;
4. прави предложения пред Министерския съвет за участие в операции, различни от война, и в хуманитарни операции. “
Чл. 14. (1) По предложение на Съвета по сигурността като орган за управление за всеки конкретен случай на криза може да се създаде Национален кризисен щаб.
(2) Щабът се създава със заповед на министър-председателя.
(3) В състава на щаба се включват министри, заместник-министри и други органи на изпълнителната власт.
Предложение на Йордан Бакалов, Марио Тагарински и Владимир Джафеуов (вх. № 154-04-202/06.10.2004 год.):
Чл.14, ал. 1 да се измени така:
"Чл. 14. (ал. 1) За всеки случай на криза, по предложение на Съвета по сигурността, може да се създаде Национален кризисен щаб".
Предложение на Георги Юруков (вх. № 154-04-200/ 06.10.2004 год.):
Чл. 14, ал.3 придобива следната редакция:



16
"(3) В състава на щаба се включват министри, заместник-министри, „дин или двама представители на президента на републиката и ръководители на органи на изпълнителната власт. "
Комисията не подкрепя предложението.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип такета на вносителя и предложението иа народните представители Бакалов, Тагарински и Джеферов и предлага следната редакция на чл. 14, който става чл. 12:
“Чл. 12. (1) За всеки конкретен случай на криза по предложение на Съвета по сигурността може да се създаде Национален кризисен щаб,
(2) Щабът се създава със заповед па министър-председателя и се състои от министри, заместник-министри и други органи на изпълнителната власт,”
Чл. 15. (1) Националният кризисен щаб:
1. оценява обстановката, състава и състоянието на силите за реагиране, ресурсите и предприетите действия за овладяване на кризата;
2. ръководи и координира действията на органите на централната и териториалната изпълнителна власт, физическите и юридическите лица за овладяване на кризата;
3. контролира изпълнението на задачите и прилагането на мерките за преодоляване на кризата, възложени от Министерския съвет;
4. предлага на Министерския съвет провеждане на мобилизация на граждански ресурси, организирано извеждане на хора и животни от застрашените райони и разсредоточаване на културни и материални ценности;
5. предлага на Министерския съвет вземане на решение за използване на централните и териториалните кризисни запаси;
6. осигурява взаимодействието със системи за реагиране при кризи на други държави и международни организации.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 15, който става чл. 13:
“Чл. 13. Националният кризисен щаб:
1. извършва анализ и оценка на обстановката, на състава и състоянието на силите за реагиране при кризи и на предприетите действия за овладяване на кризата;
2. организира и координира действията на министрите, органите по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията, областните управители, кметовете на общини, на физическите лица и на лицата по чл. 10, т. 17 и чл. 19, т. 8 за овладяване на кризата;
3. контролира изпълнението на задачите и прилагането на мерките за преодоляване на кризата, възложени от Министерския съвет;



17
4. предлага на Министерския съвет провеждане на мобилизация на граждански ресурси, организирано извеждане на хора и животни от застрашените райони и разсредоточаване на културни и материални ценности;
5. прави предложение пред Министерския съвет за вземане на решение за използване на централните и териториалните кризисни запаси;
6. осигурява взаимодействието със системите за реагиране при кризи по чл. 7,т.9.”
Чл. 16. (1) Комисията за възстановяване и подпомагане при кризи се ръководи от министър без портфейл.
(2) Дейността на Комисията за възстановяване и подпомагане при кризи се организира от Държавна агенция “Гражданска защита”.
(3) Съставът и функциите на Комисията за възстановяване и подпомагане при кризи се определят с правилника за дейността й.
Предложение на Георги Юруков (вх. № 154-04-200/ 06.10.2004 год.):
В чл. 16 се създава нова ал. 4 със следното съдържание:
"(4) В състава на комисията за възстановяване и подпомагане при кризи участва представител на президента на републиката."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Йордан Бакалов, Марио Тагарински и Владимир Джаферов (вх. № 154-04-202/ 06.10.2004 год.):
Чл. 16 да се измени така:
"Чл. 16, ал. 1 Постоянна комисия за защита на населението и националното стопанство при бедствия и аварии се ръководи от министър.
ал. 2 "Съставът и функцията на комисията се определят с правилника за дейността им"
ал. 3 "Комисията се подпомага административно от Държавна агенция Гражданска защита"
Комисията не подкрепя предложението.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 16, който става чл. 14:
“Чл. 14. (1) Създава се Комисия за възстановяване и подпомагане при кризи към Министерския съвет. Комисията се ръководи и представлява от министър.
(2) Комисията за възстановяване и подпомагане при кризи координира дейността по заявяване на средствата за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от кризи, разрешава отпускането им и контролира тяхното изразходване.
(3) Комисията за възстановяване и подпомагане при кризи се подпомага от Държавна агенция “Гражданска защита”.



18
(4) Дейността, организацията на работа и съставът на Комисията за о възстановяване и подпомагане при кризи се определят с правилник, приет от Министерския съвет. ”
Предложение на Йордан Бакалов, Марио Тагарински и Владимир Джаферов (вх. № 154-04-202/ 06.10.2004 год. ):
Създава се нов чл. 16а:
"Чл. 16а (1) Специализиран орган на изпълнителната власт за защита на населението и инфраструктурата при природни бедствия и технологични аварии е Държавната агенция "Гражданска защита".
(2) "Държавната агенция "Гражданска защита" към Министерски съвет е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище гр. София.
(3) "Агенцията осъществява защита на населението чрез предприемане на превантивни мерки, оповестяване, обучение на населението
кл. учащите), осигуряване и поддръжка на индивидуални и колективни средства за защита, извеждане на населението от застрашени райони, планиране и провеждане на аварийно-спасителни дейности, подготовка на собствени сили и средства за ограничаване и ликвидиране на последиците от бедствия и аварии."
(4) "Структурата и организацията на дейността на Агенцията се определят с Устройствен правилник, приет от Министерския съвет."
Комисията не подкрепя предложението.
Чл. 17. (1) Министрите и другите централни органи на изпълнителната власт в съответствие с възложените им компетентности:
1. ръководят дейностите по управление при кризи в подчинените им структури и ръководената от тях сфера;
2. организират разработването и утвърждават планове за управление при кризи предоставят данни за изготвянето на Националния план за управление при кризи;
3. организират разработването и утвърждават план по защита на критичната инфраструктура и на потенциално опасните обекти в подчинените им структури; предлагат и организират в ръководената от тях сфера прилагането на мерките от Годишния национален план по защитата на критичната инфраструктура и на потенциално опасните обекти;
4. създават сили за реагиране при кризи в изпълнение на законоустановените им правомощия;
5. организират обучението за действие при кризи;
6. планират финансовите средства за управление при кризи в бюджетите си;
7. създават и поддържат:
а) подсистема към Националната система за оповестяване;
б) регистър на силите за реагиране при кризи;



19
в) регистър на обектите и системите от критичната инфраструктура и на поотенциално опасните обекти и дейности в ръководените от тях структури.
8. в изпълнение на влезли в сила международни договори подготвят и осигуряват сили за участие в прилагането на мерките и провеждането на операции на колективни системи за реагиране при кризи или за оказване на помощ на други страни;
9. организират разработването на методики за оценка на риска от възникване на кризи в ръководената от тях сфера.
(2) Към министрите и другите централни органи на изпълнителната власт се създават съвети по сигурност и управление при кризи.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната; редакция на чл. 17, който става чл. 15;
“Чл. 15. (1) Министрите и органите по чл. 19, ал. 4 от Закона за Администрацията:
1. ръководят дейностите по управление при кризи в подчинените им структури и в ръководената от тях сфера;
2. организират разработването и утвърждават планове за управление при гризи в ръководената от тях сфера и предоставят данни за изготвянето на Националния план за управление при кризи;
3. организират разработването и утвърждават Програма по защита на критичната инфраструктура и на потенциално опасните обекти в подчинените им структури; предлагат и организират в ръководената от тях сфера прилагането на мерките от Годишния национален план за действие по защитата на критичната инфраструктура и на потенциално опасните обекти;
4. създават сили за реагиране при кризи;
5. организират обучението за действия при кризи;
6. планират финансовите средства за управление при кризи в бюджетите К
7. създават и поддържат:
а) подсистема към Националната система за оповестяване;
б) регистър на силите за реагиране при кризи;
в) регистър на обектите и системите от критичната инфраструктура и на потенциално опасните обекти и дейности в ръководените от тях структури.
8. подготвят и осигуряват сили за участие в прилагането на мерки и провеждането на операции на колективни системи за реагиране при кризи или за оказване на помощ на други страни в изпълнение на международни договори, по които Република България е страна;
9. организират разработването на методики за оценка на риска от възникване на кризи в ръководената от тях сфера.



20
(2) При упражняване на правомощията си по този закон министрите и органите по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията се подпомагат от съвети по сигурност и управление при кризи, **
Чл. 18. (1) В администрациите на органите на изпълнителната власт се създават звена за управление при кризи.
(2) Съставът и функциите на административните звена по ал. 1 се определят с устройствените правилници на съответните администрации.
Предложение на Георги Юруков (вх. № 154-04-200/ 06.10.2004 год.):
В чл. 18, ал. 1 се създава изречение второ със следното съдържание: 'Към администрацията на президента се създава отдел за управление при кризи.
Комисията не подкрепя предложението.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 18, който е инкорпориран в чл. 21.
Чл. 19. (1) Областният управител:
1. осъществява и координира управлението при кризи в областта;
2. обявява “кризисно положение” на територията на областта;
3. организира разработването и утвърждава план за управление при кризи;
4. предоставя данни за изготвянето на Националния план за управление при кризи и на плановете на централните органи на изпълнителната власт;
5. организира разработването и утвърждава план по защита на критичната инфраструктура и на потенциално опасните обекти за областта; предлага и организира в рамките на областта прилагането на мерките от Годишния национален план по защитата на критичната инфраструктура и на потенциално опасните обекти;
6. организира и ръководи силите и средствата за предотвратяване и овладяване i кризите и преодоляване на последствията от тях на територията на областта;
7. организира и отговаря за обучението на областната администрация, органите за управление, доброволните формирования и населението за необходимото поведение и действия при кризи;
8. ръководи превантивната дейност и планирането;
9. по предложение на областния съвет по сигурност и управление при кризи разрешава използването на териториални кризисни запаси;
10 оценява необходимостта и предлага за нуждите на областта мобилизация на гражданските ресурси при кризи;
11. поддържа подсистема към Националната система за оповестяване и създава организация за оповестяване при криза;
12. създава и поддържа:
а) областен регистър на силите за реагиране при кризи;



21
б) областен регистър на обектите и системите от критичната инфраструктура и ..а потенциално опасните обекти и дейности;
13.представя в Министерския съвет ежегоден доклад за дейността си.
(2) При упражняване на правомощията си по този закон областният управител се подпомага от Областен съвет по сигурността и управление при кризи, наричан по- нататък “Съвета”, и център за управление при кризи.
(3) Председател на Съвета е областният управител.
(4) В Съвета се включват: заместник-областните управители, директорите на дирекции в областната администрация, най-старшият командир на поделение от Българската армия на територията на областта и представители на териториалните звена на централната изпълнителна власт.
(5) Съветът предлага на областния управител вземането на съответните решения, които се изпълняват от силите за реагиране при кризи в областта.
(6) Поименният състав и редът за работа на Съвета се определят със заповед на областния управител.
Предложение на Йордан Бакалов, Марио Тагарински и Владимир Джаферов (ех. № 154-04-202/ 06.10.2004 год.):
1. Към т. 2 се добавя изразът :"в съответствие с приетите критерии".
2. В ал. 4 да отпаднат думите "най-старшият командир на поделение от Българската армия на територията на областта - в съответствие чл. 1, ал. 3 законът не урежда военни кризи". Да се включи "директорът на областната дирекция "Гражданска защита ".
Комисията не подкрепя предложението по т. 1
Предложение на Нонка Матова (вх. № 154-04-203/06.10.2004 год.):
В чл. 19, ал. 4 след думите "директорите на дирекции в областната администрация" да се добави '"директорите на СДВР и РДВР в праната ".
Комисията не подкрепя предложението.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и второто предложение на народните представители Бакалов, Тагарински и Джаферов и предлага следната редакция на чл. 19, който става чл. 16:
“Чл. 16. Областният управител:
1. организира и ръководи управлението при кризи в областта;
2. обявява кризисно положение на територията на областта;
3. организира разработването и утвърждава план за управление при кризи за областта;



22
4. предоставя данни за изготвянето на Националния план за управление „ри кризи и на плановете на централните органи на изпълнителната власт;
5. организира разработването и утвърждава Програма по защита па критичната инфраструктура и на потенциално опасните обекти за областта; предлага и организира в рамките на областта прилагането на мерките от Годишния национален план за действие по защитата на критичната инфраструктура и на потенциално опасните обекти;
6. организира и ръководи силите за реагиране при кризи и средствата за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от кризи на територията на областта;
7. организира и отговаря за обучението на областната администрация, доброволните формирования и населението за действия при гризи;
8. разрешава използването на териториалните кризисни запаси по предложение на Областния съвет по сигурност и управление при кризи;
9. оценява необходимостта и предлага на Министерския съвет мобилизация на гражданските ресурси за нуждите на областта;
10. поддържа подсистема към Националната система за оповестяване и създава организация за оповестяване при криза;
11. създава и поддържа:
а) областен регистър на силите за реагиране при кризи;
б) областен регистър на обектите и системите от критичната инфраструктура и на потенциално опасните обекти и дейности;
12. планира финансовите средства за управление при кризи в бюджета на областта;
13. представя в Министерския съвет ежегоден доклад за дейността си.”
Комисията предлага да се създаде чл. 17 със следната редакция:
“Чл. 17. (1) При упражняване на правомощията си по този закон областният управител се подпомага от Областен съвет по сигурност и равнение при кризи, наричан по-нататък “Съвета”.
(2) Съветът се състои от председател - областния управител, и членове - заместник-областните управители, директорите на дирекции в областната администрация, директорът на областната дирекция *Гражданска защита”, директорът на центъра за спешна медицинска помощ и представители на териториалните звена на централната администрация на изпълнителната власт,
(3) Поименният състав и редът за работа на Съвета се определят със
заповед на областния управител. ”
Чл. 20. (1) В областната администрация се създава звено за управление при
кризи.



23
(2) Съставът и функциите на звеното за управление при кризи в областната администрация се определят с устройствения правилник на областната администрация.
Становище на КВСОР:
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 20 да отпадне*
Чл. 21. Общинският съвет приема план за управление при кризи.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 21, който става чл. 1S.
Чл. 22. Кметът на община:
1. осъществява и координира управлението при кризи в общината;
2. обявява “кризисно положение” на територията на общината;
3. организира и ръководи силите и средствата за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последствията от кризи на територията на общината, координира превантивната дейност и планирането;
4. оценява необходимостта и предлага за нуждите на общината мобилизация на гражданските ресурси при кризи;
5. осъществява мероприятията по мобилизация на граждански ресурси при кризи;
6. предлага на общинския съвет приемане на план на общината за управление при кризи и предоставя данни за изготвянето на Областния план за управление при кризи;
7. организира разработването и утвърждава план по защита на критичната инфраструктура и на потенциално опасните обекти за общината; предлага и организира в рамките на общината прилагането на мерките от Годишния национален план по защитата на критичната инфраструктура и на потенциално опасните обекти;
8. определя юридическите лица и едноличните търговци, които с оглед на тяхната дейност на територията на общината се задължават да разработват планове и да участват в дейностите по управление при кризи;
9. организира създаването, комплектуването, поддържането и обучението на доброволни формирования за реагиране при кризи;
10. поддържа подсистема към Националната система за оповестяване и създава организация за оповестяване при опасност от криза на територията на общината;
11. създава и поддържа:
а) общински регистър на силите и доброволните формирования за действие при кризи;
б) общински регистър на обектите и системите от критичната инфраструктура и на потенциално опасните обекти и дейности;



24
12. организира и отговаря за обучението на органите за управление, доброволните формирования и населението за необходимото поведение и действия при кризи;
13. планира финансовите средства за управление при кризи в бюджета на общината;
14. представя на областния управител ежегоден доклад за дейността си.
Предложение на Нонка Матова (вх. № 154-04-203/ 06.10.2004 год.):
В чл. 22, т. 8 да се измени така:
"8. определя обектите на територията на общината (обектите от трета степен), както и юридическите лица и едноличните търговци, които разработват планове и участват в дейностите по управление на кризи " Комисията не подкрепя предложението.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 22, който става чл. 19:
*Чл. 19, Кметът на община:
2. организира и ръководи управлението при кризи в общината;
2. обявява кризисно положение на територията на общината;
3. организира и ръководи силите за реагиране при кризи и средствата за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от кризи на територията на общината;
4. оценява необходимостта и предлага на Министерския съвет мобилизация на гражданските ресурси за нуждите на общината;
5. осъществява мероприятията по мобилизацията на гражданските ресурси при кризи;
6. предлага на общинския съвет да приеме план за управление при кризи и предоставя данни за изготвянето на Областния план за управление при кризи;
7. организира разработването и утвърждава Програма по защита на критичната инфраструктура и на потенциално опасните обекти за общината; предлага и организира в рамките на общината прилагането на мерките от Годишния национален план за действие по защитата на критичната инфраструктура и на потенциално опасните обекти;
8. определя юридическите лица и едноличните търговци, които с оглед на тяхната дейност на територията на общината разработват планове и участват в дейностите по управление при кризи;
9. организира създаването, комплектуването, поддържането и обучението на доброволните формирования;
10L поддържа подсистема към Националната система за оповестяване и създава организация за оповестяване при криза на територията на общината;
11, създава и поддържа:
а) общински регистър на силите за реагиране при кризи;



25
б) общински регистър на обектите и системите от критичната инфраструктура и на потенциално опасните обекти и дейности;
12. организира и отговаря за обучението на общинската администрация и населението за действия при кризи;
13. планира финансовите средства за управление при кризи в бюджета на общината;
14. представя на областния управител ежегоден доклад за дейността си.”
Чл. 23. (1) Дейността на кмета по този закон се подпомага от Общински съвет по сигурността и управление при кризи, наричан по-нататък “Съвета”.
(2) Председател на Съвета е кметът на общината.
(3) В Съвета се включват: заместник-кметовете, началникът на звеното за управление при кризи, най-старшият командир на поделение от Българската армия на територията на общината и представители на териториалните звена на централната изпълнителна власт.
(4) Съветът предлага на кмета на общината вземането на съответните решения, които се изпълняват от силите за реагиране при кризи в общината.
(5) Поименният състав и редът за работа на Съвета се определят със заповед на кмета на общината.
Предложение на Йордан Бакалов, Марио Тагарински и Владимир Джаферов (вх. № 154-04-202/06.10.2004 год.):
В чл. 23, ал. 3 да отпаднат думите "най-старшият командир на поделение от Българската армия на територията на общината - в съответствие чл. 1, ал. 3 законът не урежда военни кризи". Да се включи представител на Държавна агенция "Гражданска защита ".
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предложението на |родните представители Бакалов, Тагарински и Джеферов и предлага следната редакция на чл. 23, който става чл. 20:
“Чл. 20. (1) Дейността на кмета по този закон се подпомага от Общински съвет по сигурност и управление при кризи, наричан по-нататък “Съвета”.
(2) Съветът се състои от председател - кмета на общината, и членове - заместник-кметовете, началника на звеното за управление при кризи, представител на областната дирекция Гражданска защита” и представители на териториалните звена на централната администрация на изпълнителната власт.
(3) Поименният състав и редът за работа на Съвета се определят със заповед на кмета на общината. ”
Чл. 24. (1) В общинската администрация се създава звено за управление при кризи.



26
(2) Съставът и функциите на звеното за управление при кризи в общинската администрация се определят в съответствие с правилника за устройството и дейността на общинската администрация.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 24, който става чл. 21:
“Чл. 21. (1) В администрацията на изпълнителната тост се създават звена за управление при кризи,
, (2) Съставът и функциите на административните звена по ал, 1 се определят с устройствения правилник на съответната администрация, ”
Чл. 25. Лицата, които управляват или представляват юридическите лица и едноличните търговци по чл. 12, т. 19 и чл. 22, т. 8:
1. организират и ръководят дейностите по управление при кризи на територията 1 обектите, където осъществяват дейността си;
2. разработват план за управление при кризи;
3. организират обучението на техния персонал за действие при кризи;
4. създават, поддържат, обучават и комплектуват с необходимите средства сили за реагиране при кризи;
5. представят ежегоден доклад за дейността си пред Националния център за управление при кризи, съответно пред кмета на общината.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 25, който става чл. 22:
“Чл. 22, Лицата, които управляват или представляват юридическите лица и едноличните търговци по чл. 10, т. 17 и чл. 19, т. 8:
1. организират и ръководят дейностите по управление при кризи на територията, на която осъществяват дейността си;
...2, разработват план за управление при кризи;
3. организират обучението на техния персонал за действия при кризи;
4. създават, комплектуват, поддържат и обучават силите за реагиране при кризи;
5. представят на Националния център за управление при кризи, съответно на кмета на общината ежегоден доклад за дейността си. ”
Раздел III
Центрове за управление при кризи
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на раздел III.



27
Чл. 26. (1) Центрове за управление при кризи се създават в администрацията на Министерския съвет, в министерствата, в администрацията на органите на изпълнителната власт по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията и в областните администрации.
(2) Центърът за управление при кризи в администрацията на Министерския съвет е Национален център за управление при кризи и включва Национален ситуационен център, звено за анализи и прогнози, звено за комуникационно- информационно осигуряване и звено за ресурсно осигуряване.
(3) Към Националния център за управление при кризи при необходимост се създават междуведомствени експертни работни групи.
(4) Дейността, структурата и организацията на работа на Националния център за управление при кризи се определят с Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация.
Предложение на Георги Юруков (вх. № 154-04-200/06.10.2004 год.):
Ал. 1 на чл. 26 придобива следната редакция:
"Чл. 26 (1) Центрове за управление при кризи се създават в администрацията на президента, администрацията на Министерския съвет, в министерствата, в администрацията на органите на изпълнителната власт по чл. 19, ал. 4 от Закона за - администрацията и в областните администрации."
Комисията не подкрепя предложението.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 26, който става чл. 23:
“Чл. 23. Центрове за управление при кризи се създават в администрацията на Министерския съвет, в министерствата, в администрацията на органите на изпълнителната власт по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията и е сластните администрации. ”
Комисията предлага да се създаде чл. 24 със следната редакция:
“Чл. 24. (1) Център за управление при кризи в администрацията на Министерския съвет е Националният център за управление при кризи.
(2) Националният център за управление при кризи включва Национален ситуационен център, звено за анализи и прогнози, звено за комуникационно* информационно осигуряване и звено за ресурсно осигуряване.
(3) Към Националния център за управление при кризи могат да се създават междуведомствени експертни работни групи.
(4) Структурата, дейността и организацията на работа на Националния център за управление при кризи се определят с Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. *



28
Чл. 27. Националният център за управление при кризи:
1. подпомага Съвета по сигурността към Министерския съвет и Националния кризисен щаб във връзка с ръководството и координирането на действията на органите на централната и териториалната изпълнителна власт, физическите и юридическите лица в процеса на управление при кризи;
2. поддържа непрекъснато оперативно дежурство, извършва наблюдение на индикациите, анализ на рисковите фактори и заплахи за сигурността, прогнозиране развитието на потенциални кризи;
3. извършва оповестяване в рамките на Националната система за реагиране при кризи;
4. извършва анализ на обстановката и подготвя обобщена оценка, изготвя предложения за прилагане на мерки за превенция, за провеждане на операции за реагиране при кризи, за координиране и съвместяване на плановете за операциите на силите за реагиране на министерствата и ведомствата и териториалните единици;
5. уведомява незабавно министър-председателя за възникнала криза и координира неотложните действия на органите на централната и териториалната изпълнителна власт,
физическите и юридическите лица до сформиране на Национален кризисен щаб;
6. осигурява постоянен обмен на информация по управлението при кризи между институциите в страната;
7. осъществява взаимодействието с колективната система за реагиране при кризи на НАТО, Европейския съюз, с аналогични системи на други международни организации и държави, с които Република България има договорености в тази област;
8. организира разработването на Национален план за управление при кризи;
9. организира разработването на Национален план за организирано извеждане на населението и разсредоточаване на материалните и културните ценности от застрашените райони;
10. организира разработването на Годишния национален план за действие по защитата на критичната инфраструктура и на потенциално опасните обекти;
11. организира разработването на Национална програма за обучение на населението за необходимото поведение и действия при кризи;
12. поддържа:
а) централен регистър на силите за реагиране при кризи и доброволните формирования;
б) централен регистър на обектите и системите от критичната инфраструктура и на потенциално опасните обекти и дейности;
в) централен регистър на средствата и местата за организирано извеждане и защита на гражданите.
Предложение на Нонка Матова (ех. № 154-04-203/ 06.10.2004 год.):
В чл. 27, т. 6 думата "институциите" да се замени със "заинтересованите институции"



29
Предложение на Йордан Бакалов, Марио Тагарински и Владимир Джаферов вх. № 154-04-202/06.10.2004 год.):
По чл. 27:
1. в ш. 7 думите "колективната система за реагиране при кризи" да се заменят с : "колективната система за сигурност";
2. т. 9 да отпадне;
3. т. 11 - думите "Национална програма" да се заменят с "програми";
4. т. 12 буква "б” - думите "и на потенциално опасните обекти и дейности"
да се заменят с "определени като рискови за възникване на кризи";
5. т. 12 буква "в" - да отпадне
Комисията не подкрепя предложението.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предложението на а родния представител Нонка Матова и предлага следната редакция на чл. 27* който става чл. 25:
“Чл. 25. Националният център за управление при кризи:
1. подпомага Съвета по сигурност към Министерския съвет и Националния кризисен щаб във връзка с ръководството и координирането на действията на централните и териториалните органи на изпълнителната власт, физическите и юридическите лица в процеса на управление при кризи;
2. поддържа непрекъснато оперативно дежурство, извършва наблюдение, анализ и оценка на риска и на потенциално опасните обекти и прогнозира развитието на евентуални кризи;
3. извършва оповестяване в рамките на Националната система за управление при кризи;
4. извършва анализ на обстановката и подготвя обобщена оценка, изготвя предложения за прилагане на превантивни мерки, за провеждане на операции за
реагиране при кризи, за координиране и съвместяване на плановете за операциите на силите за реагиране при кризи;
5. уведомява незабавно министър-председателя за възникнала криза и координира неотложните действия на централните и териториалните органи на изпълнителната власт, физическите и юридическите лица до създаване на Национален кризисен щаб;
6. осигурява постоянен обмен на информация по управлението при кризи между заинтересованите институции;
7. осъществява взаимодействие със системите за реагиране при кризи на НАТО, Европейския съюз, други международни организации и държави, с които Република България има сключени международни договори;
8. организира разработването на:
а) Национален план за управление при кризи;



30
б) Национален план за организирано извеждане и разсредоточаване па ..ултурните и материалните ценности от застрашените райони;
! в) Годишен национален план за действие по защитата на критичната инфраструктура и на потенциално опасните обекти;
г) Национална програма за обучение на населението за действия при кризи;
9. поддържа:
а) централен регистър на силите за реагиране при кризи;
б) централен регистър на обектите и системите от критичната инфраструктура и на потенциално опасните обекти и дейности;
в) централен регистър на средствата и местата за организирано извеждане. ”
Чл. 28. (1) Центровете за управление при кризи към министрите, към органите на изпълнителната власт по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията и към областните управители функционално се интегрират в единна система и осъществяват дейностите по чл. 26 в рамките на ръководената от тях сфера на обществения живот.
(2) Центровете за управление при кризи:
1. поддържат непрекъснато оперативно дежурство;
2. поддържат в постоянна готовност комуникационно-информационната система;
3. осигуряват наблюдение, анализ и оценка на обстановката;
4. изготвят прогнози за възникване и развитие на кризи;
5. осигуряват оповестяване при криза;
6. осигуряват обмена на информация в процеса на управление при кризи;
7. създават и поддържат база данни, свързана с рискове и заплахи за възникване на кризи;
8. изготвят планове за управление при кризи.
(3) Към центровете за управление при кризи по заповед на ръководителя на съответния орган могат да се привличат допълнителни сили и средства.
(4) Министерският съвет може да определи органи по ал. 1, с изключение на министрите, към които не се изграждат центрове за управление при кризи.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 28, който става чл. 26:
“Чл. 26. (1) Центровете за управление при /ризи към министрите, към органите на изпълнителната власт по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията и към областните управители осъществяват дейностите по чл. 25 в рамките на ръководената от тях сфера на обществения живот.
(2) Центровете за управление при кризи:
1. поддържат непрекъснато оперативно дежурство;
2. поддържат в постоянна готовност комуникационно-информационната система;
3. осигуряват наблюдение, анализ и оценка на обстановката;



31
4. изготвят прогнози за възникване и развитие на кризи;
5. осигуряват оповестяване при кризи;
6. осигуряват обмена на информация в процеса на управление при кризи;
7. създават и поддържат база данни, свързана с рискове и заплахи за възникване на кризи;
8. разработват планове за управление при кризи,
(3) Към центровете за управление при кризи със заповед на ръководителя на съответния орган могат да се привличат допълнителни сили и средства.
(4) Министерският съвет определя органите на изпълнителната власт, към които не се изграждат центрове за управление при гризи, ”
Раздел IV
Комуникационно-информационна система на Националната система за
реагиране при кризи
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на заглавието на раздел IV:
*Раздел IV
Комуникационно-информационна система на Националната система за
управление при кризи”
Чл. 29. (1) За осигуряване на органите за управление при кризи на базата на обособените мрежи на Министерския съвет, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, централните и териториалните органи на изпълнителната власт и мрежите на далекосъобщителните оператори се изгражда комуникационно-информационна система за управление при кризи, интегрирана с Комплексната автоматизирана система за управление.
(2) Далекосъобщителните оператори предоставят с приоритет на съответните юна на Националната система за управление при кризи далекосъобщителни услуги с
необходимото качество.
(3) При кризисно положение предоставените услуги по ал. 2 се заплащат от държавния бюджет.
(4) Условията и редът за предоставяне на далекосъобщителни услуги и заплащането по ал. 2 и 3 се уреждат с правилника за прилагане на закона.
Предложение на Георги Юруков (вх. № 154-04-200/ 06.10.2004 год.):
Ал. 1 на чл. 29 придобива следната редакция:
"Чл. 29. (1) За осигуряване на органите за управление при кризи, на базата на обособените мрежи на администрацията на президента, Министерския съвет, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, централните и териториалните органи на изпълнителната власт и мрежите на далекосъобщителните оператори, се изгражда комуникационно-



32
информационна система за управление при кризи, интегрирана с Комплексната автоматизирана система за управление."
Комисията не подкрепя предложението.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 29, който става чл. 27:
Чл. 27(1) В органите за управление при кризи се изгражда комуникационно-информационна система за управление при кризи,
(2) Комуникационно-информационната система за управление при кризи се изгражда на база мрежите на далекосъобщителните оператори и на обособените информационни мрежи на Министерския съвет, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, на другите централни и териториални органи на изпълнителната власт и на органите по чл. 19, ал. 4
п Закона за администрацията. Комуникационно-информационната система се интегрира с Комплексната автоматизирана система за управление.
(3) Далекосъобщителните оператори предоставят с предимство на Националната система за управление при кризи далекосъобщителни услуги с необходимото качество,
(4) При обявено кризисно положение предоставените услуги по ал. 3 са за сметка на държавния бюджет.
(5) Условията и редът за предоставяне на далекосъобщителни услуги и заплащането им по ал, 3 и 4 се определят с правилника за прилагане на закона, ”
Чл. 30. За наблюдение, анализ и оценка на рисковите фактори и потенциално опасните обекти и дейности се изграждат и поддържат системи за ранно предупреждение, които при необходимост се интегрират със специализирани подсистеми на Комплексната автоматизирана система за управление.
Предложение на Тодор Бояджиев (вх. № 154-04-198/ 04.10.2004 год.):
член 30: Съществуващият текст се оформя като алинея 1 и се добавя нова алинея 2 със следното съдържание: „За създаването на допълнителни възможности за по-широко обществено участие в процеса на наблюдение, сигнализиране, анализ и оценка на появяващи се рискови фактори, тяхното развитие и възможностите за реагиране се поддържа постоянно действуващ и обновяващ се, включително с наличие на възможности за работа в диалогов режим, общо достъпен интернет сайт.
Комисията не подкрепя предложението.



33
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 30, който става чл. 28:
“Чл. 28. За наблюдение, анализ и оценка на риска и на потенциално опасните обекти и дейности в органите за управление при кризи се изграждат и поддържат системи за ранно предупреждение. ”
Чл. 31. (1) Оповестяването в Националната система за реагиране при кризи и на населението за опасност и криза се извършва чрез Националната система за оповестяване, подсистема на Комплексната автоматизирана система за управление и изградените комуникационни мрежи за спешни повиквания.
(2) Редът и начинът за оповестяване по ал. 1 се уреждат с наредба на Министерския съвет.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 31, който става чл. 29:
“Чл. 29. (I) Оповестяването в Националната система за управление при кризи и на населението при заплаха или възникнала криза се извършва чрез:
1. Националната система за оповестяване - подсистема на комуникационно-информационната система за управление при кризи;
2. изградените комуникационни мрежи за спешни повиквания;
3. средствата за масово осведомяване.
(2) Органът за управление, който осъществява общото ръководство при криза, предоставя на населението информация за предприетите мерки.
(3) Редът и начинът за оповестяване по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. ”
Чл. 32. (1) При необходимост за управлението на кризи се използват комуникационно-информационните ресурси на Комплексната автоматизирана система за управление по ред, определен от Министерския съвет.
(2) Обменът на информация между центровете за управление при кризи се осъществява от Комуникационно-информационната система на Националната система за реагиране при кризи.
Предложение на Тодор Бояджиев (вх. № 154-04-198/04.10.2004 год.):
член 32 - Създава се нова алинея (3) със следното съдържание: „За целта се изгражда и използува професионална мобилна комуникационно информационна мрежа, която да замени сега съществуващите несъвместими помежду си ведомствени системи и осигури възможности за централизирано управление на сборни екипи, наблюдение на системите за ранно предупреждение и оповестяване при кризисни ситуации.
Комисията не подкрепя предложението.



34
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 32, който става чл. 30:
“Чл. 30. (1) При управлението при кризи, при необходимост, се използват комуникационно-информационните ресурси на Комплексната автоматизирана система за управление по ред, определен от Министерския съвет.
(2) Обменът на информация между центровете за управление при кризи се осъществява от Комуникационно-информационната система на Националната система за управление при кризи. ”
Чл. 33. (1) При кризи за нуждите на Националната система за реагиране при кризи се използват и мрежите на пощенските оператори.
(2) Пощенските оператори оказват съдействие за осигуряване на пощенски услуги с приоритет.
(3) При кризисно положение предоставените услуги по ал. 2 се заплащат от Държавния бюджет.
(4) Условията и редът за предоставяне на пощенски услуги и заплащането по ал. 2 и 3 се уреждат с правилника за прилагане на закона.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 33, който става чл. 31:
“Чл. 31. (1) При криза за нуждите на Националната система за управление при кризи се използват и мрежите на пощенските оператори.
(2) Пощенските оператори осигуряват пощенски услуги с предимство.
(3) При обявено кризисно положение услугите по ал. 2 са за сметка на държавния бюджет.
(4) Условията и редът за предоставяне и заплащане на пощенските услуги се определят с правилника за прилагане на закона ”
Чл. 34. (1) При възникване на криза централните и териториалните органи на изпълнителната власт, юридическите лица и едноличните търговци са длъжни незабавно да предоставят информация на центровете за управление при кризи. Такава информация може да бъде предоставяна на центровете и периодично, и при поискване.
(2) Информацията по ал. 1 се използва само за целите на управлението при кризи.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 34, който става чл. 32:
“Чл. 32. (1) При криза централните и териториалните органи на изпълнителната власт, органите по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията,



35
ридическите лица и едноличните търговци незабавно предоставят информация на центровете за управление при кризи. Такава информация се предоставя на центровете и периодично и при поискване.
(2) Информацията по ал. 1 се използва само за целите на управлението при кризи,”
Раздел V
Сили за реагиране при кризи
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на раздел V.
Чл. 35. (1) Силите за реагиране при кризи осигуряват прилагането на мерките и провеждането на операциите за реагиране при кризи.
(2) Те включват предварително определени от органите за управление при кризи:
1. специализирани служби, структури, звена и професионални формирования на администрациите на органите на изпълнителната власт, на службите за сигурност и обществен ред;
2. формирования на държавните предприятия, обекти и юридически лица;
3. екипи на центровете за спешна медицинска помощ, на други лечебни, здравни заведения и структури към министъра на здравеопазването;
4. доброволни формирования.
(3) Ръководството, координацията и контролът на действията на силите за реагиране при кризи се осъществяват от органите за управление при кризи съобразно техните правомощия.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 35, който става чл. 33:
Чл. 33. (1) Силите за реагиране при кризи прилагат мерките по чл. 44 и провеждат операциите за предотвратяване, овладяват и преодоляване на последиците от кризи.
(2) Сили за реагиране при кризи са:
1. структури на администрациите на органите на изпълнителната власт
2. формирования на юридическите лица;
3. екипи на центровете за спешна медицинска помощ, на други лечебни заведения или на здравни заведения;
4. доброволни формирования.
(3) Министерският съвет определя органите на изпълнителната власт, в администрациите на които не се създават сили за реагиране при кризи.



36
(4) Ръководството, координацията и контролът на действията на силите ЛИ реагиране при кризи се осъществяват от органите за управление при кризи в съответствие с техните правомощия. ”
Чл. 36. Силите за реагиране при кризи осъществяват дейностите по овладяване и преодоляване на последиците от кризи съобразно функциите, определени в специалните закони, този закон и подзаконови нормативни актове.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 36, който става чл. 34:
“Чл. 34. Силите за реагиране при кризи осъществяват дейностите по предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от кризи в съответствие с функциите си, определени в този закон, в специални закони и подзаконови нормативни актове. ”
Чл. 37. Органите за управление при кризи, създаващи доброволни формирования, са отговорни за обучението, подготовката и екипировката им за действия по време на различните видове кризи.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 37, който става чл. 35:
“Чл. 3S. (1) Доброволни формирования се създават при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет.
(2) Органите за управление при кризи осигуряват обучението, подготовката и екипировката на създадените от тях доброволни формирования за действия при кризи.
Чл. 38. (1) Всяко дееспособно физическо лице може да стане доброволец.
(2) Доброволците се организират в доброволни формирования, които се създават при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет.
(3) Условията и редът за подбор на доброволци и изискванията, на които те трябва да отговарят, се определят с наредбата по ал. 2.
(4) На доброволеца се издава удостоверение и се вписва в регистър.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 38, който става чл. 36:
“Чл. 36. (1) Доброволец може да бъде всяко дееспособно физическо лице, навършило 18 години, което е сключило договор.
(2) Лицето може да придобие качеството доброволец, независимо от трудовото или служебното му правоотношение.



37
(2) Правата и задълженията на доброволците се определят с наредбата по л. 35,ал.1 и със сключения от всеки доброволец договор.
(3) Доброволците се организират в доброволни формирования, за което им се издава удостоверение и се вписват в регистър.
(4) Условията и редът за подбор на доброволци се определят с наредбата по чл. 35, ал*1.п
Чл. 39. (1) Правата и задълженията на доброволците се определят с наредбата по чл. 37, ал. 2 и сключвания от всеки доброволец договор.
(2) Работата по трудово или по служебно правоотношение не е пречка лицето да придобие качеството на доброволец.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 39, който е инкорпориран в чл. 36.
Чл. 40. (1) При изпълнение на договорните си задължения доброволецът получава брутното си месечно възнаграждение по заеманото от него трудово или служебно правоотношение, а лицата, които не са страна по такива правоотношения - възнаграждение, определено от Министерския съвет.
(2) Възнаграждението по ал. 1 е за сметка на държавния бюджет.
(3) При изпълнение на задълженията си доброволците ползват отпуск при условия и в размери, определени в нормативните актове.
(4) Доброволците не могат да бъдат привличани за изпълнение на задълженията си в случаите, когато те или техните семейства са непосредствено засегнати от кризата.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 40, който става чл. 37:
“Чл. 37. (1) За времето на изпълнение на договорните си задължения доброволците се считат в неплатен отпуск, който им се признава за служебен или трудов стаж.
(2) При условията на ал. 1 на доброволците се заплаща възнаграждение за сметка на държавния бюджет в размер, определен от Министерския съвет.,
(3) Доброволците не са длъжни да изпълняват задълженията си в случаите, когато те или членове на тяхното домакинство са непосредствено засегнати от кризата.”
Чл. 41. (1) При претърпяна телесна повреда при или по повод изпълнение на задълженията си доброволецът получава обезщетение при условия, по ред и в размери, определени от Министерския съвет.



38
(2) При смърт на доброволец, настъпила при или по повод изпълнение на договорните задължения, на съпруга/съпругата, децата и родителите се изплаща обезщетение при условия, по ред и в размери, определени от Министерския съвет.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 41, който става чл. 38:
“Чл. 38. (1) За претърпяна телесна повреда при или по повод изпълнение на задълженията си доброволецът получава обезщетение при условия, по ред и в размери, определени от Министерския съвет.
(2) При смърт на доброволец, настъпила при или по повод изпълнение на договорните му задължения, на преживелия съпруг, децата и родителите се изплаща обезщетение при условия, по ред и в размери, определени от Министерския съвет. ”
Чл. 42. Доброволците се застраховат за сметка на държавния бюджет срещу злополука, настъпила при или по повод изпълнение на договорните задължения.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 42, който става чл. 39:
“Чл. 39. За сметка на държавния бюджет доброволците:
1. се застраховат срещу злополука, настъпила при или по повод изпълнение на договорните им задължения;
2. се осигуряват за всички осигурени социални рискове. ”
ГЛАВА ТРЕТА
ПЛАНИРАНЕ И РЕАГИРАНЕ ПРИ КРИЗИ
Раздел I
Планиране при кризи
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава трета и заглавието на раздел I.
Чл. 43. (1) Органите за управление и силите за реагиране при кризи разработват следните планове:
1. годишен план;
2. план за управление при кризи.
(2) В годишния план се включват задачи и мероприятия, осигуряващи изпълнение на функциите им по подготовка на органи за управление, сили и средства и поддържането им в готовност за реагиране при кризи.



39
(3) Планът за управление при кризи съдържа: прогноза за възможните рискови фактори; характеристика на възможните последствия и задачите, произтичащи от тях; необходимите сили и средства; организацията на техните действия, реда и начина за оповестяване, взаимодействието, управлението, осигуряването на дейностите и други въпроси, свързани с управлението при кризи.
(4) Плановете за управление при кризи на министерствата, администрациите на органите на централната изпълнителна власт и областите се утвърждават от съответния ръководител след съгласуване със Съвета по сигурността към Министерския съвет.
(5) Плановете за управление при кризи на общините след съгласуване с Областния съвет по сигурността и управление при кризи се утвърждават от кмета на общината и се приемат от общинския съвет.
(6) Плановете на силите за реагиране при кризи и на юридическите лица и едноличните търговци по чл. 12, т. 19 и чл. 22, т. 8 след съгласуване с отрасловите министерства и с Общинския съвет по сигурността и управление при кризи се върждават от съответния ръководител.
Предложение на Йордан Бакалов, Марио Тагарински и Владимир Джаферов (вх. № 154-04-202/06.10.2004 год.):
1. В ал. 1 думите "и силите за реагиране" да отпаднат.
2. В ал. 5 да се синхронизират правомощията на общинския съвет и на кмета в съответствие с ЗМСМА.
Предложение на Георги Юруков (вх. № 154-04-200/ 06.10.2004 год.):
В чл. 43, ал. 4 се добавя ново изречение, второ, със следното съдържание: "Планът за управление при кризи на администрацията на президента се утвърждава от главния секретар на президента след съгласуване със Съвета по сигурността към МС."
Комисията не подкрепя предложението.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предложенията на народните представители Бакалов, Тагарински, Джаферов и предлага следват редакция на чл. 43, който става чл. 40:
“Чл. 40. (1) Органите за управление при кризи разработват;
1. годишен плащ
2. план за управление при кризи.
(2) В годишния план се включват задачи и мероприятия по подготовката на органите за управление, силите за реагиране и средствата и поддържането им в готовност за реагиране при кризи.
(3) Планът за управление при кризи съдържа; прогноза за възможните рискове; характеристика на възможните последици; необходимите сили за



40
тгиране при кризи и начините и средства за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от кризи; организацията на действията на органите за управление при гризи; реда и начина за оповестяване; както и други въпроси, свързани суправлението при кризи.
(4) Плановете за управление при кризи на централната администрация на изпълнителната власт и на областите се утвърждават от съответния ръководител след съгласуване със Съвета по сигурност към Министерския съвет.
(5) Плановете за управление при гризи на общините се приемат от общинския съвет след съгласуване с Областния съвет по сигурност и управление при гризи.
(6) Плановете за управление при кризи на юридическите лица и едноличните търговци по чл. 10, т. 17 и чл. 19, т. 8 се утвърждават от лицата, които ги управляват, след съгласуване с отрасловите министерства, съответно с Общинския съвет по сигурност и управление при гризи. ”
Чл. 44. Плановете за управление при кризи се въвеждат в действие с писмена заповед на органите за управление при кризи.
Становище на КВСОР:
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 44 да отпадне.
Раздел II
Реагиране при кризи
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на раздел П.
Чл. 45. Реагирането при кризи включва прилагането на превантивни мерки, мерки за реагиране при кризи и мерки за ликвидиране на последствията в рамките на ационалната система за реагиране при кризи.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 45, който става чл. 41:
“Чл. 41. (1) Реагирането при кризи включва прилагането на превантивни мерки, мерки за реагиране при гризи и мерки за ликвидиране на последиците от гризи.
(2) Мерките за реагиране при кризи се прилагат от органите за управление при гризи, центровете и силите за реагиране при гризи. ”
Чл. 46. (1) Прилагането на превантивните мерки има за цел предотвратяване на развитието на рискови фактори, намаляване на въздействието им, ранна намеса за предотвратяване на прерастването им в криза.



41
(2) Превантивните мерки включват наблюдение, анализ на обстановката, прогнозиране на риска, предупреждение и планиране на действията.
Предложение на Йордан Бакалов, Марио Тагарински и Владимир Джасферов (вх. № 154-04-202/ 06.10.2004 год.):
В чл. 46, ал. 2 думата "прогнозиране" да се замени с : "оценка".
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предложението на народните представители Бакалов, Тагарински, Джаферов и предлага следната редакция на чл. 46, който става чл. 42:
“Чл. 42. (1) Прилагането на превантивни мерки има за цел предотвратяване развитието на риска, намаляване на неговото въздействие и ранна намеса за предотвратяване прерастването му в криза.
(2) Превантивните мерки включват наблюдение, анализ и оценка на Установката и риска, предупреждение и планиране на действията. ”
Чл. 47. (1) При повишаване на рисковите фактори и заплаха от развитие на криза в Националната система за реагиране при кризи се обявяват степени на опасност, при които се прилагат определени превантивни мерки за защита.
(2) Степените на опасност и свързаните с тях мерки се определят с правилника за прилагане на закона.
Предложение на Йордан Бакалов, Марио Тагарински и Владимир Джаферов (вх. № 154-04-202/ 06.10.2004 год.):
В чл. 47, ал. 1 думите "рисковите фактори" да се заменят с : "степените на опасност ".
Комисията не подкрепя предложението.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 47, който става чл. 43:
“Чл. 43. (1) При повишаване на риска и заплаха от развитие на криза съответните органи за управление при кризи обявяват степени на опасност* при които се прилагат превантивни мерки за защита.
(2) Степените на опасност и свързаните с тях мерки се определят с правилника за прилагане на закона. **
Чл. 48. Мерките за реагиране при кризи включват операции по издирване и спасяване, операции за защита на населението, хуманитарни операции, операции при възникване и разпространение на инфекции с висок медицински и епидемичен риск, аварийно-спасителни, пожарогасителни, антитерористични и специализирани



42
олицейски операции, операции за реагиране при нарушаване на държавната граница, въздушното и морското пространство на Република България, участие в операции по поддържане на мира и в други операции, различни от война.
Предложение на Йордан Бакалов, Марио Тагарински и Владимир Джаферов (ех. № 154-04-202/ 06.10.2004 год.):
Чл. 48 - да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 48, който става чл. 44:
“Чл. 44. Мерките за реагиране при кризи включват операции по издирване и спасяване, операции за защита на населението, хуманитарни операции, операции
7U възникване и разпространение на инфекции с висок медицински и епидемичен риск, аварийно-спасителни, пожарогасителни, антитерористични и специализирани полицейски операции, операции при нарушаване на държавната граница, въздушното и морското пространство на Република България, както и други операции, различни от война.”
Чл. 49. (1) При заплаха от терористични действия и/или от употреба на оръжие за масово унищожение съответните звена на Националната система за реагиране при кризи планират и прилагат специални мерки.
(2) Специалните мерки по ал. 1 включват повишен обмен на информация, пресичане на несанкционираното движение на хора и материали през границите, засилване на контрола за неразпространение на оръжия, стоки и технологии с възможна двойна употреба, контрол на превоза и достъпа до ядрено гориво и радиоактивни материали, действия за предотвратяване на терористични актове и за
осигуряване на въздушния и морския суверенитет на Република България, както и подготовка за ликвидиране на последствията от терористична дейност.
(3) Специалните мерки за реагиране при кризи могат да включват като крайна мярка употребата на сила и оръжие, съответстващи на заплахата.
(4) При необходимост от прилагане на територията на страната на специалните мерки по ал. 3 решението се взема от органа, в чието подчинение са силите за реагиране, които действат съгласно приети от него стандартни процедури.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 49, който става чл. 45:
“Чл. 45. (1) При заплаха от терористични действия или от употреба на оръжие за масово унищожение Националната система за управление при кризи планира и прилага специални мерки за реагиране при гризи.



43
(2) Специалните мерки по ал. 1 включват повишен обмен на информация, пресичане на нерегламентирано движение на хора и материали през границите, засилване на контрола върху разпространението на оръжия, стоки и технологии с възможна двойна употреба, контрол на превоза и достъпа до ядрено гориво и радиоактивни материали, действия за осигуряване на въздушния и морския суверенитет на Република България, както и подготовка за ликвидиране на последиците от терористична дейност. Като крайна мярка е разрешена употребата на сила и оръжие, съответстващи на заплахата.
(3) При необходимост от прилагат на територията на страната на мярка по ал. 2, изречение второ решението се взема от органа, в чието подчинение са силите за реагиране при кризи по чл. 33, ал. 2, пи 1, които действат съгласно приети от него стандартни процедури. ”
Чл. 50. (1) Оповестяването на органите за управление и силите за реагиране при кризи се извършва чрез Националната система за оповестяване.
(2) За извършеното оповестяване се докладва на висшестоящия орган за управление.
Становище на КВСОР:
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 50 да отпадне.
Чл. 51. (1) Оповестяването и информирането на населението при заплаха или възникнала криза се осъществява от органите за управление чрез специализираните средства на Националната система за оповестяване и средствата за масово осведомяване по ред, определен с правилника за прилагане на закона.
(2) Информация за действията, предприети от органите за управление се предоставя на населението от органа за управление, който осъществява общото ръководство при кризи.
Становище на КВСОР:
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 51 да отпадне»
Чл. 52. Кметът на община осъществява общото ръководство на силите за реагиране и мерките по защитата на хора, животни, културни ценности, материални средства и околната среда, овладяването и ликвидирането на последствията от криза на територията на общината.
Становище на КВСОР:
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 52 да отпадне.
Чл. 53. Областният управител ръководи действията по защитата на населението, материалните ценности и околната среда, овладяването и ликвидирането на последствията при:



44
1. криза, възникнала или разпространила се на територията на две или повече общини от областта;
2. криза, възникнала, застрашаваща или разпространила се на територията на потенциално опасни обекти, включени в областния регистър, с изключение на случаите по чл. 55, т. 3.
Становище на КВСОР;
Комисията подкрепя по принцип текста иа вносителя и предлага следната редакция на чл. 53, който става чл. 46:
“Чл. 46. Областният управител ръководи действията по защита на населението, културните и материалните ценности и околната среда и по овладяването и ликвидирането на последиците при:
1. криза, възникнала или разпространила се на територията на две или повече общини от областта;
2. криза, възникнала и застрашаваща или разпространила се на територията на потенциално опасните обекти, включени в областния
регистър, с изключение на случаите по чл. 48, т. 3. ”
Чл. 54. Действията при криза, възникнала на територията на две съседни общини, намиращи се на територията на различни области, се ръководят от областните им управители.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 54, които става чл. 47.
Чл. 55. Министерският съвет осъществява общото ръководство на действията по наблюдението, защитата на населението, националното стопанство, околната среда, материалните и културните ценности при овладяването и ликвидирането на последствията от криза, когато:
1. кризата е възникнала или се е разпространила на територията на две или повече области, с изключение на случаите по чл. 54;
2. кризата е възникнала или се е разпространила в гранична за страната зона;
3. кризата е възникнала и застрашава или се е разпространила на територията на определени потенциално опасни обекти, включени в Централния регистър по чл. 27, т. 12, буква “б”;
4. кризата е възникнала на територията на друга държава и засяга територията на дипломатическите и консулските представителства на Република България или български граждани;
5. във всички останали случаи, когато Съветът по сигурността към Министерския съвет предложи това.



45
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 55, който става чл. 48:
“Чл. 48. Министерският съвет осъществява общото ръководство на дейностите по управление при кризи, когото;
1. кризата е възникнала или се е разпространила на територията на две ти повече области, с изключение на случаите по чл. 47;
2. ! кризата е възникнала ти се е разпространила в гранична за страната
зона;
3. кризата е възникнала и застрашава ти се е разпространила на територията на потенциално опасните обекти, включени в Централния
регистър по чл. 25, т. 9, буква “б”;
4. кризата е възникнала на територията на друга държава и засяга български граждани или територията на дипломатическите и консулските
представителства на Република България;
5. извън случаите по т. 1-4, Съветът по сигурност към Министерския
съвет направи предложение за това. ”
Чл. 56. Органите за управление при кризи по реда на тяхната подчиненост непрекъснато информират висшестоящия орган за възникналите кризи, тяхното развитие и взетите антикризисни мерки.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 56, който става чл. 49:
“Чл. 49. Органите за управление при кризи непрекъснато информират висшестоящия им орган за възникналата криза, нейното развитие и предприетите мерки. ”
Чл. 57. (1) При необходимост силите и средствата за овладяване на кризата могат да бъдат увеличени по искане на управляващия орган и след разрешение на висшестоящия орган за управление при кризи.
(2) При недостиг на ресурси се отправя искане за помощ към други държави и международни организации.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 57, който става чл. 50:
“Чл. 50. (1) При необходимост силите за реагиране при кризи и средствата за овладяване и преодоляване на последиците от кризата могат да бъдат увеличени по искане на органа за управление при кризи и след разрешение на висшестоящия му орган.



46
(2) При недостиг на сили и средства се отправя искане за помощ към други държави или международни организации» ”
Чл. 58. (1) Силите за реагиране при кризи прилагат превантивни мерки и провеждат неотложни действия по предварително разработени планове.
(2) При участие в разрешаването на кризи извън страната силите за реагиране участват в провеждането на операции с цел прилагането на предварително планирани и договорени мерки в съответствие с исканията на другите страни.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 58, който става чл. 51,
Чл. 59. (1) Силите за реагиране при кризи изпълняват задачи, определени в нормативните актове и съгласно плановете за съответните операции, като:
1. осигуряват прилагането на превантивните мерки за непосредствената защита 1 населението и страната при заплахи за сигурността или при възникване на бедствия, аварии и катастрофи;
2. организират и осъществяват охраната на обектите и системите от критичната инфраструктура, на потенциално опасните обекти и на стратегически и особено важни обекти;
3. участват в операции за контрол на разпространението на въоръжение, за разоръжаване и пресичане на разпространението на оръжия за масово поразяване и материали за производството им, както и срещу незаконен трафик на хора;
4. участват в операции за пресичане на действия на международната организирана престъпност, специални и специализирани операции на службите за сигурност и обществен ред;
5. участват в операции за предотвратяване на терористични действия;
6. участват в операции за реагиране при нарушаване на държавната граница, въздушното и морското пространство на Република България;
7. участват в операции за издирване и спасяване, евакуация и разсредоточаване, ограничаващо-възстановителни и хуманитарни операции и в операции за ликвидиране на последствията от кризата;
8. оказват медицинска помощ, провеждат медицинска евакуация и лечение на пострадалите при кризи;
9. осъществяват противоепидемични мерки при: възникване и разпространение на инфекции с висок медицински и епидемичен риск; възникване на епидемични взривове и/или епидемии; преднамерено използване на биологични агенти за причиняване на вреда.
(2) При наличие на мандат от компетентните международни организации силите за реагиране участват в операции за поддържане на мира и в други операции, различни от война.



47
(3) При участие в операциите по ал. 2 националните контингенти се предоставят на разположение и изпълняват мисии в съответствие с условията на съответния международен договор и с договорените правила за използване на сила.
(4) Националното командване на контингентите по време на операциите по ал. 2 се осъществява от министерствата и ведомствата, към щата на които контингентите принадлежат.
Предложение на Нонка Матова (вх. № 154-04-203/ 06.10.2004 год.):
В чл. 59 да се направят следните изменения:;
-в ал. 1, т. 3 думите "както и срещу незаконен трафик на хора" да се заличат.
-в ал. 2 думите "операции за поддържане на мира и в други" да се заличат.
Предложение на Йордан Бакалов, Марио Тагарински и Владимир Джаферов (вх. № 154-04-202/ 06.10.2004 год.):
Чл. 59 да отпадне - повтаря съдържанието на чл. 46.
Комисията не подкрепя предложението.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предложението иа народния представител Нонка Матова и предлага следната редакция на чл. 59, който става чл. 52:
“Чл. 52. (1) Силите за реагиране при кризи;
1. прилагат превантивни мерки за непосредствена защита на населението и страната при заплаха от криза;
2» организират и осъществяват охраната на обектите и системите от критичната инфраструктура, на потенциално опасните обекти и на стратегически и особено важните обекти;
3. участват в операции по чл. 44 и чл. 45, ал. 2;
4. оказват медицинска помощ, провеждат медицинска евакуация и лечение на пострадалите лица при кризи;
5. прилагат противоепидемични мерки при възникване и разпространение на инфекции с висок медицински и епидемичен риск; при възникване на епидемични взривове или епидемии; при преднамерено използване на биологични агенти за причиняване на вреда.
(2) Силите за реагиране участват в други операции, различни от война, при мандат от компетентните международни организации.
(3) При участие в операциите по ал. 2 националните контингенти се
предоставят на разположение и изпълняват мисии в съответствие с условията на съответния международен договор и с договорените правим за използване на сила.



48
(4) Националното командване на контингентите по време на операциите ..о ал. 2 се осъществява от министерствата и ведомствата, към щата на шито принадлежат контингентите. ”
Раздел III
Кризисно положение
Становище на КВСОР;
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на раздел III.
Чл. 60. (1) Кризисно положение е особен правен режим, който се обявява на територията на цялата страна или на част от нея при възникване на заплаха или проява на криза.
(2) Целта на обявяване на кризисно положение е недопускане на развитието на кризата, нейното овладяване и преодоляване на последиците от кризата.
(3) При обявено кризисно положение могат да се въведат допълнително и други мерки, определени в правилника за прилагане на закона.
Предложение на Нонка Матова (вх. № 154-04-203/ 06.10.2004 год.):
В чл. 60, ал. 2 думата "недопускане" да се замени с "ограничаване".
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предложението на народния представител Нонка Матова и предлага следната редакция на чл. 60, който става чл. 53;
Чл. 53. (1) Кризисно положение се обявява на територията на цялата страна или на част от нея при заплаха или възникнала криза.
(2) Целта на обявяване на кризисно положение е предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от кризата. ”
Чл. 61. (1) Кризисно положение се обявява:
1. от Министерския съвет по предложение на Съвета по сигурността към Министерския съвет - за територията на цялата страна или за територията на повече от една област;
2. от областния управител по предложение на Областния съвет за сигурността и управление при кризи - за територията на областта или част от нея;
3. от кмета на общината по предложение на Общинския съвет за сигурността и управление при кризи - за територията на общината или част от нея;
4. от министъра на външните работи по предложение на Съвета за управление при кризи към министъра на външните работи - за територията на дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина.
(2) Органите по ал. 1, т. 2, 3 и 4 незабавно уведомяват висшестоящия орган за обявеното кризисно положение.



49
(3) За начало на режима “Кризисно положение“ се приема часът и денят на обявяването му, а за край - часът и денят на отменянето на режима.
(4) В решението по ал. 1 се определят ограниченията, които се въвеждат в района на кризата, както и задачите, числеността и срокът за използване на силите за реагиране.
Предложение на Георги Юруков (вх. № 154-04-200/ 06.10.2004 год.):
В чл. 61 се правят следните изменения:
1. В чл. 61, ал. 1 се създава нова т. 1 със следното съдържание:
"1. от президента на републиката по предложение на Министерския съвет - за цялата страна;
2. Досегашни точки 1, 2, 3 и 4 на ал. 1 стават съответно т. 2, 3, 4 и 5.
Комисията не подкрепя предложението.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 61, който става чл. 54:
“Чл. 54, (1) Кризисно положение се обявява, съответно отменя от:
1. Министерския съвет по предложение на Съвета по сигурността - за територията на цялата страна или за територията на повече от една област;
2. областния управител по предложение на Областния съвет за сигурност и управление при кризи - за територията на областта или за част от нея;
3. кмета на общината по предложение на Общинския съвет за сигурност и управление при кризи - за територията на общината или за част от нея;
4. министъра на външните работи по предложение на Съвета за сигурност и управление при кризи - за територията на дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина.
(2) Органите по ал. 1, пи 2, 3 и 4 незабавно уведомяват висшестоящия им чан за обявеното кризисно положение.
(3) За начало на кризисното положение се приема часът и денят на неговото обявяване, а за край - часът и денят на отменянето му.
(4) В решението по ал. 1 се определят ограниченията, които се въвеждат в района на кризата, както и задачите, числеността и срокът за използване на силите за реагиране при кризи. ”
Чл. 62. При обявено кризисно положение, когато се застрашават животът и здравето на населението и/или гражданите, като защитна мярка може да се извърши организираното им извеждане извън територията на застрашения район.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага той да се обедини с чл. 63.



50
Чл. 63. При организирано извеждане отговорност за настаняването, изхранването, медицинското и битовото обслужване на населението има съответният орган на териториална изпълнителна власт, където е мястото на извеждане.
Предложение на Йордан Бакалов, Марио Тагарински и Владимир Джаферов (вх. № 154-04-202/06.10.2004 год.):
В чл. 63 думите "на извеждане" да се заменят с "за настаняване".
Комисията не подкрепя предложението.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста па вносителя за чл. 63 п предлага следната окончателна редакция на чл. 55:
“Чл. 55. (1) При обявено кризисно положение, когато са застрашени животът и здравето на населението, като защитна мярка може да се извърши организираното им извеждане извън територията на застрашения район.
(2) При организирано извеждане настаняването, изхранването, медицинското или битовото обслужване на населението се осъществяват от териториалния орган на изпълнителната власт, където е мястото на извеждане. ”
Чл. 64. При обявено кризисно положение, когато се застрашават материални и културни ценности, може да се извърши тяхното разсредоточаване.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 64 и предлага той да се обедини с чл. 65.
Чл. 65. При разсредоточаване отговорност за съхраняването и опазването на материалните и духовните ценности носи съответният орган на териториална изпълнителна власт съобразно утвърдения план.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 65 и предлага следната окончателна редакция на чл. 56:
“Чл. 56. (1) При обявено кризисно положение, когато са застрашени културни или материални ценности, може да се извърти тяхното разсредоточаване.
(2) При разсредоточаване отговорност за съхраняването и опазването на културните и материалните ценности носи съответният териториален орган на изпълнителната власт. ”



51
Чл. 66. Организираното извеждане и разсредоточаването се провеждат по решение на органа, обявил кризисното положение.
Становище на КВСОР:
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 66 да отпадне*
Чл. 67. Организираното извеждане и разсредоточаването се извършват по предварително разработени планове.
Становище на КВСОР:
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 67 да отпадне.
Чл. 68. (1) При обявено кризисно положение като крайна мярка може да се обяви мобилизация на граждански ресурси.
(2) Мобилизацията по този закон е комплекс от мероприятия за привличане и изолзване на граждански ресурси за времето на действие на въведеното “кризисно
положение” с цел овладяване и преодоляване на кризата.
(3) При обявяване на мобилизация на гражданските ресурси физическите и юридическите лица могат да бъдат задължавани да предоставят на органите за управление при кризи по този закон свои налични технически средства за овладяване на възникнали кризи и за преодоляване на последиците от тях. Ползването на тези технически средства се заплаща при условия, по ред и в размери, определени в наредбата по ал. 4.
(4) Условията и редът за извършване на мобилизация, отчетът на гражданските ресурси и отсрочването на лица и техника се определят с наредба на Министерския съвет.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 68, който става чл. 57:
“Чл. 57. (1) При обявено кризисно положение като крайна мярка може да се обяви мобилизация на гражданските ресурси
(2) Мобилизация по смисъла на този закон е комплекс от мероприятия за привличане и използване на гражданските ресурси за времето на действие на кризисното положение с цел овладяване и преодоляване на последиците от кризата.“
Чл. 69. (1) На мобилизация подлежат всички дееспособни граждани на Република България над 18-годишна възраст и технически средства на физическите и юридическите лица.
(2) Не подлежат на мобилизация:
1. военнослужещите и гражданските лица от Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната;



52
държавните служители - офицери, сержанти и граждански лица, от Министерството, на вътрешните работи и отсрочените лица и техника;
2. майките с деца до 7-годишна възраст, бременните жени и лицата, чието здравословно състояние не им позволява да изпълняват работата, за която се мобилизират;
3. служителите в центровете за спешна медицинска помощ и центровете по трансфузионна хематология.
(3) Служителите на Българския Червен кръст изпълняват задълженията си при криза в съответствие със Закона за Българския Червен кръст.
Предложение на Нонка Матова (вх. № 154-04-203/06.10.2004 год.):
В чл. 69, ал. 1 думите "над 18-годишна възраст" да се заменят с "от 18 до 65 годишна възраст включително"
Предложение на Йордан Бакалов, Марио Тагарински и Владимир Джаферов х. № 154-04-202/06.10.2004 год.):
В чл. 69, ал. 2 да се добави нова т. 4:
"4. служителите в Държавна агенция "Гражданска защита"".
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предложението на народните представители Матова, Бакалов, Тагарински и Джаферов и предлага следната редакция на чл. 69, който става чл. 58:
“Чл. 58. (1) На мобилизация подлежат всички пълнолетни и дееспособни граждани до 65-годиита възраст, както и техническите средства на физическите и юридическите лица.
(2) Не подлежат на мобилизация
1. военнослужещите и гражданските лица от Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на
пбраната; държавните служители - офицери, сержанти и граждански лица от Министерството на вътрешните работи и Министерството на правосъдието; отсрочените лица и техника;
2. бременните, майките с деца до 7-годишна възраст и лицата, чието здравословно състояние не им позволява да изпълняват работата, за която се мобилизират;
3. служителите в центровете за спешна медицинска помощ и центровете по трансфузионна хематология;
4. служителите в Държавна агенция “Гражданска защита.
(3) Служителите на Българския Червен кръст изпълняват задълженията си при криза в съответствие със Закона за Българския Червен кръст.
(4) При обявяване на мобилизация на гражданските ресурси физическите и юридическите лица могат да бъдат задължени да предоставят на органите за управление при кризи свои налични технически средства за овладяване на



53
ьзникнал и кризи и за преодоляване на последиците от тях. Ползването на тези .лехнически средства се заплаща при условия, по ред и в размери, определени в наредбата по ал. 5.
(5) Условията и редът за извършване на мобилизация, отчетът на гражданските ресурси и отсрочването на лица и техника се определят с наредба
на Министерския съвет, ”
Чл. 70. (1) Гражданите могат да бъдат мобилизирани по реда на този закон за работа в предприятия, учреждения и организации и/или за включване в състава на формирования за овладяване на кризи и ликвидиране на последствията от тях в населените места по местоживеене, а с декларирано тяхно съгласие - и в други населени места.
(2) На мобилизираните граждани се дължи възнаграждение за положения труд както на доброволците по чл. 40.
(3) Мобилизираните лица се осигуряват за сметка на държавния бюджет за ;ички социални рискове.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 70, който става чл. 59:
“Чл. 59. (1) Гражданите могат да бъдат мобилизирани по реда на този закон за работа в предприятия, учреждения и организации или за включване в състава на формирования за овладяване на кризи и ликвидиране на последиците от тях в населените места по настоящия им адрес, а с тяхно писмено съгласие - и в други населени места.
(2) На мобилизираните граждани се заплаща възнаграждение при условията и по реда на чл. 37.
(3) Мобилизираните лица се осигуряват за сметка на държавния бюджет за всички осигурени социални рискове. ”
Чл. 71. Физическите лица, които управляват или представляват търговските предприятия, и гражданите са длъжни да изпълняват с предимство поръчки за доставки или услуги за нуждите на органите за управление при кризи или на пострадалото население.
Предложение на Йордан Бакалов, Марио Тагарински и Владимир Джаферов (вх. № 154-04-202/06.10.2004 год.):
чл. 71 - да отпадне или да се формулира в съответствие с новото икономическо законодателство.



54
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предложението на народните представители Бакалов, Тагарински и Джаферов и предлага следната редакция на чл. 71, който става чл. 60:
“Чл. 60. При обявено кризисно положение юридическите лица и едноличните търговци са длъжни да изпълняват с предимство поръчки за доставки или услуги на органите за управление при кризи. ”
Раздел IV
Осигуряване на действията при кризи
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на раздел IV.
Чл. 72. (1) Финансовото осигуряване на дейностите по управление при кризи се осъществява от държавния бюджет, от бюджетите на общините и от юридическите лица и едноличните търговци по чл. 12, т. 19 и чл. 22, т. 8 по ред, определен в правилника за прилагане на закона.
(2) Разходите, извършени от допълнително привлечените сили и средства при кризисно положение, се възстановяват от държавния бюджет.
(3) Разходи от държавния бюджет, извършени за възстановяване на виновно причинени вреди при кризи, се възстановяват от причинителя на вредите по реда на гражданските закони.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 72, който става чл. 61, като в ал. I думите "чл. 12, т. 19 и чл. 22, т. 8 ” се заменят с "чл. 10, т. 17 и чл. 19, т. 8”.
Чл. 73. (1) Ресурсното осигуряване на дейностите по управление при кризи е дължение на органа, който ги ръководи.
(2) При криза се използват наличните ресурси, а в случай на обявено от компетентния орган кризисно положение се използват и създадените държавни резерви, централни и териториални кризисни запаси.
(3) Използването на централните кризисни запаси се разрешава от Министерския съвет по искане на централните органи на изпълнителната власт.
(4) Използването на териториалните кризисни запаси се разрешава от областния управител по искане на кметовете на общини.
(5) Използването на държавните резерви се извършва по реда на Закона за държавните резерви и военновременните запаси.
(6) Държавните резерви и кризисните запаси се възстановяват от органа, които ги създава, със средства от държавния бюджет.
(7) Условията и редът за организиране на дейностите с централните и териториалните кризисни запаси се определят с наредба на Министерския съвет.



55
Становище на КВСОР;
, Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 73, който става чл. 62:
“Чл. 62. (1) Ресурсното осигуряване на дейностите по управление при кризи се осъществява от органа, който ги ръководи.
(2) При криза се използват наличните ресурси, а в случай на обявено кризисно положение - и държавните резерви, централните и териториалният кризисни запаси.
(3) Използването на централните кризисни запаси се разрешава от Министерския съвет по искане на централните органи на изпълнителната власт.
(4) Използването на териториалните кризисни запаси се разрешава от областния управител по искане на кметовете на общини.
(5) Използването на държавните резерви се извършва по реда на Закона за ьржавните резерви и военновременните запаси.
(6) Държавните резерви и кризисните запаси се възстановяват със средства от държавния бюджет.
(7) Условията и редът за създаване и използване на централните и териториалните кризисни запаси, се определят с наредба на Министерския съвет
Чл. 74. (1) Първата помощ, извеждането на пострадалите и медицинското обслужване при кризи се осъществяват от лечебните и здравните заведения в страната, специализирани екипи и доброволни формирования в съответствие с тяхната компетентност.
(2) При кризи лечебните и здравните заведения се подпомагат в своята дейност от териториалните органи на изпълнителната власт и от териториалните звена на централната изпълнителна власт.
(3) При обявено от компетентния орган кризисно положение разходите на учебните и здравните заведения за лечение на пострадалите лица се възстановяват от
държавния бюджет.
(4) При виновно причинени вреди при кризи се прилага чл. 72, ал. 3.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 74, който става чл. 63:
“Чл. 63. (1) Първата помощ, извеждането на пострадалите и
медицинското обслужване при криза се осъществяват от лечебните и здравните заведения в страната, специализираните екипи на центровете за спешна медицинска помощ и доброволните формирования в съответствие с тяхната компетентност.
(2) При гриза лечебните и здравните заведения се подпомагат в своята дейност от териториалните органи на изпълнителната власт и от



56
териториалните звена на централната администрация на изпълнителната „аст
(3) При обявено от компетентния орган кризисно положение разходите на лечебните и здравните заведения за лечение на пострадалите лица се възстановяват от държавния бюджет.
(4) При виновно причинени вреди при криза се прилага чл. 61, ал. 3. ”
Чл. 75. (1) За проверка на готовността на Националната система за оповестяване при кризи и способността на далекосъобщителните мрежи за осигуряване на необходимите съобщителни връзки в условията на кризи се провеждат тренировки и учения по отделен план, приложение към плана по чл. 43, ал. 1, т. 1.
(2) Разходите за провеждане на тренировки и учения се заплащат от държавния бюджет.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на ял. 75, който става чл. 64:
Чл. 64. (1) За проверка на готовността па Националната система за оповестяване при кризи и способността на далекосъобщителните мрежи за осигуряване на необходимите съобщителни връзки в условията на гриза се провеждат тренировки и учения по план, приложение към годишния план по чл. 40, ал. 1, т. 1.
(2) Разходите за провеждане на тренировки и учения са за сметка на държавния бюджет. —
Раздел V
Възстановяване и подпомагане при кризи
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на раздел V.
Чл. 76. (1) Възстановителните работи след криза се извършват от органите за управление и силите за реагиране при кризи съгласно техните компетентности.
(2) При виновно причинени вреди при кризи възстановителните работи се извършват от този, който ги е причинил, или са за негова сметка.
Предложение на Нонка Матова (вх. № 154-04-203/ 06.10.2004 год.):
В чл. 76, ал. 1 думите "Възстановителните работи" да сезаменят с "Възстановителни дейности за удовлетворяване на основните, жизненоважни дейности за населението."
Комисията не подкрепя предложението.



57
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 76, който става чл. 65:
“Чл. 65. (1) Възстановителните работи след криза се извършват от органите за управление и силите за реагиране при кризи в съответствие е функциите им, определени в този закон, в специални закони и подзаконови нормативни актове.
: (2) При виновно причинени вреди при криза възстановителните работи се извършват от този, който ги е причинил, или са за негова сметка. ”
Чл. 77. Държавни помощи за пострадали от криза се предоставят по условията на Закона за държавните помощи и този закон.
Становище на КВСОР:
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 77 да отпадне.
Чл. 78. (1) При кризи органите на териториална изпълнителна власт предоставят неотложна помощ на всички пострадали физически лица.
(2) Помощта по ал. 1 се предоставя незабавно за:
1. изхранване и подслон на пострадалото население, домашните и селскостопанските животни;
2. раздаване на облекло и битово имущество на пострадалото население;
3. улесняване е всички възможни средства превоза на пострадалите в болници или за организираното им извеждане в места, където могат да се настанят;
4. предприемане на всички други мерки, които биха се оказали необходими за даване на помощ.
Становище на КВСОР:
, Комисията подкрепя но принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 78, който става чл. 66:
“Чл. 66. (1) При криза териториалните органи на изпълнителната власт предоставят неотложна помощ на всички пострадали физически лица.
(2) Неотложната помощ се предоставя за:
1. изхранване и подслон на пострадалите лица, домашните и селскостопанските животни;
2. раздаване на облекло и битово имущество на пострадалите лица;
3. улесняване превоза на пострадалите лица в болници или организираното им извеждане в места, където могат да се настанят;
4. предприемане на други необходими мерки. ”
Чл. 79. (1) На физическите и юридическите лица, които не могат със собствени средства и сили да преодолеят последствията от кризата, се предоставя възстановителна помощ.



58
(2) Министерският съвет определя с наредба размера на помощта по ал. 1, както .. условията и реда за предоставянето й.
(3) Когато пострадалите се обезщетяват чрез застраховка или по друг начин, предвиден в нормативен акт, те не получават възстановителна помощ.
Становище на КВСОР;
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 79, който става чл. 67:
“Чл. 67. (1) На пострадалите физически лица и на юридическите лица и едноличните търговии, които са претърпели имуществени вреди и които не могат със собствени средства и сили да преодолеят последиците от кризата, се предоставя възстановителна помощ.
(2) Когато лицата по ал. 1 имат право на застрахователно или друг вид обезщетение, те не получават възстановителна помощ
(3) Възстановителната помощ на юридическите лица и едноличните търговци се предоставя съгласно Закона за държавните помощи.
(4) Министерският съвет определя с наредба размера на помощта по ал. 1, както и условията и реда за предоставянето й. ”
Чл. 80. Средствата за помощите се осигуряват от държавния бюджет, от общинските бюджети и от хуманитарни помощи.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 80, който става чл. 68.
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
КОНТРОЛ И МЕРКИ ЗА АДМИНИСТРАТИВНА ПРИНУДА
Раздел I
Контрол и принудителни административни мерки
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава четвърта и заглавието па раздел I.
Чл. 81. (1) Централните и териториалните органи на изпълнителната власт в рамките на своята компетентност и упълномощени от тях длъжностни лица осъществяват постоянен контрол във връзка с приложението на този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му в обектите на юридическите лица и едноличните търговци по чл. 25.
(2) Органите по ал. 1 организират извършването на проверки след писмено уведомяване на ръководителя на съответния обект.



59
(3) Ръководителите на обектите, подлежащи на проверка, са длъжни да допускат безпрепятствено органите по ал. 1 и упълномощените от тях длъжностни лица и да им оказват съдействие при изпълнение на служебните им задължения.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на ял. $1, който става чл. 69:
“Чл. 69. (1) Централните и териториалните органи на изпълнителната власт в рамките на своята компетентност и упълномощените от тях длъжностни лица осъществяват постоянен контрол върху обектите на юридическите лица и едноличните търговци по чл. 10, т. 17 и чл. 19, т. 8.
(2) Органите по ал. 1 извършват проверки след писмено уведомяване на ръководителя на съответния обект.
(3) Ръководителите на обектите, подлежащи на проверка, са длъжни да осигурят достъп на органите по ал. 1 и на упълномощените от тях длъжностни
ща и да им оказват съдействие при изпълнение на служебните им задължения. *
Чл. 82. (1) При извършване на проверки упълномощените длъжностни лица по чл. 81 са длъжни:
1. да се легитимират със служебна карта и заповед за извършване на проверката;
2. да отразяват точно резултатите от контролната дейност;
3. да не разгласяват и да не разпространяват информация, станала им известна при или по повод извършване на проверките.
(2) При извършване на проверките органите по чл. 81 и упълномощените от тях длъжностни лица имат право да изискват от длъжностните лица в проверяваните обекти документи, сведения и справки във връзка с контролираната дейност.
(3) За извършената проверка се съставя протокол.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 82, който става чл. 70:
“Чл. 70, (1) При извършване на проверки длъжностните лица са длъжни: ~
1. да се легитимират със служебна карта и заповед за извършване на проверката;
2* да отразяват точно резултатите от проверката;
k да не разгласяват и да не разпространяват информация, станала им известна при или по повод извършване на проверките.
(2) При извършване на проверките длъжностните лица имат право да изискват документи, сведения и справки.
0) За извършената проверка се съставя протокол. ”
Чл. 83. (1) За предотвратяване и преустановяване на нарушенията по този закон, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, органите по



60
i. 81, ал. 1 или упълномощените от тях длъжностни лица могат да налагат принудителни административни мерки.
(2) Принудителните административни мерки са:
1. задължителни предписания за предотвратяване на нарушенията по този закон;
2. спиране изпълнението на актове или конкретни действия, с които се създава опасност от възникване на криза;
3. запечатване на обекти и/или съоръжения, които могат да създадат опасност от възникване на криза или са довели до възникване на криза, създадени и експлоатирани в нарушение на закона, подзаконовите нормативни актове и указанията на органите за управление при кризи.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 83» който става чл. 71:
“Чл. 71. (1) За предотвратяване и преустановяване на нарушенията по този закон, както и за предотвратяване и отстраняване на негативните последици от тях, органите по чл. 69, ал. 1 могат да налагат принудителни административни мерки.
(2) Принудителните административни мерки са:
1. задължителни предписания за предотвратяване на нарушения по този закон;
2. спиране изпълнението на актове или конкретни действия, е които де създава опасност от възникване на криза;
3. запечатване на обекти или съоръжения, които могат да създадат опасност или са довели до възникване на гриза и които са създадени и използвани в нарушение на закона, подзаконовите нормативни актове и указанията на органите за управление при кризи ”
Чл. 84. (1) Принудителните административни мерки се обжалват по реда на закона за административното производство или на Закона за Върховния административен съд в зависимост от органа, издал акта.
(2) Жалбата не спира прилагането на мерките.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. $4» който става чл. 72:
“Чл. 72. (1) Заповедта за налагане на принудителни административни мерки се обжалва по реда на Закона за административното производство ши на Закона за Върховния административен съд.
(2) Заповедта по ал. 1 подлежи на незабавно изпълнение, освен ако съдът не постанови друго. ”



61
Раздел II
Административнонаказателни разпоредби
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по текста на вносителя за заглавието на раздел II.
Чл. 85. (1) На физически лица, еднолични търговци или юридически лица, които нарушат разпоредбите на този закон или издадените въз основа на него актове по прилагането му, се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер до 1000 лв., а при повторно нарушение - до 2000 лв., ако не подлежат на по-тежко наказание.
(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено по непредпазливост, се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер до 500 лв., а при повторно нарушение - до 1000 лв., ако нарушителят не подлежи на по-тежко наказание.
(3) На физически лица, еднолични търговци или юридически лица, които не изпълнят задължително предписание по чл. 83, ал. 2, т. 1, се налага глоба, съответно
имуществена санкция, в размер до 1000 лв., а при повторно нарушение - до 2000 лв.
(4) На физически лица, еднолични търговци или юридически лица, които не изпълнят разпореждане на орган за управление при кризи в изпълнение на функциите му, се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер до 1000 лв., а при повторно нарушение - до 2000 лв.
(5) Длъжностно лице, което не изпълни свои задължения, произтичащи от този закон и от актовете по прилагането му, или не изпълни нареждане на орган за управление при кризи в рамките на компетентността му по предприемане на мерки за предотвратяване, овладяване или преодоляване на криза, се наказва с глоба до 2000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
(6) Ръководител на обект, който не изпълни свои задължения, произтичащи от този закон и от актовете по прилагането му или не изпълни разпореждане на орган за управление при кризи в рамките на компетентността му във връзка с предотвратяване, овладяване или преодоляване на криза, се наказва с глоба в размер до 10 000 лв., а ако
това са причинени вреди на голям кръг от хора, на значителни територии, на околната среда, на публичната инфраструктура - с глоба в размер до 100 000 лв.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 85, който става чл. 73:
“Чл. 73, (1) На физическите лица, едноличните търговци или юридическите лица, които нарушат разпоредбите на този закон или издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове по прилагането му, се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер от 1000 до 2000 лв., а при повторно Нарушение -от 2000 до 4000лв.
(2) На физическите лица, едноличните търговци или юридическите лица, които не изпълнят задължително предписание по чл. 83, ал. 2, т. 1, се налага



62
оба, съответно имуществена санкция, в размер от 1009 до 2000 лв., а при повторно нарушение -от 2000 до 4000лв.
(2) На физическите лица, едноличните търговци или юридическите лица, които не изпълнят разпореждане на орган за управление при кризи, се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 4000лв,
(4) Длъжностно лице, което не изпълни задължения, произтичащи от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, или не изпълни нареждане на орган за управление при кризи, се наказва с глоба от 1000 до 2000лв., а ако от това са причинени вреди на голям кръг от хора, на значителни територии, на околната среда или на публичната инфраструктура - с глоба в размер от 2000 до 5000 лв.
(5) Ръководител на обект, който не изпълни задължения, произтичащи от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, или не изпълни разпореждане на орган за управление при кризи, се наказва с глоба в
размep от 1000 до 2000 лв., а ако от това са причинени вреди на голям кръг от хора, на значителни територии, на околната среда ти на публичната инфраструктура-сглоба в размер от 2000 до 5000лв.”
Чл. 86. Физическите лица, които управляват или представляват търговските предприятия, и граждани, които не изпълняват е предимство поръчка за доставка или услуга за нуждите на органите за управление при кризи или на пострадало население, се наказват с глоба от 5000 до 10 000 лв.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 86, който става чл. 74:
“Чл. 74, Юридическите лица ти едноличните търговци, които не изпълнят с предимство поръчка за доставка ти услуга на органите за управление ш кризи, се наказват с имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000лв. ”
Чл. 87. (1) На физически лица, които при условията на този закон без уважителни причини не предоставят на орган за управление при криза технически средства, необходими за овладяването й, се налага глоба от 2000 до 5000 лв.
(2) На еднолични търговци или юридически лица, които при условията на този закон без уважителни причини не предоставят на орган за управление при криза технически средства, необходими за овладяването й, се налага имуществена санкция от 10 000 до 20 000 лв.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста па вносителя и предлага следната редакция на чл. 87, който става чл. 75:



63
“Чл. 75. (1) Ha физическите лица, които без уважителни причини не предоставят на орган за управление при криза технически средства, необходими за овладяването й, се налага глоба от 2000 до 5000лв.
(2) На едноличните търговци или юридическите лица, които без уважителни причини не предоставят на орган за управление при криза технически средства, необходими за овладяването й, се налага имуществена санкция от 10 000 до 20 000лв, *
Чл. 88. Нарушенията се установяват с актове, съставени от длъжностни лица, определени от органите по чл. 81, ал. 1.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 88, който става чл. 76;
“Чл. 76. Актовете за констатирани нарушения се съставят от длъжностни лица, упълномощени от органите по чл. 69, ал. 1. ”
Чл. 89. Наказателните постановления се издават от органите по чл. 81, ал. 1 или от упълномощени от тях длъжностни лица.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 89, който става чл. 77;
“Чл. 77, Наказателните постановления се издават от органите по 'чл. 69, ал. 1 или от упълномощени от тях длъжностни лица.
Чл. 90. Установяването на нарушенията, съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 90, който става чл. 78;
“Чл. 78. Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания. "
ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 1. По смисъла на този закон:
1. “Превантивна дейност” е комплекс от мероприятия, свързани с изследване и оценка на риска, разработване и реализиране на програми и мерки за предотвратяване и/или намаляване на вредните последици върху здравето и живота на хората и



64
околната среда от въздействието на природни и техногенни фактори, предизвикани от кризи.
2. “Риск” е вероятността за настъпване в определен период от време на прогнозирано събитие, оказващо отрицателно влияние върху населението, гражданите, територията, околната среда, духовните и материалните ценности.
3. “Оценка на риска” е процес, използван за определяне на приоритетите в управлението на риска чрез оценяване и сравняване на нивото на риска спрямо предварително определени стандарти, целево (приемливо) ниво на риска или други критерии.
Предложение на Йордан Бакалов, Марио Тагарински и Владимир Джаферов (вх. М 154-04-202/ 06.10.2004 год.):
В § 1, т. 3 след думата "процесът" да се добавят думите "за определяне степента на опасност ".
Комисията не подкрепя предложението.
4. “Наблюдение” е способ за установяване отклоненията на рисковите фактори от нормата.
5. “Обект” е всяко организационно и/или икономически обособено образувание от състава на централните и териториалните органи на изпълнителната власт, от състава на предприятията на юридическите лица и едноличните търговци.
6. “Потенциално опасен” обект е този, който поради своята функция, размери или обслужвана зона, може, при повтарящи се отклонения от нормалната експлоатация, увреждане или разрушаване, да причини в големи мащаби увреждане на здравето на населението, смърт, материални щети или разстройване на жизненоважни социално-икономически дейности.
7. “Потенциално-опасна дейност” е всяка човешка дейност, която при неспазване на технологичните правила за извършването й или поради други причини може да причини в големи мащаби увреждане на здравето на населението, смърт, материални щети или разстройване на жизненоважни социално-икономически дейности.
8. “Критичната инфраструктура” е система от съоръжения, услуги, информационни системи, чието спиране, неизправно функциониране или разрушаване би имало сериозно отрицателно въздействие върху здравето и безопасността на населението, околната среда, националното стопанство или върху ефективното функциониране на държавното управление.
9. “Защита на критичната инфраструктура и на потенциално опасните обекти” са програмите, дейностите и съвместните инициативи, прилагани от централните и териториалните органи на изпълнителната власт, от органите на местното самоуправление, от юридическите и физическите лица (собственици, оператори и другите заинтересувани страни) за защитата на тяхната критична инфраструктура.
10. “Реагиране” е прилагане на комплекс от мерки, взети непосредствено след заплахата или при възникване на кризата, които са насочени към спасяване на



65
човешкия живот или здраве, материални или културни ценности и преодоляване на негативните ефекти и вреди.
11. “Мерки за реагиране при кризи” са дейности на органите за управление, центровете и силите за реагиране при кризи, които се прилагат за предотвратяване, разрешаване, ограничаване и ликвидиране на последствията от кризи.
12. “Граждански ресурси” са всички човешки, материални и други ресурси и услуги, които са необходими за разрешаване на кризата в съответствие с нейния характер.
13. “Формирование“ е структурна единица на силите за реагиране при криза, комплектувано с личен състав, оборудване и имущество за изпълнение на функциите си по този закон.
14. “Доброволец“ е физическо лице, сключило договор и включено в доброволно формирование, притежаващо съответното удостоверение и вписано в регистър.
15. “Организирано извеждане“ е напускане на населението и животните на застрашени и потенциално опасни райони и обекти, настаняването и осигуряването им
на безопасно място.
16. “Разсредоточаване“ е организирано изнасяне на материалните и културните ценности от застрашени или потенциално опасни райони и преместването и опазването им в безопасни места.
17. “Централни кризисни запаси“ са ограничени по вид и количество материални и финансови ресурси, които държавата по определен ред заделя и поддържа за употреба по време на криза.
18. “Териториални кризисни запаси“ са ограничени по вид и количество специализирани комплекти, суровини, материали, лекарствени и финансови средства, които държавата по определен ред заделя и поддържа за децентрализирана употреба по време на криза.
19. “Преодоляване на последствията от кризи“ са дейности, насочени към спасяване на живота и опазване здравето на хората, възстановяване на материалните
губи и околната среда, ограничаване или ликвидиране действието на рисковите фактори и връщане към нормален режим на функциониране.
20. “Възстановяване на засегнати от кризи обекти, инфраструктури или сфери на обществения живот“ е процес, насочен за връщане към обичайното им ниво на функциониране.
21. “Операциите по поддържане на мира“ са организирани действия на международната общност за отстраняване на заплахи или възстановяване на мира и сигурността, основаващи се на мандат на компетентна международна организация.
22. “Операциите, различни от война“ са широк спектър от операции на силите за реагиране, предназначени за предотвратяване и разрешаване на конфликти, за поддържане на мира и за реагиране при кризи.
Предложение на Нонка Матова (вх. № 154-04-203/06.10.2004 год.):
В § 1 от Допълнителната разпоредба да се създаде т. 23



66
"23. "Запечатване на обекти и/или съоръжения" означава принудително . прекратяване на работата и достъпа до съответните обекти и/или съоръжения по разпореждане на органите по чл. 81 ,ал. 1 от закона.
Становище на КВСОР:
Комисията предлага т. 10, 11,14, 20 н 21 да отпаднат, а в останалата нает подкрепя по принцип текста на вносителя н предложението на народния представител Нонка Матова. Комисията предлага следната редакция на § 1:
“ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 2. По смисъла на този закон:
1. “Превантивна дейност” е комплекс от мероприятия, свързани с наблюдение, анализ и оценка на риска, разработване и реализиране на програми и мерки за предотвратяване или намаляване на вредните последици върху здравето и живота на хората и околната среда от въздействието па природни и
техногенни фактори, предизвикани от кризи.
2. “Риск” е вероятността за настъпване в определен период от време на прогнозирано събитие, оказващо отрицателно влияние върху населението, територията, околната среда, културните и материалните ценности.
3. “Оценка на риска” е процес, използван за определяне на приоритетите в управлението на риска чрез оценяване и сравняване на нивото на риска спрямо предварително определени стандарти, целево (приемливо) ниво на рища или други критерии.
4. “Наблюдение” е способ за установяване отклоненията на рисковите фактори от нормата.
5» “Обект” е всяко организационно или икономически обособено образувание на централните и териториалните органи на изпълнителната власт или на предприятията на юридическите лица и едноличните търговци.
6. “Потенциално опасен обект” е този, който поради своите функции, размери или обслужвана зона, може, при повтарящи се отклонения от
нормалната експлоатация или при увреждане или разрушаване, да причини в големи размери увреждане на здравето на населението, смърт, материални щети или разстройване на жизненоважни социално-икономически дейности.
7. “Потенциално-опасна дейност” е всяка човешка дейност, която при неспазване на технологичните правила за извършването й или поради други причини може да причини в големи размери увреждате на здравето на населението, смърт, материални щети или разстройване на жизненоважни социално-икономически дейности.
8. “Критична инфраструктура” е система от съоръжения, услуги и информационни системи, чието спиране, неизправно функционираш или разрушаване би имало сериозно негативно въздействие върху здравето и безопасността на населението, околната среда, националното стопанство или върху ефективното функциониране на държавното управление.



67
9. “Защита на критичната инфраструктура « на потенциално опасните обекти” са програмите, дейностите и съвместните инициативи, прилагани от централният и териториалният органи на изпълнителната власт, от органите на местното самоуправление и от юридическите лица и едноличните търговци по чл. 10, т. 17 и чл. 19, т. 8.
10. “Граждански ресурси” са всички човешки, материални и други ресурси и услуги, които са необходими за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от кризата
11. “Формирование“ е структурна единица на силите за реагиране при кризи, комплектувана с личен състав, оборудване и имущество за изпълнение на функциите си по този закон.
12. “Организирано извеждане“ е напускане на населението и животните на застрашени или потенциално опасни райони и обекти и настаняването и осигуряването им на безопасно място.
13. “Разсредоточаване“ е организирано изнасяне на културните и материалните ценности от застрашени или потенциално опасни райони и
преместването и опазването им в безопасни места.
14. “Централни кризисни запаси“ са ограничени по вид и количество материални и финансови средства, които държавата по определен ред заделя й поддържа за употреба по време на криза.
15. “Териториални кризисни запаси“ са ограничени по вид и количество материални и финансови средства, които държавата по определен ред заделя и поддържа за децентрализирана употреба по време на криза.
16. “Преодоляване на последиците от гризи“ са дейности, насочени към спасяване на живота и опазване здравето на хората, възстановяване на материалните загуби и на околната среда, ограничаване или ликвидират действието на риска и връщане към състояние на стабилност.
17. “Операции, различни от война“ са широк спектър от операции на силите за реагиране, предназначени за предотвратяване и разрешаване на конфликти, за поддържане на мира и за реагиране при кризи.
18. “Запечатване на обекти или съоръжения*' е принудително прекратяване на работата и на достъпа до тях. ”
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя наименованието, предложено от вносителя.
§ 2. Звената за управление при кризи в администрациите на централните и териториалните органи на изпълнителната власт са приемници на съществуващите звена по отбранително-мобилизационна подготовка, бойна и мобилизационна готовност, по военновременните системи за управление и денонощните дежурни с техните функции и задачи за мирно и военно време.



68
Предложение на Йордан Бакалов, Марио Тагарински и Владимир Джаферов (вх. № 154-04-202/ 06.10.2004 год.):
§ 2 да отпадне
Становище на КВСОР:
Комисията не подкрепя текста на вносителя. Комисията подкрепя предложението на народните представители Бакалов, Тагарински и Джаферов и предлага § 2 да отпадне.
§ 3. Министрите в срок до два месеца от влизането в сила на закона да внесат в Министерския съвет предложения за изменения и допълнения на устройствените правилници на ръководените от тях министерства, произтичащи от закона.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция па § 3, който става § 2:
“§ 2. Министрите внасят в Министерския съвет предложения за изменения и допълнения на устройствените правилници на ръководените от тях министерства в съответствие с този закон в двумесечен срок от влизането му в сила.
§ 4. До два месеца от влизането в сила на закона органите по чл. 49, ал. 4 приемат стандартни процедури за прилагане на специалните мерки по чл. 49 от силите за реагиране.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста па вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 3:
*§ 3. В срок два месеца от влизането в сила на закона органите по чл. 45, ал. 3 приемат стандартни процедури за прилагане на специалните мерки по чл. 45, ал. 2 от силите за реагиране при кризи. ”
§ 5. При разработване на проектобюджета за 2005 г., както и на 3-годишната бюджетна прогноза (2005 - 2007 г.) централните и териториалните органи на изпълнителната власт да се съобразят с финансовите ангажименти по този закон, като необходимите им финансови средства се осигурят за сметка на преструктуриране (намаляване) на средствата за другите разходи.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 4:



69
“§ 4. При разработване на проектобюджета за 2006 г., както и на ^-годишната бюджетна прогноза (2006-2008г.) централните и териториалните органи на изпълнителната власт се съобразяват с финансовите ангажименти по този закон, като необходимите им финансови средства се осигурят за сметка на преструктуриране (намаляване) на средствата за другите разходи. ”
Предложение на Йордан Бакалов, Марио Тагарински и Владимир Джаферов (вх. № 154-04-202/ 06.10.2004 год.):
да се създаде нов §5а:
"§5а. До приемане на закона по чл. 2, ал. 3 гражданската защита при бедствия, аварии и катастрофи се осъществява по досегашния ред".
Комисията не подкрепя предложението.
§ 6. В Закона за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 122 от 19997 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 1998 г. - бр. 29 от 1998 г.; изм. и дои., бр. 70, 73 и 153 от 1998 г., бр. 30 и 110 от 1999 г., бр. 1 и 29 от 2000 г., бр. 28 от 2001 г., бр. 45 и 119 от 2002 г., бр. 17, 26, 95, 103, 112 и 114 от 2003 г. и бр. 15 от 2004 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 16, ал. 1 т. 8 се изменя така:
"8. Дирекция "Управление при кризи и подготовка за отбрана".
2. Член 125г се изменя така:
"Чл. 125г. Дирекция "Управление при кризи и подготовка за отбрана":
1. разработва и поддържа плана за привеждане на МВР в готовност за работа във военно време, плана за мобилизация, военновременния план и плана на министерството за действие при кризи;
2. планира участието на МВР в отбраната на страната;
3. организира изграждането и експлоатацията на системите от пунктове за управление на министерството и поддържането им в оперативна и техническа
готовност за използване;
4. разработва и предлага за утвърждаване проекти на военновременни структури и щатове съобразно функциите на МВР във военно време;
5. организира и контролира създаването и поддържането на кризисни и военновременни запаси на МВР;
6. планира, разпределя и отчита финансовите средства по отбранително- мобилизационна подготовка и организира съставянето на военновременния проектобюджет на МВР;
7. организира и контролира дейността на оперативните дежурни центрове и части за поддържане готовността на министерството за оповестяване при привеждането му в готовност за работа във военно време и при кризи;
8. подпомага дейността на ръководството на МВР за управление на силите и средствата на министерството при кризи и във военно време;



70
9. планира, организира, ръководи и контролира мобилизационната подготовка и довеждането на мобилизацията в структурните звена на МВР;
10. организира и провежда подготовката на ръководния състав на МВР за управление на силите и средствата на министерството при привеждане в готовност за работа във военно време и при кризи;
11. планира, организира, ръководи и контролира подготовката на структурните звена на МВР за работа във военно време и за действие при кризи;
12. осъществява взаимодействието на МВР с други държавни органи по въпросите на готовността за работа във военно време и за действие при кризи;
13. контролира готовността на структурните звена на МВР за работа във военно време и за действие при кризи;
14. при привеждане в готовност за работа във военно време изпълнява планираните мероприятия, въвеждането в действие на военновременния план и бюджет, организира работата на пунктовете за управление и тяхната охрана и отбрана;
15. организира, ръководи и контролира дейността на структурните звена на [ВР при планирането, разходването и отчитането на финансовите средства за
действие при кризи и изготвя обобщен отчет на изразходваните средства при кризи от МВР, подлежащи на възстановяване от държавния бюджет.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция иа § 6, който става § 5:
§ 5. В Закона за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 122 от 1997 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 1998 г. - бр. 29 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 70, 73 и 153 от 1998 г., бр. 30 и 110 от 1999 г., бр. 1 и 29 от 2000 г., бр. 28 от 2001 г., бр. 45 и 119 от 2002 г., бр. 17, 26, 95,103,112 и 114 от 2003 г. и бр. 15 от 2004 г.) се правят следните изменения;
1. В чл. 16, ал. 1 т. 8 се изменя така:
"8. дирекция "Управление при кризи и отбранително-мобилизационна подготовка".
2. Член 125г се изменя така:
"Чл. 125г. Дирекция "Управление при кризи и отбранително* мобилизационна подготовка
1. разработва и поддържа плана за привеждане на МВР в готовност за работа във военно време, плана за мобилизация, военновременния план и плана на министерството за управление при кризи;
2. планира участието на МВР в отбраната на страната;
3. организира изграждането и експлоатацията на системите от пунктове за управление на министерството и поддържането им в оперативна и техническа готовност за използване;
4. разработва и предлага за утвърждаване проекти на военновременни структури и щатове, съобразно функциите на МВР във военно време;



71
1. организира и контролира създаването и поддържането на кризисни и военновременни запаси на МВР;
2. планира, разпределя и отчита финансовите средства по отбранително-мобилизационната подготовка и организира съставянето на военновременния проектобюджет на МВР;
3. организира и контролира дейността на оперативните дежурни центрове и части за поддържане готовността на министерството за оповестяване при привеждането му в готовност за работа при кризи и при положение на война, военно или извънредно положение;
4. подпомага дейността на ръководството на МВР за управление на силите и средствата на министерството при кризи и при положение на война, военно или извънредно положение;
5. планира, организира, ръководи и контролира мобилизационната подготовка и провеждането на мобилизацията в структурните звена на МВР;
6. организира и провежда подготовката на ръководния състав на МВР за управление на силите и средствата на министерството при привеждане в
готовност за работа при кризи и при положение на война, военно или извънредно положение;
7. планира, организира, ръководи и контролира подготовката на структурните звена на МВР за работа при кризи и при положение на война, военно или извънредно положение;
8. осъществява взаимодействието на МВР с други държавни органи по въпросите на готовността за работа при кризи и при положение на война, военно ти извънредно положение;
9. контролира готовността на структурите звена на МВР за работа при гризи и при положение на война, военно или извънредно положение;
10. при привеждане в готовност за работа във военно време изпълнява планираните мероприятия, въвеждането в действие на военновременния план и бюджет, организира работата на пунктовете за управление и тяхната охрана и отбрана;
11. организира, ръководи и контролира дейността на структурните звена т МВР при планирането, разходването и отчитането на финансовите средства за реагиране при кризи и изготвя обобщен отчет на изразходваните средства При кризи от МВР, подлежащи на възстановяване от държавния бюджет. ”
§ 7. В чл. 44, ал. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (обн., ДВ, бр. 77 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 24, 49 и 65 от 1995 г., бр. 90 от 1996 г., бр. 122 от 1997 г., бр. 33, 130 и 154 от 1998 г., бр. 67 и 69 от 1999 г., бр. 26 и 85 от 2000 г., бр. 1 от 2001 г., бр. 28, 45 и 119 от 2002 г. и
бр. 69 от 2003 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова т. 12:
"12. председателства Съвета по сигурността и управление при кризи;"
2. Досегашните т. 12-16 стават съответно т. 13-17.



72
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 6:
“§ 6. В чл. 44, ал. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (обн., ДВ, бр. 77 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 24, 49 и 65 от 1995 а, бр. 90 от 1996 а, бр 122 от 1997 а, бр. 33,130 и 154 от 1998 г., бр. 67 и 69 от 1999 г., бр. 26 и 85 от 2000 а, бр. 1 от 2001 а» бр. 28, 45 и 119 от 2002 г. и бр. 69 от 2003 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 11 се изменя така:
“11. организира и ръководи управлението на гризи в общината
2. Създава се нова т. 12:
"12. председателства Съвета по сигурност и управление при кризи;
3. Досегашните т. 12-16 стават съответно т. 13-17. ”
§ 8. В Закона за администрацията (обн., ДВ, бр. 130 от 1998 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 1999 г. - бр. 8 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 67 от 1999 г., бр. 64 и 81 от 2000 г., бр. 99 от 2001 г.; попр., бр. 101 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 95 от 2003 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 7, ал. 2 т. 6 се заличава.
2. Вчл.31:
а) точка 7 се изменя така:
“7. осъществява и координира дейностите по защитата на населението, материалните ценности и околната среда, както и овладяването и ликвидирането на последствията при кризи в областта;”
б) създава се нова т. 8:
"8. председателства Съвета по сигурността и управление при кризи;"
в) досегашната т. 8 става т. 9.
Предложение на Йордан Бакалов. Марио Тагарински и Владимир Джаферов {вх. № 154-04-202/06.10.2004 год.):
В § 8 т. 1-да отпадне;
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предложението на народните представители Бакалов, Тагарински и Джаферов и предлага следната редакция на § 8, който става § 7:
“§ 7. В Закона за администрацията (обн., ДВ, бр. 130 от 1998 г.; Решение М 2 на Конституционния съд от 1999 г. - бр. 8 от 1999 а; изм. и доп., бр. 67 от 19Щ а» бр. 64 и 81 от 2000 г., бр. 99 от 2001 а; попр., бр. 101 от 2001 а; изм. и доп, бр. 95 от 2003 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 7, ал. 2 т. 6 се изменя така:
“6. “Управление при кризи и отбранително-мобилизационна подготовка”. “



73
2. В чл. 31, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
а) точка 7 се изменя така:
“7. организира и ръководи дейностите по защитата на населението, културните и материалните ценности, околната среда, шито и по овладяването и преодоляването на последиците от кризи в областта;”
б) създава се нова т. 8:
”8. председателства Съвета по сигурност и управление при кризи; "
в) досегашната т. 8 става пи 9.”
§ 9. В чл. 157, ал. 1 от Кодекса на труда (обн., ДВ, бр. 26 и 27 от 1986 г.; изм. и доп., бр. 6 от 1988 г., бр. 21, 30 и 94 от 1990 г., бр. 27, 32 и 104 от 1991 г., бр. 23, 26, 88 и 100 от 1992 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 1995 г. - бр. 69 от 1995 г.; изм. и доп., бр. 87 от 1995 г., бр. 2, 12 и 28 от 1996 г., бр. 124 от 1997 г., бр. 22 от 1998 г.; Решение № 11 на Конституционния съд от 1998 г. - бр. 52 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 56, 83, 108 и 133 от 1998 г., бр. 51, 67 и 110 от 1999 г., D. 25 от 2001 г., бр. 1, 105 и 120 от 2002 г., бр. 18, 86 и 95 от 2003 г.) се създава т. 8:
"8. за срока на обучение и участие в доброволните формирования за действие при кризи."
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 8:
“§ 8. В Кодекса на «руда (обн., ДВ, бр. 26 и 27 от
1986 г.; изм. и доп., бр. 6 от 1988 г., бр. 21, 30 и 94 от 1990 г., бр. 27, 32 и 104 от 1991 г., бр. 23, 26, 88 и 100 от 1992 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 1995 г. ■» бр. 69 от 1995 г.; изм. и доп., бр. 87 от 1995 г., бр. 2,12 и 28 от 1996 г., бр. 124 от 1997 г., бр. 22 от 1998 г.; Решение № 11 на Конституционния съд от 1998 г. - бр. 52 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 56, 83,108 и 133 от 1998 г., бр. 51, 67 и 110 от 1999 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 1,105 и 120 от 2002 г., бр. 18, 86 и 95 от 2003 г.) се прювят следните изменения:
1. В чл. 144 пи 2 се изменя така:
“2. за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от кризи;”;
2. В чл. 157, ал. 1 се създава нова пи 7:
”7. за времето на обучение и участие в доброволните формирования за реагиране при кризи "
3. В заглавието и чл. 218 се правят следните изменения:
а) в заглавието думите “природни или обществени бедствия” се заменят е “кризи”;
б) вал. 1 думите “поради природни или обществени бедствия” се заменяте “ при криза”;
в) в ал. 2 думите “природни или обществени бедствия” се заменят с “криза”.”



74
§ 10. В чл. 62 от Закона за държавния служител (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 1 от 2000 г., бр. 25, 99 и 110 от 2001 г., бр. 45 от 2002 г. и бр. 95 от 2003 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) създава се нова т. 7:
“7. за времето на обучение и участие в доброволните формирования за действие при кризи;”
б) досегашната т. 7 става т. 8.
2. В ал. 2 думите “по т. 4-6” се заменят с “по т. 4-7”.
3. В ал. 3 думите “т. 7” се заменят с “т. 8”.
Становище на КВСОР;
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, които става § 9:
“§ 9. В Закона за държавния служител (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 1 от 2000 г., бр. 25, 99 и 110 от 2001 г., бр. 45 от 2002 г. и бр. 95 от 2003 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 62 се правят следните изменения и допълнения:
а) вал. 1 се създава т. 8:
“8. за времето на обучение и участие в доброволните формирования за реагиране при кризи;”
б) вали 2 думите “пот.4-6” се заменяте “пот. 4-6 и пи 8”.
2. В заглавието и чл. 77 се правят следните изменения:
а) в заглавието думите “природни и обществени бедствия” се заменят с “кризи”;
б) в ал. 1 думите “поради природни и обществени бедствия” се заменят е “ при криза”;
в) вал. 2 думите “природни и обществени бедствия” се заменят с “криза”. ”
§ 11. В Закона за държавните резерви и военновременните запаси (ДВ, бр. 9 от 2003 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 2 ал. 3 се отменя.
2. В § 1 от Допълнителните разпоредби:
а) в т. 16 след думите “държавни резерви” запетаята и думите “кризисни запаси” се заличават;
б) точка 18 се отменя.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 10:
• “§ 10. В Закона за държавните резерви и военновременните запаси (ДВ, бр. 9 от 2003 г.) се правят следните изменения:



75
1. В чл. 2 се правят следните изменения:
а) в ши 2 думите “кризисни ситуации - природни бедствия, аварии, катастрофи, епидемии” се заменя с “кризи“.
0) алинея 3 се отменя,
2. В § 1 от Допълнителните разпоредби:
а) в пи 16 след думите “държавни резерви” запетаята и думите “кризисни запаси” се заличават;
б) точка 18 се отменя.”
§ 12. В Закона за далекосъобщенията (ДВ, бр. 88 от 2003 г.) се правят следните изменения:
1. В заглавието на глава дванадесета, в чл. 182 и в чл. 183, ал. 1 думите "от невоенен характер" се заличават.
2. В § 1 от Допълнителните разпоредби т. 39 и 40 се отменят.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 11;
“§ 11. В Закона за далекосъобщенията (ДВ, бр. 88 от 2603 г.) се правят следните изменения:
1.В§1 от Допълнителните разпоредби т. 39 и 40 се отменят.
% В Преходните и заключителни разпоредби се създава § 12:
“§ 12. Навсякъде в закона думите “от невоенен характер” се заличават ”
§ 13. В Закона за пощенските услуги (обн., ДВ, бр. 64 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 112 от 2001 г., бр. 45 и 76 от 2002 г. и бр. 26 от 2003 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 12 думите "от невоенен характер" се заличават.
2. В § 1 от Допълнителната разпоредба т. 24 се отменя.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по текста на вносителя за § 13, който става § 12.
§ 14. (1) Този закон отменя Закона за подпомагане при обществени бедствия (обн., Изв., бр. 304 от 1948 г.; попр., бр. 308 от 1948 г.; изм., и доп., ДВ, бр. 17 от 1955 г. и бр. 63 от 1976 г.).
(2) Подзаконовите нормативни актове, издадени на основание на отменения закон, запазват действието си до приемане на актовете по § 15.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по текста на вносителя за § 14, който става § 13.



76
§ 15. (1) Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет.
(2) Министерският съвет в срок 6 месеца от влизането в сила на закона приема правилник за неговото прилагане.
(3) Министерският съвет в срок 6 месеца от влизането в сила на закона приема наредбите по чл. 12, т. 17, чл. 31, ал. 2, чл. 38, ал. 2, чл. 68, ал. 4, чл. 73, ал. 7 и чл. 79, ал. 2.
Предложение на Йордан Бакалов. Марио Тагарински и Владимир Джаферов (вх. № 154-04-202/ 06.10.2004 год.):
В§ 15, ал. 3 да се добавят думите "и правилника по чл. 12
т. 4".
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предложението на народните представители Бакалов, Тагарински и Джаферов и предлага следната редакция на § 15, който става § 14;
“§ 14, (1) Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет,
(2) Министерският съвет в срок шест месеца от влизането в сила на закона приема правилник за неговото прилагане,
(3) Министерският съвет в срок шест месеца от влизането в сила ща закона приема наредбите по чл. 10, т. 15, чл. 29, ал, 3, чл. 35, ал. 1, чл.58, ал. 5, чл. 62, ал. 7 и чл. 67, ал.4 и правилника по чл. 14, ал. 4.
(4) Министерския съвет в срок шест месеца от влизането в сила на закона внася в Народното събрание законопроекти за изменения в съответните закони, произтичащи от разпоредбите на този закон. ”