ДОКЛАД
за първо гласуване
НА КОМИСИЯТА ПО ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ
ОТНОСНО: законопроект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, № 202-01-19, внесен от Министерския съвет на 12 април 2002 г.

---

ДОКЛАД
за първо гласуване
НА КОМИСИЯТА ПО ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ
ОТНОСНО: законопроект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, № 202-01-19, внесен от Министерския съвет на 12 април 2002 г.
Комисията по земеделието и горите проведе две заседания, съответно на 29 май и 5 юни 2002 г., на които обсъди законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, внесен от Министерския съвет. В работата на комисията взеха участие г-н Илия Симеонов - началник на Националното управление по горите, експерти от НУГ, както и г-н Христо Михайлов - председател на Българския ловно-рибарски съюз.
Г-н Симеонов представи законопроекта пред народните представители като изтъкна, че с действащия вече почти година Закон за лова и опазване на дивеча са се оправдали очакванията на обществото за нова правна основа, свързана с лова и ловно- стопанската дейност. В някои отношения обаче законът не е успял
да регламентира обществените отношения в сложната материя, в която се съчетават интересите, свързани с опазване и стопанисване на дивеча като национално богатство, упражняване правото на лов и правото на собственост върху земята, върху която се осъществява ловно-стопанската дейност.
С предложения законопроект за изменение и допълнение се цели да бъдат преодолени недостатъците, рефлектиращи върху ползването, стопанисването и охраната на дивеча.
Законопроектът урежда статута на държавните дивечовъдни станции, които се преобразуват в държавни предприятия по смисъла на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон с основен предмет на дейност - дивечовъдство.
Прецизира се правната уредба, свързана с охраната на дивеча, като се регламентират права и задължения на всички субекти, които стопанисват дивеча. Предоставена е възможност на българските юридическа лица и ловни сдружения да организират собствена охрана на дивеча.
Уреден е статутът на ловните надзиратели и е разширен кръгът от правомощия на лицата, които осъществяват непосредствена охрана на дивеча. С тези промени се цели охраната на дивеча да бъде уредена по начин, който осигурява реалното му опазване като държавна собственост.
Облекчава се схемата за заплащане и разпределение на годишната вноска за стопанисване и ползване на дивеча от ловните сдружения.
Регламентира се общественият характер и функции на Националното ловно сдружение при провеждане на националната екологична политика и опазването на дивеча. Посочват се задълженията му към държавата по отношение организацията на ловната площ, стопанисването и охраната на дивеча.
В предложения законопроект е отменена изричната забрана за осъществяване на търговска дейност от ловните сдружения, като по този начин се постига ефект на реинвестиране на получените от търговската дейност средства в дейностите, свързани със стопанисването и ползването на дивеча.
Предвижда се и засилена административнонаказателна отговорност за деяния, извършени в противоречие с основните принципи на закона, а именно ефективното стопанисване, ползване и охрана на дивеча.
За първи път в предложения проект е регламентиран статутът на стопанствата “Искър”, “Воден”, “Ирихисар” и “Кричим”, като е предвидено, че ловностопанските им райони се обособяват в дивечовъдни участъци и се определя кръгът от лица, които ще стопанисват дивеча във въпросните райони. По този начин посочените ловно-стопански райони за пръв път се включват реално в ловната площ на Република България.
Н.п. Георги Юруков постави въпрос няма ли противоречие между текста на чл. 30, ал. 4, където е записано, че “Ловните сдружения по ал. 1 са юридически лица, регистрирани при условията и по реда на Закона за юридическите лица”, а в мотивите към проекта е записано, че “С предложения законопроект е отменена изричната забрана за осъществяване на търговска дейност от ловните сдружения, като по този начин се постига ефектът на реинвестиране на получените от търговска дейност средства в дейностите, свързани със стопанисването и ползването на дивеча”. Той приема, че след като се дава право на ловните сдружения да извършват стопанска дейност, те трябва да бъдат търговци по смисъла на Търговския закон.
Н.п. Евдокия Манева
Н.п. Владислав Костов
напомни, че регистрираните юридически лица по новия Закон за юридическите лица с нестопанска цел имат право на стопанска дейност.
изтъкна, че сдруженията се регистрират по Закона за юридическите лица с нестопанска цел и същите могат да извършват стопанска дейност, ако е свързана с предмета на дейността им, като използват прихода за постигане на определените в устава цели. Той напомни, че съгласно чл. 30 не Националното ловно сдружение, а ловните сдружения ръководят и организират дейността на дружините по възпроизводството, стопанисването, опазването и ползването на дивеча и че идеята на законодателя е именно тези дейности да отидат при ловците, при хората, организирани в ловни сдружения. Г-н Костов изрази смущението си, че с няколко текста на предложения законопроект Националното ловно сдружение се опитва да обсеби тези дейности. Той счита, че в законопроекта няма ясен текст, който да регламентира същността и предмета на дейност на Националното ловно сдружение. Г-н Костов изтъкна, че като е премахната забраната за участие на Националното ловно сдружение в търговски дружества, както и за създаване на такива, по силата на Закона за юридическите лица с нестопанска цел те ще могат да вършат такава търговска дейност и на практика се премахва забраната на ал. 2 от чл. 30 на закона, с което идеята се променя и националната организация отново ще придобие стопански функции. Г-н Костов счита, че такава разпоредба по същество е заобикаляне на Закона за юридическите лица с нестопанска цел и е недопустимо да бъде подкрепена.
Н.п. Владислав Костов се спря още на няколко спорни момента, както следва:
- По новия чл. 10а, който гласи: “Националното ловно сдружение и сдруженията по чл. 30 могат да изграждат, поддържат и стопанисват бази за интензивно стопанисване на дивеча”. От текста излиза, че Националното ловно сдружение, което е сдружение с идеална цел, ще изгражда стопански бази в местата на ловностопанските райони, които са предоставени на местните ловни сдружения. Не е предвиден ред как Националното сдружение ще организира бази за интензивно стопанисване на дивеча.
- Текстът на чл. 13, ал. 1 трябва да бъде преработен, тъй като устройството на горите и земите от горския фонд е предмет на Закона за горите;
- Липсва ясна регламентация в кои случаи ловният билет се заверява от държавното лесничейство и в кои - от държавната дивечовъдна станция;
- В ал. 2 на чл. 36 е записано императивно, че “Държавните лесничейства стопанисват дивеча в обособените бази за интензивно стопанисване на дивеча”, а в следващата ал.З се казва, че “Държавните лесничейства предоставят стопанисването на дивеча на ловните сдружения”. Според г-н Костов от тези два текста не става ясно кой стопанисва дивеча - държавните лесничейства или ловните сдружения.
- Относно ветеринарномедицинския надзор. Г-н Костов изтъкна, че съгласно Закона за ветеринарномедицинската дейност ветеринарномедицинският надзор в страната се извършва от Националната ветеринарномедицинска служба. В чл. 42, ал. 2 обаче е записано, че специализираният ветеринарномедицински надзор, диагностиката, профилактиката и терапията на заболяванията по дивеча се осъществяват от Националната научноизследователска станция по ловно стопанство, биология и болести на дивеча, под контрола на Националната ветеринарномедицинска служба. Във всички останали текстове на проектозакона е записано, че тази отговорност е на Националната ветеринарномедицинска служба. Г-н Костов изтъкна, че текстът е некоректен и следва да се промени.
Последния въпрос, на който се спря г-н Костов е този за свободните ловци. Според него, предложението в законопроекта да се отменят текстовете, които регламентират правото на ловците, които не членуват в ловни дружинки, да ловуват свободно, е дискриминация спрямо българските ловци. Такова право съществува за чужденци, които идват в страната, за да ловуват и заплащат такси, определени от Министерския съвет.
Н.п. Моньо Христов изрази съгласие с бележките, направени от г-н Костов, и изрази недоумение от новосъздадените текстове на чл. 9а, 96 и 9в, в които са описани длъжностни характеристики на министъра, на началника на Националното управление по горите и на директора на държавното дивечовъдно стопанство. Той счита, че длъжностните характеристики нямат място в закона, още повече, че когато задълженията се изброяват изчерпателно, може нещо да се пропусне. Г-н Христов постави въпроса как се е стигнало до идеята ловната дружинка да бъде с определен брой членове. Той изрази смущение и относно създаването на право за ловните стражари да регулират числеността на хищниците и да унищожават подивелите скитащи кучета и котки. Той счита, че такъв текст би предизвикал неодобрение сред природозащитниците.
Н.п. Евдокия Манева счита, че наименованието на закона би звучало по-добре, ако се измени на “Закон за опазване на дивеча и лова”. Тя предложи да се предвидят текстове за забрана на лов с пушки с оптически приспособления, за предвиждане на
допълнителни ограничения за скоростта на плавателните съдове по река Дунав и Черно море. Тези две предложения са във връзка с опазването на дивеча. Тя се присъедини към несъгласието на н.п. Моньо Христов относно текста за унищожаване на подивели кучета и котки.
Н.п. Стоян Кушлев заяви, че ще подкрепи законопроекта на първо четене поради това, че предложените изменения нямат за цел да променят основните принципи на системата на стопанисване и опазване на дивеча в страната. Той изтъкна, че много от тези принципи са исторически онаследени - какъвто е принципът на държавната собственост върху дивеча, на държавното ръководство, на ловното стопанство, на организираност на ловното движение. Той подчерта, че с предложените изменения се прави опит да се отстранят някои недостатъци, които са констатирани в хода на прилагането на закона.
Проф. Кушлев счита, че с предложения проект се спира един процес на оттегляне на държавата от ръководството и прякото ангажиране в развитието на дивечовите ресурси и се възстановяват нейните позиции в тази област. Той изрази мнение обратно на н.п. Моньо Христов относно изчерпателното изброяване на правомощията и функциите от министъра до директора на Държавната дивечовъдна станция. Проф. Кушлев счита, че тези текстове дават точен и ясен статут на държавните структури, които ще бъдат и основни бази за развъждането на дивеча и поддържането на дивечовите запаси.
Проф. Кушлев изрази одобрението си и относно създаването на ловните надзиратели, които са съществували в продължение на близо един век. Той се присъедини към идеята, изразена от н.п. Владислав Костов, относно подобряване на регламентацията на

режима на ловното движение в страната. Той приема като положителен момент изричното предоставяне на възможност на ловните сдружения да могат да развият ловностопанска дейност, в смисъл да развъждат и разселват дивеча. Н.п. Кушлев приема, че това е идеята, а не създаването на възможност за превръщане на ловните сдружения в търговски дружества, които да се занимават с търговска или външнотърговска дейност.
Освен положителните страни на законопроекта проф. Кушлев отправи и критични бележки. Той счита, че законопроектът за лова и опазване на дивеча следва да бъде съобразен и със Закона за опазване на околната среда, който в съвсем скоро време ще бъде факт. Проф. Кушлев изрази неодобрение от създаване на множество подзаконови нормативни актове плюс един правилник за прилагането на закона. Той счита, че когато се регламентират основни проблеми на ловното стопанство, тяхното място е в тялото на закона, а не в подзаконов нормативен акт.
Проф. Кушлев изрази смущението си и от елиминирането на общините и местните органи на власт от осъществяването на ловностопанската дейност.
Относно съществуването на свободните ловци проф. Кушлев се позова на ловния закон от 1926 г., който насърчавал организираното ловно движение, но не изключвал и правото на отделно лице да притежава право на лов, без да членува някъде, като заплаща десет пъти по-висока такса. Проф. Кушлев изтъкна, че членството в каквито и да са ловни сдружения е доброволно. Той подчерта, че това е принцип, върху който се изгражда ПАСЕ и Федерацията на европейските ловни асоциации на страните- членки на Европейския съюз.

Проф. Кушлев счита, че съставът на Ловния съвет трябва да се определя от министъра на земеделието и горите, без законът да ограничава правата на министъра по отношение на определяне на неговите заместници и състава на Ловния съвет. Той изтъкна като слабост на проектозакона и това, че в него не е отделено място на неправителствени и екологични организации. Също така направи и някои бележки във връзка със систематичното място на някои текстове, както и редакционни бележки.
Н.п. Венцислав Върбанов подчерта, че по принцип подкрепя мотивите на вносителите, защото те продължават философията на стария закон. Той се солидаризира с направените бележки от народните представители и подчерта, че има смущаващи противоречия, които следва да бъдат коригирани в периода между първо и второ гласуване на законопроекта. Той сподели, че вижда противоречия във функциите, които се дават на министъра по силата на други закони, и функциите на министъра, които са предложени със законопроекта. Н.п. Върбанов изрази мнение, че не е правилно съгласно законопроекта срещу държавните дивечовъдни станции да не може да се открива производство по несъстоятелност. Той счита, че последицата от това би била банките просто да не отпускат кредит, след като няма да може да се гарантира вземането им. Г-н Върбанов се солидаризира с мнението на народните представители Костов и Кушлев против отпадането на текстовете, които дават възможност индивидуалните ловци срещу заплащане да могат да ловуват свободно.
Н.п. Васил Калинов изрази становище, че законопроектът за изменение и допълнение не може да изменя философията на действащия закон и това правило е спазено, но изрази неодобрение относно създаването на множество подзаконови

нормативни актове. Той счита, че повечето процедури и правила, които имат характер на подзаконови нормативни актове, следва да намерят място в правилника за прилагането на закона. Г-н Калинов изтъкна, че е недопустимо да се предвижда привилигирован текст за държавните дивечовъдни станции по отношение на производството по несъстоятелност. Той подчерта, че в проекта се срещат текстове, които примерно са уредени с Кодекса на труда и този недостатък също трябва да бъде преодолян на второ четене. Г-н Калинов изрази неодобрение относно предлаганото с проекта приравняване на държавните дивечовъдни станции с лесничействата по отношение на издаването на ловни билети и заверки. Той счита, че тази дейност трябва да остане само в лесничействата. Г-н Калинов изрази мнение, че участието на общините в целия процес по лова и опазването на дивеча е изключително важно и на тях следва да бъдат възложени функции със закона.
В заключение той подчерта, че Националното управление по горите със специалистите си трябва да вземат дейно участие по подготовката на законопроекта за второ четене.
Н.п. Владислав Костов направи процедурно предложение за отлагане на гласуването на законопроекта до следващо заседание, до когато Националното управление по горите да обсъди бележките, направени от народните представители, да даде своето становище и да подготви определени текстове. Предложението на н.п. Владислав Костов беше подкрепено от комисията.
На следващото заседание на Комисията по земеделието и горите, което се състоя на 5 юни 2002 г., началникът на Националното управление по горите г-н Илия Симеонов представи на вниманието на народните представители текстове,

които бяха подготвени на база на предложената на народните представители, направени по време на заседанието от 29 май 2002 г. Г-н Симеонов представи и мотиви за отказ на част от предложенията, които Националното управление по горите не поддържа.
Н.п. Владислав Костов изтъкна, че в по-голямата част Националното управление по горите е взело предвид целесъобразните и полезни предложения, направени от народните представители на предишното заседание. Той изрази задоволство за професионалната работа, която е извършена от Националното управление по горите, както и за намерените подходящи текстове. Г-н Костов заяви, че ако законопроектът остане във вида, в който се предлага е склонен да го подкрепи.
Н.п. Стоян Кушлев също изрази задоволство от добросъвестната и качествена работа, която Националното управление по горите е извършило в кратък срок. Той изтъкна, че са отразени онези бележки, които имат принципен и систематичен характер. Проф. Кушлев изрази задоволство, че е намален броят на подзаконовите нормативни актове и голяма част от тази материя ще бъде уредена с правилника за прилагането на закона. Той заяви, че приема предложените текстове, но си запазва правото в периода между първо и второ гласуване да направи предложения относно участието на общината при определянето на щетите, нанесени от диви животни, както и за създаването на правомощия със закона на други неправителствени организации за участие при формирането на националната ловна политика.
Н.п. Лютви Местан изрази приятното си впечатление от работата на комисията, която прави задълбочен анализ на конкретни текстове от законопроекта, още на първо четене, има отношение по тях и е в активна подготовка за второто четене. Г-н Местан изтъкна, че участва в работата на комисията в качеството на заместник-председател на парламентарната група на Движението за права и свободи, за да декларира категоричната подкрепа на движението за внесения законопроект. В същото време той изказа удовлетворение от изразената готовност на народните недостатъците на законопроекта да бъдат преодоляни между първо и второ четене.
Председателят на Националното ловно-рибарско
сдружение г-н Христо Михайлов изрази своята лична благодарност и благодарността на Управителния съвет на Съюза на ловците и риболовците в България за предоставената възможност за участие в работата на комисията. Той сподели, че изразява волята на всички ловци в страната, обединени в 142 ловно-рибарски сдружения, които са в структурата на Националното сдружение. Г-н Михайлов съобщи, че
законопроектът за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, внесен и приет от Министерския съвет, е бил обсъден на национално съвещание на сдружението. На това съвещание волята на над 100 хил. ловци в страната е била за категоричната подкрепа на проекта, приет вече от Министерския съвет. Той изрази своето безпокойство от идеята на народните представители да коригират законопроекта на Министерския съвет относно съществуването на “свободните ловци”. Г-н Михайлов сподели, че сега в България са регистрирани повече от 160 ловни сдружения и всеки ловец съвсем спокойно и доброволно може да членува в което си пожелае ловно сдружение. Той подчерта, че с членството на физическо лице в едно ловно сдружение е свързан водещият принцип, в Европа за организиран характер
на ловното движение. Като председател на националното сдружение г-н Михайлов изтъкна, че по принцип подкрепя проекта на Министерския съвет в тази му част, че физическото лице-ловец е необходимо да членува в доброволно избрано от него ловно сдружение, където желае. Г-н Михайлов счита, че няма значение дали такова сдружение ще участва в националната организация, и че това е негово право. Той изтъкна, че принципите на ловно-правната ни система изискват организиран характер на ловното дело. Г-н Михайлов подчерта, че дивечът е държавна собственост и държавата възлага определени функции за стопанисването на този ресурс върху 85 процента от ловната площ на страната, че тя - държавата трябва да изисква този организиран характер. Той подчерта, че неслучайно във всички ловни закони, правото на лов е неразривно свързано със задължението за стопанисване, т.е. там, където дивечът е държавна собственост. Там, където правото на лов принадлежи на собственика на земята /другата, известна в света ловно-правна система/, съществува така нареченият свободен ловец. Г-н Михайлов съобщи, че сега съществуват 3-4 хиляди ловци, които в момента са “свободни” ловци. Председателят на националното сдружение счита, че те не са проблем на националната организация, а на държавата по отношение на контрола върху тях. Той съобщи, че контактите с Национална служба “Полиция” са най-интензивни по отношение на сега съществуващите “свободни” ловци.
Вторият въпрос, по който взе отношение г-н Михайлов, се отнася за чл. 30 от законопроекта, който гласи “Лицата, обединени в ловни дружини със съседни ловностопански райони учредяват ловно сдружение”. Той изрази несъгласие с коригирания от НУГ
по предложение на народните представители текст, а именно, че “Лицата по чл. 29, обединени в ловни дружини върху територията на една или няколко съседни общини, учредяват ловно сдружение”. Според г-н Михайлов сега действащата разпоредба не се променя. Той счита, че коригираният текст създава предпоставки за прекалено увеличаване броя на сдруженията, което не е в интерес на държавата, тъй като се затруднява контролът и управлението на ловното стопанство.
След станалите разисквания и на основание чл. 65, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по земеделието и горите прие следното
СТАНОВИЩЕ:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, № 202-01-19, внесен от Министерския съвет на 12.04.2002 г.
Това становище е гласувано с 13 гласа “за”, 4 - “против” и “въздържали се” няма.