ДОКЛАД
по законопроект за изменение и допълнение на
Кодекса за задължително обществено осигуряване
№ 102-01-19/07.11.2001г., внесен от Министерски съвет;
по законопроект за изменение и допълнение
на Кодекса за задължително обществено осигуряване
№ 154-01-36/28.8.2001г., внесен от Никола Николов;
по законопроект за изменение и допълнение на
Кодекса за задължително обществено осигуряване
№ 154-01-39/05.9.2001г., внесен от Емилия Масларова,
Димитър Димитров и Кръстьо Петков
за първо четене

---

ДОКЛАД
по законопроект за изменение и допълнение на
Кодекса за задължително обществено осигуряване
№ 102-01-19/07.11.2001г., внесен от Министерски съвет;
по законопроект за изменение и допълнение
на Кодекса за задължително обществено осигуряване
№ 154-01-36/28.8.2001г., внесен от Никола Николов;
по законопроект за изменение и допълнение на
Кодекса за задължително обществено осигуряване
№ 154-01-39/05.9.2001г., внесен от Емилия Масларова,
Димитър Димитров и Кръстьо Петков
за първо четене
Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 15 ноември 2001 г., разгледа законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване № 102-01-19/07.11.2001г., внесен от Министерски съвет; законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване № 154-01-36/28.8.2001г., внесен от Никола Николов; законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване № 154-01-39/05.9.2001г., внесен от Емилия Масларова, Димитър Димитров и Кръстьо Петков.
На заседанието присъстваха г-н Радослав Бозаджиев, заместник- министър на труда и социалната политика, г-н Валери Апостолов, заместник- министър на труда и социалната политика, г-н Кирил Ананиев, заместник- министър на финансите, г-н Йордан Христосков, управител на Националния осигурителен институт, г- жа Христина Митрева, главен директор на дирекция “Анализи, планиране и прогнози” в НОИ; г-н Дикран Тебеян, заместник- председател на Българска стопанска камара, г-жа Ася Гонева и г-н Добромир Стефанов, изпълнителни секретари на КНСБ, г-н Тотю Младенов, конфедерален секретар на КТ “Подкрепа” и др.
Законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване, внесен от Министерски съвет, бе представен от г-н Валери Апостолов, заместник- министър на труда и социалната политика. Той подчерта, че внесеният законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване, има за цел да усъвършенства социално осигурителната система. Предложенията за промени отговарят на необходимостта от обобщаване на всички социални рискове в Кодекса за задължително обществено осигуряване, който досега не уреждаше осигурения социален риск “безработица”. Предложените в тази връзка промени, ще синхронизират Кодекса за задължително обществено осигуряване с европейското осигурително право, като се предлага единна регламентация на системата. В класификатора на социално-осигурителните рискове, рискът “безработица” е включен в Конвенция № 102 на Международната организация на труда, в Европейската социална харта и в Европейския кодекс за социално осигуряване.
Предвижда се управлението на фонд “Професионална квалификация и безработица” (ПКБ) да се осъществява от Националния осигурителен институт, който е специализиран във фондовата организация на паричните средства. Контролът върху разходването на средствата е напълно прозрачен. Управлението на НОИ се осъществява на трипартитен принцип, така че е спазено изискването за пряко управление на средствата на трипартитна основа. Националният осигурителен институт отчита своята дейност пред Народното събрание. Годишният отчет за изпълнението на бюджета на Държавното обществено осигуряване се внася в Народното събрание за приемане едновременно с отчета за изпълнението на държавния бюджет.
Бе изяснено, че НОИ по закон е управомощена институция, която събира и изплаща средства по съществуващите понастоящем три фонда, така че изплащането на помощите за безработица няма да създаде проблем в осигурителната система. До 31 декември 2003 г. ще има плавен преходен период при прилагането на измененията, който ще улесни осигурените лица, като обезщетенията ще се отпускат и изплащат от сега действащите бюра по труда. Те ще предоставят ежемесечно пред териториалните поделения на НОИ своите отчети.
Предлагат се промени за намаляване на осигурителната тежест с цел създаване на по-добри възможности за свободна стопанска инициатива. Относно зависимостта между осигурителния доход и минималната работна заплата, установена за страната се предлага гъвкав подход, за ежегодно определяне със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване като фиксирана сума размера на осигурителните вноски за всеки един от фондовете, на максималния и минималния месечен размер на осигурителния доход през календарната година. Създават се нови правила за зачитане на осигурителен стаж. На основа принципа за равнопоставеност на всички осигурени лица от трета категория труд, 4 години осигурителен стаж ще се зачитат за 5 години на работещите по трудово или служебно правоотношение на пълно работно време, които в същото време работят и се осигуряват на други места. На инвалиди по рождение и тези с придобита инвалидност, до постъпване на работа се осигурява възможност да получават пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Гражданите с отпусната пенсия за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест, могат да искат преизчисляване на пенсиите си за придобит осигурителен стаж и осигурителния доход след тяхното пенсиониране. Със законопроекта се предлага увеличение на размера на срочната пенсия за ранно пенсиониране, изплащана от Учителския пенсионен фонд, което е свързано и с преизчисляване на вече отпуснати учителски пенсии.
Активната политика на пазара на труда, ще се осъществява от държавата чрез Агенцията по заетостта към министъра на труда и социалната политика.
Бе подчертано, че предложеният от Министерския съвет законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване, има за цел да синхронизира възприетия осигурителен модел в България с Европейския осигурителен модел.
Бе разгледан законопроект №154-01-36 за допълнение на КЗОО, внесен от Никола Николов. По същество предложението се отнася до увеличаване инвестиционните възможности на универсалните и професионалните пенсионни фондове. Асоциацията на пенсионните дружества със свое становище не е подкрепила това предложение. Със свое становище, Министерството на труда и социалната политика не подкрепя законопроекта № 154-01-36, внесен от народния представител Никола Николов. Изразено е категорично намерението да се обмислят всички варианти, свързани с разширяването на финансовите инструменти, с които да се борави във втория и третия стълб на пенсионната система. За целта със заповед на г-жа Лидия Шулева, заместник министър-председател и министър на труда и социалната политика, е създадена работна група, която ще има за цел да обмисли всички варианти и предложения, които са във връзка и с други основни нормативни актове.
Народният представител Димитър Димитров представи законопроект № 154-01-39 за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване, внесен от Емилия Масларова, Димитър Димитров и Кръстьо Петков. Предлагат се промени в чл. 9 за премахване обвързването на минималния и максималния праг на осигурителния доход, от който се изчисляват осигурителните вноски с минималната работна заплата, която се променя динамично през годината. Това ще позволи нормално планиране на осигурителните вноски за годината и облекчаване до известна степен самоосигуряващите се със свободни професии, занаятчии, едноличните търговци и др. Предлагат се промени в чл. 68, ал.4, като възрастта на лицата, да се намали на 63-годишна възраст за мъжете и жените. Следващото изменение касае чл. 70 - размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст. Предлага се промяна на коефициента от 1 на сто да се измени на 1,1 за всяка година осигурителен стаж. В § 6 на Преходни и заключителни разпоредби, се предлага максималния размер на получаваните една или няколко пенсии, да се установи на петкратния размер на социалната пенсия за старост за всички пенсионери. Бе изразено мнението, че между част от направените предложения и законопроекта на Министерския съвет има общи допирни точки и евентуално на второ четене те могат да бъдат обединени, тъй като и двата законопроекта се отнасят до изменения и допълнения на Кодекса за задължително обществено осигуряване.
По законопроекта за изменение и допълнение на КЗОО с вносители Емилия Масларова, Димитър Димитров и Кръстьо Петков бяха изразени поредица от мнения. По промените в чл.68, ал.4 за намаляване възрастта за пенсиониране от 65 на 63 години бе подчертано, че заложената идея в КЗОО е хората с малък осигурителен стаж да се пенсионират по-късно. При това запазване равнището на гарантираната пенсия за старост би се появил конфликт между хора, които имат 30 и дори над 30 години осигурителен стаж, но по-малък индивидуален коефициент затова, че са се осигурявали на ниски доходи и онези, които с 15 години стаж при предлаганата промяна, ще имат същия гарантиран минимум. Тази разлика сега е с пет процента. Би било, ако се следва тази логика, да отпадне защитата за гарантирана минимална пенсия, за да се избегне този конфликт, или границата между едната и другата пенсия да бъде по-рязка.
По отношение на признаването на всяка година стаж да носи 1 на сто или 1,1, тоест с 0,1 на сто повече бе изяснено, че в пенсионната формула е заложена възможност, без да се извършват каквито и да било други промени, при едни подобри финансови резултати във фонд “Пенсии”, да се повдига тази граница. Разчетите показват обаче, че при реализиране на предлаганата промяна ще се увеличи дефицитът във фонд “Пенсии”.
В приложеното към законопроекта Становище на НОИ е подчертано, че представения законопроект по същество се отнася до приходната и разходната част на бюджета на фонд “Пенсии” и следва те да се обсъждат заедно със закона за общественото осигуряване. Не е ясно какво отражение ще окажат предложенията върху бюджета на фонд “Пенсии”. Обвързването на минималния и максималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица няма да доведе до изложения в мотивите към законопроекта ефект, тъй като облагаемият доход е величина, която се променя и зависи от фискалната политика на правителството.
Според Становището на Министерството на труда и социалната политика, предложеното намаляване на минималния осигурителен доход до необлагаемия за месеца ще доведе до определяне на пенсия под гарантирания за съответния вид размер, което ще увеличи дефицита във фонд Пенсии. Предложението по чл. 68, ал.4 представлява отстъпление от принципите на КЗОО за придобиване на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е възприет общ подход спрямо всички осигуряващи се лица. Общите изисквания за минимална възраст и брой точки, като всяка година възраст и всяка година стаж носят по една точка, тясно обвързват размера на пенсията с осигурителния принос на всяко лице. Като не съобразени с реалните възможности на фонд Пенсии се определя и предложението за изменение на чл. 70, ал.1, което ще засили социалното натоварване върху работещите граждани. Предложението по т.4 за промяна в §6 от Преходни и заключителни разпоредби на вносителите Масларова, Димитров и Петков е определено като нецелесъобразно, като се посочва, че то се отнася до малка част от пенсионерите и няма да се посрещне добре от онази част пенсионери, получаващи пенсии в най- нисък размер.
Заместник- председателят на Българската стопанска камара г- н Дикран Тебеян изрази сериозно безпокойство, че от една страна е налице висок дефицит на фондовете за обществено осигуряване. Същевременно непрекъснато се предлагат, от една страна, облекчени условия за пенсиониране, за намаляване на осигурителния доход от 170 лв. за самоосигуряващите се лица на 110 лв., същевременно за увеличаване на пенсиите, като се взема коефициент 1,1, а не 1,0 за всяка година осигурителен стаж. Всичко това наистина може да стане, но средствата да са от държавния бюджет, за което е необходимо увеличаване на общата данъчна тежест. Г-н Тебеян препоръча да се разграничи ясно социалното осигуряване от социалното подпомагане, тъй като при получаване на минимална пенсия не се изисква подоходен тест, за да се даде на всеки, който има или няма нужда, този гарантиран от закона минимум на пенсия. Същевременно поставянето на въпроса докога ще има таван на пенсиите има точен отговор- когато се работи точно по формулата на осигурителната система и при определяне на пенсията, когато тя е много ниска, лицето да бъде поето от социалното подпомагане. Становището на работодателите е, че не е необходимо придобиване правото на пенсия да се обвърже с прекратяване на осигуряването, а така също и съмнение относно ефективността на разпоредбата, според която лицата, които работят по-малко от пет дни в месеца или по-малко от 40 часа, също да бъдат осигурени за пенсия, а не само за трудова злополука и професионална болест.
Г-жа Ася Тонева, изпълнителен секретар на КНСБ изрази категоричната подкрепа на проекта и по отношение промяната в чл. 68 като подчерта, че това е един от недостатъците на сегашното законодателство, който също работи срещу принципите на реформата в социалното осигуряване, защото осигурителната престация се дава, за да замести трудовия доход тогава, когато лицето е загубило своята работоспособност, независимо по каква причина.
Г-н Тотю Младенов, конфедерален секретар на КТ “Подкрепа” изрази мнението, че през последните десет години законодателството се в двете крайности - Ранното пенсиониране в началото на деветдесетте години е облекчило фонда “Безработица” и натоварило фонд “Пенсии”. През последните години се наблюдава увеличаване дефицита във фонда “Безработица”, на основа на рязкото съкращаване на осигурените в първа и втора категория труд. Ако според намерението на вносителя- Министерски съвет, фонд “ПКБ” мине като обособен фонд на НОИ, е необходимо да се потърси баланса между ранното пенсиониране, неговото отражение върху фонд “Безработица” и върху НОИ като цяло.
След приключване на разискванията и проведено гласуване, Комисията по труда и социалната политика прие следните становища:
1. С резултати “За”- 10 гласа “Против”- няма, “Въздържали се”- 1, предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване № 102-01- 19/07.11.2001г., внесен от Министерски съвет;
2. С резултати “За”- няма, “Против”- няма, “Въздържали се”- 11 гласа, предлага на Народното събрание да не приема на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване №154-01-36/28.8.2001г., внесен от Никола Николов;
3. С резултати “За”- 1, “Против”- 1, “Въздържали се”- 9 гласа, предлага на Народното събрание да не приема на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване № 154-01- 39/05.9.2001г., внесен от Емилия Масларова, Димитър Димитров и Кръстьо Петков.