Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по труда и социалната политика
22/12/2002 първо гласуване
ДОКЛАД
по
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане № 202-01-67/15.10.2002 г., внесен от Министерски съвет;
Законопроект за изменение и допълнение на Закона
за социално подпомагане № 254-01-89/11.10.2002 г.,
внесен от Росица Тоткова и група народни представители
ДОКЛАД
по
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане № 202-01-67/15.10.2002 г., внесен от Министерски съвет;
Законопроект за изменение и допълнение на Закона
за социално подпомагане № 254-01-89/11.10.2002 г.,
внесен от Росица Тоткова и група народни представители
На заседание на Комисията по труда и социалната политика, проведено на 17 октомври 2002 г., бяха разгледани и обсъдени Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане № 202-01-67/15.10.2002 г., внесен от Министерски съвет и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане № 254-01-89/11.10.2002 г., внесен от Росица Тоткова и група народни представители.
На заседанието на комисията присъстваха г- жа Лидия Шулева, Заместник- министър председател и министър на труда и социалната политика, г- жа Христина Христова, заместник- министър на труда и социалната политика и др.
Г-жа Лидия Шулева, Заместник- министър председател и министър на труда и социалната политика, запозна присъстващите с философията на промените в законопроекта, внесен от Министерски съвет. Бе подчертано, че един от основните принципи на новата социална стратегия на правителството е принципът на диференцирания подход. С предлаганите промени се създава възможност социалното подпомагане да бъде диференцирано към различни групи хора, като за тях се въвеждат различни форми за социално подпомагане. Едната от тях е традиционната форма на паричното подпомагане. Този вид подпомагане ще бъде насочен главно към хората в неравностойно положение, хора с увреждания и пенсионери, които са в затруднено материално положение и хора, които са временно или постоянно нетрудоспособни. Въвежда се нова форма на социално подпомагане- социална помощ за осигуряване на заетост. Този вид подпомагане е насочен към хората в трудоспособна възраст. На тях по този начин ще се даде възможност да получат социално подпомагане за осигуряване на заетост или достъп до субсидирана заетост. В програмите за осигуряване на заетост е предвидено правото на заетост да не е задължително за хора, които имат увреждания, а така също и за майките с деца до тригодишна възраст. Тази законова възможност, която предвижда диференцираният подход, ще позволи да се увеличи значително гарантирания минимален доход за различните уязвими групи от порядъка на 50 - 60 до 100 на сто. За майките с деца до тригодишна възраст се предвижда увеличаване на гарантирания минимален доход с 50 процента.
Ще се намали броя на хората, неправомерно получаващи социални помощи, които в същото време упражняват различни видове дейност на черния пазар на труда. Прекратяването на тази практика е задължително, при наличието на финансово осигурена законова възможност да се осигури социално подпомагане под формата на заетост.
Социалното подпомагане става изцяло държавна функция. Докато до 2001 година общините са плащали 50 процента от помощите, а държавата- останалите 50 процента, през 2002 г. това съотношение е променено съответно на 75 на сто към 25 на сто, от 2003 година се предлага държавата ще поеме изцяло плащането на социалните помощи. Сериозна промяна и напредък е финансирането на цялата издръжка на социалните домове по разработени стандарти. Разграничени са функциите на финансиращия орган- държавата, от изпълняващия орган- общините. Те ще управляват социалните домове или ще предоставят това на неправителствени организации. Това е едно от най-големите достойнства на този закон, тъй като той за първи път дава законова рамка за участие на неправителствения сектор в управлението и предоставяне на социалните услуги.
Предвижда се финансовата децентрализация в социалната сфера да бъде стопроцентово реализирана от 2003 г., след приемането на този закон и Закона за държавния бюджет за тази година. Бе подчертано, че за постигането на тази цел са необходими и структурни промени, свързани с организацията и управлението на процесите в социалното подпомагане. Проведените преговори както с отделните представители на кметствата и общините, така и с Националното сдружение на общините, са довели до разбиране на необходимостта от привеждане на Закона за социалното подпомагане в съответствие със Закона за държавната администрация. Националната служба по социално подпомагане се преструктурира в Агенция за социално подпомагане с ясно разписани функции и отговорности. В рамките на финансовата децентрализация общините остават отговорни и развиват социални дейности в областта на домашния социален патронаж, предлагане на услуги в дневните центрове и др. За целта ще продължат да функционират на общинско ниво дирекции по социално подпомагане. Със законопроекта ще се осигури и ще се обезпечи финансово изпълнението на държавните функции по социалното подпомагане, както и предвиденото през 2004 г. изплащане на семейните помощи от Агенцията по социално подпомагане и др.
Внесеният от Министерски съвет законопроект е резултат на осъществения социален диалог, като в процеса на подготовка са участвали представители на почти всички заинтересовани страни, включително и постоянен представител от Сдружението на общините. Съвместно с Националното сдружение на общините са били разработени проектите за стандартите на издръжка в социалните домове. Законопроектът като цяло е бил единодушно подкрепен и от Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Госпожа Росица Тоткова представи законопроекта за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане № 254-01-89/11.10.2002 г. Тя изрази становището на вносителите относно необходимостта от усъвършенстване на законовата уредба по социалното подпомагане, с което да се насърчи участието на подпомаганите лица към тяхната социална реинтеграция; да се развие социалното предприемачество; обществеността активно да участва в управлението и контрола на социалното подпомагане на всички нива; неправителствените организации да имат активна функция и да се включат в дейностите по социално подпомагане, като им се предоставят законови възможности, отговорности и задължения за това и др.
Беше обърнато внимание, че в представения законопроект изключително е важно превръщането на обектите на социалното подпомагане -хората (които по една или друга причина са достигнали до потребността от това държавата да им оказва такова социално подпомагане) в субекти на социалното подпомагане, в участници в социалната интеграция. Бе подчертано, че тази практика е утвърдена, от нея ползват опит и членове на Европейския
съюз от държави, които се смятат за еталон в реализиране на социалните дейности. Като очакван резултат от такава мярка бе подчертано трайното решаване на проблемите на социалната реинтеграция. От изключителна важност в законопроекта е създаването на възможности за включване на неправителствените организации при предоставянето на социалните услуги. Като трети момент в законопроекта бе посочено засилването на обществения диалог в социалната сфера за намиране на най-добрите решения както на национално, така и на местно равнище. Създаването на Съвет на гражданите, ще даде ново качество и възможности на лица, които получават социална услуга, чрез този институт да могат да изразят своята позиция, да правят своите предложения и по този начин да се осъществи и този диалог, който всъщност е на най-ниското равнище - там, където са потребителите на услугата.
Народният представител г- н Валери Цеков постави въпроси относно законопроект № 254-01-89 по същността на превръщане на обектите на социалното подпомагане в негови субекти; относно съвместимостта на двата законопроекта- на Министерски съвет и Законопроект № 254-01-89; по ефективността на предложеното разпределение на финансирането на социалните дейности между държавата и общините в съотношение 75% към 25% и др. Бе дискутиран въпросът по осъществяване на координацията между планираните в общината разходи за социално подпомагане и бюджетните средства, по дефиниране и постигане трайно решаване на проблемите на социалната политика и др.
Народният представител Димитър Димитров подчерта, че внесените законопроекти за изменение и допълнение на Закона за социалното подпомагане красноречиво подчертават важността на проблематиката, както и тревожността на увеличаване броя на гражданите, засегнати от социалното подпомагане. Беше изказано становище за подкрепа философията и идеята на законопроекта на Министерския съвет, както и част от идеите в другия законопроект. В законопроекта на Министерския съвет от особена важност бяха изтъкнати поставянето и решаване на два основни проблема- включването на лицата, които са социално подпомагани, в обществено полезен труд, както и идеята за изясняване на структурите и на ресурсите, на начина на управление на целия процес на социалното подпомагане.
След проведените дебати и приключване на проведените разисквания бе проведено гласуване. Комисията по труда и социалната политика прие следното становище, както
следва:
1. С резултати “За”-14 гласа, “Против”- няма”, “Въздържали се”- 1 глас, предлага на Народното събрание да подкрепи на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане № 202-01-67/15.10.2002 г., внесен от Министерски съвет;
2. С резултати “За”- 4 гласа, “Против”- няма”, “Въздържали се”-11 гласа, предлага на Народното събрание да не подкрепя на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане № 254-01-89/11.10.2002 г., внесен от Росица Тоткова и група народни представители.
22. 10. 2002 г.
по
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане № 202-01-67/15.10.2002 г., внесен от Министерски съвет;
Законопроект за изменение и допълнение на Закона
за социално подпомагане № 254-01-89/11.10.2002 г.,
внесен от Росица Тоткова и група народни представители
ДОКЛАД
по
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане № 202-01-67/15.10.2002 г., внесен от Министерски съвет;
Законопроект за изменение и допълнение на Закона
за социално подпомагане № 254-01-89/11.10.2002 г.,
внесен от Росица Тоткова и група народни представители
На заседание на Комисията по труда и социалната политика, проведено на 17 октомври 2002 г., бяха разгледани и обсъдени Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане № 202-01-67/15.10.2002 г., внесен от Министерски съвет и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане № 254-01-89/11.10.2002 г., внесен от Росица Тоткова и група народни представители.
На заседанието на комисията присъстваха г- жа Лидия Шулева, Заместник- министър председател и министър на труда и социалната политика, г- жа Христина Христова, заместник- министър на труда и социалната политика и др.
Г-жа Лидия Шулева, Заместник- министър председател и министър на труда и социалната политика, запозна присъстващите с философията на промените в законопроекта, внесен от Министерски съвет. Бе подчертано, че един от основните принципи на новата социална стратегия на правителството е принципът на диференцирания подход. С предлаганите промени се създава възможност социалното подпомагане да бъде диференцирано към различни групи хора, като за тях се въвеждат различни форми за социално подпомагане. Едната от тях е традиционната форма на паричното подпомагане. Този вид подпомагане ще бъде насочен главно към хората в неравностойно положение, хора с увреждания и пенсионери, които са в затруднено материално положение и хора, които са временно или постоянно нетрудоспособни. Въвежда се нова форма на социално подпомагане- социална помощ за осигуряване на заетост. Този вид подпомагане е насочен към хората в трудоспособна възраст. На тях по този начин ще се даде възможност да получат социално подпомагане за осигуряване на заетост или достъп до субсидирана заетост. В програмите за осигуряване на заетост е предвидено правото на заетост да не е задължително за хора, които имат увреждания, а така също и за майките с деца до тригодишна възраст. Тази законова възможност, която предвижда диференцираният подход, ще позволи да се увеличи значително гарантирания минимален доход за различните уязвими групи от порядъка на 50 - 60 до 100 на сто. За майките с деца до тригодишна възраст се предвижда увеличаване на гарантирания минимален доход с 50 процента.
Ще се намали броя на хората, неправомерно получаващи социални помощи, които в същото време упражняват различни видове дейност на черния пазар на труда. Прекратяването на тази практика е задължително, при наличието на финансово осигурена законова възможност да се осигури социално подпомагане под формата на заетост.
Социалното подпомагане става изцяло държавна функция. Докато до 2001 година общините са плащали 50 процента от помощите, а държавата- останалите 50 процента, през 2002 г. това съотношение е променено съответно на 75 на сто към 25 на сто, от 2003 година се предлага държавата ще поеме изцяло плащането на социалните помощи. Сериозна промяна и напредък е финансирането на цялата издръжка на социалните домове по разработени стандарти. Разграничени са функциите на финансиращия орган- държавата, от изпълняващия орган- общините. Те ще управляват социалните домове или ще предоставят това на неправителствени организации. Това е едно от най-големите достойнства на този закон, тъй като той за първи път дава законова рамка за участие на неправителствения сектор в управлението и предоставяне на социалните услуги.
Предвижда се финансовата децентрализация в социалната сфера да бъде стопроцентово реализирана от 2003 г., след приемането на този закон и Закона за държавния бюджет за тази година. Бе подчертано, че за постигането на тази цел са необходими и структурни промени, свързани с организацията и управлението на процесите в социалното подпомагане. Проведените преговори както с отделните представители на кметствата и общините, така и с Националното сдружение на общините, са довели до разбиране на необходимостта от привеждане на Закона за социалното подпомагане в съответствие със Закона за държавната администрация. Националната служба по социално подпомагане се преструктурира в Агенция за социално подпомагане с ясно разписани функции и отговорности. В рамките на финансовата децентрализация общините остават отговорни и развиват социални дейности в областта на домашния социален патронаж, предлагане на услуги в дневните центрове и др. За целта ще продължат да функционират на общинско ниво дирекции по социално подпомагане. Със законопроекта ще се осигури и ще се обезпечи финансово изпълнението на държавните функции по социалното подпомагане, както и предвиденото през 2004 г. изплащане на семейните помощи от Агенцията по социално подпомагане и др.
Внесеният от Министерски съвет законопроект е резултат на осъществения социален диалог, като в процеса на подготовка са участвали представители на почти всички заинтересовани страни, включително и постоянен представител от Сдружението на общините. Съвместно с Националното сдружение на общините са били разработени проектите за стандартите на издръжка в социалните домове. Законопроектът като цяло е бил единодушно подкрепен и от Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Госпожа Росица Тоткова представи законопроекта за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане № 254-01-89/11.10.2002 г. Тя изрази становището на вносителите относно необходимостта от усъвършенстване на законовата уредба по социалното подпомагане, с което да се насърчи участието на подпомаганите лица към тяхната социална реинтеграция; да се развие социалното предприемачество; обществеността активно да участва в управлението и контрола на социалното подпомагане на всички нива; неправителствените организации да имат активна функция и да се включат в дейностите по социално подпомагане, като им се предоставят законови възможности, отговорности и задължения за това и др.
Беше обърнато внимание, че в представения законопроект изключително е важно превръщането на обектите на социалното подпомагане -хората (които по една или друга причина са достигнали до потребността от това държавата да им оказва такова социално подпомагане) в субекти на социалното подпомагане, в участници в социалната интеграция. Бе подчертано, че тази практика е утвърдена, от нея ползват опит и членове на Европейския
съюз от държави, които се смятат за еталон в реализиране на социалните дейности. Като очакван резултат от такава мярка бе подчертано трайното решаване на проблемите на социалната реинтеграция. От изключителна важност в законопроекта е създаването на възможности за включване на неправителствените организации при предоставянето на социалните услуги. Като трети момент в законопроекта бе посочено засилването на обществения диалог в социалната сфера за намиране на най-добрите решения както на национално, така и на местно равнище. Създаването на Съвет на гражданите, ще даде ново качество и възможности на лица, които получават социална услуга, чрез този институт да могат да изразят своята позиция, да правят своите предложения и по този начин да се осъществи и този диалог, който всъщност е на най-ниското равнище - там, където са потребителите на услугата.
Народният представител г- н Валери Цеков постави въпроси относно законопроект № 254-01-89 по същността на превръщане на обектите на социалното подпомагане в негови субекти; относно съвместимостта на двата законопроекта- на Министерски съвет и Законопроект № 254-01-89; по ефективността на предложеното разпределение на финансирането на социалните дейности между държавата и общините в съотношение 75% към 25% и др. Бе дискутиран въпросът по осъществяване на координацията между планираните в общината разходи за социално подпомагане и бюджетните средства, по дефиниране и постигане трайно решаване на проблемите на социалната политика и др.
Народният представител Димитър Димитров подчерта, че внесените законопроекти за изменение и допълнение на Закона за социалното подпомагане красноречиво подчертават важността на проблематиката, както и тревожността на увеличаване броя на гражданите, засегнати от социалното подпомагане. Беше изказано становище за подкрепа философията и идеята на законопроекта на Министерския съвет, както и част от идеите в другия законопроект. В законопроекта на Министерския съвет от особена важност бяха изтъкнати поставянето и решаване на два основни проблема- включването на лицата, които са социално подпомагани, в обществено полезен труд, както и идеята за изясняване на структурите и на ресурсите, на начина на управление на целия процес на социалното подпомагане.
След проведените дебати и приключване на проведените разисквания бе проведено гласуване. Комисията по труда и социалната политика прие следното становище, както
следва:
1. С резултати “За”-14 гласа, “Против”- няма”, “Въздържали се”- 1 глас, предлага на Народното събрание да подкрепи на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане № 202-01-67/15.10.2002 г., внесен от Министерски съвет;
2. С резултати “За”- 4 гласа, “Против”- няма”, “Въздържали се”-11 гласа, предлага на Народното събрание да не подкрепя на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане № 254-01-89/11.10.2002 г., внесен от Росица Тоткова и група народни представители.
22. 10. 2002 г.
