ДОКЛАД
ОТНОСНО: Второ гласуване на законопроект за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на
работодателя № 254-01-60, внесен от Йордан Нихризов.

---

ДОКЛАД
ОТНОСНО: Второ гласуване на законопроект за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на
работодателя № 254-01-60, внесен от Йордан Нихризов.
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,
На свои заседания Комисията по труда и социалната политика разгледа Законопроект за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя №254-01-60, внесен от Йордан Нихризов, постъпилите писмени предложения на народни представители и направени предложения по време на заседанията.
Комисията предлага на Народното събрание следния проект на
ЗАКОН
ЗА ГАРАНТИРАНИТЕ ВЗЕМАНИЯ НА РАБОТНИЦИТЕ И СЛУЖИТЕЛИТЕ ПРИ НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ НА РАБОТОДАТЕЛЯ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Глава Първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на Глава първа.
Чл.1. Този закон урежда защитата на гарантираните вземания на работниците и служителите, произтичащи от трудови правоотношения при

2
несъстоятелност на работодателя.
Предложение на наводните представители Валери Цеков, Хасан Адемов и Атанас Василев:
Член 1 се изменя така:
“Чл. 1. Този закон урежда създаването, функциите и дейността на фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя ”, условията, при които се пораждат задължения за изплащане на суми от фонда и реда за изплащане на гарантираните вземания на работниците и служителите, произтичащи от трудови правоотношения при несъстоятелност на работодателя. ”
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение на народния представител Росица Тошкова:
Член 1 се изменя така:
“Чл 1.Този закон урежда условията и реда за гарантиране на вземанията на работниците и служителите, произтичащи от трудови правоотношения при несъстоятелност на работодателя от гаранционен фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите. ”
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение на Комисията за чл. 1:
“Чл. 1. Този закон урежда:
1. условията, при които се поражда правото на работниците и служителите на гарантирани вземания, произтичащи от трудови правоотношения при несъстоятелност на работодателя;
2. създаването, функциите и дейността на фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите” при несъстоятелност на работодателя;
3. реда за изплащане на гарантираните вземания на работниците и служителите, произтичащи от трудовите правоотношения при несъстоятелност на работодателя.”
Предложение на наводните представители Валери Цеков, Хасан Адемов и Атанас Василев:
Създава се нов чл. 1а:
‘‘Чл. 1а. Този закон се прилага само за всички физически и юридически лица, които наемат лица по трудово правоотношение и спрямо които може да се открие производство по несъстоятелност по реда на Търговския закон или по реда на специални закони. ”
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на Комисията за чл. 1а. който става чл.2:
“Чл. 2. Този закон се прилага за всички физически и юридически

3
лица, които наемат лица по трудово правоотношение и спрямо които може да се открие производство по несъстоятелност по реда на Търговския закон или по реда на специални закони.”
Чл.2. Гарантирани вземания на работниците и служителите по този закон са:
1.брутни трудови възнаграждения, дължими по индивидуални и колективни трудови договори;
2. парични обезщетения дължими от работодателя по силата на нормативен акт.
Предложение на народния представител Валери Цеков:
Точка 1 да се измени така:
“1. начислени, но неизплатени трудови възнаграждения, дължими по индивидуални и колективни трудови договори; ”
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Йордан Нихризов:
Член 2 да се измени така:
“Чл. 2. Гарантирани вземания на работниците и служителите по този закон са начислени и неизплатени:
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на Комисията за чл.2. който става чл. 3:
“Чл. 3. Гарантирани вземания на работниците и служителите по този закон са начислени и неизплатени:
1. трудови възнаграждения, дължими по индивидуални и колективни трудови договори;
2. парични обезщетения, дължими от работодателя по силата на нормативен акт.”
Чл. 3. Право на гарантирани вземания по реда на този закон имат работници и служители, наричани по-нататък "правоимащи", които:
1. ca работили по трудово правоотношение най-малко шест месеца преди датата на влязло в сила решение за откриване на производство по несъстоятелност;
2. имат трудово правоотношение възникнало най-малко шест месеца преди датата на влязло в сила решение за откриване на производство по несъстоятелност и същото е прекратено в последните три месеца преди датата на влязло в сила решение за откриване на производство по несъстоятелност.

4
Предложение на народните представители Валери Цеков. Хасан Адемов и Атанас Василев:
Член 3 се изменя така:
“Чл. 3.(1)Право на гарантирани вземания по този закон имат работниците и служителите, които са осигурени ши са били осигурявани за всички осигурени социални рискове и трудовото правоотношение с работодателя по чл. 2:
1. не е прекратено към датата на обнародване на решението по чл. 5, ши
2. е прекратено през последните три месеца преди датата на обнародване на решението по чл. 5.
(2) Лицата по ал.1 могат да ползват права по този закон при условие, че работодателят е осъществявал икономическа дейност през период от най-малко шест месеца преди началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, посочена в решението по чл.5. ”
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение на народния представител Росииа Тошкова:
Член 3 се изменя така:
“Чл.3.(1)Право на гарантирани вземания по този закон имат работниците и служителите, на които трудовото правоотношение с работодателя:
1. не е прекратено към датата на обнародване на решението по чл.5;
2. е прекратено през последните 6 месеца преди датата на обнародване на решението по чл.5.
(2)Лицата no cm. I могат да ползват права по този закон при условие, че през периода най- малко шест месеца преди началната дата на неплатежоспобността, посочена в съдебното решение, не е декларирал по реда на ДПК, че не осъществява дейност. ”
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение на Комисията за чл. 3. който става чл.4:
“Чл. 4. (1) Право на гарантирани вземания по този закон имат работниците и служителите, за които са били внесени или са дължими осигурителни вноски за всички осигурени социални рискове и на които трудовото правоотношение с работодателя по чл. 2:
1. не е прекратено към датата на обнародване на решението по чл.
6;
2. е прекратено през последните три месеца преди датата на обнародване на решението по чл. 6.
(2) Лицата по ал. 1 могат да ползват права по този закон при

5
условие, че работодателят е осъществявал дейност най-малко шест месеца преди началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, посочена в решението по чл. 6.”
Чл. 4. Невнасянето на вноски от работодателя не лишава правоимащите работници и служители от гарантираните вземания.
Предложение на народните представители Валери Цеков, Хасан Адемов и Атанас Василев:
В чл. 4 думата “вноски” се заменя с “дължимите вноски по този
закон
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на Комисията за чл. 4, който става чл. 5:
“Чл. 5. Невнасянето на дължимите вноски по този закон от работодателя не лишава правоимащите работници и служители от гарантираните вземания.”
Чл. 5 (1) Правото на гарантирани вземания възниква, когато има влязло в сила решение на съда за:
1. откриване на производство по несъстоятелност;
2. прекратяване на производството по несъстоятелност, когато наличното имущество не е достатъчно за покриване на разноските по производството, съдът е обявил неплатежоспособността и е обявил работодателя в несъстоятелност.
(2) Правото по ал.1 възниква и в случай на неплащане на брутните трудови възнаграждения на работниците и служителите поради временни финансови затруднения на работодателя, продължили повече от един месец.
Предложение на народните представители Валери Цеков, Хасан Адемов и Атанас Василев:
Член 5 се изменя така:
“Чл. 5. Правото на вземания възниква от датата на обнародване в “Държавен вестник” на съдебното решение за:
1. откриване на производство по несъстоятелност на работодателя;
2. откриване на производство по несъстоятелност на работодателя и едновременно с това обявяване в несъстоятелност;
2. обявяване неплатежоспособността на работодателя, обявяване в несъстоятелност и прекратяване на производството, когато наличното

6
имущество е недостатъчно за покриване на разноските по производството. ”
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение на народния представител Росица Тошкова:
Член 5 се изменя така:
“Чл. 5.Правото на гарантирани вземания възниква от момента на обнародване в “Държавен вестник ” на съдебното решение за:
1 .откриване на производство по несъстоятелност на работодателя;
2. откриване на производство по несъстоятелност на работодателя и едновременно с това обявяване в несъстоятелност;
3. обявяване на неплатежоспособността на работодателя, обявяване в несъстоятелност и прекратяване на производството, когато наличното имущество е недостатъчно за покриване на разноските по производството.
Алинея 2 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение на Комисията за чл.5. който става чл. 6;
“Чл. 6. Правото на гарантирани вземания възниква от датата на обнародване в “Държавен вестник” на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност на работодателя.”
Предложение на народните представители Валери Цеков. Хасан Адемов и Атанас Василев:
Създава се чл. 5а:
“Чл. 5а. Гарантираният размер на вземанията, произтичащи от трудови правоотношения не се изплаща на работници и служители, които към момента на началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, посочена в решението по чл.5:
1. са съдружници в търговското дружество;
2. са членове на органите за управление и контрол на лицата търговеца;
3. са съпрузи и роднини по права линия на търговеца - физическо лице или на лицата пот.1 и 2. ”
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на Комисията за чл. 5а. който става чл. 7;
“Чл.7. Гарантираният размер на вземанията, произтичащи от трудови правоотношения, не се изплаща на работници и служители, които към момента на началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, посочена в решението по чл. 6:

1. са съдружници в търговското дружество;
2. са членове на органите за управление и контрол на търговеца;
3. са съпрузи и роднини по права линия на търговеца - физическо лице, или на лицата по т. 1 и 2.”
Глава Втора
ФОНД "ГАРАНТИРАНИ ВЗЕМАНИЯ НА РАБОТНИЦИТЕ И
СЛУЖИТЕЛИТЕ”
Комисията подкрепя наименованието на Глава втора.
Раздел I
Финансиране на фонда
Предложение на Комисията за наименование на раздел I:
“Раздел I
Създаване, структура и управление”
Чл.6 (1) Създава се специализиран Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите".
(2) Фондът е юридическо лице със седалище гр. София.
Предложение на народните представители Валери Цеков, Хасан Лдемов и Атанас Василев:
Член 6 се изменя така:
“Чл. 6. (1) За изплащане вземанията на работниците и служителите по този закон, към Националния осигурителен институт се създава специализиран фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя”, наричан по нататък “фонда”.
(2) Средствата на фонда не се включват в средствата на другите фондове на Държавното обществено осигуряване и се разходват само по предназначение, съгласно този закон.
(3) От средствата на фонда не могат да се предоставят заеми.
(4) Фондът не може да емитира дълг.
Комисията подкрепя предложението, като ал. 1 на чл.6 става чл. 8, ал. 2,3 и 4 са отразени в чл. 17 на Комисията.
Предложение на Комисията за чл. 6. който става чл. 8:
“Чл. 8. За изплащане вземанията на работниците и служителите по този закон, към Националния осигурителен институт се създава специализиран фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите”, наричан по нататък “фонда”.”

8
Чл.7. Приходите във Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" се набират от:
1 задължителни месечни вноски за сметка на работодателите;
2. приходи от встъпване в правата на кредитори в рамките на съдебни производства по несъстоятелност;
3. лихви по депозити на свободни парични средства, от просрочени дължими вноски във фонда и приходи от държавни ценни книжа;
4. дарения, временни финансови и безвъзмездни помощи;
5. други източници.
Предложение на народните представители Валери Цеков. Хасан Адемов и Атанас Василев:
В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения:
а) Точка 2 се изменя така:
“2. приходи от встъпване в правата на удовлетворени от фонда кредитори в рамките на съдебното производство по несъстоятелност, при условията на чл.29 от този закон; ”
б) Създава се нова т. 2а:
“2а. възстановени от работодателя суми за изплатените от фонда вземания по чл. 4 и за внесените за сметка на работодателя осигурителни вноски;”
в) Точка 3 се изменя така:
“3. доходи от инвестиране на временно свободните парични средства на фонда; ”
г) Създава се нова т. 4а:
“4а. лихви и глоби; ”
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на Комисията за чл. 7, който става чл. 14:
“Чл. 14. Приходите във Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" се набират от:
1.задължителни месечни вноски за сметка на работодателите;
2. приходи от встъпване в правата на удовлетворени от фонда кредитори в рамките на съдебното производство по несъстоятелност.
3. възстановени от работодателя суми за изплатените от фонда вземания по чл. 3 и за внесените за сметка на работодателя осигурителни вноски;
4. доходи от инвестиране на временно свободните парични средства на фонда;
5. дарения, временни финансови и безвъзмездни помощи;
6. лихви и глоби;
7. други източници.”
Чл. 8. Средствата по фонда се разходват за:

9
1 .изплащане на гарантираните вземания по чл. 2;
2.издръжка на дейността на фонда в размер установен от Надзорния съвет, но не повече от 0,5 процента от годишните приходи на фонда.
Предложение на народните представители Валери Цеков. Хасан Адемов и Атанас Василев:
В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения:
а) Създава се нова т. 1а:
“1а. осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване, допълнително задължително пенсионно осигуряване и здравно осигуряване, върху изплатените вземания по чл.4, т.1;”
б) В т. 2 думите “0.5 процента” се заменят с “0.3 на сто”
в) Създава се ал. 2:
“(2) Остатъкът по сметката на фонда преминава като наличност за следващата бюджетна година и се използва по предназначение. ”
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на Комисията за чл. 8, който става чл. 15;
“Чл. 15. (1) Средствата по фонда се разходват за:
1. изплащане на гарантираните вземания по чл. 3;
2. осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване и здравното осигуряване;
3. издръжка на дейността на фонда в размер, установен от Надзорния съвет, но не повече от 0,3 на сто от годишните приходи на фонда.
(2) Остатъкът по сметката на фонда преминава като наличност за следващата бюджетна година и се използва по предназначение.”
Чл.9. Временно свободните средства по фонда могат да бъдат инвестирани само в:
1. ценни книжа, издадени или гарантирани от държавата;
2. ценни книжа, приети за търговия на регулираните пазари на ценни книжа;
3. облигации;
4. банкови депозити.
Предложение на народните представители Валери Цеков, Хасан Адемов и Атанас Василев:
Член 9 се изменя така:
“Чл. 9. Временно свободните средства по фонда могат да бъдат инвестирани само по предложение на министъра на финансите. ”
Предложението е оттеглено.

10
Предложение на народния представител Валери Цеков:
Член 9 да се измени така:
“Чл. 9. Временно свободните средства по фонда могат да бъдат инвестирани само:
1. ценни книжа, издадени или гарантирани от държавата - не по- малко от 65 на сто от временно свободните средства;
2. общински облигации - не повече от 10 на сто от временно свободните средства;
3. депозити в банките, определени по реда на чл. 29 от Кодекса за социално осигуряване - не повече от 25 на сто от временно свободните средства. ”
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на Комисията за чл. 9, който става чл. 16:
“Чл. 16. Временно свободните средства по фонда могат да бъдат инвестирани само в:
1. ценни книжа, издадени или гарантирани от държавата - не по- малко от 65 на сто от временно свободните средства;
2. общински облигации - не повече от 10 на сто от временно свободните средства;
3. депозити в банките, определени по реда на чл. 29 от Кодекса за социално осигуряване - не повече от 25 на сто от временно свободните средства.”
Чл.10. Активите на фонда не могат да се обединяват с активите на други фондове.
Предложение на народните представители Валери Цеков. Хасан Адемов и Атанас Василев:
В чл. 10, в края на изречението да се добави “и сметки от консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване
Предложението е оттеглено.
Предложение на народните представители Валери Цеков, Хасан Адемов и Атанас Василев:
Член 10 да стане ал.2 на чл.6 и се измени така:
“(2)Активите и пасивите на фонда не могат да се обединяват с активите и пасивите на други фондове. ”
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на Комисията за чл. 10. който става чл. 17:
“Чл. 17. (1) Средствата на фонда не се включват в средствата на другите фондове на държавното обществено осигуряване и се разходват

11
само по предназначение съгласно този закон.
(2) Активите и пасивите на фонда не могат да се обединяват с активите и пасивите на други фондове.”
(3) От средствата на фонда не могат да се предоставят заеми.
(4) Фондът не може да емитира дълг.”
Чл.11. При временен недостиг на средства във фонда за покриване на неотложни плащания могат да се ползват краткосрочни безлихвени заеми от републиканския бюджет и/или фондове със социално предназначение до размера на техните резерви със заповед на министъра на финансите и министъра на труда и социалната политика по предложение на Надзорния съвет на фонда.
Предложение на народните представители Валери Цеков, Хасан Адемов и Атанас Василев:
В чл. 11, след думите “републиканския бюджет" се добавя “с разрешение на министъра на финансите по предложение на надзорния съвет на фонда ”, а в края на изречението се добавя “по предложение на надзорния съвет на фонда
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на Комисията за чл. 11. който става чл. 18:
“Чл. 18. При временен недостиг на средства във фонда за покриване на неотложни плащания могат да се ползват краткосрочни безлихвени заеми от републиканския бюджет с разрешение на министъра на финансите по предложение на Надзорния съвет на фонда и/или от фондове със социално предназначение до размера на техните резерви със заповед на министъра на финансите и министъра на труда и социалната политика по предложение на Надзорния съвет на фонда.”
Предложение на народните представители Валери Цеков, Хасан Адемов и Атанас Василев:
Създава се нов чл. 11а:
“Чл. 11а. (1) Бюджетът на фонда се приема от Народното събрание като част от консолидирания бюджет на Държавното обществено осигуряване, обособен в самостоятелен раздел от него.
(2) В случай, че консолидираният бюджет на Държавното обществено осигуряване не бъде приет от Народното събрание до началото на бюджетната година, приходите се събират и разходите се извършват съобразно действащата нормативна уредба, а за издръжка на дейността на фонда се разходва месечно до една дванадесета чест от разходите, предвидени в бюджета за предходната година. ”
Комисията подкрепя предложението по принцип.

12
Предложение на Комисията за чл. 11а, който става чл. 19:
“Чл.19. (1) Годишната план-сметка на фонда се приема със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване като приложение към него.
(2) В случай, че Законът за бюджета на държавното обществено осигуряване не бъде приет от Народното събрание до началото на бюджетната година, приходите се събират и разходите се извършват съобразно действащата нормативна уредба, а за издръжка на дейността на фонда се разходва месечно до една дванадесета част от разходите, предвидени в план- сметката за предходната година.”
Раздел II
Структура и управление на фонда
Предложение на Комисията:
След чл. 13 на Комисията се създава наименование на Раздел II
“Финансиране на фонда”.
Чл.12 Органи на управление на фонда са:
1. Надзорен съвет;
2. Управител.
Предложение на народните представители Валери Цеков. Хасан Адемов и Атанас Василев:
В чл. 12, т. 2 думата “управител" се заменя с “директор".
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Росица Тошкова:
Чл. 12, ал. 2 да не се променя.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Комисията за чл. 12, който става чл. 9:
“Чл.9. Органи на управление на фонда са:
1. Надзорен съвет;
2. Директор.”
Чл.13 (I) Надзорният съвет се състои от седем членове:
1. четирима представители на национално представени организации на работодателите;
2. двама представители на национално представени организации на работниците и служителите;
3. представител на МТСП.
(2)Надзорният съвет избира председател от своя състав.

13
(2) Надзорният съвет има мандат три години.
(3) Надзорният съвет се свиква на заседания от председателя или по искане на една четвърт от членовете му.
(4) 3аседанията на Надзорния съвет са редовни, ако на тях са присъствали две трети от членовете му. Решенията се вземат, ако за тях са гласували повече от половината от общия брой на членовете на Надзорния съвет.
(5) Управителят на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" участва в заседанията на Надзорния съвет със съвещателен глас.
Предложение на народните представители Валери Цеков, Хасан Адемов и Атанас Василев:
В чл. 13 се правят следните изменения и допълнения:
а) В ал. 1 думите “седем членове ” се заменят с “осем члена ”, а в т. 3 накрая се добавя “и един представител на Министерство на финансите”
б) Създава се ал. 1а:
“(1а) Представителите на организациите на работодателите и на работниците и служителите се определят от ръководните им органи на национално равнище, а представителите на Министерство на труда и социалната политика и Министерство на финансите - от съответните министри. ”
в) В ал. 6 думата “управител ” се заменя с “директор ”.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение на народния представител Атанас Василев:
Член 13 да гласи, както следва:
“Чл. 13. (1) Надзорният съвет се състои от осем члена:
1. четирима представители на национално представените организации на работодателите;
2. двама представители на национално представените организации на работниците и служителите;
3. представители на Министерството на труда и социалната политика и на Министерството на финансите.
(2) Представителите на организациите на работодателите и на работниците и служителите се определят от ръководните им органи на национално равнище, а представителите на Министерството на труда и социалната политика и на Министерство на финансите - от съответните министри.
(3) В случай, че организациите на работодателите или на работниците и служителите не постигнат споразумение помежду си за разпределението на местата в Надзорния съвет по ал. 1, т. 1 и 2 в 30- дневен срок след влизането на този закон в сила или след изтичането на мандата на Надзорния съвет, министърът на труда и социалната

14
политика организира провеждането на жребий между тях в рамките на мандата на представителите на отделните организации.
(4) Надзорният съвет избира председател от своя състав.
(5) Надзорният съвет има мандат три години.
(6) Надзорният съвет се свиква на заседания от председателя или по искане на една четвърт от членовете му. Първото заседание се свиква от представител на министъра на труда и социалната политика.
(7) Заседанията на Надзорния съвет са редовни, ако на тях са присъствали две трети от членовете му. Решенията се вземат, ако за тях са гласували повече от половината от общия брой на членовете на Надзорния съвет.
(8) Директорът на Фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите ” участва в заседанията на Надзорния съвет със съвещателен глас. ”
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на комисията за чл. 13, който става чл.10:
“Чл. 10. (1) Надзорният съвет се състои от осем члена:
1. четирима представители на национално представените организации на работодателите;
2. двама представители на национално представените организации на работниците и служителите;
3. по един представител на Министерството на труда и социалната политика и на Министерството на финансите.
(2) Представителите на организациите на работодателите и на работниците и служителите се определят от ръководните им органи на национално равнище, а представителите на Министерството на труда и социалната политика и на Министерство на финансите - от съответните министри.
(3) В случай, че организациите на работодателите или на работниците и служителите не постигнат споразумение помежду си за разпределението на местата в Надзорния съвет по ал. 1, т. 1 и 2 в 30- дневен срок след влизането на този закон в сила или след изтичането на мандата на Надзорния съвет, министърът на труда и социалната политика организира провеждането на жребий между тях в рамките на мандата на представителите на отделните организации.
(4) Надзорният съвет избира председател от своя състав.
(5) Надзорният съвет има мандат три години.
(6) Надзорният съвет се свиква на заседания от председателя или по искане на една четвърт от членовете му. Първото заседание се свиква от представителя на министъра на труда и социалната политика.
(7) Заседанията на Надзорния съвет са редовни, ако на тях са присъствали две трети от членовете му. Решенията се вземат, ако за



15
тях са гласували повече от половината от общия брой на членовете на Надзорния съвет.
(2) Директорът на фонда участва в заседанията на надзорния съвет със съвещателен глас.”
Чл. 14. Надзорният съвет:
1 .утвърждава основните насоки и плана за осигуряването със средства на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите";
2.осъществява контрол върху дейността на управителя на фонда;
1. утвърждава годишния бюджет и приема отчета на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите";
2. приема правилник за дейността си и утвърждава правилника за дейността на фонда;
3. утвърждава списъка на банките, които обслужват Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите";
6.определя възнаграждението на управителя;
7. приема решения за отписване на несъбираеми вземания, след приключване на производството по ликвидация на работодател;
8. приема решения за придобиване на недвижими имоти от фонда срещу задължения на работодатели към този фонд;
9. приема решения за придобиване и разпореждане на и с имущество на фонда над размер, определен от правилника за организацията и дейността на фонда;
10. дава становища по проекти на нормативни актове, които имат отношение към работата на фонда.
Предложение на народните представители Валери Цеков. Хасан Адемов и Атанас Василев:
В чл. 14 се правят следните изменения и допълнения:
а) В т. 2 думата “управителя ” се заменя с “директора ”
б) Точка 2 се изменя така:
“3. утвърждава проекта на годишния бюджет и приема отчета за изпълнението на бюджета на фонда; ”
в) Точка 5 се заличава.
г) Точка 6 се изменя така:
“6. Прави предложение пред управителя на Националния осигурителен институт за назначаване и освобождаване на директора на фонда и определя неговото възнаграждение, което не може да бъде по- голямо от възнаграждението на ръководител на функционално направление в Националния осигурителен институт. ”
д) Точки 8 и 9 се заличават.
Комисията подкрепя предложението.

16
Предложение на Комисията за чл. 14. който става чл. 11:
“Чл. 11. Надзорният съвет:
1. утвърждава основните насоки и плана за осигуряването със средства на фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите”;
2. осъществява контрол върху дейността на директора на фонда;
3. утвърждава проекта на годишния бюджет и приема отчета за изпълнението на бюджета на фонда;
4. приема правилник за дейността си и утвърждава правилника за дейността на фонда;
5. утвърждава списъка на банките, които обслужват Фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите”, определени по реда на чл. 29 от Кодекса за социално осигуряване;
6. прави предложение пред управителя на Националния осигурителен институт за назначаване и освобождаване на директора на фонда и определя неговото възнаграждение;
7. приема решения за отписване на несъбираеми вземания, след приключване на производството по ликвидация на работодател.”
Чл.15 (1) Управителят на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" се избира от Надзорния съвет по предложение на национално представените организации на работодателите.
(2) Управителят действа от името на фонда, организира и ръководи дейността му и го представлява пред всички физически и юридически лица в страната и чужбина.
(3) Управителят:
1 .осъществява оперативното ръководство на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите";
2.внася за утвърждаване в Надзорния съвет:
а) проект на бюджета по Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите;
б) отчет за изпълнението на бюджета по Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите";
в) проект на правилник за устройството и дейността на фонда;
г) списъка на банките, които ще обслужват Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите".
Предложение на народните представители Валери Цеков. Хасан Адемов и Атанас Василев:
Член 15 се изменя така:
“Чл. 15. (1) Директорът на фонда се назначава за срок 4 години.
(2) Директорът може да бъде освободен и преди изтичане на срока, за който е назначен, по предложение на Надзорния съвет на фонда.



17
(2) Директорът:
1. осъществява оперативното ръководство на фонда;
2. внася за утвърждаване в Надзорния съвет:
а) проект на бюджета на фонда;
б) отчет за изпълнението на бюджета на фонда;
в) проект на правилник за организацията и дейността на фонда.
3. предлага на Надзорния съвет отписване на несъбираеми вземания след приключване на производството по несъстоятелност на работодател.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на Комисията за окончателен текст на чл. 15, който става чл. 12:
“Чл. 12. (1) Директорът на фонда се назначава за срок 4 години.
(2) Директорът може да бъде освободен и преди изтичане на срока, за който е назначен, по предложение на Надзорния съвет на фонда.
(3) Директорът:
1.осъществява оперативното ръководство и се разпорежда със средствата на фонда;
2. внася за утвърждаване в Надзорния съвет:
а) проекта на бюджета на фонда;
б) отчета за изпълнението на бюджета на фонда;
в) проекта на правилник за организацията и дейността на фонда;
г) списъка на банките, които ще обслужват фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите”, определени по реда на чл. 29 от Кодекса за социално осигуряване.
3. предлага на Надзорния съвет отписване на несъбираеми вземания след приключване на производството по несъстоятелност на работодател.
Предложение на народните представители Валери Цеков. Хасан Адемов и Атанас Василев:
Създава се чл. 15а:
“Чл. 15а. Административното, техническото, счетоводното, правното и информационното обслужване на фонда се осигурява от Националния осигурителен институт. ”
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на Комисията за чл. 15а. който става чл. 13:
“Чл. 13. Административното, техническото, счетоводното, правното и информационно обслужване на фонда се извършва и финансира от Националния осигурителен институт.”

18

Раздел III

Вид и размер на вноските
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на Раздел III.
Чл.16 (1)Гарантиране на вземанията на работниците и служителите се осъществява с месечни парични вноски, чийто размер се определя със Закона за държавния бюджет.
(2) Вноските във Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" са изцяло за сметка на работодателите.
(3) Размерът на вноските във фонда е до 0,5 процента от фактически начислените средства за брутни трудови възнаграждения на работещите по трудово правоотношение.
(4) Размерът на вноските във фонда се конкретизира ежегодно от Надзорния съвет по предложение на управителя, в зависимост от финансовите ресурси на фонда, след консултации с министъра на финансите и се утвърждава със Закона за държавния бюджет.
Предложение на народните представители Валери Цеков. Хасан Адемов и Атанас Василев:
Член 16 се изменя така:
“Чл. 16. (1) Работодателите са длъжни да внасят задължителните месечни вноски във фонда за работещите при тях по трудово правоотношение работници или служители, с изключение на лицата по чл. 5, т.1-3, докато те притежават съответното качество.
(2) Работодателите са длъжни да декларират еднократно пред териториалното поделение на Националния осигурителен институт поименно работниците и служителите, притежаващи качества по чл. 5, т. 1-3 при сключване на трудовия договор с тях или към момента на възникване или промяна на съответното качество.
(3) Вноските във фонда се дължат върху изплатените брутни трудови възнаграждения, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, и са изцяло за сметка на работодателите.
(4) Вноската за фонда е част от вноската за сметка на работодателя за фонд “Безработица ” и се определя ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, но не може да бъде повече от 0,5 на сто от възнаграждението по ал. 3.
(5) Вноската за фонда се внася като неразделна част от вноската за сметка на работодателя за фонд “Безработица” по реда, определен в Кодекса за социално осигуряване. Ежемесечно, до 20-то число на следващия месец, Националният осигурителен институт превежда по сметката на фонда събраните и декларирани през съответния месец

19
вноски за фонда.
(6) Вноските във фонда се признават за разход за дейността за целите на данъчното облагане. ”
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на Комисията за чл. 16, който става чл. 20:
Чл. 20.(1) Работодателите са длъжни да внасят задължителните месечни вноски във фонда за работещите при тях по трудово правоотношение работници или служители, с изключение на лицата по чл. 7, т. 1-3, докато те притежават съответното качество.
(2) Работодателите са длъжни да декларират еднократно пред териториалното поделение на Националния осигурителен институт поименно работниците и служителите, притежаващи качества по чл. 7, т. 1-3 при сключване на трудовия договор с тях или към момента на възникване или промяна на съответното качество.
(3) Вноските във фонда се дължат върху изплатените брутни трудови възнаграждения, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване и са изцяло за сметка на работодателите.
(4) Вноската за фонда е за сметка на работодателя и се определя ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, но не може да бъде повече от 0,5 на сто от възнаграждението по ал. 3.
(5) Вноската за фонда се внася в отделни сметки в банките, определени по реда на чл. 29 от Кодекса за социално осигуряване.
(6) Вноските във фонда се признават за разход за дейността за целите на данъчното облагане.”
Чл.17 (1) Вносител във Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" е работодател - физическо лице, юридическо лице или негово поделение, който по силата на нормативен акт може да бъде обявен в несъстоятелност.
(2) Работодателят по ал.1 внася вноски за работници и служители наети по трудово правоотношение.
(3) Работодателят внася вноските във Фонд за гарантирани вземания на работниците с отделно платежно нареждане за всеки месец по сметката на фонда.
(4) Вноските във Фонд за гарантирани вземания на работниците се внасят едновременно с изплащането на трудовото възнаграждение.
(5) Вноските на работодателите във Фонд за гарантирани вземания на работниците се признават за разход за дейността по Закона за корпоративното подоходно облагане.

20
Предложение на народните представители Валери Цеков, Хасан Адемов и Атанас Василев:
Член 17 се изменя така:
“Чл. 17. (1) Контролът по внасянето на вноските във фонда и изплащането на гарантираните вземания се осъществява от контролните органи на Националния осигурителен институт.
(2) Дължимите, но не внесени вноски се събират по реда на чл. 110 от Кодекса за социално осигуряване.
(2) Разпорежданията за събиране на не внесените вноски се издават от длъжностното лице в съответното поделение на Националния осигурителен институт, на което е възложено ръководството и контрола по приходите и разходите на държавното обществено осигуряване. Разпорежданията подлежат на обжалване по реда на чл.117-119 от Кодекса за социално осигуряване.
(4) Вземанията на фонда за невнесени вноски се събират с лихвата по чл.113 от Кодекса за социално осигуряване.
(5) Принудителното събиране на невнесените вноски се извършва по реда на Данъчния процесуален кодекс.
(6) Неоснователно внесените вноски във фонда могат да бъдат поискани в 3-годишен давностен срок от датата, на която са внесени. ”
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение на Комисията за чл. 17. който става чл. 21:
“Чл. 21. (1) Контролът по внасянето на вноските във фонда и изплащането на гарантираните вземания се осъществява от контролните органи на Националния осигурителен институт.
(2) Дължимите, но невнесени вноски се събират по реда на чл. 110 от Кодекса за социално осигуряване.
(3) Разпорежданията за събиране на невнесените вноски се издават от длъжностното лице в съответното поделение на Националния осигурителен институт, на което е възложено ръководството и контрола по приходите и разходите на държавното обществено осигуряване. Разпорежданията подлежат на обжалване по реда на чл. 117-119 от Кодекса за социално осигуряване.
(4) Вземанията на фонда за невнесени вноски се събират с лихвата по чл. 113 от Кодекса за социално осигуряване.
(5) Принудителното събиране на невнесените вноски се извършва по реда на Данъчния процесуален кодекс.
(6) Неоснователно внесените вноски във фонда могат да бъдат поискани в 3-годишен срок от датата, на която са внесени.”

21
Глава трета
РАЗМЕР НА ГАРАНТИРАНИТЕ ВЗЕМАНИЯ
Комисията подкрепя наименованието на Глава трета.
Чл.18 (1)Размерът на гарантираните вземания не може да надхвърля брутното трудово възнаграждение на лицето, за последните три месеца определено по трудов договор, сключен най-малко шест месеца преди датата на влязло в сила решение за откриване на производство по несъстоятелност.
(2)Размерът на обезщетението по чл.5, ал.2 се равнява на сумата на неизплатените брутни трудови възнаграждения, но за не повече от 3 месеца.
Предложение на народните представители Валери Цеков, Хасан Адемов и Атанас Василев:
Член 18 се изменя така:
“Чл. 18. Гарантираните вземания на работниците и служителите по чл. 3, ал.1, т. 1 са в размер на:
1. начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения за последните три календарни месеца, предхождащи месеца, в който е обнародвано решението по чл. 1, но месечно не повече от двукратния размер на минималната работна заплата, установена за страната към датата на обнародване на решението;
2. начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, но не повече от една минимална работна заплата, установена за страната към датата на обнародване на решението по чл. 7, ако към тази дата работникът или служителят се е намирал в трудово правоотношение със същия работодател по-малко от три месеца. ”
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение на народния представител Росица Тошкова:
Член 18 се изменя така:
"Чл.18. Гарантираните вземания на работниците и служителите по чл.2, т.1 са в размер на:
1. Трудовите възнаграждения и обезщетения, начислени, но неизплатени за последните три месеца преди датата на обнародване на решението по чл.5, но месечно не повече от двукратния размер на минималната работна заплата установена за страната към датата на обнародване на решението по чл.5;
2. начислени, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, но не повече от една минимална работна заплата установена за страната към датата на обнародване на решенията по чл.5, ако към тази дата работникът или служителят се е намирал в

22
трудово правоотношение със същия работодател по- малко от три месеца. ”
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение на Комисията за чл. 18. който става чл. 22:
“Чл. 22. (1) Гарантираните вземания на работниците и служителите по чл. 4, ал. 1, т. 1 са в размер на:
1. начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения за последните три календарни месеца, предхождащи месеца, в който е обнародвано решението по чл. 6, но месечно не повече от определения за тези случаи максимален размер на гарантираните вземания, ако работникът или служителят е бил в трудово правоотношение със същия работодател не по-малко от три месеца.
2. начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, но не повече от една минимална работна заплата, установена за страната към датата на обнародване на решението по чл. 6, ако към тази дата работникът или служителят е бил в трудово правоотношение със същия работодател по-малко от три месеца.
(2) Максималният размер на гарантираните вземания по ал. 1, т. 1 се определя ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване и не може да бъде по-малък от две и половина минимални работни заплати, установени за страната към датата на обнародване на решението.”
Чл. 19. За лице, чието трудово правоотношение е възникнало най- малко шест месеца преди датата на влязло в сила решение за откриване на производство по несъстоятелност и е прекратено през тримесечния период, предхождащ датата на влязло в сила решение за откриване на производство по несъстоятелност, размерът на гарантираните вземания включва брутното трудово възнаграждение за отработеното време през този период и обезщетение за един месец.
Предложение на народните представители Волеви Цеков. Хасан Адемов и Атанас Василев:
Член 19 се изменя така:
‘‘Чл. 19. (1) Гарантираното вземане на работниците и
служителите по чл. 3, ал.1, т. 2 е в размер на трудовите възнаграждения и парични обезщетения, начислени, но неизплатени през последните три календарни месеца преди датата на прекратяване на трудовото правоотношение, но месечно не повече от двукратния размер на минималната работна заплата, установена за страната към тази дата, ако са се намирали в трудово правоотношение не по-малко от три месеца.

23
(2) Когато вземанията на работниците ши служителите по чл.3, ал.1, т.2 са само за начислени, но неизплатени парични обезщетения за сметка на работодателя, дължими по силата на нормативен акт ти колективен трудов договор, гарантираното вземане е в размер на неизплатените обезщетения, но не повече от шест-кратния размер на минималната работна заплата, установена за страната към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, ако са се намирали в трудово правоотношение повече от 3 месеца.
(3) Когато работникът или служителят по чл.3, ал.1, т.2 се е намирал в трудово правоотношение със същия работодател по-малко от три месеца, гарантираното вземане е в размер на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, но не повече от една минимална работна заплата, установена за страната към датата на обнародване на решението по чл. 7. ”
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение на народния представител Росица Тошкова:
Член 19 се изменя така:
“Чл.19.(1)Гарантираните вземания по чл.5 се изплащат след приспадане и внасяне на дължимите осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване и здравното осигуряване.
(2)Осигурителните вноски се изчисляват върху минималния осигурителен доход за съответната професия на работника и служителя, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. ”
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение на народния представител Росица Тошкова:
В чл. 19, в ал.1 и в ал.3 да се добавят думите “ако е бил в трудово правоотношение със същия работодател не по-малко от три месеца. ”
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение на Комисията за чл. 19, който става чл. 23:
“Чл. 23. (1) Гарантираните вземания на работниците и
служителите по чл. 4, ал. 1, т. 2 са в размер на трудовите възнаграждения и паричните обезщетения, начислени, но неизплатени през последните три календарни месеца преди датата на прекратяване на трудовото правоотношение, но месечно не повече от определения за тези случаи максимален размер на гарантираните вземания, ако са били в трудово правоотношение със същия работодател не по- малко от три месеца.
(2) Максималният размер на гарантираните вземания по ал.1 се

24
определя ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване и не може да бъде по- малък от две и половина минимални работни заплати, установени за страната към датата на обнародване на решението по чл. 6.
(3) Когато вземанията на работниците или служителите по чл.4, ал.1, т.2 са само за начислени, но неизплатени парични обезщетения за сметка на работодателя, дължими по силата на нормативен акт или колективен трудов договор, гарантираното вземане е в размер на неизплатените обезщетения, но не повече от четирикратния размер на минималната работна заплата, установена за страната към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, ако са били в трудово правоотношение със същия работодател повече от три месеца.
(4) Когато работникът или служителят по чл.4, ал.1, т.2 е бил в трудово правоотношение със същия работодател по- малко от три месеца, гарантираното вземане е в размер на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения или парични обезщетения, но не повече от една минимална работна заплата, установена за страната към датата на обнародване на решението по чл. 6.”
Предложение на народните представители Валери Цеков, Хасан Лдемов и Атанас Василев:
Създава се чл. 19а:
“Чл. 19а. (1) Едновременно с изплащането на гарантираните вземания по чл. 4, т.1, в съответните сметки на Националния осигурителен институт се внасят и дължимите осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, допълнително задължително пенсионно осигуряване и здравно осигуряване.
(2) Осигурителните вноски се изчисляват върху минималния осигурителен доход за съответната професия на работника или служителя, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, но върху не повече от размера на гарантираните вземания по чл.22 и 23.
(3) Осигурителните вноски се разпределят между фонда и работника или служителя в съотношението по чл. 6, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване. ”
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на Комисията за чл. 19а, който става чл. 24:
“Чл. 24. (1) Едновременно с изплащането на гарантираните вземания по чл. 3, т. 1. в съответните сметки на Националния осигурителен институт се внасят и дължимите осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване и здравното осигуряване.

25
(2) Осигурителните вноски се изчисляват върху размера на гарантираните вземания по чл. 22 и чл. 23 за трудово възнаграждение.
(3) Осигурителните вноски се разпределят между фонда и работника или служителя в съотношението по чл. 6, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване.”
Глава Четвърта
ПРОЦЕДУРА ПО ИЗПЛАЩАНЕ НА ГАРАНТИРАНИТЕ ВЗЕМАНИЯ
Комисията подкрепя наименованието на Глава четвърта.
Чл.20(1)След датата на влязло в сила решение за откриване на производство по несъстоятелност на работодателя, правоимащия подава до ръководителя на предприятието молба по образец, съгласно приложение № I в срок до петнадесет дни от датата на влязло в сила решение за откриване на производство по несъстоятелност. В молбата правоимащия декларира своето желание да се възползва от правото си на гарантиран вземания от заработено и начислено, но неизплатено парично трудово възнаграждение.
(2)Изплащането на обезщетението по чл.5, ал.2 се извършва при спазване на процедурата по ал.1, след като министърът на труда и социалната политика издаде заповед по своя инициатива, по инициатива на синдикалната организация в предприятието или на работодателя и след проведени с Надзорния съвет на Фонда.
Предложение на народните представители Валери Цеков. Хасан Адемов и Атанас Василев:
Член 20 се изменя така:
“Чл. 20. Гарантираните вземания по този закон се отпускат въз основа на молба-декларация по образец, подадена от работника или служителя до териториалното поделение на Националния осигурителен институт по седалището на работодателя в 30-дневен срок от датата на обнародване на решението по чл. 7. ”
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на Комисията за чл. 20. който става чл. 25:
“Чл. 25. Гарантираните вземания по този закон се отпускат въз основа на молба-декларация по образец, подадена от работника или служителя до териториалното поделение на Националния осигурителен институт по седалището на работодателя в 30-дневен срок от датата на обнародване на решението по чл. 6.”

26
Предложение на народните представители Валери Цеков, Хасан Адемов и Атанас Василев:
Създава се нов чл. 20а:
“Чл. 20а. (1) Гарантираното вземане се изплаща въз основа на издадено разпореждане от директора на фонда.
(2) Разпореждането по ал. 1 се изпраща в 3-дневен срок на териториалното поделение на Националния осигурителен институт и на правоимащото лице.
(3) Когато не са налице условията по този закон, директорът на фонда отказва изплащането на гарантираното вземане с разпореждане, което се изпраща в 3-дневен срок на лицето.
(4) Разпореждането по ал. 3 може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред окръжния съд по седалището на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Жалбата се подава чрез директора на фонда, който в 7-дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда.
(5) Решенията на Окръжния съд подлежат на касационно обжалване по реда на Закона за Върховния административен съд.
(6) Производството по дела за възстановяване на изплатени гарантирани вземания на работници и служители от фонда е безплатно. ”
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение на Комисията за чл. 20а. който става чл. 26:
“Чл. 26. (1) Гарантираното вземане се изплаща на правоимащия работник или служител въз основа на издадено разпореждане от директора на фонда.
(2) Разпореждането по ал. 1 се изпраща в тридневен срок на териториалното поделение на Националния осигурителен институт и на правоимащия работник или служител.
(3) Когато не са налице условията по този закон, директорът на фонда отказва изплащането на гарантираното вземане с разпореждане, което се изпраща в тридневен срок на работника или служителя.
(4) Разпореждането по ал. 1 или по ал. 3 се обжалва по реда на Закона за административното производство в 14-дневен срок от получаването му пред окръжния съд по седалището на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Жалбата се подава от работника или служителя чрез директора на фонда, който в седемдневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда.
(5) Решенията на окръжния съд подлежат на касационно обжалване по реда на Закона за Върховния административен съд.
(6) Жалбата против разпореждането по ал. 1 или по ал.З се разглежда от съответния окръжен съд в двумесечен срок от нейното постъпване и от Върховния административен съд - в едномесечен срок от постъпването й.



27
(2) Производството по дела за възстановяването на изплатени гарантирани вземания на работници или служители от фонда е безплатно.”
Чл.21. В предприятието се завежда регистър на подадените молби, които се вписват под номер и дата на тяхното постъпване, като се издава регистрационен номер за приемането им.
Предложение на наводните представители Валери Цеков, Хасан Адемов и Атанас Василев:
Член 21 се изменя така:
“Чл. 21. Териториалните поделения на Националния осигурителен институт изплащат гарантираните вземания в 7-дневен срок от получаване на разпореждането на директора на фонда и превеждане на сумите от фонда. ”
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на Комисията за чл. 21, който става чл. 27:
“Чл. 27. Териториалните поделения на Националния осигурителен институт изплащат гарантираните вземания в 7-дневен срок от получаване на разпореждането на директора на фонда и превеждане на сумите от фонда.”
Чл.22 (1) В срок до десет дни от изтичането на срока по чл.20, ръководството на предприятието следва да изготви обобщена справка, която включва:
1 .списък на лицата подали молба и изразили желанието си да получат гарантираните вземания от заработени, но неизплатени парични трудови възнаграждения;
2.данните, които ще съдържат издаваните на правоимащите лица индивидуални справки.
(2) На видни и достъпни места в района на предприятието се поставят заверени копия от справката по ал. 1.
(3) Правоимащите лица могат да подават възражения до ръководството на предприятието за оспорване на данните от справката по ал.1 в срок до пет работни дни от нейното обявяване.
(4) В срок до пет работни дни от изтичане на срока по ал., в предприятието се съставя окончателна обобщена справка, заверена от ръководството на предприятието, на хартиен и на магнитен носител, която се изпраща на директора на фонда. Заверено копие от справката се съхранява в архива на предприятието.


28

Предложение от народния представител Хасан Адемов и Атанас Василев:
Чл. 22 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на Комисията:
Член 22 отпада.
Чл. 23 (1) Ръководството на предприятието в срок от десет работни дни от изтичане на срока по чл.22, ал.4 изготвя и предоставя на правоимащите лица, включени в обобщената справка, индивидуална справка, в която се нанасят данните за правоимащия, размера на гарантираните взамания, удръжките за данъци и личните осигурителни вноски върху тях.
(2)При загубване или унищожаване на справката по ал.1 от правоимащото лице, неин дубликат се издава в срок до седем дни от датата на подаване на молба за дубликат.
Предложение на народните представители Валери Цеков, Хасан Адемов и Атанас Василев:
Член 22 се заличава.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на Комисията:
Член 23 отпада.
Чл.24 (1) Окончателната обобщена справка се утвърждава от управителя на фонда и се изпраща в бюрото по труда, по местонахождение на предприятието/обявено в несътоятелност.
(2) Изплащането на гарантираните вземания с извършва от бюрата по труда веднага след привеждане на сумите от фонда.
Предложение на народните представители Валери Цеков, Хасан Адемов и Атанас Василев:
Член 24 се заличава.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на Комисията;
Член 24 отпада.
Чл.25 (1) Средствата, преведени за изплащане на гарантирани вземания на работниците и служителите, могат да бъдат предмет на

29
разпореждане единствено на правоимащите лица.
(2) От размера на гарантираните вземания се удържат само сумите предвидени в данъчни и социално осигурителни закони.
(3) Дължимите от работниците и служителите суми но данъчните и социалните закони се превеждат от фонда на определените с нормативен акт институции.
Предложение на народните представители Валери Цеков, Хасан Адемов и Атанас Василев:
Член 25 се заличава.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на Комисията:
Член 25 отпада.
Чл.26. Споровете, свързани с отказ за изплащане на гарантирани вземания от фонда, се уреждат от съда.
Предложение на народните представители Валери Цеков. Хасан Адемов и Атанас Василев:
Член 26 се заличава.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на Комисията:
Член 26 отпада.
Чл.27 (1) В резултат на изплащането на гарантирани вземания на работниците и служителите със средства на фонда, в негова полза възниква право на иск срещу работодателя или масата на несъстоятелността за възстановяване на изплатените средства.
(2) Във връзка с възстановяването на изплатени гарантирани вземания на работници и служители, вземанията на фонда ще се ползват със същата правна защита, предвидена в Търговския закон за вземания за трудови възнаграждения.
Предложение на народните представители Валери Цеков, Хасан Адемов и Атанас Василев:
В чл. 27 се създава ал. 3:
“(3) В производството за несъстоятелност, във връзка с изплатените гарантирани вземания на работници и служители, фондът се представлява от управителя на Националния осигурителен институт. ”
Комисията подкрепя предложението.

30
Предложение на Комисията за чл. 27. който става чл. 28;
“Чл.28 (1) В резултат на изплащането на гарантирани вземания на работниците и служителите със средства на фонда, в негова полза възниква право на иск срещу работодателя или масата на несъстоятелността за възстановяване на изплатените средства.
(2) Във връзка с възстановяването на изплатени гарантирани вземания на работници и служители, вземанията на фонда ще се ползват със същата правна защита, предвидена в Търговския закон за вземания за трудови възнаграждения.
(3) В производството за несъстоятелност, във връзка с изплатените гарантирани вземания на работници и служители, фондът се представлява от управителя на Националния осигурителен институт.”
Предложение на народните представители Валери Цеков. Хасан Адемов и Атанас Василев:
Създава се чл. 27а:
“Чл.27а. Редът за отпускането и изплащането на гарантираните вземания се уреждат с акт на Министерския съвет. ”
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение на народния представител Росица Тошкова:
Да се създаде чл. 27а със следното съдържание:
“Чл. 27а. Редът и начинът за информиране на работниците и служителите, както и за отпускането и изплащането на гарантираните вземания, се уреждат с наредба на Министерския съвет. ”
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на Комисията за чл. 27а. който става чл. 29:
“Чл. 29. Редът и начинът за информиране на работниците и служителите, както и за отпускането и изплащането на гарантираните вземания, се уреждат с наредба на Министерския съвет.”
Чл. 28. Частта от вземанията от заработено и начислено, но неизплатено парично трудово възнаграждение над гарантираните вземания, се претендира като необезпечено вземане в рамките на производството по несъстоятелност.
Предложение на народния представител Росица Тошкова:
Член 28 се изменя така:
Чл.28.Частта от начисленото, но неизплатено трудово възнаграждение, която не е гарантирана от Фонда, остава дължима за работника и служителя като вземане, което се претендира в рамките на

31
производството по несъстоятелност по Търговския закон. ”
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение на Комисията за чл. 28, който става чл. 30:
“Чл. 30. Частта от начисленото, но неизплатено трудово възнаграждение, която не е гарантирана от фонда, остава дължима за работника или служителя и може да се предяви в производството по несъстоятелност. ”
Предложение на наводните представители Валери Цеков. Хасан Адемов и Атанас Василев:
Създава се глава пета “Административнонаказателна отговорност ” с чл. 29 и чл.30.
“Глава пета
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ
Чл. 29. Работодател ши длъжностно лице на работодател, което не изпълни задълженията си по този закон се наказва с глоба в размер от 20 до 250 лева.
Чл. 30. (1) Нарушенията по чл.31 се установяват с актове, съставени от контролните органи на Националния осигурителен институт.
(2) Наказателните постановления се издават от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт ши от упълномощено от него длъжностно лице.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания. ”
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение на Комисията:
Създава се глава пета “Административнонаказателна отговорност” с чл. 31 и чл. 32:
“Глава пета
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ
“Чл. 31. Работодател или длъжностно лице, което не изпълни задълженията си по този закон или нормативните актове по прилагането му, се наказва с глоба в размер от 20 до 250 лв.
Чл. 32. (1) Нарушенията по чл. 31 се установяват с актове, съставени от контролните органи на Националния осигурителен институт.

32
(2) Наказателните постановления се издават от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт или от упълномощено от него длъжностно лице.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания."
Допълнителна разпоредба
§ 1. По смисъла на този закон:
1. "Работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, което самостоятелно наема работници и служители по трудово правоотношение, с изключение на ведомства, финансирани от държавния бюджет;
2. "Брутно трудово възнаграждение" включва: основното трудово възнаграждение и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, определени с индивидуалния трудов договор, доколкото друго не е предвидено в Кодекса на труда и Колективния трудов договор;
3. "Предприятие" е всяко място - предприятие, учреждение, организация, кооперация, заведение, обект и други подобни, където се полага наемен труд;
4. "Ръководство на предприятието" е ръководителят на предприятието, неговите заместници, синдиците, ликвидаторите и техните заместници, на които с възложено ръководството на трудовия процес, включително и в поделение на предприятието, както и колективните изборни органи за управление (стопански съвет, управителен съвет, изпълнително бюро, оперативно бюро и др. под.).
5. "Временно финансово затруднение" по смисъла на чл.5 ал.2 е налице при конкретни икономически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, водещи до невъзможност за редовно заплащане на брутното трудово възнаграждение на работника и служителя.
Предложение на народните представители Валери Цеков. Хасан Адемов и Атанас Василев:
§ I от Допълнителната разпоредба се заличава.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на Комисията:
Наименованието “Допълнителна разпоредба” и §1 отпадат.

33
Преходни и заключителни разпоредби
§1. Създаденият с този закон фонд не гарантира вземанията на работниците и служителите, възникнали преди влизането на закона в сила.
Предложение на народните представители Валери Цеков, Хасан Адемов и Атанас Василев:
В § 1 от преходните и заключителни разпоредби думите “преди влизане на закона в сила” се заменят с “преди 1.01.2005 г. ”
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение на Комисията за §1:
“§ 1. Фонд "Гарантирани вземания на работниците и
служителите" не гарантира вземанията на работниците и служителите, възникнали преди 1 януари 2005 г.”
Предложение на народния представител Росица Тошкова:
Създава се нов параграф 1а със следното съдържание:
“§1а. Член 245 от Кодекса на труда се изменя така:
“Чл.245.(1)При добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя ежемесечно се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер на 80 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по- малко от минималната работна заплата за страната.
(2) Разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно със законната лихва.
(3) В случаите, когато работодателят забави изплащането на цялото трудово възнаграждение или на част от него в срок от три месеца от деня, в който то е станало изискуемо, неизплатеното трудово възнаграждение се дължи с лихва на основния лихвен процент плюс 20 пункта. ”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Комисията:
Създава се § 1а, който става §2:
“§2. В срок до 1 януари 2005 г. Министерският съвет приема наредбата по чл. 29.”
§ 2. Производството по дела за възстановяване на изплатени гарантирани вземания на работници и служители от фонда е безплатно.
Комисията подкрепя текста на §2, който става ал.7 на чл. 26.

34
Предложение на народните представители Валери Цеков, Хасан Адемов и Атанас Василев:
§ 2 от преходните и заключителни разпоредби се изменя така:
“§ 2. (1) Член 20 влиза в сила от 1 март 2004 г.
(2) Разпоредбите на глава трета и четвърта влизат в сила от 1 януари 2005 г.
Предложението е оттеглено от вносителите.
Предложение на Комисията:
Създава се нов §16, който става §3:
“§4. Разпоредбите на Глава трета “Размер на гарантираните вземания” (чл. 20, чл. 22- 24), Глава четвърта “Процедура по изплащане на гарантираните вземания (чл. 25- чл. 30 включително) влизат в сила от 1 януари 2005 г.”
§ 3. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет. Комисията подкрепя текста на вносителя за §3, който става §4.
Приложение № 1 към чл.20
До
Управителя
(Изпълнителния директор) на (наименование на предприятието)
гарантирани вземания, моля, да ми бъде издадена официална справка за дължимите заработени трудови възнаграждения и полагащите се гарантирани вземания.
Заявявам, че съм запознат (а) с разпоредбите на закона и няма да търся впоследствие същите вземания по друг ред.