ДОКЛАД

ОТНОСНО: Указ № 305 на Президента на Република България, постъпил на 11.08.2003 за връщане за ново обсъждане на Закона за трансплантация на органи,
тъкани и клетки, приет от Народното събрание на 30 юли 2003г.

---

ДОКЛАД

ОТНОСНО: Указ № 305 на Президента на Република България, постъпил на
11.08.2003 за връщане за ново обсъждане на Закона за трансплантация на органи,
тъкани и клетки, приет от Народното събрание на 30 юли 2003 г.
На свое заседание проведено на 10 септември 2003 година Комисията по
здравеопазване обсъди Указ № 305 на Президента на Република България, постъпил на
11.08.2003 за връщане за ново обсъждане на Закона за трансплантация на органи,
тъкани и клетки, приет от Народното събрание на 30 юли 2003г.
В заседанието взеха участие министърът на здравеопазването г-н Славчо Богоев,
заместник - министърът на здравеопазването д-р Любомир Куманов , председателят на
управителният съвет на НЗОК - г-н Кирил Ананиев, директорът на НЗОК - д-р
Димитър Петров, национални специалисти по трансплантология.
Председателят на Комисията докладва указа и мотивите, с които Президентът на
Република България оспорва Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки.
От Комисията бяха изискани становища от Министерство на здравеопазването и
НЗОК, които бяха представени от Министърът на здравеопазването и Директорът на
НЗОК.
В хода на дискусията бяха изказани различни мнения както в подкрепа на
принципа за информираното съгласие при донорство на органи, тъкани и клетки, така и
в подкрепа на информираното несъгласие. Депутатите се обединиха около
становището, че преди всичко е необходимо законово да бъде регламентиран въпросът
с изразяването на волята на гражданите и материята, третираща трансплантацията като
цяло. Във връзка с това бе и изразено мнение, че подкрепеният на второ четене от
Народното събрание Закон за трансплантация на органи, тъкани и клетки действително
ще реши практическите проблеми при извършването на трансплантационни процедури
в страната, както и участието й в международният обмен на тъкани, органи и клетки.
В резултат на проведеното обсъждане Комисията по здравеопазване изразява
следното становище по изложените от Президента мотиви:
1. Президентът счита, че законът не урежда изчерпателно материята - предмет на
регулирането, според изискването на чл.3 от Закона за нормативните актове и
възразява, че при 44 основни разпоредби са предвидени 14 делегации на
Министерски съвет, на Министъра на здравеопазването и др. Основавайки се на
световната и европейска законодателни практики Комисията по здравеопазване
счита, че материята за трансплантация не може да се уреди само и основно в закон,
тъй като е променлива откъм медицински критерии, тя не е стабилна и постоянна,
което представлява критерий за уредба със закон. Оттук произтича и нуждата от
подзаконова нормативна уредба.
1

2. Президентът намира, че възприетата в чл. 19, чл20 и чл.21 от Закона смесена
система на даване на съгласие за трансплантация на органи, тъкани и клетки ще
затрудни практическата дейност по спасяването на здравето или дори живота на
много граждани и едва ли ще стимулира даването на съгласие за вземане на органи,
тъкани и клетки. Комисията по здравеопазване не споделя това разбиране и счита,
че текстовете на чл.19, 20 и 21 от ЗТОТК обхващат всички хипотези, известни в
световната законодателна практика: съгласие, несъгласие и мнение на близките на
донора. В приетите от Народното събрание текстове са предвидени всички
възможности за изразяване волята на потенциалния донор, като не се нарушават
правата на българските граждани за изразяване на тяхната правно валидна воля и се
създава законодателна уредба за развитието на практическа дейност по
осъществяването на трансплантации на органи, тъкани и клетки .
3. Президентът счита, че предвиденото в чл.21, ал.1 от ЗТОТК изискване реда за
даване на съгласие от роднини е неподходящо да бъде уредено в подзаконов
нормативен акт. Комисията не споделя тези съображения и счита, че изброяването
на степента на родство, ред за изразяване на воля от тях е казуистично и не следва
да се урежда в закон. В допълнение законодателят предвижда, че практиката може
да наложи честа промяна, пред вид новата смесена система на съгласие, което също
е аргумент в полза на подзаконовата уредба.
4. Президентът намира за несполучливо уредена и в противоречие със Закона за
лицата и семействата материя в чл.32, т. 1,относно даване на съгласие от реципиента
за присаждане на органи, тъкани и клетки. Комисията счита, че в така приетия от
Народно събрание текст на чл.32, т. 1, уреждащ даване на съгласие от реципиента за
присаждане на органи, тъкани и клетки, се визират двата основни случая: лица,
които изразяват лично своята воля (пълнолетни лица) и лица, които изразяват
правно валидна воля чрез своите законни представители (малолетни и
непълнолетни лица, както и лица, поставени под пълно или ограничено
запрещение). Законодателят е използвал понятието ”законен представител“ в
обобщен смисъл, който препраща към реда за даване на съгласие, предвиден в
Закона за лицата и семейството.
5. По чл.39, ал.3 Комисията счита, че мотивите на Президента са несъстоятелни, тъй
като текстът се отнася само до публичния регистър, а той не съдържа лични данни.
Служебният регистър съдържа такива, но законът предвижда те да бъдат служебна
тайна.
6. Комисията счита, че приетият от Народното събрание чл.17 от ЗТОТК е логичен.
Предложеното от Президента изискване да бъдат разписани конкретни финансови
анагажименти на НЗОК за дейности по трансплантация на органи, тъкани и клетки
ще противоречи на чл.45, ал.1 от Закона за здравното осигуряване. В чл. 45, ал. 1 от
330 се изброяват видовете медицински дейности, за които НЗОК заплаща частично
или напълно и за които се предвиждат средства в ежегодния Закон за бюджета на
НЗОК.
В резултата на проведеното обсъждане и гласуване с 11 гласа“за” и 6 гласа
“против” Комисията по здравеопазване отхвърли възраженията на Президента, с

който се връща за ново обсъждане Закона за трансплантация на органи, тъкани и
клетки, приет от Народното събрание на 30 юли 2003г.
Комисията по здравеопазване предлага на Народното събрание да приеме
повторно Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки.
10 септември 2003 г.