Доклад
Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване № 454-01-88, внесен от Лъчезар Тошев на 01.10.2004г.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното
осигуряване, № 454-01-91, внесен от Недялко Калъчев на 6.10.2004г,;
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното
осигуряване, № 402-01-55, внесен от Мининстерски съвет на 15.10.2004г.

---

Доклад
Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване № 454-01-88, внесен от Лъчезар Тошев на 01.10.2004г.


Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното
осигуряване, № 454-01-91, внесен от Недялко Калъчев на 6.10.2004г,;
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното
осигуряване, № 402-01-55, внесен от Мининстерски съвет на 15.10.2004г.
На свое редовно заседание, проведено на 20 октомври 2004г., Комисията по здравеопазване разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 454-01-88, внесен от ЛъчезарТошев на 1.20.2004г.,Законпроект за изменение и допълнение на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 454-01-91, внесен от Недялко Калъчев на 6.10.2004г. и Законопроект за изменение и допълнение на закона за здравното осигуряване, № 402-01-55, внесен от Мининстерски съвет на 15.10.2004г.
В обсъждането взеха участие: г-н Славчо Богоев - министър на здравеопазването,
г-н Йордан Христосков - управител на НОИ, д-р Иван Букарев - директор на
НЗОК, д-р Андрей Кехайов - председател на БЛС, представители на
Министерството на финансите и на Министерството на труда и социалната политика.
На вниманието на народните представители бяха предоставени становища на горе визираните институции.
Законопроектите бяха представени от техните вносители.
Законопроектът, внесен от н. п. Лъчезар Тошев, съдържащ предложение здравноосигурителните задължения на свещенослужителите, извън обхвата на чл.40, т. 7 от 330, да са за сметка на Републиканския бюджет, не срещна подкрепата на членовете на Комисията по здравеопазване. Изказано беше мнение, че не е ясна формулировката на предложеното изключение, а именно “свещенослужителите”. Уточнено беше, че съгласно разпоредбите на чл. 40 на Закона за здравното осигуряване всички служители от Българската православна църква и другите, признати по нормативно установения ред вероизповедания се считат за здравно осигурени - ако работят по трудов договор, те се осигуряват по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от 330, а ако нямат трудов договор, но съгласно обичаите на съответното вероизповедание получават възнаграждение за дейността си, се осигуряват съгласно чл. 40, ал. 1, т. 7 от 330, а именно от централното ръководство на съответното вероизповедание. Съгласно Закона за вероизповеданията религиозните институции са със статут на юридически лица с нестопанска цел и не попадат в обхвата на публичния сектор. Отпускането на субсидия от Републиканския бюджет за покриването на здравносигурителните вноски на свещенослужителите от тези вероизповедания, ще заложи една несправедлива привилегия за тази група граждани.
Относно Законопроектите внесени от н. п. Недялко Калъчев и Министерски съвет, беше изразено мнение, че двата законопроекта предлагат аналогични промени.



Законопроектът на Министерски съвет обхваща по-прецизно и диференцирано проблемните групи здравноосигуряващи се граждани. Народните представители се обединиха около становището, че би било по-удачно този законопроект да залегне като основен при изработването на общия изменителен Закон за здравното осигуряване.
Въпреки предложените през изминалата година неколкократни изменения на Закона за здравното осигуряване за разсрочено изплащане на здравноосигурителните задължения, целящи запазване здравноосигурителните права на българските граждани, не бяха постигнати задоволителни резултати и голяма част от тях загубиха достъпа си до здравноосигурителната система. Не се постигна и по-голяма събираемост на здравноосигурителните вноски.
С предложените промени се запазва основния принцип на здравносигурителната система за задължително участие при набирането на вноските за всеки български гражданин. Те целят не освобождаването на групи български граждани от здравноосигурителните им задължения, а създаването на реални практически предпоставки по-широк кръг лица да изпълнят законовите си задължения и да участват в системата на здравното осигуряване, както и да се повиши събираемостта на здравноосигурителните вноски. Така ще се гарантират и конституционните права на българските граждани на достъп до медицинска помощ.
Заложеният в действащия Закон за здравното осигуряване механизъм за отпадане от системата при три невнесени вноски от началото на действие на здравноосигурителната система в България, се оказва доста рестриктивен и практически трудно изпълним, предвид постоянното нарастване на този период. В замяна на този регламент се предлага загуба на осигурителни права да настъпва след невнасяне на три вноски през последните 15 месеца. Предвижда се и лицата, които имат пропуски в здравносигурителния си статус не по своя вина да не губят здравноосигурителните си права и да не се налага да заплащат оказваната им помощ. Съществени проблеми се преодоляват и с предоставянето на възможност на българските граждани, които живеят извън пределите на страната за по-дълъг период, по собстевно желание да преустановяват здравноосигурителните си задължения, респ. права, както и възможност да ги възстановяват при определени условия. Това е един справедлив подход и предвид факта, че българските граждани, дългосрочно пребиваващи в чужбина, се осигуряват и в държавата на местопребиваването им.
Съществен социален ефект ще има разширяването на кръга граждани, чиито здравноосигурителни задължения ще се поемат от дирекциите “Социално подпомагане” в съответствие със Закона за социално подпомагане, като ще се поемат задълженията на лицата, отговарящи на условията за целево енергийно подпомагане. Това е един обективен подход, при който се оценят не само доходите на гражданите, но и имотното състояние, семейно положение, възраст, здравословно състояние, трудова заетост.
За да се избегнат възникналите практически проблеми след изтичането на последното разсрочване на срока за предприемане на действия за погасяване на задълженията, се предвижда след еднократно внасяне на три здравноосигурителни вноски до края на месец януари 2005г., длъжниците да запазват правата си до края на 2005г., в който срок се задължават да погасят задълженията си.
Изказани бяха мнения, че предложеният подход не е справедлив и поставя в неравнопоставено отношение добросъвестните платци към здравноосигурителната система. Уточнено беше, че всички дължими суми ще бъдат съответно олихвени, което ще компенсира забавянето при издължаването и ще е вид санкция към нередовните платци.




След проведената дискусията, народните представители се обединиха около становището, че предложените промени представят по-добра практическа възможност на голяма част български граждани да запазят принадлежността си към здравноосигурителната система.
След задълбочена дискусия и последващо гласуване, членовете на Комисията по здравеопазване взеха следното
РЕШЕНИЕ:
Без гласове “ЗА”, 6 гласа “ПРОТИВ” и 5 гласа “ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ” предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 454-01-88, внесен от Лъчезар Тошев на 1.10.2004г.;
С 9 гласа “ЗА”, 2 гласа “ПРОТИВ” и 2 гласа “ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ” предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 454-01-91, внесен от Недялко Калъчев на 6.10.2004г.;
С 9 гласа “ЗА”, 3 гласа “ПРОТИВ” и 1 глас “ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ” предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 402-01-55, внесен от Мининстерски съвет на 15.10.2004г.
26.10.2004г.