Доклад на Комисията по околната среда и водите
за второ гласуване
ОТНОСНО: Законопроект за биологичното разнообразие, № 154-01-85, внесен от Джевдет Чакъров и група народни представители на 14.12.2001 г.

---

Доклад на Комисията по околната среда и водите

НА КОМИСИЯТА ПО ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ

за второ гласуване
ОТНОСНО: Законопроект за биологичното разнообразие, № 154-01-85, внесен от Джевдет Чакъров и група народни представители на 14.12.2001 г.
ЗАКОН
ЗА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на закона.

Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на глава
първа.
Чл. 1. (1) Този закон урежда отношенията между държавата, общините, юридическите и физически лица по опазването и устойчивото ползване на биологичното разнообразие в Република България.
(2) Биологично разнообразие е многообразието на всички живи организми във всички форми на тяхната естествена организация, техните съобщества и местообитания, на екосистемите и процесите, които протичат в тях.
(3) Биологично разнообразие е неразделна част от националното богатство и опазването му е приоритет за държавните й общинските органи и гражданите.
Предложение на доц. Борислав Великов и група народни представители:
В чл. 1, ал. 3 след думата “приоритет ” се добавя “и задължение ”.
Комисията подкрепя предложението.
Предложения на н.п. Николай Чуканов:
1. Чл. 1, ал. 1 се изменя така:
“(1) Този закон урежда отношенията между държавата, общините и лицата - юридически и физически, в областта на опазването и ползването на биологичното разнообразие в Република България. ”
2. Чл. 1, ал. 2 се изменя така:
“Биологично разнообразие е разнообразието на гените, дивите и културните животински и растителни видове, екосистемите и ландшафтите. ”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на н.п. Ваня Цветкова:
Член 1, ал. 1 се изменя така:
“Чл. 1. (1) Този закон урежда отношенията, които се отнасят за опазването и използването на биологичното разнообразие в Република България и възникват между държавата, общините и юридическите и физическите лица. ”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 1:
Чл. 1. (1) Този закон урежда отношенията между държавата, общините, юридическите и физическите лица по опазването и устойчивото ползване на биологичното разнообразие в Република България.
(2) Биологичното разнообразие е многообразието на всички живи организми във всички форми на тяхната естествена организация, техните съобщества и местообитания, на екосистемите и процесите, които протичат в тях.
(3) Биологичното разнообразие е неразделна част от националното богатство и опазването му е приоритет и задължение за държавните и общинските органи и гражданите.
Чл. 2. Този закон цели:
1. опазването на представителни за Република България и за Европа типове природни местообитания и местообитания на застрашени, редки и ендемични растителни и животински видове в рамките на Национална екологична мрежа;
2. опазването на защитените растителни и животински видове от флората и фауната на Република България, както и на тези които са обект на ползване и търговия;
3. опазването на генетичните ресурси и разнообразието на растителни и животински видове извън естествената им среда;
4. регулиране на въвеждането на неместни и повторното въвеждане на
местни растителни и животински видове в природата;
5. регулиране на търговията с екземпляри от застрашени видове от дивата флора и фауна;
6. опазването на вековни и забележителни дървета.
Предложение на н.п. Николай Чуканов:
Член 2 се изменя така:
“Чл. 2. (1) Целта на закона е:
1. запазването на многообразието, количеството и площите на природните местообитания на местната флора и фауна;
2. запазването на многообразието, броя и ареалите на местните растителни и животински видове, форми, сортове и породи;
3. запазването на генетичните ресурси и генетичната чистота на местните диви и доместицирани растения и животни;
4. запазването на многообразието на ландшафтите.
(2) Целта на закона се постига чрез:
1. създаване на Национална екологична мрежа;
2. регулиране на търговията с растителни и животински видове, форми, сортове и породи;
3. регулиране на използването на чуждоземни растителни и животински видове, форми, сортове и породи;
4. регулиране на човешката намеса в ландшафта и съставните му елементи (нова);
5. запазване на вековните и забележителните дървета.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на н.п. Ваня Цветкова:
Чл. 2 се изменя така:
“Чл. 2. (1) Законът цели:
1. съхраняване на представителните за Република България и Европа типове природни местообитания и местообитанията на местните защитени, ендемични, редки и застрашени растителни и животински видове;
2. съхраняване на местното разнообразие от растителни и животински видове в природни и културни условия;
3. съхраняване на генетичните ресурси на местната флора и фауна;
4. съхраняване на разнообразието от ландшафти в страната.
(2) Стратегическите мерки за постигане целите на закона са:
1. изграждане на национална екологична мрежа;
2. регулиране на търговията с растения, животни и генетичен материал;
3. регулиране въвеждането на неместни растителни и животински видове в природната и антропогенната среда;
4. опазване на вековните и забележителни дървета;
5. мерки за предотвратяване на неблагоприятните въздействия върху околната ландшафта.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 2.
Глава втора
НАЦИОНАЛНА ЕКОЛОГИЧНА МРЕЖА
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на глава втора.
Раздел I
Общи положения
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на раздел I на глава втора.
Чл. 3. (1) Държавата изгражда Национална екологична мрежа, включваща:
1. защитени зони, в които могат да участват защитени територии;
2. защитени територии, които не попадат в защитените зони;
3. буферни зони около защитени територии.
(2) В Националната екологична мрежа, приоритетно се включват КОРИНЕ места, Рамсарски места и орнитологично важни места.
Предложение на н.п. Николай Чуканов:
Чл. 3, ал. 1 се изменя така:
“Чл. 3. (1) Държавата изгражда национална екологична мрежа, която включва:
1. защитени територии с европейско и национално значение с буферните им зони. Тези територии се определят съгласно Закона за защитените територии;
2. зони със значение за опазването на екосистемите, местообитанията, видовете и ландшафтите с буферните им зони. Тези зони се определят съгласно раздел II на глава втора, а буферните им зони - съгл. чл. 20 на този закон;
3. екологични коридори, предназначени за свързване на другите елементи от националната екологична мрежа, както и за свързване на местообитания с фрагментирана териториална структура с цел да се гарантира разпространението и мигрирането на видовете. Екологичните коридори са със или без буферни зони. Те се определят съгласно чл. 20 (нов) на този закон.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на н.п. Ваня Цветкова:
Чл. 3, ал. 1 се изменя така:
“Чл. 3. (1) Държавата изгражда национална екологична мрежа със следните елементи:
1. ядра (друго възможно наименование: биоцентрове), обхващащи защитени територии със световно и европейско значение;
2. защитени територии, както и незащитени територии с ценни екосистеми, местообитания, видово разнообразие и ландшафти на национално и регионално равнище
3. екологични коридори, представляващи естествени връзки между останалите елементи на националната екологична мрежа.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 3.
Чл. 4. Националната екологична мрежа цели:
1. дългосрочното опазване на биологичното, геологичното и ландшафтното разнообразие;
2. осигуряването на достатъчни по площ и качество места за размножаване, хранене и почивка, включително при миграция, линеене и зимуване на дивите животни;
3. създаването на условия за генетичен обмен между разделени популации и видове;
4. участието на Република България в европейските екологични мрежи.
Предложение на доц. Борислав Великов и група народни представители:
В чл. 4, т. 4 след думата “европейските ” се добавя “и световните
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на Наим Наим и група народни представители:
В чл. 4 се създава т. 5:
“5. ограничаване на негативно антропогенно въздействие върху защитени територии. ”
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 4:
Чл. 4. Националната екологична мрежа цели:
1. дългосрочното опазване на биологичното, геологичното и ландшафтното разнообразие;
2. осигуряването на достатъчни по площ и качество места за размножаване, хранене и почивка, включително при миграция, линеене и зимуване на дивите животни;
3. създаването на условия за генетичен обмен между разделени популации и видове;
4. участието на Република България в европейските и световните екологични мрежи;
5. ограничаване на негативното антропогенно въздействие върху защитени територии.
Предложение на н.п. Ваня Цветкова:
Създава се нов раздел II:
“Раздел II
Същност, обявяване и промени на ядрата”
Чл. 5. Ядрата на националната екологична мрежа осигуряват съхраняването на екосистеми, местообитания, растителни и животински съобщества и ландшафти със световно и европейско значение. ”
Комисията не подкрепя предложението.
Раздел II
Същност на защитените зони Предложение на н.п. Ваня Цветкова:
Раздел II и раздел III се обединяват в един раздел III. Същност, обявяване и промени на териториите по чл. 3, ал. 1, т. 2.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за наименование на раздел II на глава втора като предлага следната окончателна редакция:
Раздел II
Защитени зони
Чл. 5. Защитените зони по чл. 3, ал. 1, т. 1 са предназначени за опазване или възстановяване на благоприятното състояние на включените в тях природни местообитания, както и на видовете в техния естествен район на разпространение.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 5.
Чл. 6. (1) Зоните по чл. 3, т. 1 включват:
1. типове природни местообитания, посочени в Приложение No 1, които отговарят на някое от следните условия:
а) да са застрашени от изчезване в областта на тяхното естествено разпространение;
б) да имат малка област на естествено разпространение, вследствие на тяхното намаляване или въз основа на вече само по себе си ограничено находище;
в) да имат типичните особености на един или няколко от биогеографските региони: алпийски, континентален, средиземноморски, черноморски и степен;
2. Местобитания на посочените в Приложение No 2 растителни и животински видове, които отговарят на някое от следните условия:
а) да са застрашени от изчезване;
б) да са потенциално застрашени от изчезване;
в) да са редки;
г) да са ендемични.
д) да са видове, уязвими към промени в техните местообитания или поради периодичното си струпване в определени места по време на размножаване, зимуване или миграция;
е) да са други видове, изискващи особено внимание поради специфичния характер на техните местообитания.
(2) Природните местообитания по ал. 1, т. 1, буква “а” са приоритетни за опазване.
(3) Растителните и животински видове по ал. 1., т. 2, буква “а” са приоритетни за опазване на техните местообитания.
Предложение на доц. Борислав Великов и група народни представители: Чл. 6 се изменя така:
Чл. 6. (1) Защитени зони се обявяват за:
1. опазване на типовете природни местообитания, посочени в приложение
№1;
2. опазване на местообитания на видовете растения и животни (без птици), посочени в приложение № 2;
3. опазване на местообитания на видовете птици, посочени в приложение
№2;
4. опазване на територии, в които по време на размножаване, линеене, зимуване или миграция се струпват значителни количества птици, от видове извън тези посочени в приложение № 2.
(2) Застрашените от изчезване типове природни местообитания, включени в приложение № 1, са приоритетни за опазване.
(3) Застрашените от изчезване растителни и животински видове, включени в приложение № 2, са приоритетни за опазване.
Комисията подкрепя предложението, чийто текст става окончателна редакция на чл. 6.
Чл. 7. Териториите, включващи природни местообитания от Приложение No 1 към чл. 6, ал. 1, т. 1 и местообитания на видове от Приложение No 2 към чл. 6, ал. 1, т. 2, се подлагат на оценка по следните критерии:
1. за типовете природни местообитания:
а) степен на представителност на природния тип местообитание за съответната територия;
б) площ на територията, заета от природния тип местообитание в сравнение с общата площ, заета от същия тип природно местообитание в границите на страната;
в) степен на съхраненост на структурата и функциите на съответния тип природно местообитание и възможности за тяхното възстановяване;
г) обща оценка на територията за съхранението на съответния тип природно местообитание, въз основа на величината на критериите по т.1, букви “а”, “б” и “в”;
2. за местообитанията на видовете:
а) размер и плътност на популацията на вида, обитаваща територията, в
сравнение е размерите и плътността на популациите на същия вид в страната;
б) степен на съхраненост на характерните черти на местообитанието, които са от значение за съответния вид и възможности за тяхното възстановяване;
в) степен на изолираност на популацията, обитаваща територията по отношение на основния район на разпространение на вида;
г) обща оценка на територията за съхранение на съответния вид, въз основа на величината на критериите по т. 2, букви “а”, “б” и “в”.
Предложение на доц. Борислав Великов и група народни представители:
Чл. 7 се изменя така:
“Чл. 7. (1) Територии, включващи типове природни местообитания от Приложение No 1 към чл. 6, ал. 1, т. 1 се подлагат на оценка на базата на следните показатели:
1. степен на представеност на природния тип местообитание за съответната територия;
2. площ на територията, заета от природния тип местообитание в сравнение с общата площ, заета от същия тип природно местообитание в границите на страната;
3. степен на съхраненост на структурата и функциите на съответния тип природно местообитание и възможности за тяхното възстановяване;
4. обща оценка на значението на територията за съхранението на съответния тип природно местообитание, въз основа на величината на показателите по точки 1, 2 и 3.
(2) Територии, включващи местообитания на видовете от Приложение No 2 към чл. 6, ал. 1, т. 2, се подлагат на оценка на базата на следните показатели:
1. размер и плътност на популацията на вида, обитаваща територията, в сравнение с размерите и плътността на популациите на същия вид в страната;
2. степен на съхраненост на характерните черти на местообитанието, които са от значение за съответния вид и възможности за тяхното възстановяване;
3. степен на изолираност на популацията, обитаваща територията по отношение на основния район на разпространение на вида;
4. обща оценка на значението на територията за съхранение на съответния вид, въз основа на величината на показателите по точки 1, 2 и 3;
(3) Територии, включващи местообитания на видовете птици от Приложение No 2 към чл. 6, ал. 1, т. 3 и територии по чл. 6, ал. 1, т. 4 се подлагат на оценка на базата на следните показатели:
1. размер и/или плътност на популацията на вида по време на гнездене, зимуване или миграция в сравнение с размера и/или плътността на популацията на същия вид в Европа и страната;
2. степен на представеност на местообитанието от значение за вида в съответната територия;
3. обща оценка на значението на територията за съхранение на съответния вид, въз основа на величината на показателите по точки 1 и 2;
Комисията подкрепя предложението до принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 7:

Чл. 7. (1) Териториите, включващи типове природни местообитания от приложение No 1 се подлагат на оценка въз основа на следните показатели:
1. степен на представеност на природния тип местообитание за съответната територия;
2. площ на територията, заета от природния тип местообитание в сравнение с общата площ, заета от същия тип природно местообитание в границите на Република България;
3. степен на съхраненост на структурата и функциите на съответния тип природно местообитание и възможности за тяхното възстановяване;
4. обща оценка на значението на територията за съхранението на съответния тип природно местообитание, въз основа на величината на показателите по точки 1, 2 и 3.
(2) Териториите, включващи местообитания на видовете от приложение No 2 се подлагат на оценка въз основа на следните показатели:
1. размер и плътност на популацията на вида, обитаваща територията, в сравнение с размерите и плътността на популацията на същия вид в Република България;
2. степен на съхраненост на характерните черти на местообитанието, които са от значение за съответния вид и възможности за тяхното възстановяване;
3. степен на изолираност на популацията, обитаваща територията по отношение на основния район на разпространение на вида;
4. обща оценка на значението на територията за съхранение на съответния вид, въз основа на величината на показателите по точки 1, 2 и 3;
(3) Териториите, включващи местообитания на видовете птици от приложение No 2 и териториите по чл. 6, ал. 1, т. 4 се подлагат на оценка въз основа на следните показатели:
1. размер и/или плътност на популацията на вида по време на гнездене, зимуване или миграция в сравнение с размера и/или плътността на популацията на същия вид в Европа и в Република България ;
2. степен на представеност на местообитанието от значение за вида в съответната територия;
3. обща оценка на значението на територията за съхранение на съответния вид, въз основа на величината на показателите по точки 1 и 2.
Раздел III
Обявяване и промени в защитените зони
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на раздел III на глава втора.
Чл. 8. (1) Министерството на околната среда и водите осигурява проучването и изготвянето на документации за териториите по чл. 7, които съдържат:
1. наименование;
2. предназначение на обекта;
3. площно разпределение на горите, земите и водните площи;
4. попълнени стандартни форми с данни и оценки;
5. картен материал.
(2) Предложения за територии предмет на проучване по ал. 1 могат да правят и други държавни органи, научни и обществени организации.
Предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители:
В чл. 8 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 след думата “проучването” се добавя оценката”.
Комисията подкрепя предложението.
2. В ал. 1., т. 4 накрая се добавя “по чл. 7”.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 8:
Чл. 8. (1) Министерството на околната среда и водите осигурява проучването, оценката и изготвянето на документации за териториите по чл. 7, които съдържат:
1. наименование;
2. предназначение на обекта;
3. площно разпределение на горите, земите и водните площи;
4. попълнени стандартни форми с данни и оценки;
5. картен материал.
(2) Предложения за територии предмет на проучване по ал. 1, могат да правят и други държавни органи, научни и обществени организации.
Чл. 9. (1) След изготвянето на документацията по чл. 8, за териториите по отделни райони, Министерството на околната среда и водите обявява деня и мястото за провеждане на обществено обсъждане, чрез средства за масово осведомяване, но не по-късно от 30 дни преди датата на обсъждането.
(2) За обществените обсъждания по ал. 1 се канят представители на заинтересовани министерства и ведомства, съответните областни управители и общини, научни и академични институти, екологични и обществени организации.
(3) За становищата и предложенията от обществените обсъждания се водят протоколи, които се прилагат към документациите по чл. 8.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 9:
Чл. 9. (1) След изготвянето на документацията по чл. 8, за териториите по отделни райони, Министерството на околната среда и водите обявява деня и мястото за провеждане на обществено обсъждане чрез средства за масово осведомяване, но не по-късно от 30 дни преди датата на обсъждането.
(2) За обществените обсъждания по ал. 1 се канят представители на заинтересованите министерства и ведомства, на съответните областни
администрации и общини, научни и академични институти, екологични и обществени организации.
(3) За становищата и предложенията от обществените обсъждания се водят протоколи, които се прилагат към документациите по чл. 8.
Чл. 10. (1) В срок до 6 месеца след приключване на обществените обсъждания по чл. 9, Министерството на околната среда и водите изготвя проект на списък за защитени зони, който заедно с документациите и протоколите от обществените обсъждания се внасят за разглеждане на заседание на Националния съвет по чл. 116.
(2) Националният съвет предлага на министърът на околната среда и водите:
1. да внесе списъка в Министерския съвет за приемане;
2. да внесе списъка в Министерския съвет за приемане след съответни корекции.
(3) В срок до 6 месеца от заседанието на Националния съвет, министърът на околната среда и водите внася списъка по ал. 1 в Министерския съвет.
(4) Решението на Министерския съвет и списъка се обнародват в “Държавен вестник”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 10:
Чл. 10. (1) В срок до шест месеца след приключване на обществените обсъждания по чл. 9, Министерството на околната среда и водите изготвя проект на списък за защитени зони, който заедно с документациите и протоколите от обществените обсъждания се внасят за разглеждане на заседание на Националния съвет по биологичното разнообразие.
(2) Националният съвет по биологичното разнообразие предлага на министъра на околната среда и водите да внесе списъка в Министерския съвет за приемане.
(3) В срок до шест месеца от заседанието на Националния съвет по биологичното разнообразие, министърът на околната среда и водите внася списъка по ал. 1 в Министерския съвет.
(4) Решението на Министерския съвет и списъка се обнародват в “Държавен вестник”.
Чл. 11. (1) За защитени зони се обявяват територии, включени в списъка по чл. 10, ал. 4.
(2) Обявяването на защитените зони и промените в тях се извършват от министъра на околната среда и водите.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 11.
Чл. 12. (1) Министърът на околната среда и водите издава заповед за обявяване на съответната защитена зона.
(2) В заповедта по ал. 1 се посочват:
1. основанието за нейното издаване;
2. наименованието и местоположението на защитената зона;
3. предназначението на защитената зона;
4. общата площ и описание на горите, земите и водните площи, включени в защитената зона.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 12.
Чл. 13. Обявяването на защитената зона не променя собствеността върху земите, горите и водните площи в тях.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 13.
Чл. 14. За защитените територии, попадащи в границите на защитени зони, се прилага Закона за защитените територии.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 14.
Чл. 15. За паметниците на културата, попадащи в границите на защитени зони, се прилага Закона за паметниците на културата и музеите.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 15.
Чл. 16. (1) Промените в защитените зони са:
1. увеличение на площта;
2. намаление на площта;
3. заличаване;
(2) За промените по ал. 1, се прилагат чл. 9 и 10.
(3) За промените по ал. 1 министърът на околната среда и водите издава заповед.
(4) Обявяване на нови защитени зони се извършва по реда на чл. 9, 10, 11
и 12.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 16.
Чл. 17. Заповедите по чл. 12, ал.1 и чл. 16, ал. 3 се обнародват в “Държавен вестник”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 17.
Чл. 18. За обявените защитени зони и промените в тях Министерството на околната среда и водите и регионалните инспекции по околната среда и водите водят регистри.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 18.
Чл. 19. Когато съществува опасност от увреждане на територии от списъка по чл. 10, ал. 4 преди да са обявени за защитени зони, министърът на околната среда и водите може със заповед, обнародвана в “Държавен вестник”, да забрани или ограничи отделни действия в тях за срок до две години, с изключение на обектите, предоставени за отбраната и въоръжените сили.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 19.
Предложения на н.п. Николай Чуканов:
1. Създава се нов раздел IV към глава втора:
“Раздел IV
Екологични коридори
Чл. 20. (1) Екологичните коридори се определят въз основа на елементи на ландшафта, като :
1. макро- и микро-релефни форми;
2. влажни зони — естествени и изкуствени водни течения и басейни и бреговете им, включително и дюни, водни тераси и крайводна растителност, естествени блата, езера, преовлажнени ливади и др.
3. полски синори, овощни и зеленчукови градини, полезащитни и други растителни пояси, пасища, крайселищни лесопаркове, зелени клинове, озеленени зони за отдих и др.
4. гори и горски култури, включително и издънкови и закелавели, храсталачни масиви и др.
(2) Екологичните коридори се определят и обявяват по процедурата за буферните зони, посочена в чл. 21 от този закон (чл. 20 от проектозакона). ”
2. Раздели IV и V на глава втора се променят съответно на V и VI.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на н.п. Ваня Цветкова:
Създава се нов раздел IV. Екологични коридори
Чл. 20. (въз основа на чл. 30 от проектозакона) (1) За връзка между останалите части от националната екологична мрежа се обособяват екологични коридори, които имат линейна или дисперсна форма (със или без буферни зони).
(2) Основа за обособяване на екологичните коридори са елементите на ландшафта: релеф, водни течения и басейни и други влажни зони с прилежащата им растителност, гори с естествен и антропогенен произход, крайселищни
зелени зони, земеделски земи с присъщата им растителност, включително и ливади, пасища и др. ”
Комисията не подкрепя предложението.
Раздел IV
Буферни зони
Предложение на н.п. Ваня Цветкова:
Раздел IV да стане раздел V
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на раздел IV на глава втора.
Чл. 20. (1) Около резерватите, поддържаните резерватии и влажните зони, които са защитени територии, обявени по реда на Закона за защитените територии и непопадащи в национални и природни паркове и защитени зони, се обявяват буферни зони.
(2) Буферните зони са предназначени да ограничават антропогенното въздействие върху защитените територии по ал. 1.
Предложение на доц. Борислав Великов и група народни представители:
В чл. 20, ал. 1 думите “и природни” и “и защитени зони” отпадат.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 20:
Чл. 20. (1) За буферни се обявяват зони около резерватите, поддържаните резервати и влажните зони, които са защитени територии, обявени по реда на Закона за защитените територии и непопадащи в националните паркове.
(2) Буферните зони са предназначени да ограничават антропогенното въздействие върху защитените територии по ал. 1.
Чл. 21. Регионалните инспекции по околната среда и водите подготвят документация за обявяване на буферна зоната, включваща:
1. описание на земите, горите и водните площи, попадащи в буферната
зона;
2. карта на защитената територия и предлаганата буферна зона около
нея;
3. предложение за режима на буферната зона. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.21.
Чл. 22. (1) Директорите на Регионалните инспекции по околната среда и водите назначават комисия с представители на заинтересованите териториални органи на изпълнителната власт, общините, неправителствени организации и собствениците на земи, гори и водни площи.
(2) Комисията по ал. 1 изготвя протокол с предложение до министъра на околната среда и водите за границите и режимите на буферната зона.
(3) В случаите, когато буферните зони се обявяват едновременно със защитените територии, се следват процедурите, предвидени в ЗЗТ.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 22:
Чл. 22. (1) Директорите на регионалните инспекции по околната среда и водите назначават комисия с представители на заинтересованите териториални органи на изпълнителната власт, общините, неправителствени организации и собствениците на земи, гори и водни площи.
(2) Комисията по ал. 1 изготвя протокол с предложение до министъра на околната среда и водите за границите и режимите на буферната зона.
(3) В случаите, когато буферните зони се обявяват едновременно със защитените територии, се прилагат процедурите, предвидени в Закона за защитените територии.
Чл. 23. (1) Протоколът по чл. 22, ал. 2 и коригираната при необходимост документация по чл. 21 се изпращат в Министерството на околната среда и водите.
(2) Министърът на околната среда и водите издава заповед за обявяване на буферната зона след съгласуване със заинтересованите ведомства.
(3) Със заповедта по ал. 2 се забраняват или ограничават отделни дейности или строителство, които биха повлияли неблагоприятно върху състоянието и предназначението на защитените територии.
(4) Заповедта по ал. 2 се обнародва в “Държавен вестник”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 23.
Чл. 24. Обявяването на буферни зони не води до промяна на собствеността на земите, горите и водните площи, включени в тях.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 24.
Чл. 25. (1) Промените в буферните зони са:
1. увеличение на площта;
2. намаление на площта;
3. промени в режима на дейностите;
4. заличаване в случай на заличаване на защитената територия, към която е обявена.
(2) Промените по ал.1 се извършват по реда на чл. 21, 22 и 23. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 25.
Чл. 26. За обявените буферни зони и промените в тях, Министерството на околната среда и водите и регионалните инспекции по околната среда и водите водят регистри.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 26.
Раздел V
Планове за управление и устройствени планове и проекти
Предложение на н.п. Ваня Цветкова:
Раздел V да се раздели на два отделни раздела:
Раздел VI. Планове за управление на елементите на националната екологична мрежа и на буферните зони
и
Раздел VII. Националната екологична мрежа в устройствените планове и проекти (запазват се чл. 31-34 вкл., евентуално с променена номерация)
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на раздел V на глава втора.
Чл. 27. Планове за управление се разработват за:
1. защитените зони по чл. 3, т. 1;
2. буферните зони по чл. 3, т. 3, като неразделна част от плановете за управление на съответните защитени територии.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 27:
Чл. 27. Планове за управление се разработват за:
1. защитените зони по чл. 3, ал. 1, т. 1;
2. буферните зони по чл. 3, ал. 1, т. 3, като неразделна част от плановете за управление на съответните защитени територии.
Чл. 28. Плановете за управление по чл. 27 се възлагат и утвърждават при условията и по реда на Глава четвърта, раздел II от Закона за защитените територии.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 28:
Чл. 28. Плановете за управление по чл. 27 се възлагат и утвърждават при условията и по реда на глава четвърта, раздел II от Закона за защитените територии в зависимост от категорията на защитената територия. За защитените зони, когато в тях не са включени защитени територии, се прилагат разпоредбите на чл. 58, 61 и 62 от Закона за защитените територии.
Чл. 29. (1) В плановете за управление по чл. 27 се предвиждат мерки, които целят предотвратяване на влошаването на условията в типовете природни местообитания и в местообитанията на видовете, както и на застрашаването и обезпокояването на видовете, за опазването на които са обявени съответните защитени зони.
(2) Мерките по ал. 1 включват:
1. забрана или ограничаване на дейности, противоречащи на изискванията за опазване на конкретните обекти - предмет на защита;
2. превантивни действия за избягване на предсказуеми неблагоприятни събития;
3. поддържащи, направляващи и регулиращи дейности;
4. възстановяване на природни местообитания и местообитания на видове или на популации на растителни и животински видове;
5. осъществяване на научни изследвания, образователна дейност и мониторинг;
(3) При определяне на мерките по ал. 2, при възможност се взимат предвид:
1. други интереси и изисквания на обществото, както и регионалните и местните особености, освен тези за опазване на биологичното разнообразие;
2. устойчивото ползване на възобновимите ресурси.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 29:
Чл. 29. (1) В плановете за управление по чл. 27 се предвиждат мерки, които целят предотвратяване на влошаването на условията в типовете природни местообитания и в местообитанията на видовете, както и на застрашаването и обезпокояването на видовете, за опазването на които са обявени съответните защитени зони.
(2) Мерките по ал. 1 включват:
1. забрана или ограничаване на дейности, противоречащи на изискванията за опазване на конкретните обекти - предмет на защита;
2. превантивни действия за избягване на предсказуеми неблагоприятни събития;
3. поддържащи, направляващи и регулиращи дейности;
4. възстановяване на природни местообитания и местообитания на видове или на популации на растителни и животински видове;
5. осъществяване на научни изследвания, образователна дейност и мониторинг.
(3) При определяне на мерките по ал. 2, при възможност се взимат предвид:
1 регионалните и местните особености, освен тези за опазване на биологичното разнообразие, както и изискванията на обществото;
2. устойчивото ползване на възобновимите ресурси.
Чл. 30. (1) Териториално-устройствените планове, устройствените проекти за горите и регионалните програми, разработвани по реда на други закони се съобразяват е мерките по чл. 29.
(2) За осигуряване на връзките между защитените зони, в плановете и проектите по ал. 1 се включват мерки и дейности за опазване на елементите на ландшафта, които въз основа на своята линейна и непрекъсната структура или свързваща функция са значими за миграцията, географското разпространение и генетичния обмен в растителните и животинските популации и видове.
(3) Основни елементи на ландшафта по ал. 2 са:
1. реки и техните брегове,
2. естествени блата, езера, преовлажнени ливади и други влажни зони;
3. пещери, скални венци и стени и дюни;
4. седловини и други естествени територии, свързващи отделни планински масиви;
5. полски синори, полезащитни пояси, ливади и пасища;
6. заливни речни тераси и крайречна растителност;
7. гори, разположени до 500 метра надморска височина.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 30:
Чл. 30. (1) Устройствените планове, устройствените проекти за горите и регионалните програми, разработвани по реда на други закони се съобразяват с мерките по чл. 29.
(2) За осигуряване на връзките между защитените зони, в плановете и проектите по ал. 1 се включват мерки и дейности за опазване на елементите на ландшафта, които въз основа на своята линейна и непрекъсната структура или свързваща функция са значими за миграцията, географското разпространение и генетичния обмен в растителните и животинските популации и видове.
(3) Основни елементи на ландшафта по ал. 2 са:
1. реки и техните брегове, и оводнени стари речни корита;
2. естествени блата, езера, преовлажнени ливади и други влажни зони;
3. пещери, скални венци и стени, и дюни;
4. седловини и други естествени територии, свързващи отделни планински масиви;
5. полски синори, полезащитни пояси, ливади и пасища;
6. заливни речни тераси и крайречна растителност;
7. гори, разположени до 500 метра надморска височина.
Чл. 31. Плановете и проектите по чл. 30, ал. 1 и тези, които не са непосредствено свързани с управлението на защитените зони или не са необходими за това, но които поотделно или във взаимодействие с други планове и проекти могат да окажат отрицателно въздействие върху защитените зони, се оценяват за съвместимостта им с определените цели в заповедите по чл. 12, ал.1, като:
1. в случаите, предвидени в Закона за опазване на околната среда (ЗООС), плановете и проектите се подлагат на Оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС);
2. извън случаите по т.1, по преценка на министъра на околната среда и водите, плановете и проектите се подлагат на външна експертиза, възложена от Министерството на околната среда и водите или на експертно служебно заключение.
Предложение на н.п. Евдокия Манева:
В чл. 31, т. 1 думите “оценка на въздействието върху околната среда” да се заменят с “екологична оценка
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 31:
Чл. 31. (1) Плановете и програмите по чл. 30, ал. 1 и инвестиционните предложения, които не са непосредствено свързани с управлението на защитените зони или не са необходими за това, но които поотделно или във взаимодействие с други планове и проекти могат да окажат значително отрицателно въздействие върху защитените зони, се оценяват за съвместимостта им с определените цели в заповедите по чл. 12, ал. 1. За плановете и програмите се извършва екологична оценка, а за инвестиционните предложения, включени в приложение № 1 и № 2 на Закона за опазване на околната среда - оценка на въздействието върху околната среда, по реда на същия закон.
(2) За инвестиционните предложения извън случаите по ал. 1 може да се извършва оценка на въздействието върху околната среда по ред, определен с наредба на Министерски съвет.
Чл. 32. (1) Плановете и проектите по чл. 30, ал. 1 се утвърждават по реда на съответните специални закони само след:
1. положително решение по ОВОС в случаите предвидени в ЗООС;
2. положително становище на Министерството на околната среда и водите за приемане на плана или проекта от съответните органи - извън случаите по т. 1.
(2) Решението и становището по ал. 1 се дава само когато се установи, че защитената зона няма да бъде увредена.
Предложение на н.п. Евдокия Манева:
1. В чл. 32, ал. 1, т. 1 думите “положително решение по ОВОС” да се заменят с “положително становище по екологичната оценка ”.
2. В чл. 32, ал. 2 началото на текста да се редактира: “Положително становище по ал. 1 може да бъде издадено само, когато се установи, че ...”
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 32:
Чл. 32. Положително становище по екологичната оценка за планове и програми и положително решение по оценка на въздействие върху околната среда за инвестиционни предложения се издават по реда на Закона за опазване на околната среда, само когато се установи, че защитената зона няма да бъде значително увредена.
Чл. 33. (1) Изключение от разпоредбата на чл. 32, ал. 2 се допуска само по причини от първостепенен обществен интерес и не е налице друго алтернативно решение.
(2) Ако съответната защитена зона включва приоритетен тип природно местообитание и/или местообитание на приоритетен вид, то за осъществяване на изключението по ал. 1, могат да бъдат валидни само съображения във връзка с човешкото здраве, обществената сигурност или благоприятни въздействия върху околната среда.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция иа чл. 33;
Чл. 33. (1) Изключение от разпоредбата на чл. 32 се допуска само по причини от първостепенен обществен интерес и когато не е налице друго алтернативно решение.
(2) Ако съответната защитена зона включва приоритетен тип природно местообитание и/или местообитание на приоритетен вид, то за осъществяване на изключението по ал. 1, могат да бъдат валидни само съображения във връзка с човешкото здраве, обществената сигурност или благоприятни въздействия върху околната среда.
Чл. 34. (1) В случаите по чл. 33, Министерството на околната среда и водите взима компенсиращи мерки за осигуряване на целостта на Националната екологична мрежа, независимо от фазата на реализация на плана или проекта.
(2) Мерките по ал. 1 се състоят в опазване или възстановяване на същия тип природно местообитание или местообитание на същия растителен или животински вид:
1. на друго място в увредената защитена зона;
2. в разширение на същата или разширение на друга защитена зона;
3. в нова защитена зона.
(3) Разходите по осъществяване на мерките по ал. 1 се поемат от инвеститора на плана или проекта .
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 34.
Глава трета
ОПАЗВАНЕ НА РАСТИТЕЛНИ И ЖИВОТИНСКИ ВИДОВЕ
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на глава трета.
Раздел I
Общи положения
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на раздел I на глава трета.
Чл. 35. Растителните и животинските видове от дивата флора и фауна на Република България се опазват в естествената им среда чрез:
1. съхраняване на техните местообитания в Националната екологична мрежа;
2. поставяне на видовете под режим на защита или на регулирано ползване;
3. поддържане или възстановяване на условията в местообитанията, съобразно екологичните изисквания на съответния вид;
4. разработване и прилагане на планове за действие за видове с различна степен на застрашеност;
5. повторно въвеждане в природата на изчезнали видове и попълване на популациите на редки и застрашени видове;
6. контрол и регулиране на неместни видове, които са или биха могли да бъдат въведени целенасочено или случайно в природата и застрашават местни видове.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 35.
Чл. 36. В допълнение към мерките по чл. 35 се прилагат и мерки за опазването на растителните и животинските видове от дивата флора и фауна извън естествената им среда чрез отглеждане на екземпляри и съхраняване на генетичен материал при контролирани от човека условия.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 36.
Раздел II
Защитени растителни и животински видове
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на раздел II на глава трета.
Чл. 37. За защитени на територията на цялата страна се обявяват дивите животински и растителни видове, посочени в приложение No 3.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 37.
Чл. 38. (1) За животинските видове от Приложение No 3 към чл. 37 се забранява:
1. всички форми на умишлено улавяне или убиване на екземпляри с каквито и да е уреди, средства и методи;
2. преследване и обезпокояване, особено през периодите на размножаване, отглеждане на малките, презимуване и миграция;
3. унищожаване или вземане на яйца, включително в случаите когато те са изоставени, разрушаване, увреждане или преместване на гнезда, увреждане или унищожаване на места за размножаване и почивка;
4. вземане на намерени мъртви екземпляри;
5. притежаване, пренасяне, превозване, изнасяне зад граница, търговия и предлагане за продажба или размяна на взети от природата екземпляри;
6. препариране, притежаване, излагане на публични места, пренасяне, превозване, изнасяне зад граница, търговия и предлагане за продажба или размяна на препарирани екземпляри.
(2) Забраните по ал. 1, т. 1, 2, 5 и 6 са валидни за всички жизнени стадии от развитието на животните.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 38:
Чл. 38. (1) За животинските видове от приложение No 3 се забраняват:
1. всички форми на умишлено улавяне или убиване на екземпляри с каквито и да е уреди, средства и методи;
2. преследване и обезпокояване, особено през периодите на размножаване, отглеждане на малките, презимуване и миграция;
3. унищожаване или вземане на яйца, включително в случаите, когато те са изоставени; разрушаване, увреждане или преместване на гнезда;
4. увреждане или унищожаване на места за размножаване, почивка и струпване по време на миграция;
5. вземане на намерени мъртви екземпляри;
6. притежаване, пренасяне, превозване, изнасяне зад граница, търговия и предлагане за продажба или размяна на взети от природата екземпляри;
7. препариране, притежаване, излагане на публични места, пренасяне, превозване, изнасяне зад граница, търговия и предлагане за продажба или размяна на препарирани екземпляри.
(2) Забраните по ал. 1, т. 1, 2, 6 и 7 са валидни за всички жизнени стадии от развитието на животните.
Чл. 39. (1) Лице, което е намерило ранен или мъртъв екземпляр, без умисъл е ранило или убило екземпляр от животински вид от приложение No 3 е длъжно, при спазване на разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 4, да уведоми за това най-близката регионална инспекция по околната среда и водите или държавно лесничейство.
(2) По преценка на регионалната инспекция по околната среда и водите или държавното лесничейство и в зависимост от състоянието на екземпляра последният се:
1. пуска на свобода в подходящ район;
2. изпраща за лечение или отглеждане в спасителен център или зоологическа градина;
3. предоставя на научно или учебно заведение или природонаучен музей за изследване или попълване на учебни сбирки.
4. оставя на мястото, където е намерен или убит.
(3) За разпореждането с екземпляра по ал. 2 се съставя протокол, който се изпраща в Министерството на околната среда и водите.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 39.
Чл. 40. (1) За растителните видове от приложение No 3 се забраняват:
1. бране, събиране, отрязване, изкореняване или друг начин на унищожаване на екземпляри в техните естествени области на разпространение;
2. притежаване, пренасяне, превозване, изнасяне зад граница, търговия и предлагане за продажба или размяна на взети от природата екземпляри.
(2) Забраните по ал. 1 са валидни за всички жизнени стадии от развитието на растенията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 40.
Раздел III
Регулирано ползване на растителни и животински видове
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на раздел III на глава трета.
Чл. 41. (1) Под режим на опазване и регулирано ползване от природата се поставят видовете диви животни и растения, посочени в приложение No 4.
(2) В зависимост от състоянието на популациите и биологичните изисквания на отделните видове от приложение No 4, режимите и условията за ползването им обхващат:
1. предписания за достъп до определени райони;
2. временна или местна забрана за ползване на вида или определени популации;
3. срокове, правила и методи за ползване;
4. въвеждане на разрешителен режим или определяне на квоти за ползване на екземпляри;
5. условия за покупка, продажба, притежаване, предлагане за продажба или транспортиране с цел продажба или изнасяне зад граница на екземпляри или части от тях;
6. условия за отглеждане и размножаване на животински и растителни видове при контролирани от човека условия.
(3) За видовете птици от приложение No 4 се забраняват:
1. ловуване и обезпокояване в сезона на размножаване и отглеждане на малките, както и по време на завръщане на мигриращите птици в местата на отглеждане на малките;
2. разрушаване, увреждане или преместване на гнезда;
3. унищожаване, както и събиране и задържане на яйца, включително в случаите, когато те са изоставени.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 41.
Чл. 42. (1) Режимите и условията по чл. 41, ал. 2, отнасящи се за риби и ловни видове от Приложение No 4 към чл. 41, ал. 1 се въвеждат със съвместни заповеди на министрите на земеделието и горите и околната среда и водите, които се обнародват в “Държавен вестник”.
(2) За останалите животински и растителни видове от Приложение No 4 към чл. 41, ал. 1, режимите и условията за опазване и ползване по чл. 41, ал. 2 се въвеждат със заповеди на министъра на околната среда и водите, които се обнародват в “Държавен вестник”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 42:
Чл. 42. (1) Режимите и условията по чл. 41, ал. 2, отнасящи се за риби и ловни видове от приложение No 4 се въвеждат със заповеди на министрите на земеделието и горите, и околната среда и водите, които се обнародват в “Държавен вестник”.
(2) За останалите животински и растителни видове от приложение No 4, режимите и условията за опазване и ползване по чл. 41, ал. 2 се въвеждат със заповеди на министъра на околната среда и водите, които се обнародват в “Държавен вестник”.
Чл. 43. Заповедите по чл. 42 се издават след обсъждане със заинтересовани централни ведомства, обществени организации и браншови организации на ползватели, а в случаите на регионална или местна забрана за ползване и със съответните областни управители и кметове на общини.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 43.
Раздел IV
Забранени методи, уреди и средства за улавяне и убиване
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на раздел IV на глава трета.
Чл. 44. (1) При улавяне или убиване на животни от видове от Приложение No 4 към чл. 41, ал. 1 се забранява използването на неселективните уреди, средства и методи, посочени в Приложение No 5 .
(2) Забраната по ал. 1 важи и за животинските видове от Приложение No 3 към чл. 37, в случаите на разрешено изключение по реда на чл. 49.
Предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители:
В чл. 44 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думата “животни” се заменя с “екземпляри”.
2. В ал. 2 след цифрата “37” се добавя “и за видовете птици по чл. 45 ”.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 44;
Чл. 44. (1) При улавяне или убиване на екземпляри от видове от приложение No 4 се забранява използването на неселективните уреди, средства и методи, посочени в приложение No 5 .
(2) Забраната по ал. 1 важи и за животинските видове от приложение No 3 и видовете птици по чл. 45, в случаите на разрешено изключение по реда на чл. 49.
Раздел V
Опазване на птици, срещащи се в диво състояние
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на раздел V на глава трета.
Чл. 45. Всички видове птици, извън тези по приложения No 3 и No 4, естествено срещащи се в диво състояние на територията на Република България подлежат на опазване и контрол, с оглед поддържане популациите им в благоприятно състояние.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 45.
Чл. 46. За птиците по чл. 45 се забраняват:
1. улавяне или убиване на екземпляри с каквито и да е уреди, средства и методи;
2. задържане на екземпляри;
3. разрушаване, увреждане или преместване на гнезда;
4. унищожаване, както и събиране и задържане на яйца, включително в случаите, когато те са изоставени;
5. обезпокояване, особено през периода на размножаване и отглеждане на малките.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 46.
Чл. 47. (1) За всички видове диви птици, извън тези по приложение No 3, се забранява задържането с цел търговия, транспорта с цел търговия, предлагането за продажба и продажбата на живи или умрели птици или каквито и да е различими части или продукти от такива птици.
(2) Алинея 1 не се отнася за видовете птици, посочени в приложение № 6, като дейностите по ал. 1 могат да се извършват само при доказване, че птиците са били законно убити, уловени или придобити по друг законен начин.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 47.
Раздел VI
Изключения
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на раздел VI на глава трета.
Чл. 48. (1) Изключения от забраните по чл. 38; чл. 40; чл. 41, ал. 3; чл. 44; чл. 46 и чл. 47, ал.1, се допускат само когато няма друго алтернативно решение и при условие, че популациите на засегнатия вид не са увредени в областта на естественото им разпространение и са в благоприятно състояние.
(2) Изключенията по ал. 1 се допускат в следните случаи:
1. за защита на видовете от дивата флора и фауна и за запазване на природните местообитания;
2. за предпазване от увреждане на селскостопански култури, добитък, гори, води, рибарници и други видове имоти;
3. в интерес на общественото здраве и безопасност, включително на въздушния транспорт или други причини от първостепенен обществен интерес;
4. за целите на научните изследвания и обучението, при въвеждане или повторно въвеждане на видове и на необходимата за тази цел селекция, включително и изкуственото размножаване на растения.
(3) В случаите по ал. 2, когато се засягат видове от Приложение No 3 към чл. 37, изключенията се допускат само за единични екземпляри.
Предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители:
В чл. 48, ал. 3 думата “единични ” се заменя е “ограничен брой ”.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на доц. Борислав Великов и група народни представители:
В чл. 48, ал. 2, т. 2 след думите “предпазване от ” се добавя “сериозно ”.
Комисията подкрепя предложението.
Предложения на н.п. Евдокия Манева:
1. В чл. 48, ал. 2 да се добави нова т. 5 със следното съдържание:
“5. за мониторинг на птиците и проучване на техните миграции, чрез улавянето им със специални орнитологични мрежи, опръстеняват и пускане в природата. ”
Комисията не подкрепя предложението.
2. В чл. 48, ал. 3 думата “единични ” се заменя с “ограничен брой
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 48:
Чл. 48. (1) Изключения от забраните по чл. 38; чл. 40; чл. 41, ал. 3; чл. 44; чл. 46 и чл. 47, ал.1, се допускат само когато няма друго алтернативно решение и при условие, че популациите на засегнатия вид не са увредени в областта на естественото им разпространение и са в благоприятно състояние.
(2) Изключенията по ал. 1 се допускат в следните случаи:
1. за защита на видовете от дивата флора и фауна и за запазване на природните местообитания;
2. за предпазване от сериозно увреждане на селскостопански култури, добитък, гори, води, рибарници и други видове имоти;
3. в интерес на общественото здраве и безопасност, включително на въздушния транспорт или други причини от първостепенен обществен интерес;
4. за целите на научните изследвания и обучението, при въвеждане или повторно въвеждане на видове и на необходимата за тази цел селекция, включително и изкуственото размножаване на растения.
(3) В случаите по ал. 2, когато се засягат видове от приложение No 3, изключенията се допускат само за ограничен брой екземпляри.
Чл. 49. (1) Изключенията по чл. 48 се допускат с писмено разрешение на:
1. министъра на околната среда и водите - за видовете от Приложение No 3 към чл. 37;
2. министъра на земеделието и горите - за рибите и ловните видове от Приложение No 4 към чл. 41, ал. 1, след съгласуване с министъра на околната среда и водите;
3. министъра на околната среда и водите - за останалите видове от Приложение No 4 към чл. 41, ал. 1 и за птиците по чл. 45.
(2) В разрешителното по ал. 1 се определят видовете, броя на екземплярите, времето и мястото, уредите, средствата и методите, начинът за разпореждане с екземпляра и други условия, при които се допуска изключението, както и органът или лицето, натоварено да осъществява контрола по спазването на условията.
Предложение на н.п. Наим Наим и група народни представители:
В чл. 49, ал. 1, т. 2 след думата “горите” се добавя “и началника на Националното управление по горите, съответно ”.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на н.п. Евдокия Манева:
В чл. 49, ал. 1, т. 1 в текста след “чл. 37” да се добави “и в случаите по чл. 48, ал. 2, т. 5 ”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 49:
Чл. 49. (1) Изключенията по чл. 48 се допускат с писмено разрешение на:
1. министъра на околната среда и водите - за видовете от приложение No 3;
2. министъра на земеделието и горите, и началника на Националното управление по горите, съответно - за рибите и ловните видове от приложение No 4, след съгласуване с министъра на околната среда и водите;
3. министъра на околната среда и водите - за останалите видове от приложение No 4 и за птиците по чл. 45.
(2) В разрешителното по ал. 1 се определят видовете, броя на екземплярите, времето и мястото, уредите, средствата и методите, начинът за разпореждане с екземпляра и други условия, при които се допуска изключението, както и органът или лицето, натоварено да осъществява контрола по спазването на условията.
Чл. 50. (1) Разрешително по чл. 49, ал. 1 не се изисква за изнасяне на екземпляри от видове по чл. 70.
(2) В случаите по ал. 1 се издава само разрешително за износ, по реда на глава четвърта на този закон.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 50.
Чл. 51. Редът и условията за издаване на разрешителните по чл. 49, ал. 1 се определят с наредба, утвърдена от министрите на околната среда и водите,
и на земеделието и горите.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 51.
Раздел VII
Планове за действие за видове
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за наименование на раздел VII на глава трета и предлага следната окончателна редакция;
Раздел VII
Планове за действие за растителни и животински видове
Чл. 52. Планове за действие за растителни и животински видове се разработват задължително, когато се установи, че:
1. видът е застрашен в международен мащаб и за опазването му са необходими мерки в цялата област на неговото естествено разпространение;
2. състоянието на популацията на вида в Република България или в отделни региони не е благоприятно;
3. въведен в природата неместен вид въздейства неблагоприятно върху условията на природните местообитания или върху състоянието на местни видове от дивата флора и фауна.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 52.
Чл. 53. При условията на чл. 52, с предимство се разработват планове за действие за:
1. приоритетни видове от приложение No 2;
2. защитени растителни и животински видове от приложение No 3;
3. видове - предмет на регулирано ползване от приложение No 4;
4. видове - предмет на повторно въвеждане в природата.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 53.
Чл. 54. Плановете за действие обхващат:
1. описание на биологичните особености и екологични изисквания на вида;
2. оценка на разпространението и състоянието на популациите на вида, както и на условията в неговите природни местообитания;
3. данни за заплахите и лимитиращите фактори;
4. възстановителни, поддържащи и други природозащитни мерки за вида, включително мерки за опазване извън естествената му среда, ако се налагат такива;
5. възстановителни или поддържащи мерки за местообитанията на вида - предмет на плана;
6. план за наблюдение и контрол върху изпълнението и ефекта от осъществените дейности;
7. бюджет и график за реализиране на дейностите.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 54:
Чл. 54. Плановете за действие обхващат:
1. описание на биологичните особености и екологични изисквания на вида;
2. оценка на разпространението и състоянието на популациите на вида, както и на условията в неговите природни местообитания;
3. данни за заплахите и лимитиращите фактори;
4. възстановителни, поддържащи и други природозащитни мерки за вида, включително мерки за опазване извън естествената му среда, ако се налагат такива;
5. възстановителни или поддържащи мерки за местообитанията на вида - предмет на плана;
6. мерки за наблюдение и контрол върху изпълнението и ефекта от осъществените дейности;
7. бюджет и график за реализиране на дейностите.
Чл. 55. (1) Изготвянето на планове за действие може да се възлага от:
1. министъра на околната среда и водите;
2. министъра на земеделието и горите или ръководителите на други заинтересовани държавни органи;
3. неправителствени организации.
(2) Органите и организациите по ал. 1, т. 2 и 3 съгласуват с Министерството на околната среда и водите заданията и проектите на плановете за действие.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 55.
Чл. 56. (1) Плановете за действие се внасят за разглеждане в Националния съвет по чл. 116.
(2) Плановете за действие се утвърждават от съответния компетентен орган по чл. 49, ал. 1. след положително решение на Националния съвет.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 56:
Чл. 56. (1) Плановете за действие се внасят за разглеждане в Националния съвет по биологичното разнообразие.
(2) Плановете за действие се утвърждават от съответния компетентен орган по чл. 49, ал. 1. след положително решение на Националния съвет по биологичното разнообразие.
Чл. 57. Редът и условията за разработване на планове за действие за видове се определят с наредба на министрите на околната среда и водите, и на земеделието и горите.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 57.
Раздел VIII
Опазване на растителни и животински видове извън естествената им среда
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на раздел VIII на глава трета.
Чл. 58. (1) Опазването на видовете извън естествената им среда включва:
1. отглеждане и размножаване на животни и растения при контролирани условия във вивариуми, зоологически или ботанически градини, дендрариуми, живи колекции;
2. създаване на банки за семена, полей, гамети, ембриони, тъканни и клетъчни култури и други колекции за съхраняване на растителни и животински генетични ресурси при специални условия.
(2) Действията по ал. 1 не включват прилагане на техники и методи, които водят до генетични изменения.
Предложение на н.п. Николай Чуканов:
1. В чл. 58 (става чл. 59) да се добави:
т. 1 - ... местни растения и животни ...
т.2 - ... колекции от местни видове, форми, сортове и породи ...
2. В чл. 58 се създава нова ал. 3:
“(3) Планиране, проектиране, строителство и поддържане на селищните зелени системи като зони за опазване на местното биологично разнообразие съобразно с изискванията за:
1. запазване и възстановяване на естествените елементи на ландшафта;
2. природосъобразно устройство и поддържане на озеленените площи;
3. свързване на селищните озеленени площи помежду им и с крайселищната и дивата природа чрез зелени пояси, коридори и други свързващи растителни структури;
4. предпочитане на местните видове, форми и сортове растения;
5. изключване от внос, производство и засаждане на инвазивни (агресивни) видове, форми и сортове растения;
6. насърчаване на общините и гражданите да опазват местното биологично разнообразие в населените места и крайселищните територии, като използват местни видове, форми и сортове растения, озеленяват огради, балкони, тераси, фасади и плоски покриви, за да се създава близка до естествената среда за развитие на дребни животински видове (птици, пеперуди и др.);
7. компенсиране на увредените или унищожени озеленени площи до троен размер по отношение на повърхността им и количеството на растителността в тях в зависимост от нанесените щети.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на н.п. Ваня Цветкова:
В чл. 58 се създава нова ал. 3:
“(3) Отглеждане на растителни видове при условия, различаващи се от естествените, в урбанизираните територии и между тях и природните територии.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 58.
Чл. 59. Опазването по чл. 58, ал. 1 се прилага, приоритетно за видове и други таксони, които са:
1. непосредствено застрашени от изчезване от естествените им местообитания на местно, национално или международно ниво;
2. от особен икономически интерес;
3. диви предшественици на културни сортове растения или примитивни породи животни;
4. подходящи за използване при повторно въвеждане в природата;
5. от специфичен интерес за науката - ендемити, реликти и др.;
6. подходящи за привличане на обществения интерес към проблемите на опазването на биологичното разнообразие.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 59.
Чл. 60. (1) Опазването по чл. 58, ал. 1 може да се извършва от научни организации, юридически и физически лица.
(2) Организациите и лицата по ал. 1 са длъжни да:
1. документират образците/екземплярите, както и техния произход;
2. етикетират и маркират образците/екземплярите, когато това е възможно;
3. събират и поддържат информация по определени показатели за състоянието на колекциите, както и за технологиите и техниките за тяхното отглеждане и поддържане;
4. организират или участват в научни и други изследвания от значение за опазване и отглеждане на видовете, вкл. такива, свързани с повторното въвеждане в природата на диви видове;
5. предоставят размножителни материали от застрашени видове за възстановяване или повторно въвеждане в природата;
6. предоставят при договаряне размножителни материали от застрашени видове за създаване на насаждения за култивирано отглеждане на растения и ферми за отглеждане на животни;
7. обменят информация с други институции с подобно предназначение и цели;
8. осигуряват обществен достъп до колекциите, информация за обществеността, свързана с видовете от колекциите, техните естествени местообитания и опазване на биологичното разнообразие;
9. провеждат образователна и възпитателна дейност.
10. подават необходимата информация за попълване и поддържане на регистрите по чл. 63.
(3) Освен задълженията по ал. 2, зоологическите градини са длъжни да:
1. настаняват животните при условия, които удовлетворяват техните биологични изисквания и изискванията за запазването и размножаването им;
2. осигуряват подходяща за отделните видове обстановка в местата, където те са затворени;
3. поддържат високо ниво на превантивни и лечебни ветеринарни грижи и хранене при отглеждането и развъждането на животните;
4. предприемат необходимите мерки за предотвратяване бягството на животни, за да бъдат избегнати възможни екологични заплахи за местните видове.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 60.
Чл. 61. (1) Минималните изисквания и условия, при които могат да се отглеждат животни в зоологическите градини се определят е наредба на министъра на околната среда и водите.
(2) В случай на прилагане на принудителната мярка по чл. 122, ал. 1, т. 3, Министерството на околната среда и водите разпорежда поставянето на животните в други зоологически градини или места, където са осигурени условията в наредбата по ал. 1 и тези по чл. 60, ал. 2 и 3.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 61:
Чл. 61. (1) Минималните изисквания и условия, при които се отглеждат животни в зоологическите градини се определят с наредба на министъра на околната среда и водите.
(2) В случай на прилагане на принудителната мярка по чл. 122, ал. 1, т. 3, Министерството на околната среда и водите разпорежда поставянето на животните в други зоологически градини или места, където са осигурени условията в наредбата по ал. 1 и тези по чл. 60, ал. 2 и 3.
Чл. 62. (1) Дейността в зоологическите градини се извършва въз основата на лиценз издаден от Министерството на околната среда и водите при условия и по ред, определен с наредба на министъра на околната среда и водите.
(2) Лицензът по ал. 1 се издава само при спазване на изискванията на чл. 60, ал. 2 и 3 и тези в наредбата по чл. 61, ал. 1.
Предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители:
В чл. 62 се създава нова ал. 3:
“(3) Министърът на околната среда и водите може да определи срок, но не по-дълъг от 2 години, в който лицензирани по ал. 1 зоологически градини трябва да възстановят нарушени от тях условия, залегнали в лиценза. При неизпълнение лицензът се отнема (обявява за невалиден) и се прилага принудителната мярка по чл. 122, ал. 1, т. 3. ”
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната окончателна редакция на чл. 62.
Чл. 62. (1) Дейността в зоологическите градини се извършва въз основа на лиценз издаден от Министерството на околната среда и водите при условия и по ред, определени с наредба на министъра на околната среда и водите.
(2) Лицензът по ал. 1 се издава само при спазване на изискванията на чл. 60, ал. 2 и 3 и тези в наредбата по чл. 61, ал. 1.
(3) При установяване на дейност на зоологическа градина без лиценз или в нарушение на изискванията и условията, при които е издаден лиценза, министърът на околната среда и водите:
1. предписва мерки и определя срок, не по-дълъг от две години, в който зоологическата градина трябва да отстрани нарушенията и/или;
2. налага принудителната мярка по чл. 122, ал. 1, т. 3.
(4) При неизпълнение на предписанията в определения по ал. 3, т. 1 срок министърът на околната среда и водите налага принудителната мярка по чл. 122, ал. 1, т. 3 и/или т. 4.
Чл. 63. (1) Министерството на околната среда и водите поддържа регистър на организациите и лицата, които притежават и поддържат колекции от диви видове от местната или чуждата флора и фауна.
(2) МЗГ поддържа ведомствен регистър на организациите и лицата, които притежават и поддържат колекции от видове от културната флора и фауна, както и на специализирани колекции от диви дървесни и храстови видове или ловни видове от местната или чуждата флора и фауна.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 63:
Чл. 63. (1) Министерството на околната среда и водите води регистър на организациите и лицата, които притежават и поддържат колекции от диви видове от местната или чуждата флора и фауна.
(2) Министерството на земеделието и горите води ведомствен регистър на организациите и лицата, които притежават и поддържат колекции от видове от културната флора и фауна, както и на специализирани колекции от диви дървесни и храстови видове или ловни видове от местната или чуждата флора и фауна.
Чл. 64. Специализираните организации, които създават и поддържат “национални колекции” се определят с акт на Министерския съвет, когато:
1. изпълняват и/или координират дейности по национални или международни програми, свързани с генетични ресурси;
2. колекциите са предназначени за опазване и поддържане на значително таксономично разнообразие от световната фауна и флора, вкл. диви родственици на културни растения или примитивни породи и/или представляват стратегически ресурс поради значителното разнообразие от видове, сортове, породи, форми, линии, вкл. такива с местен произход и/или са еталонни по прилагане на поети от Република България международни задължения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 64.
Чл. 65. Условията и редът за попълване, поддържане и обслужване на колекции, с изключение на тези, принадлежащи на физически лица, се определят с актове, издадени от ръководителите на организациите и юридическите лица по чл. 60, ал.1.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 65.
Чл. 66. (1) Държавата е собственик на генетичните ресурси от естествената флора и фауна на страната.
(2) Достъпът до ресурсите се осъществява при спазване на разпоредбите на този закон, а когато те са защитени от патент или други права на интелектуална собственост - и на специалното законодателство в тази област;
(3) Генетичните ресурси могат да бъдат предоставяни за използване от други страни въз основа на предварително договаряне в писмена форма на условията и начина за разпределение на ползите от него при взаимоизгодни условия, включващи:
1. цитиране на естествения произход на материала;
2. предоставяне от страната ползвател на получени, свързани с тях или произтичащи от тях научни резултати и технологии;
3. възвръщане на част от получаваната печалба при използване на материала или на продукти или изследвания, произтичащи от него с търговска цел;
4. участие в съвместни научни изследвания.
(4) Договарянето може да предвиди безвъзмездно предоставяне на генетични ресурси, когато те са предназначени за нетърговски цели: научни изследвания, обучение, опазване на биологичното разнообразие или на общественото здраве.
(5) Предоставянето на материалите за ползване от трети лица се извършва с писмено съгласие на собственика, при спазване на разпоредбите на ал. 2, 3 и 4.
(6) Условията и редът за предоставяне на достъп до генетични ресурси се определят с наредба, приета от Министерския съвет.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 66:
Чл. 66. (1) Държавата е собственик на генетичните ресурси от естествената флора и фауна на Република България.
(2) Достъпът до ресурсите се осъществява при спазване на разпоредбите на този закон, а когато те са защитени от патент или други права на интелектуална собственост - и на специалното законодателство в тази област;
(3) Генетичните ресурси могат да бъдат предоставяни за използване от други държави въз основа на предварително договаряне в писмена форма на условията и начина за разпределение на ползите от него при взаимноизгодни условия, включващи:
1. цитиране на естествения произход на материала;
2. предоставяне от държавата ползвател на получени, свързани с тях или произтичащи от тях научни резултати и технологии;
3. възвръщане на част от средства, получени при използване на материала както и на продукти или изследвания, произтичащи от него с търговска цел;
4. участие в съвместни научни изследвания.
(4) Договарянето може да предвиди безвъзмездно предоставяне на генетични ресурси, когато те са предназначени за нетърговски цели: научни изследвания, обучение, опазване на биологичното разнообразие или на общественото здраве.
(5) Предоставянето на материалите за ползване от трети лица се извършва с писмено съгласие на собственика, при спазване на разпоредбите на ал. 2, 3 и 4.
(6) Условията и редът за предоставяне на достъп до генетични ресурси се определят с наредба, приета от Министерския съвет.
Раздел IX
Въвеждане на неместни или повторно въвеждане на местни животински и
растителни видове в природата
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на раздел IX на глава трета.
Предложение на н.п. Ваня Цветкова:
Създава се нов чл. 67:
“Чл. 67. (1) Общините изработват и изпълняват планове и програми за опазване на биологичното разнообразие по чл. 38, ал. 1, т. 3.
(2) Общините:
1. в процеса на изработването и осъществяването на устройствените планове на всички равнища осигуряват устойчиво използване, запазване и възстановяване на естествените елементи на ландшафта; създаване на растителни (зелени) коридори, клинове и пояси за връзка както между отделните
селищни озеленени площи, така и между тях и крайселищната и дивата природа; природообразно устройство на селищните зелени системи;
2. в процеса на проектирането, изграждането и поддържането на селищните зелени системи осигуряват:
а) запазване на съществуващите местообитания на защитени, редки, енедемични, застрашени и представителни за местното биологично разнообразие видове растения и животни;
б) предимство на местните видове, форми и сортове растения;
в) предимство на водопропускливите настилки;
3. вземат ефективни мерки срещу производството и засаждението на инвазивни (агресивни) видове, форми и сортове растения;
4. стимулират гражданите да опазват местното биологично разнообразие в населените места и крайселищните територии;
5. уреждат компенсирането на увредените или унищожени озеленени площи в зависимост от нанесените щети.
Комисията не подкрепя предложението.
Чл. 67. (1) Въвеждането в природата, както и вносът с цел развъждане и отглеждане на неместни животински и растителни видове се допуска, ако това не уврежда природни местообитания в тяхната естествена област на разпространение или местни видове от дивата флора и фауна или техни популации.
(2) Дейностите по ал. 1 се разрешават въз основа на разработена програма само след положителна научна експертиза, възложена от съответния компетентен орган по ал. 3 и след положително решение на Националния съвет по чл. 116.
(3) Дейностите по ал. 1 се извършват с писмено разрешение на:
1. министъра на земеделието и горите или началника на Националното управление по горите, съответно-за видове риби, дървесни и храстови видове и ловни видове;
2. министъра на околната среда и водите - за всички останали видове.
(4) Органите по ал. 3 могат със заповед обнародвана в “Държавен вестник”, да забраняват въвеждането в природата на неместни видове, които биха застрашили естествени природни местообитания или местни видове от дивата флора и фауна.
Предложение на н.п. На им На им и група народни представители:
В чл. 67, ал. 3, т. 1 думите “министъра на земеделието и горите” и думите “видове риби, ” отпадат.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 67:
Чл. 67. (1) Въвеждането в природата, както и вносът с цел развъждане и отглеждане на неместни животински и растителни видове се допуска, ако това не уврежда природни местообитания в тяхната естествена област на разпространение или местни видове от дивата флора и фауна или техни популации.
(2) Дейностите по ал. 1 се разрешават въз основа на разработена програма
само след положителна научна експертиза, възложена от съответния компетентен орган по ал. 3 и след положително решение на Националния съвет по биологичното разнообразие.
(3) Дейностите по ал. 1 се извършват с писмено разрешение на:
1. началника на Националното управление по горите - за дървесни, храстови и ловни видове;
2. министъра на околната среда и водите - за всички останали видове.
(4) Органите по ал. 3 могат със заповед, обнародвана в “Държавен вестник”, да забраняват въвеждането в природата на неместни видове, които биха застрашили естествени природни местообитания или местни видове от дивата флора и фауна.
Чл. 68. (1) Повторно въвеждане в природата на местни животински и растителни видове се извършва по начин, който би допринесъл за трайно възстановяване на видовете в благоприятно състояние.
(2) Дейностите по ал. 1 се извършват с писмено разрешение на съответния компетентен орган по чл. 67, ал. 3, съгласувано със заинтересованите централни ведомства и след отчитане мнението на обществеността в района на повторно въвеждане на вида.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 68.
Чл. 69. Условията и редът за издаване на разрешителните по чл. 67, ал. 3 и чл. 68, ал. 2 се определят с наредби, съответно на министъра на околната среда и водите и на министъра на земеделието и горите.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 69:
Чл. 69. Условията и редът за издаване на разрешителните по чл. 67, ал. 3 и чл. 68, ал. 2 и за отчитане мнението на обществеността се определят с наредби, съответно на министъра на околната среда и водите и на министъра на земеделието и горите.
Глава четвърта
ТЪРГОВИЯ СЪС ЗАСТРАШЕНИ ВИДОВЕ ОТ ДИВАТА ФЛОРА И ФАУНА
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на глава четвърта.
Раздел I
Общи положения
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на раздел I на глава четвърта.
Чл. 70. Разпоредбите в тази глава се отнасят за екземпляри от видове, включени в приложенията на Конвенцията по международна търговия със застрашени видове от дивата флора и фауна (CITES) (ДВ, бр. 6 от 1992 г.), наричана за краткост конвенцията, които:
1. са застрашени от изчезване или са под режим на опазване и регулирано ползване и са или могат да станат обект на търговия, посочени:
а) в Приложение I към чл. III на Конвенцията;
б) в Приложение III към чл. 37 на закона, означени със знак (I);
в) в Приложение IV към чл. 41, ал. 1 на закона, означени със знак (I).
2. се нуждаят от регулиране на вноса и износа за да се избегне опасността от използване, което е несъвместимо с оцеляването им, посочени в Приложение II към чл. IV на Конвенцията;
3. са определени за регулирана търговия в рамките на юрисдикцията на държава, страна по Конвенцията, посочени в Приложение III към чл. V на Конвенцията.
Предложение на н.п. Иван Искров:
В чл. 70, т. 2 думите “вноса и износа ” се заменят с “търговията с тях
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители:
В чл. 70, т. 2 думите “вноса и износа” се заменят с “търговията с тях”.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 70:
Чл. 70. Разпоредбите в тази глава се отнасят за екземпляри от видове, включени в приложенията на Конвенцията по международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES) (ДВ, бр. 6 от 1992 г.), наричана за краткост Конвенцията, които:
1. са застрашени от изчезване или са под режим на опазване и регулирано ползване и са или могат да станат обект на търговия, посочени:
а) в приложение I към чл. III на Конвенцията;
б) в приложение № 3 на този закон, означени със знак (I);
в) в приложение № 4 на този закон, означени със знак (I).
2. се нуждаят от регулиране на търговията с тях за да се избегне опасността от използване, което е несъвместимо с оцеляването им, посочени в приложение II към чл. IV на Конвенцията;
3. са определени за регулирана търговия в рамките на юрисдикцията на държава, страна по Конвенцията, посочени в приложение III към чл. V на Конвенцията.
Чл. 71. (1) Министерството на околната среда и водите е ръководното ведомство по прилагане на изискванията на Конвенцията.
(2) Министърът на околната среда и водите със заповед определя местата, изпълняващи функции на спасителни центрове по чл. 104, ал.1.
(3) Дейността на спасителните центрове по ал. 1 се определя с Правилник, утвърден от министъра на околната среда и водите.
Предложение на н.п. Иван Искров:
В чл. 71, ал. 2 думите “ал. 1 ” се заменят с “точка 1
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители:
В чл. 71 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 накрая се добавя “т. 1 ”.
2. В ал. 3 цифрата “1 ” се заменя с “2
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 71:
Чл. 71. (1) Министерството на околната среда и водите е ръководното ведомство по прилагане на изискванията на Конвенцията.
(2) Министърът на околната среда и водите със заповед определя местата, изпълняващи функции на спасителни центрове по чл. 104, ал.1, т.1.
(3) Дейността на спасителните центрове по ал. 2 се определя с правилник, утвърден от министъра на околната среда и водите.
Чл. 72. (1) Българската академия на науките със своите специализирани институти, щатен научен персонал и асоциирани експерти е научният консултативен орган по прилагане на Конвенцията.
(2) По предложение на Българската академия на науките, министърът на околната среда и водите издава заповед със списък на експертите, изпълняващи функции по чл. 84 и чл. 87, т. 2.
(3) В списъка по ал. 2 се посочват имената, адресът и начините за връзка, сферата на компетентност и районът на действие на експертите.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 72.
Раздел II
Внасяне, изнасяне и транзитиране
Предложение на н.п. Иван Искров:
Заглавието на раздел II се изменя така: “Пренасяне през границата на Република България
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители:
Заглавието на раздел II на глава четвърта се заменя с “Пренасяне през граница ”.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за наименование на раздел II на глава четвърта и предлага следната окончателна редакция:
Раздел II
Пренасяне през границата на Република България
Чл. 73. (1) Внасянето, изнасянето и транзитирането на екземпляри от видове по чл. 70 се извършва съгласно изискванията на конвенцията, този закон, Закона за митниците и другите специални закони.
(2) Превозването на живи животни от видове по чл. 70 се извършва съгласно изискванията за транспортиране на живи животни, публикувани от Секретариата на Конвенцията, а при въздушен транспорт и с изискванията, установени с Резолюция 620, Приложение А на Международната организация на авиационните превозвачи (IATA).
Предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители:
В чл. 73, ал. 1 запетайката след думата “внасянето” се заменя с “и”, а думите “и транзитирането ” отпадат.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 73:
Чл. 73. (1) Внасянето и изнасянето на екземпляри от видове по чл. 70 се извършва съгласно изискванията на Конвенцията, този закон, Закона за митниците и другите специални закони.
(2) Превозването на живи животни от видове по чл. 70 се извършва съгласно изискванията за транспортиране на живи животни, публикувани от Секретариата на Конвенцията, а при въздушен транспорт и с изискванията, установени с Резолюция 620, Приложение А на Международната организация на авиационните превозвачи (IATA).
Чл. 74. (1) При издаването на разрешителни по чл. 75, ал. 1, екземплярите от видовете по чл. 70, т. 1 се третират като екземпляри от видове по чл. 70, т. 2, когато са:
1. размножавани в развъдници, регистрирани в Секретариата на
Конвенцията;
2. индивидуално маркирани по недвусмислен начин.
(2) Условието по ал. 1, т. 2 не се прилага за растения и в случай, че маркировката би увредила здравето на дадения екземпляр.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 74.
Чл. 75. (1) Внасянето на екземпляри от видове по чл. 70, т. 1 и изнасянето на екземпляри от видове по чл. 70 се извършва само с разрешително, издадено от министъра на околната среда и водите или упълномощени от него лица по образец CITES, посочен в приложение No 7.
(2) Разрешително по ал. 1 не се изисква при:
1. транзитиране на екземпляри;
2. внасяне на екземпляри в случаите по чл. 74, ал., 1;
(3) Всяка пратка екземпляри по ал. 2, т. 1 задължително се придружава от оригинален екземпляр на разрешително за износ по образец CITES, издадено от ръководното ведомство по прилагане на изискванията на Конвенцията на държавата на износа.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 75.
Чл. 76. (1) За всяка пратка екземпляри се издава отделно разрешително по чл.75, ал. 1, което я придружава по време на внасянето или изнасянето.
(2) Разрешителното се издава за срок шест месеца от датата на издаване.
(3) Разрешителното се счита за недействително:
1. след изтичане на срока по ал. 2;
2. след преминаване на границата, ако не е заверено от митническия орган, съгласно чл. 87, т. 3;
3. когато се установи, че издаването му е въз основа на невярно представена от кандидата информация за условията на внасяне и изнасяне;
4. при повреждане;
5. при унищожаване;
6. при изгубване или кражба.
(4) Притежателят на разрешително е длъжен:
1. в случаите по ал. 3, т.1, 2 и 4 да върне в 15-дневен срок оригинала и всички копия в Министерството на околната среда и водите;
2. в случаите по ал. 3 т. 5 и 6 незабавно да уведоми за това Министерството на околната среда и водите.
(5) В случаите по ал. 3, т. 3 и 6, Министерството на околната среда и водите незабавно уведомява за това митническите органи, ръководното ведомство на държавата на вноса и Секретариата на Конвенцията, като посочва номера, датата и други опознавателни данни за разрешителното.
Предложение на н.п. Иван Искров:
В чл. 76, ал. 2 се изменя така:
“(2) Разрешителното е със срок на валидност шест месеца от датата на издаването му. ”
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители:
В чл. 76, ал. 2 думите ‘‘за срок ” се заменят със “с валидност ”.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 76:
Чл. 76. (1) За всяка пратка екземпляри се издава отделно разрешително по чл.75, ал. 1, което я придружава по време на внасянето или изнасянето.
(2) Разрешителното е със срок на валидност шест месеца от датата на издаването му.
(3) Разрешителното се счита за недействително:
1. след изтичане на срока по ал. 2;
2. след преминаване на границата, ако не е заверено от митническия орган, съгласно чл. 87, т. 3;
3. когато се установи, че издаването му е въз основа на невярно представена от кандидата информация за условията на внасяне и изнасяне;
4. при повреждане;
5. при унищожаване;
6. при изгубване или кражба.
(4) Притежателят на разрешително е длъжен:
1. в случаите по ал. 3, т.1, 2 и 4 да върне в 15-дневен срок оригинала и всички копия в Министерството на околната среда и водите;
2. в случаите по ал. 3 т. 5 и 6 незабавно да уведоми за това Министерството на околната среда и водите.
(5) В случаите по ал. 3, т. 3 и 6, Министерството на околната среда и водите незабавно уведомява за това митническите органи, ръководното ведомство на държавата на вноса и Секретариата на Конвенцията, като посочва номера, датата и други опознавателни данни за разрешителното.
Чл. 77. (1) Вносителят или износителят е длъжен при преминаване през границата да представи на митническия орган разрешителното по чл. 75, ал. 1.
(2) Когато вносителят или износителят не пренася пратката лично, разрешителното трябва да е прикрепено към транспортните документи.
Предложение на н.п. Иван Искров:
В чл. 77 думите “вносителят или износителят" се заменят с “лицето, което внася ши изнася
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители:
В чл. 77 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “Вносителят ши износителят е длъжен” се заменят с “Лицето, което внася ши изнася е длъжно ”.
2. В ал. 2 думите “вносителят ши износителят” се заменят с “лицето,
което внася или изнася
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 77:
Чл. 77. (1) Лицето, което внася или изнася, е длъжно при преминаване през границата да представи на митническия орган разрешителното по чл. 75, ал. 1.
(2) Когато лицето, което внася или изнася, не пренася пратката лично, разрешителното трябва да е прикрепено към транспортните документи.
Чл. 78. (1) В случаите на внасяне и изнасяне на екземпляри, които са хербарийни или музейни експонати, предназначени за дарение или обмяна при нетърговски отношения между лица по чл. 96, ал. 1, разрешителното по чл. 75, ал. 1 може да бъде заменено от етикет, одобрен от Секретариата на Конвенцията.
(2) Условията и редът за издаване на етикетите се определят със заповед на министъра на околната среда и водите.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 78.
Чл. 79. Министърът на околната среда и водите или упълномощените от него лица отказват издаване на разрешително по чл. 75, ал. 1 когато:
1. на кандидата е била наложена глоба или имуществена санкция или му е конфискуван екземпляр по реда на този закон, за срок две години от влизането в сила на наказателното постановление;
2. има писмено становище на научния консултативен орган, че това застрашава оцеляването на вида в дивата природа;
3. има писмено становище на научния консултативен орган, че кандидатът няма необходимите условия за отглеждане на дадения жив екземпляр;
4. се нарушават на условията по чл. 73, ал. 2;
5. внасянето и изнасянето на екземпляри от видове по чл. 70, т. 1 е с цел търговия, за предоставяне на услуги или за други дейности, които имат за основна цел печалба, с изключение на:
а. екземпляри по чл. 74, ал. 1, т. 1;
6. екземпляри, внесени или придобити в Република България преди влизането в сила на Конвенцията, както и тяхното поколение, включително първото поколение, отгледано от човека, при условие, че тези екземпляри са внесени или придобити съгласно действащата тогава нормативна уредба;
в. продажбата на живи екземпляри за програми, свързани с възстановяване на видове, за размножаване или за научни и образователни цели, независимо от това дали са уловени от природата или са първо поколение, отгледано на затворено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 79.
Чл. 80. Кандидатът за разрешително по чл. 75, ал. 1 подава писмено заявление в Министерството на околната среда и водите.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 80.
Чл. 81. (1) В заявлението по чл. 80 за внасяне на видове по чл. 70, т. 1 се посочват:
1. адресите на получателя и изпращача;
2. вида и количеството на екземплярите;
3. очакваната дата и час на пресичане на границата и граничния пункт;
4. условията на транспортиране, в случаите на внос на живи екземпляри.
(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат:
1. копие на предварително издадено разрешително за износ от ръководното ведомство на страната - износител;
2. съдебна регистрация на фирма;
3. адресът и описание на условията, при които ще се отглеждат внасяните живи екземпляри.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 81:
Чл. 81. (1) В заявлението по чл. 80 за внасяне на екземпляри от видове по чл. 70, т. 1 се посочват:
1. адресите на получателя и изпращача;
2. вида, състоянието и количеството на екземплярите;
3. очакваната дата и час на пресичане на границата и граничния пункт;
4. условията на транспортиране, в случаите на внос на живи екземпляри.
(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат:
1. копие на предварително издадено разрешително за износ от ръководното ведомство на държавата - износител;
2. съдебна регистрация на фирма;
3. адресът и описание на условията, при които ще се отглеждат внасяните живи екземпляри.
Чл. 82. (1) В заявлението по чл. 80 за изнасяне на видове по чл. 70 се посочва:
1. адресите на получателя и изпращача;
2. вида и количество на екземплярите;
3. очакваната дата и час на пресичане на границата и граничния пункт;
4. условията на транспортиране;
(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат:
1. документ за произхода на екземпляра;
2. документ за регистрация съгласно чл. 91;
3. копие от документ за самоличност на кандидата;
4. удостоверение за актуално състояние на фирмата;
5. в случаите на изнасяне на екземпляри, размножени и отгледани на затворено - кратко описание на рода или културата, от което да личи произходът на отделните екземпляри, формиращи основата на този род или култура, и номерът на полученото генетично поколение.
(3) Изискванията по ал. 2, т. 2 и 4 не се прилагат в случаите по чл. 96, ал. 1.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 82:
Чл. 82. (1) В заявлението по чл. 80 за изнасяне на екземпляри от видове по чл. 70 се посочват:
1. адресите на получателя и изпращача;
2. вида, състоянието и количеството на екземплярите;
3. очакваната дата и час на пресичане на границата и граничния пункт;
4. условията на транспортиране;
(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат:
1. документ за произхода на екземпляра;
2. документ за регистрация съгласно чл. 91;
3. копие от документ за самоличност на кандидата;
4. удостоверение за актуално състояние на фирмата;
5. в случаите на изнасяне на екземпляри, размножени и отгледани на затворено - кратко описание на рода или културата, от което да личи произходът на отделните екземпляри, формиращи основата на този род или култура, и номерът на полученото генетично поколение.
(3) Изискванията по ал. 2, т. 2 и 4 не се прилагат в случаите по чл. 96, ал. 1.
Чл. 83. (1) В 3-дневен срок от получаване на заявлението за издаване на разрешително за внасяне или изнасяне на екземпляри от видове по чл. 70, т. 1, министърът на околната среда и водите изисква становище от научния консултативен орган по чл. 72.
(2) При заявление за изнасяне на екземпляри от видове по чл. 70, т. 2 и 3, становището по ал. 1 може да се изисква по преценка на министъра на околната среда и водите.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 83.
Чл. 84. (1) Научният консултативен орган представя на Министерството на околната среда и водите становище в 15-дневен срок от получаване на искането по чл. 83, ал. 1.
(2) При необходимост от проверка на място тя се извършва от експерт от списъка по чл. 72, ал. 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 84.
Чл. 85. (1) При спазване на всички условия на Конвенцията и този закон разрешителното по чл. 75, ал. 1 се издава в срок до пет работни дни от получаването на заявлението по чл. 80 или от представянето на становище по чл. 84.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 85.
Раздел III
Митнически надзор и контрол
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на раздел III на глава четвърта.
Чл. 86. Митническите органи осъществяват митнически надзор и контрол при внасяне, изнасяне и транзитиране на екземпляри от видове по чл. 70 в, от и през територията на Република България.
Предложение на н.п. Иван Искров:
В чл. 86 думите “в, от и през територията на Република България” се заменят с “на митническата територия на Република България ”.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители:
В чл. 86 запетайката след думата “внасяне ” се заменя с “и ”, а думите “и транзитиране ” отпадат.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 86;
Чл. 86. Митническите органи осъществяват митнически надзор и контрол при внасяне и изнасяне на екземпляри от видове по чл. 70 на и извън митническата територия на Република България.
Чл. 87. Митническите органи:
1. проверяват дали пратката се придружава от разрешително по чл. 75, ал. 1 и
3;
2. изискват от граничната ветеринарна и фитосанитарна служба да установи в срок до 1 час дали екземплярите отговарят на данните, посочени в разрешителното. В случай, че тази идентификация не бъде извършена, митническите органи се обръщат за идентификация и стойностна оценка на екземплярите към съответен експерт от списъка по чл. 72, ал. 2, който е длъжен да се яви на граничния пункт в срок до 6 часа от повикването;
3. заверяват оригиналния екземпляр и двете допълнителни копия на разрешителното за внасяне или изнасяне по чл. 75, ал. 1, като вписват действителното количество внасяни или изнасяни екземпляри, задържат и съхраняват копието, предназначено за митническите органи;
4. при внасяне, задържат оригиналния екземпляр на разрешителното по чл. 75, ал. 1 и оригиналното разрешително, издадено от ръководното ведомство по прилагане на конвенцията на държавата на износа;
5. в 5-дневен срок изпращат в Министерството на околната среда и водите разрешителните по т. 4 и копие на разрешителното за износ по чл. 75, ал. 1.
Предложение на н.п. Иван Искров:
Разпоредбите, описани в чл. 87, касаещи митническия контрол са много детайлно описани. Същите могат да бъдат обект на наредба или инструкция.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители:
В чл. 87 се правят следните изменения и допълнения:
1. След думите “Митнически органи” се добавя “, в съответствие с митническото законодателство ”.
2. В т. 3 думите “оригиналния екземпляр” се заменят с “оригинала”, думата “допълнителни ” се заменя с “приложени ” и думата “копието ” се заменя с “копие № 3
3. В т. 4 думите “оригиналния екземпляр ” се заменят с “оригинала ”.
4. В т. 5 след думите “по т. 4 ” се добавя “при внасяне, а при изнасяне ”, след думите “копие на” се добавя “завереното” и членуването на думата “разрешителното се премахва
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 87;
Чл. 87. Митническите органи в съответствие с митническото законодателство:
1. проверяват дали пратката се придружава от разрешително по чл. 75, ал. 1 и 3;
2. изискват от граничната ветеринарна и фитосанитарна служба да установи в срок до 1 час дали екземплярите отговарят на данните, посочени в разрешителното. В случай, че тази идентификация не бъде извършена, митническите органи се обръщат за идентификация и стойностна оценка на екземплярите към съответен експерт от списъка по чл. 72, ал. 2, който е длъжен да се яви на граничния пункт в срок до 6 часа от повикването;
3. заверяват оригинала и двете приложени копия на разрешителното за внасяне или изнасяне по чл. 75, ал. 1, като вписват действителното количество внасяни или изнасяни екземпляри, задържат и съхраняват копие № 3, предназначено за митническите органи;
4. при внасяне, задържат оригинала на разрешителното по чл. 75, ал. 1 и оригиналното разрешително, издадено от ръководното ведомство по прилагане на Конвенцията на държавата на износа;
5. в 5-дневен срок изпращат в Министерството на околната среда и водите разрешителните по т. 4 при внасяне, а при изнасяне и копие на завереното разрешително за износ по чл. 75, ал. 1.
Чл. 88. При установяване на нарушение на изискванията на закона или в случаи на съмнение за нарушение митническите органи задържат екземплярите и вещите послужили за извършване на нарушението и незабавно уведомят за случая Министерството на околната среда и водите или съответната Регионална инспекция по околната среда и водите, които осигуряват поставянето на екземплярите при подходящи за тях условия в спасителни центрове.
Предложение на н.п. Иван Искров:
По чл. 88 - предвиденото задържане на екземпляри от митническите органи може да бъде извършено в случаите на митническо нарушение. При установяване на нарушения на изискванията на настоящия закон “задържането на екземплярите и вещите, послужили за извършване на нарушението” би било разумно да се извършва от представителите на Министерството на околната среда и водите.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 88:
Чл. 88. При установяване на нарушение на изискванията на този закон или в случаи на съмнение за нарушение митническите органи задържат екземплярите и вещите, послужили за извършване на нарушението и незабавно уведомяват Министерството на околната среда и водите или съответната регионална инспекция по околната среда и водите, които осигуряват поставянето на екземплярите при подходящи за тях условия в спасителни центрове.
Чл. 89. Съответните регионални инспекции по околната среда и водите и спасителни центрове оказват пълно съдействие на митническите органи за изясняване на случаите по чл. 88 и взимане на решение по тях.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 89.
Раздел IV Регистрация
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на раздел IV на глава четвърта.
Чл. 90. (1) На регистрация подлежат всички екземпляри от видове по чл. 70, т. 1 и 2, с изключение на хранителни продукти от тях и видовете - предмет на Закона за лова и опазване на дивеча.
(2) Екземпляри от видове по чл. 70, т. 1 и 2, за които са издадени разрешителни за внос след влизане в сила на този закон, се регистрират служебно от регионалните инспекции по околната среда и водите без постъпки на собственика по реда на чл. 92.
(3) В 5 дневен срок от издаване на разрешително за внос, Министерството на околната среда и водите изпраща в съответната регионална инспекция по околната среда и водите необходимата документация за регистрацията по ал. 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 90.
Чл. 91. Регистрацията се извършва с документ, издаден от съответната регионална инспекция по околната среда и водите по постоянния адрес на собственика на екземпляра - физическо лице или по седалището, съответно адреса на управлението на собственикът на екземпляра - юридическо лице.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 91.
Чл. 92. (1) За регистрацията по чл. 91 собственикът в 15-дневен срок от придобиването на екземпляра внася в регионалната инспекция по околната среда и водите заявление, в което посочва:
1. име и ЕГН за физически лица, а за юридически лица - наименование, седалище и БУЛСТАТ;
2. данни за екземпляра - вид и състояние /жив, мъртъв, част от екземпляр или продукт/;
3. адрес на отглеждане - при придобиване на жив екземпляр;
4. начин на придобиване - внесен, закупен, разменен, дарен, размножен на затворено, намерен.
(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат:
1. оригинален документ за регистрация, издаден от регионалната инспекция по околната среда и водите - при покупка на вече регистриран по чл. 91 екземпляр;
2. документ за произход;
3. начин на маркировка на екземпляра;
4. оригинално разрешително или друг документ за улавяне или убиване на екземпляра от природата, предвиден в нормативен акт и доказващ законността на придобиването на екземпляра.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 92.
Чл. 93. Регионалните инспекции по околна среда и води издават документа за регистрация по чл. 91 в 5-дневен срок от постъпване на документацията по чл. 90, ал. 3 или заявлението по чл. 92.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 93.
Чл. 94. (1) Собственикът на регистриран екземпляр е длъжен в 15 -дневен срок да уведоми писмено регионалната инспекция по околната среда и водите при:
1. промяна на обстоятелства свързани с екземпляра - продажба, смяна на адреса на отглеждане на жив екземпляр или смърт, кражба или изгубване:
2. унищожаване, повреждане, изгубване или кражба на документа за регистрация на екземпляра.
(2) Регионалните инспекции по околна среда и води:
1. отразяват промените по ал. 1 в регистъра по чл. 95;
2. издават нов документ за регистрация в случаите по ал. 1, т. 2;
3. уведомяват Министерството на околната среда и водите за случаите на кражба или изгубване на екземпляр или документ за регистрация.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 94 .
Чл. 95. Регионалните инспекции по околна среда и води водят регистър на екземплярите по чл. 90.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 95.
Чл. 96. (1) Регистрацията на екземпляри по чл. 90 не се отнася за колекции в зоологически и ботанически градини, музеи, университети, институти на БАН и други научни и академични институти.
(2) Лицата по ал. 1 представят в Министерството на околната среда и водите, списък на наличните екземпляри по видове, като в началото на всяка текуща година внасят информация за настъпилите в списъка промени през изтеклата година.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 96.
Чл. 97. (1) Физически и юридически лица със съдебна регистрация в Република България имат право чрез Министерството на околната среда и водите да регистрират в Секретариата на Конвенцията, дейности за размножаване и отглеждане на видове по чл. 70, т. 1.
(2) За регистрацията по ал. 1 лицата подават в Министерството на околната среда и водите заявление, в което посочват:
1. адреса, където ще се извършва дейността;
2. научното наименование на видовете и условията за тяхното размножаване и отглеждане;
3. доказателства за законното придобиване на изходния размножителен материал.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 97.
Чл. 98. (1) В 15-дневен срок от постъпване на заявлението, Министерството на околната среда и водите извършва проверка на обстоятелствата по чл. 97, ал. 2 и изисква становище от научния консултативен орган по реда на чл. 83.
(2) В зависимост от проверката и становището по ал. 1, Министерството на околната среда и водите:
1. изпраща документация за регистриране на дейността в Секретариата, съгласно изискванията на Конвенцията.
2. в случай на отказ в 30-дневен срок уведомява писмено заявителя.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 98.
Чл. 99. При прекратяване на регистрирана дейност, лицата по чл. 97, ал. 1 са длъжни в 15-дневен срок да уведомяват за това Министерството на околната среда и водите, което изпраща в Секретариата на Конвенцията информация за заличаване на регистрацията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 99.
Раздел V
Вътрешна търговия
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на раздел V на глава четвърта.
Чл. 100. Забранява се предлагането за закупуване, придобиването с търговска цел, излагането пред публика с търговска цел, използването за търговски приходи и продажба, съхранението с цел продажба, предлагането с цел продажба на екземпляри от видове по чл. 70, т. 1.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 100.
Чл. 101. Забраната по чл. 100 не се отнася за екземплярите, които са:
1. придобити преди влизане на Конвенцията в сила;
2. отгледани на затворено животински екземпляри или изкуствено размножени растения при доказване на тези обстоятелства;
3. необходими за развитие на науката, когато въпросните видове са единствено подходящи за такива цели и не съществуват екземпляри от видовете, отгледани на затворено.
4. предназначени за размножителни програми или научни изследвания с цел запазване на вида.
5. отнети в полза на държавата по чл. 121, ал. 1.
Предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители:
В чл. 101 т. 5 отпада.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 101:
Чл. 101. Забраната по чл. 100 не се отнася за екземплярите, които са:
1. придобити преди влизане в сила на Конвенцията;
2. отгледани на затворено животински екземпляри или изкуствено размножени растения при доказване на тези обстоятелства;
3. необходими за развитие на науката, когато въпросните видове са единствено подходящи за такива цели и не съществуват екземпляри от видовете, отгледани на затворено.
4. предназначени за размножителни програми или научни изследвания с цел запазване на вида.
Чл. 102. (1) Забранява се търговията с нерегистрирани екземпляри в случаите по чл. 101, както и търговията с нерегистрирани екземпляри от видовете по чл. 70, т. 2;
(2) При продажбата на екземпляри, регистрирани по чл. 91, продавачът предоставя на купувача оригинала на документа за регистрация на екземпляра.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 102.
Раздел VI
Разпореждане с екземпляри, отнети в полза на държавата
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на раздел VI на глава четвърта.
Чл. 103. Разпореждането с екземпляри от видове по чл. 70, отнети в полза на държавата по чл. 129, ал.1, се извършва от министъра на околната среда и водите.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 103.
Чл. 104. До влизането в сила на наказателното постановление за отнемане на екземплярите в полза на държавата, министърът на околната среда и водите разпорежда:
1. настаняване на живите екземпляри в зоологическа или ботаническа
градина или определени за целта спасителни центрове;
2. съхраняване на подходящи места на мъртви екземпляри, хранителни продукти или медикаменти.
Предложение на н.п. Иван Искров:
В чл. 104 се правят следните изменения и допълнения:
1. Думите “зоологическа ти ботаническа градина ти ” да отпаднат.
2. Създава се ал. 2:
“(2) Чуждестранните екземпляри, за които не са извършени митнически формалности, се поставят под режим митническо складиране. ”
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители:
В чл. 104 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става текст на ал. 1.
2. В т. 1 думите “зоологическа ти ботаническа градина ти” отпадат.
3. Създава се нова ал. 2:
“(2) Чуждестранните екземпляри, за които не са извършени митнически формалности, се поставят под режим митническо складиране. ”
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 104:
Чл. 104. (1) До влизането в сила на наказателното постановление за отнемане на екземплярите в полза на държавата, министърът на околната среда и водите разпорежда:
1. настаняване на живите екземпляри в определени за целта спасителни центрове;
2. съхраняване на подходящи места на мъртви екземпляри, хранителни продукти или медикаменти.
(2) Чуждестранните екземпляри, за които не са извършени митнически формалности, се поставят под режим на митническо складиране.
Чл. 105. (1) Екземплярите се връщат на собственика при отменяне на наказателното постановление по съдебен ред, в 7-дневен срок след влизането в сила на съдебното решение.
(2) В 15-дневен срок след влизане в сила на съдебно решение, с което се отхвърля жалбата срещу наказателното постановление за отнемане на екземплярите в полза на държавата, министърът на околната среда и водите се разпорежда с тях съгласно чл. 106.
Предложение на н.п. Иван Искров:
В чл. 105, ал. 2 след думите “в полза на държавата" да се добави “след митническо оформяне ”.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители:
В чл. 105, ал. 2 след думата “държавата” се добавя “след митническо оформяне, ”
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 105:
Чл. 105. (1) Екземплярите се връщат на собственика при отменяне на наказателното постановление по съдебен ред, в 7-дневен срок след влизането в сила на съдебното решение.
(2) В 15-дневен срок след влизане в сила на съдебно решение, с което се отхвърля жалбата срещу наказателното постановление за отнемане на екземплярите в полза на държавата след митническо оформяне, министърът на околната среда и водите се разпорежда с тях съгласно чл. 106.
Чл. 106. (1) В случаите на отнемане на живи екземпляри в полза на държавата, министърът на околната среда и водите разпорежда:
1. връщането им на държавата на износа, когато тя е страна на произход на екземплярите;
2. връщането им на държавата на износа в случаите по чл. 74, ал. 1;
3. предоставянето им на зоологическа или ботаническа градина или на спасителни центрове;
4. пускането им на свобода, когато екземплярите са взети от природни местообитания в рамките на страната, в случай, че няма очевидни пречки за тяхното оцеляване;
5. продажбата им.
(2) В случаите на отнемане на мъртви екземпляри в полза на държавата, министърът на околната среда и водите разпорежда:
1. безвъзмездното им предоставяне на висши учебни заведения или центрове за обучение на кадри по прилагане на Конвенцията за попълване на учебни сбирки;
2. безвъзмездното им предоставяне на природонаучни музеи, а когато имат художествена стойност - на музеи на изкуствата;
3. продажбата им.
(3) В случаите на отнемане на хранителни продукти или медикаменти в полза на държавата министърът на околната среда и водите разпорежда:
1. връщането им на държавата на износа или унищожаването им;
2. предоставянето им на висши учебни заведения или центрове за обучение на кадри по прилагане на Конвенцията за попълване на учебни сбирки.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 106:
Чл. 106. (1) При отнемане на живи екземпляри в полза на държавата, министърът на околната среда и водите разпорежда:
1. връщането им на държавата на износа, когато тя е страна на произход на екземплярите;
2. връщането им на държавата на износа в случаите по чл. 74, ал. 1;
3. предоставянето им на зоологическа или ботаническа градина или на спасителни центрове;
4. пускането им на свобода, когато екземплярите са взети от природни местообитания в рамките на страната, в случай, че няма очевидни пречки за тяхното оцеляване;
5. продажбата им.
(2) При отнемане на мъртви екземпляри в полза на държавата, министърът на околната среда и водите разпорежда:
1. безвъзмездното им предоставяне на висши училища или центрове за обучение на кадри по прилагане на Конвенцията за попълване на учебни сбирки;
2. безвъзмездното им предоставяне на природонаучни музеи, а когато имат художествена стойност - на музеи на изкуствата;
3. продажбата им.
(3) При отнемане на хранителни продукти или медикаменти в полза на държавата министърът на околната среда и водите разпорежда:
1. връщането им на държавата на износа;
2. предоставянето им на висши училища или центрове за обучение на кадри по прилагане на Конвенцията за попълване на учебни сбирки;
3. унищожаването им.
Чл. 107. (1) Разходите, свързани със становищата и проверките по чл. 84 и чл. 87, т. 2 и с разпорежданията по чл. 104 в случай на прилагане на чл. 105, ал. 1 са за сметка на Републиканския бюджет, чрез бюджета на Министерството на околната среда и водите.
(2) Разходите по ал. 1 се възстановяват в бюджета на Министерството на околната среда и водите от средствата, получени в случаите на продажба по чл. 106.
(3) Разходите, свързани с разпорежданията по чл. 104 и 106 са за сметка на нарушителя.
Предложение на н.п. Иван Искров:
В чл. 107, ал. 3 се добавя ново изречение: “За обезпечаване на тяхното плащане, органите, установяващи нарушението, могат да задържат стоки или суми. ”
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители:
В чл. 107, ал. 3 се добавя изречение със следния текст: “За обезпечаване на тяхното плащане, органите, установяващи нарушението, могат да задържат стоки или суми. ”
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя до принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 107:
Чл. 107. (1) Разходите, свързани със становищата и проверките по чл. 84 и чл. 87, т. 2 и с разпорежданията по чл. 104 в случай на прилагане на чл. 105, ал.1, са за сметка на републиканския бюджет.
(2) Разходите по ал. 1 се възстановяват в бюджета на Министерството на околната среда и водите от средствата, получени в случаите на продажба по чл. 106.
(3) Разходите, свързани с разпорежданията по чл. 104 и 106, са за сметка на нарушителя. За обезпечаване на тяхното плащане, органите установяващи нарушението, могат да задържат стоки или суми.
Чл. 108. В случаите на продажба по чл. 106, екземплярите се считат за законно придобити при представяне на документа, с който са закупени.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 108:
Чл. 108. При продажба по чл. 106, екземплярите се считат за законно придобити при представяне на документа, с който са закупени.
Глава пета
ОПАЗВАНЕ НА ВЕКОВНИ ИЛИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ДЪРВЕТА Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на глава пета.
Чл. 109. (1) Отделни вековни или забележителни дървета във или извън населените места се обявяват за защитени съгласувано с физическото или юридическото лице - собственик на имота, в който се намира дървото.
(2) Директорът на съответната Регионална инспекция по околната среда и водите и лицето по ал. 1 подписват протокол, в който се посочват местонахождението и характеристиките на дървото - вид, възраст, височина и други особености, неговото състояние и необходимите поддържащи мерки, както и ангажиментите на собственика за опазване на обекта.
(3) Протоколът по ал. 2 и скица за местонахождението на дървото се изпращат в Министерството на околната среда и водите.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 109:
Чл. 109. (1) Отделни вековни или забележителни дървета във или извън населените места се обявяват за защитени съгласувано с физическото или юридическото лице - собственик на имота, в който се намира дървото.
(2) Директорът на съответната регионална инспекция по околната среда и водите и лицето по ал. 1 подписват протокол, в който се посочват местонахождението и характеристиките на дървото - вид, възраст, височина и други особености, неговото състояние и необходимите поддържащи мерки, както и задълженията на собственика за опазване на обекта.
(3) Протоколът по ал. 2 и скица за местонахождението на дървото се изпращат в Министерството на околната среда и водите.
Чл. 110. Министърът на околната среда и водите издава заповед за обявяване на дървото за защитено, която се обнародва в “Държавен вестник”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 110.
Чл. 111. Собствениците на дървета, обявени за защитени са длъжни:
1. да ги опазват от унищожаване или увреждане;
2. да уведомяват съответната Регионална инспекция по околната среда и водите за настъпили промени в състоянието на обекта;
3. да съгласуват със съответната Регионална инспекция по околната среда и водите дейностите, необходими за поддържане или възстановяване на състоянието на обекта;
4. да осигуряват достъп на Регионалната инспекция по околната среда и водите до имота за извършване на проверки по състоянието на защитените дървета.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 111:
Чл. 111. Собствениците на дървета, обявени за защитени са длъжни:
1. да ги опазват от унищожаване или увреждане;
2. да уведомяват съответната регионална инспекция по околната среда и водите за настъпили промени в състоянието на обекта;
3. да съгласуват със съответната регионална инспекция по околната среда и водите дейностите, необходими за поддържане или възстановяване на състоянието на обекта;
4. да осигуряват достъп на представители на регионалната инспекция по околната среда и водите до имота за извършване на проверки по състоянието на защитените дървета.
Чл. 112. (1) Министерството на околната среда и водите може да финансира поддържащи или възстановителни дейности, необходими за опазване на защитените дървета.
(2) Собствениците внасят в Министерството на околната среда и водите предложения за финансиране на дейности по ал. 1 чрез съответната регионална инспекция по околната среда и водите.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 112.
Чл. 113. (1) Обявените защитени дървета се вписват в регистри в Министерството на околната среда и водите и съответната регионална инспекция по околната среда и водите .
(2) Унищожени, изсъхнали или невъзстановимо увредени защитени дървета се заличават по реда на чл. 109, ал. 2 и чл. 110.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 113.
Глава шеста
ОРГАНИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за наименование глава шеста като предлага следната окончателна редакция:
Глава шеста
ОРГАНИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ И КОНТРОЛ
Чл. 114. Министерството на околната среда и водите и неговите регионални органи осъществяват управлението и контрола по опазване на биологичното разнообразие в Република България.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 114.
Чл. 115. Министърът на околната среда и водите:
1. провежда държавната политика по опазване и поддържане на биологичното разнообразие;
2. изготвя с участието на отраслевите ведомства и неправителствени
организации и внася в Министерския съвет Национална стратегия за опазване на биологичното разнообразие;
3. изготвя с участието на отраслевите ведомства и неправителствени
организации и внася в Министерския съвет Национален план за опазване на биологичното разнообразие, организира и отчита изпълнението на плана;
4. изгражда и поддържа националната екологична мрежа;
5. възлага разработването и утвърждава плановете за управление за защитени зони и планове за действие за видове;
6. координира дейностите на други министерства, ведомства, общини, обществени организации, научни и академични институти по опазване на биологичното разнообразие;
7. организира контрол върху дейностите на собствениците или ползвателите на земи, гори и водни площи, включени в националната екологична мрежа;
8. финансира дейности по прилагане на този закон;
9. подпомага дейности на собствениците или ползватели, неправителствени организации, сдружения и други, насочени към опазването, поддържането и възстановяването на биологичното разнообразие;
10. организира система за мониторинг на състоянието на биологичното разнообразие и създава бази данни и географски информационни системи за регистриране на състоянието и установяване на измененията в биологичното разнообразие, осигурява достъп и обмен на данни по опазване на биологичното разнообразие;
11 изготвя годишен отчет за състоянието на биологичното разнообразие и за дейностите по неговото опазване;
12. представлява страната по въпросите за опазване на биологичното разнообразие;
13. организира и поддържа държавни регистъри, предвидени в този закон;
14. издава заповеди, списъци, разрешителни и лицензни, предвидени в този закон;
15. публикува списъци и измененията в тях за видовете по чл. 70.
Предложение на н.п. Евдокия Манева:
В чл. 115 текстът на т. 9 да се редактира: “разработва и прилага механизми за стимулиране на дейности на собствениците ши ползвателите, ...”
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 115;
Чл. 115. Министърът на околната среда и водите:
1. провежда държавната политика по опазване и поддържане на биологичното разнообразие;
2. изготвя с участието на отраслевите ведомства и неправителствени организации и внася в Министерския съвет Национална стратегия за опазване на биологичното разнообразие;
3. изготвя с участието на отраслевите ведомства и неправителствени организации и внася в Министерския съвет Национален план за опазване на биологичното разнообразие, организира и отчита изпълнението на плана;
4. изгражда и поддържа Националната екологична мрежа;
5. възлага разработването и утвърждава плановете за управление за защитени зони и планове за действие за видове;
6. координира дейностите на други министерства, ведомства, общини, обществени организации, научни и академични институти по опазване на биологичното разнообразие;
7. организира контрол върху дейностите на собствениците или ползвателите на земи, гори и водни площи, включени в Националната екологична мрежа;
8. финансира дейности по прилагане на този закон;
9. разработва и прилага механизми за стимулиране на дейности на собствениците или ползвателите, неправителствени организации, сдружения и други, насочени към опазването, поддържането и възстановяването на биологичното разнообразие;
10. организира система за мониторинг на състоянието на биологичното разнообразие и създава бази данни и географски информационни системи за регистриране на състоянието и установяване на измененията в биологичното разнообразие, осигурява достъп и обмен на данни по опазване на биологичното разнообразие;
11 изготвя годишен отчет за състоянието на биологичното разнообразие и за дейностите по неговото опазване;
12. представлява Република България по въпросите за опазване на биологичното разнообразие;
13. организира и поддържа държавни регистъри, предвидени в този закон;
14. издава заповеди, списъци, разрешителни и лицензни, предвидени в този закон;
15. публикува списъци и измененията в тях за видовете по чл. 70.
Чл. 116. (1) Създава се Национален съвет по биологичното разнообразие като консултативен орган на министъра на околната среда и водите.
(2) В състава на Националия съвет по биологично разнообразие се включват представители на заинтересованите министерства и ведомства, научни и академични институти, неправителствени природозащитни организации.
(3) Дейността на Националния съвет по биологично разнообразие се регламентира с Правилник, утвърден от министъра на околната среда и водите.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 116:
Чл. 116. (1) Създава се Национален съвет по биологичното разнообразие като консултативен орган на министъра на околната среда и водите.
(2) В състава на Националия съвет по биологичното разнообразие се включват представители на заинтересованите министерства и ведомства, научни и академични институти, неправителствени природозащитни организации.
(3) Дейността на Националния съвет по биологичното разнообразие се урежда с правилник, утвърден от министъра на околната среда и водите.
Чл. 117. Директорите на регионалните инспекции по околната среда и водите и директорите на дирекции на националните паркове:
1. контролират спазването на изискванията за опазване на биологичното разнообразие при осъществяването на дейностите на собствениците или ползвателите на земи, гори и водни площи, включени в Националната екологична мрежа;
2. координират и контролират прилагането на плановете за управление и плановете и проектите, предвидени в този закон, включително интегрирането им в общинските планове и програми;
3. контролират опазването на растителните и животинските видове, предмет на този закон;
4. поддържат регионалните регистри, предвидени в този закон;
5. санкционират нарушители в предвидените в този закон случаи.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 117,
Чл. 118. Министерството на земеделието и горите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и другите държавни органи и техните поделения, както и общините, в сферата на своята компетентност:
1. осъществяват дейности по опазване на биологичното разнообразие;
2. интегрират опазването на биологичното разноообразие и устойчивото управление на биологичните ресурси във всички планове, проекти, програми, политики и стратегии в съответния сектор, като включват в тях преди всичко дейности по опазване на биологичното разнообразие, в съответствие с приоритетите на този закон, на Националната стратегия и на Националния план за опазване на биологичното разнообразие;
3. разработват и внедряват планове за управление на защитени зони и планове за действие за приоритетни растителни и животински видове;
4. сътрудничат с други компетентни органи, когато дейностите имат взаимосвързани или натрупани ефекти върху биологичното разнообразие, или когато тяхната компетентност засяга един и същ обект или територия;
5. организират отраслови системи за мониторинг на състоянието на биологичното разнообразие и на защитените зони и създават бази от данни и географски информационни системи за характеристиките им, като предоставят на Министерството на околната среда и водите информация, съгласувана по вид и период на представяне;
6. финансират приоритетно научни изследвания и дейности, свързани с опазване на биологичното разнообразие и устойчивото управление на биологичните ресурси;
7. използват резултатите от проучването на биологичното разнообразие при изготвянето на планове, проекти, програми и политики в сектора или между секторите;
8. контролират дейността на собствениците или ползвателите на земи, гори и водни площи, включени в Националната екологична мрежа;
9. санкционират нарушители в предвидените в този закон случаи;
10. осъществяват международно сътрудничество по въпроси от обща загриженост, свързани с опазване на биологичното разнообразие и защитените зони.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 118.
Чл. 119. (1) Министерството на околната среда и водите, Министерството на земеделието и горите, общините, както и физическите и юридическите лица - собственици и ползватели на гори, земи и водни площи в Националната екологична мрежа, осъществяват тяхното стопанисване и охрана, съгласно разпоредбите на този закон и другите специални закони.
(2) Собствениците и ползвателите на гори, земи и водни площи са длъжни да осигуряват свободен достъп в имотите си за извършване на дейностите и
контрола по този закон при спазване на изискванията на другите специални закони.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 119.
Чл. 120. Агенция “Митници”, осъществява митническия контрол върху внасянето, изнасянето и транзитирането на екземпляри от видовете по чл. 70, съгласно изискванията на този закон, Закона за митниците и другите нормативни актове, свързани с митническия контрол.
Предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители:
В чл. 120 запетайката след думата “внасянето” се заменя с “и”, а думите “и транзитирането ” отпадат.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 120:
Чл. 120. Агенция “Митници” осъществява митническия контрол върху внасянето и изнасянето на екземпляри от видовете по чл. 70, съгласно изискванията на този закон, Закона за митниците и другите нормативни актове, свързани с митническия контрол.
Глава седма
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на глава седма.
Раздел I
Принудителни административни мерки
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на раздел на глава седма.
Чл. 121. За предотвратяване и преустановяване на административните нарушения по този закон и на вредните последици от тях компетентните органи или упълномощени от тях лица налагат принудителни административни мерки по реда на чл. 122.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 121.
Чл. 122. (1) Министърът на околната среда и водите:
1. спира разпореждания на органи на изпълнителната власт, които са в нарушение на този закон;
2. спира реализацията на планове и проекти, започнати или утвърдени в нарушение на този закон;
3. затваря зоологически градини или части от тях, които не функционират в съответствие с изискванията на този закон;
(2) Директорите на регионалните органи на Министерството на околната среда и водите:
1. спират дейности по ползването на горите, земите и водните площи и на други ресурси, както и строителството в защитени зони и буферни зони, които са в нарушение на заповедите за обявяването им или на утвърдените по съответния ред планове за управление, устройствени и технически планове и проекти;
2. спират дейности или обекти, които увреждат или замърсяват околната среда над допустимите норми в защитени и буферни зони;
3. спират разпореждания на регионалните управления на горите, държавните лесничейства и общинските органи, които са в нарушение на този закон;
4. издават предписания за мерки за предотвратяване и/или отстраняване на нарушения.
(3) Директорите на регионалните управления на горите, държавните лесничейства, както и кметовете на общини спират дейности и строителство в предоставени за ползване гори, земи и водни площи - държавна, общинска и частна собственост, извършвани в нарушение на утвърдените планове за управление и устройствени и технически планове и проекти.
Предложение на н. п. Haim На им и група народни представители:
В чл. 122, ал. 3 думата “Директорите” се заменя с “Началниците”, а след думите “управления на горите, ” се добавя “директорите на
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 122:
Чл. 122. (1) Министърът на околната среда и водите:
1. спира разпореждания на органи на изпълнителната власт, които са в нарушение на този закон;
2. спира реализацията на планове и проекти, започнати или утвърдени в нарушение на този закон;
3. затваря зоологически градини или части от тях, които не функционират в съответствие с изискванията на този закон;
4. отнема лицензи на зоологически градини в случаите по чл. 62, ал. 4.
(2) Директорите на регионалните органи на Министерството на околната среда и водите:
1. спират дейности по ползването на горите, земите и водните площи и на други ресурси, както и строителството в защитени зони и буферни зони, които са в нарушение на заповедите за обявяването им или на утвърдените по съответния ред планове за управление, устройствени и технически планове и проекти;
2. спират дейности или обекти, които увреждат или замърсяват околната среда над допустимите норми в защитени и буферни зони;
3. спират разпореждания на регионалните управления на горите, държавните лесничейства и общинските органи, които са в нарушение на този закон;
4. издават предписания за мерки за предотвратяване и/или отстраняване на нарушения.
(3) Началниците на регионалните управления на горите, директорите на държавните лесничейства, както и кметовете на общини спират дейности и строителство в предоставени за ползване гори, земи и водни площи - държавна, общинска и частна собственост, извършвани в нарушение на утвърдените планове за управление и устройствени и технически планове и проекти.
Чл. 123. Принудителните административни мерки могат да се обжалват по реда на Закона за административното производство.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 123:
Чл. 123. Принудителните административни мерки могат да се обжалват по реда на Закона за Върховния административен съд и на Закона за административното производство.
Раздел II
Административни нарушения и наказания
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на раздел II на глава седма.
Чл. 124. За осъществяване на дейност в нарушение на режимите, определени по реда на чл. 19; чл. 23, ал. 2, чл. 29, чл. 30 и чл. 42, на виновните физически лица се налага глоба от 50 до 1000 лв., а на виновните юридически лица и еднолични търговци се налага имуществена санкция, съответно глоба от 200 до 5 000 лв.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 124;
Чл. 124. За нарушение на режимите, определени по реда на чл. 19, чл. 23, ал. 2, чл. 29, чл. 30 и чл. 42, физическите лица се наказват с глоба от 50 до 1000 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция от 200 до 5 000 лв.
Чл. 125. За нарушение на чл. 38; чл. 39, ал. 1; чл. 40; чл. 41, ал. 3; чл. 44; чл. 46; чл. 47, ал. 1; чл. 60, ал. 2 и 3; чл. 100; чл. 102, ал. 1 и чл. 111 т. 1 на виновните физически лица се налага глоба от 100 до 5 000 лв., а на виновните юридически лица и еднолични търговци се налага имуществена санкция, съответно глоба от 500 до 10 000 лв.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 125:
Чл. 125. За нарушение на чл. 38, чл. 39, ал. 1, чл. 40, чл. 41, ал. 3, чл. 44, чл. 46, чл. 47, ал. 1, чл. 60, ал. 2 и 3, чл. 100, чл. 102, ал. 1 и чл. 111 т. 1 физическите лица се наказват с глоба от 100 до 5 000 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция от 500 до 10 000 лв.
Чл. 126. За осъществяване на дейност без разрешение по чл. 67, ал. 3 и чл. 68, ал. 2 на виновните физически лица се налага глоба от 1 000 до 10 000 лв. а на виновните юридически лица и еднолични търговци се налага имуществена санкция, съответно глоба от 2 000 до 25 000 лв.
Предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители:
В чл. 126 след думата “дейност” се добавя “без лиценз по чл. 62, ал. 1 или”
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 126;
Чл. 126. За осъществяване на дейност без лиценз по чл. 62, ал. 1 или без разрешение по чл. 67, ал. 3 и чл. 68, ал. 2 физическите лица се наказват с глоба от 1 000 до 10 000 лв. а на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция от 2 000 до 25 000 лв.
Чл. 127. За осъществяване на дейност без разрешително по чл. 75, ал. 1 на виновните физически лица се налага глоба от 500 до 10 000 лв., а на виновните юридически лица и еднолични търговци се налага имуществена санкция, съответно глоба от 1 000 до 30 000 лв.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 127:
Чл. 127. За осъществяване на дейност без разрешително по чл. 75, ал. 1 физическите лица се наказват с глоба от 500 до 10 000 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция от 1 000 до 30 000 лв.
Чл. 128. За нарушение на чл. 76, ал. 4; 92, ал.1 и чл. 94, ал. 1 на виновните физически лица се налага глоба от 500 до 2 000 лв., а на виновните юридически лица и еднолични търговци се налага имуществена санкция, съответно глоба от 1 000 до 5 000 лв.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 128:
Чл. 128. За нарушение на чл. 76, ал. 4, 92, ал.1 и чл. 94, ал. 1 физическите лица се наказват с глоба от 500 до 2 000 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция от 1 000 до 5 000 лв.
Чл. 129. (1) Вещите - предмет на нарушение, и вещите, послужили за неговото извършване се отнемат в полза на държавата.
(2) Продажба на вещи по ал. 1 се извършва по реда на Закона за събиране държавните вземания.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 129:
Чл. 129. (1) Вещите - предмет на нарушение, и вещите, послужили за неговото извършване се отнемат в полза на държавата.
(2) Продажбата на вещи по ал. 1 се извършва по реда на Данъчно процесуалния кодекс.
Чл. 130. (1) Нарушенията по чл. 124 и 125, се установяват с акт на длъжностно лице, определено от министъра на околната среда и водите или от министъра на земеделието и горите, или от кмета на общината. Наказателните постановления се издават съответно от министъра на околната среда и водите, от министъра на земеделието и горите или от кмета на общината, или от упълномощени от тях лица.
(2) Нарушенията по чл. 126 се установяват с акт на длъжностно лице, определено от министъра на околната среда и водите или от министъра на земеделието и горите, а наказателните постановления се издават съответно от министъра на околната среда и водите и от министъра на земеделието и горите или от упълномощени от тях лица.
(3) Нарушенията по чл. 127 и 128 се установяват с акт на длъжностно лице, определено от министъра на околната среда и водите или от министъра на финансите, а наказателните постановления се издават съответно от министъра на околната среда и водите и министъра на финансите или от упълномощени от тях лица.
(4) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления по този закон се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Предложение на н.п. Иван Искров:
В чл. 130, ал. 3 думите “ или от министъра на финансите ” да отпаднат.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 130:
Чл. 130. (1) Нарушенията по чл. 124 и 125, се установяват с акт на длъжностно лице, определено от министъра на околната среда и водите или от министъра на земеделието и горите, от областния управител или от кмета на общината. Наказателните постановления се издават съответно от министъра на околната среда и водите, от министъра на земеделието и горите, от областния управител или от кмета на общината, или от упълномощени от тях лица.
(2) Нарушенията по чл. 126 се установяват с акт на длъжностно лице, определено от министъра на околната среда и водите или от министъра на земеделието и горите, а наказателните постановления се издават съответно от министъра на околната среда и водите и от министъра на земеделието и горите или от упълномощени от тях лица.
(3) Нарушенията по чл. 127 и 128 се установяват с акт на длъжностно лице, определено от министъра на околната среда и водите, а наказателните постановления се издават от министъра на околната среда и водите или от упълномощени от него лица.
(4) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
Комисията подкрепя текста на вносителя за това наименование.
§ 1. По смисъла на този закон:
1. “Биологично разнообразие” е многообразието на всички живи организми във всички форми на тяхната естествена организация, техните съобщества и местообитания, на екосистемите и процесите, които протичат в тях.
2. “Благоприятно състоянието на видовете” е, когато:
а) данните за динамиката на популациите на вида показват, че този вид е и ще остане жизнеспособен елемент на природното местообитание;
б) естественият район на разпространение на този вид не намалява и не съществува тенденция да намалее в обозримо бъдеще;
в) е налице достатъчно голямо местообитание, което осигурява преживяването на популациите на този вид.
3. “Благоприятно състоянието на природно местообитание” е, когато:
а) площта на неговото естествено разпространение, е постоянна или се разширява;
б) неговата структура и специфични функции осигуряват дългосрочното му съществуване;
в) състоянието на характерните за него видове е благоприятно.
4. “Ботаническа градина” е институция, която поддържа колекции от живи растения за нуждите на експерименталните ботанически изследвания, естественонаучното и природозащитно образование и възпитание и е отворена за посещение повече от 5 месеца в годината.
5. “Вид” е група от морфологично сходни организми, имащи общ произход, които са потенциално способни да обменят помежду си генетичен материал в естествени условия.
6. “Влажна зона” е район, включващ езера, блата, мочурища, торфища или други водни площи, независимо дали са естествени или изкуствени, постоянни или временни, с вода, която е статична или течаща, прясна, полуосолена или солена, включително морска вода, чиято дълбочина или отлив не надхвърля 6 метра.
7. “Внасяне” е внос на екземпляр, включително екземпляр, уловен в морска среда, която не е под юрисдикцията на никоя държава.
8. “Водни площи” са териториите от горския фонд, поземления фонд и континенталния шелф и изключителната икономическа зона, залети с вода.
9. “Възстановяване” е пресъздаване в естествени условия на съобщества от организми, екосистеми и комплекси от тях по модел на естествено съществуващите или създаване на условия за повторно възникване или увеличаване числеността на природни популации.
10. “Генетични ресурси” са материали от растителен или животински произход, съдържащи функционални единици на наследственост.
11. “Гори” са горите и земите в горския фонд по смисъла на Закона за горите.
12. “Дата на придобиване” е датата, на която екземпляра е взет от дивата природа, роден на затворено или изкуствено размножен, придобит при търговски отношения или размяна.
13. “Екземпляр” е всяко животно или растение, живо или мъртво, всяка лесно разпознаваема част от тялото или всеки продукт, получен от животното или растението, както и всяка друга стока, която въз основа на съпроводителен документ, опаковка, означение, етикет или друго обстоятелство може да се идентифицира като част или дериват от животно или растение.
14. “Екземпляр, отгледан на затворено” е екземпляр от животински вид, роден, излюпен и отгледан на затворено, или екземпляр от растителен вид, размножен изкуствено. Изкуствено размножен екземпляр е този, който е получен чрез репродукция в среда, създадена или модифицирана от човека и под негов контрол, който при животните произхожда най-малко от второ поколение, отглеждано от човека без добавка на генетичен материал от дивата природа.
15. “Екосистема” е динамичен комплекс от растителни, животински и микроорганизмови съобщества и тяхната нежива околна среда, които си взаимодействат като функционална единица със специфични взаимосвързани процеси и специфичен общ облик.
16. “Ендемичен вид” е този, който се среща само в определен географски район.
17. “Застрашен вид” е този, който е заплашен от изчезване в целия си ареал или в голяма част от него.
18. “Земи” са селскостопанските земи по смисъла на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
19. “Зоологическа градина” е постоянно заведение, където животни от диви видове се държат с цел да се показват пред публика в продължение на повече от 7 дни в годината, с изключение на циркове, магазини за животни и други заведения, които не показват пред публика значителен брой животни или видове.
20. “Изнасяне” е износ на екземпляр, включително реекспорт.
21. “Колекция” е сбирка от екземпляри от растителни или животински видове /вкл. семена или други размножителни материали/, отглеждани или съхранявани при контролирани от човека условия и предназначени за научни и образователни цели или за целите на опазването и възстановяването на видовете.
22 “КОРИНЕ място” е територия, описана по стандартната международна методика на проекта на Съвета на Европа “КОРИНЕ биотопи”.
23. “Ландшафт” е територия, специфичния облик и елементите на която са възникнали като резултат на действия и взаимодействия между природни и/или човешки фактори.
24. “Местообитание на вид” е районът, определен от специфични абиотични и биотични фактори, в който този вид се намира постоянно или временно в някой от стадиите на своя жизнен цикъл.
25. “Организъм” е всяко живо тяло, което е съставено от съгласувано действащи органи и съществува самостоятелно. Организмът е индивид в популация от отделен вид.
26. “Орнитологично важно място” е територия, описана по стандартната международна методика на Бърд Лайф Интернешънъл, и включено в книгата “Орнитологично важни места в България”.
27. “Популация” е териториално обособена съвкупност от индивиди от един и същи вид, които могат свободно да обменят генетичен материал помежду си.
28. “Потенциално застрашен вид” е този, за който е вероятно скорошното му преминаване в категорията на застрашените видове, ако факторите, причинили заплахата продължават да съществуват.
29. “Природно местообитание” е естествени или близки до естествените сухоземни или акваториални области, характеризиращи се с характерни географски, абиотични и биотични особености придаващи им специфичен облик.
30. “Първостепенен обществен интерес” е този, свързан с общественото здраве, обществената сигурност, изключително благоприятни въздействия върху околната среда, както и със специфични обществени задължения по отношение на транспортни, енергийни и комуникационни системи.
31. “Рамсарско място” е влажна зона, която отговаря на критериите на Конвенцията по влажните зони с международно значение, по специално като местообитания за водолюбиви птици /Рамсарска конвенция/, /ДВ, бр. 56 от 1992 г./.
32. “Рядък вид” е този, чийто популации са малобройни, разпръснати или зависими от специфични фактори и ако не непосредствено, то косвено е застрашен или потенциално застрашен по смисъла на т. 17 и 26.
33. “Спасителен център” е юридическо или физическо лице, определено от министъра на околната среда и водите, което се грижи за конфискувани живи екземпляри.
34. “Съхранение” е всички мерки, които са необходими за запазване или възстановяване на природните местообитания и популациите на диви растителни и животински видове в благоприятно състояние.
35. “Таксон” е общото наименование на класификационните единици, към които се отнасят подвидът, видът и по-високите единици от ниво вид.
36. “Транзитиране” е процес на транспортиране или движение на екземпляр през Република България от входен митнически пункт до изходен митнически пункт.
37. “Устойчиво управление” е управление на ползването, развитието и опазването на природните ресурси по начин и степен, които дават възможност на настоящите поколения и общности да си осигуряват социални, икономически и културни блага без да се:
а) намалява възможността на бъдещите поколения и общности да задоволяват социални, икономически и културни нужди;
б) нарушава способността на екосистемите да осъществяват своите почвозащитни и климаторегулиращи функции;
в) намалява значително биологичното разнообразие.
38. “Фауна” са всички видове животни в определен район.
39. “Флора” са всички видове растения в определен район.
Предложение на н.п. Иван Искров:
В Допълнителната разпоредба:
1. Точка 7 се изменя така:
“7. “внасяне” е въвеждане на митническата територия на Република България на екземпляр, уловен в морска среда, която не е под юрисдикцията на никоя държава. ”
2. Точка 20 се изменя така:
“20. “изнасяне” е извеждането извън митническата територия на Република България екземпляр; ”
3. В т. 36 “транзитиране ” е неточно и противоречи на понятието, използвано в Закона за митниците и Правилника за неговото прилагане.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители:
В § 1 на Допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 1 отпада.
2. В т. 7 думата “внос” се заменя с “въвеждане на митническата територия на Република България ”.
3. В т. 10 думата “Генетични ресурси” се заменят с “Генетичен материал ”.
4. Създава се нова т. 11 със следния текст:
“11. “Генетични ресурси” са генетичен материал с реална или потенциална стойност. ”
5. В т. 20 думата “износ” се заменя с “извеждане от митническата територия на Република България ”, а думите “включително реекспорт ” отпадат.
6. Точка 36 отпада.
7. Точките съответно се преномерират.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на доц. Борислав Великов и група народни представители:
В т. 26 на ДР след думата “територия” се добавя “от международна значимост за опазване на птиците ”, а думите и включено в книгата “Орнитологично важни места в България ” отпадат.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на §1:
§ 1. По смисъла на този закон:
1. “Благоприятно състоянието на видовете” е, когато:
а) данните за динамиката на популациите на вида показват, че този вид е и ще остане жизнеспособен елемент на природното местообитание;
б) естественият район на разпространение на този вид не намалява и не съществува тенденция да намалее в обозримо бъдеще;
в) е налице достатъчно голямо местообитание, което осигурява преживяването на популациите на този вид.
2. “Благоприятно състоянието на природно местообитание” е, когато:
а) площта на неговото естествено разпространение, е постоянна или се разширява;
б) неговата структура и специфични функции осигуряват дългосрочното му съществуване;
в) състоянието на характерните за него видове е благоприятно.
3. “Ботаническа градина” е институция, която поддържа колекции от живи растения за нуждите на експерименталните ботанически изследвания, естественонаучното и природозащитно образование и възпитание и е отворена за посещение повече от 5 месеца в годината.
4. “Вивариум” е изкуствено подготвено място за отглеждане на диви животни.
5. “Вид” е група от морфологично сходни организми, имащи общ произход, които са потенциално способни да обменят помежду си генетичен материал в естествени условия.
6. “Влажна зона” е район, включващ езера, блата, мочурища, торфища или други водни площи, независимо дали са естествени или изкуствени, постоянни или временни, с вода, която е статична или течаща, прясна, полуосолена или солена, включително морска вода, чиято дълбочина или отлив не надхвърля 6 метра.
7. “Внасяне” е въвеждане на митническата територия на Република България на екземпляр, включително екземпляр, уловен в морска среда, която не е под юрисдикцията на никоя държава.
8. “Водни площи” са териториите от горския фонд, поземления фонд и континенталния шелф и изключителната икономическа зона, залети с вода.
9. “Възстановяване” е пресъздаване в естествени условия на съобщества от организми, екосистеми и комплекси от тях по модел на естествено съществуващите или създаване на условия за повторно възникване или увеличаване числеността на природни популации.
10. “Генетичен материал” са материали от растителен или животински произход, съдържащи функционални единици на наследственост.
11. “Генетични ресурси” са генетичен материал с реална или потенциална стойност.
12. “Гори” са горите и земите в горския фонд по смисъла на Закона за горите.
13. “Дата на придобиване” е датата, на която екземпляра е взет от дивата природа, роден на затворено или изкуствено размножен, придобит при търговски отношения или размяна.
14. “Дендрариум” е жива колекция от дървета и храсти, върху определена територия, организирана по систематичен, географски или друг научен принцип.
15. “Екземпляр” е всяко животно или растение, живо или мъртво, всяка лесно разпознаваема част от тялото или всеки продукт, получен от животното или растението, както и всяка друга стока, която въз основа на съпроводителен документ, опаковка, означение, етикет или друго обстоятелство може да се идентифицира като част или дериват от животно или растение.
16. “Екземпляр, отгледан на затворено” е екземпляр от животински вид, роден, излюпен и отгледан на затворено, или екземпляр от растителен вид, размножен изкуствено. Изкуствено размножен екземпляр е този, който е получен чрез репродукция в среда, създадена или модифицирана от човека и под негов контрол, който при животните произхожда най-малко от второ поколение, отглеждано от човека без добавка на генетичен материал от дивата природа.
17. “Екосистема” е динамичен комплекс от растителни, животински и микроорганизмови съобщества и тяхната нежива околна среда, които си взаимодействат като функционална единица със специфични взаимосвързани процеси и специфичен общ облик.
18. “Ендемичен вид” е този, който се среща само в определен географски район.
19. “Застрашен вид” е този, който е заплашен от изчезване в целия си ареал или в голяма част от него.
20. “Земи” са селскостопанските земи по смисъла на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи.
21. “Зоологическа градина” е постоянно заведение, кьдето животни от диви видове се държат с цел да се показват пред публика в продължение на повече от 7 дни в годината, с изключение на циркове, магазини за животни и други заведения, които не показват пред публика значителен брой животни или видове.
22. “Изнасяне” е извеждане извън митническата територия на Република България на екземпляр.
23. “Колекция” е сбирка от екземпляри от растителни или животински видове /вкл. семена или други размножителни материали/, отглеждани или съхранявани при контролирани от човека условия и предназначени за научни и образователни цели или за целите на опазването и възстановяването на видовете.
24. “КОРИНЕ място” е територия, описана по стандартната международна методика на проекта на Съвета на Европа “КОРИНЕ биотопи”.
25. “Ландшафт” е територия, специфичния облик и елементите на която са възникнали като резултат на действия и взаимодействия между природни и/или човешки фактори.
26. “Местообитание на вид” е районът, определен от специфични абиотични и биотични фактори, в който този вид се намира постоянно или временно в някой от стадиите на своя жизнен цикъл.
27. “Организъм” е всяко живо тяло, което е съставено от съгласувано действащи органи и съществува самостоятелно. Организмът е индивид в популация от отделен вид.
28. “Орнитологично важно място” е територия от международна значимост за опазване на птиците, описана по стандартната международна методика на Бърд Лайф Интернешънъл.
29. “Популация” е териториално обособена съвкупност от индивиди от един и същи вид, които могат свободно да обменят генетичен материал помежду си.
30. “Потенциално застрашен вид” е този, за който е вероятно скорошното му преминаване в категорията на застрашените видове, ако факторите, причинили заплахата продължават да съществуват.
31. “Природно местообитание” е естествени или близки до естествените сухоземни или акваториални области, характеризиращи се с характерни географски, абиотични и биотични особености придаващи им специфичен облик.
32. “Първостепенен обществен интерес” е този, свързан с общественото здраве, националната сигурност, изключително благоприятни въздействия върху околната среда, както и със специфични обществено значими задължения по отношение на транспортни, енергийни и комуникационни системи.
33. “Рамсарско място” е влажна зона, която отговаря на критериите на Конвенцията по влажните зони с международно значение, по-специално като местообитания за водолюбиви птици (Рамсарска конвенция), обн. ДВ, бр. 56 от 1992 г.
34. “Рядък вид” е този, чийто популации са малобройни, разпръснати или зависими от специфични фактори и ако не непосредствено, то косвено е застрашен или потенциално застрашен по смисъла на т. 19 и т. 30.
35. “Спасителен център” е юридическо или физическо лице, определено от министъра на околната среда и водите, което се грижи за конфискувани живи екземпляри.
36. “Съхранение” е всички мерки, които са необходими за запазване или възстановяване на природните местообитания и популациите на диви растителни и животински видове в благоприятно състояние.
37. “Таксон” е общото наименование на класификационните единици, към които се отнасят подвидът, видът и по-високите единици от ниво вид.
38. “Устойчиво управление” е управление на ползването, развитието и опазването на природните ресурси по начин и степен, които дават възможност на настоящите поколения и общности да си осигуряват социални, икономически и културни блага без да се:
а) намалява възможността на бъдещите поколения и общности да задоволяват социални, икономически и културни нужди;
б) нарушава способността на екосистемите да осъществяват своите почвозащитни и климаторегулиращи функции;
в) намалява значително биологичното разнообразие.
49. “Фауна” са всички видове животни в определен район.
40. “Флора” са всички видове растения в определен район.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ Комисията подкрепя текста на вносителя за това наименование.
§ 2. В срок до четири години от влизането в сила на този закон, министърът на околната среда и водите внася в Министерския съвет списъка по чл. 10, ал. 3.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
§ 3. В срок до шест месеца от влизането в сила на този закон, министърът на околната среда и водите внася в Министерския съвет проект на наредбата по чл. 66, ал. 6.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
§ 4. В срок до една година от влизането в сила на този закон всички физически и юридически лица, притежаващи екземпляри от видове по чл. 70, т. 1 и 2 ги регистрират по реда на глава четвърта, раздел IV.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
§ 5. В срок до една година от влизането в сила на този закон всички физически и юридически лица по чл. 60, ал. 1 подават необходимата информация за вписване в регистрите по чл. 63.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
§ 6. В срок до една година от влизането в сила на този закон лицата по чл. 96, ал. 1, представят списъците по чл. 96, ал. 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
§ 7. В срок до 2 години от обнародване в “Държавен вестник” на наредбата по чл. 61, ал. 1, собствениците на зоологически градини са длъжни да ги приведат в съответствие с изискванията на наредбата и да подадат заявление за издаване на лиценз.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 7;
§ 7. В срок до четири години от обнародване в “Държавен вестник” на наредбата по чл. 61, ал. 1, собствениците на зоологически градини са длъжни да ги приведат в съответствие с изискванията на наредбата и да подадат заявление за издаване на лиценз.
§ 8. (1) Буферните зони около резервати и поддържани резервати, обявени по реда на Закона за защита на природата запазват своите граници и режими, освен ако не са променени по реда на глава втора, раздел IV на този закон.
(2) Вековните дървета, обявени за защитени по реда на Закона за защита на природата запазват своите режими, освен ако не са заличени по реда на глава пета на този закон.
Предложение на доц. Борислав Великов и група народни представители:
В § 8 на ПЗР се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 след думите “поддържани резервати” се добавя “без тези попадащи в национални паркове,
2. Създава се нова алинея 2 със следния текст:
(2) Буферните зони около резервати, попадащи в национални паркове се заличават с тази закон.
3. Сегашната ал. 2 става ал. 3.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 8:
§ 8. (1) Буферните зони около резервати и поддържани резервати, без тези попадащи в национални паркове, обявени по реда на отменения Закон за защита на природата запазват своите граници и режими, освен ако не са променени по реда на глава втора, раздел IV на този закон.
(2) Буферните зони около резервати, попадащи в национални паркове се заличават с този закон.
(3) Вековните дървета, обявени за защитени по реда на отменения Закон за защита на природата запазват своите режими, освен ако не са заличени по реда на глава пета на този закон.
§ 9. Този закон отменя Закона за защита на природата (обн., ДВ, бр. 47 от 1967 г.; изм. и доп., бр. 3 от 1977 г., бр. 39 от 1978 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 26 от 1988 г., бр. 86 от 1991 г., бр. 85 от 1997 г., бр. 11 и 133 от 1998 г. и бр. 29 от 2000 г.).
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.
§ 10. В Закона за лова и опазване на дивеча (обн. ДВ, бр. 78 от 2000 г., изм. бр. 26 от 2001 г.) в приложението към чл. 5, ал. 2, т. 1 и ал. 5 се правят следните изменения:
1. т. 6. Мечка (Ursus arctos L.) отпада;
2. т. 23 Голям корморан (Phalacrocorax carbo L.) отпада.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 10:
§ 10. В Закона за лова и опазване на дивеча (обн. ДВ, бр. 78 от 2000 г., изм.
бр. 26 от 2001 г.) в приложението към чл. 5, ал. 2, т. 1 и ал. 5 се правят
следните изменения:
1. Точка 6. Мечка (Ursus arctos L.) се отменя;
2. Точка 23 Голям корморан (Phalacrocorax carbo L.) се отменя.
§ 11. В Закона за защитените територии (обн., ДВ, бр. 133 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 98 от 1999 г., бр. 28 и бр. 48 от 2000 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 17, ал. 1, т. 5 думите “над 25 на сто” отпадат.
2. В чл. 38 се правят следните допълнения:
а) в ал. 3 след думата “взема” се добавя “с обикновено мнозинство”.
б) създават се ал. 4 и 5:
“(4) Членове на комисията, които не са съгласни с взето решение за приемане на предложението и са подписали протокола с особено мнение го мотивират писмено в 3 - дневен срок. Особените мнения се прилагат към протокола.”
“(5) В случаите по ал. 4 министърът на околната среда и водите взема окончателното решение за обявяване на защитената територия или за отхвърляне на предложението.”
3. В чл. 39, ал. 1 думите “съгласно предложението на комисията по чл. 38” се заменят с “при положителни решения по чл. 38, ал. 3 и 5”
4. В чл. 67 се създава ал. 3:
“(3) Охраната на отделни резервати и поддържани резервати, извън границите на националните паркове, може да се предоставя от министъра на околната среда и водите на други органи на изпълнителната власт или на общини.”
5. В чл. 74 се правят следните изменения:
а) точки 1 и 4 на ал. 1 отпадат.
б) в ал. 3 думите “утвърден от Министерския съвет” се заменят с “определен от министъра на околната среда и водите”
6. Чл. 75 отпада.
7. Чл. 86 отпада.
Предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители:
В § 11 от ПЗР се създават нови т.4 и т. 7:
“4. В чл. 42 се създава нова ал. 6:
“(6) Със заповед по ал. 5 и без спазване на процедурите по ал. 1, може да се променя (актуализира) площта на защитената територия, когато корекцията произтича от по-точни замервания и не е свързана с промяна на определените
граници на защитената територия.
7. В чл. 19, ал. 3 след думата “лесничейства” се добавя “и дирекциите на природни паркове ”
Другите точки в § 11 от ПЗР съответно се преномерират.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 11:
§ 11. В Закона за защитените територии (обн., ДВ, бр. 133 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 98 от 1999 г., бр. 28, бр. 48 и 78 от 2000 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 1, т. 5 думите “над 25 на сто” се заличават;
б) в ал. 4 накрая се добавя “и положително решение на Националния съвет по биологичното разнообразие”.
2. В чл. 38 се правят следните допълнения:
а) в ал. 3 след думата “взема” се добавя “с обикновено мнозинство”.
б) създават се ал. 4 и 5:
“(4) Членове на комисията, които не са съгласни с взето решение за приемане на предложението и са подписали протокола с особено мнение го мотивират писмено в 3 - дневен срок. Особените мнения се прилагат към протокола.
“(5) В случаите по ал. 4 министърът на околната среда и водите взема окончателното решение за обявяване на защитената територия или за отхвърляне на предложението.”
3. В чл. 39, ал. 1 думите “съгласно предложението на комисията по чл. 38” се заменят с “при положителни решения по чл. 38, ал. 3 и 5”.
4. В чл. 42 се създава ал. 6:
“(6) Със заповед по ал. 5 и без спазване на процедурите по ал. 1, може да се актуализира площта на защитената територия, когато корекцията произтича от по-точни замервания и не е свързана с промяна на определените граници на защитената територия.”
5. В чл. 67 се създава ал. 3:
“(3) Охраната на отделни резервати и поддържани резервати, извън границите на националните паркове, може да се предоставя от министъра на околната среда и водите на други органи на изпълнителната власт или на общини.”
6. В чл. 74 се правят следните изменения:
а) в ал. 1 точки 1 и 4 се отменят.
б) в ал. 3 думите “утвърден от Министерския съвет” се заменят с “определен от министъра на околната среда и водите”
7. Член 75 се отменя.
8. В чл. 79, ал. 3 след думата “лесничейства” се добавя “и дирекциите на природни паркове”
9. Член 86 се отменя.
10. В приложение № 1 четвъртата колона на таблицата и текста след таблицата се заличават.
11. В приложение № 2 четвъртата колона на таблицата се заличава.
§ 12. В Закона за горите (обн. ДВ, бр. 125 от 1997 г., изм. и дои., бр. 79 и 133 от 1998 г., бр. 26 от 1999 г., бр. 29 и 78 от 2000 г.) в чл. 3, ал. 2 накрая се добавя освен в случаите по чл. 67, ал. 3 от Закона за защитените територии”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12.
§ 13. Изпълнението на този закон се възлага на министъра на околната среда и водите, министъра на земеделието и горите, министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на финансите и на кметовете на общините.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13.