Доклад на
Комисията по околната среда и водите
ОТНОСНО: Указ № 276 от 5 август 2002 г. на Президента на
Република България за връщане за ново обсъждане на Закона за опазване на околната среда, приет от Народното събрание на 23.07.2002 г. и мотивите към него.

---

Доклад на
Комисията по околната среда и водите

ОТНОСНО: Указ № 276 от 5 август 2002 г. на Президента на
Република България за връщане за ново обсъждане на Закона за опазване на околната среда, приет от Народното събрание на 23.07.2002 г. и мотивите към него.
На свое заседание, проведено на 12 септември 2002 г. Комисията по околната среда и водите обсъди Указ № 276/05.08.2002 г. на Президента на Р. България и мотивите към него за връщане за ново обсъждане на Закона за опазване на околната среда, приет от Народното събрание на 23.07.2002
г.
С наложеното отлагателно вето се оспорват отделни текстове от Закона за опазване на околната среда, свързани с достъпа до информация за околната среда, както и с екологичната оценка и оценката на въздействие върху околната среда, а именно: чл. 20; чл. 81, ал. 1, т.2; чл. 85, ал. 3; чл. 93, ал. 2 и § 10, ал. 2 и 3 от Преходните и заключителни разпоредби.
След като се запозна с мотивите на Президента комисията ги определи като несъстоятелни и тълкуващи отделните членове на закона извън неговата цялост. Не е потърсена и видяна тяхната логическа връзка с други текстове от този и други закони, за да се добие представа за цялостната уредба на третираните във ветото въпроси.
В хода на протеклата дискусия членовете на комисията се изказаха в подкрепа на закона и защитиха оспорените текстове, като се обединиха единодушно около следното становище:
По първата група от мотивите, свързани с предоставянето на информация за околната среда:
С т. 1.1. от ветото се твърди, че лисват разпоредби, с които държавните и общинските органи се задължават да информират обществото за обстоятелства, които имат значение за живота и здравето на гражданите и условията, в които те работят и живеят. Твърди се, че тази информация ще бъде предоставяна само при поискване от конкретни лица. В резултат на това Президентът счита, че се ограничава правото на информация по чл. 41 в контекста на чл. 55 от Конституцията.
Опасенията на Президента са напълно неоснователни, тъй като задълженията на държавата в тази връзка и тяхното изпълнение се гарантират със следните текстове от закона:
1. Чл. 23, според който при аварийни или други замърсявания, когато са нарушени нормите на изпускане на замърсяващи вещества в околната среда, компетентните органи (съответните областни управители, кметовете на съответните общини, регионалните инспекции по околната среда и водите, басейновите дирекции и органите на Държавната агенция "Гражданска защита") са длъжни незабавно да уведомят Министерството на здравеопазването и засегнатото население за настъпилото наднормено замърсяване, като предложат мерки за защита на човешкото здраве и на имуществото. Текстът на чл. 23 еднозначно показва, че визираната във ветото заплаха от информационни затъмнения подобни на случая с Чернобил е абсолютно несъстоятелна.
2. Разпоредбите на членове 22, 24, 25 и чл. 147, ал. 6 гарантират от своя страна информирането на населението чрез публикуване на периодични бюлетини и доклади за състоянието на околната среда и създаване на публични и общодостъпни бази данни и масиви от информация за околната среда.
3. С разпоредбата на чл. 162 се предвижда административнонаказателна отговорност за длъжностните лица, които не изпълняват своите задължения по този закон, вкл. задълженията за информиране на гражданите за състоянието на околната среда.
Гаранции за предоставянето на информация от съответните компетентни органи и длъжностни лица се съдържат и в чл. 353а от Наказателния кодекс, според който “Длъжностно лице, което в кръга на служебните си задължения укрие или разгласи невярна информация за състоянието на околната среда и нейните компоненти - въздух, вода, почва, морски пространства - и от това последват немаловажни вреди за околната среда, живота и човешкото здраве, се наказва с лишаване от свобода до 5 години и глоба от 100 000 лева”.
Cm. 1.2. от своите мотиви Президентът предлага да бъде обсъдена още веднъж необходимостта от запазването на въведените с чл. 20 ограничения за достъп на гражданите до информация за околната среда, доколкото според него те надхвърлят конституционната рамка по чл. 41, ал. 2.
Според чл. 41, ал. 2 на от Конституцията “Гражданите имат право на информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес, ако информацията не е държавна или друга защитена от закона тайна или не засяга чужди права”.
Съвсем очевидно е, че въведените с чл. 20, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда ограничения не надхвърлят предвидените с конституционния текст изключения, а именно случаите на държавна тайна, друга защитена от закона тайна и засягане на чужди права. От друга страна чл. 20, ал. 1 предвижда само една възможност за отказ, а не императивна разпоредба за отказ за достъп до информация за околната среда в изброените с случаи. Освен това, по предложение на комисията (отразяващо мнението на неправителствения сектор) в чл. 20 беше създадена ал. 4. Според нея компетентният орган преди да вземе решение за отказ за предоставяне на информация, се задължава да отчете обществения интерес от разкриването на тази информация. С това в българското екологично законодателство се въвежда т. нар. “тест за обществена значимост” - една съвременна мярка, залегнала в Конвенцията от Орхус, която не се прилага дори във всички западноевропейски страни все още.
И най важното, законът гарантира, че никакви ограничения за достъп до информация не могат да бъдат налагани, когато става въпрос за емисии на вредни вещества в околната среда (чл. 20, ал. 6).
Така че, както и Президентът пледира, законът не допуска тази част от информацията за околната среда, която може да се разглежда като предпоставка и гаранция за правото на живот на хората, да бъде третирана като държавна или служебна тайна.
Като се има предвид, че определението на понятието “информация за околната среда” (чл. 19) е доста широко и далеч надхвърля информацията за самото състояние на околната среда по компоненти и фактори, които й влияят, то премахването на възможностите за отказ, посочени в чл. 20, ал. 1 би означавало, че държавните органи ще бъдат длъжни да предоставят при поискване например информация за:


- химични формули на бойни отровни вещества и други препарати;
- позициониране, маршрути, системи за навигация и друга информация в областта на националната сигурност, независимо от сключените споразумения в тази област;
- запасите на подземни богатства и друга подобна информация от стратегическо значение за икономиката на страната;
- използвани технологии, методи, състави, патенти, промишлени образци, предмет на защита на интелектуалната и промишлена тайна във всички цивилизовани страни в света. Липсата на защита на тези права ще отблъсне потенциалните чужди инвеститори;
- местоположение, количества и други параметри на застрашени видове от дивата флора и фауна, които нерядко са предмет на незаконна търговия и контрабанда.
По втората група мотиви, касаеща законовата уредба на екологичната оценка и оценката на въздействие върху околната среда (ОВОС) .
В т. 2.1. от мотивите Президентът изразява позиция, че не е редно да отпадне периодичното извършване на ОВОС на обектите - големи замърсители или т.нар “ОВОС на действащи обекти" както е по сега действащия Закон за опазване на околната среда. В тази връзка той препоръчва чл. 81 да добие нова редакция, която да принуждава предприятията - големи замърсители постоянно да полагат грижи за опазването на околната среда.
Комисията категорично счита, че не е необходима нова редакция на чл. 81, тъй като той напълно изчерпва изискванията на европейското законодателство по отношение на оценката на въздействие върху околната среда, която се отнася само до планирани и проектирани дейности (а не за
съществуващи обекти) и се разглежда като инструмент за осъществяване на превантивен контрол. За обектите в експлоатация европейското законодателство, с което България е длъжна да се съобрази, въвежда режима на т.нар. “комплексни разрешителни” (Директива 96/61/ЕС за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването). Този режим е разписан подробно и ясно в Глава седма на закона. В комплексните разрешителни се поставят изисквания за емисионните норми, а също така се определят и задължителни мерки за опазването на въздуха, водите и почвите (чл. 123). Освен това за спазването на тези условия и изисквания са предвидени съответните механизми на контрол и наказания при евентуално неспазване, които са значително по-високи от тези в сега действащия Закон за опазване на околната среда. Комплексните разрешителни ще се преразглеждат на всеки 5 години, както и при всяка промяна в дейността на предприятията с възможност за промяна на условията в тях (чл. 124). Ето защо комисията счита, че с Глава седма на закона се дават достатъчно гаранции, че предприятията ще бъдат принудени непрекъснато да полагат грижи за опазването на околната среда.
В т. 2.2. от мотивите по ветото се твърди, че за да бъде оправдано ограничението за извършване на екологична оценка и ОВОС на планове и програми и инвестиционни предложения, свързани с отбраната и националната сигурност (чл.85, ал.З) и за да се гарантира, че няма да има злоупотреби на тази основа, е необходимо Законът за опазване на околната среда да въведе определение на понятието “национална сигурност ”.
Комисията намира това за ненужно, тъй като определение на понятието “национална сигурност”, както и самия президент посочва, е дадено в Закона за защита на класифицираната информация.
Законът за опазване на околната среда спокойно може да използва това понятие, без да му дава ново определение, както това правят още 30 други закони. Допълнителна гаранция за правилното и еднозначно разбиране на понятието “национална сигурност” е работата на няколко колективни органа (съвети) към Президента, Народното събрание и Министерския съвет, както и упражняването на граждански контрол върху държавната политика за сигурност.
С т. 2.3. от мотивите си Президентът заявява,, че намира за неприемливо предвиденото в закона право на министъра на околната среда и водите да изключва инвестиционни предложения от задължителна ОВОС, макар и е ограничения кръг случаи по чл. 93, ал. 2.
Комисията счита и тази част от мотивите за неоснователна, тъй като е налице неправилно тълкуване на текстовете от закона. Член 92 ясно определя случаите на задължителна ОВОС и никъде в закона не се позволява да бъде направено изключение от тези случаи.
Правото на министъра на околната среда и водите да се произнася по необходимостта от извършване на ОВОС се отнася само до инвестиционните предложения, които не подлежат на задължителна ОВОС. Визираните от Президента случаи по чл. 93, ал. 2 са точно такива и са в пълно съответствие с т. 13 от приложение 2 на Директива 97/11/ЕС, поставяща изискването за извършване на такава преценка. Освен това министърът на околната среда и водите дава своята преценка по точно определени критерии и е длъжен да я мотивира.
С т. 2.4. от мотивите, отнасяща се да предвидените в § 10 отлагателни срокове за влизане в сила на разпоредбите за "екологичната оценка”, Президентът счита за недопустимо, стабилната законова уредба да бъде заменена с регламентация от по-ниско равнище като има предвид ОВОС на национални, регионални и областни планове и програми за развитие, която ще се извършва съгласно наредба до влизането в сила на текстовете за екологичната оценка.
И в този последен пункт от мотивите на Президента е налице неточност. Не може да става въпрос за подмяна на стабилната законова уредба с регламентация от по-ниско равнище, защото и досега действащия Закон за околната среда не урежда в детайли процедурата и изискванията по извършване на ОВОС на национални, регионални и областни планове и програми за развитие, устройствени планове и техните изменения. Това става с Наредба № 4 от 1998 г. за оценка на въздействието върху околната среда. Предвижданата с ал. 2 на § 10 наредба ще бъде директен пренос на точно тези текстовете от Наредба № 4.
Що се отнася до препоръката за преразглеждане на отлагателните срокове, самата Директива 2001/42/ЕС, с която се въвежда изискването за извършване на екологична оценка, дава възможност на страните-членки на ЕС да хармонизират своето законодателство с нейните изисквания до 21 юли 2004 г. Тази директива е съвсем нова - от 2001 г. и дори в ЕС не е налице опит по прилагането на екологичната оценка. В момента по възлагане на Европейската комисия, се разработва Ръководство по прилагането на директивата за екологична оценка, което се очаква да стане готово до края на 2002 г.
С оглед на това и като се има предвид, че екологичната оценка се отнася до планове и програми за развитие на национално и регионално ниво във всички области на националното стопанство, което изисква добра осведоменост и подготовка на цялата изпълнителна власт в тази насока,
комисията счита за целесъобразно България да се възползва от дадения за страните членки отлагателен срок.
Отлагателното вето на Президента беше отхвърлено единодушно с 0 гласа “ЗА” ветото, 13 гласа “ПРОТИВ” ветото и 0 “въздържали се”. В резултат на това и като има предвид, че всички текстове от Закона за опазване на околната среда, включително и оспорените, са напълно съобразени с действащото българско, европейско и международно законодателство, Комисията по околната среда и водите отхвърля възраженията на Президента, с които се връщат за ново обсъждане разпоредбите на чл. 20; чл. 81, ал. 1, т.2; чл. 85, ал. 3; чл. 93, ал. 2 и § 10, ал. 2 и 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за опазване на околната среда.
Комисията по околната среда и водите предлага на народните представители да приемат повторно Закона за опазване на околната среда.