ДОКЛАД
за II-ро гласуване

Съгласно чл. 70, ал. 2 от ПОДНС относно Общ законопроект за вероизповеданията, изготвен от Комисията по правата на човека и вероизповеданията

---

ДОКЛАД
за II-ро гласуване

Съгласно чл. 70, ал. 2 от ПОДНС относно Общ законопроект за вероизповеданията, изготвен от Комисията по правата на човека и вероизповеданията
Закон за вероизповеданията
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Предложение на н.п. Лютви Местан:
Законът да има преамбюл със следното съдържание:
“Народното събрание на Република България,
Препотвърждавайки правото на всяко лице на свобода на съвестта и вярата, а така също и равенството пред закона без оглед на религиозната принадлежност и убеждения,
Изхождайки от факта, че Република България е светска държава,

Признавайки особената и традиционна роля на Българската православна църква в историята на България за формирането и развитието на нейната духовност и култура,
Като изразява уважение към християнството, исляма, юдаизма и другите религии, съставляващи неделима част от историческото наследство на страната,
Вярвайки във важността на това да подкрепя взаимното разбирателство, търпимост и уважение по въпросите, свързани със свободата на съвестта и вярата, приема този
Закон за религиозните права и религиозното сдружаване”
Комисията не приема предложението.
Глава първа
Общи положения
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на глава първа.
Чл. 1. Този закон урежда правото на вероизповедание на всички лица, намиращи се под юрисдикцията на Република България и неговата защита, както и правното положение на религиозните общности и институции и техните отношения с държавата.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага да отпаднат думите “на всички лица, намиращи се под юрисдикцията на Република България и”.
Становище на Комисията:
Комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага следната редакция:
“Чл. 1. Този закон урежда правото на вероизповедание неговата защита, както и правното положение на религиозните общности и институции и техните отношения с държавата.”
Чл. 2. (1) Правото на вероизповедание е основно, абсолютно, субективно, лично и ненакърнимо.
(2) Правото на вероизповедание включва правото на всеки свободно да формира религиозните си убеждения, както и да избира, променя и изповядва - съответно практикува - свободно своето вероизповедание индивидуално или колективно, публично или частно, чрез богослужение, обучение, обреди и ритуали.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Чл. 3. (1) Никой не може да бъде преследван или ограничаван в своите права поради религиозните си убеждения. Недопустими са ограничения или привилегии, основани на принадлежност или отказ от принадлежност към вероизповедание.
(2) Религиозните убеждения не са основание за отказ от изпълнение на задълженията, установени в Конституцията и закона.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Чл. 4. (1) Вероизповеданията са свободни и равноправни. Религиозните институции са отделени от държавата.
(2) Недопустима е държавна намеса във вътрешната организация на самоуправляващите се религиозни институции.
(3) Държавата осигурява условия за свободно и безпрепятствено упражняване на правото на вероизповедание като съдейства за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания, както и между вярващи и невярващи.
(4) Не се допуска дискриминация на верска основа.
Предложение на н.п. Иван Н. Иванов:
В ал. 2 думите “самоуправляващите се религиозни институции” да се заменят с думите “религиозните общности”.
Комисията приема предложението.
з
Предложение на н.п. Бойко Великов:
В ал. 2 да се добави “...освен в случаите и по реда на този закон.” Комисията приема предложението.
Становище на Комисията;
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя като предлага следната редакция:
“Чл. 4. (1) Вероизповеданията са свободни и равноправни. Религиозните институции са отделени от държавата.
(2) Недопустима е държавна намеса във вътрешната организация на религиозните общности, освен в случаите и по реда на този закон.
(3) Държавата осигурява условия за свободно и безпрепятствено упражняване на правото на вероизповедание като съдейства за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания, както и между вярващи и невярващи.
(4) Не се допуска дискриминация на верска основа.”
Глава втора
Право на вероизповедание
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава втора.
Чл. 5. (1) Правото на вероизповедание се упражнява чрез формиране и изразяване на верско убеждение, създаване или участие в религиозна общност, организиране на институции на общността, осъществяване на верско обучение и възпитание чрез разпространяване на съответното убеждение устно, печатно, с помощта на електронни медии, под формата на лектории, семинари, курсове, програми и др.
(2) Верското убеждение може да се изразява чрез осъществяване на съответни богослужения, ритуали и обичаи.
(3) Верското убеждение се изразява частно, когато то се осъществява от член или членове на религиозната общност в присъствието само на лица, принадлежащи към нея, а публично - когато изразяването му може да стане достъпно и за хора, непринадлежащи към съответната религиозна общност.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Чл. 6. (1) Правото на вероизповедание включва и следните права:
1. да се създават и поддържат религиозни общности и институции със структура и начин на представителство, които са подходящи според свободното убеждение на членовете им;
2. да се установяват и поддържат места за богослужение или религиозни събрания;
3. да се създават и поддържат подходящи благотворителни или хуманитарни институции;
4. да се произвеждат, придобиват и използват по съответна на богослужебните цели степен необходимите материали за обредите и обичаите на една религия или вяра;
5. да се пишат, издават и разпространяват религиозни публикации;
6. да се дава и получава религиозно образование на език по свой
избор;
7. да се проповядва или преподава една религия или вяра в места, подходящи според общностите и институциите за тази цел, както и да се създават и поддържат подходящи според общностите и институциите учебни заведения, при спазване на законовите изисквания;
8. да се събират и получават доброволни финансови и други помощи и дарения от отделни лица и институции;
9. да се спазват дните за почивка и да се почитат религиозните празници;
10. да се установяват и поддържат връзки в страната и чужбина с лица и общности по религиозни и верски въпроси.
(2) Родителите, настойниците и попечителите имат право да осигуряват религиозно възпитание на децата си в съответствие със собствените си убеждения.
Становище на Комисията:
Комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага изречение първо в ал. 1 да добие следната редакция:
“ Чл. 6. (1) Правото на вероизповедание включва и следните по- важни правомощия:”, както и в т. 4 след думата “материали” да се добави “и предмети”.
Чл. 7. (1) Свободата на вероизповедание не може да бъде насочена срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на лицата под юрисдикцията на Република България или други държави. Не могат да се регламентират други - различни от изброените - основания за ограничаване правото на вероизповедание.
(2) Религиозните общности и институции, както и верски убеждения не могат да се използват за политически цели.
(3) Правата и свободите на лицата, членуващи в религиозна общност не могат да бъдат ограничавани от вътрешните правила, ритуали и обреди на тази общност или институция.
(4) Религиозните общности и институции не могат да включват в дейността си лица, ненавършили 18 години, ако има изрично несъгласие на техните родители, настойници или попечители.
Предложение на н.п. Гиньо Ганев и група народни представители:
В изречение второ на ал. 1 да отпадне изразът “различни от изброените”.
Комисията приема предложението.
Предложение на н.п. Бойко Великов:
В ал. 3 в началото вместо думите “правата и свободите” да се изпише “конституционните права и свободи”.
Комисията не приема предложението.
Предложение на н.п. Анелия Мингова:
Ал. 4 да се измени така:

“(4) Религиозните общности и институции не могат да включват в дейността си лица, ненавършили 18 години, освен с изричното съгласие на техните родители, настойници или попечители.”
Комисията не приема предложението.
Становище на Комисията:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага следната редакция:
“Чл. 7. (1) Свободата на вероизповедание не може да бъде насочена срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други лица.
(2) Религиозните общности и институции, както и верски убеждения не могат да се използват за политически цели.
(3) Правото на вероизповедение не може да бъде ограничавано, освен в случаите по ал. 1 и ал. 2.
(4) Правата и свободите на лицата, членуващи в религиозна общност не могат да бъдат ограничавани от вътрешните правила, ритуали и обреди на тази общност или институция.
(5) Религиозните общности и институции не могат да включват в дейността си лица, ненавършили 18 години, ако има изрично несъгласие на техните родители, настойници или попечители.
Чл. 8. (1) Правото на вероизповедание може да се ограничи само с решение на съда при условията на състезателен процес ако са нарушени изискванията на чл. 7.
(2) Компетентен да се произнесе в този случай е Софийския градски съд като първа инстанция.
Предложение на н.п. Гиньо Ганев и група народни представители:
Да се създаде нова ал. 3 със следното съдържание:
“(3) Решенията на Софийския градски съд се обжалват по реда на ГПК.”
Вносителят оттегля предложението.
Предложение на н.п. Анелия Мингова:

Чл. 8 и чл. 9 да се обединят със следното съдържание:
“Чл. 8. (1) Правото на вероизповедание може да бъде ограничено, ако са нарушени изискванията на чл. 7, чрез:
1. спиране на разпространението на дадено печатно произведение;
2. спиране на издателската дейност;
3. ограничаване на публичните изяви;
4. отмяна на регистрацията на учебно, здравно или социално заведение;
5. преустановяване на дейността за срок до 6 месеца;
6. отмяна на регистрацията на юридическото лице на вероизповеданието.
(2) Производството за ограничаване се образува по искане на заинтересованите лица или прокурора. Делото се разглежда по исков ред от Софийския градски съд.
(3) Решението на Софийския градски съд подлежи на обжалване по общия ред.
Комисията приема предложението.
Чл. 9. Ограничаване правото на вероизповедание може да се изрази в:
1. спиране на разпространението на дадено печатно произведение;
2. спиране на издателската дейност;
3. ограничаване на публичните изяви;
4. отнемане регистрацията на учебно, здравно или социално заведение;
5. преустановяване на дейността за срок до 6 месеца;
6. отнемане регистрацията на юридическото лице на вероизповеданието.
Предложение на н.п. Гиньо Ганев и група народни представители:
Да се прецизира ограничаването на правото на вероизповедания.

Вносителят оттегля предложението.

Чл. 10. Отделните вероизповедания се характеризират помежду си с наименованието си, верските убеждения и физическите лица, съставляващи религиозните им общности.
Предложение на н.п. Гиньо Ганев и група народни представители:
Глаголът “характеризират” да се замени с “разграничават”.
Комисията приема по принцип предложението за прецизиране на текста.
Становище на Комисията:
Комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага следната редакция:
“Чл. 10. Всяко вероизповедания се характеризира с наименованието си, верските убеждения и физическите лица, съставляващи религиозната му общност.”
Чл. 11. (1) Традиционно вероизповедание в Република България е източното православие. То има историческа роля за българската държава и актуално значение за държавния й живот. Негов изразител и представител е самоуправляемата Българска Православна Църква, която под името Патриаршия е правоприемник на Българската Екзархия и е член на Едната, Свята, Съборна и Апостолска църква. Тя се ръководи от Светия синод и се представлява от Българския Патриарх, който е и Митрополит Софийски.
(2) Българската православна църква е юридическо лице. Устройството и управлението й се определят в нейния устав.
(3) Алинеи 1 и 2 не могат да бъдат основание за предоставяне на привилегии или каквито и да е предимства със закон или подзаконов акт.
Предложение на н. п. Мария Стоянова и Иван Н. Иванов:
Чл. 11, ал. 1 да добие следната редакция:
“Чл. 11. (1) Източно православното християнство е традиционното вероизповедание в Република България.”
Комисията не приема предложението.
Предложение на н.п. Анелия Мингова:
В чл. 11, ал. 1, изречение второ да отпадне.
Комисията не приема предложението.
Предложение на н.п. Иван Н. Иванов:
Ал. 1 да добие следната редакция:
“Чл. 11. (1) Традиционно вероизповедание в Република България е източното православие. Българската православна църква, под името Патриаршия, е правоприемник на Българската Екзархия.”
Комисията не приема предложението.
Предложение на н.п. Гиньо Ганев и група народни представители:
В ал. 3 да се заличат в края думите “или подзаконов акт”.
Комисията приема предложението.
Становище на Комисията:
Комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага следната редакция:
“Чл. 11. (1) Традиционно вероизповедание в Република България е източното православие. То има историческа роля за българската държава и актуално значение за държавния й живот. Негов изразител и представител е самоуправляващата се Българска Православна Църква, която под името Патриаршия е правоприемник на Българската Екзархия и е член на Едната, Свята, Съборна и Апостолска църква. Тя се ръководи от Светия
10
синод и се представлява от Българския Патриарх, който е и Митрополит Софийски.
(2) Българската православна църква е юридическо лице. Устройството и управлението й се определят в нейния устав.
(3) Алинеи 1 и 2 не могат да бъдат основание за предоставяне на привилегии или каквито и да е предимства със закон.”
Чл. 12. (1) Връзките на религиозните институции с държавата и свързаната с тях документация се осъществяват на официалния български език.
(2) При извършване на различни ритуали и в богослужението, може да се използва друг език, по избор на религиозната общност и според традицията на нейната практика.
Предложение на н.п. Гиньо Ганев и група народни представители:
В ал. 1 да се заличи изразът “и свързаната с тях документация”.
Ал. 2 да придобие следната редакция:
“(2) При извършване на различни ритуали и в богослужението може да се използва друг език според традицията на религиозната общност.”
Комисията приема предложението.
Становище на Комисията;
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага следната редакция:
“Чл. 12 (1) Взаимоотношенията на религиозните институции с държавата се осъществяват на официалния български език.
(2) При извършване на богослужението и на различните ритуали може да се използва друг език според традицията на религиозната общност.”
Чл.13. (1) Вероизповеданията могат да откриват за своите нужди обредни, молитвени или богослужебни домове за публични религиозни обреди и служби в собствена или в наета от религиозната институция или местно поделение сграда или нейно помещение. Сгради на
и
вероизповеданията се изграждат при спазване на Закона за устройство на територията и съответните подзаконови актове, като се отчита своеобразната религиозна символика в архитектурното оформление.
(2) Вероизповеданията могат да организират публична дейност и извън молитвените си домове.
Предложение на н.п. Гиньо Ганев и група народни представители:
В ал. 1, изречение второ да се заличи изразът “и съответните подзаконови актове”.
Комисията не приема предложението.
Предложение на н.п. Бойко Великов:
В края на изречението на ал. 2 да се добави “... при условията и по реда на Закона за събранията, митингите и манифестациите.”
Комисията не приема предложението.
Становище на Комисията:
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Чл. 14. Тайната на изповедта е неприкосновена. Никой свещенослужител не може да бъде принуждаван да свидетелства или да дава информация за факти и обстоятелства, които са му станали известни при изповед.
Становище на Комисията;
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Глава трета Регистрация
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава трета.

Чл. 15. Религиозните общности могат да придобиват статут на юридическо лице при условията и по реда на този закон.
Становище на Комисията:
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Чл. 16. Регистрацията на религиозните общности като юридически лица се извършва от Софийски градски съд.
Предложение на н. п. Михаил Миков:
Да се създаде нова алинея 2 със следното съдържание:
“(2) Недопустимо е да се регистрира повече от едно юридическо лице като вероизповедание със съответните: име, седалище и принципи на вяра.”
Комисията приема по принцип предложението.
Предложение на н.п. Гиньо Ганев и група народни представители:
Да се създаде нова ал. 2 със следното съдържание:
“(2) Недопустимо е да се регистрира повече от едно юридическо лице като вероизповедание със същото име, седалище и принципи на вяра.”
Комисията приема по принцип предложението.
Предложение на н.п. Анелия Мингова:
Чл. 16 и чл. 17 да се обединят със следното съдържание:
“Регистрацията на религиозните общности като юридически лица се извършва от Софийския градски съд по реда на Глава четиридесет и шест от ГПК.”
Комисията приема предложението. Становище на Комисията:
Комисията предлага следната редакция:
“Чл. 16. (1) Регистрацията на религиозните общности като юридически лица се извършва от Софийския градски съд по реда на Глава четиридесет и шест от ГПК.”
(2) Недопустимо е да съществува повече от едно юридическо лице като вероизповедание с едно и също наименование и седалище.”
Чл. 17. Съдебното производство по регистрацията се извършва по реда на глава 46 от ГПК.
Предложение на н.п. Гиньо Ганев и група народни представители:
Да се преформулира като се предвиди участие на прокурор в съдебното производство по регистрация.
Становище на Комисията;
Чл. 17 да отпадне.
Чл. 18. Софийският градски съд може да изиска експертно заключение във връзка с регистрацията на религиозните общности от Дирекция “Вероизповедания”.
Предложение на н.п. Бойко Великов:
Думата “може” да отпадне.
Комисията не приема предложението.
Становище на Комисията:
Комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага следната редакция:
“Чл. 18. Софийският градски съд може да изиска експертно становище във връзка с регистрацията на религиозните общности от Дирекция “Вероизповедания”.

Чл. 19. Уставът на вероизповеданието трябва да включва задължително:
1. наименованието и седалището на вероизповеданието;
2. кратко изложение на верското убеждение;
3. структурата и органите на вероизповеданието;
4. начина на определянето на управителните органи и продължителността на техния мандат;
5. лицата, които имат право да представляват вероизповеданието, начина на определянето, подмяната или заместването им, както и продължителността на техния мандат;
6. начините, по които се вземат решения и процедурите за свикване на заседанията на органите на вероизповеданието;
7. вътрешно-имуществените отношения;
8. начина на прекратяване и ликвидацията.
Предложение на н.п. Бойко Великов:
В т. 2 в края на изречението да се добави “и богослужебната практика”. Комисията приема предложението.
Становище на Комисията:
Комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага следната редакция:
“Чл. 19. Уставът на вероизповеданието трябва да съдържа задължително:
1. наименованието и седалището на вероизповеданието;
2. изложение на верското убеждение и богослужебната практика;
3. структурата и органите на вероизповеданието;
4. начина на определянето на управителните органи, правомощията им и продължителността на техния мандат;
5. лицата, които имат право да представляват вероизповеданието и начина за определянето им;
6. начините, по които се вземат решения и процедурите за свикване на заседанията на органите на вероизповеданието;
7. начини на финансиране и имущество;
8. начина на прекратяване и ликвидацията.”
Предложение на н.п. Бойко Великов:
Да се създаде нов чл. 20 със следното съдържание:
“Чл. 20. Съдът отказва регистрация, когато религиозната общност иска такава под наименование с което вече е регистрирана друга религиозна общност или има същата верска основа и богослужебна практика като друга регистрирана религиозна общност.”
Вносителят оттегля предложението.
Чл. 20. Софийският градски съд води публичен регистър на вероизповеданията със статут на юридически лица, в който се вписват:
1. съдебното решение за регистрация;
2. наименование и седалище;
3. органи на управление и представителството;
4. имената на лицата, представляващи религиозната институция.
Становище на Комисията:
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Предложение на н.п. Иван Н. Иванов:
Да се създаде нов член 20 а със следното съдържание:
“Чл. 20 а. (1) Вероизповеданията без статут на юридически лица заявяват за съществуването си в Дирекция “Вероизповедания”, като представят и списък на лицата, които осъществяват контактите им с държавните органи.
(2) Дирекция “Вероизповедания” води регистър на вероизповеданията без статут на юридически лица. Регистърът съдържа данните по чл. 20, т. т. 2,3,4.”

Комисията не приема предложението

Чл. 21. (1) Вероизповеданията могат да имат местни поделения съгласно уставите си.
(2) Местните поделения се вписват в регистър от кметовете на общините според населеното място където е седалището им при условията на уведомителен режим, в 7-дневен срок, на основание на заявление от централното ръководство на вероизповеданието или упълномощено от него лице съгласно устава.
(3) Заявлението по ал. 2 включва:
1. съдебното решение на Софийски градски съд за регистрация на вероизповеданието и неговото централно ръководство, съответно пълномощно на лицето, упълномощено от централното ръководство;
2. удостоверение от централното ръководство за лицата, които го представят в съответната община, седалището и адреса на местното подразделение.
(4) Кметът уведомява Дирекция ’’Вероизповедания” за извършеното вписване в 3-дневен срок от вписването в регистъра.
(5) В общинската администрация се води регистър на местните поделения на вероизповеданията.
Предложение на н.п. Иван Н. Иванов:
В чл. 21, ал. 3, т. 1 след края на текста да се добави: “Вероизповеданията без статут на юридически лица прилагат удостоверение от Дирекция “Вероизповедания”, че са изпълнили задължението си по чл. 20 а, ал. 1.”
Комисията не приема предложението.
Становище на Комисията;
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Чл. 22. Ако е допустимо според устава на съответното вероизповедания, местните поделения могат да се регистрират като юридически лица в окръжния съд според населеното място, където е седалището им.
Предложение на н.п. Гиньо Ганев и група народни представители:

Да се редактира идеята за възможността на местните поделения на вероизповеданията да се регистрират юридически лица. Тук не е изяснен терминът “местни поделения”.
Становище на Комисията:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага следната редакция:
“Чл. 22. По решение на централното ръководство и според устава на съответното вероизповедание, местните поделения могат да се регистрират като юридически лица в окръжния съд според населеното място, където е седалището им.”
Глава четвърта
Имущество и финанси
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на глава четвърта.
Чл. 23. (1) Вероизповеданията и техните поделения, придобили статут на юридическо лице въз основа на този закон имат право на свое имущество.
(2) Имуществото на религиозните организации може да включва: право на собственост върху имот; ограничени вещни права над имоти; плодове от стопанисването на имоти, в т. ч. и наеми; печалби или дивиденти от участие в търговски дружества или сдружения на търговски дружества; право на собственост върху движими вещи, в
т. ч. и ценни книжа; права по Закона за авторското право и сродните му права; приходи от държавни субсидии, дарения, завещания и други.
(3) Държавата и общините могат да отстъпват безвъзмездно на религиозните институции и техните местни поделения право на ползване върху държавни и общински имоти, както и да ги подпомагат със субсидии, предвидени в държавния или общинския бюджет.
Предложение на н.п. Анелия Мингова:
Алинея 2 да се измени така:
“(2) Имуществото на религиозните организации може да включва: право на собственост и ограничени вещни права върху недвижими вещи;... .(текстът продължава по законопроекта)
Комисията приема предложението.
Предложение на н.п. Гиньо Ганев и група народни представители:
В ал. 2 терминът “религиозните организации” да се замени с “вероизповеданията”.
Комисията приема предложението.
Становище на Комисията:
Комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага следната редакция:
“Чл. 23. (1) Вероизповеданията и техните поделения, придобили статут на юридическо лице въз основа на този закон имат право на свое имущество.
(2) Имуществото на вероизповеданията може да включва: право на собственост и ограничени вещни права върху недвижими вещи; плодове от стопанисването на имоти, в т. ч. и наеми; печалби или дивиденти от участие в търговски дружества или сдружения на търговски дружества; право на собственост върху движими вещи, в т. ч. и ценни книжа; права по Закона за авторското право и сродните му права; приходи от държавни субсидии, дарения, завещания и други.
(3) Държавата и общините могат да отстъпват безвъзмездно на религиозните институции и техните местни поделения право на ползване върху държавни и общински имоти, както и да ги подпомагат със субсидии, предвидени в държавния или общинския бюджет.”
Чл. 24. Разпореждането с имуществата на вероизповеданията се урежда в техните устави.
Становище на Комисията:

Комисията подкрепя текста на вносителя.
Чл. 25. (1) Регистрираните вероизповедания имат право за своите нужди да произвеждат и продават вещи, свързани с богослужебната им дейност, ритуали и обреди.
(2) Дейността по ал. 1 не се смята за търговска дейност по смисъла на Търговския закон.
(3) Молитвени домове, храмове, манастири, предмети и лица, свързани с богослужебната дейност, не могат да бъдат използвани с цел реклама от търговци по смисъла на Търговския закон, без изричното съгласие на съответното вероизповедание.
Предложение на н.п. Иван Н. Иванов:
В ал. 1 думите “Регистрираните вероизповедания” да се заменят с “Вероизповеданията”.
Комисията не приема предложението.
Предложение на н.п. Гиньо Ганев и група народни представители:
Ал. 2 да придобие следната редакция:
“(2) Сделките по ал. 1 не са търговски по смисъла на Търговския закон.”
В ал. 3 думите “с цел” да се заменят с предлога “за”.
Комисията приема предложението.
Становище на Комисията:
Комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага следната редакция:
“Чл. 25. (1) Регистрираните вероизповедания имат право за своите нужди да произвеждат и продават вещи, свързани с богослужебната им дейност, ритуали и обреди.

(2) Сделките по ал. 1 не са търговски по смисъла на Търговския закон.
(3) Молитвени домове, храмове, манастири, предмети и лица, свързани с богослужебната дейност, не могат да бъдат използвани за реклама от търговци по смисъла на Търговския закон, без изричното съгласие на съответното вероизповедание.”
Чл. 26. Регистрираните вероизповедания имат право да притежават и поддържат за своя сметка гробищни паркове.
Предложение на н.п. Иван Н. Иванов:
В чл. 26 думите “Регистрираните вероизповедания” да се заменят с “Вероизповеданията”.
Комисията не приема предложението.
Становище на Комсията:
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Чл. 27. (1) Държавата може да подпомага и насърчава регистрираните по този закон вероизповедания за осъществяване на тяхната религиозна, социална, образователна и здравна дейност чрез данъчни, кредитно-лихвени, митнически и други финансови и икономически облекчения, при условията и по ред, определен в съответните специални закони.
(2) Когато вероизповеданията ползват преференции по ал. 1 годишните им счетоводни отчети подлежат на задължителен независим финансов одит от регистрирани одитори. В тези случаи заверените годишни финансови отчети на вероизповеданията в частта им за ползваните преференции се представят в Министерство на финансите.
(3) При констатиране на закононарушения Министерство на финансите уведомява органите на прокуратурата и на държавния финансов контрол за извършване на проверки и на предвидените в закона действия.
Становище на Комисията:

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага следната редакция:
“Чл. 27. (1) Държавата може да подпомага и насърчава
регистрираните по този закон вероизповедания за осъществяване на тяхната религиозна, социална, образователна и здравна дейност чрез данъчни, кредитно-лихвени, митнически и други финансови и икономически облекчения, при условията и по ред, определен в съответните специални закони.
(2) Когато вероизповеданията ползват преференции по ал. 1 годишните им счетоводни отчети подлежат на независим финансов одит при условията, предвидени за юридическите лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност.
(3) При констатиране на закононарушения Министерство на финансите уведомява органите на прокуратурата и на държавния финансов контрол за извършване на проверки и на предвидените в закона действия.”
Чл. 28. Вероизповедание, придобило статут на юридическо лице по този закон, може да създава и да участва в субекти на търговското право.
Становище на Комисията:
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Чл. 29. (1) Юридически лица с нестопанска цел за подпомагане и популяризиране на определено вероизповедание, придобило статут на юридическо лице, могат да се създават след предварително съгласие на съответната религиозна институция.
(2) Юридическите лица с нестопанска цел по ал. 1 нямат право да осъществяват дейност, която представлява публично практикуване на вероизповедание.
Предложение на н.п. Иван Н. Иванов:
Ал. 1 да отпадне.
В ал. 2 думите “по ал. 1” да се заменят със “ с предмет религиозна просветна дейност”.

Комисията не приема предложението.
Становище на Комисията:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага следната редакция:
“Чл. 29. (1) След предварително съгласие на съответната религиозна институция могат да се създават юридически лица с нестопанска цел за подпомагане и популяризиране на определено вероизповедание, което е със статут на юридическо лице.
(2) Юридическите лица с нестопанска цел по ал. 1 нямат право да осъществяват дейност, която представлява публично практикуване на вероизповедание.”
Чл. 30. Разпределението на държавната субсидия за регистрираните вероизповедания се извършва с годишния закон за държавния бюджет.
Становище на Комисията:
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Чл. 31. Трудовите правоотношения на свещенослужителите и служителите на религиозните институции се уреждат съгласно устава на религиозната институция, трудовото и социалното законодателство.
Становище на Комисията:
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Глава пета

Лечебни, социални и образователни заведения на вероизповеданията
Становище на Комисията:
Комисията предлага наименованието на глава пета да стане
“Лечебни, социални и образователни дейности на вероизповеданията”
Чл. 32. (1) Вероизповеданията, регистрирани по реда на този закон, могат да разкриват лечебни, социални и образователни заведения.
(2) Лечебните, социални и образователни заведения на вероизповеданията се създават и действат според разпоредбите на общото законодателство и специалната уредба на този закон.
Предложение на н.п. Гиньо Ганев и група народни представители:
Да се замени изразът “според разпоредбите на общото законодателство и специалната уредба на този закон” с думите “според действащото законодателство”.
Комисията приема предложението.
Становище на Комисията:
Комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага следната редакция:
“Чл. 32. (1) Вероизповеданията, регистрирани по реда на този закон, могат да разкриват лечебни, социални и образователни заведения.
(2) Лечебните, социални и образователни заведения на вероизповеданията се създават и действат според действащото законодателство.”
Чл. 33. Министерството на здравеопазването, Министерството на труда и социалната политика и Министерството на образованието и науката

следят за спазване на държавните изисквания при осъществяване на дейността на съответните лечебни, социални и образователни заведения на вероизповеданията.
Становище на Комисията:
Комсията подкрепя текста на вносителя.
Чл. 34. Приемането в здравно или социално заведение на вероизповедание не може да се поставя в зависимост от принадлежността към съответната религиозна общност.
Становище на Комисията:
Комсията подкрепя текста на вносителя.
Чл. 35. (1) Религиозните институции с разрешение на министъра на образованието и науката могат да откриват духовни училища са свои ритуални нужди в съответствие със Закона за народната просвета.
(2) Образованието, получено в духовните училища се приравнява към светското в съответствие със Закона за народната просвета.
(3) Средни общообразователни училища се откриват при условията и по реда, предвиден в Закона за народната просвета за частните училища.
(4) Предпоставка за обучението на лице, ненавършило 18 години в учебно заведение на вероизповедание по ал. 1 е писменото съгласие на родителите му или на онзи, който упражнява родителски права.
(5) Образователните заведения на вероизповеданията не могат да възпрепятстват предоставянето на задължителните степени на държавно образование, предвидени в Конституцията и закона.
(6) Вероизповеданията могат да откриват висши училища при условията и по реда на Закона за висшето образование.
(7) Висши духовни училища се откриват по предложение на ръководствата на вероизповеданията с разрешение на Министерския съвет.
Предложение на н.п. Иван Н. Иванов:
В ал. 1 думите “религиозните институции” да се заменят с “Вероизповеданията”.

В ал. 3 след думата “общообразователни” да се добави думата “духовни”.
Ал. 4 да добие следната редакция:
“(4) Постъпването в училищата по ал. ал. 1, 2 и 3 става с писмено съгласие на родителите или на настойниците, освен в случаите, когато обучаваният е навършил 18 години.”
Комисията приема по принцип предложението.
Становище на Комисията:
Комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага следната редакция:
“Чл. 35. (1) Регистрираните вероизповедания с разрешение на министъра на образованието и науката могат да откриват духовни училища са свои ритуални нужди в съответствие със Закона за народната просвета.
(2) Образованието, получено в духовните училища се приравнява към светското в съответствие със Закона за народната просвета.
(3) Регистрираните вероизповедания могат да откриват средни общообразователни училища при условията и по реда, предвиден в Закона за народната просвета за частните училища.
(4) Постъпването в училищата по ал. ал. 1, 2 и 3 става с писмено заявление на родителите или на настойниците, освен в случаите, когато обучаваният е навършил 18 години.
(5) Образователните заведения на регистрираните вероизповедания не могат да възпрепятстват предоставянето на задължителните степени на държавно образование, предвидени в Конституцията и закона.
(6) Регистрираните вероизповедания могат да откриват висши училища при условията и по реда на Закона за висшето образование.
(7) Висши духовни училища се откриват по предложение на ръководствата на регистрираните вероизповедания с разрешение на Министерския съвет.”

Глава шеста
Дирекция “Вероизповедания”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на глава шеста.
Чл. 36. Министерският съвет осъществява държавната политика в областта на правото на вероизповедание.
Становище на Комисията:
Комсията подкрепя текста на вносителя.
Чл. 37. Дирекция “Вероизповедания” е специализирана администрация на Министерския съвет, която:
1. координира отношенията на изпълнителната власт с вероизповеданията;
2. подпомага Министерския съвет при осъществяване на държавната политика на поддържане на търпимост и уважение между различните вероизповедания;
3. организира и ръководи работата на експертна консултативна комисия по проблемите на вероизповеданията;
4. дава експертни заключения и становища, когато това е предвидено в този закон;
5. дава становища относно искане за разрешение за пребиваване в страната на чуждестранни свещенослужители, поканени от централните ръководства на регистрираните вероизповедания;
6. проверява сигнали и жалби от граждани за нарушаване на техни права и свободи или права и свободи на техни близки, чрез злоупотреба с правото на вероизповедание от страна на трети лица;
7. съблюдава за спазването на религиозните права и свободи от задължените длъжностни лица;
8. проверява сигнали и жалби за извършване на незаконосъобразна религиозна дейност, във връзка с чл. 7 от

този закон и при нужда уведомява органите на прокуратурата;
9. прави предложения пред Министерския съвет по проекта за разпределението на държавната субсидия, предназначена за регистрираните вероизповедания.
Предложение на н.п. Иван Н. Иванов:
Чл. 37, точка 5 да придобие следната редакция:
“5. дава становище относно искане от централните ръководства на вероизповеданията за разрешение за пребиваване в страната на чуждестранни лица, свързани с техния религиозен живот;”
Комисията не приема предложението.
Становище на Комисията:
Комисията подкрепя текста на вносителя като предлага:
В т. 5 думата “свещенослужители” да се замени с “религиозни служители”.
В т. 9 да се добави в края “и осигурява отчетността”.
Глава седма
Административно-наказателни разпоредби
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на глава седма.
Чл. 38. (1) Който без представителна власт осъществява дейност от името на вероизповедание се наказва с глоба от 100 до 300 лева.
(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено повторно, глобата е от 500 до 1000 лв.
Становище на Комисията:
Комисията подкрепя текста на вносителя.

Чл. 39. Всеки, който, вън от предвидените от закона случаи, препятства свободното формиране или изразяване на верско убеждение, се наказва с глоба в размер от 100 до 300 лв.
Становище на Комисията;
Комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага следната редакция:
“Чл. 39. Който препятства свободното формиране или изразяване на верско убеждение, освен в случаите по чл. 7, се наказва с глоба в размер от 100 до 300 лв.
Чл. 40. (1) За нарушение на разпоредбите на този закон, ако деянието не съставлява престъпление, виновното лице се наказва с глоба от 500 до 1000 лв. Когато деянието е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лв.
(2) За маловажни случаи по ал. 1 се налага глоба от 100 до 300 лв.
Становище на Комисията:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага чл. 40 да се състои от една алинея със следната редакция:
“Чл. 40. За нарушение на разпоредбите на този закон, ако деянието не съставлява престъпление, виновното лице се наказва с глоба от 100 до 300 лв. Когато деянието е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лв.”
Чл. 41. (1) Нарушенията по този закон се констатират с актове, съставени от длъжностни лица на Дирекция “Вероизповедания”.
(2) Наказателните постановления за налагане санкции по този закон се издават от директора на Дирекция “Вероизповедания”.
Становище на Комисията:
Комисията подкрепя текста на вносителя като предлага в ал. 2 да отпаднат думите “за налагане санкции по този закон”.

Чл. 42. Актове за нарушения и наказателните постановления по този закон се съставят, издават и обжалват по реда, предвиден в Закона за административните нарушения и наказания.
Становище на Комисията:
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Предложение на н.п. Гиньо Ганев и група народни представители:
Да се създаде Допълнителна разпоредба със съдържанието на Параграф 1 от Преходните и заключителни разпоредби, тъй като в него се съдържат правни дефиниции.
Комисията приема предложението.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 1. По смисъла на този закон:
1. Вероизповедание е съвкупност от верски принципи и убеждения, на чиято основа се извършват богослужебни обреди и ритуали, формират се религиозна общност и религиозна институция.
2. Религиозна общност е доброволно обединение на физически лица за изповядване на дадена религия, извършване на богослужение, религиозни обреди и церемонии.
3. Религиозна институция е регистрираната в съгласие със Закона за вероизповеданията религиозна общност, която има качеството на юридическо лице, свои ръководни органи и устав.
Предложение на н.п. Иван Н. Иванов:
§ 1 да се отдели в самостоятелна Допълнителна разпоредба със
следното съдържание:

“ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 1. По смисъла на този закон:
1. Вероизповедание е съвкупността от религиозната общност, нейните институции и верско убеждение.
2. Религиозна общност е доброволно обединение на физически лица за изповядване на дадена религия, извършване на богослужение, религиозни обреди и церемонии.
3. Религиозните институции са елементите на организационната форма и структура, чрез които съответната общност осъществява своята дейност вътре в общността и извън нея - в обществото.”
Комисията приема по принцип предложението.
Становище на Комисията:
Комисията предлага следната редакция:
“ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 1. По смисъла на този закон:
1. Вероизповедание е съвкупността от верски убеждения и принципи, религиозната общност и нейната религиозна институция.
2. Религиозна общност е доброволно обединение на физически лица за изповядване на дадена религия, извършване на богослужение, религиозни обреди и церемонии.
3. Религиозна институция е регистрираната в съгласие със Закона за вероизповеданията религиозна общност, която има качеството на юридическо лице, свои ръководни органи и устав.”
§ 2. (1) Регистрираните вероизповедания по чл. 6 от Закона за изповеданията (ДВ. бр. 48 от 1.03.1949 г., попр., бр. 54 от 9.03.1949
г.„изм, бр. 1 от 2.01.1951, бр. 13 от 13.02.1951 г., бр. 15 от 22.02.1991 г.; Решение № 5 на Конституционния съд на РБ от 1992 г. - бр. 49 от 16.06.1992 г., изм., бр. 11 от 29.01.1998 г.) запазват статута си на юридически лица.
(2) В едномесечен срок от влизането на закона в сила Дирекция “Вероизповедания” предоставя на Софийски градски съд регистъра на регистрираните вероизповедания и техните устави.
(3) Съдът вписва служебно в закрито заседание регистрираните по ал. 1 вероизповедания с изключение на вероизповеданието по чл. 11. В този случай съдът не може да откаже вписването.
(4) Регистрираните местни поделения на вероизповеданията, съществуващи до влизането в сила на закона, които са юридически лица, се вписват служебно от съответния окръжен съд по седалището им в закрито заседание по искане на централното ръководство на вероизповеданието придружено с удостоверение за регистрацията му в Софийски градски съд. Кметовете на общините в едномесечен срок от влизането на закона в сила предават на окръжния съд регистъра на местните поделения на вероизповеданията.
Предложение на н. п. Мария Стоянова и Иван Н. Иванов:
В ал. 3 текстът след думите “регистрираните по ал. 1 вероизповедания” да се заличи.
Комисията не приема предложението.
Становище на Комисията:
Комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага ал. 4 да добие следната редакция:
“(4) Заварените местни поделения на вероизповеданията, които са юридически лица, се вписват служебно от съответния окръжен съд по седалището им по заявление на централното ръководство на вероизповеданието. Към заявлението се прилагат удостоверение за регистрацията на вероизповеданието в Софийски градски съд, съответно удостоверение, издадено от централното ръководство на вероизповеданието на лицето, което представлява местното поделение. Кметовете на общините в едномесечен срок от

влизането на закона в сила предават на окръжния съд регистъра на местните поделения на вероизповеданията.”

§ 3. Лицата, които са се отделили от регистрирана религиозна институция в нарушение на утвърдения по установения ред неин устав, не могат да използват идентично наименование и да ползват или да се разпореждат с нейно имущество.
Предложение на н. п. Мария Стоянова и Иван Н. Иванов:
§ 3 да отпадне.
Комисията не приема предложението.
Становище на Комисията:
Комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага следната редакция:
“§ 3. Лицата, които към влизането в сила на този закон са се отделили от регистрирана религиозна институция в нарушение на утвърдения по установения ред неин устав, не могат да използват идентично наименование и да ползват или да се разпореждат с нейно имущество.”
§ 4. (1) Въз основа на искане на регистрирано вероизповедание
Директорът на Дирекция “Вероизповедания” на Министерски съвет издава удостоверение относно правоприемствеността между вероизповеданието и съществували религиозни, религиозно-просветни и социално-благотворителни юридически лица в периода до 1949 г.
(2) Представителите на съответното вероизповедание внасят иска пред Софийския градски съд за установяване на правоприемственост, като представят удостоверението на Директора на Дирекция “Вероизповедания” по ал. 1.
(3) Съдът се произнася с решение, което се вписва в регистъра по чл. 20.
(4) Решението може да се обжалва от други регистрирани вероизповедания по реда на ГПК.

Становище на Комисията:
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Предложение на н.п. Гиньо Ганев и група народни представители:
Да се създадат нови § 5 и § 6 със следното съдържание:
“§ 5. Възстановява се собствеността на регистрираните
вероизповедания върху отнетите им недвижими имоти, който са собственост на държавата, общините, обществени организации или техни фирми, или на еднолични дружества по чл. 61 от Търговския закон.
§ 6. Имотите на вероизповеданията не могат да се придобиват по давност.”
Вносителят оттегля предложиението за § 5 и § 6.
Становище на Комисията:
Комисията предлага да се създаде нов параграф 5 със следното съдържание:
§ 5. (1) Възстановява се собствеността на вероизповеданията върху одържавени, отчуждени, конфискувани или незаконно отнети имоти, на основания, посочени в Зокона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, чл. 21 от Закона за изповеданията (отм. Решение № 5 на Конституционния съд от 1992 г.), Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, Закона за благоустройство на населените места, Закона за държавните имоти, Закона за собствеността, Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, които са собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или на еднолични дружества по чл. 61 от Търговския закон и съществуват реално до размерите, в които са отчуждени.

(2) Възстановяването на собствеността се извършва по реда на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти с влизането на този закон в сила.
(3) За висящите дела по спорове, отнасящи се до възстановяване на собствеността на вероизповеданията се прилагат разпоредбите на този закон със съответните препращания към другите реституционни закони.
(4) Изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон не се зачита и започва да тече от деня на влизането му в сила.
(5) Когато не са налице условията за възстановяване правото на собственост по § 5, вероизповеданията се обезщетяват по реда на Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти. Исканията за обезщетяване се подават от вероизповеданията в едногодишен срок от влизане в сила на този закон.” § 5. В Закона за лицата и семейството (ДВ, бр. 182 от 9.08.1949 г. попр., бр. 193 от 22.08.1949 г., изм. и доп., бр. 12 от 9.02.1951 г., изм, бр. 12 от 8.02.1952, бр. 92 от 7.11.1952, бр. 15 от 20.02.1953 г., попр. бр. 16 от 24.02.1953, изм. и доп., бр. 89 от 6.11.1953 г., попр. бр. 90 от 8.11.1955 г.р бр.90 от 9.11.1956, бр. 50 от 23.06.1961 г. , изм, ДВ бр. 23 от 22.03.1968, изм. и доп бр. 36 от 8.05.1979, изм., бр. 41 от 28.05.1985, бр. 46 от 16.06.1989 г.р бр. 20 от 9.03.1990 г., доп. бр. 15 от 18.02.1994 г., изм., бр.67 от 27.071999 г., бр. 81 от 6.10.2000 г. в сила от 1.01.2001 г. ) чл. 133а се отменя.
Становище на Комисията:
Комисията подкрепя текста на вносителя.
§ 6. В Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ДВ, бр. 81 от 6.102000, в сила от 1.01.2001 г., изм. и доп., бр. 41 от 24.04.2001 г., изм., бр.98 от 16.11.2001 г. в сила от 1.01.2001 г., бр. 25 от 8.03.2002 г.) в §2, ал. 1 текста “и религиозна дейност” да бъде заменен с “ и дейност, присъща на вероизповедание”.
Становище на Комисията;
Комисията подкрепя текста на вносителя.

Становище на Комисията:
Да се създаде нов параграф 8 със следната редакция:
“§7. Този закон отменя Закона за изповеданията (ДВ. бр. 48 от 1.03.1949 г., попр., бр. 54 от 9.03.1949 г., изм. , бр. 1 от 2.01.1951, бр. 13 от 13.02.1951 г., бр. 15 от 22.02.1991 г.; Решение № 5 на Конституционния съд на РБ от 1992 г. - бр. 49 от 16.06.1992 г., изм., бр. 11 от 29.01.1998 г.)”