Комисия по правата на човека и вероизповеданията
07/10/2002 първо гласуване
ДОКЛАД
ОТНОСНО: Законопроект за предотвратяване на дискриминацията.
№ 202-01-61 от 16.09.2002 г„ внесен от Министерски съвет
ДОКЛАД
ОТНОСНО: Законопроект за предотвратяване на дискриминацията.
№ 202-01-61 от 16.09.2002 г„ внесен от Министерски съвет
На своето редовно заседание от 3 октомври 2002 г.
Комисията по правата на човека и вероизповеданията разгледа
внесения от Министерски съвет Законопроект за предотвратяване на
дискриминацията, № 202-01-61 от 16.09.2002 г..
На заседанието присъстваха г-н Константин Паликарски -
съветник към Политическия кабинет на Министър-председателя и г-н
Михаил Иванов - секретар на Националния съвет по етническите и
демографските въпроси към Министерския съвет - от името на
вносителя.
Целта на законопроекта е да се предостави всеобхватна
защита от дискриминация и равни възможности за участие в
обществения живот на Република България, като се доразвива
гаранцията за недискриминация, съдържаща се в чл. 6 от Конституцията
и се създават конкретни механизми за защита от дискриминация по
отношение на различните признаци. Възприет е подходът с един закон
да се обхванат няколко признака, на които може да се основава
дискриминацията. Списъкът на признаците, по които се забранява
дискриминацията, е изчерпателен и включва пол, раса, цвят на кожата,
етническа принадлежност, гражданство, политически или други
убеждения, религия или вяра, увреждане, възраст, сексуална
ориентация, семейно положение или произход. В законопроекта се
дефинират пряката и непряката дискриминация, преследването,
подбуждането към дискриминация, тормозът, сексуалният тормоз и
расовата сегрегация. Определенията в законопроекта отразяват
изискванията по Директивите на Европейския съюз. Защитени субекти
по този законопроект се предвижда да бъдат всички намиращи се на
българска територия физически лица, както и юридическите лица, когато
те са обект на дискриминация. В приложното поле на законопроекта са
включени редица сфери и дейности, като специално внимание се отделя
на трудовата заетост, образованието и предоставянето на стоки и
услуги. Предвидени са редица изключения, при които различното
третиране на лица не се счита за дискриминация.
Предвижда се създаването на комисия за защита от
дискриминация като независим специализиран държавен орган, който да
прилага закона и да санкционира проявите на дискриминация.
Приемането на законопроекта създава условие за ратифициране
на Протокол 12 към Европейската конвенция за правата на човека на
Съвета на Европа.
Същевременно народните представители се запознаха със
становищата, изразени от Програмата за развитие към ООН и
неправителствените организации - Фондация “Български център за
джендър изследвания”, Фондация “Джендър проект в България”,
Фондация “Междуетническа инициатива за човешки права” и Българска
гей организация “Джемини”, които отправят препоръки, между които са.
Защитата от дискриминация да бъде предоставена само в полза
на физически лица.
Предложената в проекта уредба не успява напълно да приложи
принципа за независимост на органите за наблюдение и
предотвратяване на дискриминацията. Това се дължи най-вече на
несъответствието на предвидените правомощия и установяване на
комисията като орган към Министерския съвет.
Остава открит въпросът за органа, който разработва, провежда и
координира държавната политика за осигуряване на равните
възможности на жените и мъжете. Предложеният законопроект не дава
решение на този въпрос.
В хода на дебатите някои от народните представители - членове
на комисията - изразиха следните съображения против приемането на
законопроекта:
Според тях, гаранция за недискриминация се съдържа в нормите
на Конституцията, както и в законовите и подзаконови нормативни
актове. Постави се под въпрос и подходът за обединяване в един закон
на всички форми на дискриминация (това е приложено единствено в
Ирландия и Холандия). Изрази се становище, че по-уместно би било да
се направят изменения и допълнения в съществуващата нормативна
уредба, съответно в областта на трудовото право, образователното
право и други. Критикува се и създаването на нов държавен орган -
комисия за защита от дискриминация, като се изтъкна, че това ще
доведе повече до бюрократизиране и администриране, отколкото до
решаване на реални проблеми.
След проведените дебати народните представители проведоха
гласуване, както следва:
“За” Законопроект за предотвратяване на дискриминацията -
осем народни представители, “против”- един, “въздържал се” - един.
На основание на гласуването, Комисията предлага на Народното
събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за
предотвратяване на дискриминацията, № 202-01-61 от 16.09.2002 г. с
вносител Министерски съвет.