Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по транспорт и телекомуникации
19/07/2002 първо гласуване
СТАНОВИЩЕ
Относно: проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса на
търговското мореплаване № 202-01-31, внесен от Министерски съвет на 05.06.2002 г
На четири свои заседания, проведени в гр. Русе на 24 юни 2002 г., в гр. София на 11 юни 2002 г., в гр. Варна на 16 юни 2002 г. и на 17 юни 2002 г. в гр. Бургас, Комисията по транспорт и телекомуникации разгледа и обсъди съвместно с водещи експерти в областта на морския и речен транспорт, законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското мореплаване, № 202-01-31, внесен от Министерски съвет на 05.06. 2002 г.
На публичното обсъждане на законопроекта, проведено в гр. Русе присъстваха г-н Румен Януаров - областен управител на област Русе, г-н Георги Георгиев - директор на Изпълнителна агенция “Проучване и поддържане на река Дунав”, г-н Любен Ботев - председател на Комисията по речно плаване и специалисти в областта на речния транспорт.
На проведеното публично обсъждане в гр. Варна присъстваха капитан Гено Генов - Изпълнителен директор на “Параходство БМФ” ЕАД, г-н Данаил Папазов - Изпълнителен директор на “Пристанище Варна” ЕАД, капитан Адриян Евтимов - Директор на дирекция “Морска администрация” - гр. Варна, проф. Иван Лазаров и други изявени специалисти в областта на морския транспорт.
На заседанието проведено в гр. Бургас присъстваха г-н Иван Витанов - областен управител на област Бургас и много експерти в областта на морското право.
От името на вносителя на всички проведени публични дискусии присъства г-жа Красимира Мартинова - заместник министър на транспорта и съобщенията и експерти от Изпълнителна агенция “Морска администрация” към Министерството на транспорта и съобщенията, участвали в работната група по изготвянето на законопроекта.
Г-жа Мартинова обясни необходимостта от налагащите се промени в Кодекса на търговското мореплаване с поетите ангажименти на правителството на Република България към Европейския съюз. Правният режим на търговското корабоплаване в страната е уреден в Кодекса на
търговското мореплаване /КТМ/ - по отношение на морския транспорт и в Указа на търговското корабоплаване - по отношение на речния транспорт.
Законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса на търговското мореплаване обединява двете материи и те получават единна осъвременена правна уредба, съобразена с действащото международно и европейско законодателство в тази област. Предлаганите промени в КТМ са продиктувани от изискванията на Конвенция COLREG - Конвенцията за международни правила за предотвратяване на сблъскванията по море от 1972 г., Конвенцията MARPOL - Международна конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби от 1973 г. и протокола към нея от 1978г., SOLAS -Международна конвенция за безопасността на човешкия живот на море от 1974 г. и протокола от 1978 г., STCW - Международна конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците от 1978 г. и измененията й от 1995 г.; ILO Nr. 147- Конвенция относно минималните норми за търговските кораби от 1976 г. В предложения законопроект за изменение и допълнение на КТМ са възприети и директиви № 96/98 за корабното оборудване ; № 98/18 за правилата за безопасност и стандартите на пътническите кораби; № 94/58 и 2001/19 относно минималните изисквания към образованието на морските лица, базирани на минималните стандарти на Конвенцията на международната морска организация; № 94/57 относно общите изисквания и норми за проверяващите и контролиращи организации и за съответните мерки от страна на морските власти; № 96/40 за установяване на общ модел на идентификационните карти на инспекторите, осъществяващи държавен пристанищен контрол; № 95/21 за държавния пристанищен контрол и др., както и регламенти № 613/91 от прехвърлянето на кораби от един регистър в друг; № 2978/94 за въвеждане на Резолюция А.747(18) за измерване на танкове за сегрегиран баласт на танкери ; JN2 2090/ 98 относно регистъра на риболовните кораби на Европейската общност; № 2847/93 относно системата за контрол към общата рибарска политика и др. Принципно са възприети формулировките на чл.48 от Договора за създаване на Европейската общност по отношение на свободното движение на работници по отношение на условията на наемане на работа, възнаграждението и други условия на труд чрез премахване на всякаква дискриминация основана на националност, като се премахва изискването членовете на екипажа на български кораб да са български граждани. Тази разпоредба не се прилага единствено по отношение на капитана и главния механик на кораба, плаващ под българско знаме. Предлаганите промени в КТМ са основно в няколко насоки:
- засилване на мерките за безопасност на корабоплаването и опазване на околната среда, осъществяващи се чрез засилване на контрола върху корабите, екипажите и корабопритежателите;
- Засилва се контрола за спазване на изискванията за безопасност, който се извършва от Морската администрация, като администрация на
знамето в областта на държавния пристанищен контрол и контрола на крайбрежната държава по отношение на корабите и екипажите;
- Предвижда се свидетелствата за безопасност да се издават от морската администрация в съответствие с международните договори, по които Република България е страна, с директиви № 96/98 и № 98/18 ; № 96/50 и Регламент № 3051/95;
- Изискванията към професионалната подготовка и умения на екипажа са приведени в пълна степен с международните разпоредби;
- Въвеждат се задължения за корабопритежателя по отношение на медицинското обслужване на кораба (Директива № 92/29);
- Въвеждат се задължения за корабите, плаващи под българско знаме в Северно море и в Английския канал да ползват услугите на упълномощени пилоти с цел обезпечаване сигурността на корабоплаването;
С измененията и допълненията на Кодекса ще се регулира както морското, така и речното корабоплаване. Актуализира се Глава втора “Кораби”, която урежда националността и режимът на регистрация на корабите. Отделя се специално внимание на регистрацията на корабите като инструмент за осигуряване на безопасност и лоялна конкуренция. Въвежда се единен регистър и се определят условията за вписване в корабния регистър и администрирането на самия регистър. Проектът урежда договора за “беърбоут чартър” в пълно съответствие с международното и европейското право. Чрез новата правна регламентация се създава по - голяма свобода на българските физически и юридически лица за осъществяване на търговските им взаимоотношения. Допълва се и Глава Седемнадесет, регламентираща правомощията на Изпълнителна агенция Морска администрация”. Улеснява се процедурата по продажба на извадено потънало имущество, като се прецизира изпълнението на обезпечителната заповед при задържане на кораб. Въвеждат се административно - наказателни разпоредби, които да конкретизират отговорността и гарантират изпълнението на изискванията към корабоплаването, установени в кодекса. Тъй като КТМ е приет през 1970 г., чрез законопроекта се актуализира терминологията и се прецизират отделни формулировки от правна гледна точка.
В хода на дискусиите бяха зададени много въпроси и бяха направени много предложения с цел усъвършенстване на законопроекта. Изразени бяха несъгласия с обединяването на правните материи, уреждащи морския и речния транспорт. Подчертано бе, че при изготвянето на законопроекта е било необходимо участието на по - широк кръг водещи специалисти в областта на морския и речния транспорт. Изразени бяха и становища относно отпадане на някои неработещи текстове и несъгласие с регламентирането на пристанищните услуги, които трябва да са предмет на уредба на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. Зададени бяха въпроси за отношението на Република България към конвенциите към които не се е
присъединила. Отбелязано беше, че липсва регламент за изваждане на потънали предмети с историческа стойност. Направени бяха много предложения за нови редакции на текстове в проекта и беше заявено, че ще бъдат внесени предложения в писмена форма между първото и второто гласуване на законопроекта. Едновременно с това беше изразено всеобщо задоволство от провежданите публични обсъждания, организирани от Комисията по транспорт и телекомуникации в центровете на морския и речен транспорт. Участниците в дискусиите отбелязаха, че провеждането на заседанията на комисията и срещите й с хората пряко ангажирани в морския бизнес и прилагащи закона е изключително полезно.
На поставените въпроси отговориха г-жа Мартинова - зам.- министър на транспорта и съобщенията и експертите, участвали в подготовката на законопроекта. Налагащото се съвместно регулиране на материята по море и река е въпрос на правна техника и на уеднаквяване на регулирането на двата вида транспорт. До сега правната регламентация на морския транспорт е уредена на ниво кодекс, а речния - на ниво подзаконови нормативни актове. Между двата вида транспорт има много сходства и се цели извличане на общото при запазване на спецификата. По отношение на конвенциите, по които Република България не е страна, беше заявено, че Министерството на транспорта и съобщенията счита за свой приоритет нашата страна в най- близко време да се присъедини към по - голям брой конвенции в областта на морското право. Изтъкнато бе, че е целесъобразно да се добавят текстове, отразяващи измененията на Йорк- Анверските правила. Относно липсата на регламент за изваждане на потънали предмети с историческа стойност бе подчертано, че това е предмет на уредба на друг нормативен акт - Закона за паметниците на културата и музеите.
След проведените дискусии и направените предложения, както и заявеното желание от страна на ръководството на Комисията да разгледа и обсъди получените становища и предложения между първото и второто гласуване на законопроекта. Комисията по транспорт и телекомуникации с 12 гласа “за”, 5 гласа “въздържали се” и 2 гласа “против” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското мореплаване, № 202-01- 31, внесен от Министерски съвет на 05. 06. 2002 г.
Относно: проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса на
търговското мореплаване № 202-01-31, внесен от Министерски съвет на 05.06.2002 г
На четири свои заседания, проведени в гр. Русе на 24 юни 2002 г., в гр. София на 11 юни 2002 г., в гр. Варна на 16 юни 2002 г. и на 17 юни 2002 г. в гр. Бургас, Комисията по транспорт и телекомуникации разгледа и обсъди съвместно с водещи експерти в областта на морския и речен транспорт, законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското мореплаване, № 202-01-31, внесен от Министерски съвет на 05.06. 2002 г.
На публичното обсъждане на законопроекта, проведено в гр. Русе присъстваха г-н Румен Януаров - областен управител на област Русе, г-н Георги Георгиев - директор на Изпълнителна агенция “Проучване и поддържане на река Дунав”, г-н Любен Ботев - председател на Комисията по речно плаване и специалисти в областта на речния транспорт.
На проведеното публично обсъждане в гр. Варна присъстваха капитан Гено Генов - Изпълнителен директор на “Параходство БМФ” ЕАД, г-н Данаил Папазов - Изпълнителен директор на “Пристанище Варна” ЕАД, капитан Адриян Евтимов - Директор на дирекция “Морска администрация” - гр. Варна, проф. Иван Лазаров и други изявени специалисти в областта на морския транспорт.
На заседанието проведено в гр. Бургас присъстваха г-н Иван Витанов - областен управител на област Бургас и много експерти в областта на морското право.
От името на вносителя на всички проведени публични дискусии присъства г-жа Красимира Мартинова - заместник министър на транспорта и съобщенията и експерти от Изпълнителна агенция “Морска администрация” към Министерството на транспорта и съобщенията, участвали в работната група по изготвянето на законопроекта.
Г-жа Мартинова обясни необходимостта от налагащите се промени в Кодекса на търговското мореплаване с поетите ангажименти на правителството на Република България към Европейския съюз. Правният режим на търговското корабоплаване в страната е уреден в Кодекса на
търговското мореплаване /КТМ/ - по отношение на морския транспорт и в Указа на търговското корабоплаване - по отношение на речния транспорт.
Законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса на търговското мореплаване обединява двете материи и те получават единна осъвременена правна уредба, съобразена с действащото международно и европейско законодателство в тази област. Предлаганите промени в КТМ са продиктувани от изискванията на Конвенция COLREG - Конвенцията за международни правила за предотвратяване на сблъскванията по море от 1972 г., Конвенцията MARPOL - Международна конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби от 1973 г. и протокола към нея от 1978г., SOLAS -Международна конвенция за безопасността на човешкия живот на море от 1974 г. и протокола от 1978 г., STCW - Международна конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците от 1978 г. и измененията й от 1995 г.; ILO Nr. 147- Конвенция относно минималните норми за търговските кораби от 1976 г. В предложения законопроект за изменение и допълнение на КТМ са възприети и директиви № 96/98 за корабното оборудване ; № 98/18 за правилата за безопасност и стандартите на пътническите кораби; № 94/58 и 2001/19 относно минималните изисквания към образованието на морските лица, базирани на минималните стандарти на Конвенцията на международната морска организация; № 94/57 относно общите изисквания и норми за проверяващите и контролиращи организации и за съответните мерки от страна на морските власти; № 96/40 за установяване на общ модел на идентификационните карти на инспекторите, осъществяващи държавен пристанищен контрол; № 95/21 за държавния пристанищен контрол и др., както и регламенти № 613/91 от прехвърлянето на кораби от един регистър в друг; № 2978/94 за въвеждане на Резолюция А.747(18) за измерване на танкове за сегрегиран баласт на танкери ; JN2 2090/ 98 относно регистъра на риболовните кораби на Европейската общност; № 2847/93 относно системата за контрол към общата рибарска политика и др. Принципно са възприети формулировките на чл.48 от Договора за създаване на Европейската общност по отношение на свободното движение на работници по отношение на условията на наемане на работа, възнаграждението и други условия на труд чрез премахване на всякаква дискриминация основана на националност, като се премахва изискването членовете на екипажа на български кораб да са български граждани. Тази разпоредба не се прилага единствено по отношение на капитана и главния механик на кораба, плаващ под българско знаме. Предлаганите промени в КТМ са основно в няколко насоки:
- засилване на мерките за безопасност на корабоплаването и опазване на околната среда, осъществяващи се чрез засилване на контрола върху корабите, екипажите и корабопритежателите;
- Засилва се контрола за спазване на изискванията за безопасност, който се извършва от Морската администрация, като администрация на
знамето в областта на държавния пристанищен контрол и контрола на крайбрежната държава по отношение на корабите и екипажите;
- Предвижда се свидетелствата за безопасност да се издават от морската администрация в съответствие с международните договори, по които Република България е страна, с директиви № 96/98 и № 98/18 ; № 96/50 и Регламент № 3051/95;
- Изискванията към професионалната подготовка и умения на екипажа са приведени в пълна степен с международните разпоредби;
- Въвеждат се задължения за корабопритежателя по отношение на медицинското обслужване на кораба (Директива № 92/29);
- Въвеждат се задължения за корабите, плаващи под българско знаме в Северно море и в Английския канал да ползват услугите на упълномощени пилоти с цел обезпечаване сигурността на корабоплаването;
С измененията и допълненията на Кодекса ще се регулира както морското, така и речното корабоплаване. Актуализира се Глава втора “Кораби”, която урежда националността и режимът на регистрация на корабите. Отделя се специално внимание на регистрацията на корабите като инструмент за осигуряване на безопасност и лоялна конкуренция. Въвежда се единен регистър и се определят условията за вписване в корабния регистър и администрирането на самия регистър. Проектът урежда договора за “беърбоут чартър” в пълно съответствие с международното и европейското право. Чрез новата правна регламентация се създава по - голяма свобода на българските физически и юридически лица за осъществяване на търговските им взаимоотношения. Допълва се и Глава Седемнадесет, регламентираща правомощията на Изпълнителна агенция Морска администрация”. Улеснява се процедурата по продажба на извадено потънало имущество, като се прецизира изпълнението на обезпечителната заповед при задържане на кораб. Въвеждат се административно - наказателни разпоредби, които да конкретизират отговорността и гарантират изпълнението на изискванията към корабоплаването, установени в кодекса. Тъй като КТМ е приет през 1970 г., чрез законопроекта се актуализира терминологията и се прецизират отделни формулировки от правна гледна точка.
В хода на дискусиите бяха зададени много въпроси и бяха направени много предложения с цел усъвършенстване на законопроекта. Изразени бяха несъгласия с обединяването на правните материи, уреждащи морския и речния транспорт. Подчертано бе, че при изготвянето на законопроекта е било необходимо участието на по - широк кръг водещи специалисти в областта на морския и речния транспорт. Изразени бяха и становища относно отпадане на някои неработещи текстове и несъгласие с регламентирането на пристанищните услуги, които трябва да са предмет на уредба на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. Зададени бяха въпроси за отношението на Република България към конвенциите към които не се е
присъединила. Отбелязано беше, че липсва регламент за изваждане на потънали предмети с историческа стойност. Направени бяха много предложения за нови редакции на текстове в проекта и беше заявено, че ще бъдат внесени предложения в писмена форма между първото и второто гласуване на законопроекта. Едновременно с това беше изразено всеобщо задоволство от провежданите публични обсъждания, организирани от Комисията по транспорт и телекомуникации в центровете на морския и речен транспорт. Участниците в дискусиите отбелязаха, че провеждането на заседанията на комисията и срещите й с хората пряко ангажирани в морския бизнес и прилагащи закона е изключително полезно.
На поставените въпроси отговориха г-жа Мартинова - зам.- министър на транспорта и съобщенията и експертите, участвали в подготовката на законопроекта. Налагащото се съвместно регулиране на материята по море и река е въпрос на правна техника и на уеднаквяване на регулирането на двата вида транспорт. До сега правната регламентация на морския транспорт е уредена на ниво кодекс, а речния - на ниво подзаконови нормативни актове. Между двата вида транспорт има много сходства и се цели извличане на общото при запазване на спецификата. По отношение на конвенциите, по които Република България не е страна, беше заявено, че Министерството на транспорта и съобщенията счита за свой приоритет нашата страна в най- близко време да се присъедини към по - голям брой конвенции в областта на морското право. Изтъкнато бе, че е целесъобразно да се добавят текстове, отразяващи измененията на Йорк- Анверските правила. Относно липсата на регламент за изваждане на потънали предмети с историческа стойност бе подчертано, че това е предмет на уредба на друг нормативен акт - Закона за паметниците на културата и музеите.
След проведените дискусии и направените предложения, както и заявеното желание от страна на ръководството на Комисията да разгледа и обсъди получените становища и предложения между първото и второто гласуване на законопроекта. Комисията по транспорт и телекомуникации с 12 гласа “за”, 5 гласа “въздържали се” и 2 гласа “против” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското мореплаване, № 202-01- 31, внесен от Министерски съвет на 05. 06. 2002 г.
