Диклад
Трето гласуване
ОТНОСНО: Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, № 454-01-137, внесен на 8 декември 2004 г. с подписите на 84 народни представители

---

ОТНОСНО: Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, № 454-01-137, внесен на 8 декември 2004 г. с подписите на 84 народни представители
В съответствие е чл. 155, ал. 1 от Конституцията на Република България и съгласно чл. 5, ал. 1 от Правилата за процедурата относно Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, (Решение на Народното събрание, обн., ДВ., бр. 68 от 1 август 2003 г.), на свое заседание от 17 февруари 2005 г. Временната комисия за подготовка на предложения за промени в Конституцията на Република България, в качеството си на водеща комисия разгледа законопроекта преди представянето му за трето гласуване в пленарна зала.
Комисията одобри окончателния текст на законопроекта, като прецени че той не се нуждае от редакционни и технически промени и запази редакцията, приета на второ гласуване от Народното събрание на 16 февруари 2005 г.
Комисията отново изразява своята пълна подкрепа за този Законопроект е особена важност за европейското бъдеще на България. Втората поправка на Конституцията е това задължително условие, чието успешно изпълнение ще позволи на България да подпише Договора за присъединяване към Европейския съюз през м. април 2005г. и да стане пълноправен и ефективно функциониращ член на европейското семейство от 1 януари 2007 г.

Със съзнанието за историческите по своята стойност правни последици на този Законопроект, Комисията се обедини около следното
СТАНОВИЩЕ
Предлага на Народното събрание да приеме на трето поименно гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България № 454-01-137, внесен на 8 декември 2004 г. с подписите на 84 народни представители.
Проект!
ЗАКОН
ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА
КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
(обн., ДВ, бр. 56 от 1991 г., изм. и доп., бр. 85 от 2003 г.)
§ 1. В чл. 4 се създава ал. 3:
“(3) Република България участва в изграждането и развитието на Европейския съюз.”.
§ 2. Член 22 се изменя така:
“Чл. 22. (1) Чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху земя при условията, произтичащи от присъединяването на Република България към Европейския съюз или по силата на международен договор,

ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България, както и чрез наследяване по закон.
(2) Законът за ратифициране на международен договор по ал. 1 се приема с мнозинство две трети от всички народни представители.
(3) Режимът на земята се определя със закон.”.
§ 3. В чл. 25 ал. 4 се изменя така:
“(4) Гражданин на Република България не може да бъде предаден на друга държава или на международен съд за целите на наказателно преследване, освен ако това е предвидено в международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България.”.
§ 4. В чл. 42 се създава ал. 3:
“(3) Изборите за членове на Европейския парламент и участието на граждани на Европейския съюз в избори за местни органи се уреждат със закон.”.
§ 5. В чл. 85 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създава т. 9:
“9. предоставят на Европейския съюз правомощия, произтичащи от тази Конституция.”.
2. Създава се нова ал. 2:
“(2) Законът за ратифициране на международен договор по ал. 1, т. 9 се приема с мнозинство две трети от всички народни представители.”.
3. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4.
§ 6. В чл. 105 се създават ал. 3 и 4:
“(3) Министерският съвет информира Народното събрание по въпроси, отнасящи се до задълженията, произтичащи за Република България от нейното членство в Европейския съюз.
(4) Когато участва в разработването и приемането на актове на Европейския съюз. Министерският съвет информира предварително Народното събрание и дава отчет за своите действия.”.


ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 7. Параграф 2 влиза в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз и не се прилага към заварените международни договори.
София, 17 февруари 2005 г.