П Р О Т О К О Л
№ 15

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси





П Р О Т О К О Л
№ 15

На 9 юли 2008 г., сряда, се проведе извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне и обсъждане на проект за решение за даване на съгласие за водене на преговори и за сключване на заемно споразумение за втори заем за развитие на политиките между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 802-03-13, внесен от Министерски съвет на 30 юни 2008 г.
2. Представяне и обсъждане на проект за решение за даване на съгласие за сключване на споразумение за заем между Република България и Японската банка за международно сътрудничество за проект „Изграждане на нови контейнерни терминали в пристанища Варна и Бургас”, № 802-03-12, внесен от Министерски съвет на 30 юни 2008 г.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вътрешния одит в публичния сектор, № 854-01-70, внесен от Надка Балева, Яни Янев и Четин Казак на 12 юни 2008 г.
4. Второ четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за независимия финансов одит.

Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,45 часа и ръководено от г-н Румен Овчаров – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, имаме необходимия кворум, откривам заседанието на комисията.
Дневния ред включва четири точки:
1. Представяне и обсъждане на проект за решение за даване на съгласие за водене на преговори и за сключване на заемно споразумение за втори заем за развитие на политиките между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, внесен от Министерски съвет на 30 юни 2008 г.
2. Представяне и обсъждане на проект за решение за даване на съгласие за сключване на споразумение за заем между Република България и Японската банка за международно сътрудничество за проект „Изграждане на нови контейнерни терминали в пристанища Варна и Бургас”, внесен от Министерски съвет на 30 юни 2008 г.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вътрешния одит в публичния сектор, внесен от Надка Балева, Яни Янев и Четин Казак на 12 юни 2008 г.
4. Второ четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за независимия финансов одит.
Има ли други предложения за дневния ред? – Няма.
Дневният ред е приет.
Колеги, ако не възразявате, да разгледаме първо трета точка от дневния ред, защото колегите са ангажирани в други комисии. Не виждам възражения.

По трета точка от дневния ред - ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВЪТРЕШНИЯ ОДИТ В ПУБЛИЧНИЯ СЕКТОР.
Заповядайте, госпожо Балева, да представите законопроекта.
НАДКА БАЛЕВА: Уважаеми господин председател, колеги! Първо, да уточня, че е допусната правописна грешка. Става дума за членуване – не „Прокуратура”, а „Прокуратурата на Република България”.
По същество. Съгласно Закона за съдебната власт, Прокуратурата е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, като е единствената структура, която има в себе си 156 – това е броят на прокуратурите на територията на Република България, третостепенни разпоредители.
По Закона за съдебната власт приехме ограничения за администрацията на Висшия съдебен съвет, която не може да надвишава повече от два пъти и половина броя на членовете, което на практика не дава възможност за ефективен контрол върху изразходването на бюджетните суми, които са предоставени на Прокуратурата. Същевременно, за 2008 г. Прокуратурата разполага с бюджет 104 млн. лв. и с колегите вносители считаме, че наистина е наложително да се упражнява действен и ефективен контрол върху изразходването на тези средства.
Поради тази причина предлагаме в чл. 12 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор плюс останалите изброени организации и звена, да се добави „и Прокуратурата на Република България”. Става въпрос за чл. 12, ал. 1, т. 1 от закона.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Имате думата, господин Първанов.
ВАЛЕРИ ПЪРВАНОВ: Бих искал, уважаеми господин председател, да благодаря на народните представители Балева, Янев и Казак за готовността да подкрепят едно предложение, което изхожда от ръководството на Прокуратурата.
Искам да кажа, че това е едно желание на главния прокурор, на който Законът за съдебната власт възлага задължение да управлява бюджета на Прокуратурата като юридическо лице, да има орган, който ефективно да следи как 156 третостепенни разпоредители с бюджетни средства изпълняват законовите задължения, за да може при външни ревизии, каквито правят – одити от Сметната палата или други органи, да не констатират изненадващо нарушение и в Прокуратурата. Мисля, че нарушенията в други органи са достатъчни. Затова имаме това желание и помолихме народните представители да внесат този законопроект. Надяваме се той да не среща съпротива, защото е насочен към това да има по-добър контрол над бюджета на прокуратурата, който Вие гласувате.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Колеги, имате ли въпроси?
Господин Желев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Министерството на финансите подкрепя идеята с уважението, което имаме и към Главна прокуратура. Разчитаме и на това, че се увеличава ефективността на контрола. Молбата ни обаче е въпреки всичко да чуете едно мнение от гледна точка на законодателна техника за решаването на този проблем. И ако уважаемите народни представители, вносители на законопроекта и Бюджетната комисия преценят, моля ви да го уважите.
ПЕТРАНА ПАВЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Както господин Желев вече каза, ние изцяло приветстваме инициативата за създаване на звено за вътрешен одит в Прокуратурата. Предложението обаче Прокуратурата да се включи в чл. 12, ал. 1, т. 1 означава, че всички останали членове от закона, относими към тази точка, би следвало да се прилагат и от Прокуратурта.
Искам да подчертая, че в чл. 12, ал. 1, т. 1 са изброени само първостепенни разпоредители с бюджетни кредити и следващите текстове от закона – чл. 14, чл. 21, ал. 4 изискват теиз разпоредители да се съобразяват с назначаването на ръководител на вътрешния одит със съгласие на министъра на финансите, съответно докладване на дейността по вътрешен одит на министъра на финансите. Смятаме, че това е нецелесъобразно, тъй като Прокуратурата е част от Висшия съдебен съвет, който е изключен от този ред по закона. И предлагаме технически включването на Прокуратурата да стане чрез изменение на друг член от закона – това е чл. 12, ал. 1, т. 5, където са изброени второстепенни разпоредители. Казано е, че се изгражда звено за вътрешен одит във второстепенни разпоредители, дадени в приложението.
Текстът на чл. 12, ал. 1, т. 5 от закона трябва да бъде изменен, като отпаднат думите „по републиканския бюджет”, за да стане възможно Прокуратурата като разпоредител с бюджетни кредити по държавния бюджет също да създаде такова звено и съответно Прокуратурата да бъде включена в изброения списък в приложението към закона.
Това е нашето съображение.
Благодаря много.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Все пак ние разглеждаме в момента законопроект ана първо четене, така че ни е необходима принципна подкрепа за позицията, че Прокуратурата трябва да бъде първостепенен разпоредител. Тази бележка, която отправяте сега, е логична и е нормално да бъде включена, но ви предлагам да го направим между първо и второ четене. Едва ли някой от колегите народни представители ще възразява по този въпрос.
Има ли други становища, колеги? – Не виждам.
Който е за, моля да гласува.
За – 15, против – няма, въздържали се – няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Благодаря на представителите на Прокуратурата.
На второ четене ще уточним детайлите, за които стана дума тук.
НАДКА БАЛЕВА: И ние благодарим!
Ползотворна работа на комисията.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.

По първа точка от дневния ред - ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА СЪГЛАСИЕ ЗА ВОДЕНЕ НА ПРЕГОВОРИ И ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ЗАЕМНО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ВТОРИ ЗАЕМ ЗА РАЗВИТИЕ НА ПОЛИТИКИТЕ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ.
Имате думата, господин Желев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Министерският съвет одобри проект на Заемно споразумение (става дума за втория структурен заем за развитие на политиките между Република България и Световната банка) и предлага на Народното събрание да вземе решение за даване на съгласие за водене на преговори за сключване на това споразумение.
Вторият заем за развитие на политиките е част от съдействието на страната, което е оказано в контекста на общата ни стратегия за партньорства в Световната банка. И извън проекта на доклад, който е раздаден на народните представители, бих искал да споделя само няколко неща, тъй като подробно нещата са описани в смия доклад.
Би трябвало да се има предвид, че основните стратегически решения, направени за първия заем, се отнасят и за втория заем и обхващат следните сфери на дейност.
Първо, Световната банка ще продължи да предоставя консултации на високо ниво и техническа помощ в допълнение към финансовото подпомагане, свързано с програмата за развитие на политиките. Едно уточнение само – става дума за политики и реформи, които е необходимо да се извършват в публичните сектори „Здравеопазване”, „Образование” и „Социална политика”.
Второ, запазва се използването на опростен подход на фокусиране върху малък брой значими политики. И, разбира се, концентриране на техническата помощ върху тези политики.
Трето, заемът за развитието и реформите има за цел укрепване на капацитета преди всичко на правителството за изпълнение на неговите стратегии и политики, тоест той е в подкрепа на платежния баланс.
И накрая, самата програма, която се предлага, запазва еластичността и гъвкавостта на правителството, за да може то да отговаря и на нововъзникващи потребности и искания на правителството.
Тази еластичност се повишава допълнително и от решението на правителството да договори втория заем при използването на опция за отложено плащане, тъй като често към нас се задава въпросът: След като се разполага с достатъчно финансов ресурс, защо са необходими всички тези заеми. Тоест, тази опция за отложено теглене на средствата ние ще имаме правото да я ползваме, ако се разполага с достатъчно финансови средства.
Извън това, което е в проекта за доклад, бих искал да споделя, че освен 17-годишния общ срок на погасяване и 5-годишния гратисен период по принципите на Световната банка присъства еднократно плащане, което е в размер на 0,25%, така нареченото флет плащане със собствени средства на българската държава.
И още едно допълнение. Става дума за това, че лихвите се определят на базата на процент от 6-месечния либор с променлив спред. Бих искал да поясня, че променливият спред също е благоприятен за България. Само като пример ще илюстрирам – за падежите, които има по заеми на международната банка за възстановяване и развитие към 15 декември 2008 г. либорът е 5,12, но в резултат на общия спред се появява допълнителна възможност за намаляване с 0,07. Тоест, при ползването на променлив спред лихвите падат дори и под нивата на либора.
Това бих искал да уточня – да се има предвид, че условията и предварителната рамка и уточнения, които имат, и съгласието, което искаме, е да се има предвид, че заемът е благоприятен.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря, господин Желев.
Колеги, имате ли въпроси, мнения, становища? – Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Който е за, моля да гласува.
За – 13, против – 2, въздържали се – няма.
Решението е прието.

Преминаваме към втора точка от дневния ред - ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА СЪГЛАСИЕ ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ЗАЕМ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЯПОНСКАТА БАНКА ЗА МЕЖДУНАРОДНО СЪТРУДНИЧЕСТВО ЗА ПРОЕКТ „ИЗГРАЖДАНЕ НА НОВИ КОНТЕЙНЕРНИ ТЕРМИНАЛИ В ПРИСТАНИЩА ВАРНА И БУРГАС”.
Заповядайте, госпожо Никифорова, да представите проекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДАНИЕЛА НИКИФОРОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, на 28 март 2008 г. бяха подписани и разменени ноти, съставляващи гаранционни споразумения между правителството на Република България и правителството на Япония за отпускане на заем в размер на 36 млрд. 932 млн. японски йени от Японската банка за международно сътрудничество за проект „Изграждане на нови контейнерни терминали в пристанища Варна и Бургас”.
Съгласно направените предварителни проучвания и експертна оценка на мисията, специална помощ за формиране на проекта, индикативната стойност на проекта възлиза на 54 млрд. 617 млн. японски йени, разпределени по източници както следва: заем в размер на 36 млрд. 932 млн. японски йени, и съответно национално съфинансиране в размер на 17 млрд. 685 млн. йени.
Със Закона за държавния бюджет на Република България за 2008 г. беше предвидено финансиране на проекта с държавен заем в размер на 240 млн. евро.
Изпълнителна агенция по проекта ще бъде Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура”. Проектът е свързан с изграждане и развитие на контейнерните терминали на прилежащите съоръжения и оборудване на двете пристанища за обществен транспорт с национално значение – Варна и Бургас.
Искам да ви запозная с финансовите условия на заема. Заемът е йенов, в размер на 36 млрд. 932 млн. японски йени. Лихвеният процент е 1,4 на година. Част от заема е предвиден за покриване на плащанията на консултантите по проекта, както лихвения процент по тази част ще бъде 0,01% на година. Периодът за погасяване е 25 години със 7 години гратисен период. И условията на обществената поръчка не са обвързани с определени условия.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Имате думата, колеги.
МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Каква част от заема е за изплащане на консултантски услуги?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДАНИЕЛА НИКИФОРОВА: Консултантските са 3 млрд. 589 млн. японски йени.
МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Тоест, близо 1/10.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДАНИЕЛА НИКИФОРОВА: По-малко от 10%.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: А какви ще са консултантите?
РЕПЛИКА: Японци.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДАНИЕЛА НИКИФОРОВА: Не се знае още кои са консултанти, но са японци.
МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: А кой ще ги избира?
РЕПЛИКА: Пак японци.
НЕЛИ БЕНЕВА: Добър ден!
Държавен експерт съм в Министерството на транспорта.
Към настоящия момент „Джейбик” е представил къса листа с две фирми за извършване на инженерингова консултантска услуга и проектиране на двата терминала – във Варна и в Бургас. Държавното предприятие „Пристанищна инфраструктура”, което ще е бенефициент по проекта, ще трябва да предложи още три фирми, да бъдат изпратени вече в „Джейбик” и всъщност да има пет фирми, от които да се избере консултантът. И точно това е различното от предишния заем, че този е с необвързани условия. Тоест, могат да бъдат избрани и други фирми, не само японски, могат да участват и има шанс да бъде избрана и друга фирма, да не е японска.
Защото за разширение на пристанище „Бургас” условията бяха такива, че трябва да бъдат японски фирми.
МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Кой ще ги избере?
НЕЛИ БЕНЕВА: Ще ги избере Министерството на транспорта в лицето на Държавното предприятие „Пристанищна инфраструктура”, които по Закона за морските пространства отговарят за изграждането и поддържането на инфраструктурата.
МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Вие предлагате, освен тези две японски фирми още три? И „Дейбик” какво ще направи? Ще го предложи пак на вас ли?
НЕЛИ БЕНЕВА: Да, пак на нас. И ще бъде самият конкурс, търга й.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: А конкурса кой ще го провежда и кой ще го провежда?
НЕЛИ БЕНЕВА: Конкурсът ще е тук и ще бъде проведен в Държавното предприятие „Пристанищна инфраструктура”.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Защо трябва да ползваме този японски заем, за да реализираме тези проекти?
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Като допълнение към Вашия въпрос, господин председател, как се връзва този заем с идеите за концесиониране на пристанищата?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДАНИЕЛА НИКИФОРОВА: Решението да се използва японски заем е на Министерския съвет за изграждане и развитие на инфраструктурата. Идеята е с изграждане на новите контейнерни терминали, паралелно да се избере и концесионер, за да може за в бъдеще концесионерът да може да възвръща и заема.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Това е много интересна схема.
МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Не е ли по-елегантно концесионерът да финансира и да си връща заема?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДАНИЕЛА НИКИФОРОВА: Специално за концесионирането е решение на Японската банка или САПРОФ – мисията, която беше тук. По тяхна преценка е най-добре да бъде така – да може да се избере паралелно и концесионер, независимо дали ще е български, дали ще е чужд концесионер. Без ограничение.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, имате ли други въпроси? – Не виждам.
Ще ви кажа мнението си по този въпрос и ще помоля да отложим този проект за решение и на следващото заседание на комисията да дойде господин министъра да ни обясни цялата тази работа, защото тези японски кредити, които на пръв поглед изглеждат много евтини, ни излизат страшно скъпо. Не знам вие до каква степен сте доволни от проекта, който беше за разширяването на пристанището в Бургас, но проектът, който реализираме в енергетиката – в „Марица изток”, се развива, първо, със страшно закъснели, второ, с огромни скандали, трето, със страхотни преразходи и с непрекъснати конфликти с японските фирми и консултанти.
МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: И метрото също.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Не върви много добре и опитът, който имаме в Софийското метро.
Затова нека дойде господин министъра, за да чуем от него каква е логиката му. Няма негативно отношение към проекта, но все пак, за да подкрепим такова решение, трябва да бъдем наясно какво и как го правим.
Колеги, има ли някой, който да не е съгласен с това предложение? – Няма.
Отлагаме разглеждането на тази точка за следващото заседание.
Благодаря ви.

По четвърта точка от дневния ред - ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НЕЗАВИСИМИЯ ФИНАНСОВ ОДИТ.
Имате думата, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Имам процедура.
Разговарях с госпожа Антонова преди да започне заседанието и разбрах, че огромното количество текстове, внесени от нея и господин Овчаров, са текстове, които са въпрос на съгласуване с Брюксел. Това е една поредица от такива съгласувания, които е провело правителството.
С цел, господин председател, да не навлизаме във всички тези текстов, склонен съм да проявя доверие, че е била осъществявана дълга експертиза и процедура, предлагам да видим по другите предложения от госпожа Шулева, от госпожа Капон и от господин Димов, а останалите текстове да ги гласуваме ан блок.
Мисля, че е въпрос на здрав разум да не се вкарваме в разговори, в дебати, в които вие като вносители ще изразявате мнение, което е базирано на дълги консултации, а ние да навлезем редакционен спор. Струва ми се, че това е отвъд здравия разум.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Този законопроект, който изглеждаше чисто технократски и простичък, ни вкара в тежка дискусия с Европейската комисия. Бяха проведени консултации. Работната група с представители на комисията, беше на посещение там. На практика всичките текстове бяха съгласувани. Така че сега ви представяме законопроект, който е съгласуван поне 99,9% с комисията и по който се надявам, че няма да имаме коментари в негативен план.
Ще гледаме само постъпилите предложения.
Първото предложение е на народния представител Лидия Шулева, което касае същността на работата на комисията.
Трябва да си призная, че на мен на пръв прочит предложението ми изглеждаше много симпатично, защото има логика в това, което се предлага. Но, за съжаление, на втори прочит се оказа, че то няма да може да бъде подкрепено и не е приложимо поради няколко причини. Едната е формалната, за която току-що говорих – съгласуването с Брюксел. Втората е същността на двете комисии, които се различават по същността си – едната е държавна, другата е обществена. Това не позволява смесване на двете неща. Третото е по обекта, по дейността, която вършат двете комисии.
Затова Работната група не подкрепя предложението на госпожа Шулева тази комисия да бъде нещо като подкомисия към Комисията за финансов надзор.
Госпожо Шулева, ако държите на мнението си, можете да изложите аргументи.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Господин председател, откъде е видно, че комисията, която се създава, е обществена? От закона не ми е ясно откъде е видно, че Комисията за надзор върху одиторите е обществена.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Тя включва представители както на самите одитори, включва представители на изпълнителната власт, включва представители на Народното събрание, представени и предложени от Народното събрание. Поради тази причина комисията е с обществен характер, а не държавна комисия. Това, че бюджетът й е прикачен на първо време към Комисията за финансов надзор, съвсем не означава, че тя механично има същия характер и същите функции.
Между другото, опитахме се да направим една справка на първо четене, тя не е изчерпателна, но поне в тези страни, от които имаме информация, комисиите са си отделно, а не са прикрепени към Комисията за финансов надзор.
Господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз също искам да изясня нещо за себе си.
Комисията по финансов надзор се приема като институция на изпълнителната власт, в този смисъл казвате държавна. Защото е формирана през волята на правителството. А това, което казвате за комисията за публичен надзор, като казвате обществена, имате предвид, че тя ще се формира през парламента на базата на няколко институции извън изпълнителната власт, така ли?
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: И другата комисия се формира и се избира от парламента – Комисията за финансов надзор.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Тогава госпожа Шулева е права. Няма логика.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: В тази комисия обаче, освен представители, избрани от институциите, вие сигурно сте обърнали внимание как предлагаме да бъде формирана комисията, тя е с предложение на институциите, но отново избрани от парламента. И освен това в нея ще участват и представители на самия институт. Освен това участват и представители на БНБ, което е нещо, което все пак не е директно в изпълнителната власт.
Характерът на самата комисия е по-различен от Комисията за финансов надзор. А и дейността, която върши самата комисия, не е същата като тази на Комисията за финансов надзор.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Тоест като специализирана институция.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Да. Такава е и практиката в тези страни, от които ние получихме информация – Ирландия, Холандия и още няколко държави, от които успяхме да получим информация в този кратък период от време.
Госпожо Шулева, да гласуваме ли Вашето предложение?
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Аз, разбира се, нямам против да го оттегля, приемам аргументите. Единственото нещо обаче, което все още продължава да ме смущава, е фактът на формиране на тази комисия като такъв орган. По-нататък чета, че тя ще бъде формирана от 7 члена. Като се замисля, Сметната палата, която контролира толкова институции в цялата страна – общини, държавни институции, знаете какъв огромен обхват има, ако не се лъжа имаше 7 члена.
РЕПЛИКА: Девет.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: И в един момент още един такъв огромен орган. Не съм против да има обществен характер, но може би по-нормално е да има някакъв консултативен съвет или нещо подобно като помощен орган във всички тези представителства към съответната комисия.
Като си представя всички тези комисии с какъв щат са, отделно администрация. От тази гледна точка не мога да си представя, че има смисъл от такъв орган. И точно поради тази причина беше и моето предложение. Не че настоявам на него. Но по структурата, както е замислено, пак се създават някакви огромни администрации, които не съм много убедена, че заслужават да се изграждат в такъв обем.
Оттеглям първото предложение.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Продължаваме по процедурата, предложена от господин Методиев.
До § 13 има ли някакви коментари? – Не виждам.
Моля да гласуваме заглавието на законопроекта и § 1-13.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Текстовете се подкрепят.
Има предложения за създаване на нов параграф, направени от народния представител Нено Димов, и на народния представител Лидия Шулева.
Имате думата, госпожо Шулева.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Написано е, че Работната група подкрепя по принцип предложението ,което е отразено частично в § 22. За съжаление обаче в § 22 аз въобще не намирам отразяване на какъвто и да било текст, свързан с това предложение. Ако може все пак да ми обяснят къде точно е отразено, защото аз не го намерих.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Става дума за чл. 22, който е в § 12.
Предложението е да няма нов изпит, а в годината, в която тези, които са упражнявали дейността, се върнат, да имат два пъти повече изискване за обучение. Тоест, да се вдигне на 80 часа. Всеки одитор е задължен минимум на година да поддържа 40 часа квалификация. За хората, които три години са упражнявали професията, е предложено в годината, в която се върнат да я упражняват, са длъжни да минат минимум 80 часа обучение. И допълнително Комисията за публичен надзор да има по-строги контролни функции върху тях. Но това вече ще са вътрешни неща.
Тоест, частично е прието да имат по-дълго обучение, да нямат изпит.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Госпожо Шулева, този въпрос вчера го обсъждахме в Работната група. Има направени изключения от няколко законопроекта да не се отнемат права – и по банковата система, и в застрахователната система. Случай, когато някой отива някъде и става началник, става така, че после му се отнемат правата. Има няколко законопроекта, в които изрично са записани такива текстове, че така се запазват правата. В този случай приехме, че няма да записваме такъв текст, за да не правим закони за един- двама или трима човека, но пък и няма логика, след като си си издържал изпита, участваш в дейност, подобна на тази, ние да ти отнемаме напълно правото. Затова добавяме допълнителни изисквания от гледна точка на обучението и актуализацията на знанията. Струва ми се, че това е разумно и в унисон с европейската практика.
Това фактически е новият параграф, който се предлага от господин Димов и госпожа Шулева.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Добре.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: По § 14 има предложение от народния представител Нено Димов. Предложението на господин Димов до голяма степен се съдържа в предложението, което сме направили с госпожа Антонова. Затова Работната група не го подкрепя. То е прекалено рестриктивно – да искаме списъка на изпитите, които са издържали тези експерт-счетоводители, които по директивата сме длъжни да допуснем да работят е една доста екстравагантна теза.
НАДЯ АНТОНОВА: И освен това за нито една друга професия няма такова изискване.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: А тези съкращения в предложението на колегата Димов какво означават?
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Първото съкращение МСФО – Международни стандарти за финансови отчети. А второто МОС – Международни одиторски стандарти.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Може да се каже, че предложението е подкрепено по принцип. Ще бъде по-точно.
НАДЯ АНТОНОВА: Мисля, че текстът, който ние предлагаме с господин Овчаров, освен че е по-справедлив и не така рестриктивен, както предложението на господин Димов, е в синхрон със съществуващия правен режим у нас за други професии на лица, граждани на страните – членки на Европейския съюз. Вземам пример веднага с адвокатурата, чиято дейност е много близка с тази на одиторите и те оказват услуги. Аналогично се решава въпросът и с адвокатите от ЕС, които практикуват в България. Така че и от тази гледна точка режимът е уеднаквен.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Добре, ще запишем, че приема частично предложението и то е отразено.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: По-добър е текстът. По същество онова е негативното, това е позитивното предложение. Иначе разликата е никаква.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Добре, ще запишем, че се подкрепя частично или по принцип.
Подлагам на гласуване текстовете от § 14 до § 25 включително.
Който е за, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Текстовете се подкрепят.
По § 26 има предложение от народния представител Нено Димов – параграфът да отпадне.
Работната група не подкрепя предложението.
По следващия параграф има предложение от народния представител Нено Димов и от народния представител Лидия Шулева, които са подкрепени от Работната група.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Да, удовлетворява ме редакцията.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: По тези текстове подкрепяме предложението на Работната група.
Има предложение за създаване на нов параграф от народния представител Мария Капон, което е подкрепено от Работната група.
По § 28 има предложение от народния представител Нено Димов, което не е подкрепено от Работната група.
Колеги, има ли коментари по текстовете на § 28?
Госпожа Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА: Извинявам се, че прекъсвам деловата работа на комисията, но по предложението на госпожа Капон, което е прието от Работната група, не разбирам мотивите. Юридически погледнато все едно да работят по трудов договор. Там има ограничена имуществена отговорност. Може да има основание на госпожа Капон, но не го разбирам.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Обяснението, с което Работната група го подкрепи, е, че има препоръка на Европейската комисия от 5 юни 2008 г. Европейската комисия по силата на директивата беше задължена и около година и половина е изследвала този въпрос. И тъй като има различия между държавите членки, не може да приеме директива и накрая излиза с препоръка. В тази препоръка е казано, че препоръчва да се ограничи отговорността на одиторите. Вчера казах на колегите, че мотивите, с които са го направили, са по-различни от българската действителност. Идеята е да позволят на средно големи одиторски фирми да могат да навлязат на пазара, защото неограничената отговорност води до това, че те не могат да покрият рисковете. И поради тази причина Европейската комисия препоръчва това ограничаване.
Тя дълго е изследвала въпроса, казва, че е имала два начина за ограничаване на отговорността. Едното е така нареченото слагане на горна граница – преимуществата на този подход са да могат и застрахователите да правят професионални застраховки, тъй като, ако имаш някакъв лимит, то очевидно този риск може да бъде застрахован. И вторият вид ограничаване, който предлагат, е така наречената пропорционална отговорност, която те разбират като отговорност в рамките на приноса за нанесените щети от страна на регистрирания одитор.
И вчера Работната група, обсъждайки тези неща, стигна до идеята да има горна граница, като остана комисията да прецени дали е 3, 5, 10, 100 или колко пъти да е горната граница. Седем от 27 държави в общността са въвели ограничена отговорност. Комисията препоръчва и казва, че ще следи да види какво правят другите държави. Тоест, това е препоръка на Европейската комисия за подобно ограничаване.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Това не е изгодно за нашите одиторски фирми.
НАДЯ АНТОНОВА: Това е сериозно отклонение от правния режим.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Общо взето логиката беше такава – първо, да дадем възможност на нашите фирми по някакъв начин да влязат на този пазар. Второ, за наказателна и гражданска отговорност се носи отговорност по други закони. И фактически, ние първо, изпълняваме една препоръка, второ, някакъв решим за нашите фирми. И трето, на практика не нарушаваме това, което е било.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Ако това е водещото, склонна съм да го приема.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: В голямата четворка, това са най-големите световни фирми, има вътрешни застрахователни правила и те отнемат част от възнагражденията на одиторите, за да покриват тези рискове. Те са гарантирани, вътрешно са създали механизми. Докато средните и малките фирми нямат тази възможност и това ги ограничава към поемането на допълнителни ангажименти на влизането на пазара. Това е основната философия на комисията, с която е излязла. Поръчала е проучване на един университет в Лондон. Година и половина са изследвали този въпрос, за да излязат с това становище.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Иначе, ако искате, можем да напишем, че носят отговорност, както всички останали, но тогава на практика затваряме пазара.
Преминаваме към № 28 – предложението на народния представител Нено Димов.
Предложението не се подкрепя от Работната група.
Има и предложение на госпожа Капон, което също не е прието.
Имате думата.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Само да уточня нещо, господин председател.
Предложенията на госпожа Капон са свързани с възникването и структурирането на новия орган, за който говорихме. На практика, ако бъдем на онази позиция за обществената институция, то би трябвало да има минимално присъствие на изпълнителната власт. Защото, като виждам нейното предложение, фактически основата на нейното предложение е дали ще бъде министър-председателят и Народното събрание в състоянието на подбор и впоследствие на избор на тези хора.
Във Вашето предложение с госпожа Антонова се казва така: в едномесечен срок след избора на председател на комисията последният провежда консултации за излъчване на кандидати за членове на комисията при спазване на следния принцип: две лица от министъра на финансите на икономиката, които се обявяват от министър-председателя (тоест изпълнителната власт дава тези двама човека), след това е банката, след това е Комисията по финансов надзор и след това са двете лица на тези, които ще наречем най-общо външни общественици – две лица, избрани от Управителния съвет на Института на дипломираните експерт-счетоводители, доколкото те са някаква професионална гилдия.
Единственото, по което си заслужава да се помисли, защото не вярвам да е точно брюкселски въпрос, е дали да не се даде още по-голям приоритет на неизпълнителната власт? Тоест, едното лице, което предлага правителството, да си остане, а другото да отиде при Комисията по финансов надзор или при Института на дипломираните експерт-счетоводители. Мисля, че това е въпросът на първоначалната логика – да се даде приоритет на експертизата пред политическите органи.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Все пак този орган ще проверява експерт-счетоводителите. Ако ги направим тях преобладаващи, едва ли ще е добре. Затова сме включили и представители на банката.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Защото в пленарната зала ще се получи нещо доста неприятно. Председателят на комисията ще бъде избран. Това е добре. Но след това той ще влезе в залата с шест лица, които няма да бъдат избирани, а просто ще бъдат препотвърдени от Народното събрание. Какъв избор ще се осъществи? – Никакъв.
При другите подобни избори има някакъв разговор между парламентарните групи, работило се е с квоти и т.н. А тук случаят ще бъде различен.
Говорим за обществен орган, който искаме да създадем, който ще контролира някаква много важна дейност, за която Брюксел настоява. И си мисля как може този орган да бъде балансиран между общественото му начало и държавните институции. Това мисля. Защото в предложението на Мария Капон това намирам като логика. Тя казва: „В ал. 6 думите „министър-председателя” се заменят с „Народното събрание”, а думите „председателя на Комисията за финансов надзор” се заличават”. Какво значи това? Това значи, че тя прехвърля върху парламента избора на хора.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Но тези думи ги няма в окончателното предложение на Работната група. Нейното предложение е правено на базата на първоначалния текст.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Да, така е. Но това е замисълът.
Ако искате, да отделим още три минути върху това и да продължим напред. Защото Българската народна банка наистина е независима институция, тя също би могла да има превес. Може да се мисли и в тази посока.
Вие ме убедихте за това, че не трябва да идват от Института на дипломираните експерт-счетоводители. С това се съгласих. Оттеглям предложението да се размишлява оттам да се увеличи бройката. Въпросът беше дали да бъде парламентът или банката, или някоя друга институция, но да не бъдат толкова от изпълнителната власт.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Според мен изпълнителната власт не може да бъде извадена съвсем от цялата тази история, тъй като те ще проверяват голяма част от дружествата, които са държавни.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Разбира се. Министърът на финансите ще трябва да си предложи човек. Това е сигурно.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Все пак представителите на изпълнителната власт са само двама.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Няма условия за политически влияния.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Това е нещото, което сме се опитвали да избегнем тук – политическите влияния.
НАДЯ АНТОНОВА: Нямат мнозинство да вземат решение, защото то е квалифицирано. Така че тези четирима членове, които можем да наречем представители на обществеността, винаги могат да вземат решение, независимо от двамата членове, които са представени от изпълнителната власт. Разписан е начинът, по който се взема решението.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Добре.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: И аз благодаря.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Понеже чета текстовете, които са предложени допълнително, всъщност от контрола над одиторите най-голям интерес имат дружествата, които са поверявани. И по-скоро акционерите в тези дружества. Те имат най-големия интерес от всички заинтересовани лица. Така, както министърът на финансите има интерес дружествата с държавно участие като акционери да бъдат вярно проверявани, така и всички останали акционерни дружества, които трябва да бъдат проверявани от тези одитори, имат същия интерес. И аз даже мисля, че те са повече, отколкото са държавните дружества.
Затова мисля, че в крайна сметка, ако наистина говорим за създаване на някакъв обществен орган, може би трябва да се помисли за една квота - Министерството на финансите да раздели квота с някоя от тези организации, примерно на публични дружества, които задължително се одитират, публичните дружества, които се търгуват на Българската фондова борса, или примерно асоциации на работодателски, на ротационен принцип или нещо подобно. Защото в крайна сметка това са най-многото дружества, които се проверяват и които имат най-голям интерес да имат качествен одит. И в случая, че одитът не е качествен, те търпят най-големите загуби.
Така че предлагам да помислите, защото действително те нямат по никакъв начин представителство в този орган.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Честно ще ви кажа, ч его мислихме, само че нямахме вариант в този кратък период от време да проведем консултации, да излъчим коя е тази работодателска организация.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Господин Овчаров, има такъв прецедент. Например в Националния осигурителен институт всички работодателски организации имат представител на ротационен принцип, те са представени национално. И като се напише, че те излъчват по един представител на ротационен принцип в този орган, те се оправят. Така, както се оправят в много други такива обществени органи. Дадох за пример НОИ. Там по същия принцип всички работодателски организации излъчват техен представител на ротационен принцип. Те се споразумяват, те си го излъчват. Това е тяхна работа. Не е нужно да определяме коя да бъде. Има национално представена.
Повечето от всички тези национално представени работодателски организации, в тях членуват дружества, които се одитират. Изключение правят някои малки и средни предприятия, в които не се прави одит. Но мисля, че този въпрос не е толкова важен.
Така че, ако се напише „един представител на национално представените работодателски организации, предложен от тях на ротационен принцип, е принцип, който е приложен в НОИ. Сигурно и на други места е приложен, в момента не се сещам, но те на много места участват по подобен ред.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Има го и на други места. Например в Националната агенция за оценяване и акредитация от Съвета на ректорите се излъчва представител на такъв принцип.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Имате думата от Министерството на финансите.
ДЕСИСЛАВА ХАДЖИДИМИТРОВА: Аз всъщност искам да кажа, че госпожа Шулева до известна степен е права, но целта на тази директива и създаването изобщо на такъв надзорен орган е да създаде независимост именно у потребителите на одиторската услуга, тоест от търговските дружества, изобщо лицата, които са одитирани.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Тогава какво прави министъра на финансите с двама участника?
ДЕСИСЛАВА ХАДЖИДИМИТРОВА: Само един.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: И двамата са потребители. Имам предвид министрите. И министъра на транспорта е потребител, но не е написан. Защо министърът на икономиката е написан, а не на транспорта, като транспорта има повече дружества?
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Не е толкова сигурно.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Все едно.
След като те участват с този мотив, няма пречка другите да не участват. Ако мотивът тук е друг, тогава вече е друга тема.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз съм склонен да мисля за вариант да намалим квотата.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Министърът на финансите трябва да остане като орган, който прави политиката в тази област като цяло.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Нека да не сме точно ние с теб хората, които ще изключим министъра на икономиката. (Оживление)
Можем да мислим да намалим квотата на експерт-счетоводителите.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Няма логика точно министърът на икономиката да е тук. Аз питам защо не е министърът на транспорта? По каква логика е министърът на икономиката и енергетиката, а не министърът на транспорта? За министъра на финансите наистина смятам, че той не само във функция, даже не знам дали има държавни предприятия, които той владее, той е по-скоро във функцията на регулатор.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, чухме аргументите. Кажете си накратко мнението.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Мисля, господин председател, че има логика в това, което предлага госпожа Шулева, но възможността е хипотетична. Ако имаше една обща браншова организация на тези, които се одитират, можеше да се приеме.
Освен това тук става дума за нещо друго – основната идея на този орган е да предпазим държавата и обществото от грешна информация, от грешни записи и от грешни действия. В случая идеята е насочена в тази посока.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Госпожо Шулева, чисто формално погледнато, нямате направено предложение по тази тема, затова приключваме дискусията в момента. Ако искате, ще я продължим в залата. Само че чисто формално вече не можем да направим нищо по въпроса.
Има логика в това, което предлагате. Предлагам ви да помислим как да го направим. Аз лично съм склонен да подкрепя подобно предложение, но вече сме изпуснали сроковете. Дайте да се видим и с работодателските организации, да помислим още малко, да видим каква е практиката в другите държави, как са включени работодателските организации. И ако трябва, ще направим заедно това предложение. Нека сега да не отваряме дискусия, която ще отвори още работа и още дебати.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: за да приключа дебата, нямам никакви претенции за авторство. Ако Работната група към комисията намери някакъв редакционен вариант на това, което мисля, и смятате, че е удачно, го направете.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря. И
Имате думата, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Бих искал да предупредя, че ако разсъжденията продължат в тази посока, вероятно ще имаме критика от Генералната дирекция на Европейската комисия при този подход. Това, което сме направили в сегашния вариант, е съобразено с предварителните консултации, които имахме. Молбата ми е то да се определи като основа.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Да, затова сега приключваме въпроса. Оставяме го отворен за по-нататък.
Имате ли други коментари по текстовете до § 28? – Няма.
Който е за, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Текстовете от § 26 до 28 включително са приети.
Колеги, има ли коментари по текстовете на § 29 до 34 включително? – Не виждам.
Който е за, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Текстовете до § 34 включително се подкрепят.
По § 35 има предложение от народния представител Нено Димов и от народния представител Лидия Шулева, които не са подкрепени от Работната група?
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Санкционната система, която е предложена, е актовете за установяване да се изготвят или от членове на ИДЕС, или от членове на комисията, а наказателните постановления да се издават само от председателя на Комисията за публичен надзор. Поради тази причина предложенията не са подкрепени, тоест крайната отговорност за санкциите да бъде носена от въпросната нова комисия и от нейния председател.
И след това, разбира се, по Закона за административните нарушения и наказания, си има процедура по обжалване. Но всички наказателни постановления са дадени на председателя на въпросната комисия, тъй като тя носи отговорността, според директивата и българския закон, за санкциите.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Тук идеята беше, че по принцип, ако има констатирано нарушение, трябва да има санкция. И понеже досега не се намираше тази санкция, затова беше направено това предложение. Но то вече е намерило решение.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: И според мен е по-правилно да бъде в комисията.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Принципно мястото му е там. Въпросът е дали изобщо съществува.
Оттеглям предложението.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Има ли някакви други коментари по § 35? – Няма.
Който е за, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Текстът е приет.
По текстовете на Допълнителни разпоредби има ли някакви предложения?
Господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Имам въпрос. Искам да ми припомнят предприятия, които за текущата финансова година надвишават тези показатели, само те ли се одитират? Понеже не мога да си спомня текста. За какво става дума?
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Става дума за съвсем различно нещо. Директивата има доста по-строги изисквания към така наречените предприятия, които са от публичен интерес. И остава право на държавата членка да регламентира кои са тези предприятия. България се е ориентирала в количествените параметри да каже, че публичен интерес са предприятията, които не отговарят на изискванията за малки и средни предприятия според Закона за малките и средни предприятия. Тези критерии са взети от този закон.
А на одит подлежат предприятия, които са с много по-ниски от тези критерии. Ако трябва да сме конкретни, според Закона за счетоводството, балансовата стойност е 1,5 млн. лв., приходите са 2,5 млн. лв. и средната численост е 50 души. Това са критериите. Няма нищо общо със Закона за одита.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Тук се опитахме да сложим някакъв количествен критерий, а не да изреждаме предприятия.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Хубаво е да са тези, които са на борсата.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Освен тези, които са на борсата.
Има ли други коментари по Допълнителни разпоредби? – Не виждам.
Който е за, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Текстовете на § 36 са приети.
Имате думата по Преходни и заключителни разпоредби.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Оттеглям предложението си по § 41, тъй като оттеглих и първото си предложение, а то е във връзка с него.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Има ли други коментари по Преходни и заключителни разпоредби? – Няма.
Който е за, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Текстовете до § 56 са приети.
Благодаря ви, колеги.
Закривам заседанието на комисията.

(Закрито в 16,00 часа)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Румен ОВЧАРОВ


Стенограф:
Н. Иванова