П Р О Т О К О Л
№ 23

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси





П Р О Т О К О Л
№ 23

На 2 октомври 2008 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне и обсъждане на законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Азербайджан за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, № 802-02-33, внесен от Министерския съвет на 26 септември 2008 г.
2. Законопроект за допълнение на Закона за общинския дълг, № 850-01-278, внесен от Румен Овчаров и група народни представители на 29 юли 2008 г. – второ четене.
3. Представяне и обсъждане на проект за решение за предложение до Народното събрание за одобряване на допълнителни бюджетни кредити по консолидираната фискална програма за 2008 г.

Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,45 часа и ръководено от г-н Румен Овчаров – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, предлагам да започнем заседанието на комисията.
Имате ли коментари по дневния ред? – Не виждам.
Дневният ред е приет.

По първа точка от дневния ред – ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА АЗЕРБАЙДЖАН ЗА ИЗБЯГВАНЕ НА ДВОЙНОТО ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ НА ДОХОДИТЕ И ИМУЩЕСТВОТО.
Господин Желев, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предлагаме на Вашето внимание Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Азербайджан за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, която е подписана на 12 ноември 2007 г. в Баку.
Подписаната Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане е част от правната рамка, свързана със задълбочаване и по-нататъшно развитие на отношенията между България и Азербайджан В нея максимално са съобразени правилата и основните изисквания на Спогодбата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. В самата Спогодба присъстват нормалните стандартни определения, които са свързани, например, с лице, дружество, предприятие, както и международен транспорт. Изяснени са понятията местно лице и място на стопанска дейност. Предвидени са възможните решения за избягване на двойното данъчно облагане по отношение на данъка върху печалбите от различните по вид дейности, като е предвидено, че печалбите, реализирано от местно лице на едната страна се облагат само ако произхождат от намиращото се там място на стопанска дейност. Предвиден е нормалният ред за доходите от дивиденти, лихви, авторски и лицензионни възнаграждения, че ще подлежат на редуцирано данъчно облагане и то при източника на възникването им. Доходите, получени от работа по трудово правоотношение се облагат в държавата, в която се полага труда при определени условия, като периодът трябва да бъде не по-малък от 183 дни за всяка календарна година. Предвидено е облагането на доходите въз основа на граждански договор или упражняване на така наречените свободни професии. И е разработена цялостна система за разпределение на данъчните задължения във връзка с всички видове доходи, които може да получава местното лице на едната договаряща държава в другата държава.
По отношение на облагането на печалбите от прехвърляне на имуществото е предвиден също съответния ред. И в Спогодбата са възприети като методи за избягване на двойното данъчно облагане обикновеният данъчен кредит и освобождаването с прогресия. Регламентирани са, разбира се, и важните за данъчните администрации въпроси относно равенството в третирането на местните лица. Определени са условията за влизане в сила и прекратяване действието на Спогодбата.
Като имаме предвид всичко това предлагаме на народните представители от Бюджетната комисия да предложат на Народното събрание да ратифицира със закон спогодбата между Република България и Република Азербайджан за избягване на двойното данъчно облагане.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря, господин Желев.
Колеги, имате ли въпроси? – Не виждам.
Има ли мнения, становища? – Няма.
Който е за, моля да гласува.
За – 16, против – няма, въздържали се – няма.
Предложението се подкрепя.

По втора точка от дневния ред – ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЩИНСКИЯ ДЪЛГ.
Предложението е за единствен параграф.
По Заглавието на законопроекта има ли въпроси, предложения, коментари? – Не виждам.
Който е за, моля да гласува.
За – 16, против – няма, въздържали се – няма.
Предложението се подкрепя.
По отношение на § 1 има ли някакви коментари, предложения? – Няма.
Който е за, моля да гласува.
За – 16, против – няма, въздържали се – няма.
Предложението се подкрепя, с което се подкрепя и законопроекта за второ четене.

По трета точка от дневния ред – ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЗА ОДОБРЯВАНЕ НА ДОПЪЛНИТЕЛНИ БЮДЖЕТНИ КРЕДИТИ ПО КОНСОЛИДИРАНАТА ФИСКАЛНА ПРОГРАМА ЗА 2008 Г.
Колеги, министрите още ги няма, да разглеждаме ли материала, или да отложим заседанието?
МАРИЯ КАПОН: Господин председател, аз смятам за некоректно да водим заседанието без тяхно присъствие. Можем обаче да направим предварителни забележки, ако искаме някакви допълнителни материали по материала, който ни е раздаден.
Аз лично днес виждам информацията, предоставена от Министерството на регионалното развитие и благоустройството и благодаря за нея, но такива информации е необходимо да бъдат предоставени и от други министерства. Поне на база на предварителния материал.
Давам един пример – прекрасната агенция „Пътна инфраструктура”, новата. Извинявайте, обаче на т. 2 можете да видите каква уникална комбинация имаме – текущ ремонт на пътна инфраструктура (тоест запълваме дупки) и за обезщетение за имоти, засегнати от национални инфраструктурни обекти. Това е едно перо от общо 90 млн. лв. Не смятам, че това е уважение към Министерския съвет, нито към нас като Бюджетна комисия, за да получим такъв материал.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Добре, госпожо Капон.
Тъкмо щях да предложа да разглеждаме днешното заседание като работно, на което да се изяснят такива детайли, но ми съобщиха, че заседанието на Министерския съвет е свършило и министрите всеки момент ще бъдат тук. Така че просто ви предлагам да изчакаме малко, след което ще започнем и нормалната работа.
Колеги, предлагам да дадем думата на министъра на финансите господин Пламен Орешарски.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! На вниманието ви е проект на решение за одобряване на допълнителни бюджетни кредити в размер на 1 млрд. 206 млн. лв. Анализът на изпълнението на Консолидираната фискална програма до този момент показва, че на приблизително толкова възлиза очакваното преизпълнение на приходите над разходите, като изключвам 3% от брутния вътрешен продукт, които са наш законов ангажимент, одобрен в годишния Закон за бюджета, които възлизат на около 1 млрд. и 900 млн. лв. Закръглям сумата. Така че очакваме допълнително превишение на приходите над разходите в размер, колебаещ се около 1 млрд. и 200 млн. лв.
При дебатите в рамките на Министерския съвет относно разпределение на тази сума се спряхме и ви предлагаме две направления на разходи, условно разграничени в социални и инвестиционни. В социалните разходи са включени в основната си част допълнителни кредити, които имат за цел да компенсират най-уязвимите социални групи в резултат на по-високите цени на храни и горива – една политика, която беше горещо препоръчана от Европейската комисия в продължилия доста дълго дебат преди няколко месеца за преодоляване и мерки срещу покачване на горивата и храните. На тези от вас, които не са запознати, ще припомня, че първоначално имаше предложение от няколко страни членки за въвеждане на данъчни облекчения, в това число намаление на акцизи и ДДС. В резултат точно на няколкомесечен дебат се стигна до препоръката да не се ползват инструментите на данъчната политика, а по-скоро да се ползват известни превишения на приходите за засилване на социалните програми, насочени към социалните слоеве, най-пряко засегнати и в най-силна степен засегнати от по-високите цени на горива и храни.
По конкретните разпределения мисля, че секторните министри могат да бъдат по-добри коментатори от мен. Аз се опитвам да представя общата рамка. Социалният пакет възлиза на сума, приблизително около 660 млн. лв. Остатъкът – около 550 млн. лв. е разпределен за инвестиционни цели, като най-големите бенефнициенти от това инвестиционно направление са големите сектори като пътища, регионална политика, околна среда, образование, здравеопазване. Може да ви направи впечатлени, че най-вече здравеопазването и образованието фигурират и в единия, и в другия пакет. Разграничението е по този критерий – пряко социални разходи или инвестиционни. С цялата условност на това разграничение, разбира се.
Извън разпределението, което ви предлагаме, ще останат малка част допълнителни разходи, които правителството ще направи във връзка с префинансиране на европейски програми. Но то има съответно малка квота, опираща до 1,5% от брутния вътрешен продукт, която може да се използва след съответно решение на Министерския съвет.
Това е информацията най-общо. Аз съм убеден, че всички вие сте запознати добре с доклада и мотивите. И аз и екипът ми, както и моите колеги министри ще отговаряме на секторни въпроси.
Благодаря за вниманието. Готов съм да отговарям на въпроси, засягащи фискалната страна на днешното проекторешение.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря, господин министър.
Колеги, нека се уточним по един процедурен въпрос – дали да изслушаме и останалите представители на възловите ведомства, които имат разпределени бюджетни средства с недостатъчно ясна информация за това как и за какво ще бъдат изразходвани, или направо да пристъпим към задаване на въпроси?
МАРИЯ КАПОН: Да задаваме въпроси.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Господин председател, бих помолил, ако има въпроси към мен, а сигурно ще има, да бъдат зададени с предимство, тъй като имам друг важен ангажимент.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Добре, имате думата.
Господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Един уточняващ въпрос към министър Орешарски.
Вие казахте да изясним рамката преди да започнем дебата. Да, това е правилният подход. Във връзка с това ни кажете от тези 1,5% от приходната част, които могат да бъдат харчени без съгласието на парламента, тези пари отделно ли са от това, което ни давате в момента? Каква част от тези пари вече са изхарчени до момента и каква ще бъде харчена оттук нататък? Ако може да изясним този въпрос.
Другият въпрос, който да изясним, е тези 300 млн. лв., които са за фискална устойчивост, те как се харчат? Отделен документ ли ще бъде това? Какво се случва с тях? За да изясним общата рамка.
И последният, трети уточняващ въпрос към общата рамка е към сребърния фонд каква точно сума предвиждате да отиде?
Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря, господин Димитров.
Господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Съвсем процедурно вземам думата, господин председател.
Тъй като ще имаме голяма дискусия, обемът на материала е голям и интересът е голям, нека да не задаваме въпроси, или поне да не позволявате да се отговаря на въпроси, които се съдържат в закона. Законът е задължителен за всички и няма нужда да се доуточнява.
Законът за устройството на държавния бюджет, по повод на въпроса на колегата Димитров, казва 1,5% от плановите приходи, се разпределят от правителството без да пита никой.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Може да попита.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не, няма да попита, защото трябва да изпълни закона. А е длъжно да отчете и да каже публично и го прави всеки път. И органите, които го проверяват – също. Така че да не си задаваме въпроси, които са задължени да бъдат изпълнени от изпълнителната власт. Същото се отнася и за перата, които са предвидени в Закона за бюджета за 2008 г. 300 млн. лв. резерв ще бъде изхарчен от правителството както намери за добре, но ще бъде отчетен не както намери за добре, а както изисква законът и публичността, в това число и пред парламента по линия на парламентарния контрол.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря, господин Цонев.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря Ви, господин председател.
Въпросите, които бяха поставени, действително са регламентирани в Закона за бюджета. 1,5% от приходите като квота не са включени в този списък. От тях до този момент има решения на Министерския съвет, публикувани по съответния ред, тоест на пълно публични, за сравнително скромни суми, свързани с подобряване издръжката на домовете за деца с увреждания. Направено е в началото на годината. И актуализиране на още няколко норматива за общински дейности. Тоест, всички решения до този момент са пряко социално насочени. Но те опират до суми между 20 и 30 млн. лв.
Другият Ви въпрос – каква част от парите ще отидат в сребърния фонд. Съгласно закона 25 на сто от превишението на приходите над разходите ще отиде в сребърния фонд. Това е изискване на Закона за бюджета. Ние ще го изпълним. Превишението на приходите над разходите към този момент не го знаем. Но то ще е минимум 3 на сто от брутния вътрешен продукт. Това изисква законът. Така че минималната сума, която ще отиде в сребърния фонд е 25 на сто от въпросните 3% от брутния вътрешен продукт, който възлиза на около 1 млрд. и 900 млн. лв.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Заповядайте, госпожо Шулева.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Благодаря.
Все пак законът, доколкото ми е известно, казва, че 3% трябва да отидат във фискалния резерв. И отникъде не става ясно, 25% от тези 3% трябва да отидат в сребърния фонд. Не знам откъде става ясно това нещо. Моля да го обясните. Няма как едновременно 3% да бъдат във фискалния резерв и 25% от тях да отидат в сребърния фонд.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Сребърният фонд е част от фискалния резерв.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Това беше отговорът. (Оживление)
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Благодаря. Това питах.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, имате ли други въпроси?
Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН: Господин министър, преди да дойдете, тъй като аз смятам, че целият този документ е въпрос дори на вида и начина, по който е представен, на отношение на Министерството на финансите, аз ви питам нормално ли е Вие като министър на финансите и приемате ли в т. 11 допълнителни бюджетни кредити по бюджета на Национална агенция „Пътна инфраструктура”, да имате в общо перо текущ ремонт на пътна инфраструктура и за обезщетение за имоти, засегнати от национални инфраструктурни обекти. Давам го като пример, защото смятам, че тези две пера по никакъв начин не съответстват едно с друго, нямат общо запълването на дупките и текущите ремонти с обезщетението за имоти. Нормално е те да бъдат две отделни пера, да се знае за едното колко отива и за другото колко отива.
Питам министър Орешарски, защото смятам, че като принципна рамка е нормално министърът на финансите да има отношение към нея. Иначе от Министерството на регионалното развитие сме получили пълен комплект материали, които са свързани с перата на Министерството на регионалното развитие. Но за новата Национална агенция „Пътна инфраструктура”, тя е към Министерския съвет. Беше към министър Гагаузов.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Има ли представители на агенцията?
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря Ви, господин председател.
Права сте, госпожо Капон. Би следвало, съжалявам, че сме пропуснали да поканим ръководството на НАПИ (Национална агенция „Пътна инфраструктура). Това, което сме разграничили в този списък, е всъщност две големи направления. Първо, строителството на автомагистралата. И второ, други разходи. Може да се третира и така, с разшифровката, че те ще отидат за текущ ремонт, както и за обезщетения на отчуждени участъци на собственици. Ясно е, че няма как да се строят нови пътища, без да се отчужди преди това земята. И за съжаление, от наблюденията ми върху сумите, които се изплащат, обезщетенията заемат една голяма част, в някои случаи надвишаваща размера на строителните разходи.
Може би на второто четене ще поканим представители на НАПИ, за да дадат точна информация не само колко ще отиде в едното и другото направление, а и кои точно обекти ще бъдат финансирани.
Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Това е проект за решение. Няма второ четене.
Господин Гагаузов.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Ако разрешите, едно мнение по въпроса, който беше зададен от госпожа Капон.
Наистина би могло да има и по-точно разшифроване на разходите, но аз изразявам мое мнение по въпроса, че така, както са разпределени за магистрала Тракия 90 млн. лв. и 90 млн. за рехабилитация на съществуващата пътна инфраструктура, мисля, че трябва да се даде по-голяма свобода и възможност за ползване на средствата, тъй като за магистрала „Тракия” няма да е необходима тази сума до края на годината. Да може сега да се ползва за разплащане на рехабилитация, а след това да им дадем право да ги възстановят за следващата година. Иначе ще стане така, че ще останат неусвоени тези пари, а ще има задължения по други пера. Ваше право е да решите дали е възможно или не. Това разпределение не е удачно, според мен. По-удачно е да се даде възможност на НАПИ да маневрира в рамките на общата сума.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Аз не бих подкрепил това предложение, тъй като имаше изричен дебат и настояване от повечето колеги в Министерския съвет, така е и записано, изрично да се посочи автомагистралата като приоритетен обект, при който трябва значителна част от работата да бъде ангажирана още тази година.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Ако евентуално останат неизразходвани средства по автомагистралата, те в края на годината могат ли да бъдат изразходвани за друга цел?
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Аз запазвам увереност, че ще бъдат ангажирани тези средства, така че да може да продължи работата и през следващата година. Договорите в строителството го позволяват.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, когато организирахме това заседание на комисията, помолих част от министрите, които имат по-големи инвестиционни разходи, които не са ясно разписани в предложението и в решението на Министерския съвет, да имат готовност на заседанието да дадат информация за какво ще бъдат изразходвани тези средства.
Искам да благодаря на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за това, че са си направили труда да дадат един такъв индикативен списък. От другите министерства такива списъци няма предоставени в писмен вид. Но затова пък самите министри, или заместник-министрите и ръководителите на ведомства са тук. Така че, ако имате въпроси в това направление – за какво и как ще се изразходват средствата, моля ви да ги задавате.
Идеята ми е, ако можем днес да привършим с дискусията, затова сме поканили толкова много министри и заместник-министри, за да можем в съвсем кратки срокове да вземем и съответното решение в Народното събрание, за да могат парите да бъдат изразходвани, а не да ги задържаме още една седмица.
Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН: Благодаря Ви, господин председател.
Тъй като се разбрахме да задаваме конкретни въпроси, аз ще се опитам и в рамките на изказването си да кажа, че само около 10% от тези средства отиват за здравеопазване. Тоест, от този 1,2 млрд. лв., това, което се привежда към Здравната каса и към Министерството на здравеопазването, се вижда, че е около 10%. Много добре съм наясно, че е много важна инфраструктурата и всичко, което е започнало, но считам, че най-болезненият въпрос в страната, освен субсидирането на бедност, както наричам социалната политика понякога в пенсионното осигуряване, е реално здравеопазването.
Моят въпрос към Вас, господин министър, е имаше ли извън тези трансфери, които в момента са определени като трансфери за Националната здравноосигурителна каса, трансфер за индексиране на клиничните пътеки, от една страна? И от друга страна, имаше ли възможност и стоеше ли дебат, защото си давам сметката, че е имало най-вероятно дебат относно политики, за около 20 млн. лв., така че да може догодина към Министерството на здравеопазването да бъдат включени 20 млн. лв. за всички лекарства, които са за децата с генетични заболявания. Мисля, че горе-долу толкова бяха по предварителни разчети.
Нямам никаква претенция, казвам го изключително отговорно, към средствата, които се дават за здравеопазване. Смятам, че те са прекалено малко. След като от една торба се вадят в момента пари по начина, по който се вадят, правя този паралел основно с НАПИ, защото смятам, че когато има 180 млн. лв., дадени само в тази агенция, извън Министерството на регионалното развитие и благоустройството, нека говорим, когато гледаме тези цифри, за целесъобразност. Считам, че подходът само 60% от средствата, които са дадени за НАПИ, да влизат в здравеопазване като цяло накрая, за изключително малко. За мен е много важно да разберем какъв е бил и дебатът, имало ли е шанс и има ли шанс сега в рамките на промените, които правят и парламентарните групи, те не са реални промени, но ние виждаме, че такива възможности са съществували, когато дадени министерства не са дали ясно своите програми, по които да получат парите, да могат да бъдат променени, разбира се със санкция на Народното събрание и това да влезне в друго перо.
Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Желев ще Ви каже какво мисли по въпроса.
Колеги, искам да Ви информирам, че господин Димитър Иванов – изпълнителният директор на НАПИ, е тук. Така че всички въпроси, които имате към него по отношение на средствата, които са разпределени за агенцията, ще имате възможност да ги зададете.
Заповядайте, господин Желев.
МИНИСТЪР ЕВГЕНИ ЖЕЛЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Госпожо Капон, действително въпросът Ви е коректен и точен и аз искам да кажа, че имаше сериозен дебат за това как и откъде трябва да бъдат взети финансови средства за подпомагане на ресурса в здравеопазването. И друг път сме говорили това.
Директно това, което питате – ние дебатирахме върху принципни положения – дали от бюджета трябва да заделим и заделяме средства за инвестиции в един или друг сектор и да ги насочим включително и в здравна инфраструктура, както предлагаме и както сме предложили. Защото знаете, че едни несигурни приходи няма как да покриват едни сигурни разходи – такива, каквито са специално лекарствата за генетично увредените и редките заболявания. Така че ние предпочетохме да поискаме тази сума тук от излишъка специално за инвестиции и да насочим вниманието си при формирането на бюджета на здравеопазването, тези 34 млн. лв. да влязат специално в бюджета за Наредба 34, така че да можем да гарантираме един постоянен приход в бюджета за следващата година и да обхванем максималния обем на обезпечаване с лекарствени средства на тази група от нашите граждани. Това беше целта на заниманието. И аз мисля, че сме го постигнали засега.
Има какво още да дебатираме по формирането на бюджета, но то е една следваща стъпка. Тук нещата са ясно сложени.
Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря, господин Желев.
Господин Витанов.
СТОЯН ВИТАНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Позволете ми първо да направя поне една констатация, второ – няколко въпроса, и трето – няколко предложения.
Първо, констатацията. Аз мисля, че опозицията помълчава върху това, но за разлика от миналата година тази година три месеца по-рано в една добра разпечатка на нас ни се представя разпределението на бюджетния излишък. И мисля, че като се започне от госпожа Шулева и Капон и свършим с господин Попвасилев, би трябвало да признаят този факт. И това да прозвучи в залата на Народното събрание.
Второ, няколко конкретни въпроса.
Първият въпрос е има ли в тези заложени средства пари, които да покриват направени вече разходи. Може би въпросът ми е към министър Гагаузов и към Министерството на финансите.
И вторият ми въпрос е към министър Желев. Тук има заложено: програма Ин витро, стимулиране на раждаемостта сред двойките с репродуктивни проблеми и т.н. – 10 млн. лв. Ние така ги стимулираме, че общо взето Ин витрото струва между 6 и 10 хил. лв. на двойка. Поне досега аз се сблъсках с такъв проблем. Хората искат да раждат деца, а в същото време трябва да дадат тези пари, които вероятно ги нямат. Какво се крие конкретно зад тази сума от 10 млн. лв.
И трето, предложението ми, аз знам, че няма да мине, даже се колебаех дали да го правя, но нека да поставя проблема. Ако той не бъде решен днес, което вероятно ще се случи, той да бъде взет под внимание и да бъде гледан под лупа, и да бъде подкрепен. Говорим как 1 лв. може да даде 10 лв. или 100 лв. да дадат 1000 или 10 000 лв. Говорим за техническата помощ, която ние трябва да окажем. Може би малко отклонявам вниманието от темата, но тя е твърде важна, защото вероятно в тези разходи малко са случаите, в които 1 лв. ще донесе доста повече като приход. Техническа помощ, която общините нямат или тя е минимална. Знам, че ще ми бъде отговорено – програма ФЛАГ. Моят отговор обаче е, че на практика от вероятно стотиците хиляди километри пътища, инфраструктура, като общински пътища, много малко са подложени на изследване, тоест какво е тяхното състояние, второ, предпроектно проучване, трето, проектиране. За да се явим за европейски пари знаем, че трябва да имаме проекти, но трябва да минем през тези фази – заснемане и предпроектно проучване. Нулева готовност – нека да си го признаем – в общините, ясно е че като цяло и в държавата. Изключвам магистралите и главните пътища. Но общинските пътища, като състояние, са под критичния минимум, като възможност за ползване. И второ, като предпоставка за развитие на друг бизнес – туризъм и всякакъв друг, който съобразно характера на общината може да носи приходи за общината и за хората, които живеят там.
Затова отново казвам, че знам програмата ФЛАГ и ще бъде изтъкнато като мотив, но аз в заключение ще подкрепя това, което се предлага с жълтата светлина, че би трябвало, освен във ФЛАГ, да бъде заложено и в държавния бюджет, защото аз не знам доколко тези пари ще стигнат, и гледам към заместник-министрите Желев и Ананиев. Не мисля, че ме гледат с много добро око, но съм длъжен да го кажа още отсега – нека да заложим пари, които, като ги похарчим, да имат сериозна възвращаемост в бъдещето. И общините да бъдат готови и ние да отчетем като държава, че усвояваме еврофондовете. Това е едно огромно перо, по което, за съжаление, ние нямаме готовност. Искам дебело да го подчертая.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря, господин Витанов.
По последния въпрос аз ви предлагам все пак да помислим за какво точно става дума. Ние разменихме няколко думи със заместник-председателя Велчев, и гледаме благосклонно на това ваше предложение. Имате подкрепата ни. Въпросът обаче е, че аз не мога да схвана защо точно от бюджетния излишък трябва да отделим тези средства и по какъв начин. Защото това, за което говорите, тази техническа помощ ще бъде не само до края на тази година и не само тези два и половина месеца. Това ще бъдат средства, които ще ни бъдат необходими през целия период на усвояване на такива средства. За тази цел формираме и направихме тези промени в Закона за общинския дълг, за да облекчим ползването на средствата по ФЛАГ. Ако смятаме, че тези средства не са достатъчни, дайте да мислим по някакъв начин да ги увеличим. Ако има нужда да създаваме някакъв допълнителен механизъм за решаване на този въпрос, трябва да решим защо го създаваме този механизъм и има ли такава необходимост. И второ, да търсим средствата.
Първо, да видим има ли нужда от допълнителен механизъм. Ако няма нужда обаче, дайте да видим по какъв начин преценяваме обема на средствата във ФЛАГ, ако трябва да търсим възможност да ги увеличим. Но да не смесваме разнородни проблеми точно в тази дискусия, защото се притеснявам, че няма да можем да стигнем до правилното решение.
Готов съм да направим допълнителна дискусия по този въпрос.
Заповядайте, господин Ананиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР АНАНИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, първо, искам да отговоря на въпроса дали вътре в това приложение, което е на вашето внимание по политики на отделните министерства, има вече извършени разходи. Идеята е да се предвидят разходи, които са приоритетни и трябва да бъдат осъществени до края на годината. И те тепърва предстои да се извършват. Затова така бързаме, за да могат да се проведат както трябва съответните процедури по обществените поръчки и да бъде извършен разходът целесъобразно и ефикасно, а не да бързаме в последния момент и да правим нарушения. Може би има някои изключения, сещам се в моментна за едно. Ако обърнете на Министерството на образованието и науката, ще видите, че увеличението на единния стандарт за учениците в средното образование, което влиза от 1 юли, е включено в тази табличка. Но това е едно изключение. Иначе всички останали предстои да бъдат осъществявани.
Що се отнася до проблема за осигуряване на необходимия ресурс на общините, а и на всички министерства, които са бенефициенти по усвояването на европейските средства, ние сме в много сериозен диалог, режим на работа съвместно с Министерството на регионалното развитие и благоустройството, и знаем, че ФЛАГ ще започне съвсем скоро да осъществява своите функции. И ресурсът, който е необходим, поне за тези искания, които възникват до края на годината, ще бъдат осигурени със сумата, която е предвидена. По-голям е проблемът с някои от министерствата, като Министерството на околната среда и водите, и Министерството на транспорта, където трябва да има авансово финансиране. Този проблем ще възникне от 1 януари следващата година. До края на тази година може би няма да възникне. И ние до момента във връзка с подготовката на Бюджет 2009 обсъждаме такъв механизъм, като има няколко варианта. Единият вариант е да вървим по линията на временните безлихвени заеми, както бяха за САПАРД, другият е да се задели един специален резерв в централния бюджет, който да бъде използван за авансово финансиране. Но това е свързано с бюджета за следващата година и ние ще го говорим и ще го обсъждаме, като влезем след 28-29 дни на дискусия по Бюджет 2009.
Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря, господин Ананиев.
Заповядайте, господин Желев.
МИНИСТЪР ЕВГЕНИ ЖЕЛЕВ: Въпросът, що се отнася до програмата Ин витро, тя е по-голяма програма, обширна за борба със стерилитета, но това е един добър ресурс не само за така наречената програма, но и за Фонда за лечение на деца в чужбина. Като една добра стъпка в тази насока днес на Министерския съвет приехме така дългоочакваната Здравна стратегия, където ясно е казано какви са нашите приоритети. Това са едни от целите и задачите и на стратегията – репродуктивното здраве и грижата за децата и бременните.
Въпросът е по-друг, според мен, дами и господа! Тук трябва да помислим за някакъв тип законодателна промяна, да се даде възможност тези средства да минават в годините. , да има възможност в бъдеще време да се харчат, а не само до края на годината, защото е абсурдно до края на годината да разходваме 30 млн. лв., каквато и програма да изпълняваме. Но така създадени фондове аз смятам, че е добре, имаме възможността да съществуват, за да можем да развиваме в тази насока съответните програми.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря, господин министър.
Може би ще трябва да помислим дали да не потърсим тази възможност за използването на средствата в по-продължителен период от време.
Заповядайте, госпожо Шулева.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Благодаря.
Моят въпрос беше към министъра на финансите, но така и не успях да си задам въпроса към него, може би защото господин Гущеров ме изведе нарочно. (Оживление)
Уважаеми колеги, ние приехме миналата година един Закон за държавния бюджет за 2008 г., който прие бюджетна рамка и точно и ясно финансиране на отделните секторни политики, което финансиране беше определено с точно фиксирани проценти от брутния вътрешен продукт, за да могат да бъдат финансирани всички секторни политики. С това предложение, което днес ни се прави, се прави нарушение на приетия бюджет. Защото това преразпределение на парите изобщо не отговаря на тези относителни тегла, които бяха фиксирани в Закона за бюджета.
Ще дам един пример. Набързо сметнах, разбира се цифрите не са съвсем точни, но и най-грубата сметка показва, че процентът в здравеопазването ще бъде нарушен, тоест ще бъде много по-малък относителният дял, който се отделя от брутния вътрешен продукт за финансиране на секторната политика здравеопазване, след това преразпределение, когато то бъде факт. Дори тези пари да бъдат дадени по двете предложения, пак общият процент ще бъде по-малък, отколкото е заложен в държавния бюджет за 2008 г.
Всичко това ме навежда на мисълта,че приемайки това предложение ние ще направим предложение на така приетия от нас Закон за държавния бюджет.
Моят въпрос е как ще се постигне хем приемане на това решене, хем запазване на финансовата рамка, която вече сме гласували, защото е ясно за всички, че тя е нарушена. И ако тя е нарушена сега, какво става догодина? Догодина, на базата на отчетеното изпълнение като относителни тегла ли ще става планирането, или по някакъв друг принцип? Защото е ясно, че всички тези секторни политики са променени. Това е първият ми въпрос – не правим ли такова нарушение. Аз считам, че правим. Поради което ще гласувам против.
Второто нещо, което исках да кажа, е, че тази практика миналия път, когато се отчиташе на една среща как се изпълнява бюджета, се показа графика за излишъците всяка година. И се вижда, че всяка година излишъците варират между 2 до 7%, което показва, че ние нямаме нормално финансиране на секторните политики чрез нормална бюджетна процедура, а в края на всяка година се правят изключително неефективни, бърз и спешни разходи, чиято единствена цел е да се разпределят определени пари, които са докарани от данъкоплатците излишни, защото се вижда, че с 36% могат да бъдат финансирани всички бюджетни политик, както са предвидени по Закона за бюджета. И след като те са изпълнени, съгласно Закона за бюджета, изведнъж идват едни допълнително събрани ненужно пари, които, както преди малко каза господин Ананиев, ние трябва да ги похарчим, и то сега веднага, бързо, защото няма време, има само три месеца. Няма как да е ефективно, защото то не е планирано. Защото, ако е планирано, че ние трябва да дадем 4,2% за здравеопазване, ние сега даваме 4,16 или 4,12, или 4,05%. Въпросът е, че всички тези планирани финансирания на секторните политики се нарушават.
Затова, уважаеми господа, в края на миналата година направихме предложение, ако се вижда, че има преизпълнение на бюджета още през април, да се започне разходване на средствата предварително планирани с бюджетната процедура. И тази практика не е нова. Такава практика имаше с така наречените разходи под черта, когато се знаеше нещата, ако вървят добре, как се финансират. Сега имаше предложение, ако има бюджетен излишък, предварително в Закона за бюджета да се знае за какво се харчат парите. А не да дойде септември и тогава да даваме разни списъци за какво трябва да бъдат похарчени тези пари.
Аз лично смятам, че тази практика вече години наред е толкова порочна и ненужна, и не води абсолютно до никаква ефективност. Докато не приемем нормален подход заедно с бюджетната процедура да определяме тези списъци и да знаем как ще се промени общата бюджетна рамка, общо взето това са абсолютно неефективни разходи, които освен да водят до много съмнения за целите, за които се правят, до нищо друго няма да доведат.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Това изказване го приемам като сигнал, че сме приключили с въпросите и вече сме преминали към изказвания.
Господин Гущеров.
ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ: Господин председател, колеги! Аз ще направя изказването си не като политик и участник в законодателната власт, а повече като стопански експерт. И в това отношение ще се въздържа да подкрепя проекта. Именно в момент, когато анализът на финансовите разходи, тяхната потребност произлиза не от това доколко те са в социалния сектор, доколко са инвестиционни, а доколко са предпазни.
Бих разглеждал целия този проект по един начин преди няколко месеца, но не и сега. И аз мисля, че именно сега, в това сериозно финансово-икономическо сътресение на света, нещо, което не забелязвам в България сериозно да се анализира, този опит за три месеца да се правят някакви нагаждания на разходи, за мен е чисто, само и единствено възможно в сферата на политиката. В сферата на реалните финанси, на реалната икономика и на реалните предпазни клапи това е невъзможно.
Мисля, че няма дори една фира в среден размер, която да не си задава тези въпроси и да не формира именно сега ресурси и ясна бъдеща ликвидност. Така че при моето най-голямо уважение към статута, който имам, няма да мога да подкрепя предложението. Няма да бъда против, но ще бъда поне въздържал се.
Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря Ви, господин Гущеров.
Господин Мечев.
МАРКО МЕЧЕВ: Към господин министъра на здравеопазването. Забелязвам, че има едни средства, които са разпределени за реконструкция, преустройство и основен ремонт. Ще има ли възможност да видим за какви точно обекти става въпрос?
И второто нещо, което бих искал да го попитам – при нашите срещи с нашите избиратели навсякъде от сферата на здравеопазването се поставя въпросът на несъответствието стойностите на клиничните пътеки с реалните разходи. В тази сума разбирам, че няма предвидени средства.
И следващият ми въпрос – след като казвате, че има доста болници, които вече са натрупали неразплатени разходи или дългове, това нещо ще подобри ли тяхното състояние или не?
Следващият ми въпрос е по отношение на средствата, предвидени за магистрала „Тракия”. Едно сериозно количество пари. Ще имаме ли време да ги усвоим при положение, че все още казвате, че там няма да се плащат досега направени разходи?
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Господин председател, ще Ви помоля да ме освободите, тъй като от 16 часа имам среща, свързана с Оперативната програма. Тук са генералният и изпълнителният директор на железопътните предприятия. Те са тези, които ще получат парите. Дали сме ви и материал. Те ще могат да отговорят на всички въпроси.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Министерството на транспорта ни е дало разпределението на средствата. Но аз не виждам къде пак отиде представителят на НАПИ.
НИКОЛАЙ ГРИГОРОВ: Сигурно отидоха в другата комисия.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Ако не получим отговори на въпросите, които се задават от народните представители, ще отложим вземането на решение с една седмица.
Имате думата, господин Григоров.
НИКОЛАЙ ГРИГОРОВ: Съвсем накратко за НАПИ, защото аз гоних директора по стълбите, за да му кажа някои неща, които искам сега и на вас да кажа.
Аз ще подкрепя това предложение, обаче държа да получа разпечатка за тези 90 млн. лв. за текущ ремонт обект по обект. Дали ще има обекти, които са завършени, актувани и фактурирани, дали са по годишната планова програма, изобщо за какво става дума? Не са малко 90 млн. лв. Те са малко за нуждите, които има за текущ ремонт и зимно поддържане, но така са преценели от Министерството на финансите, няма да спорим за размера. Обаче държа да се запише в протокола и го казах на господин Иванов, че аз искам разбивка специално за тези 90 млн. лв. за текущия ремонт.
Един коментар на целия материал. Ще гласувам за него, макар че според мен имаше неща, които можеше да бъдат включени, например за спортна инфраструктура. Така са преценили вносителите. Но специално за текущия ремонт на НАПИ всичко трябва да е ясно и прозрачно, защото ще има много сърдити.
Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Господин Методиев, имате думата.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми гости, уважаеми колеги! Първо ще отговоря на господин Витанов, защото той отправи призив към опозицията. Документът, който разглеждаме тази година, е по-добър от документа, който разглеждахме миналата година. Това се дължи на много големия скандал, който предизвика опозицията миналата година. Защото се видя, че докато не се реагира на подобни действия от страна на изпълнителната власт, мнозинството по своята политическа логика ще защитава едно правителство, което внася документи, които не са изрядни, зад които може да се окаже, че стоят едни от най-големите проблеми на страната, за които говорим в парламента и днес, и вчера, и ще говорим и следващите дни. Става дума за умението на България да разходва среща прозрачно, без съмнение за корупция. Това е големия въпрос на разхода на бюджетни средства.
Какво е постигнато сега? Дадени са таблици с големи числа, от които човек може да се ориентира в дадени сектори каква е преценката на Министерството на финансите да отпусне средства. И това само по себе си наистина помага на народните представители да вземат решение. Но, когато има сума от 25 млн. лв. за изграждане на малки водоснабдителни обекти, пречиствателни станции за отпадни води, канализационни мрежи и довеждащи колектори и нищо повече, това не може да се подкрепи. То, според мен не може да влезе и в залата. Защото този път сме някъде по средата на документа, който би трябвало да отиде в пленарната зала. Ние нямаме документ за пленарна зала и ако комисията има воля в себе си това, което може да направи, е да го довърши този документ, защото той се довършва в момента. МРРБ предлага някакъв допълнителен материал, от него нещата стават малко по-ясни. Министерството на транспорта предлага материал, от който нещата стават малко по-ясни и в продължение на около два часа издирваме НАПИ. (Оживление) Това е тук атмосферата. При такава ситуация е абсурд да се подкрепи.
Това не може да бъде прието като завършен документ. Той е в средата. Защото големият дебат, за който се говори, и за който тук мисля, че господин председателят на комисията каза, че ни предстои голяма работа, е да се започне обект по обект разговор, за да се види кои са мотивите и аргументите да се извърши един или друг разход, да влезем там в дебат, което предполагам, ще се случи в пленарната зала.
Министерството на регионалното развитие и благоустройството дава разбивка на своите 25 млн. лв., които се намират в голямата таблица на Приложение № 1, тоест дава ново приложение, което би трябвало да отиде като подприложение към приложение 1, заедно с всички останали министерства. И от него аз научавам, че укрепването на брега на река Дунав в централната градска част на гр. Лом е преходно финансиране, тоест това е проект, който е започнал преди време, сега ще бъде довършван, тоест ще бъде просто продължен, и ще се похарчат за него 3 млн. 333 хил. и 300 лв.
От цялата справка – укрепване северен бряг в гр. Царево, в Бургас укрепване на свлачищата в парк Росенец, укрепване на свлачища в кв. Сарафово в Бургас, свлачище при сп. Писател на път Варна – Златни пясъци, ще видите, че виждате числа, като най-голямото от тях са тези 3 млн. 333 хил. лв. И последното число е корекция на р. Арда в района на гр. Кърджали, и е 9 млн. лв. Върху това нещо може да се направи и разговор, който ще има и политически характер.
Ако ние разполагаме с тези неща не в последния момент, а тогава, когато се раздава материала, в крайна сметка ние тук представляваме и парламентарните си групи в някакво качество, примерно аз в моята парламентарна група, ще се консултирам с колегата Чачев и той ще ме убеди, че тези 9 млн. лв. са изключително ценни в тази година за Кърджали и аз ще се съглася с това, защото той ще каже, че този проект е започнат отдавна, той струва много пари, Министерството на финансите е решило точно тази година да им даде 9 млн. лв., те ще ги усвоят в Кърджали, те по принцип усвояват много добре пари в Кърджали. Може такъв подход да има в диалога. Аз не знам, не мога да предскажа. Или ще отида да питам госпожа Манева да ми каже тези 25 млн. лв., дето са за канализация и за пречиствателни станции, според нейната експертиза за колко става дума – за 5 града, за 2 града, за 8 км. Канал, някак си да получа представа. Защото на подкомисията за публичните разходи, която съществува към нашата комисия и на която аз имам честта да бъда член, министър Чакъров не можа да ме убеди, че има политика по разходите в областта на пречиствателните станции. Не можа. Даже нещо повече – съгласи се с мен, че няма. Каза, че от много време иска цялото Черноморие да бъде оправено като канализация и водоснабдяване, защото това е част от българския туризъм, защото там са много големи пари, които идват и отвън за България. Тези 25 млн. лв. дали са тръгнали в тази политика или са останали при старата политика, където някой кмет е успял да се пребори в Министерството на финансите за своите пари? Това са много въпроси, на които аз нямам нито един отговор.
Ще завърша, че нямаме документ за гласуване, за какъвто дебатирахме миналата година. И освен това тук се чуха гласове и на госпожа Шулева, и на господин Гущеров, че има и принципни въпроси, отвъд тези детайли на разхода, които също са част от един дебат, който ще се осъществи по всяка вероятност в пленарната зала на Народното събрание.
Аз ще гласувам против, господин председател. (Оживление)
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Изненадан съм от Вашето изявление. (Оживление)
Колеги, преди да продължим дискусията, искам да кажа две неща.
Първо, господин Методиев, решението на Министерския съвет е внесено във вида,в който ще бъде гласувано и в комисията, и в Народното събрание. Това, което правим в комисията е нещо, което е допълнително и над това решение. Помолих част от министрите, които имат по-големи инвестиционни разходи, да дадат една поне предварителна разбивка на това за кои обекти и по какъв начин ще бъдат изразходвани тези средства. Част от министерствата не изпълниха това, което ги помолиха. Част го изпълниха в последния момент. Въобще не го изпълни Националната агенция за пътна инфраструктура. Затова тези ведомства, които не са направили това, ще ги помоля да го направят за следващото заседание на комисията, което ще се състои в следващата сряда, когато ще гласуваме и окончателното решение, тъй като възникват въпроси, на които сега не можем да получим отговор.
Аз искам също така да видя как ще бъдат изразходвани средствата, които ще бъдат разпределени за Националната здравноосигурителна каса. Искам също така да разбера за кои проекти ще бъдат изразходвани средствата в Министерството на околната среда и водите. Интересува ме и мен, както и вас, това за кои пътни обекти ще бъдат изразходвани 90-те милиона на НАПИ.
Отново повтарям, това няма да бъдат приложения към решението на Министерския съвет, което ще бъде гласувано от Народното събрание, това ще бъдат списъци, които до голяма степен ще определят и обектите, където те ще бъдат изразходвани, но ние трябва да имаме някаква визия за това къде и как се изразходват тези средства, каква е политиката, по която те се изразходват.
Казвам това, за да предотвратя някои неправилни разбирания.
Искам също така да информирам народните представители, че ние евентуално ще имаме готовност в един определен момент, ако се окаже, че част от средствата, които са определени за изразходване в дадено направление, не могат да бъдат изразходвани, с решение на Народното събрание да направим някакво преразпределение в последния момент на тези средства, ако счетем, че това е целесъобразно да се прави и е възможно в кратки срокове. Но това не е нещо, което в момента ще бъде гласувано, тъй като се гласувам, че всичко ще бъде направено максимално целесъобразно.
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Въпросът дали обектите ще бъдат дадени в пленарна зала и депутатите ще гласуват при тази информация или ще гласуват при големи числа не е въпрос за грешно мнение или не, а за различни възгледи, които явно имаме двамата. Тоест, вие казвате, че парламентът би трябвало да гласува едри числа. Добре, ще го наложите, но аз казвам, че парламентът би трябвало да гласува заедно с обектите, защото по този начин задължава изпълнителната власт и може да я контролира. Въпрос на различен възглед, а не на грешка.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, ще бъда много кратък, за пленарна зала ще оставя това, което имам да ви кажа. Доста неща ще ви кажа там. Но искам да си призная, че съм много разочарован от днешното заседание на Бюджетната комисия, защото в условията на финансова криза се надявах да отговорим по-отговорно. Правителството ще изхарчи 300 млн. лв. без знанието и решението на парламента. Има и 300 млн. лв. фискален резерв. Те искат да изхарчат още 1,3 млрд. лв. за други проекти, чиято ефективност най-малкото е съмнителна.
Преди два месеца поставихме въпроса да отидат повече пари в Сребърния фонд. Само половин милиард лева ще отидат в една такава ситуация, в която има финансова криза, която навлиза в България. Жалко, че чухме епизодични изказвания в тази насока, че се намираме в такава ситуация. Признавам си, много съм разочарован.
И другото нещо, по което само да си помислите. Представете си в Министерския съвет, като е одобряван този документ, ако е нямало разбивка по проекти и там пак така на калпак са им давали по 30 или по 100 млн. лв. на отделните министерства, ако така е протекло това заседание, много сме го закъсали. И тук дойдоха само двама министри, които да дадат разбивка за какво става въпрос. Иначе Министерството на финансите въвеждат програмно бюджетиране, което означава срещу всеки проект да има конкретно финансиране и конкретен резултат.Това правят по принцип. Обаче, когато харчат парите, такова нещо няма.
Спирам дотук, колеги. В залата ще ви кажа много неща, но нито комисията, нито управляващото мнозинство подхожда отговорно спрямо ситуацията.
Завършвам с процедурно предложение. Ако в този вид приемете това решение, ситуацията ще е още по-скандална. Поне нека да видим разбивките и тогава да е гласуването. Иначе става съвсем срамно.
Благодаря ви.
Господин Желев.
МИНИСТЪР ЕВГЕНИ ЖЕЛЕВ: Няма да се оправдавам, само ще кажа, че следващия път ще ви предоставя пълен списък за всяко нещо, за което е предвидено финансиране. Не знаех, че трябва да го представя. Но се надявам, че няма да ми искате имената на хората, които ще се ползват от клинични пътеки, нали. (Оживление)
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Надявам се чак дотам да не я докараме.
Господин Кънев.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз също много накратко няколко неща.
Първо, по непотвърдена информация, решението ще го гледаме другата седмица в Икономическата комисия и в още една комисия.
Второ, не споделям тревогите на колегата Мартин Димитров и на Добри Гущеров. Не мисля, че 1 млрд. лв. в рамките на 70 млрд. лв. БВП могат сериозно да разклатят системата.
Трето, това е въпрос към колегите финансисти само да ми се каже да или не – ние разпределяме в момента 1,2 млрд. лв., които ще бъдат изхарчени до края на годината. Мога ли да считам, че от тези 1,2 млрд. лв., 200 млн. ще се върнат като ДДС обратно в бюджета?
РЕПЛИКА: Ще се върнат, но не всичките.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Говорим за 1 млрд. лв. всъщност.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЧАВДАР КЪНЕВ: Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, с цялото ми уважение към господин Методиев, но ще си позволя да кажа,че да се твърди, че Министерството на околната среда и водите няма политика, е някак си произволно. Политика има, има приоритети, цели и задачи и те са съвсем ясни. Ние трябва да отговорим на изискванията и стандартите, които са поставени с директивите на Европейския съюз, както в сектора на опазване на водите, така и в сектора на управление на отпадъците, качеството на въздуха и т.н.
За да съм съвсем ясен, мога да кажа, че ние имаме ясна политика и определяме определени цели и задачи, но за съжаление политиката не може да се реализира без съответното финансово осигуряване. И ще обясня защо към този момент ние нямаме списък с обектите, които са на стойност, посочена в разглежданото решение. Ние сме заявили за точна стойност 90 млн. 469 хил. 505 лв. и 53 ст. обекти, разписани област по област, община по община с конкретен обект, които сме разглеждали в Управителния съвет на предприятието за дейности по отпадъците, има проектна готовност, няма само финансиране.
Аз използвам случая да се обърна към уважаемите народни представители с молба оттук нататък да се подкрепят исканията за проекти и мерки за опазване на околната среда, тъй като за съжаление години наред, дори десетилетия наред този сектор се подценява, не се осигурява достатъчно финансово и вече изтичат преходните периоди. Догодина ще изтече преходния период за отпадъци, по-догодина ще изтече първия период за сектор води. За съжаление страната ни при такива финансови средства, които се заделят, няма как да отговори на изискванията на Европейския съюз.
И аз още веднъж ползвам случая да помоля народните представители да имат това предвид и оттук нататък с приоритет да се разглеждат и дейностите по опазването на околната среда.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря, господин Георгиев.
Има думата госпожа Тодорова.
РУМЯНА ТОДОРОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Ще бъда много кратка. При нас нещата са много ясни.
Както всички разбраха, от 1 октомври ние индексираме цените на всички медицински дейности, не само на клиничните пътеки, за което до края на годината са предвидени около 30 млн. лв. Още 70 млн. лв. отиват само за болнична помощ, като в това число големият дял е на новите лечебни заведения. Веднага ще ви кажа, че до 1 септември нови лечебни заведения, които не бяха получили акредитация, нямаха право да сключват договор с Касата. От 1 септември влизат 9 абсолютно нови лечебни заведения, болници. Една част от тях са многопрофилни, една част са специализирани като специализираните са високотехнологични болници. Те са свързани преди всичко в областта на кардиохирургията и инвазивната кардиология. Освен тези съвсем нови лечебни заведения, 31 от старите структури, старите болници разкриват нови структури. Тоест, имат нови отделения, които също са в тежката медицина – ортопедия и травматология, отново инвазивна кардиология, акушерство и гинекология, високотехнологични дейности, които освен допълнителен ресурс за дейност изискват и консумативи. Тук са клапи, стави, стентове, за които също трябва да се задели един немалък ресурс. Така че заделяме 70 млн. лв. допълнително за болнична помощ.
Увеличението на цените на медицинските дейности, процентът, който е определен – средно 10%, е съобразен с баланса на бюджета за 2009 г.
Това е най-кратко казано разпределението на тези 100 млн. лв.
Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Колеги, приключваме за днес.
Следващото заседание на комисията, на което ще гласуваме проекта за решение, ще бъде следващата сряда. Ще помислим с господин Цонев, дали можем да го направим като съвместно заседание на двете комисии.
Имам молба към всички ведомства, които не са представили разбивките на обектите, където ще бъдат изразходвани средствата, дали те са примерни или индикативни, да бъдат така добри да бъдат представени преди заседанието.
Закривам заседанието.

(Закрито в 16,15 часа)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Румен ОВЧАРОВ
Стенограф:
Н. Иванова