Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по бюджет и финанси
16/10/2008
П Р О Т О К О Л
№ 25
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси
П Р О Т О К О Л
№ 25
На 16 октомври 2008 г. от 14.45 часа се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне и обсъждане на проект за решение за приемане на Решение на Съвета от 7.06.2008 г. относно системата на собствените ресурси на Европейските общности (2007/436/ЕО, ЕВРАТОМ), № 802-03-21, внесен от Министерски съвет на 13.10.2008 г.
2. Второ четене на законопроект за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система, № 802-01-59, внесен от Министерски съвет на 22.07.2008 г.
3. Второ четене на законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет, № 802-01-60, внесен от Министерски съвет на 22.07.2008 г.
4. Второ четене на законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната финансова инспекция, № 802-01-69, внесен от Министерски съвет на 03.09.2008 г.
5. Представяне и обсъждане на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за гарантиране влоговете в банките (№ 754-01-62, внесен от н.п. Минчо Христов и Стела Банкова на 23.03.1007 г., № 854-01-112, внесен от н.п. Мария Капон на 10.10.2008 г., и № 854-01-114, внесен от н.п. Р. Овчаров, Й.Цонев, М. Велчев на 15.10.2008 г.)
Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители – членове на комисията.
Присъстваха и: По т. 1: от Министерство на финансите – Любомир Дацов – заместник.министър, Антон Пенев – старши експерт в Дирекция „Европейски въпроси”;
По т. 2 и 3: от Министерство на финансите: Любомир Дацов – заместник-министър, Маргарита Главева - началник отдел в Дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”, Никола Павлов – държавен експерт в Дирекция „Държавно съкровище”, Владислав Горанов – началник отдел в Дирекция „Държавни разходи и Диана Драгнева – държавен експерт в Дирекция „Държавно юрисконсулство”; От Министерство на труда и социалната политика: Начко Радев – директор дирекция „Жизнен стандарт и социална сигурност” и Маргарита Николова – директор дирекция „Финансови стопански дейности и управление на собствеността”; От НОИ: Йордан Христосков – управител, Весела Караиванова-Начева – подуправител и Христина Митрева – главен актюер;
По т. 4: Любомир Дацов – заместник-министър на финансите, Гинка Драгининска – директор на Агенция за държавна финансова инспекция и Евдокия Кьосева – директор на Дирекция „Правно и методологично осигуряване на инспекционната дейност” в Агенция за държавна финансова инспекция;
По т. 5: Любомир Дацов – заместник.министър и Диана Драгнева – държавен експерт в Дирекция „държавно юрисконсулство”.
***
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: По дневния ред имам едно предложение като точка 5 да разгледаме и обсъдим законопроекта за изпълнението на Закона за гарантиране на влоговете в банките, внесено от народните представители: Минчо Христов и Стела Банкова – 23.03.2007 г., народните представителка Мария Капон – на 10.10.2008 г. и народните представители Румен Овчаров, Йордан Цонев и Милен Велчев – на 15.10.2008 г. Ако няма възражения да включим и тази точка в дневния ред.
Не виждам възражения. Точката се включва в дневния ред.
ПО ТОЧКА ПЪРВА:
Представяне и обсъждане на проект за решение за приемане на Решение на Съвета от 7.06.2008 г. относно системата на собствените ресурси на Европейските общности (2007/436/ЕО, ЕВРАТОМ), № 802-03-21, внесен от Министерски съвет на 13.10.2008 г.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: По него ще докладва господин заместник-министър Дацов. Г-н Дацов, имате думата!
ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, ще се опитам да бъда съвсем кратък, представяйки на вашето внимание проект на Решение на Народното събрание за приемане на решение на Съвета. На Европа от 7 юни 2007 г. относно системата на собствените ресурси на Европейските общности. Както знаете, към настоящия момент държавите членки, в т.ч. Република България, прилагат решение на Съвета от 29 септември 2000 г., което урежда системата на собствените ресурси на Европейските общности. Това решение е пряко приложимо и има задължителен характер за Република България, на основание на чл. 2 от акта относно условията за присъединяване на Република България и Румъния към Европейския съюз.
Беше извършен преглед на системата на собствените ресурси и комисията съответно със съгласието на съвета прие този преглед. Това е от 7 юни 2007 г., като беше одобрено ново решение за системата на собствените ресурси. В основни линии, това са четири основни точки, области, в които беше извършена промяната.
Първата област е премахването на разликата между селскостопанските налози и митата, тъй като след прилагането на законодателството на Европейския съюз относно споразуменията, сключени на Уругвайския кръг, вече няма съществена разлика между селскостопански налози и мита.
По-същественото е, че беше унифицирана изискуемата ставка по ДДС, която бе намалена от 0,5% на 0,3%, като това, с други думи, касае структурата на собствените изменения на структурата и относителния дял на ДДС в собствените ресурси, като бе прието, че за април 2007 – 2013 г. изискуемата ставка на ресурса по ДДС за Австрия, Германия, Нидерландия и Швеция ще бъде третирана не по унифициран начин. Тоест, за Австрия тя се определя на 0,225%, за Германия – на 0,15%, а за Нидерландия и Швеция – на 0,10%. Това, както ви прави впечатление, са всички тези държави ,които са големите нетни платци.
Третата област е включването на брутни намаления за Нидерландия и Швеция в техните годишни вноски, базирани на националния доход за периода 2007 – 2013 г., възлизащи на 605 млн. евро за Нидерландия и 150 млн. евра за Швеция по цени от 2014 г.
Четвъртата основна област е, че механизмът за корекция в полза на Обединеното кралство се запазва заедно със съответното намалено финансиране на корекцията в полза на Германия, Австрия, Швеция и Нидерландия. След един встъпителен период от 2009 до 2011 г. обаче Обединеното кралство следва да участва изцяло във финансирането на разходите по разширяването освен за преките земеделски плащания, и за свързаните с пазара разходи, както и за тази част от земеделското развитие, която произлиза от Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието.
С приемането от Народното събрание на решението на Съвета от 7 юни 2007 г. относно системата на собствените ресурси на Европейските общности, ще се изпълнят, съгласно чл. 269, ал. 2 от Договора на Европейския съюз, задълженията на страна ни в качеството й на държава членка да приеме разпоредбите на Съвета.
Предлага се по решението на Съвета на Европейския съюз да се произнесе Народното събрание, предвид предмета на решението и неговото влияние върху държавния бюджет, включително и върху вноските на Република България в общия бюджет на Европейския съюз, приети съответно със Закона за държавния бюджет на Република България за 2007 г. и със Закона за държавния бюджет за 2008 г.
Трябва да кажа само, че финансовото въздействие вследствие на преизчисляването на тази схема, съобразно представената ви информация, е отрицателно за нашата страна. Средно трябва да бъде преизчислена вноската ни към бюджета на Европейския съюз с около 18 млн. лева. Това е, накратко.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Какво означава преизчислена – увеличена или намалена?
ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Аз казах, отрицателна за страната ни – 18 милиона повече.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, въпроси? Не виждам. Мнения?
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Предложението за решение се подкрепя.
ПО ТОЧКА ВТОРА:
Второ четене на законопроект за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система, № 802-01-59, внесен от Министерски съвет на 22.07.2008 г.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Първо, по заглавието – някакви въпроси?
РЕПЛИКА: Няма.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Някой против? Не виждам.
Заглавието се подкрепя.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Заглавието на глава първа. Някой против? Няма.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Чл. 1. Някой има ли някои коментари по чл. 1? Някой против? Въздържали се?
За – 8, против – няма, въздържали се – 1.
Текстът на чл. 1 се подкрепя.
Наименованието на глава втора. Коментари? Въпроси? Някой против? Въздържали се?
За – 7, против – няма, въздържали се – 2.
Наименованието на глава втора се подкрепя.
По чл. 2 има предложение от народния представител Мартин Димитров и Ясен Попвасилев. Г-н Димитров?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Ако позволите, колеги. Едни от най-важните въпроси, които трябва да решим, е управлението на този фонд. Какво предлага вносителят или Министерският съвет?
Четирима човека от Министерство на финансите, като единият е председател, министърът на труда и социалната политика също е член и само двама души, които са относително независими – единият е представител на синдикатите, другият е представител на работодателските организации и разбира се, третият относително независим представителен в този Управителен съвет е председателят на Националният осигурителен институт.
Ние предлагаме да има представител и на Българската народна банка по следните причини. Хората, които имат опит с управлението на пари в България, в - да го наречем, държавния апарат – това са представители на БНБ, които управляват огромен фискален резерв в момента, имат най-много опит, най-много знания. Тези знания трябва да бъдат използвани. Представителите на БНБ ми казаха “Ние така или иначе им даваме съвети на тия хора. Да, обаче това трябва да бъде с официален статут, според мен и това е начинът споделяне на отговорност. Още повече, колеги, ако оставите сегашната формула, тя изглежда малко като от управлението на Пътния фонд, където станаха проблемите с европейските средства. Ако има един представител на БНБ, ситуацията е малко по-добра. Звучи доста разумно, според мен и има логика да бъде подкрепено.
Даже предлагаме представителя на БНБ – това вече е следващата стъпка, която, ако искате, можем да предприемем заедно – да бъде и заместник-председател на Управителния съвет заедно с министъра на труда и социалната политика.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Госпожа Капон!
МАРИЯ КАПОН: Благодаря, г-н министър-председател. Аз подкрепям предложението на Мартин Димитров – не че това е изненада за някого, но мисля, че много често не подкрепят това, да участват по-активно в такива решения. Но мисля, че ние можем да ги задължим. Голяма част от колегите си спомнят, че първата година на мандата, когато ставаше въпрос за прокурорските проверки от банките, едно копие да ходи в БНБ. Помните ли,колеги? Тогава те пак не бяха съгласни. В крайна сметка успяхме да направим този индиректен контрол и считам, че е добре на БНБ да бъде използван ресурсът и е добро решение да има техен представител в рамките на фонда. Колкото повече са – вместо 8 – 9 – още по-добре функциониращ ще е и управителният съвет, според мен.
РЕПЛИКА: Колкото и да е изненадващо, и аз подкрепям Мартин Димитров. Имам чувството обаче… БНБ питано ли е иска ли.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Не, не иска.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Предложението е много привлекателно и много атрактивно. За съжаление, обаче, то има два проблема. Първият проблем е принципен, че ще вкараме БНБ в директна, така да се каже, намеса в дейност, която те не искат да правят, в смисъл, в ангажимент, който е отговорност на изпълнителната власт. Нещо, което знаете много добре – БНБ по никой начин не иска да поеме, тя е отделена от изпълнителната власт, абсолютно независима институция, която има определени функции. И второ, тя чисто практически не иска да се занимава с тази работа, тоест, да носят отговорност за тази работа. Влизайки тук, те ще носят отговорност. Готови са да участват с експертиза, с хора, със съвети и т.н. но становището на БНБ е, че не би следвало, а и по Закона за БНБ не би трябвало да ги ангажираме в подобна дейност. Това е мнението – аз разговарях с Иван Искров – и ми се струва, че има логика в тази позиция. Даже, ако щете, и от гледна точка на ситуацията, в която се намираме сега и която ще разглеждаме в другия законопроект.
МАРИЯ КАПОН: Абсолютно сте прав. Тъй като ще водим тази дискусия, в БНБ трябва да остане усещането за сигурност за това, че стоят отстрани, от една страна – това е гледано от тяхна позиция. Обаче нека да се върнем на нашата позиция – гарантирането в доверието у хората. Сребърният фонд трябва да гарантира такова доверие, че се прави нещо, което е полезно и което ще е стабилно защото ще гарантира едни доходи. А влизането на човек от БНБ означава, че те не виждат риск. Това също е важно. В момента може да бъде тълкувано, господин председател, нежеланието на БНБ и желанието им да стоят отстрани на този процес – затова казвам, че истината винаги има две лица, може да бъде тълкувано като това, че те смятат, че така направен, законопроектът води някакъв риск до имиджа и до сигурността на Сребърния фонд, нека така да го нарека. Затова те считат, че ако те се ангажират пряко, това може да води върху въздействие върху имиджа на БНБ. Ако е това, трябва да разсеем такова съмнение, защото иначе ще е мъртвороден законът.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Нека не се агитираме по три пъти за едни и същи неща. Дадох Ви думата, да не си губим времето.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Говорейки за репутационни проблеми, каквито има БНБ, нека да видим, че в управление, както ни го предлагате Вие, господин Овчаров, има четири човека от Министерство на финансите. От общо осем души в този управителен съвет Вие предлагате четири човека на Министерство на финансите. Това е, меко казано, странно.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Те са вносителите.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Така че все пак трябва да има някакъв взаимен контрол и споделяна отговорност.- Аз говорих с г-н Иван Искров няколко пъти. Да, той има проблеми да споделя тази отговорност, но ако искаме добро управление на тези пари – и с това приключвам, - за мен е задължително да има представител на БНБ.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Чухме аргументите. Г-н Дацов!
ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Извинете, г-н председател, само на нещо техническо да Ви обърна внимание. Ако бъде прието предложението на Мартин Димитров, той действително заменя цифричката 8 с 9, но пропуска, че фактически членовете са 9, защото е председател плюс 8 членове. Така стават 10.
След това отиваме към съответната ал. 8, където се казва, че решенията на управителния съвет на фонда се вземат с обикновено мнозинство от всички негови членове, което означава, че ако са десет човека, може да има паритет.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Димитров, по чисто аритметически причини можем да не разглеждаме предложението Ви…
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Във връзка с това, което казахте за БНБ. Това означава ли, че една институция, която е наистина не част от централната власт, каквато е НОИ, например, участва само за да дава информация. Фактически тя не може да участва в решението. НОИ ще седи, а БНБ няма да стои, защото те, видите ли, имали такова мнение, което Вие ни казвате.
Аз, г-н Овчаров, ще Ви кажа само едно: това мнение на Българска народна банка, че те са встрани от държавата, е от 1880 г. и когато централната власт е имала воля да работи тази банка именно в полза на обществото, не е обръщала внимание на техните претенции. Не е господин Искров първият управител на Банката, който мисли, че са всичко и всички. Мисълта ми е следната. Или да влязат НОИ в по-голяма степен заедно с централната банка, за да има някакъв вътрешен институционален баланс за тези пари, или по-хубаво да го кажа, Министерство на финансите да ни управлява и да не правим никакви управителни тела и ще управлява правителството. Аз ви казвам, че в случая няма никакъв принцип и няма никаква логика. От гледна точка на институциите; не го говоря като човек от опозицията. Просто няма никаква логика
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Разбирам желанието да намерите аргументи на това предложение, но няма как…
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Господин Овчаров, аз имам претенцията на експерт по български институции и Ви казвам, че това няма защита, принципно няма защита. Нека си бъде на изпълнителната власт, нека си бъде само на министерството.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Разбрах, само че Законът за БНБ е приеман по времето, когато и Вие бяхте министър, така че всичките тези упреци, които сега ги говорите, могат да бъдат отнесени към когото и да било. Законът за БНБ има много сериозен проблем и този проблем е възникнал не от вчера. Валутният борд, Законът за Валутния борд, статутът на БНБ съвсем не случайно са изведени в тази посока. И сега опитът с един допълнителен закон да смесим отново функции на изпълнителна власт и на БНБ, според мен е абсолютно некоректен, както е некоректно и сравнението на Националния осигурителен институт с Българска народна банка. Така че, чухме аргументите.
Моля народните представители, които подкрепят предложението на г-н Мартин Димитров и г-н Ясен Попвасилев, да гласуват!
За – 4 души.
РЕПЛИКА: Те излязоха.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Той излезе точно когато не трябваше. Така че предложението не се подкрепя. Защото четирима са много по-малко от тези, които са в залата.
ВЛАДИМИР КУЗОВ: По-малко са.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Пребройте тогава колко са в залата. Господин Кузов, хайде да броим – 6 души! Ако ще започнем по този начин да се броим тук, мисля, че доста принизяваме Комисията по бюджет и финанси, така че, г-н Кузов, ще Ви моля да не ме поставяте в това положение.
Моля народните представители, които са против текста на вносителите за чл. 2, да гласуват! Въздържали се? 4.
За – 5, против – няма, въздържали се – 4.
Текстът на вносителите се подкрепя.
Чл. 3, чл. 4 – до чл. 10. Някой има ли въпроси, коментари? Някой против? Въздържали се? Един.
За – 8, против – няма, въздържали се – 1.
Текстовете се подкрепят.
Глава трета.
По наименованието на глава трета. Против? Въздържали се? Няма.
Текстът на вносителите за глава трета се подкрепя.
Чл. 11 – има предложение от народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев.
Г-н Димитров!
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, става въпрос за приходоизточниците на фонда, който създаваме. Предложили сме всички приходи от приватизация да отидат в този фонд, а цялото преизпълнение на приходите, което наричаме излишък. И забележете как е формирана в момента точка 3 – “Приходи от концесии”. Каква част от тези приходи не е казано, което означава, че правителството ще може да преценява дали е всичко. Ако е всичко, да го запишем всичко, в смисъл, да бъде 100%. Пише “Приходи от концесии”, господин Христосков. Така че поне да го изясним този въпрос. Надявам се този път да подходите сериозно, г-н Овчаров, към предложението на опозицията, да не остане така в безтегловност.
По-важният въпрос е, колеги, създаваме ли един фонд, който ще се капитализира, който ще има пари и който ще бъде наистина буфер за устойчивост на България. Ако правим такъв фонд, нека да запишем по-големи приходоизточници. Иначе няма да стане работата.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Г-н Иванов, после г-н Григоров.
ИВАНОВ: По отношение на източниците за набиране на средства искам да напомня на колегите, че неотдавна ние приехме Закона за приватизация и следприватизационен контрол, където записахме, че 90 на сто от приватизацията отива в този фонд и в случая има някакво противоречие. Затова не знам дали е моментът сега на второ четене, но мисля, че е коректно и аз предлагам в този случай да запишем, тоест между двата закона да има определена синхронизация, да запишем “90% от постъпленията в приватизацията”, така, както приехме неотдавна в зала. Благодаря Ви.
НИКОЛАЙ ГРИГОРОВ: За общините няма да остане. А и законът, който скоро приехме, точно така беше записано. Исках да го изясня този въпрос.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Пише “приходи от концесии, отчетени по републиканския бюджет. Тоест общините са си съвсем отделно. Тях не ги намесваме. Говорим за приходи, които отиват в републиканския бюджет, след това къде отиват. То е казано това, така че няма такъв казус, господине.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Министерство на финансите възразява ли да бъде “приходите” от концесии и 90-те процента, както е по Закона за приватизация?
ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Не възразяваме за 90%.. Просто исках да обърнем внимание, че съгласно чл. 8 там имаме едно разпределение на приходите от приватизацията, които отиват, ако не се лъжа, включително и към здравните фондове. Така че 90% синхронизация между двата закона, според нас, ще бъде добре.
Относно приходите от концесия, според нас така трябва да остане, тъй като в момента, доколкото знам, съобразно механизма, има разходи за управление на концесиите, така че няма как да са 100%. Нетните приходи.
МАРКО МЕЧЕВ: Аз мисля, че когато приемахме Закона за концесиите, от концесиите, примерно от минералната вода и от ползването на подземните богатства 30% от тези приходи се връщат в общините. За плажовете го приехме 50%. Така че и тук не може така еднозначно да запишем “приходите” – няма да отговаря на истината.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Съгласни ли сте?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, нека да прочетем точка 3 докрая и тогава да продължим дебата. Пише: “приходи от концесии, отчетени по републиканския бюджет. Каквото си е за общините, колега, то си отива. Този дебат няма смисъл да го водим.
Друго каза уважаемият заместник-министър Дацов, че по самите концесии има – за общините нямаме казус.
МАРКО МЕЧЕВ: Те ги връщат. Те постъпват след това в републиканския бюджет и след това ги връщат там.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз смятам, че нямаме казус, въпреки това. А г-н Дацов повдига друг въпрос, уважаеми колеги – че има разходи за управление на концесионните договори. Нека да бъде тогава “100 % от нетните приходи от концесии, отчетени по републиканския бюджет”.
МАРИЯ КАПОН: Господин председател, в това, което каза г-н Мечев, е напълно прав. Министерство на регионалното развитие и Министерски съвет, примерно, дава определен плаж на концесия. Приходът идва от концесията в републиканския бюджет. Тоест тук трябва да запишем наистина ясно или в Допълнителни разпоредби на база на Закона за концесиите остатъка и тогава се връща на съответната община. Вече в случаите имаше различни случаи колко процента. Същото е за минералната вода. Министерството на околната среда и водите дава концесията, но връща в общината част от концесията – там е 30%.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Чисто технически как става това, господин Дацов, как да го формулираме?
ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Тук се консултирахме с колегите. Действително, ще бъде много усложнено установяването точно какви приходи трябва да бъдат трансферирани към фонда съответно. Затова по-добре ако се приеме решението всичко да отива в съответния сребърен фонд, да не се добавя нетни приходи, както е в момента.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Как да решим проблема с тези приходи, които отиват в общините?
ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Те си ги отчитат. Това са вътрешни прихващания в бюджета. Но в края на годината те ще отчетат по техния баланс съответните приходи от концесията.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Дайте редакция на текста, който е?
ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Не, нека да си остане “приходите”.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: “Приходите от концесии, отчетени по републиканския бюджет”.
ЛЮБОМИР ДАЦОВ: “Приходите”.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Смятате, че това решава въпроса? Добре. Като имам молба да го проверите до внасянето му в зала. В зала можем да го уточним – както ги добавяме сега, така можем и да ги отхвърлим.
МАРКО МЕЧЕВ: Мисля, че ако го запишем “приходите”, всички концесии постъпват като приход.
ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Ако позволите, г-н Павлов е методологът на Министерство на финансите. Той може да даде пояснение точно как се осчетоводяват нещата.
ПАВЛОВ: Всички приходи, включително ако са събирани такива средства в полза на общините, те се третират като чужди средства. В крайна сметка, в отчета на републиканския бюджет ще бъдат нетирани. Ако са събрани 120 единици приходи, от които 20 единици са за общината, като приход за бюджета ще бъде отчетено 100 единици за републиканския бюджет, а другото – като чужди средства. Те после се привеждат. Това е въпрос на техника. Ние казваме “отчетени като приход”, а не че всички суми са постъпили. Това е вече платежна процедура. Това е техника. “Приходите, отчетени по републиканския бюджет, 85 на сто…
МАРКО МЕЧЕВ: Имам един въпрос към Вас. Постъпват 100 единици от дадено предприятие, ползващо подземно богатство. Те нали се завеждат като приход?
НИКОЛА ПАВЛОВ: Да.
МАРКО МЕЧЕВ: От тях трябва да се върнат 30% на общините. Това после от този приход ли ще се вземат? Тогава тези “приходите”, които записваме, постъпили от концесия, няма да бъдат същите.
НИКОЛА ПАВЛОВ: Приходите, отчетени. Тоест, ако временно са постъпили пари, които са в полза на други бюджети, те после се отчисляват.
МАРКО МЕЧЕВ: Аз казвам, че предприятията не ги превеждат директно на общините, а отделните министерства ги превеждат.
НИКОЛА ПАВЛОВ: Но по принцип ако се събират такива…
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Димитров, изяснихме въпроса. Стига сме повтаряли вече тези, които са ни достатъчно ясни.
Разбираме всички за какво става дума. Става дума за приходи, които остават в републиканския бюджет след отчисленията на съответните суми за общините.
За приватизациятата записваме 90% в съответствие със закона. Излишъка просто си го оставя за себе си.
РЕПЛИКА: 25 на сто.
ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Господин председател, ние имаме едно съображение и една молба да не бъде приемано предложението, касаещо точка 2, тоест да бъде променено правилото за 25 на сто от отчетения за съответната бюджетна година излишък на републиканския бюджет, тъй като, ако погледнем малко напред, може да има ситуация, при която да бъде нарушена ликвидността на централния бюджет и да се окажем в ситуация поради това задължение за 100% да превеждаме в сребърния фонд…
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Никой не го подкрепя това предложение. Освен г-н Димитров, никой друг не го подкрепя.
ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Добре.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Да гласуваме!
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Сега ще гласуваме.
По “приходите от концесии” и по 90” от приватизациятата – има ли някой, който иска да прави други коментари, някой против? Някой въздържал се?
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Тези текстове от предложението с тези редакции се подкрепят.
По предложението за сто на сто от бюдетния излишък – кой е за?
За – 1, против – няма, въздържали се – 8.
Предложението не се подкрепя.
Моля народните представители които подкрепят текста на вносителите с така направените предложения от предложенията на г-н Димитров, които, така да се каже, вече съгласувахме? Кой е против това, което говоря в момента за чл. 11? Не виждам никой против. Текстът се подкрепя с подкрепата и на опозицията.
Глава четвърта.
По наименованието на глава четвърта? Възражения? Няма.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Подкрепя се
Чл. 13 – аз имам един коментар тук. Бяхме говорили с министъра, че ще има точка, която ще задължи Министерство на финансите всяка година да внася стратегия за инвестиране на средствата в Министерски съвет.
НИКОЛА ПАВЛОВ: Това е в глава 7, стр. 11.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Добре, но това трябва да го направим така, че да бъде ежегодно. Аз искам да се внася отчет.
ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Възприехме техниката, която се използва… всяка година внасяме Закона за държавния бюджет отделна глава, в която, общо взето, обновява стратегията. Колегите са имали…
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Трябва да бъде написано така, че да става ясно за какво става дума, защото така, както е написано, не става ясно, че всяка година ще я действаме, така да се каже, тази стратегия.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Тази стратегия освен Министерски съвет, може ли в парламента да се представя, ако не ви притеснява този момент?
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Не ме притеснява. Може би просто ще създадем прекалено много работа на парламента.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Овчаров, за информация – който желае, чете, който не иска – няма проблем.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Всеки, който желае, може да чете документи на Министерски съвет, те не са секретни.
МАРТИН ДИМИТРОВ: По-добре да се представя за информация на парламента.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Нека не ги усложняваме прекалено нещата.
Колеги, по чл. 13, чл. 14, чл. 15 и чл. 16 – има ли някой някои коментари?
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Текстовете се подкрепят.
Чл. 17 има предложение от народния представител Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Управителният съвет, който разбрахме, че е доминиран от Министерство на финансите, с цялото ми уважение към тях, ще сключва договор за управление на инвестиционния портфейл. Моето предложение е този договор заедно с доклада, който го обосновава, да се представя за сведение на Народното събрание. Г-н Овчаров, ако ние сами не започнем да се уважаваме и не искаме тази информация от институциите, те няма да ни я дават и не виждам защо Народното събрание, което има и контролна функция, да не си я поиска да почне да изпълнява. Виждам бягство от подобни текстове и предложения по принцип, но за мен те са важни и имат място.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Ще кажа един коментар. Пак се опитваме да объркваме функциите. Управителният съвет си е управителен съвет. Народното събрание откъде накъде ще играе ролята на надзорен съвет над този управителен съвет. Просто не е логично ние да влизаме в чисто оперативна дейност. Извинявай, че опонирам, но няма логика в това.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Сега ще Ви кажа, господин Овчаров, каква е логиката. Как да измислим правилни закони, как да действаме адекватно в ситуацията, ако не я познаваме детайлно? Адекватните действия идват тогава, когато имаме пълната информация едно Народно събрание. И за сведение да бъде предоставяна подобна информация, която може да бъде прочетена от хората, които желаят, не е проблем. Това е практиката в доста страни.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Народният представител има достъп до всякаква информация, така че който иска да чете, да отива да чете и да се интересува.
Моля народните представители, които подкрепят предложението на народния представител Мартин Димитров, да гласуват!
За – 2, против – няма, въздържали се – 7.
Предложението не се подкрепя.
Моля народните представители, които не подкрепят текста на вносителя за чл. 17, да дадат някакъв знак.
За – 8, против – няма, въздържали се – 1.
Предложението се подкрепя.
Чл. 18, чл. 19 – наименованието на глава шеста, чл. 21, чл. 22, чл. 23, чл. 24, до чл. 25 – с това нещо, което говорихме по този член. Г-н Дацов, ще ми дадете ли сега текст, или ще остане така?
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: До глава седма,моля народните представители, които имат някакви възражения, против? Няма. Въздържали се? Също няма.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Текстовете се подкрепят.
По глава седма – наименованието? Има ли някой против? Въздържали се?
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
По чл. 23. Дайте ми текста за алинеята.
ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Господин председател, моля да обърнете внимание на чл. 24, където в ал. 3 всъщност е уреден според нас този въпрос. Двата члена са свързани.
Точка 12б – “Одобрява ежегоден доклад и отчет на дейността, текущо състояние и ниво на реализиране…”
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Говоря за стратегията.
МАРГАРИТА ГЛАВЕВА: Това е актуализацията на стратегията. Ние поне така сме си представяли нещата. Този отчет ще бъде актуализацията на стратегията.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз тек ще застана на позицията на г-н Овчарова, защото е прав. Отчетът има отношение към миналото, а стратегията има отношение към бъдещото управление на този фонд. Ако има отчет, съгласно Закона за устройство на държавния бюджет, това ще бъде отчет за миналото.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Има годишен доклад.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Не е ясно.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Кой е този доклад, който е без перспектива на Министерство на финансите? Годишният доклад и отчетът. В Доклада за бюджета ще видите, че е с перспектива от три години напред.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, не става дума за информация, а за това, че стратегията за инвестиране на средствата от Сребърния фонд трябва ежегодно да бъде актуализирана и съответно докладвана в Министерския съвет, който да си каже мнението.
ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Господин председател, ако не е достатъчно ясно, може би в чл. 23, ал. 1 след “Министерски съвет” – запетая, “които се актуализират ежегодно”.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Не звучи така.
ЛЮБОМИР ДАЦОВ: “И се актуализират”.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Не може ли да бъде така: “Дългосрочната инвестиционна политика – тук трябва да ви кажа, че едното е дългосрочна ивнестиционна политика, а другото е средносрочна стратегия. По-скоро трябва да бъде обратното: “Дългосрочна инвестиционна стратегия и средносрочната политика се разглеждат и приемат от Министерския съвет еужегодно “ – и край.
ДИАНА ДРАГНЕВА: Ако обърнем понятията, те навсякъде са застъпени така – политиката е за десетгодишен период, а стратегията – за петгодишен средносрочен период.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: А дългосрочното за колго годни е? Едното е политика – дългосрочна, а стратегията е средносрочна.
ДИАНА ДРАГНЕВА: Това е като една крайна цел, междинна цел за изпълнение.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Да, но политиката е нещо, което е средно и краткосрочно. Стратегията е нещо, което е дългосрочно.
ДИАНА ДРАГНЕВА: Ние точно обратното сме подходили. Мисля, че в инвестициите е така. Политиката е по-дългосрочна, стратегията е междинната цел, а средствата са оперативните средства.
ВЪПРОС: Що е политика?
ДИАНА ДРАГНЕВА: Ако желаете, това обаче навсякъде трябва да го променим по този начин.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: А що е стратегия?
ДИАНА ДРАГНЕВА: Политика, описана с цифри е стратегия.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Добре, хайде да не ги обръщаме тези неща, но тук сложете “ежегодно” и да бъде така.
ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Запетайка, “което се актуализира ежегодно”.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Добре. С тази редакционна корекция по чл. 23 до края на законопроекта някой има ли някакви възражения?
РЕПЛИКА: Параграф 3 накрая!
МАРТИН ДИМИТРОВ: Това е много важен въпрос, който има и политически, и психологически смисъл. В условията на световна криза с този фонд искаме да покажем, че България създава инструмент за стабилност. Ако се каже “този инструмент десет години няма да се пипа” като послание към хората, те ще кажат: “добре, не ни засяга, дали ще го доживеем въобще”. Много ще го кажат точно по този начин.
Ако махнем този срок от десет години и оставим отворен въпроса – при наличие на доходност тя може да бъде използвана. Не казваме кога. При добро управление, което ще видим дали ще бъде добро управление. Въпросът по-добре да бъде оставен отворен, отколкото да се каже “десет години тези пари не се пипат”. Това е моето предложение. То е много важно, между другото, защото във вариант, който вие предлагате, хората ще си кажат: “За какво ни е този фонд десет години, дето се казва, я камилата, я камиларя”.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Г-н Димитров влиза в ролята на управляващ. Има време. Ще изчакате малко.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Всеки, който влезе, ще го смени, ако реши.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Ако разглеждаме фонда като нещо конюнктурно, което всеки ще си го прави каквото си иска, може да го сменя всеки. Така че разбрахме предложението.
Моля народните представители, които подкрепят предложението на Мартин Димитров, да гласуват.
За – 2 души, против – няма, въздържали се – 7.
Предложението не се подкрепя.
Моля народните представители, които подкрепят текста на вносителите за параграф 3 и за останалите параграфи до параграф 3? Всъщност има ли някой, който да е против?
За – 6души, против – няма, въздържали се – 3.
Текстовете се подкрепят.
По останалите текстове до края, включително параграф 5 има ли някакви коментари? Някой против?
За – 7 души, против – няма, въздържали се – 2.
Текстовете се подкрепят.
С това се подкрепя и законопроектът.
ПО ТОЧКА ТРЕТА:
Второ четене на законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет, № 802-01-60, внесен от Министерски съвет на 22.07.2008 г.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Законът е в съответствие с това, което гласувахме до момента. Има ли някой, който има някакви коментари по този въпроси? Някой против?
За – 8 души, против – 1, въздържали се – няма.
Законопроектът се подкрепя.
ПО ТОЧКА ЧЕТВЪРТА:
Второ четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната финансова инспекция, № 802-01-69, внесен от Министерски съвет на 03.09.2008 г.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Доклад за второ четене. Ще участват заместник-министър Дацов, госпожа Драганинска, директор на Агенцията за държавна финансова инспекция, госпожа Кьосева – директор на дирекция “Правно и методологично осигуряване на инспекционната дейност” в Агенцията.
По наименованието на закона – някакви коментари? Някой против?
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Наименованието се подкрепя.
По параграф 1 – има предложение от народния представител Яни Янев. Не го виждам народния представител Яни Янев. По правилата, които сме приели, не би следвало даже и да го коментирамне. Но все пак ще попитам някой подкрепя ли предложението на народния представител Яни Янев? Не виждам такива.
За – няма, против – няма, въздържали се – 9.
Предложението не се подкрепя от комисията.
Коментари по текста на вносителите за параграф 1? Някой против?
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Текстът се подкрепя.
Параграф 2, параграф 3 – по двата параграфа има ли някакви коментари?
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Текстовете се подкрепят.
В параграф 4 има предложение от народния представител Яни Янев. Има ли някой, който подкрепя това предложение или иска да го представи? Не виждам такива.
За – няма, против – няма, въздържали се – 9.
Предложението не се подкрепя.
По текста на вносителите за параграф 4 – някакви коментари?
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Предложението се подкрепя.
Параграф 5.
ВЛАДИМИР КУЗОВ: Член 31д, ал. 3. Предложението ми е редакционно. Според мен трябва да е така: “Органите на Министерството на вътрешните работи оказват съдействие по ред, определен с ал. 2 на Закона за Министерство на вътрешните работи” Не е правилно както е написано – “по предвидения на закона на министерството ред” – редакционно трябва да е така - “по ред, определен”.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Става ясно за какво става дума. Добре.
Параграфи 6, 7, 10, 11. Те всички са по вносител. Колеги, има ли някой някакви коментари по текстовете?
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Текстовете и законът се подкрепят за второ четене.
ПО ТОЧКА ПЕТА:
Представяне и обсъждане на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за гарантиране влоговете в банките (№ 754-01-62, внесен от н.п. Минчо Христов и Стела Банкова на 23.03.1007 г., № 854-01-112, внесен от н.п. Мария Капон на 10.10.2008 г., и № 854-01-114, внесен от н.п. Р. Овчаров, Й.Цонев, М. Велчев на 15.10.2008 г.).
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Имаме три законопроекта. Къде отиде госпожа Банкова? По този закон по правилника на Народното събрание ние не само не сме длъжни, а нямаме даже и право да разглеждаме този законопроект, тъй като по чл. 69 законопроект, който е отхвърлен веднъж на първо четене, без съществени изменения не може да бъде внасян за втори път. Г-жа Банкова ще дойде ли? След като я няма…?
Има ли народни представители, които подкрепят предложението на г-жа Банкова?
За – 2, против – няма, въздържали се – 7.
Предложението не се подкрепя.
Предложението на народния представител Мария Капон – и нея я няма. Но тъй като това предложение е много близо до нашето, ви предлагам да го приемем по принцип, тъй като текстът е горе-долу едно от нещата, които предлагам – тя всъщност само това и предлага – е на практика предложението, което се предлага с другия законопроект. Предлага: се заменя с думите “левовата равностойност на 50 хиляди евро”.
Колеги, подкрепяме по принцип предложението на госпожа Капон. Някой против?
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
По предложението на народните представители… Тук има един казус, който ще трябва да уточним на второ четене. Става дума кой и по какъв начин ще взема решението за активизирането на тази гаранция. Има проблеми със Закона за устройство на държавния бюджет. Предложението е от гледна точка на оперативност това да се върши от Министерския съвет, тъй като кризисните ситуации могат да не допуснат дебати, внасяния, изнасяния и т.н., всички процедури на Народното събрание. Мисля ,че го бяхме уточнили вчера, но днес отново възникна чисто юридически този въпрос. Затова ви предлагам сега да го правим така – между първо и второ четене да уточним тая подробност дали с решение на Народното събрание става, или с решение на Министерския съвет.
Други коментари?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, освен увеличаването на гарантираните депозити от 40000 на 100 000 лева, тук се взима едно друго решение, което е по-важното. То е, че се приемат държавни гаранции за междубанкови кредити. Става въпрос за краткосрочните заеми. Тези заеми преди кризата бяха около 500 милиона лева на ден. Сега са паднали под 250 милиона лева.
Имаме следния казус. При положение, че много европейски страни предприемат такава мярка, ако България не предприеме мерки, ударът по ликвидността ще бъде голям. Всички го разбираме. Обаче г-н Дацов, към Вас е следният казус. Няма човек от БНБ тук, което е лошо. Тук има таван и лимит обаче на това покриване, в смисъл, че то не може да бъде неограничено. Не може да има неограничено покриване на заеми, предоставени на междубанковия пазар.
Между другото, ясно е, че ще има наредба, която ще бъде приета от БНБ по този въпрос, но според мен, гласувайки това решение, ние трябва горе-долу да сме синхронизирали с БНБ каква ще е наредбата и какво там ще се случва. Това всъщност е много сериозен казус, г-н Овчаров. Трябва да има таван на тия ограничения.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Затова е записано “определени с наредба на управителя на Българската народна банка”.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Нали си давате сметка, че не можем да сложим празен чек тук и да го подпишем. Хубаво е на второ четене да поканим представител на БНБ и да направим кратко обсъждане – ще отнеме десет минути, господин Овчаров.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Не се притеснявайте, но не сме предвидили празните чекове. Затова казвам, че има предвидена наредба, която ще определи всичко.
МАРТИН ДИМИТРОВ: То в момента ако се гласува така, си е празен чек.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Не е празен чек, извинявайте. БНБ има определени функции. Тези функции са, така да се каже, определени със закон, така че не е никак празен чекът.
Добре, приемам този коментар обаче. Ще поканим колеги от БНБ и ще уточним този въпрос. Някой против законопроекта?
За – 8, против – няма, въздържали се – 1.
Законопроектът се подкрепя.
Г-жо Банкова, аз даже изчаках да се появите, коментирах предложението Ви, получи се така, че го представих от Ваше име, но то беше подкрепено само от двама народни представители, макар че чисто формално не би следвало даже и да го разглеждаме.
СТЕЛА БАНКОВА: Това предложение беше внесено през март-април 2007 г.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: То е отхвърлено тогава, отхвърлено е 2005 г.
СТЕЛА БАНКОВА: Да, след това е внесено 2007 г. отново. Историята на това предложение показва колко сме били прави. Но това оставям на вашата съвест. От 2007 година да престои година и да не бъде придвижено!
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Ние нямаме право да го гледаме, в съответствие с чл. 69 от правилника, предложение, което е отхвърлено на първо четене, не може да бъде внасяно втори път без съществени промени в него. Във Вашето предложение няма никакви промени. Така че чисто формално погледнато, аз не би трябвало и сега да го разглеждам, а аз не само го разгледах, но и Ви изчаках да дойдете да се появите.
/Край – 15.05 ч./
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И
ФИНАНСИ:
/Р. Овчаров/
Стенограф:
Юлия Димитрова
№ 25
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси
П Р О Т О К О Л
№ 25
На 16 октомври 2008 г. от 14.45 часа се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне и обсъждане на проект за решение за приемане на Решение на Съвета от 7.06.2008 г. относно системата на собствените ресурси на Европейските общности (2007/436/ЕО, ЕВРАТОМ), № 802-03-21, внесен от Министерски съвет на 13.10.2008 г.
2. Второ четене на законопроект за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система, № 802-01-59, внесен от Министерски съвет на 22.07.2008 г.
3. Второ четене на законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет, № 802-01-60, внесен от Министерски съвет на 22.07.2008 г.
4. Второ четене на законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната финансова инспекция, № 802-01-69, внесен от Министерски съвет на 03.09.2008 г.
5. Представяне и обсъждане на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за гарантиране влоговете в банките (№ 754-01-62, внесен от н.п. Минчо Христов и Стела Банкова на 23.03.1007 г., № 854-01-112, внесен от н.п. Мария Капон на 10.10.2008 г., и № 854-01-114, внесен от н.п. Р. Овчаров, Й.Цонев, М. Велчев на 15.10.2008 г.)
Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители – членове на комисията.
Присъстваха и: По т. 1: от Министерство на финансите – Любомир Дацов – заместник.министър, Антон Пенев – старши експерт в Дирекция „Европейски въпроси”;
По т. 2 и 3: от Министерство на финансите: Любомир Дацов – заместник-министър, Маргарита Главева - началник отдел в Дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”, Никола Павлов – държавен експерт в Дирекция „Държавно съкровище”, Владислав Горанов – началник отдел в Дирекция „Държавни разходи и Диана Драгнева – държавен експерт в Дирекция „Държавно юрисконсулство”; От Министерство на труда и социалната политика: Начко Радев – директор дирекция „Жизнен стандарт и социална сигурност” и Маргарита Николова – директор дирекция „Финансови стопански дейности и управление на собствеността”; От НОИ: Йордан Христосков – управител, Весела Караиванова-Начева – подуправител и Христина Митрева – главен актюер;
По т. 4: Любомир Дацов – заместник-министър на финансите, Гинка Драгининска – директор на Агенция за държавна финансова инспекция и Евдокия Кьосева – директор на Дирекция „Правно и методологично осигуряване на инспекционната дейност” в Агенция за държавна финансова инспекция;
По т. 5: Любомир Дацов – заместник.министър и Диана Драгнева – държавен експерт в Дирекция „държавно юрисконсулство”.
***
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: По дневния ред имам едно предложение като точка 5 да разгледаме и обсъдим законопроекта за изпълнението на Закона за гарантиране на влоговете в банките, внесено от народните представители: Минчо Христов и Стела Банкова – 23.03.2007 г., народните представителка Мария Капон – на 10.10.2008 г. и народните представители Румен Овчаров, Йордан Цонев и Милен Велчев – на 15.10.2008 г. Ако няма възражения да включим и тази точка в дневния ред.
Не виждам възражения. Точката се включва в дневния ред.
ПО ТОЧКА ПЪРВА:
Представяне и обсъждане на проект за решение за приемане на Решение на Съвета от 7.06.2008 г. относно системата на собствените ресурси на Европейските общности (2007/436/ЕО, ЕВРАТОМ), № 802-03-21, внесен от Министерски съвет на 13.10.2008 г.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: По него ще докладва господин заместник-министър Дацов. Г-н Дацов, имате думата!
ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, ще се опитам да бъда съвсем кратък, представяйки на вашето внимание проект на Решение на Народното събрание за приемане на решение на Съвета. На Европа от 7 юни 2007 г. относно системата на собствените ресурси на Европейските общности. Както знаете, към настоящия момент държавите членки, в т.ч. Република България, прилагат решение на Съвета от 29 септември 2000 г., което урежда системата на собствените ресурси на Европейските общности. Това решение е пряко приложимо и има задължителен характер за Република България, на основание на чл. 2 от акта относно условията за присъединяване на Република България и Румъния към Европейския съюз.
Беше извършен преглед на системата на собствените ресурси и комисията съответно със съгласието на съвета прие този преглед. Това е от 7 юни 2007 г., като беше одобрено ново решение за системата на собствените ресурси. В основни линии, това са четири основни точки, области, в които беше извършена промяната.
Първата област е премахването на разликата между селскостопанските налози и митата, тъй като след прилагането на законодателството на Европейския съюз относно споразуменията, сключени на Уругвайския кръг, вече няма съществена разлика между селскостопански налози и мита.
По-същественото е, че беше унифицирана изискуемата ставка по ДДС, която бе намалена от 0,5% на 0,3%, като това, с други думи, касае структурата на собствените изменения на структурата и относителния дял на ДДС в собствените ресурси, като бе прието, че за април 2007 – 2013 г. изискуемата ставка на ресурса по ДДС за Австрия, Германия, Нидерландия и Швеция ще бъде третирана не по унифициран начин. Тоест, за Австрия тя се определя на 0,225%, за Германия – на 0,15%, а за Нидерландия и Швеция – на 0,10%. Това, както ви прави впечатление, са всички тези държави ,които са големите нетни платци.
Третата област е включването на брутни намаления за Нидерландия и Швеция в техните годишни вноски, базирани на националния доход за периода 2007 – 2013 г., възлизащи на 605 млн. евро за Нидерландия и 150 млн. евра за Швеция по цени от 2014 г.
Четвъртата основна област е, че механизмът за корекция в полза на Обединеното кралство се запазва заедно със съответното намалено финансиране на корекцията в полза на Германия, Австрия, Швеция и Нидерландия. След един встъпителен период от 2009 до 2011 г. обаче Обединеното кралство следва да участва изцяло във финансирането на разходите по разширяването освен за преките земеделски плащания, и за свързаните с пазара разходи, както и за тази част от земеделското развитие, която произлиза от Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието.
С приемането от Народното събрание на решението на Съвета от 7 юни 2007 г. относно системата на собствените ресурси на Европейските общности, ще се изпълнят, съгласно чл. 269, ал. 2 от Договора на Европейския съюз, задълженията на страна ни в качеството й на държава членка да приеме разпоредбите на Съвета.
Предлага се по решението на Съвета на Европейския съюз да се произнесе Народното събрание, предвид предмета на решението и неговото влияние върху държавния бюджет, включително и върху вноските на Република България в общия бюджет на Европейския съюз, приети съответно със Закона за държавния бюджет на Република България за 2007 г. и със Закона за държавния бюджет за 2008 г.
Трябва да кажа само, че финансовото въздействие вследствие на преизчисляването на тази схема, съобразно представената ви информация, е отрицателно за нашата страна. Средно трябва да бъде преизчислена вноската ни към бюджета на Европейския съюз с около 18 млн. лева. Това е, накратко.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Какво означава преизчислена – увеличена или намалена?
ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Аз казах, отрицателна за страната ни – 18 милиона повече.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, въпроси? Не виждам. Мнения?
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Предложението за решение се подкрепя.
ПО ТОЧКА ВТОРА:
Второ четене на законопроект за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система, № 802-01-59, внесен от Министерски съвет на 22.07.2008 г.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Първо, по заглавието – някакви въпроси?
РЕПЛИКА: Няма.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Някой против? Не виждам.
Заглавието се подкрепя.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Заглавието на глава първа. Някой против? Няма.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Чл. 1. Някой има ли някои коментари по чл. 1? Някой против? Въздържали се?
За – 8, против – няма, въздържали се – 1.
Текстът на чл. 1 се подкрепя.
Наименованието на глава втора. Коментари? Въпроси? Някой против? Въздържали се?
За – 7, против – няма, въздържали се – 2.
Наименованието на глава втора се подкрепя.
По чл. 2 има предложение от народния представител Мартин Димитров и Ясен Попвасилев. Г-н Димитров?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Ако позволите, колеги. Едни от най-важните въпроси, които трябва да решим, е управлението на този фонд. Какво предлага вносителят или Министерският съвет?
Четирима човека от Министерство на финансите, като единият е председател, министърът на труда и социалната политика също е член и само двама души, които са относително независими – единият е представител на синдикатите, другият е представител на работодателските организации и разбира се, третият относително независим представителен в този Управителен съвет е председателят на Националният осигурителен институт.
Ние предлагаме да има представител и на Българската народна банка по следните причини. Хората, които имат опит с управлението на пари в България, в - да го наречем, държавния апарат – това са представители на БНБ, които управляват огромен фискален резерв в момента, имат най-много опит, най-много знания. Тези знания трябва да бъдат използвани. Представителите на БНБ ми казаха “Ние така или иначе им даваме съвети на тия хора. Да, обаче това трябва да бъде с официален статут, според мен и това е начинът споделяне на отговорност. Още повече, колеги, ако оставите сегашната формула, тя изглежда малко като от управлението на Пътния фонд, където станаха проблемите с европейските средства. Ако има един представител на БНБ, ситуацията е малко по-добра. Звучи доста разумно, според мен и има логика да бъде подкрепено.
Даже предлагаме представителя на БНБ – това вече е следващата стъпка, която, ако искате, можем да предприемем заедно – да бъде и заместник-председател на Управителния съвет заедно с министъра на труда и социалната политика.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Госпожа Капон!
МАРИЯ КАПОН: Благодаря, г-н министър-председател. Аз подкрепям предложението на Мартин Димитров – не че това е изненада за някого, но мисля, че много често не подкрепят това, да участват по-активно в такива решения. Но мисля, че ние можем да ги задължим. Голяма част от колегите си спомнят, че първата година на мандата, когато ставаше въпрос за прокурорските проверки от банките, едно копие да ходи в БНБ. Помните ли,колеги? Тогава те пак не бяха съгласни. В крайна сметка успяхме да направим този индиректен контрол и считам, че е добре на БНБ да бъде използван ресурсът и е добро решение да има техен представител в рамките на фонда. Колкото повече са – вместо 8 – 9 – още по-добре функциониращ ще е и управителният съвет, според мен.
РЕПЛИКА: Колкото и да е изненадващо, и аз подкрепям Мартин Димитров. Имам чувството обаче… БНБ питано ли е иска ли.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Не, не иска.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Предложението е много привлекателно и много атрактивно. За съжаление, обаче, то има два проблема. Първият проблем е принципен, че ще вкараме БНБ в директна, така да се каже, намеса в дейност, която те не искат да правят, в смисъл, в ангажимент, който е отговорност на изпълнителната власт. Нещо, което знаете много добре – БНБ по никой начин не иска да поеме, тя е отделена от изпълнителната власт, абсолютно независима институция, която има определени функции. И второ, тя чисто практически не иска да се занимава с тази работа, тоест, да носят отговорност за тази работа. Влизайки тук, те ще носят отговорност. Готови са да участват с експертиза, с хора, със съвети и т.н. но становището на БНБ е, че не би следвало, а и по Закона за БНБ не би трябвало да ги ангажираме в подобна дейност. Това е мнението – аз разговарях с Иван Искров – и ми се струва, че има логика в тази позиция. Даже, ако щете, и от гледна точка на ситуацията, в която се намираме сега и която ще разглеждаме в другия законопроект.
МАРИЯ КАПОН: Абсолютно сте прав. Тъй като ще водим тази дискусия, в БНБ трябва да остане усещането за сигурност за това, че стоят отстрани, от една страна – това е гледано от тяхна позиция. Обаче нека да се върнем на нашата позиция – гарантирането в доверието у хората. Сребърният фонд трябва да гарантира такова доверие, че се прави нещо, което е полезно и което ще е стабилно защото ще гарантира едни доходи. А влизането на човек от БНБ означава, че те не виждат риск. Това също е важно. В момента може да бъде тълкувано, господин председател, нежеланието на БНБ и желанието им да стоят отстрани на този процес – затова казвам, че истината винаги има две лица, може да бъде тълкувано като това, че те смятат, че така направен, законопроектът води някакъв риск до имиджа и до сигурността на Сребърния фонд, нека така да го нарека. Затова те считат, че ако те се ангажират пряко, това може да води върху въздействие върху имиджа на БНБ. Ако е това, трябва да разсеем такова съмнение, защото иначе ще е мъртвороден законът.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Нека не се агитираме по три пъти за едни и същи неща. Дадох Ви думата, да не си губим времето.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Говорейки за репутационни проблеми, каквито има БНБ, нека да видим, че в управление, както ни го предлагате Вие, господин Овчаров, има четири човека от Министерство на финансите. От общо осем души в този управителен съвет Вие предлагате четири човека на Министерство на финансите. Това е, меко казано, странно.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Те са вносителите.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Така че все пак трябва да има някакъв взаимен контрол и споделяна отговорност.- Аз говорих с г-н Иван Искров няколко пъти. Да, той има проблеми да споделя тази отговорност, но ако искаме добро управление на тези пари – и с това приключвам, - за мен е задължително да има представител на БНБ.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Чухме аргументите. Г-н Дацов!
ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Извинете, г-н председател, само на нещо техническо да Ви обърна внимание. Ако бъде прието предложението на Мартин Димитров, той действително заменя цифричката 8 с 9, но пропуска, че фактически членовете са 9, защото е председател плюс 8 членове. Така стават 10.
След това отиваме към съответната ал. 8, където се казва, че решенията на управителния съвет на фонда се вземат с обикновено мнозинство от всички негови членове, което означава, че ако са десет човека, може да има паритет.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Димитров, по чисто аритметически причини можем да не разглеждаме предложението Ви…
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Във връзка с това, което казахте за БНБ. Това означава ли, че една институция, която е наистина не част от централната власт, каквато е НОИ, например, участва само за да дава информация. Фактически тя не може да участва в решението. НОИ ще седи, а БНБ няма да стои, защото те, видите ли, имали такова мнение, което Вие ни казвате.
Аз, г-н Овчаров, ще Ви кажа само едно: това мнение на Българска народна банка, че те са встрани от държавата, е от 1880 г. и когато централната власт е имала воля да работи тази банка именно в полза на обществото, не е обръщала внимание на техните претенции. Не е господин Искров първият управител на Банката, който мисли, че са всичко и всички. Мисълта ми е следната. Или да влязат НОИ в по-голяма степен заедно с централната банка, за да има някакъв вътрешен институционален баланс за тези пари, или по-хубаво да го кажа, Министерство на финансите да ни управлява и да не правим никакви управителни тела и ще управлява правителството. Аз ви казвам, че в случая няма никакъв принцип и няма никаква логика. От гледна точка на институциите; не го говоря като човек от опозицията. Просто няма никаква логика
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Разбирам желанието да намерите аргументи на това предложение, но няма как…
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Господин Овчаров, аз имам претенцията на експерт по български институции и Ви казвам, че това няма защита, принципно няма защита. Нека си бъде на изпълнителната власт, нека си бъде само на министерството.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Разбрах, само че Законът за БНБ е приеман по времето, когато и Вие бяхте министър, така че всичките тези упреци, които сега ги говорите, могат да бъдат отнесени към когото и да било. Законът за БНБ има много сериозен проблем и този проблем е възникнал не от вчера. Валутният борд, Законът за Валутния борд, статутът на БНБ съвсем не случайно са изведени в тази посока. И сега опитът с един допълнителен закон да смесим отново функции на изпълнителна власт и на БНБ, според мен е абсолютно некоректен, както е некоректно и сравнението на Националния осигурителен институт с Българска народна банка. Така че, чухме аргументите.
Моля народните представители, които подкрепят предложението на г-н Мартин Димитров и г-н Ясен Попвасилев, да гласуват!
За – 4 души.
РЕПЛИКА: Те излязоха.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Той излезе точно когато не трябваше. Така че предложението не се подкрепя. Защото четирима са много по-малко от тези, които са в залата.
ВЛАДИМИР КУЗОВ: По-малко са.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Пребройте тогава колко са в залата. Господин Кузов, хайде да броим – 6 души! Ако ще започнем по този начин да се броим тук, мисля, че доста принизяваме Комисията по бюджет и финанси, така че, г-н Кузов, ще Ви моля да не ме поставяте в това положение.
Моля народните представители, които са против текста на вносителите за чл. 2, да гласуват! Въздържали се? 4.
За – 5, против – няма, въздържали се – 4.
Текстът на вносителите се подкрепя.
Чл. 3, чл. 4 – до чл. 10. Някой има ли въпроси, коментари? Някой против? Въздържали се? Един.
За – 8, против – няма, въздържали се – 1.
Текстовете се подкрепят.
Глава трета.
По наименованието на глава трета. Против? Въздържали се? Няма.
Текстът на вносителите за глава трета се подкрепя.
Чл. 11 – има предложение от народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев.
Г-н Димитров!
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, става въпрос за приходоизточниците на фонда, който създаваме. Предложили сме всички приходи от приватизация да отидат в този фонд, а цялото преизпълнение на приходите, което наричаме излишък. И забележете как е формирана в момента точка 3 – “Приходи от концесии”. Каква част от тези приходи не е казано, което означава, че правителството ще може да преценява дали е всичко. Ако е всичко, да го запишем всичко, в смисъл, да бъде 100%. Пише “Приходи от концесии”, господин Христосков. Така че поне да го изясним този въпрос. Надявам се този път да подходите сериозно, г-н Овчаров, към предложението на опозицията, да не остане така в безтегловност.
По-важният въпрос е, колеги, създаваме ли един фонд, който ще се капитализира, който ще има пари и който ще бъде наистина буфер за устойчивост на България. Ако правим такъв фонд, нека да запишем по-големи приходоизточници. Иначе няма да стане работата.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Г-н Иванов, после г-н Григоров.
ИВАНОВ: По отношение на източниците за набиране на средства искам да напомня на колегите, че неотдавна ние приехме Закона за приватизация и следприватизационен контрол, където записахме, че 90 на сто от приватизацията отива в този фонд и в случая има някакво противоречие. Затова не знам дали е моментът сега на второ четене, но мисля, че е коректно и аз предлагам в този случай да запишем, тоест между двата закона да има определена синхронизация, да запишем “90% от постъпленията в приватизацията”, така, както приехме неотдавна в зала. Благодаря Ви.
НИКОЛАЙ ГРИГОРОВ: За общините няма да остане. А и законът, който скоро приехме, точно така беше записано. Исках да го изясня този въпрос.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Пише “приходи от концесии, отчетени по републиканския бюджет. Тоест общините са си съвсем отделно. Тях не ги намесваме. Говорим за приходи, които отиват в републиканския бюджет, след това къде отиват. То е казано това, така че няма такъв казус, господине.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Министерство на финансите възразява ли да бъде “приходите” от концесии и 90-те процента, както е по Закона за приватизация?
ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Не възразяваме за 90%.. Просто исках да обърнем внимание, че съгласно чл. 8 там имаме едно разпределение на приходите от приватизацията, които отиват, ако не се лъжа, включително и към здравните фондове. Така че 90% синхронизация между двата закона, според нас, ще бъде добре.
Относно приходите от концесия, според нас така трябва да остане, тъй като в момента, доколкото знам, съобразно механизма, има разходи за управление на концесиите, така че няма как да са 100%. Нетните приходи.
МАРКО МЕЧЕВ: Аз мисля, че когато приемахме Закона за концесиите, от концесиите, примерно от минералната вода и от ползването на подземните богатства 30% от тези приходи се връщат в общините. За плажовете го приехме 50%. Така че и тук не може така еднозначно да запишем “приходите” – няма да отговаря на истината.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Съгласни ли сте?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, нека да прочетем точка 3 докрая и тогава да продължим дебата. Пише: “приходи от концесии, отчетени по републиканския бюджет. Каквото си е за общините, колега, то си отива. Този дебат няма смисъл да го водим.
Друго каза уважаемият заместник-министър Дацов, че по самите концесии има – за общините нямаме казус.
МАРКО МЕЧЕВ: Те ги връщат. Те постъпват след това в републиканския бюджет и след това ги връщат там.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз смятам, че нямаме казус, въпреки това. А г-н Дацов повдига друг въпрос, уважаеми колеги – че има разходи за управление на концесионните договори. Нека да бъде тогава “100 % от нетните приходи от концесии, отчетени по републиканския бюджет”.
МАРИЯ КАПОН: Господин председател, в това, което каза г-н Мечев, е напълно прав. Министерство на регионалното развитие и Министерски съвет, примерно, дава определен плаж на концесия. Приходът идва от концесията в републиканския бюджет. Тоест тук трябва да запишем наистина ясно или в Допълнителни разпоредби на база на Закона за концесиите остатъка и тогава се връща на съответната община. Вече в случаите имаше различни случаи колко процента. Същото е за минералната вода. Министерството на околната среда и водите дава концесията, но връща в общината част от концесията – там е 30%.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Чисто технически как става това, господин Дацов, как да го формулираме?
ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Тук се консултирахме с колегите. Действително, ще бъде много усложнено установяването точно какви приходи трябва да бъдат трансферирани към фонда съответно. Затова по-добре ако се приеме решението всичко да отива в съответния сребърен фонд, да не се добавя нетни приходи, както е в момента.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Как да решим проблема с тези приходи, които отиват в общините?
ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Те си ги отчитат. Това са вътрешни прихващания в бюджета. Но в края на годината те ще отчетат по техния баланс съответните приходи от концесията.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Дайте редакция на текста, който е?
ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Не, нека да си остане “приходите”.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: “Приходите от концесии, отчетени по републиканския бюджет”.
ЛЮБОМИР ДАЦОВ: “Приходите”.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Смятате, че това решава въпроса? Добре. Като имам молба да го проверите до внасянето му в зала. В зала можем да го уточним – както ги добавяме сега, така можем и да ги отхвърлим.
МАРКО МЕЧЕВ: Мисля, че ако го запишем “приходите”, всички концесии постъпват като приход.
ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Ако позволите, г-н Павлов е методологът на Министерство на финансите. Той може да даде пояснение точно как се осчетоводяват нещата.
ПАВЛОВ: Всички приходи, включително ако са събирани такива средства в полза на общините, те се третират като чужди средства. В крайна сметка, в отчета на републиканския бюджет ще бъдат нетирани. Ако са събрани 120 единици приходи, от които 20 единици са за общината, като приход за бюджета ще бъде отчетено 100 единици за републиканския бюджет, а другото – като чужди средства. Те после се привеждат. Това е въпрос на техника. Ние казваме “отчетени като приход”, а не че всички суми са постъпили. Това е вече платежна процедура. Това е техника. “Приходите, отчетени по републиканския бюджет, 85 на сто…
МАРКО МЕЧЕВ: Имам един въпрос към Вас. Постъпват 100 единици от дадено предприятие, ползващо подземно богатство. Те нали се завеждат като приход?
НИКОЛА ПАВЛОВ: Да.
МАРКО МЕЧЕВ: От тях трябва да се върнат 30% на общините. Това после от този приход ли ще се вземат? Тогава тези “приходите”, които записваме, постъпили от концесия, няма да бъдат същите.
НИКОЛА ПАВЛОВ: Приходите, отчетени. Тоест, ако временно са постъпили пари, които са в полза на други бюджети, те после се отчисляват.
МАРКО МЕЧЕВ: Аз казвам, че предприятията не ги превеждат директно на общините, а отделните министерства ги превеждат.
НИКОЛА ПАВЛОВ: Но по принцип ако се събират такива…
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Димитров, изяснихме въпроса. Стига сме повтаряли вече тези, които са ни достатъчно ясни.
Разбираме всички за какво става дума. Става дума за приходи, които остават в републиканския бюджет след отчисленията на съответните суми за общините.
За приватизациятата записваме 90% в съответствие със закона. Излишъка просто си го оставя за себе си.
РЕПЛИКА: 25 на сто.
ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Господин председател, ние имаме едно съображение и една молба да не бъде приемано предложението, касаещо точка 2, тоест да бъде променено правилото за 25 на сто от отчетения за съответната бюджетна година излишък на републиканския бюджет, тъй като, ако погледнем малко напред, може да има ситуация, при която да бъде нарушена ликвидността на централния бюджет и да се окажем в ситуация поради това задължение за 100% да превеждаме в сребърния фонд…
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Никой не го подкрепя това предложение. Освен г-н Димитров, никой друг не го подкрепя.
ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Добре.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Да гласуваме!
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Сега ще гласуваме.
По “приходите от концесии” и по 90” от приватизациятата – има ли някой, който иска да прави други коментари, някой против? Някой въздържал се?
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Тези текстове от предложението с тези редакции се подкрепят.
По предложението за сто на сто от бюдетния излишък – кой е за?
За – 1, против – няма, въздържали се – 8.
Предложението не се подкрепя.
Моля народните представители които подкрепят текста на вносителите с така направените предложения от предложенията на г-н Димитров, които, така да се каже, вече съгласувахме? Кой е против това, което говоря в момента за чл. 11? Не виждам никой против. Текстът се подкрепя с подкрепата и на опозицията.
Глава четвърта.
По наименованието на глава четвърта? Възражения? Няма.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Подкрепя се
Чл. 13 – аз имам един коментар тук. Бяхме говорили с министъра, че ще има точка, която ще задължи Министерство на финансите всяка година да внася стратегия за инвестиране на средствата в Министерски съвет.
НИКОЛА ПАВЛОВ: Това е в глава 7, стр. 11.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Добре, но това трябва да го направим така, че да бъде ежегодно. Аз искам да се внася отчет.
ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Възприехме техниката, която се използва… всяка година внасяме Закона за държавния бюджет отделна глава, в която, общо взето, обновява стратегията. Колегите са имали…
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Трябва да бъде написано така, че да става ясно за какво става дума, защото така, както е написано, не става ясно, че всяка година ще я действаме, така да се каже, тази стратегия.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Тази стратегия освен Министерски съвет, може ли в парламента да се представя, ако не ви притеснява този момент?
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Не ме притеснява. Може би просто ще създадем прекалено много работа на парламента.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Овчаров, за информация – който желае, чете, който не иска – няма проблем.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Всеки, който желае, може да чете документи на Министерски съвет, те не са секретни.
МАРТИН ДИМИТРОВ: По-добре да се представя за информация на парламента.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Нека не ги усложняваме прекалено нещата.
Колеги, по чл. 13, чл. 14, чл. 15 и чл. 16 – има ли някой някои коментари?
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Текстовете се подкрепят.
Чл. 17 има предложение от народния представител Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Управителният съвет, който разбрахме, че е доминиран от Министерство на финансите, с цялото ми уважение към тях, ще сключва договор за управление на инвестиционния портфейл. Моето предложение е този договор заедно с доклада, който го обосновава, да се представя за сведение на Народното събрание. Г-н Овчаров, ако ние сами не започнем да се уважаваме и не искаме тази информация от институциите, те няма да ни я дават и не виждам защо Народното събрание, което има и контролна функция, да не си я поиска да почне да изпълнява. Виждам бягство от подобни текстове и предложения по принцип, но за мен те са важни и имат място.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Ще кажа един коментар. Пак се опитваме да объркваме функциите. Управителният съвет си е управителен съвет. Народното събрание откъде накъде ще играе ролята на надзорен съвет над този управителен съвет. Просто не е логично ние да влизаме в чисто оперативна дейност. Извинявай, че опонирам, но няма логика в това.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Сега ще Ви кажа, господин Овчаров, каква е логиката. Как да измислим правилни закони, как да действаме адекватно в ситуацията, ако не я познаваме детайлно? Адекватните действия идват тогава, когато имаме пълната информация едно Народно събрание. И за сведение да бъде предоставяна подобна информация, която може да бъде прочетена от хората, които желаят, не е проблем. Това е практиката в доста страни.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Народният представител има достъп до всякаква информация, така че който иска да чете, да отива да чете и да се интересува.
Моля народните представители, които подкрепят предложението на народния представител Мартин Димитров, да гласуват!
За – 2, против – няма, въздържали се – 7.
Предложението не се подкрепя.
Моля народните представители, които не подкрепят текста на вносителя за чл. 17, да дадат някакъв знак.
За – 8, против – няма, въздържали се – 1.
Предложението се подкрепя.
Чл. 18, чл. 19 – наименованието на глава шеста, чл. 21, чл. 22, чл. 23, чл. 24, до чл. 25 – с това нещо, което говорихме по този член. Г-н Дацов, ще ми дадете ли сега текст, или ще остане така?
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: До глава седма,моля народните представители, които имат някакви възражения, против? Няма. Въздържали се? Също няма.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Текстовете се подкрепят.
По глава седма – наименованието? Има ли някой против? Въздържали се?
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
По чл. 23. Дайте ми текста за алинеята.
ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Господин председател, моля да обърнете внимание на чл. 24, където в ал. 3 всъщност е уреден според нас този въпрос. Двата члена са свързани.
Точка 12б – “Одобрява ежегоден доклад и отчет на дейността, текущо състояние и ниво на реализиране…”
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Говоря за стратегията.
МАРГАРИТА ГЛАВЕВА: Това е актуализацията на стратегията. Ние поне така сме си представяли нещата. Този отчет ще бъде актуализацията на стратегията.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз тек ще застана на позицията на г-н Овчарова, защото е прав. Отчетът има отношение към миналото, а стратегията има отношение към бъдещото управление на този фонд. Ако има отчет, съгласно Закона за устройство на държавния бюджет, това ще бъде отчет за миналото.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Има годишен доклад.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Не е ясно.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Кой е този доклад, който е без перспектива на Министерство на финансите? Годишният доклад и отчетът. В Доклада за бюджета ще видите, че е с перспектива от три години напред.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, не става дума за информация, а за това, че стратегията за инвестиране на средствата от Сребърния фонд трябва ежегодно да бъде актуализирана и съответно докладвана в Министерския съвет, който да си каже мнението.
ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Господин председател, ако не е достатъчно ясно, може би в чл. 23, ал. 1 след “Министерски съвет” – запетая, “които се актуализират ежегодно”.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Не звучи така.
ЛЮБОМИР ДАЦОВ: “И се актуализират”.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Не може ли да бъде така: “Дългосрочната инвестиционна политика – тук трябва да ви кажа, че едното е дългосрочна ивнестиционна политика, а другото е средносрочна стратегия. По-скоро трябва да бъде обратното: “Дългосрочна инвестиционна стратегия и средносрочната политика се разглеждат и приемат от Министерския съвет еужегодно “ – и край.
ДИАНА ДРАГНЕВА: Ако обърнем понятията, те навсякъде са застъпени така – политиката е за десетгодишен период, а стратегията – за петгодишен средносрочен период.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: А дългосрочното за колго годни е? Едното е политика – дългосрочна, а стратегията е средносрочна.
ДИАНА ДРАГНЕВА: Това е като една крайна цел, междинна цел за изпълнение.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Да, но политиката е нещо, което е средно и краткосрочно. Стратегията е нещо, което е дългосрочно.
ДИАНА ДРАГНЕВА: Ние точно обратното сме подходили. Мисля, че в инвестициите е така. Политиката е по-дългосрочна, стратегията е междинната цел, а средствата са оперативните средства.
ВЪПРОС: Що е политика?
ДИАНА ДРАГНЕВА: Ако желаете, това обаче навсякъде трябва да го променим по този начин.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: А що е стратегия?
ДИАНА ДРАГНЕВА: Политика, описана с цифри е стратегия.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Добре, хайде да не ги обръщаме тези неща, но тук сложете “ежегодно” и да бъде така.
ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Запетайка, “което се актуализира ежегодно”.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Добре. С тази редакционна корекция по чл. 23 до края на законопроекта някой има ли някакви възражения?
РЕПЛИКА: Параграф 3 накрая!
МАРТИН ДИМИТРОВ: Това е много важен въпрос, който има и политически, и психологически смисъл. В условията на световна криза с този фонд искаме да покажем, че България създава инструмент за стабилност. Ако се каже “този инструмент десет години няма да се пипа” като послание към хората, те ще кажат: “добре, не ни засяга, дали ще го доживеем въобще”. Много ще го кажат точно по този начин.
Ако махнем този срок от десет години и оставим отворен въпроса – при наличие на доходност тя може да бъде използвана. Не казваме кога. При добро управление, което ще видим дали ще бъде добро управление. Въпросът по-добре да бъде оставен отворен, отколкото да се каже “десет години тези пари не се пипат”. Това е моето предложение. То е много важно, между другото, защото във вариант, който вие предлагате, хората ще си кажат: “За какво ни е този фонд десет години, дето се казва, я камилата, я камиларя”.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Г-н Димитров влиза в ролята на управляващ. Има време. Ще изчакате малко.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Всеки, който влезе, ще го смени, ако реши.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Ако разглеждаме фонда като нещо конюнктурно, което всеки ще си го прави каквото си иска, може да го сменя всеки. Така че разбрахме предложението.
Моля народните представители, които подкрепят предложението на Мартин Димитров, да гласуват.
За – 2 души, против – няма, въздържали се – 7.
Предложението не се подкрепя.
Моля народните представители, които подкрепят текста на вносителите за параграф 3 и за останалите параграфи до параграф 3? Всъщност има ли някой, който да е против?
За – 6души, против – няма, въздържали се – 3.
Текстовете се подкрепят.
По останалите текстове до края, включително параграф 5 има ли някакви коментари? Някой против?
За – 7 души, против – няма, въздържали се – 2.
Текстовете се подкрепят.
С това се подкрепя и законопроектът.
ПО ТОЧКА ТРЕТА:
Второ четене на законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет, № 802-01-60, внесен от Министерски съвет на 22.07.2008 г.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Законът е в съответствие с това, което гласувахме до момента. Има ли някой, който има някакви коментари по този въпроси? Някой против?
За – 8 души, против – 1, въздържали се – няма.
Законопроектът се подкрепя.
ПО ТОЧКА ЧЕТВЪРТА:
Второ четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната финансова инспекция, № 802-01-69, внесен от Министерски съвет на 03.09.2008 г.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Доклад за второ четене. Ще участват заместник-министър Дацов, госпожа Драганинска, директор на Агенцията за държавна финансова инспекция, госпожа Кьосева – директор на дирекция “Правно и методологично осигуряване на инспекционната дейност” в Агенцията.
По наименованието на закона – някакви коментари? Някой против?
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Наименованието се подкрепя.
По параграф 1 – има предложение от народния представител Яни Янев. Не го виждам народния представител Яни Янев. По правилата, които сме приели, не би следвало даже и да го коментирамне. Но все пак ще попитам някой подкрепя ли предложението на народния представител Яни Янев? Не виждам такива.
За – няма, против – няма, въздържали се – 9.
Предложението не се подкрепя от комисията.
Коментари по текста на вносителите за параграф 1? Някой против?
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Текстът се подкрепя.
Параграф 2, параграф 3 – по двата параграфа има ли някакви коментари?
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Текстовете се подкрепят.
В параграф 4 има предложение от народния представител Яни Янев. Има ли някой, който подкрепя това предложение или иска да го представи? Не виждам такива.
За – няма, против – няма, въздържали се – 9.
Предложението не се подкрепя.
По текста на вносителите за параграф 4 – някакви коментари?
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Предложението се подкрепя.
Параграф 5.
ВЛАДИМИР КУЗОВ: Член 31д, ал. 3. Предложението ми е редакционно. Според мен трябва да е така: “Органите на Министерството на вътрешните работи оказват съдействие по ред, определен с ал. 2 на Закона за Министерство на вътрешните работи” Не е правилно както е написано – “по предвидения на закона на министерството ред” – редакционно трябва да е така - “по ред, определен”.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Става ясно за какво става дума. Добре.
Параграфи 6, 7, 10, 11. Те всички са по вносител. Колеги, има ли някой някакви коментари по текстовете?
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Текстовете и законът се подкрепят за второ четене.
ПО ТОЧКА ПЕТА:
Представяне и обсъждане на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за гарантиране влоговете в банките (№ 754-01-62, внесен от н.п. Минчо Христов и Стела Банкова на 23.03.1007 г., № 854-01-112, внесен от н.п. Мария Капон на 10.10.2008 г., и № 854-01-114, внесен от н.п. Р. Овчаров, Й.Цонев, М. Велчев на 15.10.2008 г.).
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Имаме три законопроекта. Къде отиде госпожа Банкова? По този закон по правилника на Народното събрание ние не само не сме длъжни, а нямаме даже и право да разглеждаме този законопроект, тъй като по чл. 69 законопроект, който е отхвърлен веднъж на първо четене, без съществени изменения не може да бъде внасян за втори път. Г-жа Банкова ще дойде ли? След като я няма…?
Има ли народни представители, които подкрепят предложението на г-жа Банкова?
За – 2, против – няма, въздържали се – 7.
Предложението не се подкрепя.
Предложението на народния представител Мария Капон – и нея я няма. Но тъй като това предложение е много близо до нашето, ви предлагам да го приемем по принцип, тъй като текстът е горе-долу едно от нещата, които предлагам – тя всъщност само това и предлага – е на практика предложението, което се предлага с другия законопроект. Предлага: се заменя с думите “левовата равностойност на 50 хиляди евро”.
Колеги, подкрепяме по принцип предложението на госпожа Капон. Някой против?
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
По предложението на народните представители… Тук има един казус, който ще трябва да уточним на второ четене. Става дума кой и по какъв начин ще взема решението за активизирането на тази гаранция. Има проблеми със Закона за устройство на държавния бюджет. Предложението е от гледна точка на оперативност това да се върши от Министерския съвет, тъй като кризисните ситуации могат да не допуснат дебати, внасяния, изнасяния и т.н., всички процедури на Народното събрание. Мисля ,че го бяхме уточнили вчера, но днес отново възникна чисто юридически този въпрос. Затова ви предлагам сега да го правим така – между първо и второ четене да уточним тая подробност дали с решение на Народното събрание става, или с решение на Министерския съвет.
Други коментари?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, освен увеличаването на гарантираните депозити от 40000 на 100 000 лева, тук се взима едно друго решение, което е по-важното. То е, че се приемат държавни гаранции за междубанкови кредити. Става въпрос за краткосрочните заеми. Тези заеми преди кризата бяха около 500 милиона лева на ден. Сега са паднали под 250 милиона лева.
Имаме следния казус. При положение, че много европейски страни предприемат такава мярка, ако България не предприеме мерки, ударът по ликвидността ще бъде голям. Всички го разбираме. Обаче г-н Дацов, към Вас е следният казус. Няма човек от БНБ тук, което е лошо. Тук има таван и лимит обаче на това покриване, в смисъл, че то не може да бъде неограничено. Не може да има неограничено покриване на заеми, предоставени на междубанковия пазар.
Между другото, ясно е, че ще има наредба, която ще бъде приета от БНБ по този въпрос, но според мен, гласувайки това решение, ние трябва горе-долу да сме синхронизирали с БНБ каква ще е наредбата и какво там ще се случва. Това всъщност е много сериозен казус, г-н Овчаров. Трябва да има таван на тия ограничения.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Затова е записано “определени с наредба на управителя на Българската народна банка”.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Нали си давате сметка, че не можем да сложим празен чек тук и да го подпишем. Хубаво е на второ четене да поканим представител на БНБ и да направим кратко обсъждане – ще отнеме десет минути, господин Овчаров.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Не се притеснявайте, но не сме предвидили празните чекове. Затова казвам, че има предвидена наредба, която ще определи всичко.
МАРТИН ДИМИТРОВ: То в момента ако се гласува така, си е празен чек.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Не е празен чек, извинявайте. БНБ има определени функции. Тези функции са, така да се каже, определени със закон, така че не е никак празен чекът.
Добре, приемам този коментар обаче. Ще поканим колеги от БНБ и ще уточним този въпрос. Някой против законопроекта?
За – 8, против – няма, въздържали се – 1.
Законопроектът се подкрепя.
Г-жо Банкова, аз даже изчаках да се появите, коментирах предложението Ви, получи се така, че го представих от Ваше име, но то беше подкрепено само от двама народни представители, макар че чисто формално не би следвало даже и да го разглеждаме.
СТЕЛА БАНКОВА: Това предложение беше внесено през март-април 2007 г.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: То е отхвърлено тогава, отхвърлено е 2005 г.
СТЕЛА БАНКОВА: Да, след това е внесено 2007 г. отново. Историята на това предложение показва колко сме били прави. Но това оставям на вашата съвест. От 2007 година да престои година и да не бъде придвижено!
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Ние нямаме право да го гледаме, в съответствие с чл. 69 от правилника, предложение, което е отхвърлено на първо четене, не може да бъде внасяно втори път без съществени промени в него. Във Вашето предложение няма никакви промени. Така че чисто формално погледнато, аз не би трябвало и сега да го разглеждам, а аз не само го разгледах, но и Ви изчаках да дойдете да се появите.
/Край – 15.05 ч./
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И
ФИНАНСИ:
/Р. Овчаров/
Стенограф:
Юлия Димитрова
