Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по бюджет и финанси
23/10/2008
П Р О Т О К О Л
№ 26
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси
П Р О Т О К О Л
№ 26
На 23 октомври 2008 г. от 14.45 часа се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне и обсъждане на национална здравна стратегия 2008 – 2013 г. и План за действие към нея, № 802-03-19, внесен от Министерски съвет на 07.10.2008 г.
2. Представяне и обсъждане на проект за решение по годишния отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г., № 802-00-28, внесен от Министерски съвет на 10.07.2008 г.
3. Представяне и обсъждане на отчет за изпълнението на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2007 г., № 810-00-80, внесен от Националния осигурителен институт на 27.6.2008 г.
4. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 802-01-72, внесен от Министерски съвет на 16.09.2008 г.
Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители – членове на комисията.
Присъстваха и: По т. 1: от Министерство на здравеопазването: Евгени Желев – министър, Емил Райнов – заместник-министър и председател на УС на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), Емил Бокарев – съветник към кабинета на министъра; от НЗОК: Румяна Тодорова – директор, Жени Начева – директор на дирекция „Бюджет”; от Министерство на финансите: Кирил Желев – заместник-министър и Катя Паракозова – държавен експерт в отдел „Социлани разходи” в Дирекция „Държавни разходи”.
По т. 2: От Министерство на финансите: Кирил Желев –а заместник-министър, Яна Пальова – държавен съкровищник; от Министерство на здравеопазването: Евгени Желев – министър, Емил Райнов – заместник-министър и председател на УС на НЗОК, Емил Бокарев – съветник към кабинета на министъра; от НЗОК: Румяна Тодорова – директор и Жени Начева – директор на дирекция „Бюджет”; от Сметната палата: Нина Георгиева – главен одитор и Красимира Ангелова – главен одитор.
По т. 3: От Министерство на финансите: Кирил Желев – заместник-министър и Владислав Горанов – началник на отдел „Социални разходи” в Дирекция „Държавни разходи”; от Министерство на труда и социалната политика: Емил Мирославов – директор дирекция „Трудово право и обществено осигуряване” и Начко Радев – директор дирекция „Жизнен стандарт и социална сигурност”; от Сметната палата: Нина Георгиева – главен одитор, Красимира Ангелова – главен одитор.
По т. 4: От Министерство на финансите: Кирил Желев – заместник-министър и Владислав Горанов – началник на отдел „Социални разходи” в Дирекция „Държавни разходи”, от Националния осигурителен институт: Йордан Христосков – управител на НОИ, Весела Караинавона-Начева – подуправител и Христина Митрева – главен актюер; от Националната агенция за приходите : Мария Мургина – изпълнителен директор, Бисер Димитров – главен юрисконсулт в Дирекция „Данъчно-осигурителна методология” и Анна Демирева – главен юрисконсулт в Дирекция „Събиране”; от Агенцията за държавни вземания: Венцислава Петкова – изпълнителен директор.
***
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Откривам заседанието.
Дневният ред ви е известен. Имаме ли някакви коментари по него?
РЕПЛИКИ: Не. Не.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Добре.
ПО ТОЧКА ПЪРВА:
Представяне и обсъждане на национална здравна стратегия 2008 – 2013 г. и План за действие към нея, № 802-03-19, внесен от Министерски съвет на 07.10.2008 г.,
внесена от Министерския съвет на 7 Октомври. 23, 08. Г-н министър, имате думата.
ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ: Благодаря ви, че ми давате възможност да представя Националната здравна стратегия. Виждам, че сте настроени за интензивна работа и няма да си позволя да ви отнемам времето с много приказки. Сигурен съм, че сте запознати предварително с Националната здравна стратегия. Тя от доста време е по сайтовете на министерството, от доста време е при вас. Така че, с няколко думи. Това е един, за мен, балансиран документ, който представя политиките в областта на здравеопазването.
Както знаете и както сте прочели, те са девет основни направления: практически, с осигуряване на условия за промоция на здравето и профилактика преди всичко на заболяванията; предоставяне на гарантирани здравни услуги с повишено качество и достъп до тях; трета стратегическа цел – подобряване на извънболничната помощ; четвърто, стратегическата цел – преструктуриране и ефективно управление на болничната помощ; пета цел – осигуряване на лекарствени продукти и медицински изделия, съответстващи на потребностите и икономическите възможности и на държавата, и на населението, шесто – развитие на човешките ресурси в здравеопазването; стратегическа цел № 7 – това е създаване на интегрирана система за електронен обмен на данни в системата и сектора; осма стратегическа цел – осигуряване на финансова устойчивост на националната система на здравеопазването; девета – ефективно членство в Европейския съюз.
Разбира се, всяка стратегическа цел е доразвита и развита с подцели и задачи. На базата на това е направен план за действие в петгодишния период. Самата финансова рамка и обосновка е одобрена от Министерство на финансите и тя се базира на бюджетните разчети за всяка една от следващите пет години. Трябва да споменем, че имаме и допълнителен ресурс, който можем и трябва да използваме и ще го използваме. Това са кооперативните програми, специално в здравеопазването. За следващите три години. те са в размер на 157 147 млн. лева, но за да бъде отворена програмата, е задължително приемането на национална стратегия. Такива са изискванията на Европейския съюз.
Искам само да добавя, че в разстояние на два месеца сме осигурили чрез ООН и глобалния фонд на Световната организация допълнително около 60 млн. лева по две много важни програми – това са борбата със СПИН и трансмисивните заболявания и борбата с туберкулозата. Така че министерството се е погрижило да привлече и допълнително финансиране.
Не бих си позволил да навлизам в подробности. Те са едни доста добре обяснени. Но само искам да кажа, че стратегията е стратегия – чертае определени политики, пак казвам, които се развиват и ще се развиват на базата на годишни планове. Особено важно за нас е да дадем основа и за преструктуриране на сектора, за който толкова много се говори от толкова много време. Всъщност това е продължение на реформата, за да можем да вървим заедно с осигуряване на финансовата стабилност в сектора и в същото време с преструктуриране на този същия сектор и оказване на качествен контрол. Целта на заниманието е да гарантираме достатъчна, достъпна и квалифицирана медицинска помощ.
Благодаря ви за вниманието. Готов съм да отговарям на всякакви въпроси. Само ще ви помоля да кажа, че в 15.00 ч. трябва да съм в Комисията по здравеопазване.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Тъй като от здравеопазване разбираме всички и съм сигурен, че в Комисията по бюджет и финанси има много експерти в тази област, както и в цяла България, разбира се. Има ли въпроси по стратегията, колеги?
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Аз имам един или два въпроса. Първо, Вие говорите за финансова рамка. Доколкото се запознах с този документ, освен увеличаването на средствата за здравеопазване на база, примерно 2000 или не мога да си спомня коя година, аз друга цифра не видях тук. Това – първо.
Второ, по отношение на това – в самата стратегия е записано, че средствата за здравеопазване в края на периода, тоест през 2014 г. щели да достигнат средното ниво на заделяните средства от брутния вътрешен продукт за здравеопазване в европейските страни. Това означава, примерно, 8. В момента имаме (4 и 3), за следващия бюджет се говори за 4 и 11 от брутния вътрешен продукт. Аз не нам как нещата оттук нататък биха постигнали поставянето на една такава цел и ми се вижда доста нереалистично.
Освен това, в тази стратегия, поне за мене, се очакваше да се каже: В България ще останат толкова болници, останалите се приватизират. Имаме промяна на закона. И какво правим.
Може би последното нещо, което също очаквах тук да го видя, е ще има ли увеличение на тази здравна вноска, няма ли да има, каква е политиката в областта на здравеопазването.
Сещам се за още нещо, но като че ли това впоследствие. Може ли сега – всъщност, каква е политиката на правителството и на Министерство на здравеопазването по отношение на това, ще се запази ли монополът на Националната здравноосигурителна каса, или ще има и други такива здравноосигурителни каси?
Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Други въпроси има ли, колеги?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми господин министър, аз съм задал към Вас един въпрос, но парламентарният контрол бавно се развива в последните седмици. Това е поради натоварената работа на парламента с много важни законопроекти - нямам съмнение в тази насока. По този повод исках да ви попитам: Обявихте може би като единствена реформа на Министерство на здравеопазването увеличаването на здравната вноска. С цялото ми уважение към Вас, искам да изразя много сериозно безпокойство, че тази мярка ми се струва, меко казано, недостатъчна и ако преди да дойдете Вие, с предишния министър започнахме разговори - и най-вече те се случваха в опозицията – за едни реформи в здравеопазване. Откакто Вие дойдохте, имам чувството, че всички тези идеи вече са спрени и се говори за една единствена мярка, която е увеличаване на здравната вноска, която като последствие ще има вероятно повече пари в бюджета, но ако тези пари изтичат в едни канали, голям ефект от това няма да има.
От стратегията, която прочетохме, която прие, между другото, в края на мандата на правителството, което е много интересен ход – да приемеш стратегия в края на мандата, но може би тук трябва да виним предишния министър. Към вас – какво да кажем при това положение? Били сте кмет на Стара Загора не много отдавна. Но въпросът е: в оставащите малко месеци освен увеличаването на здравната вноска предвиждате ли да направите нещо, защото този сектор очевидно има нужда от реформи към пазарни условия? Четох няколко Ваши интервюта с интерес в пресата, в които по-скоро казвате, че там тези частни фондове, за които говорят едни хората за едни такива неща, Вие виждате подобна перспектива в България. Ако може наистина да ни кажете честно и открито, защото тук няма и медии като че ли, какво ще правите следващите няколко месеца като реформи?
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Има ли още въпроси? Няма. Имате думата, г-н Цветанов.
ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ: Благодаря за последния въпрос. Ще преварим парламентарния контрол; дебатът така или иначе започва.
В стратегията е записано ясно какво ще става и с демонополизацията или с промяна на участниците или субектите в здравното осигуряване ние готвим проектозакон в тази насока. Има решение на коалицията да увеличим или да дадем възможност на частния сектор да участва в здравноосигурителния процес. Това ще стане до края на тази година като законодателство. Това го има в програмата на Министерския съвет. Така че, с този отговор казвам: Да, ще има и други, да не говорим за демонополизация на касата и за промяна на начина на финансиране на системата.
Що се отнася до това, какво ще се случва до края на мандата, на базата на тази стратегия работим за създаване на национална здравна карта. Записано е, че тя ще бъде със задължителен характер. Тя ще обхваща преструктурирането на сектора или на онази част на сектора, която подлежи на такава структурна промяна. Това означава, че промяната или преструктурирането ще обхване преди всичко общинската част на здравеопазването, ако мога така да се изразя, защото ако областните и държавните болници са със 100% участие, в последните десет години претърпяха една съществена част реформиране. Трябва да знаем, че там леглата са намалени с около 50% общо, също и персоналът. Сега предстои преструктуриране на останалата част - не говорим за първичната помощ.
Това е, което ще се случи в следващите шест месеца. Една доста сериозна работа, която ще засегне и много интереси. Но държа да кажа, че ще се постараем не да закриваме заведения, а да променим функцията им, което означава, че на всяко едно ниво в хоризонтален и вертикален вид, всяка една здравна структура ще намери на базата на определени стандарти своето място. С други думи ако сега определени общински болници или здравни структури се опитват и разкриват и поддържат много видове отделения по най-различни специалности, с националната здравна карта и стандартите към нея ще бъде регламентирано какво може и какво трябва да направи една болница, примерно, която обслужва население до 30 хиляди човека.
Така че националната здравна карта ще е готова до края на тази година, но трябва да знаете, че това няма да бъде един изстрел, един акт, един залепен етикет и – ето, започваме от 1 януари, и работата е готова! Към тази карта работим със Световната здравна организация един мастър план, който предвижда един период от около пет години, защото преструктурирането на сектора е една тежка промяна и иска и финанси. Аз затова говоря и развивам тезата за реформа плюс финанси, защото иначе няма как да се случи.
Що се касае до здравната вноска, решението е за 8% увеличение. Така или иначе, тя ще се случи след 1 януари тази година и на този етап тя ще бъде към бюджета на Националната здравноосигурителна каса до онзи момент, в който ще се появят и фондовете, които ще са следващите субекти в осигуряването. Има един преходен период 2009 г., когато те ще се лицензират и набират допълнително участници към тях всъщност, за да може от 1 януари 2010 г. да влязат като основни играчи в системата.
Законът за приватизацията ясно е казал кои здравни заведения ще останат като гръбнак на здравеопазването. Вие го приемахте. В забранителния списък там влизат основно областните болници, държавните болници, университетските болници, рехабилитационните центрове, целият комплекс, психиатрите, болниците за белодробни заболявания, имам предвид туберкулозата като ангажимент на държавата. Така че с този закон ние даваме една представа каква ще бъде основната структура или основните структури в държавата, които ще поемат и тежестта на високоспециализираните дейности. Затова и промените са насочени преди всичко към структурите извън този списък, който аз казах.
Вярно е, че не е посочена цифра като финанси, но той и няма как да го направи, защото виждате, че всяка година бюджетът на държавата се формира съобразно възможностите на самата държава. Ако трябваше да запишем, че тази стратегия ще бъде финансирана в размер на 15 милиарда лева, нямаше да сбъркаме. Ако изхождаме от това, че сега бюджетът е около 3 милиарда за 2008 г. – по 5 = 15 милиарда са основата. Всичко там са допълнителни ресурси, възможности като това, което ви казах, че можем да привлечем.
Що се касае до това, дали ще стигне средният размер на процента от вътрешния брутен продукт, това е едно добро пожелание и стимул и за мен перспектива, която може би трябва да светне на всички отпред, които се занимават с финансирането в здравеопазването и най-вече на народното представителство на то е и въпрос на възможност на самата държава. Виждате, че, да, правилно, тази година ще бъде пак около 4,2, но реално като погледнем с ръста на вътрешния брутен продукт, размерът на финансите или финансирането на средствата – реалните, чистите, които ще влязат в здравеопазването, са някъде около 400 милиона повече, отколкото миналата година, въпреки че не достигаме 5%, както на мен ми се иска.
Така че тази финансова обосновка, която сме дали, е приподписана от Министерство на финансите. Те са я разгледали внимателно. Знаете, че оттам трудно се взима нещо, ако те не са съгласни.
Мисля, че с тези средства, които имаме и с онези, с които разполагаме и зависи от нашата организационна възможност и административен капацитет, аз смятам, че една голяма част от задачите, които сме си поставили, могат и трябва да бъдат изпълнени. Примерно, в момента за финансовото укрепване и промяна и преструктуриране на болничния сектор можем и ще използваме онези програма от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, която всъщност дава възможност за ползване на 147 млн. лева, което означава и рехабилитация, реконструкция на здравната инфраструктура, и снабдяване с апаратура – неща, които вървят паралелно и с преструктурирането. Това е, което мога да ви кажа, господин предателю.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря Ви, господин министър. Колеги? Някакви други въпроси, питам за последен път?
РЕПЛИКА: Няма.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Няма. Някой против стратегията?
За – 10, против – 3, въздържали се – няма.
Стратегията се подкрепя.
Благодаря, господин министър!
ПО ТОЧКА ВТОРА:
Представяне и обсъждане на проект за решение по годишния отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г., № 802-00-28, внесен от Министерски съвет на 10.07.2008 г.
По втора точка ще участват: Кирил Желев, заместник-министър на финансите, Яна Пальова – държавен съкровищник, Емил Райнов – заместник-министър и председател на Управителния съвет, Емил Букарев – съветник към кабинета (той напусна залата), от Националната здравноосигурителна каса: Румяна Тодорова – директор, Жени Начева – директор дирекция “Бюджет”, от Сметната палата – Нина Георгиева – главен одитор и Красимира Георгиева – главен одитор.
Кой ще докладва? Г-н Райнов, имате думата!
ЕМИЛ РАЙНОВ: Отчетът за изпълнението на бюджета и финансовия отчет на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г. са изготвени пи съблюдаване на следните основни принципи: единство на бюджета, както и времевия интервал на бюджета. Ефективното разходване на финансовите средства на Касата е постигнато чрез усъвършенстване на системата на вътрешен контрол и управление.
Изпълнение на бюджета на Касата по приходи:
Общият размер на приходите, съгласно Закона за изменение на Закона за бюджета на Касата за 2007 г. е в размер на 1212 милиона, като през финансовата 2007 г. събраните приходи възлизат на 1212 милиона. От общата сума на приходите, естествено, най-голям е делът на здравноосигурителните вноски, като техният размер е в размер на 1185 милиона.
По изпълнението на бюджета по разходи, общият размер на разходите съгласно Закона за бюджета за Касата за 2007 г. е в размер на 1464 милиона, като със Закона за изменение на Закона за бюджета на Касата за 2007 г. е определен общ размер на разходите в размер на 1550 милиона, като за отчетената 2007 г. разходваните средства възлизат на 1495 милиона лева.
В структурата на разходите 99,9 на сто заемат текущи разходи. Това са: здравноосигурителни разходи, 97,8 на сто е административни разходи, които са 2,1 на сто от всички разходи. Капиталовите разходи съставляват 0,1 на сто от всички разходи на Касата.
Изпълнение на бюджета по административните разходи. Усвоени са 31 милиона лева административни разходи, като на 100 лева отчетени здравноосигурителни плащания за 2007 г. се плащат съответно 2 лева административни разходи.
По изпълнението на бюджета по здравноосигурителни плащания, със Закона за изменение на Закона за бюджета, разходите, както казахме, възлизат на 1395 млн. лева, а резервът за непредвидени и неотложни разходи е в размер на 118 милиона.
През отчетната 2007 г. за здравноосигурителни плащания са изразходвани 1507 милиона лева, в това число и трансфер към бюджетни предприятия, лечебни заведения, сключили договори за извършване на медицински услуги с Касата в размер на 45 милиона лева. Отчетеното равнище на разходите по отделните направления на здравноосигурителните плащания е, както следва:
За първична извънболнична медицинска помощ са в размер на 113 милиона;
За специализирана извънболнична медицинска помощ – в размер на 123 милиона(
За дентална – в размер на 69 милиона;
За медико-диагностична дейност – 51 милиона лева;
За лекарствени средства за домашно лечение, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели са в размер на 272 милиона;
За болнична медицинска помощ – 867 милиона;
За медицинска помощ, оказана в съответствие с правилата за координация за системите за социална сигурност са в размер на 0,3 млн. лв.
Изпълнение на бюджета по трансферите: Общият размер на трансфера, съгласно Закона за изменение на Закона за бюджета на Касата за 2007 г. са 338 милиона лева. За отчетната 2007 г. трансферите възлизат на 293 милиона. От тях 338 милиона лева са получени субсидии от централния бюджет, от Министерство на здравеопазването са получени субсидии в размер на 1,2 милиона, за акушерска помощ за всички здравно неосигурени жени и предоставени трансфери на НАП за обслужване събирането на здравноосигурителните вноски по чл. 24, т 5 от Закона за здравното осигуряване са в размер на 1,4 милиона. Предоставени трансфери към бюджетни предприятия и лечебни заведения, сключили договори за извършване на медицински услуги с Касата, са в размер на 45 милиона лева. Отчетен е излишък в размер на 9,5 млн. лева за годината, при планиран бюджет с балансирано салдо.
В отделните направления на дейност първичната извънболнична помощ е извършено увеличаване на цената за профилактични прегледи на лицата с 29 на сто, нарастване на цената за диспансерно наблюдение на лицата с хронични заболявания с 20 на сто, както и увеличаване на цената на профилактика на лица над 18-годишна възраст – над 45 на сто.
Специализираната извънболнична помощ – разпределени са 17 на сто повече в сравнение с предходната 2006 г., което значително подобри достъпа до специализирана медицинска помощ. Цената на прегледа съответно бе увеличена с 4,5 на сто и съответства на процента на увеличение на средствата на бюджета на Касата. Същото е и при високоспециализираните действия. Там увеличението на цените е с 4,5 на сто.
При медико-диагностичната дейност завишените цени средно са с 6,4 на сто при запазване нивото на достъп и ръст в равнището на средствата за лаборатории с близо 20 на сто.
Болничната помощ – както нееднократно сме заявявали, касата работи по 298 клинични пътеки в това число и 19 изцяло нови клинични пътеки.
За стоматологичната помощ – предвидена беше още една дейност при пациентите над 18-годишна възраст, като се запазва стабилност и в това направление.
Накрая бих искал да кажа, че през отчетната 2007 г. Касата е осъществила своята политика, следвайки принципите за законосъобразност при организиране и осъществяване на финансовите операции.
Също така за законосъобразност и целесъобразност при разходването на паричните средства и вярно, пълно и достоверно отразяване на всяка финансова дейност, през 2007 г. бяха направени вътрешни компенсирани промени между бюджетните параграфи на административни разходи и здравноосигурителните плащания с оглед ефективно усвояване на средствата.
Това е накратко. Тук сме заедно с директора на Касата доктор Тодорова и директора на дирекция “Бюджет и счетоводство” г-жа Начева и сме готови да отговорим на всички въпроси.
НИНА ГЕОРГИЕВА: На основание чл. 37, ал. 4 от Закона за Сметната палата, е извършен одит на отчета за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г. и е изготвен доклад въз основа на резултатите от извършения одит, който одит обхвана: проверка, анализ и оценка на изпълнението на бюджета, съставянето, приемането и представянето на отчета пред Народното събрание, съответствието на структурите, съдържанието му със Закона за здравното осигуряване и Закона за бюджета на НЗОК за 2007 г., неговата достоверност и пълнота.
Основната цел на одита е изготвяне на доклад по отчета за изпълнението на бюджета, въз основа на направените констатации и изводи. Изготвянето, приемането от органите на управление на НЗОК и представянето на отчета в Народното събрание е законосъобразно, по отношение на установените процедури отчетът е структуриран по регламентираните показатели в Закона за бюджета на Касата. Приходите и разходите съответстват на информацията в отчета за касовото изпълнение на бюджета. Отразените в отчета промени на кредитите между елементите на разходите са основани на управленски решения в съответствие с регламентираните правомощия на управителния съвет на Касата при спазване на Закона за бюджета на Касата.
Изпълнението на бюджета е осъществено при съблюдаване на предложеното от управителния съвет на Касата със Закона за бюджета на Касата финансов механизъм за заплащане на здравните дейности с определени годишни стойности на здравноосигурителните плащания, които не са договорени с Националния рамков договор.
С промяна в Закона за здравното осигуряване и решение на управителния съвет са регламентиране условията, на които следва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ, реда за сключване на договорите с тях и други. Законовият регламент за ежегодно договаряне на обеми и цени на медицинските дейности чрез национален рамков договор и несигурността за постигане на съгласие с договорните партньори одитният екип приема като рискови фактори при разпределението на средствата по бюджета за съответната финансова година.
С оглед гарантиране на финансовата стабилност на институцията чрез актуализация на бюджета са увеличение приходите и разходите за 2007 г.
Извършената промяна на бюджета е за сметка на текущото преизпълнение на собствените приходи и на приходите от републиканския бюджет над размера на допълнителните бюджетни кредити по чл. 35, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет. Наличността по депозитната сметка не е ползвана през 2007 г. Резервът за непредвидени и неотложни разходи е увеличен и усвоен изцяло за компенсиране на недостига на средства в болничната помощ.
Изпълнението на бюджета е осъществено при непроменена здравна осигурителна вноска от 6%. Отчетените приходи и разходи са в зависимост от законово определените и са отразени вярно. Реализирането на приходите в бюджета е в съответствие с действащото законодателство и отчетените приходи са по източници на финансиране. Изпълнението на приходите е 1211 милиона лева, 99,9 на сто спрямо приетите по Закона за изменение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса при постигнато нарастване от 13,6 на сто спрямо предходната година и с относителен дял на здравноосигурителните вноски от 97,9 спрямо общите приходи.
В резултат от изпълнението на споразумението между НЗОК и Националната агенция за приходите е повишена събераемостта на здравноосигурителните вноски и подобрена ритмичността на постъпленията.
Планираните по Закона за бюджета на касата разходи от 1464 945 хил. лв. през годината са завишени със 76 милиона, или общо 1550945 хил. лв., приети по Закона за изменение на Закона за бюджета на касата.
Усвоените средства възлизат на 1495195 хил. лв. Не бих желала да повтарям резюмето на д-р Райнов по отношение на относителни дялове. Мога само да кажа, че законосъобразно и по предназначение са изразходвани и отчетени средствата за първична и специализирана извънболнична помощ при спазване на поетите ангажименти към изпълнителите на извънболнична помощ. Действията на ръководството на Националната здравноосигурителна каса през 2007 г. за оптимизиране на разходите за болнична помощ с посока спазване на въведените правила и процедури при неподписан Национален рамков договор (НРД) и са предпоставка за ритмичност на здравноосигурителните плащания и регулярна отчетност за действията на НЗОК при усвояване на финансовия ресурс. Приетият финансов механизъм за разпределение на средствата е гарантирал изпълнението на бюджета и финансовата стабилност на системата.
Разходите за придобиване на нефинансови активи също са в съответствие със структурата и размера на уточнените средства по инвестиционната програма.
Осъществяване контрол по изпълнението на бюджета от органите на управление – управителен съвет, контролен съвет и директора на Касата при синхронизиране действията им за своевременни мерки за преодоляване на тенденциите към превишение на здравноосигурителните плащания и административните разходи. Въведените системи за финансово управление и контрол са адекватни и ефективни, гарантират спазване на законодателството и вътрешните актове, надеждност на финансовата и оперативната информация и ефективност на дейността. За осъществената дейност от звеното за вътрешен одит директорът на НЗОК е подпомогнат по посока развитието на системата за финансово управление чрез оценяване и подобряване на процесите за управление и контрол.
За обезпечаване изпълнението на бюджета за 2007 г. е осъществяван медицински финансов контрол върху болничната и извънболничната медицинска помощ при спазване на договорените рамки на действащите раздели от Националния рамков договор за 2006 г. Повишената резултатност от контролните действия е постигната при съчетаване на предварителен текущ и последващ контрол и съществуващия законов регламент за договаряне за НРД на параметрите на контрола не оказва положителен ефект за установяване на стабилна контролна система.
За гарантиране на финансовата стабилност на институцията е необходим законов регламент по отношение на регулацията на контрола и процедурите по осъществяването, вида на нарушенията и следващите санкции.
Това е накратко становището на Сметната палата по отчета.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Министерство на финансите?
КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Ще си позволя само да споделя, че отчетът на Националната здравноосигурителна каса е в съответствие с указания с министъра на финансите. Бюджетната субсидия, която е получена, е отчетена и в централния бюджет.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Г-н Димитров?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, вероятно ползата от приемането на тези отчети е да се поучим от грешките ни от миналото и те да не бъдат повтаряни в бъдещето. Предстои ни приемане на бюджет 2009 година.
Както беше казано и в Отчета на Сметната палата, имаме проблеми с контрола. Това на всички е ясно – че с контрола имаме проблеми. Въпросът е какво правим оттук нататък, и то буквално следващите месеци за бюджет 2009 г. за по-добър контрол. Между другото, аз зададох същия въпрос към Вас и миналата година.
Министърът днес ми каза, че всеки пациент ще си има карта. Кога обаче ще има електронна система, която да работи, която наистина може да покаже един човек дали се е лекувал в дадена болница и дали няма злоупотреби в тази насока, тоест, няколко човека на едно легло да се водят, което знаем, че е проблем в момента и продължава да бъде казус. Кога ще имате работеща електронна система, която да доведе до истински контрол? Това е първият ми въпрос.
Между другото, Сметната палата каза следното нещо. Те виждат необходимост от законова регламентация. Вие ни кажете какво си представяте като законова регламентация, защото, както се казва, законовата регламентация се случва точно в парламента. Каква необходимост виждате за по-добър контрол, но наистина много конкретно. Благодаря Ви.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Във връзка с контрола колегата Димитров ме подсеща. Какво е звеното Ви на вътрешен одит, колко хора са заети там, какви специалисти са? Има ли доклади, които в крайна сметка да касаят контрола на изразходването на тези бюджетни средства и въобще какво е състоянието на вътрешния одит? Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Други въпроси, колеги? Не виждам засега. Г-н Райнов?
ЕМИЛ РАЙНОВ: Господин председател, дами и господа народни представители, естествено, въпросите са напълно логични. Когато се приема отчетът, винаги трябва да се видят изводите. Тук само ще допълня, че благодарение на сегашния екип на Касата успяхме да подготвим и да приемем отчетите за последните пет години на Касата.
Директно се връщам на въпроса за информационната система. Информационната система вече е факт. Просто е въпрос на седмица до две министърът да открие информационната система на Касата, тази информационна система, за която много се говори. Става въпрос за информационната система без електронни карти, които са втората стъпка. Ние не можем да пуснем електронни карти, без да имаме информационната система.
Колкото до Вашия въпрос, ние и в момента дори преди да стане готова електронната система, на база предишни модули, на база усилията на Касата тези засечки с един пациент на три места сме ги правили и на предварителния контрол те са отпадали.
Но от това, което и Сметната палата го пише, това, което е голямата болка за контрола, ние говорим за онзи, по-широкия контрол, който в момента трябва да се договаря. Тоест Касата като финансираща институция трябва да договаря с изпълнителите на медицинска помощ като как да ги контролираме. Това, на което винаги сме държали и това, което в момента се готви, както министърът каза, в новия Закон за здравното осигуряване, е контролът и санкциите да бъдат изведени в закон, тоест те да не бъдат предмет на договаряне между двете страни. Това сме го заложили.
Колкото до втория въпрос за вътрешния одит, бих дал думата на д-р Тодорова.
РУМЯНА ТОДОРОВА: Аз благодаря за зададените въпроси, защото има много неща, които могат да се кажат за контрола. Контролът – това е непосредственият контрол вътре на края на системата и контрол на входа на системата. Аз ще започна с контрола на входа на системата.
Защо всяка година скачат парите за болнична помощ? По няколко причини. Първо, всяка година болниците стават все повече и повече и те трябва да живеят по някакъв начин. Тоест критерият за влизане в болница пада. Акцент се слага върху скъпо струващата болнична помощ, а не върху извънболничната помощ, така, както е в развитите западни държави.
Друго какво наблюдаваме? Един и същи пациент влиза по няколко пъти през годината в болница – 5, 6, 12 пъти. Какъв е отговорът? Отговорът е, че в България над 90% от леглата са за активно лечение и няма легла за долекуване и продължително лечение. Тоест леглата за активно лечение изискват максимум 5 или 7 дни престой в болницата. Активната фаза свършва и пациентът, недоизлекуван, се връща в къщи, което налага след един месец той да влезе пак. Би влязъл и по-рано, но Касата е поставила ограничение. Видът легла, основна задача, която трябва да бъде разгледана в най-скоро време. Не може - толкова много легла при 400 болници в страната да имаме само легла за активно наблюдение.
Продължавам по-нататък със същинския контрол в касата. На няколко нива се извършва контролът в касата. Това, което извършват нашите контролни органи е разделено на две части – предварителен контрол и последващ контрол. Предварителният контрол е свързан изключително с информационната система. Това, което беше възможно до момента, всяка каса може да следи пациентите, които са минали презсъответната районна каса, но не знае какво се случва в съседната каса. Това единствено беше възможно при нас, и то само по отношение на болниците, тъй като там е изграден един болничен софтуер, който вече две години работи.
Сега в новата интегрирана информационна система пациентът може да бъде проследен в цялата страна, и то от извънболничната, като тръгнем от джипито и свърши в болничната помощ. С въвеждането на електронните карти ние ще можем да го виждаме и в момента, когато се намира в лечебното заведение. Но това, както каза и д-р Райнов, е следващият етап. Този предварителен контрол се извършва изключително от работещите информатици и операторите, тези, които обработват първичните документи преди плащане.
Последващият контрол – това е същинският контрол или, както ние го наричаме, медицински и финансов контрол. Това са контрольорите, които влизат в самото лечебно заведение и проверяват дейността след като вече е извършено плащането. Там има разработени алгоритми, по които нашите контролни органи работят.
Касата няма право да се намесва в лечебни процес на лекаря. Ние не можем да държим сметка защо той лекува по този начин, с този медикамент и дали няма друг, по-евтин медикамент, така, както сме го виждали в други каси извън България. Виждала съм в една държава как са разделени антибиотиците, например. Те стоят на сайта на Касата. В зелено са тези, които се използват безпрепятствено. В синьо са тези, които трябва малко да се замислиш. И в червено са абсолютно забранени. За да изпише антибиотик, осветен в червено, трябва да попита администратора в касата.
Освен този контрол, самата институция е подложена на контрол. В централното управление работят 12 души, които са вътрешен одит. Тези хора са назначени по Закона за финансов контрол. Те извършват одити на нашите районни каси, включително и на централното управление. Освен това, имаме разработени методики за съвместен контрол с Националната агенция по приходите, с Министерство на здравеопазването и отделно има инструкция за административен одит, тъй като централното управление оказва и методична роля върху нашите 28 каси.
Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря и аз.
Колеги, други въпроси? Някакви мнения? Коментари?
Някой против решението за одобряване на отчета на Националната здравноосигурителна каса? Въздържали се?
За – 10, против – няма, въздържали се – 3.
Благодаря. Предложението за решение за одобрение на отчета се приема. Благодаря и на вас.
ПО ТОЧКА ТРЕТА:
Представяне и обсъждане на Отчет за изпълнението на Закона за бюджета за Държавното обществено осигуряване за 2007 г., № 810-00-80, внесен от Националния осигурителен институт на 27 юни 2008 г.
По точката ще участват: г-н Кирил Желев, заместник-министър на финансите, г-н Горанов – началник-отдел „Социални разходи” в дирекция „Държавни разходи”, Министерство на труда и социалната политика, Емил Мирославов - директор на дирекция „Трудово право и обществено осигуряване”, Начко Радев, директор на дирекция „Жизнен стандарт и социална сигурност, от Сметната палата – г-жа Нина Георгиева – главен одитор и Красимира Ангелова – главен одитор. Кой ще докладва? Г-н Христосков, имате думата.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Уважаеми г-н председател, уважаеми народни представители, уважаеми гости и колеги, първо, бих искал да кажа, че отчетът за изпълнението на бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2007 г. беше изготвен в съответните законови срокове, обсъден и приет от Надзорния съвет на Националния осигурителен институт, така, както изисква Кодексът за социално осигуряване и предоставен на Сметната палата за становище, което ще чуете и в съответните срокове внесен и в Народното събрание. Този отчет беше обсъден от Социалната комисия и приет от нея. Това е второто обсъждане във водеща комисия, бюджетната. Няколко ключови момента, които характеризират бюджета на общественото осигуряване за 2007 г.
Имаме намаляване на осигурителните вноски от 1 октомври с 3%, като вноската във фонд „Пенсия” е намалена с 1% и вноската във фонд „Безработица” – с 2%. През 2007 г. имаме двукратно увеличение на пенсиите, двукратно фиксиране с по 10 на сто, което кумулативно прави с 22 на сто и трети нов момент – от началото на 2007 г. обезщетенията за временна неработоспособност се изплащат от Националния осигурителен институт, а не от работодателя, както беше в предходните години.
За да бъдат оценени параметрите по приходите и по разходите на бюджета за 2007 г., съвсем накратко ще ви кажа какви са макроикономическите показатели, които формират това изпълнение.
При планиран ръст на брутния вътрешен продукт 2,8 на сто имаме изпълнение 6,2 на сто. Средногодишната инфлация при план 4,4 на сто – реално о тчетената е 8,4 на сто.
Средната работна заплата вместо 396 лв., е 431 лв. Минималната работна заплата беше променена от 170 на 180 лева и безработицата се планира на 8,8%, отчетът е 7,75%. Както казах, в общественото осигуряване тези параметри влияят не само върху приходната, но и върху разходната част, защото обезщетенията се изплащат върху една по-голяма основа.
Как изглежда изпълнението на консолидирания бюджет?
Приходите са 3669 млн. имаме преизпълнение спрямо планираните и спрямо закона със 7,89 на сто. Остатъкът в края на годината е 12,8 млн. лева. Това е по валутната сметка остатък на Националния осигурителен институт. Неизползван е резервът от 60 млн. лева и е спестена субсидия от 269 млн. лв. Разходите са 5557 милиона лева. Те са с 3,4 на сто по-големи от планираните. Причината е коледната добавка, която беше раздадена от сто лева. Ако тя бъде приспадната, тогава изпълнението би било 99,24 на сто спрямо предвидените разходи по Закона за бюджета. Разходите за пенсии всъщност имат най-голямо изпълнение, 106,64 на сто, както казах, поради двукратното индексиране.
Някои характеристики на този бюджет за 2007 г. и неговото изпълнение. Бяхме си поставили за задача да не допуснем допълнителен дефицит и, както казах, се постигна една икономия от предвидената субсидия от 269 милиона лева. По-високи приходи от осигурителни вноски в абсолютно измерение са с 268 милиона повече спрямо плана. Ниска административна издръжка. Издръжката ни е 1,16 на сто от всички разходи. Нарастване на пенсиите – номинално, 12,85 на сто с отчитане на инфлацията, 4,1 на сто и реализирана икономия на разходите за краткосрочни обезщетения – 3,2 на сто спрямо плана.
В областта на пенсиите – само някои абсолютни числа и съответно реалното изменение. Социалната пенсия за старост след двукратното увеличение има номинално изменение спрямо 2006 г. със 7,85 на сто. Минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст, върху която беше акцентирано вниманието на правителството и политиката му, се увеличи с 16,34 на сто. Максималната пенсия обаче – само с 3,85 на сто, при което при нея имаме реално изменение в отрицателна посока, тоест, -4,21 на сто и средната пенсия на един пенсионер, както казах, има номинално изменение 12,85 на сто, а реално 4,1 на сто.
Ние винаги при отчитане на бюджета даваме динамиката на показателя коефициент на заместване на доходите, тоест, средната пенсия, отнесена към нетния осигурителен доход, тоест дохода, намален с личните осигурителни вноски и данъците. За 2007 г. този показател е 53,5 на сто при 53,3 на сто през 2006 г., тоест, с 0,2 процентни пункта имаме намаление. В предходните години той се движи в границите между 49,6 на сто и около 51 на сто. Тоест, тенденцията към увеличение на показателя се запазва и през 2007 г.
В областта на краткосрочните обезщетения най-голям дял са паричните обезщетения за бременност и раждане и отглеждане на малко дете – 41,4 на сто. След това са паричните обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване 37,1 на сто, паричните обезщетения за безработица са 17 на сто. Останалите разходи са 3,5 на сто за парични обезщетения за профилактика и рехабилитация, 0,8 на сто поради трудова злополука и професионална болест.
В областта на краткосрочните обезщетения Националният осигурителен институт осъществява контрол, първо, по експертизата за трайно намалена работоспособност чрез участие на лекари в съставите на ТЕЛК и НЕЛК, а нашите лекари са участвали на установяването на 8965 експертни решения, 31,77 на сто от тях са обжалвани. Тъй като резултатите от обжалванията са с много голям лак на забавяне, но ориентировъчно някъде около 40 на сто от тези обжалвани експертни решения са уважени от Националната експертна лекарска комисия, което води не само до намаляване на степента на работоспособност или намаляване на пенсиите, но и предотвратяване на много бъдещи разходи, тъй като една отпусната пенсия се получава дълги години след това.
Контролът по временната неработоспособност – от НОИ са обжалвани 6916 болнични листа, общо за 68516 дни и от тях са уважени 3182 болнични дни за 27 хиляди дни.
За републиканския бюджет взаимоотношенията ни, отнасящи се до плащания, които НОИ извършва за сметка на държавата, това са пенсии, несвързани с трудова дейност и различните трансфери, свързани със здравно осигуряване на пенсионери, на деца до 18 години. Разчетите са извършени коректно и разплащанията са осъществени.
Последно, по отделни фондове на Държавното обществено осигуряване, фонд „Пенсии” е с дефицит 1400 млн. лева, фонд „Трудова злополука и професионална болест” има остатък от 36 млн. лева, фонд „Общо заболяване и майчинство” – дефицит от 37,2 млн. лева поради увеличаване продължителността на получаване на обезщетение и фонд „Безработица” има 180 милиона лева излишък. Излишъците в тези фондове компенсират частично недостига в двата фонда „Общи заболявания и майчинство” и фонд „Пенсии” в рамките на консолидирания бюджет на Държавното обществено осигуряване и, както казах, освен постигнатата икономия, имаме и 12 млн. лева остатък във валутните сметки.
Благодаря. Очаквам въпроси и становища.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря. Сметната палата?
КРАСИМИРА АНГЕЛОВА: Сметната палата извърши одит на Отчета за изпълнението на бюджета на ДОО за 2007 г., като целта беше да се изрази независимо становище относно законосъобразността, достоверността и пълнотата на отчета. Резултатите, които установи Сметната палата, е, че са спазени законовите разпоредби за съставянето, приемането и внасянето в Народното събрание на Отчета за изпълнението на бюджета на ДОО.
Структурата и съдържанието на Отчета за изпълнението на бюджета съответстват на Закона за бюджета на ДОО за 2007 г. Информацията, отразена в отчета, е достоверна и финансовото управление, което е осъществено през отчетната година, е добро. Системите за финансово управление и контрол също са действали ефективно и ефикасно, така че Сметната палата дава добра оценка на изпълнението на бюджета и на дейността на НОИ за 2007 г.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря. Министерство на финансите?
КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви, уважаеми г-н председател, уважаеми дами и господа народни представители, бих искал да споделя, че коректно и точно са отчетени трансферите от централния републикански бюджет по отношение на бюджета за Държавното обществено осигуряване. Отчетени са в съответствие с указанията на министъра на финансите, присъстват и в Отчета за държавния бюджет за 2007 г. по същия начин, по който бяха споделени пред вас.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря, господин заместник-министър. Колеги, въпроси? Има ли въпроси? Няма.
Становища, мнения? Няма.
Някой против? Някой въздържал се?
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Всички са за, г-н Христосков!
ПО ТОЧКА ЧЕТВЪРТА:
Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 802-01-72, внесен от Министерски съвет на 16.09.2008 г.
Внесен е от Министерски съвет. Участват : г-н Желев, Владислав Горанов, началник-отдел, Националната агенция за приходите – г-жа Мария Мургина, Бисер Димитров, Анна Демирева, Мария Димитрова и от Агенцията за държавни вземания – Венцислава Петкова – изпълнителен директор.
КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Уважаеми дами и господа народни представители, предложеният Закон за изменение и допълнение на Закона за данъчно-осигурителния процесуален кодекс е в изпълнение на проекта за реформа на администрацията по приходите, влива се Агенцията за държавни вземания в Националната агенция за приходите. Проектът съдържа в основната си част преди всичко основните изисквания от гледна точка на потребността и правните норми които са необходими да бъдат записани за обезпечаване на това вливане на Агенцията за държавни вземания в Националната агенция за приходите.
Не се променят функциите и задачите, които изпълняват понастоящем Агенцията за държавни вземания и Националната агенция за приходите. Не се засягат действащите разпоредби на Данъчното и осигурителното законодателство, доколкото се отнася само до техническите изменения. Вливането се осъществява съобразно общите правила за универсално правоприемство. Запазват се принципът на изчерпателно изброяване на публичните вземания и с проекта се уеднаквяват процедурите от гледна точка на усъвършенстване на дейността и по-доброто й администриране.
С предложените в законопроекта промени в ДОПК се гарантира процесът на преминаване и разпределение на служителите от АДВ в структурните звена на НАП. Би трябвало да се отчете само една особеност, че в Агенцията за държавни вземания трудовите отношения са изградени като служебни отношения, служебни правоотношения, докато в Националната агенция за приходите те са по Кодекса на труда и са като трудови правоотношения.
Молбата ми към Вас, господин председател, и към народните представители от Комисията по бюджет и финанси е да намерим разумното решение - може би в два възможни варианта – или през преходен период, за да не се налага служителите на Агенцията за държавни вземания да преминават от държавни служители в трудово правоотношение по Кодекса на труда и в шестмесечен период да бъдат уеднаквени и Националната агенция за приходите, и Агенцията за държавни вземания, които да бъдат в служебни правоотношения.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Ще направим АДВ по трудово законодателство, или ще направим НАП държавни служители?
КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Ще направим НАП държавни служители, но ни е необходим преходен период от време, за да не направим Агенцията за държавни вземания веднъж в трудово правоотношение и след шест месеца да го връщаме в служебно правоотношение. Затова моля за съдействие.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Добре. Разбрахме.
Някой от НАП или от АДВ, някакви становища? Няма.
Колеги, въпроси?
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз имам един много кратък въпрос и моля за много кратък отговор. Идеята е да се централизира администрация, да се облекчи в някаква степен централната власт, дейности да се събират с по-малък брой чиновници и прочее. Тя е фундаментална идея и идея за приветстване от моя страна.
Но тази логика - не говоря за технология, от тази институционална логика, защо остава Агенция „Митници”, например, а не отива в Националната агенция за приходите? Искам кратък отговор, не искам да влизаме в някакви детайли на взаимоотношения, работа, наследства и прочее. Аз бих подкрепил от институционален поглед такова вливане и намаляване на чиновници, а поемане на отговорност и дейност. Това за мен е положително.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Г-н Желев.
КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Става дума за митническа администрация, която е може би най-хармонизирана от администрацията. знаете, че ние нямаме възможност да водим като страна членка на Европейския съюз самостоятелна митническа политика, а става дума за единна митническа тарифа, става дума за единни норми и стремеж и останалите администрации, които работят, да достигнат тези нива на хармонизиране, както е за членство в Европейския съюз.
Основният проблем в тази връзка е, че става въпрос за различни процедури и процеси, които се реализират по отношение дори ако вземем само и на транзитното движение на стоки или движението на стоки в рамките на Европейския съюз.
Ако Националната агенция за приходите е българската институция за приходи – в този смисъл говоря, и вътре се помещава и митническата администрация, какъв е проблемът от гледна точка на европейската интеграция и на пълноправното ни членство? Аз не разбрах. Защото Вие го защитихте с аргументацията на това, че нямаме самостоятелна митническа политика, защото сме член на една обща митническа зона.
КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Мисля, че въвеждането на няколко звена в управлението би усложнило в значителна степен ефективността и администрирането на този вид дейност.
Другото, което е в тази връзка – още веднъж казвам, става дума за различни процеси, а не за надграждане на различните равнища на управление.
В един единствен случай бях помолил и „Краун Ейджънс” да ни дадат оценка специално за законодателството, което е, тъй като Великобритания работи на този принцип. Тяхното становище, както и на независими експерти, които получихме, е, че ни е необходим един период от около 4-5 години, в който примерно ресурсът, който има по отношение на митническо разследване и разузнаване в агенция „Митници”, да бъде натрупан и в Националната агенция за приходите. Необходимо е синхронизиране на информационните системи, тоест необходим е много продължителен период от време, а в момента приходната администрация на Великобритания се замисля да раздели дейностите.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Господин председател, доволен съм от отговора, в смисъл, ясен ми е, не съм съгласен с него, но ще гласувам за поради друга причина.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Добре. Колеги, други въпроси? Становища?
Има ли някой против? Някой въздържал се?
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Законопроектът се подкрепя за първо четене.
Благодаря ви!
/Край – 15.49 ч./
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И
ФИНАНСИ:
/Р. Овчаров/
Стенограф:
Юлия Димитрова
№ 26
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси
П Р О Т О К О Л
№ 26
На 23 октомври 2008 г. от 14.45 часа се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне и обсъждане на национална здравна стратегия 2008 – 2013 г. и План за действие към нея, № 802-03-19, внесен от Министерски съвет на 07.10.2008 г.
2. Представяне и обсъждане на проект за решение по годишния отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г., № 802-00-28, внесен от Министерски съвет на 10.07.2008 г.
3. Представяне и обсъждане на отчет за изпълнението на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2007 г., № 810-00-80, внесен от Националния осигурителен институт на 27.6.2008 г.
4. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 802-01-72, внесен от Министерски съвет на 16.09.2008 г.
Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители – членове на комисията.
Присъстваха и: По т. 1: от Министерство на здравеопазването: Евгени Желев – министър, Емил Райнов – заместник-министър и председател на УС на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), Емил Бокарев – съветник към кабинета на министъра; от НЗОК: Румяна Тодорова – директор, Жени Начева – директор на дирекция „Бюджет”; от Министерство на финансите: Кирил Желев – заместник-министър и Катя Паракозова – държавен експерт в отдел „Социлани разходи” в Дирекция „Държавни разходи”.
По т. 2: От Министерство на финансите: Кирил Желев –а заместник-министър, Яна Пальова – държавен съкровищник; от Министерство на здравеопазването: Евгени Желев – министър, Емил Райнов – заместник-министър и председател на УС на НЗОК, Емил Бокарев – съветник към кабинета на министъра; от НЗОК: Румяна Тодорова – директор и Жени Начева – директор на дирекция „Бюджет”; от Сметната палата: Нина Георгиева – главен одитор и Красимира Ангелова – главен одитор.
По т. 3: От Министерство на финансите: Кирил Желев – заместник-министър и Владислав Горанов – началник на отдел „Социални разходи” в Дирекция „Държавни разходи”; от Министерство на труда и социалната политика: Емил Мирославов – директор дирекция „Трудово право и обществено осигуряване” и Начко Радев – директор дирекция „Жизнен стандарт и социална сигурност”; от Сметната палата: Нина Георгиева – главен одитор, Красимира Ангелова – главен одитор.
По т. 4: От Министерство на финансите: Кирил Желев – заместник-министър и Владислав Горанов – началник на отдел „Социални разходи” в Дирекция „Държавни разходи”, от Националния осигурителен институт: Йордан Христосков – управител на НОИ, Весела Караинавона-Начева – подуправител и Христина Митрева – главен актюер; от Националната агенция за приходите : Мария Мургина – изпълнителен директор, Бисер Димитров – главен юрисконсулт в Дирекция „Данъчно-осигурителна методология” и Анна Демирева – главен юрисконсулт в Дирекция „Събиране”; от Агенцията за държавни вземания: Венцислава Петкова – изпълнителен директор.
***
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Откривам заседанието.
Дневният ред ви е известен. Имаме ли някакви коментари по него?
РЕПЛИКИ: Не. Не.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Добре.
ПО ТОЧКА ПЪРВА:
Представяне и обсъждане на национална здравна стратегия 2008 – 2013 г. и План за действие към нея, № 802-03-19, внесен от Министерски съвет на 07.10.2008 г.,
внесена от Министерския съвет на 7 Октомври. 23, 08. Г-н министър, имате думата.
ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ: Благодаря ви, че ми давате възможност да представя Националната здравна стратегия. Виждам, че сте настроени за интензивна работа и няма да си позволя да ви отнемам времето с много приказки. Сигурен съм, че сте запознати предварително с Националната здравна стратегия. Тя от доста време е по сайтовете на министерството, от доста време е при вас. Така че, с няколко думи. Това е един, за мен, балансиран документ, който представя политиките в областта на здравеопазването.
Както знаете и както сте прочели, те са девет основни направления: практически, с осигуряване на условия за промоция на здравето и профилактика преди всичко на заболяванията; предоставяне на гарантирани здравни услуги с повишено качество и достъп до тях; трета стратегическа цел – подобряване на извънболничната помощ; четвърто, стратегическата цел – преструктуриране и ефективно управление на болничната помощ; пета цел – осигуряване на лекарствени продукти и медицински изделия, съответстващи на потребностите и икономическите възможности и на държавата, и на населението, шесто – развитие на човешките ресурси в здравеопазването; стратегическа цел № 7 – това е създаване на интегрирана система за електронен обмен на данни в системата и сектора; осма стратегическа цел – осигуряване на финансова устойчивост на националната система на здравеопазването; девета – ефективно членство в Европейския съюз.
Разбира се, всяка стратегическа цел е доразвита и развита с подцели и задачи. На базата на това е направен план за действие в петгодишния период. Самата финансова рамка и обосновка е одобрена от Министерство на финансите и тя се базира на бюджетните разчети за всяка една от следващите пет години. Трябва да споменем, че имаме и допълнителен ресурс, който можем и трябва да използваме и ще го използваме. Това са кооперативните програми, специално в здравеопазването. За следващите три години. те са в размер на 157 147 млн. лева, но за да бъде отворена програмата, е задължително приемането на национална стратегия. Такива са изискванията на Европейския съюз.
Искам само да добавя, че в разстояние на два месеца сме осигурили чрез ООН и глобалния фонд на Световната организация допълнително около 60 млн. лева по две много важни програми – това са борбата със СПИН и трансмисивните заболявания и борбата с туберкулозата. Така че министерството се е погрижило да привлече и допълнително финансиране.
Не бих си позволил да навлизам в подробности. Те са едни доста добре обяснени. Но само искам да кажа, че стратегията е стратегия – чертае определени политики, пак казвам, които се развиват и ще се развиват на базата на годишни планове. Особено важно за нас е да дадем основа и за преструктуриране на сектора, за който толкова много се говори от толкова много време. Всъщност това е продължение на реформата, за да можем да вървим заедно с осигуряване на финансовата стабилност в сектора и в същото време с преструктуриране на този същия сектор и оказване на качествен контрол. Целта на заниманието е да гарантираме достатъчна, достъпна и квалифицирана медицинска помощ.
Благодаря ви за вниманието. Готов съм да отговарям на всякакви въпроси. Само ще ви помоля да кажа, че в 15.00 ч. трябва да съм в Комисията по здравеопазване.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Тъй като от здравеопазване разбираме всички и съм сигурен, че в Комисията по бюджет и финанси има много експерти в тази област, както и в цяла България, разбира се. Има ли въпроси по стратегията, колеги?
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Аз имам един или два въпроса. Първо, Вие говорите за финансова рамка. Доколкото се запознах с този документ, освен увеличаването на средствата за здравеопазване на база, примерно 2000 или не мога да си спомня коя година, аз друга цифра не видях тук. Това – първо.
Второ, по отношение на това – в самата стратегия е записано, че средствата за здравеопазване в края на периода, тоест през 2014 г. щели да достигнат средното ниво на заделяните средства от брутния вътрешен продукт за здравеопазване в европейските страни. Това означава, примерно, 8. В момента имаме (4 и 3), за следващия бюджет се говори за 4 и 11 от брутния вътрешен продукт. Аз не нам как нещата оттук нататък биха постигнали поставянето на една такава цел и ми се вижда доста нереалистично.
Освен това, в тази стратегия, поне за мене, се очакваше да се каже: В България ще останат толкова болници, останалите се приватизират. Имаме промяна на закона. И какво правим.
Може би последното нещо, което също очаквах тук да го видя, е ще има ли увеличение на тази здравна вноска, няма ли да има, каква е политиката в областта на здравеопазването.
Сещам се за още нещо, но като че ли това впоследствие. Може ли сега – всъщност, каква е политиката на правителството и на Министерство на здравеопазването по отношение на това, ще се запази ли монополът на Националната здравноосигурителна каса, или ще има и други такива здравноосигурителни каси?
Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Други въпроси има ли, колеги?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми господин министър, аз съм задал към Вас един въпрос, но парламентарният контрол бавно се развива в последните седмици. Това е поради натоварената работа на парламента с много важни законопроекти - нямам съмнение в тази насока. По този повод исках да ви попитам: Обявихте може би като единствена реформа на Министерство на здравеопазването увеличаването на здравната вноска. С цялото ми уважение към Вас, искам да изразя много сериозно безпокойство, че тази мярка ми се струва, меко казано, недостатъчна и ако преди да дойдете Вие, с предишния министър започнахме разговори - и най-вече те се случваха в опозицията – за едни реформи в здравеопазване. Откакто Вие дойдохте, имам чувството, че всички тези идеи вече са спрени и се говори за една единствена мярка, която е увеличаване на здравната вноска, която като последствие ще има вероятно повече пари в бюджета, но ако тези пари изтичат в едни канали, голям ефект от това няма да има.
От стратегията, която прочетохме, която прие, между другото, в края на мандата на правителството, което е много интересен ход – да приемеш стратегия в края на мандата, но може би тук трябва да виним предишния министър. Към вас – какво да кажем при това положение? Били сте кмет на Стара Загора не много отдавна. Но въпросът е: в оставащите малко месеци освен увеличаването на здравната вноска предвиждате ли да направите нещо, защото този сектор очевидно има нужда от реформи към пазарни условия? Четох няколко Ваши интервюта с интерес в пресата, в които по-скоро казвате, че там тези частни фондове, за които говорят едни хората за едни такива неща, Вие виждате подобна перспектива в България. Ако може наистина да ни кажете честно и открито, защото тук няма и медии като че ли, какво ще правите следващите няколко месеца като реформи?
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Има ли още въпроси? Няма. Имате думата, г-н Цветанов.
ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ: Благодаря за последния въпрос. Ще преварим парламентарния контрол; дебатът така или иначе започва.
В стратегията е записано ясно какво ще става и с демонополизацията или с промяна на участниците или субектите в здравното осигуряване ние готвим проектозакон в тази насока. Има решение на коалицията да увеличим или да дадем възможност на частния сектор да участва в здравноосигурителния процес. Това ще стане до края на тази година като законодателство. Това го има в програмата на Министерския съвет. Така че, с този отговор казвам: Да, ще има и други, да не говорим за демонополизация на касата и за промяна на начина на финансиране на системата.
Що се отнася до това, какво ще се случва до края на мандата, на базата на тази стратегия работим за създаване на национална здравна карта. Записано е, че тя ще бъде със задължителен характер. Тя ще обхваща преструктурирането на сектора или на онази част на сектора, която подлежи на такава структурна промяна. Това означава, че промяната или преструктурирането ще обхване преди всичко общинската част на здравеопазването, ако мога така да се изразя, защото ако областните и държавните болници са със 100% участие, в последните десет години претърпяха една съществена част реформиране. Трябва да знаем, че там леглата са намалени с около 50% общо, също и персоналът. Сега предстои преструктуриране на останалата част - не говорим за първичната помощ.
Това е, което ще се случи в следващите шест месеца. Една доста сериозна работа, която ще засегне и много интереси. Но държа да кажа, че ще се постараем не да закриваме заведения, а да променим функцията им, което означава, че на всяко едно ниво в хоризонтален и вертикален вид, всяка една здравна структура ще намери на базата на определени стандарти своето място. С други думи ако сега определени общински болници или здравни структури се опитват и разкриват и поддържат много видове отделения по най-различни специалности, с националната здравна карта и стандартите към нея ще бъде регламентирано какво може и какво трябва да направи една болница, примерно, която обслужва население до 30 хиляди човека.
Така че националната здравна карта ще е готова до края на тази година, но трябва да знаете, че това няма да бъде един изстрел, един акт, един залепен етикет и – ето, започваме от 1 януари, и работата е готова! Към тази карта работим със Световната здравна организация един мастър план, който предвижда един период от около пет години, защото преструктурирането на сектора е една тежка промяна и иска и финанси. Аз затова говоря и развивам тезата за реформа плюс финанси, защото иначе няма как да се случи.
Що се касае до здравната вноска, решението е за 8% увеличение. Така или иначе, тя ще се случи след 1 януари тази година и на този етап тя ще бъде към бюджета на Националната здравноосигурителна каса до онзи момент, в който ще се появят и фондовете, които ще са следващите субекти в осигуряването. Има един преходен период 2009 г., когато те ще се лицензират и набират допълнително участници към тях всъщност, за да може от 1 януари 2010 г. да влязат като основни играчи в системата.
Законът за приватизацията ясно е казал кои здравни заведения ще останат като гръбнак на здравеопазването. Вие го приемахте. В забранителния списък там влизат основно областните болници, държавните болници, университетските болници, рехабилитационните центрове, целият комплекс, психиатрите, болниците за белодробни заболявания, имам предвид туберкулозата като ангажимент на държавата. Така че с този закон ние даваме една представа каква ще бъде основната структура или основните структури в държавата, които ще поемат и тежестта на високоспециализираните дейности. Затова и промените са насочени преди всичко към структурите извън този списък, който аз казах.
Вярно е, че не е посочена цифра като финанси, но той и няма как да го направи, защото виждате, че всяка година бюджетът на държавата се формира съобразно възможностите на самата държава. Ако трябваше да запишем, че тази стратегия ще бъде финансирана в размер на 15 милиарда лева, нямаше да сбъркаме. Ако изхождаме от това, че сега бюджетът е около 3 милиарда за 2008 г. – по 5 = 15 милиарда са основата. Всичко там са допълнителни ресурси, възможности като това, което ви казах, че можем да привлечем.
Що се касае до това, дали ще стигне средният размер на процента от вътрешния брутен продукт, това е едно добро пожелание и стимул и за мен перспектива, която може би трябва да светне на всички отпред, които се занимават с финансирането в здравеопазването и най-вече на народното представителство на то е и въпрос на възможност на самата държава. Виждате, че, да, правилно, тази година ще бъде пак около 4,2, но реално като погледнем с ръста на вътрешния брутен продукт, размерът на финансите или финансирането на средствата – реалните, чистите, които ще влязат в здравеопазването, са някъде около 400 милиона повече, отколкото миналата година, въпреки че не достигаме 5%, както на мен ми се иска.
Така че тази финансова обосновка, която сме дали, е приподписана от Министерство на финансите. Те са я разгледали внимателно. Знаете, че оттам трудно се взима нещо, ако те не са съгласни.
Мисля, че с тези средства, които имаме и с онези, с които разполагаме и зависи от нашата организационна възможност и административен капацитет, аз смятам, че една голяма част от задачите, които сме си поставили, могат и трябва да бъдат изпълнени. Примерно, в момента за финансовото укрепване и промяна и преструктуриране на болничния сектор можем и ще използваме онези програма от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, която всъщност дава възможност за ползване на 147 млн. лева, което означава и рехабилитация, реконструкция на здравната инфраструктура, и снабдяване с апаратура – неща, които вървят паралелно и с преструктурирането. Това е, което мога да ви кажа, господин предателю.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря Ви, господин министър. Колеги? Някакви други въпроси, питам за последен път?
РЕПЛИКА: Няма.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Няма. Някой против стратегията?
За – 10, против – 3, въздържали се – няма.
Стратегията се подкрепя.
Благодаря, господин министър!
ПО ТОЧКА ВТОРА:
Представяне и обсъждане на проект за решение по годишния отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г., № 802-00-28, внесен от Министерски съвет на 10.07.2008 г.
По втора точка ще участват: Кирил Желев, заместник-министър на финансите, Яна Пальова – държавен съкровищник, Емил Райнов – заместник-министър и председател на Управителния съвет, Емил Букарев – съветник към кабинета (той напусна залата), от Националната здравноосигурителна каса: Румяна Тодорова – директор, Жени Начева – директор дирекция “Бюджет”, от Сметната палата – Нина Георгиева – главен одитор и Красимира Георгиева – главен одитор.
Кой ще докладва? Г-н Райнов, имате думата!
ЕМИЛ РАЙНОВ: Отчетът за изпълнението на бюджета и финансовия отчет на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г. са изготвени пи съблюдаване на следните основни принципи: единство на бюджета, както и времевия интервал на бюджета. Ефективното разходване на финансовите средства на Касата е постигнато чрез усъвършенстване на системата на вътрешен контрол и управление.
Изпълнение на бюджета на Касата по приходи:
Общият размер на приходите, съгласно Закона за изменение на Закона за бюджета на Касата за 2007 г. е в размер на 1212 милиона, като през финансовата 2007 г. събраните приходи възлизат на 1212 милиона. От общата сума на приходите, естествено, най-голям е делът на здравноосигурителните вноски, като техният размер е в размер на 1185 милиона.
По изпълнението на бюджета по разходи, общият размер на разходите съгласно Закона за бюджета за Касата за 2007 г. е в размер на 1464 милиона, като със Закона за изменение на Закона за бюджета на Касата за 2007 г. е определен общ размер на разходите в размер на 1550 милиона, като за отчетената 2007 г. разходваните средства възлизат на 1495 милиона лева.
В структурата на разходите 99,9 на сто заемат текущи разходи. Това са: здравноосигурителни разходи, 97,8 на сто е административни разходи, които са 2,1 на сто от всички разходи. Капиталовите разходи съставляват 0,1 на сто от всички разходи на Касата.
Изпълнение на бюджета по административните разходи. Усвоени са 31 милиона лева административни разходи, като на 100 лева отчетени здравноосигурителни плащания за 2007 г. се плащат съответно 2 лева административни разходи.
По изпълнението на бюджета по здравноосигурителни плащания, със Закона за изменение на Закона за бюджета, разходите, както казахме, възлизат на 1395 млн. лева, а резервът за непредвидени и неотложни разходи е в размер на 118 милиона.
През отчетната 2007 г. за здравноосигурителни плащания са изразходвани 1507 милиона лева, в това число и трансфер към бюджетни предприятия, лечебни заведения, сключили договори за извършване на медицински услуги с Касата в размер на 45 милиона лева. Отчетеното равнище на разходите по отделните направления на здравноосигурителните плащания е, както следва:
За първична извънболнична медицинска помощ са в размер на 113 милиона;
За специализирана извънболнична медицинска помощ – в размер на 123 милиона(
За дентална – в размер на 69 милиона;
За медико-диагностична дейност – 51 милиона лева;
За лекарствени средства за домашно лечение, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели са в размер на 272 милиона;
За болнична медицинска помощ – 867 милиона;
За медицинска помощ, оказана в съответствие с правилата за координация за системите за социална сигурност са в размер на 0,3 млн. лв.
Изпълнение на бюджета по трансферите: Общият размер на трансфера, съгласно Закона за изменение на Закона за бюджета на Касата за 2007 г. са 338 милиона лева. За отчетната 2007 г. трансферите възлизат на 293 милиона. От тях 338 милиона лева са получени субсидии от централния бюджет, от Министерство на здравеопазването са получени субсидии в размер на 1,2 милиона, за акушерска помощ за всички здравно неосигурени жени и предоставени трансфери на НАП за обслужване събирането на здравноосигурителните вноски по чл. 24, т 5 от Закона за здравното осигуряване са в размер на 1,4 милиона. Предоставени трансфери към бюджетни предприятия и лечебни заведения, сключили договори за извършване на медицински услуги с Касата, са в размер на 45 милиона лева. Отчетен е излишък в размер на 9,5 млн. лева за годината, при планиран бюджет с балансирано салдо.
В отделните направления на дейност първичната извънболнична помощ е извършено увеличаване на цената за профилактични прегледи на лицата с 29 на сто, нарастване на цената за диспансерно наблюдение на лицата с хронични заболявания с 20 на сто, както и увеличаване на цената на профилактика на лица над 18-годишна възраст – над 45 на сто.
Специализираната извънболнична помощ – разпределени са 17 на сто повече в сравнение с предходната 2006 г., което значително подобри достъпа до специализирана медицинска помощ. Цената на прегледа съответно бе увеличена с 4,5 на сто и съответства на процента на увеличение на средствата на бюджета на Касата. Същото е и при високоспециализираните действия. Там увеличението на цените е с 4,5 на сто.
При медико-диагностичната дейност завишените цени средно са с 6,4 на сто при запазване нивото на достъп и ръст в равнището на средствата за лаборатории с близо 20 на сто.
Болничната помощ – както нееднократно сме заявявали, касата работи по 298 клинични пътеки в това число и 19 изцяло нови клинични пътеки.
За стоматологичната помощ – предвидена беше още една дейност при пациентите над 18-годишна възраст, като се запазва стабилност и в това направление.
Накрая бих искал да кажа, че през отчетната 2007 г. Касата е осъществила своята политика, следвайки принципите за законосъобразност при организиране и осъществяване на финансовите операции.
Също така за законосъобразност и целесъобразност при разходването на паричните средства и вярно, пълно и достоверно отразяване на всяка финансова дейност, през 2007 г. бяха направени вътрешни компенсирани промени между бюджетните параграфи на административни разходи и здравноосигурителните плащания с оглед ефективно усвояване на средствата.
Това е накратко. Тук сме заедно с директора на Касата доктор Тодорова и директора на дирекция “Бюджет и счетоводство” г-жа Начева и сме готови да отговорим на всички въпроси.
НИНА ГЕОРГИЕВА: На основание чл. 37, ал. 4 от Закона за Сметната палата, е извършен одит на отчета за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г. и е изготвен доклад въз основа на резултатите от извършения одит, който одит обхвана: проверка, анализ и оценка на изпълнението на бюджета, съставянето, приемането и представянето на отчета пред Народното събрание, съответствието на структурите, съдържанието му със Закона за здравното осигуряване и Закона за бюджета на НЗОК за 2007 г., неговата достоверност и пълнота.
Основната цел на одита е изготвяне на доклад по отчета за изпълнението на бюджета, въз основа на направените констатации и изводи. Изготвянето, приемането от органите на управление на НЗОК и представянето на отчета в Народното събрание е законосъобразно, по отношение на установените процедури отчетът е структуриран по регламентираните показатели в Закона за бюджета на Касата. Приходите и разходите съответстват на информацията в отчета за касовото изпълнение на бюджета. Отразените в отчета промени на кредитите между елементите на разходите са основани на управленски решения в съответствие с регламентираните правомощия на управителния съвет на Касата при спазване на Закона за бюджета на Касата.
Изпълнението на бюджета е осъществено при съблюдаване на предложеното от управителния съвет на Касата със Закона за бюджета на Касата финансов механизъм за заплащане на здравните дейности с определени годишни стойности на здравноосигурителните плащания, които не са договорени с Националния рамков договор.
С промяна в Закона за здравното осигуряване и решение на управителния съвет са регламентиране условията, на които следва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ, реда за сключване на договорите с тях и други. Законовият регламент за ежегодно договаряне на обеми и цени на медицинските дейности чрез национален рамков договор и несигурността за постигане на съгласие с договорните партньори одитният екип приема като рискови фактори при разпределението на средствата по бюджета за съответната финансова година.
С оглед гарантиране на финансовата стабилност на институцията чрез актуализация на бюджета са увеличение приходите и разходите за 2007 г.
Извършената промяна на бюджета е за сметка на текущото преизпълнение на собствените приходи и на приходите от републиканския бюджет над размера на допълнителните бюджетни кредити по чл. 35, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет. Наличността по депозитната сметка не е ползвана през 2007 г. Резервът за непредвидени и неотложни разходи е увеличен и усвоен изцяло за компенсиране на недостига на средства в болничната помощ.
Изпълнението на бюджета е осъществено при непроменена здравна осигурителна вноска от 6%. Отчетените приходи и разходи са в зависимост от законово определените и са отразени вярно. Реализирането на приходите в бюджета е в съответствие с действащото законодателство и отчетените приходи са по източници на финансиране. Изпълнението на приходите е 1211 милиона лева, 99,9 на сто спрямо приетите по Закона за изменение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса при постигнато нарастване от 13,6 на сто спрямо предходната година и с относителен дял на здравноосигурителните вноски от 97,9 спрямо общите приходи.
В резултат от изпълнението на споразумението между НЗОК и Националната агенция за приходите е повишена събераемостта на здравноосигурителните вноски и подобрена ритмичността на постъпленията.
Планираните по Закона за бюджета на касата разходи от 1464 945 хил. лв. през годината са завишени със 76 милиона, или общо 1550945 хил. лв., приети по Закона за изменение на Закона за бюджета на касата.
Усвоените средства възлизат на 1495195 хил. лв. Не бих желала да повтарям резюмето на д-р Райнов по отношение на относителни дялове. Мога само да кажа, че законосъобразно и по предназначение са изразходвани и отчетени средствата за първична и специализирана извънболнична помощ при спазване на поетите ангажименти към изпълнителите на извънболнична помощ. Действията на ръководството на Националната здравноосигурителна каса през 2007 г. за оптимизиране на разходите за болнична помощ с посока спазване на въведените правила и процедури при неподписан Национален рамков договор (НРД) и са предпоставка за ритмичност на здравноосигурителните плащания и регулярна отчетност за действията на НЗОК при усвояване на финансовия ресурс. Приетият финансов механизъм за разпределение на средствата е гарантирал изпълнението на бюджета и финансовата стабилност на системата.
Разходите за придобиване на нефинансови активи също са в съответствие със структурата и размера на уточнените средства по инвестиционната програма.
Осъществяване контрол по изпълнението на бюджета от органите на управление – управителен съвет, контролен съвет и директора на Касата при синхронизиране действията им за своевременни мерки за преодоляване на тенденциите към превишение на здравноосигурителните плащания и административните разходи. Въведените системи за финансово управление и контрол са адекватни и ефективни, гарантират спазване на законодателството и вътрешните актове, надеждност на финансовата и оперативната информация и ефективност на дейността. За осъществената дейност от звеното за вътрешен одит директорът на НЗОК е подпомогнат по посока развитието на системата за финансово управление чрез оценяване и подобряване на процесите за управление и контрол.
За обезпечаване изпълнението на бюджета за 2007 г. е осъществяван медицински финансов контрол върху болничната и извънболничната медицинска помощ при спазване на договорените рамки на действащите раздели от Националния рамков договор за 2006 г. Повишената резултатност от контролните действия е постигната при съчетаване на предварителен текущ и последващ контрол и съществуващия законов регламент за договаряне за НРД на параметрите на контрола не оказва положителен ефект за установяване на стабилна контролна система.
За гарантиране на финансовата стабилност на институцията е необходим законов регламент по отношение на регулацията на контрола и процедурите по осъществяването, вида на нарушенията и следващите санкции.
Това е накратко становището на Сметната палата по отчета.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Министерство на финансите?
КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Ще си позволя само да споделя, че отчетът на Националната здравноосигурителна каса е в съответствие с указания с министъра на финансите. Бюджетната субсидия, която е получена, е отчетена и в централния бюджет.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Г-н Димитров?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, вероятно ползата от приемането на тези отчети е да се поучим от грешките ни от миналото и те да не бъдат повтаряни в бъдещето. Предстои ни приемане на бюджет 2009 година.
Както беше казано и в Отчета на Сметната палата, имаме проблеми с контрола. Това на всички е ясно – че с контрола имаме проблеми. Въпросът е какво правим оттук нататък, и то буквално следващите месеци за бюджет 2009 г. за по-добър контрол. Между другото, аз зададох същия въпрос към Вас и миналата година.
Министърът днес ми каза, че всеки пациент ще си има карта. Кога обаче ще има електронна система, която да работи, която наистина може да покаже един човек дали се е лекувал в дадена болница и дали няма злоупотреби в тази насока, тоест, няколко човека на едно легло да се водят, което знаем, че е проблем в момента и продължава да бъде казус. Кога ще имате работеща електронна система, която да доведе до истински контрол? Това е първият ми въпрос.
Между другото, Сметната палата каза следното нещо. Те виждат необходимост от законова регламентация. Вие ни кажете какво си представяте като законова регламентация, защото, както се казва, законовата регламентация се случва точно в парламента. Каква необходимост виждате за по-добър контрол, но наистина много конкретно. Благодаря Ви.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Във връзка с контрола колегата Димитров ме подсеща. Какво е звеното Ви на вътрешен одит, колко хора са заети там, какви специалисти са? Има ли доклади, които в крайна сметка да касаят контрола на изразходването на тези бюджетни средства и въобще какво е състоянието на вътрешния одит? Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Други въпроси, колеги? Не виждам засега. Г-н Райнов?
ЕМИЛ РАЙНОВ: Господин председател, дами и господа народни представители, естествено, въпросите са напълно логични. Когато се приема отчетът, винаги трябва да се видят изводите. Тук само ще допълня, че благодарение на сегашния екип на Касата успяхме да подготвим и да приемем отчетите за последните пет години на Касата.
Директно се връщам на въпроса за информационната система. Информационната система вече е факт. Просто е въпрос на седмица до две министърът да открие информационната система на Касата, тази информационна система, за която много се говори. Става въпрос за информационната система без електронни карти, които са втората стъпка. Ние не можем да пуснем електронни карти, без да имаме информационната система.
Колкото до Вашия въпрос, ние и в момента дори преди да стане готова електронната система, на база предишни модули, на база усилията на Касата тези засечки с един пациент на три места сме ги правили и на предварителния контрол те са отпадали.
Но от това, което и Сметната палата го пише, това, което е голямата болка за контрола, ние говорим за онзи, по-широкия контрол, който в момента трябва да се договаря. Тоест Касата като финансираща институция трябва да договаря с изпълнителите на медицинска помощ като как да ги контролираме. Това, на което винаги сме държали и това, което в момента се готви, както министърът каза, в новия Закон за здравното осигуряване, е контролът и санкциите да бъдат изведени в закон, тоест те да не бъдат предмет на договаряне между двете страни. Това сме го заложили.
Колкото до втория въпрос за вътрешния одит, бих дал думата на д-р Тодорова.
РУМЯНА ТОДОРОВА: Аз благодаря за зададените въпроси, защото има много неща, които могат да се кажат за контрола. Контролът – това е непосредственият контрол вътре на края на системата и контрол на входа на системата. Аз ще започна с контрола на входа на системата.
Защо всяка година скачат парите за болнична помощ? По няколко причини. Първо, всяка година болниците стават все повече и повече и те трябва да живеят по някакъв начин. Тоест критерият за влизане в болница пада. Акцент се слага върху скъпо струващата болнична помощ, а не върху извънболничната помощ, така, както е в развитите западни държави.
Друго какво наблюдаваме? Един и същи пациент влиза по няколко пъти през годината в болница – 5, 6, 12 пъти. Какъв е отговорът? Отговорът е, че в България над 90% от леглата са за активно лечение и няма легла за долекуване и продължително лечение. Тоест леглата за активно лечение изискват максимум 5 или 7 дни престой в болницата. Активната фаза свършва и пациентът, недоизлекуван, се връща в къщи, което налага след един месец той да влезе пак. Би влязъл и по-рано, но Касата е поставила ограничение. Видът легла, основна задача, която трябва да бъде разгледана в най-скоро време. Не може - толкова много легла при 400 болници в страната да имаме само легла за активно наблюдение.
Продължавам по-нататък със същинския контрол в касата. На няколко нива се извършва контролът в касата. Това, което извършват нашите контролни органи е разделено на две части – предварителен контрол и последващ контрол. Предварителният контрол е свързан изключително с информационната система. Това, което беше възможно до момента, всяка каса може да следи пациентите, които са минали презсъответната районна каса, но не знае какво се случва в съседната каса. Това единствено беше възможно при нас, и то само по отношение на болниците, тъй като там е изграден един болничен софтуер, който вече две години работи.
Сега в новата интегрирана информационна система пациентът може да бъде проследен в цялата страна, и то от извънболничната, като тръгнем от джипито и свърши в болничната помощ. С въвеждането на електронните карти ние ще можем да го виждаме и в момента, когато се намира в лечебното заведение. Но това, както каза и д-р Райнов, е следващият етап. Този предварителен контрол се извършва изключително от работещите информатици и операторите, тези, които обработват първичните документи преди плащане.
Последващият контрол – това е същинският контрол или, както ние го наричаме, медицински и финансов контрол. Това са контрольорите, които влизат в самото лечебно заведение и проверяват дейността след като вече е извършено плащането. Там има разработени алгоритми, по които нашите контролни органи работят.
Касата няма право да се намесва в лечебни процес на лекаря. Ние не можем да държим сметка защо той лекува по този начин, с този медикамент и дали няма друг, по-евтин медикамент, така, както сме го виждали в други каси извън България. Виждала съм в една държава как са разделени антибиотиците, например. Те стоят на сайта на Касата. В зелено са тези, които се използват безпрепятствено. В синьо са тези, които трябва малко да се замислиш. И в червено са абсолютно забранени. За да изпише антибиотик, осветен в червено, трябва да попита администратора в касата.
Освен този контрол, самата институция е подложена на контрол. В централното управление работят 12 души, които са вътрешен одит. Тези хора са назначени по Закона за финансов контрол. Те извършват одити на нашите районни каси, включително и на централното управление. Освен това, имаме разработени методики за съвместен контрол с Националната агенция по приходите, с Министерство на здравеопазването и отделно има инструкция за административен одит, тъй като централното управление оказва и методична роля върху нашите 28 каси.
Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря и аз.
Колеги, други въпроси? Някакви мнения? Коментари?
Някой против решението за одобряване на отчета на Националната здравноосигурителна каса? Въздържали се?
За – 10, против – няма, въздържали се – 3.
Благодаря. Предложението за решение за одобрение на отчета се приема. Благодаря и на вас.
ПО ТОЧКА ТРЕТА:
Представяне и обсъждане на Отчет за изпълнението на Закона за бюджета за Държавното обществено осигуряване за 2007 г., № 810-00-80, внесен от Националния осигурителен институт на 27 юни 2008 г.
По точката ще участват: г-н Кирил Желев, заместник-министър на финансите, г-н Горанов – началник-отдел „Социални разходи” в дирекция „Държавни разходи”, Министерство на труда и социалната политика, Емил Мирославов - директор на дирекция „Трудово право и обществено осигуряване”, Начко Радев, директор на дирекция „Жизнен стандарт и социална сигурност, от Сметната палата – г-жа Нина Георгиева – главен одитор и Красимира Ангелова – главен одитор. Кой ще докладва? Г-н Христосков, имате думата.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Уважаеми г-н председател, уважаеми народни представители, уважаеми гости и колеги, първо, бих искал да кажа, че отчетът за изпълнението на бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2007 г. беше изготвен в съответните законови срокове, обсъден и приет от Надзорния съвет на Националния осигурителен институт, така, както изисква Кодексът за социално осигуряване и предоставен на Сметната палата за становище, което ще чуете и в съответните срокове внесен и в Народното събрание. Този отчет беше обсъден от Социалната комисия и приет от нея. Това е второто обсъждане във водеща комисия, бюджетната. Няколко ключови момента, които характеризират бюджета на общественото осигуряване за 2007 г.
Имаме намаляване на осигурителните вноски от 1 октомври с 3%, като вноската във фонд „Пенсия” е намалена с 1% и вноската във фонд „Безработица” – с 2%. През 2007 г. имаме двукратно увеличение на пенсиите, двукратно фиксиране с по 10 на сто, което кумулативно прави с 22 на сто и трети нов момент – от началото на 2007 г. обезщетенията за временна неработоспособност се изплащат от Националния осигурителен институт, а не от работодателя, както беше в предходните години.
За да бъдат оценени параметрите по приходите и по разходите на бюджета за 2007 г., съвсем накратко ще ви кажа какви са макроикономическите показатели, които формират това изпълнение.
При планиран ръст на брутния вътрешен продукт 2,8 на сто имаме изпълнение 6,2 на сто. Средногодишната инфлация при план 4,4 на сто – реално о тчетената е 8,4 на сто.
Средната работна заплата вместо 396 лв., е 431 лв. Минималната работна заплата беше променена от 170 на 180 лева и безработицата се планира на 8,8%, отчетът е 7,75%. Както казах, в общественото осигуряване тези параметри влияят не само върху приходната, но и върху разходната част, защото обезщетенията се изплащат върху една по-голяма основа.
Как изглежда изпълнението на консолидирания бюджет?
Приходите са 3669 млн. имаме преизпълнение спрямо планираните и спрямо закона със 7,89 на сто. Остатъкът в края на годината е 12,8 млн. лева. Това е по валутната сметка остатък на Националния осигурителен институт. Неизползван е резервът от 60 млн. лева и е спестена субсидия от 269 млн. лв. Разходите са 5557 милиона лева. Те са с 3,4 на сто по-големи от планираните. Причината е коледната добавка, която беше раздадена от сто лева. Ако тя бъде приспадната, тогава изпълнението би било 99,24 на сто спрямо предвидените разходи по Закона за бюджета. Разходите за пенсии всъщност имат най-голямо изпълнение, 106,64 на сто, както казах, поради двукратното индексиране.
Някои характеристики на този бюджет за 2007 г. и неговото изпълнение. Бяхме си поставили за задача да не допуснем допълнителен дефицит и, както казах, се постигна една икономия от предвидената субсидия от 269 милиона лева. По-високи приходи от осигурителни вноски в абсолютно измерение са с 268 милиона повече спрямо плана. Ниска административна издръжка. Издръжката ни е 1,16 на сто от всички разходи. Нарастване на пенсиите – номинално, 12,85 на сто с отчитане на инфлацията, 4,1 на сто и реализирана икономия на разходите за краткосрочни обезщетения – 3,2 на сто спрямо плана.
В областта на пенсиите – само някои абсолютни числа и съответно реалното изменение. Социалната пенсия за старост след двукратното увеличение има номинално изменение спрямо 2006 г. със 7,85 на сто. Минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст, върху която беше акцентирано вниманието на правителството и политиката му, се увеличи с 16,34 на сто. Максималната пенсия обаче – само с 3,85 на сто, при което при нея имаме реално изменение в отрицателна посока, тоест, -4,21 на сто и средната пенсия на един пенсионер, както казах, има номинално изменение 12,85 на сто, а реално 4,1 на сто.
Ние винаги при отчитане на бюджета даваме динамиката на показателя коефициент на заместване на доходите, тоест, средната пенсия, отнесена към нетния осигурителен доход, тоест дохода, намален с личните осигурителни вноски и данъците. За 2007 г. този показател е 53,5 на сто при 53,3 на сто през 2006 г., тоест, с 0,2 процентни пункта имаме намаление. В предходните години той се движи в границите между 49,6 на сто и около 51 на сто. Тоест, тенденцията към увеличение на показателя се запазва и през 2007 г.
В областта на краткосрочните обезщетения най-голям дял са паричните обезщетения за бременност и раждане и отглеждане на малко дете – 41,4 на сто. След това са паричните обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване 37,1 на сто, паричните обезщетения за безработица са 17 на сто. Останалите разходи са 3,5 на сто за парични обезщетения за профилактика и рехабилитация, 0,8 на сто поради трудова злополука и професионална болест.
В областта на краткосрочните обезщетения Националният осигурителен институт осъществява контрол, първо, по експертизата за трайно намалена работоспособност чрез участие на лекари в съставите на ТЕЛК и НЕЛК, а нашите лекари са участвали на установяването на 8965 експертни решения, 31,77 на сто от тях са обжалвани. Тъй като резултатите от обжалванията са с много голям лак на забавяне, но ориентировъчно някъде около 40 на сто от тези обжалвани експертни решения са уважени от Националната експертна лекарска комисия, което води не само до намаляване на степента на работоспособност или намаляване на пенсиите, но и предотвратяване на много бъдещи разходи, тъй като една отпусната пенсия се получава дълги години след това.
Контролът по временната неработоспособност – от НОИ са обжалвани 6916 болнични листа, общо за 68516 дни и от тях са уважени 3182 болнични дни за 27 хиляди дни.
За републиканския бюджет взаимоотношенията ни, отнасящи се до плащания, които НОИ извършва за сметка на държавата, това са пенсии, несвързани с трудова дейност и различните трансфери, свързани със здравно осигуряване на пенсионери, на деца до 18 години. Разчетите са извършени коректно и разплащанията са осъществени.
Последно, по отделни фондове на Държавното обществено осигуряване, фонд „Пенсии” е с дефицит 1400 млн. лева, фонд „Трудова злополука и професионална болест” има остатък от 36 млн. лева, фонд „Общо заболяване и майчинство” – дефицит от 37,2 млн. лева поради увеличаване продължителността на получаване на обезщетение и фонд „Безработица” има 180 милиона лева излишък. Излишъците в тези фондове компенсират частично недостига в двата фонда „Общи заболявания и майчинство” и фонд „Пенсии” в рамките на консолидирания бюджет на Държавното обществено осигуряване и, както казах, освен постигнатата икономия, имаме и 12 млн. лева остатък във валутните сметки.
Благодаря. Очаквам въпроси и становища.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря. Сметната палата?
КРАСИМИРА АНГЕЛОВА: Сметната палата извърши одит на Отчета за изпълнението на бюджета на ДОО за 2007 г., като целта беше да се изрази независимо становище относно законосъобразността, достоверността и пълнотата на отчета. Резултатите, които установи Сметната палата, е, че са спазени законовите разпоредби за съставянето, приемането и внасянето в Народното събрание на Отчета за изпълнението на бюджета на ДОО.
Структурата и съдържанието на Отчета за изпълнението на бюджета съответстват на Закона за бюджета на ДОО за 2007 г. Информацията, отразена в отчета, е достоверна и финансовото управление, което е осъществено през отчетната година, е добро. Системите за финансово управление и контрол също са действали ефективно и ефикасно, така че Сметната палата дава добра оценка на изпълнението на бюджета и на дейността на НОИ за 2007 г.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря. Министерство на финансите?
КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви, уважаеми г-н председател, уважаеми дами и господа народни представители, бих искал да споделя, че коректно и точно са отчетени трансферите от централния републикански бюджет по отношение на бюджета за Държавното обществено осигуряване. Отчетени са в съответствие с указанията на министъра на финансите, присъстват и в Отчета за държавния бюджет за 2007 г. по същия начин, по който бяха споделени пред вас.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря, господин заместник-министър. Колеги, въпроси? Има ли въпроси? Няма.
Становища, мнения? Няма.
Някой против? Някой въздържал се?
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Всички са за, г-н Христосков!
ПО ТОЧКА ЧЕТВЪРТА:
Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 802-01-72, внесен от Министерски съвет на 16.09.2008 г.
Внесен е от Министерски съвет. Участват : г-н Желев, Владислав Горанов, началник-отдел, Националната агенция за приходите – г-жа Мария Мургина, Бисер Димитров, Анна Демирева, Мария Димитрова и от Агенцията за държавни вземания – Венцислава Петкова – изпълнителен директор.
КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Уважаеми дами и господа народни представители, предложеният Закон за изменение и допълнение на Закона за данъчно-осигурителния процесуален кодекс е в изпълнение на проекта за реформа на администрацията по приходите, влива се Агенцията за държавни вземания в Националната агенция за приходите. Проектът съдържа в основната си част преди всичко основните изисквания от гледна точка на потребността и правните норми които са необходими да бъдат записани за обезпечаване на това вливане на Агенцията за държавни вземания в Националната агенция за приходите.
Не се променят функциите и задачите, които изпълняват понастоящем Агенцията за държавни вземания и Националната агенция за приходите. Не се засягат действащите разпоредби на Данъчното и осигурителното законодателство, доколкото се отнася само до техническите изменения. Вливането се осъществява съобразно общите правила за универсално правоприемство. Запазват се принципът на изчерпателно изброяване на публичните вземания и с проекта се уеднаквяват процедурите от гледна точка на усъвършенстване на дейността и по-доброто й администриране.
С предложените в законопроекта промени в ДОПК се гарантира процесът на преминаване и разпределение на служителите от АДВ в структурните звена на НАП. Би трябвало да се отчете само една особеност, че в Агенцията за държавни вземания трудовите отношения са изградени като служебни отношения, служебни правоотношения, докато в Националната агенция за приходите те са по Кодекса на труда и са като трудови правоотношения.
Молбата ми към Вас, господин председател, и към народните представители от Комисията по бюджет и финанси е да намерим разумното решение - може би в два възможни варианта – или през преходен период, за да не се налага служителите на Агенцията за държавни вземания да преминават от държавни служители в трудово правоотношение по Кодекса на труда и в шестмесечен период да бъдат уеднаквени и Националната агенция за приходите, и Агенцията за държавни вземания, които да бъдат в служебни правоотношения.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Ще направим АДВ по трудово законодателство, или ще направим НАП държавни служители?
КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Ще направим НАП държавни служители, но ни е необходим преходен период от време, за да не направим Агенцията за държавни вземания веднъж в трудово правоотношение и след шест месеца да го връщаме в служебно правоотношение. Затова моля за съдействие.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Добре. Разбрахме.
Някой от НАП или от АДВ, някакви становища? Няма.
Колеги, въпроси?
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз имам един много кратък въпрос и моля за много кратък отговор. Идеята е да се централизира администрация, да се облекчи в някаква степен централната власт, дейности да се събират с по-малък брой чиновници и прочее. Тя е фундаментална идея и идея за приветстване от моя страна.
Но тази логика - не говоря за технология, от тази институционална логика, защо остава Агенция „Митници”, например, а не отива в Националната агенция за приходите? Искам кратък отговор, не искам да влизаме в някакви детайли на взаимоотношения, работа, наследства и прочее. Аз бих подкрепил от институционален поглед такова вливане и намаляване на чиновници, а поемане на отговорност и дейност. Това за мен е положително.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Г-н Желев.
КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Става дума за митническа администрация, която е може би най-хармонизирана от администрацията. знаете, че ние нямаме възможност да водим като страна членка на Европейския съюз самостоятелна митническа политика, а става дума за единна митническа тарифа, става дума за единни норми и стремеж и останалите администрации, които работят, да достигнат тези нива на хармонизиране, както е за членство в Европейския съюз.
Основният проблем в тази връзка е, че става въпрос за различни процедури и процеси, които се реализират по отношение дори ако вземем само и на транзитното движение на стоки или движението на стоки в рамките на Европейския съюз.
Ако Националната агенция за приходите е българската институция за приходи – в този смисъл говоря, и вътре се помещава и митническата администрация, какъв е проблемът от гледна точка на европейската интеграция и на пълноправното ни членство? Аз не разбрах. Защото Вие го защитихте с аргументацията на това, че нямаме самостоятелна митническа политика, защото сме член на една обща митническа зона.
КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Мисля, че въвеждането на няколко звена в управлението би усложнило в значителна степен ефективността и администрирането на този вид дейност.
Другото, което е в тази връзка – още веднъж казвам, става дума за различни процеси, а не за надграждане на различните равнища на управление.
В един единствен случай бях помолил и „Краун Ейджънс” да ни дадат оценка специално за законодателството, което е, тъй като Великобритания работи на този принцип. Тяхното становище, както и на независими експерти, които получихме, е, че ни е необходим един период от около 4-5 години, в който примерно ресурсът, който има по отношение на митническо разследване и разузнаване в агенция „Митници”, да бъде натрупан и в Националната агенция за приходите. Необходимо е синхронизиране на информационните системи, тоест необходим е много продължителен период от време, а в момента приходната администрация на Великобритания се замисля да раздели дейностите.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Господин председател, доволен съм от отговора, в смисъл, ясен ми е, не съм съгласен с него, но ще гласувам за поради друга причина.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Добре. Колеги, други въпроси? Становища?
Има ли някой против? Някой въздържал се?
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Законопроектът се подкрепя за първо четене.
Благодаря ви!
/Край – 15.49 ч./
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И
ФИНАНСИ:
/Р. Овчаров/
Стенограф:
Юлия Димитрова
