П Р О Т О К О Л
№ 22

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси





П Р О Т О К О Л
№ 22

На 1 октомври 2008 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на г-н Пламен Орешарски – министър на финансите, г-н Борис Велчев – главен прокурор, г-жа Мария Мургина – изпълнителен директор на Националната агенция за приходите, и г-н Христо Кулишев – директор на Агенция „Митници”, във връзка с ограничаване на сивия сектор в икономиката и постигнатите резултати до момента във всяко едно от ведомствата.

Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,40 часа и ръководено от г-н Румен Овчаров – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум, откривам заседанието на комисията.
Дневният ред има единствена точка.
Има ли възражения по дневния ред? – Няма.
Дневният ред е приет.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, бих искал, първо, да благодаря за поканата аз и екипът ми да участваме в това заседание. То е важно за мен не само защото темата за сивия сектор в икономиката е сред най-чувствителните за цялото ни общество, а и защото то е съществена, основна част от усилията на администрацията, която ръководя, в контекста на стремежа ни да намалим дела на сивия сектор в максимално възможната степен.
Безспорно сивият сектор в икономиката или неформалната част от икономиката е явление, което съществува в цял свят. То обхваща дейности, които създават добавена стойност, но по една или друга причина остават неотчетени, а в контекста на Министерството на финансите и необложени. От тази гледна точка борбата срещу сивия сектор е съвсем очевидна в стремежа си да се реализира основната функция на всяко икономическо управление – ефективно разпределение на ресурсите.
Често в публичното пространство се споменават различни числа както за цял на сивия сектор, така и за ефективни загуби. Аз, като финансист и в случая като министър на финансите, не бих се ангажирал с нито една цифра. Нещо повече – ще уточня, че не съществува надеждна методология, която да има претенциите за точно обхващане на този процес. Повечето методологии, които се ползват, по-скоро ползват така наречените индиректни белези, които са показателни и дават една ориентировъчна представа по един или друг критерий.
Извън тези общи съображения, в началото бих искал да отбележа още няколко неща.
На първо място, да подчертая, че в последните години в българската икономика се наблюдава една много отчетлива тенденция на свиване на сивия сектор и все по-голямо разширяване на данъчните основи на основните видове данъци. Ще дам и примери, а след това госпожа Мургина ще ги представи в детайли.
Бих искал да обърна внимание, че зад тези тенденции стоят няколко фактора. Само ще ги маркирам.
На първо място, общото намаление на данъчноосигурителната тежест, което е политика в последните няколко години.
На второ място, но не и по значение, реорганизирането и консолидирането на приходните агенции, особено на НАП, създаването на НАП от 2006 г. И, разбира се, усилията за по-нататъшно укрепване на Агенция „Митници”.
Не на последно място ще посоча, че се наблюдава много ясна тенденция на повишаване на корпоративната култура на бизнеса и на осъзнатото плащане на данъци, като бих използвал израза елемент на легитимация на бизнеса не само пред контролните институции, а и пред обществото.
Ще посоча само два конкретни примера.
Разширяването на облагаемата печалба върви по следните тенденции. Докато за целия период от 1997 до 2005 г. съотношението между облагаема печалба и брутен вътрешен продукт се колебае между 10 и 14%, през 2008 г. същото съотношение вече е 33%. Ще повторя – за целия период от 1997 до 2005 г. съотношението облагаема основа на корпоративния данък към брутния вътрешен продукт е между 10 и 14%, а през 2008 г. той е 33%.
Другият пример, който е показателен, е нарастване на облагаемата основа на ДДС. Един още по-строг показател, който се включва в почти всички методологии за изчисляване на сивия сектор. Докато за периода от 1997 г. до 2003 г. облагаемата основа на ДДС, заедно със самия данък като дял в крайното потребление, се движи в диапазона между 42% и 60%, за миналата 2007 г. това съотношение е 86%, а за тази година имаме всички основания вече да считаме, че прогнозата е надеждна, то ще достигне до 89%.
Казвам всичко това не толкова за самоуспокоение, напротив – резерви по отношение на работа за свиване на сивия сектор има все още огромни. Но казвам това, за да подчертая, че всяко твърдение, че в последните години има обратна тенденция, е меко казано некоректно.
Завършвам с убеденост, че работата до този момент е окуражителна и още по-голяма убеденост, че в бъдеще не само факторите, които изброих, а и общото чувство за обществена отговорност в обществото ще доведе до по-значително свиване на сивия сектор и вероятно ще бъде достатъчно основание малко да се разделим с инерционното мислене, наследено от преди поне 4-5 години, че делът на сивия сектор в България е неприлично голям. Да, сив сектор има. Да, той изкривява ключови пропорции в икономическото развитие, но на база най-вече на цифрите завършвам с извода, че сивият сектор в значителна степен е в контролирани размери и оттук нататък усилията за още по-нататъшното му свиване и доближаване до размерите на средните европейски стандарти, ще продължат.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Господин главен прокурор, имате думата преди да започнем специализираните изложения.
БОРИС ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Нашето присъствие с колегата Раймундов днес е мъничко необичайно. Нямаме практика да се явяваме пред Бюджетната комисия на Народното събрание. Но това е и един много голям шанс за нас да поставим някои въпроси, свързани с противодействието на икономическата престъпност, ако ми позволите това обобщение. Защото проблемът със сивия сектор има много измерения и един от тях е свързан именно с нея – с противодействието на икономическата престъпност у нас.
Аз имам подготвено изявление, но, честно казано, слушайки господин министъра, се отказах да го чета, защото ми се струва, че цифрите и данните, които, ако се наложи ще съобщя, за броя на делата, за тенденциите при тяхното нарастване, макар и важни, не са най-важното. Най-важното според мен е да се опитаме да кажем позицията на прокуратурата за онази политика, която би ни помогнала да осъществяваме по-ефективно дейността си и да осъществим едно по-ефективно противодействие на икономическата престъпност.
Казвам това с чувството на задоволство, защото зная, че в момента, в който и ние заседаваме, в Министерството на правосъдието се провежда работа по изготвянето на Националната наказателно-правна политика на България. Това е важен акцент, защото такава политика на този етап, в променяния над 60 пъти и приет през 1968 г. Наказателен кодекс, не се усеща.
На идване насам с колегата Раймундов коментирахме, че всъщност ние не си го признаваме, но нямаме Наказателен кодекс. Знам, че това самопризнание не звучи добре. Нямаме наказателен кодекс, защото повече от престъпленията, може би 2/3 от формално предвидените в Наказателния кодекс престъпления се преследват по реда на НПК, а се наказват с административни наказания, максималното от които достига 5000 лв. Ако случайно си мислим, че с подобна политика ще осъществим превенция, ще стреснем някой, ще откажем някой да извършва престъпления заради риска да понесе санкция, когато санкцията е до 5000 лв., трябва да сме малко повече оптимисти, отколкото поне аз съм. И е хубаво, когато правим политиката на държавата в областта на наказателното право изобщо, да формулираме и специфичен аспект на държавната политика в областта на противодействието на икономическата престъпност.
Казвам това, защото противодействието на онова, което господин министъра нарича сив сектор и твърди, че е в прилични граници, сигурно е прав, не е наказателно-правно понятие. Сигурно е икономическо понятие и сигурно е широко обществено понятие. Ние се занимаваме с един мъничък аспект на това понятие и то е свързано с извършването на престъпления. Но много голяма грешка ще бъде, ако някой залага на наказателната репресия като основна формула на противодействие на проявите на сивия сектор в икономиката.
Наказателната репресия е важен инструмент за всяка една държавна политика, но изключително вредна е тенденцията, а тя е обща тенденция да решаваме всички проблеми на държавата със средствата на наказателната репресия. Не може да стане. Очевидно е, че наред с политиката на държавата в областта на наказателната репресия в икономиката, да се заложи на единствения реален инструмент, който може да промени нещата и това е превенцията. Превенцията, отразена в законодателството. Превенцията, която да гарантира, че хората ще плащат данъците такива, каквито са, че ще плащат социалните осигуровки, че няма да сключват фиктивни и привидни сделки и въобще ще създадем един по-чист икономически климат.
След като си позволих да маркирам накратко проблемите със законодателството и с необходимостта от превенция, доколкото Прокуратурата не може да бъде основен играч в противодействието на сивия сектор, това очевидно е обща държавна функция, ми се иска да кажа няколко думи за контролната система в страната. Една тема, която аз съм експлоатирал многократно публично. Казвам това, защото сивият сектор се контролира и санкционира не само чрез средствата на наказателната репресия, но и чрез средствата на други форми на въздействие, включително репресии от страна на административните органи.
С цялото ми уважение към тук представените административни органи в лицето на Националната агенция за приходите, митниците трябва да призная, че като цяло моята лична оценка, основана на фактите, на статистиките за дейността на контролната система в България е дълбоко неудовлетворителна. Ние сме затрупвани от сигнали. Ние получаваме няколкостотин хиляди сигнала в Прокуратурата на Република България на годишна база. Тези няколкостотин хиляди сигнала до голяма степен са такива, които трябва да бъдат отнесени към някой друг, който има възможността да ги реши със специфичните средства, които законодателството му е дало – някакъв контролен орган.
В България ние имаме сбъркана политика. Кой знае защо, когато има данни за незаконно строителство, гражданите се обръщат към Прокуратурата. А има държавни контролни органи по незаконното строителство.
Дълбоко съм убеден, че когато всички ние прочетем за това, че е внесено отново 25-годишни ирландско месо, което ще се използва за направата на колбаси, на другия ден мен ме причакват журналисти и казват: Какво ще направите? Ние, разбира се, вероятно бихме могли нещо да правим, но забравяме, че има някакъв ветеринарен контрол, който трябва да упражни своите правомощия.
В България има по наша сметка между 24 и 31 контролни органа. Казвам това, защото някои от контролните органи, които ние причисляваме към тази група, имат малко по-смесена компетентност. Но 24 са минималния, най-ниският брой контролни органи, които сме установили в законодателството. И съм дълбоко убеден, че ако тези 24 контролни органи си вършат работата, те са във всички сфери на обществения живот, и нашата работа ще намалее, ще позволи да се концентрира върху истински важните и значими дела. И, убеден съм, сивият сектор ще бъде чувствително ограничен.
За да не ви отегчавам, ще кажа няколко думи за присъщата функция на Прокуратурата в контекста на вашето заседание.
Без да ползвам статистика ми се иска да подчертая, че икономическата престъпност в последните години се подчинява на две основни тенденции.
На първо място, тя се комплицира изключително много. Използват се толкова внимателно обмислени методи на извършване на икономически престъпления, чието разкриване, а оттам и разследване, понякога се оказва изключително трудно. На това усъвършенстване на методите на извършване на икономически престъпления ние противопоставяме една обучаваща се прокуратура. И макар да полагаме огромни усилия за обучение на прокурорите, откровено казано, опитът не винаги стига.
Втората тенденция, която забелязваме, това е частично интернационализиране на икономическата престъпност, използването на елементи на данъчно планиране, които обаче надхвърлят онези допустими от законодателството мащаби, използването на редица международни контакти, които не позволяват бързо и ефективно разкриване на този тип икономически престъпления.
Няма да навлизам в детайли по видовете престъпност нито за данъчните престъпления, нито за другите престъпления, които условно можем да наречем икономически. Ще си позволя да дам пример само с едно престъпление, надявайки се то да очертае една положителна тенденция.
Престъплението пране на пари по българското право – едно типично икономическо престъпление, защото сивият сектор генерира приходи, които по някакъв начин следва да бъдат впоследствие легализирани, беше инкорпорирано в българския Наказателен кодекс в 1997 г. Минаха девет години, в които ние нямахме нито една присъда. Аз зная упрека, който се отправя към Прокуратурата, че присъдите, които сме получили в последните две-три години – по десетина влезли в сила присъди на година, не са бог знае какво. Но на фона на базата, от която сме тръгнали, представляват чувствителен напредък.
Казвам това, за да подчертая, че българската Прокуратура също се учи. И ако ни трябваше да натрупаме някаква критична маса от познания по отношение на прането на пари, в момента мисля, че имаме обучена прослойка от прокурори, не навсякъде, не еднакво обучена, но достатъчно компетентни хора, които могат да защитят обвинителната теза и да постигнат осъдителни присъди. Броят на тези присъди се увеличава с всяка година.
Същото е положението при опазването на фондовете на Европейския съюз. От шока, който в началото всички ние и в органите на МВР, и в Прокуратурата, преживяхме с тези престъпления, които бяха непонятни, чужди за нас, основаваха се на механизми, които не познаваме, вече има и присъди, много нарасна броят на обвинителните актове, броят на обвиненията чувствително расте с всяка година. Трупаме онзи опит, който ни е нужен, за да съм спокоен, че ако трябва догодина отново да говорим, да мога да кажа, че напредъкът е чувствителен.
Така че, уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, честно казано, аз ще слушам с по-голям интерес, отколкото бих могъл да допринеса за хода на дискусията, но ако прецените, че има въпроси към Прокуратурата, било по статистиката, било по нашата политика, съм на ваше разположение да отговоря.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря, господин главен прокурор.
Сега ще дам думата на госпожа Мургина.
МАРИЯ МУРГИНА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, вчера представих по-подробен доклад, който се надявам, че е стигнал до всички членове на комисията. Това ще ми позволи днес да презентирам това, което съм представила вчера като доклад максимално кратко.
Структурирала съм презентацията в четири части. Първата част е дейности и постигнати резултати по основните функции на НАП, свързани с намаляването на сивата икономика. Втората част е наша оценка и виждане на тенденциите в дела на сивата икономика. Третата част е координации и взаимодействие между институциите. И последната част е виждания на НАП за възможни подобрения в ефективността при борбата със сивата икономика.
Трябва да направя уговорката, че НАП работи съгласно действащото законодателство и стратегията, която е приела. От основните принципи и цели, които преследваме, на първо място е увеличаване на доброволното изпълнение, повишаване на приходите, осъществяване на ревизии на база оценка на риска, и противодействие на корупцията.
В първата от нашите функции – обслужване, акцент е опростяването на декларации и формуляри и улесняване на нашите клиенти при изпълнение на техните задължения. За целта са подписани многобройни споразумения, които целят едно-единствено нещо – намаляване на изискванията от нашите клиенти за непрекъснато подаване и дублиране на информация към институциите. Само доброто взаимодействие и подписаните споразумения с Агенцията по вписванията и с търговските банки, са спестили на нашите клиенти средногодишно около 600 хиляди посещения в нашите офиси.
Акцент в нашата работа, разбира се, е разширяване на кръга на електронните услуги по отношение подаване на декларации и плащане на данъци и осигурителни вноски. Създадохме информационен център, това е така наречения Кол-център, чрез който по телефона всеки гражданин и фирма може да получи необходимата му информация.
От действието на Кол-центъра от март на т.г. всички офиси на НАП са оборудване с терминали, което позволява лесен достъп на нашите клиенти до всякаква информация по техния осигурителен и здравен статус. Възможностите, които сме предоставили с тези електронни услуги, средногодишно спестяват на нашите клиенти 2 млн. и 600 хил. посещения в нашите офиси.
Отражение на ръста на ползването на електронни услуги и подаването на декларации чрез Интернет. От 22% подадени декларации чрез Интернет по данъка върху добавената стойност през 2008 г. техният процент става 60. Това е най-големия ръст и сме горди, че в Европа има много държави, които не са постигнали този успех.
Следващата основна наша функция е данъчноосигурителният контрол. Ако през 2005 г. средно приходите на един ревизор са били 330 хил. лв., то през 2008 г. са 530 хил. лв. на един ревизор.
Действията, които сме предприели в рамките на последните две години по отношение подобряване ефективността и качеството на ревизии. Първо, законодателна регламентация, свързана с разделянето на дейностите по подбора, възлагането, извършването на ревизии и издаването на ревизионните актове.
Приоритетите ни за 2008 г. – 10% от планираните ревизии да бъдат на физически лица. Това са физически лица, придобили движимо и недвижимо имущество в последните години и недекларирали пред нас доходи, които могат да бъдат законов източник за тяхното придобиване. Селектирали сме 1880 физически лица, за които ревизиите текат.
Минимум 20% от ревизиите трябва и са на рисковите браншове. Акцент в проверките, които извършваме, са вътрешно общностните придобивания. Това е във връзка с новия Закон за данъка върху добавената стойност и установяването на съществени отклонения при декларирането във вътрешно общностни придобивания при нас и информацията, която получаваме от държавите – членки на Европейския съюз. По повод на този контрол средно на тримесечие се възлагат от 1500 до 2000 ревизии, при които фирми има сериозни разминавания в декларирането в отделните държави.
Нова мярка във връзка с променения режим по ДДС са инвентаризациите, които се правят както за бързо оборотни стоки за вътрешно общностни придобивания, така и за всякакъв друг род производство и търговия.
Съвместно с „Краун Ейджънс” и съветите, които получаваме с цел подобряване на контролната дейност, стартирахме нова форма на проверки в курортните градове – през зимата в планината, през лятото на морските курорти. Чули сте за това. Това е постоянното присъствие на наши инспектори и отчитането на реалните обороти на фирми. Констатациите са огромно отклонение между декларираното по счетоводни документи и това, което констатират органите на приходната администрация. Тези протоколи ще бъдат използвани при ревизия на тези дружества, както и при ревизия на физическите лица, които са тяхна собственост.
Създадохме автоматизиран процес по селекция на фирмите, автоматизирано разпределение на ревизиите между екипите, които трябва да ги осъществяват. Създадохме система за предрегистрационен контрол, която система ни позволява да наблюдаваме субектите преди те да подадат заявление за регистрация по Закона за данъка върху добавената стойност. Създадохме ръководства и методики за контрол на рискови сектори. През 2007 г. одобрихме такова ръководство със сектор Строителство и Туризъм, като сектори с особено висок риск.
През 2008 г. разработихме подобни за секторите производство и търговия на горива, автомобилни превозвачи, производство и търговия със зърно, дърводобив и търговия с дървен материал, производство и търговия с мебели.
Стартираме работа по внедряването на електронни ревизии. Очакваният резултат от тяхното прилагане е 100-процентов контрол върху счетоводните данни на задължените лица. Повишаване ефективността на извършваните ревизии чрез отпадането на необходимостта от преглед на всички първични документи. Облекчаване, разбира се, на ревизираните лица и съществено съкращаване срока за извършване на ревизии.
Създадохме нова процедура за насрещни проверки. Новата процедура води да повишаване ефективността на контролната дейност, съкращаване на сроковете за възстановяване на ДДС, вменяване на права и отговорности единствено на екипа, който е отговорен за цялостната ревизия и е ефективна антикорупционна мярка.
Друга сфера от нашата дейност е принудителното събиране. Наблюдаваме рисковите длъжници и за 3015 от тях сме поискали забрана за напускане на страната. За 871 от тях сме направили предложение за отнемане на лицензии и сме предприели действия по обявяване в несъстоятелност на такива, които са изпаднали в такава ситуация.
Публикуваме в Интернет страницата списък на некоректните длъжници. Към днешна дата той е 9371.
Резултатите от принудителните действия се измерват в тенденцията за повишаване на събираемостта на просрочените задължения преди предприемането на действия по принудително изпълнение. И ако за 2005 г. това съотношение е било 37%, то през 2007 г. достига до 52%.
Нова функция в нашата дейност на централно ниво е внедрената система за управление на риска. Осигурихме единен подход при управлението и превенцията на рисковете във всеки от процесите, които осъществяваме. Създаден е информационен масив от рискови данъкоплатци осигурители. През 2006-2007 г. са изготвени 1933 доклада за идентифицирани опити за измами с предполагаем размер на щетите 530 млн. лв.
Оценяваме ефективността от тази дейност чрез съотношението предполагаем размер на измамите и реално установен след ревизиите. И ако това съотношение през 2006 г. е било 65% от предполагаемите реално са установени, то през 2007 г. този процент е 120.
Осъществяваме периодични анализи на административната и съдебната практика. Правим го, за да гарантираме единно прилагане на законодателството.
Публичност на всички указания, писма и становища, които НАП издава. В интернет страницата ни от 2007 г. всички наши служители и клиенти могат да видят всички указания, становища и писма, на които НАП е отговаряла. Създадохме публични наръчници по прилагане на законодателството. Първият от тях е наръчникът по Закона за данъка върху добавената стойност. От 2007 г. той е публикуван в Интернет и има много висока посещаемост от външни и вътрешни потребители. Тази година ще издадем и публикуваме наръчници за прилагане на Закона за корпоративното подоходно облагане, както и Закона за облагане на доходите на физически лица.
Резултатите от подобрената дейност по обжалване и методология измерваме с намаляването на дела на отменените в съда актове. И ако те са били 25% през 2007 г. за първото полугодие на 2008 г. отменените актове на НАП достигат 19%.
Какво разбираме ние, че представлява ефектът от всички усилия, които сме предприели? От 1997 до 2008 г. съотношението на ДДС основата и самото ДДС към крайното потребление от 42% достига до 89% през 2008 г. Трябва да направя коментара, че сме елиминирали всички възможни субективни фактори като представяме съотношението ДДС основа и ДДС към крайно потребление. Това е ставката, която от 10 години не е променяна. Тоест, това повишение на събираемостта не се дължи на намалени данъчни ставки.
Съотношението на основата за данъка върху печалбата отнесена към брутния вътрешен продукт. Ако погледнем как се е менило това отношение през годините и го сравним с кривата, която показва как са променяни ставките на данъка върху печалбата, ще забележим, че кривата за намаляване на ставките от 1997 г. е доста стръмна надолу, а кривата за отношението на облагаемата печалба към брутния вътрешен продукт с намаляването на ставките в първите четири години, също намалява. В следващите пет години се движи от 12 до 14% и тази крива рязко се променя от 2006 до 2008 г. Случайно това съвпада и със старта на НАП.
Ефективността на приходната администрация. Ще кажа само две числа. Ако в 2004 г. сме събрали средно на един служител приблизително 5000 хил. лв., през 2008 г. събираме 1 млн. и 800 хил. лв. на един служител. Броят на служителите през този период от 9980 през 2004 г. в момента е 7500.
Координация и взаимодействие. НАП осъзна, че не е единствената институция, която е призвана да се бори със сивата икономика. Именно заради това след старта си НАП подписа 20 инструкции и 67 договори и споразумения. НАП създаде Консултативен съвет с представители на браншови организации, големите консултантски фирми, счетоводните предприятия, синдикати, министерства и други ведомства. Този Консултативен съвет е повод НАП да чува всички критики и препоръки за подобряване на своята дейност. И ви уверявам, че полагаме усилия всичко това да бъде внедрено в нашата ежедневна практика.
От особено значение за НАП е подписаната инструкция с Прокуратурата. По повод на тази инструкция НАП и Прокуратурата създадоха Национален координационен съвет и 28 регионални координационни центрове. Органите на НАП са извършили 731 ревизии по възложени от МВР, Следствие и Прокуратура случаи. Установени са 72 млн. лв. допълнително разкрити приходи. От НАП до АФР са изпратени 64 уведомления по Закона за мерките срещу изпирането на пари. Осъществени са много контролни действия с Националната служба по зърното и фуражите, особено тази година, когато имаме добра реколта и много рискове за измами.
Съвместно с Агенция „Митници” отново подписахме споразумение за взаимодействие. Договорихме се и сме в процес на създаване на регионални координационни центрове за взаимодействие с цел повишаване на ефекта от съвместните действия на двете агенции в противодействието срещу извършването на данъчни, митнически, акцизни и валутни нарушения. Създадохме условия и стартирахме регулярни съвместни проверки за наличностите на материални запаси и на лица, осъществяващи внос или вътрешно общностни придобивания. Стартирахме първите съвместни ревизии на акцизни фирми.
Разбира се, НАП осъществява огромно международно сътрудничество и обмен на информация. НАП има 62 действащи спогодби за избягване на двойното данъчно облагане. Правим на всеки три месеца пълна съпоставка на данните чрез системата „Виес”. От началото на 2008 г. сме разшири автоматичния обмен на информация. Стартирахме и първата международна ревизия с участието на български и чужди ревизори.
Много накратко най-общо какви са вижданията на НАП за възможностите за подобряване на ефективността в борбата със сивата икономика.
Нужно е подобряване на законодателството, което ще има определено дисциплиниращ ефект и ще подобри борбата със сивата икономика. Трябва да помислим за възможността да прекратим действието на нереални субекти, субекти, създадени с цел измами и източване на ДДС. Трябва да създадем законодателство, което да позволи да бъде осъществяван контрол върху отчитането на оборотите. Трябва да ограничим разплащанията в брой. Трябва да направим по-ефективен контрола на физическите лица, като разширим доходите, които трябва да бъдат декларирани пред НАП. Има множество доходи, които не се декларират и по време на ревизиите се създават документи. Това рязко намалява ефективността от ревизионните действия на НАП и не ни позволява по-нататък, съвместно с прокуратурата, да се стигне до някакъв съдебен процес.
Трябва да продължим да работим към опростяване на тежките административни изисквания по спазването на отделните законодателства. Особено в областта на задължителното осигурително законодателство.
Друга форма на подобряване на борбата със сивата икономика, разбира се е търсене на още по-добри възможности за взаимодействие между институциите. Например, това е участие на експерти от НАП, МВР, ДАНС и Прокуратурата в съвместни групи по разследване на престъпления, против финансовата, данъчните и осигурителни системи. В създаване на постоянно действащи звена за извършване на проверки, съвместно с Агенция „Митници”, с МВР, с цел превантивен контрол върху големите тържища, търговски обекти, включително производство и търговия с горива по пътната мрежа и т.н.
Много важен мотивиращ елемент в работата на всички институции е получаването на обратна информация по отношение на резултатите от обмена на информации и съвместните действия между тях. Трябва да помислим за елиминиране на законодателните пречки за обмен на информация. Много често това е повод една и съща информация да бъде изисквана от различните институции и полагане на дублиращи усилия и намаляване на ефективността ни.
Възможно е разширяване кръга на органите, които могат да следят и санкционират за неиздаването на касови бележки. Освен Комисията за защита на потребителите и НАП, други институции, които биха могли да помогнат в този процес защо да не бъдат МВР, общински администрации и други.
Осъществяване на взаимно обучение между институциите. Разширяване на взаимодействието с браншови организации с цел обединяване на усилията ни в борбата със сивата икономика. Разбира се, НАП би могла да усъвършенства още повече своята структура чрез превръщането й в по-ефективна и в съответствие с икономическите и регионални особености на страната ни.
В заключение, НАП счита, че успешната борба със сивата икономика и корупцията изискват цялостна стратегия с ясна политическа подкрепа, с подкрепата на неправителствените организации и цялото общество, с участието на всички контролни, правоохранителни и правораздаващи органи, облечено в подходящата законодателна база.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря и аз.
Господин Кулишев, имате думата.
ХРИСТО КУЛИШЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, Българската митническа администрация в състав от 3700 души, работи в условията напълно прилагане на европейското митническо законодателство, като една европейка митница, в резултат на което в значителна степен бяха разширени нейните функции от контрол върху стоките и събиране на мита, върху функция за улесняване на законната търговия, осигуряване финансовите интереси на общността и гражданите. Провеждаме политика на поддържане на баланс между улесняване на тази търговия и сигурността и безопасността на гражданите на територията на общността. Провеждаме непрекъснат диалог с частния сектор и компетентните органи. Опитваме се да подобрим и мисля, че имаме добри резултати в тази насока, повишаването на ефективността в служба на гражданите и на икономиката.
Провеждаме регулярни срещи с представители на икономиката и легалния бизнес. Имахме такива срещи с крупни винопроизводители, с тютюнопроизводители и смятам, че успяхме да намерим онова, което е тяхна и наша цел – борбата със сивия сектор. Това съвпада и с техните, и с нашите интереси. В резултат на това мога да отбележа, че имаме ръст в приходите от акцизи.
Агенция „Митници” администрира събирането на мита, ДДС и акцизи от средата на 2006 г. и акцизи от сделки в страната, което представлява повече от половината приходи в републиканския бюджет. Събраните приходи от митниците за периода 2002-2007 . и първите осем месеца на 2008 г., както и относителният им дял са в следния вид:
Приходите в републиканския бюджет от Агенция „Митници” в 2004 г. са 4 млрд. 120 млн. лв. и имат относителен дял 48,6.
През 2005 г. те са в размер на 5 млрд. 394 млн. лв., като относителният им дял се променя на 54,9.
В 2006 г. вече има относителен дял 68,6%.
Планът за 2008 г. е 7 млрд. 982 млн. лв., като очакваното изпълнение е 8 млрд. 361 млн. или едно очаквано преизпълнение от 4,7%. Наблюдава се постоянно преизпълнение на плана за приходите от 2002 г. насам. И смятам, че тази тенденция се запазва и това ни осигурява надежда, че планът за тази година ще бъде преизпълнен.
Немалка част от работата на митническата администрация е по контрола борба с контрабандата и издадените административно-наказателни преписки. Също така по въпроса с борбата с нарушенията на валутния закон. През 2008 г. имахме няколко интересни случая за това, като само валута, която е задържана през 2008 г. на гранични пунктове е в размер на 2 млн. 116 хил. 160 евро и 50 хиляди долара. Имаме 29 кг. злато и златни изделия, диаманти и т.н.
Съществена част от работата на митническата администрация е работата на въведената неотдавна дирекция „Последващ контрол”. В резултат на дейността на дирекция „Последващ контрол” са извършени проверки и са установени довнасяния на мита и други държавни вземания на обща стойност 13 млн. и 96 хиляди лв. за 2007 г. За 2008 г. в резултат на извършени проверки в рамките на последващия контрол са установени за довнасяне мита и други държавни вземания на обща стойност 6 млн. 727 хил. лв.
Извършени са проверки на акцизни фирми съвместно с Националната агенция за приходите, сътрудничеството с която, както и с други държавни органи, се оказа изключително полезно. И смятам, че в бъдеще ще продължи и ще бъде задълбочено. Имаме чудесно сътрудничество с гранична полиция „Пограничен контрол” с мобилни групи, с Министерството на вътрешните работи, службите „Борба с организираната престъпност”. Общо Агенция „Митници” работи с 51 държавни и обществени институции. Имаме споразумение за съвместно сътрудничество, което дава много добри резултати.
През 2008 г. са задържани 10 млн. къса цигари, 54 хил. бутилки с алкохолно съдържание с фалшиви бандероли, 150 хил. литра наливен алкохол, 90 хил. литра винен материал, както и много други полуфабрикати, 150 хил. тона горива и т.н.
Работим и по борба с пиратските стоки и фалшивите търговски марки. Имаме значителни разкрития по подадени заявки от вносителите на търговските марки и през 2008 г. имаме задържани десетки хиляди броя облекла с фалшиви търговски марки, козметика, спортни чанти, колички и т.н. Част от това всъщност е дял на сивата икономика.
Вън от това има конкретни мерки за работа с ограничаване на корупцията в персонала. Създадени са правила за поведение на митническия служител, има Морален кодекс на митническия служител. Налице са официално оповестени телефони за сигнали за констатирани или съмнения за констатирани нередности. Всички те се проверяват и при евентуално потвърждение на сигнала, независимо дали е подаден по така наречените горещи телефони или писмено, на съответните служители се налага съответното наказание.
Поддържаме в актуално състояние информацията, предоставена на страницата на Агенция „Митници” в Интернет. На тази страница е публикувана информация как се процедира със сигналите, за които споменах току-що. Предоставяне на информация от звена за връзки с обществеността.
През 2008 г. с оглед ограничаване на корупционна среда се наложиха персонални промени в състава на Агенция „Митници”. Двама от началниците на митници бяха уволнени, имаше сменени директори на регионални дирекции. Имаше преназначени началници на митници.
По отношение на борбата с наркотрафика българската митническа администрация има традиционно добри резултати и през 2000 г. имаме общо 80 случая на задържани наркотици, през 2001 г. имаме 60 случая, през 2002 г. – 82 случая, в 2005 г. – 96 случая, в 2006 г. – 148 случая, като става дума за действително значителни количества, което бе отчетено преди около два месеца при срещата на представители на митническата администрация и Министерството на вътрешните работи с шефовете на ДЕЕ.
Това в общи линии е работата на Агенция „Митници” по отношение на работата за събиране на приходи, борба с контрабандата, борба с наркотрафик, борба с пиратските стоки.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Господин Раймундов, имате думата.
ПЕТЪР РАЙМУНДОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Подкрепям становището на главния прокурор, искам да добавя нещо, което не е много съществено, но смятам все пак, че е необходимо.
Първо, благодарен съм на господин министъра на финансите, че той призна това явление като съществуващ факт. Какви са неговите параметри? Това е много относително и не толкова важно. Същественото е, че явлението го има и че всички държавни органи, които имат отношение към него, изразяват готовност за борба с това явление.
Това, което сподели госпожа Мургина е вярно, имаме много богата съвместна дейност, с много добри резултати. И си мисля, че там, където парламентът е гласувал известно доверие на специализираните органи да изработят проект за нормативен документ, резултатите са наистина добри. През 2006 г. съвместни екипи разработиха новите данъчни престъпления и аз се радвам, че тази регламентация дава много по-добри резултати, отколкото предходната.
Същевременно обаче практиката се натъква на случаи, които нямат своето логично обяснение. Има така наречената каскадна приватизация – сключва се приватизационна сделка, дава се гаранция с друг наскоро приватизиран имот, без да е изтекъл срокът, в който той може да възлага някакви тежести върху този имот. И това минава. По тази каскада може да се изкупи цялата държава.
След това, известно е как с увеличаване на капитала на дружеството става преливане на едни дялове в други дялове. Това е така наречената скрита приватизация. Казва се, че законът го позволява. Законът не трябва да позволява тези неща. Щом ги позволява, значи ще има корупция, ще има тайна приватизация, ще има сива икономика. В конкретния случай в чисто наказателноправен аспект има неща, които не са решени, макар че има глава, която се казва „Защита на банковата система и на осигурителната система”. Имаше един текст, който не беше най-добрият, но той санкционираше заплащането на възнаграждения на работници без да са внесени осигурителните вноски. Конституционният съд махна този текст, обяви го за противоконституционен, но проблемът си остана. Значи неплащането на осигурителни вноски не е престъпление, защото трябваше да се обвързва със заплащането на заплатите. Можеше съставът да бъде друг – неплатени изцяло или отчасти, но да е престъпление.
Най-важното за нас практиците е, че явлението сива икономика няма своя юридически израз. Ако имаме ясна дефиниция какво е сива икономика, ако имаме ясен основен състав за формите на тази сива икономика, нашата борба ще бъде много по-ефикасна и много по-добра. Съгласете се, аз ви давам парадоксалния пример – днес в България може да се върши така наречената нелегална черна икономика, без юридическа санкция, без някакво наказание. Защо? Защото няма закон за нея. Вярно, че тя се ограничава при наличие на нелегална икономика, но след като една фирма не е регистрирана, след като една стопанска единица не е регистрирана, няма никакъв начин да се установяват нейните доходи, приходи, разходи, задължения и т.н.
Вторият въпрос е да се дефинират съответните състави на така наречената сива икономика – основни, квалифицирани, продължителност, обществена опасност. И аз уверявам вас, депутатите, които сте законотворци, че ако се налага помощ от нас, от практиците, юридическа помощ ние ще ви окажем, но ще бъде добре за всички граждани, за всички хора, които искат да се води истинска борба със сивата икономика, да имаме състави в Наказателния кодекс, които да вършат работа и да ни помагат.
И накрая, позволявам си да направя само още две бележки. В Наказателно-процесуалния кодекс имаме абсурдни норми, които обезсмислят усилията на всички разследващи органи, прокурори и съдии. Става въпрос за една разпоредба, която е много интересна. Тя касае използването на специалните разузнавателни средства. Вие знаете, че в сивата икономика има някои неща, които могат да се установят само със специални разузнавателни средства. Подкупът няма как да се установи, освен със специално разузнавателно средство. Но какво ни казва законът? Не може да се постанови осъдителна присъда, само въз основа на специално разузнавателно средство, както и само въз основа на показания на анонимен свидетел, към който е приравнен и служител под прикритие. Значи имаш СРС, което е подслушване, имаш анонимен свидетел и законът не ти позволява да постановиш осъдителна присъда. Какво тогава трябва да стане? Така ли е по другите страни?
Това е така нареченото формално третиране на доказателствата. Още древните римляни са казали, че доказателствата не се мерят, а се преценяват. А тук ние се връщаме в една отречена система. Още в 1808 г. Наполеоновият кодекс премахва така наречените формални доказателства, а въвежда принципа за обсъждане на доказателства по свободно вътрешно съдийско убеждение. Сега нашият закон ни връща 200 години назад, като казва: това доказателство е годно, това не е годно, две доказателства не са достатъчни, за да се постанови осъдителна присъда. Това са много сериозни въпроси.
Изразявам още веднъж готовност ако се налага да подпомогнем с каквото можем създаването на тези състави, които в момента не работят добре.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря, господин Раймундов.
Имам предложение към Вас, ако го приемете Вие и господин Главния прокурор – тези предложения, които смятате за необходими и целесъобразни в законодателната рамка, която занимава или третира този проблем, който днес обсъждаме, да ни ги представите в някакъв писмен вид, защото основната цел и на това мероприятие днес, освен мерките, които чухме, че вече се прилагат и тези, които се предлагат, е да направим един обобщен материал като визия както на изпълнителната, така и на законодателната власт за това какво е необходимо да бъде предприето допълнително. Ако получим материалите, това може да стане още в рамките на следващия месец, за да може да бъде веднага започнато и като изпълнение.
Колеги, имате думата за въпроси.
Господин Попов.
ХРИСТО ПОПОВ: Според вас имат ли покровители сивия сектор и на какво ниво в политическата йерархия се намират?
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Според кого?
ХРИСТО ПОПОВ: На първо време към Прокуратурата. Ако искат и други могат да вземат отношение по този въпрос.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Можете да отговорите на този въпроси, но все пак ви предлагам да водим конкретна дискусия по конкретните въпроси, а да не влизаме в политически дебати на тази тема.
БОРИС ВЕЛЧЕВ: Нека да се натрупат въпросите и накрая да отговорим.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Добре.
Има ли други въпроси?
Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН: Благодаря Ви, господин председател.
Първо, искам да благодаря за изчерпателните доклади, и за тези, които ни бяха предоставени. Ние със сигурност ще имаме времето да ги разгледаме и оттук нататък. А аз ще се опитам да задам конкретен въпрос, на който самата аз търся отговори и се надявам господин Кулишев да може да ми помогне.
Как става на практика превенцията относно фалшивите бандероли? Доколко бюджетът, който е заложен в Агенция „Митници”, е направен така, че да може един служител на Агенция „Митници” да отиде да закупи проверки в мрежата и да провери бандеролите? Давам този пример, тъй като темата за бандеролите за цигари и алкохол е актуална. Но за цигарите е регламентирано с прозрачно фолио отгоре. На каква база става това и колко такива проверки са направени? Разбира се, ако не можете да отговорите в момента, можете да ми отговорите впоследствие, тъй като не виждам от ваша страна желанието за това да бъде въведена прозрачна капсула задължително върху бандеролите при алкохола. Аз лично смятам и затова ви моля да направим публично тази консултация, как реално става проверката, тъй като не подлежат нито на номер, нито има възможност всички части от бандерола да се видят при една рутинна проверка. Разбира се само за определени части от алкохола, тъй като в голяма част от тях има прозрачни капсули, но няма забрана за по-добрия дизайн на бутилките, което прави проверката почти невъзможна.
Давам го като пример, защото като говорим за сива икономика ние с моите колеги Мартин Димитров и Нено Димов искахме тези изслушвания, защото смятаме, че най-важно е да правим превенция. Борбата със сивата икономика е първо превенция. Това е, което можем да правим всички ние, стоейки на тази маса. А оттам нататък само една част от хората, които и в момента не присъстват, могат да се борят с организираната престъпност. Но ангажимент на законодателя е да прави добра превенция. Затова аз имам този конкретен въпрос.
Иначе видях редица мерки, които със сигурност са правилни, но не дават категоричните стъпки при един такъв казус. Давам го категорично като казус. Ние сме правили и друг път изслушване на Агенция „Митници” и знам, че тогава говорихме за количествата.
Пак повтарям въпроса – какъв е бюджетът, който е осигурен, по какъв начин става това и как бива правен този контрол реално и ефективно в търговската мрежа?
Това е първият ми въпрос.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, моят въпрос се съдържаше и във встъпителното слово на главния прокурор господин Велчев, който постави въпроса за координацията. И според мен този въпрос ще стои все по-важно оттук нататък. Аз ще го конкретизирам.
От много време досега се говори за създаването на общо информационна система между данъчните служби и митниците. Питам докъде е постигнат напредък в тази насока, тъй като подобна информационна система може да помогне много. А и целта на тази комисия, на това изслушване, което предизвикахме от опозицията, беше именно подобни конкретни въпроси да бъдат разгледани и евентуално придвижени.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря.
Имам конкретен въпрос към госпожа Мургина. Тъй като сме в такава фаза, фактически от днес стартира бюджетната процедура и имаме да решаваме отново въпроса с данъците и най-вече с осигуровките, при по-предишното обсъждане на темата поставих този въпрос към НПО-тата, които даваха полезни съвети още да намаляваме осигурителната тежест, аз споделям тази опция, но сега искам да Ви кажа, госпожо Мургина, че вероятно и Вие сте го забелязали, че темпът на нарастване на събираемостта на осигуровките не е адекватен на темпа, с който ги намаляваме. Не може цели сектори, в които знаем прекрасно, че най-малката работна заплата, минималната е 1000 лв., какъвто е случаят със строителството, там голяма част да се осигуряват на прага от 300 или 400 лв. и ние да не предприемаме или да предприемаме недостатъчно ефективни мерки.
Въпросът ми е много сериозен и той не съдържа в себе си критика, защото към този момент няма как и към кого да я насоча. Въпросът е концептуален. Ние не можем да пристъпим към последващо намаляване на осигурителната тежест и на реформа на модела, ако продължават работодателите и осигурените да поддържат огромен сив сектор в заплащането и съответно в работната заплата, която е база за заплащане на осигуровките.
Можете ли да ни кажете какъв план, какви мерки и как виждате проблема? Може би да няма вече минимален осигурителен праг. Ако премахнем минималния осигурителен праг ще се справите ли с това работодателите да осигуряват работниците на реалните заплати? Имате ли капацитет, заедно с останалите органи, защото това е абсолютно ключов проблем в цялата осигурителна система?
Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
И аз искам да задам въпрос към госпожа Мургина и към колегите от НАП – какви мерки могат да бъдат предприети в областта на така наречената битова сива икономика? Тази, с която се сблъскваме всеки ден – билетчетата в маршрутките, касовите бележки в сферата на услугите и ред други такива неща, за които като че ли някога бяхме по-активни и които като че ли просто забравихме, че съществуват.
Казвам го, защото е много важно да направим не просто институциите и чиновниците работещи и борещи се против сивата икономика, а да направим борбата със сивата икономика кауза на голяма част от българското население, така че те да имат интерес от това. Какви мерки евентуално бихме могли да предложим в тази посока?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Пропуснах важно изречение, струва ми се, че трябва да го кажа. Въпросът с осигуровките е ключов не само за осигуровките, а и за данъците. Работодател, който вади черни пари да плаща на работника си, очевидно крие и ДДС, очевидно крие обороти, очевидно крие един куп други неща, които засягат цялата данъчна система. Затова според нас този въпрос е ключов и искаме да ни предложите някакъв план за действие, защото сме пред приемане на нови мерки.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Кой ще отговаря?
Имате думата, господин Кулишев.
ХРИСТО КУЛИШЕВ: Специален бюджет за закупуване на бутилки за контрол на бандеролите нямаме и не ни е необходим. Проверките се извършват планово или ад хок. Като в случай на установяване на съмнения в истинността на бандеролите, не всички реквизити на нас са ни известни, но има такива, които контролираме, имаме и специална техника, специални лампи, стоките биват задържани. Прави се пълна проверка от експерти по отношение на бандеролите. И както и преди малко ви казах, немалки са количествата, които сме задържали.
Действително, начинът на поставяне на бандеролите върху бутилките е много различен от този, който е върху тютюневите изделия, който е много по-добър, но не ние сме онези, които определяме начина на поставяне и никога не сме били против да бъде поставен този бандерол по съответния сигурен начин. Мога да ви кажа, че имаме намерение да правим по-честа смяна на бандеролите с оглед избягване на възможността да ползване на бандероли близнаци, фалшиви бандероли или бандероли с изтекли срокове. Но това би трябвало да е умерено, за да не оскъпяваме прекалено много процеса. Това всъщност е задача, която е възложена за преценка от министъра на финансите, и която ще реализираме. Но действително, ако се намери начин за поставяне на бандерола по начин, който е аналогичен с този на цигарите, според мен би било много по-добре. Но специален бюджет за това нещо нямаме.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Велчев.
БОРИС ВЕЛЧЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Попов, Вашият въпрос, разбира се, надхвърля пределите на днешната дискусия – дали има покровителствено отношение на политици върху сивата икономика. Аз не зная дали съм и най-подходящият човек, към който може да бъде адресиран този въпрос. Но веднага мога да кажа – че има покровителство на сивата икономика е ясно, дали е политическо не знам, и се съмнявам, че е само политическо. Аз се съмнявам, че този мащаб на сивия сектор в България може да съществува, ако всички контролни органи в страната си гледат добре работата.
С цялото ми персонално уважение към господин Кулишев, дано да не съм разбрал правилно, останах с впечатлението, че за някакъв период митниците са установили 54 бутилки с фалшив бандерол. Простете, но ми се струва като оборот на средно голям магазин. Искам да кажа, че цифрата никак не е значителна.
От тази гледна точка, очевидно е, че има още много какво да се направи. А дали това ще поражда съмнения за политическа протекция, протекция от контролни органи, протекция от полицейски, не дай боже от съдебни органи, макар че те идват на една по-късна фаза, това е напълно възможно да се спекулира. По-важно е, че ако има ред и ако контролните органи си гледат добре работата, мисля, че спекулациите за протекции ще намалеят.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Госпожо Мургина, имате думата.
МАРИЯ МУРГИНА: Благодаря, господин Овчаров.
Първият въпрос е за координацията между НАП и „Марица изток” и възможността те да имат обща информационна система. Както казах в моето експозе, след подписването на споразумението ни за взаимодействие с господин Кулишев, ние вече имаме обмен на информация в реално време. Което се оказа никакъв проблем. Защото НАП има информационна система, Агенция „Митници” също има информационна система. Чрез споразумението и необходимите технически възможности, ние направихме обмена на информация реалност.
Разбира се, за да стане максимално бързо, за да могат и двете институции да се възползват от тази информация, към днешна дата този обмен на информация е между централните ни нива. Но това не е проблем, защото ние имаме връзка с нашите териториални структури в реално време и всеки от страната може да получи необходимата му информация, която ние получаваме чрез БИМЕС от Агенция „Митници”.
Това е по въпроса на господин Димитров.
Защо не постъпват осигурителни вноски, каквито сме очаквали с намаляването им? Аз също не одобрявам, но това е мое експертно мнение, наличието на прагове. Най-честото оплакване, което пред мен са правили коректни големи инвеститори, това обикновено са чужди фирми, е свързано с наличието на тези прагове. Защото те осигуряват служителите си, плащат данъците им върху реалните доходи, които многократно надхвърлят максималните прагове, които са договорени. И тези инвеститори казват: Махнете ги, защото вие законодателно ми правите нелоялна конкуренция.
Но това е въпрос, който е извън компетенциите както на НАП, така и на Министерството на финансите. Политиката в осигурителната област е от компетенциите на Министерството на труда и социалната политика, респективно на Националния осигурителен институт.
По отношение на контрола – там, където ние бихме могли да бъдем полезни. В доклада, който съм предоставила, ще видите огромно подобрение на контролната дейност във връзка с осигурителните вноски, но има какво да бъде подобрено и законодателно, за да стане този контрол още по-ефективен. За пример ще дам две идеи, които ние в НАП обсъждаме.
Едната е много простичка – органите на НАП да имат правомощия за налагане на санкции тогава, когато НАП осъществява ревизия и в хода на ревизията констатира, че има служители във фирмата, които изобщо нямат трудов договор. НАП сега законово няма такива компетенции. Това със сигурност ще действа дисциплиниращо.
Друга възможна мярка, която междупрочем съседна Гърция успешно прилага, е да се допусне извършване на ревизии за задължение за осигурителни вноски при условията на чл. 122 от ДОПК. Тоест, определяне на размера на данъците и вноските чрез анализ на обичайната икономическа дейност. Например в Гърция няма никакво значение дали сам си строи човек къщата или наема работници. Администрацията им има право по закон да каже, че тези квадратни метри изискват толкова часови ставки строителна работа при толкова средна ставка на ден или на час – това няма значение, или при такъв разход на труд. И ако възложителят не е доказал платените данъци и осигурителни вноски, администрацията му ги налага без никакъв проблем.
Това са двете неща, за които се сещам в момента. Разбира се, това е огромен въпрос, който изисква много по-задълбочено да бъде анализиран и обсъждан.
Не на последно място, тъй като мотото на НАП е повишаване на доброволното изпълнение, аз смятам, че фактор, който може да повиши доброволното изпълнение в здравноосигурителните вноски, на първо място е престацията, която получават лицата срещу плащането на тези вноски. Или простичко казано – ако аз знам, че ще получавам пенсия, която е определен процент от възнаграждението, което съм получавала през годините, аз ще бъда мотивирана да искам да бъда осигурявана върху максималния размер на дохода, който реално получавам.
Вероятно има и много други възможности, за които поемам ангажимент да помислим с моя екип. И ще се опитаме да ви ги изпратим, за да ги коментираме.
Третият въпрос, който е свързан с нашата дейност, това са мерките с така наречената битова сива икономика. Цялото експозе с мерки, което се опитах да представя, е насочено към тази сфера. Това, което не съм включила в доклада и по което работим, е обсъждания с фирмите производители на касови апарати и търсенето на възможност за така наречената система Джи Пи Ес, която съседна Югославия е внедрила. Трябва ни още малко време. Изчисляваме, ако въведем подобна система, какво тя ще струва на държавата, като разход, и какво би струвала на самите клиенти. И дали този обществен разход ще бъде покрит от ползите, които очакваме от него.
Друга възможна мярка е он-лайн връзката между НАП и бензиностанциите – нещо, което се иска и от този бизнес. Ние имаме съгласие и готовност по този въпрос. Това е мярка, която също ще се отрази върху тази така наречена битова сива икономика.
Но най-ефективната мярка, която ние смятаме, че сме предприели, която разбира се коства огромни усилия на моите колеги, е това постоянно присъствие за определен период от време в отделни обекти с цел отчитане на реалните обороти, които се документират от нашето присъствие и които влизат в ревизионната дейност и са повод за плащане на реалните данъци с всички съответстващи за това лихви. Като пример за добра практика в тази посока мога да напомня случая с паркинга на Летището. Мога да споделя това, че в туристическите обекти лятото констатирахме обекти, на които оборотите, които засякохме тогава, когато ние присъствахме, са 500 пъти повече от тези, които те обявяват в счетоводните си документи.
Разбира се, тук ще бъде много полезна и мярката, която предложих пак в моето експозе – разширяване кръга на лицата, които имат право да контролират за касовите апарати. Може би една обща кампания, за да привлечем НПО-тата, гражданите, цялото общество да изисква касови бележки, обяснявайки, че когато ние не изискваме касовите бележки, ставаме съучастници в генерирането на сивата икономика.
Има санкция, но ще призная, че никога досега не сме се възползвали от тази законодателна възможност да санкционираме гражданите, които не са изискали касова бележка. Аз лично смятам, че това ще бъде мярка, която ще даде своя ефект. Могат да бъдат 5 лв., 10 лв., разбира се трябва да видим и кои ще бъдат органите, които могат да я налагат, но се нуждаем от общо дисциплиниране по отношение на спазване на законодателството.
Аз смятам, че сега, когато България има най-ниските ставки между държавите – членки на Европейския съюз, когато създадохме сравнително подредена приходна агенция, е крайно време да имаме тези законодателни предложения, които наистина да действат по-дисциплиниращо на стопанските субекти, за да постигнем наистина и по-добър резултат.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря и аз.
Ще мислим по тези въпроси.
Колеги народни представители, имате думата за изказвания.
Господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Темата с осигурителните вноски може би е много важна, тъй като много проучвания, поне които аз съм виждал, показват, че високата осигурителна тежест, тя е 33% за повечето работещи хора в България, независимо че се разделя между работник и работодател, в крайна сметка се плаща от работника, е стимул да се крият осигуровки. И правилно беше отбелязано от колеги, че като се крият осигуровки изцяло или частично, не се плащат и свързани данъци. Това е една цяла верига.
Колеги от тази комисия имат следното безпокойство. Имаше известно намаление на осигурителната тежест и то не доведе до голямо покачване на приходите. Госпожо Мургина, обръщам се най-вече към Вас. Само че същите тези колеги вероятно не си спомнят, че по-малките намаления, които бяха правени на корпоративния данък, също така не доведоха до голям резултат. Големият резултат дойде, когато той падна на 10%. И може би тук е ключът за решение на задачата – дали едно по-голямо намаление на осигурителната тежест няма да доведе до стимулите хората да си платят, при положение, че стоенето в сивата икономика е голям разход (търсенето на фалшиви документи, скъпи счетоводители). Рискът да бъдат хванати от една данъчна администрация, която има все по-добър софтуер, нараства.
При това положение, колеги, аз усещам безпокойството и несигурността в голяма част от колегите, особено в Бюджетната комисия, по този въпрос. И затова този дебат е много важен за осигурителната тежест. Аз съм твърд привърженик на нейното сериозно намаляване. И смятам, че тогава ще се забележи рязко увеличаване на доброволното изпълнение.
И във връзка с това и това, което Вие казахте за отпадане на минималните осигурителни прагове, е логично и бих го подкрепил веднага. Но, ако тези мерки не бъдат бързо възприети, особено в условията на финансова криза, има риск сивата икономика дори да се увеличи.
Знам, че вече говорихте по тази тема, госпожо Мургина, но все пак погледнете нещата от друг ъгъл – какво би станало при едно по-голямо намаление на осигурителната тежест? Можем ли да наблюдаваме ефекта, който имахме с корпоративния данък? Миналата година има 500 млн. лв. повече приходи в бюджета. При намаление на ставката от 15 на 10%.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Господин Кънев.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Бих желал да продължа темата, която започна госпожа Мургина за така наречения сравнителен рисков анализ на трудовите разходи за един строителен обект. Продължете по-нататък, защото не е тайна, че голяма част от бетоновите центрове работят без фактуриране. Същото е и с инертните материали. Много е просто, но не се практикува. Един обект пред завършване, вземете проектосметната му документация и ще видите, че вътре трябва да има 50 тона желязо, трябва да има 5 хиляди кубика бетон, трябва да има това и това. Като вземете документите и фактурите, по които са купени, ще видите, че много малка част ги има.
Продължете по тази тема за този сравнителен анализ и стъпете на проектите. Много елементарно и много просто е.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Госпожо Капон, имате думата.
МАРИЯ КАПОН: Тъй като тръгнахме с темата с Националната агенция за приходите, моят може би последен въпрос ще е: кажете ми каква е мотивацията на хората? Може би въпросът звучи за всички, които сме поканили, тъй като многократно говорим през последните месеци за всички, които разполагат с европейски фондове, които управляват в българската администрация пари от европейски фондове, за заплатите, които трябва да имат, за да бъдат мотивирани. За мен е важно да чуя каква е мотивацията в поверените ви агенции и какво е текучеството на хората, които работят. Защото, когато говорим за борба със сивата икономика, давам си сметката, че имаме много високи изисквания през цялото време, но въпросът е и тези, които стоят насреща, когато стоят срещу един огромен капитал, а още по-сложно е, когато той е сиво-черен, с какво самочувствие застават и каква е тяхната мотивация на работа? И какви стимули можем да направим оттук нататък, така че те да получават по-добър доход при ефективна и смела борба.
И съществува ли, разбира се като проблем?
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, има ли други желаещи да вземат думата? – Не виждам.
Госпожо Мургина, имате думата.
МАРИЯ МУРГИНА: На въпроса на господин Мартин Димитров – простете ми, аз не споделям идеята, че намаляването на ставката автоматично води до рязък скок. Това не е моето мнение, споделям го. И за мен доказателство за това е скалата, която показах за корпоративния данък. Големият скок на намаляване на корпоративната ставка всъщност е доста преди последното намаление, което е само с 5 процентни пункта. Но ръстът на облагаемата основа е забележителен. Неслучайно казах, че това случайно съвпадна със старта на НАП. От 35% средна ставка през 1997 г., намалението стига до 15%, което е страшно много – 2/3. Данъчната основа се е променила от 10 до 14% на база брутен вътрешен продукт. Не е скочила до 33% при намалените още 5% през 2007 г., както отчитаме към днешна дата. Това мое виждане не съвпада и с виждането на колегите от НПО-тата, но това е мое мнение.
За осигурителната вноска аз твърдя, че най-добрият стимул е естественият мотив. За да имаме естествения мотив да плащаме толкова, колкото е необходимо да получим тази престация, която бихме искали, това е единственото, което може да ме накара аз да контролирам работодателя си. И докато хората не са мотивирани те да правят този контрол, все пак работещите са над 3 милиона, ревизорите в НАП са 2400 и още 500 оперативен контрол. Три хиляди души не могат да контролират нито толкова работодатели, нито толкова самоосигуряващи се. Това е факт. И на мен ми се струва, че бихме намерили добрия оптимум, ако намерим този баланс между личен интерес от това, което получаваме като здравно осигуряване, като пенсионно осигуряване, и размера на вноската, която ние трябва да плащаме.
По отношение въпроса на господин Петър Кънев. Преди един месец възложих на моите експерти да бъдат извадени всички бетонови възли и новината е, че всички те ще бъдат подложени на този денонощен контрол, който приложихме на летните и на зимните курорти, както и на други обекти. Независимо от това, че летния сезон изтече, ние ще сравним тези обороти с декларираните през предходните години и ви уверявам, че ще потърсим дължимия данък от тях. Както и обектите, продаващи инертни и строителни материали.
Мотивацията на служителите. Тук имаме много сериозен проблем. Използвам това, че съм в тази аудитория да споделя, че това не е само наш проблем. Това е проблем и за колегите от Агенция „Митници”, на които средното брутно трудово възнаграждение дори е по-ниско от това на НАП. Средната брутна работна заплата в НАП е 650 лв. Крайно несъответстващо възнаграждение на знанията, рисковете, уменията и усилията, които полагат моите служители. Да, имаме допълнително материално стимулиране, но моите служители не искат да разчитат на това, защото нашият акцент е доброволното изпълнение. Ние трябва да очакваме всяка следваща година допълнително разкритите приходи да намаляват. Това също ще бъде гаранция за добър резултат от нашата работа.
Така че от гледна точка на трудово възнаграждение мотивацията е никаква. Споделям и това, че имам три синдикални организации и полагаме много усилия да компенсираме с много обучение, със социални програми, с индивидуални награди и поощрения. Но, каквото и да правим, трудно можем да мотивираме колегите с това възнаграждение.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Господин Кулишев, имате думата.
ХРИСТО КУЛИШЕВ: Относно възнаграждението, госпожа Мургина е съвършено права. Нашата заплата е по-ниска, но е смешно малко по-ниска – с 1,63 лв. Средната заплата е 648,37 лв. И сме доста обезпокоени от обстоятелството, че има голямо текучество. Много специалисти напускат по ясни причини. Предлагат им се такива заплати, които ние въобще не можем да им предложим. Жалкото е, че са хора с квалификация, за които администрацията е разходвала известни средства, за да я получат, прекарали са година-две, но няма механизъм да ги спрем.
По пътя на допълнителното материално стимулиране мога да ви кажа, че то не компенсира ниския размер на заплатата, тъй като четири пъти в годината те получават средно по още една средна заплата. И това е всичко. И текучеството продължава.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Има ли други желаещи?
Заповядайте, господин Попов.
ХРИСТО ПОПОВ: Миналата година, докато течаха преговорите с учителите, министърът на финансите Пламен Орешарски каза: всички сме ниско заплатени. В момента тече новата бюджетна процедура. Когато внесете бюджета в Народното събрание, ние ще вземем предвид това нещо. То не се отнася само до Министерството на финансите. Предполагам, че и в останалите министерства положението е същото. И там също е тежко положението с кадрите.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Няма да мога да поема този ангажимент от името на Бюджетната комисия. (Оживление) Разбира се, всички разумни предложения ще бъдат разгледани.
Колеги, благодаря за участието на министър Орешарски, на госпожа Мургина, на господин Кулишев, реди всичко на главния прокурор. Бих искал да кажа, че очевидно и в агенциите и в прокуратурата се работи сериозно по този въпрос, има постигнати сериозни резултати, но също така има и сериозно какво още да се свърши както от гледна точка на координацията между отделните направления и дейности, така и от гледна точка на нормативната база, и от гледна точка на включване на по-широки кръгове от населението, които активно да участват в тази тема за борбата със сивата икономика.
Искам да завърша със следното предложение към институциите и техните представители – някои от тях са си представили вижданията за необходимите действия и мерки, които да бъдат предприети. Ще помоля всички в рамките на една-две седмици да подготвят своите виждания и предложения за това какво е необходимо да бъде направено с оглед на координация на работата, нормативна база, включително наказателни разпоредби. Ще ги предадем на колегите от Правната комисия, ще работим в координация с тях. И също така за необходимите действия, които са необходими за координация на институциите, за да могат да вършат тази работа.
Ако успеем да направим това преди бюджета и успеем да вземем някакви разумни мерки, които да предложим на обществото и на институциите, според мен ще сме си свършили поне първата част от работата.
Още веднъж ви благодаря.
Закривам заседанието на комисията.

(Закрито в 16,40 часа)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Румен ОВЧАРОВ


Стенограф:
Н. Иванова