Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по бюджет и финанси
13/11/2008
П Р О Т О К О Л
№ 32
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси
П Р О Т О К О Л
№ 32
На 13 ноември 2008 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне и обсъждане на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г., № 802-01-85, внесен от Министерски съвет на 31.10.2008 г.
Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,50 часа и ръководено от г-н Румен Овчаров – председател на комисията.
* * *
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, имаме кворум, откривам заседанието на комисията.
Дневният ред включва единствена точка – Представяне и обсъждане на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г..
Има ли възражения? – Не виждам.
Дневният ред е приет.
По първа точка от дневния ред – ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА БЮДЖЕТА НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА ЗА 2009 Г.
Имате думата, господин Ананиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги от Националната здравноосигурителна каса, дами и господа! Не би трябвало да започвам аз, може би трябваше да започнат колегите от Националната здравноосигурителна каса. Моята единствена молба е, ако може да направя кратко изказване, защото трябва да отида в Правната комисия, където се гледа бюджета на Съдебната власт и там трябва да направя своето изложение.
Независимо че на свои две редовни заседания Комисията по бюджет и финанси разгледа Консолидирания бюджет, в частност държавния бюджет и бяха направени доста анализи, въпроси, отговори и той беше приет на първо четене, аз бих искала да кажа няколко по-общи изречения, които да ви помоля да бъдат като основа за размисъл, когато се разглежда проектът, който е предложен от Министерския съвет, тъй като за първа година има различие между това, което внася правителството в Народното събрание, и това, което са подготвили колегите от Националната здравноосигурителна каса и е прието от събранието на представителите.
Не бих искал в днешната дискусия да противопоставям двата проекта, които са разработени. Те имат своите достойнства от една или от друга гледна точка. Няма да казвам кой е по-добрият и кой по-лошият, защото може да се установи, че и това, което колегите от Националната здравноосигурителна каса са внесли, и то може да се установи, че е някакъв минимум, който е необходим и са необходими допълнителни средства. Затова моята цел днес тук е не да противопоставям двете предложения, а да направя обяснения все пак защо правителството предлага такъв вариант, а не одобрява предложението на Националната здравноосигурителна каса.
Ние няколко пъти имахме възможност при най-различни представяния на бюджета, включително и в парламента, като Министерството на финансите и лично и министърът на финансите да каже, че това е един от най-трудните бюджети. Действително това е един от най-трудните бюджети в периода на прехода, тъй като ние в рамките на един много кратък период от време трябваше да преработим бюджета, който бяхме подготвили още в самото начало – пролетта, лятото на тази година, и да можем да адаптираме този бюджет към финансовата криза, прераснала в икономическа криза в целия свят, включително и в страните от Европа, и страните – членки на Европейския съюз.
Той е труден не защото ние не знаем целите и политиките, които преследване, не че не знаем резултатите, които искаме да постигнем с финансирането на цялата бюджетна сфера, а защото трябваше на всяка цена да запазим, тоест да създадем условия за запазване на фискалната стабилност на страната, за да не допуснем грешки, които допуснаха редица други държави, някои от които даже бяха пример за нас в продължение на няколко години и ги сочихме като държави, които трябва да ги следваме. Няма да говоря за Ирландия, където се вдигнаха данъците, имаше рязко съкращаване на разходите, замразяване на заплати. Не искам да говоря нито за Унгария, нито за Прибалтийските републики или някои наши съседни страни, които ги очаква също нещо такова. Знаете, че ние разработихме един пакет от мерки, пакет от буфери, които са заложени в бюджета, само и само да не допуснем това състояние.
Естествено, във всички тези условия, в които ние разработихме този бюджет, нямаше как да не се отрази и върху всички първостепенни разпоредители с бюджетни кредити, в това число и с бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Във всички тези условия ние сме се старали да намерим баланса между възможността все пак бюджетните организации да не влошат качеството на публичните услуги, които предоставят на населението, от една страна. И от друга страна, напълно сме убедени, че с тези ресурси ние не създаваме никакъв комфорт в дейността на бюджетната сфера, а обратното – създаваме възможност за оптимизиране на публичните разходи, с един и същи ресурс да дадем възможност да се подобри качеството на края на системата от услугата, която предоставя всяка една система.
В тези условия това, което сме предложили като бюджет на здравеопазването като цяло, е един от бюджетите, в който има най-голямо нарастване на средствата за дейност. Вие знаете, че след инвестициите, които изпреварват всички видове разходи, поради необходимостта да реагираме на икономическата и финансова криза, и след пенсиите, в които освен традиционно индексиране, имаме и момент на промяна в механизма на осъвременяване на пенсиите през следващата година, което ангажира изключително голям ресурс от средства, третата сфера, която получава най-много средства, това е системата на здравеопазването. Ръстът на системата на здравеопазването е 472 млн. лв., от които около 355 млн. лв. отиват като увеличение в Бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Може да се говори по въпроса дали по най-добрият начин е разпределен ръстът в системата на здравеопазването, но не може да не се отчете, че при тези условия, в които има много въпросителни през следващата година, това увеличение от близо половин милиард лева не е малко. Само увеличението, което сме предвидили за Националната здравноосигурителна каса, като процент на нарастване е 21,1%, което на фона на цялостната политика на определяне на разходите, е един процент, който не е никак малък.
Оттук нататък при определянето на конкретните здравноосигурителни плащания, ние сме се постарали да наблюдаваме тенденцията в предложението на Националната здравноосигурителна каса и съобразно възможностите, които сме заложили в този бюджет, сме направили едно разпределение по отделни здравноосигурителни плащания, което може да бъде коментирано, разбира се, може да бъде предложено и някакво изменение от колегите, но аз мисля, че при всички условности на този бюджет това, което внася правителството, е възможното и затова бих ви помолил да подкрепим този бюджет, който ние сме внесли, с цялото ни съзнание, че Националната здравноосигурителна каса, като една финансова институция, която осигурява финансирането на задължителното здравно осигуряване, естествено има потребност от допълнителни средства над тези, които ние сме предвидили в бюджета, но за 2009 г., като година, в която трябва да предприемем всички мерки, за да се справим с кризата, трябва да насочим нашето внимание към оптимизиране и повишаване на ефективността на ресурса, който е предвиден със Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за следващата година.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Господин Райнов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! След изказването на заместник-министър Кирил Ананиев, нещата за мен се облекчават. Но все пак да кажа няколко от цифрите, които са заложени в проектобюджета на Касата за следващата година.
Той е правен на разчет вноска, която става от 6 на 8%. Запазва се съотношението работодатели – работници на 60-40, като минималният осигурителен разход на самоосигуряващите се вдига от 240 на 260, като максималният месечен е 2000 лв. И оттам нататък, както каза заместник-министър Ананиев, в проекта за 2009 г. са предвидени следните параметри за самостоятелен бюджет на Националната здравноосигурителна каса, а те са в размер на 2 млрд. 442 млн. лв. приходи и трансфери, като предвидените разходи и трансфери са в размер на 2 млрд. 41 млн. лв. Тоест, както вече се каза, Касата ще разполага с 355 млн. лв. повече за здравни услуги през 2009 г., в сравнение с настоящата година. Като увеличението на бюджета на Касата в приходната част и трансферите е със 756 млн. лв. повече, от което идва и този ръст от 2% повече здравноосигурителна вноска.
Разходите за здравноосигурителни плащания са в размер на 1 млрд. 746 млн. лв., или с 260 млн. лв. повече от 2008 г., разпределени както следва: първичната извънболнична медицинска помощ – 157 млн. лв.; специализираната извънболнична медицинска помощ – 154 млн. лв.; денталната помощ – 91 млн. лв.; медикодиагностичните дейности – 61 млн. лв.; болничната помощ – 931 млн. лв., в това число и 5 млн. лв., които са за акушерска помощ в съответствие с чл. 82, ал. 1, т. 2 от Закона за здравето. За лекарства и медицински изделия за домашно лечение са 330 млн. лв. Други здравноосигурителни плащания – 20 млн. лв.
От тези 350 млн. лв., които са ръст на Касата за 2009 г., спрямо 2008 г., най-малко 100 млн. лв. ще отидат за здравни плащания за нови договорни партньори. Това са новооткрити болнични заведения за скъпоструващо и високотехнологично лечение, в това число инвазивна кардиохирургия, очни заболявания, АГ болници и лечебни заведения за ортопедия.
Както знаете, по закон Касата е задължена да сключва договори с всички новопоявили се болнични заведения в България. Оставащите от тези 350 млн. лв., около 160 млн. лв. са недостатъчни за финансирането на допълнителни здравни услуги, които да покриваме през настоящата година, което означава, че ние не можем да покрием нови здравни услуги. И всичко това е на база очаквано равнище на разходите и потребление на медицинска помощ през 2008 г., както и за покриване на потребностите от осигуряване на допълнителни лекарства за лечението на заболявания като множествена склероза, хепатит и бъбречна недостатъчност, за които и в момента имаме листа на чакащите. Няма никаква възможност за ръст в цените на услугите на медицинските дейности, които се заплащат от Касата, към настоящия момент.
Стремежът на Касата е да се осигурят повече средства не само за покриване на разходите и равнището, удовлетворяващо растящото търсене на болнични услуги, но също така и за първична и специализирана помощ и за повече профилактични дейности. В рамките на така заявените параметри Касата естествено трябва да запази своята финансова стабилност, както и да запази достъпа на населението до всички видове медицинска и дентална помощ.
Съответно в законопроекта е записано, че разходите за здравноосигурителни плащания могат да бъдат увеличени със средствата от резерва на Касата, които са в съответствие с чл. 26 от Закона за здравното осигуряване. И този оперативен резерв е в размер на 240 млн. лв., като целта на оперативния резерв е гарантиране на здравноосигурителните плащания в случай на непредвидени и неотложни обстоятелства в определени направления на медицинските дейности.
Около 95 млн. лв. е ръстът в резерва през 2009 г. в сравнение с 2008 г. И държа да кажа, че този резерв обикновено се освобождава в края на годината, както тази година го освободихме през месец октомври.
Излишъкът, който се формира на базата на планираните приходи и разходите е в размер на 401 млн. лв., като тези средства ще преминат в преходния остатък и от тях ще се увеличи наличността в БНБ, наличността от резерв на Касата, който към днешна дата е 375 млн. лв. И с тези 401 млн. лв. ще стане в размер на 777 млн. лв.
Това е, което бих могъл да кажа накратко по проектобюджета.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря на господин Райнов.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Процедура, господин председател!
Ако позволите, колеги, има представител на Лекарския съюз, нека да чуем и тяхното становище по предложения бюджет. Това е другата срана.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Не може да бъде страна, но може да си кажат мнението.
Нека преди това да чуем становището на народния представител Руденко Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Позволявам си да взема участие в заседанието на почитаемата комисия, тъй като имам някои допускания, свързани с начина на разсъждение, когато тръгнем да обясняваме защо бюджетът на Националната здравноосигурителна каса е толкова, а не толкова, колкото ни се иска. И все пак най-напред бързам да ви кажа, че това увеличение на приходната част от 700 млн. лв., никъде не успях да намеря разчети колко би било това увеличение на приходната част, ако нямахме увеличение на здравноосигурителната вноска от 6 на 8%.
Моето усещане е, че всъщност онова, което получаваме от увеличението на здравноосигурителната вноска, отива в големия резерв на Касата, а онова, което получаваме от увеличението на доходите на населението, от осигурителните прагове, то отива за практическо увеличение на бюджета на Касата.
Тази малка наглед хитрина ме води и до втория въпрос – ние така или иначе досега една от най-консумиращите части от здравно осигурените – децата, които са около 1,5 млн., я осигуряваме на половината от осигурителния праг, тоест 4%. Ние и сега си спестяваме разсъждения: а защо продължаваме да осигуряваме децата върху половината, въпреки че те са най-големите консуматори в системата. Тоест, оттам ние не залагаме приходи, освен в този 1%, който ще стане от 3 на 4% върху 80% здравно осигуряване за 2009 г.
Обръщам внимание на почитаемата комисия, че когато стане разбивката на бюджетите на районните каси върху този силно рестриктивен бюджет на Касата с огромни буфери и резерви – 240 млн. лв. оперативен резерв, който пак ще бъде недостатъчен, за да покрие нуждите и близо 400 млн. лв. в големия резерв, тази рестрикция ще доведе до огромно напрежение в системата, особено в първата година, когато със зъби и нокти малките районни директори ще се опитват да ограничават харчовете и това никога няма да става, както се случва най-често, заради принципите, а заради това, че те трябва да си опазят хляба и на всяка цена да не допуснат тези „разхищения”.
Затова разсъжденията ми, които чухте, водят до извода, който аз за себе си съм извел – разходната част на бюджета за Касата за 2009 г. няма да покрие нуждите и той с този голям резерв, на фона на всички буфери, заложени в бюджета, който сигурно ще бъде към фискалния резерв, ще бъде една добра надежда за следващото управление, но лош помощник на настоящото управление.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Имате думата.
ДИМИТЪР ПЕТРОВ: Съветник съм по Национален рамков договор. Тече заседание на Здравната комисия, затова сме се разделили.
Това, което ви дадохме, е едно становище, което сме внесли официално. Следва да го имате предвид най-вече за второ четене, тъй като имаме съществени забележки. Вие сте водещата комисия за второ четене. Материалите са два. Единият обяснява хода на преговорите, а другият касае конкретно бюджета.
Тези материали ние сме ги внесли последователно и в Събранието на представителите, и в Министерския съвет.
Най-общо имаме няколко съществени забележки.
Първо, този проектобюджет на Касата във вида, в който е внесен, е абсолютно недостатъчен. Там има една таблица, пет члена и няколко параграфа. В един такъв бюджет трябва да фигурират разчети за цени и обеми на медицински дейности, на базата на които се получават тези числа в бюджета, какво се цели и т.н. Само ще ви припомня, че миналата година внесохме наш бюджет в Касата, тогава материалите бяха цяла папка. Мисля, че внесеният проект не съдържа необходимата информация. Може би това е следствие на това, че бюджетът бе променен от Министерския съвет.
Тук трябва да кажем, че Министерският съвет съществено коригира бюджета. Според нас това има и положителни и отрицателни моменти. В нашето становище ние заявихме пред Министерски съвет, че приходната част, която е заложила Касата, е крайно занижена изкуствено. И становището ни беше, че реално приходната част е между 2,4 и 2,5 млрд. лв. Виждаме, че Министерският съвет я е завишил и от това, което ние сме смятали като разчети в момента се различаваме с около 45 млн. лв., което общо взето приемаме като реална приходна част.
Проблемът обаче е в разходната част, в смисъл, че включително и предложението на Касата е занижено. И големият проблем са тези 402 млн. лв., срещу което абсолютно възразяваме по няколко причини.
Първо, в Закона за здравното осигуряване много ясно е записано за какво се изразходват парите от здравноосигурителни вноски. Те могат да се използват за финансиране на медицински дейности. Ние условно употребяваме термините голям резерв, преходен остатък. Такъв термин в закона няма. Там пише за временно свободни парични средства. Тоест, ние смятаме, че осигуровките се внасят целево за нещо. Това е краткосрочно осигуряване. Нашето мнение винаги е било, че при положение, че касата има заложен 240 млн. лв. оперативен резерв, това е абсолютно достатъчно и не са необходими всякакви натрупвания в банките.
Тоест, нашето настояване е приходната да се изравни с разходната част. Ние сме дали сравнителна таблица в различни варианти, като смятаме, че ако тези пари се дават, в разчетите, които сме дали при изравнена приходна и разходна част, може да се достигне до задоволително финансиране на медицинските дейности на база миналогодишната методика.
И последно съображение. В момента, ако говорим за световна финансова криза, когато се наливат пари във финансиращи институции, за да не отиде в реалния сектор, моля да имате предвид, че Националната здравноосигурителна каса е финансиращата институция основно на целия сектор – лечебни заведения. Приходите им основно идват оттам. Едно орязване на финансирането ще доведе до реална криза на сектора. В момента при тези цени има тотален отказ от банките да финансират тази дейност.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Разбрахме Ви идеята.
Ще разговаряме между първо и второ четене. Има и други проблеми, които очевидно трябва да бъдат дискутирани. Сега не можем да решим въпроса и да затворим дискусията.
Колеги, имате ли въпроси?
Господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Няма да се изказвам по принцип, защото мисля, че е ясна позицията ни за това, че 400 болници за малка България като че ли са структурен въпрос, от който се правят икономии, а не буфери, както ги е нарекло Министерството на финансите, за да се застрахова за числата, за които се говори тук, за които спомена и господин Райнов, които са в размер, поне по таблиците, резерв 240 млн. и излишък 400 – 640 млн. лв.
Въпросът ми беше в една посока. Тъй като огромният разход е за здравноосигурителните плащания, тоест, това са пътеките, както е казано популярно, те са основния елемент в тези наредени тук числа, специално за болничната медицинска помощ е дадено число от 931 млн. 432 хил. лв. и едно друго число, което казва „заедно с оперативния резерв”, което е изписано като 1 млрд. 421 млн. лв. Въпросът ми се състои в това да си уточня за себе си числата. Тези 931 млн. лв. плюс кое от тези дадени като резерв и излишък дава числото 1 млрд. 421 млн. лв.? Има ли замисъл, че се търси основно подкрепа през тези два буфера за болничната помощ и са предвидени 930 млн. плюс някакво число до 1 млрд. и 400 млн. лв.? Това е основният въпрос, защото той е най-големият като тежест.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря, господин Методиев.
Колеги, има ли други въпроси? – Не виждам.
Имате думата за отговор.
ЖЕНИ НАЧЕВА: Аз ще се опитам да отговоря на този въпрос. Вероятно презумпцията е била, че към тези 930 млн. лв., които формират около 50% в структурата на здравноосигурителните плащания, и са за болнична помощ, могат да се добавят средствата от оперативния резерв, които са 240 млн. лв. и с тях да се завишат средствата за болнична помощ. Тоест, идеята е да се финансира преимуществено болничната помощ със средствата от оперативния резерв, който е 240 млн. лв.
А средствата, които са като излишък – 400-те млн. лв., тях Касата няма право да насочва за никакъв вид дейности, те си стоят като наличност в БНБ и само с решение на Народното събрание биха могли да се усвояват след актуализация на бюджета.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Има ли други въпроси? – Господин Иванов.
ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Имам такъв въпрос. В разходната част на бюджета е записана цифра: придобиване на нематериални активи 4 млн. лв. Тя не е голяма, но все пак какво точно сте имали предвид?
ЖЕНИ НАЧЕВА: Това са капиталовите разходи на Касата. Това са 4 млн. лв., които и миналата година бяха толкова. Не сме си позволили да заложим ръст там. И основно ще бъдат насочени за закупуване на софтуер и хардуер, който надгражда вече изградената нова информационна система.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Значи отговорът, който давате, е, че издръжката на болниците през Касата е предвидена за 931 млн. лв., като към тях евентуално отиде целият резерв и да стане 1 млрд. и 100 млн. лв. Това ви е като идеология.
РУМЯНА ТОДОРОВА: Искам да благодаря на господин Методиев за това, което попита. Мисля, че той много целенасочено зададе въпроса. Въпросът, който ние си задаваме в Касата е също защо оперативният резерв трябва да бъде вкарван само в болниците. И когато ние структурирахме бюджета и нашето предложение беше акцентът да падне върху извънболничната помощ, както правят всички нормални държави. Защото ще ви прочета едни цифри. За догодина са се подготвили 62 нови структури в болничната сфера да сключват договори с Касата. И 49 от настоящите болници разширяват дейността си. На този форум, от който идваме, ни беше срам да кажем, че в България има 400 болници, от които 80 частни, които се финансират от публичния сектор.
Защо сме написали, че 500 млн. лв. не са лукс. В никакъв случай не е лукс. Касата не прави политика. Касата трябва да даде реална оценка на това, което финансира. Към настоящия момент така съществуващите структури изискват такъв ресурс. Към 20-о число ще получим информация какво ще похарчат болниците с вдигането на цените с 10%. И аз ви гарантирам, че дори с оперативния резерв от 240 млн. лв. ние сме в дефицит в болничната помощ за следващата година. Защото към момента реалното изпълнение на бюджета в болниците е 930 млн. лв. Към края на годината ще бъде толкова. Точно толкова, колкото се залага за следващата година.
Ще ви изпратя и резултати от една проверка, за да видите как една болница върху това, което заплаща Касата, взима от пациентите до 10 хил. лв. Догодина тя може да взима вече 15 хиляди от пациентите при този бюджет.
От друга страна, чуваме, че министърът говори за дългове, които болниците започват да натрупват. Миналата година към края те бяха ликвидирани. Естествено, след като имаме константен бюджет, който разпиляваме на хиляда посоки, те ще трупат дългове. И както казаха колегите от Европейския съюз вчера, след като имате свободно легло, всеки ще иска да го запълни. Тук тезата, че броят на болните е един и същ и няма значение той къде ще се лекува – дали в тази или онази болница, изобщо не е верен. Защото системата на заплащане е фифосървис в България. Той трябва да влезе задължително, за да си получи болницата своята стойност, своята цена.
Така че всички тези неща са били съобразени, когато ние сме подготвяли този ръст от 500 млн. лв., който ви казвам, че наистина е минимумът, който догодина евентуално би ни потрябвал.
На всичкото отгоре този ръст беше правен при очакван ръст от 2% завишение във вноската, който беше от порядъка на 500 млн. лв. Сега изведнъж в приходната част се появиха още 200 млн. лв. отгоре. Затова резервът в БНБ стана 400 млн. лв.
Всички тези неща между двете четения трябва да бъдат анализирани много обстойно, защото ситуацията е комплицирана.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Госпожо Шулева, имате думата.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Взимам повод от това, което каза д-р Тодорова и искам да попитам дали сте правили анализ на ефективност на частните клиники и на държавните? Защото имам някакви бегли наблюдения, но моите наблюдения показват, че за разлика от държавните клиники, които са обременени с изключително неефективни активи, ако трябва да иронизирам – нефинансови, имам предвид безкрайно много сгради, които не могат да се отопляват, да не говорим за всякакви други неща по тези сгради, и докато тези болници трупат дългове и работят изключително неефективно, аз се питам защо в момента някои от частните болници, които се надявам да дадете данни, но според мен работят изключително ефективно, поставяме под въпрос тяхното финансиране. В крайна сметка те се финансират от наши пари и никъде не е казано, че аз трябва да получа медицинско обслужване в една неефективно работеща, трупаща дългове болница с лошо обслужване. Само защото тя е държавна и само защото тя трябва да се финансира от Здравната каса? Докато в частната болница за същата тази осигуровка получавам много по-добро лечение за същата цена.
И в крайна сметка приватизация на болниците няма, не се знае въобще как ще има и въобще до какви резултати ще доведе. Но докато се говори за приватизация на болниците секторът, както сама казвате, се е приватизирал по друг начин. Тоест, хората са построили ефективни звена, и то изключително ефективни. Сега въпросът е да направите анализ дали трябва да продължаваме да наливаме тези пари в тези болници, които трупат всяка година дългове, защото сама казахте, че болните са константна величина. И именно защото те не ходят в тези лошо функциониращи болници, затова те трупат дълговете. И в същото време поставяме под въпрос финансирането на някакви малки, добре структурирани, изградени и ефективно работещи звена. Докато не представите анализ как работят едните и другите, безспорно има и държавни, които работят добре, но в крайна сметка ние трябва да сме наясно къде се харчат ефективно парите. И ако парите се харчат ефективно в тези частни болници, нека да отиват там. Но аз не виждам защо трябва да продължаваме да покриваме дългове на неефективно работещите държавни болници? Докога?
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
РУМЯНА ТОДОРОВА: Въпросът е безкраен. Това, което прави впечатление и това, което е предимството на частните болници, е, че те си избират дейността. И както колегите от мрежата казват, минете вечер през частните болници да видите дали светят прозорците. Нощно време няма никой, няма дежурен лекар. Там са бързо оборотни дейности, пациентът престоява няколко часа и си отива вкъщи. Това е чудесно. Но тези болници, които са гръбнака на здравеопазването, съвсем не са частните болници. Гръбнакът на здравеопазването в България все още са областните болници. Там, където бяха разкрити и спешните портали.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Но са 30, а не 300.
РУМЯНА ТОДОРОВА: С това започнах, че имаме 400 болници в страната.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, има ли други желаещи да вземат думата? – Не виждам.
Подлагам на гласуване бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г.
Който е за, моля да гласува.
За – 13, против – 3, въздържали се – няма.
Бюджетът е приет.
Благодаря на всички за участието.
Закривам заседанието на комисията.
(Закрито в 15,30 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Румен ОВЧАРОВ
Стенограф:
Н. Иванова
№ 32
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси
П Р О Т О К О Л
№ 32
На 13 ноември 2008 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне и обсъждане на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г., № 802-01-85, внесен от Министерски съвет на 31.10.2008 г.
Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,50 часа и ръководено от г-н Румен Овчаров – председател на комисията.
* * *
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, имаме кворум, откривам заседанието на комисията.
Дневният ред включва единствена точка – Представяне и обсъждане на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г..
Има ли възражения? – Не виждам.
Дневният ред е приет.
По първа точка от дневния ред – ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА БЮДЖЕТА НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА ЗА 2009 Г.
Имате думата, господин Ананиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги от Националната здравноосигурителна каса, дами и господа! Не би трябвало да започвам аз, може би трябваше да започнат колегите от Националната здравноосигурителна каса. Моята единствена молба е, ако може да направя кратко изказване, защото трябва да отида в Правната комисия, където се гледа бюджета на Съдебната власт и там трябва да направя своето изложение.
Независимо че на свои две редовни заседания Комисията по бюджет и финанси разгледа Консолидирания бюджет, в частност държавния бюджет и бяха направени доста анализи, въпроси, отговори и той беше приет на първо четене, аз бих искала да кажа няколко по-общи изречения, които да ви помоля да бъдат като основа за размисъл, когато се разглежда проектът, който е предложен от Министерския съвет, тъй като за първа година има различие между това, което внася правителството в Народното събрание, и това, което са подготвили колегите от Националната здравноосигурителна каса и е прието от събранието на представителите.
Не бих искал в днешната дискусия да противопоставям двата проекта, които са разработени. Те имат своите достойнства от една или от друга гледна точка. Няма да казвам кой е по-добрият и кой по-лошият, защото може да се установи, че и това, което колегите от Националната здравноосигурителна каса са внесли, и то може да се установи, че е някакъв минимум, който е необходим и са необходими допълнителни средства. Затова моята цел днес тук е не да противопоставям двете предложения, а да направя обяснения все пак защо правителството предлага такъв вариант, а не одобрява предложението на Националната здравноосигурителна каса.
Ние няколко пъти имахме възможност при най-различни представяния на бюджета, включително и в парламента, като Министерството на финансите и лично и министърът на финансите да каже, че това е един от най-трудните бюджети. Действително това е един от най-трудните бюджети в периода на прехода, тъй като ние в рамките на един много кратък период от време трябваше да преработим бюджета, който бяхме подготвили още в самото начало – пролетта, лятото на тази година, и да можем да адаптираме този бюджет към финансовата криза, прераснала в икономическа криза в целия свят, включително и в страните от Европа, и страните – членки на Европейския съюз.
Той е труден не защото ние не знаем целите и политиките, които преследване, не че не знаем резултатите, които искаме да постигнем с финансирането на цялата бюджетна сфера, а защото трябваше на всяка цена да запазим, тоест да създадем условия за запазване на фискалната стабилност на страната, за да не допуснем грешки, които допуснаха редица други държави, някои от които даже бяха пример за нас в продължение на няколко години и ги сочихме като държави, които трябва да ги следваме. Няма да говоря за Ирландия, където се вдигнаха данъците, имаше рязко съкращаване на разходите, замразяване на заплати. Не искам да говоря нито за Унгария, нито за Прибалтийските републики или някои наши съседни страни, които ги очаква също нещо такова. Знаете, че ние разработихме един пакет от мерки, пакет от буфери, които са заложени в бюджета, само и само да не допуснем това състояние.
Естествено, във всички тези условия, в които ние разработихме този бюджет, нямаше как да не се отрази и върху всички първостепенни разпоредители с бюджетни кредити, в това число и с бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Във всички тези условия ние сме се старали да намерим баланса между възможността все пак бюджетните организации да не влошат качеството на публичните услуги, които предоставят на населението, от една страна. И от друга страна, напълно сме убедени, че с тези ресурси ние не създаваме никакъв комфорт в дейността на бюджетната сфера, а обратното – създаваме възможност за оптимизиране на публичните разходи, с един и същи ресурс да дадем възможност да се подобри качеството на края на системата от услугата, която предоставя всяка една система.
В тези условия това, което сме предложили като бюджет на здравеопазването като цяло, е един от бюджетите, в който има най-голямо нарастване на средствата за дейност. Вие знаете, че след инвестициите, които изпреварват всички видове разходи, поради необходимостта да реагираме на икономическата и финансова криза, и след пенсиите, в които освен традиционно индексиране, имаме и момент на промяна в механизма на осъвременяване на пенсиите през следващата година, което ангажира изключително голям ресурс от средства, третата сфера, която получава най-много средства, това е системата на здравеопазването. Ръстът на системата на здравеопазването е 472 млн. лв., от които около 355 млн. лв. отиват като увеличение в Бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Може да се говори по въпроса дали по най-добрият начин е разпределен ръстът в системата на здравеопазването, но не може да не се отчете, че при тези условия, в които има много въпросителни през следващата година, това увеличение от близо половин милиард лева не е малко. Само увеличението, което сме предвидили за Националната здравноосигурителна каса, като процент на нарастване е 21,1%, което на фона на цялостната политика на определяне на разходите, е един процент, който не е никак малък.
Оттук нататък при определянето на конкретните здравноосигурителни плащания, ние сме се постарали да наблюдаваме тенденцията в предложението на Националната здравноосигурителна каса и съобразно възможностите, които сме заложили в този бюджет, сме направили едно разпределение по отделни здравноосигурителни плащания, което може да бъде коментирано, разбира се, може да бъде предложено и някакво изменение от колегите, но аз мисля, че при всички условности на този бюджет това, което внася правителството, е възможното и затова бих ви помолил да подкрепим този бюджет, който ние сме внесли, с цялото ни съзнание, че Националната здравноосигурителна каса, като една финансова институция, която осигурява финансирането на задължителното здравно осигуряване, естествено има потребност от допълнителни средства над тези, които ние сме предвидили в бюджета, но за 2009 г., като година, в която трябва да предприемем всички мерки, за да се справим с кризата, трябва да насочим нашето внимание към оптимизиране и повишаване на ефективността на ресурса, който е предвиден със Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за следващата година.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Господин Райнов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! След изказването на заместник-министър Кирил Ананиев, нещата за мен се облекчават. Но все пак да кажа няколко от цифрите, които са заложени в проектобюджета на Касата за следващата година.
Той е правен на разчет вноска, която става от 6 на 8%. Запазва се съотношението работодатели – работници на 60-40, като минималният осигурителен разход на самоосигуряващите се вдига от 240 на 260, като максималният месечен е 2000 лв. И оттам нататък, както каза заместник-министър Ананиев, в проекта за 2009 г. са предвидени следните параметри за самостоятелен бюджет на Националната здравноосигурителна каса, а те са в размер на 2 млрд. 442 млн. лв. приходи и трансфери, като предвидените разходи и трансфери са в размер на 2 млрд. 41 млн. лв. Тоест, както вече се каза, Касата ще разполага с 355 млн. лв. повече за здравни услуги през 2009 г., в сравнение с настоящата година. Като увеличението на бюджета на Касата в приходната част и трансферите е със 756 млн. лв. повече, от което идва и този ръст от 2% повече здравноосигурителна вноска.
Разходите за здравноосигурителни плащания са в размер на 1 млрд. 746 млн. лв., или с 260 млн. лв. повече от 2008 г., разпределени както следва: първичната извънболнична медицинска помощ – 157 млн. лв.; специализираната извънболнична медицинска помощ – 154 млн. лв.; денталната помощ – 91 млн. лв.; медикодиагностичните дейности – 61 млн. лв.; болничната помощ – 931 млн. лв., в това число и 5 млн. лв., които са за акушерска помощ в съответствие с чл. 82, ал. 1, т. 2 от Закона за здравето. За лекарства и медицински изделия за домашно лечение са 330 млн. лв. Други здравноосигурителни плащания – 20 млн. лв.
От тези 350 млн. лв., които са ръст на Касата за 2009 г., спрямо 2008 г., най-малко 100 млн. лв. ще отидат за здравни плащания за нови договорни партньори. Това са новооткрити болнични заведения за скъпоструващо и високотехнологично лечение, в това число инвазивна кардиохирургия, очни заболявания, АГ болници и лечебни заведения за ортопедия.
Както знаете, по закон Касата е задължена да сключва договори с всички новопоявили се болнични заведения в България. Оставащите от тези 350 млн. лв., около 160 млн. лв. са недостатъчни за финансирането на допълнителни здравни услуги, които да покриваме през настоящата година, което означава, че ние не можем да покрием нови здравни услуги. И всичко това е на база очаквано равнище на разходите и потребление на медицинска помощ през 2008 г., както и за покриване на потребностите от осигуряване на допълнителни лекарства за лечението на заболявания като множествена склероза, хепатит и бъбречна недостатъчност, за които и в момента имаме листа на чакащите. Няма никаква възможност за ръст в цените на услугите на медицинските дейности, които се заплащат от Касата, към настоящия момент.
Стремежът на Касата е да се осигурят повече средства не само за покриване на разходите и равнището, удовлетворяващо растящото търсене на болнични услуги, но също така и за първична и специализирана помощ и за повече профилактични дейности. В рамките на така заявените параметри Касата естествено трябва да запази своята финансова стабилност, както и да запази достъпа на населението до всички видове медицинска и дентална помощ.
Съответно в законопроекта е записано, че разходите за здравноосигурителни плащания могат да бъдат увеличени със средствата от резерва на Касата, които са в съответствие с чл. 26 от Закона за здравното осигуряване. И този оперативен резерв е в размер на 240 млн. лв., като целта на оперативния резерв е гарантиране на здравноосигурителните плащания в случай на непредвидени и неотложни обстоятелства в определени направления на медицинските дейности.
Около 95 млн. лв. е ръстът в резерва през 2009 г. в сравнение с 2008 г. И държа да кажа, че този резерв обикновено се освобождава в края на годината, както тази година го освободихме през месец октомври.
Излишъкът, който се формира на базата на планираните приходи и разходите е в размер на 401 млн. лв., като тези средства ще преминат в преходния остатък и от тях ще се увеличи наличността в БНБ, наличността от резерв на Касата, който към днешна дата е 375 млн. лв. И с тези 401 млн. лв. ще стане в размер на 777 млн. лв.
Това е, което бих могъл да кажа накратко по проектобюджета.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря на господин Райнов.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Процедура, господин председател!
Ако позволите, колеги, има представител на Лекарския съюз, нека да чуем и тяхното становище по предложения бюджет. Това е другата срана.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Не може да бъде страна, но може да си кажат мнението.
Нека преди това да чуем становището на народния представител Руденко Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Позволявам си да взема участие в заседанието на почитаемата комисия, тъй като имам някои допускания, свързани с начина на разсъждение, когато тръгнем да обясняваме защо бюджетът на Националната здравноосигурителна каса е толкова, а не толкова, колкото ни се иска. И все пак най-напред бързам да ви кажа, че това увеличение на приходната част от 700 млн. лв., никъде не успях да намеря разчети колко би било това увеличение на приходната част, ако нямахме увеличение на здравноосигурителната вноска от 6 на 8%.
Моето усещане е, че всъщност онова, което получаваме от увеличението на здравноосигурителната вноска, отива в големия резерв на Касата, а онова, което получаваме от увеличението на доходите на населението, от осигурителните прагове, то отива за практическо увеличение на бюджета на Касата.
Тази малка наглед хитрина ме води и до втория въпрос – ние така или иначе досега една от най-консумиращите части от здравно осигурените – децата, които са около 1,5 млн., я осигуряваме на половината от осигурителния праг, тоест 4%. Ние и сега си спестяваме разсъждения: а защо продължаваме да осигуряваме децата върху половината, въпреки че те са най-големите консуматори в системата. Тоест, оттам ние не залагаме приходи, освен в този 1%, който ще стане от 3 на 4% върху 80% здравно осигуряване за 2009 г.
Обръщам внимание на почитаемата комисия, че когато стане разбивката на бюджетите на районните каси върху този силно рестриктивен бюджет на Касата с огромни буфери и резерви – 240 млн. лв. оперативен резерв, който пак ще бъде недостатъчен, за да покрие нуждите и близо 400 млн. лв. в големия резерв, тази рестрикция ще доведе до огромно напрежение в системата, особено в първата година, когато със зъби и нокти малките районни директори ще се опитват да ограничават харчовете и това никога няма да става, както се случва най-често, заради принципите, а заради това, че те трябва да си опазят хляба и на всяка цена да не допуснат тези „разхищения”.
Затова разсъжденията ми, които чухте, водят до извода, който аз за себе си съм извел – разходната част на бюджета за Касата за 2009 г. няма да покрие нуждите и той с този голям резерв, на фона на всички буфери, заложени в бюджета, който сигурно ще бъде към фискалния резерв, ще бъде една добра надежда за следващото управление, но лош помощник на настоящото управление.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Имате думата.
ДИМИТЪР ПЕТРОВ: Съветник съм по Национален рамков договор. Тече заседание на Здравната комисия, затова сме се разделили.
Това, което ви дадохме, е едно становище, което сме внесли официално. Следва да го имате предвид най-вече за второ четене, тъй като имаме съществени забележки. Вие сте водещата комисия за второ четене. Материалите са два. Единият обяснява хода на преговорите, а другият касае конкретно бюджета.
Тези материали ние сме ги внесли последователно и в Събранието на представителите, и в Министерския съвет.
Най-общо имаме няколко съществени забележки.
Първо, този проектобюджет на Касата във вида, в който е внесен, е абсолютно недостатъчен. Там има една таблица, пет члена и няколко параграфа. В един такъв бюджет трябва да фигурират разчети за цени и обеми на медицински дейности, на базата на които се получават тези числа в бюджета, какво се цели и т.н. Само ще ви припомня, че миналата година внесохме наш бюджет в Касата, тогава материалите бяха цяла папка. Мисля, че внесеният проект не съдържа необходимата информация. Може би това е следствие на това, че бюджетът бе променен от Министерския съвет.
Тук трябва да кажем, че Министерският съвет съществено коригира бюджета. Според нас това има и положителни и отрицателни моменти. В нашето становище ние заявихме пред Министерски съвет, че приходната част, която е заложила Касата, е крайно занижена изкуствено. И становището ни беше, че реално приходната част е между 2,4 и 2,5 млрд. лв. Виждаме, че Министерският съвет я е завишил и от това, което ние сме смятали като разчети в момента се различаваме с около 45 млн. лв., което общо взето приемаме като реална приходна част.
Проблемът обаче е в разходната част, в смисъл, че включително и предложението на Касата е занижено. И големият проблем са тези 402 млн. лв., срещу което абсолютно възразяваме по няколко причини.
Първо, в Закона за здравното осигуряване много ясно е записано за какво се изразходват парите от здравноосигурителни вноски. Те могат да се използват за финансиране на медицински дейности. Ние условно употребяваме термините голям резерв, преходен остатък. Такъв термин в закона няма. Там пише за временно свободни парични средства. Тоест, ние смятаме, че осигуровките се внасят целево за нещо. Това е краткосрочно осигуряване. Нашето мнение винаги е било, че при положение, че касата има заложен 240 млн. лв. оперативен резерв, това е абсолютно достатъчно и не са необходими всякакви натрупвания в банките.
Тоест, нашето настояване е приходната да се изравни с разходната част. Ние сме дали сравнителна таблица в различни варианти, като смятаме, че ако тези пари се дават, в разчетите, които сме дали при изравнена приходна и разходна част, може да се достигне до задоволително финансиране на медицинските дейности на база миналогодишната методика.
И последно съображение. В момента, ако говорим за световна финансова криза, когато се наливат пари във финансиращи институции, за да не отиде в реалния сектор, моля да имате предвид, че Националната здравноосигурителна каса е финансиращата институция основно на целия сектор – лечебни заведения. Приходите им основно идват оттам. Едно орязване на финансирането ще доведе до реална криза на сектора. В момента при тези цени има тотален отказ от банките да финансират тази дейност.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Разбрахме Ви идеята.
Ще разговаряме между първо и второ четене. Има и други проблеми, които очевидно трябва да бъдат дискутирани. Сега не можем да решим въпроса и да затворим дискусията.
Колеги, имате ли въпроси?
Господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Няма да се изказвам по принцип, защото мисля, че е ясна позицията ни за това, че 400 болници за малка България като че ли са структурен въпрос, от който се правят икономии, а не буфери, както ги е нарекло Министерството на финансите, за да се застрахова за числата, за които се говори тук, за които спомена и господин Райнов, които са в размер, поне по таблиците, резерв 240 млн. и излишък 400 – 640 млн. лв.
Въпросът ми беше в една посока. Тъй като огромният разход е за здравноосигурителните плащания, тоест, това са пътеките, както е казано популярно, те са основния елемент в тези наредени тук числа, специално за болничната медицинска помощ е дадено число от 931 млн. 432 хил. лв. и едно друго число, което казва „заедно с оперативния резерв”, което е изписано като 1 млрд. 421 млн. лв. Въпросът ми се състои в това да си уточня за себе си числата. Тези 931 млн. лв. плюс кое от тези дадени като резерв и излишък дава числото 1 млрд. 421 млн. лв.? Има ли замисъл, че се търси основно подкрепа през тези два буфера за болничната помощ и са предвидени 930 млн. плюс някакво число до 1 млрд. и 400 млн. лв.? Това е основният въпрос, защото той е най-големият като тежест.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря, господин Методиев.
Колеги, има ли други въпроси? – Не виждам.
Имате думата за отговор.
ЖЕНИ НАЧЕВА: Аз ще се опитам да отговоря на този въпрос. Вероятно презумпцията е била, че към тези 930 млн. лв., които формират около 50% в структурата на здравноосигурителните плащания, и са за болнична помощ, могат да се добавят средствата от оперативния резерв, които са 240 млн. лв. и с тях да се завишат средствата за болнична помощ. Тоест, идеята е да се финансира преимуществено болничната помощ със средствата от оперативния резерв, който е 240 млн. лв.
А средствата, които са като излишък – 400-те млн. лв., тях Касата няма право да насочва за никакъв вид дейности, те си стоят като наличност в БНБ и само с решение на Народното събрание биха могли да се усвояват след актуализация на бюджета.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Има ли други въпроси? – Господин Иванов.
ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Имам такъв въпрос. В разходната част на бюджета е записана цифра: придобиване на нематериални активи 4 млн. лв. Тя не е голяма, но все пак какво точно сте имали предвид?
ЖЕНИ НАЧЕВА: Това са капиталовите разходи на Касата. Това са 4 млн. лв., които и миналата година бяха толкова. Не сме си позволили да заложим ръст там. И основно ще бъдат насочени за закупуване на софтуер и хардуер, който надгражда вече изградената нова информационна система.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Значи отговорът, който давате, е, че издръжката на болниците през Касата е предвидена за 931 млн. лв., като към тях евентуално отиде целият резерв и да стане 1 млрд. и 100 млн. лв. Това ви е като идеология.
РУМЯНА ТОДОРОВА: Искам да благодаря на господин Методиев за това, което попита. Мисля, че той много целенасочено зададе въпроса. Въпросът, който ние си задаваме в Касата е също защо оперативният резерв трябва да бъде вкарван само в болниците. И когато ние структурирахме бюджета и нашето предложение беше акцентът да падне върху извънболничната помощ, както правят всички нормални държави. Защото ще ви прочета едни цифри. За догодина са се подготвили 62 нови структури в болничната сфера да сключват договори с Касата. И 49 от настоящите болници разширяват дейността си. На този форум, от който идваме, ни беше срам да кажем, че в България има 400 болници, от които 80 частни, които се финансират от публичния сектор.
Защо сме написали, че 500 млн. лв. не са лукс. В никакъв случай не е лукс. Касата не прави политика. Касата трябва да даде реална оценка на това, което финансира. Към настоящия момент така съществуващите структури изискват такъв ресурс. Към 20-о число ще получим информация какво ще похарчат болниците с вдигането на цените с 10%. И аз ви гарантирам, че дори с оперативния резерв от 240 млн. лв. ние сме в дефицит в болничната помощ за следващата година. Защото към момента реалното изпълнение на бюджета в болниците е 930 млн. лв. Към края на годината ще бъде толкова. Точно толкова, колкото се залага за следващата година.
Ще ви изпратя и резултати от една проверка, за да видите как една болница върху това, което заплаща Касата, взима от пациентите до 10 хил. лв. Догодина тя може да взима вече 15 хиляди от пациентите при този бюджет.
От друга страна, чуваме, че министърът говори за дългове, които болниците започват да натрупват. Миналата година към края те бяха ликвидирани. Естествено, след като имаме константен бюджет, който разпиляваме на хиляда посоки, те ще трупат дългове. И както казаха колегите от Европейския съюз вчера, след като имате свободно легло, всеки ще иска да го запълни. Тук тезата, че броят на болните е един и същ и няма значение той къде ще се лекува – дали в тази или онази болница, изобщо не е верен. Защото системата на заплащане е фифосървис в България. Той трябва да влезе задължително, за да си получи болницата своята стойност, своята цена.
Така че всички тези неща са били съобразени, когато ние сме подготвяли този ръст от 500 млн. лв., който ви казвам, че наистина е минимумът, който догодина евентуално би ни потрябвал.
На всичкото отгоре този ръст беше правен при очакван ръст от 2% завишение във вноската, който беше от порядъка на 500 млн. лв. Сега изведнъж в приходната част се появиха още 200 млн. лв. отгоре. Затова резервът в БНБ стана 400 млн. лв.
Всички тези неща между двете четения трябва да бъдат анализирани много обстойно, защото ситуацията е комплицирана.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Госпожо Шулева, имате думата.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Взимам повод от това, което каза д-р Тодорова и искам да попитам дали сте правили анализ на ефективност на частните клиники и на държавните? Защото имам някакви бегли наблюдения, но моите наблюдения показват, че за разлика от държавните клиники, които са обременени с изключително неефективни активи, ако трябва да иронизирам – нефинансови, имам предвид безкрайно много сгради, които не могат да се отопляват, да не говорим за всякакви други неща по тези сгради, и докато тези болници трупат дългове и работят изключително неефективно, аз се питам защо в момента някои от частните болници, които се надявам да дадете данни, но според мен работят изключително ефективно, поставяме под въпрос тяхното финансиране. В крайна сметка те се финансират от наши пари и никъде не е казано, че аз трябва да получа медицинско обслужване в една неефективно работеща, трупаща дългове болница с лошо обслужване. Само защото тя е държавна и само защото тя трябва да се финансира от Здравната каса? Докато в частната болница за същата тази осигуровка получавам много по-добро лечение за същата цена.
И в крайна сметка приватизация на болниците няма, не се знае въобще как ще има и въобще до какви резултати ще доведе. Но докато се говори за приватизация на болниците секторът, както сама казвате, се е приватизирал по друг начин. Тоест, хората са построили ефективни звена, и то изключително ефективни. Сега въпросът е да направите анализ дали трябва да продължаваме да наливаме тези пари в тези болници, които трупат всяка година дългове, защото сама казахте, че болните са константна величина. И именно защото те не ходят в тези лошо функциониращи болници, затова те трупат дълговете. И в същото време поставяме под въпрос финансирането на някакви малки, добре структурирани, изградени и ефективно работещи звена. Докато не представите анализ как работят едните и другите, безспорно има и държавни, които работят добре, но в крайна сметка ние трябва да сме наясно къде се харчат ефективно парите. И ако парите се харчат ефективно в тези частни болници, нека да отиват там. Но аз не виждам защо трябва да продължаваме да покриваме дългове на неефективно работещите държавни болници? Докога?
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
РУМЯНА ТОДОРОВА: Въпросът е безкраен. Това, което прави впечатление и това, което е предимството на частните болници, е, че те си избират дейността. И както колегите от мрежата казват, минете вечер през частните болници да видите дали светят прозорците. Нощно време няма никой, няма дежурен лекар. Там са бързо оборотни дейности, пациентът престоява няколко часа и си отива вкъщи. Това е чудесно. Но тези болници, които са гръбнака на здравеопазването, съвсем не са частните болници. Гръбнакът на здравеопазването в България все още са областните болници. Там, където бяха разкрити и спешните портали.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Но са 30, а не 300.
РУМЯНА ТОДОРОВА: С това започнах, че имаме 400 болници в страната.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, има ли други желаещи да вземат думата? – Не виждам.
Подлагам на гласуване бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г.
Който е за, моля да гласува.
За – 13, против – 3, въздържали се – няма.
Бюджетът е приет.
Благодаря на всички за участието.
Закривам заседанието на комисията.
(Закрито в 15,30 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Румен ОВЧАРОВ
Стенограф:
Н. Иванова
