Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по бюджет и финанси
05/11/2008
П Р О Т О К О Л
№ 29
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси
П Р О Т О К О Л
№ 29
На 5 ноември 2008 г., сряда, се проведе извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне и обсъждане на отчет за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2007 г., № 802-00-26, внесен от Министерски съвет на 9 юли 2008 г.
2. Представяне и обсъждане на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, (№ 854-01-110, внесен от народния представител Лидия Шулева и група народни представители на 09 октомври 2008 г. и № 802-01-81, внесен от Министерски съвет на 30 октомври 2008 г.).
3. Представяне и обсъждане на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за данъци доходите на физическите лица, (№ 854-01-118, внесен от народния представител Лидия Шулева и група народни представители на 17 октомври 2008 г. и № 802-01-83, внесен от Министерски съвет на 31 октомври 2008 г.)
Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 16,20 часа и ръководено от г-н Румен Овчаров – председател на комисията.
* * *
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум, откривам заседанието на комисията.
Дневният ред за днешното заседание включва три точки. Има ли някакви предложения? – Няма.
Който е за, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
По първа точка от дневния ред - ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ОТЧЕТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2007 Г.
Господин Дацов, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Говорейки преди малко с госпожа Вучева, каза, че обикновено Министерството на финансите представят консолидираната бюджетна програма, а не толкова данните по самия отчет на държавния бюджет, но мисля, че чрез представянето на консолидираната бюджетна програма и естествено цифрите по изпълнението на държавния бюджет най-добре проличава водената фискална политика, тъй като обхваща по-пълно цялостната картина.
Мисля, че всички ще се съгласим, че бюджетът за 2007 г. постигна в голяма степен своите цели, които първоначално бяха заложени, а именно: поддържане на стабилна фискална позиция в подкрепа на макроикономическата стабилност, насърчаване на икономическата активност чрез продължаване на реформи в областта на данъчната политика, умерена политика на доходите и пенсиите, обвързана с проинфлационния натиск и повишаване конкурентоспособността на икономиката. И естествено повишаване на инвестициите с оглед стимулиране на икономическата активност в страната.
За фискалната позиция трябва да се подчертае, че бе стабилна през цялата година, като бе следвана стратегия на поддържане нивото на бюджетния баланс на относително стабилни нива в противовес на нарастващия външнотърговски баланс. Трябва да подчертая, че като цяло икономическата среда беше много позитивна. Всички сме свидетели на това, че икономическият растеж през последните няколко години е на нивата около 6%. По-специално за 2007 г. беше отчетен 6,2% растеж.
Особено позитивно бе и развитието на външното търсене и ръста на чуждестранните инвестиции, които бяха в основата на високия икономически растеж.
Едновременно с това се задълбочиха и някои външни дисбаланси. Дефицитът по текущата сметка продължи да расте. Благоприятно е това, че основно това нарастване беше благодарение на притока на чуждестранни инвестиции и вследствие на това на по-високо инвестиционно потребление, а не дължащо се на потребление предимно на стоки с потребителски характер. Но вследствие именно на тези мерки в края на годината правителството взе решение да постигне в края на годината по-напрегната и по-амбициозна фискална цел. Знаете, че превишението беше преформулирано и стремежът на правителството беше да бъде реализирано превишение от 3,5% от брутния вътрешен продукт. Благодарение на това бе акумулиран допълнителен фискален ресурс близо 1,6 млрд. лв. за годината и към 31.12.2007 г. така наречения фискален резерв възлезе на близо 7,45 млрд. лв.
Само като кратка забележка бих отбелязал, че от днешната позиция смятам, че това беше едно много благоразумно действие и политика от страна на Министерския съвет. Трябва да се отбележи, че като цяло приходната част на консолидираната фискална програма, а и основно на републиканския бюджет, като основна съставна част на държавния бюджет, беше особено благоприятно. Приходите възлязоха на 24 063 млн. лв. или близо 42,6% от брутния вътрешен продукт, който основно се дължи на няколко фактора. Ако погледнем структурата на данъчните приходи, виждаме, че основното нарастване и преизпълнението на приходната част, се дължи, благодарение на преките данъци, което е отражение на увеличената икономическа активност в страната. Но трябва да подчертаем, че значителен принос имат и започнатите и провежданите данъчни реформи към опростяване на данъчното законодателство и намаляване на ставките. Мисля, че те дадоха своя положителен ефект с изсветляване на голяма част от икономиката. И поради това можем да отчетем, че преизпълнението на приходите на консолидирана база беше близо 12,6% спрямо това, което беше заложено първоначално.
Както казах, трябва да се подчертае изпълнението на преките данъци, където корпоративният данък е преизпълнен с близо 30%, а данъкът върху доходите на физическите лица е с около 25%. Спрямо едни доста по-сравнителни пробни растежи, например ДДС постигна растеж от 4,7% спрямо първоначално планираното.
Относно разходната част на бюджета.
Разходната част на бюджета през 2007 г. беше относително предпазлива, ако мога така да се изразя. Общият размер на разходите за 2007 г. по консолидираната фискална програма, възлезе на 22 млрд. 103 млн. 400 хил. лв., което представлява около 39% от брутния вътрешен продукт. Ако направим сравнителен анализ спрямо предишните години, ще видим една устойчива тенденция на поддържане на нивото на консолидираните разходи именно на тези нива – около 39%. Толкова са били и разходите за 2004, 2005 и 2006 г.
Нарастването на относителния дял на разходите на БВП през 2007 г. спрямо това, което беше през 2007 г., които бяха относително малко по-ниски, започна като цяло и е свързано с няколко обективни обстоятелства – с присъединяването на страната ни към Европейския съюз, започна като цяло регулярно провеждане на дължимите плащания по вноската на Република България в общия бюджет на Европейския съюз, което представлява допълнителен разход от около 1,1% от БВП.
През 2007 г. Министерският съвет и Народното събрание одобриха значителни по размер допълнителни разходи за финансиране на приоритетни политики и проекти за сметка на преизпълнението на приходите по републиканския бюджет и икономии на разходите. Тази сума беше значителна – близо 2,4% от брутния вътрешен продукт.
Също така една голяма част от нарастването на разходите идва и от увеличение на разходи на общинските финанси, вследствие на по-добрата приходна част и извършените законодателни промени, гарантиращи устойчива приходна база на общините.
Лихвените плащания в бюджета за 2007 г. възлязоха на 630,8 млн. лв. или около 1,1% от брутния вътрешен продукт срещу 1,3 от БВП за 2006 г. и като цяло отразяват тенденциите, които са се оформили през последните години – да поддържаме ниско ниво на правителствения дълг.
От гледна точка на функциите най-голям относителен дял в разходите на консолидираната програма продължават да имат средствата за социално осигуряване, подпомагане и грижи – близо 3,6% от разходите, или близо 12% от брутния вътрешен продукт. След тях се нареждат сферите за здравеопазване и образование.
Това е накратко.
Аз и госпожа Яна Пальова с удоволствие ще отговорим на всички въпроси, които вие имате.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря, господин заместник-министър.
Колеги, имате ли въпроси?
Нека да чуем представителите на Сметната палата.
МИЛЕНА СИМЕОНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, колеги! Както всяка година, така и тази Сметната палата извърши одит на отчета за изпълнението на държавния бюджет. Този доклад беше приет на заседание на Сметната палата и към министъра на финансите беше отправена една препоръка за подобряване на общото управление на бюджета.
Депозирали сме доклада, предназначен за Народното събрание. Затова ще кажа много накратко няколко общи думи и оценки.
Знаете, че целта на Сметната палата е да се произнесе по няколко основни въпроса. Единият е дали са спазени нормативните разпоредби за съставянето на отчета за изпълнението на държавния бюджет и изготвянето на отчетите за касово изпълнение на бюджетите, които го съставляват. Дали вярно и точно са отразени в отчета за изпълнението на държавния бюджет стойностите от годишните отчети за изпълнението на централния бюджет, бюджетите на държавните органи и други ведомства, и бюджета на Съдебната власт. Също дали е налично съответствието на структурата и съдържанието на отчета за изпълнението на държавния бюджет с изискванията на законодателните актове – Закона за държавния бюджет за съответната година, в случая 2007 г., и Законът за устройството на държавния бюджет. И последно – дали са достатъчни и надеждни системите, правилата и процедурите за предотвратяване на грешки и нередности при изпълнението и отчитането на Централния и съответно на държавния бюджет.
Много положителни неща видяхме в отчета на държавния бюджет за тази година. Например, едно от тях е, че за пръв път в този отчет видяхме разходи по бюджетите на девет министерства и Държавна агенция за младежта и спорта по политики, което ми се иска да видим за в бъдеще за повече министерства. Разбира се, това не зависи само от Министерството на финансите, съставяйки отчета, а планирането и цялата дейност на министерствата по техните бюджети.
Трябва да отбележа, че освен този одит, разбира се Сметната палата извърши одити и заверки на годишните финансови отчети на всички министерства и разпоредители от първа степен с бюджетни кредити. Те са 36 по държавния бюджет. От тях 14 отчета са заверени без резерви, 16 са заверени с обръщане на внимание, поради известни неточности и пропуски, които са установени, и 6 от отчетите са заверени с резерви поради наличие в тях на по-съществени грешки.
Общите изводи са, че отчетът е съставен съгласно изискванията на Закона за устройството на държавния бюджет, приходите, разходите, трансферите, излишъкът и финансирането по централния бюджет са отчетени вярно, точно и достоверно и отразени в отчетите за изпълнението на бюджетите за 2007 г. на държавните органи, ведомствата и съдебната власт.
Отчетено е превишение на разходи, което се дължи на извършени промени на бюджетни кредити, за което има законово основание в Закона за устройството на държавния бюджет.
Така че ние сме спокойни, цифрите са верни, отчетът на бюджета е достоверен. Единствено освен повече програмни бюджети ни се иска да видим по-малко корекции по бюджетите. Затова сме дали и препоръка в тази насока. Разбира се, законът дава такава възможност, но многобройните корекции означават не много добро планиране, не много ясна предварителна визия за разходите.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Не разбрах какви са тези корекции?
МИЛЕНА СИМЕОНОВА: Корекции, които министърът на финансите извършва. Има право на това. Те са законосъобразни, но са доста на брой. Член 34 от Закона за устройството на държавния бюджет дава това право. Но по принцип не трябва да бъде повтаряща се практика.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колко са тези корекции?
МИЛЕНА СИМЕОНОВА: Общо 570.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: По две на работен ден. (Оживление)
МИЛЕНА СИМЕОНОВА: Може би самият бюджетен механизъм предполага да се правят тези корекции.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Добре.
Колеги, имате думата за въпроси.
Господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Само един въпрос.
Предполагам, че тези ведомства, за които става дума – шестте, които сте заверили с резерва, ги има в доклада, който е представен в Народното събрание. Там е видно поради какви причини е заверен отчетът на съответните ведомства с резерви, така ли?
МИЛЕНА СИМЕОНОВА: В доклада, който сме изпратили, не са поименно посочени тези министерства, защото той е доста съкратен и е повече резюме на одита по отношение на отчета на самия държавен бюджет. Но в отчета за дейността на Сметната палата, който също сме ви изпратили, има една таблица, в която те ясно се виждат, коментирани са вътре в отчета. Освен това, на страницата на Сметната палата ние качваме всички приети доклади, включително и докладите, които не са типични одитни доклади. Те са по-скоро одитни становища за заверките на отчетите на министерствата.
Така че, ако искате в някакъв друг вид информацията, разбира се ще ви я изпратим.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Ако може да съобщите кои са тези ведомства, на които одитните доклади за заверени с резерви.
МИЛЕНА СИМЕОНОВА: Заверка без резерви с обръщане на внимание, което значи, че има незначителни технически, дребни проблеми, които не се отразяват на верността, са Министерството на правосъдието, Министерство на държавната администрация и административната реформа, Българско национално радио, Българска национална телевизия, Комисия за защита на личните данни, Министерството на финансите, Министерският съвет, Министерството на образованието и науката, Държавната агенция за младежта и спорта, Българската академия на науките, и другите са университети като се започне със Софийския университет и висши училища, които попадат в тези заверки.
А заверка с резерви, което е по-сериозната бележка от наша страна, е към Министерството на образованието и науката, Националния осигурителен институт, Националната разузнавателна служба, Министерството на вътрешните работи.
С резерви са Министерството на икономиката и енергетиката и Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Задоволихте ли любопитството си?
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Исках да чуя за Агенция „Пътища”.
МИЛЕНА СИМЕОНОВА: Агенция „Пътища” не е първостепенен разпоредител, чийто бюджет подлежи на заверка, а беше разпоредител втора степен към министъра на финансите.
Това е заверка на верността.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Все пак коментираме отчета за държавния бюджет, а не за отчетите на отделните ведомства.
Колеги, имате ли становища по отчета за държавния бюджет за 2007 г.? – Не виждам.
Подлагам отчета на гласуване.
Който е за, моля да гласува.
За – 7, против – 3, въздържали се – няма.
Отчетът се подкрепя.
По втора точка от дневния ред - ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ.
Господин Димитров, имате думата да представите законопроекта с вносител госпожа Шулева и група народни представители.
ИЛЧО ДИМИТРОВ: Ще бъда пределно кратък, улеснен съм от днешното официално изявление в Комисията по европейските въпроси от представителя на ДПС, който каза, че Комисията по бюджет и финанси ще отхвърли този законопроект. Това беше твърдението от господин Имамов. Затова ще кажа, че ние сме предложили отпадане на данъците върху дивидентите и ликвидационните дялове със съображения, които сме изложили в мотивите.
Нямам какво друго да добавя.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Господин Желев, имате думата да представите законопроекта на Министерския съвет.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане е изготвен с цел преди всичко отстраняване на несъответствие на данъчното законодателство с правото на Европейския съюз. И във връзка с това са направени следните предложения за отмяна.
Предлага се освобождаване от облагане на печалбите и непризнаване за данъчни цели на загубите от сделки. Имаме предвид сделки, които се извършват на регулирана борса на страни – членки на Европейския съюз. Досегашната практика беше само на регулирания български фондов пазар. Отменя се данъчното облекчение, представляващо държавна помощ за заети, съгласно правото на Европейския съюз. Там сроковете ни са до 1 декември 2008 г. И доколкото в чл. 177 от Закона за корпоративното подоходно облагане има аналогично данъчно облекчение, смятаме, че не е толкова съществено. И освен това ни е задължение да го отменим до 1 декември 2008 г.
Обхватът на лицата за облекчение за дарения е разширен, така че данъчното облекчение да се прилага и по отношение на дарения, направени в полза на идентични или сходни лица, установени в друга държава – членка на Европейския съюз.
При здравните и лечебните заведения данъчното облекчение се запазва само за дарения в полза на държавни и лечебни заведения, а от учебните заведения остават детски ясли и детски градини. От обхвата на облекчението са изключени и стипендиите на ученици и студенти.
И другата промяна е увеличение прага на данъчното облекчение за ваучерите на храна от 40 на 60 лв.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Колеги, имате думата за въпроси.
Господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Ние от СДС поставяме въпроса за данъка върху дивидентите в няколко последователни години с искане за отпадането на този данък. Особено актуална е тази тема в момента, защото вече се губи приток на инвестиции в България. Това ще бъде все по-голям проблем през следващата година. И един от инструментите беше отпадане на данъка върху дивидентите като допълнителен стимул за инвестиране в България. Загубата за бюджета ще бъде не особено голяма – от порядъка на до 70 млн. лв. Вие ще кажете по-точната сума.
Освен това, ако отпадне данъка върху дивидентите, това е нещо, което не се каза в тази зала, има предпоставка данъкът върху едноличните търговци да бъде намален от 15 на 10% - ключова мярка, за да насърчим тази средна класа, дето само говорим за нея, а нищо не правим.
Така че, уважаеми колеги, ние сме категорично зад тази идея.
Въпросът е следният – и заместник-министър Желев, и Вие, господин председател, и други видни представители на тройната коалиция казаха, че тази година с този бюджет не са увеличавали данъците. Но миналата седмица приехме Закона за акцизите и там видях бая ограничения. Въпросът е като имаме ясни ограничения на данъците, като акцизите, много акцизи се увеличават, как така общата данъчна тежест не се увеличава, според вашата тройна коалиция? Това е един въпрос, който не мога да разбера.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Желев, можете ли да отговорите на въпроса на господин Димитров?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Първо, аз твърдя, че не се извършват промени в нормалното поведение и данъчна политика, която се осъществява от страна на правителството, а се реализират само минималните задължителни промени. По отношение на акцизите знаете, че имаме поети ангажименти и програма, която е заложена в общата ни конвергентна програма и която изпълняваме за догонване на минималните акцизни ставки.
По отношение на преките данъци, те си остават в стандартното състояние на 10-10 плюс 20% и неутрално поведение като цяло на данък добавена стойност, с изключение на отношението на туризма, което е заложено в него.
Не зная дали е необходимо да обсъждаме поведението на физическите лица като инвеститори в България и как ги привличаме по този начин, защото основната цел е предназначение на данъка върху дивидента и ликвидационните дялове, за да не дава възможност да се изведат за личен доход реално средствата, които отиват за продуктивно потребление. Тоест, те се реинвестират. И сами разбирате, че тези 5% обикновено не служат като мотивация в една или друга посока, а в някаква степен ефектът, който се постига, специално за бюджета, трябва да се има предвид, че за тази година задачата е 133 млн.
МАРИЯ КАПОН: Само от дивидент?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: При нас се води общо данък върху дивидента и ликвидационните дялове. И до този момент изпълнението е 126 млн. лв.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: До края на годината колко е по план?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: 133 млн. и 500 хил. лв.
За следващата година финансовата задача, заложена в бюджета е около 155 млн. лв., а към това действително трябва да се разсъждава и за този ефект, който би трябвало да се получи, тъй като това е логиката и на 15-те процента за едноличните търговци. Този ефект от 15 на 10 е допълнително 90 млн. лв. Става дума за 240 млн. лв. фискален ефект.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, имате ли други въпроси?
Госпожо Капон, имате думата.
МАРИЯ КАПОН: В представянето си казахте за загуби, които има, че няма да бъдат осчетоводени. За борсовите загуби ли ставаше дума?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Първоначално това, което споделих, е че не се облагат печалбите с лихви. Досега печалбите на фондови борси в други страни – членки на регулиран пазар, на други страни – членки на Европейския съюз, се облагаха. Необлагаеми бяха само българските. Сега ги изравняваме и става равно третиране. Но едновременно с това правим по същия начин, както и при нас, тази уговорка, че загубите пък не се приспадат за данъчни цели. Те не са се приспадали и досега.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Димитров, имате думата.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Преди време помолихме Министерството на финансите, когато правите предложения за промяна в политиката, да кажете до момента какъв е ефектът и за какви пари става въпрос, най-просто казано.
Ето сега се прави предложение за отпадане на част от даренията за училищата. Кажете ни за тази година до момента за каква сума става въпрос и защо Министерството на финансите вижда в това огромен риск за българката икономика, защото ние от опозицията не го виждаме. И ни убедете защо тази мярка трябва да бъде подкрепена от българския парламент. Аз помня класици на българския парламентаризъм като господин Овчаров, господин Пирински, те за българското образование какво ли не биха дали. Сега изведнъж обаче отпадат тези дарения. И това много ни притеснява.
Освен това в европейското право, което мисля, че горе-долу добре познавам, не виждам ограничение в тази насока. Още повече, че единственото ограничение е за равно третиране. Това е принцип на Европейския съюз. Та кажете ни с едно просто анализче в данни и цифри за какъв проблем става въпрос и вие как го решавате? От какво сте се уплашили, най-кратко казано?
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря, господин Димитров.
Може ли и аз да разширя въпроса – защо само за държавните здравни заведения освобождаваме даренията?
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Аз ще взема отношение по този въпрос, господин председател.
Първо, господин Димитров, не можем да ви кажем тази година до този момент колко са, просто защото няма данни за тази година.
За миналата година за детски ясли, детски градини, училища, висши училища или академии – 329 броя физически лица. За всички накуп. Значи дарителството не цъфти и не връзва.
Справката е за 2007 г., която по никакъв начин не е съотносима към 2008 г. Защото тогава данъкът беше 24% и данъчният ефект беше далеч по-значим, отколкото при 10%, които чисто данъчно не биха могли по никакъв начин да повлияят.
Принципно да обясня какво налага тези промени. Тези промени са наложени от така наречените инфрийчмънт процедури, което означава процедури по нарушаване на европейското законодателство, които са в сила. Те в момента текат. Информационната им фаза приключва след няколко дни. В резултат на което ние трябва да предприемаме промени, така че да осигурим равно третиране във всяко отношение на нашите местни лица с подобно третиране на всички лица на държави – членки на Европейския съюз, и държавите от Европейското икономическо пространство. Тоест, числом и словом става въпрос за още 30 държави. Това означава, че като приспадаме нещо от финансовия резултат на нашето лице или от данъчната основа на физическото лице, защото те са огледални. В полза на българско училище или българско здравно заведение трябва да правим същото и когато въпросното дарение е в полза на училището на Лихтенщайн, болницата в Норвегия и всички тези 30 държави, които казвам. Защото освен 26-те държави – членки на Европейския съюз, и 4-те държави – членки на Европейското икономическо пространство.
Това, което трябва да си кажем съвсем честно и за протокола е, че на нас не ни е ясно това как ще се следи, тъй като изобщо не ни е ясно кое как се казва, като начало. Вероятно за една част въобще няма да се прилага, защото доказването му ще бъде убийствено, с всякакви документи, които дори аз не мога да ви кажа какви са. Примерно, нямам представа даже дали във всички държави от Европейския съюз и ЕИП съществуват аналогични на нашите НПО-та, които са в обществена полза, имат ли или нямат такива, тия, които са в частна полза дали са различни или не са, дали някъде се вписват или не се вписват. Нямаме никаква представа как може да се осъществи това. Така или иначе обаче, в крайна сметка моделът, който предложихме след заседанието на Министерския съвет, беше да предложим свиване на обхвата на този тип дарения, които реално могат да бъдат ползвани и реално могат да изтекат пари. Например такива са за стипендиите. Това, което в момента е валидно, е за стипендии и въобще дарения за български училище – висши, средни и т.н. Говоря за български. Първо, могат да се проследят, после, става въпрос за ограничен кръг на ползване, докато вече за всички в целия Европейски съюз и Европейското пространство ефектът би могъл да е значителен.
На този етап това е нашият мотив – фискален. Тъй като предполагаме, че тук ще има изтичане на сериозни пари.
Защо за държавните болници? Защото, господин Овчаров, това е решението на Министерския съвет. Така се е коментирало. Министър Желев е предложил това да остане за тези, които са на бюджетна издръжка. Не знам доколко въобще е редно за търговки дружества, които са с държавно и общинско участие, една част от нашите лечебни или здравни заведения, е редно да се признават дарения, когато се дарява на едно търговско дружество. Разбирате какво значи разширено за една болница в Германия. То дарение ли е всъщност, или е плащане на лечение, или какво? Във всеки случай ефектът не е съвсем ясен.
Това, което остава в обхвата, е свързано с бюджета. Това са психиатричните клиники, които са изцяло на бюджетна издръжка. Мисля, че и ведомствените болници, които са изцяло на бюджетна издръжка. И още няколко здравни заведения, които са много ограничен кръг и са изцяло на държавна издръжка на бюджета.
Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Точно това питам – защо само тези, които са на бюджетна и на държавна издръжка, само те могат да ползват дарения, а другите не могат? Не мога да схвана логиката защо държавните са така, а пък частните или общинските не са така?
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Това е предложение на здравния министър при обсъждането на обхвата в Министерския съвет.
Другата страна на въпроса е доколко е редно да се приспада от финансовия резултат, когато даряваш нещо на едно търговско дружество?
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Това е друга тема. Ако няма да го правим, да не го правим за никой. Но, ако го правим, как избираме тези, за които го правим?
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Те са различни като статут. Поне доколкото на мен ми е известно. Аз не съм голям специалист по лечебните заведения.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Желев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Само едно уточнение – става дума за лечебни заведения, които са на бюджетна издръжка и не са търговски дружества. Става дума за шест психиатри и около 20 социални дома. Това са лечебните заведения. Това не са болници.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Пише: лечебни заведения към Министерския съвет, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи...
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Да, това е съдържанието на тези шест психиатрии и 20 социални дома.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: МВР болница къде е? И Правителствена болница, и Военна болница?
Добре, това ще го уточним между първо и второ четене. Очевидно тук има нужда от малко повече яснота.
Имате думата за изказвания, колеги.
Госпожо Капон, имате думата.
МАРИЯ КАПОН: Господин председател, аз ще подкрепя законопроекта на БНД за премахването на дивидента, въпреки че искам да опонирам частично на господин Мартин Димитров, защото обикновено практиката е съвсем различна. Напротив, във всички години, когато дивидентът беше по-висок, собствениците на фирми оставяха този дивидент вътре и той служеше за инвестиция. Обикновено е много добър ресурс за самите фирми. И със сигурност той е полезен за изсветляване на част от икономиката. Но при неговите 5% в момента те не са реален проблем.
Това, което е по-важно и за което съм съгласна с господин Димитров, е това, че за едноличните търговци е по-добре да е 10, въпреки че това е нормалната равнопоставеност 10 плюс 5. Тук, разбира се стои и големият въпрос трябва ли изобщо да има еднолични търговци, ако тръгнем в този дебат.
Аз самата, а мисля, че и повечето от колегите смятаме, че трябва да има облекчение, когато става въпрос за болници и когато става въпрос за образование. Разбирам обаче притесненията на Министерството на финансите и смятам, че трябва много сериозно да подходим към този въпрос. Ако включим учебни заведения и болници в целия сектор, наистина контролът ще е много труден. В повечето случаи ще се плащат други неща. Трябва обаче да разширим възможността в контекста на юридическите лица да може през юридически лица поне за България за образование да може да има дарения. Защото те са много по-предвидими и много по-лесно могат да бъдат контролирани. А е добре да разберем и разликата. За мен ще е интересно да се направи този паралел – колко са даренията от физически лица и колко са даренията от юридически лица за детски градини, ясли и учебни заведения.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Предполагам, че за второто четене колегите ще имат тази справка.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, два въпроса, за да приключим с даренията. Госпожа Елкова започна с една логика, но не завърши с нея. Тя каза: Когато данъкът беше 24% смисълът да се правят дарения беше по-голям, тъй като и преференцията беше по-значима. При 10-процентен данък смисълът да се правят сложни схеми за избягване на данък не са много големи. И разходът да се направи една такава схема със страна – членка на Европейския съюз, или присъединена по другото споразумение, примерно Лихтенщайн, е доста скъпо удоволствие. Доста трудно и скъпо. Даваме си сметка. Аз години съм искал и съм предлагал 10-процентен данък и идеята е да нямаш стимул да правиш сложни схеми за избягване на данъците, да отидеш и да си платиш. Това беше идеята на 10-процентния корпоративен данък и то вече работи. При физическите лица логиката е много близка до тази, същата логика е – по-добре да си платиш данъка, отколкото да правиш сложна схема.
И едно последно уточнение. Приемаме Закона за корпоративното облагане. Правителството говореше за някакви облекчения за инвестициите. В един момент говориха за нови и големи инвестиции, нямало да има данъци и такива неща. В закона няма подобни предложения. Идва основният въпрос – какво ще направим, защото това е наша отговорност, да запазим инвестиционния поток в България? Защото в този закон, който са внесли от правителството, няма нищо такова.
Това, което опозицията ви предлага, е отпадане на данъка върху дивидентите. Друго разумно предложение в тази посока няма. Така че се замислете, ако нямате нито едно собствено предложение, поне вземете това, приемете го.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Има ли други коментари по законопроектите?
Господин Мечев.
МАРКО МЕЧЕВ: По този начин, когато има възможност да се дарява, ние ще ощетим българските училища от тази възможност, която са имали досега. И моето виждане е бихме ли могли по някакъв друг начин да стимулираме този процес? Вярно е 329 физически лица, които са дарили, не са много, но все пак това са средства, които са отишли в подпомагане на нашите учебни заведения от гледна точка на това повече хора да могат да се възползват от тях. Възможно ли е чрез други форми да помогнем на училищата.
МАРИЯ КАПОН: Чрез настоятелствата.
Искам да защитя и правителството. Като член на настоятелство и като майка искам да ви кажа в момента какво се прави и защо се оказва, че са толкова малко даренията. За тези, които са членове на настоятелства, трябва да знаят, че настоятелство се регистрира. И поради тази причина даренията там нямат никакъв проблем. Те са индиректно за училището. Настоятелството ги управлява.
Освен това, борихме се толкова много за тази децентрализация на училищата, защото се разделиха дейностите вътре в училищата.
Затова все по-малко ще са директните дарения към училищата. Защото, когато отидеш и искаш да боядисаш сградата и да купиш десет кофи, това го даваш като дарение и взимаш документ от настоятелството.
Затова призовавам и опозицията да е малко повече в час по този въпрос.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Колеги, преминаваме към гласуване.
Имаме законопроект, внесен от народния представител Лидия Шулева и група народни представители, който беше представен от господин Димитров и който касае освобождаване на дивидентите от корпоративен данък.
Моля народните представители, които подкрепят този законопроект, да гласуват.
За – 4, против – 3, въздържали се – 3.
Законопроектът не се подкрепя.
Вторият законопроект е внесен от Министерския съвет.
Който е за, моля да гласува.
За – 6, против – 3, въздържали се – 1.
Законопроектът се подкрепя.
Между първо и второ четене съвсем добронамерено ще разгледаме всяко едно разумно предложение. Никой не е настроен да прави неща, които биха ощетили училища, болници или каквото и да било. Но, от друга страна, трябва да сме наясно, че не бива да създаваме механизми, чрез които могат да се източват средства от бюджета, както и да регламентираме плащания, които не би следвало да се правят по този начин. Комисията е отворена да разгледа всяко разумно предложение в тези граници.
Преминаваме към трета точка от дневния ред - ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪЦИ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА.
Господин Димитров, имате думата да представите законопроекта, внесен от госпожа Шулева и група народни представители.
ИЛКО ДИМИТРОВ: В синхрон с предходния законопроект тук предлагаме необлагаемост на доходите от дивиденти и ликвидационни дялове в полза на местни и чуждестранни физически лица, и съответните изменения в Закона за данъците върху доходи на физически лица. Съображенията са отново в духа, в който бяха изложени и от колегите и са визирани в мотивите.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Господин Желев, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Законът за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица третира основно две групи изменения.
Първата група от тях е свързана с равнопоставено третиране на субекти: български данъчно задължени лица и данъчно задължени лица от страни – членки на Европейския съюз. Казано по друг начин, става дума за съответствия и трудности при прилагането на разпоредби в българското данъчно законодателство.
Втората група е практическо приложение и усъвършенстване на някои от текстовете с цел яснота.
По отношение на първата група, освобождават се от облагане доходите от сделки на регулиран пазар на ценни книжа, борси в държави – членки на Европейския съюз, освобождават се от облагане лихвите по влогове в банки и клонове на банки, установени в друга държава – членка. Освобождават се от облагане пенсиите от допълнително пенсионно осигуряване, извършено под надзора на компетентен орган на друга държава – членка. Разширява се обхватът на данъчното облекчение за вноските за доброволно осигуряване и застраховане и за вноските в подобни дружества и фондове в други държави членки. Разширява се обхватът на данъчното облекчение за дарения. Целта е изравняване на данъчното третиране на направеното дарение в полза на български лица с това на даренията, направени в полза на лица от други държави – членки на Европейския съюз. Разширен е обхватът на лицата, така че данъчното облекчение да се прилага и по отношение на дарения, направени в полза на идентични или сходни лица, установени от друга държава членка.
При здравните и лечебните заведения данъчното облекчение се запазва само за дарение в полза на държавни лечебни заведения, а от учебните заведения остават детските ясли и детските градини.
Реализира се възможност, разбира се и ангажимент и отговорност лицата с 50 и над 50% намалена работоспособност да правят авансови вноски по закона, след като доходът им през годината превиши размера на данъчното облекчение – 7920 лв.
Самоосигуряващите се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване, сами ще определят и внасят авансов данък, подобно на вноските си за осигуряване, без да се взема предвид кой е платец на дохода, като авансовият данък ще се внася тримесечно до 15-о число на месеца, следващ тримесечието на придобиване на доходи.
И една трудност, която съществуваше и търсим решението й. Става дума за предоставяне на информация в справката по чл. 73 за доходите от дивиденти и ликвидационни дялове в годината на начисляване на дохода, а не в годината на изплащане.
Това са основните промени.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, имате ли въпроси?
Господин Иванов.
ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Последното предложение има логика предвид на това, че много от дружествата, които раздават дивиденти, не изплащат директно дивидента, а го правят през търговски банки или инвестиционни посредници. Практически от тях няма точна информация за това, така че предложението е логично.
Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Има ли други въпроси? – Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Моля народните представители, които подкрепят законопроекта, внесен от госпожа Шулева и група народни представители, да гласуват.
За – 4, против – 3, въздържали се – 3.
Законопроектът не се подкрепя.
Моля народните представители, които подкрепят законопроекта, внесен от Министерския съвет, да гласуват.
За – 6, против – 2, въздържали се – 2.
Законопроектът се подкрепя.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Отрицателният ми вот е заради това, че не се въвежда диференцирана ставка за плоския данък.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Говорите за необлагаем минимум.
С това приключваме за днес.
Утре съвместно заседание с Комисията по икономическата политика – представяне на държавния бюджет за 2009 г.
Благодаря ви.
Закривам заседанието на комисията.
(Закрито в 17,20 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Румен ОВЧАРОВ
Стенограф:
Н. Иванова
№ 29
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси
П Р О Т О К О Л
№ 29
На 5 ноември 2008 г., сряда, се проведе извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне и обсъждане на отчет за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2007 г., № 802-00-26, внесен от Министерски съвет на 9 юли 2008 г.
2. Представяне и обсъждане на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, (№ 854-01-110, внесен от народния представител Лидия Шулева и група народни представители на 09 октомври 2008 г. и № 802-01-81, внесен от Министерски съвет на 30 октомври 2008 г.).
3. Представяне и обсъждане на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за данъци доходите на физическите лица, (№ 854-01-118, внесен от народния представител Лидия Шулева и група народни представители на 17 октомври 2008 г. и № 802-01-83, внесен от Министерски съвет на 31 октомври 2008 г.)
Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 16,20 часа и ръководено от г-н Румен Овчаров – председател на комисията.
* * *
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум, откривам заседанието на комисията.
Дневният ред за днешното заседание включва три точки. Има ли някакви предложения? – Няма.
Който е за, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
По първа точка от дневния ред - ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ОТЧЕТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2007 Г.
Господин Дацов, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Говорейки преди малко с госпожа Вучева, каза, че обикновено Министерството на финансите представят консолидираната бюджетна програма, а не толкова данните по самия отчет на държавния бюджет, но мисля, че чрез представянето на консолидираната бюджетна програма и естествено цифрите по изпълнението на държавния бюджет най-добре проличава водената фискална политика, тъй като обхваща по-пълно цялостната картина.
Мисля, че всички ще се съгласим, че бюджетът за 2007 г. постигна в голяма степен своите цели, които първоначално бяха заложени, а именно: поддържане на стабилна фискална позиция в подкрепа на макроикономическата стабилност, насърчаване на икономическата активност чрез продължаване на реформи в областта на данъчната политика, умерена политика на доходите и пенсиите, обвързана с проинфлационния натиск и повишаване конкурентоспособността на икономиката. И естествено повишаване на инвестициите с оглед стимулиране на икономическата активност в страната.
За фискалната позиция трябва да се подчертае, че бе стабилна през цялата година, като бе следвана стратегия на поддържане нивото на бюджетния баланс на относително стабилни нива в противовес на нарастващия външнотърговски баланс. Трябва да подчертая, че като цяло икономическата среда беше много позитивна. Всички сме свидетели на това, че икономическият растеж през последните няколко години е на нивата около 6%. По-специално за 2007 г. беше отчетен 6,2% растеж.
Особено позитивно бе и развитието на външното търсене и ръста на чуждестранните инвестиции, които бяха в основата на високия икономически растеж.
Едновременно с това се задълбочиха и някои външни дисбаланси. Дефицитът по текущата сметка продължи да расте. Благоприятно е това, че основно това нарастване беше благодарение на притока на чуждестранни инвестиции и вследствие на това на по-високо инвестиционно потребление, а не дължащо се на потребление предимно на стоки с потребителски характер. Но вследствие именно на тези мерки в края на годината правителството взе решение да постигне в края на годината по-напрегната и по-амбициозна фискална цел. Знаете, че превишението беше преформулирано и стремежът на правителството беше да бъде реализирано превишение от 3,5% от брутния вътрешен продукт. Благодарение на това бе акумулиран допълнителен фискален ресурс близо 1,6 млрд. лв. за годината и към 31.12.2007 г. така наречения фискален резерв възлезе на близо 7,45 млрд. лв.
Само като кратка забележка бих отбелязал, че от днешната позиция смятам, че това беше едно много благоразумно действие и политика от страна на Министерския съвет. Трябва да се отбележи, че като цяло приходната част на консолидираната фискална програма, а и основно на републиканския бюджет, като основна съставна част на държавния бюджет, беше особено благоприятно. Приходите възлязоха на 24 063 млн. лв. или близо 42,6% от брутния вътрешен продукт, който основно се дължи на няколко фактора. Ако погледнем структурата на данъчните приходи, виждаме, че основното нарастване и преизпълнението на приходната част, се дължи, благодарение на преките данъци, което е отражение на увеличената икономическа активност в страната. Но трябва да подчертаем, че значителен принос имат и започнатите и провежданите данъчни реформи към опростяване на данъчното законодателство и намаляване на ставките. Мисля, че те дадоха своя положителен ефект с изсветляване на голяма част от икономиката. И поради това можем да отчетем, че преизпълнението на приходите на консолидирана база беше близо 12,6% спрямо това, което беше заложено първоначално.
Както казах, трябва да се подчертае изпълнението на преките данъци, където корпоративният данък е преизпълнен с близо 30%, а данъкът върху доходите на физическите лица е с около 25%. Спрямо едни доста по-сравнителни пробни растежи, например ДДС постигна растеж от 4,7% спрямо първоначално планираното.
Относно разходната част на бюджета.
Разходната част на бюджета през 2007 г. беше относително предпазлива, ако мога така да се изразя. Общият размер на разходите за 2007 г. по консолидираната фискална програма, възлезе на 22 млрд. 103 млн. 400 хил. лв., което представлява около 39% от брутния вътрешен продукт. Ако направим сравнителен анализ спрямо предишните години, ще видим една устойчива тенденция на поддържане на нивото на консолидираните разходи именно на тези нива – около 39%. Толкова са били и разходите за 2004, 2005 и 2006 г.
Нарастването на относителния дял на разходите на БВП през 2007 г. спрямо това, което беше през 2007 г., които бяха относително малко по-ниски, започна като цяло и е свързано с няколко обективни обстоятелства – с присъединяването на страната ни към Европейския съюз, започна като цяло регулярно провеждане на дължимите плащания по вноската на Република България в общия бюджет на Европейския съюз, което представлява допълнителен разход от около 1,1% от БВП.
През 2007 г. Министерският съвет и Народното събрание одобриха значителни по размер допълнителни разходи за финансиране на приоритетни политики и проекти за сметка на преизпълнението на приходите по републиканския бюджет и икономии на разходите. Тази сума беше значителна – близо 2,4% от брутния вътрешен продукт.
Също така една голяма част от нарастването на разходите идва и от увеличение на разходи на общинските финанси, вследствие на по-добрата приходна част и извършените законодателни промени, гарантиращи устойчива приходна база на общините.
Лихвените плащания в бюджета за 2007 г. възлязоха на 630,8 млн. лв. или около 1,1% от брутния вътрешен продукт срещу 1,3 от БВП за 2006 г. и като цяло отразяват тенденциите, които са се оформили през последните години – да поддържаме ниско ниво на правителствения дълг.
От гледна точка на функциите най-голям относителен дял в разходите на консолидираната програма продължават да имат средствата за социално осигуряване, подпомагане и грижи – близо 3,6% от разходите, или близо 12% от брутния вътрешен продукт. След тях се нареждат сферите за здравеопазване и образование.
Това е накратко.
Аз и госпожа Яна Пальова с удоволствие ще отговорим на всички въпроси, които вие имате.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря, господин заместник-министър.
Колеги, имате ли въпроси?
Нека да чуем представителите на Сметната палата.
МИЛЕНА СИМЕОНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, колеги! Както всяка година, така и тази Сметната палата извърши одит на отчета за изпълнението на държавния бюджет. Този доклад беше приет на заседание на Сметната палата и към министъра на финансите беше отправена една препоръка за подобряване на общото управление на бюджета.
Депозирали сме доклада, предназначен за Народното събрание. Затова ще кажа много накратко няколко общи думи и оценки.
Знаете, че целта на Сметната палата е да се произнесе по няколко основни въпроса. Единият е дали са спазени нормативните разпоредби за съставянето на отчета за изпълнението на държавния бюджет и изготвянето на отчетите за касово изпълнение на бюджетите, които го съставляват. Дали вярно и точно са отразени в отчета за изпълнението на държавния бюджет стойностите от годишните отчети за изпълнението на централния бюджет, бюджетите на държавните органи и други ведомства, и бюджета на Съдебната власт. Също дали е налично съответствието на структурата и съдържанието на отчета за изпълнението на държавния бюджет с изискванията на законодателните актове – Закона за държавния бюджет за съответната година, в случая 2007 г., и Законът за устройството на държавния бюджет. И последно – дали са достатъчни и надеждни системите, правилата и процедурите за предотвратяване на грешки и нередности при изпълнението и отчитането на Централния и съответно на държавния бюджет.
Много положителни неща видяхме в отчета на държавния бюджет за тази година. Например, едно от тях е, че за пръв път в този отчет видяхме разходи по бюджетите на девет министерства и Държавна агенция за младежта и спорта по политики, което ми се иска да видим за в бъдеще за повече министерства. Разбира се, това не зависи само от Министерството на финансите, съставяйки отчета, а планирането и цялата дейност на министерствата по техните бюджети.
Трябва да отбележа, че освен този одит, разбира се Сметната палата извърши одити и заверки на годишните финансови отчети на всички министерства и разпоредители от първа степен с бюджетни кредити. Те са 36 по държавния бюджет. От тях 14 отчета са заверени без резерви, 16 са заверени с обръщане на внимание, поради известни неточности и пропуски, които са установени, и 6 от отчетите са заверени с резерви поради наличие в тях на по-съществени грешки.
Общите изводи са, че отчетът е съставен съгласно изискванията на Закона за устройството на държавния бюджет, приходите, разходите, трансферите, излишъкът и финансирането по централния бюджет са отчетени вярно, точно и достоверно и отразени в отчетите за изпълнението на бюджетите за 2007 г. на държавните органи, ведомствата и съдебната власт.
Отчетено е превишение на разходи, което се дължи на извършени промени на бюджетни кредити, за което има законово основание в Закона за устройството на държавния бюджет.
Така че ние сме спокойни, цифрите са верни, отчетът на бюджета е достоверен. Единствено освен повече програмни бюджети ни се иска да видим по-малко корекции по бюджетите. Затова сме дали и препоръка в тази насока. Разбира се, законът дава такава възможност, но многобройните корекции означават не много добро планиране, не много ясна предварителна визия за разходите.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Не разбрах какви са тези корекции?
МИЛЕНА СИМЕОНОВА: Корекции, които министърът на финансите извършва. Има право на това. Те са законосъобразни, но са доста на брой. Член 34 от Закона за устройството на държавния бюджет дава това право. Но по принцип не трябва да бъде повтаряща се практика.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колко са тези корекции?
МИЛЕНА СИМЕОНОВА: Общо 570.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: По две на работен ден. (Оживление)
МИЛЕНА СИМЕОНОВА: Може би самият бюджетен механизъм предполага да се правят тези корекции.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Добре.
Колеги, имате думата за въпроси.
Господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Само един въпрос.
Предполагам, че тези ведомства, за които става дума – шестте, които сте заверили с резерва, ги има в доклада, който е представен в Народното събрание. Там е видно поради какви причини е заверен отчетът на съответните ведомства с резерви, така ли?
МИЛЕНА СИМЕОНОВА: В доклада, който сме изпратили, не са поименно посочени тези министерства, защото той е доста съкратен и е повече резюме на одита по отношение на отчета на самия държавен бюджет. Но в отчета за дейността на Сметната палата, който също сме ви изпратили, има една таблица, в която те ясно се виждат, коментирани са вътре в отчета. Освен това, на страницата на Сметната палата ние качваме всички приети доклади, включително и докладите, които не са типични одитни доклади. Те са по-скоро одитни становища за заверките на отчетите на министерствата.
Така че, ако искате в някакъв друг вид информацията, разбира се ще ви я изпратим.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Ако може да съобщите кои са тези ведомства, на които одитните доклади за заверени с резерви.
МИЛЕНА СИМЕОНОВА: Заверка без резерви с обръщане на внимание, което значи, че има незначителни технически, дребни проблеми, които не се отразяват на верността, са Министерството на правосъдието, Министерство на държавната администрация и административната реформа, Българско национално радио, Българска национална телевизия, Комисия за защита на личните данни, Министерството на финансите, Министерският съвет, Министерството на образованието и науката, Държавната агенция за младежта и спорта, Българската академия на науките, и другите са университети като се започне със Софийския университет и висши училища, които попадат в тези заверки.
А заверка с резерви, което е по-сериозната бележка от наша страна, е към Министерството на образованието и науката, Националния осигурителен институт, Националната разузнавателна служба, Министерството на вътрешните работи.
С резерви са Министерството на икономиката и енергетиката и Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Задоволихте ли любопитството си?
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Исках да чуя за Агенция „Пътища”.
МИЛЕНА СИМЕОНОВА: Агенция „Пътища” не е първостепенен разпоредител, чийто бюджет подлежи на заверка, а беше разпоредител втора степен към министъра на финансите.
Това е заверка на верността.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Все пак коментираме отчета за държавния бюджет, а не за отчетите на отделните ведомства.
Колеги, имате ли становища по отчета за държавния бюджет за 2007 г.? – Не виждам.
Подлагам отчета на гласуване.
Който е за, моля да гласува.
За – 7, против – 3, въздържали се – няма.
Отчетът се подкрепя.
По втора точка от дневния ред - ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ.
Господин Димитров, имате думата да представите законопроекта с вносител госпожа Шулева и група народни представители.
ИЛЧО ДИМИТРОВ: Ще бъда пределно кратък, улеснен съм от днешното официално изявление в Комисията по европейските въпроси от представителя на ДПС, който каза, че Комисията по бюджет и финанси ще отхвърли този законопроект. Това беше твърдението от господин Имамов. Затова ще кажа, че ние сме предложили отпадане на данъците върху дивидентите и ликвидационните дялове със съображения, които сме изложили в мотивите.
Нямам какво друго да добавя.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Господин Желев, имате думата да представите законопроекта на Министерския съвет.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане е изготвен с цел преди всичко отстраняване на несъответствие на данъчното законодателство с правото на Европейския съюз. И във връзка с това са направени следните предложения за отмяна.
Предлага се освобождаване от облагане на печалбите и непризнаване за данъчни цели на загубите от сделки. Имаме предвид сделки, които се извършват на регулирана борса на страни – членки на Европейския съюз. Досегашната практика беше само на регулирания български фондов пазар. Отменя се данъчното облекчение, представляващо държавна помощ за заети, съгласно правото на Европейския съюз. Там сроковете ни са до 1 декември 2008 г. И доколкото в чл. 177 от Закона за корпоративното подоходно облагане има аналогично данъчно облекчение, смятаме, че не е толкова съществено. И освен това ни е задължение да го отменим до 1 декември 2008 г.
Обхватът на лицата за облекчение за дарения е разширен, така че данъчното облекчение да се прилага и по отношение на дарения, направени в полза на идентични или сходни лица, установени в друга държава – членка на Европейския съюз.
При здравните и лечебните заведения данъчното облекчение се запазва само за дарения в полза на държавни и лечебни заведения, а от учебните заведения остават детски ясли и детски градини. От обхвата на облекчението са изключени и стипендиите на ученици и студенти.
И другата промяна е увеличение прага на данъчното облекчение за ваучерите на храна от 40 на 60 лв.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Колеги, имате думата за въпроси.
Господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Ние от СДС поставяме въпроса за данъка върху дивидентите в няколко последователни години с искане за отпадането на този данък. Особено актуална е тази тема в момента, защото вече се губи приток на инвестиции в България. Това ще бъде все по-голям проблем през следващата година. И един от инструментите беше отпадане на данъка върху дивидентите като допълнителен стимул за инвестиране в България. Загубата за бюджета ще бъде не особено голяма – от порядъка на до 70 млн. лв. Вие ще кажете по-точната сума.
Освен това, ако отпадне данъка върху дивидентите, това е нещо, което не се каза в тази зала, има предпоставка данъкът върху едноличните търговци да бъде намален от 15 на 10% - ключова мярка, за да насърчим тази средна класа, дето само говорим за нея, а нищо не правим.
Така че, уважаеми колеги, ние сме категорично зад тази идея.
Въпросът е следният – и заместник-министър Желев, и Вие, господин председател, и други видни представители на тройната коалиция казаха, че тази година с този бюджет не са увеличавали данъците. Но миналата седмица приехме Закона за акцизите и там видях бая ограничения. Въпросът е като имаме ясни ограничения на данъците, като акцизите, много акцизи се увеличават, как така общата данъчна тежест не се увеличава, според вашата тройна коалиция? Това е един въпрос, който не мога да разбера.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Желев, можете ли да отговорите на въпроса на господин Димитров?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Първо, аз твърдя, че не се извършват промени в нормалното поведение и данъчна политика, която се осъществява от страна на правителството, а се реализират само минималните задължителни промени. По отношение на акцизите знаете, че имаме поети ангажименти и програма, която е заложена в общата ни конвергентна програма и която изпълняваме за догонване на минималните акцизни ставки.
По отношение на преките данъци, те си остават в стандартното състояние на 10-10 плюс 20% и неутрално поведение като цяло на данък добавена стойност, с изключение на отношението на туризма, което е заложено в него.
Не зная дали е необходимо да обсъждаме поведението на физическите лица като инвеститори в България и как ги привличаме по този начин, защото основната цел е предназначение на данъка върху дивидента и ликвидационните дялове, за да не дава възможност да се изведат за личен доход реално средствата, които отиват за продуктивно потребление. Тоест, те се реинвестират. И сами разбирате, че тези 5% обикновено не служат като мотивация в една или друга посока, а в някаква степен ефектът, който се постига, специално за бюджета, трябва да се има предвид, че за тази година задачата е 133 млн.
МАРИЯ КАПОН: Само от дивидент?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: При нас се води общо данък върху дивидента и ликвидационните дялове. И до този момент изпълнението е 126 млн. лв.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: До края на годината колко е по план?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: 133 млн. и 500 хил. лв.
За следващата година финансовата задача, заложена в бюджета е около 155 млн. лв., а към това действително трябва да се разсъждава и за този ефект, който би трябвало да се получи, тъй като това е логиката и на 15-те процента за едноличните търговци. Този ефект от 15 на 10 е допълнително 90 млн. лв. Става дума за 240 млн. лв. фискален ефект.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, имате ли други въпроси?
Госпожо Капон, имате думата.
МАРИЯ КАПОН: В представянето си казахте за загуби, които има, че няма да бъдат осчетоводени. За борсовите загуби ли ставаше дума?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Първоначално това, което споделих, е че не се облагат печалбите с лихви. Досега печалбите на фондови борси в други страни – членки на регулиран пазар, на други страни – членки на Европейския съюз, се облагаха. Необлагаеми бяха само българските. Сега ги изравняваме и става равно третиране. Но едновременно с това правим по същия начин, както и при нас, тази уговорка, че загубите пък не се приспадат за данъчни цели. Те не са се приспадали и досега.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Димитров, имате думата.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Преди време помолихме Министерството на финансите, когато правите предложения за промяна в политиката, да кажете до момента какъв е ефектът и за какви пари става въпрос, най-просто казано.
Ето сега се прави предложение за отпадане на част от даренията за училищата. Кажете ни за тази година до момента за каква сума става въпрос и защо Министерството на финансите вижда в това огромен риск за българката икономика, защото ние от опозицията не го виждаме. И ни убедете защо тази мярка трябва да бъде подкрепена от българския парламент. Аз помня класици на българския парламентаризъм като господин Овчаров, господин Пирински, те за българското образование какво ли не биха дали. Сега изведнъж обаче отпадат тези дарения. И това много ни притеснява.
Освен това в европейското право, което мисля, че горе-долу добре познавам, не виждам ограничение в тази насока. Още повече, че единственото ограничение е за равно третиране. Това е принцип на Европейския съюз. Та кажете ни с едно просто анализче в данни и цифри за какъв проблем става въпрос и вие как го решавате? От какво сте се уплашили, най-кратко казано?
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря, господин Димитров.
Може ли и аз да разширя въпроса – защо само за държавните здравни заведения освобождаваме даренията?
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Аз ще взема отношение по този въпрос, господин председател.
Първо, господин Димитров, не можем да ви кажем тази година до този момент колко са, просто защото няма данни за тази година.
За миналата година за детски ясли, детски градини, училища, висши училища или академии – 329 броя физически лица. За всички накуп. Значи дарителството не цъфти и не връзва.
Справката е за 2007 г., която по никакъв начин не е съотносима към 2008 г. Защото тогава данъкът беше 24% и данъчният ефект беше далеч по-значим, отколкото при 10%, които чисто данъчно не биха могли по никакъв начин да повлияят.
Принципно да обясня какво налага тези промени. Тези промени са наложени от така наречените инфрийчмънт процедури, което означава процедури по нарушаване на европейското законодателство, които са в сила. Те в момента текат. Информационната им фаза приключва след няколко дни. В резултат на което ние трябва да предприемаме промени, така че да осигурим равно третиране във всяко отношение на нашите местни лица с подобно третиране на всички лица на държави – членки на Европейския съюз, и държавите от Европейското икономическо пространство. Тоест, числом и словом става въпрос за още 30 държави. Това означава, че като приспадаме нещо от финансовия резултат на нашето лице или от данъчната основа на физическото лице, защото те са огледални. В полза на българско училище или българско здравно заведение трябва да правим същото и когато въпросното дарение е в полза на училището на Лихтенщайн, болницата в Норвегия и всички тези 30 държави, които казвам. Защото освен 26-те държави – членки на Европейския съюз, и 4-те държави – членки на Европейското икономическо пространство.
Това, което трябва да си кажем съвсем честно и за протокола е, че на нас не ни е ясно това как ще се следи, тъй като изобщо не ни е ясно кое как се казва, като начало. Вероятно за една част въобще няма да се прилага, защото доказването му ще бъде убийствено, с всякакви документи, които дори аз не мога да ви кажа какви са. Примерно, нямам представа даже дали във всички държави от Европейския съюз и ЕИП съществуват аналогични на нашите НПО-та, които са в обществена полза, имат ли или нямат такива, тия, които са в частна полза дали са различни или не са, дали някъде се вписват или не се вписват. Нямаме никаква представа как може да се осъществи това. Така или иначе обаче, в крайна сметка моделът, който предложихме след заседанието на Министерския съвет, беше да предложим свиване на обхвата на този тип дарения, които реално могат да бъдат ползвани и реално могат да изтекат пари. Например такива са за стипендиите. Това, което в момента е валидно, е за стипендии и въобще дарения за български училище – висши, средни и т.н. Говоря за български. Първо, могат да се проследят, после, става въпрос за ограничен кръг на ползване, докато вече за всички в целия Европейски съюз и Европейското пространство ефектът би могъл да е значителен.
На този етап това е нашият мотив – фискален. Тъй като предполагаме, че тук ще има изтичане на сериозни пари.
Защо за държавните болници? Защото, господин Овчаров, това е решението на Министерския съвет. Така се е коментирало. Министър Желев е предложил това да остане за тези, които са на бюджетна издръжка. Не знам доколко въобще е редно за търговки дружества, които са с държавно и общинско участие, една част от нашите лечебни или здравни заведения, е редно да се признават дарения, когато се дарява на едно търговско дружество. Разбирате какво значи разширено за една болница в Германия. То дарение ли е всъщност, или е плащане на лечение, или какво? Във всеки случай ефектът не е съвсем ясен.
Това, което остава в обхвата, е свързано с бюджета. Това са психиатричните клиники, които са изцяло на бюджетна издръжка. Мисля, че и ведомствените болници, които са изцяло на бюджетна издръжка. И още няколко здравни заведения, които са много ограничен кръг и са изцяло на държавна издръжка на бюджета.
Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Точно това питам – защо само тези, които са на бюджетна и на държавна издръжка, само те могат да ползват дарения, а другите не могат? Не мога да схвана логиката защо държавните са така, а пък частните или общинските не са така?
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Това е предложение на здравния министър при обсъждането на обхвата в Министерския съвет.
Другата страна на въпроса е доколко е редно да се приспада от финансовия резултат, когато даряваш нещо на едно търговско дружество?
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Това е друга тема. Ако няма да го правим, да не го правим за никой. Но, ако го правим, как избираме тези, за които го правим?
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Те са различни като статут. Поне доколкото на мен ми е известно. Аз не съм голям специалист по лечебните заведения.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Желев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Само едно уточнение – става дума за лечебни заведения, които са на бюджетна издръжка и не са търговски дружества. Става дума за шест психиатри и около 20 социални дома. Това са лечебните заведения. Това не са болници.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Пише: лечебни заведения към Министерския съвет, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи...
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Да, това е съдържанието на тези шест психиатрии и 20 социални дома.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: МВР болница къде е? И Правителствена болница, и Военна болница?
Добре, това ще го уточним между първо и второ четене. Очевидно тук има нужда от малко повече яснота.
Имате думата за изказвания, колеги.
Госпожо Капон, имате думата.
МАРИЯ КАПОН: Господин председател, аз ще подкрепя законопроекта на БНД за премахването на дивидента, въпреки че искам да опонирам частично на господин Мартин Димитров, защото обикновено практиката е съвсем различна. Напротив, във всички години, когато дивидентът беше по-висок, собствениците на фирми оставяха този дивидент вътре и той служеше за инвестиция. Обикновено е много добър ресурс за самите фирми. И със сигурност той е полезен за изсветляване на част от икономиката. Но при неговите 5% в момента те не са реален проблем.
Това, което е по-важно и за което съм съгласна с господин Димитров, е това, че за едноличните търговци е по-добре да е 10, въпреки че това е нормалната равнопоставеност 10 плюс 5. Тук, разбира се стои и големият въпрос трябва ли изобщо да има еднолични търговци, ако тръгнем в този дебат.
Аз самата, а мисля, че и повечето от колегите смятаме, че трябва да има облекчение, когато става въпрос за болници и когато става въпрос за образование. Разбирам обаче притесненията на Министерството на финансите и смятам, че трябва много сериозно да подходим към този въпрос. Ако включим учебни заведения и болници в целия сектор, наистина контролът ще е много труден. В повечето случаи ще се плащат други неща. Трябва обаче да разширим възможността в контекста на юридическите лица да може през юридически лица поне за България за образование да може да има дарения. Защото те са много по-предвидими и много по-лесно могат да бъдат контролирани. А е добре да разберем и разликата. За мен ще е интересно да се направи този паралел – колко са даренията от физически лица и колко са даренията от юридически лица за детски градини, ясли и учебни заведения.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Предполагам, че за второто четене колегите ще имат тази справка.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, два въпроса, за да приключим с даренията. Госпожа Елкова започна с една логика, но не завърши с нея. Тя каза: Когато данъкът беше 24% смисълът да се правят дарения беше по-голям, тъй като и преференцията беше по-значима. При 10-процентен данък смисълът да се правят сложни схеми за избягване на данък не са много големи. И разходът да се направи една такава схема със страна – членка на Европейския съюз, или присъединена по другото споразумение, примерно Лихтенщайн, е доста скъпо удоволствие. Доста трудно и скъпо. Даваме си сметка. Аз години съм искал и съм предлагал 10-процентен данък и идеята е да нямаш стимул да правиш сложни схеми за избягване на данъците, да отидеш и да си платиш. Това беше идеята на 10-процентния корпоративен данък и то вече работи. При физическите лица логиката е много близка до тази, същата логика е – по-добре да си платиш данъка, отколкото да правиш сложна схема.
И едно последно уточнение. Приемаме Закона за корпоративното облагане. Правителството говореше за някакви облекчения за инвестициите. В един момент говориха за нови и големи инвестиции, нямало да има данъци и такива неща. В закона няма подобни предложения. Идва основният въпрос – какво ще направим, защото това е наша отговорност, да запазим инвестиционния поток в България? Защото в този закон, който са внесли от правителството, няма нищо такова.
Това, което опозицията ви предлага, е отпадане на данъка върху дивидентите. Друго разумно предложение в тази посока няма. Така че се замислете, ако нямате нито едно собствено предложение, поне вземете това, приемете го.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Има ли други коментари по законопроектите?
Господин Мечев.
МАРКО МЕЧЕВ: По този начин, когато има възможност да се дарява, ние ще ощетим българските училища от тази възможност, която са имали досега. И моето виждане е бихме ли могли по някакъв друг начин да стимулираме този процес? Вярно е 329 физически лица, които са дарили, не са много, но все пак това са средства, които са отишли в подпомагане на нашите учебни заведения от гледна точка на това повече хора да могат да се възползват от тях. Възможно ли е чрез други форми да помогнем на училищата.
МАРИЯ КАПОН: Чрез настоятелствата.
Искам да защитя и правителството. Като член на настоятелство и като майка искам да ви кажа в момента какво се прави и защо се оказва, че са толкова малко даренията. За тези, които са членове на настоятелства, трябва да знаят, че настоятелство се регистрира. И поради тази причина даренията там нямат никакъв проблем. Те са индиректно за училището. Настоятелството ги управлява.
Освен това, борихме се толкова много за тази децентрализация на училищата, защото се разделиха дейностите вътре в училищата.
Затова все по-малко ще са директните дарения към училищата. Защото, когато отидеш и искаш да боядисаш сградата и да купиш десет кофи, това го даваш като дарение и взимаш документ от настоятелството.
Затова призовавам и опозицията да е малко повече в час по този въпрос.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Колеги, преминаваме към гласуване.
Имаме законопроект, внесен от народния представител Лидия Шулева и група народни представители, който беше представен от господин Димитров и който касае освобождаване на дивидентите от корпоративен данък.
Моля народните представители, които подкрепят този законопроект, да гласуват.
За – 4, против – 3, въздържали се – 3.
Законопроектът не се подкрепя.
Вторият законопроект е внесен от Министерския съвет.
Който е за, моля да гласува.
За – 6, против – 3, въздържали се – 1.
Законопроектът се подкрепя.
Между първо и второ четене съвсем добронамерено ще разгледаме всяко едно разумно предложение. Никой не е настроен да прави неща, които биха ощетили училища, болници или каквото и да било. Но, от друга страна, трябва да сме наясно, че не бива да създаваме механизми, чрез които могат да се източват средства от бюджета, както и да регламентираме плащания, които не би следвало да се правят по този начин. Комисията е отворена да разгледа всяко разумно предложение в тези граници.
Преминаваме към трета точка от дневния ред - ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪЦИ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА.
Господин Димитров, имате думата да представите законопроекта, внесен от госпожа Шулева и група народни представители.
ИЛКО ДИМИТРОВ: В синхрон с предходния законопроект тук предлагаме необлагаемост на доходите от дивиденти и ликвидационни дялове в полза на местни и чуждестранни физически лица, и съответните изменения в Закона за данъците върху доходи на физически лица. Съображенията са отново в духа, в който бяха изложени и от колегите и са визирани в мотивите.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Господин Желев, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Законът за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица третира основно две групи изменения.
Първата група от тях е свързана с равнопоставено третиране на субекти: български данъчно задължени лица и данъчно задължени лица от страни – членки на Европейския съюз. Казано по друг начин, става дума за съответствия и трудности при прилагането на разпоредби в българското данъчно законодателство.
Втората група е практическо приложение и усъвършенстване на някои от текстовете с цел яснота.
По отношение на първата група, освобождават се от облагане доходите от сделки на регулиран пазар на ценни книжа, борси в държави – членки на Европейския съюз, освобождават се от облагане лихвите по влогове в банки и клонове на банки, установени в друга държава – членка. Освобождават се от облагане пенсиите от допълнително пенсионно осигуряване, извършено под надзора на компетентен орган на друга държава – членка. Разширява се обхватът на данъчното облекчение за вноските за доброволно осигуряване и застраховане и за вноските в подобни дружества и фондове в други държави членки. Разширява се обхватът на данъчното облекчение за дарения. Целта е изравняване на данъчното третиране на направеното дарение в полза на български лица с това на даренията, направени в полза на лица от други държави – членки на Европейския съюз. Разширен е обхватът на лицата, така че данъчното облекчение да се прилага и по отношение на дарения, направени в полза на идентични или сходни лица, установени от друга държава членка.
При здравните и лечебните заведения данъчното облекчение се запазва само за дарение в полза на държавни лечебни заведения, а от учебните заведения остават детските ясли и детските градини.
Реализира се възможност, разбира се и ангажимент и отговорност лицата с 50 и над 50% намалена работоспособност да правят авансови вноски по закона, след като доходът им през годината превиши размера на данъчното облекчение – 7920 лв.
Самоосигуряващите се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване, сами ще определят и внасят авансов данък, подобно на вноските си за осигуряване, без да се взема предвид кой е платец на дохода, като авансовият данък ще се внася тримесечно до 15-о число на месеца, следващ тримесечието на придобиване на доходи.
И една трудност, която съществуваше и търсим решението й. Става дума за предоставяне на информация в справката по чл. 73 за доходите от дивиденти и ликвидационни дялове в годината на начисляване на дохода, а не в годината на изплащане.
Това са основните промени.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, имате ли въпроси?
Господин Иванов.
ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Последното предложение има логика предвид на това, че много от дружествата, които раздават дивиденти, не изплащат директно дивидента, а го правят през търговски банки или инвестиционни посредници. Практически от тях няма точна информация за това, така че предложението е логично.
Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Има ли други въпроси? – Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Моля народните представители, които подкрепят законопроекта, внесен от госпожа Шулева и група народни представители, да гласуват.
За – 4, против – 3, въздържали се – 3.
Законопроектът не се подкрепя.
Моля народните представители, които подкрепят законопроекта, внесен от Министерския съвет, да гласуват.
За – 6, против – 2, въздържали се – 2.
Законопроектът се подкрепя.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Отрицателният ми вот е заради това, че не се въвежда диференцирана ставка за плоския данък.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Говорите за необлагаем минимум.
С това приключваме за днес.
Утре съвместно заседание с Комисията по икономическата политика – представяне на държавния бюджет за 2009 г.
Благодаря ви.
Закривам заседанието на комисията.
(Закрито в 17,20 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Румен ОВЧАРОВ
Стенограф:
Н. Иванова
