П Р О Т О К О Л
№ 32

---

ЧЕТИРИДЕСЕТОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ
---------------------------------------------------------------------




П Р О Т О К О Л

№ 32

На 26 ноември 2008 година се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне и обсъждане на законопроект № 802-01-79 за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, внесен от Министерския съвет на 29.10.2008 г. – второ четене.

2. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 802-01-78, внесен от Министерския съвет на 19.10.2008 г. – второ четене.

3. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 802-01-81, внесен от Министерския съвет на 30.10.2008 г. – второ четене.

На заседанието присъстваха: Кирил Желев – заместник-министър на финансите, Георги Кадиев – общински съветник, Людмила Елкова – директор на дирекция „Данъчна политика” в Министерството на финансите, Росен Иванов – представител на Националната агенция по приходите, Румяна Георгиева – председател на Асоциацията на търговците на електроенергия в България, Красен Кискинов – ръководител на Данъчен отдел в търговска верига „Метро”, Димитър Войнов – експерт в Министерството на финансите.

Заседанието беше открито и ръководено от Румен Овчаров – председател на Комисията по бюджет и финанси.


ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум. Можем да започнем нашата работа.
Откривам заседанието на Комисията по бюджет и финанси.
Дневният ред ви е известен предварително:
1. Представяне и обсъждане на законопроект № 802-01-79 за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, внесен от Министерския съвет на 29.10.2008 г. – второ четене.
2. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 802-01-78, внесен от Министерския съвет на 19.10.2008 г. – второ четене.
3. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 802-01-81, внесен от Министерския съвет на 30.10.2008 г. – второ четене.
Има ли някакви коментари по дневния ред? – Не виждам. Дневният ред се приема.

Започваме с първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 802-01-79 ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 29.10.2008 Г. – ВТОРО ЧЕТЕНЕ.
По тази точка, както и по останалите, сме поканили да присъстват:
От Министерството на финансите
Кирил Желев – заместник-министър
Людмила Елкова – директор на дирекция „Данъчна политика|”
Диана Терзиева – експерт
Димитър Войнов – експерт
Даниела Влъчкова – експерт
Борислав Борисов – експерт
Росен Иванов – експерт
Людмила Петкова – експерт
Елена Йончева – експерт

От НАП:
Росен Иванов – директор на дирекция
Елена Йончева – експерт.
Започваме с текста на закона.
Наименованието на закона е „Закон за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси”.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
По наименованието на закона има ли някакви коментари? - няма.
Против и въздържали се няма.
Наименованието на законопроекта се приема.
Има предложение от народния представител Христо Кирчев за нов параграф извън обхвата на приетия на първо четене законопроект и извън срока, затова предлагам да не го разглеждаме. Между другото предложението касае тема, коментирана в друго предложение на народен представител в Заключителните разпоредби, което ще видите накрая.
Параграф 1 е по вносител.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 1.
Има ли някакви коментари?
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, ако можете да обясните мотивите за промяната от 1,5 до 3 ...
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Ще Ви обясня после. Сега говорим за § 1.
Има ли против § 1? – Няма. Въздържали се? – Няма.
Предложението се подкрепя.
По § 2.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 2 и предлага следната редакция:
§ 2. В чл. 22 думите „от 1,5 до 3 на хиляда” се заменят с „от 1 до 5 на хиляда”.
Обяснявам защо променяме редакционното предложение на вносителя вместо 1,5 до 3 на 1 до 5 на хиляда. Предложението е по искане на столична община, които даже предлагат да бъде от 1 до 10 на хиляда, за да може съответно общинският съвет да реагира в по-големи граници и да провежда общинска политика. Аз мисля, че това е съвсем в духа на принципите на децентрализацията. След като общината иска да си провежда политика, съответно да може да прави стъпки както в едната, така и в другата посока.
Границата „1” е запазена, за да се запази сегашното най-ниско равнище, тъй като повишаваме с определено количество данъчната оценка и намаляваме съответно горната граница.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз приемам тази логика, но нека тогава да намалим минималния праг – да бъде от 0,5 до 5 на хиляда. Защото вие какво казвате – че могат само да увеличават данъка. Нека да могат и да го намаляват, ако искат. Ако им даваме такава свобода, да бъде свобода в двете посоки. Да бъде от 0,5 до 5 на хиляда.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз не съм против тази идея. Ако няма възражения, ще го направим от 0,5 до 5 на хиляда.
МИЛЕН ВЪЛЧЕВ: Аз подкрепям това предложение. Доколкото си спомням, миналата година ние, създавайки интервал, вместо да намалим ставките като долна граница и да създадем по-висока граница, само ги увеличихме. Сега ги увеличаваме още повече, а долната граница въобще не я пипаме. На практика не я пипаме. Тя се намалява от 1,5 на 1, но това е заради данъчните оценки. Така че предлагам да е 0,5.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Има ли други изказвания?! – Не виждам.
Има ли някакви възражения по това да направим границата от 0,5 до 5 на хиляда?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ние подкрепяме предложението, което е внесено от Министерския съвет. Молбата ми е да не се правят резки движения, когато се очакват действително стресови ситуации за част от общините, за бизнеса и за всички самостоятелни бюджети. Тази граница от 0,5 до 5 на хиляда действително е много сериозно поведение. Не съм сигурен как ще го ползват отделните общини. Мисля ,че нормалните рамки, които сме посочили за относително неутрално поведение – два пъти увеличаване и два пъти намаление е естествено поведение.
НАДЯ АНТОНОВА: Господин председател, уважаеми колеги, аз също бих искала да помислим върху предложението на Министерския съвет относно данъчната ставка.
Доколкото аз схващам идеята на законопроекта, тя е увеличаване с 50 процента на данъчната основа, тоест на данъчната оценка. Целта на законопроекта е данъчната оценка да се придвижи максимално близо до пазарната оценка с еди-какви си други съображения, като например изчистване до известна степен на сивата икономика, която за еди-какви си нужди ползва данъчна оценка, която е много под пазарната. Това е според мене главната цел на законопроекта.
Същевременно обаче, за да не се товарят гражданите с повече данъци върху недвижимите имоти и въобще местни данъци, се предлага намалена данъчна ставка почти два пъти. (Възражения, неразбираема реплика от Мартин Димитров)
Аз не искам тук да го мерим в милиметри. Говорим за философията на закона, която очевидно няма количествени измерения, господин Димитров.
От една страна, с 50 процента увеличаваш данъчната основа, данъчната оценка и приблизително с толкова намаляваш ставката. Идеята е гражданите да не се товарят с повече местни данъци по време на криза. Така схващам аз логиката.
Аз разбирам, че общинските съвети искат да водят собствена политика, включително и данъчна такава. Те имат право на това, признато им е по Конституция. Но тези данъчни ставки, този диапазон дава определена възможност. Аз разбирам, че общините искат нови и нови приходи, но тук веднага се свързва въпросът със събираемостта. Може ли някой да каже колко е събираемостта на местните данъци и такси? На колко процента те са си събрали своите данъци и такси? Събираемостта на данъците също е част от данъчната политика. Предлагам те да акцентират върху нея, вместо да увеличаваме ставката на местните данъци.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Ще ви моля само по един път да се взима думата, защото няма смисъл да правим тук кой знае каква дискусия по един въпрос, който е достатъчно ясен и по който трябва да вземем решение.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Уважаеми народни представители, като единственият човек, който прави все пак общински бъджет в тази зала, ще кажа следното. Предложението на Министерството на финансите е увеличение на данъчната основа с 50 процента и намаляване на данъците точно с 50 процента. Тоест един апартамент в София с оценка 100 000 лв. в момента би могъл да плаща между 150 лв. минимално данък недвижими имоти и 300 лв. максимално – между 1,5 и 3. При новата оценка ще бъде отново между 150 и 300 лв.
Има достатъчно брой общини, които вече са на максимума – на 3 промила. Примерно давам за пример община Русе. И следващата 2009 година, с новата оценка, ако остане по начина, по който е предложена от Министерството на финансите, ние ги задължаваме отново да направят данъка в абсолютно същите граници – никакво увеличение на данъка.
НАДЯ АНТОНОВА: Това е смисълът.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Не е това смисълът, защото разходите се увеличават. Всяка община има собствена преценка какви приходи й трябват. Вие ограничавате абсолютно възможностите на общината да прави собствени приходи. И в един момент логиката на Министерството на финансите би трябвало да бъде следната: минимумът да не слиза надолу. И аз ги разбирам ако те кажат: промилът 1 е абсолютният минимум. Защото ако той слезе надолу, тогава общините ще дойдат в Министерството на финансите и ще искат субсидия.
Оттам нататък колко да е максимумът, според мене би трябвало да бъде изцяло логика на съответната община и тя да преценява. В крайна сметка тези хора затова са там. Сложете някаква граница, но все пак да не е същото, което е тази година.
МЕЧЕВ: Аз имам един въпрос. Миналата година, когато приемахме този закон, ние поставихме едно 1400 лв. оценка, при която не се плащаше данък. По новите ставки сега тази оценка ще стане 2100 лв. Ще имаме ли такава или няма да имаме?
Затова предлагам да направим някакво такова разграничение. Тъй като ние тук без такова ограничение до 1400 лв. обричаме тези хора, които са с оценки над 1000 лв., да започнат да плащат този данък.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Желев, какво е мнението Ви по този въпрос? Аз си мисля, че има логика в това, което говори господин Мечев.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Извинявам се, бяха 1400 лв. 2006 и 2007 година. За 2008 година са 1680 лв. В момента предполагам, че автоматично се увеличават с тези 50 процента, с които се увеличава данъчната оценка. Тоест проблемът в това отношение е решен.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Не е предвидена подобна промяна в законопроекта, внесен от Министерския съвет. Има поне ако не математическа, поне аритметична логика. Ръстът на приходите, планиран за 2009 година, е достатъчно висок. Възниква отново предложение, свързано с освобождаване и със стремеж да се търсят решения в приходната част в обратна посока на тази, която е в разходната част. Молбата ми е все пак да поддържаме разумно поведение.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Желев, честно казано, не можах да разбера какво точно казвате. Това са хора, които до момента не са плащали никакъв данък. Ние сега искаме да ги накараме да започнат да плащат данък. Така че това няма отношение към намаляване на приходната част. Те до момента не са плащали такъв.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, съвсем накратко, няма логика само да увеличаваме горната граница и да не намаляваме долната. Ние няма да подкрепим само увеличение на горната граница. Ако правим това, да правим и двете неща. Тоест ако имаме доверие на общините, че водят собствена политика, като увеличаваме горната граница, да намалим и долната.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, ако ми позволите, все пак да направя едно резюме на това, което се каза до момента.
Това, което ни предлага Министерството на финансите, е колкото увеличаваме едното толкова да намаляваме другото, така че да запазим таксата, която е била до настоящия момент. Предложението на Столичната община е да се даде възможност на общините да увеличават в по-големи размери съответните такси.
Предложението на господин Мартин Димитров е, след като им позволяваме да увеличават таксите, да имат възможност и да ги намаляват, което пък е в духа на децентрализацията, самостоятелността и т.н., и т.н.
Аз лично съм склонен да подкрепя това предложение за намаляване на долната гранича и за увеличаване на горната, дотолкова доколкото все пак говорим за самостоятелни бюджети, за децентрализация. И не виждам причина защо трябва да се притесняваме, че общините са по-глупави и по-неразумни от нас.
Тъй като проведохме достатъчно задълбочена дискусия, моля народните представители, които подкрепят предложението....
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Господин председател, може ли все пак едно уточнение. Министерството на финансите не предлага нищо. Предложението е от този, който все пак има законодателна инициатива – Министерският съвет. От другата страна е предложението на общината.
В крайна сметка решението се взема от народните представители. Аз само уточнявам.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Точно това ще се опитаме да направим, господин Желев, ако ни дадете тази възможност.
Народните представители, които подкрепят предложението таксата да бъде от 0,5 до 5 на хиляда, моля да гласуват.
Против няма, въздържали се 2.
Предложението се подкрепя.
Параграф 3 е по вносител. Работната група подкрепя текста на вносителя.
Параграф 4 също е по вносител. Работната група подкрепя текста на вносителя.
Параграф 5 също е по вносител. Работната група подкрепя текста на вносителя.
Има ли някакви коментари по тези текстове? – Няма.
Има ли някой против трите параграфа? – Няма такива.
Предложението за параграфи 3, 4 и 5 се подкрепя.
По § 6.
Ина предложение от народния представител Мария Капон § 6 да отпадне.
Предложението не се подкрепя от работната група.
Има ли някой, който да подкрепя предложението на Мария Капон?
Не се подкрепя.
Който е съгласен да приемем текста на вносителя за § 6, моля да гласува.
Против няма, въздържал се 1.
Предложението на вносителя за § 6 се подкрепя.
По § 7. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 7.
По § 8. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 8.
Има ли някакви коментари по двата параграфа? – Няма.
Поставям на гласуване текстовете на двата параграфа.
Против и въздържали се няма.
Текстовете на § 7 и 8 се подкрепят.
Има предложение за нов параграф, който е извън обхвата на приетия на първо четене законопроект, внесен от народния представител Деница Димитрова, който касае кубатурата на колите за инвалиди.
ДЕНИЦА ДИМИТРОВА: Уважаеми колеги! Аз направих това предложение по следните няколко причини. Всеки от вас ще се запита защо на един човек с увреждане му е необходима по-голяма, по-мощна кола.
Първо, най-малкото, за да се вкара една инвалидна количка, особено ако човекът е по-едър и количката не е много малка, на един човек му трябва голям багажник, за да може да я вкара.
Второ, когато човекът с увреждане е например с ампутирани крайници и е с протези, за да може да влезе на шофьорското място, той трябва да има повече място, повече обем, за да може да маневрира.
Особено тежко става положението, когато човекът е прикован на инвалидната количка и не може да мърда от нея. Тогава към колата трябва да бъде монтирано подемно средство. Тези подемни средства, това подемно устройство е много тежко и една малка кола не може да издържи това устройство.
Не по-малко силен аргумент е, че тази пролет ние приехме в Закона за движение по пътищата това, че на хората с увреждания се полага винетка за тази кубатура, която сме предложили тук – 2000 куб. см. С това предложение двата законопроекта се допълват и синхронизират. Твърдо съм убедена, че този текст трябва да се приеме, тъй като ние, хората с увреждания, обикновено без моторно превозно средство, без кола не можем да се придвижваме по никакъв начин.
ИНВАЛИД: Всеки ден ни се обаждат хора. Ние сме в 21 век и искаме да премахнем тези абсурдни ограничения. Трябва да се съобразим със Закона за движение по пътищата. Това особено се отнася за мъжете, които са в трудоспособна възраст, на които е много трудно. Много мъже ми се обаждат всеки ден. Един мъж просто не може да се пъхне в малката кола. Затова ви призовавам да гласуваме това предложение. Ние не искаме напълно да отпадне ограничението.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Правилни са аргументите, нищо ново не чухме.
РЕПЛИКА: Какви са аргументите да се отхвърли това предложение?
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колкото повече говорите, толкова повече ни настройвате против себе си. Предложението не се отхвърля, то е ново. Работната група не го подкрепя. Аз ще ви кажа какви бяха предложенията.
Ще ви кажа аргументите на работната група. Беше казан, че аргументът за 2000 кубика произлиза от това, че само двигателите над 2000 кубика могат да бъдат с автоматични скорости, нещо, което не е вярно. Има вече редица двигатели и коли, които са с много по-малка кубатура и много по-малка мощност и могат да бъдат с автоматични скорости. Но сега тук се излагат други аргументи, които не бяха изложени на заседанието на работната група.
Имате думата.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Искам все пак да се ориентираме за какво става въпрос. Колко коли годишно се внасят и за какви пари става въпрос?
ДАНИЕЛА ДАНЧЕВА: Нямаме никаква представа за какви коли става въпрос. Защото тук говорим всъщност за годишния данък. И това е годишен данък на коли, които са собственост на хора с увреждания.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Добре, за колко коли все пак става въпрос?
ДАНИЕЛА ДАНЧЕВА: Това трябва да кажат евентуално общините. От нас най-малко можете да очаквате анализ каква е разликата между 1800 и 2000 кубика.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Ама вие сте го отхвърлили.
ДАНИЕЛА ДАНЧЕВА: Кои ние сме го отхвърлили?
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: До момента освобождаването е до 1800 кубика. Това е местен данък, което не са техни работи. Работната група не го е приела, не те.
Колеги, има ли някой против това предложение?! – Няма.
Комисията подкрепя предложението на народния представител Деница Димитрова.
Параграф 9 е по вносител. Работната група подкрепя текста на вносителя.
Параграф 10 е по вносител. Работната група подкрепя текста на вносителя.
Има ли някакви коментари по тези два параграфа? – Няма.
Който е съгласен да приемем тези текстове, моля да гласува.
Против и въздържали се няма.
Двата параграфа се подкрепят.
По § 11. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 11 и предлага нова редакция. Има ли някакви коментари по текста? – Няма.
Който е съгласен с този текст, моля да гласува.
Против и въздържали се няма.
Текстът се подкрепя.
По § 12. Работната предлага да се създаде нов § 12 и е предложена редакция.
Има ли някакви коментари по текста? – Не виждам.
Против? – Няма. Въздържали се? – Няма.
Текстът се подкрепя.
По § 12. Параграфът е по вносител.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 13.
Има ли някакви коментари? - Няма.
Против и въздържали се няма.
Текстът се подкрепя.
По § 13.
Има предложение от народните представители Иван Костов, Веселин Методиев и Иван Иванов, които предлагат този параграф да отпадне.
Работната група не подкрепя предложението.
Народният представител Йордан Бакалов и група народни представители също предлагат този параграф да отпадне.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 14.
Имате думата.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: В опита си да спазвам някаква утвърждаваща се практика, това е било плод на дискусия в залата. Знаете аргументите на народните представители за нашето предложение да отпадне този текст. Естествено и нормално е тези аргументи да бъдат отново изложени в пленарната зала. Затова нямам намерение да ги повтарям. Вярвам, че всички колеги са наясно с мотивите и затова ще гласуват така, както са решили. Няма да повтарям тези неща.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, народните представители, които подкрепят предложението на Иван Костов, Веселин Методиев и Иван Иванов за отпадане на § 13, моля да гласуват.
Гласували: за 6.
Не се подкрепя.
По предложението на народния представител Йордан Бакалов, което е същото, няма нужда от второ гласуване. Двата текста не се подкрепят.
Поставям на гласуване текста на вносителя за § 13.
За 10, против 6.
Предложението на вносителите за § 13, който става § 14, се подкрепя.
Преминаваме към Преходните и заключителни разпоредби.
По наименованието има ли някакви коментари? – Няма.
Който е съгласен с това наименование, моля да гласува.
Против и въздържали се няма.
Наименованието се подкрепя.
По § 14.
Има предложение от народния представител Мария Капон, което не е подкрепено от комисията.
Има ли някой, който подкрепя предложението на народния представител Мария Капон? – Няма.
Предложението се отхвърля.
Гласуваме предложението на вносителя, подкрепено от работната група, за § 14, който става § 15.
Против и въздържали се няма.
Текстът се подкрепя.
По § 15 на вносителя.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 16.
Против и въздържали се няма.
Текстът се подкрепя.
По § 16.
Има предложение от народния представител Мария Капон да отпадне второто изречение.
Работната група не подкрепя предложението.
Има ли някой, който подкрепя това предложение? – Няма.
Предложението не се подкрепя.
По текста на вносителя за § 16, подкрепен от работната група, който става § 17.
Против и въздържали се няма.
Текстът се подкрепя.
Има предложение извън обхвата на приетия на първо четене законопроект от народния представител Захари Георгиев, което, както казах, е свързан с текста, който беше предложил и господин Кирчев.
Работната група подкрепя предложението с една редакция, която ви е предложена, която касае периодичността за представяне на информацията – това да не бъде ежедневно, а двете администрации да си уточнят в какъв период от време да си предоставят тази информация.
Има ли някакви коментари по предложението на работната група? – Няма.
Против и въздържали се няма.
Предложението за нов параграф, който става § 18, се приема.
По § 17 на вносител.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 19.
Има ли някой против? Въздържали се? – Няма.
Текстът се подкрепя. С това се приема и законопроектът за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси.
МЕЧЕВ: Този въпрос, който аз повдигнах, го намерих в закона. Ние сме записали в чл. 10, че не се облагат с данък недвижимите имоти с данъчна оценка от 1680 лв. Тук е въпросът, когато беше 1400 лв. – вдигнато е с 20 процента и става 1680 лв.
Въпросът ми е: сега като вдигаме оценките с 50 процента, тази сума ще се вдигне ли или остава същата?
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Остава същата.
МЕЧЕВ: Значи товарим всички, които до този момент не плащат, оттук нататък да плащат. Според мене тази сума трябва да се намали с още 30 процента, понеже един път сме я вдигали спрямо останалата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Господин председател, няма предложения на народни представители по този въпрос и няма предложение на Министерския съвет.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Редакционна поправка може да бъде направена.
Има ли някой, който е против предложението на господин Мечев – да редактираме тази стойност с 50 процента, с колкото повишихме оценката? – Няма.
Приема се тази редакционна поправка, която не касае приходната част на бюджета.
С това точка първа от дневния ред е приключена.




Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ, № 802-01-78, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 19.10.2008 Г. – ВТОРО ЧЕТЕНЕ.
Наименованието на закона е „Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност”.
По наименованието на законопроекта няма направени предложения.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименование на закона.
Има ли някакви коментари? – Няма.
Против и въздържали се няма.
Наименованието на законопроекта се приема.
Параграф 1, § 2 и § 3 са по вносител.
Работната група подкрепя предложените от вносителя текстове.
Против и въздържали се няма.
Текстовете на трите параграфа се подкрепят.
Има предложение на народния представител Йордан Бакалов и група народни представители за създаване на нов параграф, който е извън обхвата на приетия на първо четене законопроект.
Работната група не подкрепя предложението.
МАРТИН ДИМИТРОВ: По този въпрос от две години с Министерството на финансите имаме доста интересни разговори, като им казваме, че този текст противоречи на европейска директива, тъй като за недвижимите имоти не може да има минимална данъчна оценка. Тук въпрос на време е да се намеси Европейският съд, между другото. Затова казваме, че има понятието „себестойност”. Това е нашето предложение.
Още повече тази година ще паднат цените на недвижимите имоти и може да се окаже, че това касае страшно много хора, всъщност касае всички хора.
Втората точка, която предлагаме, е да има възможност за корекция, когато се забави на практика плащането по дадена доставка. Защото представете си – издадена е фактурата, забавя се плащането, а целият данък е дължим. Една такава корекция според нас е разумно да се направи. Това е отново по посока на европейската директива в тази насока и практиката на Европейския съд.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: По първия въпрос. Прав е господин Димитров, не трябва да има ограничение. По директива няма. Ние го въведохме като нещо изключително. Това всъщност е единственото ограничение в данъчната основа с фискална цел. До този момент такова нещо „под себестойност” и „падащи цени” не бяха налице. Фискалният ефект не можем да предвидим какъв е, но като цяло е така. В това отношение имаме противоречие.
По втория въпрос обаче не разбирам за каква директива става въпрос. Защото такова чудо - принцип на плащане на ДДС, няма и никога не е имало. ДДС в никакъв етап не се интересува кой на кого е платил и кой на кого не е платил. Това няма никакво отношение към този закон. Откакто той съществува, все така си е било.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз не можах да разбера какво подкрепяте и какво не подкрепяте.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Нищо от това не подкрепяме, ако говорим за подкрепа. В първата си част обаче е така. Господин Димитров попита какво очакваме – решение на Европейския съд ли? Да, примерно очакваме решение на Европейския съд. Няма да ни глобят, господин Димитров, не се притеснявайте. Това е много дълга процедура – четири-пет години.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, работната група не подкрепя това предложение.
Моля народните представители, които подкрепят предложението на народния представител Йордан Бакалов, да гласуват.
Гласували: за 4.
Предложението не се подкрепя.
Параграф 4 е по вносител. Работната група подкрепя текста на вносителя.
Има ли някакви коментари по текста на § 4? – Не виждам.
Против и въздържали се няма.
Текстът се подкрепя.
Има предложение на народния представител Йордан Бакалов и група народни представители за нов параграф, който е извън обхвата на приетия на първо четене законопроект и по тази формална причина би могло да бъде отхвърлено. Но тъй като направихме някои изключения, ще го направим и сега.
Работната група не подкрепя предложението.
Който подкрепя това предложение на Йордан Бакалов, моля да гласува.
Гласували: за 4.
Предложението не се подкрепя от комисията.
Параграф 5 е по вносител.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 5.
Против и въздържали се няма.
Текстът се подкрепя от комисията.
Има една група предложения извън текста на приетия на първо четене законопроект.
Най-напред има предложение на народния представител Лъчезар Иванов.
Работната група не подкрепя предложението.
Има ли народни представители, които подкрепят това предложение?
Гласували: за 4.
Предложението не се подкрепя.
Има предложение на народните представители Иван Костов, Веселин Методиев и Иван Иванов.
Предложението не е подкрепено от работната група.
Поставям на гласуване това предложение.
Гласували: за 4.
Предложението не се подкрепя.
Има предложение на народните представители Нено Димов и Антоанела Понева.
Работната група не подкрепя предложението.
Заповядайте, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ: Тук става дума за две предложения. Първото е за намаляване на данък добавена стойност от 20 на 18 процента. В началото, когато бяхме на първа точка, заместник-министър Желев спомена, че влизаме в криза и е хубаво правителството и ние като народни представители да имаме адекватни действия. Когато се навлиза в криза, се очаква да има съкращения, очаква се да се намалят доходите. И за да може икономиката да продължи да се върти, трябва оборотът, който правят хората, да бъде максимално запазен. А данъкът върху добавената стойност се отразява върху целия оборот, върху всички стоки.
От тази гледна точка с 2 процента намаляване, което е съвсем нормално, фискално имаме достатъчно излишъци в бюджета за прекалено дълъг период от време, за да може да считаме, че тенденцията е устойчива, макар и да може да намалее тази година. По-важно е да има кой да произвежда и кой да купува, за да се плащат някакви данъци, отколкото да се свие потреблението и тогава приходите от по-високия данък в края на краищата да бъдат по-ниски.
Затова съм предложил това намаление на 18 процента.
Що се отнася до втората част, това е да има диференцирана ставка за няколко вида стоки, каквито са лекарствените продукти, каквито са помощните средства за хората в неравностойно положение и каквито са книгите и учебниците. Знам мотивите на Министерството на финансите против. Продължавам да повтарям мотивите, които съм повтарял миналата година. Това също няма фискален ефект, но определено има ефект върху пората, които са в това положение.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Моля народните представители, които подкрепят предложението на народните представители Нено Димов и Антоанела Понева , да гласуват.
Гласували: за 4.
Предложението не се подкрепя.
Има предложение от народния представител Йордан Бакалов и група народни представители.
Работната група не подкрепя предложението.
Моля народните представители, които са за това предложение, да гласуват.
Гласували: за 5.
Предложението не се подкрепя.
Има предложение от народните представители Димитър Йорданов и Ваньо Шарков.
Работната група не подкрепя предложението.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, в условията на финансова криза, в условията, при които има вече спад в индустрията и много фирми започват да имат трудности, намаляването на ставката по ДДС е един от ключовите лостове. Знам за притеснението на Министерството на финансите, знам за терзанията, които имат уважаемите колеги. Но не трябва да се плашат . това е ключов лост, който трябва да използваме. Ако нашата икономика тръгне надолу, после вече, уважаеми дами и господа, каквото ида вземем като мерки, ще бъде по-тежко.
Предлагаме диференцирани ставки за лекарствените продукти от 7 процента, за хранителните продукти и за печатните издания. Надявам се много сериозно да помислите по тези въпроси. Имате време. И се надявам тройната коалиция да достигне разум по този въпрос.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Ще мислим, господин Димитров.
ИНВАЛИД: Искам да кажа няколко думи за ДДС върху инвалидните колички. Знаем, че по рано нямаше никакво ДДС върху тези стоки. Изведнъж ги обложиха с 20 процента ДДС. И това създава на хората, които са в инвалидни колички, огромно затруднение. Защото те заплащат върху цената за инвалидната количка 1200 евро от собствения си джоб. Аз мисля ,че това е просто престъпление, което се върши спрямо тези хора. Навсякъде в Европа – аз бях взела и миналата година една такава справка – тези изделия са с намалена ставка ДДС, като почнем от нулева във Великобритания, минем през 7 процента в Германия и т.н.
Много ви моля, помислете, защото това удря хората в неравностойно положение.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Моля народните представители, които подкрепят това предложение, да гласуват.
Гласували: за 4.
Не се подкрепя.
Има предложение на народните представители Милен Велчев и Пламен Моллов.
Предложението касае нелицензирания софтуер. Не е подкрепено от работната група. Не е подкрепено не защото трябва да има нелицензиран софтуер, а просто защото не е функция на данъчната администрация да проверява кой софтуер е лицензиран или не е.
Моля, народните представители, които подкрепят това предложение, да гласуват.
Гласували: за 1.
Предложението не се подкрепя.
Предложение на народния представител Йордан Бакалов и група народни представители.
Работната група не подкрепя предложението.
Има ли народни представители, които подкрепят това предложение?
Гласували: за 3.
Предложението не се подкрепя.
Предложение от народните представители Лидия Шулева, Борислав Ралчев и Николай Свинаров.
Работната група не подкрепя предложението.
Моля народните представители, които подкрепят това предложение, да гласуват, макар че вече го гласувахме няколко пъти.
Гласували: за 5.
Предложението не се подкрепя.
Предложение от народния представител Мария Капон.
Работната група не подкрепя предложението.
Има думата госпожа Капон.
МАРИЯ КАПОН: При изготвяне на поправките си по данъчни закони се чудех с какво можем през следващата година да облекчим бизнеса, особено при тежките условия, които ще имаме по време на криза, и как можем изсветлим още малко икономиката. Затова съм предложила в чл. 70 да може за автомобилите и моторните превозни средства – неакцизни, от следващата година да се използва данъчен кредит както за ремонти, така и за горива и при самата им покупка от фирми.
Давам го като предложение. Смятам, че това е един от разходите, които така или иначе първо ще изсветлят фактурите за гориво – знаете, че в момента освен че не се взимат многократно фактури, след това се ползва допълнително и представителен данък за повечето от тях. Това ще помогне и за изсветляване и на разходите за ремонт и най-вече ще се престане с това едно плюс и правенето на седалките на седем, които според мене не са резонни. Защото тук трябва да си дадем сметка, че на един голям джип, който със сигурност не е по-сериозен от една малка кола, която се използва за търговска дейност, да кажем, без да е направена на едно плюс едно, в момента му се приспадат и разходите, и данъкът добавена стойност, тъй като в повечето случаи това е седемместен автомобил. Аз лично не знам защо той трябва да е по-малко луксозен, отколкото един малък автомобил.
Смятам, че това е една добра възможност да дадем някакви преференции на бизнеса.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Ако бяхте предложили обратното – да събираме данък от седемместните джипове, може би щяхме да го приемем. Но Вие не ни предлагате това.
Моля народните представители, които подкрепят предложението на госпожа Капон, да гласуват.
Гласували: за 6.
Предложението не се подкрепя.
По § 6.
Има предложение от народните представители Румен Овчаров, Милен Велчев и Йордан Цонев, което е редакционно по ал. 2.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага окончателна редакция на текста.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, много сериозно трябва да погледнете този текст, тъй като е важен. Редакцията, която са се опитали да направят колегите, е в правилната посока, но не е направена докрай.
Първо, защото това касае случаите, когато дадена фирма е пропуснала по някаква причина, но добросъвестно да начисли ДДС. Понеже тя начислява ДДС и едновременно ползва данъчен кредит, ефектът е нула. Така че в този смисъл няма казус.
Но въпросът е следният. Вижте какво казва т. 2: че като открие фирмата това нещо, трябва да уведоми данъчната администрация. Това е доста наивен текст, защото това откритие се случва обикновено по време на ревизия. Такъв текст не трябва да има. Самата данъчна администрация трудно ще го прилага. Затова веднага, колеги, предлагам редакция на ал. 2, която е следната: „В случаите по ал. 1 правото на приспадане на данъчен кредит се приема за упражнено през данъчния период, през който данакът е станал изискуем.”
По ал. 1 имам една забележка към уважаемите представители на Министерството на финансите. Ще ви прочета т. 71 от решението на Европейския съд по делото Секу Трейд. Аз се извинявам, вие малко пренебрегвате европейската практика, но ние сме тук, за да ви я припомняме. В тази точка се казва следното нещо – чета ви дословно: „ При всички положения добросъвестността на данъчно задълженото лице към отговора, който трябва да се даде на така препращащата институция”. Тоест условия за добросъвестност тук не трябва да има.
И вижте какво казва по-нататък: „Неизпъленние на счетоводни задължения, като разглежданото по главните производства обаче не може да се смята за създаващо риск от загуба на данъчни приходи”.
Тоест по ал. 1 е много спорен вашият текст, който е следният: „Ако доставката не е укрита и данни за нея са налични в счетоводството на получателя”. Тоест смятаме, че тази формулировка касае добросъвестност, каквато решението на Европейският съд отхвърля, че може да се сложи като разпоредба.
Предлагаме, ако искате, този текст лекичко да го съкратим, за да няма много противоречия с европейската практика. А по ал. 2 много държа на нашето предложение.
РОСЕН ИВАНОВ: Първо, по първия повдигнат въпрос. Не знам защо господин Димитров счита, че откриването, че едно лице не си е спазило задължението да начисли данък става само по време на ревизия. Това изобщо не е така. Точно практиката ни през 2007 година показва това. В много случаи това го откриват самите компании. Дали одиторите, дали счетоводителите – това ние не можем да кажем. Но го откриват самите компании много преди да се направи някаква ревизия и без дори да е ясно дали някой изобщо ще им ходи на ревизия.
А целта на препратката към чл. 126 е точно тази – да се спести едно излишно ходене по проверки, по ревизии и т.н. Когато компанията открие сама грешката си, няма нищо по-хубаво от това да уведоми администрацията, да й се даде разрешение да подаде нова декларация за съответния период и грешката да бъде изчистена. Няма друга възможност. Законът изрично забранява след изтичане на срока за подаване на декларация да се подаде нова такава. Това може да стане само след изрично разрешение от страна на Националната агенция за приходите. За да се получи такова разрешение, е необходимо да бъде уведомена НАП по някакъв начин. И това е принципно положение, което не се отнася само за ДДС, а за всички данъчни декларации. Ако решите това да промените, вече е друг въпрос, нямаме нищо против. Но това е друг въпрос, тема на съвсем друг разговор.
Така че именно тази препратка към чл. 126 цели да спести на задължените лица ревизии, проверки, даване на актове и прочие такива неща.
А по втория въпрос, господин Димитров цитира една част от съдебното решение, но не цитира друга. Аз съжалявам, че в момента не разполагам със съдебното решение, но в нея се казва, че правото на данъчен кредит в такива случаи би могло да бъде поставено под въпрос единствено когато има риск от данъчна измама. А когато говорим за данъчна измама, искам още веднъж да припомня, че каруселните измами или така наречените измами тип „въртележка” започват винаги с едно недекларирано вътрешнообщностно придобиване. Това искам да го знаете.
А като се говори за укриване на сделката, това значи, че лицето извършва една сделка и нея я няма никъде. В счетоводството на фирмата я няма тази сделка. Това ако не е укрита сделка, аз не знам какво е. Всяка фирма като си прави отчетите – и не само отчетите по ДДС, тук говорим за цялото счетоводство, то значи, че не е отчетен нито актив, разход или еди-какво си, нито в дневниците за покупка и продажба е показана тази сделка. Това е укрита сделка. Това създава огромен риск от данъчна измама.
Така че според нас сме в напълно съответствие с решението. И ще помоля господин Димитров да потърси в решението съответния параграф и да го види. Аз просто не разполагам в момента с решението, за което съжалявам.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, имате текста с редакцията на работната група за § 6.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Извинявайте, пропуснах нещо и то е следното. Тук мисля, че господин Росен Иванов ще ме подкрепи. Става въпрос за следното нещо. Член 73а, ал. 1 да бъде: „При доставки и вътрешнообщностни придобивания”, за да е ясно, защото в момента не е ясно. Това ми е още една редакция, която предлагам.
РОСЕН ИВАНОВ: Текстът е формулиран максимално общо. Тоест става дума за всички доставки, при които данъкът е изискуем от получателя. Това са вътрешнообщностни придобивания, услугите със самоначисляване, всички случаи, при които данъкът е изискуем от получателя.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, имате текста на работната група за § 6.
Моля народните представители, които са против съдържанието на този текст, да гласуват. – Няма. Въздържали се има ли? – Един.
Моля народните представители, които подкрепят текста на работната група за § 6, да гласуват.
Гласували: за 13.
Предложението на работната група за § 6 се подкрепя.
Има предложение на народния представител Йордан Бакалов и група народни представители, което е извън обхвата на приетия на първо четене законопроект, което не е подкрепено от работната група.
Някакви коментари? – Не виждам.
Моля народните представители, които подкрепят предложението на народния представител Йордан Бакалов, да гласуват.
Гласували: за 5.
Предложението не се подкрепя.
Предложение на народните представители Милен Велчев и Пламен Моллов. То е свързано с предложението, което вече отхвърлихме.
Работната група не подкрепя предложението.
Няма смисъл пак да го гласуваме.
Предложение на народните представители Румен Овчаров, Милен Велчев и Йордан Цонев, което е във връзка с вече подкрепеното предложение от комисията.
Работната група подкрепя предложението.
Има ли някой против това предложение? – 1. Въздържали се? – 2.
Предложението се подкрепя.
Работната група предлага да се създаде нов § 7 с текста, който ви е предложен.
Има ли някакви коментари по това предложение? – Няма.
Има ли против? – Няма. Въздържали се? – Няма.
Предложението на работната група за нов § 7 се подкрепя.
По § 7.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 8.
Има ли някакви коментари? Има ли против? – Няма. Има ли въздържали се? – Няма.
Предложението се подкрепя.
Уважаеми народни представители, има няколко предложения за нов параграф, които са извън обхвата на приетия на първо четене законопроект.
Предложение на народния представител Йордан Бакалов и група народни представители.
Работната група не подкрепя предложението.
Колеги, има ли някакви коментари по това предложение? – Няма.
Моля народните представители, които подкрепят това предложение, да гласуват.
Гласували: за 5.
Предложението не се приема.
Има предложение от народния представител Евгений Иванов.
Работната група не подкрепя предложението.
ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Уважаеми колеги, става въпрос за следното. Очевидно, че проблемът с връщането на ДДС не е в срока, а преди всичко във времетраенето на финансовата ревизия. И досега в съществуващото законодателство се дава възможност на данъчно задължените лица, ако представят банкова гаранция или съответните обезпечения в държавни ценни книжа или пари – финансов ресурс, те могат да получат данъчния си кредит.
Очевидно, че в условията на криза, която така или иначе вече е факт, тази възможност, която ние сме предоставили и която практически приехме миналата година, вече не е достатъчно работеща.
В тази връзка предложението, което съм направил, е в посока на разширяване на възможността за обезпечение на данъчно задължените лица, в посока на движими и недвижими вещи, завършено и незавършено производство. Тоест по този начин във всички случаи става въпрос за бизнес, който е достатъчно коректен, има нужните активи, може да си върне данъчния креди, от една страна; от друга страна, задълженията към бюджета при евентуално открити нарушения на финансовата ревизия са гарантирани.
Аз считам, че предложението е правилно и във всички случаи ще облекчи фирмите.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Има думата госпожа Елкова.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми народни представители, съгласна съм с господин Иванов, че за бизнеса вероятно ще става все по-тежко. Но първо, този вид обезпечения в активи, които са допустими по смисъла на данъчноосигурителния процесуален кодекс, касаят само ревизиите. Обикновено те са обезпечения при предварително обезпечаване, когато има вероятност да излязат едни задължения някъде от тази ревизия.
Обезпечителното производство е много подробно уредено, то е с решение на съда. Като цяло това не е нещо, което се случва на всеки и не е нещо, което се случва всеки ден. По-скоро е нещо, което е изключително.
Когато обаче говорим за теглене на кредит, тук, за разлика от ревизията, която може да установи едни задължения за внасяне, но няма теглене от бюджета, става въпрос за ефективно теглене на ДДС от бюджета и ефективно възстановяване.
Когато това нещо се обезпечи са активи, каквито и да са те, има много голям риск в един момент да се окаже, че нещо с това ДДС примерно не е наред и Националната агенция по приходите се превръща в заложна къща. Можете да си представите за какво става въпрос.
Първо, Агенцията за недвижими имоти е с най-разнообразни активи, които не може да реализира по никакъв начин, и после – най-разнообразни активи точно от тези, които споменахте – довършено и недовършено производство, които нямам представа какво може Националната агенция по приходите да ги прави, къде да ги реализира, как да ги довършва и т.н. Представяте си за каква масовост ще става въпрос. Защото всеки иска да си възстанови парите веднага. Иска да си възстанови парите веднага и ние ги възстановяваме. И се виждаме увъртени в едно страшно количество активи, в това число и имоти, с които какво правим?
ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Само една реплика, защото не мога да се съглася с това, което чух.
В крайна сметка, когато правиш някакво обезпечение с дълготрайни активи, ти си човекът, който приема обезпечение, и го прави това обезпечение. В крайна сметка можеш ида не го приемеш.
Вие какво искате да кажете – че когато банките сега вдигат лихвите и искат по-големи гаранции по отношение на кредитите, да няма възможност една фирма да предостави едно обезпечение, което в крайна сметка вие преценявате дали е възможно да се реализира или не и дали го приемате или не.
МАРИЯ КАПОН: Виждам много подобно становище, само че аз реших да създам един нов текст в чл. 92а за инвестиции в зелено. Нещата много си съвпадат. Наистина си поставих за цел при правене на тези промени да си дадем сметката какво може да се направи, с което да помогнем в тази ситуация. И ако искаме да стимулираме инвестициите, най-големият проблем при инвестициите в зелено е, като започнат инвестициите, идва моментът, в който трябва да възстановяваш ДДС. Което е нормално, защото си още в период на инвестиции. Оттам се затварят едни допълнителни средства.
Затова си позволявам да кажа, че текстът на колегата Иванов много прилича на текста, който аз съм предложила, за това да има по-добро възстановяване, тоест обезпечението да се ползва от това, което инвеститорът вече е направил, особено на зелено.
Казвам го затова, защото съм съгласна напълно, че положението е много трудно. Ние вкарахме АДВ да влиза от месец януари в Агенцията по приходите. Това прави по-възможно продаването на активи, ако има проблем. Тоест на дълготрайните материални активи в един момент, когато влиза обезпечение, продажбата ще става по-лесно.
От друга страна, наистина в състояние на криза от страна на фиска е нормално ,че нас ни притеснява да започнат изтегляния на ДДС, а в същото време да има достатъчно обезпечения, които са направени в активи, защото едва ли не и банките не взимат. Трябва да намерим златния баланс в тази ситуация.
Смятам обаче, че не може безкрайно дълго да вървят ревизии, безкрайно дълго да се чака възстановяване на данък добавена стойност. Наистина по всички приемни – предполагам че оттам са дошли предложенията на колегите – текат оплаквания за дългото проточване на възстановяване на данък добавена стойност, особено при инвестиции в зелено, докато минат проверките.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Към Министерството на финансите. Може ли да кажат колко е размерът на невъзстановеното ДДС с изтекли процедури в края на 2006, в края на 2007 година и, да речем, към този момент?
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: По този въпрос, ако искате информация, ще ви я дадат колегите тогава, когато я подготвят и я имат. Такива данни едва ли някой ги държи в главата си и е готов да ги даде.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Вижте, не сме си позволявали да задържаме данък добавена стойност. Нещо повече, политиката ,която води Националната агенция по приходите, към 17 август 2008 година данъчният кредит, който е възстановен, е равен на данъчния кредит за цялата 2007 година. Само за София град са върнати 600 млн. лв. повече, които са в оборот. Това са данните към този момент.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, въпросът е много сериозен. В условията на финансова криза намаляването на срока за усвояване на ДДС е ключов въпрос. Между другото тук се обръщам и към господин Милен Велчев, който медийно ходи по някакви телевизии и казва, че защитава такава идея. Гледам, че е внесъл и предложение. Сега има гласуване. Дайте да подходим сериозно. Ние сме предложили 15-дневен срок за възстановяване на ДДС. Много ключов въпрос.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Къде ви е предложението за 15-дневен срок?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Има го тук.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Като го има, ще стигнем до него.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Така че, колеги, не пренебрегвайте тази тема, не оставяйте господин Овчаров да претупа нещата. Това е много ключов въпрос и се надявам тук да го подкрепим с гласуване.
РОСЕН ИВАНОВ: Ако ми позволите, ще ви отнема малко време.
Въпросът с активите, които могат да се представят по време на ревизия, беше надълго и нашироко обсъждан още при приемането на този текст още миналата година, когато беше предложен изобщо текстът за ускорено възстановяване на ДДС. Въпросът с други активи, извън посочените в закона, беше надълго и нашироко обсъждан. И тогава мисля, че се стигна до общо съгласие, че няма никаква логика да се приемат каквито и да е други активи. Идеята беше да се създаде за администрацията абсолютно безусловно задължение моментално да бъде възстановено ДДС, когато се предложи съответното обезпечение.
Ако обърнете внимание, в Данъчноосигурителния процесуален кодекс за обезпечителните мерки същите тези три обезпечения служат за безусловна заповед към администрацията да изпълни нещо, например да спре изпълнението, да замени обезпечението и т.н. Но това се отнася единствено за тези три обезпечения.
Всички други видове обезпечения дават правото на преценка на администрацията. Предлагат се неликвидни активи, предлагат се надценени активи и оттам нататък започва една преценка на публичния изпълнител – ще ги приеме ли, на каква стойност ще ги приеме и т.н.
Идеята на текста е да се даде такова обезпечение, което безусловно ще задължи администрацията в някакъв много кратък срок, в случая тридневен, да възстанови парите. Това са единствените възможни активи. Други не са възможни.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, искам да приключим дискусията по този член. Струва ми се, че няма никаква логика да превръщаме данъчната администрация в своего рода оценител на недвижими имоти и а активи и с това на практика да усложним процеса на връщане на данък добавена стойност. Още повече, че няма никакъв проблем този актив да бъде заложен през организации и структури, които имат точно такава задача и точно такава цел.
Тъй като формално предложението е направено, моля народните представители, които подкрепят предложението на народния представител Евгений Иванов, да гласуват.
Гласували: за 6.
Предложението не се подкрепя.
Има предложение от народните представители Милен Велчев и Пламен Моллов.
Работната група не подкрепя предложението.

Моля народните представители, които подкрепят това предложение, да гласуват.
Гласували: за 1.
Предложението не се подкрепя.
Предложение от народните представители Румен Овчаров, Милен Велчев и Йордан Цонев, което е във връзка с вече приети предложения.
Работната група подкрепя предложението.
Някой има ли против? - 2. Въздържали се? – 2.
Предложението се подкрепя.
Предложение от народните представители Лидия Шулева, Борислав Ралчев и Николай Свинаров.
Работната група не подкрепя предложението.
Моля народните представители, които подкрепят това предложение, да гласуват.
Гласували: за 5.
Предложението не се подкрепя.
Предложение на народния представител Мария Капон.
Работната група не подкрепя предложението.
Имате думата, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН: Господин председател, аз се опитах да го представя в рамките на това, което предложи господин Иванов. Само че тук в случая е направено конкретно предложение за инвестиции в зелено. Това е малко по-рестриктивен режим. Аз смятам, че трябва да стимулираме инвеститорите, тъй като положението при тях ще е най-рисково в страната, те рязко ще намалеят. Поради тази причина поне за тях да създадем облекчен режим.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Ние по другия закон сме предвидили.
МАРИЯ КАПОН: Всъщност аз лично не се притеснявам. Има хора, които трябва да се притесняват. Затова съм предложила този текст.
Смятам, че има основание, ако администрацията смята – ще си позволя да направя тази реплика, - че в такива тежки времена след междуфирмената задлъжнялост ще започне тежка задлъжнялост към държавата. Поради тази причина смятам, че е важно да намерим този баланс.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Моля народните представители, които подкрепят предложението на народния представител Мария Капон, да гласуват.
Гласували: за 6.
Предложението не се подкрепя.
Предложение на народния представител Пенко Атанасов за създаване на § 7а. Искам да чуя аргументи по него, аз няма да го коментирам.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители. Става въпрос за това, че търговията с електроенергия първо е лицензирана дейност; второ транспортът на електроенергия, износът на електроенергия е много специфична дейност, тоест там злоупотреба не би могла по никакъв начин да стане, там се правят – да не навлизам в детайли - едни международни скеджулинги, които от всички страни се потвърждават.
Така че идеята е за бързо възстановяване в рамките на 30 дни. Това да го добавим, ако е възможно.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Нашето мнение е, че логиката е същата като намалените ставки по данък добавена стойност. Ще започне изреждане и на други сектори и отрасли, също може би лицензирани. Но както прецените.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА: Бих искала да кажа, че българските фирми за търговия с електроенергия са поставени в абсолютно неравностойно положение на фона на фирмите, които са от Балканския регион, които са лицензирани също. Понеже те не са български фирми, не дължат ДДС и си купуват енергията без ДДС. А ние утежняваме тази стойност с ДДС, която после чакаме да се възстанови с дълга процедура и ни поставя в неравностойно положение.
Смятам, че е в интерес на българската държава да подкрепи фирмите за търговия с електроенергия, които сега прохождат, вместо да останем отново в неравностойно положение.
ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Един въпрос: имаме ли данни за това какво реално измерение има съответното предложение към фиска? Защото в крайна сметка на тази база трябва да решаваме.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Тук изобщо не става въпрос за какви пари става дума. Да обясним за какво всъщност иде реч.
Този въпрос за възстановяване на ДДС в 30-дневен срок е това, което съществуваше в 15-дневен срок на ДДС за износителите, когато имаше износ. Когато износът отпадна, за фирмите износителки и за тези, които извършват доставки извън територията на страната, се възприе съкратеното възстановяване в 30-дневен срок при еди-какъв си обем за всичките условия – 80 процента, 70 процента и т.н. Но става дума само за доставки с място на изпълнение извън територията на страната, каквито са транспортните например.
Сега от това ,което виждаме, вече не става дума за подобен вид доставки. Става въпрос за нормални доставки на територията на страната.
С цялото ми съгласие за добре регулирания бизнес, може би твърде регулиран бизнес, аз, да ви кажа честно, нямам съмнение, че и търговията с оръжие е също така лицензирана, регулирана и би трябвало да бъде под строг контрол навсякъде, вероятно и търговията с лекарства и т.н.
Аз не разбирам първо спрямо кого е неравно сложен този бизнес спрямо другите балкански страни, не знам с кого трябва да бъде равно сложен, но става въпрос за изключение, което е доставки на територията на страната единствено с електроенергия и газ, които да се ползват с 30-дневен срок, което ние не разбираме защо се налага. В този смисъл господин Желев каза, че това е точно като с намалените ставки. Ние не можем да си обясним защо всеки друг бизнес, който е добре регулиран, да не е тук. А като е добре регулиран, НАП какво ще прави? И какво от това, че е добре регулиран и каква връзка има това с тях е съвсем отделен въпрос.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА: Само още един коментар, ако ми позволите. Транспортното средство, което ползват всички останали, не е същото, което ползват износителите на енергия в случая. Ние ползваме тръби и мрежи, което е коренно различно.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: По тази тема има аргументи „за”, има и аргументи против. Става дума за по-бързо възстановяване на ДДС, а не за нещо друго.
РУМНА ГЕОРГИЕВА: И то за износителите единствено за тези цели.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Има аргументи „за”, има и аргументи против. Аргументите „за” са от нормалната процедура за срок от 30 дни.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА: Всичко, което касае целия бизнес.
РОСЕН ИВАНОВ: Първо, искам да уточня, че за износа на газ и за износа на електроенергия този бизнес ползва точно тези 30 дни, които ползват всички останали износители. Тук става дума за сделки с място извън територията на страната, от които се очаква не само да няма ДДС за теглене, а точно обратното – очаква се да има ДДС за внасяне. И ако има ДДС за теглене, това е някакъв инцидентен случай поради нещо, което се е случило. С какво този бизнес, както каза вече и господин Желев, е по-различен от всички останали бизнеси? Утре ще дойдат селските стопани, които имат сезонност, ще дойдат туристите, които също имат сезонност. Те ще искат същото.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Един въпрос, господин Овчаров. Понеже господин Овчаров, който е най-запознат с тази тема, не желае да ни консултира, аз ще се включа.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз не съм ви консултант.
МАРТИН ДИМИТРОВ: И ще ви кажа следното нещо. Това което се опитва да ви каже господин Иванов, е следното. Ако се изнася за Сърбия, срокът е 30 дни, ако се изнася за Гърция, което е вече вътрешнообщностна доставка, срокът е 3 месеца плюс 45 дни плюс цялото щастие, което там е описано.
Но въпросът тук е следният, видях, че и няколко експерти го повдигнаха: защо да не го направим това и за лекарствата? Това е целият въпрос. Затова ние от СДС ви казваме: съкратени срокове за всички, 15 дни за всички. А не да си го правим за сектори, които...
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Моля народните представители, които подкрепят предложението на народния представител Пенко Атанасов, да гласуват.
Няма такива.
Предложението не се подкрепя.
Работната група предлага да се създаде нов § 9.
Има ли някакви коментари? – Няма.
Който е съгласен да се приеме текста на новия § 9, моля да гласува.
Против и въздържали се няма.
Приема се.
По § 8.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 10.
Някакви коментари по този текст? – Няма.
Който от народните представители е съгласен да приемем този текст, моля да гласува.
Против и въздържали се няма.
Приема се.
По § 9 на вносителя.
Има предложение от народния представител Мария Капон.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група не подкрепя текста на вносителя за § 9 и предлага той да отпадне.
Работната група предлага да се създаде нов § 11, в съдържанието на който се включва част от предложението на народния представител Мария Капон.
Има ли коментари по предложения от работната група текст за нов § 11 и също така по предложението за отпадане на § 9? – Няма.
Който е съгласен, моля да гласува.
Против и въздържали се няма.
Комисията подкрепя отпадането на § 9 и текста на работната група за нов § 11.
Има предложение за нов параграф, предложен от народния представител Йордан Бакалов и група народни представители извън обхвата на приетия на първо четене законопроект, което не е подкрепено от работната група.
Някакви коментари по това предложение? – Няма.
Който е съгласен да приемем това предложение, моля да гласува.
Гласували: за 4.
Предложението не се подкрепя.
Има предложение от народните представители Нено Димов и Антоанела Понева.
Имате думата, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ: Господин председател, тук става дума за нещо, което със сигурност няма фискален ефект. Става дума за молба на големи фирми, които имат проблем и този проблем трябва да бъде решен по някакъв начин. Те трябва в момента да описват своите фактури и да дават информация до 15-о число на текущия месец. Тяхната молба е това да бъде отсрочено с 30 дни и да бъде до 15-о число на месеца, който следва.
Не виждам какъв е проблемът. Няколко пъти сме имали разговори, включително и преди малко с колегите от Агенцията по приходите. Става ясно, че в края на краищата текстът, който съществува в момента, е само въпрос на гимнастики, за да може да се приложи това, което аз предлагам. По-добре да бъде ясно записано, че ще се създаде по-дълъг месец. Няма никакъв проблем в това. Аз мисля, че може да им дадем думата самите те да обяснят, ако разрешите, господин председател.
РУМЕН ОВЧАРОВ: На кого да дадем думата?
НЕНО ДИМОВ: На представителите на „Метро”, на „Кауфланд”, на големите немски фирми, които имат този проблем и които могат да запознаят по-подробно комисията с желанието за удължаването на срока.
КРАСЕН КИСКИНОВ: Аз съм ръководител на Данъчен отдел в „Метро”. С мене е и колегата на същата позиция в „Кауфланд”.
Съвместно и с други търговски вериги за продажба на стоки сме подали предложение до Министерството на финансите още в средата на годината. Става дума за удължаване на 15-дневния срок за самоначисляване на ДДС при вътреобщностно придобиване, който срок се прилага и за получени услуги. Този срок всъщност е съвсем кратък, погледнато от практическа гледна точка. И въпреки неимоверните усилия, които полагаме, ние просто не можем да се вместим в него. Правим какви ли не гимнастики, свързваме се с доставчиците, молим ги да ни получават фактурите.
Какъв е проблемът. Проблемът е, че 15-дневният срок тече от датата на издаване на фактурата от доставчика, като въпросът е, че ние всъщност много често получаваме фактурата много по-късно. Този срок вече е изтекъл.
Ако си говорим откровено, в бизнеса масово се антидатират протоколите, защото много често 15-дневният срок просто обективно не може да бъде спазен.
РОСЕН ИВАНОВ: Колегата от „Метро” пропусна да каже и нещо друго – че техните доставчици просто издават фактурите по-рано, отколкото трябва да ги издават, и нарушават директивата.
НЕНО ДИМОВ: Законът ги принуждава.
РОСЕН ИВАНОВ: Не ги принуждава законът. Напротив, точно в нарушение на 112-а директива те издават фактурата преди данъчното събитие.
Това, което ние можем да кажем по въпроса, е, че в нашия Закон за ДДС е имплементирана точно директива 112, като дори срокът за издаване на протокола е удължен с едни 15 дни. Тъй като съгласно директивата данъкът става изискуем на датата на издаване на фактурата или на 15-ия ден. Ние сме удължили срока с още 15 дни. С всяко повече разкрачване първо, рискуваме да нарушим директивата. Знаете, че в момента в България Европейската комисия гледа под лупа всяко нарушение. Ние рискуваме, от една страна, да нарушим директивата.
Второ, колкото повече раздалечим вътрешнообщностната доставка, която има в другата държава – членка, от вътрешнообщностното придобиване, което трябва да се получи в България, толкова повече се увеличава рискът да не може да се правят засечките по системата ВИАС.
Това е, което можем да кажем по въпроса.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз имам един въпрос. Към Вас – как работи „Метро” примерно в Германия и в Австрия? Как там се получава това нещо, а в България не се получава?
КРАСЕН КИСКИНОВ: Откъде се получава това, което представителите на Националната агенция по приходите и на Министерството на финансите обясняват, че всичките европейски доставчици са нарушители на директивата и че ние, българските предприятия, сме тези, които трябва да ги научат да спазват директивата. Което на практика не е вярно. Във всички европейски търговски практики, а също и световните, предприятията правят следното. В момента, в който стоката напуска техния склад или предприятие, те веднага издават фактура. Което според Националната агенция по приходите и Министерството на финансите било нарушение на директивата. Обаче нарушение или не, ние вече имаме фактура. Оттук нататък от нас се очаква в 15-дневен срок да я дадем с протокола.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Как в Австрия се случва същата тази случка, която не се случва в България?
КРАСЕН КИСКИНОВ: Просто трябва да отбележа – сроковете за изискуемост на данъка съгласно директивата са едни и същи. Въпросът е обаче, че другите държави просто нямат такива срокове. Ние сме единствената страна в Европа с 15-дневен срок, което просто не обслужва никого. То просто няма никакъв фискален ефект. Това е едно административно задължение, което коства много усилия, държа да отбележа, на всички български предприятия. Просто ние, големите търговски вериги, сме най-много засегнати, защото имаме много голям обем фактури. Говорим за над 300 фактури месечно.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Искате да ми кажете, че в директивата няма 15-дневен срок?
КРАСЕН КИСКИНОВ: Няма такъв срок. Това е вътрешна преценка на всяка страна да реши какъв срок да даде на данъчно задължените лица да начислят данъка, когато вече е станал изискуем. Значи директивата определя кога става изискуем данъкът. И ние сме въвели правилата на директивата за изискуемост на данъка. Обаче в същото време тя не казва на страните членки, при станал изискуем данъкът, в какъв срок да се начислява. Това е въпрос на вътрешна преценка.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Първо, ние се виждахме с господин Кискинов и на срещата той се съгласи, че първо, че има срок в директивата – има, няма никакъв спор по този въпрос.
После, вашият проблем не е в това, че фактурата ви се издава веднага, а в това, че вие чакате да си получите стоките, защото имате такива вътрешни правила, да си ги сверите по фактурите. Това е всъщност вашето затруднение, което ние го разбираме. Само че данъчното събитие на всичкото отгоре е моментът, в който вие придобивате собствеността, за което Вие се съгласихте.
Вие не сте придобили собствеността. Получавате една фактура по телевизията, по телепатия, както се казва, по имейла, когато сварите, от което решавате ,че проблемът е в закона, който на всичкото отгоре – господин Димитров, моля да обърнете внимание – е абсолютно съответен с директивата.
Като водихме този разговор, защо те не говорят с доставчиците си примерно за проформа фактура или по някакъв начин да си оправят счетоводството, което не е проблем на закона, а казвате ,че в България има много малък пазар и те не могат да говорят с доставчиците. За сметка на което говорят с нас.
Нашето предложение тук между другото е – аз работя по този въпрос, - с едно указание да бъде уредено, че всъщност данъчното им събитие е в момента, когато се прехвърля собствеността, така както си е в нормалния случай. Кой какво още не го урежда, аз лично не мога да разбера. Но сме абсолютно съответни с директивата.
Разбирате ли, че системата ВИЕТ е на този принцип.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Вижте, колеги, искам да направя няколко уточнения.
Първо, този текст касае не само големите компании, този текст касае едноличните търговци и малките фирми. Така че тук не трябва да се злоупотребява.
Второ, тук Министерството на финансите внесоха заблуждения в Комисията по бюджет и финанси, за което аз се надявам да се коригират. Европейската директива няма срок по този въпрос. Много се извинявам, но срок няма.
И друго нещо. В първоначалният вариант на този закон преди една година този срок беше пет дни. Тази комисия направи срока 15 дни. Както го направихме 15 дни тогава, сега трябва да стане един месец. Защото, колеги, ако фактурата или протоколът се изготви на 16-ия ден, за бюджета няма загуба. Това е цялата работа, госпожо Елкова. Какво като е на 16-ия ден? Няма загуба.
И така, колеги, не трябва да пречим на хората да си развиват нормално бизнеса. Това е цялата работа. Защото тези хора, които си развиват бизнеса, плащат данъци и пълнят бюджета. Това е цялата работа.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Моето мнение на базата на това, което чух както от Министерството на финансите, така и от колегите народни представители, е, че наистина вместо 15 дни се появява още един буфер от порядъка на 10-15 дни, защото това е времето на 15-о число. Ние говорим за тези 15 дни, а не добавяме по-нататък текста. А текстът е: думите „15 дни от датата, на която” да се заменят с „петнадесетия ден на месеца, следващ месеца, през който”.
С други думи, не увеличаваме безпределно, а съвсем разумно се увеличава срокът. Това, от една страна.
От втора страна, говори се тук, че самата практика – и това го споделят и от Министерството на финансите, и вносителят – показва, че това не се спазва. Няма нищо по-лошо от един текст в закона, който се знае, че не се спазва, а той да продължава да действа. Нека да го направим такъв, че да може да започне да се спазва. Както виждате, практиката е такава, че не се спазва, а няма и глоби.
Затова ви призовавам, колеги, да се подкрепи предложението.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин заместник-министър, може ли да ми кажете какъв ще бъде негативният ефект, ако този срок се увеличи?.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Ефектът е нулев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Аз не знам дали някой в държавата може да даде отговор на този въпрос за какъв обем стоки става дума и за какво забавяне на фактурите. Може би през някакво изследване е в състояние да се премери, но ние не сме направили подобни премервания. Тук не става дума само за „Метро”, а очевидно става дума включително и за съответствие на стоките, които пристигат, и фактурите, което също е проблем при тях. Не зная дали някой въобще може да даде такава оценка, господин председател.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Ние всички проблеми на вносителите в България няма да можем да ги решим. Въпросът е дали можем да решим поне някои от тях.
Колеги, честно казано, аз съм затруднен в момента да ви предложа някакво решение. Затова ще ви предложа следното: който е съгласен с предложението на народните представители Нено Димов и Антоанела Понева, да гласува.
Няма повече процедури. Ние сме в процедура за гласуване.
Гласували: за 7.
Предложението не се подкрепя.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Искаме прегласуване, господин председател.
МАРИЯ КАПОН: Господин председател, нека да направим такава процедура – да оставим този текст за разглеждане на другото заседание.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Утре законът влиза в пленарната зала, така че няма време.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин председател, конструктивно предложение: нека а отложим този текст.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ:
Не можем да го отлагаме.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Поканете разумните хора. Това е нещо разумно, защо да не го направим?
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, влизаме в една тема, по която трябва да си казваме нещата така. Ние допускаме германски производители да си вземат ДДС, преди да са извършили данъчното събитие, и с лека ръка се опитваме да ги спонсорираме за българска сметка. Извинявайте, но ако трябва тези неща да ги казваме по този начин, ще ги казваме по този начин. Ако търсим някакво друго решение, можем да го търсим.
Гласуването по този параграф приключи, колеги. Имате право в пленарната зала да се изкажете.
НЕНО ДИМОВ: Искам прегласуване.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Моля народните представители, които подкрепят предложението на господин Нено Димов, да гласуват.
Гласували: за 6.
Не се подкрепя. Приключихме с този въпрос.
По § 10. Той е по вносител.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 12.
По § 11.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 13.
По § 12.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 14.
Има ли някакви коментари по тези текстове? . Не виждам.
Против? – Няма. Въздържали се? – Няма.
Текстовете се подкрепят.
По § 13.
Има предложение от народния представител Йордан Бакалов, което не е подкрепено от работната група.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 15.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Вижте сега какво се получава във връзка с предложението на колегата Димов, което не беше прието. На шестнадесетия ден, макар и да няма нарушение, да няма укриване на данъка, заради подобна счетоводна грешка има пет процента глоба. А тази глоба доскоро беше 100 процента. И ако не беше решението на Европейския съд, нямаше да я намалят на пет. Сега те я намаляват на пет процента, което е правилна стъпка.
Ние предлагаме глобата да бъде до 100 лева. Защо? Защото на практика няма укрит данък, няма загуба на бюджет, има счетоводна грешка. Въпросът е тази счетоводна грешка с какво трябва да се накаже. И няма смисъл да се наказва с пет процента глоба, защото е счетоводна грешка. И госпожа Елкова знае, че няма загуба за бюджета.
Ние предлагаме да бъде с глоба до 100 лева. Самата европейска директива казва, че страните си го решават този казус сами. Въпросът е да няма прекомерни глоби тук, тъй като за бюджета загуба няма.
РОСЕН ИВАНОВ: Съгласни сме, че няма загуба за бюджета. Става въпрос за фискална дисциплина оттук нататък. Няма какво повече да коментираме.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз разбирам, че е въпрос на фискална дисциплина. Но приемате ли предложението на колегата Бакалов?
РОСЕН ИВАНОВ: Не. От друга страна, 100 лева глоба при неначисляване на данък за стотици хиляди лева ми се струва неприемливо.
НЕНО ДИМОВ: Малко по-рано днес ставаше дума, че даваме възможност НАП да защити това нещо, ако фирмата види, че не е начислила данък, не може сама да се обади. Когато обаче сама се обади, ще я накажем с 5 процента върху цялата неначислена сума. Това е логиката, която се получава.
В края на краищата тук ясно става дума, че няма измама. Има допусната грешка. Тази грешка е отчетена и няма ефект за фиска. След като е допусната грешка, нека да се накаже тази грешка. Но с 5 процента – дали една фактура е за 100 лв. или е за 100 млн. лв., пет процента да поискате от тази сума е неразумно.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Факторът време къде го оценявате?
НЕНО ДИМОВ: Нямате фискална загуба.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Какво значи фискална загуба? Която не платиш една сума в един период, а я платиш в друг период, задържайки всичко...
НЕНО ДИМОВ: Току-що нашите експерти от Министерството на финансите казаха, че няма загуба.
РОСЕН ИВАНОВ: Да, формално погледнато фискална загуба няма. Обаче не бива да забравяме, че срещу всички тези доставки стоят едни други доставки в други държави – членки, срещу които някой взима пари от друг европейски бюджет, а не от българския, взима от френски, от немски, от някакъв друг бюджет. Така че ако приемем, че сме част от съюза и се грижим за всички бюджети на всички държави – членки.... (Шум в залата).
Или сме част от съюза и сме добросъвестни страни – членки, или не.
А по принцип може би има някаква логика за лице, което в някакъв срок не може да бъде привилегировано, трябва да бъде ясно това.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Има ли някакъв друг аргумент, освен този, че ще ловим данъчните измами в Европейския съюз?
Колеги, аз съм склонен да подкрепим предложението на народния представител Йордан Бакалов.
Моля народните представители, които подкрепят това предложение, да гласуват.
Гласували: за 10, против няма, въздържали се 3.
Предложението се приема.
НАДЯ АНТОНОВА: Аз исках да кажа, че тази норма е административнонаказателна разпоредба. Тук се иска умисъл или на разговорен език – нарочно да не начислиш данъка. Тогава биваш санкциониран.
Ако някой е допуснал счетоводна грешка и тук няма умисъл, няма да го санкционираш. Това е насочено срещу онези, които умишлено не начисляват данък.
Ако не ме лъже паметта, в предишните текстове в предишния Закон за данък добавена стойност този текст имаше аналог. Там беше двойният размер на неначисления данък. Тук не говорим за хората, които допускат това по невнимание, поради грешка и т.н. Тук се говори, когато някой умишлено не начислява данък.
РОСЕН ИВАНОВ: Нека да има, ако искате, привилегирован състав за тези лица, които са упражнили правата си по чл. 126 и са се обадили в администрацията преди да започне ревизия, да има по-лека глоба. Обаче за тези ,които не го правят, тоест на практика укриват, да има по-тежка глоба.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: господин Димов, приемате ли това, което се каза от колегите, което според мене е логично? За добросъвестните, така да се каже, да бъде по един начин, за недобросъвестните да си остане така, както е.
НЕНО ДИМОВ: Аз имам едно притеснение – кой решава добросъвестността?
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Когато го декларира преди ревизията, нали разбираш, че не може да бъде недобросъвестен.
НЕНО ДИМОВ: Тоест когато е плод на ревизия, приемаме, че е недобросъвестно, когато е плод на лично действие, приемаме, че е добросъвестно.
НАДЯ АНТОНОВА: Когато сам си е казал, значи е добросъвестно.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Предложи тогава прегласуване и ще го прегласуваме. В крайна сметка нека да бъдем коректни.
НАДЯ АНТОНОВА: Предлагам прегласуване на този текст.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Предлагам нова редакция – колегите от Министерството на финансите и съответно вносителят да изчистят двата случая – единия случай, когато са добросъвестни, втория случай, когато са недобросъвестни.
НАДЯ АНТОНОВА: Господин председател, аз бих предложила да прегласуваме текста на § 13 по вносител с предложение направеното предложение да бъде прието от комисията, и при условие, че се създаде привилегирован състав на чл. 180а. За добросъвестните случаи, тогава, когато едно лице си е упражнило правата и доброволно е заявило, че не е начислило ДДС, да има по-леко наказание, така наречения привилегирован състав.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: И също така да има този случай, за който говорихме.
Договорихме се. Предложението се подкрепя по принцип с нова редакция.
Колеги, тъй като в предложението се казва, че се правят следните изменения, ние трябва да го гласуваме още веднъж заедно с целия параграф.
Моля народните представители, които подкрепят текста на вносителя за § 13, който става § 15, с направената поправка, за която говори госпожа Антонова, да гласуват.
Против и въздържали се няма.
Приема се.
По § 14.
Има предложение от народните представители Милен Велчев и Пламен Моллов.
Работната група не подкрепя предложението. Има ли колеги, които приемат направеното предложение? - Няма.
Предложението не се подкрепя.
Има предложение на народния представител Мария Капон.
Работната група не подкрепя предложението по т. 1 и подкрепя по т. 2.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 14, който става § 16, и предлага нова редакция.
Има ли някакви коментари по редакцията на работната група? – Няма.
Който е съгласен с направеното предложение, моля да гласува.
Против и въздържали се няма.
Приема се.
Стигаме до Допълнителната разпоредба.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието.
Има ли някой против това наименование? – Няма.
Наименованието се приема.
По § 15.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 17.
Има ли някакви коментари? – Няма.
Против и въздържали се няма.
Текстът за § 17 се подкрепя.
Преходни и заключителни разпоредби.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието.
Някакви коментари? – Няма.
Наименованието се подкрепя.
По § 16.
Има предложение от народния представител Йордан Бакалов.
Работната група не подкрепя предложението.
Някакви коментари? – Няма.
Има ли народен представител, който е за това предложение? – Няма
Предложението не се подкрепя.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 18.
Който е съгласен с това предложение, моля да гласува.
Против и въздържали се няма.
Текстът на § 16, който става § 18, се подкрепя.
По § 17.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 19.
Има ли коментари?
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: В § 17 променяме реквизитите на фактурата, така, както говорихме със съставителя – име, фамилия, подписи и т.н. При това положение би трябвало да не го отменяме, а да пренесем текста на чл. 114, тоест на § 11, т. 6 – „име и фамилия на съставителя”.
Промяната се налага от това ,че имаме изрично писмо, което ни казва, че е недопустимо да искаме подпис на този, който издава фактурата. Това е за целите на ДДС.
Тук сме предложили по-широк вариант, защото бяхме предложили за отмяна името и фамилията на съставителя. Сега така или иначе решихме, че името и фамилията ще оставим, само подписът отпада. Затова трябва да бъде огледално на Закона за счетоводството.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Къде го предлагаш?
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Това го предлагам в § 17 по вносител.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Значи т. 5 ще се измени, като ще вкараме този текст.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Ще стане огледално.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Против и въздържали се няма.
Текстът на § 17, който става § 19, заедно с предложението на госпожа Елкова за корекция, се приема.
Има предложение на народните представители Милен Велчев и Пламен Моллов за нов параграф извън обхвата на приетия на първо четене законопроект.
Работната група не подкрепя предложението.
Има ли народен представител, който да подкрепя предложението? – Няма.
Предложението не се подкрепя.
По § 18 „Законът влиза в сила от 1 декември 2008 година”.
Има няколко предложения, които са свързани с тази дата.
Има предложение на народния представител Йордан Бакалов и група народни представители.
Работната група не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Мария Капон.
Работната група не подкрепя предложението.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 20. Тоест ние подкрепяме законът да влезе в сила от 1 декември.
МАРИЯ КАПОН: Господин председател, аз реших първо, че е техническа грешка от страна на Министерския съвет. Виждам че има текстове, така наречените директиви. Но въпреки всичко смятам, че по-добре да остане само текст по директива, която да влезе от 1 декември. Иначе ще побъркаме счетоводителите в цялата страна като вкарваме закон, който да влезе в сила от 1 декември. Мисля, че най-малкото, което дължим, е това да не го правим. Да го променим от 1 януари, но не от 1 декември.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Ние предложихме, госпожо Капон, да влезе в сила от 1 декември, защото това беше основното ни предложение. Много е важно от 1 декември да влязат нормите на пътническия багаж, защото митническият регламент се отменя в тази си част.
МАРИЯ КАПОН: Извадете го само това.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Ние всъщност само това бяхме внесли, затова предложихме целият да бъде от 1 декември.
Много е важно обаче тези текстове за багажа да останат за 1 декември.
МАРИЯ КАПОН: Да го разделим.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Ние само това внесохме.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Извадете отделен текст за багажа.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Значи правим го така: законът влиза в сила от 1 януари, с изключение на текстовете, които касаят еди-какво си.
С тази корекция приемаме § 18, който става § 20.
Целият законопроект се приема.


Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ, № 802-01-81, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 30.10.2008 Г. – ВТОРО ЧЕТЕНЕ.
По наименованието на законопроекта има ли някакви бележки? – Няма.
Наименованието на законопроекта се подкрепя от комисията.
Има предложение на Румен Овчаров, Милен Велчев и Йордан Цонев извън обхвата на приетия на първо четене законопроект.
Работната група подкрепя предложението.
ДИМИТЪР ВОЙНОВ: По отношение на подкрепата аз ще кажа, че ако се подкрепи, то не отговаря изцяло на изискванията на Европейския съюз и текстът трябва да се редактира. Ако искате, с това да започнем. Или да започнем с това защо ние не искаме да има промяна. С кое от двете?
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: С което искате започвайте.
ДИМИТЪР ВОЙНОВ: По принцип защо сме против.
До момента са освободени всички приходи от дивиденти от местни лица и от чужди европейски. Това, което сега добавяме, е дивиденти, получени от инвестиране на български капитали в трети страни.
Ние считаме, че едва ли е точно моментът или едва ли е толкова ценно в момента да стимулираме по някакъв начин чрез отпадането на данък инвестирането на български капитали в трети страни.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Но не е точно тази логиката.
ДИМИТЪР ВОЙНОВ: Това е първият ни проблем.
Както се вижда, тук са включени всички трети държави, дори тези, с които България няма спогодби, офшорни зони и трети страни.
По отношение на това какво би станало, ако този текст се приеме. Следва да се има предвид следното, че е записано „чуждестранни юридически лица”. А директивата не прави изискване само за юридически, а казва „чуждестранни лица”, тоест то може да имаме не юридическо и то да бъде освободено. Така че ако има някаква корекция в текста, просто всички думи „местни и чуждестранни юридически лица” трябва да бъдат зачистени, поради простата причина, че ние освобождаваме тотално всичко и няма смисъл да изброяваме местни ли са, чужди ли са, юридически ли са, неперсонифицирани ли са. Просто текстът в момента, ако го погледне Европейската комисия, ще каже: защо се вкарват юридически лица, като ние в директивата нямаме изискване за юридически?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Беше по-добре да отпадне целият данък върху дивидентите.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Това ще стане по-късно, господин Димитров.
Колеги, има ли някой против предложението на тримата народни представители? – Няма.
Предложението се подкрепя.
ДИМИТЪР ВОЙНОВ: Аз предлагам да бъде коригирано така: „Приходите в резултат на разпределение на дивиденти и ликвидационни дялове”. Тук да не се казва „местни и чуждестранни юридически лица”.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Велчев, Вие като вносител възразявате ли?
МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Не възразявам.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Приема се.
Работната група предлага да се създаде нов параграф 1. Ние вече приключихме този въпрос.
По § 1 на вносителя.
Има предложение от народния представител Ненко Темелков.
Работната група подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Нено Димов и Антоанела Понева.
Работната група не подкрепя предложението.
Моля народните представители, които подкрепят предложението на депутатите Нено Димов и Антоанела Понева, да гласуват.
Не виждам такива.
Предложението не се подкрепя.
Има предложение на народния представител Йордан Бакалов и група народни представители.
Работната група не подкрепя предложението.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, ние не можем да си обясним защо отпадат даренията за лечебни заведения, училища, висши училища и академии, а остават само детски градини. Аз знам, че миналия път се даде едно обяснение, но просто не го приемаме. Предлагаме този текст да отпадне. Смятаме, че инвестициите в образованието са важни и в този смисъл трябва да има дарения за училища, висши училища и академии. Това си е наша позиция.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, дайте пак обяснението.
ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Обяснението беше във връзка с възможности стипендии, обучение и т.н. да се търсят данъчни облекчения.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Да вървят не като дарения.
ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: И в чужбина. Става въпрос за чужбина. И поради невъзможност на администрацията да контролира този процес.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Димитров, логиката е много проста. Всичките български деца, които учат в чужбина, ще се обучават по линия на даренията. Няма нищо лошо. Само че за тези неща се плащат данъци.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Нещо бъркате тук. Това го вкарахме миналата година. Всички фирми имат право да си сключат договори за обучение на български студенти зад граница, да им плащат официално. И това е разход на фирмата. Какъв е проблемът? През 2006 година го вкарахме.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Това е логиката – чрез дарения.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Сега на даренията правим редукция по следната причина. Защото не могат да останат, господин Кънев, само за България. Това е проблемът. Защото имаме инфринджмънти, че наравно третираме българските училища с чуждите училища. Както искате го приемете.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Госпожо Елкова, обяснете на господин Димитров защо е предложен текстът за отпадане на тези дарения.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Преразглеждането с даренията се е наложило поради това, че имаме няколко процедури за нарушение на европейското законодателство, които са за това ,че не третираме равно български и чужди субекти, респективно възпрепятстваме свободното движение на капитали и услуги, движение на хора и т.н. В резултат на това трябваше да разгледаме цялата концепция за кого и къде освобождаваме това да се отнася и за български, и за чужди субекти наравно.
Специално за училищата досега беше за български, което беше окей, включително и като бюджетен ефект. Сега това, което обаче ще постигнем, давайки възможност и за чуждите училища, накратко означава ,че една голяма част от българските студенти, които учат в чужди университети, което е много хубаво, ще се издържат посредством намаление на данъците на някого, отчетени като дарение за тяхната издръжка.
Това ние не го намираме за редно и затова предлагаме да отпадне.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Имаме два варианта: единият да запазим досегашния режим и да не променяме нищо, тоест даренията за българските училища и университети да ги освободим от данък, а за чуждестранните да си го оставим така, както е. Този вариант с какво ни заплашва в европейски смисъл?
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Този вариант означава, че ще имаме следващо писмо, ще се обясняваме още два месеца. Твърди се, че цялата процедура по нарушаване около две години времево така стои. И съдът в Люксембург може повече да дойде.
ДИМИТЪР ВОЙНОВ: Всичките дарения са в един ред – дарения за детски ясли, детски градини, училища, висши училища академии, направени от юридически лица, са следните: за 2005 година – 9 милиона , за 2006 година – 11 милиона, за 2007 година – 17 милиона. Фирмите, които правят тези дарения, са около 1000 – 1200.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Приемаме ли този подход да не променяме текста от миналата година?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Нямаме възражения.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: С пълен консенсус комисията подкрепя предложението за запазване на сегашния текст.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Да се добави детския фонд на ООН – УНИЦЕФ.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Добре, запазваме досегашния режим, като добавяме детския фонд на ООН.
ДИМИТЪР ВОЙНОВ: Алинея 7 губи смисъла си – където вкарваме, че и за европейските се отнася.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Оставяме го така, както е досега, като добавяме за УНИЦЕФ.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Аз бих ви предложила да останат поне енджиотата. Ние сме предвидили някакъв ред за българските и за европейските. Ако искате, оставете българските само за училищата и за лечебните заведения. Всъщност корекциите, които ние сме направили, са за училищата и за лечебните заведения по обясними причини. Защото тези на другите държави – членки от европейското икономическо пространство ни идват твърде много. Само тези български оставете. Няма проблем другите да ги разширим. Имаме в ход инфринджмънт процедури и трябва по някакъв начин да отчетем какво правим по този въпрос.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Кажете ми точно какво предлагате по този текст. Кое остава и кое отпада по § 2?
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: В т. 4, както е записано „детски градини, училища, висши училища, академии” трябва да добавим „български”.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: В т. 4 да стане „български детски градини, училища, висши училища или академии”.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Ако остане ал. 7, не би трябвало да добавяме, защото е записано, че се прилагат и за дарения, направени в полза на идентични или сходни на изброените в ал. 1 – 4 лица, установени в друга държава – членка. Всъщност трябва само да добавим „български”, С ИЗКЛЮЧЕНИЕ НА УЧИЛИЩАТА В АЛ. 7.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Очевидно ще трябва да се редактира този текст.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: В ал. 7 нека да стои така текстът, но където се казва, че се отнася за всички аналогични на други държави – членки или държави на европейското икономическо пространство, трябва да стане „с изключение на училищата и на лечебните заведения”.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз предлагам въобще да не пишем нищо за ЕИП.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Ние така или иначе сме го написали, защото те това искат от нас.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Ние в момента решаваме, че няма да изпълним това, което те искат.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Между другото моите огорчения след вчерашните решения не са по-малки. Самият аз реагирам срещу начина, по който редактираме текстовете и се правят предложенията. Извинявайте, ако съм обидил някого в тази връзка, но може би да припомня все пак, че ние имаме договори като страна – членка на Европейския съюз, имаме ангажимент за равно третиране. Ако искате тогава, да напишем текст, че изключваме всички държави – членки на Европейския съюз, за да е ясно поне какво правим. Молбата ми е да приемете предложението на вносителя. Ние ще защитаваме текстовете на вносителя в залата, независимо от мнението на комисията.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Проблемът е един и той е много елементарен. Ако приемем вашия текст, ние на практика лишаваме българските училища и висши заведения от възможността да могат да получават дарения и също така даваме възможност в обратната ситуация на прекалено много деца, които се обучават в чужбина, да им бъдат плащани сметките за сметка на освобождаване на данъка чрез дарение.
Това са двете хипотези. Затова това, което възникна като идея в комисията, е да запазим сега действащия текст, така че българските училища, висши учебни заведения, детски градини да могат да бъдат дарявани и просто да мълчим по отношение на европейските. Това е цялата работа. Аз не виждам какво толкова сложно и неразбираемо има. Като ни напишат още едно писмо, ще кажем: добре – и за догодина ще го променим.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Все пак става дума за промяна на данъчната основа и признаване на разходи до 10 на сто. При 10 процента корпоративен данък аз не разбирам колко сериозна е мотивацията да водим политика на преференция от подобен род.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Мотивацията е чисто политическа.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Тогава се извинявам, че не мога да разсъждавам политически, а само фискално.
СТОЯН ВИТАНОВ: Аз мисля, че доста сълзливо обясняваме това, вкарвайки му политически привкус. Но аз не виждам, включително на тази маса, хора, които правят сметки колко данък ще ми приспаднат, за да мога да даря училище, църква или каквото и да било. Извинявайте, но като се обясни точно за какво иде реч, не вярвам да има дарител, който прави дарение, защото има облекчение. И ако няма облекчение, той не прави дарение! Нека да си говорим нещата едно към едно.
Аз подкрепям предложението за отпадане.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, кажете си всички мнението, за да не съм аз този, който ще носи отговорност за тази работа.
НИКОЛАЙ ГРИГОРОВ: Истината е следната. Общо взето даренията, които се правят на такива заведения, в голямата си част са непарични. Много малко са хората, които даряват някакви парични суми, а още по-малко са тези, които търсят някакъв дивидент и приспадане на някакви данъци. И това го знаят всички, които участват по някакъв начин в този процес, било като членове на училищни настоятелства. Аз неслучайно попитах – сумата, която е дарена, е твърде малко, за да правим някаква политика от това нещо. За съжаление. Дарителството е развито, но едно училище, детска градина или ясла в 90 процента от случаите получава непарични дарения.
ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Според мене няма сериозни изражения за фиска. Но във всички случаи в обществото битува, вече се даде гласност на това, че практически ние по този начин орязваме възможността за нормално дарителство именно в тези учреждения. И съм съгласен с това предложение, което направи председателят, че това е наистина политическо решение и мисля, че ние трябва да си поемем тази отговорност за това.
Така че аз съм за предложението, което направи председателят.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Да остане досегашният режим.
МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Аз мисля, че наистина стимулът за дарителство не е силен при данък 10 процента, но именно затова няма да е силен и стимулът за злоупотреби. Затова мисля, че няма да има голяма беля, ако остане старият текст. А политически ми се струва, че наистина се раздува прекалено много балонът. Но реалността е такава, каквато е. И е по-добре за нас да оставим тази свобода.
ПЕТЪР КЪНЕВ: При 17 милиона 10 процента са 1 милион и 700 хиляди. Сега за 1 милион и 700 хиляди...
Аз предлагам да се сложи директен текст „българските” и да продължава текстът нататък.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Тоест запазваме досега действащия текст.
Колеги, няма да го подлагам на гласуване. Само двама колеги бяха против това становище. Така че запазваме досега действащия режим на дарение.
По § 2 на вносителя.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 2, който става § 3.
Има ли коментари? – Няма.
Против и въздържали се няма.
Текстът се подкрепя.
По § 3.
Има предложение на народните представители Румен Овчаров, Милен Велчев и Йордан Цонев, което е оттеглено. Така че § 3 е по вносител.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 4.
Някакви коментари? Няма.
Текстът на вносителя се приема от комисията.
По § 4.
Има предложение на народните представители Румен Овчаров, Милен Велчев и Йордан Цонев.
Работната група подкрепя предложението по принцип и предлага нов текст на този параграф.
Някакви коментари?
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Какво е наложило промяната на първоначалния текст на чл. 44 с промените, които сега са станали? Ако може за мотивите в едно изречение.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Точно това, което гласувахме вече в първия параграф.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Това са коренно различни текстове.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Не са коренно различни текстове, същите са.
ДИМИТЪР ВОЙНОВ: Няма много време да отделим на това нещо. Считаме, че първият параграф би следвало да се разглежда както и този. Тук става въпрос за следното: освобождават се всички сделки с всякакви акции, които фирмите търгуват на борси, извън борси, на местни, на чужди, абсолютно всичко. Считаме, че това нещо променя тотално идеята, която има този чл. 44 – да се освободи борсата.
За да не губим много време, ще кажем само за какви пари става въпрос. Вие в началото казахте ,че сте го внесли, след това казахте, че ще размислите. Защото ако си спомняте, говорихме за злоупотреби, които ние считаме, че ще бъдат още по-големи от това, което си говорихме на работна група.
Пак казвам, когато една фирма желае да продаде недвижим имот, злато или нещо друго, което е много ценно, и за да не плати данък, ще го отдели в друго дружество, ще продаде акциите на другото дружество, за да не обложи тази печалба. В момента печалбата е облагаема. Говорим за юридически лица. Вие го правите като физическо лице, отделяте си апартамента, апортирате го и му облагате печалбата.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Коя е хипотезата, която ще се случи повече и по-лошо?
ДИМИТЪР ВОЙНОВ: Това ,което се притесняваме, е, че ще има значителен бюджетен ефект. Както казахме, за 2009 година не би следвало да се предприемат мерки, които водят до значителен бюджетен ефект.
МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Какъв ефект ще има?
ДИМИТЪР ВОЙНОВ: Че голяма част от печалбите няма да бъдат обложени и печалби от сделки с ценни книжа. В момента не знам дали знаете колко е ефектът от освобождаване на българската борса от сделки с акции. Миналогодишната печалба на българската борса е 850 млн. лв., която не е обложена. Освобождаването на всичко, освен борсата, ние считаме, че ще доведе до непредвидим бюджетен ефект в допълнение със злоупотребите...
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Дайте един пример, който ще доведе. Един имот се продава по балансова стойност и няма печалба.
ДИМИТЪР ВОЙНОВ: Ето го примерът. Имате апартамент, купен преди няколко години за 100 хиляди лева на „Витоша”. Той в момента струва 1 млн. лв. В момента толкова е пазарната му цена.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Кой го продава по пазарна цена?
ДИМИТЪР ВОЙНОВ: И ако продадеш на пазарна цена, каквато е нормалната, защото ако не продадеш, ще влязат колегите от Националната агенция по приходите и ще кажат: този имот си го продал за 100 000 лева, но пазарната му цена е 1 милион, ще те преобразуват и ще платиш данък пак на 900 000. Така че дали ще го продадеш фиктивно или не, ти ще платиш данъка на 900 000 лв. Защото колегите ще имат аргумент, че пазарната цена на „Витоша” е ясно определима. Тоест ако в момента фирмата продаде апартамента директно като апартамент, тя ще плати 10 процента върху 900 000 лв. ако отдели апартамента, извади го в друго дружество и продаде акциите на другото дружество, той ще го продаде за 1 милион лева и разликата до 900 000 няма да бъде облагаема заради този член.
За всяко едно разпореждане с актив да търсим отклонение от данъчното облагане е супер странно. Знаете какво ставаше при физически лица, които даряваха на хора с увреждания. Всички знаехме, че има проблем, че има злоупотреби, но никой не можа да реши този проблем, докато не се отмени текстът в закона.
Знаем какво ставаше със социалните разходи в пари. Всеки плащаше заплатите под формата на пари – за БДЖ, за всичко друго. До момента, в който се смени това нещо. Да, има злоупотреба, всички я виждат. Но колегите от НАП нищо не могат да кажат, защото не могат да накарат този да каже: ти си продал акциите, а всъщност си продал имота.
Ето, колегите от НАП ще кажат.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Може ли все пак да чуем какви са мотивите на вносителите, за да имаме някакви аргументи. Какъв позитивен ефект се постига с това предложение, за да можем и ние да се ориентираме. Нито са се мотивирали пред нас, нито ги знаем. Сега искате нашите аргументи срещу текста. Дайте ни вашите аргументи „за”. Бих искал да ги чуя. Кое налага тази промяна? Досега тя не е възниквала.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Основният мотив, с който е направено това предложение, е, че подобен режим действа в голям брой европейски страни, който дава изключително благоприятен режим. Трудно може да бъде измерена както загубата на колегите, така и ползите. Те са по-скоро непреки от това, че ще бъдат създадени голям брой фирми в България, които биха инвестирали както в страната, така и извън страната, ако режимът е благоприятен. Това в момента се прави с пълна сила в една държава като Холандия, която е доста достоен член на Европейския съюз.
Начинът в момента да избягаш плащането на данък при продажбата на акции и дялове в България не е много труден, тъй като има редица спогодби и редица техники, с които се прави. Просто бизнесът ще похарчи малко повече пари, за да си вземе нормален консултант. И това не е тайна, че се прави.
Има държави като Малта, Кипър и т.н., в които това нещо много лесно се избягва. Ние считаме, че е много по-целесъобразно създаването на такива фирми, които инвестират от България, висш персонал, който да дойде в България, който ще ги стимулира при ниската ставка на данъка за физическите лица в България и като цяло ползата за икономиката би била доста сериозна.
Това е мотивът, заради който въвеждаме. И в момента който не желае да плаща данък, не е особено трудно да го прави. Така че не се създава някаква огромна дупка или излишък, в смисъл дефицит.
Това са най-общо мотивите, с които е направено това предложение – насърчаване на бизнеса и привличане на инвеститори в България. Ясно и конкретно послание.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Общо взето логиката е инвеститорите да инвестират от България, тук да бъдат шефовете на холдинговите дружества, които, осъществявайки дейност някъде навън, в крайна сметка да са центрирани тук, тъй като ще имат интерес, като продават акциите си там, центърът им да бъде в България, поради тази причина, за която стана дума.
Между другото, в Холандия е точно така направено, затова голяма част от българските фирми са регистрирани там. Това е предложение на КРИП и на Българо-американската търговска камара.
РОСЕН ИВАНОВ: Това, което нас изключително много ни притеснява, е следното. По принцип – да, бихме могли в някои случаи – не знам колко ще бъдат те – да се намесим, да се опитаме да докажем, че става въпрос за някаква злоупотреба или нещо подобно. Само че когато става дума за масов случай, какъвто беше примерът, който даде господин Войнов, когато имаме 500 хиляди данъчни декларации, с които се претендира за данъчно облекчение заради дарение, в колко случаи според вас ние можем наистина да се намесим и да проверим колко реално се случва, кой злоупотребява и кой не? Ами сигурно в не повече от 5 – 6 процента. Нас ни притеснява, че точно това ще се получи. Всеки, който има нещо ценно за продаване, просто няма да го продаде и ще го мине през тази схема.
Разбираме стремежа да се привличат инвестиции и т.н. Но не бива да забравяме, че Холандия е нещо съвсем различно от България. Нека да видим каква е инфраструктурата на Холандия, нека да видим какви са другите данъци в Холандия, подоходните данъци в Холандия какви са, ставката на корпоративния данък и тогава да коментираме подобни предложения.
Понеже България не е Холандия от гледна точка на инфраструктура и други неща, България би могла да бъде нещо като офшорна зона. Само че липсва най-ценният елемент, който го има в офшорните зони. Най-ценният елемент в офшорните зони не е толкова данъкът, колкото това ,че не се знае кой стои зад операцията. Това България – за съжаление или за щастие, не мога да кажа кое от двете, не може да го осигури.
МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: То и в Холандия не е осигурено.
РОСЕН ИВАНОВ: В Холандия не е осигурено, но те предлагат други положителни неща, като инфраструктура и т.н..
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Примерът с Холандия не е единственият. Може би в 70 процента от европейските държави съществува точно такъв режим. И ако го предлагаме за България, то е, защото около България има достатъчно много държави, в които дружества, базирани в България, биха могли да извършват своята бизнес дейност на базата на ползването на тази преференция.
Това е логиката, поради която аз съм се съгласил да направим това предложение. Не мога да оценя ефекта върху фиска. Вие обещахте да ни го кажете. То може да стане, но може и да не стане.
РОСЕН ИВАНОВ: Не съм сигурен дали холандският режим е чак толкова свободен. И там става дума за всяка една търговия с акции. Там имаше определени условия, че става дума за дружества, които имат приходи само от източник извън Холандия, нямат приходи с източник Холандия и т.н. Ако ще правим нещо подобно, нека поне да видим много коректно какъв точно е холандският режим. И ако ще е така, да видим дали не трябва да има някакви ограничения. Не съм сигурен, че при холандският режим е точно едно към едно цялата търговия с акции е освободена. Не съм убеден.
ДИМИТЪР ВОЙНОВ: И това, че всеки може да избяга по друг начин, ако си вземе консултант, това означава, че трябва да отменим Закона за корпоративното подоходно облагане, защото в този закон има и други неща, които всеки може да ги избягва, като избере друг начин. Да, някой може да избягва. Но това, което в момента предлагате, е освобождаване на абсолютно всичко. Ако желаем чужди инвеститори, някак си мярката трябва да я насочим към тях.
РОСЕН ИВАНОВ: Приемете я.
ДИМИТЪР ВОЙНОВ: Проблемът е, че след една или две години това нещо като тръгне, няма спиране. Едно облекчение тръгне ли, е абсурд да бъде спряно. И когато то е направено с не много точна и ясна цел, може да доведе до лоши последици – има данък, обаче той ... и т.н.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: В такъв случай ние ще оттеглим предложението, което сме направили.
Колеги, аз предлагам следното – да приключим дискусията по този закон. Утре ще продължим. Сега започваме работна група по Закона за акцизите и данъчните складове и по Закона за облагане доходите на физическите лица.
С това нашата работа за днес завърши. Закривам заседанието на комисията.

Стенограф:
(Божана Попова)

155844
(62)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:


(Румен Овчаров)