Протокол № 4

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси





П Р О Т О К О Л
№ 4

На 12 март 2009 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на г-н Пламен Орешарски – министър на финансите и г-н Красимир Стефанов – изпълнителен директор на Националната агенция за приходите (НАП), относно приетите мерки за оптимизиране на работата на НАП и гарантиране приходната част на Бюджет`2009 г.
2. Законопроект за допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 954-01-47, внесен от Мариана Костадинова на 27 февруари 2009 г.
3. Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2009 г.), № 902-00-4, внесена от Министерски съвет на 9 февруари 2009 г.
4. Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Комисията на Европейските общности от името на Европейската общност, изменящо годишното финансово споразумение 2006 г. по програма САПАРД, № 902-02-10, внесен от Министерски съвет на 06 март 2009 г.
5. Национална стратегия за развитие на научните изследвания (2009 – 2019 г.), внесена от Министерски съвет на 17 февруари 2009 г.
6. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, № 902-01-1, внесен от Министерски съвет на 7 януари 2009 г. – второ четене.

Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,50 часа и ръководено от г-н Румен Овчаров – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, предлагам да започнем.
Уважаеми колеги, дневният ред е от шест точки. Вие сте запознати с тях.
Има ли коментари по дневния ред? – Не виждам.
Който е за, моля да гласува.
За – 16, против – няма, въздържали се – няма.
Дневният ред се приема.

По първа точка от дневния ред – ИЗСЛУШВАНЕ НА ГОСПОДИН ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ – МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ, И ГОСПОДИН КРАСИМИР СТЕФАНОВ – ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, ОТНОСНО ПРЕДПРИЕТИТЕ МЕРКИ ЗА ОПТИМИЗИРАНЕ НА РАБОТАТА НА НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ И ГАРАНТИРАНЕ НА ПРИХОДНАТА ЧАСТ НА БЮДЖЕТА ЗА 2009 Г.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Неволно се връщам около две години назад, когато мисля, че в сходен състав коментирахме също мерки за стабилизиране работата на приходните администрации във връзка с членството ни и променения Закон за ДДС, и необходимостта от засилване на контрола с оглед по-либералния характер на новоприетия тогава Закон за данък върху добавената стойност. Днес, две години по-късно, предизвикателството е друго, най-вече външната икономическа криза и опасенията за негативни ефекти върху нашата икономика. Негативни ефекти, които чувстваме в някаква степен още от края на миналата година. И се надяваме, че няма да се задълбочат прекалено много тази година. Така или иначе ние сме длъжни да направим всичко възможно, за да минимализираме негативните ефекти преди всичко върху фиска.
Разбира се, има и допълнителен елемент, свързан с наскоро извършената промяна в ръководството на НАП. Във връзка с това сме разработили мерки, които ще представи изпълнителният директор. Аз бих искал само да подчертая, че ръководството на Министерството на финансите се отнася с доверие към ръководството на НАП и ще го подпомогне във всички негови усилия да не допусне колебание в приходната част на бюджета.
Запазвам си правото да се включа във въпроси и отговори след това.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Колеги, предполагам, че ще ми позволите от свое име и от името на комисията да поздравим господин Стефанов с назначаването му, да му пожелаем успех. Неговата роля ще бъде изключително важна през следващите няколко месеца, бих казал жизнено важна.
Имате думата. Нека да видим как започвате работа в агенцията.
КРАСИМИР СТЕФАНОВ: Господин председател, първо, искам да ви благодаря за пожеланията и да кажа, че разчитаме на вашата подкрепа.
Госпожи и господа народни представители, господин министър, гости! Тук сме, защото моментът за държавата е много труден. За България идва трудно време. Финансовата и икономическа криза вече започва да дава своето отражение. Първите симптоми на намаляване на икономическата активност са налице. Оборотите на търговските дружества намаляват, безработицата нараства, банковото кредитиране все повече се свива. Като добавим към всичко това и публичен скандал с оставката на госпожа Мургина, което води до сериозна дестабилизация в системата, можем да кажем, че ситуацията е критична. Ако с подкрепата на Народното събрание, МВР, както и останалите органи на изпълнителната власт не предприемем извънредни мерки, напълно реално е да очакваме крах в приходната част на бюджета. Не искам да съм черноглед, но всички в тази зала знаем ако няма пари какво би станало със социалните плащания, със здравната и образователната система.
Разчитам на разбиране и подкрепа от всички институции, за да минимизираме щетите. Защото в момента не говорим за събиране на планираното в бюджета, а за оценка колко точно няма да бъде събрано и как то да е възможно най-малко.
В следващите минути ще представя пред вас резюме на доклада, с който разполагате. Докладът съдържа предложения от НАП за краткосрочни мерки, с които да опитаме да минимизираме щетите.
Във втората част на изложението си ще се спра върху приходите от ДДС и дейността на НАП за подобряване на резултатите по този данък. Основен акцент в тази част е взаимодействието на НАП с другите институции.
Третата част ще посетя на някои извънредни мерки, за които не се налагат законодателни промени. Това са основно мерки по ревизионната дейност, както и мерки за принудително събиране на неплатени данъци и осигурителни вноски.
Четвъртата час на изказването е свързана със спешна необходимост да се повиши мотивацията на служителите в НАП, да се актуализират възнагражденията и да се даде гаранция за тяхната сигурност.
Накратко мерките за взаимодействие с другите институции са следните. В момента се подготвят съвместни инструкции с МВР, Автомобилна администрация, Министерството на земеделието и храните. Голяма част от укритите обороти могат да бъдат установени в сътрудничество с тези и с други институции. Засилване на съвместни проверки на НАП, „Митници” и ДАНС, особено за превоз на стоки към Румъния и Гърция. Имаме сериозни подозрения, че много сделки с контрагенти от тези държави са фиктивни, което води до злоупотреба с ДДС. Извършване на физически контрол на товари, транспортирани от рискови фирми, съвместно с Агенция „Митници”, Гранична полиция на граничните пунктове Дунав мост, Кулата и Кардам. Организиране на съвместни срещи и създаване на структури на НАП, ДАНС, МВР и Прокуратура за събиране на годни доказателства за доказване на данъчни престъпления. Определено обществото се нуждае от конкретни примери за източвачи на ДДС в затвора. НАП ще помогне с целия си експертен капацитет това да се случи.
По отношение на ревизионните мерки и мерките за принудително събиране. Засилване на предрегистрационния и следрегистрационен контрол на дружествата по Закона за данък върху добавената стойност. Незабавно отнемане на лицензи и разрешителни на данъчни длъжници, съвместно с органите, които ги издават. Ограничаване възможността на данъчни длъжници да пътуват в чужбина, съвместно с Гранична полиция. Изземване на парични средства от каси и от търговски обороти. Имаме такава възможност, предвидена в ГПК. Съвсем скоро започваме подобни акции в цялата страна. Налагане на запор върху банкови сметки и парични средства на длъжниците. Принудително събиране на договори от управители и членове на управителни органи, задължения на управляваните от тях юридически лица. Има такава предвидена възможност в ГПК, но към момента не е използвана интензивно. Извършване на ревизии на физически лица заемодатели. В България е национален спорт да обясняваш покупката на новия си Мерцедес със заеми от приятели. Това не би трябвало да продължава повече. Припомням ви, че по данни на НАП в последните пет години заемите между физическите лица са в размер на 2,7 млрд. лв. Голяма част от тези заеми са фиктивни.
Започваме също така и ревизии на физически лица, придобили скъпи лизингови пари, чиито вноски очевидно се разминават с декларираните от тях доходи. Предвиждаме ревизии на наемодатели. Последният анализ на НАП сочи, че през 2006 и 2007 г. укритите доходи от наеми в България възлизат на близо 74 млн. лв., като от тях 39 млн. лв. са само от територията на гр. София. Обществена тайна е, че наемите в България почти не се декларират. НАП ще има и ключова роля при ревизиите на физически лица, собственици на скъпо имущество – над 500 хил. лв. Тези ревизии ще се извършват в тясно сътрудничество с прокуратурата, МВР и ДАНС.
Относно мерките за подобряване на статуса на служителите в НАП се подготвят нови правила за допълнително материално стимулиране в НАП, в това число и въвеждане на бонусна система за всеки служител, съдействал пряко за разкриването на измама или за опазване на приходната част в бюджета. Тази промяна ще има и силен антикорупционен ефект. Работи се и по темата за повишаване на физическата и професионална безопасност и сигурност на служителите.
В заключение бих искал да посоча, че единствено съвместните ни усилия могат да доведат до успешни резултати. Вярвам, че с подкрепата на Народното събрание, МВР и останалите институции тези резултати ще бъдат постигнати. Защото за никого не е тайна, че данъчната дисциплина в България в момента зависи основно от добрата воля и желанието на гражданите и на фирмите, което в най-скоро време трябва да бъде променено.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря Ви, господин Стефанов.
Колеги, имате ли въпроси?
Заповядайте, госпожо Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Благодаря на изпълнителния директор на НАП за изложението. От това, което успях да схвана, господин изпълнителен директор, като че ли Вие не предлагате изменение в законодателството с цел изпълнение на мерките, които са на нашето внимание. Правилно ли Ви разбирам? Или, ако имате предвид изменение в законодателството, моля в хода на дебата да ни обърнете внимание върху това, тъй като смятам, че по този начин Народното събрание най-пълноценно ще подкрепи вашите усилия.
Благодаря.
КРАСИМИР СТЕФАНОВ: В този доклад не се съдържат предложения за промени в законодателството. Промените в законодателството са изпратени до вас и до госпожа Меглена Плугчиева.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Имате предвид мерките по борбата със сивата икономика, което ще правим до края на месеца. Това имате предвид, нали? Тъй като там има някои мерки, които предвиждат и законодателни промени.
НАДЯ АНТОНОВА: Това ли имате предвид? За да ви бъдем пълноценно полезни. Тези мерки, които допълвате, свързани ли са с изменение на закона?
КРАСИМИР СТЕФАНОВ: Не.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, имате ли сравнителна оценка за приходите през първите два месеца? Имам предвид оценка, която да ни дава информация за трента, тоест, като се елиминира сезонният фактор, тоест едно сравнение с предходните периоди.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Ще се върна на първия въпрос, за да отговоря и на втория. Не случайно направих ретроспекция преди две години. Ние ще се стремим да използваме максимално административни мерки и засилване на координацията между институциите и ще се опитваме да сведем до минимум законодателните промени, тъй като те са свързани с много време, от една страна, и от друга – с риск от дебалансиране на съществуващия баланс между интересите на обществото, като цяло, ще се стремим да не затормозяваме гражданите с безсмислени декларации или с процедури, които са угодни само и единствено на данъчната администрация и на приходите, като допълнение към отговора, който чухме.
За първите два месеца вие знаете, че те са много кратък период, за да се правят заключения по отношение на тенденциите. Но за първите два месеца на годината, в сравнение с първите два месеца на миналата, е най-надеждното сравнение, имаме леко преизпълнение.
Вътре във факторния анализ, за който Вие споменахте, може да се откроят и други негативни тенденции, които ще видим вероятно през следващите месеци. Но засега изпълнението е на прилично равнище с негативни сигнали за първите два месеца по отношение на тенденцията, която ще наблюдаваме през следващите месеци.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН: Благодаря Ви, господин председател.
Не знам дали точно трябва да честитим на господин Стефанов. Общо взето ще е в тежка ситуация, но със сигурност трябва да дадем подкрепа за това, което ще се случи, така че да е гарантиран фискът в държавата. Дотук с похвалите.
Прави Ви чест, господин Стефанов, че не се опитахте да политизирате, а за първи път казахте думата крах, криза, тенденция, какво се случва, което ние говорим през последните месеци.
Аз имам няколко въпроса към Вас и към министър Орешарски.
Първият въпрос е въпрос, който според мен стои и в обществото – има ли намаление на приходите за предходната година или не? Господин Кадиев казва, че има между 700 млн. и 1 млрд. сега вие казвате, че през януари месец тенденциите са добри. Вие винаги ни уверявахте през последните месеци, че няма никакви проблеми. Всеки път, когато зададяхме въпрос от страна на опозицията, че има проблем, че виждаме дори с просто око какво се случва по таблиците, че това не беше така. Мисля, че тук е мястото, където винаги сме си давали тези отговори. Ще Ви помоля да бъдете искрен, господин министър, и да ни дадете този отговор и вашата оценка.
Вторият въпрос е каква оценка давате, тъй като, за да говорим за мерки, трябва да можем да изчистим всичко, което стои в пространството. Каква оценка давате на всички обвинения, които има и по които искам да знам Вашето становище, господин министър, относно разсрочването на задължения на физически лица. Това е и казусът Валентин Захариев, и всички други казуси, които могат да бъдат. Защото едно е просрочване, друго е разсрочване. Може би е добре да дадете обяснение.
Искам да се върна, господин Стефанов и към така наречената информационна система, връзката с митниците. Разбираме, че Агенция „Митници” от същата тази фирма има информационна система с допълнителни средства. При срещата ми с Вас и публично стана ясно, че за да има пряка връзка с митниците трябва промяна в законодателството. Аз съм го внесла, както обещах. Това ще направи ли он-лайн връзката реална?
Третият ми въпрос е каква оценка давате, вече сте изпълнителен директор и със сигурност можете да се върнете назад, ние чухме, че за първите шест месеца, в края на 2004-2005 г. 2,5 млн. евро са дадени за тази система, без да е направено нищо при няколко анекса, общо седем. Прави чест на ръководството в този период и на екипа, който работи при вас, че въпреки условията е създало някаква система. Можем да спорим много как и какво работи системата, но е факт как смятате да се продължи нататък и какви са усилията, които НАП ще направи оттук нататък.
Искам да ви кажа, че ние винаги ще бъдем критични, но със сигурност трябва да стабилизираме страната и приходната част. Затова Ви моля да изясним всички противоречия, които има, или недоизказани действия, за да можем да продължим всички заедно в стабилизиране на приходната част. А що се отнася до Вашите мерки, които сте дали, знаете ли, мисля си, че подписване на инструкции и получаване на информация регистри няма да се справим така със ситуацията. Трябва воля. И аз много ще се радвам, ако чуя от Вас, че има личната Ви воля и тази на екипа Ви в следващите месеци, освен нашата подкрепа, да се справите със ситуацията в период на икономическа криза.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря Ви, господин председател.
Благодаря за въпросите, госпожо Капон. Ще ми разрешите обаче да Ви поправя по първия. Мисля, че за външна финансова криза и очакване за негативни ефекти у нас заговорихме първи от Министерството на финансите в края на 2007 г. и началото на 2008 г., наблюдавайки какво става на американския ипотечен пазар. Още миналата година в хода на дебатите по приемане на бюджета сменихме на два пъти макроикономическите прогнози и въведохме буфери, с които вие много добре сте запознати не заради друго, а защото очаквахме негативно развитие на икономиката в България, като резултат от външната икономическа криза. И в момента, в който, ако следите оценките на комисията, тъй като е ясно, че нашите не ги признавате, ако следите оценките на комисията виждаме само две страни в Европа, които комисията оценява, че имат шанс да бъдат с положителен икономически растеж за тази година. Впрочем и това не е сигурно, защото предстои пролетна оценка на комисията, която за всички ни ще бъде интересно какви оценки ще дадат техните експерти, като хора с повече опит от нас, в това число на всички 27 страни, в това число и на нас.
За негативни тенденции в приходите също говорим много осезателно и се опитваме да идентифицираме и факторите, които влияят, още миналата година. Затова не бих приел, че едва ли не само вие говорите, а ние нищо не виждаме. Тази оценка трябва да я коригирате мъничко, ако искате да си говорим откровено. Аз се опитах преди малко съвсем откровено да отговоря рамково на въпроса, ще вляза и в малко по-големи детайли.
Да, за първите два месеца на годината изпълнението на приходите е на 108% спрямо миналата година. Но нека това не ни подвежда. Януари винаги е много силен месец. И ако исках да се самоуспокоя, щях да хвана цифрата 108 и да кажа, че всичко е наред. Но аз ви казвам, че не всичко е наред. И че при факторния анализ има признаци, които показват, че в следващите няколко месеца ще имаме негативен трент в приходите.
Оттук нататък имаме оценки в сценарийни варианти, но мисля, че за да избегнем волни интерпретации ще се въздържа от прогнози, особено в цифри.
За разсрочванията. Принципно винаги съм подкрепял един данък да се събере по редовен начин, дори с разсрочване, а не да се конфискуват имущества на когото и да било. Това не е добрият начин за събиране на данъците, защото, ако ползваме една поговорка, не бива да убиваме длъжниците си, за да съберем еднократно данъка. Ако има възможност, по-добре е да разсрочим, но да му дадем възможност той да оперира, да реализира нови доходи, ако щете и от чисто фискална гледна точка е изгодно да плаща и за в бъдеще данъци. Това е принципът, който съм отстоявал и който мисля, че всеки благоразумен икономист, който заема тази позиция, би отстоявал. И от тези принципи съм се ръководил винаги, макар че има само един-единствен случай, когато аз съм разрешил разсрочване. Един-единствен случай е господин Захариев, защото останалите над 400 броя са на малки суми, които не засягат компетенциите на министъра на финансите, а изпълнителния директор на НАП, който е разрешил в последните години над 400 случая на разсрочване на физически лица. Над 300 хил. лв. беше сумата, която се разрешава от министъра, а под 300 хил. лв. – от изпълнителния директор на НАП. За съжаление над 300 хил. лв. от 1990 г. има само един казус. Бих се радвал да има много казуси и декларирам, че ако има такива казуси и ако тези казуси са законни и отговарят на всички условия на закона, бих разсрочил на всеки данъкоплатец, а не бих унищожавал бизнеса му, като му конфискувам имуществото.
По въпроса за лихвите, с който се спекулира, Народното събрание, в това число всеки депутат, може да инициира промяна в закона и да въведе лихви, тоест да предложи лихви, каквито той прецени, че дават някаква справедливост в обществото, израз на морална еквивалентност или други литературни категории. Аз изпълнявам обаче закон. Законът е указал лихвите и не дава възможност на финансовия министър и на който и да е друг, да интерпретира лихвите. Той дава възможност на финансовия министър да разсрочи, ако са налице останали условия, детайлно изброени в закона. Пак повтарям – във всеки случай, когато тези условия са на лице. Между другото, едно от условията е да няма ликвидни средства, тоест да има реална необходимост от разсрочване. И пак заявявам, че бих разсрочил на всеки и то от чисто фискална гледна точка. За да може той да плаща данъци и в следващите години. А не еднократно сега да му събера данъка през имуществата и той да затвори бизнеса си.
По отношение на информационната система, откровено казано, аз съм чел доста доклади, лично съм водил разговори както с шефа на БУЛ, така и с неговия заместник за региона. И въпреки това някои технически параметри са ми доста трудни за коментар. И се учудвам на лекотата, с която неспециалисти коментират тази информационна система. Ще дам думата на господин Стефанов, който е запознат малко по-добре от мен, но съм убеден, че и той не е запознат в пълни детайли. Но искам да ви кажа, че това, което наследихме като договор за адаптиране на външен софтуер, вече е в съвършено друга форма, имаме разработен софтуер, първа част на този софтуер и е платено под 63 на сто от общата сума, както е фиксирано в началния договор, че за първа фаза плащането, което е извършено е около 50 на сто от стойността на целия договор.
Има проблеми по втората част. В момента се опитваме да ги решаваме тези проблеми. Най-вероятно ще прекратим договора с тази фирма. Това е от мен.
КРАСИМИР СТЕФАНОВ: Благодаря за въпросите, госпожо Капон.
Най-общо по отношение на софтуера за управление на приходите, господин министър Орешарски Ви отговори. А относно връзката с Агенция „Митници”, да, към момента имаме изградена техническа възможност за он-лайн връзка между нашите системи. Единствената пречка, за да може това нещо да бъде въведено в действие, това е текстът в закона, в който се казва, че само по писмено искане на директора на Агенция „Митници” може да се предоставя тази информация. Като се елиминира това нещо, наистина можем да пуснем в действие он-лайн връзката.
По отношение на това, че с подписване на споразумение не се върши работа, донякъде е така, но от гледна точка на това, че има пречки в законодателството за свободен обмен между отделните институции, затова се налага да подписваме допълнителни споразумения, с които да регламентираме обмена на информация между нас и да регламентираме и взаимодействията между нас. А както казах и в изложението, без да имаме обмен на нужната информация между институциите и без да имаме тясно сътрудничество поотделно, никоя от институциите сама не би могла да се справи.
А сега конкретно по договора, ако има повече детайли да се изнасят, господин Стоян Марков може да обясни повече, но само, ако има интерес.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Предлагам да не влизаме в детайлите на договорите. Ако госпожа Капон има специален интерес, колегите няма да възразят да се запознае с договора.
МАРИЯ КАПОН: Фактът, че ще бъде прекратен договорът и че има проблеми, е ясен.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, имате ли други въпроси?
Господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Ще използвам възможността да поздравя господин Стефанов, но наследството, което заварва, по моя оценка не е добро.
Това, което каза господин Орешарски, може би от негова гледна точка е вярно, но нека да попита фирмите в колко случаи данъчноосигурителната сметка се равнява с данните, които има във фирмите. Много са малко, господин министър. И това много лесно може да се провери в самите териториални данъчни дирекции. Това говори, че реално липсва информационна система.
Общо взето и самата материална база на тази важна институция не е в добро състояние. Радвам се, че в мерките все пак са предвидени такива да се повиши както квалификацията, така и възнаграждението на данъчните служители, защото може би те ще са най-важният фактор за изпълняването на приходната част на бюджета. Това трябваше да стане много по-отдавна, защото средната заплата на един инспектор, който прави ревизии, е около 400 лв. Допълнителното стимулиране на същите служители на тримесечие е от 200 до 300 лв. Да не говорим за това, че те все пак работят под натиск, не винаги фирмите изпитват уважение към данъчната администрация, дори знаете, че има и случаи, в които има последици за тези инспектори. Затова квалификацията, материалният стимул, безопасността на служителите може би са най-важният фактор, защото другите два просто са под въпрос.
Казвайки това се надявам новото ръководство да успее да направи така, че да не е застрашена приходната част.
А специално към министъра имам един любим въпрос – какъв е невъзстановения данъчен кредит към края на 2008 г. по изтекли процедури? И ще окаже ли влияние върху приходната част на бюджета през 2005 г.?
Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз ще Ви помогна, ако искате – 560 млн. лв.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: А колко са били в 2006 г.?
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: В 2007 г. са били 270 млн. лв.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: За две години са се увеличили шест пъти. И то в условия на криза.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Изчислявай го в процент към приходите от ДДС.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин министър, аз имам три въпроса.
Първият е можем ли да смятаме, че са изживени вече смущенията в работата на Националната агенция, след промяната в ръководството, настъпила под външни въздействия?
Вторият е как върви присъединяването на АДВ? Има ли опасност този процес да дестабилизира работата на Агенцията?
И третият ми въпрос е свързан с въпроса на господин Попвасилев – няма ли да създадем допълнителни затруднения с невъзстановения данъчен кредит, който наистина е доста голям в края на миналата година, в сравнение с този от по-миналата?
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря Ви, господин председател.
Първият въпрос ми е малко труден. Лесно е да се каже,че моята оценка е, че в момента НАП вече е почти на нормален ритъм на работа. Сигурно ще трябва още известно време, както във всяка друга институция при промяна на ръководството, трябва известно време, за да се установи нормалната вертикална комуникация между ръководството и средните и по-ниски нива в съответната институция. Правим всичко необходимо, дори предстои едно съвещание на регионалните директори от НАП тази седмица, на което ще присъстваме и аз, и господин Желев, за да получим въпроси от регионалните шефове и да се опитаме да дадем отговорите, които те очакват.
Цялостната ми оценка е позитивна в това отношение. Ще го свържа малко и с третия въпрос. Един от моите страхове, споделян и от колегите, е, че при пресата и при недоказани пресилени твърдения, които се появиха в обществото, едва ли не за 50% от ревизорите в НАП, че се занимават с нерегламентирани дейности, моите опасения бяха, че ще внесем смущения в процеса на възстановяване на ДДС. Защото, за разлика от уличната информация, че едва ли не всеки може да възстановява ДДС, вие знаете, че не е така. ДДС може да възстанови само и единствено един човек – този, който в момента води фирмата. И приказките за натиск върху него са литературни. Точно стресът в експертите реално води до стремеж към възстановяване след ревизии. А това изтласква във времето. Това се опитваме да убедим всички над 2000 души пряко, а цялата система е 8000, да продължат нормално работата си, както са я вършили досега. И това е ключът.
Тук само един акцент към въпроса на господин Попвасилев. Не знам каква е Вашата оценка за работата на НАП, но моята лична оценка е, че НАП се справи много добре през последните години, след формирането си и това мое мнение е повлияно в значителна степен и от външни оценки. Да не забравяме все пак, че България попадна в Топ 10, заради данъчната политика и добра институционализация на данъчната администрация. Ако в някоя друга сфера, когато попадне в някоя друга сфера между 10-те най-добри, в случая бяха на първо място по данъчната материя, тогава можем да искаме от НАП да излезе и повече от първо място в света.
По въпроса за АДВ. Не съм идентифицирал проблеми до този момент, не са ми индикирали нито НАП, нито АДВ. Работим по въпроса, така че да спазим сроковете. Може би господин Стефанов да каже първите си впечатления. Те не са му първи, но поне първи от тази позиция.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Стефанов, имате думата.
КРАСИМИР СТЕФАНОВ: При всички положения такава реформа в тежък момент ще доведе до допълнително натоварване, до допълнителен стрес сред служителите. Но при положение, че има решение, ние ще направим всичко възможно това да се случи и то да бъде успешно.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, имаме ли други въпроси?
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Слушайки господин Стефанов, имам един-единствен въпрос, който е доста сериозен. Това е, че дебатът, който върви и на експертно равнище, което мога да проследя, да прочета, това, което чувам за спорове между големи финансисти, макроикономисти и пр., и онова, което знам за нашата си страна, ме кара да мисля, че най-важният въпрос, който интересува всички в тази зала, е приходите за 2009 г. може ли да доведат до актуализация на бюджета, респективно да премахнат практиката на излишъци и да заживеем с умението да управляваме бюджет при дефицит. Защото иначе, като говорите за криза, тази криза седи някъде отстрани, тя ни влияела косвено. Господин Стефанов използва изрази, които от експертна гледна точка звучаха много по-остро и в някаква степен много по-сериозно, като прогноза.
Господин министърът каза, пред тази аудитория няма да се ангажира да борави с прогнози и числа. Може би за да не създава тревоги в обществото. От тази гледна точка това е разбираемо поведение, напълно обяснимо политически. И аз не съм човекът, който ще иска да се създава подобен тип политическо безхаберие. Но казвате, че има 108% изпълнение, тоест 8% събираемост на приходите над миналата година, казвате, че има тенденции, които могат да доведат до влошаване и излиза този въпрос – в рамките на мандата на този парламент има ли вариант, в който да се актуализира бюджета, например, или няма? Такава прогноза би трябвало да е по силите на Министерството на финансите и да отговорите по един ясен начин: няма такъв сценарий. Нали все пак трябва да се ангажирате с нещо, не можете да седите само отстрани като анализатори на процеса. Отговорността е ваша. И би трябвало това да се чуе съвсем ясно – имаме такива тенденции, имаме неблагоприятни фактори, но ние, като Министерството на финансите и ръководство на Националната агенция по приходите считаме, че няма такава опасност.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря Ви, господин Методиев, за риторичния въпрос. Но нека все пак министърът да отговори.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Господин Методиев, ако ми позволите една шега, не мога да се ангажирам, защото все пак имам по-къс хоризонт.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Вашият хоризонт стига до средата на годината.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: А Вие питате за края. И аз трябва да въвеждам прекалено много уговорки, които могат да се сведат до следното: ако следващото правителство и следващият финансов министър водят благоразумна политика, няма да има актуализация на бюджета.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Е, нямаше отговор, господин председател. На моя риторичен въпрос отговор нямаше. (Оживление)
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, има ли желание да продължим дискусията? Въпроси, коментари? – Не виждам желаещи.
Позволете ми да благодаря на министъра и на изпълнителния директор на Националната агенция по приходите, да им пожелаем успех и да им декларираме, че могат да разчитат на нашата подкрепа.
Успех!
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: И аз Ви благодаря, господин председател, за търпението, с което ни изслушахте. Ще си позволя да ви ангажирам и в бъдеще, ако това е необходимо.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Приключихме по тази точка от дневния ред.

Преминаваме към втора точка от дневния ред – ЗАКОН ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ.
Вносител е Мариана Костадинова на 27 февруари 2009 г.
Госпожа Костадинова я няма. Някой има ли желание да вземе отношение?
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Да не го гледаме като го няма вносителя.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Ще го гледаме, защото дневният ни ред го налага. Включен е в дневния ред на пленарната зала.
МАРИЯ КАПОН: Може някой друг да го представи.
ТЕОДОРА ДРЕНСКА: Нямам мотивите.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Не е внесено от парламентарната група на НДСВ.
Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН: Искам да го обсъдим, господин председател, защото е много странно как, когато опозицията внася нещо, после се оказва, че то не се случва. Аз много държа, тъй като тук има една справка какво се случва с наличностите. Съжалявам, че министъра го няма. Предложението е министърът на финансите да увеличава срока с 45 дни, за да могат да важат старите бандероли. И съответно Агенция „Митници” да не прилага унищожаване на цигарите. Така го разбирам. Вие така ли го разбирате, господин председател? – В изключителни случаи министърът на финансите може да удължи срока 45 дни допълнително.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Къде има унищожаване на цигари?
МАРИЯ КАПОН: Миналия път, когато изслушвахме Агенция „Митници” казаха, че за да възстановиш акциз, защото на тези цигари е платен акцизът, внесен е още януари, въпросът е, че няма как да се махне бандеролът. Ръчно няма как. Минава през специални условия, тоест трябва да се унищожат цигарите. Въпросът е как тогава никой не каза, че имаме проблем, защото това в момента е същото. В момента явно има проблем. Това е справката, която видях от колегите. Нека Министерството на финансите да каже има ли проблем или няма проблем.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Тази дискусия я водихме преди два месеца по същия начин. Ако искахте да подкрепите законопроекта, изложете аргументите си.
МАРИЯ КАПОН: Може ли да питам Министерството на финансите?
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Законопроектът не е внесен от Министерството на финансите.
МАРИЯ КАПОН: Мисля, че сме длъжни да разберем от Министерството на финансите какво се случва. Сега случайно в разговора видях, че има справка и затова искам да попитам има ли справка за какво количество става въпрос. Не разбирам каква е отново тази патърдия?
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Не знам дали трябва да коментирам справка, но става дума за един принцип. В края на миналата година ние приехме едно решение до края на март да се подават старите бандероли. Всяка промяна на това решение, според мен променя пазарни отношения и оттам влияе на едни или на други. Да не говорим, че потърпевш от това ще е българският производител. Имам предвид „Булгартабак”. Да не говорим, че „Булгартабак” е в процедура за приватизация. Това може да му отнеме пазарен дял, може да му намали цената. Това е принципният спор, а не това колко време и с колко да се удължи, и да има ли това право министърът на финансите. Ако всеки си отговори на тези въпроси, според мен няма нужда от повече.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Желев, имате ли да кажете нещо по въпроса?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! След като беше прието законодателното решение в Министерството на финансите с мое участие се проведоха пет срещи с вносителите и производителите на цигари. Уточнихме решенията за седем групи въпроси, в това число и приемането на бандеролите, които първоначалните представи на вносителите и производителите на цигари бяха, че е необходимо да имат бандероли и заявки за шестмесечен период от време.
Във връзка с приетото решение от Народното събрание създадохме организация и обратно получихме 45 млн. броя бандероли, а не бандероли на стойност 45 млн. лв. Мисля, че това беше уточнено и синхронизирано изцяло с вносителите и производителите и намерихме разумни решения и равновесие.
Впоследствие всеки един от тях направи заявка за новите бандероли. По-голямата част от вносителите и производителите вече са си получили новите бандероли и са заявили новите си количества цигари с разчет към 1 април да влязат в режима на сега действащия и приет закон. Опитахме се, правейки подготовка за инвентаризация към 1 април едновременно с това да потърсим решенията, които са свързани, както е по Закона за акцизите и данъчните складове и Правилника за приложението му, решение на проблемите, свързани с унищожаването и какви количества се очакват. Данните са от проведени разговори с производители и вносители и това е справката, за която сподели госпожа Капон.
Без да са обхванати всички производители и вносители на цигари се очаква 124 контейнера с цигари към 31 март да подлежат на унищожаване. Разполагаме с данните и по отделни фирми, но тук са и представителите на „Филип Мориц”. Тяхното твърдение е, че става дума за 54 контейнера. „Бритиш Американ Табако” – около 40 контейнера, „Империъл Табако” – около 18 контейнера. В тонове това са, примерно 180 тона. „Галахар” – 6 контейнера, „Булгартабак” – София и Благоевград – 6 контейнера, 60 тона. Няма да се спирам на другите цифри, но предположенията са, че всичко това е свързано и с определени интереси, които са на фабрики, които са се презапасили с цигари.
Това, което виждам като количества, нямам информация засега, правим допълнителни очаквания, за цигарена фабрика Пловдив и Стара Загора. Въпреки всичко имаме готовност и тази процедура е уточнена. Смятаме, че задължение на българската държава е, след като има такова законово решение, да намери възможности, и това е уточняването, което имаме с производители и вносители, акцизът и ценните книжа, които са бандеролите, независимо от всички тези количества, да бъдат констатирани, оценени по определен начин и с помощта на прихващане да бъдат предоставени бандеролите.
Общият размер на тези количества засега, по нашите представи, се смята, че е настъпи прихващане за около 125 млн. лв. като акциз.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Имате предвид и вече върнатите?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Не. Имаме предвид тези, които към 31 март ще бъдат като налични количества в складовете на вносители и производители.
МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Без мрежата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Да, без мрежата. Това са количествата, които ще бъдат в складовете. Но това са предварителни оценки, прогнозни оценки. И заради това с народния представител Стоян Витанов и с госпожа Капон погледнахме справката. Ние си правим нашата подготовка към 1 април да изпълним действието и да реализираме приетия закон.
Тук са поканени представители на „Булгартабак холдинг” и на вносителите и те биха споделили по-точни разчети и цифри. Мисля, че нямаме разногласия с тях. За нас равновесието, което може да бъде постигнато, е много сложно и трудно, доколкото разнородни са интересите на вносители и производители, които се намират на различни етапи на заявените нови количества цигари.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Желев, колко е годишният акциз, който се събира от цигарите?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Не мога да кажа.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колко е годишният акциз, който плаща „Булгартабак”?
ГЕОРГИ КОСТОВ: За миналата година 1 млрд. и 300 млн. лв.
МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Акциз 1 млрд. лв.? Това е абсурд. Всички акцизи, заедно с горивата, са не повече от 2 млрд. лв. Половината са горива.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Той има над 60% пазарен дял. Възможно е.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Само „Булгартабак”, или целия цигарен...
МАРИЯ КАПОН: Само „Булгартабак”.
МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Само акциз или и ДДС?
ГЕОРГИ КОСТОВ: Акциз и ДДС.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Предлагам да не драматизираме въпроса повече, отколкото трябва. Сигурно няма да можем да влезем в проблемите на всяка една от фирмите и не ни е работата – нито на производител, нито на вносител. Нашата задача е да формираме законодателната система на страната и да гарантираме стабилността на тази законодателна система.
Има ли още някакви въпроси по отношение на тази тема? – Няма.
Подлагам на гласуване внесения законопроект.
Който подкрепя законопроекта, внесен от Мариана Костадинова, моля да гласува.
За – няма, против – няма, въздържали се – 16.
Законопроектът не се подкрепя.
Колеги, от минало заседание остана да обсъдим и гласуваме законопроектът, който се отнасяше до горивата, безоловните бензини и т.н. Тогава отложихме решението по въпроса, защото чакахме решението на Комисията по европейските въпроси. Вече имаме тяхното становище.
Становището на Комисията по европейски въпроси е: „На базата на гореизложеното може да се заключи, че от гледна точка на действащи европейски правни норми и задълженията ни като държава – членка на Европейския съюз, могат да бъдат подкрепени само измененията, свързани с корекцията на позицията по комбинираната номенклатура на Европейската общност, посочени по-горе”.
Господин Желев, може ли да ни разтълкувате това становище?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Може би първо госпожа Капон като вносител и ние да изразим становище.
МАРИЯ КАПОН: Господин председател, това, което и миналия път казахме с госпожа Николова – объркани са един кодове, така че това е техническа поправка на база на европейските кодове, което комисията разрешава.
Другият голям въпрос, който стои, е политически въпрос в момента. Големият спор е трябва ли специална нотификация за това биогоривата да бъдат с акциз нула или не. Това е най-големият въпрос. Защото ние сме взели решението в Закона за акцизите, че биогоривата са с акциз нула. Въпросът обаче е, че в момента това не се състои, въпреки директивите, защото Министерството на финансите, първо, има забавена процедура. След това, не е задължително да има такава нотификация. Искам да ви припомня, че в страната по приоритет за България има над 50 млн. евро инвестиции в този бранш. Оказва се обаче, че заради липса на добра лаборатория – това е истината – в момента се правят проверки от Агенция „Митници” по фабриките, а това беше сигнал от асоциацията, тъй като европейските правила са такива, че няма нужда от специална нотификация. Иначе България е започнала нотификацията, има върнато писмо с 27-28 въпроса, на които да се отговори. Но реалността е такава, че със сигурност в следващите месеци тя физически няма да може да се състои.
Различни са мненията на европейските юристи или юристите, които се занимават с европейска интеграция. Едни смятат, че не е необходима задължителна нотификация, други смятат, че трябва да я има. Затова тогава ние взехме решението да оставим Комисията по европейските въпроси да направи своето становище. Те подкрепиха текстовете като цяло, но така или иначе Министерството на финансите смята, че трябва да има специална нотификация.
Големият политически въпрос днес, който според мен трябва да вземем, е как да направим така, че тази нотификация да стане възможно по-бързо, тоест да активираме администрацията да даде отговори на въпросите, това включва и Министерството на околната среда и водите, така че да може реално България да направи тази нотификация. В крайна сметка въпросът е и на защита на околната среда.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Господин Желев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Безспорно влизането в сила от 1 юли 2006 г. на разпоредбите, касаещи акцизните ставки, беше определена акцизна ставка нулева за 1000 литра за биодизел със съответните кодове, които присъстват тук, с намерението и желанието за евентуална промяна като препоръките са дадени от Комисията по европейските въпроси. С влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за акцизите от началото на 2007 г. се определи намалена акцизна ставка върху моторните горива от 1 януари 2008 г., в които съдържанието на съответното бигориво – биодизел или биоетанол, е от 4 до 5 на сто, включително. Като се имаше предвид, че в по-малки параметри е много трудно измерване и осъществяване на съответните измервателни действия за съотношенията, в които става смесването между биогорива и минералните горива.
Следва да се има предвид, че и тогава мненията, които съществуваха, бяха в две различни посоки и всички анализи, които бяха направени в рамките на Министерството на финансите, бяха свързани с подготовката на документация за изпращане до Европейската комисия за нотифициране, за да могат да влязат в действие намалените акцизни ставки. Причината в най-голяма степен беше не в администрацията на Министерството на финансите, доколкото предварителните данни и апликационните форми, които се попълват във връзка с това, трябваше да бъдат попълнени и подготвени от производители и вносители. Много трудно самите те успяха да организират средно претеглени величини, които са необходими за анализите и от това дойде забавянето, в резултат на което ние внесохме по интерактивната система на Европейската комисия и това беше валидирано на 3 декември 2008 г.
В отговор на предложението ни за нотификация Европейската комисия отправи искане към българската страна за предоставяне на допълнителна информация. Сформирахме междуведомствена работна група, която подготви отговорите на въпросите и последно сме дали и сме я изпратили на Европейската комисия на 23 февруари 2009 г. Генерална дирекция „Конкуренция” е потвърдила получаването на писмото ни на 24 февруари. Започнал е да тече нов двумесечен срок за излизане на комисията със становище от 25 февруари 2009 г.
Засега нямаме положително становище, тъй като двумесечният срок, в който Европейската комисия би трябвало да се произнесе, не е изтекъл.
По отношение на кодовете това, което споделихме с администрацията и ръководството на Агенция „Митници”, молбата ни е да не се извършва промяна, тъй като възникват проблеми по старата и новата кодификация и само ще смесим два различни вида кодове. Доколкото сме относително много добре хармонизирани и това е заложено в информационните ни системи, смятаме, че при настъпването на съответните промени, ако излезе положително становище, тогава ще променим и съответните кодове.
Тоест, становището ни е да не се извършват промени.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Тоест, становището е, че не трябва да подкрепяме предложението на народните представители.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Да, това ни е молбата.
МАРИЯ КАПОН: След като такива кодове не съществуват в Европа и има реални кодове, вие искате, понеже системата така била направена в Агенция „Митници”, затова ние да караме по кодове, които не са верни. Това не е сериозно. Най-малкото трябва да бъдем в единен режим на код с европейските системи. Затова минахме през Комисията по европейска интеграция.
Смятам, господин председател, че не можем да обслужваме администрацията. Преди малко говорихме за всички проблеми, които имаме. И сега се оказва, че дори това, което е възможно и което трябва да направим, администрацията не е съгласна да го направи.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Госпожо Капон, не всичко, което може да се свърши от администрацията, трябва да става със закон.
МАРИЯ КАПОН: Тези кодове са записани в закона.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Те искат да си свършат работата без да правим промени в закон и без да занимаваме законодателя с това. Аз поне така схванах това, което каза господин Желев.
Иначе можем много да си приказвам е тук. Аз също съм за използване на биогоривата, за разширяване на техния дял и т.н., и т.н. Въпросът е, че става дума за една административна процедура, която не е необходимо да бъде законодателна процедура.
МАРИЯ КАПОН: Кодовете са в закона. Кодовете, които имаме в момента в закона, са грешни. Това се опитвам да ви кажа. Имаме такива кодове в самия закон. Ние правим промяна единия код да се смени с другия. За това става въпрос. И затова минахме пред комисия.
Ако ние оставим в закона старите кодове Агенция „Митници” ще прави същото, което прави досега. Става въпрос за код, който съществува в самия закон.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Желев, тази промяна, която е предложена, законодателна промяна ли е или административна? Ако е законодателна и няма да пречи на работата, какво пречи да я приемем?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Ще прочета дословно. Кодовете, които се ползват, са тарифни кодове и така сме го записали в съответните разпоредби на закона. Съгласно приложение № 1 на регламент на Европейската икономическа общност № 2658 от 1987 г. на Съвета, относно тарифната и статистическа номенклатура и общата митническа тарифа. Тоест, ние съответстваме на кодировката. Вярно е, че тя е кодировка от 1992 г. и сме я синхронизирали. Има промени в 2006 г. но става дума, че ние сме синхронизирани. И общоинформационните системи работят.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Какъв е проблемът, ако приемем новата кодировка?
МАРИЯ КАПОН: От 1992 г., а сега сме 2006 г.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Какво лошо ще се случи? Може ли да ми отговори Агенция „Митници”?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Ако приемем новата кодировка, тогава предлагам да приемем новата кодировка като цяло, а не само по тези два кода, които се предлагат. Ние трябва да излезем на 2006 г. и всички стоки, и цялата номенклатура да бъде с новата кодировка. Вкарваме нова кодировка по тези две стоки – биоетанол и биодизел, а другата остава със старата кодировка.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Госпожо Капон, имам молба, ако предлагате промяна на цялата система за кодиране, предложете такава система, за да приемем цялото предложение.
МАРИЯ КАПОН: Не е вярно. В закона нямаме за другите кодове такава система. В закона имаме само тези кодове. Всички останали кодове са в някакви регламенти и вътрешни правилници на „Митници”. Това са две различни неща. В закона има само тези кодове. А това, че Агенция „Митници” предпочита да работи с кодове от 1992 г. е въпрос, който ние тук трябва да кажем политически, при всички скандали, които текат в страната, искаме ли да бъдат или не, след като в 2006 г. има нови кодове. И какво става с вътрешнообщностните доставки? И дали, когато ползваш стари кодове, няма начин да изтичат пари? Това също е въпрос.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Преди малко ви казах, че няма защо да превръщаме комисията и законодателния орган в орган, който изпълнява административни функции. Тогава, когато Агенция „Митници” и Министерството на финансите имат готовност да преминат към цялостна промяна на системата за кодификация те ще го направят и тогава ще променим тези два кода, които са вкарани в закона. Няма логика да променяме само два от кодовете, а всички останали да останат стари.
Чухме аргументите.
Моля народните представители, които подкрепят предложението на народните представители Елеонора Николова и Мария Капон, да гласуват.
За – 2, против – няма, въздържали се – 10.
Предложението не се подкрепя.

Преминаваме към трета точка от дневния ред – ГОДИШНА ПРОГРАМА ЗА УЧАСТИЕТО НА БЪЛГАРИЯ В ПРОЦЕСА НА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ.
Вносител е Министерският съвет.
Имате думата, госпожо Ценова.
ЛЮБКА ЦЕНОВА: Дирекция „Европейски съюз” при Народното събрание прави предложение да се включат в годишната работна програма за 2009 г. следните проектоактове: Европейска рамка за възстановяване, с която ще бъдат въведени мерки за преодоляване последствията от кризата в по-широк икономически контекст; Пакет за финансиране на пазарите на бъдещето, с което ще се коригират всички идентифицирани пропуски; Надзор на финансовите пазари на Европейския съюз във връзка с препоръки, дадени от групата „Розиер” за надзора на финансовите пазари; Преглед на бюджета с цел актуализиране на новата финансова рамка на Европейската комисия; Намаляване на счетоводните тежести за малкия бизнес, въвеждане на такава директива, която ще доведе до освобождаване от задължението за водене на счетоводства на малкия бизнес; Ревизия на Директива за борба със забавяне плащанията по търговските сделки, има идея за акцентиране върху трансграничните сделки за тяхната конкурентоспособност.
Това са шестте акта, за които правим предложение за включване в Годишната програма.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, има ли коментари по програмата? – Няма.
Който е за, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Предложението се подкрепя.

По четвърта точка от дневния ред – ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ ОТ ИМЕТО НА ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ, ИЗМЕНЯЩО ГОДИШНОТО ФИНАНСОВО СПОРАЗУМЕНИЕ 2006 Г. ПО ПРОГРАМА САПАРД.
Законопроектът е внесен от Министерския съвет.
Господин Пейчев, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин вицепремиер! По същество това, което предлагаме, и което виждам, че сте предложили като проекторешение, съвпадат. Става дума за удължаване на срока за разплащане на проектите, който по принцип беше заложен до края на 2008 г. Предложението е съгласувано с Европейската комисия – срокът да бъде удължен до края на 2009 г. Тоест, максимален брой бенефициенти да успеят да се възползват от тези средства.
Това е предложението.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, имате ли въпроси, коментари, изказвания? – Няма.
Който е за, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Законопроектът се подкрепя.
Благодаря Ви, господин Пейчев.

По пета точка от дневния ред – НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА НАУЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ (2009 – 2019 г.)
Господин вицепремиер, имате думата.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, господин Овчаров.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Не знам в какъв обем очаквате да ви изложа стратегията, но съвсем кратко мога да кажа следното с оглед предмета на тази комисия.
Може би трябва да започна с това, че това е стратегия и в този смисъл всички числа са само индикативни, те нямат никаква задължителна сила. В този смисъл тя няма пряко да повлияе върху бюджета. Същевременно обаче, доколкото документът е с 10-годишна перспектива, доколкото се опитва да очертае проблемите и начините за тяхното решаване в областта на научните изследвания и иновациите за един доста голям срок, чувствам се длъжен да акцентирам върху няколко основни неща, които имат и числови стойности.
Оставям настрана въпросът какво е състоянието в момента и кои са основните проблеми. Ще си позволя да кажа няколко думи само върху финансирането на научната дейност, респективно на иновациите.
Това, което ние сме предвидили, е горе-долу следното. В момента, както без съмнение всички присъстващи тук знаят, много малка част от държавите – членки на Европейския съюз, ще бъдат в състояние догодина да постигнат така наречената цел от Барселона, или 3% от брутния вътрешен продукт финансиране на научната дейност и иновациите. В България нещата са специфични. Ние имаме около половин процент от брутния вътрешен продукт. А що се отнася до частното финансиране, то е в зависимост от различните техники на изчисляване, но общо взето е около 10 пъти по-малко.
Това, което е средно претегленото положение към 2005 г. в Европейския съюз на 27-те страни, е около 1,84-1,86% от брутния вътрешен продукт, докато за САЩ е над 2,7, а в Япония вече е надхвърлил 3% от брутния вътрешен продукт. Веднага искам да кажа, че няма развита икономика, която да харчи повече от 1% от брутния вътрешен продукт публични средства. Тоест, голямата част идва от частни средства.
Това, което сме предвидили и предлагаме да залегне в стратегията, е стартирайки от тази позиция да продължим със стъпка от 0,1% годишно нарастване на брутния вътрешен продукт – нещо, което на учените им се струва много малко, но на нас ни се вижда разумна стъпка, така че да можем да достигнем до 2014 г. практически 1% от брутния вътрешен продукт. Чуват се гласове не може ли програмата да бъде по-амбициозна. Оставям на ваша преценка дали това е възможно. Разбира се, бих искал да е по-амбициозна. Но така или иначе това е предложението.
Има още няколко индикативни числа, които според мен са важни. Считаме, че големият дял на проектното финансиране, което през последните години се оформи като конкуриращи институционалното финансиране, трябва да се увеличава. Заложили сме индикативни показатели до 2011 г. половината от цялото финансиране на науката и иновациите да бъде проектно, а към 2014 г. то да стане 60%. Същевременно сме предвидили и различни форми на финансиране – извън проектното финансиране самото институционално финансиране да бъде това, което големите университети отдавна искат, а именно всяка научна институция да сключва с правителството три или петгодишен договор за финансиране, да казва какво ще постигне за този период, правителството да дава тези пари. И накрая съответната институция да се отчита. Мисля, че това е правилното. Има много добър опит в много държави. От една страна, самата научна институция е спокойна, че не от година за година зависи от бюджета, а има някаква сигурност. А, от друга страна, има, разбира се и контрол върху това, което се случва.
Има доста различни числа от гледна точка на научна инфраструктура, от гледна точка на брой учени, грижа за младите учени и т.н. Не мисля да ви занимавам с тези неща, защото те са конкретни.
Позволявам си да премина на последната глава, тъй като в нея има няколко неща, които ми се струват важни. Тя се отнася до взаимодействието между науката и бизнеса.
По мнение на икономистите, с които ние сме разговаряли, няма данни българската икономика така да се преструктурира, че да започнат да преобладават големите предприятия с иновационен капацитет с наш капитал, поради което вероятността през следващите години да има много засилено финансиране от страна на бизнеса в научна и иновационна дейност, не е кой знае колко вероятна. Разбира се, в това положение са всички пост комунистически икономики, така че ние не правим някакво голямо изключение. Но това все пак е притеснително. Затова предлагаме това, което се опитват да правят няколко други държави на нашия хал, а именно да се опитаме не по-късно от 2011 г. да бъде създаден първият рисков фонд за инвестиране във високотехнологични сектори, в иновации, в открития, които са патентоспособни, така че първият рисков фонд, и то с държавно участие, да бъде създаден не по-късно от 2011 г.
На второ място, предлагаме да се създаде схема за поемане от държавата на част от риска на частни инвеститори, които правят рисково финансиране в продукти на интелектуална собственост, главно патенти.
На трето място, предлагаме да се помисли върху доразвиване на гаранционните схеми на Българската банка за развитие, която макар и не точно в тази област, но има известна практика.
И на четвърто място, предлагаме специфична подкрепа на корпорациите, на компаниите, които биха желали да създадат звена, които развиват корпоративна наука. Това е един много съществен въпрос у нас.
Общо взето това са общи формули, които отново няма да доведат пряко до финансов разход. Голямото и важното число е дали можем да си позволим нарастване с 0,1% от брутния вътрешен продукт – от 0,5 и малко, ако броим и частните, да стане 0,6-0,7-0,8 и т.н. или не можем. Това е първият въпрос. И второ, да си позволим и по-голяма стъпка. Дай Боже това да бъде възможно.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Колеги, имате думата за въпроси.
ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Просто ще се опитам да разсъждавам доколко една такава стратегия е удачно да приемаме в края на мандата и на управлението? Още повече, че Вие сам споменахте, че кризата също е реален факт. Може би е добре това да се остави в приоритетите на следващото управление. Аз поне така смятам.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Веднага мога да отговоря. Откакто аз съм министър съм си позволявал само един документ, този е вторият дългосрочен документ, който предлагам. Да припомня, че Националната програма за развитие на училищното образование беше приета преди повече от две години почти с консенсус. Надявам се, че и този документ ще е такъв. Така че тук не става въпрос за това управление или другото управление. Затова цяла година я дундуркаме тази програма, защото сме се опитали да отразим всички възможни гледни точки, без същевременно да я направим общ документ.
Въпросът за финансирането е само един от въпросите. Тук големият въпрос е дали ще има приоритети между различните научни области, тоест къде точно инвестираме. В момента ние инвестираме абсолютно във всичко. Във всички 130 и няколко институции инвестираме пари за наука, инвестираме във всички възможни направления, като се започне от Римското частно право до космическите изследвания – нещо, което не е правилно. Ние вече втора година имаме много сериозен ресурс. Миналата година имахме 60 млн. лв., тази година имаме 100 млн. лв. Според мен е грешка да няма национална стратегия, която най-малкото да очертава в кои приоритетни области ще се инвестира, какви модели на финасиране, какви контролни механизми за оценка на качеството на научните изследвания и т.н.
Не мисля, че това е някакъв кой знае колко спорен документ. Той е спорен по-скоро сред учените, защото едни учени искат да бъде специално изтъкната ролята на БАН, другите пък казват, че е по-добре да се развива университетската наука, както е напоследък в Европа и т.н. Мисля, че сме намерили балансиран вариант. Вчера започна обсъждането във водещата комисия и мисля, че ще се получи един сравнително добър документ.
Имаме писмо от Световната банка, с което силно подкрепят стратегията.
Според мен наша грешка е, че много късно я включваме, но искахме максимално дълго да говорим с всички възможни организации, включително работодателските, тъй като въпросът не е силово да се приеме една стратегия, а всеки да открие себе си по някакъв начин.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Колеги, имате ли други въпроси?
НИКОЛАЙ ГЕОРГИЕВ: Уважаеми господин председател, по мое мнение този процент от брутния вътрешен продукт ще се получи, ако се увеличат средствата от частния сектор.
Вие вероятно сте проучили, сигурен съм, опитът на водещите страни, да речем Скандинавските страни, в това направление. Знаете, че там се инвестира много от частни фирми и предприятия. Но продажбата на патент при тях е превърнато в бизнес. Тоест, те финансират тези изследвания, патентоват ги и ги продават, тъй като те нямат и възможност да внедряват всичките.
Така че програмата е амбициозна, разбира се, че ще я подкрепим, но да е ясно, че има проблеми със събирането и разходването на публичните средства. Натам трябва да бъде насочено и да бъде помислено как да се стимулира бизнеса в този вид дейност – стимулирането на такъв вид изследвания.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Заповядайте, госпожо Шулева.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Радвам се, че има такава стратегия за развитие, но искам да попитам господин министъра дали предвиждат един от главните проблеми, който не сме решили – така нареченото научно-приложно развитие. Защото приложната наука, тоест внедряването на вече съществуващи научни постижения в практиката, е една ниша, която все още стои празна. И целия опит, който го има в Европейския съюз, за създаване на такива звена между научните институти и бизнеса, и развойни центрове, които на практика дават възможност да бъдат приложени в бизнеса тези постижения, все още в България не е развито. Не знам дали му е мястото в този документ, но така или иначе това е един много важен въпрос, защото и сега има доста постижения, които изискват инвестиции, за да бъдат реализирани в практиката. И точно там като че ли не можем да дадем едно рамо или да намерим начина, по който този процес да бъде подпомогнат.
Не знам дали тук му е мястото, или на друго, но си стои като отворен въпрос.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Заповядайте, господин вицепремиер.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Права е госпожа Шулева. Истината е, че това е Национална стратегия за научните изследвания и иновациите. Доколкото обаче в Закона за развитие на научните изследвания е посочено нейното наименование, ние се консултирахме и юридически не би трябвало да променяме названието на документ, който е предвиден по закон. Но иначе сме го включили като проблем.
Не засегнах институционалните въпроси пред комисията, но сегашният Съвет за развитие на научните изследвания към министъра на образованието и аналогичната структура към министъра на икономиката и енергетиката, предвиждаме да се съединят в един общ Съвет за научни изследвания и иновации към министър-председателя. Искаме с това тази ведомствена подчиненост – единият отговаря за едното, другият за друго – да се премахне.
Второ, фонд „Научни изследвания” и Иновационния фонд към министъра на икономиката също да се слеят в един общ фонд за научни изследвания и иновации.
На трето място, предвидили сме различни форми. Според нас голям проблем е липсата на тези развойни звена, както ги наричахме едно време. Държавата не би трябвало да се стреми тя да ги създаде, а по-скоро да направи условия да бъдат създадени.
Мислим също, че ако се подкрепят макар и средни, неголеми предприятия, да имат отделни звена за корпоративна наука, това също би било нещо. И това, което правим от миналата година с Фонд „Научни изследвания” – покриваме разходи за патенти до известен период от време, а сега смятаме да развиваме тази дейност в една нарочна програма. Понеже учените казват: „Ние нямаме никакви пари, вие ни поддържате патентите”, тук трябва да има споделен риск, защото не може държавата да поддържа всякакъв вид патенти. Опитали сме се. Доколко сме го намерили не мога да кажа, но самият факт, че и от едната, и от другата страна са недоволни, показва, че може би донякъде сме го намерили.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря Ви.
Колеги, има ли други въпроси? – Няма.
Който е за, моля да гласува.
За 10, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.

Преминаваме към шеста точка от дневния ред – ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КРЕДИТНИТЕ ИНСТИТУЦИИ.
Наименованието е Закон за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието.
Има ли някакви коментари? – Няма.
Който е за, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Наименованието на закона се подкрепя.
Параграф 1 и 2 са по вносител. Текстовете са подкрепени от Работната група.
Който е за, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Текстовете се подкрепят.
По § 3 има предложение от народния представител Иван Матеев – в чл. 3, ал. 1 накрая да се добави „но не по-малко от 3 млн. лв.”.
Работната група не подкрепя предложението.
Съвсем накратко аргументите, поради които не се подкрепя предложението.
РУМЕН СИМЕОНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Самите мотиви на вносителя са доста неясни. Единственият аргумент беше финансовата криза. В общи линии това са финансови небанкови институции, които извършват посредническа дейност. За тях по принцип няма регулация в Европейския съюз, не би било редно ние да провеждаме политика, която не е синхронна с това, което става в общността, още повече, че знаете, че ни предстоят доста промени, за които вече стана дума в цялостната архитектура на надзора, в това число и за тези институции.
Освен това самите те са доста по-различни по вида и обема на дейност. Така че едни такива високи изисквания за капитал, доближаващи се до банките, са икономически ...
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Вчера по-добре го обяснихте.
Заповядайте, господин Желев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Становището на експертите и работната група е да не бъде подкрепено, а съображенията са няколко.
Първо, в рамките на наредбата се получава доста по-голяма гъвкавост, аналогична на тази, по която разсъждавахме по повод и на Закона за акцизите, господин председател. И в зависимост от промяната на ситуацията е възможно да се реализират съответните промени.
Второ, режимът, предвиден за финансовите институции, е регистрационен, поради което не следва да бъде поставено към тях толкова високо капиталово изискване.
Третото е, че определянето на минимален размер от 3 млн. лв. за финансовите институции, регистрирани в България, ще ги постави в неравнопоставено положение по отношение на другите финансови институции, които капиталовите изисквания сега в страните – членки на Европейския съюз, се движат между 200 и 600 хил. евро.
Другото, което бих искал да споделя, е, че режимът, предвиден за финансовите институции, отнесен и измерен към инвестиционните посредници, чиято дейност е предмет на лицензиране и надзор, както и към платежните институции, извършващи платежни услуги, максималният размер на изискуемия към платежната институция начален капитал, е 250 хил. лв. Давам ви тези цифри, за да може членовете на Комисията по бюджет и финанси да могат да се ориентират. Смятаме, че предложението, което е направено от страна на вносителя, е разумно предложение. Моля да бъде подкрепено.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Още повече, че тези финансови институции не оперират със собствени средства и този капитал не гарантира плащания или други ангажименти.
Работната група предлага текст на вносителя за § 3.
Който подкрепя предложението на народния представител Иван Матеев, моля да гласува.
За – няма, против – няма, въздържали се – 10.
Предложението не се приема.
Има ли желаещи да вземат отношение по текста на Работната група за § 3? – Няма.
Който е за, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Текстът се подкрепя.
По § 4 и 5 няма предложения от народни представители.
Има ли коментари? – Няма.
Който е за, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Текстовете се подкрепят.
По § 6 Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага т. 6 да се промени.
Коментари по текста? – Няма.
Който е за, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Текстът се подкрепя.
По § 7, 8, 9, 10 няма предложения от народни представители.
Работната група подкрепя текста на вносителя.
Някакви коментари по текстовете? – Няма.
Който е за, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Текстовете се подкрепят.
По § 11 Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага техническа редакция в ал. 3.
Има ли коментари по предложението? – Няма.
Който е за, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Текстът се подкрепя.
По § 12 Работната група подкрепя текста на вносителя и предлага редакция.
И този текст не е много добър, но е максимално близкият превод до директивата, така че предлагам да не го дискутираме. Едва ли ще стане по-добър, ако го прередактираме още веднъж. Опитахме се да го направим близък до текста на директивата, за да не създаваме много въпроси после.
Има ли някакви коментари? – Няма.
Който е за, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Текстът е приет.
По § 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25 и 26 няма предложения от народни представители.
Има ли някакви коментари по текстовете? – Няма.
Който е за, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Текстовете се подкрепят.
По § 27, който е подкрепен по принцип, има редакция на Работната група.
Има ли въпроси, коментари? – Няма.
Който е за, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Текстът е приет.
По § 28 и 29 няма предложения от народни представители.
Има ли някакви коментари? – Няма.
Който е за, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
Параграфи 30 и 31 се предлагат от Работната група и са редакционни бележки.
Има ли някакви коментари, въпроси? – Няма.
Който е за, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Текстовете се подкрепят.
По § 30, който ще стане § 32 има редакционна промяна, предложена от Работната група.
Има ли някакви коментари? – Няма.
Който е за, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Текстът се приема.
Допълнителна разпоредба и § 31, който става § 33.
Има ли коментари? – Няма.
Който е за, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Текстът се подкрепя.
Преходни и заключителни разпоредби.
По § 32 Работната група предлага да отпадне, тъй като е във връзка с влизането на законопроекта в сила.
Има ли коментари? – Няма.
Който е за, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Предложението се подкрепя, § 32 отпада.
По § 33, който става § 34, няма предложения от народни представители.
Въпроси, коментари? – Няма.
Който е за, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Текстът се подкрепя.
По § 34, който става § 35, има редакция на Работната група.
Въпроси, коментари? – Няма.
Който е за, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Текстът се подкрепя.
По § 35, който става 36, няма предложения от народни представители.
Има ли въпроси, коментари? – Няма.
Който е за, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Текстът се подкрепя.
Параграф 36 е подкрепен по принцип от Работната група с редакция, която е представена, става § 37.
Който е за, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Текстът се подкрепя.
По 37 и 38, на вносителя, които стават 38 и 38 няма предложения от народни представители.
Има ли коментари? – Няма.
Който е за, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Текстовете се подкрепят.
По § 39 има предложение от народните представители Милен Велчев, Марина Дикова и Мариана Костадинова, което е подкрепено от Работната група, която предлага текст за § 39, който става § 40, като в ал. 1 са направени изменения и допълнения.
Има една редакционна промяна – създава се нова т. 21:
„(3) Събирането и съхраняването на информацията по ал. 1, както и достъпът на застрахователите към нея се уреждат с наредба на комисията и с правилника по чл. 287, ал. 7.”
Има ли въпроси по текстовете? – Няма.
Който е за, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Текстът се подкрепя.
По § 40 Работната група подкрепя по принцип текста и прави предложение за нова т. 4 и преномерация на останалите точки.
Има ли някакви въпроси по предложението? – Няма.
Който е за, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Предложението се подкрепя.
По § 41 и 42 няма предложения от народни представители, стават съответно § 42 и 43.
Има ли някакви коментари? – Няма.
Който е за, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Текстовете се подкрепят.
Работната група предлага да се създадат § 44, 45 и 46, които са свързани с влизането на закона в сила и с някои необходими промени в други свързани законопроекти.
Има ли въпроси по предложенията? – Няма.
Законът влиза в сила от обнародването му, защото до 21-и трябва да сме го приели.
Който е за, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
С това законопроектът е приет на второ четене.
Благодаря на всички.
Закривам заседанието на комисията.

(Закрито в 16,35 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Румен ОВЧАРОВ


Стенограф:
Н. Иванова