Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по бюджет и финанси
12/02/2009
Протокол № 3
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси
П Р О Т О К О Л
№ 3
На 12 февруари 2009 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Първо четене на законопроект за ратифициране на Заемното споразумение (Втори заем за развитие на политиките – институционална реформа в социалните сектори) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 902-02-6, внесен от Министерски съвет на 3 февруари 2009 г.
2. Първо четене на законопроект за ратифициране на Заемното споразумение (Проект за социално включване) Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 902-02-3, внесен от Министерски съвет на 2 февруари 2009 г.
3. Първо четене на законопроект за ратифициране на Меморандума във връзка с участието в Европейски експертен център за публично-частно партньорство (Europian PPP expertise centre - EPEC) между Европейската инвестиционна банка, Комисията на Европейските общности, Федералното министерство на финансите на Република Австрия, Федералното министерство на транспорта, строителството и градските въпроси на Федерална република Германия, Експертния център по публично-частно партньорство на Фламандското правителство, Министерството на икономиката, индустрията и заетостта на Френската република, Парпублика С.А. - Португалия, Датските власти за предприятия и строителство, "Малтийска компания за управление на инвестициите" ООД, Министерството на икономиката и финансите на Република Гърция, Министерството на финансите на Република България, Министерството на финансите на Република Финландия, Министерството на финансите на Република Ирландия, Министерството на финансите на Република Латвия, Министерството на финансите на Република Литва, Министерството на финансите на Кралство Нидерландия, Министерството на икономиката на Република Полша, Министерството на финансите на Република Словения, Министерството на финансите на Словашката република, Бюрото за планиране на Република Кипър, правителството на Уелс и Техническото звено за проектно финансиране към Министерския съвет на Италианската република, № 902-02-2, внесен от Министерски съвет на 26 януари 2009 г.
4. Първо четене на законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение между Кралство Белгия, Република България, Чешката република, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Ирландия, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Република Унгария, Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Румъния, Република Словения, Словашката република, Република Финландия, Кралство Швеция, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и Европейската инвестиционна банка за заемите, предоставяни от Европейската инвестиционна банка за финансиране и инвестиционни проекти в страните от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн и отвъдморските страни и територии и на Споразумението за администриране на просрочията между Кралство Белгия, Република България, Чешката република, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Ирландия, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Република Унгария, Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Румъния, Република Словения, Словашката република, Република Финландия, Кралство Швеция, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и Европейската инвестиционна банка относно процедурите за плащане и възстановяване съгласно гаранциите на страните членки в полза на Европейската инвестиционна банка, № 902-02-4, внесен от Министерски съвет на 2 февруари 2009 г.
5. Първо четене на законопроект за ратифициране на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка за финансиране на проект „България – регионално и общинско водоснабдяване”, № 902-02-9, внесен от Министерски съвет на 6 февруари 2009 г..
Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,45 часа и ръководено от г-н Румен Овчаров – председател на комисията.
* * *
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, имаме необходимия кворум, откривам заседанието на комисията.
Дневният ред за днешното заседание включва пет точки, вие сте се запознали с него.
Има ли някакви съображения или допълнения към дневния ред? – Не виждам.
Дневният ред е приет.
Имате думата, господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Моето процедурно предложение е свързано с приходната част на бюджета. Знаете, че всеки месец до 10-о число се отчита касовото изпълнение на приходната част на бюджета, като такава комисия и в условия на финансова криза, в каквато е в България, предлагам за сведение на членовете на Бюджетната комисия всеки следващ месец от 15-о до 20-о число да бъде предоставено за сведение на комисията касовото изпълнение на приходната част на бюджета.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Има ли някой против? – Няма.
Но може би да не го разпространяваме, да бъде в комисията и който има интерес да може да се запознае с него.
Добре.
Преминаваме към първа точка от дневния ред - ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ЗАЕМНОТО СПОРАЗУМЕНИЕ (ВТОРИ ЗАЕМ ЗА РАЗВИТИЕ НА ПОЛИТИКИТЕ – ИНСТИТУЦИОНАЛНА РЕФОРМА В СОЦИАЛНИТЕ СЕКТОРИ) МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ.
Господин Ивановски, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ИВАНОВСКИ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Със свое решение № 53 от 30 януари т.г. Министерският съвет одобри и съответно предлага на Народното събрание да ратифицира заемното споразумение (втори заем за развитие на политиките) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано на 18 ноември 2008 г. Споразумението е сключено въз основа на дадено от Народното събрание решение от 24 юни м.г. за водене на преговори и сключване на заемно споразумение. Преговорите по заема бяха проведени през м. септември и след одобрение от Борда на изпълнителните директори на Световната банка заемното споразумение бе подписано на 18 ноември 2008 г.
Вторият заем е част от съдействието от страна на Световната банка, оказано в контекста на стратегията за партньорство, подписано между банката и правителството на Република България, одобрено от Борда на изпълнителните директори на банката през юни 2006 г. Заемът се отпуска в контекста на вече предприети от българската страна мерки в областта на социалната защита, образованието и здравеопазването, в продължение на действията по първата фаза от заема, сключен през 2007 г.
Фокусът на втората фаза от програмата се запазва върху конкретни мерки в социалните сектори – повишаване на заетостта и полагане на основите с дългосрочен растеж на производителността чрез предоставяне на стимули за създаване на работни места и подобряване качеството на образованието в духа на Лисабонската стратегия на Европейския съюз, насърчаване на фискалната устойчивост чрез подобряване ефективността в социалните сектори.
Основните, стратегически решения, направени по отношение на първата операция се запазват при втората операция, а именно Световната банка предоставя консултации на високо ниво и техническа помощ в допълнение към финансовото подпомагане, свързано с Програмата за развитие на политики. Запазва се използването на опростен подход от фокусиране върху малък на брой значими политики и концентриране на техническата помощ върху тях.
Заемът за развитие на политиките има за цел укрепването на капацитета на правителството за изпълнение на неговите стратегии и политики. Заемът се договаря като структурна операция в подкрепа на платежния баланс и е в размер на 101,7 млн. евро, като има възможност за опция за отложено теглене на средствата. Със заложените в заемното споразумение финансови параметри по заема, той има 17-годишен срок за погасяване с включен в него 5-годишен гратисен период по отношение на главницата, която ще се повишава след това на равни 6-месечни вноски; лихвен процент на базата на 6-месечен либор в евро; и заплащане на първоначална такса от 0,25% от размера на заема.
С визираното по-горе решение Министерският съвет предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България, да ратифицира подписаното заемно споразумение на 18 ноември 2008 г. между правителството на Република България и Световната банка.
Благодаря Ви, господин председател. Както аз и моя екип, така и колегите от секторните министерства сме готови да отговорим на въпроси от народните представители.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, имате ли въпроси? Изказвания, становища, коментари? – Няма.
Преминаваме към гласуване.
Който е за, моля да гласува.
За – 8, против – 1, въздържали се – няма.
Законопроектът се подкрепя.
Преминаваме към втора точка от дневния ред - ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ЗАЕМНОТО СПОРАЗУМЕНИЕ (ПРОЕКТ ЗА СОЦИАЛНО ВКЛЮЧВАНЕ) РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ.
Имате думата, господин Ивановски.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ИВАНОВСКИ: По втора точка, предлагам да се докладва от колегите от Министерството на труда и социалната политика.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Имате думата.
ЕРИК РАНГЕЛОВ: Уважаеми господин председател, членове на комисията, уважаеми дами и господа! Аз съм Ерик Рангелов – изпълнителен директор на Социално-инвестиционния фонд, който е определен от Министерството на труда и социалната политика в случай на ратифициране на заемното споразумение за заем от 40 млн. евро от Световна банка за проект „Социално включване” да управлява проекта в рамките на неговото изпълнение от две години и половина до пет.
На 22 май 2008 г. Народното събрание даде съгласие на Министерския съвет да се проведат разговори с експерти от Световната банка и да се обсъди и подготви Заемно споразумение по проект „Социално включване” в размер на 40 млн. евро, като на 18 ноември министърът на финансите подписа Заемното споразумение и на 29 януари Министерският съвет одобри Заемното споразумение и излезе с предложение към Народното събрание да ратифицира със закон споразумението.
Проект „Социално включване” е проект, който касае предимно маргинализирани групи от населението, групи от населението, които живеят в отдалечени региони. Става дума за родители на деца от 0 до 7 години и родители на деца с увреждания.
Проектът е замислен така, че основната идея е да се намали до минимум отпадането от училище на децата, които по една или друга причина не са разполагали с необходимите грижи във възрастта от 0 до 7 години.
Проектът ще бъде управляван от българските общини на място. Крайните бенефициенти ще бъдат родителите от посочените групи, като крайният резултат би следвало да бъде минимализиране на броя на децата, които не постъпват в училище в първи клас и намаляване на броя на децата, които отпадат, след като вече са започнали своето обучение в първи клас. Около 90 на сто от заемните средства, които са предвидени, фактически са за този компонент – предоставяне на услуги на такива родители и около 10% от средствата са заделени за втория компонент, който е изграждане на капацитет в общините с оглед осъществяването на проекта и продължаването му в бъдеще.
Интересното за проекта, който се разработва още от времето преди влизането на България в Европейския съюз – проектът може да се каже, че е хибриден, тъй като той е разчетен за период от пет години, като през първите две години и половина проектите на отделните общини се финансират със средства от заема от Световната банка, но пакетите от услуги, които общините ще предоставят на крайните бенефициенти са разработени така, че те да могат със същите пакети да кандидатстват пред Главна дирекция „Европейски фондове, програми и проекти” на Министерството на труда и социалната политика за средства от Европейския социален фонд. Именно това дава преходен характер на проекта и гарантира неговото продължение в бъдещето. Предполага се, че тези 40 млн. евро трябва да бъдат усвоени в рамките на две години и половина, до три, след което плавен преход към финансиране на проектите от Европейския социален фонд.
Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Колеги, имате ли въпроси, изказвания? – Няма.
Преминаваме към гласуване.
Който е за, моля да гласува.
За – 8, против – няма, въздържали се – 1.
Законопроектът се подкрепя.
Преминаваме към трета точка от дневния ред - ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕМОРАНДУМА ВЪВ ВРЪЗКА С УЧАСТИЕТО В ЕВРОПЕЙСКИ ЕКСПЕРТЕН ЦЕНТЪР ЗА ПУБЛИЧНО-ЧАСТНО ПАРТНЬОРСТВО (EUROPIAN PPP EXPERTISE CENTRE - EPEC)...
Заповядайте, господин Ивановски.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ИВАНОВСКИ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! По инициатива на Европейската комисия Европейската инвестиционна банка и администрация на страните – членки на Европейския съюз на 16 септември миналата година в Париж е подписан меморандум за членство в Европейския експертен център за публично-частно партньорство. Дейността на този център цели насърчаването на връзките между страните членки в областта на публично-частното партньорство, както и подпомагане в развитието на уменията и капацитета в публичния сектор. Създава се мрежа за анализ, сравнение и разпространение на информация относно добрите практики в публично-частното партньорство, предоставя се подкрепа при поискване на който и да е член на този център. Със съгласието на Управителния съвет се предоставя съответната подкрепа по политики и програми. Извършват се и други дейности, свързани с общата подкрепа на тези дейности в рамките на Европейския съюз.
Началната продължителност на тази инициатива е в рамките на четири години. Във връзка с доверителна клауза от Меморандума между Европейската инвестиционна банка и Комисията на Европейските общности и администрациите на тези страни членки, могат да се предоставят и доверителни средства за нуждите на този център. На практика виждате, че това е по-скоро една организация, в която България влиза с аргументите да получи по-голямо ноу-хау и да почерпи от опита на други страни членки от Европейския съюз в рамките на публично-частното партньорство. И понеже участието на България в този център е със статут на участие в международен договор, на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията, Меморандумът, към който се е присъединила България, заедно с още 16 страни – членки на Европейския съюз (Австрия, Германия, Франция, Португалия, Дания, Малта, Гърция, Финландия, Ирландия, Латвия, Литва, Холандия, Полша, Словения, Словакия, Кипър и Италия, а впоследствие към този Меморандум се присъедини и Великобритания), правителството предлага на Народното събрание да бъде ратифициран този Меморандум.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Колеги, имате ли въпроси, коментари? – Няма.
Преминаваме към гласуване.
Който е за, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Законопроектът се подкрепя.
Преминаваме към четвърта точка от дневния ред - ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ГАРАНЦИОННОТО СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ ... ОТНОСНО ПРОЦЕДУРИТЕ ЗА ПЛАЩАНЕ И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ СЪГЛАСНО ГАРАНЦИИТЕ НА СТРАНИТЕ ЧЛЕНКИ В ПОЛЗА НА ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА.
Заповядайте, господин Ивановски.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН АНДРЕЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Това е Гаранционно споразумение между страните – членки на Европейския съюз, и Европейската инвестиционна банка за заемите, предоставени от Европейската инвестиционна банка за финансиране на инвестиционни проекти в страните от Африка, Карибите, Тихоокеанския басейн и отвъд морските страни и територии, и Споразумението за администриране на просрочията между страните – членки на Европейския съюз и Европейската инвестиционна банка, относно процедурите за плащания и възстановяване, съгласно гаранциите на страните членки в полза на Европейската инвестиционна банка.
Въз основа на вътрешно споразумение между държавите – членки на Европейския съюз, и комисията се създаде Европейски фонд за развитие, за финансиране на сътрудничеството между Европейския съюз, от една страна, и страните от Африка, Карибския регион, Тихоокеанския басейн и отвъдморските територии, който се финансира от вноски на страните членки и не е част от бюджета на Европейския съюз. Този фонд за развитие е с период на съществуване от 2008 до 2013 г. и общо възлиза на 22 млрд. 682 млн. евро. Делът на Република България в този Европейски фонд за развитие, е 0,14% от общата сума или 31 млн. 754 хил. 800 евро. Делът на всяка страна се разделя на годишни суми, които се плащат на три вноски. България ефективно ще започне да внася своя дял от 2011 г. Европейската инвестиционна банка управлява основната част от средствата на този заем за развитие под формата на средносрочни и дългосрочни заеми за инвестиционни проекти в държавите от Африка, Карибския басейн и Тихоокеанския регион.
Разбира се, в рамките на тези операции Европейската инвестиционна банка предоставя и собствен ресурс в размер на 2 млрд. евро.
Съгласно чл. 4 от вътрешното споразумение, сраните – членки на Европейския съюз, поемат задължение да бъдат гаранти на Европейската инвестиционна банка по отношение на заемните споразумения, сключени от банката за предоставяне на заеми от нейни собствени средства в рамките на споразумението от Катану.
С Гаранционното споразумение страните членки гарантират изпълнението на всички финансови задължения от всеки гарантиран длъжник по отношение на заемите, предоставени от банката, от нейните собствени ресурси.
Размер на гаранцията. Глобалната гаранция е ограничена до 75% от общата сума на кредитите, предоставени от Европейската инвестиционна банка от собствените й средства. За всяка страна гарант размерът на гаранциите се определя в зависимост от размера на участието в акционерния капитал на Европейската инвестиционна банка. Делът на България в капитала на Европейската инвестиционна банка, както ви е известно, е 0,18% и възлиза на 290 млн. евро. И в този контекст размерът на гаранцията, която България поема по тези гаранционни споразумения, е съответен и пропорционален на капиталовото участие, тоест то също се измерва в 0,18%.
Както сами виждате от изложението, всъщност това е едно споразумение, с което българската държава поема своите ангажименти като пълноправен член на Европейския съюз за финансиране на политики за развитие в страни от Африканския регион, Карибския регион, Океанския басейн в контекста на общите политики на Европейския съюз относно стимулиране развитието на страни от Третия свят.
Ако има конкретни въпроси, господин председател, сме готови заедно с моите експерти да отговорим.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря, господин заместник-министър.
Колеги, имате ли въпроси? Коментари, изказвания? – Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Който е за, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Законопроектът се подкрепя.
Преминаваме към пета точка от дневния ред - ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ФИНАНСОВИЯ ДОГОВОР МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА ПРОЕКТ „БЪЛГАРИЯ – РЕГИОНАЛНО И ОБЩИНСКО ВОДОСНАБДЯВАНЕ”.
Имате думата, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще се опитам да бъда кратък.
Финансирането на тези два проекта, свързани с ВиК инфраструктурата за София и за Сливен – първа фаза, предвижда 15% съфинансиране от Европейската инвестиционна банка. Другите части от необходимия финансов ресурс се осигуряват от Кохезионен фонд – 75% и 10% от държавния бюджет. Във връзка с това Министерският съвет е одобрил проект на договор за финансиране между Република България и Европейската инвестиционна банка „Подобрение във водния цикъл” за съответните градове. И стойността на необходимото съфинансиране, което очакваме от Европейската банка е 11 млн. 955 хил. евро. Срокът на погасяване е 24 години с 5 години гратисен период.
Искам да уточня също така, че сключването на този договор и осигуряването на финансирането от Европейската инвестиционна банка е и условие, което е поставено във Финансовия меморандум, сключен във връзка с усвояване на парите от Кохезионния фонд.
Това е накратко. Ако има въпроси, колегите, които са тук, също са готови да дадем повече информация.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, имате ли въпроси?
Госпожо Костадинова, имате думата.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА: Аз имам въпрос – как точно София и Сливен се определиха?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Ще помоля колежката Маринова да вземе отношение.
ШИНКА МАРИНОВА: Директор съм на Дирекция „Фондове на Европейския съюз” в Министерството на околната среда и водите.
Тези заеми бяха определени в процеса на подготовката на проектите, когато се подготвяха финансово-икономическите анализи. Там има начин, по който се смята това, което не достига на общините, за да финансират тези инфраструктурни мерки. При подготовката на финансово-икономическите анализи за градовете Сливен и София се оказа, че може ВиК чрез тарифите да поемат тези проценти и съфинансиране от Европейската инвестиционна банка.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА: Доколкото съм запозната Софийското ВиК дружество е дадено на концесия.
ШИНКА МАРИНОВА: Тези мерки, които са част от този Финансов меморандум, нямат нищо общо с инвестиционната програма на концесионера. Дори Европейската банка, за да се увери в това нещо, беше наела специални консултанти, и те още работят, които да проверят, че действително няма съвпадение между тези компоненти, които са включени в проекта, и инвестиционната програма на концесионера.
Това е допълнение към инвестиционната програма на концесионера, или тяхната инвестиционна програма е допълнение към нашата – както искате го тълкувайте.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Кузов.
ВЛАДИМИР КУЗОВ: От отговорите разбирам, че концесионерът няма ангажимент за определена мрежа, която да поправи и това идва като бонус към дейността на концесионера. Но обвързан ли е този заем с увеличаване на цената към крайния потребител?
ШИНКА МАРИНОВА: Заемът специално за София е в размер на 8 млн. 779 хил. евро. Гратисният период е пет години. Той ще се изплаща за 24 години. Сами виждате, че всъщност това няма да доведе до значително увеличение на цената на водата.
ВЛАДИМИР КУЗОВ: Значи е обвързан.
ШИНКА МАРИНОВА: Връщането на заема е включено в тарифите.
РЕПЛИКА: Само да добавя, че когато се прави анализа, се взема предвид това, че трябва да се търси социална поносимост на цената. По тази причина, както в случая със Сливен и София, излиза, че не може да се предвиди директно в тарифата, трябва да се търси по-дългосрочно финансиране, за да може това да бъде поносимо за потребителите.
В конкретния случай на София това е разпределено като ангажименти, още повече, че директното влияние на заема е под 2 ст. на кубик, така че не можем да приемем, че ще окаже някакво съществено влияние върху цената на услугата. Затова именно в тези два случая се получи така. За разлика от Кюстендил, където нямаше такава информация.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Други въпроси?
Заповядайте, господин Витанов.
СТОЯН ВИТАНОВ: Първият ми въпрос е в какъв срок ще се усвоят не само този заем, а и другите средства, които се предвиждат, и има ли такъв?
Вторият въпрос – обвързан ли е заемът с проблемите, които създава Законът за водите? Знаем за омагьосания кръг – общините, ако строят, не могат да дарят на ВиК, ВиК са на общинска територия.
И трето – за община София, аз си спомням по някакъв заем, дали Общинският съвет има решение за усвояване? Може би трябва такова?
Това ми бяха въпросите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Строителните работи трябва да се извършат до края на 2010 г. и по двата проекта. По другите въпроси ще помоля колежката Маринова да отговори.
ШИНКА МАРИНОВА: Има решение, взето на Общински съвет, има включително подписано тристранно решение между концесионера, Столична община и МОСВ как ще се обслужва заема.
Що се отнася до Закона за ВиК, както всички останали ВиК дружества и общините, не мога да коментирам как ще бъдат засегнати от новия закон. Но специално за този заем за София главницата и лихвите ще се връщат чрез цената на водата, докато разликата със Сливен, там финансово-икономическите анализи показаха, че не може това да се поеме от населението, тъй като то не е поносимо.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: И от кого се поема?
МАРИАНА КОСТАДИНОВА: Господин председател, при първото обяснение ни казаха, че двата града са спечелили едва ли не, защото отговарят на определени показатели. И тези показатели показват, че населението, ВиК и общински съвети, и всички по линията имат по-добри показатели от останалите 30 града, примерно. Говоря за областни центрове. Надявам се, че всички те са били в списъка. И оценката е наклонила към София и Сливен. Сега обаче разбираме, че софиянци могат да си плащат водата, която сигурно ще им се подобри чрез 18 млн. лв., обаче сливенчани не могат да поемат това нещо. Кой го поема тогава?
ВЛАДИМИР КУЗОВ: Софиянци.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА: Отговорът е данъкоплатците. Аз знам отговора.
И какво правим сега?
ШИНКА МАРИНОВА: За разлика от София в Сливен заемът ще се поеме от държавата, докато в София така са показали финансово-икономическите анализи, че заемът може да се върне чрез тарифите.
И друго, което искам да кажа, е, че отпускането на парите по ИСПА е свързано със сключването на това заемно споразумение, тъй като то е поставено в така наречените специални условия на финансовия меморандум. И там е записано, че плащането по Програма ИСПА е обвързано с взимането на този заем от Европейската инвестиционна банка. С една дума, ако ние не вземем този заем, няма да ни бъдат отпуснати парите и по ИСПА, които са в размер на 58 млн.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Моля да ме коригират, ако не съм прав, по Програма „Околна среда” вие сте работили и по други проекти, свързани с водоснабдяването в други градове. Следователно, заемът не бива да се разглежда като някакво предимство за тези два града. Напротив, за София има утежняващи обстоятелства. Заемът трябва да се разглежда единствено като облекчаващо бюджета, като никакъв друг инструмент в случая. Ако тези 15% не се получат по реда на заема, който трябва да ратифицираме, те трябва да бъдат дадени от държавния бюджет. Това е.
ШИНКА МАРИНОВА: Точно така, защото максималният възможен размер по Програма ИСПА е взет. Той е 75 милиона. Останалите 25 млн., които държавата трябва да осигури, 15% тя осигурява чрез заем, а 10 от държавния бюджет.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Ако го няма заема – 25% от държавния бюджет.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Всъщност дискусията е доста закъсняла, проектите по ИСПА са доста напреднали, голяма част от парите са изхарчени. Ние говорим само за дофинансирането и за това как да стане това дофинансиране. На последния етап да се опитаме да объркаме нещата – сигурно ще успеем, но едва ли има голям смисъл.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА: Не ги объркваме, изясняваме си ги.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Така е.
Има ли още нещо неизяснено?
Който е за, моля да гласува.
За – 8, против – 1, въздържали се – няма.
Законопроектът се подкрепя.
Благодаря на колегите за участието в заседанието.
Закривам заседанието на комисията.
(Закрито в 15,30 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Румен ОВЧАРОВ
Стенограф:
Н. Иванова
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси
П Р О Т О К О Л
№ 3
На 12 февруари 2009 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Първо четене на законопроект за ратифициране на Заемното споразумение (Втори заем за развитие на политиките – институционална реформа в социалните сектори) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 902-02-6, внесен от Министерски съвет на 3 февруари 2009 г.
2. Първо четене на законопроект за ратифициране на Заемното споразумение (Проект за социално включване) Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 902-02-3, внесен от Министерски съвет на 2 февруари 2009 г.
3. Първо четене на законопроект за ратифициране на Меморандума във връзка с участието в Европейски експертен център за публично-частно партньорство (Europian PPP expertise centre - EPEC) между Европейската инвестиционна банка, Комисията на Европейските общности, Федералното министерство на финансите на Република Австрия, Федералното министерство на транспорта, строителството и градските въпроси на Федерална република Германия, Експертния център по публично-частно партньорство на Фламандското правителство, Министерството на икономиката, индустрията и заетостта на Френската република, Парпублика С.А. - Португалия, Датските власти за предприятия и строителство, "Малтийска компания за управление на инвестициите" ООД, Министерството на икономиката и финансите на Република Гърция, Министерството на финансите на Република България, Министерството на финансите на Република Финландия, Министерството на финансите на Република Ирландия, Министерството на финансите на Република Латвия, Министерството на финансите на Република Литва, Министерството на финансите на Кралство Нидерландия, Министерството на икономиката на Република Полша, Министерството на финансите на Република Словения, Министерството на финансите на Словашката република, Бюрото за планиране на Република Кипър, правителството на Уелс и Техническото звено за проектно финансиране към Министерския съвет на Италианската република, № 902-02-2, внесен от Министерски съвет на 26 януари 2009 г.
4. Първо четене на законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение между Кралство Белгия, Република България, Чешката република, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Ирландия, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Република Унгария, Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Румъния, Република Словения, Словашката република, Република Финландия, Кралство Швеция, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и Европейската инвестиционна банка за заемите, предоставяни от Европейската инвестиционна банка за финансиране и инвестиционни проекти в страните от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн и отвъдморските страни и територии и на Споразумението за администриране на просрочията между Кралство Белгия, Република България, Чешката република, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Ирландия, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Република Унгария, Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Румъния, Република Словения, Словашката република, Република Финландия, Кралство Швеция, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и Европейската инвестиционна банка относно процедурите за плащане и възстановяване съгласно гаранциите на страните членки в полза на Европейската инвестиционна банка, № 902-02-4, внесен от Министерски съвет на 2 февруари 2009 г.
5. Първо четене на законопроект за ратифициране на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка за финансиране на проект „България – регионално и общинско водоснабдяване”, № 902-02-9, внесен от Министерски съвет на 6 февруари 2009 г..
Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,45 часа и ръководено от г-н Румен Овчаров – председател на комисията.
* * *
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, имаме необходимия кворум, откривам заседанието на комисията.
Дневният ред за днешното заседание включва пет точки, вие сте се запознали с него.
Има ли някакви съображения или допълнения към дневния ред? – Не виждам.
Дневният ред е приет.
Имате думата, господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Моето процедурно предложение е свързано с приходната част на бюджета. Знаете, че всеки месец до 10-о число се отчита касовото изпълнение на приходната част на бюджета, като такава комисия и в условия на финансова криза, в каквато е в България, предлагам за сведение на членовете на Бюджетната комисия всеки следващ месец от 15-о до 20-о число да бъде предоставено за сведение на комисията касовото изпълнение на приходната част на бюджета.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Има ли някой против? – Няма.
Но може би да не го разпространяваме, да бъде в комисията и който има интерес да може да се запознае с него.
Добре.
Преминаваме към първа точка от дневния ред - ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ЗАЕМНОТО СПОРАЗУМЕНИЕ (ВТОРИ ЗАЕМ ЗА РАЗВИТИЕ НА ПОЛИТИКИТЕ – ИНСТИТУЦИОНАЛНА РЕФОРМА В СОЦИАЛНИТЕ СЕКТОРИ) МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ.
Господин Ивановски, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ИВАНОВСКИ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Със свое решение № 53 от 30 януари т.г. Министерският съвет одобри и съответно предлага на Народното събрание да ратифицира заемното споразумение (втори заем за развитие на политиките) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано на 18 ноември 2008 г. Споразумението е сключено въз основа на дадено от Народното събрание решение от 24 юни м.г. за водене на преговори и сключване на заемно споразумение. Преговорите по заема бяха проведени през м. септември и след одобрение от Борда на изпълнителните директори на Световната банка заемното споразумение бе подписано на 18 ноември 2008 г.
Вторият заем е част от съдействието от страна на Световната банка, оказано в контекста на стратегията за партньорство, подписано между банката и правителството на Република България, одобрено от Борда на изпълнителните директори на банката през юни 2006 г. Заемът се отпуска в контекста на вече предприети от българската страна мерки в областта на социалната защита, образованието и здравеопазването, в продължение на действията по първата фаза от заема, сключен през 2007 г.
Фокусът на втората фаза от програмата се запазва върху конкретни мерки в социалните сектори – повишаване на заетостта и полагане на основите с дългосрочен растеж на производителността чрез предоставяне на стимули за създаване на работни места и подобряване качеството на образованието в духа на Лисабонската стратегия на Европейския съюз, насърчаване на фискалната устойчивост чрез подобряване ефективността в социалните сектори.
Основните, стратегически решения, направени по отношение на първата операция се запазват при втората операция, а именно Световната банка предоставя консултации на високо ниво и техническа помощ в допълнение към финансовото подпомагане, свързано с Програмата за развитие на политики. Запазва се използването на опростен подход от фокусиране върху малък на брой значими политики и концентриране на техническата помощ върху тях.
Заемът за развитие на политиките има за цел укрепването на капацитета на правителството за изпълнение на неговите стратегии и политики. Заемът се договаря като структурна операция в подкрепа на платежния баланс и е в размер на 101,7 млн. евро, като има възможност за опция за отложено теглене на средствата. Със заложените в заемното споразумение финансови параметри по заема, той има 17-годишен срок за погасяване с включен в него 5-годишен гратисен период по отношение на главницата, която ще се повишава след това на равни 6-месечни вноски; лихвен процент на базата на 6-месечен либор в евро; и заплащане на първоначална такса от 0,25% от размера на заема.
С визираното по-горе решение Министерският съвет предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България, да ратифицира подписаното заемно споразумение на 18 ноември 2008 г. между правителството на Република България и Световната банка.
Благодаря Ви, господин председател. Както аз и моя екип, така и колегите от секторните министерства сме готови да отговорим на въпроси от народните представители.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, имате ли въпроси? Изказвания, становища, коментари? – Няма.
Преминаваме към гласуване.
Който е за, моля да гласува.
За – 8, против – 1, въздържали се – няма.
Законопроектът се подкрепя.
Преминаваме към втора точка от дневния ред - ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ЗАЕМНОТО СПОРАЗУМЕНИЕ (ПРОЕКТ ЗА СОЦИАЛНО ВКЛЮЧВАНЕ) РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ.
Имате думата, господин Ивановски.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ИВАНОВСКИ: По втора точка, предлагам да се докладва от колегите от Министерството на труда и социалната политика.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Имате думата.
ЕРИК РАНГЕЛОВ: Уважаеми господин председател, членове на комисията, уважаеми дами и господа! Аз съм Ерик Рангелов – изпълнителен директор на Социално-инвестиционния фонд, който е определен от Министерството на труда и социалната политика в случай на ратифициране на заемното споразумение за заем от 40 млн. евро от Световна банка за проект „Социално включване” да управлява проекта в рамките на неговото изпълнение от две години и половина до пет.
На 22 май 2008 г. Народното събрание даде съгласие на Министерския съвет да се проведат разговори с експерти от Световната банка и да се обсъди и подготви Заемно споразумение по проект „Социално включване” в размер на 40 млн. евро, като на 18 ноември министърът на финансите подписа Заемното споразумение и на 29 януари Министерският съвет одобри Заемното споразумение и излезе с предложение към Народното събрание да ратифицира със закон споразумението.
Проект „Социално включване” е проект, който касае предимно маргинализирани групи от населението, групи от населението, които живеят в отдалечени региони. Става дума за родители на деца от 0 до 7 години и родители на деца с увреждания.
Проектът е замислен така, че основната идея е да се намали до минимум отпадането от училище на децата, които по една или друга причина не са разполагали с необходимите грижи във възрастта от 0 до 7 години.
Проектът ще бъде управляван от българските общини на място. Крайните бенефициенти ще бъдат родителите от посочените групи, като крайният резултат би следвало да бъде минимализиране на броя на децата, които не постъпват в училище в първи клас и намаляване на броя на децата, които отпадат, след като вече са започнали своето обучение в първи клас. Около 90 на сто от заемните средства, които са предвидени, фактически са за този компонент – предоставяне на услуги на такива родители и около 10% от средствата са заделени за втория компонент, който е изграждане на капацитет в общините с оглед осъществяването на проекта и продължаването му в бъдеще.
Интересното за проекта, който се разработва още от времето преди влизането на България в Европейския съюз – проектът може да се каже, че е хибриден, тъй като той е разчетен за период от пет години, като през първите две години и половина проектите на отделните общини се финансират със средства от заема от Световната банка, но пакетите от услуги, които общините ще предоставят на крайните бенефициенти са разработени така, че те да могат със същите пакети да кандидатстват пред Главна дирекция „Европейски фондове, програми и проекти” на Министерството на труда и социалната политика за средства от Европейския социален фонд. Именно това дава преходен характер на проекта и гарантира неговото продължение в бъдещето. Предполага се, че тези 40 млн. евро трябва да бъдат усвоени в рамките на две години и половина, до три, след което плавен преход към финансиране на проектите от Европейския социален фонд.
Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Колеги, имате ли въпроси, изказвания? – Няма.
Преминаваме към гласуване.
Който е за, моля да гласува.
За – 8, против – няма, въздържали се – 1.
Законопроектът се подкрепя.
Преминаваме към трета точка от дневния ред - ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕМОРАНДУМА ВЪВ ВРЪЗКА С УЧАСТИЕТО В ЕВРОПЕЙСКИ ЕКСПЕРТЕН ЦЕНТЪР ЗА ПУБЛИЧНО-ЧАСТНО ПАРТНЬОРСТВО (EUROPIAN PPP EXPERTISE CENTRE - EPEC)...
Заповядайте, господин Ивановски.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ИВАНОВСКИ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! По инициатива на Европейската комисия Европейската инвестиционна банка и администрация на страните – членки на Европейския съюз на 16 септември миналата година в Париж е подписан меморандум за членство в Европейския експертен център за публично-частно партньорство. Дейността на този център цели насърчаването на връзките между страните членки в областта на публично-частното партньорство, както и подпомагане в развитието на уменията и капацитета в публичния сектор. Създава се мрежа за анализ, сравнение и разпространение на информация относно добрите практики в публично-частното партньорство, предоставя се подкрепа при поискване на който и да е член на този център. Със съгласието на Управителния съвет се предоставя съответната подкрепа по политики и програми. Извършват се и други дейности, свързани с общата подкрепа на тези дейности в рамките на Европейския съюз.
Началната продължителност на тази инициатива е в рамките на четири години. Във връзка с доверителна клауза от Меморандума между Европейската инвестиционна банка и Комисията на Европейските общности и администрациите на тези страни членки, могат да се предоставят и доверителни средства за нуждите на този център. На практика виждате, че това е по-скоро една организация, в която България влиза с аргументите да получи по-голямо ноу-хау и да почерпи от опита на други страни членки от Европейския съюз в рамките на публично-частното партньорство. И понеже участието на България в този център е със статут на участие в международен договор, на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията, Меморандумът, към който се е присъединила България, заедно с още 16 страни – членки на Европейския съюз (Австрия, Германия, Франция, Португалия, Дания, Малта, Гърция, Финландия, Ирландия, Латвия, Литва, Холандия, Полша, Словения, Словакия, Кипър и Италия, а впоследствие към този Меморандум се присъедини и Великобритания), правителството предлага на Народното събрание да бъде ратифициран този Меморандум.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Колеги, имате ли въпроси, коментари? – Няма.
Преминаваме към гласуване.
Който е за, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Законопроектът се подкрепя.
Преминаваме към четвърта точка от дневния ред - ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ГАРАНЦИОННОТО СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ ... ОТНОСНО ПРОЦЕДУРИТЕ ЗА ПЛАЩАНЕ И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ СЪГЛАСНО ГАРАНЦИИТЕ НА СТРАНИТЕ ЧЛЕНКИ В ПОЛЗА НА ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА.
Заповядайте, господин Ивановски.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН АНДРЕЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Това е Гаранционно споразумение между страните – членки на Европейския съюз, и Европейската инвестиционна банка за заемите, предоставени от Европейската инвестиционна банка за финансиране на инвестиционни проекти в страните от Африка, Карибите, Тихоокеанския басейн и отвъд морските страни и територии, и Споразумението за администриране на просрочията между страните – членки на Европейския съюз и Европейската инвестиционна банка, относно процедурите за плащания и възстановяване, съгласно гаранциите на страните членки в полза на Европейската инвестиционна банка.
Въз основа на вътрешно споразумение между държавите – членки на Европейския съюз, и комисията се създаде Европейски фонд за развитие, за финансиране на сътрудничеството между Европейския съюз, от една страна, и страните от Африка, Карибския регион, Тихоокеанския басейн и отвъдморските територии, който се финансира от вноски на страните членки и не е част от бюджета на Европейския съюз. Този фонд за развитие е с период на съществуване от 2008 до 2013 г. и общо възлиза на 22 млрд. 682 млн. евро. Делът на Република България в този Европейски фонд за развитие, е 0,14% от общата сума или 31 млн. 754 хил. 800 евро. Делът на всяка страна се разделя на годишни суми, които се плащат на три вноски. България ефективно ще започне да внася своя дял от 2011 г. Европейската инвестиционна банка управлява основната част от средствата на този заем за развитие под формата на средносрочни и дългосрочни заеми за инвестиционни проекти в държавите от Африка, Карибския басейн и Тихоокеанския регион.
Разбира се, в рамките на тези операции Европейската инвестиционна банка предоставя и собствен ресурс в размер на 2 млрд. евро.
Съгласно чл. 4 от вътрешното споразумение, сраните – членки на Европейския съюз, поемат задължение да бъдат гаранти на Европейската инвестиционна банка по отношение на заемните споразумения, сключени от банката за предоставяне на заеми от нейни собствени средства в рамките на споразумението от Катану.
С Гаранционното споразумение страните членки гарантират изпълнението на всички финансови задължения от всеки гарантиран длъжник по отношение на заемите, предоставени от банката, от нейните собствени ресурси.
Размер на гаранцията. Глобалната гаранция е ограничена до 75% от общата сума на кредитите, предоставени от Европейската инвестиционна банка от собствените й средства. За всяка страна гарант размерът на гаранциите се определя в зависимост от размера на участието в акционерния капитал на Европейската инвестиционна банка. Делът на България в капитала на Европейската инвестиционна банка, както ви е известно, е 0,18% и възлиза на 290 млн. евро. И в този контекст размерът на гаранцията, която България поема по тези гаранционни споразумения, е съответен и пропорционален на капиталовото участие, тоест то също се измерва в 0,18%.
Както сами виждате от изложението, всъщност това е едно споразумение, с което българската държава поема своите ангажименти като пълноправен член на Европейския съюз за финансиране на политики за развитие в страни от Африканския регион, Карибския регион, Океанския басейн в контекста на общите политики на Европейския съюз относно стимулиране развитието на страни от Третия свят.
Ако има конкретни въпроси, господин председател, сме готови заедно с моите експерти да отговорим.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря, господин заместник-министър.
Колеги, имате ли въпроси? Коментари, изказвания? – Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Който е за, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Законопроектът се подкрепя.
Преминаваме към пета точка от дневния ред - ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ФИНАНСОВИЯ ДОГОВОР МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА ПРОЕКТ „БЪЛГАРИЯ – РЕГИОНАЛНО И ОБЩИНСКО ВОДОСНАБДЯВАНЕ”.
Имате думата, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще се опитам да бъда кратък.
Финансирането на тези два проекта, свързани с ВиК инфраструктурата за София и за Сливен – първа фаза, предвижда 15% съфинансиране от Европейската инвестиционна банка. Другите части от необходимия финансов ресурс се осигуряват от Кохезионен фонд – 75% и 10% от държавния бюджет. Във връзка с това Министерският съвет е одобрил проект на договор за финансиране между Република България и Европейската инвестиционна банка „Подобрение във водния цикъл” за съответните градове. И стойността на необходимото съфинансиране, което очакваме от Европейската банка е 11 млн. 955 хил. евро. Срокът на погасяване е 24 години с 5 години гратисен период.
Искам да уточня също така, че сключването на този договор и осигуряването на финансирането от Европейската инвестиционна банка е и условие, което е поставено във Финансовия меморандум, сключен във връзка с усвояване на парите от Кохезионния фонд.
Това е накратко. Ако има въпроси, колегите, които са тук, също са готови да дадем повече информация.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, имате ли въпроси?
Госпожо Костадинова, имате думата.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА: Аз имам въпрос – как точно София и Сливен се определиха?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Ще помоля колежката Маринова да вземе отношение.
ШИНКА МАРИНОВА: Директор съм на Дирекция „Фондове на Европейския съюз” в Министерството на околната среда и водите.
Тези заеми бяха определени в процеса на подготовката на проектите, когато се подготвяха финансово-икономическите анализи. Там има начин, по който се смята това, което не достига на общините, за да финансират тези инфраструктурни мерки. При подготовката на финансово-икономическите анализи за градовете Сливен и София се оказа, че може ВиК чрез тарифите да поемат тези проценти и съфинансиране от Европейската инвестиционна банка.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА: Доколкото съм запозната Софийското ВиК дружество е дадено на концесия.
ШИНКА МАРИНОВА: Тези мерки, които са част от този Финансов меморандум, нямат нищо общо с инвестиционната програма на концесионера. Дори Европейската банка, за да се увери в това нещо, беше наела специални консултанти, и те още работят, които да проверят, че действително няма съвпадение между тези компоненти, които са включени в проекта, и инвестиционната програма на концесионера.
Това е допълнение към инвестиционната програма на концесионера, или тяхната инвестиционна програма е допълнение към нашата – както искате го тълкувайте.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Кузов.
ВЛАДИМИР КУЗОВ: От отговорите разбирам, че концесионерът няма ангажимент за определена мрежа, която да поправи и това идва като бонус към дейността на концесионера. Но обвързан ли е този заем с увеличаване на цената към крайния потребител?
ШИНКА МАРИНОВА: Заемът специално за София е в размер на 8 млн. 779 хил. евро. Гратисният период е пет години. Той ще се изплаща за 24 години. Сами виждате, че всъщност това няма да доведе до значително увеличение на цената на водата.
ВЛАДИМИР КУЗОВ: Значи е обвързан.
ШИНКА МАРИНОВА: Връщането на заема е включено в тарифите.
РЕПЛИКА: Само да добавя, че когато се прави анализа, се взема предвид това, че трябва да се търси социална поносимост на цената. По тази причина, както в случая със Сливен и София, излиза, че не може да се предвиди директно в тарифата, трябва да се търси по-дългосрочно финансиране, за да може това да бъде поносимо за потребителите.
В конкретния случай на София това е разпределено като ангажименти, още повече, че директното влияние на заема е под 2 ст. на кубик, така че не можем да приемем, че ще окаже някакво съществено влияние върху цената на услугата. Затова именно в тези два случая се получи така. За разлика от Кюстендил, където нямаше такава информация.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Други въпроси?
Заповядайте, господин Витанов.
СТОЯН ВИТАНОВ: Първият ми въпрос е в какъв срок ще се усвоят не само този заем, а и другите средства, които се предвиждат, и има ли такъв?
Вторият въпрос – обвързан ли е заемът с проблемите, които създава Законът за водите? Знаем за омагьосания кръг – общините, ако строят, не могат да дарят на ВиК, ВиК са на общинска територия.
И трето – за община София, аз си спомням по някакъв заем, дали Общинският съвет има решение за усвояване? Може би трябва такова?
Това ми бяха въпросите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Строителните работи трябва да се извършат до края на 2010 г. и по двата проекта. По другите въпроси ще помоля колежката Маринова да отговори.
ШИНКА МАРИНОВА: Има решение, взето на Общински съвет, има включително подписано тристранно решение между концесионера, Столична община и МОСВ как ще се обслужва заема.
Що се отнася до Закона за ВиК, както всички останали ВиК дружества и общините, не мога да коментирам как ще бъдат засегнати от новия закон. Но специално за този заем за София главницата и лихвите ще се връщат чрез цената на водата, докато разликата със Сливен, там финансово-икономическите анализи показаха, че не може това да се поеме от населението, тъй като то не е поносимо.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: И от кого се поема?
МАРИАНА КОСТАДИНОВА: Господин председател, при първото обяснение ни казаха, че двата града са спечелили едва ли не, защото отговарят на определени показатели. И тези показатели показват, че населението, ВиК и общински съвети, и всички по линията имат по-добри показатели от останалите 30 града, примерно. Говоря за областни центрове. Надявам се, че всички те са били в списъка. И оценката е наклонила към София и Сливен. Сега обаче разбираме, че софиянци могат да си плащат водата, която сигурно ще им се подобри чрез 18 млн. лв., обаче сливенчани не могат да поемат това нещо. Кой го поема тогава?
ВЛАДИМИР КУЗОВ: Софиянци.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА: Отговорът е данъкоплатците. Аз знам отговора.
И какво правим сега?
ШИНКА МАРИНОВА: За разлика от София в Сливен заемът ще се поеме от държавата, докато в София така са показали финансово-икономическите анализи, че заемът може да се върне чрез тарифите.
И друго, което искам да кажа, е, че отпускането на парите по ИСПА е свързано със сключването на това заемно споразумение, тъй като то е поставено в така наречените специални условия на финансовия меморандум. И там е записано, че плащането по Програма ИСПА е обвързано с взимането на този заем от Европейската инвестиционна банка. С една дума, ако ние не вземем този заем, няма да ни бъдат отпуснати парите и по ИСПА, които са в размер на 58 млн.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Моля да ме коригират, ако не съм прав, по Програма „Околна среда” вие сте работили и по други проекти, свързани с водоснабдяването в други градове. Следователно, заемът не бива да се разглежда като някакво предимство за тези два града. Напротив, за София има утежняващи обстоятелства. Заемът трябва да се разглежда единствено като облекчаващо бюджета, като никакъв друг инструмент в случая. Ако тези 15% не се получат по реда на заема, който трябва да ратифицираме, те трябва да бъдат дадени от държавния бюджет. Това е.
ШИНКА МАРИНОВА: Точно така, защото максималният възможен размер по Програма ИСПА е взет. Той е 75 милиона. Останалите 25 млн., които държавата трябва да осигури, 15% тя осигурява чрез заем, а 10 от държавния бюджет.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Ако го няма заема – 25% от държавния бюджет.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Всъщност дискусията е доста закъсняла, проектите по ИСПА са доста напреднали, голяма част от парите са изхарчени. Ние говорим само за дофинансирането и за това как да стане това дофинансиране. На последния етап да се опитаме да объркаме нещата – сигурно ще успеем, но едва ли има голям смисъл.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА: Не ги объркваме, изясняваме си ги.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Така е.
Има ли още нещо неизяснено?
Който е за, моля да гласува.
За – 8, против – 1, въздържали се – няма.
Законопроектът се подкрепя.
Благодаря на колегите за участието в заседанието.
Закривам заседанието на комисията.
(Закрито в 15,30 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Румен ОВЧАРОВ
Стенограф:
Н. Иванова
