П Р О Т О К О Л
№ 2

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси





П Р О Т О К О Л
№ 2

На 5 февруари 2009 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на министъра на финансите г-н Пламен Орешарски и управителя на БНБ г-н Иван Искров, относно изпълнението на Консолидираната фискална програма за 2008 г. (предварителни данни) и състоянието на фискалния и валутен резерв.

Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,15 часа и ръководено от г-н Румен Овчаров – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, имаме кворум. Откривам заседанието на комисията.
Явно колегите от десния алианс са в Чикаго и не проявяват интерес към днешната дискусия в България, но ние нямаме време да ги чакаме и затова ще започнем.
Знаете каква е единствената точка в дневния ред.
Предлагам да дадем думата на министъра на финансите, след това на управителя на БНБ и ще имате думата за въпроси.
Специално поисках тази дискусия, за да можем да изчистим недоразумения или неясноти, или липса на информация, или недостатъчна информация, които може би съществуват в някои от народните представители.
Нито правителството, нито банката имат какво да крият. За наша радост, финансовото състояние на страната ни е добро, без да се тупаме прекалено силно в гърдите. Всичко е възможно да се случи оттук нататък. Към настоящия момент ще чуете как стоят нещата в подробности.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Радвам се на възможността да представя изпълнението на консолидираната фискална програма за 2008 г. Преди това бих искал да направя само две уговорки.
2008 г. беше най-интересната в китайския смисъл на думата, от годините от началото на века. Вероятно в стопанската история тя ще остане като година на смяна на добрите времена до този период с период на рецесия и стагнация в глобален план. Американската ипотечна криза от 2007 г. постепенно прерасна във финансова криза, а след фалита на „Лемън брадърс” в средата на септември много бързо се разпространи в Европа. На този фон българската икономика продължи доброто си представяне от предишни години. Ще припомня, че за първите девет месеца икономическият растеж беше 7% и най-вероятно данните за четвъртото тримесечие ще бъдат също така добри. Вероятно на по-ниско равнище от 7 на сто, така че средният растеж или икономическият растеж за 2008 г. ще остане на равнища около 6, може би малко над 6.
На този фон конкретните цели на фискалната политика за 2008 г. останаха в подкрепа на макроикономическото равновесие и устойчивост на фискалната позиция. Доколко сме успели ще прецените сами от цифрите.
И ще припомня и другата конкретна ключова цел за фискален резултат – беше формирано положително бюджетно салдо по консолидираната фискална програма в съответствие с целта, заложена в бюджета от 3% от брутния вътрешен продукт.
Основните параметри, които ще коментираме и в по-големи детайли по приключването. Приходите по отчет възлизат на 27 млрд. 317 млн. лв. Сравнено с годишните разчети това представлява ръст от половин процент или програмата е изпълнена на 100,5%,. А изпълнението спрямо достигнатото равнище на приходи за 2007 г. е на 113,5%. В частност изпълнението на данъчните приходи възлиза на 22 млрд. 169 млн. лв., което представлява точно 100% от задачата, заложена в Закона за бюджета. Спрямо 2007 г. преизпълнението доближава като ръст 15 на сто. В условията, за които говорих в самото начало, на формираща се и в България икономическа криза, постижението от 15% смятам, че не е лошо.
По отношение на разходите, въпреки многото шумни, но некомпетентни коментари от последния месец, по отношение на разходите, достигнатото равнище е 25 млрд. 315 млн. лв., което остава под равнището на съответната цифра, гласувана от Народното събрание, въпреки допълващите разходи, приети от парламента и от Министерския съвет. Или, изпълнението на разходната част, спрямо Закона за бюджета, е на 99,8%, като превишението спрямо разходите на предишната година е с 14,5%. Има разбивка и по елементи.
Вноската в бюджета на Европейския съюз възлезе на 720 млн. лв. След малко ще видите взаимоотношенията с Европейската комисия.
Бюджетният баланс. Постигнахме 2 млрд. и 1 млн. лв. Бюджетно превишение или превишение на приходите над разходите, което представлява точно 3%. Доколкото трите милиона лв. в повече, спрямо фискалната цел, не се вместват след запетайката. Така че може да се счита, че изпълнението на целта от 3% е точно.
Общите приходи, за които вече стана дума, представляват 41,1% от прогнозния брутен вътрешен продукт, при 42,6% за 2007 г. Вече подчертах, че постъпленията нарастват номинално с около 13,5% спрямо приходите за предходната година.
Данъчните приходи представляват 33,4% от брутния вътрешен продукт. Отварям една скоба – това е между най-ниските проценти между страните членки. Правя тази отметка поради коментари, че имаме все още висока данъчноосигурителна тежест и т.н. Ние сме между първите няколко страни като дял на преразпределение на брутния вътрешен продукт, като ниска данъчноосигурителна тежест.
Данъчните постъпления нарастват в номинален израз точно с 14,7%, преди малко използвах израза близо 15%, спрямо предходната година, което напълно съответства на допусканията при изготвяне на годишните разчети. В абсолютна сума данъчните приходи са с около 2 млрд. 845 млн. лв. повече, спрямо данъчните приходи за 2007 г. Изпълнението на данъчните приходи, спрямо заложените данъчни постъпления е точно 100% спрямо закона. Още един извод бих си позволил да направя. Тези цифри не подкрепят широко прокламираните тези, че Министерството на финансите си съставя лесна приходна част и след това отчита преизпълнение. Мисля, че цифрите са красноречиви.
В структурно отношение приходите по отделни видове данъци не отбелязват съществено изменение през последните две години. Графиката илюстрира, че основните приходи постъпват от косвените данъци – ДДС и акцизи, и от социалните и здравни вноски. Останалите приходни направления са сравнително по-скромни като относителни дялове.
Неданъчните приходи представляват под 8 на сто от брутния вътрешен продукт. Има преизпълнение с около 2,7%. Основно това преизпълнение се дължи на еднократно преведените суми по погасяване на дълга на Ирак, в частност лихвите, които се отчитат като приход, доколкото главницата е финансираща операция. И другият фактор е доброто изпълнение на приходите от отделните министерства.
Касовите взаимоотношения на нашата страна с европейския бюджет може да се характеризира в две цифри. Общият размер на касовите постъпления на Европейския съюз за 2008 г. възлизат точно на 1 млрд. 488 млн. лв. Ако сравните тези приходи с направената вноска на Република България от 720 лв., няма как да продължите да правите изводи, че ние сме нетен донор на Европейския съюз. Надявам се, че и в следващите години няма да допуснем да бъдем нетен донор. Едно опасение, между другото, което се коментира още от 2005-2006 г., вероятно поради присъщия ни скептицизъм.
Разходите възлизат на 22 млрд. 316 млн. лв., което отново ще повторя, че представлява 99,8% спрямо общия размер на разходите, гласуван по Закона за бюджета. Подчертавам, че в това число влизат и допълнително осъществените разходи, голямата част, от които гласувани от Народното събрание в изрично решение. Ще припомня – 1 млрд. 2006 млн. лв., както и допълнителни разходи, които Министерският съвет е одобрил в рамките на своите компетентности по устройствения Закон за бюджета.
Допълнително одобрените разходи – вече споменах за тях – 1 млрд. 206 млн. лв., бяха предоставени като право на разход – 526 млн. лв. по републиканския бюджет, по направления, които за всички ни са известни, обсъждани публично и приети в решение на Министерския съвет. Останалата част, приблизително толкова, съвпадението разбира се е случайно, че са разделени наполовина, са по бюджетите на ДОО и на Националната здравноосигурителна каса, финансирането им бе извършено за сметка на компенсиращи мерки в разходите по Републиканския бюджет, както и на преизпълнението на бюджетите най-вече на социалноосигурителните фондове.
Разходната част през 2008 г. спрямо 2007 г. В изпълнение на част от мерките за противодействие на финансовата криза, в края на 2008 г. беше взето решение за увеличаване участието на държавата в Банката за развитие и в Българския енергиен холдинг. Касово през 2008 г. бе осъществена първата вноска за увеличение на капитала на банката за развитие в размер на 125 млн. лв. За ваше сведение, само преди няколко дни преведохме втората вноска също от 125 милиона. На Българския енергиен холдинг бяха преведени 500 млн. лв., като 300 от тях със стартиране изграждането на АЕЦ Белене и 200 инвестиции в енергийния сектор.
През декември 2008 г. бяха извършени финансиращи операции на жаргон под черта, във връзка с плащания на Разплащателната агенция към Държавен фонд „Земеделие” в размер на 320 млн. лв. Това са ресурси с източник помощ от Европейския съюз.
Бюджетното салдо за 2008 г. отново ще подчертая, по закон ни беше възложено 3% от брутния вътрешен продукт. Постигнатият резултат е 2 млрд. и 1 млн. Сравнено с целта от 1 млрд. 998 млн. сами виждате, че на фона на цифрите отклонението практически може да се пренебрегне, така че можем да считаме, че фискалното салдо е изпълнено точно.
Фискалният резерв. В края на 2008 г. достигна 8 млрд. и 400 млн. лв., което представлява превишение, спрямо началото на годината с близо 1 млрд. лв. Ще си позволя коментар. Това, че в хода на годината имаше флуктоации и моменти, когато фискалният резерв беше на значително по-високо равнище, това не означава, че това равнище можеше да се задържи до края на годината, тъй като то се формираше изключително на изоставане в разходната част, предимно на инвестициите на отделните министерства и централни ведомства.
Отбелязали сме също, че за периода от 2005 г. до края на 2008 г. увеличението на фискалния резерв достига близо 4 млрд. лв. или закръглено в края на 2008 г. сме удвоили заварения фискален резерв в началото на мандата на това правителство.
Няколко са изводите. Подчертал съм само три, които споменах и в хода на конкретните коментари на цифрите.
Резултатите от изпълнението на бюджета за миналата година могат да служат като база на извода, че водената благоразумна и гъвкава фискална политика ни даде възможност да се вместим в предварително фиксираните цели и в същото време да допринесем за общото макроикономическо равновесие, което е и ключовата цел на управлението. И ще повторя още веднъж двете цифри – данъчните приходи бяха изпълнени на 100%, а общите разходи не надхвърлиха 100-те процента, които ни гласува парламента, въпреки разместванията вътре в тях и допълнителните разходи, които парламентът одобри.
Завършвам с последната най-красноречива цифра – разходите за 2008 г. възлизат на 38,1% в сравнение с 2007 г., когато те възлязоха на 39,1%. Виждаме един процент от брутния вътрешен продукт по-малко разходи. И това също не подкрепя тезите, които чуваме в последно време, че правителството увеличава харчовете. Не знам по какви причини – предизборни, други и т.н. Фактите сочат обратното. В 2008 г. сме направили разходи с 1% от брутния вътрешен продукт по-малко в сравнение с 2007 г.
Изглежда 2007 г. не беше достатъчно благоприятна за коментари от този род, затова минаха незабелязано както разходите през декември 2007 г., в размер на около 4,5 млрд. лв., тогава нямаше коментари как се харчи през декември, а има коментари сега, през 2008 г., когато само през декември разходите са 4,7 млрд. лв. Тоест, почти същата сума, както и през декември 2007 г.
Благодаря за вниманието. С удоволствие бих отговорил на всички въпроси.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря, господин министър.
Господин Искров, имате думата.
ИВАН ИСКРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Ако се придържам плътно по обявения дневен ред, аз нямам какво толкова много да кажа, но освен състоянието на резервите на правителството в Централната банка и на резервите на Централната банка като цяло, както е обявено в дневния ред, председателят на комисията господин Овчаров ме помоли да бъда готов и за въпроси по отношение на състоянието на банковата система, на някои тенденции, по отношение на чуждестранните инвестиции в страната, тяхното състояние и нашите очаквания, както и някои други данни, които да предоставя на уважаемите народни представителите. Така че това зависи от вас – каква информация искате да получите.
По отношение на резервите на Централната банка, два са факторите, които имаха значение през последните два месеца, когато имаше по-интензивно движение. Единият фактор, както спомена финансовият министър господин Орешарски, бяха бюджетните плащания в края на годината, както регулярни плащания по бюджета, така и допълнително одобреното от правителството изразходване на част от бюджетния излишък, така че няма да влизам в подробности.
Другата част, другият фактор, който водеше до значителна динамика на резервите през последните два месеца на годината – ноември и декември, аз ще застъпя и януари, господин председател, тъй като имаме данни вече и за януари, са обусловени най-вече от политиката на Централната банка по отношение на регулацията на банковия сектор. Най-грубо казано, чрез влияние върху резервите на централните банки за период от около 4 месеца Централната банка освободи на търговските банки суми от порядъка на 3 млрд. лв. Това се извърши на няколко крачки. Считано от 1 октомври Централната банка призна преизчисление на базата за МЗР – 50% от касовите наличности в лева и във валута, с което ефективно освободи на търговските банки, считано от 1 октомври, около 710 млн. лв. незабавен кеш. Считано от 1 декември намалихме номиналната стойност на процента на минималните задължителни резерви на търговските банки от 12 на 10%, с което освободихме още около 1 млрд. – 1 млн. и 100 млн. кеш на търговските банки. И изпреварващо, за да се внесе спокойствие в тяхното поведение на междубанковия пазар, от 1 януари 2009 г. освободихме изцяло привлечените средства от публични институции, правителства, общини и други. Намалихме МЗР по привлечените средства от чужбина на 5%, така че допълнително освободихме на търговските банки още около 1 млрд. лв.
Това, което виждате като спадане на международните валутни резерви на Централната банка на практика се дължи не на лошо стечение на обстоятелствата в икономиката, както някъде срещнах коментари, а на целенасочена политика по две линии – по линия на бюджетните разходи на правителството и по линия на облекчаване на резервите при Централната банка на търговските банки, от порядъка на 3 млрд. лв.
Към 31 декември – отчетния период за 2008 г. – резервите на управление „Емисионно” – тези, които са важни и се следят от всички международни наблюдатели, са над 12 млрд., почти 13 млрд. евро. В лева това са 25 млрд. лв. В резултат на тези движения на практика към края на януари нивото на международните валутни резерви на Централната банка е с около 1 млрд. лв. по-ниско – в размер на 23 млрд. 709 млн. лв. След като беше изчерпан ефектът на правителствените инвестиции в края на годината и намалението на международните валутни резерви по линия на МЗР на търговските банки, имаме много стабилно и постоянно ниво на резервите през м. януари и първата седмица на м. февруари. Към днешна дата това са около 23-24 млрд. лв.
Тъй като от време на време изникват различни дискусии в пресата, на някои конференции и т.н., държа да отбележа, че това са достатъчно високи резерви. Досега нямаме никакви притеснения по отношение на платежния баланс от тази гледна точка, тъй като само за сравнение ще кажа, че като процент от брутния вътрешен продукт, към днешна дата международните валутни резерви на Централната банка, надхвърлят 32% от брутния вътрешен продукт. Знаете, че това е значително по-висок коефициент от най-добрите изпълнения в Европа, и приближаващ се до коефициентите, които са по-типични за някои азиатски икономики.
Движението през ноември, декември и януари, тъй като разбирам, че тогава е най-големият интерес. На практика основните статии по баланса на Централната банка, които формират резервите, както знаете това са банкноти и монети в обръщение, резервите на търговските банки при нас, парите на правителството и други бюджетни организации и депозита на управление „Банково”.
През ноември на практика имаме увеличение на резервите с 251 млн. счетоводна стойност. В това число те се формират от намаление на банкнотите и монетите в обръщение през ноември с 91 млн. лв., увеличение на резервите на търговските банки с 576 млн. през месец ноември, и намаление на правителствения депозит с 494 млн. лв.
Няма да се спирам на други депозанти, тъй като са значително по-малки.
През декември имаме силно увеличение на банкноти и монети в обръщение. Това, както знаете, всяка година се случва през декември и януари. Първоначални банки и икономически агенти, граждани, фирми предпочитат да имат достатъчно кеш във връзка с Коледните и новогодишните празници, така че банкнотите и монетите в обръщение се увеличиха с 809 млн. лв. през месец декември. Резервите в резултат на политиката на търговските банки, спаднаха нетно с 543 млн. лв. И правителството намали депозита си през м. декември с 3 млрд. 441 млн. лв. Това сте видели в ежеседмичната информация, която се предоставя от Централната банка на Интернет страницата и на медиите в Република България.
През м. януари, както споменах, вече имаме изчистване на тези нормативни влияния и допълнително спадане на резервите до тези по-стабилни нива от малко над 23 млрд. лв. с още около 1 млрд. 155 млн. лв. Компонентите на това намаление са както следва: от банкноти и монети в обръщение се върнаха в Централната банка след Колените и Новогодишни празници почти 1 млрд. лв. – 966 млн. лв.; задълженията към банките под формата на резерви, които БНБ осигури на търговските банки от м. януари, намаляха с около 1 млрд. лв.; и правителството за наше най-голямо удоволствие, като тяхна обслужваща банка, увеличи с почти половин милиард лева фискалния си резерв при нас. Точната сума е 492 млн. лв.
През 2009 г. не предвиждаме поне на този етап друго изменение на задължителните резерви на банките, тъй като това беше крайно необходимо в един период на стрес на международните финансови пазари от септември-октомври, до средата на ноември. Нещата от средата на ноември значително се подобриха както в световен мащаб, така и като поведение и на фирми, и на граждани на банки. Така че банките поддържат от порядъка на 20-21% от техните активи под формата на високоликвидни средства и се чувстват достатъчно комфортно по отношение на краткосрочното управление на ликвидността.
Във връзка с разчетите по макрорамката, която е изготвена от нашето управление „Икономически анализи и прогнози”, независимо от спада, който очакваме на преки чуждестранни инвестиции в страната и другите компоненти по платежния баланс, очакваме резервите на Централната банка също да отбележат едно, макар и минимално увеличение от порядъка на 400 до 500 млн. лв. Така че не очакваме на този етап някакви непредвидени обстоятелства, по-различни от това, което досега сме дискутирали, и което е заложено както в нашите мерки, които сме предприели, така и по отношение на бюджета на Република България, който дава пряко отражение в резервите на Централната банка.
Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря, господин управител.
Колеги, имате думата за въпроси.
Госпожа Капон.
МАРИЯ КАПОН: Благодаря Ви, господин председател.
Благодаря Ви, господин министър! Благодаря Ви, господин Искров!
Конкретен въпрос към Вас, господин министър. Намалението на данък добавена стойност. Хубаво е да четем реално цифрите. На слайда, който сте ни дали, ще видите, че данък добавена стойност е 33,8% от общата стойност, а ДДС за 2007 г. е 34,1%. Хубаво е да погледнем и реалните данни и тук да кажем, че през 2008 г. имаше рязко увеличение на цената на горивата и на петрола. Тоест, приходите от ДДС би трябвало, имайки предвид графиката на цената на петрола през цялата година, и осреднената й стойност, данък добавена стойност, гледайки само този показател, спрямо предходната година, да е по-голям. Тоест, поне с 1 млрд. лв. повече от това, което е събрано през годината. Въпросът е как го тълкувате Вие. Това е първият ми въпрос.
Искам да направя забележка, тъй като визирайки нетен донор за страната, като си говорим за 2008 г., да не казваме, че 2007 г. беше така.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Същото беше.
МАРИЯ КАПОН: Не беше същото. Цифрите са ясни. Няма как предприсъединителните фондове, които идват през годините след това, да ги смесваме по друг начин с присъединителните, тоест тези, които са по еврофондовете. Смятам, че е некоректна тази база и няма никаква рамка, на която по принцип европейските пари да ги смятаме на куп. Тъй като едните бяха по предприсъединителни фондове, а другите са с еврофондовете. Но това е много дълъг спор и предполагам, че няма да занимаваме колегите, само забележка на база на Вашия коментар.
Господин Искров, напълно резонно всички натискахме да бъдат освободени банките, така че да бъде съхранена фискалната система. Какви мерки предлагате или по-скоро коментар от Ваша страна във връзка с кредитирането, което правят банките или некредитирането през последните месеци, което се вижда по всички показатели в страната. И трябва ли, според Вас, да бъдат взети някакви мерки, така че да се отпускат малко повече оборотни кредити в самата страна? Защото ние осигурихме това, което искахме, и с натиск разбира се от опозицията, за това да има повече свободни средства в банките от тези 3 млрд. лв. Но сега идва резонният въпрос, че реално нито оборотни кредити, нито инвестиционни кредити, нито рефинансиране на кредити се предлагат за бизнеса. Какъв е Вашият коментар?
Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми господин министър, господин управител, дами и господа! Има един важен въпрос, който остана някак си незасегнат достатъчно детайлно, да не кажа въобще незасегнат от министър Орешарски.
През декември 2008 г. са направени необичайно големи разходи от правителството. Да не кажа, че в новата българска история от 1989 г. насам няма друг такъв декември месец, струпване на толкова огромни разходи. Чак такова чудо не е било.
Въпросът е следният. За да изясним този въпрос, господин министър, аз Ви зададох писмен въпрос, тъй като знам, че Вие сте човек, който вярва в програмното бюджетиране, и едва ли сте одобрили разходи, за които не е имало програми, оценка на ефектите, да се види има ли смисъл от тези разходи. И сигурно сте постъпили по този начин. По тази причина Ви зададох въпрос как тези 4 млрд. лв., които сте изхарчили на практика от фискалния резерв през декември, даже и повече, как са били похарчени. Чета Вашия отговор.
Първо, давате отговор за малка част от тази сума. И второ, отговорът е в следния вид: За около 526 млн. лв. бяха предоставени като право на разход по републиканския бюджет за приоритети, политики и програми, по-голямата част от които бе усвоена през м. декември. Анализи за усвоените средства по политики и мерки ще бъдат изготвени в кратки срокове някъде в бъдеще време.
В един по-късен момент вашият коалиционен партньор от НДСВ поиска Международният валутен фонд да контролира правителството. И логичното обяснение е, че понеже НДСВ от известно време насам играе опозиция по някои въпроси, единствената логика е, че не оправдава подобни големи разходи, както и ние.
Господин министър, не трябваше ли при струпването на толкова големи разходи в края на годината да представите ясен анализ за какво става въпрос, за какво са изхарчени тези пари? Тъй като сам си представяте в края на годината при 21 работни дни са изхарчени, както казвате сам, над 4 млрд. лв. допълнително, извън обичайните разходи. Това е доста съмнително и няма как колкото и да се опитвате да представите нещата като нормална бюджетна практика, колкото и да се опитвате да кажете, че сте задържали разходи, които са направени в края на годината, защото сте се изпълнявали от изпълнението на приходната част, няма как да не признаете, че без ясен отчет за какво са изхарчени тези пари, какъвто аз не получих на своя писмен въпрос, какъвто тази комисия не е виждала, и какъвто отчет българският парламент не е виждал, цялата работа е много съмнителна.
Аз знам какво ще ми отговорите вие, че с отчета за изпълнението на бюджета за 2008 г. в някакъв бъдещ период ще дадете някакъв отчет. Но когато се струпват милиарди разходи, особено в условията на финансова криза, подобен подход е абсолютно неприемлив. Трябваше преди да бъдат похарчени тези милиарди в тази комисия пред парламента да се каже какво се случва през месец декември, тъй като ние сме една парламентарна демокрация и струпването на подобни разходи в един месец не може да не бъде оправдано и да не бъде обяснено пред българския парламент. Иначе цялата история е изключително съмнителна, без тези разходи да бъдат обосновани, както сте направили вие.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Димитров, много се извинявам, но е добре да се слушаме като говорим, поне в тази комисия. Със сигурност не сте забравили, че голяма част от разходите бяха дискутирани именно в тази комисия и в Народното събрание и бяха одобрени от Народното събрание след една много продължителна и безпрецедентна дискусия.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Не сме говорили за 4 млрд. лв.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Що се отнася до останалите разходи, това са разходи, които са предвидени в бюджета на страната, господин министъра ви обясни, че те са по-малки, отколкото са били разходите преди една година.
А що се отнася до отговорите на въпросите, аз не мисля, че Комисията по бюджет и финанси трябва да се превръща в коректор или рецензент на отговорите, които министърът ви дава. Ако имате нещо конкретно да го попитате, го попитайте сега, той стои пред вас, обясни ви колко са били разходите миналата година, колко са били по-миналата година. Обясни ви колко са били миналата година декември, колко са били по-миналата през декември.
Ако искате, както и миналата година, на специално заседание на Комисията по бюджет и финанси, ние вече сме предвидили това в Подкомисията по публични разходи, специално ще разгледаме за какво са изразходвани средствата от така наречения излишък. Не се притеснявайте и за това. Нямаме какво да крием, затова поне част от квалификациите си ги спестявайте, защото всяка информация, която сте поискали, сте я получавали и нямате никакво основание да твърдите подобни неща.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря Ви, господин председател.
Бих започнал с въпросите на госпожа Капон.
По отношение на ДДС изпълнението за 2008 г., спрямо 2007 г. бележи ръст от 13,5%, което представлява около 1 млрд. лв. Не знам дали това е този милиард, който Вие търсите, но ще ви кажа, че високите цени на петрола, спрямо разчетите, заложени в бюджета в едни периоди, бяха съпътствани с драматично ниски цени на петрола в други периоди. Така че можем много да говорим за ролята на прогнозите – доколко са реалистични или не, но средногодишно за миналата година петролът най-вероятно се ориентира около прогнозата, която фигурира и в доклада.
Вярно е, че през декември имаше по-голямо възстановяване на ДДС. Фирмите се възползваха от възможността срещу банкови гаранции да си върнат веднага кредитите. Но това е фактор, който не повлия значително върху приходната част и изпълнението през януари, което е доста по-добро от януари миналата година, показва, че този факт е така. Януари т.г. приходът от ДДС е значително по-добър от миналата година. Аз излагам професионални факти, лозунги можем да вдигаме, разбира се.
По отношение на взаимоотношенията с европейския бюджет. За 2007 г., тъй като казахте, че не е така, ще ви дам цифрите. В 2007 г. общите постъпления на касова основа са 1 млрд. и 100 млн. лв., а платената вноска е 634 млн.
Всички страни членки първата година от присъединяването си одобряват национални стратегически референтни рамки. На тях приходите от Европейския съюз са от отминалите перспективи. Ако те не ги броят тези приходи, те също ще са донори. Всички ще сме донори, ако не броим доусвояването от предните перспективи. Но тъй като нямаме предишна перспектива, тъй като в 2007 г. за първа година членка, ние броим на касова основа постъпленията от предприсъединителните програми, които изпълняват ролята, в кавички, на програми, по които сме работили до този момент. Ако направите справка с 27-те страни членки ще видите, че всички те са направили вноските си и са взели суми, близки до нула, по новите перспективи. Мисля, че стана ясно. Ако не е, мога отделно да дискутирам с Вас.
Не ми звучи сериозно, извинявайте, господин Димитров, категорията „необичайно високи разходи”, която Вие не използвахте за 2007 г. В 2007 г. разходът през декември е 4,5 млрд. лв. В 2008 г. е 4,7 млрд. лв. Ако го сравните като относителни дялове, вероятно това са точно еднакви числа. Може би даже малко по-малко. Не съм правил такава сметка.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Може и за двете години да отговорите.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: И за двете години Ви отговарям. Изпълнявам Закона за бюджета стриктно, изпълнявам и решенията на парламента и за двете години, които са публично коментирани преди това, в това число с разбивки. Не зная какво повече трябва да направим. Вие ме съветвате декември да не плащаме заплати, пенсии, или да не дофинансираме извършени инвестиционни разходи? Поради характеристиката на инвестиционния цикъл, винаги в края на годината се разплащат. Позволете ми да се върна и на предишни примери, в това число 1997-2001 г. Ако ви покажа цифрите, не е това задачата, разбира се, но ще видите, че като относителни дялове декември съответните години е харчено и повече. Като относителни дялове. Това, че Вие сега го научавате, не може да занимавате цялото общество с това. Вие сте в процес на обучение, разбирам, но не занимавайте обществото.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Искров, заповядайте.
ИВАН ИСКРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Преди да коментирам процеса на кредитиране при банките, искам да направя една забележка при всичките ми симпатии към госпожа Капон, тъй като тя каза, че всички натискали за промяна на регулацията, включително от опозицията. Искам да кажа, че никой не е натискал Централната банка и Централната банка не е работила под натиск, тъй като е забранено по закон. Цитирам по памет – законът казва, че Централната банка няма право нито да иска, нито да получава съвети от публични институции на Република България, в това число парламента и отделни представители, както и институции на общността. Друг е въпросът, че всеки един от вас е добре дошъл, без значение на партийната си принадлежност, по всяко време в Централната банка за информация и за обсъждане. Нещо, което се случва редовно. Включително с Вас много пъти сме дискутирали в колегиален порядък.
По отношение на кредитирането, това е един наистина много болезнен въпрос за икономиката. Искам само да напомня в каква среда работят банките. Коренно се промени средата след фалита на „Лимън брадърс” от средата на септември. Или, грубо казано, както много често се среща и в изказвания по медиите, ако до септември банките се надпреварваха да оферират различни кредитни продукти и едва ли не ви молеха да влезете в банката да вземете кредит, то в момента има силно ограничение при кредитите. Това се промени по три прости причини.
Първата е, че на практика настъпи абсолютно замръзване на международните финансови пазари и тези от вас, които следят, знаят, че към момента дори не е въпрос на цена. Просто няма банка, която да вземе необезпечен под някаква форма от правителството кредит от международните финансови пазари – било под формата на търговски книжа, било под формата на по-дългосрочни облигации и други книжа на банките.
На второ място е коренно промененото поведение на банките майки. Знаете, че нашата банкова система е около 81 и нещо процента собственост на сериозни чуждестранни банки главно от Гърция, Австрия и Италия. И тези страни също са в ситуация на замръзване на пазарите. Най-грубо мога да се изразя, тъй като се срещаме почти ежедневно с представители както на международни банки и институции, и наблюдатели, така и на местните банки. Като цяло състоянието е следното – винаги местната банка, това го видяхме през септември и октомври, може да разчита на неограничени ресурси и ликвидна подкрепа от банката си майка за посрещане на краткосрочните нужди, но по отношение на дългосрочен растеж, тоест кредитиране, което нас ни интересува като състояние на икономиката, трябва да разчита преди всичко на местните депозити. Тъй като, пак казвам, кредитният крънч, както го наричат, или липсата на достатъчно кредит с международните пазари, е типично и в много по-голяма степен по-силно в други страни от Европа, в това число не само в Европа.
И третото, но не на последно място като значение за банките, може би дори на първо място, е силно нарасналите рискове в икономиката. Тъй като не е страшно, когато имате спад в някакъв отрасъл, или някакви проблеми. Въпросът е да можете да знаете да оцените дали е стигнало дъното. Към момента никоя банка не е в състояние да прогнозира, това важи и за българските банки, доколко ще продължи кризата, доколко ще има още корекции надолу в отраслите, особено отраслите, свързани с отрасли като строителството, отрасли, свързани с международни търгуеми стоки. И затова банките са изключително предпазливи.
На практика банките кредитират стари, добре познати свои клиенти и почти избягват нови клиенти. Пак казвам – особено в такива отрасли, които бяха доста силно засегнати, бих казал дори не само от кризата, но и от прекалената глупост и прекалената алчност, особено в някои части на Татковината, в областта на строителството и туризма.
Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа, накрая само искам да обърна внимание, че не трябва да се прави, както някой път се среща в медиите, корелация и пряка връзка между ограниченото кредитиране и състоянието на банковия сектор. Това, че някоя банка по-трудно кредитира или много по-малко поема риск, не означава, че банките са в по-затруднена позиция. Това трябва много ясно да се отбележи, ели пък, че нямат пари.
Типичен пример. Аз казах, че сме освободили само по линия на Централната банка, около 3 млрд. лв. за октомври, ноември, декември и януари, като ликвиден ресурс. Допълнително влезна много ресурс по линия на правителството, тъй като пред Коледа имаше плащане на пенсии, на някакви други инвестиционни и текущи разходи. И въпреки това виждате, че на практика нетното нарастване на кредита през декември е само в порядъка на 260 млн. лв., от порядъка на 20% от нормалния растеж на кредита. Това не са новите кредити. Трябва да се отбележи, че банките са отпуснали нови кредити през декември в размер на 1 млрд. и 23 млн. лв., но нетното нарастване на кредита е само в размер на 262 млн. лв.
Самият факт, че в рамките на тези 262 млн. лв., само около 30 млн. лв. е растежът на фирмения кредит, е поредното доказателство за нашите наблюдения, тъй като повече се схваща рискът при определен вид фирми, особено в определени отрасли на производството на стомани, на цветни метали, донякъде на текстила, донякъде на транспорта. В строителството са най-предпазливи, тъй като се получи много голямо предлагане на крайния строителен продукт.
В заключение искам да кажа, че според нас това е нормално поведение на банките, тъй като по-скоро би било ненормално да се държат доста ларж в трудно прогнозируема среда, главно в Щатите и в Европа, тъй като България е малка, много отворена икономика. Това има своите големи предимства, но в такива периоди на спад в световен мащаб, на практика, когато боледуват нашите основни партньори, няма как българските износители да продължат спокойно да работят по същия начин. И ние го виждаме и в търговския баланс. Около 15 до 17% спада и декември, и януари както вносът, така и износът. За щастие много по-бързо, с много по-голям темп спада вносът на стоки и услуги от чужбина.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря Ви.
Госпожа Шулева.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
Един кратък въпрос към министър Орешарски. Дали можете да дадете точна цифра каква е сумата на усвоените средства по европейските програми за миналата година? И ако е възможно да я разделите по получени аванси и по крайно приключване на сключени договори? Тоест, точната сума на усвояване по европейските програми за 2008 г.
И към господин Искров един допълващ въпрос преди малко на госпожа Капон, едно уточнение. Понеже тя зададе въпроса за резервите, и Вие казахте, че са над 3 млрд. лв. освободени от Централната банка, имате ли информация каква част от тези пари автоматично е заминала към банките майки? И в крайна сметка дали точно този подход, не го схващайте като намеса в работата на Централната банка, но така или иначе поне за пред публиката в България беше обяснено, че намаляването на банковите резерви е главно за осигуряване на ресурс на банките с оглед компенсация в кредитирането. Оказа се, че такъв огромен ресурс от 3 млрд. лв. не повлия на кредитирането. Какво ще остане? Може би това, което правителството прави с 500 млн. лв., но целево предоставени, само и единствено за кредити, е по-добра форма.
Тоест, мисля си дали един подход за предоставяне на държавни гаранции, тъй като това така или иначе са пари, част от фискалния резерв, ако тези пари от фискалния резерв бяха използвани за предоставяне на целеви гаранции към банките за местно кредитиране, не беше по-добър подход, отколкото намаляването на банковите резерви с цел изнасяне на тези пари в чужбина, за което се прокрадват доста слухове. Може и да са истина.
Не случайно задавам този въпрос, а защото преди два дни мои познати, които са си купили апартамент в Гърция, по Северното крайбрежие на Гърция, казват, че са теглили заем от гръцка банка за покупка на това жилище и един заем от българска банка за същото жилище. И казват, че само за миналата година получили две съобщения от гръцката банка, че им свалят лихвите и едновременно с това съобщение от българските банки, че вдигат лихвите. За едно и също жилище, за едно и също обезпечение две държави. Общо взето политиката в съседната държава – документирано писмо за сваляне на лихви, и в България за вдигане.
Тези неща неминуемо вълнуват всички български граждани и може би чрез нас по някакъв начин да получат отговор.
Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Иванов.
ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, господин управител, колеги! Аз съм удовлетворен от това ,което чух по отношение на финансовата стабилност на държавата. Разбира се, това не е повод да се самоуспокояваме. По-важното е в ситуацията на набираща скорост криза какво правим оттук насетне. Понятно е, че може би проявлението на кризата с най-голяма степен ще се почувства в средата на тази година и може би в края на тази година.
Във връзка с това, ако ми позволите, господин председател, ще доразвия въпроса към господин Искров, който колегата Шулева постави, по отношение на кредитирането. Наблюдаваме в момента в търговските банки лихви по депозити на годишна основа на базата 10-12%. Понятно е, че ресурсът на кредитиране на годишна база би бил няколко пункта над тези проценти, за да могат банките да съществуват. Това практически означава 13-15%. Очевидно това са лихвени нива, непосилни за бизнеса.
Във връзка с това не се ли обсъжда, примерно, в управлението на Централната банка поредно освобождаване на задължителен ресурс именно в посока на сваляне цената на ресурса като цяло за бизнеса?
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Витанов.
СТОЯН ВИТАНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, господин управител, ако трябва да направя една констатация, излиза, че този бюджет сме го правили или гениално, или нещо се е случило, защото отрадно е, че ние буквално на 100% с малко жълти стотинки и в разходите, и в приходите, сме уцелили цифрите, независимо че петролът стигна някакъв пик, след това слезе надолу. Вероятно има някаква гениална нишка. (Оживление)
Във връзка с това искам едно допълнение като информация.
Първо, дефицитът по текущата сметка. Не беше споменато за него.
Второ, фискалният резерв от 8,4 на 6,8 – всички знаем, че това е динамична величина, може да се качи и до 9, може да падне, но какво става с тази разлика от 1 млрд. И 600 млн. лв.?
И трето, вероятно всички отиваме към кредитирането, тъй като очевидно това е болезнената тема както за гражданите, така и за бизнеса. За гражданите, защото като тръгне доминото с 30% изплатени вноски и останалите 70% проблеми с вноските, проблеми с увеличаване на лихвите...
Евгени попита за становището за сваляне на задължителния резерв, но 3 млрд. лв. са налети в банките в буквален или преносен смисъл, а резултатът всъщност е почти никакъв, или минимален.
Още един аргумент. Вярно е, че това е като общоевропейска позиция, но в края на краищата, уважаеми колеги, държавата гарантира 100 хил. Лв. на всеки депозит. Това не знам колко милиарда са това като ликвидност. Тоест, банките имат някаква държавна гаранция за тези пари, които би трябвало да предостави, или част от тях като кредити. Защото политиката на търговските банки може да е много правилна, може да е много пресметната, може да е съобразена с банките майки и с не знам още колко фактори, но в края на краищата това, че кредитирането боксува, че кредитирането от едната крайност се люшна ненужно в другата и не знам точно кога ще намери равновесна точка. В този смисъл Вие подсказахте, господин Искров, някакъв срок, но още веднъж Ви моля да го коментирате – какво се очаква във връзка с това? И би ли могло, като въздействие или аргумент, с държавен лост да бъде оказано влияние върху търговските банки, имайки предвид именно тази държавна гаранция, която държавата дава по депозитите.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: И аз благодаря, господин Витанов.
Господин Григоров.
НИКОЛАЙ ГРИГОРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър, уважаеми господин управител! Съвсем накратко бих искал, господин Орешарски да коментираме капиталовите разходи. Видно е, че те нарастват с 11%. Това са около 440 млн. лв., в сравнение с 2007 г. Същевременно 97% изпълнение, около 130 млн. по-малко от заложеното в бюджета. Какви, според Вас, са причините? Тъй като за мен капиталовите разходи са изключително важни. Три процента може да не е голяма цифра, но все пак тези разходи водят след себе си доста позитиви. И това, че не са изпълнени, за мен е малко необяснимо.
Просто коментар какви са причините.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, тъй като само господин Попвасилев има още въпроси, да му дадем на него думата и след това да отговорите.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Благодаря, господин председател.
Първо, искам един кратък коментар, защото представителите на управляващите, включително и финансовия министър, много се похвалиха колко пари са изразходвани, че те били над 5 млрд. общо за целия период на управление. Лошото е, че в крайна сметка ние ги изразходваме по един и същ начин – с много ниска ефективност на тези разходи. И неслучайно нашата държава е на опашката по ефективност на разходите. Да не говорим, че свикнали по този начин да разходваме нашите пари, се опитахме по същия начин да разходим европейските пари, заради което дойдоха санкциите и оценките. Така че малко по-скромничко, когато казвате как харчите разходите.
Второто нещо. Господин министър, естествено, че ДДС-то през януари би трябвало да е преизпълнено, поне с 500 млн. лв. на равна база, спрямо януари 2007 г. Та вие сте направили 3 млрд. лв. разходи. И някой би трябвало да внесе ДДС. Така че нормално е да има такова преизпълнение.
Конкретният ми въпрос е друг. Какъв е размерът спрямо декември 2007 г. на невъзстановения ДДС спрямо 2008 г. И оказва ли това влияние върху изпълнението на приходите в бюджета?
И вторият ми въпрос. Има ли направени от големи данъкоплатци авансови плащания по ДДС за декември?
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря Ви, господин председател.
Госпожо Шулева, естествено, че в момента нямам такава справка, но ще възложа да направят и ще ви я изпратя. Имам предвид справка за усвоените средства от фондовете, в това число аванси и т.н. Не мога да ви отговоря, защото след това ще се спекулира с цифрата, ако не е точна.
Изкушавам се тук, даже коментирах с гуверньора да ви кажа няколко неща, като лични виждания по отношение на вашите сравнения за лихвите в България и в други европейски страни. Отчитайте обстоятелството, когато се прави такъв анализ, той е сложен, първо, за монетарните режими, второ, за историческото натрупване на спестявания в страните. Отварям скоба, не случайно гръцки банки имат офиси в България, а български банки нямат офиси в Гърция, както и в останалите страни. Има и други фактори. Всичко това води до различна динамика на лихвените равнища от гледна точка на конкретни тенденции в съответната икономика. Гуверньорът вероятно ще ви отговори в подробности на вашите въпроси.
Дефицитът по текущата сметка за тази година очакваме да възлезе между 23 и 24% от брутния вътрешен продукт. Окончателните данни за декември ги нямаме. Затова съм предпазлив в отговора, което е доста високо равнище. И което междупрочем показва също много неща, че потребителското търсене у нас е изключително високо. И поради това част от мерките, пакетите, които прилагат развитите страни, са абсолютно неподходящи при нас.
Ще припомня, че повечето водещи икономики направиха пакети, за да насърчат вътрешното търсене. Ако ние направим това, смятайте, че дефицитът ни по текущата сметка ще се разшири още. Това е също специфична особеност на ситуацията. Не случайно Европейската комисия в препоръките си за плана за стабилизация разделя страните по групи в зависимост от общата макроикономическа ситуация и има различни препоръки към различните страни.
Фискалният резерв – 6,8 млрд. лв. е така нареченият санитарен минимум, който се определя по критерии, свързани основно с краткосрочните плащания на фиска, а също така и с краткосрочните рискови заплащания по фиска. Така че не гледайте на него, като на нещо застинало. Не ми се иска да е така, но ако някой от тези искове се активира, ще потърсим санкция на парламента за разходи и съответно ще дискутираме такъв тип разходи.
Защо капиталовите разходи не са изпълнени? Реално, ако не бяхме изпълнили капиталови разходи по допълнителна инвестиционна програма, дискутирана в парламента в рамките на 1 млрд. 206 млн. лв., както и няколко допълващи разходи, приети с решение на Министерския съвет, вероятно това неизпълнение щеше да бъде по-голямо. А неизпълнението основно идва от неусвоени външни проекти по така наречените държавни инвестиционни заеми. Няколко държавни инвестиционни заема. Както и по други проекти, по които има изоставане. Всъщност това изоставане послужи като основа да се гласуват други разходи и са в основата на сравнително точното изпълнение на разходната част. Накратко казано, щяхме да имаме повече спестявания, ако не бяха гласувани тези допълващи разходи.
Ефективността на разходите. Господин Попвасилев, искрено Ви пожелавам да имате ефективно участие в бъдещо управление и да подобрите рязко ефективността на разходите. От 1990 г. насам показателите за ефективност на разходите се подобряват и към настоящия момент не са на равнището, на което ми се иска. Да, прав сте, не са на това равнище. Но в икономиката не стават чудеса. И вероятно ще го разберете някога, ако се докоснете до управлението.
Не разбрах Вашето сравнение с 2007 г. Вие вероятно се позовавате на голям оборот през декември и оттук приходи през януари. А през 2006 г. може би нямате спомен, но аз също имам спомен, че имаше големи обороти. И приходът в 2007 г. е достатъчно показателен като база, тъй като е януари, не е май. Тоест, сравняваме януари с януари. Циклите трябва да са еднакви.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Говорим за декември и въпросът ми беше конкретен. Маса невъзстановено ДДС с изтекли процедури.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Ще трябва да Ви направя такава справка. Минимални са размерите на невъзстановен, ако въобще има, с изтекли срокове. Друг е въпросът ... Не Ви е интересен отговорът ми?
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Не ми е интересен, да.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Искров, имате думата.
ИВАН ИСКРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Ако позволите, със съгласието на госпожа Шулева, господин Иванов и господин Витанов да обобщя отговора и на трите въпроса, тъй като те касаят на практика една и съща материя.
Преди всичко искам да кажа, че може би съм един от малкото щастливи управители в Европа, да не говорим в сравнение с Америка и други страни от света, тъй като ми се задават въпроси за кредитирането. Ние сме един от малкото парламенти, който дискутира как да се увеличи кредитирането, защото повечето парламенти дискутират как да се спасяват банките. Така че това е нещо много важно, на което искам да обърна внимание и обръщах внимание през септември и октомври, включително в публичните изяви.
По отношение на минималните задължителни резерви, в които се задържаха въпросите и на госпожа Шулева, и на господин Витанов, това е нашата теза. Нашата теза по повод на конференции, които се организираха от някои работодателски, синдикални и други организации, започнаха доста гръмогласно да дават препоръки на Централната банка какво да направи, още тогава казахме, че минималните задължителни резерви не биха довели до увеличение на кредитирането. Те просто ще облекчат банките в една много тежка ситуация, каквато беше септември и октомври, до към средата на ноември при управление на краткосрочната си ликвидност. Съответно ще облекчат междубанковия пазар, който имаше тенденция да замръзне в България, но за щастие не замръзна. Напротив, към днешна дата се върна към обемите си и към състоянието си от преди кризата. Така че с освобождаване на резерви на практика се осигурява този комфорт на управление на ликвидността, тъй като банките трансформират една блокирана ликвидност в Централната банка, която не ни носи нито лев доход, с една по-свободна ликвидност, по-мобилна ликвидност, която в същото време носи определен вид доход, и която държат под формата най-вече на ценни книжа. Както българските ценни книжа, така и пласменти в чужбина и в други инструменти. Така че не виждаме никаква причина, отговарям и на въпроса на колегите, никаква причина за по-нататъшно намаление на МЗР на банките.
На практика реалните резерви, които търговските банки в момента държат в Централната банка, са около 7% от привлечените средства. Държа да отбележа, че са двойно и тройно по-големи в страните, които ни заобикалят и които имат значително по-големи проблеми с кредитирането и с други макроикономически показатели. Безспорно тук трябва да се търсят други инструменти, за които спомена госпожа Шулева. Говорили сме и с Министерството на финансите, аз съм присъствал на всички разговори и сме в много тясна координация с правителството от много месеци насам по линия на възможности за предоставяне на целеви линии. Безспорно е, че тази линия от 500 млн. лв. едва ли ще задоволи всички нужди на икономиката, но все пак това е един позитивен сигнал, определяне на някакъв бенч марк чрез насърчителна банка или Българска банка за развитие към търговските банки как държавата, чрез своята единствена останала държавна банка вижда състоянието и тенденцията на лихвите на пазара на кредитите. Дай Боже правителството да има възможност да осъществява своите приходи така, както ги е заложило в бюджета. Не се съмнявам, че при възможност ще се осигурят и допълнителни линии.
Друг е въпросът за гаранциите, за които спомена госпожа Шулева – също един много интересен въпрос. Тук обаче има два подвъпроса. От една страна, аз бях неприятно изненадан, когато народните представители Овчаров, Цонев и Велчев внесоха наш законопроект, подчертавам наш законопроект – на правителството и на Централната банка, за гарантиране на влоговете до 100 хил. лв., където предвидихме възможност на Фонда за гарантиране на депозитите, да отпуска, да гарантира определена част от междубанковия пазар. И моментално се появиха, включително и в пленарна зала, и в Бюджетна комисия коментари, чак и в медиите, че това щяло да довее до някаква корупция между банките и подобни небивалици. В момента цял свят, всички развити икономики се опитват по някакъв начин да възвърнат доверието между банките. И то дългосрочното доверие, тъй като краткосрочните лихвени проценти падат и централните банки ги намаляват, но дългосрочните не падат. И аз съм много учуден във връзка с това на такива твърдения за Гърция, например, тъй като аз не знам какви са точно в Гърция данните, но знам какви са данните за Еврозоната. А Гърция е една от най-слабите държави в Еврозоната. И едва ли има по-добри показатели от Германия и Франция.
Ще ви дам данни. Докато Европейската централна банка силно и бързо сваля лихвата през последното тримесечие на годината, в същото време имаме увеличение на потребителските ипотечни кредити с 0,1%. Символично, но увеличение по кредитите в Еврозоната. Едва ли една държава, която е с голям бюджетен дефицит, с проблеми, където всеки ден има стачки по улиците и по магистралите, има чак толкова добри резултати по отношение на спадане на лихвите. И това е много важно да се разбере. Основният лихвен процент е статистическа величина. Той не се определя от Централната банка от 1997 г. Основният лихвен процент служи на НОИ, служи на Митници, той е административен процент. Той се определя на база на краткосрочния пазар между банките, на които си разменят краткосрочни ресурси. Не така обаче седят дългосрочните лихвени проценти, които са много по-тясно свързани с оценката на големите инвестиционни банки, на кредитните агенции, на развитите пазари за така наречения суверенен риск и съответно суверенен спред на различните държави в света. Ами няма как да бъдат ниски дългосрочните лихвени проценти, в това число процентите по депозитите, които банките предлагат на своите клиенти, когато суверенният спрет на страната се отвори от по-малко от половин процент – 0,38% преди кризата, на почти 500 базисни точки, което е 5%. Сложете ги върху 3,5% за Германия и моментално получавате 8,5% като минимум. И затова са малко неадекватни, включително на колеги от търговските банки, които от време на време обичат да се изказват гръмогласно, без дори да са дошли в Централната банка, да са получили съответната информация, с която ние разполагаме, от цял свят, в това число от Европейския съюз, как и кои са движещите фактори на тези лихви.
Имаше подвъпрос от господин Иванов или господин Витанов това няма ли да оскъпи много кредита? Безспорно, че по-високите лихви влияят върху кредита. Но, уважаеми дами и господа, обръщам внимание, че цената на ресурса на банките не е равна на цената, на която те оперират по срочните депозити. Ще ви дам пример със срочните депозити, които в лева скочиха до 8% средно за системата, в евро до около 6-6,5% за системата през последните 2-3 месеца. Но в същото време цената на ресурса, средно претеглената стойност, на която се финансират банките, нарасна с по-малко от половин процент – от 3,5 на около 3,9 – под 4%. Тоест, не може всяка една банка да се сравнява с друга банка. Защо? Защото големите банки, които разполагат с много безсрочни депозити, депозити на виждане, те имат компенсаторен механизъм. Той може да плати много големи лихви и в същото време да получи относително ниска цена на ресурса, тъй като има огромен брой издадени дебитни карти, които обикновено или не се олихвяват остатъците, или се олихвяват с 0,20 – 0,50%. Знаете, че това са горе-долу лихвите, които имат огромен размер на фирмените средства, които също се олихвяват доста по-ниско и т.н.
Тоест, лихвите, които виждате по телевизията, те са лихви по депозити за граждани и за фирми за конкретния вид депозит. Това не е цената на ресурса на търговските банки.
Често се казва, че, виждате ли, държавата била направила за банките така, че гарантирала до 100 хил. лв. депозитите, а те не искат да кредитират. Държавата не гарантира банката по този начин, държавата гарантира депозанта. Иван, Драган, Петкан със своите пари там е гарантиран до 100 хил. лв., а не банката. Така че трябва да е ясно, че се гарантира дребният вложител, който е и масовият вложител, който обикновено по-трудно чете специализираните страници, камо ли точните разчети, които се появяват на Интернет страницата на Централната банка.
Ако се намери политическа воля, това, което каза госпожа Шулева е много интересно, което сме обсъждали с колегите от Министерството на финансите, включително с председателите на двете основни комисии. Действително това е един интересен въпрос, но когато се говори за гаранции и ако въобще се премине към гаранции в бъдеще, това трябва да е ясно, че това трябва да бъде върху дългосрочните пасиви, върху облигации, които биха издали банките, тъй като ЕЦБ има изрична препоръка. Знаете, че препоръките на ЕЦБ са като препоръките на Банков надзор към банките. Те са препоръки, но на практика са си забрани и задължения - да не се гарантират пасиви под три месеца. Така че, ако се мисли по-нататък, може да се работи нещо в тази насока.
Но пак обръщам внимание – имайте предвид, че Екофин, Съветът на министрите взе решение коя подкрепа е помощ и коя не е. И задължи Европейската централна банка да изработи методика, така че да може да има сравнимост в общността на цената на тези гаранции. И Европейската централна банка по препоръка на Съвета на министрите изработи такава методика, тя е публична, където за добро или за лошо, за нас е за лошо, цената на гаранцията се съизмерва със суверенния спред. А нашият спред, пак казвам, е 5% над спреда на Федерална република Германия. Тоест, ако една банка теоретично, ако беше минало това изменение в Закона за гарантиране на влоговете, които внесоха председателите през октомври, ако тя се беше обърнала към държавата в лицето на фонда, спазвайки изискванията на ЕЦБ би трябвало, освен пазарния лихвен процент, който би изискал инвеститорът, а той е съизмерим с книжата на правителството като суверен, той е от порядъка на 6,4-6,7 като доходност, върху него да се начисли суверенният спред, който е около 5%. Е, коя е тази банка, която ще плати за такава гаранция почти 12%. Очевидно й е много по-изгодно да дава 8, 9, че и 10% по депозити, за да може хем да не зависи от държавата, хем да има достатъчно пасиви.
Така че нещата са логични. Няма смисъл да си мислим, че банките са по-глупави от нас и могат да дават 3% по депозитите. Ами те, ако някой беше склонен да ги остави на 3%, нямаше да дават 8, че и повече. Това са въпроси на калкулация за всяка една банка.
Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин председател, господин министър, господин управител, колеги! Изкушен съм в крайна сметка да отправя една препоръка към министъра на финансите. Последните месеци, особено последните дни, не се уморихте да обяснявате в публичното пространство и очевидно никой не ви разбира. Моята препоръка е да вземете да напишете тази лекция.
Ако Мартин Димитров не беше икономист, бих го премълчал, но непрекъснато се внушава, или от неразбиране или употреба на професионално знание за политически внушения, което е пълен морален абсурд. Непрекъснато се внушава, че правителството е изхарчило едни 4 млрд. лв. през ноември и декември. Да не знае икономист, че 3 млрд. лв. от тези пари са полагащите им се по бюджет, тоест че бюджетните системи не харчат по 1/12 всеки месец, не само през 2008, не само през 2007, ами през всички години. Това обяснявам не на колегите и от коректност към журналистите, които не са икономисти, че бюджетните системи харчат по 1/20 през януари и по ¼ или 1/6 през ноември и декември. Ние сме гласували това със Закона за бюджета и те са ги изхарчили. Още през ноември председателят на Бюджетната комисия и други колеги икономисти обясняваха, че този излишък, както го наричат популярно в пресата не е излишък вследствие на едни приходи, които са дошли, а е излишък вследствие на едни приходи и на едни ненаправени разходи, които се полага да бъдат направени. Ще бъдат направени и излишъкът ще бъде друг малък. Ето го, сега се видя.
И сега пак се пита: Защо 4 млрд. лв.? Как ги изхарчихте на тъмно? Погледни Закона за бюджета, виж, че от тези 4 млрд. лв. три са си ги направили, както сме гласували преди една година.
Направете им писмено това, господин министър, раздайте им го като на първолачета и да спрат поне да говорят. Очевидно не Ви четат интервютата и другите обяснения.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
И писмено да им го направи, все едно няма да го прочетат, все едно пак ще си приказват същото. Те го знаят, друг е въпросът защо го говорят.
Колеги, ако нямаме повече въпроси, предлагам да благодарим на господин министъра и господин управителя.
Мисля, че информацията беше и полезна, и коректна. Така че благодаря ви за участието.
Закривам заседанието на комисията.

(Закрито в 16,40 часа)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Румен ОВЧАРОВ


Стенограф:
Н. Иванова