Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по бюджет и финанси
29/04/2009
ПРОТОКОЛ
№ 8
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси
ПРОТОКОЛ
№ 8
Днес, 29 април 2009 г. се проведе извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси
Списък на присъстващите народни представители се прилага. Присъстваха и: от Министерство на финансите: Кирил Желев – заместник-министър, Людмила Елкова – директор на дирекция „Данъчна политика”, Венетка Тодорова – началник отдел в дирекция „Данъчна политика” и Снежанка Ко лева – държавен експерт в дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”; от Българска народна банка: Румен Симеонов – подуправител, Тихомир Тимнев, Мирослава Димова и Венцислав Аспарухов; от Фонда за гарантиране на влоговете в банките: Александър Костадинов и Любен Любенов; от Асоциацията на банките в България: Елеонора Христофорова и Радка Тончева – изпълнителен директор на Обединена българска банка.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за допълнение на Закона за кредитните институции, внесен от Минчо Христов и Стела Банкова на 16 април 2009 г.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 954-01-88, внесен от Р. Овчаров и гр.н.пр. на 21.4.2009 г
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гарантиране на влоговете в банките, № 902-01-28, внесен от Министерски съвет на 22.4.2009 г.
***
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми колеги, има кворум и предлагам да започваме. Запознати сте с предложението за дневен ред. Някакви коментари по дневния ред? Няма.
ТОЧКА 1 е: „Законопроект за допълнение на Закона за кредитните институции, внесен от Минчо Христов и Стела Банкова на 16 април 2009 г.” Господин Христов, Вие ли ще представите законопроекта?
МИНЧО ХРИСТОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, предложението, което правя, е следното. В Закона за кредитните институции да се добави една точка 6 „Кредитополучателят има право да погаси предсрочно кредита си към Банката, без да дължи лихви, такси и други разходи по кредита.”
Искам да ви кажа, че подобен текст предложих преди доста време в Закона за потребителския кредит и тук е мястото да благодаря и на комисията, и на пленарната зала, че приехме това предложение. Става дума за следното: че много хора, които имат някаква възможност да върнат предсрочно своя кредит – говоря за ипотечните кредити, защото вече за потребителските проблемът е решен – когато ги върнат, трябва да плащат една жестока, огромна наказателна лихва, която понякога достига 3, 4 и 5 % от заема. Мисля, че това не е справедливо, тъй като добросъвестните платци, добросъвестните граждани, които плащат на Банката, би трябвало да се поощряват, както е навсякъде по света. Тук, в България обаче нещата са по-различни. Именно това е причината да предложа този текст.
Искам също да ви кажа и друго, че в момента ние живеем в една много тежка финансова криза, която не е само валидна за нас в България. Тя е в целия свят. Давайки възможност на хората предсрочно да връщат своите кредити, това несъмнено ще подобри ликвидността на банковата система, която вие всички знаете, че е в особено тежко състояние. Тук сме в по-затворен кръг и мога да си позволя да го кажа. Виждаме, че има и представител на БНБ. Предполагам, че той ще потвърди моите думи. Ето защо, колеги, се обръщам към вас, казвайки следното.
Освен че ще бъде от изключителна полза за българските потребители, които са взели кредит и искат предсрочно да го върнат, този закон е от изключителна полза и за самите банки, защото подобряват тяхната ликвидност, а оттам е от изключителна полза и за самата банкова система. Предполагам, че всички в тази зала търсим стабилност и сигурност за тази банкова система и би трябвало да направим всичко възможно да не се повтори онова, на което бяхме свидетели 1996-1997 година. Аз няма да ви цитирам други факти които наистина са стряскащи, като размерът на брутния външен дълг - г-н Овчаров, предполагам, го знае добре – над 50 милиарда долара към настоящия момент и т.н., дефицитът по текущата сметка. Тоест, този закон именно подпомага финансовата стабилност в България. Това са моите аргументи. Мисля, че те са разумни и се надявам всички вие, членове на комисията, да го подкрепите.
Благодаря, г-н Христов, за дискретността и за загрижеността към банковата система в България, към банките, към кредитите, въобще към финансовото състояние на държавата. Колеги, от Банката или от Министерство на финансите, или от Асоциацията на банките иска ли някой нещо да каже?
РУМЕН СИМЕОНОВ: Предполагам, че асоциацията ще добави нещо. Първо ще започна с мотивите. По отношение на мотивите бих казал, първо, че ако действително банковата система изпитва затруднения, то едва ли кредитополучателите са в такова цветущо здраве, че да се наредили на опашка да си връщат предсрочно кредитите, пък били те и ипотечни.
Другото, което е посочено в мотивите, е, че това е някаква европейска практика или дори е посочено някаква директива, за която аз не знам. Ние сме правили многократно преглед на законодателството не само в Европейския съюз. В конкретния случай ще спомена, че в Европейския съюз има само няколко държави, където въобще се споменава предсрочното погасяване на ипотечните кредити, и то е с предизвестие, с определен срок на амортизация на кредита и т.н. – много други изисквания.
По отношение на самия текст на законопроекта мога да кажа, че той не се връзва много с мотивите, защото говори въобще за кредити, а не за ипотечни. Освен това този, който ще трябва да изпълнява този закон, едва ли лесно ще се ориентира за кои лихви става дума – дали става дума точно за лихвите за предсрочно погасяване, или става въпрос за някакви други лихви.
Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря. Представителите на Асоциацията на банките в България?
РАДКА ТОНЧЕВА: Изпълнителен директор съм на Обединена българска банка, а тук при вас съм в качеството си на член на Управителния съвет на Асоциацията на българските банки и ще представя становището на банковата общност по отношение на този законопроект.
Подкрепям напълно мотивите, казани преди малко от г-н Симеонов като мотиви на БНБ за несъгласие с този проектозакон, защото и за нас не е ясно всъщност за кои кредити става въпрос. Четейки проекта на промяна в чл. 60, т. 6, става ясно, че се касае абсолютно за всички кредити, разбира се, извън потребителските, тъй като Народното събрание в началото на тази година прие изричен текст за потребителските кредити. В тази връзка са и нашите аргументи за несъгласие с това предложение, всъщност как регулираме ние търговските отношения между Банката и нейните клиенти. Подписването на договор за кредит са търговски взаимоотношения между Банката и нейния кредитополучател и не може едностранно по административен път да се променят тези взаимоотношения. Тоест ние, Банките ще бъдем поставени в неизгодна и неравнопоставена ситуация с нашите кредитополучатели.
Аз също така благодаря на господин Минчо Христо за загрижеността за банковата система, но искам само да спомена, че за да могат банките да са стабилни и финансово, и по отношение на тяхната ликвидност, законодателят трябва да им даде достатъчна възможност, за да могат те да планират своята дейност нормално, тоест след като ние трябва да знаем колко и да планираме какви кредити, как и в какви срокове ще трябва да ги дадем, ние това го знаем, за да можем да си планираме ресурсите, с които разполагаме и съответно цената, която трябва да платим за тези ресурси, така че за всеки един предсрочно погасен кредит ние продължаваме да плащаме цената, за която сме се договорили за ресурса, независимо че вече не получаваме приходите от съответния кредит.
По отношение на европейското законодателство, наистина няма такъв текст в европейското законодателство, който изрично да забранява плащане на такси, лихви или, както и да се нарекат, санкции за предсрочно погасяване на кредитите. Молбата на Асоциацията на българските банки към законодателя в случая е да помисли точно от тази гледна точка в каква ситуация ще бъдат поставени банките, ако този закон се приеме и той трябва да се изпълнява в този вид, в който е предложен. Знаем какво се случи след приемането на поправката за потребителските кредити, независимо че има европейска директива за това, независимо че България трябва да промени законодателството си в съответствие с тази европейска директива най-късно до май следващата година. Пак казвам: даже и в тази европейска директива няма забрана, изрична забрана за предсрочно погасените кредити да не се плащат някакви наказателни санкции.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря Ви, госпожо Тончева. Колеги, някакви въпроси? Изказвания? Коментари? Не виждам.
Моля народните представители, които подкрепят законопроекта, да гласуват.
МИНЧО ХРИСТОВ: Мога ли само…?
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Вече сме в процедура на гласуване. Благодаря, г-н Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ: Господин Овчаров, Вие се опитвате да манипулирате залата сега, не е коректно. Дайте ми думата да отговоря на това, което чух.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Ние не сме на въпроси и отговори, за да отговаряте.
МИНЧО ХРИСТОВ: Все пак аз съм вносител на законопроекта и имам правото да го обоснова.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря. Г-н Христов, с 1 глас „за” се не подкрепя законопроектът.
МИНЧО ХРИСТОВ: Господин Овчаров, Вие сте длъжен да ми дадете думата, защото чух откровени лъжи в тази зала. Аз не знам кой защитава БНБ. Оказва се, че защитава банковото лоби, че Вие, господин Овчаров, лично защитавате банковото лоби в случая.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Христов, нека не нарушаваме добрия тон.
МИНЧО ХРИСТОВ: Дайте ми възможност да кажа с аргументи, че тук се казват неистини.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Дадох Ви възможност, изложихте аргументите си.
МИНЧО ХРИСТОВ: Не, не ми дадохте възможност да взема отношение по това, което чух.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: В тази комисия сме свикнали да се уважаваме.
МИНЧО ХРИСТОВ: Именно затова искам думата, за да мога да обоснова аргументите си.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: С 1 глас „за” Вашият законопроект не се подкрепя от Комисията по бюджет и финанси. Благодаря Ви.
МИНЧО ХРИСТОВ: Господин Овчаров, Вие лично като председател на комисията направихте всичко възможно да стопирате Закона за потребителския кредит, когато се приемаше, Вие и Ваши колеги.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: С един глас „за” и 10 гласа „въздържали се” предложението не се подкрепя.
МИНЧО ХРИСТОВ: Има европейска директива.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Христов, имаме да работим.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: ТОЧКА 2 от дневния ред е: „Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 954№81/88, внесен от н.п. Румен Овчаров и група народни представители на 21 април 2009 г.
МИНЧО ХРИСТОВ: Искам да ми бъде предоставена стенограмата от заседанието.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Моля колегите от Министерство на финансите да ми помогнат в представянето на законопроекта.
КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви. Уважаеми господин председателю, уважаеми господа народни представители, Законът за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове урежда няколко групи въпроси.
Първата група е свързана с отмяна от 1 януари 2009 г. на облагането с акциз на автомобилите и по-специално на новите употребявани пътнически, товаро-пътнически и състезателни автомобили за транспорт до 9 лица с мощност на двигателя, превишаваща 120 киловата.
***
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Желев, извинявайте, че Ви прекъсвам. Тъй като попитах само за гласовете „за”, а господин Христов очевидно ще се опитва да прави някакви обструкции по темата, моля, народните представители, които са против законопроекта на г-н Минчо Христов, да гласуват, за да ги запишем точно в протокола.
Гласуване: 1 глас „за”, 8 гласа „против” и 2 гласа „въздържали се”.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: С 8 гласа „против”, 2 гласа „въздържали се” и 1 глас „за”, Вашето предложение, господин Христов, вече точно прогласувано, не се подкрепя. Благодаря Ви за участието.
Извинявайте, г-н Желев, продължавайте!
***
КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Предложението за отмяна на облагането с акциз на този тип автомобили е свързано със заявените претенции от страна на Европейската комисия и т.нар. процедура по инфрийчмънт, която се провежда и вече е на втория етап, с претенции за нарушение на чл. 90 от Договора за създаване на Европейската общност. Затова нашето предложение е да бъдат отменени – става дума за § 1 – 5 и 7 – 13 от предложения законопроект.
В същия този законопроект за изменение и допълнение се предлага да бъде отменена и мярката, която беше въведена от 1 януари 2009 г., отнасяща се за всички автомобили, които влизат от трети страни, за ограничение от 200 литра на стандартните резервоари на моторните превозни средства. Мярката се оказа неефективна.
Реципрочна мярка с много по-високо равнище беше въведена от страна на Турция. Оказа се, че българските превозвачи, които разчитаха, че по този начин ще получат сравнителни предимства, реално се влоши тяхната конкурентоспособност.
Следващите изменения са свързани с въвеждане на глоба в размер на 200 до 1000 лв. или на имуществена санкция от 500 до 2000 лв. на лице, което не окаже съдействие или възпрепятства митнически органи.
Още една промяна им в тази връзка, която е насочена към промени в Закона за митниците, в която се дава право на данъчните органи да изискват необходимата им информация от митническите органи. Подобен текст присъства в Данъчноосигурителния процесуален кодекс и го синхронизираме в този Закон за изменение и допълнение.
Може би само още едно допълнение ще си позволя. Започнато е дело за преюдициална защита в тази връзка за извършено нарушение от България и има решение на Европейския съюз, с което Полша е задължена да връща получените подобни данъци и е подготвила законопроект, с който възстановява подобен вид данъци по отношение на автомобилите с повишена мощност.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря Ви, г-н Желев.
Колеги, мате ли въпроси?
ЛЮБКА ЦАНОВА: Само да ви информирам, че днес на заседание на Комисията по европейските въпроси беше прието становище, с което се подкрепя внесеният законопроект.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Изказвания? Коментари?
Някой против? Въздържали се?
С 1 глас „въздържал се” предложението се подкрепя.
Гласуване: 9 гласа „за”, 0 гласа „против”, 1 глас „въздържал се”.
Ако трябва да кажа нещо като коментар, общо взето, ние предлагаме от началото на следващата година да бъдат отменени тези акцизи което, за съжаление, не ни решава напълно въпроса и проблема с Европейската комисия, но все пак да се надяваме, че ще успеем да се вместим в тези параметри. Освен това ще трябва да се въведат и съответните екологични такси, които да компенсират донякъде и отмяната на тези акцизни ставки. Така че, с това гласуване законопроектът е приет.
Колеги, аз бих предложил в зала да бъде приет и на второ четене на едно заседание, за да не отлагаме прекалено дълго процедурата, още повече че не ни остава и толкова много време, ако, разбира се, някой не възразява.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: С един глас „против”.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Гласуване: 9 гласа „за”, 1 глас „против”, 0 гласа „въздържали се”.
С това тази точка е приключена.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Точка 3 е: „Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гарантиране влоговете в банките, внесен от Министерски съвет”. Кой ще представя законопроекта? Може би Министерство на финансите?
КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви, г-н председател. Уважаеми дами и господа народни представители, проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за гарантиране на влоговете в банките е насочен преди всичко към транспониране в нашето право на изискванията на Директива 2009/14 на Европейския парламент от 11 март .т.г. за изменение на Директива 94 относно схемите на гарантиране на депозитите по отношение на размера и срока за изплащане.
В съответствие с чл. 1, т. 3, ал. 2 от Директива 2009 се предлага срокът за вземане на решение, че банката не може да изплаща депозити, да бъде намален от 14 на 5 работни дни.
Със самия законопроект в съответствие с изискванията се предлага намаляване на срока, в който Фондът за гарантиране на влоговете в банките изплаща на вложителите гарантирания размер на влоговете в банка на 20 работни дни и във връзка с това – изменение със съкращаване на три работни дни на срока за подаване на информация за влоговете в банки. Срока за оповестяване най-малко в два централни ежедневника на деня, от който започва изплащането, се съкращава на не повече от 7 работни дни преди започване изплащането на сумите. Въвежда се изискването при изключителни обстоятелства да бъде възможно 20-дневният срок за изплащане на гарантирания размер по влоговете в една банка да се продължи с до 10 работни дни. Засилва се междуинституционалното сътрудничество на европейско ниво между схемите за гарантиране на влоговете, разширява се обхватът на информацията, която банките са длъжни да предоставят в своите общи условия и в конкретните договори като приложима система за гарантиране на влоговете.
Законопроектът съдържа и правила, които нямат отношение към правото на Общността, но не му противоречат. Допълва се и Законът за вътрешния одит в публичния сектор с този законопроект, като се предвижда създаване на одитен комитет към органа по чл. 44 от Закона за Българската народна банка. В заключение ще си позволя да кажа, че законопроектът е насочен към хармонизиране на нашето право и актуализирането му в съответствие с директивите на Европейската комисия.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър. Някой искаше още думата?
КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Има една технологична грешка във финала на законопроекта. Молбата ми е: параграф 8 „Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”, с изключение на § 2 и § 5”, досегашният текст е точка 2, да се чете точка 1, буква „б”. Това уточнение моля да имат предвид членовете на Комисията по бюджет и финанси.
ВЪПРОС ОТ ЗАЛАТА: Може ли да го прочетете както трябва да бъде?
КИРИЛ ЖЕЛЕВ: „Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”, с изключение на § 2 и § 5, т. 1, буква „б”, които влизат в сила от 1 септември 2009 г.”
Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: (Това можеше да го направим и между първо и второ четене.) Добре.
Има ли някой друг от вносителите да добави нещо? Не виждам. Въпроси? Г-н Методиев?
Някой против? Въздържали се?
Законопроектът се подкрепя, с което и приключваме работата.
Господин заместник-министър, щяхме да правим изнесено заседание на комисията?
КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Готови сме да подкрепим всяко Ваше предложение, господин председател.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз предлагам така: тъй като вече няколко пъти говорим на тази тема, да помислим след празниците ако не първата, втората седмица да направим едно изнесено заседание в сряда или четвъртък.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Една процедура може ли? Може би да не е стигнало до Вас писмено предложение от депутати от комисията заедно със заместник-председателя Мартин Димитров за изслушване на министър Орешарски?
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: За какво?
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: За един доклад, който е представил в Министерския съвет и който колегите му са отхвърлили, свързан с неговите притеснения за приходите и с искането му за намаляване на разходите.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Този доклад не е отхвърлен, той е чисто информативен и е на оперативно заседание.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Ако вие сте съгласни, понеже говорите за следващо заседание, а искането е за следващо заседание да бъде включено в дневния ред. Това е процедурата ми, а мнозинството си решава.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Тоест предлагате изнесеното заседание да го съчетаем с изслушване на министъра?
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Казвам „за следващото заседание”; дали е изнесено, не се изказвам по този въпрос.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Добре.
Благодаря.
Стенограф:
Файлът съдържа общо 19578 знаци.
№ 8
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси
ПРОТОКОЛ
№ 8
Днес, 29 април 2009 г. се проведе извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси
Списък на присъстващите народни представители се прилага. Присъстваха и: от Министерство на финансите: Кирил Желев – заместник-министър, Людмила Елкова – директор на дирекция „Данъчна политика”, Венетка Тодорова – началник отдел в дирекция „Данъчна политика” и Снежанка Ко лева – държавен експерт в дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”; от Българска народна банка: Румен Симеонов – подуправител, Тихомир Тимнев, Мирослава Димова и Венцислав Аспарухов; от Фонда за гарантиране на влоговете в банките: Александър Костадинов и Любен Любенов; от Асоциацията на банките в България: Елеонора Христофорова и Радка Тончева – изпълнителен директор на Обединена българска банка.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за допълнение на Закона за кредитните институции, внесен от Минчо Христов и Стела Банкова на 16 април 2009 г.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 954-01-88, внесен от Р. Овчаров и гр.н.пр. на 21.4.2009 г
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гарантиране на влоговете в банките, № 902-01-28, внесен от Министерски съвет на 22.4.2009 г.
***
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми колеги, има кворум и предлагам да започваме. Запознати сте с предложението за дневен ред. Някакви коментари по дневния ред? Няма.
ТОЧКА 1 е: „Законопроект за допълнение на Закона за кредитните институции, внесен от Минчо Христов и Стела Банкова на 16 април 2009 г.” Господин Христов, Вие ли ще представите законопроекта?
МИНЧО ХРИСТОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, предложението, което правя, е следното. В Закона за кредитните институции да се добави една точка 6 „Кредитополучателят има право да погаси предсрочно кредита си към Банката, без да дължи лихви, такси и други разходи по кредита.”
Искам да ви кажа, че подобен текст предложих преди доста време в Закона за потребителския кредит и тук е мястото да благодаря и на комисията, и на пленарната зала, че приехме това предложение. Става дума за следното: че много хора, които имат някаква възможност да върнат предсрочно своя кредит – говоря за ипотечните кредити, защото вече за потребителските проблемът е решен – когато ги върнат, трябва да плащат една жестока, огромна наказателна лихва, която понякога достига 3, 4 и 5 % от заема. Мисля, че това не е справедливо, тъй като добросъвестните платци, добросъвестните граждани, които плащат на Банката, би трябвало да се поощряват, както е навсякъде по света. Тук, в България обаче нещата са по-различни. Именно това е причината да предложа този текст.
Искам също да ви кажа и друго, че в момента ние живеем в една много тежка финансова криза, която не е само валидна за нас в България. Тя е в целия свят. Давайки възможност на хората предсрочно да връщат своите кредити, това несъмнено ще подобри ликвидността на банковата система, която вие всички знаете, че е в особено тежко състояние. Тук сме в по-затворен кръг и мога да си позволя да го кажа. Виждаме, че има и представител на БНБ. Предполагам, че той ще потвърди моите думи. Ето защо, колеги, се обръщам към вас, казвайки следното.
Освен че ще бъде от изключителна полза за българските потребители, които са взели кредит и искат предсрочно да го върнат, този закон е от изключителна полза и за самите банки, защото подобряват тяхната ликвидност, а оттам е от изключителна полза и за самата банкова система. Предполагам, че всички в тази зала търсим стабилност и сигурност за тази банкова система и би трябвало да направим всичко възможно да не се повтори онова, на което бяхме свидетели 1996-1997 година. Аз няма да ви цитирам други факти които наистина са стряскащи, като размерът на брутния външен дълг - г-н Овчаров, предполагам, го знае добре – над 50 милиарда долара към настоящия момент и т.н., дефицитът по текущата сметка. Тоест, този закон именно подпомага финансовата стабилност в България. Това са моите аргументи. Мисля, че те са разумни и се надявам всички вие, членове на комисията, да го подкрепите.
Благодаря, г-н Христов, за дискретността и за загрижеността към банковата система в България, към банките, към кредитите, въобще към финансовото състояние на държавата. Колеги, от Банката или от Министерство на финансите, или от Асоциацията на банките иска ли някой нещо да каже?
РУМЕН СИМЕОНОВ: Предполагам, че асоциацията ще добави нещо. Първо ще започна с мотивите. По отношение на мотивите бих казал, първо, че ако действително банковата система изпитва затруднения, то едва ли кредитополучателите са в такова цветущо здраве, че да се наредили на опашка да си връщат предсрочно кредитите, пък били те и ипотечни.
Другото, което е посочено в мотивите, е, че това е някаква европейска практика или дори е посочено някаква директива, за която аз не знам. Ние сме правили многократно преглед на законодателството не само в Европейския съюз. В конкретния случай ще спомена, че в Европейския съюз има само няколко държави, където въобще се споменава предсрочното погасяване на ипотечните кредити, и то е с предизвестие, с определен срок на амортизация на кредита и т.н. – много други изисквания.
По отношение на самия текст на законопроекта мога да кажа, че той не се връзва много с мотивите, защото говори въобще за кредити, а не за ипотечни. Освен това този, който ще трябва да изпълнява този закон, едва ли лесно ще се ориентира за кои лихви става дума – дали става дума точно за лихвите за предсрочно погасяване, или става въпрос за някакви други лихви.
Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря. Представителите на Асоциацията на банките в България?
РАДКА ТОНЧЕВА: Изпълнителен директор съм на Обединена българска банка, а тук при вас съм в качеството си на член на Управителния съвет на Асоциацията на българските банки и ще представя становището на банковата общност по отношение на този законопроект.
Подкрепям напълно мотивите, казани преди малко от г-н Симеонов като мотиви на БНБ за несъгласие с този проектозакон, защото и за нас не е ясно всъщност за кои кредити става въпрос. Четейки проекта на промяна в чл. 60, т. 6, става ясно, че се касае абсолютно за всички кредити, разбира се, извън потребителските, тъй като Народното събрание в началото на тази година прие изричен текст за потребителските кредити. В тази връзка са и нашите аргументи за несъгласие с това предложение, всъщност как регулираме ние търговските отношения между Банката и нейните клиенти. Подписването на договор за кредит са търговски взаимоотношения между Банката и нейния кредитополучател и не може едностранно по административен път да се променят тези взаимоотношения. Тоест ние, Банките ще бъдем поставени в неизгодна и неравнопоставена ситуация с нашите кредитополучатели.
Аз също така благодаря на господин Минчо Христо за загрижеността за банковата система, но искам само да спомена, че за да могат банките да са стабилни и финансово, и по отношение на тяхната ликвидност, законодателят трябва да им даде достатъчна възможност, за да могат те да планират своята дейност нормално, тоест след като ние трябва да знаем колко и да планираме какви кредити, как и в какви срокове ще трябва да ги дадем, ние това го знаем, за да можем да си планираме ресурсите, с които разполагаме и съответно цената, която трябва да платим за тези ресурси, така че за всеки един предсрочно погасен кредит ние продължаваме да плащаме цената, за която сме се договорили за ресурса, независимо че вече не получаваме приходите от съответния кредит.
По отношение на европейското законодателство, наистина няма такъв текст в европейското законодателство, който изрично да забранява плащане на такси, лихви или, както и да се нарекат, санкции за предсрочно погасяване на кредитите. Молбата на Асоциацията на българските банки към законодателя в случая е да помисли точно от тази гледна точка в каква ситуация ще бъдат поставени банките, ако този закон се приеме и той трябва да се изпълнява в този вид, в който е предложен. Знаем какво се случи след приемането на поправката за потребителските кредити, независимо че има европейска директива за това, независимо че България трябва да промени законодателството си в съответствие с тази европейска директива най-късно до май следващата година. Пак казвам: даже и в тази европейска директива няма забрана, изрична забрана за предсрочно погасените кредити да не се плащат някакви наказателни санкции.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря Ви, госпожо Тончева. Колеги, някакви въпроси? Изказвания? Коментари? Не виждам.
Моля народните представители, които подкрепят законопроекта, да гласуват.
МИНЧО ХРИСТОВ: Мога ли само…?
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Вече сме в процедура на гласуване. Благодаря, г-н Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ: Господин Овчаров, Вие се опитвате да манипулирате залата сега, не е коректно. Дайте ми думата да отговоря на това, което чух.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Ние не сме на въпроси и отговори, за да отговаряте.
МИНЧО ХРИСТОВ: Все пак аз съм вносител на законопроекта и имам правото да го обоснова.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря. Г-н Христов, с 1 глас „за” се не подкрепя законопроектът.
МИНЧО ХРИСТОВ: Господин Овчаров, Вие сте длъжен да ми дадете думата, защото чух откровени лъжи в тази зала. Аз не знам кой защитава БНБ. Оказва се, че защитава банковото лоби, че Вие, господин Овчаров, лично защитавате банковото лоби в случая.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Христов, нека не нарушаваме добрия тон.
МИНЧО ХРИСТОВ: Дайте ми възможност да кажа с аргументи, че тук се казват неистини.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Дадох Ви възможност, изложихте аргументите си.
МИНЧО ХРИСТОВ: Не, не ми дадохте възможност да взема отношение по това, което чух.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: В тази комисия сме свикнали да се уважаваме.
МИНЧО ХРИСТОВ: Именно затова искам думата, за да мога да обоснова аргументите си.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: С 1 глас „за” Вашият законопроект не се подкрепя от Комисията по бюджет и финанси. Благодаря Ви.
МИНЧО ХРИСТОВ: Господин Овчаров, Вие лично като председател на комисията направихте всичко възможно да стопирате Закона за потребителския кредит, когато се приемаше, Вие и Ваши колеги.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: С един глас „за” и 10 гласа „въздържали се” предложението не се подкрепя.
МИНЧО ХРИСТОВ: Има европейска директива.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Христов, имаме да работим.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: ТОЧКА 2 от дневния ред е: „Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 954№81/88, внесен от н.п. Румен Овчаров и група народни представители на 21 април 2009 г.
МИНЧО ХРИСТОВ: Искам да ми бъде предоставена стенограмата от заседанието.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Моля колегите от Министерство на финансите да ми помогнат в представянето на законопроекта.
КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви. Уважаеми господин председателю, уважаеми господа народни представители, Законът за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове урежда няколко групи въпроси.
Първата група е свързана с отмяна от 1 януари 2009 г. на облагането с акциз на автомобилите и по-специално на новите употребявани пътнически, товаро-пътнически и състезателни автомобили за транспорт до 9 лица с мощност на двигателя, превишаваща 120 киловата.
***
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Желев, извинявайте, че Ви прекъсвам. Тъй като попитах само за гласовете „за”, а господин Христов очевидно ще се опитва да прави някакви обструкции по темата, моля, народните представители, които са против законопроекта на г-н Минчо Христов, да гласуват, за да ги запишем точно в протокола.
Гласуване: 1 глас „за”, 8 гласа „против” и 2 гласа „въздържали се”.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: С 8 гласа „против”, 2 гласа „въздържали се” и 1 глас „за”, Вашето предложение, господин Христов, вече точно прогласувано, не се подкрепя. Благодаря Ви за участието.
Извинявайте, г-н Желев, продължавайте!
***
КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Предложението за отмяна на облагането с акциз на този тип автомобили е свързано със заявените претенции от страна на Европейската комисия и т.нар. процедура по инфрийчмънт, която се провежда и вече е на втория етап, с претенции за нарушение на чл. 90 от Договора за създаване на Европейската общност. Затова нашето предложение е да бъдат отменени – става дума за § 1 – 5 и 7 – 13 от предложения законопроект.
В същия този законопроект за изменение и допълнение се предлага да бъде отменена и мярката, която беше въведена от 1 януари 2009 г., отнасяща се за всички автомобили, които влизат от трети страни, за ограничение от 200 литра на стандартните резервоари на моторните превозни средства. Мярката се оказа неефективна.
Реципрочна мярка с много по-високо равнище беше въведена от страна на Турция. Оказа се, че българските превозвачи, които разчитаха, че по този начин ще получат сравнителни предимства, реално се влоши тяхната конкурентоспособност.
Следващите изменения са свързани с въвеждане на глоба в размер на 200 до 1000 лв. или на имуществена санкция от 500 до 2000 лв. на лице, което не окаже съдействие или възпрепятства митнически органи.
Още една промяна им в тази връзка, която е насочена към промени в Закона за митниците, в която се дава право на данъчните органи да изискват необходимата им информация от митническите органи. Подобен текст присъства в Данъчноосигурителния процесуален кодекс и го синхронизираме в този Закон за изменение и допълнение.
Може би само още едно допълнение ще си позволя. Започнато е дело за преюдициална защита в тази връзка за извършено нарушение от България и има решение на Европейския съюз, с което Полша е задължена да връща получените подобни данъци и е подготвила законопроект, с който възстановява подобен вид данъци по отношение на автомобилите с повишена мощност.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря Ви, г-н Желев.
Колеги, мате ли въпроси?
ЛЮБКА ЦАНОВА: Само да ви информирам, че днес на заседание на Комисията по европейските въпроси беше прието становище, с което се подкрепя внесеният законопроект.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Изказвания? Коментари?
Някой против? Въздържали се?
С 1 глас „въздържал се” предложението се подкрепя.
Гласуване: 9 гласа „за”, 0 гласа „против”, 1 глас „въздържал се”.
Ако трябва да кажа нещо като коментар, общо взето, ние предлагаме от началото на следващата година да бъдат отменени тези акцизи което, за съжаление, не ни решава напълно въпроса и проблема с Европейската комисия, но все пак да се надяваме, че ще успеем да се вместим в тези параметри. Освен това ще трябва да се въведат и съответните екологични такси, които да компенсират донякъде и отмяната на тези акцизни ставки. Така че, с това гласуване законопроектът е приет.
Колеги, аз бих предложил в зала да бъде приет и на второ четене на едно заседание, за да не отлагаме прекалено дълго процедурата, още повече че не ни остава и толкова много време, ако, разбира се, някой не възразява.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: С един глас „против”.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Гласуване: 9 гласа „за”, 1 глас „против”, 0 гласа „въздържали се”.
С това тази точка е приключена.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Точка 3 е: „Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гарантиране влоговете в банките, внесен от Министерски съвет”. Кой ще представя законопроекта? Може би Министерство на финансите?
КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви, г-н председател. Уважаеми дами и господа народни представители, проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за гарантиране на влоговете в банките е насочен преди всичко към транспониране в нашето право на изискванията на Директива 2009/14 на Европейския парламент от 11 март .т.г. за изменение на Директива 94 относно схемите на гарантиране на депозитите по отношение на размера и срока за изплащане.
В съответствие с чл. 1, т. 3, ал. 2 от Директива 2009 се предлага срокът за вземане на решение, че банката не може да изплаща депозити, да бъде намален от 14 на 5 работни дни.
Със самия законопроект в съответствие с изискванията се предлага намаляване на срока, в който Фондът за гарантиране на влоговете в банките изплаща на вложителите гарантирания размер на влоговете в банка на 20 работни дни и във връзка с това – изменение със съкращаване на три работни дни на срока за подаване на информация за влоговете в банки. Срока за оповестяване най-малко в два централни ежедневника на деня, от който започва изплащането, се съкращава на не повече от 7 работни дни преди започване изплащането на сумите. Въвежда се изискването при изключителни обстоятелства да бъде възможно 20-дневният срок за изплащане на гарантирания размер по влоговете в една банка да се продължи с до 10 работни дни. Засилва се междуинституционалното сътрудничество на европейско ниво между схемите за гарантиране на влоговете, разширява се обхватът на информацията, която банките са длъжни да предоставят в своите общи условия и в конкретните договори като приложима система за гарантиране на влоговете.
Законопроектът съдържа и правила, които нямат отношение към правото на Общността, но не му противоречат. Допълва се и Законът за вътрешния одит в публичния сектор с този законопроект, като се предвижда създаване на одитен комитет към органа по чл. 44 от Закона за Българската народна банка. В заключение ще си позволя да кажа, че законопроектът е насочен към хармонизиране на нашето право и актуализирането му в съответствие с директивите на Европейската комисия.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър. Някой искаше още думата?
КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Има една технологична грешка във финала на законопроекта. Молбата ми е: параграф 8 „Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”, с изключение на § 2 и § 5”, досегашният текст е точка 2, да се чете точка 1, буква „б”. Това уточнение моля да имат предвид членовете на Комисията по бюджет и финанси.
ВЪПРОС ОТ ЗАЛАТА: Може ли да го прочетете както трябва да бъде?
КИРИЛ ЖЕЛЕВ: „Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”, с изключение на § 2 и § 5, т. 1, буква „б”, които влизат в сила от 1 септември 2009 г.”
Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: (Това можеше да го направим и между първо и второ четене.) Добре.
Има ли някой друг от вносителите да добави нещо? Не виждам. Въпроси? Г-н Методиев?
Някой против? Въздържали се?
Законопроектът се подкрепя, с което и приключваме работата.
Господин заместник-министър, щяхме да правим изнесено заседание на комисията?
КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Готови сме да подкрепим всяко Ваше предложение, господин председател.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз предлагам така: тъй като вече няколко пъти говорим на тази тема, да помислим след празниците ако не първата, втората седмица да направим едно изнесено заседание в сряда или четвъртък.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Една процедура може ли? Може би да не е стигнало до Вас писмено предложение от депутати от комисията заедно със заместник-председателя Мартин Димитров за изслушване на министър Орешарски?
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: За какво?
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: За един доклад, който е представил в Министерския съвет и който колегите му са отхвърлили, свързан с неговите притеснения за приходите и с искането му за намаляване на разходите.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Този доклад не е отхвърлен, той е чисто информативен и е на оперативно заседание.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Ако вие сте съгласни, понеже говорите за следващо заседание, а искането е за следващо заседание да бъде включено в дневния ред. Това е процедурата ми, а мнозинството си решава.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Тоест предлагате изнесеното заседание да го съчетаем с изслушване на министъра?
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Казвам „за следващото заседание”; дали е изнесено, не се изказвам по този въпрос.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Добре.
Благодаря.
Стенограф:
Файлът съдържа общо 19578 знаци.
