П Р О Т О К О Л
№ 6

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси

П Р О Т О К О Л
№ 6

На 16 март 2006 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на законопроект за държавната финансова инспекция, № 502-01-55, внесен от Министерски съвет на 08.11.2005 г. – второ четене.

Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,50 часа и ръководено от г-н Петър Димитров – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум, откривам заседанието на комисията.
Дневният ред включва единствена точка – Обсъждане на законопроект за държавната финансова инспекция.
Имате ли други предложения? – Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 10.
Приема се единодушно.

“Закон за държавната финансова инспекция”.
Работната група подкрепя текста на вносителя.
Имате ли някакви съображения? – Не виждам.
Който подкрепя наименованието на законопроекта, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Заглавието е прието.
Глава първа “Общи положения”.
Подкрепя се наименованието на вносителя.
По чл. 1 работната група подкрепя текста на вносителя.
Има ли съображения? – Няма.
Който подкрепя наименованието на глава първа и текста на чл. 1 по вносител, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Приемат се.
По чл. 2 има предложение на народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев, което не е подкрепено от работната група.
Работната група подкрепя по принцип текста на чл. 2 и предлага редакция.
Господин Попвасилев, имате думата да представите Вашето предложение.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Мотивът е, че в чл. 2, ал. 1 се изброяват едни принципи за законосъобразност и прозрачност, а в чл. 3 се изброяват съвсем други принципи. Това създава едно противоречие между чл. 1 и чл. 3. Това е и мотивът да внесем това предложение.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Какво е мнението на вносителя по тези съображения?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НАХИТ ЗИЯ: ние държим на това, което сме предложили и внесли за разглеждане.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аргументите са ясни.
В редакцията новият момент е извършване на последващи финансови инспекции. Сложено е ударението върху “последващи”, за да няма илюзии, че ще има планов контрол.
Имате ли съображения? – Не виждам.
Подлагам на гласуване предложенията на народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев.
Който ги подкрепя, моля да гласува.
За – 1, против – няма, въздържали се – 9.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста за чл. 2, предложен от работната група.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Текстът на чл. 2 е приет.
По чл. 3 работната група не подкрепя предложението на народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев.
Имате думата, господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Добавили сме независимост, публичност и пропорционалност.
Първият принцип – независимост. Ясно е на всички защо. Защото тази институция при възлагането и извършването на самите проверки трябва да е независима, тоест да бъде предпазена от външно вмешателство, да се елиминират възможностите за корупционен натиск. Мисля, че ако този принцип не е залегнал в закона, ще се наруши функционалната независимост на финансовите инспектори. Затова смятаме, че е толкова важно да бъде записан именно този принцип.
Принципът за публичност мисля, че не е необходимо да го обяснявам. В крайна сметка финансовата инспекция трябва да е задължена да оповестява на обществеността всички мерки и констатации, които е постановила.
А пропорционалността е залегнала като принцип, защото в по-следващите членове в самия закон ще видите, че е заложено да ограничи донякъде вмешателството, да остане принципът, че там, където има и един процент или един дял държавно участие финансовите инспектори да проверяват пропорционално на интереса на държавата. Тоест, да не се разпростират в случаите, когато е минимално държавното участие.
Това сме имали предвид, когато са внесени тези три допълнителни принципа.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожо Драганинска.
Нещата са обърнати. При вносителя е конфиденциалност, а при народните представители е публичност. Ясно е, че едното изключва другото.
ГИНКА ДРАГАНИНСКА: Благодаря Ви, господин председател.
Принципът на независимост ясно е описан при планирането, извършването, възлагането, изпълнението и отчитането на контролната дейност. Предвид това, че планиране не се залага в законопроекта, независимост не може да има. При изпълнението и отчитането на контролната дейност независимостта е гарантирана с разпоредбите на закона с правомощията на инспекторите.
А що се отнася до възлагането, аз смятам, че директорът не може да бъде независим, защото чл. 5 регламентира опциите, при които се извършва финансова инспекция. Или трябва да има жалба, или министърът трябва да му възложи, или Сметната палата, или съдебната власт. Те са описани. Така че възлагането в никакъв случай не може да бъде независимо и директорът да прави каквото си иска.
Има закони, които ние сме длъжни да спазваме – Закона за класифицираната информация, Закона за достъп до обществена информация и всеки, който поиска достъп до който и да е материал, съобразявайки се със Закона за достъп до обществена информация, да. Иначе под публичност аз разбирам да ги обявяваме във вестниците или в сайта. Това не е възможно. Освен това, това е институция, която ще съставя актове за административни нарушения, ще издава наказателни постановления. Не може да се публикува доклада, докато не се е произнесъл съда.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, ако прочетем чл. 3 така, както е предложен от работната група, според мен окончателната редакция трябва да бъде: “Държавната финансова инспекция се ръководи от принципите на законността”, защото това е основополагащо и действа в рамките на определени правила. Може в себе си законността да погълне и служебно начало, и конфиденциалност, защото току-що чухме, че става дума за закони, които се спазват. Дали ще е класифицирана информация, дали ще е достъп до обществена информация – все регламенти, произтичащи от закона. Тоест, уплътняването на законността с още думи създава, според мен, излишно натоварване на текста.
И могат да бъдат въведени още два принципа, които са отвъд тези правила и регламенти, които са свързани с демократичния ред. Единият е публичност или прозрачност, разбирано като точно като принцип. Аз лично бих предпочел думата “публичност”, защото става дума за една публична дейност, която е пред очите на обществото в рамките на закона. И обективност, като субективното поведение на всеки изпълнител на закона. Той трябва да бъде обективен в своята работа. Това са три принципа, които са предостатъчни, ако искаме да ги въведем. Останалите влизат един в друг.
Законността събира в себе си почти всичко друго, което е описано. И няма нужда, според мен, да бъде написано служебно начало, конфиденциалност. Това подлежи, първо, на тълкуване; второ, може да се злоупотребява с такива термини. Законност – там е уредена йерархията, там е уредена тайната. Всичко това е уредено в някакъв закон.
А прозрачността, откритостта, публичността и обективността са другите две неща, които трябва, според мен, да присъстват като принцип. Защото засягат други две сфери.
Тоест, моето предложение, господин председател, е да се въведат три принципа. Единият да е законност и да е първи, защото той е основен. Вторият да бъде публичност или прозрачност, въпрос на дума. И третият – обективност. И с това да се приключи. Другото ми се струва повторение.
В такъв смисъл работната група би следвало да подкрепи направените предложения от Мартин Димитров и Ясен Попвасилев по принцип, защото те имат подобен тип амбиция – да въведат някакви публични, прозрачни принципи, които да бъдат спазвани. Разбира се, ако вносителят господин Попвасилев се съгласи с това нещо. Защото мисля, че тези три принципа покриват всичко.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Доколкото разбирам, предлагате от предложението на работната група да падне “служебното начало” и “конфиденциалност”.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Да. И след “прозрачност” да се каже “и обективност”. Освен това “прозрачност” да бъде заменена с “публичност”. Прозрачност е по-непопулярна дума за принцип. Публичността е принцип.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имате думата, господин Зия.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НАХИТ ЗИЯ: Ние предлагаме да си остане текстът на работната група.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Ако трябва да съм честен, струва ми се странно в един закон да пишем, че ще спазваме законността. Абсурдно е да не я спазваме. От тази гледна точка аз съм смутен и от този принцип.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Тогава трябва да няма изобщо принципи в закона.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има и такова нещо. Каква работа ни вършат тези ограничения?
Заповядайте.
ЛЮДМИЛА РАНГЕЛОВА: По принцип вярно е, че и в Конституцията пише, че всеки гражданин на държавата трябва да спазва Конституцията и законите. Оттук може би следва, че този принцип не трябва да се повтаря в други закони. Но в много го има изрично. Това е принцип на законност в действията на всяка администрация. Има го в много актове.
Ние лично предпочитаме да си остане тук. По предложение на работната група падна определението за законност в Допълнителните разпоредби, защото е ясно какво се има предвид – спазване на Конституцията и законите в най-широк смисъл, включително и на всички подзаконови нормативни актове.
Що се отнася до конфиденциалност, обективност и служебно начало, те също са повече насочени не по това какво означават по принцип, а какво означават в работата в случая на Държавната финансова инспекция. Такива определения са дадени в Допълнителните разпоредби. Включително и “служебно начало” е принцип в работата на всеки един контролен орган, който издава някакви актове, които имат санкциониращи последици. Така че е добре да остане и той.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз си задавам въпроса как съчетавате прозрачността с конфиденциалността? Тоест, прозрачно казваме, че в резултат на проверката сме установили, че Х е крал. Прозрачно го пускаме по Интернет и по всички възможни начини, и конфиденциално премълчаваме. Как ги съчетаваме тези две неща?
ЛЮДМИЛА РАНГЕЛОВА: Не ги пускаме в Интернет, а изпълняваме разпоредбата на чл. 10, ал. 5, в която се казва, че директорът на агенцията или упълномощени от него лица, могат да предоставят информация за извършени финансови инспекции след приключването им, когато информацията е поискана по съответния ред. Това е редът на Закона за достъп до обществена информация, от една страна. От друга страна, принципът на прозрачността се защитава и с предоставяне на годишен отчет чрез министъра на финансите до Министерския съвет и до Народното събрание включително.
А конфиденциалността тук се отнася до работата на всеки един контролен орган в личното си качество. Като субект, като физическо лице той се запознава с голям обем информация, която представлява по някакъв начин чужда лична информация, защитена от други закони – служебна тайна или търговска тайна. Така че той е длъжен да не я различава. Това е също принципно положение.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Паскалев.
КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Аз ще повторя това, което беше казано от представителите на Министерството на финансите. Подкрепям текста на вносителя. Той най-точно обосновава принципите на работа на инспекцията, поради една проста причина – тази конфиденциалност трябва да остане. Вкарвайки прозрачност, това означава, че влизаме в колизия точно със запазването на информацията до приключване на проверката.
Като стигнем до чл. 10 ще направя съответното предложение за изменение – “могат” да отпадне. Те са длъжни да предоставят информация по съответния законно установен начин. Друг е въпросът, че на мен много ми се ще тук да изчистим тези текстове, защото имаме много примери за това как, когато изтече информацията преди да е приключила дадена проверка, след това започват спекулации с подобна информация и т.н.
Моля ви да подложите на гласуване текста на вносителя, господин председател.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Защо вносителят се е отказал от първоначалния си текст.
ЛЮДМИЛА РАНГЕЛОВА: Не сме се отказали.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Отказали сте се, тъй като сте го направили прозрачен.
ГИНКА ДРАГАНИНСКА: Това се предложи в работната група и ние бяхме склонни да го приемем, защото ние сме само две, другите експерти бяха повече.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Добре.
Имате думата, господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Да кажа само две думи по отношение на независимостта.
Ясно е, че след като преди малко госпожа Драганинска каза, че планирането няма да е принцип, по който ще работи финансовата инспекция, а това ще става по сигнали и жалби, аз смятам, че независимостта на финансовите инспектори е много важно да се въведе като принцип. Тогава, след като ръководителят е независим, в смисъл, че го е назначил неговият горестоящ началник, при получаването на един такъв сигнал по отношение извършването, възлагането и отчитането на съответните проверки на инспекторите. Ако това го няма въведено като принцип, при получаването на един сигнал в крайна сметка е извършена съответната проверка, ако това не е въведено като принцип и му се окаже допълнителен натиск, аз мога да си представя какъв ще е резултатът от проверката на тези финансови инспектори. Това е смисълът на тази независимост. Независимо, че може по-нататък да отпадне планирането. Инспекторът, когато проверява конкретния сигнал, трябва да е независим. Той трябва да е спокоен, че го прави законно и обективно, и го прави, както го ръководи съвестта му. Това е смисълът.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Независим от кого?
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Той трябва да бъде независим по отношение начина на извършване на самата проверка, тоест спазвайки законите, проследявайки този сигнал дали има закононарушение, дали има причинени вреди, дали няма причинени вреди. Той да е обективен, да не е възможно посегателство и оказване на натиск. След като е въведено в принцип, то естествено, че ще касае този, който е извършил проверката.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Инспекторът е независим спрямо обекта на инспектиране и не може да бъде независим спрямо неговата структура.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Принципът на служебното начало.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Нещата са ясни. Нека да преминем към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 1.
Предложението не се подкрепя.
Подлагам на гласуване текста на вносителя.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 8, против – 1, въздържали се – няма.
Запазва се текстът на вносителя.
По чл. 4 има предложение на народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев.
Работната група го подкрепя по принцип по т. 3 и не го подкрепя по т. 1 и т. 3.
Работната група предлага и редакция на текста на чл. 4.
Имате думата.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Аз приемам текста на работната група. Благодаря, че е отпаднала ал. 2 на чл. 4.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Доколкото разбирам, идеята е, че ако се запише “Държавната финансова инспекция осъществява... в бюджетни организации, включително органите на съдебната власт” и се напише отзад едно дефинитивно понятие какво значи бюджетни организации, там ще попаднат всички от т. 2 до 7. Ако всичко това се събира в понятието “бюджетна организация” това е била тяхната идея да паднат. Но аз, като го чета, се оказва, че тук става дума не само за случаите, в които има пряко финансово участие на бюджета, а има и държавна собственост, имущество, тоест, има малко по-усложнена структура на институциите, към които се отнася финансовата инспекция.
Затова така разписано, конкретно, може би е по-добре, отколкото да се запише само дефиницията. Защото тук е отвъд бюджетната организация по смисъла на това, че се издържа с бюджетни средства.
Затова подкрепям този текст, тъй като е по-ясно разписано кои са единиците, в които се влиза.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Аз в момента се запознавам с текста, но искам да подложите нашето предложение на гласуване. В крайна сметка по-назад в закона се предвижда и най-вероятно ще остане, съставянето на акт за начет от финансовите инспектори. И понеже тук има търговски дружества, с блокираща квота общинско участие и т.н., в различните случаи то може да е различно. В крайна сметка във всички тези търговски дружества ще има вътрешни одитори, ще има органи на управлението, ще има хора, които могат да видят отклонения, ако има такива, нанесени вреди, или да ги предотвратяват. Този вътрешен одит, който в крайна сметка ще създаваме, ще е именно затова.
Каква ще е в крайна сметка ролята на финансовия инспектор? Аз мисля, че въпреки отпадането на ал. 2, са разширени правомощията на инспекторите. Затова има органи на управление, затова има вътрешни одитори, и в крайна сметка аз не виждам какво ще правят финансовите инспектори тук? Освен да правят актове за начети. И аз си представям едно дружество, в което ние имаме, примерно 67% от капитала, другите 34% са частна собственост, те са блокираща квота. Или, съгласно учредителния договор, ако е ООД, имаме 25% блокираща квота. И в крайна сметка аз съм органът, който управлява, идва финансов инспектор и прави на мажоритарния собственик акт за начет. Разбирате ли, аз не мога да хвана каква е философията. При това има орган за управление, ако е акционерно дружество, орган за управление, ако е дружество с ограничена отговорност. При това имаме и вътрешен одитор. Има възможност впоследствие тази отговорност да се реализира и по Кодекса на труда, и по Закона за задълженията и договорите, и т.н. Това по-късно ще го видим като аргументи.
Аз смятам, че не е добра редакцията и затова ще ви помоля да подложите на гласуване нашето предложение.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имате думата.
КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Аз искам да изразя обратното мнение. Според мен, може би защото и така го разбирам, но ще трябва вносителят да го обясни, когато общината или съответно държавата създават някакво дружество, в което имат миноритарен дял, обаче с блокираща квота, която е записана в Устава на дружеството, очевидно има някакъв специален интерес, който е записан вътре. Този специален интерес фактически дава възможността на инспекцията да осъществява съответната проверка и да гарантира доколко този интерес е изпълнен или не е изпълнен на база на това участие.
И съответно в случаи, когато имаме също и гаранции с държавно или общинско имущество, които са осъществени. Поне аз така го разбирам, но ще моля вносителите също да ни обяснят. Поне такава е моята логика на възприятие на това, което е направено.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз ще помоля господин Попвасилев да погледне чл. 5, тъй като там се изписва точно какъв е обхватът. И смятам, че това, което поставяте като въпрос, там вече е изчистено. Не може да се проверява всичко, абсурд е. Там са ограничени разходите.
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз да продължа думите на господин Паскалев.
Това, което аз разбирам от предложението на вносителя, както господин Попвасилев сега го обясни, е не само кой защитава и как се защитава интересът на държавата или общината като миноритарен собственик, а няма ли шанс да бъде провеждана политика на натиск върху мажоритарния собственик, който, най-общо казано, е гражданско лице, тоест той е отвъд държавата и общината.
Отговорът на този въпрос би трябвало да бъде следният. Когато си тръгнал да партнираш в стопанска дейност на държавата или общината, трябва да знаеш, че има система, която контролира и пази интереса на собствеността на държавата и общината. И ти самият, като частен инициативен собственик, тръгвайки да работиш, заедно с държавата или с общината, ще бъдеш вътре в система, в която ще можеш да бъдеш контролиран поради факта, че си съсобственик, заедно с държавата или общината, а не си сам.
Това е, според мен, философията, която се е опитано да бъде вкарана в този текст. Иначе аз съм също на мнението на Попвасилев, че не трябва да се създават условия за натиск върху един мажоритарен собственик чрез един, да го кажа най-откровено, един чиновнически произвол. Той може да бъде политически обагрен, може да не е политически обагрен. Но може да бъде такъв административен произвол. Това е страхът, който е разбираем, и за който отговорът може би се намира в чл. 5, както подсказа председателят. Може би се намира в тези взаимоотношения между съсобствениците.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Паскалев.
КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Искам да направя само един коментар.
Представете си едно дружество, което е създадено с апортиране на някоя общинска собственост. Давам ви пример с Благоевград. Когато има нарушение, според вас, вие поемате управлението на общината след една година, в това дружество са извършени, според вас, поредица от нарушения с общинската собственост. Включително и залагането на съответни дялове на фирмата по някакъв способ и т.н. Единственият начин, по който можете фактически да го установите, е чрез съответната проверка, която трябва да осъществи инспекцията и да има съответния доклад, който, както коментирахме преди малко, може да бъде от полза за по-нататъшни действия.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Извинявам се, но това, което казаха господин Димитров и господин Паскалев, не е точно така. В чл. 5, т. 1 се говори за постъпили жалби и молби и т.н. Да не говорим тук как в България се пишат жалби и молби. И дали не може да се използва това и по какъв начин може да се използва.
Господин Паскалев не е прав по простата причина, че аз одеве изрично споменах, че там влизат органи от Националната агенция по приходите, ще установяват нарушения. Ако има такива нарушения и те са фрапиращи, те могат да сезират съответния орган, могат да сезират прокуратурата и на крак да се установи дали има наказателна отговорност или не. Може да сезира съответния орган за управление, който пък да предприеме съответни действия. Но в случая, който вие привеждате, нещата не са точно така. Там общината, за съжаление, има само 7%. С тези 7% от това дружество, не може да направи кой знае какво. Тя трябва да е мислила преди да направи тази апортна вноска. Това е отделен въпрос.
Има органи за управление, вътрешен одит, органи на НАП. И сега влизат още едни, които пък работят по жалби. Не мога да приема логиката на всичко това, както и да ме убеждавате. Ако решите, гласувайте го така, както е. Аз съм длъжен да кажа моето мнение.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин председател, мисля, че господин Паскалев е прав, защото, ако премахнем възможността за инспекция от страна на държавата, обекти, създадени на базата на така нареченото публично-частно партньорство, което предстои да се развива в България, ние ще създадем условия за източване на държавни средства.
Това, което господин Попвасилев спомена, тези различни институции имат различни функции. Всяка една от тях има различни функции в тази структура. НАП има функции по събиране на взимания, вътрешният одит има функции по вътрешен контрол с цел подпомагане на структурата и т.н. Мисля, че държавата трябва да има възможност да контролира интересите си и собствеността, която е предоставила в такива структури.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз съм съгласен с Вас, но можем ли с лекота да кажем, че собствеността на държавата и общината ще се защитават чрез тези и тези институции? Не ни е толкова леко да кажем: правата на собственика се защитават от тези и тези институции. И понеже натежава едното в полза на държавата и общината, затова съществува опасението, че може да се извършват тези произволни действия. Защото другата защита не е така ясно и дори лесно регламентирана и позната.
Вярно е, че чрез много лостове държавата и общината биха могли да си пазят интереса. Включително през НАП би могла да си охранява интереса, доколкото трябва да се съберат данъци, постъпления и пр.
От тази гледна точка има логика в това, което каза господин Попвасилев. Аз си признавам, че ще гласувам разширения текст, защото за мен той е по-ясен. Защото тук не се въвежда принцип само на 100% бюджетни предприятия. За такъв принцип не се говори.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Прав сте, господин Методиев. Доколкото разбирам, Вие твърдите, че има дисбаланс по отношение на контрола частник – държава. Но, ако погледнете чл. 5, ще видите, че причината да се реализира тази инспекция, се съдържа в една от тези точки. И всички тези точки съдържат в себе си причина, свързана с държавната собственост или нейното стопанисване и интересите на държавата.
Така че чл. 5, според мен, до известна степен елиминира дисбаланса в тези отношения.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Тук сме опитни хора и знаем как чрез апортни вноски става източването на общините и на държавата.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Но знаем и как чрез сигнали могат да бъдат тормозени някои по политически причини.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Да, безспорно. Но, ако това го няма, има го сигналът, има го и фактът, но няма кой да влезе, няма заинтересована страна.
От тази гледна точка всички разбираме за какво става въпрос. И си мисля, че не е лошо за българските условия това да е възможно.
И като имате предвид миноритарния състав на въпросната агенция, едва ли ще има ресурс за политически натиск.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Той може да не е точно политически.
КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Въпрос на организация и за едното, и за другото. (Оживление)
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Предлагам да преминем към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – няма.
Предложението не е подкрепя.
Подлагам на гласуване предложението на работната група.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Текстът на чл. 4 е приет.
По чл. 5 има предложение на народния представител Силвия Алексиева.
Работната група не подкрепя предложението.
Има и предложение на народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев.
работната група не подкрепя и тяхното предложение.
Има и предложение за текст от работната група.
Имате думата, госпожо Алексиева.
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
Аз разбирам и приемам, че плановостта като принцип е изключена от философията на този проект за закон. Наистина приемам това, но от едни чисто практически съображения, познавайки възможностите за режисиране и за добра постановка при обществените поръчки, точно там си позволих да го добавя. И смятам, че това е много важно, защото другият принцип, който оставяме – избирателност на самата инспекция, може да доведе до други крайности.
Спирам коментара си дотук. Поддържам го, знаейки, че може би няма да го подкрепите.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Европейската комисия в най-различни форми ни предупреди, че ако сложим плановите проверки, червеният картон, който има в колодата Европейската комисия, няма да стане друг. От тази гледна точка със симпатия, понеже аз си познавам, че получих предложения по най-различни канали, за запазване на плановостта и за запазване на териториалните структури, смятам, че тезата е безперспективна и тя не е от лично отношение към Вас.
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА: Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Попвасилев, имате думата да представите Вашето предложение.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Идеята е, че ако се остави все пак на сигналите, всичко във финансовата инспекция ще се извършва на принципа на случайността – може да има, а може и да няма. Може рискът е голям за съответни вложени държавни средства било в капитала, ако остане, било по отношение изразходваните средства от присъединителни фондове или по Закона за обществените поръчки. Ако няма плановост този принцип на проверките може да доведе и до хаос.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Какво е мнението на вносителя?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НАХИТ ЗИЯ: Явно има някаква техническа грешка в това, което предлага работната група, защото ние държим ал. 1 от текста на вносителя да остане като точки, както са формирани. Без ал. 2. Защото при това предложение на групата господин Попвасилев още повече ще възрази, защото възможността за проверки по молби, жалби и сигнали се разширява. А нашето предложение е това да е по-тясно. Тоест, да има само възможност по т. 1 да бъде по молби и жалби.
ГИНКА ДРАГАНИНСКА: Буква “а” да се добави към т. 1, буква “б” да стане т. 2, както си е. Защото така си променя смисъла и философията. Опциите стават само по жалби. Как ще стане по жалба на Сметната палата?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Става въпрос за сигнал.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НАХИТ ЗИЯ: Въз основа на информация от регистъра.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Обръщаме го както искате и вижте какво става: по молби жалби и сигнали се правят само нарушенията на бюджетни и еди-какви си. Всички други стават планови. И ще проверяваме всички процедури за възлагане и изпълнение на общински поръчки, въз основа на информация от еди-кой си. Въведохме тоталните проверки. Дали ще са планови или не, но те стават тотални.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НАХИТ ЗИЯ: Не е казано, че всички ще ги проверим, господин Димитров.
ЙОВКО ЙОВКОВ: Да си остане текста на вносителя, така ли?
ЛЮДМИЛА РАНГЕЛОВА: Само ал. 1.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НАХИТ ЗИЯ: Вие го предлагате, само че буква “б” да стане т. 2, буква “в” да стане т. 4.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Задавам Ви въпрос. В т. 2 се казва: “Финансови инспекции се извършват за проверка на проведените процедури за възлагане, изпълнение...”. Как ще стартира такава проверка?
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Ако се обърне, както е по-добре в българския език – подлогът да е в началото на изречението, ще видим, че в предложението на вносителя чл. 5, ал. 1, т. 1 е държавни органи, граждански и юридически лица, които са инициаторите. Точка 2 е Агенцията по обществени поръчки и Сметната палата. Точка 3 няма подлог. Точка 4 е Министерският съвет и министъра на финансите. И точка 5 е прокуратурата. Тоест, така ще можем по-ясно да подредим за какво става дума, кое е сигнал, жалба и молба, кое е административно действие, воля на съответна институция като Сметната палата или Министерския съвет.
Предлагам ви го като подход, за да се изясни и да стане по-лесно за разбиране. Защото за проверка на разходваните целеви субсидии кой друг, освен министъра на финансите може да бъде?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НАХИТ ЗИЯ: Може да е за капиталови и някой може да я поиска. Защото, както е предложено тук, а такива много ще има, целева за ремонт на училище, например.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Господин заместник-министър, казано е “представени по Закона за държавния бюджет”, който, доколкото знам е записано, ч есе изпълнява от министъра на финансите. Не се изпълнява от някой друг. След като точката е за проверка на разходваните целеви субсидии, представени по Закона за държавния бюджет на Република България”, тези постановления са в резултат на този закон, кой друг, простете ме, освен министъра на финансите, би трябвало да бъде инициатор на извършването на такава финансова инспекция?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте.
ЛЮДМИЛА РАНГЕЛОВА: Идеята, господин Димитров, Вие много правилно я разбрахте. И тя е точно такава. За постъпили жалби, сигнали и молби от юридически лица, граждани и държавни органи е едното основание, на което може да влиза финансовата инспекция по всякакви въпроси, свързани с бюджетната и финансово-стопанската дейност на лицата по чл. 4, тоест, които са от обхвата.
Идеята на т. 2 и т. 3 е да се остави някаква възможност за самосезиране, като тук се надяваме във ваше лице да имаме подкрепата на законодателя. Министерският съвет като вносител е преценил, че областта на възлагане и изпълнение на обществените поръчки и областта на разходването на целевите субсидии са рискови, има широк обществен интерес. И поради тази причина те са изрично заложени в закона по този начин, а именно: за процедурите за възлагане и изпълнение на обществени поръчки да не се чака молба, сигнал, жалба от гражданин или държавен орган, а да има възможност и въз основа на информация от регистъра за обществени поръчки. Естествено, че Агенцията за обществени поръчки и Сметната палата също дават информация, но това да стане и чрез самосезиране по информация от регистъра на обществените поръчки.
Защо е направено това? Защото има големи възложители от публичния сектор, например “Булгаргаз”, за които гарантирам, че никога няма да получим сигнал, за да влезем там. Да, те са от най-големите възложители.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Точно затова е планирането, за да имате възможност да влезете.
ЛЮДМИЛА РАНГЕЛОВА: Господин Димитров вече обясни каква е работата с планирането и териториалните структури. Ние няма да се повтаряме. Ние не сме против, подкрепяме аргументите на всички вас, но сега няма какво да се направи, това е европейско изискване. Затова така са направени текстовете. Даже и в рамките на Министерството на финансите имахме голям дебат по тях и постигнахме в крайна сметка съгласие по тези текстове. Мисля, че в защита на публичния финансов интерес е да ги подкрепите.
ГИНКА ДРАГАНИНСКА: С тези опции, които са дадени да се извършва финансова инспекция, аз искам да ви кажа, че не сме обхванали една много рискова друга област, където се харчат много пари, като се избягва ЗОП. Много са – 650 са констатираните случаи при проверките в 2005 г., когато има сделки, при които няма проведена процедура. Те са за 100 млн. лв. Но няма как да ги обхванем и тях. В т. 2, която ние предлагаме, казваме: проверка на проведени процедури за възлагане и изпълнение. Значи можем да обхванем и изпълнението на договорите, където нарушенията, уверявам ви, са много. Особено, когато са за строително-монтажна работа. А и за всички останали.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Ще ви върна към това да ми обясните още веднъж проверката на проведени процедури за изпълнение на обществени поръчки.
ЛЮДМИЛА РАНГЕЛОВА: За възлагане и изпълнение.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Забравяме възлагането и контролирате изпълнението. Какво означава това?
ГИНКА ДРАГАНИНСКА: Проверка на проведени процедури за възлагане и изпълнение на обществени поръчки, въз основа на информация от регистъра на обществените поръчки. Това означава спазване на процедурата. Но трябва да е проведена процедурата. Спазване на процедурата по ЗОП или по наредбата.
А изпълнението е за изпълнението на договора.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Тоест, вие ще контролирате изпълнението на договора?
ГИНКА ДРАГАНИНСКА: Да, да се стигне до края.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Това планово ли ще става?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Не, по сигнали.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаеми колеги, има един принцип, който е хубаво да спазваме, който е валиден за парламентарната демокрация. Такава власт, за която става дума, защото това наистина е много власт, може да се даде в изпълнителната власт на този, който се отчита пред парламента, който подлежи на контрол всеки божи ден. Министърът на финансите може да има тези права да сезира агенцията, тя да проверява и да дойде да обяснява в парламента защо го е направил. Това го разбирам, защото знам къде е контролът. Но висша администрация да го прави, която е неконтролируема през парламента, просто е отстъпление от един базов принцип, отвъд законността, този на парламентаризма.
Как ние се съгласяваме на някакво движение вътре в администрацията на страшно много власт? Трябва някой да упражнява контрол. Защото, забележете, министърът на финансите много трудно ще дойде да обяснява и ще бъде абсолютно прав, като казва: те са се самосезирали, имат право по закона, аз не съм знаел. Този, който взима решението, трябва да подлежи на контрол в парламента. Дали ще бъде министър-председателят или министъра на финансите, дали ще стане с решение на правителството няма значение, но трябва да сме сигурни в това кой го контролира. Ако говорим за този ред на самосезиране отвън сигналите и жалбите.
Защото така, както ми обясниха, на мен ми стана ясно защо е направено това предложени на работната група. Защото то обхваща точно по този начин нещата. Казва един път тези, които са в рамките на жалбите и сигналите. И втори път тези, които са в институциите. И тук става дума за две институции – правителството и прокуратурата. Така е направено от работната група.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Признавам си, че аз съм притеснен как агенцията ще контролира изпълнението на държавните поръчки. Ставате друг контролен орган, който не прилича на одиторския.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НАХИТ ЗИЯ: Говорим за инспекцията.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Проверявате изпълнението.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НАХИТ ЗИЯ: Ще дам няколко цифри. За миналата година, ако не се лъжа, по данни на Агенцията за обществени поръчки, има такива около 8500 в регистъра.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Под 10 хиляди са.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НАХИТ ЗИЯ: Да, 8500.
Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол е проверила около 6400. В същото време за миналата година агенцията е направила около 4200 одита. В един одит може да има няколко обществени поръчки, затова цифрата е различна. За 2005 г. Сметната палата е осъществила 300 одита.
В крайна сметка моят въпрос е кой за всеки случай ще контролира спазването на Закона за обществените поръчки? Кой ще е органът, ако това не го прави финансовата инспекция? Говорим кой ще защитава държавния и общинския интерес от частта на публичните средства?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имате думата.
МАРКО МЕЧЕВ: Аз си мисля, че така, както е написан текстът, вие проверявате само дали процедурата е извършена по ЗОП.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НАХИТ ЗИЯ: И изпълнението.
МАРКО МЕЧЕВ: Защото аз тогава Ви питам за една обществена поръчка за строителство имате ли такива специалисти, които могат да извършат проверката?
ЛЮДМИЛА РАНГЕЛОВА: Имаме.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Това е безкрайно сериозно. Не възложителят ще контролира изпълнението, а ние вкарваме инспекторат, който ще проверява изпълнението. И той ще наема вещи лица, които да оценяват как е изпълнено. Тогава къде изчезва възложителят? Едно е да му контролираш дали е спазил процедурите в закона, съвсем друго е да проверяваш изпълнението. Значи вместо съответното министерство, което е възложило, да си контролира, ние изпращаме агенцията да контролира. Толкова широки функции!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НАХИТ ЗИЯ: Господин Димитров нашата идея не е навсякъде във всички тези 8000 обекта да влезем. Не това е идеята. Но, влизайки някъде, вече няма да сме 800 одитора, а ще сме 50, 60 или 100, там, където сме влезли, да проверим всичко.
Както вие решите. Няма проблем да отпадне “изпълнение”. Не е проблем. Стига вие да решите.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Само един въпрос.
Примерно, министърът на земеделието прави една обществена поръчка. Обявява я, всичко минава. И идват от финансовата инспекция и установяват някакво нарушение. Кой ще му издаде актът за начет, ако има установен такъв? И в крайна сметка, ако това е в много министерства, не става ли министърът на финансите най-важният човек в държавата? Не, че не е. Не трябва ли подчинението да е друго?
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Само преди една седмица Народното събрание прие изменение на Закона за администрацията. И там се създаде една нова институция със страшно много власт, вътре в администрацията, наречена Главен инспекторат, директно подчинена на министър-председателя. Един от основните аргументи в нашата Комисия по въпросите на държавната администрация, за да отиде на толкова високо място, с толкова много власт тази институция, бяха именно обществените поръчки. И това беше казано от правителството, не беше казано от депутатите.
Така че при съгласувателните процедури на законопроектите в правителството тези неща трябва да излизат на яве. Защото бяха абсолютно убедителни с аргументите си хората от Министерството по въпросите на държавната администрация колко е важно да се изгради такъв главен инспекторат. И основният аргумент бяха отново обществените поръчки.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имате думата.
ЛЮДМИЛА РАНГЕЛОВА: Не зная точно кой какво е говорил. Ние не можем да носим отговорност за останалите си колеги.
В самия Закон за обществените поръчки изрично са определени два контролни органа. Единият е Сметната палата, но тя не осъществява административно-наказателни функции. И другият е Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол. И ние в Преходните и заключителни разпоредби на настоящия закон ще променим това с бъдещата Агенция за държавна финансова инспекция. И причината да се определи и втори контролен орган, а именно Агенцията за държавен финансов контрол и в бъдеще Агенцията за държавна финансова инспекция, е точно това – тя да осъществява административнонаказателна отговорност. Има по-голям обхват на действие, тъй като Сметната палата действа само по проверки на бюджетните организации. И не осъществява административнонаказателна отговорност.
Когато законодателят е приемал и предишните варианти на Закона за обществените поръчки, е решил така. Ние нямаме нищо против нашата бъдеща Агенция за държавна финансова инспекция да бъде и към Министерския съвет.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте.
СТОЯН ВИТАНОВ: Аз искам да изкажа обратно мнение в смисъл да остане контролът върху изпълнението на обществените поръчки по няколко причини. Няколко конкретни примера.
Първо, Вие казахте, че този, който възлага, той контролира. Но, ако този, който възлага е в играта, той няма да извършва контрола, или няма да има полза или сметка от контрол.
Второ, аз не виждам друга организация, институция, която да осъществява този контрол по изпълнение на поръчките, освен ако няма такава изрично създадена.
Трето, нека да го кажем директно, присвояванията стават най-вече в хода на изпълнението. Например Южният пътен възел във Велико Търново от 25 млн., 3 млн. лв., точно установени от финансовия контрол са останали някъде в локалното движение. Същото стана и с кредита, който се усвои във Велико Търново. Това се установява от финансовия контрольор и вещо лице. И ако някой има възражения срещу това, и без друго актът се изпраща в прокуратурата, отива в следствието, назначава се експертиза и се установява дали това е вярно или не.
В този смисъл, ако ние караме само с документите, има си Сметна палата, да вземе документите и ще го провери.
Аз предлагам да подкрепим това, което се отнася до контрола на изпълнението на обществените поръчки.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Аз не виждам логика да изключим процедурите по възлагане и изпълнение на обществените поръчки от държавната инспекция, след като ние приехме като основополагащ принципа, че тя ще защитава обществения интерес и обществената публична собственост. Каква е логиката ние да изключим обществените поръчки, където се разиграват огромни суми държавна собственост – материални или нематериални.
Аз чух тук една сума и имам усещането, че не й обърнахте особено внимание. Тя е фрапираща. 100 млн. лв. обществени поръчки без спазване на процедурата. И какво е станало с тях? Сделки без процедура за 100 млн. лв.!
Така че аз също съм склонен да подкрепим предложението на вносителя.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Нямаме възражения по отношение проверката на процедурите. Няма. Има процедури за възлагане и те имат капацитет да го изпълняват. Но да се проверява изпълнението? Тоест, аз твърдя, че Южната магистрала от Варна не отговаря на технологията, която е трябвало да се спазва и че там половината пари са откраднати. Пускам сигнал и на основата на този сигнал агенцията ще прави дупки, ще прави анализ, ще събере експерти и ще проверява технологично дали там нещата са спазени. Това е съвсем друг контрол.
Аз съм съгласен, че това са реални казуси, само че не 1200, а трябва да бъдат 12 хиляди служители. А се готвим да ги оставим, по искането на Европейската комисия много по-малко. Чухте за какви числа се говори. Едно е да правиш финансов контрол, друго е да видиш изпълнението дали съответства на технология, дали съответства на стандарти и т.н. Това е друг капацитет. И с какъв бюджет ще работи тази агенция?
Затова питам – да се прави ли контрол върху изпълнението?
СТОЯН ВИТАНОВ: Нали е по жали и сигнали?
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Не е по жалби и сигнали. Тук се самосезира.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте.
ГИНКА ДРАГАНИНСКА: Искам отново да дам някои числови данни.
Ние задължително трябва да довършим работата на Сметната палата по отношение на административнонаказателни и имуществени санкции във връзка с техните проверки по ЗОП. Искам да бъда съвсем откровена пред вас, че много често отиваме и по доклади от Сметната палата. От тези 6300 проверки по ЗОП и наредбата от тях са ни подадени сто и няколко. Много често отиваме и сроковете са изтекли, защото са минали годините.
Защо записахме тази втора точка за самосезиране и за набиране на информация от регистъра? Ние ще съгласуваме работата си с тях. Там, където те са по план за годината, дори и да има процедури, ние няма да влезем, защото те ще ни подадат има ли или не нарушение, за да влезем ида осъществим административно-наказателната отговорност. Но там, където в тази година те няма да влязат, трябва ли да чакаме да отидат догодина, да ни сезират след това и като отидем сроковете да са изтекли? Аз мисля, че не е нужно.
Господин Зия ви каза, че ние сме проверили 6399 процедури по ЗОП. Те са на стойност 1 млрд. 212 млн. лв. От тях с нарушение са 1609. Това са около 24%. Но стойността на тези е 566 млн. лв. А 641 сделки има направени за 98 491 хил. лв., за които ние сме констатирали, че няма процедура по ЗОП или по наредбата. Както искате така ги смятайте – 10, 20, 30%. Това е ваше право.
Ние сме съставили 2652 актове за административни нарушения. За толкова нарушения са изтекли сроковете.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Госпожа Драганинска ме подсеща за нещо друго. Тя казва: трябва да завършим това, което е започнато от Сметната палата по отношение на проверката.
Ако някой си е превишил правата и е допуснал нарушение, той носи отговорност по Кодекса на труда. Ако има управител, който е нарушил законите, носи отговорност по чл. 45 от Закона за нарушенията и договорите.
Какво трябва да довършваме? Има установени нарушения, вътрешният одитор е подал сигнал, ще отиде финансовата инспекция, ще помогне да се подготви това и този, който е управителен орган и е допуснал това нарушение, да търси съответната и наказателна отговорност в съда. За какво са тези изпълнителни органи било в търговски дружества, в общини и т.н.
Разбирате ли, че има дублиране на функции? Не зная как да ви ги обясня?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Кънев.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз искам да подкрепя това, което каза Стоян Витанов. И се връщам две седмици назад, когато бяхме в Брюксел, където отидохме да зададем въпросите на Комисия “Вътрешен пазар” по Закона за обществените поръчки. И след като цял ден ги въртяхме на шик, най-накрая дойде биг босът, директорът на “Вътрешен пазар” и каза общо взето в прав текст: Парите са наши, ние ги даваме, ние ще контролираме как се харчат.
Същата ситуация е и тук. Ние в момента коментираме какви функции изпълняват те по контрола върху парите на публичния сектор. След като това са държавни пари, държавата има право да си ги контролира. И във връзка с това не виждам голяма опасност от това, че министърът на финансите ще има голяма власт. По-скоро мен ме притеснява как би реагирала Европейската комисия на думата “самосезирам”. Защото, доколкото знам, има някакви съгласувателни процедури вече.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Реплика към господин Кънев.
Ако става дума за обществените поръчки, това, което казвате, господин Кънев, е точно така. Но, ако погледнем онова, за което коментирахме преди един час, аз Ви давам следния пример.
Господин Георги Николов, който беше председател на Сметната палата дълги години, в 1998 г. беше направил един голям доклад с помощта на неговите експерти, който представи в Министерството на образованието. В този доклад 28-те ректора на държавни висши училища в страната, всички до един с платено висше образование и държавна поръчка, бяха в нарушения, които според неговото компетентно мнение, бяха почти за предаване за наказателно преследване. Там, където са влезли и държавните пари, и частните пари, защото имаха платено висше образование, всички до един бяха в много тежки нарушения.
Единственото спасени, което предложи тогава господин Николов и което след това мина в парламента, беше да се махне възможността да влизат във висшите ни училища тези пари, извън държавните. Между другото, това е друга тема.
Давам този пример, за да кажа. За обществените поръчки – да, но говорихме до преди малко тук за случаите, в които се проверява, извън обществените поръчки, там, където има и друго, а не парите на държавата. Иначе, аз съм абсолютно на мнението, че там, където са парите на държавата, нека контролът да бъде възможно най-строг, да има възможност да са осъдени и пр., и пр. Но не е само това.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имате думата.
ЛЮДМИЛА РАНГЕЛОВА: Още веднъж искам да подчертая, че това се нарича самосезиране в кавички, но така, както е формулиран текстът, се отнася само за обществените поръчки, отново подчертавам, като някаква област, в която има много висок обществен интерес и съответно висок корупционен риск. Това се отнася по начина, по който вносителят е формулирал текста, само за обществените поръчки.
Мислех да кажа за административнонаказателната отговорност и как тя се реализира по отношение на обществените поръчки, защото няма акт за начет при обществените поръчки, освен ако са налице условията за това. Но това са две отделни производства. Няма да се разпростираме тук на тема лекции.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли други желаещи да вземат думата? – Не виждам.
Можем да преминем към гласуване на различните варианти.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Силвия Алексиева, ако тя не го оттегли.
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА: Добре, оттеглям го.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Няма да го гласуваме.
Господин Попвасилев, ще гласуваме ли Вашето предложение?
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Да, не го оттеглям.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Който подкрепя предложението на народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев, моля да гласува.
За – няма.
Предложението н есе подкрепя.
И сега имаме два варианта. Единият вариант е да гласуваме това, което ни предлага работната група. Вторият вариант е да се върнем към текста на вносителя.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НАХИТ ЗИЯ: Не изцяло.
ГИНКА ДРАГАНИНСКА: Без ал. 2 и 3.
ЛЮДМИЛА РАНГЕЛОВА: От текста на вносителя да остане чл. 5 само ал. 1, без ал. 2 и ал. 3, което е отразено и в предложението на работната група. Но просто редакционно различни. Досега обсъждахме различния мисъл, който следва от това.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Тоест, текстът да гласи:
“Чл. 5. Финансови инспекции се извършват:
1. по постъпили молби, жалби и сигнали за нарушения на бюджетната, финансово-стопанската или отчетната дейност на организациите и лицата по чл. 4, подадени от държавни органи, граждани и юридически лица;
2. за проверка на проведените процедури за възлагане и изпълнение на обществени поръчки, въз основа на информация от регистъра на обществени поръчки, Агенцията по обществени поръчки и Сметната палата;
3. за проверка на разходването на целеви субсидии, предоставени по Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година и постановления на Министерския съвет;
4. по искане на Министерския съвет или министъра на финансите;
5. при възлагане на органите на прокуратурата по реда на чл. 119, ал. 1, т. 4 от закона за съдебната власт.”
Това ли е текстът?
ГИНКА ДРАГАНИНСКА: Да.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Вие ще проверявате ли това, което прави ДНСК при обществена поръчка или няма да влизате там? Вие правите финансова проверка или проверявате изобщо изпълнението? Така и не поискахте да ми отговорите какво означава проверка на изпълнението? Наемате ли вещи лица? Всички други видове контрол ги забравяме ,забравяме отрасловия контрол и съответния министър и проверяваме как е изпълнено? Това ли означава?
ГИНКА ДРАГАНИНСКА: Господин Димитров, ако има сигнал за някакво нарушение, което има и финансова страна, но има и въпрос, който не е в нашата компетентност, примерно технически, естествено затова сме предложили и по сега действащия закон също имаме право, на вещи лица от всякакви професии.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Питам, за да сме наясно какво гласуваме.
Заповядайте.
СТОЯН ВИТАНОВ: Господин Димитров, ние говорихме в работната група – РДНСК проверяват други неща.
Освен това аз мисля, че няма да сбъркам ако кажа, че няма петно на корупционно обвинение поне към две институции в България – Сметната палата и финансовия контрол. Поне аз не съм чувал. Така че нека да не смесваме нещата. Финансовият контрол проверява дали се строи на пет етажа, ако е планирано на пет етажа, да няма шести или да не е на четири.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Ясен е текстът, ясни са и правата.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз имам такъв въпрос – при каква хипотеза вие влизате в частна фирма на проверка?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НАХИТ ЗИЯ: В частна, ако е изпълнител.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Възможно ли е да влезете по някакъв начин? Има ли такава хипотеза?
ЛЮДМИЛА РАНГЕЛОВА: В сто процента частна?
ПЕТЪР КЪНЕВ: Да.
ЛЮДМИЛА РАНГЕЛОВА: В “Софийска вода” може би като възложител на обществени поръчки. Но това е само по отношение на обществените поръчки, защото Законът за обществените поръчки ни дава такава възможност.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Господин Кънев ви пита, ако има обществена поръчка от 4 млн. лв. за учебници, влизате ли в издателството, което печата учебниците?
ПЕТЪР КЪНЕВ: Точно така.
ЛЮДМИЛА РАНГЕЛОВА: В случая възложителят е Министерството на образованието и науката. Влизаме в Министерството на образованието, но има възможност да направим насрещна проверка във всяка една частна фирма. Но във връзка с извършване на финансова инспекция.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Имате ли го това като възможност?
ЛЮДМИЛА РАНГЕЛОВА: Да.
ПЕТЪР КЪНЕВ: И досега е било така?
ЛЮДМИЛА РАНГЕЛОВА: Да.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Само че остава висящ въпросът как проследявате изпълнението на тази обществена поръчка, ще рече учебното съдържание и картинките в учебника по география. Според мен само с експертите в същите тези структури – министерство, училище, издателства. Ще трябва оттам да дойдат вещите лица. Тоест, ще бъдат пак същите хора.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Аз мисля, че те проверяват финансовата страна на цялата тази процедура. Образно казано те проверяват дали моста го има и защо за него са изписани 5 млн. лв. А дали мостът ще издържа натоварванията, дали отговаря на техническите условия, това е задача на други институции. Там, където има финанси, мисля, че те имат право да проверяват, защото става дума за парични средства. Трябва да ги има тези неща.
Те проверяват, че съгласно обществената поръчка, са поръчани 10 млн. учебника, те проверяват има ли ги тези 10 млн. лв., тези пари, които са изписани от държавата, отговарят ли на тези 10 млн. лв. Дали съдържанието на учебниците отговаря на целите на цялата поръчка, там вече ще проверяват други.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Но в изпълнението може да бъде и проверявано и това. Оттам дойде въпросът на комисията.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Кънев.
ПЕТЪР КЪНЕВ: При насрещната проверка какви са задълженията на една компания да ви даде пълната информация?
ЛЮДМИЛА РАНГЕЛОВА: Ще дойдете и до тези текстове. Предстои да ги разгледате.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Предлагам да преминем към гласуване.
Ще подложа на гласуване текста, който ви прочетох, в който няма подточки. Имате го като съдържание.
Който подкрепя така редактирания текст, моля да гласува.
За – 6, против – няма, въздържали се – 3.
Текстът е приет.
По глава втора работната група подкрепя наименованието на вносителя.
По раздел І работната група подкрепя по принцип наименованието на вносителя и предлага следната редакция на наименованието “Организация и функции на Агенцията за държавна финансова инспекция”.
Аз лично отстоявам текста на вносителя – да бъде “Структура и функции на Агенцията за държавна финансова инспекция”.
Не зная защо работната група е предпочела “организация” вместо “структура”?
ГИНКА ДРАГАНИНСКА: Защото няма никакъв текст за структура, а структурата се определя, съгласно Закона за администрацията, с устройствените правилници. Затова се записа “Организация и функции”.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Предполагам, че господин Димитров, като управленец, има предвид, че понятието “организация” включва в себе си и структурата, и функциите.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Не видях някъде да е описана организацията. Напротив, казано е, че структурата се определя с правилник. Няма проблеми. Но как се определя е определено в тази глава. Нали така пише –Структурата, съставът и организацията на работата се определят с устройствен правилник. Така че в тази глава са дефинирани. Те са изнесени в правилник, но в тази глава сме го определили.
Има ли някакви други съображения? – Няма.
Преминаваме към гласуване.
По наименованието на глава втора нямаме различия. По раздел І има два варианта – структура и функции или организация и функции. Има ли възражения да се върнем към текста на вносителя? – Няма.
Предлагам тогава да се върнем към текста на вносителя за наименованието на глава втора и на раздел І.
Който подкрепя това предложение, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Приемат се.
По чл. 6 има предложение от народния представител Силвия Алексиева. Работната група не подкрепя предложението.
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА: Виждам, че не го е подкрепила. Зная и защо. Но все пак аз лично не мога да приема, че централизираме всичко. Може да е звено, но не звучи реално всичко да е централизирано.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Попвасилев има същото предложение.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Ако беше останала плановостта, според мен териториалните структури щяха да са по-ефективни, отколкото една централизирана структура. Но в случая говорим за една малка структура, която ще е на централно подчинение, която няма да има плановост и ще работи само по жалби. Може би донякъде това е по-точния вариант.
При условие обаче, че остане това самосезиране или се допълват функциите, трябва пак да се помисли. Затова аз подкрепям предложението, както е направено.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Пак ви напомням, че ако оставим териториалните страна червеният картон става тъмно червен. Трябва да сме честни със себе си и да не правим такива експерименти.
Има предложение на народния представител Илко Димитров, което също не се подкрепя от работната група.
И предложение от господин Стоян Витанов – също неподкрепено от комисията.
Господин Витанов.
СТОЯН ВИТАНОВ: Аз мисля, че има разлика между териториална дирекция и изнесено звено. Има огромна разлика между двете неща и аз мисля, че картонът съвсем не би бил червен, ако кажем изнесено. Назначено е в агенцията. Тоест, ние не правим тези допълнителни структури. И той като финансов инспектор, не като директор или като служител в тази териториална дирекция, ходи в Русе, в Габрово или покрива някои от областите.
Така че ние сякаш не издаваме друга структура. Говорим за изнесено звено.
Настоявам това да се гласува. Лично аз смятам, че по този начин ще го впишем в закона и ще дадем такава възможност, хем няма да раздразним Европейската комисия.
Ето тук виждаме за колко нарушения не са издадени наказателни постановления точно поради изтичане на срока или по други причини, извън споменатите.
Освен това смятам, че разходите по издръжката ще бъдат доста по-малки.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Преминаваме към гласуване.
Който подкрепя предложението на госпожа Силвия Алексиева, моля да гласува.
За – няма.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Илко Димитров, което не е подкрепено от комисията.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – няма.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Стоян Витанов, което не е подкрепено от работната група.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 2.
Предложението не се приема.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Член 6 е приет.
По чл. 7 има предложения от същите народни представители. Това по същество е същото предложение. Явно и гласуването ще бъде същото.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за чл. 7.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 9.
Приема се.
По чл. 8 има предложение от народния представител Силвия Алексиева, което не се подкрепя от работната група.
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА: Аз оттеглям предложението.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Има и предложение на народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев, което не се подкрепя от комисията.
Господин Попвасилев, поддържате ли го?
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: То е във връзка с планирането, няма смисъл да се гласува.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Добре.
Работната група предлага редактиран текст за чл. 8.
Има ли възражения? – Няма.
Който подкрепя предложението на работната група за текст на чл. 8, моля да гласува.
За – 9.
Текстът на чл. 8 е приет.
По чл. 9 работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага нова редакция.
Имате ли някакви съображения по този текст? – Не виждам.
Който подкрепя предложението на работната група за текста на чл. 9, моля да гласува.
За – 9.
Текстът е приет.
Спираме до раздел ІІ. Ще продължим следващия път.
Следващия четвъртък ще изслушаме гостуващите лектори, а в петък ще продължим в Почивната станция на Министерството на финансите в Банкя.
Закривам заседанието на комисията.

(Закрито в 16,25 часа)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Петър ДИМИТРОВ


Стенограф:
Н. Иванова