П Р О Т О К О Л
№ 24

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси


П Р О Т О К О Л
№ 24

На 15 декември 2005 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на Проект за Данъчно-осигурителен процесуален кодекс – второ четене, продължение.

Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,50 часа и ръководено от г-н Петър Димитров – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум, откривам заседанието на комисията.
Продължаваме с дневния ред от вчера с единствена точка – Обсъждане на Проект за Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, второ четене, продължение.
Като цяло сме готови с варианта за доклад по Законопроекта за бюджета, подготвен по схемата 4% + 6%. Тъй като има известно напрежение между синдикатите и правителството, очевидно е, че няма да е разумно днес да обсъждаме този вариант. Ако до вечерта нищо не се е променило, утре можем да гледаме Законопроекта за държавния бюджет.
Имате ли съображения по дневния ред? – Не виждам.
Стигнали сме до чл. 144, по който няма предложения на народни представители.
Работната група ни предлага окончателна редакция.
Има ли желаещи да вземат думата? – Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на чл. 144, както е предложен от работната група.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
По чл. 145 няма предложения от народни представители.
Работната група ни предлага окончателна редакция.
Имате ли съображения? – Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
По чл. 146 няма предложения от народни представители, няма предложение и от работната група.
По чл. 147 няма предложения от народни представители.
Работната група ни предлага окончателна редакция.
Има ли съображения по тези два текста? – Няма.
Който е съгласен да приемем чл. 146, както се предлага от вносителя и чл. 147 с текста на Работната група, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
По чл. 148 няма предложения от народни представители.
Работната група ни предлага окончателна редакция.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
По чл. 149 няма предложения на народни представители.
Работната група предлага окончателна редакция.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Член 150 се подкрепя без промяна, както е по вносител.
По чл. 151 няма предложения на народни представители.
Работната група предлага окончателна редакция.
Имате ли съображения? – Не виждам.
Който е съгласен да подкрепим текста на вносителя за чл. 150 и предложението на Работната група по чл. 151, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Приемат се.
По глава 18 работната група предлага ново заглавие на главата “Обжалване на ревизионен акт по административен ред”.
Имате ли някакви съображения по новото предложение? – Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Заглавието е прието.
По чл. 152 има предложение на Работната група.
Имате ли съображения? – Не виждам.
Който е съгласен това предложение, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
По чл. 153 има предложение от Мария Капон, което не е подкрепено от Работната група.
Има предложение от Работната група за окончателна редакция на текста на чл. 153.
Имате думата, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН: Мисля, че предложението е ясно – в ал. 6 на чл. 153 вместо “14-дневен срок”, в който решаващият орган да се произнесе по искане за спиране на изпълнението, той да е “7-дневен” в интерес на фирмите.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Който подкрепя предложението на госпожа Капон, моля да гласува.
За – 4.
Предложението не се приема.
Който подкрепя предложението на Работната група, моля да гласува.
За – 13, против – 1, въздържали се – няма.
Член 153 е приет.
По чл. 154 има предложение на народния представител Трифон Митев – за отпадане на този текст.
Работната група не подкрепя това предложение и предлага окончателен текст за чл. 154.
Има ли някой, който да обоснове предложението на Трифон Митев? – Не виждам.
Който подкрепя предложението на Трифон Митев, което не се подкрепя от Работната група, моля да гласува.
За – няма.
Предложението се отхвърля.
Който подкрепя предложението на Работната група по чл. 154, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
По чл. 155 има предложение от народния представител Мария Капон.
Имате думата, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН: В случая искам “45-дневния срок”, в който да се разглежда жалбата, да бъде променен в “14-дневен”. Това пак е в интерес на бизнеса.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Какво е мнението на вносителя?
МИТХАТ МЕТИН: Въпрос към вносителя. Тези срокове са сроковете по ГПК ли? Имам предвид не работни, а календарни дни, така ли?
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Да.
МИТХАТ МЕТИН: 14-дневен срок на практика означава две работни седмици. Можете ли в такъв срок да свършите работа?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожо Мургина.
МАРИЯ МУРГИНА: Нашата молба е да оставим срока, който предлагаме. Още повече, че срокът за възражения от фирмите, го увеличихме до един месец, именно, за да бъде в интерес на фирмите, при сложни обстоятелства те да имат това право, да не им е съкратено времето. При сложни казуси и при нас мисля, че е необходимо разумно време.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли други предложения? – Няма.
Моля, който подкрепя предложението на госпожа Капон, да гласува.
За – 1.
Предложението се отхвърля.
Подлагам на гласуване предложението на Работната група за чл. 155.
Моля, гласувайте.
За – 13, против – няма, въздържал се – 1.
Член 155 е приет.
Следва Глава 19 “Съдебно обжалване на ревизионния акт”.
Работната група подкрепя предложението.
По чл. 156 Работната група подкрепя предложението на вносителя.
Има ли съображения по заглавието на глава 19 и по текста на чл. 156? – Не виждам.
Който ги подкрепя, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Заглавието на глава 19 и текста на чл. 156 са приети.
По чл. 157 има предложение на Работната група.
Има ли съображения по чл. 157?
Заповядайте, господин Савов.
АНГЕЛ САВОВ: Извинете, аз чух, че госпожа Мургина каза, че срокът е 30-дневен, но в чл. 156 той е 14-дневен. Нали ставаше въпрос, че е даден 30-дневен срок за обжалване. Тук е казано, че ревизионният акт се обжалва чрез окръжния съд в 14-д е даден 30-дневен срок за обжалване. Тук е казано, че ревизионният акт се обжалва чрез окръжния съд в 14-дневен срок.
МАРИЯ МУРГИНА: Става въпрос за решение за доклада, господин Савов.
АНГЕЛ САВОВ: Регионалният директор ще се произнася в 45-дневен срок, а за пред съда срокът е 14-дневен. Така ли е?
МИТХАТ МЕТИН: За подаване на жалбата.
АНГЕЛ САВОВ: Жалбата трябва да е изчерпателна. Вижте как са го записали – всички доказателства.
ТЕОДОРА ДРЕНСКА: Преди това е по-дълъг срокът.
АНГЕЛ САВОВ: Този срок е важният.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли други съображения? - Не виждам.
Който подкрепя предложението на Работната група за чл. 157, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Член 157 е приет.
По чл. 158 няма предложения от народни представители.
Работната група предлага окончателен текст.
Има ли желаещи да вземат думата? - Не виждам.
Моля, който подкрепя предложението на работната група за чл. 158, да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Член 158 е приет.
По чл. 159 няма предложения от народни представители.
Има предложение за окончателен текст от Работната група.
Има ли желаещи да вземат думата? - Не виждам.
Който подкрепя предложението по чл. 159, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Член 159 е приет.
По чл. 160 Работната група подкрепя предложението по принцип.
Тук има предложение от народните представители Нено Димов и Веселин Методиев.
Работната група го подкрепя по принцип и предлага финално съдържание на чл. 160.
Имате думата по чл. 160. Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте за текста на чл. 160, предложен от Работната група.
За – 14, против – няма, въздържали се – не виждам.
Член 160 е приет.
По чл. 161 има текст на Работната група, няма предложения от народни представители.
Заповядайте.
АНГЕЛ САВОВ: Уважаеми народни представители, текстът на ал. 3 е некоректен с оглед приетата току-що възможност на регионалния директор да събира нови доказателства. Съгласно чл. 155, ал. 3 и 4, регионалният директор може да събира нови доказателства, които се връчват едва с решението. В чл. 161, ал. 3 се казва, че когато пред съда се представят доказателства, които е могло да бъдат представени, представената страна заплаща изцяло разноските по делото, независимо от неговия изход. Но в досегашния текст на закона регионалния директор не събираше доказателства. Само преди една минута в чл. 155, ал. 3 и 4 се даде възможност на регионалния директор да събира доказателства, копия от които да се връчват, заедно с решението. Тоест, след приключване на процеса. Значи той и да не иска, когато трябва да се защити, ще представи нови доказателства пред съда, които не се представят в административния процес.
Тоест, предложението ми е накрая на изречението да се сложи запетайка и да се добавят думите “освен в случаите по чл. 155, ал. 3 и 4”.
Защото той не е видял тези доказателства, връчени са му с новото решение на регионалния директор. Това е коректно.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имате думата вносителите.
РОСЕН ИВАНОВ: Ние смятаме, че чл. 37, ал. 2 задължава лицето да представи всички факти и обстоятелства, които са от значение в производството. Още в самото негово начало. Без никакво значение дали след това ще има обжалване, дали няма да има обжалване, съдебно, несъдебно и т.н. Тоест, лицето е било длъжно още в самото начало да представи всичките си доказателства. И когато то не е изпълнило това си задължение, би следвало да заплати разноските по делото. Още повече, че с ревизионния доклад е могло да представи доказателства.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Савов.
АНГЕЛ САВОВ: Аз смятам, че това, което се казва, е некоректно. За първи път решаващият орган да може да събира нови доказателства е допуснато в чл. 155, след приключване на ревизията. Никакви задължения към този момент, млади господине. И ако новите доказателства не са представени, копия от тях му се връчват, заедно с решението, тоест, след приключване на процеса. Той може да се защити само като представи в съда впоследствие нови доказателства на база на тези. До този момент не е бил задължен и не е могло да му възникне задължение. Поради което е некоректно той да плати разноските, след като не е могъл да ги представи. Затова изключението е след като се приеме, че решаващият орган ще събира, той ще може за първи път пред съда да представи новите доказателства.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте.
РОСЕН ИВАНОВ: Тогава редакцията да бъде такава, че това са доказателства, които лицето е представило, за да обори евентуално събрани по време на решаването доказателства. Тоест доказателства срещу доказателствата, събрани от решаващия орган, а не априори. Доказателства, които са представени именно по повод на доказателствата, събрани от решаващия орган. Просто да не е априори.
АНГЕЛ САВОВ: Затова предлагам да се добави “във връзка с чл. 155”.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Кънев.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз мога да ви кажа как са вървели ревизиите при мен. Идва ревизията, дали стои месец или два няма никакво значение. Първата седмица данъчните казват искаме това и това. Аз го давам. Втората седмица те се сещат за нещо и казват: “искаме към това и това, това и това”. Аз съм длъжен да им дам всичко, но те не са длъжни да ми поискат всичко.
Аз ви казвам какъв е казусът. Трябва да направим така, че да не бъде ощетен и проверяващият.
РОСЕН ИВАНОВ: Съгласни сме с това, което казвате и затова предлагаме това да са доказателства, които оборват доказателствата, които решаващият орган е събрал. Това е случаят, в който лицето не следва наистина да заплаща никакви разноски.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз съм смутен от това, че намирам доказателства и ми казват, че ще платя цялата сметка за това, че съм намерил доказателства. Обяснете ми го на битов език защо, след като съм намерил доказателства, трябва да платя разноските по делото? Разбирате, че този, който е намерил доказателства, може да бъде и НАП, както е записан текстът.
РОСЕН ИВАНОВ: В такъв случай НАП ще трябва да поеме разноските по делото. Това го пише различно.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Другият крие, мами държавата, НАП го хваща и съдът присъжда да плати делото. Обяснете ми го и от двете посоки.
РОСЕН ИВАНОВ: Това е основен принцип в гражданския процес. Ищецът, който в случая е НАП, и ответникът, който в случая е задълженото лице, са длъжни още в началото на процеса да си представят доказателствата. И в гражданския процес е така. Която и от двете страни (била тя ищеца или ответника) представя доказателства по-късно, които е могла да представи в по-ранен етап на процес, заплаща изхода. Това се отнася с пълна сила и за Националната агенция за приходите, естествено.
Страната, която закъснява с доказателствата, поема разноските, включително на цялата Агенция за приходите. Такава е редакцията на чл. 161.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имате думата.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Извинявайте, но това е като историята за котката и мишката. Господин Савов е абсолютно прав – страната, която представя нови доказателства, ако е правата, няма да заплати разноските. И това, което той предложи, е точно това. То е в полза и на НАП, и в полза на другата страна. Зависи кой в каква ситуация ще е в случаите на чл. 155, ал. 3 и ал. 4. Никой не спори за представянето на доказателства по общия ред.
А колкото до Гражданския процесуален кодекс, това задължение много добре се преценява от страните в кой момент и какви точно доказателства да бъдат представени. Да не забравяме, че става дума за процес, за едно състезание пред съда.
МИТХАТ МЕТИН: Още повече, че така според мен се нарушава един основен принцип в правото, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. И в случая, щом като едната страна има и носи, а не е права, тя трябва да заплати. Нормално е.
РОСЕН ИВАНОВ: Нека да прочетем чл. 65 от Гражданския процесуален кодекс, за да видим какво пише там, защото това е текст, който е заимстван оттам:
Страната, която причини отлагане на делото или отменяне на решението чрез предявяване на искания, посочване на факти или доказателства, които е могла да заяви и посочи своевременно, понася, независимо от изхода на делото (тоест без значение дали губи или печели делото), разноските за новото заседание, съответното обжалване и т.н.
ТЕОДОРА ДРЕНСКА: Само за новото заседание.
РОСЕН ИВАНОВ: Не е само за новото заседание. Вие не чухте текста до края. Съответното обжалване на решението, или по събиране на нови, или при повторното събиране на събраните доказателства, разноските на другата страна и нейният представител и т.н. Тоест, понася всичките разноски.
ТЕОДОРА ДРЕНСКА: Предлагам да приемем уточненията на господин Савов и тогава текстът ще стане по-ясен.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Алтернативите са ясни.
Подлагам на гласуване предложенията за промяна на ал. 3 – накрая да се сложи запетая и да се допълни “освен в случаите по чл. 155, ал. 3 и 4”.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Промяната е приета.
Подлагам на гласуване текста на чл. 161 с приетата промяна.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Част пета.
Дял четвърти – Събиране на публичните вземания.
Глава двадесета – Основни положения.
Няма предложения на работната група по заглавията.
Има ли съображения? – Няма.
Който ги подкрепя, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Приемат се.
По чл. 162 има предложение от народния представител Трифон Митев, което не е подкрепено от работната група.
Има редакция от работната група.
Някой ще представи ли предложението на Трифон Митев? – Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на Трифон Митев.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – няма.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението по чл. 162 в редакцията на работната група.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
По чл. 163 работната група подкрепя предложението на вносителя.
Няма редакционни промени.
Има ли съображения по чл. 163? – Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
По чл. 164 няма предложения от народни представители.
Има предложение на работната група.
Има ли съображения? – Няма.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Член 164 е приет.
По чл. 165 работната група подкрепя текста на вносителя.
По чл. 166 работната група подкрепя текста на вносителя.
По чл. 167 работната група подкрепя текста на вносителя.
По чл. 168 работната група подкрепя текста на вносителя.
Имате думата.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Извинявайте, господин Димитров, но не мога да не взема отношение по чл. 164 – особените случаи при несъстоятелност. Моля колегите юристи да обърнат внимание на текста. Става дума, че публичните вземания могат да се събират и чрез участие в производство или присъединяване към открито производство по несъстоятелност на длъжника.
Държа да припомня, че същото нещо не е в сила за частните вземания на другите кредитори. И ако ние приемем подобен текст, общият принцип е, че при производство на несъстоятелност всякакви принудителни изпълнения се спират и се отнасят исканията към синдика.
Ако ние приемем тук такава привилегия за публичния изпълнител, това влиза в противоречие с основни принципи на несъстоятелността.
Предлагам това да се обмисли малко по-внимателно. Много ми се иска да чуя и логиката на вносителя по този текст, защото е много сериозно.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Да чуем вносителя.
РОСЕН ИВАНОВ: Член 164, ал. 1 казва точно това, че публичният изпълнител се присъединява към производството по несъстоятелност, включват се вземанията и синдикът започва да изплаща нещо на държавата. Събират се чрез участие в производството по несъстоятелност и присъединяване, както прави всеки друг кредитор. Всеки друг кредитор прави точно това – предявява си вземанията пред синдика и след това получава евентуално някога някакво плащане.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Ако това е идеята, текстът е абсолютно некоректен. Как ще се включи в производството по несъстоятелност? Публичният изпълнител трябва да спре своето принудително изпълнение и да го отнесе към синдика. Как ще се включи в производството по несъстоятелност по друг начин? Това просто не е така.
МИТХАТ МЕТИН: Аз имам един въпрос. Вие същото тълкуване ли внасяте в текста, каквото и колегите от Правната дирекция?
РОСЕН ИВАНОВ: Когато говорим за производство по несъстоятелност, има две основни положения, които са в Данъчно-процесуалния кодекс, и които са възприети. Дори мисля, че са малко ограничени. Има две възможности за публичния изпълнител.
Възможно е изобщо да не е започнало принудително изпълнение и междувременно длъжникът да е обявен в несъстоятелност. В този случай изобщо не можем да говорим за някакво спиране на изпълнението, защото такова не е започвало. В този случай публичният изпълнител предявява съответните актове пред синдика и чака по реда да си получи евентуално някакво плащане. Това е едното, най-често срещаното положение, което е в чл. 164. Чл. 164, ал. 1 идва да каже точно това, че публичният изпълнител се присъединява към производството по несъстоятелност, предявява актовете и т.н.
Има допуснато едно изключение, само че в момента ми е трудно да посоча точно в коя разпоредба. То гласи така: когато са наложени от публичния изпълнител обезпечения върху някакви имущества, например запорирана е банкова сметка или е забранен имот, или нещо от сорта, публичният изпълнител, въпреки че е обявена несъстоятелност в по-късен момент, има право да довърши точно тези превантивни действия срещу точно това имущество. Тоест, в конкретния случай да продаде недвижимия имот и ако има остатък, го привежда....
ИЛКЕР МУСТАФОВ: Тоест, привилегировано.
РОСЕН ИВАНОВ: Не е привилегировано, тъй като това изключение за обезпечени кредитори се прилага спрямо всички обезпечени кредитори, а не само спрямо държавата. Всеки кредитор, който наложи ипотека или е вписал възбрана, или нещо подобно, бил той частен или публичен, има право точно този имот да бъде изнесен на публично предлагане и остатъкът се връща в масата на несъстоятелността. Същият режим е предложен да се запази и за държавата. Защото в противен случай държавата ще изпадне в по-неблагоприятно положение от частните кредитори. В случая публичният изпълнител е изпълнил задълженията си, навреме е отишъл и обезпечил вземането, вписал е навреме възбраната, запорирал е навреме сметката и би трябвало да се ползва точно със същата привилегия, с която всеки частен кредитор, който е направил това, се ползва.
А чл. 164 регламентира нормалният случай, в който публичният изпълнител нищо не е свършил, не е вписал никакви обезпечения, дори не е започнал най-често охранително производство, в които случаи, когато се открие производство по несъстоятелност, публичният изпълнител предявява вземанията на държавата, те не са само за данъци. Тук става въпрос за всички публични вземания, не е задължително да става въпрос за данъци. Може да става дума за съвсем други публични вземания. Но публичният изпълнител отива, предявява пред синдика вземането и то се включва в списъка на дължимите вземания.
Единствената привилегия, която чл. 164 дава на държавата, е в ал. 5. Ако вземането е установено, но актът не е влязъл в сила, издаден, но не влязъл в сила, се допуска една привилегия. Даже не съм много сигурен, че това е привилегия, че вземането се включва под условие в списъка на приетите от синдика вземания. Тоест, синдикът е включен в списъка, но чака да види дали актът ще влезе в сила.
Трудно ми е да кажа дали тук има някаква разлика с частните кредитори или няма. И мисля, че чл. 164, ал. 5 е съвсем разумна. Имаме издаден акт, действително не е влязъл в сила, но синдикът го включва под условие. И докато актът не влезе в сила, няма да го изплати.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли други съображения?
Аз предлагам да отложим този текст, докато дойде госпожа Татяна Дончева, за да чуем и нейното мнение.
Има ли възражение да го отложим? – Не виждам.
Отлагаме този текст.
Има ли съображения по текстовете на чл. 185-168? – Не виждам.
Който ги подкрепя, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приемат се.
По чл. 169 има текст на работната група.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който подкрепя текста на чл. 169, предложен от работната група, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Член 169 е приет.
По чл. 170 работната група подкрепя текста на вносителя.
Има ли съображения? – Няма.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
По чл. 171 има предложение от госпожа Капон, което не е подкрепено.
Работната група подкрепя текста на вносителя.
Имате думата, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН: Аз искам 10-годишен да се замени с 5-годишен срок. Давностният период да е 5 години.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Погасителната давност за производство е пет години, а абсолютната е 10 години, тоест още пет.
МАРИЯ КАПОН: Тогава си оттеглям предложението.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли други съображения? – Няма.
Който е съгласен с предложението на вносителя за чл. 171, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
По чл. 172 има предложение за текст от работната група.
Имате ли съображения? – Не виждам.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
По чл. 173 работната група подкрепя текста на вносителя.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
По чл. 174 има предложение за текст от работната група.
Имате ли съображения?
Заповядайте.
ЛЮБКА ЦЕНОВА: Извинявайте, бих искала да попитам вносителите доброволно платени публични задължения след изтичане на 10-годишната давност включват ли се в този текст? Подозирам, че се включват. Ако е така, това противоречи на общите основи на правото. Да не изнасяме лекции за какво се дава давност.
Много моля да ни отговорите чл. 174 прилага ли се, ако аз платя след десетте години?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Така пише.
Имате думата.
РОСЕН ИВАНОВ: Разбира се, че се прилага. Аз не знам точно на какво противоречи, но в Закона за задълженията и договорите изрично пише, че не подлежат на връщане. Който съзнателно изпълни задължението си след като е изтекла давността, то не подлежи на връщане.
ЛЮБКА ЦЕНОВА: Не е така. Съжалявам много.
РОСЕН ИВАНОВ: Ще помоля тогава да отложим текста и да го сравним със Закона за задълженията и договорите.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Добре е да се видят текстовете.
Възразявате ли да отложим разглеждането на този текст? – Отлагаме го.
По чл. 175 работната група има предложение за текст.
Имате ли съображения?
АНГЕЛ САВОВ: От текста липсва, че освен за неплатените, и за невъзстановените и невърнати в срок следва да се носи лихва. Как така отпадат задълженията? Това са само неплатените в закона установени срокове от приходоизточниците, тоест гражданите и дружествата. А къде е уредена лихвата, че когато администрацията не ти върне навреме, да не се начислява лихва? Значи, трябва да бъде: “за неплатените, невъзстановените и невърнати в срок”. Само така текстът е коректен. Иначе излиза, че не се държи лихвата.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имате думата.
РОСЕН ИВАНОВ: Данъчната администрация, естествено, връща парите с лихва и това е уредено в чл. 129. И вече е гласувано.
АНГЕЛ САВОВ: Този текст е общ текст.
Това е общ принцип в правото.
ТЕОДОРА ДРЕНСКА: Ако го има веднъж в текста, защо трябва да се повтаря на две места?
АНГЕЛ САВОВ: Тук е конкретното място, на което се казва: недължимо внесени или събрани суми, с изключение на задължителни осигурителни вноски, се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени и събрани въз основа на акт на орган за приходите. В последните случаи сумите се връщат със законната лихва от деня, в който е следвало да бъдат възстановени по реда на ал. 1-4, тоест, ако сте си ги поискали.
А този текст за лихвите е общият текст. Тук е конкретизиран един от случаите на връщане, а в общия текст се казва, че когато има невърнати и невъзстановени, освен невнесени, се дължи лихва.
ТЕОДОРА ДРЕНСКА: Аз не съм съгласна, защото делът е събиране на публичните вземания.
АНГЕЛ САВОВ: Текстът на чл. 129 е по-тесен.
ТЕОДОРА ДРЕНСКА: Защо да е по-тесен. Той касае точно това, което се дължи на лицето. А тук е обратната страна.
АНГЕЛ САВОВ: Ако смятате, че това ще изчерпи нещата, вие решавате.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Какво ще се промени, ако тук добавим този текст?
МАРИЯ МУРГИНА: Ние не сме съгласни, господин Димитров, защото това касае всички държавни администрации. И ние сами не можем да вземем решение, което не е съгласувано с тях, митници и други. Ние държим на този текст, който сме предложили и смятаме, че е коректен.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Госпожо Дренска, имате думата.
ТЕОДОРА ДРЕНСКА: На мен ми се струва, че така, както сме приели предишния текст, и този, нещата са ясни.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Тоест, Вие предлагате да няма промяна. Присъединявате се към вносителя?
ТЕОДОРА ДРЕНСКА: Присъединявам се към вносителя, да.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Ще подложа на гласуване текста на работната група.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 8, против – 1, въздържали се – няма.
Текстът е приет.
По чл. 176 няма предложение на народни представители.
Работната група подкрепя текста на вносителя.
Има ли съображения? – Няма.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Текстът е приет.
По чл. 177 има предложение за текст на работната група.
Няма предложения от народни представители.
Имате ли съображения? – Не виждам.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Член 177 е приет.
Глава двадесет и първа – Изпълнение.
Заглавието е подкрепено от работната група.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Заглавието на главата е прието.
По чл. 178 има редакция на работната група.
Имате ли съображения? – Не виждам желаещи.
Който подкрепя предложението на работната група, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Член 178 е приет.
По чл. 179 отново има текст на работната група.
Имате ли съображения? – Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Член 179 е приет.
По чл. 180 има текст на работната група.
Има ли желаещи да вземат отношение по него? – Не виждам желаещи.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Член 180 е приет.
По чл. 181 има предложение на работната група.
Имате ли съображения? – Не виждам.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Член 181 е приет.
По чл. 182 има текст на работната група.
Има ли съображения по него? – Не виждам.
Който подкрепя предложението на работната група, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Член 182 е приет.
И сега да се върнем по чл. 174.
Имате думата.
ЛЮБКА ЦЕНОВА: Бих искала да ми дадете две минути време, за да изясним за какво става дума.
В Закона за задълженията и договорите се уреждат два вида срокове. Единият срок е давностен срок. Това е период от време, с изтичането на който се погасява правото да бъде търсено по принудителен начин дадено вземане. В нашия вариант това е 5-годишен срок. А преклузивният срок е срокът, с изтичането на който, се погасява самото вземане. Това е 10-годишният срок. Така че това, което прави Данъчната администрация е 10-те години да не е преклузивен срок, а да е срок, в който вземането да продължава да съществува. Това противоречи на всички правила. Няма смисъл тогава от 10-те години. Те са си пак давностен срок. Те не са давностен срок, те са преклузивен срок. Всичко се прекратява като те изтекат.
Тоест, ако Данъчната администрация в рамките на 5-те години с прекъсване и продължаване на давностните срокове, им се дават десет години да го съберат, след като не могат в рамките на 10 години да го съберат, не би следвало да могат и при доброволно плащане да се вземе това вземане.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Какъв текст предлагате?
ЛЮБКА ЦЕНОВА: Според нас този текст трябва да отпаден.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Какво мисли вносителят?
РОСЕН ИВАНОВ: Вносителят смята, че тълкуването, което беше изнесено, не отговаря на Закона за задълженията и договорите и предлага отлагане на текста и произнасяне на Правна комисия и на госпожа Дончева. Законът за задълженията и договорите също има текст, който казва, че който съзнателно изпълни свой нравствен дълг...
ЛЮБКА ЦЕНОВА: Не е вярно.
РОСЕН ИВАНОВ: Напротив, понеже задължението е погасено, това вече е само един нравствен дълг.
ЛЮБКА ЦЕНОВА: Не, не.
РОСЕН ИВАНОВ: Е, как не? Няма право да иска да се върне това, което е платил. След като е изтекла 10-годишна давност и задължението се е погасило, това вече е един нравствен дълг. Никой не може да го накара да плати, освен ако той доброволно, точно понеже е нравствен дългът, реши и дойде да го заплати.
МИТХАТ МЕТИН: С един нюанс на това, което казва колегата.
Разликата между давностен и преклузивен срок, както се учи в трети курс в Юридическия факултет, е следната. С изтичането на давностния срок се губи правото да се търси задължението за плащане. С изтичането на преклузивния срок се губи задължението за плащане. Се губи задължението за плащане! Тоест, няма правно основание, на което да се потърси самото плащане. Това е разликата.
РОСЕН ИВАНОВ: Нека да го отложим, докато не се произнесе Правната комисия.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Отново отлагаме текста.
Имаме ли готовност по другия отложен текст?
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Да помолим да дойдат представители на Правната комисия, защото очевидно някои са по-юристи от другите. При такъв спор между юристите на парламента и юристите на НАП по-добре е да се произнесат юристите от Правната комисия.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Оставяме и двата текста отложени.
Има ли възражения?
РОСЕН ИВАНОВ: Ние не възразяваме, но искам да ви обърна внимание, че чл. 164 беше съгласуван с Министерството на правосъдието и колегите от Австрия, които бяха дошли да правят реформа на търговската несъстоятелност и всички промени, които са направени в Търговския закон, тогава заедно с тях бяха обсъдени точно текстовете на чл. 164 и на другия текст, който в момента не мога да посоча. И колегите от Министерството на правосъдието, които се занимават точно с търговката несъстоятелност, се съгласиха с текстовете, които са предложени.
Така че предлагаме текстът да се отложи.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Добре, съгласихме се, че го отлагаме.
Преминаваме към глава двадесет и втора “Отсрочване и разсрочване”.
Работната група подкрепя заглавието на главата.
Раздел І “Отсрочване и разсрочване на публични задължения”.
Работната група подкрепя и това заглавие.
Има ли съображения? – Няма.
Който подкрепя наименованията, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Приемат се.
По чл. 183 има предложение на народните представители Нено Димов и Веселин Методиев, което не е подкрепено.
Работната група предлага финален текст.
Има ли съображения?
Подлагам на гласуване предложението на народни представители Нено Димов и Веселин Методиев, което не се подкрепя от работната група.
За – няма.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на работната група по чл. 183.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
По чл. 184 няма предложения на народни представители.
Има предложение за текст от работната група.
Имате ли съображения? – Не виждам желаещи.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Член 184 е приет.
По чл. 185 има отново предложение на работната група.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който подкрепя текста на чл. 185, предложен от работната група, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Член 185 е приет.
По чл. 186 има предложение за текст от работната група.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Член 186 е приет.
По чл. 187 работната група подкрепя текста на вносителя.
Има предложение от народния представител Мария Капон.
Предложението не се подкрепя от работната група.
Има ли съображения? – Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Мария Капон, което не е подкрепено.
За – няма.
Предложението не се подкрепя.
Подлагам на гласуване предложението на работната група.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Тестът на чл. 187 е приет.
Госпожо Дончева, всички погледи са към Вас. Имаме отложени два текста.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Какъв е въпросът за чл. 164?
РОСЕН ИВАНОВ: Според нас проблемът е по-скоро в това как се чете текстът.
Член 164 позволява на публичния изпълнител когато се открие производство по несъстоятелност и когато, съгласно Търговския закон, всички други принудителни изпълнения се спират или се прекратяват, се позволява на публичния изпълнител да участва в производството по несъстоятелност като предяви и вземе ред на държавата пред синдика и защитава правата на държавата пред синдика, което за нас е съвсем нормално и логично.
Този текст регламентира правото на публичния изпълнител от Агенцията за държавни вземания, който отговаря за абсолютно всички несъбрани държавни вземания, включително и за данъците, да предяви в производството по несъстоятелност пред синдика вземанията на държавата и да защитават правата на държавата в производството по несъстоятелност.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Нас ни притеснява най-вече разпоредбата на ал. 4, където изрично се казва, че това вземане не може да бъде оспорено по реда на част ІV от Търговския закон или чрез обжалване на определението на съда по несъстоятелността за одобряване списъка с приетите от синдика вземания. Ако това нещо се приеме се получава една неравнопоставеност между вземанията, които ще се предявят от публичния изпълнител и вземанията, които ще се предявят на общо основание.
РОСЕН ИВАНОВ: В случая става дума за административен акт, влязъл в сила. За какъв иска можем да говорим изобщо?
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Откъде става ясно това?
РОСЕН ИВАНОВ: Пише “влязъл в сила акт”.
ТЕОДОРА ДРЕНСКА: Вие възразихте по ал. 1.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Точно така, защото чл. 638 на Търговския закон казва, че с откриване на производство по несъстоятелност се спират всякакви изпълнителни производства срещу имущество, включено в масата на несъстоятелността. На това основание се получава противоречие между нормата на чл. 638 от Търговския закон и това, което се записва.
ТЕОДОРА ДРЕНСКА: Не ми е много ясно противоречието.
АНГЕЛ САВОВ: Текстът, който е предложен в чл. 164 е, че публичните вземания могат да се събират, тоест продължават принудителни действия, и чрез... Докато чл. 638 казва, че с откриване производството по несъстоятелност се спират изпълнителните производства срещу имуществото, включително в масата на несъстоятелността.
И тук въпросът е, че се появява противоречие. Не се спира само по отношение на публичните вземания, предявени от НАП, принудителното изпълнение, с което се поставят в неравнопоставено положение по смисъла на чл. 18 от Конституцията.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: НАП трябва да участва на равно основание. Значи трябва да имаме особени случаи при несъстоятелност.
АНГЕЛ САВОВ: Да, те не могат да събират. Те ще участват, наравно с всички останали. Това е принципът.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Значи няма да бъде “Публичните вземания могат да се събират и чрез участие”.
РОСЕН ИВАНОВ: Ние още не сме в глава “Принудително събиране”. Тук сме в главата “Общо събиране” – доброволно и чрез други такива случаи. Тук изобщо не говорим за принудително събиране. Участието в производството по несъстоятелност е форма на събиране на вземането. Не на принудително събиране, а на събиране. Тоест, синдикът ще изплати на администрацията това, което може да се изплати, след като се осребри масата на несъстоятелността, съобразно режима на администрацията и т.н.
Що се отнася до ал. 4 и 5, мисля, че възраженията не са точни. След като има административен акт не може да се дава възможност на кредитора да оспорва този административен акт по исков ред.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: А по ал. 1?
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: По ал. 1 ние сме категорични, че това не е акт на събиране. Не може да бъде акт на събиране от страна на публичния изпълнител. Оттам нататък всички действия са на синдика.
Аз даже бих ви предложила да се консултираме наистина с тесните специалисти по търговско право, защото материята е много специфична.
РОСЕН ИВАНОВ: Ние сме се консултирали със специалиста на Министерството на правосъдието.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Аз имам предвид да чуем мнението на катедрата по търговско право, в частност на професорите по търговско право. Много е деликатна разликата и наистина може да се тълкува и така и иначе. Но ние смятаме, че има проблем, че се съставя известна неравнопоставеност и тя е за сметка на останалите кредитори, които в случая не са НАП.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Предлагам отново да отложим текста.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Другият проблем е чл. 172, във връзка с ал. 2. Давността за данъци и задължителни осигурителни вноски не спира в случаите на ал. 1, т. 1, ако заповедта за възлагане на ревизия не е връчена.
Алинея 1, т. 1 е, че давността спира, когато е започнало производство по установяване на публично вземане, до издаване на акта, но за не повече от една година. Води се един следен спор. Дали данъчните антидатирани актове, когато са в края на давностния срок, и дали ако ние им кажем, че давността се спира, ако намерят лицето, а не ако издадат в срок акта, не поставя следната хипотеза. В гражданския процес, ако се заведе по иска в последния ден от изтичане на давностния срок, давността ви спира. Ако започнете наказателно производство в последния ден от изтичане на давността спрямо лицето, всичко е точно. Ако обаче издадете акта на данъчните за спиране на давността, държавата ще иска да търсите и лицето. Значи, ако има антидатиране и документи с невярно съдържание, дайте да видим добре ли са уредени регистрите на данъчните, така че да не позволяват антидатиране. Обаче ми се струва, извън всякаква логика на всякакво право, ние да позволим спирането на давността да зависи от това дали се връчва на лицето? И заминава в последния месец в нелегалност който и да било той. И няма да му връчите, ако ще да си тръгнете по главите.
Не обсъждам дали е в интерес на фиска. Това е принципен въпрос. Според мен общата правна логика трябва да се следва. Като има случай на антидатиране и се докаже антидатирането, позовете се на тази работа и си съборете ревизионния акт. Или поискайте да бъде наказано лицето данъчен служител с всичко, включително и с наказателна отговорност за документ с невярно съдържание. Обаче да се твърди, че спирането на давността ще зависи от връчване на акта, а не от издаването му от държавен орган не върви. При това твърдението за антидатиране е, че ревизията не започнала на секундата, а започнала след един месец.
Струва ми се, че това наистина е признак за адвокатско лобиране. Давността по всички видове права трябва да бъде симетрична. Тече от действие на държавен орган, който е оторизиран да издава актове. Нищо друго.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Госпожо Дончева, ще споделите ли какво предлагате?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Аз предлагам ал. 2 да отпаден.
Алинея 3 става ал. 2 и ал. 4 става ал. 3.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Вносителят не възразява.
Който е съгласен с отпадането на ал. 2, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Промяната е приета.
Другият текст, който отложихме беше по чл. 174.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Прочетете го в отношение с чл. 171, ал. 2 и ще видите какъв е проблемът.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Защо спори Правният отдел, колеги от финансите? Защото в чл. 171, ал. 2 сте записали, че се погасява дълга, а не че се погасява правото ви да го искате. Ако се погаси правото ви да го искате, но дългът съществува, на вас просто ви е погасено правото да го искате и вие нямате механизъм, по който да си го получите. Но, ако ви плати лицето, защото иска да ви плати, то си е дължимо платено.
Ако сте написали и в чл. 171, при това без корекции, че ви се е погасило публичното вземане, на какво основание искате платеното след това да бъде основателно платено?
РОСЕН ИВАНОВ: Това е заимствано от Закона за задълженията и договорите.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Това е погасяването на правото да се търси и погасяването на материалното право. Вие сте написали, че се погасява материалното право. Уточнете се и кажете.
РОСЕН ИВАНОВ: Ние искаме да бъде прочетен законът за задълженията и договорите.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Вие сте си го написали.
РОСЕН ИВАНОВ: Текстът се казва давност.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Вие сте казали, че се погасяват всички публични вземания. Щом се погаси вземането, това е правото да го търсите, а не правото на иск.
РОСЕН ИВАНОВ: Аз искам да помоля същият тест “Давност” в Закона за задълженията и договорите, да го сравним дали не е казано по същия начин. Това ми е молбата.
ЛЮБКА ЦЕНОВА: Член 118: “Ако длъжникът изпълни задължението след изтичането на давността, той няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането си да не е знаел, че давността е изтекла”.
Но аз отново казвам, че това е давностен срок, а не преклузивен. Това са две различни неща.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Разликата е съществена.
РОСЕН ИВАНОВ: Нека да чуем текста от ЗЗД, който казва какво става, когато изтича давностният срок. Това ми беше молбата. Ако е възможно.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Ако искате уточнете текста и след това да го обсъдим отново. Преди малко поехте задължението мнението на госпожа Дончева да бъде арбитриращо. Сега разбирам, че не го приемате така безпрекословно.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Текстът в ЗЗД е казан на съвсем друг език. Той е на езика от 1949 г. Да търсите такава аналогия няма смисъл. Ако кажете, че се погасява правото на иск, няма да има никакъв проблем и текстът върви. Така обаче, както сте го написали в чл. 171, вие сте написали, че се погасява материалното право. Коригирайте си чл. 171. Аз смятам, че никой не е срещу тези постановки.
РОСЕН ИВАНОВ: Аз точно затова исках да чуем Закона за задълженията и договорите, защото мисля, че и там не пише, че се погасява правото на иск.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Онзи ден спорих с теб по същия начин и накрая изчетох “Живко Сталев и другарството” за една проста работа, че не можеш да възлагаш задължения на човек, който не си привлякъл в производството, не си му дал възможност да сочи доказателства и по никакъв начин да се защити. И накрая си му връчил фиша със сметка.
РОСЕН ИВАНОВ: Не знам как ще формулираме текст, че правото на иск се погасява.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Отново отлагаме този текст и продължаваме нататък.
Раздел ІІ “Особени случаи”.
Работната група подкрепя наименованието на вносителя.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
По чл. 188 няма предложения от народни представители.
Работната група предлага заместващ текст.
Имате ли съображения по чл. 188? – Не виждам желаещи.
Който е съгласен с предложението на работната група за чл. 188, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Член 188 е приет.
По чл. 189 работната група подкрепя текста на вносителя.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Член 189 е приет.
По чл. 190 работната група предлага нов текст.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Член 190 е приет.
Имате думата, госпожо Караиванова.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Искам само да припомня на уважаемата комисия, че имаме становище от Националния осигурителен институт до вас, касаещ текста в чл. 169. Така или иначе в работната група не се постигна споразумение.
Става въпрос за последователността по погасяване на задълженията, които са разписани в чл. 169. Националният осигурителен институт в своите последователни действия при разглеждането на ДОПК неведнъж е давал становище по отношение на действията и разписаните текстове в чл. 169. Ние поддържаме това, което сме направили като записване и редакцията на текста. То съвпада и с мнението на Консултативния съвет по законодателство. И предлагаме редакция на чл. 169, ал. 2 и ал. 3:
В ал. 2 след думите “публични вземания” се добавя “само за данъчни задължения”.
Алинея 3 да се измени: “При наличие на няколко публични вземания, които длъжникът не е в състояние да погаси едновременно до започване на принудителното им събиран, първо се погасяват задълженията за осигурителни вноски. Когато няма задължения за осигурителни вноски, длъжникът може да заяви кое от тях погасява пред съответния компетентен орган. Ако не е заявил това, едва тогава те се погасяват съразмерно”.
Мотивите са, че осигурителните вноски пораждат права на осигурените лица и ние трябва да дадем предимство по поредността на тяхното погасяване. Не бива да даваме предимство на длъжника да избере кое от тях да погаси и ако той не предяви такова желани, да ги погасим съразмерно. Нека първо да погасим осигурителните вноски, за да гарантираме изплащането на обезщетения за майчинство, изплащането на сумите, които следват за пенсиониране, професионални болести и всичко, което пораждат по фондове осигурителните вноски. Това е и мнението на Консултативния съвет.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Нещата са ясни.
Имате думата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Ще ви кажа какво ни водеше при решението.
Първо, една житейска логика. Вярно е, че има такава практика досега за НОИ. В резултат на това вие сте натътрузли безжалостно всички държавни предприятия и ония, дето не са държавни, и сте ги хванали за канарчета. В които дълговата им крива расте неудържимо и в един момент това е в ущърб на абсолютно всички. Те ви начисляват, въз основа на това, което сте предвидили като приоритет – главница, разноски. Тези хора никога няма да спрат да ви плащат лихви. Те до края на света ще ви плащат лихви и задължението им ще става още по-голямо, плащайки ви лихви. При което огромната част от тях в един момент, и то начален момент, спират да ви плащат каквото и да било, при което вие сте едни минимални кредитори, най-големите в страната, а не получавате нищо и касата на НОИ продължава да бъде празна. Когато касата на НОИ е празна, било за каквото и да било, в крайна сметка, ако ние се изправим пред криза, ще трябва да бъркаме в бюджета за плащане на каквото и да било.
Да карате държавата да избере дали са по-важни вноските на НОИ от вноските, които се събират от данъците на гражданите, при положение, че и данъците на гражданите трябва да ходят на практика за част от харчовете, по които харчи НОИ, е общо взето никаква държавна политика. Да накарате един бизнесмен да не ви определя приоритети, да му съсипете бизнеса утре да спре да ви плаща каквото и да било, вместо да ви каже “Ще си платя ДДС, но ще продължава да осъществявам дейността си, да си плащам заплати на работниците, да начислявам не знам си какво” е също така общо взето житейски логично, вършещо работа за живота и даже за Касата на НОИ.
И накрая едно последно правнотехническо съображение. Защо искате да правим Данъчно-осигурителен кодекс, в който уеднаквяваме органите за събиране, процедурата за събиране, начините, по които се събира, ако вие на всяка крачка ще казвате: за данъчните така, за НОИ така, утре като присъединим и за митниците по трети начин и т.н. Или се кодифицира, събира се от един орган, има някаква обща логика с нейните плюсове и минуси и общо взето държавата следи приходите си и ги разпределя по някакъв разумен начин. Или всеки си дърпа чергата към себе си, при което кодифицирането е просто един нон сенс и юридическо упражнение. Поради което сложихме режима наравно, защото всеки кредитополучател ще ви каже, че това подреждане на практика ви прави дълга вечен.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
Има известна логика, но по същия начин можем да кажем: защо НОИ или държавата да се явява най-големия кредитор за фирмите, спрямо това да погасяват те първо главницата и чак тогава лихвата. Абсолютно по същия начин данъчната администрация формира данъчни задължения, които никога не може да събере от фирми фантоми, от несъществуващи фирми с данъчни задължения и т.н.
Ще дам думата на моя експерт, който отдавна работи в администрацията на Националния осигурителен институт, за да може да ви отговори по-подробно за начина на администриране на осигурителните вноски във времето.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имате думата, господин Кънев.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Това е един текст, който ние сме гласували, подкрепен е от цялата комисия. Първо, аз съм против да се връщаме назад и да преразглеждаме текстове. И второ, ако трябва да говорим каква е ситуацията в действителност, аз подкрепям Татяна Дончева. Ако действително искаме да събираме нещо, нека да се изчисти главницата и оттам нататък да продължаваме с лихвите.
И предлагам да не се връщаме вече към гласувани текстове.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имате думата.
МИТХАТ МЕТИН: Уважаеми господин председател, тъй като в залата има и хора с доста сериозен опит, натрупан в практиката, исках да допълня това, което спомена и госпожа Дончева.
Аз съм запознат с теорията на лихвата в икономически план, но ще ви кажа каква е теорията на лихвата в общата теория на правото, както се разглежда. Самата лихва, като понятие, не може да съществува самостоятелно, извън основното задължение, което в случая е главницата. И ако ние погасяваме преимуществено лихва, а не главница, в един момент приоритетно ако приемем, че основното задължение е за лихвата, то в един момент погасяването на лихва ще остане без основание. Първо трябва да се погасява главница, след това се погасява лихва. Защото задължението за лихва следва основното задължение, което в случая е главницата. Задължението за лихва не може да съществува самостоятелно.
Това становище е изнесено и в много тълкувателни решения, ще го видите и в практиката на съда. Не може да се плаща самостоятелно лихва. И задължението за лихва не може да съществува самостоятелно. То е задължение, първо, към главница, и въз основа на това задължение за главница имаме задължение за плащане на лихва.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря, господин Метин.
Заповядайте, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ: Това, което исках да кажа, е, че в случая имаме причина и следствие и е нормално да се борим първо с причината и после със следствието. Главницата е причината, лихвата е следствие на това, че имаш главница. Ако ти се бориш със следствието, ще се получи вечната борба. Трябва да махнеш първо причината и след това да се оправяш със следствието. Логиката е желязна.
Между другото, правя процедурно предложение, господин Кънев също го направи, да прекратим дебата по този текст и да се върнем отново там, където ни спря този разговор.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имате думата.
МАРГАРИТА ЧАЧЕВА: Съжалявам, че се измести темата на диспута. Аз лично приемам доводите, които изложихте, за редакцията на ал. 2. Мисля, че трябва да обърнете внимание на нещо много важно. Лицата не могат да получат своите обезщетения, както каза подуправителят на НОИ, без да са внесени съответните осигурителни вноски. По този начин, ако дадем право на самия длъжник да си избере, че първо ще си погаси данъчното задължение, правоимащите лица няма да получат нищо.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Те и сега не получават нищо.
МАРГАРИТА ЧАЧЕВА: Моля Ви без подобни коментари, госпожо Дончева, не е редно по този начин.
Искам да ви обърна внимание на това, че данъкът и осигурителната вноска нямат еднаква природа и никога няма да имат. И дори да се опитваме да въведем общи правила за тяхното принудително и доброволно внасяне и събиране, техният характер абсолютно винаги ще остане различен. Тоест, особеностите на осигурителните вноски при всички положения трябва да се вземат предвид.
Вие сте народни представители, вие гласувате законите. Ние ги изпълняваме. Те са такива в момента, пак са гласувани от народните представители. Не ги е измислил НОИ, който дори няма законодателна инициатива. Ние само ви обръщаме внимание на редакцията на ал. 3. Без внесени осигурителни вноски няма права.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Така е.
Имате думата.
РОСЕН ИВАНОВ: Искам да обърна внимание, че към настоящия момент длъжникът избира и решава на кого да плати – дали на НОИ, или на Данъчната администрация. И в закона никъде не пише, че длъжникът не може да си плати данъците, ако не си е платил осигуровките. Ние с нищо не променяме положението на длъжника с този текст. И в момента той може да отиде и да плати онова, което намери за добре. В НОИ – осигуровките или в НАП – да си плати данъка. Длъжникът не може да си поеме осигурителните права, ако не си плати вноските. Това е един още по-голям стимул за него да си плати вноските, за да може да си ползва правата. Но ние смятаме, че той най-добре познава своя бизнес и най-добре ще реши какво точно да плати. Защото е напълно възможно, плащайки данък, да ползва права, да си освободи стоката от митницата, а без да плати ДДС той не може да освободи стоката от митницата. Без да плати ДДС не може да си ползва ДДС кредит и т.н.
Има и нещо друго. Получава се една изключителна правна несигурност, ако се приеме предложението на колегите от НОИ. Защото длъжникът с едно платежно нареждане по точно определена банкова сметка, нарежда да се плати ДДС, но се оказва, че той не е платил ДДС, а е платил нещо съвсем друго.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря ви.
Има предложение да прекъснем обсъждането по този гласуван член и аз не мога да не го подложа на гласуване.
Който е съгласен да прекратим разискванията по този текст, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към глава двадесет и трета “Конкуренция”.
Работната група подкрепя предложението за наименованието на главата.
Има ли съображения? – Няма.
Който е съгласен с това наименование на глава двадесет и трета, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
По чл. 191 няма предложения от народни представители.
Имате текст на работната група.
Имате ли съображения по този текст?
Заповядайте.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Без да оспорвам текста, защото в крайна сметка е въпрос на законодателно решение и определени приоритети на държавата, искам да кажа, че за пореден път се получава неравнопоставеност между физическите лица, между съдебното изпълнение по ГПК и изпълнението, което се провежда от публичния изпълнител.
Конституцията е категорична, че равенството на държавата и на всички субекти в нея е едно и също.
НИНА ЧИЛОВА: Това винаги е голям спор.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Това е спор между юристите, който е чисто теоретичен и не е от вчера. Колегите разбират много добре за какво става въпрос – ще има ли привилегии държавата при равнопоставеност, закрепена от Конституцията или няма да има? Въпросът е абсолютно принципен.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли съображения от народни представители или няма? – Няма.
Подлагам на гласуване предложението на работната група по чл. 191.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – 1.
Член 191 е приет.
По чл. 192 няма предложения.
Работната група подкрепя текста на вносителя.
По чл. 193 също се подкрепя текста на вносителя.
Има ли съображения по тези два текста? – Няма.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
По чл. 194 има предложение за текст на работната група.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Член 194 е приет.
Глава двадесет и четвърта “Обезпечения”.
Работната група подкрепя наименованието.
Който подкрепя заглавието на глава двадесет и четвърта, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Раздел І “Обезпечаване на публични вземания”.
Който подкрепя наименованието на раздела, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
По чл. 195 има предложение за текст на работната група.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който подкрепя предложението на работната група, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Член 195 е приет.
По чл. 196 работната група подкрепя текста на вносителя.
По чл. 197 работната група подкрепя също текста на вносителя.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който подкрепя текста на вносителя за чл. 196 и чл. 197, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приемат се.
Раздел ІІ “Обезпечителни мерки”.
Работната група подкрепя заглавието.
Който е съгласен, моля да гласува за заглавието на раздела.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Заглавието е прието.
По чл. 198 има предложение на народните представители Нено Димов и Веселин Методиев.
Работната група подкрепя предложението по принцип.
Имате и окончателен текст на работната група.
Господин Димов, имате ли някакви съображения?
НЕНО ДИМОВ: Не, подкрепям текста на работната група.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Моля, гласувайте предложението на работната група за чл. 198.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Член 198 е приет.
По чл. 199 работната група подкрепя текста на вносителя.
По чл. 200 работната група подкрепя текста на вносителя.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
По чл. 201 има предложение от народните представители Нено Димов и Веселин Методиев.
Работната група не подкрепя предложението.
Работната група подкрепя предложението на вносителя.
Имате думата, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ: Аз само искам да попитам, защото може и да не съм прав, но когато става дума, че запорът е на Пътната полиция, ако вие изнесете колата през граница и митницата не знае, как ще я спре? Пътна полиция на границата няма. По правило няма. Как ще предотвратите напускането на страната?
Затова съм направил това предложение, но ако не е така, няма драма. Само ми кажете как ще се реши този проблем.
РОСЕН ИВАНОВ: Аз мисля, че в на всеки пункт за напускане на страната има Гранична полиция. Там се изпраща списъкът на колите, на които е наложен запор. И не е възможно колата да напусне.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Гранична полиция не е Пътна полиция.
РОСЕН ИВАНОВ: Ние ги изпращаме на КАТ. КАТ имат грижата да го препрати на всички контролно-пропускателни пунктове.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Това са различни служби и те не се ръкуват всяка сутрин. Законът не ги задължава.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Принципът и досега е, че публичният изпълнител или съдия-изпълнителя по ГПК налага запора на колата, или пък запора на паспорта по другия закон. И дава съответното съобщение за колите в КАТ и за паспортите на лицата в Гранична полиция. И те се съобщават на всички гранични пунктове.
Каква беше бедата? Ще ви кажа като бивш съдия-изпълнител къде е проблемът. Бедата беше там, че доскоро в половината гранични пунктове нямаше компютри. И това, че вие сте го наложили и сте го спрели, не означаваше, че човекът или колата спокойно не си минаваше. Слава Богу, доколкото знам, от известно време тази слабост е преодоляна и навсякъде вече има съответната техника.
Колегата е прав, това е задължение на КАТ и на Гранична полиция да си уведоми поделенията.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Това работи, но ако искате някакви допълнителни разяснения, може да се направят.
НЕНО ДИМОВ: След като са спокойни тези, които ще трябва да го вземат, че ще си го вземат, аз хич не държа да си утежняваме живота.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Да махнем “Пътна” и да остане само “Полиция”.
НЕНО ДИМОВ: Може и така.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Или “органите на МВР”.
Аз поемам ангажимента до утре сутрин да проверя как е по специалния закон. Но и той е с промени в момента.
НЕНО ДИМОВ: В такъв случай моето предложение е прието по принцип.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Гласуваме текста на вносителя с тази редакция.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Член 201 е приет.
По чл. 202 работната група подкрепя текста на вносителя.
По чл. 203 работната група подкрепя текста на вносителя.
По чл. 204 работната група подкрепя текста на вносителя.
По чл. 205 работната група подкрепя текста на вносителя.
По чл. 206 работната група подкрепя текста на вносителя.
По чл. 207 работната група подкрепя текста на вносителя.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който е съгласен да приемем текстовете на чл. 202 до чл. 207 включително с текста на вносителя, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приемат се.
По чл. 208 има предложение на народния представител Мария Капон.
Работната група не подкрепя това предложение.
Работната група предлага окончателна редакция.
Който подкрепя предложението на госпожа Капон, моля да гласува.
За – няма.
Предложението не се приема.
Има ли съображения по текста на работната група? – Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Член 208 е приет.
Глава двадесет и пета “Принудително изпълнение”.
Работната група подкрепя наименованието на вносителя.
Раздел І “Общи разпоредби”.
Работната група подкрепя наименованието на вносителя.
Има ли съображения по наименованията? – Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Наименованията са приети.
По чл. 209 работната група предлага редакция.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Член 209 е приет.
По чл. 210 работната група подкрепя текста на вносителя.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Член 210 е приет.
По чл. 211 има предложение от народния представител Мария Капон и група народни представители, което е подкрепено по принцип от работната група.
Работната група предлага текст за чл. 211.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който подкрепя текста на чл. 211 на работната група, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Член 211 е приет.
По чл. 212 работната група подкрепя предложението на вносителя.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Член 212 е приет.
Раздел ІІ “Предмет на изпълнението”.
Работната група подкрепя наименованието на раздел ІІ.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Наименованието на раздел ІІ е прието.
По чл. 213 работната група подкрепя текста на вносителя.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Член 213 е приет.
По чл. 214 има предложение на работната група.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Член 214 е приет.
Раздел ІІІ “Способи”.
Работната група подкрепя наименованието.
По чл. 215 работната група подкрепя текста на вносителя.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който е съгласен с наименованието на раздел ІІІ и текста на чл. 215, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приемат се.
По чл. 216 има текст на работната група.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Член 216 е приет.
По чл. 217 работната група подкрепя текста на вносителя.
По чл. 218 работната група подкрепя текста на вносителя.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Текстовете на чл. 217 и чл. 218 са приети.
По чл. 219 има предложение на работната група.
Има ли съображения? – Не виждам желаещи да вземат участие.
Който е съгласен с предложението на работната група за чл. 219, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Член 219 е приет.
Раздел ІV “Действия”.
Наименованието се подкрепя от работната група.
По чл. 220 работната група подкрепя текста на вносителя.
По чл. 221 работната група подкрепя текста на вносителя.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
По чл. 222 има текст на работната група.
Има ли желаещи да вземат отношение? – Няма.
Който подкрепя предложението на работната група за чл. 222, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Член 222 е приет.
По чл. 223 работната група подкрепя вносителя.
По чл. 224 работната група подкрепя текста на вносителя.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Текстовете на чл. 223 и 224 са приети.
По чл. 225 има текст на работната група.
Има ли съображения по него? – Няма.
Който е съгласен с предложението по чл. 225, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Член 225 е приет.
По чл. 226 работната група подкрепя текста на вносителя.
По чл. 227 работната група подкрепя текста на вносителя.
По чл. 228 работната група подкрепя текста на вносителя.
По чл. 229 работната група подкрепя текста на вносителя.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който е съгласен с предложенията на вносителя за чл. 226 до чл. 229, включително на вносителя, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
По чл. 230 има предложение на работната група.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Член 230 е приет.
По чл. 231 има предложение за текст на работната група.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Член 231 е приет.
По чл. 232 работната група подкрепя текста на вносителя.
По чл. 233 работната група подкрепя текста на вносителя.
По чл. 234 работната група подкрепя текста на вносителя.
По чл. 235 работната група подкрепя текста на вносителя.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който е съгласен с текста на вносителя за текстовете на чл. 232 до 235 включително, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
По чл. 236 работната група е предложила текст.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Член 236 е приет.
По чл. 237 работната група подкрепя текста на вносителя.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Член 237 е приет.
Глава двадесет и шеста “Публична продан”.
Работната група подкрепя наименованието на вносителя.
Раздел І “Общи правила”.
Работната група подкрепя наименованието на вносителя.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който подкрепя наименованията, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Наименованията на глава двадесет и шеста и раздел І са приети.
По чл. 238 има предложение от народния представител Мария Капон и група народни представители.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Капон, което не е подкрепено от комисията.
За – няма.
Предложението не се приема.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 238.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – 1.
Член 238 е приет.
По чл. 239 работната група подкрепя текста на вносителя.
По чл. 240 работната група подкрепя текста на вносителя.
По чл. 241 работната група подкрепя текста на вносителя.
По чл. 242 работната група подкрепя текста на вносителя.
По чл. 243 работната група подкрепя текста на вносителя.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който подкрепя текстовете на вносителя за чл. 239 до чл. 243 включително, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
Раздел ІІ “Публична продажба на постоянно определени места”.
Наименованието се подкрепя от работната група.
По чл. 244 работната група подкрепя текста на вносителя.
По чл. 245 работната група подкрепя текста на вносителя.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Текстовете на чл. 244 и 245 са приети.
Раздел ІІІ “Продажба чрез търг”.
Работната група подкрепя наименованието на вносителя.
По чл. 246 работната група подкрепя текста на вносителя.
По чл. 247 работната група подкрепя текста на вносителя.
По чл. 248 работната група подкрепя текста на вносителя.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който подкрепя текста на вносителя за текстовете на чл. 269 до чл. 248, включително, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
По чл. 249 работната група ни предлага нов текст.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Член 249 е приет.
По чл. 250 работната група подкрепя текста на вносителя.
По чл. 251 работната група подкрепя текста на вносителя.
По чл. 252 работната група подкрепя текста на вносителя.
По чл. 253 работната група подкрепя текста на вносителя.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който подкрепя текста на вносителя от чл. 250 до чл. 253, включително, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
По чл. 254 има текст на работната група.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Член 254 е приет.
По чл. 255 работната група подкрепя текста на вносителя.
По чл. 256 работната група подкрепя текста на вносителя.
По чл. 257 работната група подкрепя текста на вносителя.
Има ли съображения? – Не виждам.
Подлагам на гласуване текстовете на чл. 255, чл. 256 и чл. 257 на вносителя.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
Раздел ІV “Особени случаи на продажба”.
Работната група подкрепя наименованието на раздела.
По чл. 258 работната група подкрепя текста на вносителя.
По чл. 259 работната група подкрепя текста на вносителя.
По чл. 260 работната група подкрепя текста на вносителя.
По чл. 261 работната група подкрепя текста на вносителя.
По чл. 262 работната група подкрепя текста на вносителя.
Има ли съображения? – Не виждам.
Подлагам на гласуване наименованието на раздела и текстовете на вносителя от чл. 258 до чл. 262, включително.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
По чл. 263 има предложение на народния представител Мария Капон и група народни представители.
Работната група не подкрепя предложението.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който подкрепя предложението на госпожа Мария Капон, което не е подкрепено от работната група, моля да гласува.
За – няма.
Предложението не се приема.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 263.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Текстът на чл. 263 е приет.
По чл. 264 работната група предлага окончателна редакция.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Член 264 е приет.
По чл. 265 работната група подкрепя текста на вносителя.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Член 265 е приет.
Глава двадесет и седма “Защита срещу принудително изпълнение”.
Работната група подкрепя наименованието на глава.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Наименованието на главата е прието.
По чл. 266 има предложение на работната група.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Член 266 е приет.
По чл. 267 работната група подкрепя текста на вносителя.
По чл. 268 работната група подкрепя текста на вносителя.
По чл. 269 работната група подкрепя текста на вносителя.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който е съгласен с текстовете на вносителя за чл. 267 до чл. 269, включително, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
Дял пети “Административнонаказателни разпоредби”.
Работната група подкрепя наименованието на дял пети.
Глава двадесет и осма “Административни нарушения, глоби и санкции”.
Работната група подкрепя по принцип наименованието, но се предлага окончателна редакция “Административни нарушения и наказания”.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който е съгласен с предложените заглавия, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Наименованията са приети.
По чл. 280 има предложение на народните представители Нено Димов и Веселин Методиев, което не е подкрепено от работната група.
Работната група предлага окончателна редакция.
Господин Димов, имате думата.
НЕНО ДИМОВ: Предложенията по същество са две. Едното е, че когато се злоупотреби с информация предлаганата глоба е от 300 до 10 хил. лв. А аз винаги в тази комисия и в Икономическата комисия съм изразявал мнение, че такава голяма ножица е нездравословна. И предлагам намаляване на ножицата, качвайки долната граница на 1000 и намалявайки нормата от 10 хил. на 5 хил. лв. Тоест, предложението е санкцията да бъде от 1000 до 5000 лв.
Второто нещо. Когато злоупотребата е особено тежка, освен отстраняването от 1 до 3 години да е предвидено и дисциплинарно уволнение. Тук имаме казус, с който може да се злоупотреби с данъчно осигурителна информация. Ако тази злоупотреба изисква наказанието да бъде 10 хил. лв., аз мисля, че много по-сериозно е да бъде дисциплинарно уволнен този, който е злоупотребил.
Нека да обсъдим варианта и работната група да каже защо не е подкрепила предложението.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте.
РОСЕН ИВАНОВ: Що се отнася до границата, действително ножицата е голяма. Но следва да имате предвид, че когато се определят наказанията, трябва да се има предвид имущественото състояние на човека, който е извършил съответното нарушение. Това е по силата на Закона за административните нарушения и наказания, по силата на постановено решение на Върховния съд и т.н. Индивидуализация на наказанието трябва да има абсолютно задължително. Това просто не подлежи на коментар.
Смятам, че 300 лв. е заплатата на един данъчен инспектор за един месец. Това не са малко пари. Така че зависи от позицията, в която се намира това лице.
Що се отнася до второто предложение, дисциплинарното уволнение изобщо не е предмет на административнонаказателни разпоредби. То е предмет на дисциплинарна отговорност по Кодекса на труда и по други закони и изобщо не може да бъде предмет на административнонаказателна разпоредба. Това е правно изключено.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Димов.
НЕНО ДИМОВ: Аз категорично не мога да се съглася, че ако един човек, който взима 300 лв. и нанесе щета за 3 млн. лв., неговата отговорност е в размер на 300-те лв., а не съразмерно на 3-те млн. лв.
Ако правим нещата по този начин, можем да стигнем дотам, че един убиец, който е беден, трябва да лежи по-малко в затвора, отколкото един убиец, който е по-богат. Това е някакъв абсурд. Деянието не е базирано от това каква заплата получава данъчният чиновник, а каква е вредата.
Що се отнася до дисциплинарното уволнение, за мен е важно да има подобна санкция, но ако юристите кажат, че не й е тук мястото, а има друг ред, който аз лично не познавам, съм склонен да го оттегля. Но не може да се свързва наказанието с доходите.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Госпожо Дончева, заповядайте.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Трябва да имаме предвид обществената опасност на нарушението. Използването на такава информация, когато става дума за големи данъкоплатци, може да бъде наистина колосална. И за информацията лицето да е получило един хонорар, който според мен надвишава няколко пъти максималната глоба.
Ако искате обаче да диференцираме глобата. Да кажем, че се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а в особено тежки случаи до еди-колко си. Сто пъти днес споря с икономисти, математици и други за едни неща, които са ясни – особено тежък случай, значителни размери, значителни щети, особена фактическа и правна сложност и не знам какво си. Става ясно, че в общия случай няма да бъде произвол на данъчния и ще трябва да доказва и особено тежък случай, за да ти сложи голям размер глоба. Ако искате 10 хил. да го направим 5 хил., и да сложим от 300 до 1000 лв., а в особено тежки случаи до 5 хил., за да може онзи данъчен, като ще ви глобява, да е ясно какво ще прави.
МАРКО МЕЧЕВ: От 500 до 5000.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Мен ме притеснява тази голяма ножица. И понеже за общия случай ти не му казваш, че той трябва да ти доказва особено тежък случай, това е примерно много тежки щети, настъпили за някого. Може да бъдат някакви други неща, които наистина да сочат, че е настъпила някаква щета от изтичането на информацията. Иначе ние санкционираме самата злоупотреба. Понякога това може да има доста невинен режим. Когато отворите голяма ножица, давате възможност на данъчния буквално да му счупи главата.
НЕНО ДИМОВ: Тогава аз оттеглям предложението си в частта си на дисциплинарно уволнение и правя предложение глобата да бъде от 1000 до 5000 лв., а в особено големи размери от 5000 до 10 000.
ВЛАДИМИР КУЗОВ: Аз предлагам размерът на глобата да бъде от 500 до 1000 лв.
НЕНО ДИМОВ: Аз имам още няколко предложения за дисциплинарно уволнение. Оттук нататък оттеглям всички такива предложения.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: В случая данъчните определено няма да бъдат щастливи, защото минималната глоба е до 1000 лв. Имаше до известна степен основание това, което беше казано. Може да се намали малко долната граница.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Те разполагат с информация. Едно е да глобяваш някого за неправилно паркиране или пешеходец. Тук глобяваш лица, които имат достъп до информацията и ги задължаваш да я съхраняват. Никого не задължаваш да нарушава тайната. Да си правят сметката.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Подлагам на гласуване чл. 270 с направените промени.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – 1.
Член 270 е приет.
По чл. 271 има предложение от народните представители Нено Димов и Веселин Методиев, което е подкрепено от работната група.
Има и текст, предложен от работната група.
Господин Димов.
НЕНО ДИМОВ: Малко са завишени глобите, но в случая приемам това, което е предложено от работната група.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване предложението по чл. 271.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Член 271 е приет.
По чл. 272 работната група подкрепя текста на вносителя.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Бих искала да помоля колегите за определяне на долна граница на глобата.
РОСЕН ИВАНОВ: В чл. 271 също няма долна граница. Не е задължително да има долна граница.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Госпожо Дончева, трябва ли да има долна граница?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Да.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Връщаме се към чл. 271, където също трябва да има долна граница.
МАРКО МЕЧЕВ: От 50 до 300 лв.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Това е голяма разлика – 6 пъти.
Нека да бъде от 100 до 300 лв.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Който е съгласен с това предложение в чл. 271 глобата да бъде “от 100 до 300 лв.” и “от 300 до 600 лв.”, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
По чл. 272 каква да бъде долната граница на глобата?
ПЕТЪР КЪНЕВ: От 50 до 250.
НЕНО ДИМОВ: Изравнете ги с предходния.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Добре.
Който е съгласен с редактирания вариант на чл. 272, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Член 272 е приет.
В такъв случай се подкрепя по принцип предложението на народния представител Мария Капон.
По чл. 273 има предложение на работната група.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Член 273 е приет.
По чл. 274 има предложение на народните представители Нено Димов и Веселин Методиев.
НЕНО ДИМОВ: Аз оттеглих предложението по принцип, само предлагам да обсъдим стойностите, защото тук отново става дума за действие, което може да нанесе сериозни вреди. Всъщност аз съм удвоил размера, и в един случай съм утроил размера на глобата, която се налага. Мисля, че в този случай е необходима по-голяма санкция. Имам предвид нарушението.
МАРКО МЕЧЕВ: Да ги уеднаквим с предходните членове.
ТЕОДОРА ДРЕНСКА: Тук става въпрос за по-голямо нарушение.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Ще предложите ли конкретен текст?
РОСЕН ИВАНОВ: Не може да се глобява органа по приходите. Глобата може да се налага на физическо лице.
НЕНО ДИМОВ: Аз предлагам глобата да се качи от 500 до 1000 лв. и от 1000 до 3000 лв. Тоест, удвояват се два пъти и се утрояват най-тежките.
РОСЕН ИВАНОВ: Не е необходимо да завишаваме глобата.
ТЕОДОРА ДРЕНСКА: Тук има и една втора хипотеза, която е много неприятна за ревизираните лица, ако продължи извършването на ревизията извън определения срок, което се случва на практика.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Тук трябва да обърнем внимание на нещо друго, че когато влезе някой на ревизия, той влиза със заповед, в която му пише името и срока на ревизията. И лицето, което той ревизира, във всеки момент може да провери нещата. Това е хипотеза, която е по-скоро теоретична. Ако има такъв случай, той не може да създаде акт с правни последици.
МАРКО МЕЧЕВ: Тогава актът е нищожен.
ЙОВКО ЙОВКОВ: По-скоро другата хипотеза – за удължаване на срока, е по-опасна и по нея трябва да се поразсъждава.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Текстът е ясен.
НЕНО ДИМОВ: Нека да гласуваме двете предложения и да вървим напред. Това е свързано само с цифрите, а не с текста по същество.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Който е съгласен с предложението на господин Нено Димов глобите да скочат в указаните размери, моля да гласува.
За – 1.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на работната група за чл. 274.
За – 9, против – 1, въздържали се – няма.
Член 274 е приет.
Който е съгласен с предложението на госпожа Капон, моля да гласува.
За – няма.
Предложението не се приема.
По чл. 275 има предложение на госпожа Капон.
Работната група не подкрепя предложението.
Работната група подкрепя текста на вносителя.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Капон.
За – няма.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя по чл. 275.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – 1.
Член 275 е приет.
По чл. 276 господин Димов предлага завишаване на глобата.
Има и предложение на народния представител Мария Капон, което не се подкрепя от работната група.
Работната група предлага нова редакция на текста.
Казусът е ясен.
Който подкрепя предложението на народните представители Димов и Методиев, моля да гласува.
За – 1.
Предложението не се приема.
НЕНО ДИМОВ: Господин председателю, тук имаме запор, имаме възбрана върху имущество. Тук не е предишният случай. Тук може да има много сериозно следствие. Затова съм предложил по-сериозно наказание и ще поискам прегласуване.
Казано е “Който като публичен изпълнител, наложи запор или възбрана върху имущества, неподлежащи на принудително изпълнение”. Вие представяте ли си какво може да се случи и ние да го оставим с глоба от 500 лв.?
НИНА ЧИЛОВА: Може да се повиши глобата, защото така ще дисциплинира като текст.
НЕНО ДИМОВ: Глоба от 500 лв. е несериозно.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Каква да бъде глобата?
НИНА ЧИЛОВА: От 500 до 1000 лв. А при повторно – от 1000 до 3000 лв.
ТЕОДОРА ДРЕНСКА: Така е. Много са малки тези глоби.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: В такъв случай предложението на господин Димов ще бъде подкрепено по принцип.
Предложението на народния представител Мария Капон също ще бъде подкрепено по принцип.
Подлагам на гласуване текста на чл. 276, в който са отчетени предложенията на народните представители Мария Капон, и Нено Димов и Веселин Методиев.
Моля, гласувайте.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Член 276 е приет.
По чл. 277 работната група подкрепя текста на вносителя.
По чл. 278 работната група подкрепя текста на вносителя.
Има ли съображения? – Не виждам.
Подлагам на гласуване тези три текста на вносителя, които са подкрепени.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Текстовете на чл. 277 и чл. 278 са приети.
По чл. 279 работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага отпадането му.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който е съгласен чл. 279 на вносителя да отпадне, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Член 279 отпада.
По глава двадесет и девета работната група подкрепя предложението за наименованието на главата.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който е съгласен с предложеното заглавие, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Заглавието на главата е прието.
По чл. 280 работната група предлага да стане чл. 279 с редактиран текст.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Текстът на чл. 280, който става чл. 279 е приет.
По чл. 281 работната група подкрепя текста на вносителя и го преномерира.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
И сега се връщаме към чл. 174.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Нека да върви във вида, в който е.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Добре, ако има редакция на текста, ще го предложите в пленарната зала.
Подлагам на гласуване предложението на работната група за чл. 174.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Текстът е приет.
Отиваме на чл. 164.
РОСЕН ИВАНОВ: Тъй като в ДПК съществува същия режим, предлагам да видим там как е записано. Абсолютно същото е.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Какво да направим?
ТЕОДОРА ДРЕНСКА: Какъв е проблемът да го разгледаме на заседанието утре?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Това е в началото на доклада, който трябва да внесем.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: В доклада може да се запише, че комисията отлага текста и ще влезе в последния доклад.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Добре.
Благодаря на всички за участието.
Закривам заседанието.

(Закрито в 17,15 часа)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Петър ДИМИТРОВ


Стенограф:
Н. Иванова