П Р О Т О К О Л
№ 20

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси

П Р О Т О К О Л
№ 20

На 1 декември 2005 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на Законопроект за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2006 г. – второ четене.
2. Обсъждане на Законопроект за изменение на Закона за бюджета на НЗОК за 2005 г. – второ четене.
3. Обсъждане на Законопроект за бюджета на НЗОК за 2006 г. – второ четене.

Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,50 часа от заместник-председателя Алиосман Имамов и ръководено от г-н Петър Димитров – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Уважаеми колеги, предлагам да започнем нашата работа.
Съгласно нашия правилник, можем да започнем работата на Комисията по бюджет и финанси в условията на падащ кворум.
Дневният ред за днешното заседание включва три точки:
1. Обсъждане на Законопроект за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2006 г. – второ четене.
2. Обсъждане на Законопроект за изменение на Закона за бюджета на НЗОК за 2005 г. – второ четене.
3. Обсъждане на Законопроект за бюджета на НЗОК за 2006 г. – второ четене.
Имате ли други предложения по дневния ред? – Няма.
Моля, гласувайте за дневния ред на заседанието.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.

По първа точка от дневния ред – ОБСЪЖДАНЕ НА ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ЗА 2006 Г.
Заглавието на законопроекта е: “Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2006 г.”.
Който е съгласен със заглавието на закона, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Заглавието на закона е прието.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 1.
Няма постъпили предложения от народни представители.
Имате думата. Не виждам желаещи да вземат отношение по чл. 1 от законопроекта.
Който е съгласен с така предложения текст на вносителя за чл. 1, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
По чл. 2 работната група подкрепя текста на вносителя.
Няма предложения на народни представители.
Някой от членовете на комисията иска ли думата по чл. 2? – Няма желаещи.
Моля, който подкрепя предложението на работната група, да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
По чл. 3 работната група подкрепя текста на вносителя.
Няма предложения от народни представители.
Има ли желаещи членове на комисията да вземат думата? – Не виждам.
Моля, който подкрепя предложението на вносителя по чл. 3, да гласува.
За – 11, против – няма, въздържал се – 1.
Член 3 е приет.
По чл. 4 работната група подкрепя текста на вносителя.
Няма предложения от народни представители.
Не виждам желание в членовете на комисията да вземат отношение по чл. 4.
Който е съгласен с текста на чл. 4, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържал се – 1.
Член 4 е приет.
По чл. 5 има предложение от народния представител Хасан Адемов.
Работната група подкрепя предложението.
Моля представителите на НОИ, като вносители, да вземат отношение по направеното предложение.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Господин председател, уважаеми народни представители, само едно пояснение.
Това предложение на д-р Адемов е свързано с намаляването на осигурителната вноска за Фонд “Безработица” от 3,5% на 3% и увеличаване на вноската за Фонд “Общо заболяване и майчинство” от 3% на 3,5%. Подобно предложение е направено и от господин Кънев. То се подкрепя от работната група, защото целта е да се намали огромния излишък, който има в бюджета на Фонд “Безработица” и да се компенсира с размера на вноската дефицитът, който има по Фонд “Общо заболяване и майчинство”. Още по време на първото четене беше направена такава бележка. Затова предложението е подкрепено.
Направени са прецизни разчети, съгласувано с вносителите, по цялата таблица. Затова моля комисията да обсъди и да приеме това предложение. То е разумно.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Тоест, вие го подкрепяте.
Има ли други съображения? – Не виждам.
Има окончателен текст на работната група.
Който е съгласен с предложението на работната група, което отчита предложението на господин Адемов, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Член 5 е приет.
По чл. 6 Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага окончателна редакция.
Тук отново господин Адемов е направил предложение, което е прието.
Има ли някакви различни съображения?
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: То е свързано точно с тези промени – намаляване на вноската за Фонд “Безработица” и увеличаване на вноската в “Общо заболяване и майчинство”.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Моля, който подкрепя това предложение на работната група, да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Член 6 е приет.
По чл. 7 работната група подкрепя текста на вносителя.
Няма предложения на народни представители.
Някой иска ли думата по чл. 7? – Не виждам желаещи.
Който подкрепя предложението на вносителя, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържал се – 1.
Член 7 е приет.
По чл. 8 работната група подкрепя текста на вносителя.
Няма предложения на народни представители.
Имате ли някакви съображения по чл. 8? – Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Член 8 е приет.
По чл. 9 господин Адемов има предложение, но работната група не го е подкрепила.
Има предложение и на народния представител Стефан Софиянски.
Работната група не подкрепя и това предложение.
Работната група подкрепя текста на вносителя.
Има ли представители на господин Софиянски и на господин Адемов, които да обосноват техните предложения? – Не виждам.
Има ли някакви други съображения? – Не виждам.
Който подкрепя текста на вносителя за чл. 9, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Член 9 е приет.
По чл. 10 няма постъпили предложения.
Работната група подкрепя текста на вносителя.
Който е съгласен с това предложение за чл. 10, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Член 10 е приет.
По чл. 11 има предложение на народния представител Хасан Адемов.
Работната група подкрепя предложението.
Има и предложение на народния представител Петър Кънев.
Работната група подкрепя и това предложение.
Работната група предлага окончателен текст на чл. 11.
Има ли възражения? – Няма.
Подлагам на гласуване предложението на работната група, която е отчела предложенията на господин Адемов и на господин Кънев.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържал се – 1.
Член 11 е приет.
По чл. 12 няма направени предложения от народни представители.
Работната група подкрепя текста на вносителя.
По чл. 13 също няма предложения.
Работната група подкрепя текста на вносителя.
По чл. 14 няма предложения.
Подкрепя се текстът на вносителя.
Работната група подкрепя и предложенията по чл. 15 и чл. 16, по които няма предложения от народни представители.
Имате ли съображения по чл. 12 до чл. 16 включително? – Не виждам.
Който е съгласен с предложените текстове от вносителя за чл. 12 до чл. 16 включително, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържал се – 1.
Текстовете се приемат.
“Заключителни разпоредби”.
Работната група подкрепя наименованието на вносителя.
Имате думата.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Господин председател, тъй като в последния момент внесохме един нов параграф, който не беше подготвен предварително, се налага в резултат на неговото внасяне да сменим наименованието “Заключителни разпоредби” на “Преходни и заключителни разпоредби” с оглед характера на разпоредбата.
Затова предлагаме наименованието тук да е “Преходни и заключителни разпоредби”.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Вносителят няма нищо против.
Има ли някакви съображения? – Няма.
Моля, гласувайте промяната в заглавието на “Преходни и заключителни разпоредби”.
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
По § 1 няма предложения.
Работната група подкрепя текста на вносителя.
По § 2 няма предложения.
Работната група подкрепя текста на вносителя.
Имате ли съображения по § 1 и § 2 на Преходните и заключителни разпоредби? – Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Двата параграфа са приети.
По § 3 има предложения от народните представители Стефан Софиянски и Хасан Адемов. Предлагам да ги разглеждаме поотделно.
Работната група не подкрепя не подкрепя първото предложение на народния представител Стефан Софиянски.
Иска ли някой да се изкаже по това предложение? – Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Стефан Софиянски.
Който е за, моля да гласува.
За – няма.
Предложението не се приема.
Който е съгласен с второто предложение на народния представител Стефан Софиянски, моля да гласува.
За – няма.
Предложението не се приема.
Предложение от народния представител Хасан Адемов.
Работната група подкрепя предложението.
Имате ли съображения по това предложение?
Има думата господин Христосков.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Тези предложения са свързани с едно политическо решение, подкрепено от госпожа Масларова и от министър-председателя, разпределението на осигурителната тежест между работник и работодател за следващите години да остане същото – 35 на 65%, на каквото ниво е фиксирано за 2006 г. Затова ние също го подкрепяме.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Тоест, обвързвате законодателят догодина да не приема такива решения, така ли?
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Не. Законодателят винаги може да приема каквито иска решения, господин председател. Но в Кодекса за социалното осигуряване беше предвидено да се променя пропорцията на участието на работника и работодателя до постигане разпределението на осигурителните вноски до 50 на 50% в 2009 г. Предложението на д-р Адемов, което има политическа подкрепа, е да не нараства по-нататък това разпределението.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имате думата по това предложение.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Това не може да стане. Господин Христосков каза, че в Кодекса е записано, че всяка година се развива с по пет процента. Не искам ние да предопределяме след две или три години какво ще стане. За следващата година то е 65 на 35%. Догодина ще умуваме колко ще е.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има думата господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Един въпрос към господин Христосков.
Смятате ли, господин Христосков, че мястото е тук да се взима едно такова решени? Ако се взима подобно решение, би трябвало да се промени кодекса.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Целият § 3 е промяна на Кодекса.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Принципно погледнато, аз смятам, че това е едно сериозно връщане назад към едно обещание, дадено отдавна, за една промяна. Така че аз смятам да гласувам “против”. И смятам, че не е редно всяко едно правителство, идвайки на власт, да променя цялостната концепция за нещо, което е прието, за една тенденция, която е направена, за смяна на отношението между частта от вноската, която се приема от работника и работодателя. Не е редно да се взимат такива политически решения, които да обръщат наопаки това, което е правено досега и това, което е обещано.
НИНА ЧИЛОВА: Това е предложение на народни представители.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз съм против.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имате думата.
ТЕОДОРА ДРЕНСКА: Искам да кажа само, че не може в закон да съществува термин “и следващите години”. Кои са тези следващи годни? Те не са конкретизирани.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Казусът е ясен.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не е съвсем ясен.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Христосков.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Уважаеми народни представители, в чл. 6, ал. 3 на Кодекса за социално осигуряване има една таблица, с която осигурителните вноски и тяхното разпределение между работник и работодател се разпределят в определени пропорции, като се започне от 80 към 20 и се стигне до 50 на 50 в 2009 г. И в т. 7, където е 50 на 50 е записано: “50 на 50 в 2009 г. и следващите години”. Това означава, че от 2009 г. нататък няма да се променя това съотношение и ще остане 50 на 50. Това е действащ текст от 2009 г., като в 2007 г. трябваше да бъде 50 на 50. След това беше променен на 2009 г.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имате думата, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз не разбирам смисъла на това предложение – не в техническата част “и следващите”, а не разбирам какъв е смисълът, защо спираме изравняването на вноските? Не мога да вникна в смисъла. Ако някой е говорил с д-р Адемов и може да ми го поясни, ще бъде добре. Има заложен такъв механизъм да се достигне една цел.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин Цонев.
Имате думата, господин Кънев.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Преди малко говорихме точно за крехкия баланс труд – капитал. Аз не искам да твърдя, че съотношението 65 към 35 или 60 към 40, или 30 към 70, каквото беше съотношението тази година, е най-правилното. Но аз съм против ние сега да предопределяме за бъдещи периоди други съотношения.
Не възразявам догодина по това време да се съберем и да коментираме нещата. Но за бъдещи периоди да денонсираме нещо, което е направено преди шест години, просто е абсурд.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Казусът се изясни.
Има думата повторно господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: За да бъда убеден, че сме обсъдили въпроса преди гласуването, искам да ви кажа следното нещо.
В 2000 г., както каза господин Христосков, е взето решение осигурителните вноски постепенно да се разделят до 50 на 50 между работодател и работник. Шест години този текст е бил валиден. По тази причина беше променено съотношението за следващата година до 65 на 35%. Сега изведнъж искате това, което е направено от 2000 г. досега да бъде спряно и да се каже, че това съотношение повече няма да се променя.
Аз смятам, че един такъв жест показва изключителна неприемственост спрямо водената досега политика от 2000 г. досега и е абсолютно необоснована.
Ако няма тук човек, който да обоснове една такава политика, аз ви предлагам да гласуваме “против”. Ако няма един човек, който да обясни защо това трябва да бъде направено, не виждам логика.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте.
ХРИСТИНА МИТРЕВА: Аз съм главен актюер на Националния осигурителен институт и искам да посоча само един факт.
Когато се разработваше новото законодателство в края на 1999 г. и се приемаше това съотношение постепенно да нараства до достигане до 50 на 50%, имаше заложен номинален ръст на работната заплата годишно в размер на 10-12% и реално увеличение при инфлация около 5-6%, поне 6% реален ръст на работната заплата. Виждаме, че това не се случва. И тъй като това съотношение 50 на 50, ако остане в 2009 г. при този ръст на заплатите, както е в последните две години, това означава, че в 2009 г. почти няма да има реално увеличение на заплатите.
Поради това беше взето това решение, след като се обсъдиха някои тенденции и с Международния валутен фонд, както и някои показатели.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Нямам възражения срещу тази логика, ако през 2006 г. съотношението не се променяше. Но да го промениш за 2006 г. и да кажеш, че за 2007 г. няма да се променя, без да знаем какво ще се е случило в икономиката, смятам, че е необосновано.
Имате думата, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Аз имам два въпроса. Първият въпрос е има ли политическо решение за това, защото, според мен този проблем не е толкова елементарен и касае споразумение между работодатели и профсъюзи. Предлага се в 2006 г. да не се изменя съотношението на вноската работодател – работник. Тоест, да остане, каквато е през 2006 г. Мисля, че то има много силен политически ефект и ние трябва да сме сигурни дали има политическо решение за него. В противен случай рискуваме да създадем неприятни взаимоотношения между синдикати и работодатели. Дали те имат становище по това предложение, което се прави тук.
В противен случай не знам защо ние трябва да залагаме съотношение за следващи години, като това може да стане с бюджета на ДОО за следващата година.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Казусът е ясен.
Който подкрепя предложението на господин Адемов за замразяване на съотношението през следващите години, моля да гласува.
За – няма.
Комисията не подкрепя това предложение.
Има и второ предложение на господин Адемов – в § 3 точка 4 да отпадне.
Работната група не подкрепя предложението.
Заповядайте, господин Христосков.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: То е свързано с предложението, което беше отхвърлено, така че трябва да бъдете последователни.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Тъй като гласувахме едното предложение, няма смисъл да гласуваме и второто.
Следващото предложение на господин Адемов е подкрепено от работната група.
Каква е позицията на вносителя по това предложение?
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Това предложение е свързано с промяна в начина на изчисляване на инвалидните пенсии. Досега те са изчислявани като се е отчитал осигурителният стаж само в години, а не и в месеци. И затова е използван изразът “признатите години”. След като вече ще се премине в изчисляването и зачитане на онзи стаж, който е в месеци, затова думите “признати години” трябва да се заменят с “признато време”.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли съображения по този текст? – Няма.
Който е съгласен с това предложение, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Предложението е прието.
Следващото предложение отново е на господин Адемов – за промяна в т. 10, касаеща чл. 94, ал. 2.
Работната група подкрепя предложението по принцип.
Имате думата, господин Христосков.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Предложението е свързано с пенсионния процес по отпускане на инвалидните пенсии. Уеднаквяват се инвалидните пенсии.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Тоест, вносителят подкрепя предложението.
Има ли съображения? – Няма.
Който е съгласен да приемем това предложение на господин Адемов, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържал се – 1.
Приема се.
Следващото предложение на господин Адемов е за промяна в чл. 100.
Работната група подкрепя предложението.
Каква е позицията на вносителя?
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Националният осигурителен институт подкрепя тази формула за индексация на пенсиите, защото смятаме, че тя е по-справедлива, тъй като отчита в еднаква степен нарастването на инфлацията и нарастването на доходите. Досегашната формула дава по-голяма тежест на инфлацията, когато се определя коефициентът за индексиране на пенсиите. Тоест, ако инфлацията е 2%, а доходите нарастват с 6%, в досегашната формула инфлацията е с тегло 75%, а доходите са с тегло 25%, при което би следвало на следващата година пенсиите да се индексират с 3%. При тази формула те следва да се индексират с 4%, тоест по средата между доходите и инфлацията.
И тъй като този законопроект и всички числа в него са съгласувани с държавния бюджет, предлага се по-нататък този текст да влезе в сила от 1 януари 2007 г., а за 2006 г. да остане текстът на вносителя – в 2006 г. пенсиите да се индексират така, както Министерския съвет е направил предложението, за да няма въздействие върху субсидията и трансфера.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Ананиев, имате ли някакви съображения, тъй като тази промяна има цена? Нямате възражения.
Заповядайте, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ: Един въпрос към господин Ананиев.
Тази разлика от 1% какво струва за 2006 г.?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: За 2006 г. остава старата схема.
НЕНО ДИМОВ: Казах: ако бъде прието за 2006 г. какво би струвало? Ако нямате цифра, не ми казвайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Около 38 млн. лв.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Ако няма други съображения, подлагам на гласуване предложението на господин Адемов за промени в чл. 100.
Моля, който подкрепя предложението, да гласува.
За – 15, против – няма, въздържали се – няма.
Предложението е прието.
Следващото предложение на господин Адемов е чл. 100 да влезе в сила от 1 януари 2007 г.
Ние вече обсъдихме това предложение.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 15, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Предложение от народния представител Стефан Софиянски, което работната група не подкрепя.
Има ли народни представители, които искат думата по това предложение? – Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Стефан Софиянски.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – няма.
Предложението е отхвърлено.
Следва предложение на народния представител Петър Кънев, което е прието от работната група.
Това предложение дублира предложението на народния представител Хасан Адемов, което комисията вече подкрепи. При това положение няма нужда да го гласуваме, прието е.
Следващото предложение на господин Кънев се отнася до осъвременяването на пенсиите. То също беше гласувано.
Отново предложение от господин Кънев за създаване на т. 17.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Господин Кънев предлага, имаше такова предложение и от госпожа Шулева, първият ден от болничните също да се поеме от Националния осигурителен институт, а не от работодателя. По принцип НОИ смята, че след като отпаднаха следващите два дни и работодателят не упражнява контрол, това е справедливо предложение, но то струва 19 млн. лв. и води до промени във взаимоотношенията ни с държавния бюджет, поради което работната група не е приела това предложение.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Тоест, ще разбалансираме бюджета с 19 млн. лв.
Който подкрепя предложението на господин Кънев, моля да гласува.
За – 3.
Предложението не се приема.
Следващото предложение отново е от господин Кънев.
Заповядайте, господин Христосков.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Това е текст, свързан с налагането на запор, въобще на средства за събиране на вноски от така наречените свързани лица. Досега за свързани лица се смятаха всички, които имат 5 и повече процента участие в дружеството длъжник. Основателно тук имаше реакции от страна на работодателите, че има субективизъм и че не може да бъде свързано лице онзи, който притежава 6 или 7 процента от акциите на друго дружество или на участие повече от 6%. Предлага се това участие да бъде значимо, за да може наистина да има основание за налагане на такива възбрани, поради което ние го приемаме.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Има ли съображения по този текст?
ПЕТЪР КЪНЕВ: Моята молба е да гласуваме този текст, защото е логично. Ако аз участвам с 5% в едно дружество, стане някаква беля там и ти вземат паспорта, запорират ти сметките. Това е глупаво.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По принцип човек трябва да мисли къде участва. (Ръкопляскания)
Заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
При 50% е възможна само една ситуация – две свързани лица. Ако имате 51% се изключва всякаква вероятност.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Първото ми предложение беше за 34%.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз много се надявам, че вносителят също ще вземе отношение, но с този текст на практика във всички случаи товарим мажоритарния собственик, а другите нямат никаква отговорност. Присъстващите тук знаем, че някъде миноритарният собственик, сменяйки устава, управлява. Така че да не прекалим в друга посока.
Заповядайте, господин Христосков.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Моята юристка ми подсказа, че има още много други критерии, дефиниращи понятието свързаност. Дяловото участие е само един от критериите. Другите критерии са участие в органи за управление и т.н. Така че, ако го изпуснем тук, ще го хванем другаде.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Подкрепяте предложението.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Предложението се приема.
Предложение на Кръстанка Шаклиян.
Работната група подкрепя предложението.
Вносителят има ли съображения?
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Подкрепяме предложението. То е свързано с едно прецизиране на текстовете в чл. 20 от гледна точка на по-голяма прозрачност в отчетността на приходите на фонда на Националния осигурителен институт.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Подлагам на гласуване предложението на госпожа Шаклиян, което е подкрепено от работната група.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Предложението е прието.
Тъй като на практика навсякъде подкрепихме работната група, текстът, който ни е даден по-надолу, изцяло съответства на това предложение.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: С една корекция. В резултат на гласуването ви относно предложението на д-р Адемов, от този текст трябва да отпадне буква “б” от т. 2.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Трябва да отпаден буква “б” от т. 2 във връзка с това, че не приехме политиката за запазване на съотношението 35 на 65%, предложено от доктор Адемов. Всичко останало съвпада с предложението на работната група.
Има ли някакви други съображения? – Няма.
Който подкрепя предложението на работната група, заедно с тази промяна, която гласувахме, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Параграф 3 е приет.
По § 4 комисията го подкрепя по принцип и предлага окончателна редакция.
Имате ли съображения?
Заповядайте.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Редакцията е техническа. От гледна точка на изискванията на Закона за нормативните актове, § 4 и 5 на носителя са обединени в едно. Това сме направили. По същество го подкрепяме.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Това е отразено в предложението на работната група.
Има ли желаещи да вземат отношение? – Няма.
Който подкрепя този текст, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Параграф 4 е приет.
По § 5 работната група подкрепя по принцип текста на вносителя, който е отразен в § 4 и ние го гласувахме.
По § 6 работната група подкрепя текста на вносителя, който става § 5.
Има ли съображения? – Няма.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Параграфът е приет.
Работната група предлага да се създаде нов §, който да стане § 6 със съответен текст.
Имате ли съображения по тази промяна? – Не виждам.
Който е съгласен с предложението на работната група, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Има предложение на народния представител Петър Димитрова.
Работната група го подкрепя по принцип и предлага окончателен текст.
Имате ли съображения? – Не виждам.
Който е съгласен с този окончателен текст, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
По § 7 работната група подкрепя предложението на вносителя, който да стане § 8.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който подкрепя предложението, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Предложение на народните представители Адемов, Сюлейманов и Ахмедов.
Работната група не подкрепя предложението.
Господин Христосков.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Господин председател, това предложение, както и предложението на господин Петър Кънев, урежда този преходен момент, че през 2006 г. пенсиите ще се индексират с индекс до 5%, предвид на направеното вече съгласуване с Министерството на финансите и с държавния бюджет. Ние обаче сме предложили да остане текстът на вносителя, тоест на Министерския съвет през 2006 г. пенсиите да се индексират средно с 5%, тъй като има желание засега да бъде въведена лека диференциация в това индексиране. Такава е била волята на вносителя. То не влиза в конфликт с числата, които досега гласувахте в предходните членове, а само позволява възможност за тази диференциация.
Освен това “до 5%” означава, че Надзорният съвет може да си позволи да индексира и с по-малък процент. Това е разликата и затова не се подкрепя, а остава текстът на вносителя за 2006 г.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Ако растежът ни е 10%, не бива да ограничаваме растежа на пенсиите.
Който подкрепя това предложение, което не се подкрепя от работната група, моля да гласува.
За – няма.
Предложението не се приема.
Следващото предложени е от същата група народни представители.
Работната група не подкрепя и това предложение, което е само за преномериране и не виждам смисъл да го гласуваме.
Предложение от народния представител Петър Кънев.
ТЕОДОРА ДРЕНСКА: Той каза, че го изтегля.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Предложението се оттегля и няма да го гласуваме.
По § 8 работната група подкрепя предложението на вносителя като предлага той да стане § 9 и дава окончателна редакция:
“§ 9. Законът влиза в сила от 1 януари 2006 г. с изключение на § 3, т. 11, който влиза в сила от 1 януари 2007 г., и § 3, т. 1, 3, 4, 6, 9, 10, 12, 13 и 15 и § 4, които влизат в сила от деня на обнародването в “Държавен вестник”.”
Заповядайте, господин Христосков.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Когато беше изменен Кодекса за социалното осигуряване в частта по създаване на архивно стопанство и приемане на документите на ликвидираните осигурители, по-скоро на осигурители, които са прекратили дейността си и нямат правоприемник, се изпусна се създаде един междинен вакуум – ако между 1 юли и 31 декември т.г. бъдат прекратени осигурители, ние не можем да приемем техните документи, а би следвало да ги приемем от началото на следващата година. Такива хора вече чакат да приемем документите им и с влизането в сила на закона веднага ние ще ги приемем през месец декември. Това е предложението.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Има ли съображения от народните представители? – Няма.
Моля, който е съгласен с този финален текст на § 9, да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
С това законопроектът е приет.

Продължаваме с втора точка от дневния ред – ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЮДЖЕТА НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА ЗА 2005 Г.
По този законопроект няма нито едно предложение на народни представители и затова ви предлагам да обсъждаме целия законопроект.
Имате ли съображения? – Няма.
В такъв случай ще го подложа на гласуване.
Който подкрепя промените, които се правят, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – 3.
Приема се.
Законопроектът за изменението на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса е приет. Да се надяваме, че няма да има проблеми със заплатите на лекарите и медицинските сестри.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Господин председател, има една техническа грешка, която е допусната и ще ви помоля да го прегласувате.
Трябва да отпаднат буква “ж”, защото не се променя размерът на трансфера. Във връзка с това и т. 3.
Освен това в т. 2, буква “а” общата сума е 1 072 749 690 и трябва да стане 1 072 289 690.
Много се извинявам. Грешката е чисто техническа. Съжалявам.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ: Благодаря.
Не мога да се въздържа да не попитам, първо, какво точно се променя? И второ, откъде точно ще се вземат парите през 2005 г. – от резерва на Касата ли?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли други желаещи да вземат отношение към това да се върнем назад? Ще подложа на прегласуване приетото решение, тъй като няма друг вариант.
Заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Ананиев, бихте ли ни казали защо отпада т. 3?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Точка 3 има своя смисъл само, когато се променя размерът на трансфера към НОИ. Тъй като не се променя трансфера към НОИ и затова тя става безсмислена.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: И господин Димов зададе въпрос.
НЕНО ДИМОВ: Попитах откъде се взимат парите за увеличението – от резерва на Касата ли?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Парите се взимат от преизпълнението на приходите на бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Не се взимат от резерва. И затова дефицитът се запазва. Не се променя неговия размер.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Подлагам на гласуване предложението да прегласуваме току-що приетия вариант на изменение на закона.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – 1.
Приема се – връщаме се към законопроекта.
Подлагам на гласуване законопроекта с изменението, че в т. 2, буква “а” числото “1 072 749 690” да стане “1 072 289 690”.
И второто изменение – буква “ж” от т. 2 да отпадне, както и изцяло да отпадне т. 3.
Това е финалният текст, който се предлага от вносителя.
Който е съгласен с така предложения текст, моля да гласува.
За – 9, против – 1, въздържали се – 2.
Законопроектът е приет.

По трета точка от дневния ред – ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЮДЖЕТА НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА ЗА 2006 Г.
По чл. 1 от законопроекта има множество предложения от народни представители.
Предложение от народния представител Руденко Йорданов.
Има ли някой, който да представи това предложение? – Няма.
Работната група не подкрепя предложението?
Има ли желаещи да вземат думата? – Няма.
Който е съгласен с предложението на народния представител Руденко Йорданов, моля да гласува.
За – няма.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Атанас Щерев.
Работната група не подкрепя предложението.
Заповядайте, доктор Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! С чл. 2 на настоящия закон здравноосигурителната вноска за 2006 г. се определя на 6%. Държавата прави вноски в НОИ за сметка на Националната здравноосигурителна каса за определен кръг лица, с които изпълнява своето изпълнение – безработни и т.н. Но по отношение на децата до 18-годишна възраст държавата внася всъщност 0,5% от минималния осигурителен доход. Така се получава една неравнопоставеност, че за всеки възрастен, за когото държавата е задължена да плаща здравноосигурителна вноска вместо тях, всеки месец се получават по 13,20 лв. и по 1,10 лв. за всяко дете. Като имате предвид, че броят на децата е 1 млн. 320 хил. до 18 години, плюс тези, които не са завършили образованието си (такъв е законът – те се приравняват към тези до 18-годишна възраст), държавата дава 18 млн. лв. за всички тези деца и това е крайно несправедливо.
Аз смятам, че е редно държавата да внася 6% от минималния осигурителен доход, както плащат всички граждани, за да можем да имаме наистина солидарност, защото ние непрекъснато говорим за недостатъчните приходи в Националната здравноосигурителна каса и когато трябва да заложим един принцип, залагаме го несправедливо.
Точно затова моето предложение е вноската за децата да бъде 6% от минималния осигурителен доход. По този начин ще се формира една сума, която от своя страна ще покрие напълно необходимостите на Касата, или тези приблизително 200 млн. лв., които не достигат и които министър Гайдарски неколкократно повтаряше, че би трябвало да бъдат намерени отнякъде.
При това предложение не се нарушава дефицитът на консолидирания бюджет на Касата и на държавния бюджет.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, доктор Щерев.
Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ако някой погледне действащия Национален рамков договор за 2005 г., а пък и това, което подготвяме за 2006 г., ще се види, че децата са в центъра на политиката, която провежда Националната здравноосигурителна каса – с най-голяма защита и с най-голяма осигуреност на необходимите средства за тяхното лечение. От тази гледна точка ние смятаме, че децата в никакъв случай не са засегнати от това, че се внася само 0,5% от вноската, а обратно – те консумират една значителна част от бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
От друга страна, бих искал да кажа, че когато се определяха приоритетите на бюджета за 2006 г., трите коалиционни партньора подредиха тези приоритети и взеха общо решение за това къде и как да се инвестира с Бюджет 2006. Когато се разглеждаха тези въпроси в коалицията, този въпрос не беше поставен и естествено той не е намерил място в проекта на държавния бюджет за 2006 г., тъй като, ако ние трябва сега да предвидим тези 198 млн. лв., като приход в бюджета, трябва тези средства да ги има и в бюджета, който предстои да гласуваме на второ четене, а именно държавния бюджет за 2006 г. Тъй като този ресурс го няма, по същество ние бихме гласували в момента нещо, което не е финансово осигурено. А и няма как да бъде осигурено на второ четене, когато гледаме бюджета за следващата година.
От тази гледна точка аз смятам, че това предложение не би трябвало да се подкрепи, макар че действително Касата може да има такава потребност от 200 млн. лв. Но не това е начинът, по който те да бъдат осигурени.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли други желаещи да вземат думата?
Заповядайте, доктор Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, с предложението се предлага тези 198 млн. лв. да бъдат взети от бюджета на Министерството на труда и социалната политика. Тук не става въпрос да бъдат намерени отнякъде.
Министерството на труда и социалната политика има средства, които са предвидени за социална дейност, включително за деца. А каква по-голяма социална дейност от това да бъдат използвани за лечение на деца, за което явно парите в касата не достигат?
В този смисъл аз правя предложението, но то би могло да бъде обсъдено в рамките от 0,5% върху минималния осигурителен доход, каквото е сегашното положение, до 6%. Тоест, не могат ли да се намерят някакви средства за това да се увеличат средствата за децата от страна на държавата?
Господин Ананиев, Вие говорите като заместник-министър на финансите, но Вие сте тук и като председател на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса. И аз предлагам увеличаване на приходите на Касата. Моля да отбележите това нещо. И ако не може със 198 млн. лв., то тогава кажете с колко може да бъде увеличен този процент, за да може приходите на Касата да се увеличат и да отговарят сравнително адекватно на нуждите на детското здравеопазване.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имате думата господин Ананиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Доцент Щерев, аз в никакъв случай не поставям под съмнение благородството, което има в предложението, което сте направили, и потребността за увеличаване на приходната част, респективно на разходната част на бюджета на Касата. Въпросът е, че всички ние тук сме се събрали, за да гледаме последователно всички съставни части на консолидирания държавен бюджет, който предстои да приемем с различните бюджети в рамките на тази сесия на парламента.
Не мога да не поставя въпроса и в контекста на това, че съм и заместник-министър на финансите. Такава сума в бюджета на Министерството на труда и социалната политика от 198 млн., дори и по-малка, ако се вземе, това ще означава, че се свалят цели политики от бюджета на Министерството на труда и социалната политика. Най-голямата сума, която има като отразяваща определена политика в този бюджет, са например всички програми, които са свързани с безработицата и насърчаването на заетостта. Техният общ размер в целия бюджет на министерството е 204 млн. лв. Вътре, освен програмата “От социални помощи към заетост”, има още 7-8 програми, които са свързани с безработните. И ако ние решим, че трябва да свалим дори не 198, дори 150 млн. лв., ние трябва да кажем пред народните представители кои програми сваляме от това министерство. И не е редно това да се направи, без тук да присъства министърът на труда и социалната политика, тъй като тези програми са приети на заседание на правителството. Това правителство, доцент Щерев, е също коалиционно. И най-малко аз, заместник-министър на финансите, мога да свалям тук политики, които са одобрени от коалиционното правителство.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ: Благодаря.
Аз мисля, че това трябва да се обсъди. Давам си сметка, че господин Ананиев е в неудобното положение да не може да поеме отговорност пред нас. Разбирам го. Само че наистина трябва да помислим дали не е важно повече това, отколкото онази мярка за насърчаване на безработните, която така и не даде никакъв ефект през изминалите няколко години, няма да даде ефект и сега. Става въпрос за програмата “От социални помощи към заетост”. Това не дава никакъв реален резултат. Нещо повече, това саботира нормалния пазар на труда.
Има възможност да се насърчава заетостта чисто законодателно, което не струва пари, извън рамките на бюджета. И може би парите от тази политика биха могли да се заменят с това, което предлага господин Щерев. Сигурно размерът няма да е от 198 млн. лв., а може би на половината, но си заслужава да се обсъди. Защото, докато в единия случай става въпрос за здравето на децата, които и без това са кът, в другия случай става дума за преливане на практика от пусто в празно.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, този въпрос всъщност е много важен. Трябва да се помисли за предложението на господин Щерев, защото, за да има повече приходи в Касата, те биха могли да дойдат точно по този начин, ако няма по-висока здравноосигурителна вноска. Това предложение е много важно. И ако сега не го приемем, когато се заговори за проблемите на Касата и как тя да се финансира, аз съм склонен да подкрепя това предложение, пред всяко увеличение на здравноосигурителната вноска.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Щерев, това Ваше искане ми прилича на пледоарията на адвокат, който знае, че пледоарията му е безсмислена, но така е в съда, прави го за пред клиентите си и за да я направи.
На тази пледоария не й е мястото тук. Въпросът е, че вие в съвсем политически план правите това искане. И ако искате то да има ефект, следва да го насочите към политическото правителство на тристранната коалиция, разбира се, чрез вашия лидер. И тогава моето мнение е, че то може и да мине, ако се прецени политически, че точно там, на това място и в този формат трябва да стане това. А тук, в Бюджетната комисия само се води разговор. Подобно нещо може да се реши в по-друг мащаб. Същото е и по повод исканията на учителите.
Това искане повече би приличало на народен представител от опозицията. Знаете какъв ще бъде отговорът и мисля, че много време отделяме на този въпрос. А иначе, в залата ще гласувам за Вашето искане.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Шопов! Аз намирам това място за изключително важно – Бюджетната комисия на Народното събрание. И точно затова съм дошъл тук. Каквото имам да кажа на Политически съвет или в залата, аз ще го кажа. Бъдете сигурен, че няма да го спестя.
Аз искам вие, които разбирате от финанси, които разбирате от бюджети, да разберете какво гласувате. Защото има още един повод, освен това, което каза господин Димов. Ние не можем да гласуваме подкрепа на раждаемостта за второ и за трето дете, а след това да нямаме пари да лекуваме тези деца. Искам да ме разберете – трябва да има логика в това, което правите. И ако го разбирате, ви моля да ме подкрепите.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин председател, аз нямам никакви съмнения в добронамереността на това предложение на д-р Щерев, само че то засяга съществено макрорамката на бюджета, защото тази сума не може да се нарече незначителна, която може да мине между другото. Дори да приложим един от двата варианта: първи вариант – да търсим от други бюджетни системи да пренасочваме средства; и втори вариант – да увеличим приходите, което дава възможност да увеличим разходите. И в двата случая ние нарушаваме значително, бих казал рисковано макрорамката на бюджета. Във втория случай при всички положения ще излезем извън рамките на тези 40%, за които всички спорим, заедно с опозицията. И за които имаме категорични ангажименти при запасите.
Може би от следващата година биха могли да се търсят начини, като се включи този изключително важен проблем от приоритетите на управляващите и от програмните бюджети, които предстои да се направят за 2007 г.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи да вземат думата? – Няма.
Подлагам на гласуване предложението на д-р Щерев.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 4.
Предложението не се приема.
Има предложение от народните представители Борислав Китов и Стефан Софиянски.
Работната група не подкрепя предложението.
Има ли кой да представи предложението?
Може ли вносителите да ни запознаете с аргументите за отхвърлянето му?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Два са аргументите, които бих искал да споделя с вас.
Първият е, че с предложението на господин Китов и на господин Софиянски се предлага завишаване на приходната част на Бюджета на Националната здравноосигурителна каса. И след това се преразпределя тази сума в някои от доболничните дейности. Ние сме силно притеснени, първо, че може още отсега да се гарантира такова преизпълнение на приходната част на бюджета. Всъщност 2005 г. трудно би се повторила през следващите години, тъй като тя е много специфична и това голямо преизпълнение през тази година е функция на приетите от вас законопроекти, с които се създаде организация нередовните платци към Касата да си внесат вноските през тази година. И това имаше, разбира се, определен успех през тази година.
На второ място, бих искал да споделя и това, за което говори господин Имамов – по същество всяко едно приемане на допълнителни разходи през следващата година излиза извън договорените равнища на разходите за 2006 г. в размер на 40%. По същество ние блокираме едно от основните споразумения, които се постигнаха между трите политически сили в коалиционния кабинет.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Има ли други желаещи да вземат думата по този текст? – Няма.
Поставям на гласуване предложението на Борислав Китов и Стефан Софиянски, което не е подкрепено от работната група.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – няма.
Предложението се отхвърля.
Работната група предлага окончателна редакция на чл. 1.
В първата табличка, където е записано “Глоби, санкции и наказателни лихви” експертите на комисията твърдят, че трябва да бъде 15 777. Записано е в доклада “15 747, а трябва да е “15 777”.
Има ли някакви съображения по окончателната редакция? – Няма.
Моля, който подкрепя предложението за окончателна редакция на чл. 1, да гласува.
За – 11, против – 4, въздържали се – няма.
Текстът на чл. 1 е приет.
По чл. 2 работната група подкрепя текста на вносителя.
Няма предложения от народни представители.
По Допълнителната разпоредба, § 1 няма предложения от народни представители.
Текстът се подкрепя от работната група.
Предлагам да гласуваме чл. 2 и § 1 от Допълнителната разпоредба.
Имате ли някакви съображения? – Няма.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – 3.
Приемат се.
По § 2 има предложение на народния представител Атанас Щерев.
Заповядайте, господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! В страните от Европейския съюз на практика от здравноосигурителните и здравните плащания за националните здравни системи, ако парите са 100 единици, парите за лекарства са 10 до 15% от тях. Това е обичайна практика. И страните от Европейския съюз се стремят да намаляват този процент. В страните от Централна Африка, парите за лекарства от общата сума за здравеопазване нарастват до 60-70%. Това са състоянията в света.
У нас този процент е горе-долу около 30% от всички пари за лекарства, като преди промяната на Закона за здравното осигуряване беше достигнал до 41% от всички здравноосигурителни плащания. Сега Касата с бюджета залага около 22% да бъдат парите за лекарствата в сравнение със здравноосигурителните плащания. Но няколко параграфа позволяват в бюджета на Касата да бъдат прехвърляни пари от един в друг параграф при необходимост: от първична помощ за специализирана и т.н. Като ограничението е това да се прави само за здравноосигурителни плащания, а не за капиталови плащания, за издръжка на Касата и т.н., което е правилно.
Аз бих желал да се включи към това ограничение и това за парите за лекарства да не се прехвърлят средства за здравноосигурително плащане. Това ще ни даде възможност Касата да работи с 270 млн. лв., които са заложени като пари за лекарства и те са прекалено достатъчни за лекарства у нас. Искам да обърна внимание, че под натиска на фармацевтични компании, за ползватели на лекарства, неправителствени организации и т.н., непрекъснато има натиск за увеличаване за парите за лекарствата. Не искам да навлизам в подробности и да кажа, че само за около 10% от лекарствата у нас се плащат над 50% от всички разходи за лекарства. Но това за лекарствената политика е друга тема.
Бих желал с тази поправка да се ограничи възможността да се дават повече пари за лекарства, защото и Министерството на здравеопазването, и президентът на Републиката във вчерашната му реч каза, че същността на здравеопазването у нас трябва да бъде профилактиката – профилактиката и превенцията. И затова трябва да се дават парите, а не за лекарства.
Затова ви моля, ако сте съгласни с този начин на разсъждение, да подкрепите това предложение. По същество това е нов § 4, 5 и 6, които имате да разглеждате.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря на д-р Щерев.
Имате думата от името на вносителите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
При първото четене на бюджета на Националната здравноосигурителна каса, когато анализирахме отделните здравноосигурителни плащания, ние категорично заявихме, че нашата убеденост е, че резервът на Националната здравноосигурителна каса трябва изключително и изцяло да отиде в болничната помощ, тъй като 2006 г. е решаваща по отношение на реформата в болничната помощ. В никакъв случай ние нямаме намерение да използваме този резерв за лекарства. Още повече, че през последните две години ръководството на Националната здравноосигурителна каса доказа, че средствата, които са предвидени в бюджета на Касата за лекарства не се надхвърлят повече и ние стриктно спазваме в тази си част бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
След като ние провеждаме ясна политика в това отношение, не виждаме защо трябва да ограничаваме предварително правата на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса, когато той не е доказал обратното в своята политика. Това, първо.
И второ, все пак трябва да се има предвид, че през 2006 г., ще влезе нов позитивен списък, на базата на който ние ще разработим нашия реимбурсен списък за лекарствата, при което, ако има някакви минимални отклонения, защо трябва да спираме правото на Управителния съвет да направи едни съвсем минимални или в малки размери промени в бюджета на Касата.
Вярно е, че в Европейския съюз процентът за лекарства е много по-малък, отколкото е нашият, но вярно е, че в България на един човек се падат по 15 евро за лекарства, докато в Европейския съюз по-малко от 60 евро няма страна, която да плаща за лекарства. Всъщност знаем, че цените са едни и същи както в Европейския съюз, така и в България. Мисля, че този мотив не е толкова съществен. В крайна сметка искаме да запазим една маневреност на Управителния съвет, ако не дай Боже, нещо се случи, да може да реагира в края на годината, а не че го прилагаме като политика и искаме с парите за лекарства да правим друг вид политика, за която въобще и не мислим в ръководството на Касата.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ: Аз искам много да благодаря на господин Ананиев. Той ме убеди, че това трябва да се приеме. Толкова красноречиво ме убеди. Самият факт, че ние даваме възможност на субективен фактор да влияе върху това, означава, че е по-добре да го направим обективно със закон. Законът е този, който е обективният. Касата днес има един председател, който ще се грижи тя да не прави това. Утре обаче, не Ви го пожелавам господин Ананиев, но това е животът, може да бъде друг, който да каже: не 22%, а 88%, от чисто корупционна практика. Пак казвам, че това, че вие днес не правите подобно нещо, не е гаранция, че няма да го направи някой друг. Нямаме гаранция какво ще стане утре. Обективното е да фигурира в закона.
От Вашето изказване аз разбрах колко е важно предложението на господин Щерев. Той не можа да ме убеди така, както господин Ананиев.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Както отбеляза и господин Ананиев, 270 млн. лв., които са заложени, в момента са достатъчни. Тук на става въпрос те да паднат. Но имайте предвид и нещо друго – това, което сега разискваме, е вън от темата, но цените на редица лекарства у нас са по-високи от европейските, за които няма логика. Това е друга тема, която не бих желал сега да започнем, защото не е това темата. Но, ако ние искаме българските граждани да се лекуват с по-качествени и повече лекарства, задачата е другаде да направим промени, защото не е логично едно лекарство да бъде 10 евро в Германия и 15 евро в България. Това просто няма логика. Но, пак казвам, това е друга тема.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Ананиев, става въпрос за използване на парите за непредвидени неотложни нужди, които са 104 млн. лв. Бихте ли ни казали досега каква е практиката на Касата – за текущата година или за миналата година, когато сте използвали този резерв, каква част от него отива за лекарства?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: През последните няколко години резервът изцяло е използван единствено и само за болнична помощ. Не сме дали никакви пари за лекарства до този момент от резерва.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Имамов, аз Ви моля да прочетете § 2 на Заключителните разпоредби, и тогава ще видите смисъла на моето предложени. Смисълът не е дали ще се ползват пари от резерва, който е 104 млн. лв., а смисълът е, че Касата има право да извършва вътрешни компенсирани промени на кредити между елементите на разходите по чл. 1, ал. 2, които не променят параметрите на бюджета и не водят до увеличаване на предвидените средства за заплати и т.н. И тук включвам и лекарствата.
За това става въпрос – да не се прехвърлят средства от едни в други пера. Теоретично, ако се приеме този текст, то тогава Управителният съвет на касата няма да може да прехвърля от други параграфи към параграфа за лекарства.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря.
Уважаеми колеги, аз съм склонен да подкрепя д-р Щерев и неговото предложение. То е добре аргументирано. Решително това премахва риска от злоупотреби. Ние не знаем какво ще се случи утре и по-добре за нас и по-добре за парламента е да има ограничение във връзка с това. Фактът, че досега не се е налагало използването на резерви и прехвърляне от перо в перо води до това, че ако това ограничение влезе в сила, то няма да попречи на работата на Касата. И аз съм склонен да подкрепя това предложение.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Ананиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Аз искам само да кажа, че през последните няколко години и по отношение на преструктурирането на бюджета на Националната здравноосигурителна каса (става въпрос за § 2, а не за резерва) ние също не сме прехвърляли пари от икономии по отделни здравноосигурителни плащания или по текуща издръжка към лекарства. Обратното – обикновено в края на годината имаме икономии от лекарства и ги прехвърляме към болничната помощ. Тоест, ние не сме извършвали тези действия и по § 2, и по § 3, по които прави предложение доц. Щерев.
Аз нямам нищо против да се приеме такова нещо, но то ще е като недоверие в ръководството на Касата. Ние му позволяваме да управлява над 1 млрд. пари, но му казваме, че специално за лекарствата имаме някакво съмнение към вас и затова ви ограничаваме. След като ние до този момент не сме дали основание да има такова недоверие. Обратното – правили сме всичко възможно икономиите, включително от лекарства, да ги предоставим за болничната помощ, за която знаете колко средства трябват.
В този смисъл ние не възразяваме, ако се приеме такова решение, но в контекста на цялото доверие по управлението на ресурса на българските граждани за здравеопазване изваждаме един проблем и казваме: с това не сме съгласни с вас, значи там има нещо. От чисто психологична гледна точка и от уважение към хората, които управляват тази Каса, разбира се.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Димов.
НЕНО ДИМОВ: Вие го удряте на чест. Тук няма място за чест. Никой не иска да каже, че няма доверие във вас. Но когато имате обект на субективизъм, представете си, че след един месец цялото ръководство на Касата бъде сменено. Не ви го пожелавам, но си представете това нещо. И изведнъж се оказва, че в другите хора дори Вие самият не можете да имате доверие.
Когато опрем до доверието, винаги е по-добре доверието да бъде подкрепено от закона, отколкото да бъде на честна дума. Никой не казва, че иска да обиди Вас. Но по този начин дайте да се разберат министрите какво ще харчат и да има едно перо за всички министерства. Нали ще си вярват помежду си?!
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожо Чилова.
НИНА ЧИЛОВА: Всъщност предложението относно неговата целесъобразност не бих искала да коментирам. Мисля, че и колегите вече са насяно с проблема. Но все пак на мен ми се струва малко странен диалогът, който се води тук.
Очевидно е, че този текст съществува от години наред. Кое налага точно сега ние да изпитваме едно такова съмнение – имаме ли доверие към тази институция? След като практиката години наред е била такава. На мен малко ми е странна тази хипотеза.
Аз уважавам господин Ананиев и господин Щерев, но ми се струва, че ние се явяваме един вид арбитър на някакъв спор, който като че ли не съществува. Или искаме да вземем някакви мерки, по които очевидно практиката досега не е създала някакъв проблем. Ако имам проблем и той съществува, и всъщност ние като законодателен орган трябва да го предотвратим, разбирам тогава да вземаме такива мерки. Но, ако до този момент не съществува такъв проблем, очевидно е, че е малко пресилено и ми се струва безсмислено.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Чилова, искам да ви кажа, че този спор съществува още от създаването на Касата. И той ще продължи по-нататък. И пак подчертавам важността на тази комисия, в която сте вие, и която би трябвало да бъде осветлена за същността на проблемите.
През 2003 г., когато се променяше Законът за здравното осигуряване, точно тогава бяха вкарани тези разпоредби да може разместванията между различните части на бюджета на касата да се правят само за здравноосигурителни плащания, защото има опасност при работата на бюджета на Касата да се направят нецелесъобразни размествания в бюджета. В резултат на натиск на различни групи, изпълнители на медицинска помощ, ползватели на медицинска помощ. Миналата и поминалата година такова предложение, специално за лекарствата, това е една голяма тема, беше направено, но не е прието. Разбира се, че това е борба. Разбира се, че става въпрос за политика. Става въпрос за начин на мислене.
Аз съм повтарял много пъти, и сега ще го кажа, че господин Ананиев е един от най-добрите финансови експерти у нас. Всички знаят това. Но господин Ананиев не може да се държи като заместник-министър на финансите, когато се обсъжда бюджета на Касата, защото се надявам да мога да го повторя и в залата и Вие, господин Ананиев, като председател на Управителния съвет на Касата ще говорите против интересите на здравноосигурените лица. Защото интересите на здравноосигурените лица изискват това нещо. Но то може да се приеме, само ако Управителният съвет на Касата разбере тази целесъобразност и членовете на Комисията по бюджет и финанси преценят това нещо.
Оттук нататък решението е във ваши ръце, както и по следващия параграф. Смятам, че с нищо не се нарушава работата на Касата, а се гарантира една посока на финансовите потоци там, където те са най-необходими и както е преценило Народното събрание с различните части на бюджета, като се запазват перата от първична на специализирана, от специализирана на доболнична, на болничната и стоматологична помощ да бъдат прехвърляни. Това са достатъчно големи правомощия.
Аз се учудвам на този отпор срещу един текст, който не ограничава почти в нищо Управителния съвет.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз имам една молба към д-р Щерев. Ако смятате, че има практики, които създават безпокойство в тази посока, да ги споделите с нас. Тъй като госпожа Чилова безкрайно ясно каза, че нямаме такива практики, няма надвишавания.
НИНА ЧИЛОВА: Защо миналата година не е направено това предложение?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Затова молбата ми е, ако има тревожни тенденции, да ги споделите тези тревоги, тъй като сеща нещата звучат така: няма проблеми, това съотношение не се нарушава, но ние искаме да сложим една мярка, която означава, че ако дойде някой недобросъвестен, да можем да го ограничим. Казано така, звучи, че се занимаваме в духа на това, което каза господин Шопов.
Затова молбата ми е, ако има такива практики, да ги кажете.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Аз веднага искам да споделя с вас, че работата на Касата се определя от Закона за здравното осигуряване и политиката, която провежда Министерството на здравеопазването. Касата в никакъв случай не може самостоятелно да решава редица проблеми. Търговете за лекарства и лекарствата, които се плащат за домашно лечение показват, че има лекарствени препарати, и то не малко, които са на по-високи цени в България, отколкото в страни от Европейския съюз. Това е недопустимо и това е гаранция за това, че у нас има корупционна практика по отношение на лекарствата.
Аз не обвинявам нито Управителният съвет на Касата, нито някой друг конкретно, защото, както казахте, ние не сме следователи, но самият факт, че това нещо съществува, означава, че специално с лекарствата ние трябва да бъдем много наясно какво правим. Трябва да спрем стремежа на органите, които се занимават с лекарства да увеличават бюджета за тяхната употреба. Ние трябва да се стремим да въведем по-масова употреба на генерични лекарства. И да дадем колкото е възможно повече пари за профилактика.
Стъпка по стъпка, включително с промените от 2003 г. на Закона за здравното осигуряване, включително и сега, ако уважаемата комисия вземе това решение, което предлагам, ще вървим към разрешаването на този проблем.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има думата господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Аз много внимателно слушах аргументите и да си призная не съм взел категорично решение. Струва ми се, че решението ми до известна степен ще наклони в полза на господин Щерев. Защо?
Първо, ако ние си представим следната ситуация – приемем предложението на господин Щерев, възникне ситуация, при която има нужда от средства за лекарства, Касата внася предложение за актуализация на бюджета и този проблем се обсъжда и решава. Това е една форма за парламентарен контрол над тези разходи. Защо трябва да го правим? Защото проблемът с относителния дял на разходите за лекарства в България наистина е сериозен. И второ, проблемът с цените на някои лекарства, с това, което спомена господин Щерев, също е достатъчно основание, за да има парламентарен контрол на допълнителните разходи на лекарства от Касата.
Затова, струва ми се, че поне за мен аргументите накланят в полза на предложението на господин Щерев.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, искам да изразя принципно несъгласие с госпожа Чилова и с господин Петър Димитров, защото не трябва да възникне проблем, а да се предприемат превантивни действия. Казано образно, не трябва да убият някого, за да се вземат някакви мерки срещу това. Знаете, че една от най-важните политики на този парламент, е контролът, включително предварителният контрол. Така че на мен предложението на господин Щерев ми звучи доста разумно и аз подобно на господин Имамов, смятам да го подкрепя.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: След тези дебати ние също ще подкрепим предложението на господин Щерев. Струва ми се разумно и е една превенция за проблеми, които биха възникнали. Това е основното ни съображение.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Ананиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Господин председател, аз мисля, че ръководството на Националната здравноосигурителна каса няма от какво да се притеснява, ако се въведе такова ограничение. Мисля, че с нашата дейност сме го доказали. След като повечето от депутатите искат да се въвежда такова ограничение, ние не възразяваме, макар че това е различен нюанс от цялостната политика.
Пак казвам, че приемаме предложението.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз искам да впиша още един нюанс, тъй като ще опрем до този проблем, когато обсъждаме държавния бюджет и за други системи. И дано да запазим този си морал и тези си разбирани, тъй като и на други системи гласуваме парите и те ги трансформират след това в заплати. Няма да назовавам конкретните системи, но аз много се надявам, че и тогава ще се консолидираме за парламентарна позиция и за контрол върху тези разходи.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Аз зная коя точка имате предвид и ще ви подкрепя.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Подлагам на гласуване предложението на д-р Щерев.
Който е за, моля да гласува.
За – 10, против – 2, въздържали се – няма.
Предложението се приема.
Гласуваме предложението по § 2 на вносителя с гласуваната вече поправка. Явно трябва да дадете правомощие на ръководството на комисията да подготвим промените в окончателния текст за пленарната зала.
Който е съгласен с текста на вносителя плюс гласуваните промени по § 2, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Параграфът е приет.
По § 3 положението е същото.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Параграфът е приет.
По § 4 няма предложения.
Има ли някакви съображения? – Няма.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Параграфът е приет.
По § 5 има предложение за редакция на работната група.
Имате ли някакви съображения по тези промени? – Не виждам.
Който е съгласен с предложения текст на § 5, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – 1.
Приема се.
По § 6 отново предложението на доц. Щерев, което гласувахме.
Има предложение на Борислав Китов и Стефан Софиянски.
Работната група не подкрепя предложението.
Имате ли някакви съображения? – Няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Китов и господин Софиянски.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – няма.
Предложението се отхвърля.
Подлагам на гласуване текста на вносителя плюс гласуваната промяна по предложението на д-р Щерев.
Който е за, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Параграфът е приет.
По § 7 има предложение на д-р Щерев.
Заповядайте, доктор Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, това е най-важното предложение. То е изключително важно и аз ви моля за внимание към него. Ще ви прочета отново § 7:
“Средствата за заплащане на болнична медицинска помощ се определят за всяко лечебно заведение за болнична медицинска помощ на основата на вида и обема на клиничните пътеки, които то може да изпълнява по цени на клинични пътеки в Националния рамков договор”.
Това на практика означава да се върнем към система на тотални бюджети, защото предварително се казва, едно лечебно заведение какъв бюджет ще има. След като има “по вид и по обем на клиничните пътеки”, това означава лечебното заведение в Казанлък да има еди-какъв си бюджет, лечебното заведение в Нова Загора да има еди-какъв си бюджет. И тогава отпада всякаква конкуренция между лечебните заведения.
В Закона за здравното осигуряване от 2003 г. ние освободихме достъпа на българските граждани до всички лечебни заведения в страната. Това е философията на Закона за здравното осигуряване. Ако се приеме този § 7, трябва да се промени Законът за здравното осигуряване, защото този параграф противоречи на Закона за здравното осигуряване. Аз не виждал необходимостта приемането на един бюджет само и само той да се приеме, да променя философията на един закон. Философията на закона е обсъждана, гласувана, приета е и е в действие. Отделен въпрос е, господин Ананиев и д-р Букарев знаят много добре, това, че Касата има бюджет и в рамките на този бюджет би трябвало да приключи съответната финансова година. Тоест, ако говорим за някакво лимитиране, то трябва да говорим за лимит в национален мащаб. Трябва да говорим за бюджета на Касата, който се приема от Народното събрание. Но вътре болничните заведения, независимо какви са – общински, държавни, частни, кооперативни, религиозни, трябва да могат да се състезават за парите на здравноосигурените.
И точно затова предлагам да отпадне § 7, като бих приел всяка формулировка, която ще докара парите на Касата, лимитирани за здравноосигурителни плащания в рамките на една година на национално ниво. Но не и отделно договаряне с отделни болници с предварителното им лимитиране.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Заповядайте, доктор Букарев.
ИВАН БУКАРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! В последно време ми се наложи специално на мен да се изказвам много пъти по този въпрос. С уважавания от мен колега, състудент и съвойник д-р Щерев също много дискутирахме много § 7. И на последната ни среща аз мисля, че той разбра нещата, но явно не, или иска нещо да се закача с мен.
Ако отпадне § 7, тогава трябва да отпадне и параграфът, който задължава Националната каса да харчи парите за болнична помощ в размер на 614 млн. лв. Защото, както виждате заради това, че е предвиденият размер на средства за болнична помощ за 2005 г. от 280 млн. лв. е надвишен с 30% и в момента е около 480 млн. лв. Видяхте по телевизията, че хората не са получили заплати, тъй като бюджетът не е актуализиран. И благодаря, че толкова експедитивно приехте актуализацията. Това се прави при бюджет от 380 млн. лв. А когато бюджетът на Касата стане 720 млн. лв. за болнична помощ и липсва ограничителен механизъм за българските болници, българските болнични мениджъри, отлични колеги, които най-много страдат, ще отчитат всеки месец извършвана дейност, която Касата по закон трябва да заплати и ако това стане без § 7, то тогава през април Касата просто ще каже: уважаеми колеги, за месец май няма какво да ви платим. Казвам го по най-простия начин.
Като е казано “вид и обем клинични пътеки” и пр., аз започвам да трансформирам моите изрази, защото веднага се говори за бюджет. Там не е казано бюджета от 1975 или 1969 г., където има класификации, работни заплати, командировки, лекарства и медикаменти, определени на базата на не знам какво. Това е бюджет, който е финансова рамка, който се определя на базата на извършена дейност от тази болница. Като тази дейност се определя на базата на капацитета на болницата. Капацитетът е изразен във вид на сграда, апаратура, кадри и задължението за спазване на медицински стандарти и на правила за добра медицинска практика, които ограничават болницата. Аз обичам да казвам, че болницата е не едно предприятие, което да бълва изписани пациенти, срещу които да взима пари от Касата, а да лекува качествено своите пациенти.
Както виждате, ние говорим така, не защото ни е приятно, а защото бюджетът от 720 млн. лв., ако не се изразходва по този начин, ще изтегли до март 200-300 млн. лв. Затова ние предпочитаме всеки месец и всяко тримесечие да разпределяме равномерно парите за българските болници, за да може българските граждани да получават болнична помощ до края на 2006 г.
Разбира се, че трябва да има конкуренция, защото при определен годишен брой болни в България около 1 млн. и 300 хил. души, когато една болница работи много по-добре, то тогава тя ще обслужва тези пациенти. Ние веднага казваме, че когато тази болница ще работи по-добре нейната финансова рамка ще бъде на базата на това, което тя извършва като дейност. За да може една болница да работи повече, ако работи повече, другата пък няма да има такава дейност и няма да има потребност там да се дават пари. Ние не сме на принципа на заковаване на пари по старовремския начин като ограничаваме лимита, искаме равномерно разпределение на средствата по бюджета, като веднага казваме, че никоя болница няма да получи средства, които да са по-малко от миналата година. И понеже има малко увеличение на бюджета за тази година, ще можем да балансираме този процес.
Не зная как по-ясно да го кажа и затова спирам дотук.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Доктор Букарев, с господин Имамов имаме една молба да ни преведете що е това “обем на клинична пътека”, така че в Бюджетната комисия да ви разбираме.
ИВАН БУКАРЕВ: Обемът на клиничната пътека означава броят на заболяванията, които се дават ориентировъчна на една болница в течение на годината. Например, ако вземем софийските болници, Втора градска ще има в детското отделение по-голяма детска патология и ще получи за бронхопневмония на децата, което на базата на историческия опит, ще бъде 265 броя. Умножено по цената, тя ще получи такава финансова рамка, която е ориентир, не е заковано. И когато болницата получи необходимост и докаже медицинската необходимост за лечение на повече деца, то тя ще получи по-голяма сила. Говорим за ориентир, който може да бъде управляван динамично в течение на годината. Но нека всеки директор да знае в началото на годината с какъв ориентировъчен бюджет ще работи.
Какво стана досега? Досега всеки директор на болница на 1 януари не знае с какви пари ще работи. Той знае, че има клинични пътеки, които няма ограничение да отчита и започва да работи и да вземе толкова пари, колкото може. И пише непрекъснато.
Винаги съм казвал, че недостигът на пари за болниците не излиза от нарушенията на болниците. Но ние индуцираме в ръководителите на болниците стремежът да надписват повече, като казваме, че няма някакъв ориентировъчен размер на финансовата рамка, с която да работи тази болница.
Брой на клиничните пътеки е броят на пътеките, които може да прави тази болница.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Интерес измерител на обем чрез бройки. Това е друг въпрос.
Доктор Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми доктор Букарев, искам да се спра на две тези, които развихте. Първо, че щяло да стане така, както тази година. Когато се знае, че болничната помощ трябва да се заплаща в рамките на около 800 млн. лв. и заложите 400 млн. лв. в бюджета, естествено е, че ще се стигне до положение, когато трябва да се актуализира бюджетът. И това е истината, която се появява всяка година. И това го знаем прекрасно.
Ние знаем, че болничната дейност може да работи с минимум 800 млн. лева. Това са разчети на специалисти и от Националната здравноосигурителна каса.
И вторият момент, за който Вие споменахте, обемите на практика означават колко болни могат да бъдат приети по определено заболяване в една болница. И вие сам казахте, че не е толкова страшно, защото вие ще решите, ако има повече възможност, да им дадете да приемат повече болни. Защо вие ще решите, а няма да реши нормалната обстановка при една регулирана професия? И тази регулирана професия изисква също така да си изпълните задължението като Каса и да влезете в една болница, за да видите колко са нерегламентираните хоспитализации. Това са социални хоспитализации. Вие, вместо да си свършите работата, искате да станете като чиновници, които да казвате на коя болница колко пациенти трябва да приеме.
Ако се приеме този § 7, знаете прекрасно, че ще върне цялата система на болнично здравеопазване назад и няма да бъде толкова лесно, колкото мислите. Затова, тъй като много добре разбирате същината на въпроса, не трябва да подминавате този въпрос, защото това ще има и отзвук сред лекарското съсловие, което ще обясни на милионите пациенти за какво точно става въпрос – за връщане от позицията на свободния достъп, който имат пациентите. И затова ви моля да не поддържате такава позиция, която е една твърда позиция за този § 7, който рано или късно ще доведе до негативни последици не само за Касата, а и за пациентите в България.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз, господин Букарев, Ви моля да си изясним ситуацията. Представете си, че с господин Димитров имаме две болници. Вие оценявате, че имат еднакъв капацитет във Варна. И ни давате по 5 млн. лв. Обаче господин Петър Димитров е по-активен, събира по-добри лекари и има четири пъти повече пациенти от него. Това означава ли, че той ще получи повече пари? И това означава ли, че от мен ще бъдат отнети пари, защото аз нямам дейност и те ще бъдат дадени на него? Това е, което много ме безпокои.
Тоест, това, че господин Петър Димитров с неговата болница е по-ефективна, има по-добри лекари, лекува повече пациенти и там хората ходят четири пъти повече, отколкото в моята болница, отчита ли се при финансирането? Това е моето безпокойство.
ИВАН БУКАРЕВ: Господин Димитров, Вие сам отговорихте на въпроса си. Ако болницата на господин Димитров развива четири пъти по-голям обем дейност, тя се нуждае от четири пъти повече финансови средства. А при това положение Вие не се нуждаете от финансови средства, защото нямате дейност, няма болни хора при вас.
Затова ви казах, че това е ориентировъчен размер на средствата, с които бихте могли да работите през тази година.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Тоест, Вие им слагате таван.
ИВАН БУКАРЕВ: Да.
А това, което каза господин Щерев, че не стигат парите в болниците, всички прекрасно знаем това. Обаче, господин Щерев, аз съм натоварен от Управителния съвет да бъда директор на Касата и да изпълнявам бюджета на Касата по начин, по който здравноосигурените граждани на България да не получават сривове, да не се получи така, че през месец май те да няма къде да се лекуват и директорите на болницата да имат в бюджета си 2 ст. Защото българският лекар ще харчи толкова, колкото му се даде.
Пак повтарям, всички знаем как се мъчат българските лекари. Но, ако ние сложим един размер, тогава защо има Касата национална рамка? Аз винаги съм казвал, че в Националния рамков договор пишем точно това: “Финансова рамка на рамковия договор”. И в него пише: първична помощ – 111 и т.н. Тогава който доктор каквото работи, това му плащаме!?
Аз категорично отхвърлям инсинуациите, че се спира достъпа на гражданите до болниците. Не се спира. Всеки гражданин на България може да ходи в която болница пожелае, защото ние гарантираме с тази технология, че всеки лекар ще знае, че има не по-малко пари от 2005 г. и никой директор няма да каже: аз нямам пари за пациенти и не мога да ви приема. Това нещо не можете да го допуснете.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз имам призив към колегите, какъвто отправих и вчера. Тук с този текст ние правим реформа в системата на здравеопазването. Не сме тази комисия, която трябва да реши така ли трябва да се направи реформата. И от тази гледна точка и аз съм смутен от присъствието на този текст в този закон, тъй като свободният достъп не е в този закон. Защо тук слагаме това ограничение? Това е все едно да кажеш на една фирма: ти ще правиш услуги на гражданите, но до 1 млн. лв. Пазарът не може да се регулира по този начин.
Разбирам как ще влезем сега в здравната реформа и Бюджетната комисия ще обсъжда реформата по същество. Ние не сме компетентни, нямаме това самочувствие. Обсъждаме бюджета на Здравната каса, но как ще пускате кой докъде ще лекува, все пак не е наша работа. Молбата ни е да не ни вкарвате в този дебат. Всеки от нас е бил болен и има позиция. Дайте да се концентрираме върху бюджета. Ако това е позиция на Здравната комисия и тя подкрепя такъв текст, защото е част от реформата, нещата са други. Ние не знаем това в момента. И аз не бих желал да дублираме тази комисия. Няма го и мениджъра на здравното министерство. От тази гледна точка мисля, че текстът е изключително важен, но не е финансово-икономически.
Господин Димов.
НЕНО ДИМОВ: Аз щях да кажа нещо в подобна посока, господин председател. Мен лично ме притеснява, че с подобен текст ние ще стимулираме болниците на големите градове, а болниците в малките населени места ще имат проблем, задълбочаващ се проблем. Аз въобще не разбирам разговора между доц. Щерев и д-р Букарев. Как да го гласувам? Единственият начин е да си изляза от залата.
Нека тези текстове да си отидат в Комисията по здравеопазването и специалистите да си кажат мнението. Кой от нас може да си сложи ръката на сърцето и да гласува? Аз не мога.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Букарев.
ИВАН БУКАРЕВ: Вие сте прав като казвате, че никой не може да наложи на една фирма да има таван на работа. Тази фирма работи с граждани и те плащат на фирмата. А това, което Касата заплаща на болниците, са публични приходи. В частните болници никой не слага таван на дейността.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Въпросът е повече от тревожен. Има обаче хора без пари. Аз ви предлагам да търсим решение. Ако този текст не е фатален, дайте да го извадим оттук. Ако е фатален да се разберем, да поискаме мнението на Здравната комисия, но това не бива да е наша компетенция. Тук ще говорим като пациенти, а не като хора, които разбираме нещата в системата.
Молбата ми е да кажете как можем да решим този въпрос.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Досега как е ставало разпределянето на средствата за болничната помощ, за да се налага този текст да влезе тук?
ИВАН БУКАРЕВ: С актуализацията на бюджета за 2005 г. ние ще платим дейността на болниците за октомври и ноември и хората ще получат заплатите си. Сега говорим за 2006 г. и няма основание за безпокойство.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Ако този текст падне сега и Здравната комисия го подкрепи като политика, можем да го вкараме в Преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета. Няма проблеми. Но да не се занимаваме тук с реформата в тази сфера, без да сме компетентни. Тук ми дават становището на Здравната комисия и не пише, че трябва да се направи такава промяна.
ИВАН БУКАРЕВ: Това становище не е подписано от депутатите, предполагам само от председателя.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Не би се решил да го подпише, ако не е гласувано.
Молбата ми е да намерим решение, а не да търсим противопоставяне.
Заповядайте, доктор Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! В никакъв случай не искам да скрия от вас, че имаме противоречие в Комисията по здравеопазването с Националната здравноосигурителна каса. Националната здравноосигурителна каса се мъчи по определен начин да запази възможностите си за контрол над бюджета. В това няма нищо лошо. Аз пак повтарям, че вие налучкахте точно истината. Става въпрос по какъв начин да стане това. Това е един административен път с § 7. Здравната комисия няма да гласува този текст. Това е моето убеждение поне засега. Ако го разгледаме в бъдеще не зная какви ще бъдат нещата.
Първо, това противоречи на Закона за здравното осигуряване. Там трябва да се направи промяна в закона.
И второ, ако позволите този дебат по този параграф нека да отпадне тук, а да се направи дебат в Комисията по здравеопазването и оттам да се предложи в пленарната зала.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имам въпрос към вносителите – може ли този текст да падне тук, да изчакаме становището на Здравната комисия и в Бюджетната комисия да поемем ангажимент, ако това е подкрепено и се налага, да го приемем в Закона за държавния бюджет? Ще има ли проблеми?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Господин председател, няма да има проблеми. Въпросът е да не стигнем до формалната част, че са приключили всички възможности за предложения между първо и второ четене.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Членовете на комисията можем да го вкараме по всяко време от името на комисията. Затова искам неформално съгласие, тъй като въпросът е повече от важен. Тук опираме до това, че се върши работа, която има цена, но онзи, който трябва да го плати, не може да го плати. Но все пак ти оформяш някакво фиктивно плащане и задължаваш държавата. След това в края на годината плащаме дефицит на болниците от неразплатени разходи. Това върви до безкрайност. Това е механизъм до който Касата в някой момент трябва да каже: аз повече няма да плащам. Не мога да плащам. А по досегашния механизъм няма как да стане това.
Това е революционна реформа, която да се прокарва тук между капките не е сериозно. Аз съм за това да се намери решение.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Господин председател Законът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса е гледан в Здравната комисия, съобразно закона и е подкрепено.
Сега, според мен, процедурата е или да се насочи директно към Комисията по здравеопазване или чрез председателя на Народното събрание да върнете за разискване конкретния параграф. Мисля, че това е възможно. И по този начин Здравната комисия да даде своето заключение и предложение по § 7. Защото този параграф е ключов, включително с тълкуване на Закона за здравното осигуряване. Мисля, че това е нормалният път, по който да вървим. И аз смятам, че това може да стане.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Не зная доколко е толкова просто. Може би този въпрос трябва да се реши в закона за здравето. Една икономическа структура работи или като център за печалба или като разходващ център. Верен подход е да им дадем пари, но тогава им даваш бюджет и няма пътеки, няма Здравна каса. Тогава му казваш колко пари може да похарчи и толкова. Както иска да работи. А вие в другия закон сте отворили вратата всеки да може да ходи навсякъде, а тук да се затвори и да се каже: до 10 млн. лв. ще работите и после се заключва болницата ли? С този текст се прави това. На мен така ми се струва като икономист.
От тази гледна точка си мисля този страшно сериозен въпрос да се реши от хората, които отговарят за неговото решаване, а не Комисията по бюджет и финанси.
Съгласни ли сте да го извадим сега от текста на закона, да се направят консултациите със Здравната каса, с Министерството на здравеопазването – тези хора, които управляват системата? А ние да поемем ангажимента, ако трябва, да го вкараме в другия закон?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Съгласни сме, господин председател.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Подлагам да гласуваме това предложение.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Господин председател, само една техническа добавка. Когато преди малко гледахме предложението на доц. Щерев и се съгласихте за лекарствата, в текста е записано през цялото време “здравноосигурителни плащания за лекарства и средства за домашно лечение и медицински изделия”. По-коректният текст е след “медицински изделия” да има “и диетични храни за специални медицински цели”. Това е точният текст.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Вашата формулировка в т. 1.5.5. е точно такава.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Приемаме го.
По предложението на народните представители Борислав Китов и Стефан Софиянски, има ли съображения? Текстът падна, така че няма защо да го обсъждаме.
По § 8 отново има предложение на доц. Щерев, което беше гласувано.
По § 9 и 10 има аналогична ситуация.
БОЯНКА КРУМОВА: Искам да обърна внимание на комисията, че § 4, 5 и 9 са редактирани и са дали централна роля на НОИ, тъй като ДОПК още не е факт, няма го в правния мир и не можем да го съобразим с това. Затова на този етап така трябва да изглеждат, не е недоглеждане.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Разбираме го.
Който е съгласен с така предложените текстове, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Параграфите са приети.
Приключихме по законопроекта.
Колеги, трябваше да работим по ДОПК. Виждате, че юридическото лоби в нашата комисия заяви, че сме компетентни по тези текстове и видяхте какво стана в пленарната зала. Юридическото представителство в парламента е скандализирано от някои текстове. В резултат на това се формира работна група от Правната комисия, която ще работи по текстовете – не по икономическата им същност, а да ги превърне в перфектни правни текстове. Когато тази работна група бъде готова, ще продължим работата по ДОПК. Но без такава намеса няма да може.
Заповядайте, господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, искам да благодаря на Вас и на членовете на Комисията по бюджет и финанси за разбирането и за разсъжденията, които са в тон с останалите закони в Република България.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Ние винаги работим така, доктор Щерев.
Благодаря на всички колеги.
Закривам заседанието на комисията.

(Закрито в 17,00 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Петър ДИМИТРОВ


Стенограф:
Н. Иванова