П Р О Т О К О Л

№ 18

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси


П Р О Т О К О Л

№ 18

На 24 ноември 2005 г., четвъртък, се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси при следния

Дневен ред:

1. Обсъждане на доклада за второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите.
2. Обсъждане на доклада за второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица.
3. Обсъждане на доклада за второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност.
4. Обсъждане на доклада за второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси.
5. Обсъждане на доклада за второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане.

На заседанието присъстваха: заместник-министърът на финансите Георги Кадиев, Валентин Виделов – заместник-главен данъчен директор, Александър Раков, Атанас Кацарчев, Велин Филипов, Даниела Влъчкова, Иван Дочев, Калина Златанова, Любов Костова, Людмила Елкова, Росен Иванов и Николай Петков от Министерството на финансите, Иван Аспарухов Цанов – кмет на Мездра и член на Управителния съвет на Националното сдружение на общините в Република България, Владимир Москов – кмет на Гоце Делчев и заместник-председател на Националното сдружение на общините в Република България, Сава Попов от Националното сдружение на общините в Република България, Димитър Нинов от КНСБ и представители на средствата за масова информация.

Заседанието бе открито в 16,50 часа и ръководено от господин Петър Димитров – председател на Комисията по бюджет и финанси.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.
* * *
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимият падащ кворум и предлагам да започнем нашата работа.
Дневният ред ви е раздаден. Днес трябва да обсъдим петте данъчни закона.
Има ли бележки по него? Не виждам.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.

Започваме с точка първа от дневния ред - Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите, който е с най-познат текст и в общи линии нямаме някакви съществени предложения и се надявам да работим по-бързо.
По § 1 няма постъпили предложения от народни представители.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 1 от законопроекта.
По § 2 няма постъпили предложения от народни представители.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 2 от законопроекта.
По § 3 няма постъпили предложения от народни представители.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 3 от законопроекта.
По § 4 няма постъпили предложения от народни представители.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 4 от законопроекта.
По § 4 няма постъпили предложения от народни представители.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 5 от законопроекта.
Предлагам да спрем дотук, тъй като по § 6 вече има направени предложения.
Има ли някакви съображения по текстовете на параграфи от 1 до 5 включително?
Заповядайте, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ: В § 4, т. 1 не трябва ли да се включи и предлога “с” и да стане “с филтър”?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли други аргументи? Не виждам.
Който е съгласен да приемем тези текстове, моля да гласува.
За – 11, против – 1, въздържал се – 1.
Текстовете са приети.
По § 6 работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
“§ 6. В чл. 11 се създават ал. 3 и 4:
“(3) Платеният акциз за етилен, вложен при производството на етилендихлорид (код по КН 2903150000 1,2 етилендихлорид), се възстановява по ред, определен от министъра на финансите.
(4) Платеният акциз за предназначени за преработка газове с кодове по КН 290124100, 271114000, 290122000 и 290121000, претърпели специфична или химическа преработка в крайни продукти, се възстановява по ред, определен от министъра на финансите.”
Имате ли съображения по тези текстове?
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Искам да попитам Министерството на финансите какви са приходите от акциза върху етилена, тъй като този въпрос се въртеше няколко пъти в пространството, но в крайна сметка не получихме отговор. (Отговаря на изключен микрофон.)
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Има ли други въпроси? Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържал се – 1.
Параграф 6 е приет.
По § 7 работната група подкрепя предложението на вносителя – член 17 се отменя.
Има ли бележки по § 7? Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Параграф 7 е приет – чл. 17 се отменя.
По § 8 има направено предложение от народния представител Румен Ангелов, което не е подкрепено от работната група.
Работната група подкрепя текста на вносителя.
Има ли някакви съображения по предложението на господин Ангелов?
Заповядайте, господин Велчев.
МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Аз се запознах с този проблем. Между другото се консултирах и с министър Орешарски и не зная дали има официално становище от Министерството на финансите – оперативно или съгласно това, което ще кажа. Но както аз, така и министъра смятаме, че е правилен подхода да не се изостря, така да се каже, да не се внася елемент на несправедливост в междусекторната конкуренция като ускорено се увеличават акцизите на алкохолните напитки, а акциза на бирата не се пипа. Има справедливост в това, ако се увеличават по-рано от графика акцизите на алкохола, това да стане в известна степен и с акциза на бирата.
От това, което чух и от министъра, и от аргументите на вносителя, смятам, че има рационалност в предложението.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН: Аз нямам нищо против това решение. То обслужва бранша на високия алкохол. Наистина, както каза господин Велчев, така че да има справедливост. Но дайте да видим кой ще плаща сметката за тази справедливост. (Неразбираема реплика.)
Да, само че това е първосигнална логика – дайте сега да увеличим бирата, защото сме увеличили ускорено алкохола, защото управляващата коалиция е решила да увеличи ускорено акциза на алкохола.
Аз съм категорично против.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз бих препоръчал на колегите да гласуват против това предложение. Първо, защото ценовият сегмент, въобще конкуренцията е по-скоро между бирата и виното, а виното не се облага с акциз, както знаете. При това положение се получава следния ефект – че едно решение, което за мен беше грешно, да се увеличи предварително акциза върху алкохола, води до съпътстващи други грешни решения, които водят до нарастване облагането въобще на средния гражданин. Хората догодина ще плащат доста по-високи ставки по някои данъци, ако увеличим и бирата, мисля, че ще стане вече прекалено.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Кузов.
ВЛАДИМИР КУЗОВ: Аз също се присъединявам към това, което казаха госпожа Капон и господин Димитров, че не трябва да се увеличава акциза на бирата.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря ви.
Предполагам, че Министерството на финансите ще изрази позицията си.
ЛЮБОВ КОСТОВА: Това, което произтича от ангажиментите, не касае този въпрос. Миналата година стигнахме минималните ставки на бирата, така че повече на произтича увеличаване. Всяко увеличение извън това е национално решение.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Има ли други, които желаят да вземат отношение?
Заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Има ли разчети колко допълнително акциз ще се събере от това увеличение?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ: От това ваше изказване аз не разбрах всъщност сега като увеличим за бирата достигаме или вече сме достигнали?
ЛЮБОВ КОСТОВА: Вече сме достигнали – миналата година.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли някаква готовност за разчети?
ЛЮБОВ КОСТОВА: Не, разчети няма. Това не е последователна политика.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Това не е аргумент, тъй като предложението е дадено и в другия закон, където ние го приехме.
Заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Това, което научихме от данъчните от Министерството на финансите, е, че няма възражение. Аз намирам това за съществено изменение в Закона за акцизите и аз ще се въздържа при гласуването.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ: Просто бих искал да кажа, че след като е последния мотив, който можеше да има, тоест европейски изисквания, които сме подписали и от които не можем да бягаме, не е налице, категорично би трябвало да се въздържим от подкрепа на подобна промяна.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: След като оня, който събира парите, не иска да събира повече, ситуацията в общи линии е ясна.
Заповядайте, господин Велчев.
МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Бих искал да кажа, че при информацията, която чувам от Министерството на финансите за достигнати изисквания, и аз ще се въздържа при гласуването.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Колеги, подлагам на гласуване предложението на народния представител Румен Ангелов.
Който е съгласен с направеното предложение, моля да гласува.
За – няма, ...
Предлагам да не минаваме към “против” и “въздържали се”, тъй като е явно, че предложението не се подкрепя.
Който е съгласен предложението на вносителя за § 8, моля да гласува.
За – 8, против – 5, въздържали се – няма.
Параграф 8 е приет.
“ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА.”
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието.
По предложението, което ви е раздадено по § 9, че “Законът влиза в сила от 1 януари 2006 г.”, искам да ви направя едно предложение за промяна, което съгласувахме с Министерството на финансите, тъй като искането точно за етиленхлорида и за преработката на газовете с изброените кодове е добре да влезе веднага. Те имат произведени количества. Молбата е текста да бъде:
“§ 9. Законът влиза в сила от 1 януари 2006 г. с изключение на § 6, който влиза в сила от деня на обнародването в “Държавен вестник”.”
Става въпрос за максимум 10-ина дни, но и това е нещо, тъй като те имат натрупани количества, които мечтаят да продадат по конкурентна цена.
Имате ли някакви съображения? Не виждам.
Който е съгласен с направеното предложение, моля да гласува.
За – 15, против – няма, въздържал се – 1.
Приема се.
С това е приет и Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите.

Преминаваме към точка втора от дневния ред - Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица.
“Закон за облагане доходите на физическите лица.”
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Който е съгласен да приемем наименованието на закона, моля да гласува.
За – 16, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
По § 1 работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
“§ 1. В чл. 12, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 15 думите “акции на публични дружества и търгуеми права на акции на публични дружества” се заменят с “акции на публични дружества, търгуеми права на акции на публични дружества и дялове на колективни инвестиционни схеми”.
2. Създават се т. 17 и 18:
“17. сумите за пътни и квартирни пари, получени по извънтрудови правоотношения, когато са за сметка на възложителя и са доказани документално по реда на действащото законодателство;
18. сумите за дневни пари, получени по извънтрудови правоотношения, когато са за сметка на възложителя и не превишават двукратния размер на дневните пари, определени за лицата по трудови правоотношения”.”
Имате ли съображения по предложението на работната група? Не виждам.
Който е съгласен предложението на работната група за § 1, моля да гласува.
За – 16, против – няма, въздържали се – няма.
Параграф 1 е приет.
Уважаеми колеги, знаете, че по принцип между първо и второ четене по правилник не бива да има принципни разминавания с приетото на първо четене. Но има направени предложения от народни представители и аз съм длъжен да ги подложа на гласуване.
По чл. 14 не е имало предложения за промени.
Има предложение от народните представители Мирослав Мурджов, Красимир Каракачанов и Николай Кънчев, което не е подкрепено от работната група.
Има предложение от народните представители по чл. 15, което не е подкрепено от работната група.
Предлагам да чуем вносителите на предложенията по чл. 14 и 15.
Заповядайте, господин Мурджов.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ: Благодаря, господин председател.
Смисълът на направените промени, специално в чл. 14, целят според нас две неща: за да не бъдат облагани лицата два пъти – един път по Закона за местните данъци и такси и втори път за републиканския бюджет. Това според нас ще доведе, първо, до рязко увеличение на събираемостта на местните данъци и такси, ако това бъде приспадано съответно.
Промените, които предлагаме по чл. 15, на практика целят да въведат реално семейно подоходно облагане. Предполагам, че вашите колеги, които имат желание, са се запознали с направените предложения. Това са едни предложения от 1999 г., които в голямата си степен бяха застъпвани и като част от управляващата коалиция по време на предизборната кампания. Между другото са записани и в Стратегията за управление на сегашното правителство.
Няма да говоря повече. Мисля, че предложенията са ясни.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Вероятно от Министерството на финансите ще ни кажете нещо за финансовата тежест на тези предложения.
Заповядайте.
ЛЮБОВ КОСТОВА: Точни суми по тези предложения не можем да кажем, защото това биха могли да са единствено анализи, които почиват на редица предположения. Само по себе си предложението за намалението на данъчната основа с други данъци с мотив, че така ще се увеличи събираемостта, за нас просто е нещо, което не коментираме сериозно. Това дали означава, че всеки трябва да си намалява данъчната основа като физическо лице с ДДС-то, което плаща, или с акциза, който плаща примерно? Местните такси са си местни такси, както и местните данъци, те се събират по един съвсем отделен ред. С тяхното събиране проблем няма, още по-малко драматичен, така че да налага някакви такива драстични мерки. Това е един нов принцип въобще в облагането – да се намалява данъчната основа на физическо лице с платени други данъци.
По предложението по чл. 15. Семейното облагане е в сила от началото на тази календарна година. Всъщност неговото реално ползване и реалният ефект предстои да видим какъв е. Знаете, че той е от намаляване от годишната данъчна основа и ефектът ще бъде изцяло през 2006 г. В тоя смисъл ние не можем да предвидим промяна до какво би довела. Това е нещо, което, първо, е радикално като предложение, а после ефектът е горе долу с около 70 млн. лв. минус за бюджета.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Мурджов.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ: Аз не съм съгласен с това становище, което ни изказват от Министерството на финансите, че специално чрез намаляването на едни данъци ще повишим събираемостта на друга част при спадането на едни данъци. Практиката, която ни споменават за ДДС и за акцизите, е практика в някои развити европейски държави и колегите от Министерството на финансите много добре знаят това нещо.
Що се отнася за другото, аз искрено съм изненадан, че семейното подоходно облагане е въведено. Ако е въведено, обяснете ми къде точно.
ЛЮБОВ КОСТОВА: Семейното подоходно облагане е въведено в чл. 29а на Закона за облагане доходите на физическите лица.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ: Това са елементи на семейно подоходно облагане. Дайте да не бъркаме двете неща! Много ви моля да бъдем коректни! И не казвайте, че това е революционно, защото въобще не е революционно, а, напротив, абсолютно нормално. И целта на тая поправка е действително да насърчи работещите хора, които искат да останат в държавата, да раждат деца и създават брутния вътрешен продукт.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Искам да кажа само няколко думи, господин председател.
По отношение на първото предложение аз мисля, че представителите на Министерството на финансите са прави, защото се нарушават основни принципи на облагането с данъци, принципите за равнопоставеност и независимост на отделните данъци. По принцип изобщо не може да има такъв подход, защото ще има претенции и за други данъци да се свързват по този начин, да се редуцират и т.н.
По отношение на семейното подоходно облагане, наистина тази година, съгласно закона, който приехме миналата година и поправките в закона, има елементи на семейно подоходно облагане. Това също, което се предлага тук от народните представители Мурджов, Каракачанов и Кънчев, също не може да се нарече революционно. Вярно е, че онова, което в момента предлагаме, не е пълната система на семейното подоходно облагане. Тази система предстои да бъде анализирана, да бъде доразвита и евентуално през следващите години да бъде предложен някакъв по-добър вариант.
Аз ще гласувам против тези предложения.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Желае ли някой друг да вземе отношение, колеги? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението по чл. 14 на народните представители Мурджов, Каракачанов и Кънчев.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 1, против – 9, въздържали се – 8.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението по чл. 15 на народните представители Мурджов, Каракачанов и Кънчев.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 6, против – 1, въздържали се – 11.
Предложението не се приема.
Има предложение от народния представител Хасан Адемов за създаване на нов § 1а, което работната група подкрепя по принцип и предлага да стане § 2 със следното съдържание:
“§ 2. В чл. 19, ал. 2 т. 1 се изменя така:
“1. стойността на безплатната храна и/или добавки към нея, предоставени в натура по чл. 285 от Кодекса на труда, безплатната предпазна храна и противоотровите, предоставени в натура по реда на други закони; стойността на безплатната храна, предоставен в натура на: членовете на корабните екипажи – за дните в експлоатация, на риболовците – за дните на улов, а на водолазите – и за дните при спускане под вода, на дежурния персонал, изпълняващ 120часови дежурства в лечебните заведения, на операционните екипи, екипите за спешна медицинска помощ и на екипите по кръвонабиране, както и на военнослужещите съгласно чл. 234, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;”.
Имате думата по това предложение.
Заповядайте, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ: Аз първо имам въпрос: специално в това изброяване кой не попада вътре и защо трябва да изброяваме, а не да обхванем всички, ако има такива, които не попадат? Кой остава извън обхвата? Казвате примерно “водолазите”. А защо само водолазите? Може да има и някой друг, който да е пропуснат. Изброяването винаги крие риск.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожо Денева.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Текстът е такъв, защото обхваща само някои специални случаи, които са изрично уредени. Ако видите действащия текст на чл. 19 – следващите точки, ще видите, че всичко останало е уредено по друг нормативен акт със следващите точки в текста. Така че за тези, които са на по-специален режим, работят при по-тежки условия и има изрични текстове в специалните закони, сме длъжни изрично да го упоменем в една точка.
НЕНО ДИМОВ: Има миньори...
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Точка втора от действащия закон например гласи: “стойността на специалното работно облекло и личните предпазни средства, които се предоставят в натура при условия и по ред, предвидени в нормативен акт”.
За съжаление, нормативната уредба в тая сфера е много разпокъсана и не е само в Закона за здравословни и безопасни условия на труд, а има и хиляди наредби, които уреждат за всяка отделна сфера. Няма как да се обхване с един текст всички общи категории да бъдат еднакви. А има и различие в стойността. Доколкото знам, това вече не е от правна страна, просто го знам като информация, защото сме работили и по другия закон. Има различие и в стойността на парите, които се предвиждат за различни видове професии, и това също е на базата на някакви подзаконови нормативни актове.
Аз предполагам, че колегите са го съгласували с Министерството на труда и социалната политика.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожо Златанова.
КАЛИНА ЗЛАТАНОВА: Отговорът на въпроса на господин Димов е, че всъщност миньорите също получават безплатна храна по чл. 285 от Кодекса на труда. Изобщо всякакви професии, които крият рискове, получават безплатна храна или добавки към нея по чл. 285 от Кодекса на труда, с което всъщност започва т. 1.
НЕНО ДИМОВ: Не трябва ли да не се изброяват, защото при изброяването винаги има рискове от пропускане?
КАЛИНА ЗЛАТАНОВА: Не, те в момента така седят изрично изброени в т. 1. Иначе всички тук, които са изброени, ги има в наредбата, която е издадена на основание на чл. 285 от Кодекса на труда. Няма никой изпуснат.
НЕНО ДИМОВ: В наредбата към този член ги няма. Така ли да разбирам?
КАЛИНА ЗЛАТАНОВА: Има ги, но в момента така или иначе седят изрично в закона и не е предложено тяхното махане.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Министерството би ли казало нещо по финансовата страна на въпроса – каква е цената, възразявате ли, не възразявате ли, подкрепяте ли?
КАЛИНА ЗЛАТАНОВА: Предложението на господин Адемов е резонно, защото просто в Кодекса на труда терминът “безплатна предпазна храна” вече е заменен с “безплатна храна и/или добавки към нея”.
Подкрепяме предложението.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожо Чилова.
НИНА ЧИЛОВА: Струва ми се, че колегата формулира въпроса по следния начин: ако ние изброим членове на корабни екипажи, водолази и т.н., това изброяване не крие ли риск да изпуснем някои други професии? Защо само тези тук са включени? Доколкото аз схванах въпроса, това имаше предвид. Да не би да пренасяме такава разпоредба, която е съществувала в друг нормативен акт и тук сега слагаме точно това изброяване или тези субекти са изпуснати към някакъв друг текст и ние сега ги добавяме към чл. 19. Това е въпроса.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Златанова.
КАЛИНА ЗЛАТАНОВА: Тези лица, които са изброени тук, не са добавени. Те не са новодобавени с това предложение. В момента тези лица си съществуват в чл. 19, ал. 2, т. 1 на действащия закон. Те и в момента са изброени там. Променя се старият термин “безплатна предпазна храна”, който в Кодекса на труда е “безплатна храна и/или добавки към нея”.
МАРИЯ КАПОН: Остава “безплатна предпазна храна и противоотровите”?
КАЛИНА ЗЛАТАНОВА: По други закони остава, да. Защото в Закона за Министерството на вътрешните работи и в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България продължава да съществува термина “безплатна предпазна храна”. Сменен е терминът единствено в Кодекса на труда.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Не се добавя списъка, а правим поправката заради безплатната храна.
НИНА ЧИЛОВА: Всъщност поправката е редакционна.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Да, да.
Предполагам, че след това обяснение няма да има повече дебати.
Който подкрепя това предложение, моля да гласува.
За – 16, против – няма, въздържали се – 3.
Приема се.
За съжаление, господин Петър Кънев, който е член на нашата комисия, също недисциплинирано е внесъл свои предложения.
Господин Кънев, имате думата да представите предложението си по чл. 19.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Само няколко думи, за да покажем, че ние сме представители не само на работодателите, но и на Синдикатите и за да покажем, че има баланс между труд и капитал, всички тия предложения са по молба на КНСБ и Синдикатите.
Доколкото виждам, те са отхвърлени.
Първата точка е точката за ваучерите, която е много стара, със стар проблем. Оставям на съвестта на комисията на прецени оттук нататък как ще реагира.
Не знаех, че да се внасят предложения от народни представители е липса на дисциплина.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Не ме разбрахте. Между първо и второ четене по принцип се предлагат промени само по онези предложения, които са минали на първо четене, а Вие предлагате промени в членове, които не са променени на първо четене.
Каква е позицията на Министерството на финансите по това предложение?
ЛЮБОВ КОСТОВА: Министерството на финансите е много последователно по отношение на ваучерите и позицията винаги е “не”. Освен бюджетният ефект, който е около 22-23 млн. лв. за 2005 г. тук всъщност става въпрос за един друг проблем, че в момента има квота от 100 хил. работника, която е определена в наредба на министъра на финансите и около нея няма никакъв шум, тъй като на практика ваучерната система не работи на пълен капацитет.
При положение, че се освободят от облагане и тук, в този закон, и от осигуровки в наредбата, тогава вече ваучерите ще представляват естествен интерес.
Нашето мнение е, че ние не можем да ги задържим по квота от 100 хил. работника, както е в момента. Тъй като няма дори и конституционна равнопоставеност, не би могло да се обясни защо са 100 хил., а не 200 хил.; защо тези 100 хил., а не други 100 хил. Така че размерите в загубите са всъщност нещо, което ние не можем да предвидим.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли желаещи да вземат отношение?
Заповядайте, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ: Две принципни позиции, господин председател.
Първо по забележката, която направихте или отметката към господин Кънев, поглеждайки Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, трябва да го върнем към първо четене, имайки предвид за съществените промени.
Що се отнася до второто, а именно Министерството на финансите, които са последователни в казването си на “не”, ние очевидно сме се превърнали в административна република и е крайно време Министерството на финансите да ни каже за какво ще каже “да” и ние само там да обсъждаме, а за другото просто да не си губим времето.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Подлагам на гласуване предложението на народния представител Петър Кънев по чл. 19.
Който подкрепя направеното предложение, моля да гласува.
За – 1, против – няма, въздържали се – 17.
Предложението не се приема.
Господин Кънев, имате думата да обосновете предложението си по чл. 20.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Предложението ми по чл. 20 общо взето е срещу работодателите, но това са страховете на Синдикатите, че не се внасят редовно вноските и това е задължение на работодателите.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Каква е позицията на Министерството на финансите?
КАЛИНА ЗЛАТАНОВА: Ние не можем да разберем притеснението на Синдикатите, защото тук става дума за лични вноски за доброволно пенсионно осигуряване, здравно осигуряване и Застраховка “Живот”, като специалните закони, които уреждат тази материя на доброволно осигуряване и застраховане, дават възможност лицето само да си прави вноските, без дори да уведомява за това работодателя си. Тоест ние не разбираме как тук с един текст в Закона за облагане доходите на физическите лица ще забраним нещо, което е разрешено в специалните закони.
Другото, което е. Едно лице, ако си прави Застраховка “Живот”, може да не иска изобщо работодателят му да знае, че то си застрахова живота. Това не е необходимо да минава през работодателя.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Кънев, оттегляте ли предложението си или не?
ПЕТЪР КЪНЕВ: Не.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Подлагам на гласуване предложението на господин Кънев за чл. 20.
Който е съгласен с предложението, моля да гласува.
За – 1, против – няма, въздържали се – 17.
Предложението не се приема.
Работната група предлага да се създаде нов § 3 със следното съдържание:
“§ 3. В чл. 20 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 6:
“(6) Формираната по реда на ла. 5 данъчна основа се намалява с внесените през годината за сметка на лицата осигурителни вноски по § 9 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване. Намалението се ползва с подаване на данъчна декларация по чл. 41, ал. 1.”
2. Досегашната ал. 6 става ал. 7 и думите “ал. 5” се заменят с “ал. 6”.
3. Досегашната ал. 7 става ал. 8 и числото “6” се заменя със “7”.”
Имате ли някакви съображения по този текст? Не виждам.
Който е съгласен с предложението на работната група за нов § 3, моля да гласува.
За – 18, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 2, който става § 4, и предлага следната редакция:
“§ 4. В чл. 21, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Думите “с изключение на разпоредбите на чл. 23, ал. 2, т. 9, 14 и 15 и чл. 23, ал. 3, т. 5 и 9 от същия закон” се заличават.
2. Създава се т. 3:
“3. внесените през годината за сметка на лицата осигурителни вноски по § 9 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване.”
Имате ли съображения по този текст? Не виждам.
Който е съгласен с предложения текст за § 4, моля да гласува.
За – 18, против – няма, въздържали се – няма.
Текстът е приет.
Има направено предложение от народните представители Мирослав Мурджов, Красимир Каракачанов и Николай Кънчев по чл. 22, което не е подкрепено от работната група.
Заповядайте, господин Мурджов.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ: Логиката на това предложение е, че по принцип финансовите кредити – потребителски и за жилище, се вземат, за да задоволяват основни социални потребности на хората, които по принцип държавата е длъжна да гарантира. Затова в такъв аспект е и нашето предложение, още повече, че това предложение кореспондира донякъде и с правителствената Програма за финансови облекчения за семейства с две деца, където мисля, че са записани.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Смисълът е ясен.
Има ли някакви съображения? Не виждам.
Който е съгласен с направеното предложение по чл. 22 – лихвите да се освободят от облагане, моля да гласува.
За – 2, против – 1, въздържали се – 15.
Предложението не се приема.
Работната група предлага да се създаде нов параграф, който става § 5:
“§ 5. В чл. 22, ал. 1, т. 2 накрая се добавя “както и с внесените през годината за сметка на лицата осигурителни вноски по § 9 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване.”
Има ли съображения по този текст? Не виждам.
Който подкрепя предложението, моля да гласува.
За – 18, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 3, който става § 6, и предлага следната окончателна редакция:
“§ 6. В чл. 28, ал. 1, т. 2 се изменя така:
“2. лицата, предоставили дарението, нямат ликвидни и изискуеми данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски към 31 декември на съответната година.”
Има ли съображения по този текст? Не виждам.
Който е съгласен предложението на работната група, моля да гласува.
За – 17, против – няма, въздържал се – 1.
Приема се.
По чл. 29 има предложение от народния представител Петър Кънев, което работната група не е подкрепила.
Имате думата, господин Кънев, за да обосновете направеното от Вас предложение.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Съгласувано с КНСБ, оттеглям предложението си, тъй като се касае за много голяма сума.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По § 4 има предложение от народните представители Мария Капон и Мартин Димитров, което не е подкрепено от работната група.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 4.
Заповядайте, господин Димитров, за да обосновете предложението.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, накратко става въпрос за следното. На първо място патентните данъци са много голям проблем за бизнеса, въобще за хората в момента. Има страшно много оплаквания. Имайте предвид, че имаше намаление, да речем, на корпоративния данък през последните години, докато патентните данъци останаха на същото ниво.
Това, което предлагаме, е тяхното намаляване.
Вероятно ще чуете сега от Министерството на финансите, че те планират от догодина тези данъци да отпаднат. Аз имам своите съмнения доколко това ще се случи, но независимо дали тази политика ще бъде спазена, предложената от нас мярка смятаме за доста логична.
Освен това предлагаме алтернативност за някои групи дребен бизнес, тоест възможност да се плаща или патентен данък, или корпоративен данък, защото за голяма част от бизнеса корпоративният данък се оказва по-изгоден. Това е олицетворение на това, което ви казвам. Особено хората, които са от по-малките градове, са наясно. Проблемът е съществува също и за столицата като много съществен проблем.
Моето предложение е да подкрепите една такава реформа, а госпожа Капон сега ще ви каже за Пловдив, тъй като е направила отделно предложение.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН: Аз съжалявам, че не внесох за Варна и за Бургас, поради причината, че имахме вътрешна договорка с колегите от ВМРО, че те правят предложението. Явно не име стигнал срока да направят това предложението с разделението на Варна и Бургас по същия начин.
Патентният данък за Пловдив съм разделила на различни зони. Многократно сме говорили, че не може фризьорски салон и фризьорки, които са в центъра на града, да плащат същата сума патентен данък, какъвто е в Прослов или примерно в Столипиново, или който и да е от другите региони. Затова съм направила разделение на патентния данък по начин, по който са разделени зоните в града.
Предлагам да отложим за следващото заседание, ако се приеме принципът за тези големи градове да направим това разделение, както е в София, и смятам, че няма политическа група, която да не ме подкрепи за това, че не е редно да бъдат по същия начин. Да изготвим предложението, дори да не е на база намаление на патентния данък, но поне да е на база разделение, така, както е зониран и както е в София, да бъде за Варна и за Бургас. Съжалявам, че не го внесох, имам го подготвено. Мога да го коригирам.
Господин председател, предлагам да гледаме предложението на две – веднъж с намалението на данъчната тежест на патента и второ със зонирането на тези градове, като правя предложение да изготвя за следващото заседание за Варна и Бургас.
Разбрах, че в работната група е имало коментар. Съгласна съм с това, че Бургас и Варна са следващите градове, в които е редно да се направи. Смятам, че е редно да го подкрепим.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожо Костова.
ЛЮБОВ КОСТОВА: Нашата позиция е, че патентният данък трябва да се преразгледа генерално, но това е въпрос на една концепция като как да се измени той и какво да остане на патент. За тази година не беше възможно да се правят радикални промени. От разговорите, които водим със Занаятчийската камара, се избистря една концепция, че всъщност на патент трябва да останат само тези, които са по Закона за занаятите, с чираци, калфи, всичко, което е там.
На този етап тези предложения, освен че са за зониране, са и за намаляване на една част от дейностите.
Ние не можем да сметнем финансовия ефект и това е чувствителен данък, защото той остава изцяло в приход вече на общините и той не е достатъчен, вече има определена субсидия.
За зонирането, справедливо е да има зониране не само за Пловдив. В работната група говорихме и за Варна, Бургас, Русе и други големи градове. Но също трябва да се преразгледа и не за всички услуги. Например аз виждам тук тапицерски и стъкларски услуги за зониране. Каква връзка има тапицерската услуга със зона? Първо, такова чудо “тапицерска услуга” в центъра на София аз не съм чувала да има. След това, те се извършват основно по домовете. Ако има съществена разлика дали фризьорския салон е в центъра или е в краен квартал, то специално за тия услуги – за стъкларските и тапицерските, нашето виждане е, че различие няма. Така че трябва да се прегледа кои дейности да се зонират и кои – да останат.
Предвид, че вече са по приходи на общините, ние не можем да кажем за коя община за какъв финансов ефект става въпрос. Самото намаление не е обосновано.
Ние с патентите сме се занимавали много дълго и сме правили различни сметки, така че да изведем тази сума, която е за годишния данък през данък върху общия доход и нормативно признати разходи и по другия ред – от корпоративен данък.
МАРИЯ КАПОН: Господин председател, аз Ви моля отново да е ясна разликата. Давам си сметката, че намалението на патентния данък няма да мине в комисията. Почти съм сигурна, тъй като това за мен вече е и политика. Но зонирането, мисля, че няма народен представител от нас, особено от тези, които сме от градове като Варна, Бургас, Пловдив, Русе, Стара Загора, да не може да го разгледат.
Не съм съгласна и за стъкларски, и за тапицерски работилници. Ще ви поканя лично в Пловдив, за да ви покажа къде на централни места има. Друг е въпроса, че ние принуждаваме хората да отиват и да се регистрират в друга община. Ние това го правим, за да ги изкараме на светло. Аз съм коментирала многократно с местната власт в Пловдив. Правили сме го и с ВМРО. Имаме абсолютната подкрепа за това, че не е редно да бъдем под общ данък. Пак ви казвам, взимам един пример, който е най-лесен особено за вас, жените: фризьорски салон в центъра на града и фризьорски салон някъде на булеварда, или в Прослав, или в Коматево в Пловдив. Там хората едвам се прехранват. Това е истината. И те плащат абсолютно същия патент като луксозния салон на центъра.
Аз смятам, че е редно да направим това зониране. По този начин ще стимулираме и развитието на малкия сектор в малките квартали.
Предлагам да разделим гласуването на две. Да оставим за известно време, да работим в работната група. Готова съм по зоните в големите градове. Сигурна съм, че няма да ощетим фиска на общините.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Мечев.
МАРКО МЕЧЕВ: Подкрепям да има зониране, но това зониране да го направят общинските съвети. Аз примерно бих задал въпроса: какъв е критерият за зонирането примерно на Пловдив в три или в четири зони? Това е нещото, което искам да остане в общините. Това е моето предложение.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Аз имам въпрос към вносителите на това предложение. Ако подредим всички градове в България низходящо, като започнем от София, какъв критерий ще използвате, за да сложите чертата и да кажете: До тук зонирано, оттук надолу незонирано?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз си позволявам да се намеся във въпроса на кметското лоби как се определя, понеже влязохме в дискусия, която е малко отвъд смисъла, който внася госпожа Капон.
Аз съм “за” това да се подкрепи. Зонирането е съвсем естествен процес на развитие на даден град. Ще ви кажа за моя град, в който аз живея тук от 48 години – София. Ей тук, отсреща, е Централния архив. Вземете картите на София и ще видите какво означава централна част; коя е първата периферия, която е правена между двете световни войни; коя е втората периферия, правена през 50-те години; коя е третата периферия. Абсолютно същото, според мен, се отнася за Пловдив.
Това, което аз успях да погледна сега от предложението на госпожа Капон, е този район, който тя извежда като първа зона, това е стария Пловдив, големия български град към края на ХІХ и началото на ХХ век. Извинявам се за това историческо отклонение, мога да го докажа с много исторически аргументи и няма никакъв смисъл в момента. Приемете го на доверие.
Така че самото райониране, когато го оставите в ръцете на общинските съвети – това е вече политическата ми реплика – има много голяма опасност да попаднете в лобизма сред самите общински съветници и Вие, като бивш кмет го знаете със 100-процентова сигурност. Защото те ще бъдат подложени на натиск на интереси, които са от друг вид категории, не от категорията на историческото развитие на даден град, с което ние тук ще се справим сравнително лесно при формирането на тези зони.
Ако се направи такава работна група, аз също бих се включил единствено и само, за да помогна в районирането.
На въпроса за това къде се слага чертата за градовете, които трябва да бъдат районирани. Един от възможните подходи, господин заместник-председателю, е когато вземете градовете с над 100 хил. жители в страната, които са обсъждани няколко пъти, включително и в парламента, по повод избирателните закони и правенето на предложения, някои от които функционираха в средата на 90-те години за избор на райони кметове, да се види кои са били критериите при изработването на тези законопроекти. Не е трудно. Лесна работа е, минали са дискусии тук, стига човек да се зарови в стенограмите и ще ги види.
Вторият критерий е този, по който са се развивали те като областни центрове. За последните 70 години в България е ясно кои са градовете, които са ставали областни центрове, просто защото са силно развити, имали са собствена инфраструктура, собствен стопански живот и кои са станали областни центрове, защото имат кандидат-член на Политбюро, роден в този град. В България до 60-те години половината областни центрове са благодарение на това, че в тази сграда определени хора са правили родния си град областен център. Тези неща са лесни за проучване и не отнемат абсолютно никакво време. Справката е почти енциклопедична, отваря се и се прочита, и се вижда кога какво се е случило.
Ще кажа само за сведение на колегите, че областните градове, които имаме днес, от тях в края на 50-те години, преди да почне тази лудост с членовете на Политбюро, са били 16. Гледам господин Паскалев, Горна Джумая е град от ХVІІІ век. Не е било нужно някой да го прави областен център, защото си е град. Но има градове – да не казвам, за да не обидя някой без да искам, които нямат нищо общо с това да са областен град.
МАРИЯ КАПОН: Само искам да отговоря на въпроса за Зона ІІІ и Зона ІV.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Молбата ми е да изчакате малко, за да се съберат въпроси.
Заповядайте, господин Мечев.
МАРКО МЕЧЕВ: Аз съм за районирането, но не зная, тук в един закон като попитах за Пловдив дали са три или са четири, имах предвид точно това – дали ще бъдат три, дали да бъдат четири. Не омаловажаваме ли местната власт, за да предоставим това в нейни ръце? Все пак ще има лобиране, но тук няма ли лобиране?
Аз задавам веднага въпроса: ако госпожа Капон не беше от Пловдив, щеше ли да има за Пловдив?
Дали можем ние тук, като законодатели, да изредим всички градове и да им направим райониране? Мисля, че по-справедливия вариант е да решим да има такова райониране, но да оставим това на общините. Не знам дали можем ние да го направим оттук така ,че то да може да проработи.
МАРИЯ КАПОН: Между другото това много ми хареса като предложение и наистина господин Имамов е прав. Лично аз дълго време си мислех как да ги разделя между Зона ІІІ и Зона ІV. Взела съм част от справките, които са в сегашните патенти като такива. В Зона “Източен” имаме две кардинални разлики. Едната е, че голяма част е много близка до централната част на града. От друга страна, обаче влизаме и в тежък квартал там.
Смятам, че ако законово уредим въпроса общините да бъдат задължени да зонират данъка, може би това е по-добрия вариант. Затова казвам, че искам да го разделим на две. Нямам претенции, че съм направила най-доброто, което е възможно. Просто предложих един вариант, въпреки че имаше няколко варианта как да бъдат разделени зоните. Имаше вариант с улици, но реших, че той е много сложен, парцелираме града. Другото е с районните кметства и т.н., но има райони, които наистина обхващат централна част и по-слаба част, така че е възможно, ако ние тук стигнем до извода да задължим общинската власт да направи такова райониране и зониране на данъка си, да го впишем в закона. Аз мисля, че в противен случай нашето добро желание за това ще остане глас в пустиня.
Съгласна съм, ако предложите, да отложим текста за зонирането. Въпросът е с работната група да измислим какъв текст да запишем, който наистина да задължи общинските съвети да го направят. Тогава наистина топката е в ръцете на местната власт. Защото в момента това се обръща върху нас, че ние нямаме волята.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Мечев, аз искам да Ви обърна внимание, че големия ефект се получава от това въобще да има зониране. Дали са три или четири зоните, пределния ефект не е толкова голям. Аз съм избран в София, роден съм в София и винаги съм живял тук и въпреки това подкрепям районирането или зонирането на другите големи градове, защото това ще подкрепи предприемачеството там. Така че големият ефект за Пловдив дали ще бъдат три или четири зони няма да е толкова голям. Големият ефект ще дойде от това дали въобще ще има зониране за Варна. Големият ефект ще дойде от това дали въобще ще има зониране, а не дали са 4, 5 или 6 зони.
Моето предложение към всички вас е чисто принципно, без да политизираме тази тема, защото тя няма място за политизиране, да подкрепим една такава инициатива. А вече, да ви кажа, че е важно, но не чак толкова, по какви критерии и колко града ще зонираме.
МАРКО МЕЧЕВ: Аз също съм за това да ги зонираме, но не ние да определяме зоните.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожо Елкова.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Благодаря, господин председател.
Само искам да кажа, че освен, че трябва да се зонират големите градове трябва да се определят адекватни размери, за което всъщност не става въпрос. Защото аз сега тук, гледайки предложението, примерно, ако на мен ми зададат въпроса или аз задам въпрос, не знам точно какъв би бил отговора. Говорим примерно за отдаване на видео касети под наем. За цяла София е 3 хил. лв. без значение от зоните. Значи логиката е такава, че видеотеките са разположени в квартали, където има повече хора, примерно “Младост”, “Люлин” и т.н., те там са по-оборотни.
Предложението за Пловдив: Първа зона – 2000 лв., Четвърта зона – 650 лв. Между “Люлин” в София, където е 3 хил. лв. и “Тракия” в Пловдив, където е 650 лв. каква е разликата в анализа? Как се прави тоя анализ? Тоя данък е презумпция. Той трябва да почива на някакъв доход от дейност с нормативно признати разходи и приспаднати осигуровки на това лице и стигаме до една основа, от която вадим данъка. Така се презумира. Това е един размер, който е презумпция. Тук абсолютно цялото предложение е така.
Няма лошо да се зонира, но как са определени тия размери?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожо Костадинова.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА: Благодаря, господин председател.
Очевидно, че това предизвиква сериозен дебат. Чухме доста мнения. Моето предложение е да отложим този текст, да направим едно събиране заедно или на работната група и да уточним тези подробности. Но в крайна сметка, аз също се присъединявам към колегите и смятам, че трябва да се направи зониране, но категорично съм против да дадем това на общинските съветници. Имаме доста характерни случаи на политизиране на общинските съветници и ми се струва, че ние трябва да определим размера на патентния данък, а пък те да определят зоните.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин председател.
Искам да кажа, че дълбоко уважавам опитите на колегите да внесат известна справедливост при този данък, въпреки че дълбоко се съмнявам дали изобщо си заслужава труда, след като от 2007 г. ние ще го премахнем. Това е най-правилното решение.
Освен това аз съм убеден, че единствения правилен начин да се определи справедливо патентния данък, когато става дума за зониране, това е да се измери точно така наречената териториална вариация на цената на услугата. Когато тази вариация прескача определен критерий, да речем, цената на услугата в периферията е три пъти цената на услугата еди къде си – тогава. Това е единственият правилен критерий. Друг критерий няма.
Второ, размерът на патентния данък трябва да бъде в много силна корелация или връзка с размера на цената на услугата. Това са двата основни принципа, въз основа на които може да се усъвършенства системата за облагане с патентен данък.
От Министерството на финансите казаха, че това е данък, който се презумира, той се предполага. Предполага се, че този, който ще го плаща, ще получи определен размер на дохода. Във всички случаи или в повечето случаи тази презумпция или тази прогноза не съвпада с действителността. Не е така! Той си плаща предварително данъка, а след това е свободен да си реализира каквито си иска и колкото си доходи.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Няма ли смисъл цената на имота, който се наема, да бъде включен в тази презумпция, както я наричате? Защото, за да си наемете на “Граф Игнатиев” ателие, магазинче или каквото и да било с 40 кв. м е едно, да си наемете подобно помещение в “Люлин” е съвсем различно като цена. Няма ли да има полза да се направи така ,че да се развие тази пустееща площ в тези квартали? Давам пример със София, но сигурно е валидно за Пловдив, Русе, Варна, Бургас и т.н.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Явно, че въпросът не е политически, той е важен. Но аз ви давам конкретни примери: на “Граф Игнатиев”, когато е отпред на улицата, цената е една и потокът е един, ако сте отзад – цената е друга, ако сте на четвъртия етаж – цената е трета. Живея във Варна на място, където докато го нямаше примерно магазина “Мосю Бриколаж” цената беше една, а след това цената стана друга. Ясно, че ако ние тук го районираме – аз тук се различавам от госпожа Костадинова, не че не знам проблемите в местните съвети, но ако ние оттук районираме, то едва ли ще помогнем много в тая посока. Трябва да се търси някакъв обективен измерител, но аз се съмнявам, че можем да го направим в парламента до Коледа.
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Във връзка с това, което казахте, моята идея беше следната – при всички случаи цената в центъра е по-висока отколкото в провинцията. Това, което казвате, е така – дали си на партера, на четвъртия етаж и прочие.
Това, което слушам в дебата и което ми е интересно, и смятам, че е ценно, е да се направи опит чрез тази промяна да се стимулира развитието на тези наемни отношения и в другите квартали, където нещата, както каза господин заместник-председателя преди малко, са в съотношение точно едно към три, а може би едно към пет в наемните отношения, когато се наема помещението. Това имах предвид и това не е нужно да го даваме на общинските съвети, защото е ясно и тук, в тази зала.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожо Елкова.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Благодаря, господин председател.
Последното, което искам да кажа във връзка с предложението на господин Методиев. Тия анализи, които ние сме правили в Министерството на финансите, да достигнем до определен оборот, не друго, оборот, който е основан само на разходи като това на наема, трябва да ви кажа, че надхвърля само на разходи значително 50 хил. лв., какъвто всъщност е прага за патент. Такова чудо патент в центъра на София не би трябвало да има. Защото той трябва да е един човек, който е наследил голяма сума пари и за развлечение се занимава с нещо, за да ги харчи, ако той е на този патент. Така че тия анализи, които ние можем да ви покажем, са в тая посока – че само на разходи ние стигаме до 50 хил. лв. оборот.
Нашата позиция е принципно различна: патентът е за малък бизнес, наистина малък бизнес, ако щете за занаяти – за обущар, за шивач и т.н. Една част от дейностите, които са тук, не би трябвало да са тук. Той трябва да се преразгледа в тази посока. Срокът за деклариране е 31 януари и не е променен. Така че, ако ще се правят някакви промени, които да са в посоката, за която чуваме, трябва задължително срока за деклариране да се премести.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожо Костадинова.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА: Аз не мога да приема това, което казва госпожа Елкова. Да, така е и ние го коментираме всяка година. Защо не го извадите тогава? Това е ваше предложение. Извадете го и да не се занимаваме кардинално.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: В защита на госпожа Костадинова бих добавил нещо. Госпожо Елкова, не гледайте само София. София има под 5 процента безработица. Тук са концентрирани инвестициите. В момента гледаме за развитието на България. В другите градове ситуацията е много различна и наемните отношения са много различни. Така че в случая идеята е да се опитаме да развием и другите градове повече, да има условия за тяхното развитие. Така че зонирането ще бъде полезно много за другите градове. Всички даваме примери от София, а трябва да дадем примери и от Варна, от Бургас, Русе, да речем.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН: Аз като вносител на тази част за зонирането в Пловдив, както искам да бъде и за всички останали градове, ви предлагам да направим една работна група, господин председател. Убедена съм, че ако не вземем решението в парламента и в нашата комисия, това няма да се случи.
Аз уважавам мнението на колегите от Министерството на финансите, но това, което не приемам, е, че часовникарят на центъра, на главната улица, който държи 6 кв. м и който плаща, да кажем, наем 500 лв., плаща абсолютно същия патент като часовникарят в Коматево или часовникарят в “Източен”, където също има часовникар. Просто е несериозно.
Нямам претенцията да съм изработила най-добрия документ, но смятам, че трябва да има работна група и да го разгледаме. Виждам, че има воля. В крайна сметка става въпрос за всичките ни избирателни райони.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз предлагам да минем към гласуване вече. Аргументите са ясни, всяка година си ги спомняме.
Разделям гласуването на две части, както и госпожа Капон го обособи.
Подлагам на гласуване най-напред предложението за намаляване на данъка.
Който е съгласен с тази част от предложението, моля да гласува.
За – 6, против – 3, въздържали се – 9.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване изобщо проблема зониране или райониране, както искате. Ако го подкрепим, ще създадем работна група, която да работи по този проблем.
Който подкрепя предложението за зониране, което да влезе в закона, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – 2.
Предложението се приема.
Госпожа Елкова иска да каже нещо, но в момента сме в режим на гласуване.
Отлагаме приемането, ако сте съгласна да направим една работна група, която да работи върху зонирането и да го внесем на следващото заседание.
Заповядайте, госпожо Елкова.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Това, което искам да кажа, е, че задължително срока за деклариране би трябвало да се промени. 31 януари е нещо, което ще побърка народа повсеместно с нови зони, нови размери и т.н. Проблемът тук не са зоните, проблемът са размерите в тези зони. Зоните, примерно на големите градове, хайде нещо на око ще се определи, но за размерите трябва да са обосновани.
Другото, което не разбрах, а за нас това е много важно, защото това са приходи изцяло на общините. Това, което на мен не ми стана ясно, е ще се запазят ли приходите по общини в тези размери. Което трябва да означава, че от центъра на Пловдив патента трябва да се вдигне за сметка на крайните квартали, където трябва да се повиши. Това ли значи?
РЕПЛИКИ: Да.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Това значи? Добре.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Предлагам да влизаме повече в дебати. Комисията изрази волята си. Разбирате, че законът трябва да е приет преди Закона за държавния бюджет за второ гласуване. Ако работната група си свърши работата качествено, ще има промяна. Ако няма – няма да направим промяната. Решението е взето.
Отлагаме приемането на този параграф.
Заповядайте, госпожо Денева.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Предложението на госпожа Капон и господин Димитров е формулирано по § 4, но по същество в по-голямата си част засяга текста на чл. 31, а § 4 на вносителя е по чл. 30.
Предлагам се гласува отделно.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Предложението е разумно. Ако не възразявате, действително да приемем текста на § 4?
Който подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 7, моля да гласува.
За – 15, против – няма, въздържал се – 1.
Текстът на § 4 е приет, а ще продължим работа по предложението на госпожа Капон и господин Димитров.
По § 5 на вносителя има предложение от народните представители Мария Капон и Мартин Димитров, което не е подкрепено от работната група.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 8.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Предлагам да отложим и този параграф, тъй като той е свързан с предишния.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Предложението е да бъде отложено гласуването и на § 5.
Тъй като вече гласувахме другото мисля, че не е необходимо да го подлагам на гласуване.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 9.
Има ли съображения по този текст? Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – 2.
Параграф 6, който става § 9 е приет.
По § 7 е таблицата по чл. 35.
По този параграф има предложение от народните представители Мурджов, Каракачанов и Кънчев, което не е подкрепено от работната група.
Има направено предложение от народните представители Нено Димов и Веселин Методиев, което не е подкрепено от работната група.
Има предложение от народните представители Лидия Шулева, Теодора Дренска, Мариана Костадинова и Милен Велчев, което не е подкрепено от работната група.
Заповядайте, господин Мурджов.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ: Смисъла на тези предложения според нас е в крайна сметка да има някаква социална справедливост. Вноската от 24 процента няма за цел да санкционира по-високия доход, а по-скоро да компенсира отсъствието на остатъчните вноски по ДОО.
За доходите над 1300 лв. Идеята е, че по тоя начин все пак ще има равна осигурителна тежест за абсолютно всички и по тоя начин ще се стимулират най-вече хората, които са по средата. Тъй като е известно, че за предишното правителство приоритет бяха хората с високи доходи, за сегашното виждаме, че са хората с ниски доходи. Това е най-общото, господин председател.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ: Господин председателю, нашето предложение е ясно – първо, оплоскостяване и, второ, намаляване на данъчната тежест. Необлагаемият минимум ще бъде приет от Министерството на финансите, в което съм сигурен, защото то не се различава от тяхното предложение.
Втората група е на хората с годишен доход от 2160 лв. до 7200 лв., където предлагаме 20 процента. Това всъщност е ставката, която вносителя предлага за половината от тази група. Ние предлагаме и останалата група да има такава ставка.
И за доходите над 7200 лв. да е 22 процента.
С това считаме, че на практика няма да бъдат нанесени сериозни вреди на бюджета дотолкова, доколкото изчисленията на самото Министерство на финансите показват 38 млн. лв. в единия случай – за втората графа, а за третата графа, това са сравнително малък брой заплати, не повече от 10 или може би 15 процента от хората получават такива заплати. Ефектът върху гражданите ще бъде голям.
Ние предлагаме на народните представители да подкрепят тази таблица дотолкова, доколкото, пак повтарям, няма да има сериозно отражение върху бюджета, а ще има сериозно позитивно отражение, разбира се, върху гражданите.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожо Дренска.
ТЕОДОРА ДРЕНСКА: Ние съжаляваме, че не намерихме подкрепа на нашето предложение от Министерството на финансите и го оттегляме.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Има три предложения: първото е за тристепенна скала, която на практика е четиристепенна, понеже имаме нулева ставка, 20, 22 и 24 %; второто предложение е за 0, 20 и 24%; третото предложение е за 0, 20 и 22%.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Мурджов, Каракачанов и Кънчев за тристепенна скала на облагане с 0, 20 и 24%.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 2, против – няма, въздържали се – 14.
Предложението не се подкрепя.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Нено Димов и Веселин Методиев за скала с 0, 20 и 22%.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 5, против – няма, въздържали се – 11.
Предложението не се подкрепя.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за скала с 0, 20, 22 и 24%.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 11, против – 5, въздържали се – няма.
Предложението на вносителя се приема.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 11.
Имате ли някакви съображения? Не виждам желаещи.
Който подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 11, моля да гласува.
За – 16, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Параграф 9 вече го обсъдихме, но в по-друг вариант.
Има ли някакво желание от вносителите да обосноват алтернативните предложения?
ТЕОДОРА ДРЕНСКА: Оттеглям предложението.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Предлагам да гласуваме в същата последователност.
Който е съгласен с направеното предложение от народните представители Мурджов, Каракачанов и Кънчев, моля да гласува.
За – 1, против – няма, въздържали се – 15.
Предложението не се подкрепя.
Който подкрепя предложението на народните представители Нено Димов и Веселин Методиев, моля да гласува.
За – 5, против – няма, въздържали се – 11.
Предложението не се подкрепя.
Който подкрепя предложението на вносителя, моля да гласува.
За – 12, против – 4, въздържали се – няма.
Приема се.
Народните представители Мария Капон и Мартин Димитров имат предложение по чл. 40, което не е подкрепено от работната група.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: За съжаление, нямам закона пред себе си, но ставаше въпрос за това, че това облагане на награди и подобни доходи, което ние решихме да намалим до 10 процента.
Става въпрос за следните доходи: временно отстъпване в ползването на права като права по договор за лизинг, франчайзинг факторинг; парични предметни награди от състезания и конкурси; обезщетения за пропуснати ползи и неустойки с такъв характер; лихви извън тези по друг член; производствени дивиденти от кооперации; упражняване на права ... по наследство.
Това са доходи, които е много лесно да бъдат укрити. Те в повечето случаи се укриват. Единствения случай хазната да получи някакви пари е данъка да бъде нисък.
Това е нашето предложение.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожо Елкова.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Благодаря, господин председател.
Тук не става въпрос, че могат да бъдат укрити доходи. Окончателният данък се удържа от този, който изплаща дохода, така че тяхното плащане е сигурно. Но тук полезният Ви ход е друг, господин Димитров, че тук загубите са наистина малки и би могло да се подкрепи, като Ви предлагаме примерно да не е на 10, а на 12 процента от сегашните 15 процента. Не за друго, а просто защото е по-съизмеримо със средния етаж на скалата.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз съм склонен да приема 12 процента, ако това ще означава, че ще ни подкрепи комисията. Но имайте предвид, че малките приходи, които получавате, потвърждават моя аргумент, а именно, че това са доходи, за които и двете страни – и работодатели, и работник, въобще двете страни в правоотношението е лесно да го укрият.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Тук трябва да се вкарат и комисионните.
Има съгласие за 12 процента.
Който е съгласен с този текст – да бъде в размер на 12 процента, моля да гласува.
За – 15, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
По § 10 на вносителя има предложение от народните представители Мария Капон и Мартин Димитров – да отпадне.
Работната група не подкрепя предложението.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 10, който да стане § 14.
Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН: Аз смятам, че трябва да отпадне. За мен, трябва да остане стария казус.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Подлагам на гласуване предложението на народните представители Мария Капон и Мартин Димитров - § 10 да отпадне.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 3, против – няма, въздържали се – 12.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на работната група за § 10, който става § 14.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 12, против – 1, въздържали се – 2.
Приема се.
По § 11, който става § 15, работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
“§ 15. В чл. 42, ал. 2 думите “чл. 20, ал. 7” се заменят с “чл. 20, ал. 6 и 8”, а изречение второ и трето се заличават.”
Има ли някакви съображения по този текст? Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 15, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 16.
Има ли съображения? Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 15, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
По § 13 на вносителя няма постъпили предложения.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 17.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 15, против – няма, въздържали се – няма.
Параграф 17 се приема.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 18.
Има ли съображения? Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 15, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 19 със следното съдържание:
“§ 19. В § 1 от Допълнителната разпоредба се правят следните изменения:
1. т. 35. “Допълнителни автобусни линии” са автобусни линии по утвърдена транспортна схема с режим на движение, осигуряващ възможност за спиране, слизане и качване по желание на пътниците на резрешените за това места, допълващи основните линии на градския транспорт, без да ги дублират напълно.”
2. В т. 51, буква “б” думите “инвестиционни дружества от отворен тип по реда на Глава шестнадесета” се заменят с “колективни инвестиционни схеми, които са допуснати за публично предлагане в Република България по реда”.
3. В т. 55 думите “Оборот за предходната година” и “предходната година” се заменят съответно с “Оборот” и “съответния период”.”(
Има ли съображения? Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 15, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Работната група подкрепя предложението на вносителя за наименованието “Допълнителна разпоредба” и текста § 16, който става § 20.
Има ли съображения? Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 15, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
По § 17 има предложение от народния представител Петър Кънев, което не е подкрепено от работната група.
Работната група подкрепя предложението на вносителя за наименованието “Преходни и заключителни разпоредби” и текста на вносителя за § 17, който става § 21.
Заповядайте, господин Кънев, за да обосновете предложението си.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Оттеглям предложението си.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли съображения? Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 15, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
По § 18 на вносителя има предложение от народния представител Петър Кънев, което работната група не е подкрепила.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Оттеглям предложението си.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 22 със следната редакция:
“§ 22. Законът влиза в сила от 1 януари 2006 г., с изключение на § 3, § 4, т. 2, § 5 и 15, които влизат в сила от датата на обнародване в “Държавен вестник”.”
Има ли съображения по този текст? Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 15, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
С пълно единодушие законопроектът е приет за второ гласуване.

Преминаваме към точка трета от дневния ред - Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност.
“Закон за изменение и допълнение на Закона за данък добавен стойност.”
Работната група подкрепя предложението на вносителя за наименованието на закона.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 15, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
По § 1 има направено предложение от народните представители Мария Капон и Мартин Димитров, което не е подкрепено от работната група.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
“§ 1. Създава се чл. 6б:
“Липса на доставка в случаите на извършване на услуга по ремонт и/или подобрение на нает или предоставен за ползване актив
Чл. 6б. (1) Не е доставка по смисъла на този закон безвъзмездното извършване на услуга от държател/ползвател по ремонт на нает или предоставен за ползване актив в случаите, когато активът е бил нает или предоставен за ползване на държателя/ползвателя непрекъснато за срок не по-малък от 3 години.
(2) Не е доставка по смисъла на този закон извършването на услуга от концесионер по подобрение на предоставен за ползване актив, когато това е условие и/или задължение по договора за концесия.”
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: По-скоро това, което в крайна сметка предлага работната група в известна степен ни удовлетворява, така че няма проблем.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване предложението на работната група.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 15, против – няма, въздържали се – няма.
Параграф 1 се приема.
По § 2, 3 и 4 няма постъпили предложения.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 2, 3 и 4.
Има ли съображения? Не виждам.
Който е съгласен с предложението на работната група, моля да гласува.
За – 15, против – няма, въздържали се – няма.
Текстовете се приемат.
По § 5 има предложение от народните представители Лидия Шулева, Петър Кънев и Теодора Дренска, което работната група не подкрепя.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Оттеглям предложението.

ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има предложение от народния представител Петър Кънев, което работната група подкрепя.
Има предложение от народните представители Мария Капон и Мартин Димитров, което работната група подкрепя по принцип.
Работната група подкрепя предложението на вносителя.
Има ли някакви съображения по този текст? Не виждам.-
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 15, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Работната група предлага да се създаде нов § 5а, който става § 6 със следното съдържание:
“§ 6. В чл. 29, ал. 6, т. 5 думата “седмични” се заличава.”
Има ли възражения? Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 15, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
По § 6 на вносителя има направено предложение от народните представители Ясен Пенчев, Евтим Костадинов, Енчо Малев, Мима Василева и Ердинч Хаджиев, което не е подкрепено от работната група.
Работната група текста на вносителя за § 6, който става § 7.
Има ли някой, който желае да обоснове предложението на народния представител Ясен Пенчев и група народни представители? Не виждам.
Подлагам на гласуване това предложение.
Който подкрепя това предложение, моля да гласува.
За – няма, против – няма, въздържали се – 15.
Предложението не се подкрепя.
Има ли съображения по предложението на работната група за § 6, който става § 7? Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 15, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
По § 7 има направено предложение от народните представители Мария Капон и Мартин Димитров, което работната група подкрепя по принцип.
Работната група подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция на § 7, който става § 8:
“§ 8. В чл. 34, ал. 1 се създават изречения второ и трето:
“Учредяването или прехвърлянето на правото на строеж се счита за доставка, свързана със земя, до момента на завършване на сградата в груб строеж, за което се учредява или прехвърля правото на строеж. В правото на строеж не се включват извършените строително-монтажни работи.”
Тоест с тази добавка, че “не се включват извършените строително-монтажни работи” се отчита предложението на народните представители Мария Капон и Мартин Димитров.
Има ли съображения по този текст? Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 15, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 9.
Аз имам един въпрос към вносителите. Бихте ли ми обяснили защо инвестиционните консултации относно ценни книжа попадат в тази група, ако не сте имали предвид конкретни имена?
КАЛИНА ЗЛАТАНОВА: Уважаеми господин председател, става въпрос за една промяна в Закона за публичното предлагане на ценни книжа и всъщност в чл. 36, ал. 1, т. 6 са изброени услуги, които са финансови и са освободена доставка. Става въпрос за управляващите дружества – колективните инвестиционни схеми, управляващи дружества на инвестиционни дружества, управляващи дружества на пенсионни фондове, които са със сходен характер. Затова всъщност тук, в чл. 36, са добавени на практика колективните инвестиционни схеми, във връзка с последната промяна в Закона за публичното предлагане на ценни книжа, пенсионните фондове и инвестиционните консултации относно ценни книжа.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз съм смутен, защо другите консултации не са в тая група.
КАЛИНА ЗЛАТАНОВА: Защото просто не са финансова услуга. Целият чл. 36 всъщност...
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: А смятате, че инвестиционната консултация е финансова услуга?
КАЛИНА ЗЛАТАНОВА: Относно ценни книжа – да.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Добре. Да чуем и другите членове на комисията.
Оказва се, че инвестиционна консултация е финансова услуга.
КАЛИНА ЗЛАТАНОВА: Ако мога да кажа още нещо. Обхвата на финансовите услуги, както и въобще ДДС е закон с висока степен на хармонизация. И финансовите услуги са абсолютно от определенията на Директива № 6. Така че не на нас да ни се струва, че това е финансова услуга, а пък другото не е. Специално що се отнася до обхвати, до определения, хармонизацията е във висока степен и трябва да стане 100-процентова догодина.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли други съображения? Не виждам
Който подкрепя предложението по § 8, който става § 9, моля да гласува.
За – 13, против – 1, въздържал се – 1.
Приема се.
Има предложение от народните представители Ясен Пенчев, Евтим Костадинов, Енчо Малев, Мима Василева и Ердинч Хаджиев да се създаде нов § 8а със следното съдържание:
“Създава се чл. 52в със следния текст:
“Чл. 52в. Сделки, свързани със сметосъбиране, сметоизвозване, преработка, обезопасяване и обезвреждане на отпадъците.”
Работната група не подкрепя това предложение.
Който е съгласен с направеното предложение, което не е подкрепено от работната група, моля да гласува.
За – няма, против – 2, въздържали се – 13.
Предложението не се приема.
Има предложение от народните представители Нено Димов и Веселин Методиев за нов § 15, което не е подкрепено от работната група.
Заповядайте, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ: Господин председател, предполагам, че най-сетне Министерството на финансите ще уважи едно искане на опозицията и ще подкрепи предложението ни. Мисля, че е ясно какво предлагаме – намаляване на ДДС от 20 на 18 процента.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Който предложението на народните представители Нено Димов и Веселин Методиев, моля да гласува.
За – 4, против – 2, въздържали се – 9.
Предложението не се приема.
По § 9 на вносителя има предложение от народния представител Нено Димов – да отпадне.
Работната група не подкрепя това предложение.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 10.
Заповядайте, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ: Молбата ми е дотолкова, доколкото пред себе си нямам текста на § 1, да видим точно какво се отменя, защото не си спомням наизуст.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожо Златанова.
КАЛИНА ЗЛАТАНОВА: Отменя се разпоредбата, която казва, че когато се продава сграда или част от сграда дължимите местни данъци и такси се приспадат от размера на дължимия данък и останалата разлика подлежи на внасяне в бюджета.
НЕНО ДИМОВ: Аз поддържам не отмяната на тази алинея. Между другото днес по-рано се изказа подобно съображение, когато бяха дискутирани предложенията на колегите от БНС. Така че не виждам защо в единия случай ще имаме една позиция, а в другия случай – друга.
Поддържам отпадането на § 9, а именно оставането на ал. 1 в чл. 56.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Вносителят има ли да каже нещо в тая посока?
КАЛИНА ЗЛАТАНОВА: Това предложение е внесено, тъй като то е залегнало като ангажимент по Глава 10 “Данъчна политика”, защото сега съществуващата разпоредба е в абсолютно противоречие с Директива № 6.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Тоест има данък върху данъците.
НЕНО ДИМОВ: Извинявайте, но когато говорихме да се приспаднат определени данъци, нямахме ангажименти. Горе долу тук става дума за един конкретен случай – сгради, а там ставаше дума по-общо – за всички местни данъци и такси.
КАЛИНА ЗЛАТАНОВА: Господин Димов, може би не бях достатъчно ясна. Съгласно текста на чл. 56, ал. 1, когато се определи данъчната основа на сградата, начисли се върху нея 20 процента ДДС, от това ДДС трябва да се извадят местните данъци и такси. Това е в момента разпоредбата. Това е в противоречие и затова го отменяме, което означава, че след 1 януари 2006 г., ако бъде приета отмяната, върху данъчната основа на сградата ще се начисли 20 процента ДДС и то ще се внесе в бюджета без никакви местни данъци и такси да се приспадат от ДДС-то.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Казусът е ясен.
Който подкрепя текста на вносителя, моля да гласува.
За – 10, против – 3, въздържали се – 2.
Приема се.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 11.
Има ли съображения? Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 15, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
По § 11 има направено предложение от народните представители Лидия Шулева, Петър Кънев и Теодора Дренска.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Оттеглям от предложението това, което не е приела работната група по т. 3, тъй като първите две точки от предложението са приети..
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Има ли някакви съображения по текста на вносителя, който е подкрепен от работната група? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на работната група за § 11, който става § 12.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 15, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
По § 12 има направено предложение от народните представители Лидия Шулева, Петър Кънев и Теодора Дренска, което не е подкрепено от работната група.
Има предложение от народните представители Мариана Костадинова, Теодора Дренска и Йордан Мирчев, което не е подкрепено от работната група.
Има предложение от народните представители Петър Кънев, Стоян Витанов, Йовко Йовков и Марко Мечев, което не е подкрепено от работната група.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 13.
Някой от вносителите на предложения желае ли да вземе отношение?
Заповядайте, господин Кънев.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Оттеглям предложението.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Госпожо Костадинова?
МАРИАНА КОСТАДИНОВА: Благодаря, господин председател.
Ние няма да оттеглим нашето предложение. Отново ще кажа какво представлява то. От близо три години идеята е да се насърчава покупката на нов автомобил и да се приспада ДДС-то за покупка за нов автомобил, тъй като страната ни е напълнена със стари автомобили. Законодателството не въведе Евро-3 и в България става сериозни катастрофи с тези стари автомобили. Тези стари автомобили замърсяват въздуха и последиците от всички тези неща, които току-що и аз сега казах, ще бъдат след време непоправими.
В този смисъл искам да ви кажа, че това не е лобизъм за вносителите на нови автомобили, защото миналата година бях упрекната в това. Това е по-скоро лобизъм към всички наши съграждани, които е по-добре да си купят един нов автомобил на лизинг отколкото да купят стар автомобил и на шестия месец да започнат да наливат пари в ремонтите по стария автомобил.
Всички го осъзнаваме, всички знаем, че това е така, но, за съжаление, има един нарушен фиск, той е от 60 млн. лв. Разбирам и Министерството на финансите, разбирам и защо не е приет този текст. Тази година се постарах да запълня тази дупка като предложих по-висок данък за МПС-тата, но, за съжаление, той се администрира от общините и става едно известно разминаване.
Отново казвам, че ми се струва, че това е едно добро предложение. Нека комисията да реши дали да го приемем или не.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: И аз благодаря на госпожа Костадинова, че спомена и сумата от 60 млн. лв..
Има ли други желаещи да вземат отношение?
Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН: Аз искам да подкрепя предложението на колегите. Смятам, че наистина екологията е особено важна, основно в доклада на Европейската комисия. Това е начина, по който ние да стимулираме, от една страна, фирмите да закупуват нови автомобили, които да са екологично чисти. Говорим за не акцизни автомобили и мисля, че това е границата, която е правилна.
Аз лично ще подкрепя това предложение.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ: Нещо повече, акцизът на новия автомобил е над два пъти по-голям от акциза на автомобил, който е с 6 месеца и по-стар.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Не е така.
НЕНО ДИМОВ: Е как да не е така? Вие дефинирахте там: нов автомобил, автомобил до 6 месеца.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Това няма връзка с акцизите.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожо Христова.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА: Бихте желали да ни отговорят от Министерството на финансите и ако това е така, да ни кажат какви са очакваните приходи. Защото това може да компенсира и в един момент тези 60 млн. лв., за които на мен ми се казва трета година, че нарушават фиска, да бъдат компенсирани и да бъдат по-малки.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожо Златанова.
КАЛИНА ЗЛАТАНОВА: Акцизът на новите автомобили е три пъти по-нисък от акциза за старите автомобили. Това беше направено още преди 2-3 години с предложение на народни представители, точно с цел да се ... (Неразбираема реплика.)
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Колеги, подлагам на гласуване предложението на народните представители Мариана Костадинова, Теодора Дренска и Йордан Мирчев.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 5, против – няма, въздържали се – 10.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на работната група за § 12, който става § 13.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 14, против – 1, въздържали се – няма.
Приема се.
Има предложение от народните представители Мария Капон и Мартин Димитров за създаване на нов § 13.
Заповядайте, господин Димитров, за да обосновете направеното предложение.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, създаването на Националната агенция за приходите ще направи нашата данъчна администрация да функционира много добре, с огромни възможности. При това положение ние предлагаме намаляваме на сроковете за възстановяване на ДДС. Между другото, от Министерството на финансите ни обещаха, ако това сега не бъде прието, догодина да бъде прието. Така че нашата цел в случая е да ви запознаем с този казус и да потърсим вашата подкрепа и, ако не сега, то догодина тези мерки да бъдат приети.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Тъй като беше дебатиран въпроса с тези, които правят Националната агенция за приходите. Те казват, че новия софтуер ще стартира вероятно в средата на 2006 г. и че оттогава това е едно реалистично предложение, но дотогава просто е илюзия. Да не влизаме в една опасна зона.
Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН: Аз си мисля, че ние в името на сроковете имаме предвид, особено за възстановяване на ДДС след ревизии. Нека да не забравяме, че в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс бяха поставени нови срокове за ревизиите. Имайки предвид тези срокове е редно възстановяването на фирмите на ДДС, след приключване на ревизия, да бъде в по-кратък вариант. Мисля си, че това няма точно общо със софтуера и със самото функциониране на Националната агенция за приходите.
Аз съм убедена, че Националната агенция за приходите няма да функционира реално може би в първите три месеца, но има шанс от 1 април да започне функционирането й.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожо Елкова.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: След ревизия се връща веднага. Няма срокове след ревизия. После сроковете в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс останаха така, както са сега в момента три плюс един, госпожо Капон. Това е предложение на работната група. Ако гласувате по-дълги?!
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Предлагам да преминем към гласуване.
Който подкрепя предложението на народните представители Мария Капон и Мартин Димитров за създаване на нов § 13, моля да гласува.
За – 3, против – няма, въздържали се – 12.
Предложението не се приема.
Има предложение на народните представители Лидия Шулева, Петър Кънев и Теодора Дренска –създава се нов § 12а със следния текст:
“Вариант 1:
1. В чл. 108, ал. 1 думите “50 хил. лв.” се заменят с “25 хил. лв.”
2. В чл. 110, ал. 1 думите “50 хил. лв.” се заменят с “10 хил. лв.”
Вариант 2:
В чл. 110, ал. 1 думите “50 хил. лв.” се заменят с “10 хил. лв.”
Работната група не подкрепя предложението по т. 1, а по т. 2 и вариант 2 приема по принцип предложението.
Има предложение от народните представители Мария Капон и Мартин Димитров, което работната група подкрепя.
Има предложение от народните представители Петър Кънев, Стоян Витанов, Йовко Йовков и Марко Мечев, което е подкрепено по принцип от работната група.
Работната група предлага да се създадат § 14 и 15 със следното съдържание:
“§ 14. В чл. 110, ал. 1 думите “50 хил. лв.” се заменят с “25 хил. лв.
§ 15. В чл. 117, ал. 1, т. 1 думите “50 хил. лв.” се заменят с 25 хил. лв.”
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Искам да обоснова пред вас и благодаря на Министерството на финансите за подкрепата по тази предложена от нас промяна. Колеги, 25 хил. лв. горе долу означава следното нещо – това означава оборот на месец от 2 хил. лв. или оборот на ден от около 90 лв. Ние сметнахме, че една фирма, която претендира да бъде регистрирана по ДДС, горе долу трябва да изпълни вече тия условия. Защото има и друго нещо, а то е, че, ако приемем праг от 10 хил. лв., има опасност да се създадат страшно много фирми с цел източване на ДДС, тъй като една от системите за източване е създаване на страшно много малки фирми, като проследяването е скъпо и по този начин наистина се източват огромни количества ДДС и в момента. Но това ще стане по-лесно, ако приемем една такава разпоредба.
Това, което ние предлагаме, е намаляване на прага за доброволна регистрация и тя е приета от Министерството на финансите, което е чест за нас, че сте го направили. Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН: Благодаря, господин председател.
Искам да направя само един коментар. Искам да уверя колегите от комисията – Вас и Министерството на финансите, че за всяко едно от предложенията, които правим с господин Димитров, винаги се опитваме да бъдат икономически обосновани. Затова се радваме, че Министерството на финансите, както се надяваме и комисията, да подкрепи това предложение за 25 хил. лв.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз понеже съм в парламента от 11 години, знам, че имаше един период, когато опозицията готвеше предложения, за да срине нещо. Отдавна мина този период. Тук сме българи и съм убеден, че голяма част от предложенията на опозицията са добронамерени и са позитивни.
Предлагам да влезем в режим на гласуване.
Който предложението за § 14 и 15, моля да гласува.
За – 15, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Заповядайте, госпожо Дренска.
ТЕОДОРА ДРЕНСКА: Аз оттеглям тази част от предложението, която не се подкрепя.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Има предложение от народните представители Мария Капон и Мартин Димитров за един текст, който касае целия закон – понятието “доставка” да бъде заменено с понятието “сделка” в текстовете на целия закон, което не е подкрепено от работната група.
Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН: Аз смятам, че определението “сделка” е много по-точно отколкото определението “доставка”.
Относно данъчния кредит вече е ясно, че няма как да бъде.
Естествено искаме намаление на срока от “тримесечен” да стане “двумесечен”.
Бих искала да чуя и мнението на работната група, за да не приемат “доставка” да бъде заменено със “сделка”.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожо Елкова.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Преди години е било “сделка”. Сменено е неслучайно и е “доставка”. На английски терминът е съплай. Това при нас е доставка на стоки и услуги, което е по-широко от нашето понятие за сделка по смисъла на нашето право.
МАРИЯ КАПОН: Оттегляме предложението.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
“Преходни и заключителни разпоредби.”
По § 13 има направено предложение от народните представители Мария Капон и Мартин Димитров, което е подкрепено по принцип.
Работната група подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага § 13, който става § 16 със следното съдържание:
“§ 16. (1) Параграфи 1, 2, 4, 5 и 12, т. 2 се прилагат и за случаите, при които договорът не е прекратен или ползването на актива не е преустановено към датата на влизане в сила на този закон.
(2) Алинея 1 не се прилага:
1. когато данъкът е бил начислен от данъчно задълженото лице доброволно или по влязъл в сила данъчен ревизионен акт, или
2. при незавършени производства.
(3) Начислен и платен данък доброволно или по влязъл в сила данъчен ревизионен акт преди датата на данъчното събитие по § 5 от този закон не се дължи повторно.”
Това съдържание удовлетворява ли вносителите? Отчетени ли са предложенията?
МАРИЯ КАПОН: Да.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Подлагам на гласуване предложението на работната група.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 1, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
По § 14 има направено предложение от народните представители Лидия Шулева, Петър Кънев и Теодора Дренска, което е подкрепено от работната група.
Има направено предложение от народните представители Петър Кънев, Стоян Витанов, Йовко Йовков и Марко Мечев, което е подкрепено от работната група.
Предложение от народните представители Мария Капон и Мартин Димитров, което е подкрепено от работната група.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 14, който става § 17 със следната редакция:
“§ 17. Законът влиза в сила от 1 януари 2006 г., с изключение на § 14 и 15, които влизат в сила от 1 април 2006 г.”
Има ли някакви съображения по предложението на работната група, колеги? Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 15, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
С това и този закон е приет на второ гласуване.
Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин председател, предлагам да прекъснем работата на комисията.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Подлагам на гласуване процедурното предложение да прекъснем работата на комисията.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 11, против – 4, въздържали се – няма.
Приема се.
Благодаря на всички за участието.
Закривам заседанието.
(Закрито в 18,50 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
П. Димитров



Стенограф:
М. Станкова