Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Архив Народно събрание

Комисия по бюджет и финанси
23/11/2005
    П Р О Т О К О Л
    № 17

    ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪРАНИЕ
    КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ

    П Р О Т О К О Л
    № 17

    На 23.11.2005 г. от 16.15 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси. То бе открито и ръководено от председателя господин Петър Димитров.
    ***
    ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги и гости, откривам заседанието. Имаме необходимия кворум.
    Днешният дневен ред е следният:
    ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОЕКТА ЗА ДАНЪЧНООСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС, второ четене, продължение.
    Имате ли някакви съображения по дневния ред? Няма.
    Моля да гласуваме така предложения дневен ред.
    За 12, против и въздържали се няма.
    Дневният ред е приет.
    Стигнали сме до чл. 20.
    Работната група предлага да се приеме следната окончателна редакция на члена:
    “Поредност
    Чл. 20. В случаите по чл. 19, ал. 1 и 2 обезпечението и принудителното изпълнение се насочват първо срещу имуществото на задълженото лице, за чието данъчно или осигурително задължение отговарят членовете на органите на управление или управителите им.”
    Имате ли съображения по този текст? Нямат.
    Моля да гласуваме чл. 20.
    За 12, против и въздържали се няма.
    Текстът на чл. 20 е приет.
    По чл. 21 няма предложения. Работната група подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
    “Реализиране на отговорността
    Чл. 21 (1) В случаите по чл. 18 и 19 отговорността на третите лица се установява с ревизионен акт.
    (2) Отговорността на третите лица се реализира и в случаите, когато по отношение на длъжника са налице обстоятелствата по чл. 168, т. 5, 6 и 7.
    (3) Отговорността на третите лица отпада с отпадането на задължението, за което е установена, с влязъл в сила акт. В тоз и случай връщането на платени суми се извършва по реда на Глава шестнадесета, Раздел първи.”
    Имате ли съображения по този текст?
    АНГЕЛ САВОВ: Текстът е неясен. Бих помолил вносителите да кажат идеята, която са имали, защото ако погледнете текста на ал. 3, мисля, че трудно бихте разбрали какво е искал да каже с него. (Чете текста на ал. 3)
    ЙОРДАН ЦОНЕВ: Какво е неясно?
    АНГЕЛ САВОВ: Който не е чел целия кодекс, той не може да разбере текста. Мисля, че има нужда от редакционна поправка.
    ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имате ли предложение за редакция?
    НЕНО ДИМОВ. По членове 22, 23, 25 и 28 има нещо, което е неясно. Имам предложение, което се приема, а по-нататък – има ли грешка?
    ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Съгласни ли сте да отложим чл. 21?
    ЙОРДАН ЦОНЕВ: Според мен няма причина. Текстът е кристално ясен, особено по ал. 3.
    АНГЕЛ САВОВ: Утре няма да можете да използвате теста, защото е неясен.
    ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По чл. 22 комисията подкрепя предложението на вносителя. Има ли съображения? Няма.
    Моля да го гласуваме.
    За 12, против и въздържали се няма.
    Член 22 е приет.
    По чл. 23 работната група подкрепя по принцип предложението и предлага следната окончателна редакция:
    “Спазване на срока
    Чл. 23 (1) Срокът е спазен, когато действието е извършено или документите са подадени пред надлежния орган или са получени от страната преди изтичането на срока, определен по реда на чл. 28.
    (2) Срокът се смята за спазен и когато изпращането или получаването на документите е станало чрез пощенки оператор, куриер или по електронен път чрез използване на универсален електронен подпис на подателя, както и когато са подадени пред ненадлежен орган по чл. 5, ал. 1, преди изтичането му.
    (3) Спазването на срока по ал. 2 се установява от наличието на поне едно от следните обстоятелства:
    1. пощенското клеймо или отпечатък с датата на подаване;
    2. заверката от пощенския служител с датата на подаване;
    3. заверката от служител в куриерска служба с датата на подаване;
    4. датата на изпращане на електронното съобщение;
    5. датата на входящия номер на подадените документи.
    (4) При противоречие между данните по ал. 3, т. 1-3 пощенският оператор издава удостоверени за потвърждаване на датата на подаване.”
    Имате ли съображения по този текст?
    АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ: Искам да предложа редакционно на уважаемата комисия по-коректна терминология. Тук се използва универсален електронен подпис на подателя. Мисля, че това ограничава. Ако се използва универсален код за достъп е по-разширено като представа. Универсалният електронен подпис е строго специализирано, конкретизирано понятие.
    ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Разбирате, че терминологията едва ли е в компетенциите на Министерство на финансите и на Комисията по бюджет и финанси. Ако искате, можем да оставим отворен въпроса.
    РОСЕН ИВАНОВ (Главна данъчна дирекция): Съгласно закона единственото волеизявление, което може да замества реално подписа, е универсалният електронен подпис. Няма друг начин, който да замени това, освен ако не се промени законът.
    НЕНО ДИМОВ: Кодовете са, когато искате да проверите нещо. Т.е. кодът е по-универсален, но има друго предназначение.
    ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Той е средство за допуск.
    ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Имам въпрос към текста на ал. 4. В работната група участват и колеги народни представители, и експерти. Противоречието между данните по ал. 3, т. 1-3 означава, че ще има различни документи, на които са нанесени тези данни. Дали ще е пощенско клеймо, дали ще е подпис на служителя, всичко е на хартия и е вид документ. Защо трябва арбитраж по тези документи в лицето на пощенския оператор? Ако има спорове по тези документи, си има процедура, която установява кой документ е верен или неверен? Защо да даваме власт на пощенския оператор да бъде арбитър – да каже кое е вярно и невярно. Това е власт.
    ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Това е задължение.
    ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА (директор на дирекция “Данъчна политика” в Министерство на финансите): Става дума за различни дати върху един документ. И тогава става дума за удостоверяване коя от двете дати е достоверна.
    ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Това противоречие може да бъде върху различни документи.
    ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не може върху различни документи да има противоречие между данните. Какво противоречие може да има в три документа с различна дата? Противоречие има, когато върху един документ има три дати. При три различни документа няма противоречие.
    ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА (директор на дирекция “Данъчна политика”): Няма пречка един и същ документ да се изпрати три пъти по куриер, поща и т.н. И всеки ще има различни дати. Удостоверява се датата върху документа. И това противоречие е възможно, само ако върху него има различни дати, примерно една под друга. И ако има такова разминаване, тогава се налага арбитраж, за да се каже коя е вярната дата.
    АНГЕЛ САВОВ: Класическият случай, който ви е известен от практиката, е следният: подавате нещо следобед в пощата, която бие щемпел на следващия ден. След това ви издават официално удостоверение, че в книгата е вписана действителната дата от щемпела на следващия ден. Често в Централна поща има няколко такива конкретни казуса. А в действителност вие сте си спазили срока. В този случай, за да не се пращат хората на съд, да има отмяна и други последици, се прие по принцип, че пощенският оператор издава удостоверение, с което удостоверява тази дата. Той е този, който удостоверява, той нанася печата. И ако той удостовери, че е спазен срокът, то да се приеме по принцип това. Ако после се оспорва и това, тогава е въпрос на съдебна процедура. В момента това е практика, че датата е с последващ щемпел, въпреки че документът е подаден предишния ден. Има вече и 2 решения на Върховния съд в тази насока. Затова тук се търси решение по законодателен път.
    ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Мисля, че нещата се изясниха.
    ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ: Тук става въпрос за право на пощенския служител-оператор. В това отношение аз не приемам тази терминология – издава. Той може ли да не издаде? Може да забави. Като имам предвид нашите нрави, той може да го накара да чака.
    ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Предлагате ли нещо?
    ДОРОМИР ГУЩЕРОВ: Да е задължен.
    ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имате ли възражения да го задължим?
    ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА (директор на дирекция “Данъчна политика”): А като не издаде, какво ще направим? Това е ред, който постановява срока. Ако той каже, ще каже, ако не, ти ще молиш съда – той да задължи оператора, но това се прави от съда, а не от Националната агенция по приходите.
    ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има предложение за гласуване.
    Моля да гласуваме текста на работната група.
    За 11, против 1, въздържал се 1.
    Текстът на чл. 23 е приет.
    По чл. 24 няма предложения от народни представители. Работната група подкрепя предложението на вносителя.
    Има ли някакви съображения по него? Няма.
    Моля да го гласуваме.
    За 13, против и въздържали се няма.
    Текстът на чл. 24 се приема.
    По чл. 25 има предложение на н.п. Нено Димов и Веселин Методиев.
    Работната група подкрепя по принцип предложението.
    ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ако трябваше това да се изпише, вероятно щеше да стане по-дълго. Духът му се съдържа в духа на закона, принципът, който се предлага, го има вътре в закона.
    ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Мнението на комисията е дали това изречение да остане или да падне. Всъщност, няма нов тест на целия чл. 25, а само добавяме едно изречение след текста на ал. 1 “Продължаването на срока не може да надхвърля размера на съответния срок, определен в закона”. Ако има съгласие в комисията, това изречение може да се добави, ако няма съгласие – ще отпадне.
    ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Моля да гласуваме предложението за това изречение в края на ал. 1.
    За 3, против 6, въздържали се 5.
    Предложението не се приема.
    Моля, който подкрепя текста на вносителя по чл. 25, да гласува.
    За 12, против 1, въздържал се 1.
    Текстът се подкрепя.
    По чл. 26 работната група подкрепя предложението на вносителя.
    Има предложение на н.п. Нено Димов и Веселин Методиев чл. 26 да отпадне.
    Работната група не подкрепя предложението.
    НЕНО ДИМОВ: Ние предлагаме този врата да не се отваря.
    ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Моля, който подкрепя предложението на н.п. Димов и Методиев, да гласува.
    За 6, против 6, въздържал се 2.
    Предложението не се приема.
    Моля да гласуваме текста на вносителя за чл. 26.
    За 11, против 3, въздържали се няма.
    Текстът се приема.
    По чл. 27 работната група подкрепя предложението на вносителят.
    Има предложение от н.п. Нено Димов и Веселин Методиев.
    Работната група не подкрепя това предложение.
    ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: С текста, който сме предложили, смятаме, че се затваря тази врата за просрочие. Комисията не го приема.
    ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА (директор на дирекция “Данъчна политика”): Говори при изключени микрофони.
    ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли други изказвания? Няма.
    Моля да гласуваме предложението на н.п. Нено Димов и Веселин Методиев.
    За 2, против 11, въздържали се няма.
    Предложението не се подкрепя.
    Моля да гласуваме предложението на вносителя по чл. 27.
    За 11, против 1, въздържал се 1.
    Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 27.
    Връщаме се към текста на чл. 21.
    АНГЕЛ САВОВ: В чл. 21 има една тавтология и след нейното отпадане тестът става така, ако го приемете за по-ясен:
    “Чл. 21 (3) Трето лице не носи отговорност при отпадане на задължението на лицето, за което е определена тази отговорност, когато това е установено с влязъл в сила акт.” Изречение второ си остава.
    РОСЕН ИВАНОВ (Главна данъчна дирекция): Тя трябва да отпадне, ако има евентуално издаден и влязъл в сила акт. Мисля, че не постигаме целта.
    ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Савов се отказва.
    Моля да гласуваме текста така, както е записан от работната група.
    За 13, против няма, въздържал се 1.
    Комисията подкрепя текста, предложен от работната група.
    “Глава шеста – Съобщения”.
    Работната група подкрепя предложението.
    Моля да гласуваме наименованието на главата.
    За 14, против и въздържали се няма.
    Наименованието на главата е прието.
    По чл. 28 работната група подкрепя предложението на вносителя.
    Има предложение на н.п. Трифон Митев.
    Работната група подкрепя по принцип предложението и предлага окончателна редакция:
    “Адрес за кореспонденция
    Чл. 28. (1) Адресът за кореспонденция е:
    1. постоянният адрес – за физическите лица, ако не е посочен писмено друг адрес;
    2. седалището и адресът на управление – за местните юридически лица, регистрираните търговски представителства и клоновете на чуждестранни лица;
    3. адресът по мястото на извършване на дейността или управлението, ако не е налице адрес по т. 2 – за чуждестранни лица, които извършват стопанска дейност в страната чрез място на стопанска дейност или определена база( когато чуждестранното лице осъществява стопанска дейност чрез повече от едно място на стопанска дейност в страната – адресът за кореспонденция е адресът по мястото на извършване на дейността на първото възникнало място на стопанска дейност или определена база;
    4. адресът на първия придобит недвижим имот – за чуждестранни лица, придобили недвижим имот на територията на страната и непопадащи в т. 1, 2, 3 и 5;
    5. адресът на управление за неперсонифицираните дружества и осигурителните каси; когато в учредителния акт не е посочен адрес на управление, адресът за кореспонденция е постоянният адрес, съответно адресът на управление на първия посочен в учредителния акт съдружник; когато не е представен учредителен акт, адресът за кореспонденция е постоянният адрес, съответно адресът на управление на съдружника, спрямо когото е извършено първото процесуално действие по установяване на задълженията за данъци или задължителни осигурителни вноски;.
    (2) Всяко лице има право да посочи пред органите по приходите електронен адрес за получаване на съобщения.
    (3) В случаите на започнало производство по този кодекс, за което лицето е редовно уведомено, то е длъжно да съобщи писмено на водещия производството орган по приходите в тридневен срок от предприемане на действия за промяна на адреса си за кореспонденция. В противен случай всички актове и документи в това производство се прилагат към преписката и се смятат за редовно връчени.
    (4) При отсъствие за повече от 30 дни от адреса за кореспонденция законните представители на юридическите лица и едноличните търговци упълномощават лице, което да ги представлява пред органа по приходите, а при по-краткотрайни отсъствия - на което да се връчват съобщенията и другите актове.
    (5) Физически лица, спрямо които е започнало производство, за което са уведомени, и които пребивават повече от 30 последователни дни в чужбина, са длъжни да посочат лице на територията на страната, което да ги представлява пред органите по приходите и на което да се връчват съобщенията и другите актове.”
    Имате ли съображения по този текст?
    АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ: Така поднесен текстът, отваря възможност на администрацията да решава кога до открие дадено лице или кога да не го открие по редица субективни неща.
    Искам да ви прочета чл. 13 от Търговския закон, който казва така:
    “Чл. 13. Търговецът е длъжен да посочва в търговската си кореспонденция фирмата, седалището и адреса на управление, съда, където е регистриран, номера на регистрацията и банковата сметка. Търговецът може да посочи и адрес за съобщения.”
    Много честа е практиката, когато търговецът регистрира дружеството или едноличният търговец регистрира дружеството на собствения си адрес, а извършва дейността на съвсем друго място – фабрика, офис и т.н. администрацията с този текст не ни дава възможност ние да посочим друг адрес, на който да получаваме съобщенията и на които да бъдем намирани като търговци, като лица, които сме отговорни по този закон. Затова предлагам в ал. 1,1 т. 3 думата “ “адресът” да бъде заменена с “декларирания в Националната агенция по приходите адрес и т.н.”, т.е. да има възможност освен регистрирания в Търговския регистър адрес търговецът да декларира къде може да бъде намерен.
    ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Моля за позицията на вносителя.
    РОСЕН ИВАНОВ (Главна данъчна дирекция): (Говори при изключен микрофон.)
    НЕНО ДИМОВ: Въобще не мога да се съглася с вносителите. Това е свобода да дадеш адреса си, където искаш. Вие не можете да искате вашият проблем да се реши от търговеца. Търговецът си дава адреса на управление на фирмата. Вие като данъчна администрация трябва да можете да го намерите. Това не е проблем на търговеца, това е ваш проблем. не му прехвърляйте вашите проблеми на него.
    ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Вие поддържате предложението, което направи господин Ангелов.
    ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ: Той няма право да получава съобщенията, но да ги представлява. Той няма право да си преотстъпва правата и да представлява юридическо лице на друг. Говорим за случай1 когато получава кореспонденция. Вие пишете да упълномощи лице, което да ги представлява. Това няма как да стане. не всеки член на съвета на директорите може да бъде упълномощено лице.
    ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА (директор на дирекция “Данъчна политика”): Става дума за това кой получава съобщенията.
    ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ: Написали сте: “който да ги представлява пред органа по приходите”.
    ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА (директор на дирекция “Данъчна политика”): По-нататък е казано – “На което да се връчват съобщенията и другите актове”. Според нас няма пречка.
    ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ: Аз разбирам логиката ви. Но след това вие сте сложили запетая и сте добавили – “при по-краткотрайни отсъствия – на което да се връчват съобщенията”. Според мен логиката в първия случай е за представляване пред тези органи.
    ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА (директор на дирекция “Данъчна политика”): Логиката в първия случай е, че той не си седи по цял ден в офиса и че има някой, който е упълномощен да получава съобщенията.
    ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ: Логиката при получаване на съобщението е една, а при представляване пред органа по приходите е друга. Тук не е написано, че става дума за съобщенията.
    АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Гущеров е прав, че така изписан текстът не става ясно, че се отнася само до кореспонденцията.
    ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА (директор на дирекция “Данъчна политика”): Ако сте съгласни, предложете редакция.
    ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Имам една молба към вносителя. Това са бележки на хора, които четат текста не от гледна точка на администрацията, а на външен човек. Аз, без да съм се занимавал с търговска дейност, ми е ясно какво казва текстът. Не може той в качеството си на управител на една фирма да упълномощи такова лице. Той може да го упълномощи по конкретно нещо. Недейте да заблуждавате колегите, а да стане ясно, че става дума само за кореспонденцията.
    ЙОРДАН ЦОНЕВ: Наименованието на раздела на главата е “Адрес за кореспонденция”, а не нещо друго. Няма представителство или нещо друго. “Адрес за кореспонденция” означава, че съдържащото се вътре в този член е специално за адреса.
    ПЕТЪР КЪНЕВ: Всяка една еднолична фирма прави регистрация. Има ли право търговеца да отиде в данъчното и да каже: “Съдебната ми регистрация е на моя личен адрес, а мястото на дейност примерно е на бул. “Витоша”?
    РОСЕН ИВАНОВ (Главна данъчна дирекция): Така е по Търговския закон, ако някой си смени адреса.
    ТЕОДОРА ДРЕНСКА: Аз не виждам проблем. за да улесним хората да приемем варианта да посочват адреса, на който им е по-удобно да получават кореспонденцията.
    ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Ако падне текстът “което да ги представлява пред органа по приходите”, а да остане “на което да се връчват съобщенията и другите актове” какво ще се измени. Въпросът за представителството усложнява нещата.
    РОСЕН ИВАНОВ (Главна данъчна дирекция): Според нас ал. 4 трябва да стане “при отсъствие да се осигури лице, да се посочи лице, което да получава съобщенията”. При краткотрайни отсъствия също да се осигури лице, което да получава актовете или съобщенията.
    ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ако управителят каже, че той не е упълномощил даденото лице да получи едно съобщение, как ви изглежда тази хипотеза? Тази алинея според мен третира този момент. Данъчното казва, че е получил съобщението, а след два месеца в съда се разбира, че не е получил.
    АНГЕЛ САВОВ: Господин Цонев, Вашата хипотеза се разглежда един член по-надолу – чл. 29. Объркването идва оттам, че в досегашния Данъчнопрооцесуален кодекс се водеше данъчен адрес. Това е нещо друго, това е адрес за кореспонденция, това е пощенската ви кутия. Първият пример е, когато сте физическо лице или едноличен търговец, е нормално да можете да посочите къде да получавате съобщенията. Предложението ми е в т. 1 “постоянния адрес – за физически лица и еднолични търговци, ако не е посочено седалището”. Едноличният търговец е нещо много особено в българското законодателство и господин Кънев е абсолютно прав. Повечето от тях имат адрес на управление в дома си, а развиват магазини. За едноличните търговци и за физическите лица следва безусловно да се даде възможност къде да посочат да получават съобщенията и да носят отговорност, като не го получат, защото ще посочват и лицето. Това е задължително. Оттук идва грешката. Там, където сте регистриран, териториалният обхват не се променя от това, че ще посочите друг адрес, освен домашния, където да получавате съобщения, като носите отговорност на този адрес да сте посочили лице, което да я получава.
    Предлагам, когато става дума за адрес за кореспонденция на физически лица и на еднолични търговци – да бъде постоянният адрес или седалището на фирмата, освен ако е посочен друг адрес.
    ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Разбирам, че по т. 1 нямаме различия.
    Някой възразява ли да добавим в т 1 “и едноличните търговци”?
    РОСЕН ИВАНОВ (Главна данъчна дирекция): Едноличните търговци имат седалище и постоянен адрес. В момента както е формулирано, едноличните търговци попадат в т. 1, тъй като те са юридически лица. Това никой не го оспорва. Ако ще третираме по различен начин едноличните търговци, трябва за тях да създадем отделна точка.
    ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Тогава остава предложението по т. 3.
    АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ: В т. 3 думата “адресът” се заменя с “декларирания в Националната агенция по приходите адрес” и т.н.
    ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Моля да гласуваме това предложение.
    За 13, против и въздържали се няма.
    Това предложение се приема.
    По т. 5 имаме ли съгласие?
    НИКОЛЕТА КУЗМАНОВА (съветник от Дирекция “Законодателна дейност и европейско право): Ако позволите, да обърна внимание на една юридическа неточност в т. 5, която, доколкото разбрах, е гласувана в този вид в чл. 8, ал. 2. Неперсонифицираните дружества нямат учредителен акт. Това е терминология, която Търговският закон използва за определени категории търговки дружества. Така, както е формулиран тестът, реално това, което трябва да представи, неперсонифицираното дружество не е нищо друго, освен договор по реда на ЗЗД. Ако позволите, със съответната корекция в чл. 8, ал. 2, както и на други места, където се използва тази формулировка – “учредителния акт” да се замени с “договор”.
    ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА (директор на дирекция “Данъчна политика”): Това е заимствано изцяло от Закона за задълженията и договорите.
    НИКОЛЕТА КУЗМАНОВА: Добре, ако народните представители са съгласни.
    ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли становище от народните представители по този въпрос? Понятието “учредителен акт” се предполага, че включва и договор – или не е така?
    НИКОЛЕТА КУЗМАНОВА: Но има друго съдържание по Търговския закон.
    ТЕОДОРА ДРЕНСКА: Подкрепям това предложение.
    ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Тогава отхвърляме ли предложението на вносителя? Разбирам, че няма драма. Няма какво да гласуваме тук. Има консенсус. Можем да се върнем към тази дума и в чл. 8 “акт” да стане “договор”.
    По ал. 4 и 5 има ли бележки?
    ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА (директор на дирекция “Данъчна политика”): В ал. 4 при отсъствие за повече от 30 дни се упълномощава лице, което да ги представлява. Аз това го разбирам по-широко, но пак за формата на кореспонденция. Ако се получи съобщение за изпълнение в 7-дневен срок и някой ме е упълномощил да отида и помоля за спиране на срока, тъй като законният представител е в чужбина, което може да се удостовери, това е свързано с адреса за кореспонденция, но е малко по-широко от него. Освен че приема кореспонденцията, да отиде и да предприема действия от свое име.
    ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Признавам си, че смачкахте досегашната логика. Оказа се, че може да ги представлява, изобщо усложнихте казуса до безкрайност.
    НЕНО ДИМОВ: Ако упълномощителят е катастрофирал и го няма, какво се получава. И упълномощеното лице го няма и тогава – хайде зад решетките. Редът не може да бъде този. Може да има едно упълномощено лице и когато се връчва призовка, да се връчва на него.
    ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ: Той си носи отговорност по Търговския закон.
    НЕНО ДИМОВ: Вие прехвърляте тези неща нататък. Ако съм извън България, ще докажа, че съм бил обективно възпрепятстван, а не да упълномощавам друго лице, което да каже, че е упълномощено за момента.
    ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА (директор на дирекция “Данъчна политика”): Упълномощаването е с пълномощно.
    ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ: един изпълнителен член може да упълномощи друг само по един-единствен начин.
    Предлагам да се прецизира текстът, но да се разширява с представляване?!
    ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА (директор на дирекция “Данъчна политика”): Това е по желание.
    РОСЕН ИВАНОВ (Главна данъчна дирекция): Ако приемете, че това е адрес за кореспонденция, това за нас е напълно достатъчно.
    НЕНО ДИМОВ: Но ако законният представител на юридическото лице или едноличният търговец е в чужбина, а упълномощеното лице е в Пирогов със счупен крак, какво правим?
    РОСЕН ИВАНОВ (Главна данъчна дирекция): Оттук нататък упълномощеното лице трябва да предприеме действия чрез пълномощници и т.н. То е получило съобщението за нещо.
    АНГЕЛ САВОВ: Объркването идва от това, че винаги се касае за два вида лица – едните са физически лица, включително еднолични търговци, другите са юридически лица. Юридическите лица никога не могат да отсъстват повече от 30 дена от страната.
    ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ: Юридическото лице изобщо не може да отсъства, представляващите могат да отсъстват.
    АНГЕЛ САВОВ: Текстът е некоректен, затова не се разбира.
    РОСЕН ИВАНОВ (Главна данъчна дирекция): (Говори при изключени микрофони.)
    ЙОРДАН ЦОНЕВ: Първо, няма никакво объркване. Не знам откъде го намерихте. Нека да видим текста. Ако има нещо неясно или има алтернатива, да говорим, но тук 20 мин. говорим за адреса за кореспонденция.
    ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ: Но какво означава упълномощаване.
    ТЕОДОРА ДРЕНСКА: Това е текст, който е създаден за улеснение.
    ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми народни представители, имате ли предложения по ал. 4 и 5?
    НИКОЛЕТА КУЗМАНОВА: Тъй като спорът е чисто редакционен, би могъл да се реши само чрез разместване на думи вътре в алинеята. “При отсъствие на законните представители на юридическите лица и на едноличните търговци за повече от 30 дни от адреса за кореспонденция, те упълномощават лице” и по-нататък текстът продължава така, както е в момента.
    ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли възражения?
    ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Става дума за чуждестранни лица. Ако адресът беше за чуждестранно лице, нямаше да се получи недоразумение. Има проблем ри изписването и подреждането на подлога в случая.
    ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Ако сте съгласни с това, което предложи експертът от Правната комисия, нека го подкрепим като предложение на комисията.
    Моля да гласуваме този текст.
    За 13, против и въздържали се няма.
    Приета е тази поправка в ал. 4.
    Моля да гласуваме чл. 28 с тези промени.
    За 13, против и въздържали се няма.
    Член 28 е приет.
    По чл. 29 работната група подкрепя по принцип предложението и предлага следната окончателна редакция:
    “Връчване на съобщения
    Чл. 29 (1) Връчването на съобщенията в административното производство се извършва на адреса за кореспонденция на субекта.
    (2) Връчването се извършва от органа по приходите или от друг служител (връчител).
    (3) Юридическите лица и едноличните търговци са длъжни да осигурят възможност за получаване на съобщения на адреса за кореспонденция между 10.00 и 16.00 часа всеки работен ден. Те могат да посочат пред органите по приходите и друго работно време в рамките на седмицата.
    (4) Съобщенията на юридическите лица и едноличните търговци могат да се връчват и извън посочените в ал. 2 дни и часове, но лицето не е длъжно да осигурява възможност за това.
    (5) Съобщенията могат да се връчват чрез изпращане на писмо с обратна разписка чрез лицензиран пощенски оператор, в която се вписва извършеното действие.
    (6) Съобщенията могат да се връчват чрез изпращане по телекс, телефакс, с телеграма или с електронно съобщение при използване на универсален електронен подпис на органа по приходите.
    (7) Връчването може да стане чрез общината или кметството, ако в населеното място, където трябва да се извърши, няма орган по приходите, съответно връчител.
    (8) Съобщенията се връчват на лицето, негов представител или пълномощник, съдружник или член на орган на управление или контролен орган, или на негов служител, определен да получава книжа или съобщения.
    (9) Освен на лицата по ал. 8 съобщение на физическо лице, включително едноличен търговец, може да се връчи и на пълнолетен член на домакинството му, както и на пълнолетно лице, което има същия постоянен адрес, ако се съгласи да го приеме със задължението да го предаде.
    (10) Съобщенията на физическите лица могат да се връчват и по месторабота лично или чрез лицето, определено да приема съобщенията на работодателя.
    (11) Съобщението може да се връчи и на всяко друго място, когато се получава лично от лицето или от негов представител.
    (12) Длъжностното лице, извършило връчването, връща своевременно разписката, която се прилага към преписката.”
    Имате ли съображения по този текст?
    АНГЕЛ САВОВ: Моля народните представители да обърнат внимание, че спорът е между това може ли да задължите всяко действащо юридическо лице или еднолиичен търговец да подсигурява ежедневно между 10.00 ч. и 16.00 ч. задължително лице да приема съобщенията. Досегашният текст на Данъчнопроцесуален кодекс звучи така: “Всички данъчни съобщения и книжа се връчват на данъчния адрес – който сега е адресът за кореспонденция – в работно време от 9.00 до 17.00 часа”. Сега текстът, който се предлага, е коренно различен: “Всички лица са длъжни да осигурят възможността за получаване на съобщение от 10.00 до 16.00 часа”, което автоматично означава, че във всяко предприятие следва да има едно лице, което да седи в очакване на Годо. Безусловно, защото няма ли го там, не може да бъде връчено.
    ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имате ли предложение?
    АНГЕЛ САВОВ: Предлагаме следния текст: “Всички съобщения и книжа се връчват на адреса за кореспонденция между 10.00 и 16.00 ч. всеки работен ден.”
    ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА (директор на дирекция “Данъчна политика”): Работното време на администрацията е от 9.00 до 17.30 ч.
    АНГЕЛ САВОВ: Не спорим за часа. Предложението за часа е ваше.
    ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА (директор на дирекция “Данъчна политика”): Текстът е такъв, за да не го караме през целия работен ден – от 9.00 ч. до 17.30 ч. да има такова лице, което да седи и чака, а сме писали от 10.00 ч. до 16.00 ч.
    Ако не искате да разписваме това, тогава изобщо да не го разписваме.
    ЙОРДАН ЦОНЕВ: Имам принципно възражение против начина, по който колегите се отнасят към вносителите. Какво означава, че ще седи да ви чака? Защо имате такова отношение?
    НЕНО ДИМОВ: Вижте духа на закона.
    ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз моля пак да се съсредоточим конструктивно и добронамерено върху текста.
    ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ: Имам един казус. Фирмата се състои от седем човека и един собственик, управляващ и т.н. Той има среща с Националната здравноосигурителна каса, а неговите служители са при мен и решаваме някакъв въпрос и между 10.00 и 16.00 ч. в офиса няма никой.
    РЕПЛИКИ: Няма да получи съобщението.
    РЕПЛИКИ: Длъжни са да имат.
    ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ: Не са длъжни! Какво означава думата “са длъжни”?
    ТЕОДОРА ДРЕНСКА: Аз предлагам да подкрепим предложението на господин Савов, по коректно е. Няма проблем, ако на единия ден няма никой в офиса, съобщението ще се връчи на следващия.
    ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли възражения?
    РОСЕН ИВАНОВ (Главна данъчна дирекция): Ние предлагаме ал. 3 и 4 да ги махнем.
    ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли възражения?
    ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ: Ние не спорим за часа.
    РОСЕН ИВАНОВ (Главна данъчна дирекция): Старият текст казва, че данъчният служител трябва да отиде между 10.00 и 16.00 ч.
    ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Вие не задължавате данъчния служител да отиде в тези часове, а задължавате едноличният търговец да бъде там.
    АНГЕЛ САВОВ: Предложението е следното: Всички съобщения и книжа се връчват на адреса за кореспонденция (данъчния адрес) в работен ден”.
    ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, има две предложения. Първото е да отпаднат ал. 3 и 4, второто е да приемем текста, прочетен от господин Савов.
    Моля, гласувайте първото предложение.
    За 14, против и въздържали се няма.
    Алинеи 3 и 4 отпадат.
    АЛИОСМАН ИМАМОВ: Аз пак повдигам въпрос, господин председател: телекс и телеграма използват ли се за такива цели? (Шум и реплики.)
    РЕПЛИКИ: Трябва да отпаднат.
    ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има предложение от господин Имамов тези технически средства да отпаднат.
    Моля да гласуваме това предложение – да отпаднат телексът и телеграмите.
    За 14, против и въздържали се няма.
    Прието е предложението. Телексът и телеграмите отпадат.
    АНГЕЛ САВОВ: Мисля, че се касае за техническа грешка. Принцип в правото е, че когато не се връчва лично на лицето, приемащото лице трябва да поеме задължение да го предаде, което е отразено в ал. 9. В ал. 10 и 11 такова задължение не е отразено. Това означава ли, че лицето, дори да не поеме задължение да го предаде, би се считало, че е предадено редовно? Според мен – не.
    ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Какво предлагате?
    АНГЕЛ САВОВ: Предлагам в ал. 10 и 11 да се добави “ако се съгласи да го приеме със задължението да го предаде”. Т.е. в ал. 9, 10 и 11 текстът да завършва с този израз.
    ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: А ако го приеме и не го предаде, какво ще стане?
    АНГЕЛ САВОВ: Тогава носи отговорност по отделен ред за вреди, които е нанесъл на лицето.
    ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА (директор на дирекция “Данъчна политика”): В ал. 11 не можем да впишем такова нещо, защото тя гласи, че съобщението може да се връчи и на всяко друго място, когато се получава лично от лицето. Ако се срещнат случайно на улицата…
    ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли възражение да направим тази промяна в ал. 10? Няма.
    Моля да гласуваме целия текст.
    За 13, против и въздържали се няма.
    Чл. 29 е приет с отпадането на ал. 3 и 4 и с направените промени.
    По чл. 30 комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя.
    Има предложение на н.п. Нено Димов и Веселин Методиев, което комисията подкрепя по принцип.
    Предлага се следната редакция:
    “Удостоверяване на връчването
    Чл. 30. (1) Връчването на съобщението се удостоверява с подпис на получателя или на друго лице, чрез което става връчването, като в разписката се отбелязват трите му имена, единният граждански номер и в какво качество приема съобщението.
    (2) Лицето, което връчва съобщението, удостоверява с подписа си датата и начина на връчването, както и имената си и длъжностното си качество.
    (3) Съобщението, изпратено по пощата с обратна разписка, се смята за връчено на датата, на която обратната разписка е подписана от някое от лицата по чл. 29, ал. 8 и 9.
    (4) Отказът да се приеме съобщението се удостоверява с подписа на връчителя, съответно на органа по приходите, и поне на един свидетел, който не е служител на администрацията, като се отбелязват трите имена и адресът му и се прави бележка за това в разписката. Когато връчването се извършва чрез общината, кметството или лицензиран пощенски оператор, съответният служител удостоверява с подписа си направения отказ. В тези случаи съобщението се смята за връчено на датата на отказа.
    (5) Когато лицето не се яви да получи съобщението в указания в пощенското съобщение срок, съобщението и пощенските документи се прилагат към досието и съобщението се смята за връчено на датата, на която неявяването е удостоверено от съответния лицензиран пощенски оператор.
    (6) Съобщението по телефакс се удостоверява писмено от длъжностното лице, което го е извършило, както и от потвърждението за получаване, с телеграма – с известието за доставянето й, по телекс – с писменото потвърждение за изпратено съобщение.
    (7) Електронното съобщение се смята за връчено, когато адресатът изпрати потвърждение за получаването му чрез обратно електронно съобщение, активиране на електронна препратка или изтеглянето му от информационната система на компетентната администрация. Съдържанието на електронното съобщение се удостоверява чрез заверена от органа по приходите разпечатка на записа в информационната система.
    (8) Връчването на съобщението на физическо лице по местоработата му се удостоверява с подпис на лицето или на друго лице, определено да получава съобщенията на работодателя.”
    Предлагам оттук нататък техническите средства да ги коригираме автоматично, за да не го правим всеки път.
    АНГЕЛ САВОВ: Предлагам в ал. 4 след думите “трите имена и адресът му” да се добави думата “месторабота”. Това касае свидетеля, който не трябва да е от администрацията. За да бъде това удостоверено, трябва освен трите имена и адресът да се посочи и местоработата.
    ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА (директор на дирекция “Данъчна политика”): Трите имена и адресът се удостоверяват с лична карта. За тях няма пречка да се удостоверят.
    ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли други съображения?
    Предлагам да не усложняваме казуса.
    АНГЕЛ САВОВ: Проблемът е, че отнякъде в ал. 5 се появи пощенско съобщение. Досега в целия текст в този закон няма такова понятие. Има обратна разписка. А доколкото на всички ви е известно, в обратната разписка не се допускат никакви вписвания. Неясно е и откъде се появи това указание в пощенско съобщение. Кой ни го дава? Пощенският орган ли? Откъде накъде пощенският орган ще дава указания по данъчни или по задължения на приходните органи. Текстът е неясен.
    АЛИОСМАН ИМАМОВ: Аз го разбирам по друг начин. Отива в пощата, не го намира, праща му пощенско съобщение, че има в пощата съобщение да дойде да си го вземе.
    ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА (директор на дирекция “Данъчна политика”): Пощата изпраща съобщение, че има да получи писмо с обратна разписка, но не ми изпраща самата обратна разписка.
    ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Изяснихме текста.
    Моля да гласуваме текста, предложен от работната група.
    За 13, против и въздържали се няма.
    Член 30 е приет.
    По чл. 31 работната група подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
    “Особени правила за връчване
    Чл. 31. (1) Съобщението на лишено от свобода и на задържано под стража лице се връчва чрез администрацията на съответните учреждения.
    (2) Съобщението на военнослужещ на наборна военна служба се връчва чрез командира на съответното поделение.
    (3) Съобщението на пребиваващ в страната чужденец, извън случаите по чл. 28, се връчва на адреса, заявен в службите за административен контрол на чужденците.”
    Имате ли съображения по този текст? Не виждам желаещи.
    Моля да гласуваме чл. 31.
    За 13, против и въздържали се няма.
    Член 31 е приет.
    По чл. 32 работната група подкрепя по принцип предложението и предлага нов текст:
    “Връчване чрез прилагане към досието
    Чл. 32. (1) Връчване чрез прилагане към досието се извършва в случаите, когато лицето, неговият представител или пълномощник, съдружник или член на орган на управление или контролен орган, или служител, определен да получава съобщения или книжа, не са намерени на адреса за кореспонденция.
    (2) Обстоятелствата по ал. 1 се удостоверяват с протокол за посещение на адреса за кореспонденция.
    (3) Изискванията по ал. 2 не се прилагат, когато са налице доказателства, че адресът за кореспонденция по чл. 28 е несъществуващ или непълен.
    (4) съобщението за връчването се поставя на определено за целта място в териториалната дирекция. Съобщението се публикува и в интернет.
    (5) Заедно с поставяне на съобщението органът по приходите изпраща и писмо с обратна разписка, както и електронно съобщение, в случай че лицето е посочило електронен адрес.
    (6) В случай че лицето не се яви преди изтичането на 14-дневен срок от поставянето на съобщението, съответният документ или акт се прилага към преписката и се смята за редовно връчен.
    (7) Датите на поставяне и сваляне на съобщението се отбелязват от органа по приходите върху самото съобщение.”
    Имате ли съображения по този член?
    ТЕОДОРА ДРЕНСКА: Предлагам да има няколко отивания до адреса, за да се сметне, че лицето не може да бъде намерено на този адрес.
    ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Ако го превърнете в юридически текст, ще изчакаме.
    РОСЕН ИВАНОВ (Главна данъчна дирекция): Ако това лице не се намери, то изобщо не се интересува от своята работа.
    АНГЕЛ САВОВ: Принципът е, че данъчните органи са длъжни да извършат поне две посещения на декларирания от данъчния субект адрес в различни дни за период н по-малък от 14 дни, за което да се съставят протоколи съгласно изискванията на този кодекс. Когато са налице факти и обстоятелства, че декларираният адрес не съществува, предходното изречение не се прилага. Практиката досега беше да се посети адресът най-малко 2 пъти в рамките на 14 дни и това беше прието по предложение на Комисията по бюджет и финанси преди година и половина.
    ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Да падне ли сегашната ал. 2?
    НИКОЛЕТА КУЗМАНОВА: За да не става голяма намеса в текста на работната група, след изписания текст в ал. 2, след израза “адреса за кореспонденция” да се добави “след най-малко 2 посещения в различни дни.” А в ал. 2…
    ЙОРДАН ЦОНЕВ: И след първото ви посещение аз си сменям адреса, вие пак идвате, аз пак го сменям.
    ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ: Защо разсъждавате, че в цялата икономика има само бандити?
    ЙОРДАН ЦОНЕВ: Това е хипотеза – най-малко – два пъти, а най-много – колко?
    РЕПЛИКИ: По желание на органа.
    ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Колеги, след като има толкова емоции по адреса за кореспонденция, какво ли ще стане, като стигнем д о същността на законопроекта?
    РОСЕН ИВАНОВ (Главна данъчна дирекция): Този текст приповтаря почти едно към едно Закона за митниците, разписан преди 5 месеца. Не знам защо ненамирането на данъчния адрес, което е свързано със съвсем други неща, напр. отказване на данъчен кредит и други неща, продължава да се свързва с отказ на данъчните служби.
    ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Вие отстоявате текста на работната група.
    Имаме два варианта, единият е на работната група, а вторият беше предложен от госпожа Кузманова.
    НИКОЛЕТА КУЗМАНОВА: В ал. 1 след думата “кореспонденция” се добавя “след най-малко две посещения в различни дни.”. А в ал.2 , за да кореспондира с ал. 1, би следвало след думите “с протокол за” да се добави “всяко посещение на адрес”. Алинеята ще звучи по следният начин: “(2) Обстоятелствата по ал. 1 се удостоверяват с протокол за всяко посещение на адреса за кореспонденция.”
    ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Моля да гласуваме предложената промяна.
    За 7, против няма, въздържали се 6.
    Това предложение се приема. Добавяме тези промени.
    АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ: В ал. 1 на чл. 32 има хипотезата, че лицето не е намерено на адреса и са разписани действията, които предприема администрацията. Предлагам да се разпише нова ал. 8:
    “(8) Когато действията на администрацията по връчването на съобщението засягат правата и задълженията на трето лице, то се уведомява в 7-дневен срок от констатацията по ал. 1.”
    ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА (директор на дирекция “Данъчна политика”): Тук става въпрос за едно нормално връчване. Нормалната хипотеза е, ако администрацията иска да ми връчи някакъв документ, носителят на интереса съм аз. За какви трети лица става дума?
    ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Казусът е ясен. Няма да влизаме в подробен дебат. Работната група си отстоява предложението.
    Моля да гласуваме чл. 32 по текста на работната група.
    За 12, против 1, въздържали се няма.
    Член 32 е приет.
    По чл. 33 работната група подкрепя по принцип предложението и предлага следния окончателен текст:
    “Приложимост на разпоредбите
    По реда и в сроковете, посочени в тази глава, се връчват всички подлежащи на връчване актове, документи и книжа, издавани от органите по приходите и публичните изпълнители, с изключение на актовете, документите и книжата за реализиране на административнонаказателната отговорност, за които се прилага Законът за административните нарушения и наказания.”
    Имате ли съображения? Не виждам.
    Моля да гласуваме текста.
    За 12, против и въздържали се няма.
    Член 33 е приет, с което и част 1 на законопроекта е приета.
    Стигнахме до Глава седма “Спиране, възобновяване и прекратяване на производството”.
    Работната група подкрепя предложението.
    Има ли съображения по наименованието? Няма.
    Моля да гласуваме заглавието.
    За 12, против и въздържали се няма.
    Наименованието на главата е прието.
    По чл. 34 работната група подкрепя предложението на вносителя.
    Има предложение от н.п. Нено Димов и Веселин Методиев.
    Работната група не подкрепя предложението. Вносителите отсъстват и затова няма да разглеждаме предложението.
    Има предложение на н.п. Трифон Митев.
    Работната група не подкрепя предложението.
    Предлагам да не четем по-нататък текстовете на членовете.
    Имате ли съображения по предложението на работната група по чл. 34? Няма.
    Моля да го гласуваме първо предложението на н.п. Нено Димов и Веселин Методиев.
    За няма, против 12, въздържали се няма.
    Предложението на н.п. Нено Димов и Веселин Методиев не се подкрепя.
    Моля да гласуваме предложението на н.п. Трифон Митев.
    За няма, против 12, въздържали се няма.
    Предложението на н.п. Трифон Митев не се подкрепя.
    Моля да гласуваме текста на работната група за чл. 34.
    За 12, против и въздържали се няма.
    Комисията подкрепя текста.
    По чл. 35 работната група подкрепя предложението.
    Имате ли съображения? Няма.
    Моля да го гласуваме.
    За 12, против и въздържали се няма.
    Комисията подкрепя текста на вносителя.
    По чл. 36 работната група подкрепя по принцип предложението на вносителя.
    Има предложение от н.п. Нено Димов и Веселин Методиев.
    Работната група не подкрепя предложението.
    Има предложение от н.п. Трифон Митев.
    Работната група подкрепя предложението по принцип.
    ВЪПРОС: Не е ли логично, след като е търсен два месеца, производството не да се прекрати, а да се отложи във времето, и като минат 4 месеца, да го възобновим. В съдопроизводството е така.
    РОСЕН ИВАНОВ (Главна данъчна дирекция): Принципите са различни. Ако сме прекратили производството и лицето се появи след 4 месеца или повече, в рамките на този срок имаме право да действаме, защото започва административно производство.
    ЙОРДАН ЦОНЕВ: Имам процедура: когато има неподкрепени предложения, предлагам да гласуваме първо текста на работната група, в който те не са отразени. Ако той не се приеме, очевидно предложенията не се приемат. В залата това ще се гласува, ако предложенията не са оттеглени, но в комисията така ще спестим време.
    ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Мисля, че това е продуктивен подход.
    Моля, който подкрепя предложението на работната група по чл. 36, да гласува.
    За 10, против и въздържали се няма.
    Комисията подкрепя текста на работната група.
    По Глава осма “Доказателства и доказателствени средства” работната група подкрепя предложението на вносителя.
    Моля да гласуваме наименованието й.
    За 11, против и въздържали се няма.
    Комисията подкрепя текста за наименованието на Глава осма.
    По Раздел І “Общи разпоредби” работната група подкрепя предложението на вносителя.
    Моля да гласуваме това наименование.
    За 11, против и въздържали се няма.
    Комисията подкрепя текста за наименованието на раздела.
    По чл. 37 има предложение на н.п. Н. Димов и Веселин Методиев.
    Работната група не подкрепя предложението.
    Моля да гласуваме предложението на работната група.
    За 11, против и въздържали се няма.
    Комисията подкрепя текста за чл. 37 на работната група.
    По чл. 38 работната група подкрепя по принцип предложението и предлага окончателна редакция. Имате ли съображения? Няма.
    Моля да гласуваме предложението на работната група за чл. 38.
    За 11, против и въздържали се няма.
    Текстът за чл. 38 се приема.
    По чл. 39 работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага нова редакция. Имате ли съображения? Няма.
    Моля да гласуваме текста на чл. 39.
    За 11, против и въздържали се няма.
    Текстът за чл. 39 е приет.
    По чл. 40 работната група подкрепя по принцип предложението.
    Има предложение от н.п. Нено Димов и Веселин Методиев.
    Работната група не го подкрепя.
    Имате ли съображения по текста на чл. 40, представен от работната група? Няма.
    НИКОЛЕТА КУЗМАНОВА: Тъй като в тази част нещата са доста уеднаквени, макар и изрично изписани с НПК като способи за събиране и проверка на доказателства, въпросът ми е свързан със следното. И в този текст, и по-натам предвиждате разрешения да се издават от районния съд, при положение че след това компетентен е окръжен съд. Би следвало от гледна точка на правилата на подсъдността разрешението да се дава от същия съд, пред който след това могат да се извършват по-нататъшните действия. Затова в ал. 4 и ал. 5 на чл. 40 би било резонно това разрешение за удължаване на срока да се издава от окръжния, а не от районния съд. Още повече ал. 8 предвижда да се произнася окръжният съд по самите действия по обезпечаването, когато те се обжалват. А едното действие е свързано с удължаване на срока, а то се дава от районния съд.
    ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имате думата.
    РОСЕН ИВАНОВ (Главна данъчна дирекция): Тук става дума за действия, които трябва да станат много бързо, а районният съд е много по-близо до администрацията и до човека, отколкото окръжният съд. Окръжните съдилища са само 28, районните са доста повече. Това е действащият механизъм и в Данъчнопроцесуалния кодекс. В окръжния съд се обжалва по две причини, първо той е горестоящ на районния съд и второ, окръжният съд по принцип е компетентен да разглежда жалбите срещу данъчните актове или срещу актовете на органите по приходите.
    ТЕОДОРА ДРЕНСКА: Не мога да се съглася с твърдението, че окръжният съд не бил близо до гражданите, пък районният бил. Окръжният съд също има възможност за спешни действия, за бързи процедури и т.н. Той има същите правомощия, както и районният съд. Съгласна съм с колежката от Правната дирекция, че ще бъде по-прецизно това, което тя предлага.
    ЙОРДАН ЦОНЕВ: Тук действията наистина са спешни. Тогава трябва да има срок за издаване на съответния съдебен акт за обезпечаване на доказателствата.
    АНГЕЛ САВОВ: Не повече от 24 часа.
    РОСЕН ИВАНОВ (Главна данъчна дирекция): Напр. да се отива в Бургас, вместо в Царево.
    НИКОЛЕТА КУЗМАНОВА: Според мен тук се получава някакво объркване. Разрешението за удължаване на срока го иска не гражданинът, а органът по приходите, който върши действията по обезпечаване. Несъстоятелен изглежда аргументът, че на органът по приходите му било трудно да отиде от Царево до Окръжния съд в Бургас.
    Второ, пред окръжния съд се обжалват самите действия и тук вече обжалва лицето, по отношение на което са възприети действията. Така или иначе с ал. 8 вие го задължавате да отиде в Бургас. А в същото време давате привилегията на органа по приходите да си поиска удължаване на срока на запечатването за 48 часа от Районния съд в Царево.
    ЙОРДАН ЦОНЕВ: За ал. 2 ли говорите?
    НИКОЛЕТА КУЗМАНОВА: Алинея 2 ви дава срок до 48 часа, който срок по ал. 4 трябва да се удължи от районния съд. И това са действия на органа по приходите, а не действия, които се възприемат по отношение на лицето. Така че резонно е това разрешение да го даде окръжния съд, където след това ще се обжалват тези действия.
    РОСЕН ИВАНОВ (Главна данъчна дирекция): Най-малкият проблем е, че ще разкараме органа по приходите. Аз бих помолил да се позамислите – след като окръжен съд е удължил удължаване на срока и след това пак окръжен съдия ще гледа обжалването на това, каква е вероятността той да отмени определението.
    ТЕОДОРА ДРЕНСКА: Аз подкрепям колегата от Народното събрание.
    РОСЕН ИВАНОВ (Главна данъчна дирекция): Това може да не е същият съд.
    АНГЕЛ САВОВ: Моля в ал. 1 след израза “чрез изземване с опис” да се добави изразът “по реда на този кодекс”.
    РОСЕН ИВАНОВ (Главна данъчна дирекция): За мен е очевидно, още в чл. 12 е казано, че органите по приходите действат само по реда на този кодекс и при спазване разпоредбите на този кодекс.
    АНГЕЛ САВОВ: Но там се говори не за изземване по опис, а изземване по чл. 41. изземването е уредено с един текст по-надолу.
    ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Госпожо Дренска, внасяте ли предложение за замяна на “районния съд” с “окръжния съд”?
    ТЕОДОРА ДРЕНСКА: Да.
    ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има предложение всички алинеи да сменим “районния съд” с “окръжния съд”.
    Моля да гласуваме това предложение.
    За 2, против няма, въздържали се 10.
    Това предложение не се приема.
    Моля да гласуваме предложението в ал. 2 да се добави “по реда на този кодекс”, предложен от работната група.
    За 12, против и въздържали се няма.
    Предложението се приема.
    Моля да гласуваме целия чл. 40 с това предложение.
    За 12, против и въздържали се няма.
    Член 40 е приет.
    По чл. 41 работната група подкрепя по принцип предложението на вносителя.
    Има предложения на н.п. Нено Димов и Веселин Методиев, което се подкрепя по принцип.
    Има предложение на н.п. Мария Капон – работната група го подкрепя.
    Има предложение от н.п. Петър Кънев, което също се подкрепя.
    Работната група предлага окончателна редакция.
    Имате ли съображения по чл. 41?
    ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА (подуправител на Националния осигурителен институт): Внасям предложение за промяна в чл. 41, ал. 1, т. 2, след “нарушение на” да се добави “и трудовото”. Текстът става: “(2) Нарушения на трудовото, данъчното и осигурителното законодателство;”
    Мотивите са, че не всички правоотношения са уредени в осигурителното законодателство. Теза, които са трудови правоотношения, са уредени по реда на трудовото право. Гражданските договори са уредени в Кодекса за социалното осигуряване. Така текстът ще е точен и ще обхваща всички правоотношения, породени по съответните законодателства.
    ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли възражения по това предложение?
    РОСЕН ИВАНОВ (Главна данъчна дирекция): На нас ни се струва малко опасна такава добавка, тъй като спазването на Кодекса на труда се следи от Главната инспекция по труда. И да се възлагат подобни правомощия на органите по приходите е малко опасно.
    Що се отнася до това, че трудовите правоотношения, естествено, свързани с Кодекса на труда, тук се има предвид доколко на органите по приходите са възложени правомощия само във връзка със събирането на осигурителните вноски. В тази част на осигурителното законодателство ще се правят тези неща, а не на други дейности, които не са работа на органите по приходите.
    ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Да, наистина е така, но задълженията за начисляване на осигурителни вноски върху изплатения фонд “Работна заплата” става и на база на сключените правоотношения с тези работници и служители. При положение, че Инспекцията по труда подава информация за дадено юридическо лице колко лица има с трудови правоотношения, тези данни ние ги използваме към настоящия момент в НОИ чрез деклариране в персоналния регистър. И това е основание ние да търсим закононарушителите, които не декларират трудовите договори и не внасят осигурителни вноски. Мисля, че това е от съществена важност. Така се получава засечка на информацията. Ако вие не поемете тези функции, няма да имате информация.
    ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ: Нямам нищо против да има ред в тези взаимоотношения, но тук става дума за съвсем конкретен случай – претърсване и изземване. Член 41 говори за извършване на ревизия или проверка органите по приходите могат да извършат претърсване и изземване, свързани с – и се изреждат случаите. Това няма връзка с горното.
    НИКОЛЕТА КУЗМАНОВА: Въпросът ми към вносителите е във връзка с чл. 41, ал. 1. Наказателнопроцесуалния кодекс, в който е определен този способ, изрично определя, че претърсване и изземване се извършва само в помещения или по отношение на лица. Липсата на това указание в този текст означава, че органът по приходите ще може да извършва претърсване и изземване и на лица. Така че коректно би било, че става дума само за претърсване на помещения.
    Второ, така формулираното основание – когато изпълнението на правомощията им е възпрепятствано, прави текстът абсолютно противоконституционен. Претърсване и изземване може да се извърши, само когато има данни, че в съответното помещение има книжа и документи, които са от значение за съответната ревизия. Противното би означавало във всеки случай, когато органът по приходите реши, че е възпрепятстван, да пристъпи към една форма на процесуална принуда, която съществено навлиза в неприкосновеността на жилището.
    И третата ми бележка е свързана с една алинея, която изрично се записа в новия НПК, че когато става дума за претърсване на кантори на адвокати и нотариуси, изрично се препраща към специалните правила по Закона за адвокатурата и Закона за нотариусите и нотариалната дейност. Дори да не бъде записано това, имайте предвид, че тези правила ще се явят специални по отношение на този кодекс и ще се прилагат. Така че е добре изрично да се запише и това.
    Наказателнопроцесуалният кодекс работи с много по-прецизни формулировки. В случая става дума за най-тежката форма на репресия. И в един момент тук се отварят едни не врати, не прозорци, а… Текстът се нуждае от сериозна редакция в ал. 1.
    ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Готова ли сте в момента да предложите такава редакция?
    НИКОЛЕТА КУЗМАНОВА: Готова съм.
    ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА (директор на дирекция “Данъчна политика”):Напълно сме съгласни с всичко, което ще се предложи. На никой етап никой не е имал желание да прави нещо, което е в различие с НПК. Нашето разбиране е, че органите по приходите не са репресивен апарат и нямат прав ода се правят на Рамбо. Затова си има други норми. Така че нямаме допълнителни амбиции. Съгласни сме да се направят тези промени.
    ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Нека чуем текста в окончателната му редакция.
    НИКОЛЕТА КУЗМАНОВА: Чета окончателната редакция на ал. 1 на чл. 41:
    “Чл. 41. (1) Когато има данни, че в помещения се намират книжа, документи или информационни данни от значение за извършваната ревизия или проверка, органът по приходите може да направи претърсване и изземване.” И нищо повече. Без уточненията.
    ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА (директор на дирекция “Данъчна политика”): Нека да не е “помещения”, а “подлежащ на контрол обект”, защото така се разбира, че данъчният може да ходи в къщата му.
    НИКОЛЕТА КУЗМАНОВА: Добре, съгласна съм.
    ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Обектът може ли да бъде човек или не? (Шум, оживление.)
    РОСЕН ИВАНОВ (Главна данъчна дирекция): Той мое да е там не само за документи или книжа, но и “за ревизия на някои стоки”.
    НИКОЛЕТА КУЗМАНОВА: Тогава трябва да бъде “документи, книжа и предмети”.
    Бихте ли уточнили “подлежащ на контрол обект”?
    РОСЕН ИВАНОВ (Главна данъчна дирекция): Дефиниция за това има в чл. 12, доколкото си спомням.
    НИКОЛЕТА КУЗМАНОВА:
    “Чл. 41. (1) Когато има данни, че в подлежащи на контрол обекти се намират книжа, документи, предмети или информационни данни от значение за извършваната ревизия или проверка, органът по приходите може да извърши претърсване и изземване.”
    ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли бележки по този текст?
    АЛИОСМАН ИМАМОВ: Имам редакционна бележка. Говорите за книжа. Книжата са документи, документите са информация, информационни данни, фактология.
    НИКОЛЕТА КУЗМАНОВА: От гледна точка на наказателното право обаче има разлика, защото те са формулирани така и в ННПК, и в ГПК. Т.е. синхронизираме формулировката така, както е по другите кодекси.
    РОСЕН ИВАНОВ (Главна данъчна дирекция): Както формулирахте текста, излиза, че лицето ме пуска аз да вляза вътре и да си намеря, каквото искам, а въпреки това аз ще си правя претърсване и изземване. Някак си да се подчертае идеята, че ние ще правим претърсване и изземване, само когато не ни се оказва съдействие. Защото лицето по принцип е длъжно да отвори склада и да покаже стоките. Ако то го направи, не виждам за какво претърсване и изземване трябва да се говори.
    НИКОЛЕТА КУЗМАНОВА: Нали в чл. 43, ал. 2 има задължително предложение от страна на органа по приходите лицето, при което се отива, да посочи това, което се търси?
    РОСЕН ИВАНОВ (Главна данъчна дирекция): Ние не ходим при тези лица със заповед за претърсване и изземване. Това е рядко изключение. Ние отиваме и се представяме, че сме органи по приходите, съответните данъчни инспектори казват, че биха искали да посетят склада, да преброят стоката, да прегледат документацията, касовия апарат и т.н. Изобщо никой орган по приходите не тръгва с идея да претърсва и изземва, каквото и да е. това се случва само тогава, когато лицето откаже достъп, за който законът по принцип го задължава. И ако то откаже достъп до склада, магазина и т.н., едва тогава може да се мисли за някакво претърсване и изземване. А ние тук го превръщаме в регулярен способ едва ли не. А то представлява изключение в изключението. Въобще не е работа на инспекторите по приходите да правят претърсване.
    НИКОЛЕТА КУЗМАНОВА: Ние затова казваме “може”.
    РОСЕН ИВАНОВ (Главна данъчна дирекция): Да, може, но когато не му се осигури достъп, пред съда и т.н. но ако му се осигури достъп, не знам за какво претърсване и изземване говорим.
    ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Според мен има два варианта – да отложим малко текста, за да поработят по него министерството и експертите. (Шум и реплики.)
    РОСЕН ИВАНОВ (Главна данъчна дирекция): Въпросът е да се включи израз, че това става при възпрепятстване изпълнението на правомощията на органите. Нека да включим такъв текст.
    НИКОЛЕТА КУЗМАНОВА: Твърде е обща тази формулировка. Това дава възможност при всяко възпрепятстване правомощията на органа да се извършва претърсване и изземване.
    РОСЕН ИВАНОВ (Главна данъчна дирекция): Нали казахме в текста, че там се намират книжа, документи, предмети и т.н.?
    НИКОЛЕТА КУЗМАНОВА: Тогава нека възприемем варианта “Когато лицето откаже да ги допусне”.
    ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА (директор на дирекция “Данъчна политика”): Тук претърсването и изземването е една съвсем различна хипотеза от тази в НПК. В НПК чрез претърсване и изземване се събират доказателства – това е един самостоятелен способ. Там става въпрос за друг вид деяния. Става въпрос за престъпления, за проверки. Докато тук нормалната хипотеза е една ревизия. Така че такова чудо на практика няма. Около него се вдигна много шум – какво е това нещо с претърсване и изземване, но всъщност такова нещо данъчните не правят. Така че изрично уточняваме – те нямат и намерения да го правят. Да не излезе така, че така, както регулярно си ходят на ревизии, правят претърсване и изземване. Това трябва да е наистина в изключителен случай.
    ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имате ли предложение за текст?
    РЕПЛИКИ: Трябва разрешение на районния съд.
    РОСЕН ИВАНОВ (Главна данъчна дирекция): Съгласни сме с това, което предложи колегата от Правната дирекция: “Когато има данни, че там се намират книжа, документи или предмети и когато органът по приходите е възпрепятстван да извърши проверката”.
    ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Моля докато се уточни окончателния текст, да минем към чл. 42.
    По член 42 работната група подкрепя по принцип предложението на вносителя.
    Има предложение от н.п. Мария Капон.
    Работната група подкрепя по принцип предложението.
    Има окончателна редакция по чл. 42. имате ли съображения по него?
    НИКОЛЕТА КУЗМАНОВА: В чл. 42, ал. 3 се предвижда отговорност на поемните лица като свидетели по реда на НПК. Тази отговорност, уважаеми народни представители, е единствено и само принудителното довеждане. Никой друг процес не допуска възможността за принудителното довеждане на поемните лица. Това ли е идеята на вносителя? Ако не е, би било коректно ал. 3 да отпадне.
    ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА (директор на дирекция “Данъчна политика”): Не възразяваме да отпадне.
    ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има предложение ал. 3 да отпадне.
    АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ: Имам предложение за нова ал. 8 в чл. 42 “Лица, в присъствието на които се извършва претърсването и изземването” със следния текст:
    “(8) Когато претърсването и изземването са свързани с първични счетоводни документи, действията се извършват в присъствието и съдействието на лице, отговарящо на изискванията на чл. 35 от Закона за счетоводството.” (Шум и реплики.)
    РОСЕН ИВАНОВ (Главна данъчна дирекция): Не знам счетоводителите да имат такива права.
    АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ: Не може един човек, който не знае какво е първичен счетоводен документ, да претърсва, да изземва, да събира в кашони.
    ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Ангелов, по една случайност и стечение на обстоятелствата не си спомняме съдържанието на чл. 35.
    ЙОРДАН ЦОНЕВ: Тези предложения не се правят от народни представители!
    ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА (директор на дирекция “Данъчна политика”): Аз не знам как да коментирам предложението. Може би като несериозно. Това значи да каним счетоводител, ако евентуално някога се извърши такова действие – претърсване и изземване, за да дойде той, евентуално одитор и още върволица лица…
    РОСЕН ИВАНОВ (Главна данъчна дирекция): Изискванията за инспектор по приходите са да има висше икономическо образование и да може да различи първичния счетоводен документ от нещо друго. (Шум и реплики.)
    ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли възражения ал. 3 да отпадне?
    РЕПЛИКИ: Няма.
    ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Моля да гласуваме предложението на работната група по чл. 42 с отпадането на ал. 3.
    За 11, против и въздържали се няма.
    Текстът на чл. 42 е приет с отпаднала ал. 3.
    Връщаме се на текста на чл. 41.
    РОСЕН ИВАНОВ (Главна данъчна дирекция): “Когато при извършване на проверка и ревизия има данни, че в подлежащ на контрол обект са налице книжа, вещи или други носители на информация, или в случай, че изпълнението на правомощията на органа по приходите е възпрепятствано, както и при данни за укриване на факти и обстоятелства, свързани със задължения, отговорности, нарушения и т.н., има право да се извърши претърсване и изземване.”
    Ако колегите смятат, че е по-правилно да кажем “откаже да осигури достъп” и направят по-добра редакция, сме съгласни.
    АЛИОСМАН ИМАМОВ: Защо не замените “правомощията” с “изпълнението на ревизията и проверката те са възпрепятствани”?
    РОСЕН ИВАНОВ (Главна данъчна дирекция): Правомощията са точно по повод на ревизията – да се влезе в обекта.
    АЛИОСМАН ИМАМОВ: Нали опасенията бяха, че става дума за правомощия в по-широк смисъл. Когато са нарушени правомощията на този орган, се пристъпва към изземване или претърсване.
    ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА (директор на дирекция “Данъчна политика”): В хода на ревизията се налага проверяващият, ревизиращият орган да влезе в обекта. Негово правомощие е да бъде допуснат до подлежащия на контрол обект, да влезе в него. Това е правомощието му, което е в рамките на ревизията. По този кодекс проверяващият орган има правомощия и те не биха могли да бъдат други.
    НИКОЛЕТА КУЗМАНОВА: Въпросът е, че става дума за възпрепятстване на достъпа му само до съответния обект, подлежащ на контрол и никакви други възпрепятствания на правомощията на данъчните органи, нали така? (шум и реплики.)
    ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Ако нямате готовност, пак ще отложим текста. Молбата ми е да прочетете окончателния текст.
    РОСЕН ИВАНОВ (Главна данъчна дирекция): Въпросът е да стане ясно, че е възпрепятстван достъпът до обекта, а чрез това – и до материалите.
    “Когато при извършване на проверка и ревизия има данни, че в подлежащ на контрол обект са налице книжа, вещи или други носители на информация, или в случай че не е осигурен достъп (на органа по приходите) до обекта и са налице данни за укриване на факти и обстоятелства, свързани със задължения, отговорности и т.н.”
    ПЕТЪР КЪНЕВ: Не може да се влиза по всяко време без санкция на фирмата. Това е мое предложение, което имам от няколко работодателски организации.
    ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Моля да гласуваме така редактирания текст на чл. 41.
    За 11, против и въздържали се няма.
    Текстът на чл. 41 е приет с така редактирания текст.
    По чл. 43 работната група подкрепя предложението на вносителя.
    Има предложение от Нено Димов и Веселин Методиев.
    Работната група подкрепя по принцип предложението.
    Има предложение от н.п. Мария Капон.
    Работната група подкрепя по принцип предложението.
    Има предложение от н.п Петър Кънев.
    Работната група подкрепя по принцип и неговото предложение.
    Предлага се окончателен вариант на чл. 43.
    Имате ли съображения по тази окончателна редакция?
    НИКОЛЕТА КУЗМАНОВА: В алт. 3 имам един въпрос – в края на изречението: “… освен в случаите на връзка с адвокат или защитник по смисъла на НПК.” – това означава ли, че се допуска възможност за връзка и с другите лица, различни от адвоката, които могат да бъдат защитници по реда на ННПК?
    ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА (директор на дирекция “Данъчна политика”): Да, означава.
    НИКОЛЕТА КУЗМАНОВА: Тогава не може ли да се използва общата формулировка “защитник по смисъла на НПК”, за да не се утежнява текстът? Редакцията става следната: “…освен в случаите на връзка със защитник по смисъла на НПК.”, като “адвокат или” отпада.
    ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли други бележки по този член? Няма.
    Моля да гласуваме чл. 43 с така направената редакция.
    За 11, против и въздържали се няма.
    Текстът на чл. 43 е приет.
    По чл. 44 работната група подкрепя по принцип предложението на вносителя.
    Не подкрепя предложенията на н.п. Нено Димов и Веселин Методиев.
    Подкрепя предложението на н.п. Мария Капон.
    Предлага се окончателна редакция.
    Имате ли съображения по чл. 44? Не виждам.
    Моля да гласуваме текста на чл. 44.
    За 11, против и въздържали се няма.
    Текстът на чл. 44 е приет.
    По чл. 45 работната група подкрепя поп принцип предложението на вносителя..
    Има ли съображения по окончателната редакция? Няма.
    Моля да гласуваме.
    За 10, против и въздържали се няма.
    Текстът на чл. 45 е приет.
    По чл. 46 работната група подкрепя предложението на вносителя.
    Моля да гласуваме този член.
    За 10, против и въздържали се няма.
    Текстът на чл. 46 е приет.
    По чл. 47 работната група подкрепя предложението на вносителя.моля да гласуваме текста на този член.
    Моля да гласуваме.
    За 10, против и въздържали се няма.
    Текстът на чл. 47 е приет.
    По член 48 има редакция на работната група. Имате ли съображения по нея? Не виждам.
    Моля да гласуваме тази редакция.
    За 10, против и въздържали се няма.
    Текстът на чл. 48 се приема.
    По наименованието на Раздел ІІ и чл. 49 също няма предложения от народни представители. Работната група подкрепя предложението на вносителя.
    Моля да ги гласуваме.
    За 10, против и въздържали се няма.
    Текстовете се подкрепят.
    По чл. 50 работната група подкрепя по принцип предложението на вносителя.
    Има предложение на н.п. Нено Димов и Веселин Методиев.
    Работната група го подкрепя.
    Има предложена окончателна редакция. Имате ли съображения по тази редакция?
    НИКОЛЕТА КУЗМАНОВА: По ал. 5 и ал. 6 имам въпрос. “(5) В случаите, когато лицата по ал. 3 откажат да подпишат протокола, той се подписва от поне един незаинтересован, присъствал на отказа, свидетел…”
    А в ал. 6 протоколът се подписва от двама свидетели – те трябва ли да бъдат заинтересовани или не?
    РОСЕН ИВАНОВ (Главна данъчна дирекция): Тук просто е отразено приетото по принцип предложение на н.п. Нено Димов и В. Методиев – да бъде незаинтересован.
    НИКОЛЕТА КУЗМАНОВА: Тогава трябва аналогичната думичка да бъде включена и в ал. 6, защото иначе става разнобой.
    ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Не виждам възражения.
    РОСЕН ИВАНОВ (Главна данъчна дирекция): Тогава да остане само един незаинтересован свидетел, защото двама незаинтересовани трудно ще намерим.
    ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Приемаме предложената промяна.
    Моля да гласуваме така редактирания текст на чл. 50.
    За 10, против и въздържали се няма.
    Текстът се приема.
    По чл. 51 работната група подкрепя вносителя.
    Моля да гласуваме теста.
    За 10, против и въздържали се няма.
    Текстът се приема.
    По чл. 52 има предложение на работната група. Имате ли съображения? Няма.
    Моля да гласуваме текста на работната група.
    За 11, против и въздържали се няма.
    Текстът е приет.
    По чл. 53 работната група подкрепя по принцип предложението на вносителя и дава окончателна редакция.
    Има ли съображения по него? Не виждам..
    Моля да гласуваме текста на чл. 53.
    За 11, против и въздържали се няма.
    Текстът е приет.
    По член 54 работната група подкрепя предложението на вносителя. Има ли съображения?
    АНГЕЛ САВОВ: Трябва да се добави “заверени от страните”, както приехме по текста за страните в процеса. В ал. 1 след израза “орган по приходите” да се добави “или от ревизираното лице”. Става дума, че и лицето, и органът, като заверяват разпечатките, се допускат като доказателства. Не може само данните, заверени от данъчния орган, да се допускат като такива. Това означава, че всеки път, когато някой представи заверени от него разпечатки, те не се допускат като доказателства, което не е в духа на закона.
    РОСЕН ИВАНОВ (Главна данъчна дирекция): Смисълът е съвсем друг. Става дума за неща, с които данъчната администрация не разполага - на хартиен носител, а само на електронен носител, защото по този начин лицето ги е подало в приходната администрация. Той може да ги е дал по дискета, да ги е изпратил по електронен път или нещо подобно. Единствената възможност, която има администрацията в този случа, е да представи това нещо в съда, да го разпечати и го завери. И това тогава би следвало да бъде допуснато като доказателство. Докато правото на лицето да представя в съда и в процеса всяко нещо, което то е разпечатвало, заверило и изявило по някакъв начин волята си, тук не е засегнато. Това няма общо с този текст.
    АНГЕЛ САВОВ: Понеже в момента съществува проблем в съдилищата и проблемът е много голям. Същият текст има приблизително и в НПК и те казват: “заверени от страната”, говорим за разпечатки, които не са заверени от данъчен орган, не се допускат. При това положение трябва някъде да кажете това, което току що казахте: Допускат се кат доказателства и заверени от страната разпечатки”.
    РОСЕН ИВАНОВ (Главна данъчна дирекция): Вие много добре знаете, че проблемът е съвсем другаде. В ДОПК има изрично определение за писмени доказателства, за частен документ, за официален документ и т.н. Но в определението за частни документи в ДОПК е просто забравено да се добавят именно тези разпечатки, които лицето прави на собствения си компютър и се представят пред съда. И по тази причина, съдът, считайки, че това не е частен документ, просто не ги приема. Но в този кодекс няма определение за частен документ, няма определение за официален документа, а важат общите определения на ГПК, където такива доказателства са допустими на общо основание. Т.е. ние превръщаме в момента един изкуствен проблем в проблем на закона, в който няма определение за частен документ. Съгласно ДОПК всеки документ, който не се подписва, представлява частен документ и на общо основание се представя в съда.
    ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
    Има ли други съображения на народни представители?
    Моля да гласуваме така предложения текст на вносителя.
    За 11, против и въздържали се няма.
    Текстът на чл. 54 е приет.
    По чл. 55 работната група подкрепя текста на вносителя.
    Има ли съображения по него? Няма.
    Моля да го гласуваме.
    За 11, против и въздържали се няма.
    Член 55 е приет.
    По чл. 56 работната група подкрепя вносителя.
    Има предложение от н.п. Нено Димов и Веселин Методиев.
    Работната група не го подкрепя.
    Предлага се окончателна редакция.
    Има ли съображения по този текст?
    ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА (подуправител на НОИ): Предлага се нова редакция на чл. 56, по-точно да се създаде ал. 3, която да гласи: “Само с писмено обяснение не се доказва осигурителен доход.”
    Мотивите са, че за да се докаже наистина осигурителния доход, не е възможно това да стане само с писмено обяснение, защото те не са предпоставка за възникване на задължения за внасяне на осигурителни вноски. Затова трябват писмени доказателства – трудови договори, ведомости за изплатен фонд “работна заплата”, разходни касови ордери и т.н.
    НИКОЛЕТА КУЗМАНОВА: За изчистване на изказа алинеята може да звучи: “(3) Осигурителен доход не се доказва само с писмени обяснения.”
    ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Съгласни сме.
    ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Моля да гласуваме чл. 56 с това допълнение.
    За 10, против няма и въздържал се 1.
    Член 56 с допълнителната ал. 3 се приема.
    По чл. 57 работната група подкрепя вносителя по принцип и предлага окончателна редакция.
    Имате ли съображения по тази окончателна редакция?
    НИКОЛЕТА КУЗМАНОВА: Така формулираното начало на ал. 3 “(3) Органът по приходите предупреждава писмено лицето за наказателната отговорност по чл. 290 от НК…” остава реално само предупреждение, тъй като чл. 290 изисква един особен субект, а именно, лице, призовано да дава свидетелски показания като свидетел. Видно от текста, това трето лице няма такова качество. Така че предупреждението за тази наказателна отговорност е само в сферата на добрите пожелания.
    ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Предлагате ли текст?
    НИКОЛЕТА КУЗМАНОВА: В тази си част алинеята просто е излишна.
    ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Предлагате ли да отпадне?
    НИКОЛЕТА КУЗМАНОВА: Резонно е, макар че и да остане, тя няма да породи желаните правни последици за реализация на наказателна отговорност.
    ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА (директор на дирекция “Данъчна политика”): Не възразяваме да отпадне.
    РОСЕН ИВАНОВ (Главна данъчна дирекция): Но да остане предупреждението, че има право да откаже. (Шум и реплики.)
    ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Моля да чуем окончателния текст.
    РОСЕН ИВАНОВ (Главна данъчна дирекция): “Органът по приходите предупреждава писмено лицето за правото му да откаже да даде писмени обяснения при условията на чл. 58, както и че може да бъде призовано да даде свидетелки показания пред съда при условията на чл. 158, ал. 1.”
    АЛИОСМАН ИМАМОВ: По-добре да кажем “уведомява”, а не предупреждава.
    ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Моля, който е съгласен с така предложената редакция на ал. 3 и чл. 57 като цяло, да гласува.
    За 11, против и въздържали се няма.
    Текстът на чл. 57 е приет с тези поправки.
    По чл. 58 работната група подкрепя предложението.
    Моля да го гласуваме.
    За 11, против и въздържали се няма.
    Член 58 е приет.
    По чл. 59 има редакция на работната група. Имате ли съображения?
    НИКОЛЕТА КУЗМАНОВА: С оглед редакцията на работната група искам да обърна внимание, че законът за защита на лица, застрашени във връзка с наказателното производство, е закон, който не позволява приложимост по отношение на други лица, извън изброените в него. По-коректна е препратката, както е била по вносител, тъй като в новия НПК този член има друга номерация. Второ, препратката би трябвало да бъде към реда за защита на свидетелите по реда на ННПК, но не и по реда на Закона за застрашените лица.
    “Чл. 59. По искане на органа по приходите и по искане или със съгласието на третото лице, дало писмени обяснения, органите по Наказателнопроцесуалня кодекс са длъжни да вземат мерки за неговата защита при реда и при условията, предвидени в НПК.”
    ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли възражения по тази редакция?
    РОСЕН ИВАНОВ (Главна данъчна дирекция): И няма да споменем изрично защитата на свидетелите, така ли?
    НИКОЛЕТА КУЗМАНОВА: “По реда и при условията, предвидени за защита на свидетелите по НПК.”
    ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Моля да гласуваме текста с тази поправка.
    За 11, против и въздържали се няма.
    Текстът на чл. 59 е приет.
    По раздел ІІІ наименованието се подкрепя, чл. 60 се подкрепя от работната група, чл. 61 – също, чл. 62 – също, чл. 63 – също, чл. 64 – също, чл. 65 – също, чл. 66 – също, чл. 67 – работната група подкрепя текста на вносителя.
    Моля от заглавието до чл. 67 да гласуваме текста на вносителя, подкрепен от работната група.
    За 11, против и въздържали се няма.
    Текстовете се подкрепят от комисията.
    По чл. 68 има текст на работната група.
    Има ли съображения по това предложение? Не виждам.
    Моля да гласуваме текста.
    За 11, против и въздържали се няма.
    Текстът на чл. 68 се подкрепя.
    По раздел ІV работната група подкрепя наименованието му, по чл. 69 се подкрепя текста, по чл. 70, - също, по чл. 71 – също.
    Моля да гласуваме наименованието на раздела и членове от 69 до 71 включително.
    За ,,, против и въздържали се няма.
    Текстовете се приемат.
    По глава ІХ работната група подкрепя наименованието. Подкрепя текста на чл. 72 и чл. 73.
    Има ли съображения по тези текстове? Няма.
    Моля да гласуваме тези текстове.
    За 11, против и въздържали се няма.
    Текстовете на наименованието на Раздел ІХ, чл. 72 и 73 са приети.
    По чл. 74 работната група подкрепя текста на вносителят.
    Има предложение от н.п. Трифон Митев.
    Работната група го подкрепя по принцип и предлага окончателна редакция.
    Имате ли съображения по предложението на работната група? ЙОРДАН ЦОНЕВ: Има някакъв спор по този текст.
    ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Добре, ще го отложим за малко, докато господин Цонев уточни.
    По чл. 75 работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага окончателна редакция.
    Имате ли съображения по чл. 75? Не виждам.
    Моля да го гласуваме.
    За 11, против и въздържали се няма.
    Чл. 75 е приет.
    Глава десета “Други разпоредби”. Работната група подкрепя предложението.
    Моля да гласуваме наименованието.
    За 11, против и въздържали се няма.
    Наименованието е прието.
    По чл. 76 има предложение на работната група.
    Има ли съображения по това предложение? Не виждам.
    Моля да гласуваме предложението на работната група по чл. 76.
    За 11, против и въздържали се няма.
    Текстът на чл. 76 е приет.
    По чл. 77 има предложение на работната група.
    Има ли съображения по него? Не виждам.
    Моля да го гласуваме.
    За 11, против и въздържали се няма.
    Текстът на чл. 77 е приет.
    По чл. 78 работната група подкрепя текста на вносителя.
    Моля да го гласуваме.
    За 11, против и въздържали се няма.
    Текстът на чл. 78 е приет.
    По чл. 79 има предложение на работната група.
    Има ли някакви съображения по него? Няма.
    Моля да го гласуваме.
    За 11, против и въздържали се няма.
    Текстът на чл. 79 е приет.
    Връщаме се към текста на чл. 74.
    ЙОРДАН ЦОНЕВ: Тук ние в работната група променихме текста на вносителя в посока разкриването на данъчна и осигурителна информация да имат право да правят без съда само онези органи, които пряко са заинтересовани, които пряко работят по тази материя. Но вчера е имало съвещание с главния прокурор, където основателно е поставен въпросът, че на него не бива да му отнемаме това право, защото сега възлагаме доста надежди на борбата срещу престъпността през данъчните и имуществените нарушения. Затова предлагам в т. 3 на ал. 1 да започва така: “3. по писмено искане на главния прокурор” и нататък текстът да си продължи “управителя на НОИ…”.
    ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имате думата по това предложение. Има единодушие.
    Предлагам да гласуваме чл. 74 с тази поправка.
    За 11, против и въздържали се няма.
    Текстът на чл. 74 с поправката е приет.
    АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ: В наименованието на чл. 75 липсва някаква дума. Коя е тя?
    СВЕТЛА ЯНКУЛОВА (Дирекция “Законодателна дейност и европейска интеграция”): В текста по-надолу се говори за разкриване на данъчна и осигурителна тайна.
    ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли възражения по добавката на тази дума в наименованието?
    ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА (директор на дирекция “Данъчна политика”): Освен че в текста се говори за данъчна и осигурителна тайна, по-надолу се говори и за данъчна и осигурителна информация. (Шум и реплики.) По-добре е да бъде “информация”.
    ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Съгласни ли сте да добавим думата “информация”?
    ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА (директор на дирекция “Данъчна политика”): Освен че трябва да е “информация” не само в заглавието. В първото изречение има “разкриване на данъчна и осигурителна тайна”. Там също трябва да се замени с “информация”. Навсякъде трябва да се замени с “информация”.
    ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Моля да прегласуваме наименованието и текста на чл. 75 – в заглавието се добавя “Информация”, в текста на члена навсякъде става дума за информация.
    За 11, против и въздържали се няма.
    Наименованието и текстът на чл. 75 са приети с тази добавка.
    Благодаря ви за интензивната работа.
    Закривам заседанието.
    (Закрито в 18.45 ч.)


    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

    Петър Димитров
    Стенограф:
    /Виржиния Петрова/
    Форма за търсене
    Ключова дума