П Р О Т О К О Л
№ 16

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси


П Р О Т О К О Л

№ 16


На 16 ноември 2005 г., сряда, се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси при следния

Дневен ред:

1. Обсъждане на доклада за второ гласуване на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

На заседанието присъстваха: заместник-министърът на финансите Георги Кадиев, заместник-министърът на труда и социалната политика Горан Банков, главният данъчен директор Мария Мургина, Людмила Елкова, Любов Костова, Росен Иванов, Александър Раков и Николай Петков от Министерството на финансите, Жени Начева от Националната здравноосигурителна каса, директорът на Националния осигурителен институт Йордан Христосков, Весела Караиванова – заместник-директор на Националния осигурителен институт, Ася Гонева – изпълнителен директор на Националния осигурителен институт, и Маргарита Чечова от Националния осигурителен институт, Мария Бойчева – началник отдел “Правно и административно обслужване” в Министерството на труда и социалната политика, Емил Радославов – директор на дирекция “Трудово право и обществено осигуряване” в Министерството на труда и социалната политика, представители на средствата за масова информация.

Заседанието бе открито в 16,20 часа и ръководено от господин Петър Димитров – председател на Комисията по бюджет и финанси.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.

* * *

ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, предлагам да започнем.
Уважаеми колеги, преди да започнем заседанието, искам да кажа, че имаше искане от членове на Комисията по бюджет и финанси. Информирам ви, че отговорите са получени току-що, поради което не сме ги размножили, за да ги раздадем. Те са в комисията и който иска, може да ги види.
Имаше искане от господин Паскалев. Получен е отговорът за бюджетните взаимоотношения на общините с Централния бюджет за 2005 и 2006 г. Всеки от вас, който иска да ги ползва, след заседанието на комисията може да дойде в стаята на комисията, за да ги ползва.
Вторият материал е съпоставителна таблица за приходите, разходите, трансферите, субсидиите и финансирането по бюджетите на държавните органи, министерствата и ведомствата по чл. 5 от Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2006 г., спрямо Закона за държавния бюджет на Република България за 2005 г.
Всеки въпрос, който е поставен от народен представител чрез комисията, е изпратен в Министерството на финансите и има отговори. Който желае да ги ползва, да заповяда в стаята на Комисията по бюджет и финанси.
Днес имаме една точка в дневния ред. Знаете ентусиазмът, с който комисията си поиска обратно Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, и днес започваме да реализираме тази воля на комисията. Подготвен е варианта, който ще обсъждаме в комисията.
Напомням на всички, тъй като госпожа Капон вече ме посрещна с недобър поглед, че предварително ни беше ясно, че между първо и второ четене изпълнителната власт все пак ще каже какви промени трябва да се направят в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, за да може да осигурим вземанията на държавата и да не провалим този процес. Това беше ясно на всички. Казахме, че правим компромис, като вкарваме един вариант, който ще бъде съществено променен между първо и второ четене. Сега на практика започваме да работим върху този променен вариант.
Няма проблеми, Комисията по бюджет и финанси има всички правомощия там, където се счита, че не можем да вземем решение, че текстът е тежък и трябва да се събира допълнително информация или да се работи по-сериозно, явно, че ще отлагаме някои текстове. Но пак ви напомням, 1 януари 2006 г. трябва да стартира новата Агенцията по приходите Националната агенция по приходите. От тази гледна точка това е първото ни извънредно заседание, но явно, че ще имаме много извънредни заседания, започвайки от вторник, за да можем да подготвим текстовете за пленарната зала преди края на този месец, като очакванията са, че те трябва да минат през пленарната зала също до 1 декември.
По дневния ред имате ли някакви предложения?
Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН: Благодаря, господин председател.
Аз и на вратата Ви казах това, което мисля по въпроса. Смятам, че това е първия път, в който, поне аз откакто работя, поправете ме, ако това не е така, в който да има работна група, за която ние да не знаем точно от кого е и където вносителите на промени да не са били така, че да не могат да си ги представят. Правихме работни групи и по предходните закони.
Аз смятам, че е абсолютно належащо, първо, да ни кажете кои са експертите, които са работили в работната група, и, от друга страна, да направим една работна група преди да гледаме законопроекта. Той ни беше раздаден вчера.
Приемам, че трябва да го приемем така, но ще го приемете без наше гласуване, каквото и да било. Аз отказвам да участвам в това правене на този законопроект.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Госпожо Капон, по принцип знаете, че всеки народен представител има законодателна инициатива. Ако смятате, че някое предложение на народен представител е внесено и то отсъства от това предложение, естествено ще направим веднага корекция. Но аз мисля, че тук коректно са отразени всички предложения на народни представители.
В това, което се предлага от работната група, пак повтарям, водеща роля, съзнателно, целенасочено, казвам Ви, има Министерството на финансите и затова се информирахме предварително, тъй като това е органът, който трябва да осигури вземанията на държавата. От тази гледна точка, разбирате, че комисиите на парламента по принцип не създават нови закони. Изрично е ограничението между първо и второ четене да има не принципни промени. Това е едно от изключенията след Наказателнопроцесуалният кодекс, така че не мисля, че някой е изненадан.
Пак повтарям, ако сте предложили нещо, а то не е включено тук, аз ще Ви поднеса извиненията си и ще го включим в този материал.
МАРИЯ КАПОН: Господин председателю, аз мисля, че Вие не ме разбрахте. Става въпрос за това, че кардинално са променени текстове в закона спрямо този, който гледахме на първо четене. Поради тази причина е редно ние да имаме достатъчно време да се запознаем с тях. Тук не става въпрос за внесените предложения от страна на народни представители и Вие със сигурност ме разбирате.
Отделно искам да Ви кажа, че при всяко положение, разбира се, и винаги при всеки закон администрацията е била тук, но Вие сте най-важният - Комисия по бюджет и финанси и Вие като председател. Вие не сте функция на администрацията, господин председател.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Госпожо Капон, ако правите формално предложение да отложим заседанието за запознаване с предложенията, направете го, за да го гласуваме.
Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Правя противно предложение със следния аргумент. Първо, искам да изясня един много важен момент, по който ние с госпожа Капон говорихме предварително и практиката налага той да бъде изяснен. Работните групи са тези, в които експертите и тези, които са вносителите на законопроекта, дискутират кое е допустимо, кое е недопустимо, кое е правно обосновано, кое – не е, кое е по материята и кое не е. Не е задължително в тях да участват народни представители. Може, но не е задължително.
Първо, в различните комисии практиката е различна. В Комисията по икономическата политика и когато аз бях председател на тази комисия, по бюджет и финанси, четири години например практиката е, че не участват народни представители с изключение на председателя на комисията, който ръководеше работата на работната група, на експертите от гледна точка на това да се съблюдават правилата. Но в комисията се дискутираше всяко предложение на съответния народен представител в работен режим. Тоест има предложение на колежката Капон. Тя го обосновава, експертите казват противното, другите колеги и в такъв работен режим се дискутираха всички предложения и се работеше върху тях. Но работната група не е нещо, в което е задължително народните представители, които имат предложения, да ги обосновават. Работната група е помощен орган на ръководството на председателя на комисията по определен законопроект, който спомага за изготвянето на доклада за съответното четене за този законопроект.
Аз намирам, че този доклад е направен коректно и също така смятам, че всеки може тук, в работен режим – това е специализирана работна комисия, да защити срещу експертите, срещу вносителите, срещу колегите си, срещу всякакви мнения своето предложение. Няма драма в това, че някой не участва в работната група.

Предлагам да не отлагаме, а да продължим работата. Нещо повече, в края на работата на комисията ще предложа извънредно заседание на комисията, ако Вие не го предложите, господин председател.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Ясни са становищата.
На практика предложението е да не започваме работата на комисията, а да отложим заседанието.
Който е съгласен да започнем обсъждането на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за второ четене, моля да гласува.
За – 13, против – 3, въздържали се – няма.
Приема се.

Започваме работата по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, аз искам да попитам господин Цонев единствено дали е взел предвид мнението на експертите на комисията – имам предвид господин Ангел Савов, господин Александър Ангелов, господин Борисов? Ако е ползвал експерти, дали е ползвал тези на комисията? Ние държим на това.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По парламентарната процедура има един текст, който е минал на първо четене – това е официалният текст. Работната група предлага нещо, което комисията може да приеме, може и да не приеме. Имаме и двете предпоставки, дайте да започнем работа по законопроекта.
Господин заместник-министър, предполагам, че ще ни представите новият шеф на Данъчната администрация.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Предполагам много от вас са работили с госпожа Мария Мургина и я познават, отдавна е в администрацията.
Искам да ви кажа, че Министерството на финансите е твърдо решено да стартира агенцията на 1 януари 2006 г. и основната задача на госпожа Мургина в момента е да направи всичко възможно това да се случи. Това е подкрепа от страна на Министерството на финансите и всички данъчни служители, които по някакъв начин се опитват да саботират това нещо, аз лично ще препоръчам на госпожа Мургина да се освобождава от тях възможно най-бързо.
Предлагам и тя да каже няколко думи за себе си и след това да се движим бързо по законопроекта.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожо Мургина.
МАРИЯ МУРГИНА: Добър ден на всички! Благодаря ви за възможността да бъда тук, при вас. Благодаря ви за подкрепата, защото със сигурност съм я получила. Искам да ви уверя, че съм твърдо решена да стартираме от 1 януари. Този старт много зависи от решението, което вие, като депутати и членове на Комисията по бюджет и финанси, ще вземете.
Уверявам ви, че всичко, което касае администрацията, организацията, и всичко това, което трябва да направим, аз ще го изпълня.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Колеги, предлагам да започнем работа по законопроекта.
“Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
Дял първи
Общи правила
Глава първа
Предмет и основни принципи

Предмет
Чл. 1. С този кодекс се уреждат производствата по установяване на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски, както и по обезпечаване и събиране на публичните вземания, възложени на органите по приходите и публичните изпълнители.”

По наименованията на законопроекта, на дял първи и на глава първа, и по чл. 1 няма предложения от народни представители.
Работната група подкрепя предложението на вносителя за наименованията на законопроекта, на дял първи и глава първа, и за текста на чл. 1.
Имате ли нещо предвид по тези наименования и по текста на чл. 1? Не виждам желаещи.
Който е съгласен с наименованията на законопроекта, на дял първи, на глава първа и текста на чл. 1, моля да гласува.
За – 16, против – няма, въздържали се – няма.
Приемат се.
Член 2 със заглавие “Законност”.
Работната група подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 2:
“Законност
Чл. 2. (1) Органите по приходите и публичните изпълнители действат в рамките на правомощията си, установени от закона и прилагат законите точно и еднакво спрямо всички лица.
(2) Когато в международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този кодекс, се прилагат разпоредбите на съответния договор.”
Имате ли някакви съображения по предложението на работната група? Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 15, против – няма, въздържал се – 1.
Текстът е приет.
По чл. 3 работната група подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
“Обективност
Чл. 3. (1) Органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица в производствата по този кодекс.
(2) Административните актове по този кодекс се основават на действителните факти от значение за случая.
(3) Истината за фактите се установява по реда и със средствата, предвидени в този кодекс.”
Имате ли съображения? Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 16, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
По чл. 4 няма направени предложения.
Работната група подкрепя предложението на вносителя.
“Самостоятелност и независимост
Чл. 4. Органите по приходите и публичните изпълнители осъществяват производството самостоятелно. При изпълнение на правомощията си те са независими и действат само въз основа на закона.”
Има ли някакви съображения? Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 16, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
По чл. 5 работната група подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
“Служебно начало
Чл. 5. Органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни служебно, когато няма искане от заинтересуваните лица, да изясняват фактите и обстоятелствата от значение за установяване и събиране на публичните вземания, включително за прилагането на определените в закона облекчения.”
Имате ли някакви възражения по текста? Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 16, против – няма, въздържали се – няма.
Член 5 е приет.
По чл. 6 работната група подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
“Добросъвестност и право на защита
Чл. 6. (1) Участниците в производствата и техните представители са длъжни да упражняват процесуалните си права добросъвестно и съобразно добрите нрави.
(2) Всички лица, които са заинтересувани от изхода на производствата по този кодекс, имат равни процесуални възможности да участват в тях за защита на своите права и законни интереси.
(3) Органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни да осигурят на участниците в производствата възможност да упражнят процесуалните си права и правото си на защита.”
Има ли съображения по този текст? Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 16, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
“Глава втора – Компетентност”.
Работната група подкрепя предложението на вносителя за наименование на глава втора.
Има ли възражения? Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 16, против – няма, въздържали се – няма.
Наименованието на глава втора се приема.
По чл. 7 със заглавие “Компетентен орган”, има направено предложение от народните представители Нено Димов и Веселин Методиев – в чл. 7, ал. 3 в началото се добавя текста “При установяване на груби нарушения и/или пропуски” и текста става:
“(3) При установяване на груби нарушения и/или пропуски, определен в закона горестоящ орган може да изземе разглеждането и решаването на конкретен въпрос или преписка от компетентния орган по приходите, съответно от публичния изпълнител, и да възложи правомощията по разглеждането и решаването им на друг орган, съответно публичен изпълнител, равен по степен на този, от когото е иззета преписката или въпросът.”
Работната група подкрепя предложението по принцип и предлага следната окончателна редакция на чл. 7:
“Компетентен орган
Чл. 7. (1) Актовете по този кодекс се издават от орган по приходите, съответно от публичен изпълнител от компетентната териториална дирекция.
(2) Когато органът, започнал производството, установи, че то не е от негова компетентност, в тридневен срок изпраща преписката на компетентния орган, като уведомява за това заинтересованите лица.
(3) Определен в закона горестоящ орган може да изземе разглеждането и решаването на конкретен въпрос или преписка от компетентния орган по приходите, съответно от публичния изпълнител, в случаите когато са налице основания за отвод или самоотвод, както и в случаите на трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения и да възложи правомощията по разглеждането и решаването им на друг орган, съответно публичен изпълнител, равен по степен на този, от когото е иззета преписката или въпросът.
(4) При промяна в обстоятелствата, обуславящи териториалната компетентност, производството се довършва от органа, който го е започнал.”
Има ли съображения по този текст? Не виждам.
Който е съгласен с предложения от работната група текст, моля да гласува.
За – 16, против – няма, въздържали се – няма.
Текстът се приема.
По чл. 8 със заглавие “Компетентна териториална дирекция”, работната група подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция:


“Компетентна териториална дирекция
Чл. 8. (1) Компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите относно производствата по този кодекс, освен ако е предвидено друго, е:
1. териториалната дирекция по постоянния адрес на физическите лица;
2. териториалната дирекция по адреса на управление на неперсонифицираните дружества и осигурителните каси;
3. териториалната дирекция по седалището на местните юридически лица;
4. териториалната дирекция по седалището на клона или по адреса на търговско представителство на чуждестранно лице;
5. териториалната дирекция по местоизвършване на дейността или на управлението за чуждестранни лица, непопадащи в т. 4, които осъществяват стопанска дейност в страната, включително чрез място на стопанска дейност или определена база, или чието ефективно управление е от България;
6. териториалната дирекция по местонахождението на първия придобит недвижим имот за лица, които не попадат в случаите по т. 1-5;
7. териториална дирекция – София, когато не може да се установи компетентната териториална дирекция по правилата на т. 1-6.
(2) Адресът на управление за лицата по ал. 1, т. 2 се доказва с нотариално заверен препис на учредителния акт, като, ако в него не е посочен адрес на управление, за такъв се смята постоянният адрес или съответно адресът на управление на първия посочен съдружник. В случаите, когато не е представен учредителен акт, компетентна териториална дирекция е тази, която първа извърши процесуално действие по установяване на задълженията за данъци или задължителни осигурителни вноски.

(3) Когато чуждестранно лице осъществява стопанска дейност в страната чрез повече от едно място на стопанска дейност, компетентна е териториалната дирекция по местонахождението на първото възникнало място на стопанска дейност. В случай, че чуждестранното лице не е изпълнило задължението си за регистрация в регистър БУЛСТАТ, компетентна териториална дирекция е тази, която първа извърши процесуално действие по установяване на задълженията за данъци или задължителни осигурителни вноски.
(4) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите определя със заповед компетентната териториална дирекция за лицата, които попадат в териториалния обхват на повече от една териториална дирекция по правилата на ал. 1. Заповедта се обнародва в “Държавен вестник”.
(5) Компетентността относно местните данъци се определя по местонахождението на общината, в приход на чийто бюджет следва да постъпи съответния местен данък съгласно Закона за местните данъци и такси.”
Имате ли съображения по този текст? Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Текстът е приет.
“Глава трета – Субекти и участници в производството”.
Работната група подкрепя предложението на вносителя за наименование на глава трета.
Имате ли някакви съображения? Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Член 9 със заглавие “Общи определения”.
Работната група подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция:

“Общи определения
Чл. 9. (1) Страна (субект) в административния процес по този кодекс е:
1. административният орган;
2. всяко физическо или юридическо лице, от чието име или срещу което е образувано административно производство по този кодекс.
(2) В производствата по този кодекс неперсонифицираните дружества и осигурителните каси се приравняват на юридически лица. Принудителното събиране се извършва срещу участващите в неперсонифицираните дружества лица без оглед на участието им, а за осигурителните каси – срещу участниците в тях съобразно тяхното участие.
(3) Участници в административното производство са водещият производството орган, субектите и всички други лица, които участват в извършването на процесуални действия.”
Имате ли съображения по тоя текст? Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Член 9 е приет.
Член 10 със заглавие “Дееспособност и представителство”.
Работната група подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция за чл. 10:
“Дееспособност и представителство
Чл. 10. (1) Всички процесуални действия в административното производство могат да се извършват лично от дееспособните физически лица.
(2) Малолетните, непълнолетните и поставените под запрещение физически лица се представляват от техните родители, съответно настойници или попечители.
(3) Юридическите лица се представляват от лицата, които ги представляват по закон.
(4) Лицата могат да се представляват от пълномощници въз основа на писмено пълномощно.
(5) Органът по приходите или съответният служител следи за наличието на дееспособност и представителна власт за извършване на съответните действия и при установяване на липсата им определя срок за отстраняване на нередовността.
(6) В случай че нередовността по ал. 5 засяга извършването на процесуално действие, което не е условие за допустимостта на производството и не е отстранена в определения срок, счита се, че действието не е извършено. Ако действието е условие за допустимостта на производството и нередовността не е отстранена, производството се прекратява.”
Имате ли някакви съображения по текста на чл. 10? Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Член 10 е приет.
Член 11 със заглавие “Права на субектите в производството”.
Работната група подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция за чл. 11:
“Назначаване на временен или особен представител
Чл. 11. (1) Когато органът по приходите или публичният изпълнител следва да извърши нетърпящи отлагане процесуални действия спрямо лице, което е недееспособно и/или няма законен представител, както и при противоречие в интересите между представител и представляван, той може да поиска от районния съд по местонахождението му да назначи негов временен, съответно особен представител. За процесуални действия спрямо непълнолетни се прилагат и разпоредбите на Закона за закрила на детето.
(2) Съдът се произнася по искането с мотивирано определение в закрито заседание не по-късно от 3 дни от постъпването му, като определя временния, съответно особения, представител и срока, за който е назначен. Определението не подлежи на обжалване.”
Имате ли съображения по текста на чл. 11? Не виждам.
Който е подкрепя предложението на работната група за чл. 11, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Член 11 е приет.
По чл. 12 има предложение от народните представители Нено Димов и Веселин Методиев, което е подкрепено по принцип.
Работната група предлага следната окончателна редакция на чл. 12:
“Правомощия на органа по приходите и публичния изпълнител
Чл. 12. (1) Органът по приходите, съответно публичният изпълнител, при спазване на разпоредбите на този кодекс:
1. извършва проверки и ревизии;
2. установява административни нарушения и налага административни наказания;
3. има право на достъп в подлежащите на контрол обекти;
4. проверява отчетността на контролираните обекти;
5. проверява счетоводни, търговски или други книжа, документи и носители на информация с оглед установяване на задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски, както и нарушения на данъчното и осигурителното законодателство;
6. изисква и изземва оригинални документи, данни, сведения, книжа, вещи, извлечения по сметки, справки и други носители на информация с цел установяването на задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски, както и нарушения на данъчното и осигурителното законодателство; изисква заверени копия на писмените документи и заверени разпечатки на данни от технически носители;
7. изисква от контролираните лица да декларират банковите си сметки в страната и в чужбина;

8. установява притежаваните имущества, парични средства и материални ценности, вземания и книжа;
9. извършва предвидените от този кодекс действия за обезпечаване на доказателства, включително запечатва каси, складове, работилници, офиси, магазини и други подлежащи на контрол обекти;
10. налага мерки за обезпечаване на публични вземания и извършва действия по събирането им;
11. изисква от всички лица, държавни и общински органи данни, сведения, документи, книжа, материали, вещи, извлечения по сметки, справки и други носители на информация, необходими за осъществяване на контролната дейност или събиране на публичните вземания;
12. иска разкриване на служебна, банкова или застрахователна тайна;
13. получава безплатен достъп до публичните регистри и безплатно издаване на официално заверени извлечения на вписванията в тях или на копия на документите, въз основа на които са извършени;
14. изисква писмени обяснения;
15. възлага експертизи и ползва специалисти;
16. изисква деклариране на определени факти и обстоятелства, когато това е предвидено със закон;
17. извършва претърсване и изземване в подлежащите на контрол обекти.
(2) Контролът по ал. 1 се извършва само в обекти, в които се осъществява стопанска дейност или управление на стопанска дейност – производствени помещения, магазини, складове, транспортни средства, офиси, кантори, канцеларии и други подобни, както и в помещения и места, където се съхраняват материални ценности, парични средства и счетоводни, търговски и други документи или носители на информация, свързани с дейността на контролираните лица.

(3) При осъществяване на правомощията по ал. 1 и 2 по отношение на адвокати и нотариуси се прилагат разпоредбите на Закона за адвокатурата и Закона за нотариусите и нотариалната дейност.”
Имате ли съображения по този текст? Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 1, против – няма, въздържали се – няма.
Текстът на чл. 12 се приема.
Работната група подкрепя предложението на вносителя за чл. 13 със заглавие “Задължения на участниците в производствата”.
Има ли възражения? Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
“Глава четвърта – Задължени лица. Права и отговорности”.
Работната група подкрепя предложението за наименование на глава четвърта.
Има ли някакви бележки? Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Наименованието на глава четвърта е прието.
По чл. 14 има предложение от народните представители Нено Димов и Веселин Методиев – в чл. 14, ал. 2 се добавя: “В този случай задълженото лице има право да заведе граждански иска срещу държавата за нанесени вреди и/или пропуснати ползи, а държавата на регресивен иск към длъжностното лице” и текста става:
“(2) Когато задължено лице действа съобразно писмени указания от упълномощен орган по приходите, които впоследствие се окажат незаконосъобразни, начислените лихви вследствие на действията съобразно дадените указания не се дължат, а определената от закона санкция не се налага. В този случай задълженото лице има право да заведе граждански иск срещу държавата за нанесени вреди и/или пропуснати ползи, а държавата на регресивен иск към длъжностното лице.”
Работната група не подкрепя това предложение.
Работната група предлага следната окончателна редакция на чл. 14:
“Задължени лица
Чл. 14. (1) Задължени лица са физическите и юридическите лица, които:
1. са носители на задължението за данъци или задължителни осигурителни вноски;
2. са задължени да удържат и внасят данъци или задължителни осигурителни вноски.
(2) Задължени лица са и лица, които отговарят за задължението на лицата по ал. 1, т. 1 и 2.”
Имате думата, колеги.
Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН: Господин председател, мисля, че трябва да дискутираме този текст и да чуем от страна на вносителя на законопроекта и на работната група защо не е прието предложението на колегите. Аз смятам, че то е изключително смислено. В крайна сметка говорим за възможност данъкоплатецът да бъде равностоен партньор на данъчната администрация.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожо Елкова.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Благодаря, господин председател.
Всъщност трябва да кажа, че става въпрос за техническа грешка, че работната група не подкрепя предложението.
Тази възможност за иска, който се завежда срещу държавата за нанесени вреди, е уредена в Преходните и заключителни разпоредби и касае всички администрации.
Всъщност нашите съображения бяха, че не е редно администрациите на Министерството на финансите единствено да бъдат в по-неизгодно положение от всички други администрации, които също имат възможността да нанасят вреди на гражданите. Така че е възприето и е отразено в Преходните и заключителни разпоредби в § 9, госпожо Капон.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Госпожо Капон, ако не възразявате, да преминем към чл. 15, докато Вие го търсите, след което ще се върнем отново на чл. 14?
За чл. 15 работната група подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
“Лица, задължени да удържат и внасят данъци или
задължителни осигурителни вноски
Чл. 15. (1) Когато е предвидено в закон, че определено лице е задължено да удържа и внася данъци или задължителни осигурителни вноски от плащане или възнаграждение на друго лице (носител на задължението), за задълженото да удържа и внася лице се прилагат правилата, определящи правата и задълженията на субект в производствата по този кодекс.
(2) Данъци или задължителни осигурителни вноски, удържани и внесени от лицето по ал. 1, дори и когато не е имало задължение за удържане, се считат за платени от името и за сметка на лицето, от чието възнаграждение или плащане са били удържани.”
Имате ли съображения по текста на чл. 15? Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Член 15 е приет.
Госпожо Капон, имате ли нещо по чл. 14?
МАРИЯ КАПОН: Все пак тук ме препращат към Закона за отговорността на държавата. Ясно е, че се добавят думите “граждани” и “юридически лица”, но все пак е важно да прочетем за какво става въпрос.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Предлагате ли да гласуваме отделно предложението на народните представители Нено Димов и Веселин Методиев?
МАРИЯ КАПОН: Аз предлагам, ако нямате против, да оставим отворен чл. 14, за да прегледаме. Иначе съм съгласна.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, господин председател.
Мисля, че не се налага да го отлагаме, тъй като текстовете, които се отнасят относно правото на гражданите да съдят държавата, държавата да претендира за вреди, причинени от неправилни действия или бездействия на различни държавни органи, се урежда в този закон. Ние тук прибавяме в ал. 1, тъй като става въпрос само за граждани и за юридически лица, за да могат юридическите лица, когато им е нанесена вреда от органите на данъчната администрация, да предявяват и те такива искове, защото за гражданите това вече е уредено.
Втората алинея касае промяната в името на органа и съдържанието на неговата структура.
Това е съществувало. Ако искате мога да ви поясня още малко. Този текст е съществувал, бил е отменен от едно решение на Върховния съд. Ние го връщаме обратно, за да може да се предявява иск от юридическите лица срещу държавни органи, срещу администрация.
МАРИЯ КАПОН: Бих желала все пак някой юрист от комисията да ни разясни.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Савов.
АНГЕЛ САВОВ: Благодаря, господин председател.
Очевидно тук нещата са малко по-отдавна – 1999 г. в чл. 25 от Данъчно-процесуалният кодекс е записан текст, който гласи, че данъчната администрация носи отговорност своите незаконни актове, които са отменени и са причинили вреди на граждани. След това този текст, който Вие цитирате, не касае Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани, тъй като в онзи закон, в който сега се добавя “и юридически лица”, се носи отговорност само, когато актът на органа бъде отменен като незаконосъобразен. Това е правилният подход.
Тук е визирана една много особена хипотеза, която досега се регламентираше по чл. 25, тоест и тогава, когато получите незаконни указания от данъчен орган или министъра на финансите, вредите, които могат настъпят впоследствие тези неправилни актове, да могат да бъдат обезщетявани или, както се казва, да получите обезщетение по реда на Закона за отговорността на държавата.
Във варианта, който сега е предложен, отговорност за незаконни указания няма по чл. 1 от Закона за отговорността на държавата. Тоест това, което казваме, че, ако има такива действия от органи, те не могат засега, в действащото законодателство, да бъдат обезщетени по реда на Закона за отговорността на държавата, защото там се иска отмяна на акт, а тук има просто незаконни указания.
Ако смятате, че трябва да има обезщетение, изрично трябва да бъде предвидена тази отговорност в онзи закон, че и в тези случаи се реализира отговорността по реда на Закона за отговорността на държавата.
МАРИЯ КАПОН: Тоест те се препокриват.
АНГЕЛ САВОВ: Не!
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не могат да се препокриват. Държавата не може да носи отговорност, когато те не са доказани законни ли са или са незаконни с акт на съда. Как така?
Аз правя една инструкция към Вас, Вие я намирате за незаконна и почвате да ме съдите. Нали трябва да обжалвате тази инструкция, да получите решение на съда, че неправилно съм Ви вменил нещо, което е незаконно. Просто няма как да стане това.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Ако сме изчерпали темата, да гласуваме.
Който е съгласен с текста, предложен от работната група за чл. 14, моля да гласува.
За – 13, против – 1, въздържали се – няма.
Член 14 е приет.
Член 15 вече го приехме.
Член 16 със заглавие “Отговорно трето лице”.
Няма направени предложения по текста на чл. 16.
Работната група подкрепя предложението на вносителя.
Който е съгласен с предложения текст на чл. 16, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Член 17 със заглавие “Права на задължените лица”.
Работната група подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция за чл. 17:...
Заповядайте, господин Христосков.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Вземам повод от конкретно предложение, което ще направя, за да кажа, че ние с колегите от Националната агенция за приходите и Министерството на финансите изминахме много дълъг път по съгласуване на текстовете, включително и няколко страници текстове, които бяха разпространени и между народните представители между първо и второ четене, но така или иначе останаха на около два листа и половина становища и бележки на Националния осигурителен институт, които касаят само осигурителното законодателство и точно по чл. 17, ал. 1, т. 5, буква “в” имаме конкретно предложение.
В текста е:
“5. да им бъде осигурено и предоставено безплатно:
......
в) информация за придобитите здравноосигурителни права;”.
Придобитите здравноосигурителни права на осигурените български граждани са разписани подробно в Закона за здравното осигуряване, затова ние предлагаме редакция на буква “в”:
“в) информация за здравноосигурителният им статус и осигурителният им доход;”.

Това е, което в момента Националния осигурителен институт предоставя чрез информационната си система. Гражданите могат да проверят дали са осигурени здравно или не са осигурени, тоест дали са с прекъснати или непрекъснати здравноосигурителни права и върху какъв доход се осигуряват. Това нещо става чрез Интернет-страницата, чрез ежегодно пращане на справки и т.н. Тоест предлагаме текст за буква “в” на т. 5 в ал. 1 на чл. 17:
“в) информация за здравноосигурителният им статус и осигурителният им доход;”.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Иванов.
РОСЕН ИВАНОВ: Имам един въпрос към колегите от Националния осигурителен институт. За целите на това дали са здравно осигурени и имат право на платено от Здравната каса медицинско обслужване, доколкото си спомням, е важно да се внесени осигуровките, тоест да имат здравно платени здравноосигурителни вноски. Не е важно върху какъв доход е извършено плащането на тези здравноосигурителни вноски.
Ще помоля да потвърдят или да отрекат това нещо.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Христосков.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря, господин председател.
Явно има неразбиране. Не става въпрос само за здравното осигуряване. Там действително статусът е важен, но става въпрос и за предоставяне на информация за осигурителния доход не само за целите на здравното осигуряване, но и за целите на социалното осигуряване. Това е услуга, която в момента Националния осигурителен институт предоставя, и тя трябва да бъде съхранена, за да знаят осигурените върху какъв доход са плащани осигурителните им вноски.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Ако някъде има дублиране, ще го изчистим. Ако нямате възражения по същество, предлагам да се консолидираме около предложението на господин Христосков.
Ще ви прочета текста на чл. 17 с направеното предложение:

“Права на задължените лица
Чл. 17. (1) Задължените лица имат право:
1. на уважение към честта и достойнството им при осъществяване на процесуалните действия по този кодекс;
2. да им бъдат разяснявани правата в производствата по този кодекс, включително и правото на защита в административното, изпълнителното и съдебните производства, и да бъдат предупредени за последиците от неизпълнение на задълженията им по този кодекс;
3. на опазване в тайна сведенията, фактите и обстоятелствата, представляващи данъчна и осигурителна информация;
4. да изискват от органите по приходите и публичните изпълнители при изпълнение на правомощията им да се легитимират и да показват акта, въз основа на който се предприемат съответните действия;
5. да им бъде осигурено и предоставено безплатно:
а) приемането на всички документи, представени от задължени и трети лица относно публичните им задължения;
б) информация за публичните им задължения и за сроковете, в които следва да заплатят дължимите от тях данъци, задължителни осигурителни вноски и други публични задължения;
в) информация за здравноосигурителният им статус и осигурителният им доход;
г) данъчни и други декларации, съдържащи указания за попълването им, формуляри и други документи, които се изискват или издават въз основа на закон, които следва да се публикуват и в Интернет на страницата на агенцията;
д) възможност за електронен обмен на данни с органите по приходите и публичните изпълнители;
6. да бъдат информирани за последиците от принудителното изпълнение на вземания за данъци, други публични вземания и задължителни осигурителни вноски;
7. да искат издаването и да получават в срок актове или други документи, с които се удостоверяват факти с правно значение или се признава или отрича съществуването на права или задължения, когато имат правен интерес от това;
8. да обжалват всички актове и действия на органите по приходите и публичните изпълнители, с които се засягат техни законни права и интереси, по реда предвиден в този кодекс.
(2) Органите по приходите са длъжни да осигуряват на страните възможност да изразят становище по събраните доказателства, както и по предявените искания по реда, предвиден в този кодекс. Страните могат да правят писмени искания и възражения.
(3) Когато задължено лице действа съобразно писмени указания от министъра на финансите, орган по приходите, публичен изпълнител, които впоследствие се окажат незаконосъобразни, начислените лихви вследствие на действията съобразно дадените указания не се дължат, а определената от закона санкция не се налага.
(4) Указанията за единното прилагане на законодателството относно данъците или задължителните осигурителни вноски, които са задължителни за органите по приходите и публичните изпълнители, се публикуват. Публикуването може да бъде направено чрез Интернет, в пресата или по друг начин общодостъпен за задължените лица. Изискванията за обнародване на нормативен акт не се прилагат.
(5) Когато задължено лице заплати целия дължим данък или задължителна осигурителна вноска за съответния период в законоустановения срок за ползване на намаление, но без да е подало предвидената за това декларация, при установяване на правилността на извършеното плащане, то ползва предвидените в тези случаи намаления на размера на данъка, ако декларацията е подадена в законоустановения срок.”
Има ли съображения по предложението на господин Христосков?
Заповядайте, господин Ангелов.
АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Аз бях един от участниците, които работиха до чл. 20, след това вече не съм участвал, но тук ми прави впечатление, че е изпуснато едно основно право на задължените лица – да си плащат публичните задължения без допълнителни финансови натоварвания. Ние го бяхме написали “безплатно”.
В предложението, което е внесено на вашето внимание, подобно предложение отсъства.
Искам да ви заостря вниманието и вие да вземете решение.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Докато господин Ангелов намери текста, ще дам думата на госпожа Чилова.
НИНА ЧИЛОВА: Аз имам един въпрос по чл. 17, ал. 3, който прочетохте току-що в окончателната му редакция. Какво означава “Когато задължено лице действа съобразно писмени указания от министъра на финансите, орган по приходите, публичен изпълнител, които впоследствие се окажат незаконосъобразни, начислените лихви вследствие на действията съобразно дадените указания не се дължат, а определената от закона санкция не се налага”?
Поне на мен ми се струва, че ние сме в хипотезата, когато, да речем, по определен казус от Главна данъчна дирекция, както беше, сега очевидно ще бъде от Агенцията за приходите, се издават определени указания, които указания по правната си същност не пораждат права и задължения за третите лица. Те имат характер на вътрешно ведомствен акт и не могат да засягат права на граждани или на задължените лица. Това е правило и принцип, който винаги се е спазвал до този момент, и който винаги, когато се даде една възможност на врата на администрацията, те го заобикалят. Така че искам категорично да изясним този въпрос.
Аз не говоря за актове, които има право да издава министъра на финансите, нито административните актове, които имат право да издават органите или примерно шефа на Националната агенция за приходите, който ще бъде. Аз говоря точно за всички тези примери, които досега са съществували в практиката и които при така разписан текст означава, че ние има даваме отново правото орган по приходите или публичен изпълнител да издава такива указания.
Категорично тези актове са вътрешно ведомствени и те не пораждат права и задължения към третите лица. Искам това категорично да го разпишем в този текст.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Тоест Вие предлагате да падне ал. 3...
НИНА ЧИЛОВА: Аз питам какво е имал предвид вносителят по ал. 3? И ако се имат предвид точно тези случаи, искам категорично да го разпишем, да стане ясно, че тези указания, които се дават, не пораждат права и задължения за гражданите или за данъчно задълженото лице.
Предлагам такава формулировка.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Елкова.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Благодаря, господин председател.
Тази алинея е предвидена като опция наистина като права на лицата. Под акт, който касае указания, се разбира например едно писмено запитване. Лицето пита органът по приходите, най-общо задава му въпрос. Той му отговаря. Лицето изпълнява указанията. Не е длъжно, така е преценило. Отваря примерно страницата на Националната агенция за приходите, вижда указания, намира ги за сходни, или задава въпрос, който е негов казус. Получава отговор, съобразява се с него. От това настъпват последици. Актът е незаконосъобразен в резултат на прилагането на това указание и то не дължи никакви лихви в резултат на това, че е действало по указанието, което е на органа по приходите, най-общо. Не че има задължителна сила. Просто това, че ги е изпълнило – например становище.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожо Чилова.

НИНА ЧИЛОВА: Това означава, че когато е неясен закона и данъкоплатецът пита как ще се прилага тази разпоредба и ако има неяснота, това очевидно означава, че се дават правомощия във връзка с тълкуването на закона, което е недопустимо. Единственият орган, който може да тълкува действащо законодателство и да се допълват празноти, това е Народното събрание, ако е такава хипотезата.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожо Елкова.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Ако позволите, в тази връзка? Става грешка примерно в указанията за попълване на данъчна декларация. Законът е ясен, има указания, декларацията е сложна – указания за нейното попълване. Става някаква грешка при попълването. Дават се указания за попълване на гражданин, който ги изпълнява, но се оказва, че по една или друга причина са сгрешени. Това е опция той да не търпи никакви вреди в резултат на това, че е действал съобразно тези указания. За това става въпрос, а не за тълкуване на закон.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, господин председател.
Искам само да споделя, че в практиката си на консултант аз съм питал шефа на Главна данъчна дирекция по определена сделка, която консултирам, определен точно казус – в момента не искам да го коментирам, каква е практиката, какво е приложението на този текст от гледна точка на това кой път да избера при реализиране на сделката, тоест каква консултация да дам. Получил съм отговор, извършил съм тази консултация и сделката е извършена по този път. До този момент, слава Богу, нямам протести или нещо, но, ако има, този текст ще позволи да си търся правата, защото в практиката много често се пита. Просто няма такъв закон, който може да бъде така разписан, че да не се иска консултация. Аз ще помоля господин Савов, мисля, че го бяхме предвидили още в Данъчнопроцесуалният кодекс, просто да поясни това, което казах аз от практиката.

ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Ако случайно този, който питам, ми е приятел и ми отговори по подходящ начин, определено законна санкция не се налага. Тоест, с един такъв отговор аз ще избегна санкцията, която ми се полага. (Разговор между членовете на комисията.)
Заповядайте, господин Савов.
АНГЕЛ САВОВ: Аз ще се опитам да припомня, че този текст е приет на базата на практиката и то най-вече европейската практика за консултации, давани на гражданите, тоест функцията по обслужване на гражданите. Всеки да има правото не да ходи чак на съд да се установява, а като зададе въпрос към компетентния орган, в случая сега стават приходните органи, по-рано бяха данъчните, той да му отговори по начин, който той намери за добре. В случая, когато писменият отговор е получен от лицето и то е изпълнило неговите указания, ако впоследствие се окаже, че неговите указания са неправилни, лицето няма да понесе, първо, лихви за забавеното плащане и предвидената санкция, която е глобата. Данъкът остава дължим. Това е многогодишна практика. В Швейцария примерно, ако си спомняте, господин Велчев, господин Ал Джебури го разказваше в практиката, но това е друг въпрос.
Ще ви прочета досегашния текст, за да видите, че няма разлика:
“(3) Когато данъчният субект действа съобразно указания, дадени му в писмен вид, от упълномощен за това орган на данъчната администрация, който впоследствие се окаже незаконосъобразно или неправилно, начислените лихви в резултат на действията, съобразно дадените указания, не се дължат, а определената от закона санкция не се налага.”
Това е действащият до момента текст.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Велчев.
МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Аз само искам да припомня, че през 2002 г. бяхме в такъв казус и си дадохме възможност да се прилага тази практика, наистина всеобща, която според мен е необходима.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: По ал. 4 бих искал текста, който започва с “Публикуването може да бъде направено чрез Интернет...”, да се замени с “Публикуването задължително става чрез Интернет, в пресата, както и по друг начин общодостъпен за задължените лица.” Защото както е записано “може да бъде публикувано в Интернет”...
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Димитров, ние в момента обсъждаме ал. 3.
Заповядайте, госпожо Чилова.
НИНА ЧИЛОВА: Аз искам да задам въпроса съвсем ясно към Данъчната администрация. Имат ли тези, които се издават в ГДУ, по различни казуси според Вас – госпожо Елкова, Вие сте юрист - имат ли задължителен характер и пораждат ли права и задължения към гражданите? Това е моят въпрос. Той не е свързан очевидно със задълженията по данъчната декларация или да давате писмени указания как гражданите трябва да си попълват данъчната декларация. В тази част очевидно данъкоплатците са доста облекчени и съм сигурна, че нямате такива писма.
Аз говоря за конкретните казуси. Според Вас тези вътрешни актове, които се издават, какъв характер имат и дали пораждат права и задължения? Това е моят въпрос.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожо Елкова.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Въпреки, че не работя в администрацията, моето категорично мнение е, че те нямат задължителен характер. Те не могат да имат задължителен характер за лицата. Дори е спорно доколко има задължителен характер и всеки ревизиращ орган – данъчен или по приходите, тъй като той си пише акта така, както разбира закона, в общи линии, но той има други отношения.
За лицата те са становища, с които лицата биха могли да се съобразят. Или говорим за случая, в който те питат данъчния орган нещо, той нещо им отговоря. Те го послушват. Впоследствие идва данъчна ревизия и се установяват задължения. И се оказва, че този акт не е законосъобразен. Това ГДУ примерно, ако така го наричате или това становище, което са получили и са се съобразили с него, и в резултат на това имат определен данък за внасяне при ревизия. Затова всъщност говорим – ако те се съобразят с него и действат по отношение... Колегите тук предлагат да се замени със “становище”, ако има някакъв проблем самата дума.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин председател, аз искам да допълня по следния въпрос. Указанията и формата за попълване на данъчна декларация имат ли задължителен характер и може ли данъкоплатецът да си плати данъка без да попълни тази декларация?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожо Елкова.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Указанията могат да не бъдат спазени, но декларацията трябва да е вярно попълнена, така че доходите да са вярно отразени и данъка да е вярно определен и да бъде внесен. Иначе указанията не са задължителни.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Госпожо Чилова, ще ни изведете ли от лабиринта, в който ни вкарахте? Какво предлагате – да падне текста, да се коригира, за да можем да гласуваме?
НИНА ЧИЛОВА: Нямам предложение. Ще взема лично решение по този въпрос.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Госпожа Чилова ще вземе лично решение по този въпрос. Няма предложение към комисията.
Заповядайте, господин Ангелов.
АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ: В чл. 17, ал. 1, т. 5, която гласи: “да им бъде осигурено и предоставено безплатно:” се добавя нова буква “е” със следния текст:
“е) приемането на дължимите суми за данъчни и задължителни осигурителни вноски;”.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Категорично съм против.Държавата ще плаща на банките за извършени банкови услуги или на някой друг, който е приел парите, такса “Броене” и един куп още. (Неразбираема реплика.)
Откъдето искате ги платете.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Предложението на господин Ангелов е ясно.
Господин Цонев възразява.
Заповядайте, господин Велчев.
МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Имам само един уточняващ въпрос. Имам предвид, че някъде на територията на страната трябва да има осигурена каса, където да се предоставят безплатно – примерно в Синеморец. А който не иска да плаща в Синеморец, трябва да плаща по банков път с такси или трябва навсякъде по местонахождение на лицето да има възможност да плати безплатно.
АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ: Презумпцията е особено малките по стойност данъци. В момента в данъчната администрация няма каси и се плащат, дори и ДДС, стотинки. Практиката в момента вече такава – от Нова година. Данъчната администрация ползва услугите на банковите институции. Такса “Банкова институция” в някои случаи е значително повече от самия данък. Според нашето виждане, особено за тези слоеве, на които данъчните задължения са значително малки, трябва да се предвиди да не се натоварват с допълнителни такси за публични задължения.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Някой трябва да ги плати.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Тоест, образно казано, държавата трябва да плаща на банките за тези плащания.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин председател, може би ще трябва да се обмисли още малко, защото, доколкото разбирам, става дума за кешови плащания в малък размер и това да става само в поделенията на Националната агенция за приходите. Може би в този смисъл трябва да има по-точна редакция.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Иванов.
РОСЕН ИВАНОВ: И сега съгласно действащите данъчни закони – ДДС например не може да се плаща в брой. Просто в самия Закон за данък добавен стойност пише, че не може да се плаща в брой. Същото важи и за данъка върху печалбата, същото важи и за осигурителните вноски. И в сега действащото законодателство, и съгласно Кодекса за социалното осигуряване, Закона за корпоративното облагане и Закона за данък добавена стойност те просто не могат да се плащат в брой.
Това, което ние предлагаме, е да се запази плащането в брой на местни данъци. Тоест това са онези много на брой малки суми, за които се говори. Това са най-вече местните данъци, тъй като почти всеки български гражданин притежава някакъв имот или кола, предлагаме да се запази плащането им в брой. Тоест гражданинът да може да избере дали да си плати таксата по банки или да плати на място в брой. За останалите видове данъци и в момента те не могат да се плащат в брой и гражданинът иска или не иска трябва да плати такса на банката.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Да разбирам ли, че вие не подкрепяте това предложение?
РОСЕН ИВАНОВ: С изключение на Закона за местните данъци и такси.

ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Тук няма да правим “с изключение на”. Вие подкрепяте ли такъв текст или не?
Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН: Нека да ни кажат какви ще бъдат разходите, защото разбираме, че става въпрос за банковите преводи. Колко ще ощетим фиска, ако вземем това решение, от една страна. От друга страна, все пак дайте си сметката трябва ли да правим тези опашки в Националната агенция за приходите вместо просто да облекчим гражданите и да могат по банков път, без да плащат допълнително, да си плащат сумите. Аз мисля, че това и за Агенцията за приходите е по-добре.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожо Мургина.
МАРИЯ МУРГИНА: Благодаря, господин председател.

Аз бих искала да напомня, че от 2003 г. стартирахме централизиране дейността на данъчната администрация и обособяване дейността по събиране на местни данъци и такси. В тази смисъл всички задължения по местни данъци и такси, които се обслужват от общинската администрация, са безплатни за гражданите. Плащането на републиканските данъци и осигурителни вноски е предвидено да става безкасово. Ние в страната имаме вече 29 офиса. Това е затрудняващо за задължените лица, защото те имат широк периметър. Ние считаме, че по-удобният вариант е те да плащат чрез банка, чрез поща своите задължения. Това междупрочем е практиката навсякъде, във всички европейски администрации.
По отношение желанието да направим това безплатно за тях, ние няколко пъти сме се опитвали да водим преговори с Асоциацията на търговските банки и сме правили това предложение, ако не греша, и с министър Велчев сме разговаряли по тези въпроси, да бъде оставен паричния ресурс в търговските банки за три дни, срещу което за лицата тази услуга да бъде безплатна. Ако има начин това да се случи, ние напълно го подкрепяме. Но тъй като те не се съгласиха, те са си търговски дружества, ние смятаме, че не тук е мястото да регламентираме частни търговски взаимоотношения.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Велчев.
МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Аз твърдя, наистина такава е практиката в повечето страни. Но в страните, в които аз съм живял например извън България, всяко лице може да си направи безкасово плащане, без това да му струва нищо. Обикновено това става с чек в Щатите или в Англия. В Англия е възможно да се обадиш по телефона в банката и от своята сметка да преведеш пари в друга банкова сметка без това да ти струва нито един пенс. В България това, разбира се, не е възможно.
Има смисъл дали има възможност данъчната администрация да сключи договор с банка, след провеждане на конкурс, която да поеме тези плащания да са безплатни за гражданите. Разбира се, тя няма да го направи без пари, но би могла да каже: Данъчната администрация ми дължи, да кажем, 0,10 лв. на транзакция, защото все пак става дума за десетки или стотици хиляди, или милиони плащания. Може би това няма да е 0,10 лв., може да е 0,50 лв. Може да се съгласи някоя банка за една сума от 500 хил. лв. или 1 млн. лв. глобална сума да поеме неопределен брой транзакции безплатно. Не знам, такава възможност ми хрумва. Може би си заслужава да се обсъди.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН: Има и други варианти. Вариантът, в който са направени сметки от страна на Националната агенция за приходите, по-нататък, и когато там стоят пари е нормално банката да приеме обратния вариант, тоест да направи срещу една символична сума тези транзакции и да има такава банка. Вие сте прав и аз също подкрепям това все пак да заработим пазарно.
Но от друга страна си давам сметката, че това, което каза и администрацията, е вярно, че не можеш да задължиш никой. Това е въпрос на преговори и ние не можем да го уредим законово. По някакъв начин трябва да задължим.
МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Не можем да задължим администрацията да плаща, освен ако не става дума за местни данъци.
МАРИЯ КАПОН: Аз съм “за”. Това би улеснило принципно...
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Тезите са ясни.
Заповядайте, господин Христосков.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря, господин председател.
Аз подкрепям колегите от Министерството на финансите и от Националната агенция за приходите плащанията да бъдат безкасови. Действително такъв проблем съществува сега и при плащане на осигурителните вноски, особено когато се касае за здравноосигурителните вноски, те са 6,60 лв. месечно за самоосигуряващите се. Затова ние сме създали два начина.
Тъй като банките вземат от 1,50 до 5,00 лв. за платежно нареждане, ние сме създали два начина. Единият път е чрез пощите, където е процент от сумата и там таксата е много ниска, понякога 0,50-0,60 лв. и предполагам, че колегите ще съхранят този начин на плащане.
Другият начин е авансово – за колкото се желае в рамките на една година занапред данъкоплатецът, респективно самоосигуряващият се, да плати. По този начин върху една сума от лев-лев и нещо той ще изпълни задължението си авансово занапред. Но наистина, да не се създават опашки пред приходната администрация, още повече това ще бъде плащане касово и на данъци, и на осигурителни вноски, и напрежението ще бъде много по-голямо отколкото по безкасов път. А ако се намери решение някой да поеме разходите, естествено е най-доброто.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Аз мисля, че, плащайки допълнителна такса този, който е задължен, това означава увеличаване на данъка за него. Вярно е, че той има право да избере начина, по който трябва да плати, но при всички положения това увеличава неговото задължение. Така че като част от договора с банката, която ще обслужва парите на Националната агенция за приходите, може да бъде едно условие, свързано с поемане на известни разходи по самото плащане.
Аз подкрепям предложението, което направи експерта към комисията, защото ние по този начин утежняваме състоянието на данъкоплатеца, а ние трябва да защитаваме неговия интерес.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: При това положение аз имаме един въпрос към господин Ангелов. Живея в затънтено село и държавата е длъжна безплатно да ми вземе парите. Ще ми плати ли билета, за да отида до съответния център, в който мога да платя касово или безкасово? Аз ще осъдя държавата на основата на тоя текст, че не ми е осигурила да си платя безплатно. Обяснете ми как ще стане.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Ще дойде бирникът в селото.
МАРИЯ КАПОН: А сега как става, господин председател? При положение, че при 6,60 лв., говорим за до 5,00 лв., по-добре да се качат вноски. Безсмислено е. Трябва наистина да се намери златната среда.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Ясно, 6,60 лв. Ако билета му е 10,00 лв. ние ще му платим 10,00 лв. за транспорт, за да му вземем 6,60 лв. Тогава по-добре да кажем, че ако...
МАРИЯ КАПОН: Пощи има навсякъде. Няма затънтено.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Не знам, признавам си, че съм смутен от това предложение.
Позициите са ясни и предлагам да минем към гласуване на текстовете и да не обсъждаме до безкрайност.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, ако сме приключили този дебат, искам да направя едно предложение по изречение второ на ал. 4. Иска ми се текстът да бъде променен така:
“Публикуването задължително става чрез Интернет, в пресата, както и по друг начин общодостъпен за задължените лица.”
Тоест информацията задължително да я има в Интернет, а не да е, както е сега, в условно наклонение, тоест може да я има, може да я няма.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имате ли позиция по това предложение?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Не възразявам
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Предлагам да преминем към гласуване.
Има предложение от господин Христосков в т. 5, буква “в” вместо предложения текст “информация за придобитите здравноосигурителни прави”, текстът да стане:
“в) информация за здравноосигурителния им статус и осигурителния им доход;”.
Който подкрепя този текст, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се тази промяна.

Втората съществена промяна е в т. 5 да се създаде нова точка “е” със следното съдържание:
“е) приемането на дължимите суми за данъци и задължителни осигурителни вноски.”
Тук ставаше въпрос да освободим длъжника от необходимостта да си плаща разходите, свързани с плащането.
Който подкрепя този текст, моля да гласува.
За – 3, против – ..., въздържали се – ....
Ясно, че не можем да приемем това предложение с 3 гласа “за”.
Предложението не се подкрепя.
Предложението на господин Димитров за редакционна промяна в ал. 4, работната група ще я направи, но въпросът е, че “Публикуването да бъде направено чрез Интернет, както и пресата или по друг общодостъпен начин за задължените лица.”
МАРТИН ДИМИТРОВ: Предлагам да бъде “задължително в Интернет” и оттам нататък нямам претенции.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Да не ползваме думата “задължително”, да пишем безалтернативно – “трябва да бъде направено чрез Интернет”.
МАРИЯ КАПОН: Господин председател, Интернет, от една страна, а, от друга страна, задължително преса или общодостъпен.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Да, нямаме различие.
Който е съгласен с тази промяна, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване целия текст на чл. 17 с приетите промени в него.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Член 17 с направените промени в него се приема..
По чл. 18 няма направени предложения.
Работната група подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага окончателна редакция за чл. 18:
“Отговорност на лицата, задължени да удържат и да внасят
данъци или задължителни осигурителни вноски
Чл. 18. (1) Лице, задължено да удържа и да внася данък или задължителни осигурителни вноски, което не удържа и не внесе данъка или вноските, е солидарно отговорно за неудържания и невнесен данък или осигурителни вноски.
(2) В случаите, когато лицето по ал. 1 е удържало данъка или задължителните осигурителни вноски, но не ги е внесло, то дължи невнесения данък или задължителни осигурителни вноски, а отговорността на носителя на задължението отпада.”
Имате ли съображения по тоя текст?
Заповядайте, господин Ангелов.
АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ: В ал. 2 след израза “ал. 1 е удържало” считам, че трябва да се добави “и приело”, защото осигурителните каси не удържат, те приемат осигурителни вноски и ги предоставят по направлението.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имате ли съображения?
Вероятно “удържало” и да сложим в скоби “(и приело)”.
Заповядайте, господин Иванов.
РОСЕН ИВАНОВ: Да, имаме съображения. Това не е текст, който се отнася до осигурителните каси. Това е текст, който се отнася до работодатели, които, когато изплащат заплатата на работниците, удържат от тази заплата данъка и личната осигурителна вноска. При осигурителните каси няма такова нещо. При осигурителните каси идва самоосигуряващото се лице и си внася от собствения доход парите в осигурителната каса.
Този текст не се отнася за осигурителни каси.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Тоест заглавието отгоре - “Отговорност на лицата, задължени да удържат”.
Има ли други бележки и мнения? Не виждам.
Който е съгласен с предложението на работната група, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Текстът на чл. 18 е приет.
Има предложение на господин Мартин Димитров да се върнем към чл. 17.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Говорейки тук с господин Велчев, той успя да ми внуши едно съмнение, така че искам в предишния текст там, където е “чрез Интернет” да пише “на страницата на Националната агенция за приходите”.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Може да бъде и на страницата на Министерството на финансите.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека тогава да го определим “на съответния орган по приходите”.
Имам предвид да не би да е някой сайт, който да не може да се открие, да речем, от данъкоплатеца. Това е нашето притеснение.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Ясно е, че, ако нямаш страница в Интернет, не можеш да си публикуваш нещо.
Заповядайте, господин Кадиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Не възразявам да запишем “в съответните органи”.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Може и “в съответната администрация”.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Ще добавим ли това?
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Нашата идея е “в страницата на съответната администрация” във всеки случай, това е ясно. Но отделно от нея би могло като Интернет-решение да има страница, която да е специално за такъв вид информация.
Господин Димитров, аз просто съм изненадана, че имате такова отношение към нас. Не знам къде точно ще ги публикуваме, но както решите.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Димитров, едва ли е запознат, но по една такава удобна схема вървят корупционни продажби на имоти чрез Агенцията за държавни вземания. Къде по-сложен е въпроса как да се регистрира, как да има доказателства, кога е публикувано. Това са къде по-важни неща. Но ако сега влезем в тези неща, няма да излезем.
Затова молбата ми е да се ограничим, че е “Интернет”, пък след това може би ще правим Закон за Интернет. Блатото е огромно и аз съм съгласен, че там има проблеми, но това не е най-страшния проблем.
Ако позволите, да продължим нататък.
Член 19 със заглавие “Отговорност на трето лице – член на орган на управление или представител”.
По чл. 19 има предложение от народните представители Нено Димов и Веселин Методиев – чл. 19 се заличава.
Работната група не подкрепя това предложение.
Работната група подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 19:
“Отговорност на трето лица – член на орган на
управление или представител
Чл. 19. (1) Лице, което като член на орган на управление или управител на задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2 не обяви в срок, които по закон е било длъжно да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител, вследствие на което не могат да бъдат събрани задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, отговаря за несъбраното задължение.
(2) Лице по ал. 1, което отчужди имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени значително по-ниски от пазарните, вследствие на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски, отговаря за задължението до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото.”
Имате ли съображения по този текст?
Заповядайте, госпожо Елкова.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Искам да кажа, че тук има две технически грешки. Едната е в заглавието: думата “представител” да се замени с “управител” - “член на орган на управление или управител” вместо “представител”.
В първото изречение на втория ред след думата “срок” са изпуснати думите “факти и обстоятелства,” и нататък продължава “които по закон е било длъжно да обяви...”.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имате ли съображения?
Заповядайте.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Само още една добавка – пред “лицето” да уточним, че става дума за юридическо лице, защото този орган на управление може да бъде по препратката по чл. 14 – юридическо лице, а там визират физически и юридически.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Тоест искате да стане “или управител на юридическо лице”, така ли?
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Да, “задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2”. Понеже там се визират и физическите, за да е ясно, че се отнася само за юридическите.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Вносителят има ли възражения?
Това ще стане както го каза колежката.
Има ли други бележки по текста? Не виждам.
Който е съгласен с променения текст на чл. 19, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Член 19 е приет.
Член 20 със заглавие “Особени случаи на отговорност на трети лица”.
По чл. 20 има направено предложение от народните представители Нено Димов и Веселин Методиев – член 20 се заличава.
Работната група подкрепя предложението.
Има направено предложение от народния представител Петър Кънев, което е подкрепено по принцип от работната група.
Работната група не подкрепа предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
“Поредност
Чл. 20. В случаите по чл. 19, ал. 1 и 2 обезпечението и принудителното изпълнение се насочва първо срещу имуществото на задълженото лице, за чието данъчно или осигурително задължение отговарят членовете на органите на управление или управителите им.”
Имате ли съображения по текста на чл. 20?
МАРИЯ КАПОН: Вече нямаме кворум, господин председател.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Колеги, разбирате, че прекъсваме заседанието на чл. 20. След тази забележка разбирате, че нямаме право да продължим да работим.
Във вторник, в зависимост от това кога ще бъде извънредното заседание на парламента – преди или след обяд, ще проведем и заседанието на комисията. Ако заседанието на парламента е след обяд, заседанието на комисията ще е преди обяд и обратно.
Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз предлагам следващото извънредно заседание на комисията да бъде в петък, 18 ноември 2005 г., от 14,00 часа.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Цонев, разбирате, че не можем да гласуваме Вашето предложение.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: То е във Вашите правомощия.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Разбирам го като призив към мен и утре ще получите информация.
Благодаря на всички за участието.
Закривам заседанието.


(Закрито в 18,00 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
П. Димитров



Стенограф:
М. Станкова