П Р О Т О К О Л
№ 13

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ

П Р О Т О К О Л
№ 13

На 10.11.2005 г. от 14.40 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси. То бе открито и ръководено от своя председател господин Петър Димитров.
***
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, откривам заседанието на комисията.
За процедурно предложение има думата госпожа Капон.
МАРИЯ КАПОН: Господин председател, защо нашата комисия е пренебрегната и председателят Пирински е предоставил гледането на второ четене на Данъчно осигурителния процесуален кодекс на Комисията по правни въпроси? Считам това за безобразно поведение и моля да чуя кой взе това решение? Как се взе то?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Госпожо Капон, предлагам да обсъдим това в състава на Комисията по бюджет и финанси, да не занимаваме гостите с този въпрос.
МАРИЯ КАПОН: Аз не мисля, господин председател, че това е нещо тайно.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Просто сме ги събрали сега и едва ли ще ги съберем по друг повод.
Затова предлагам да минем към дневния ред.
Не отхвърлям предложението Ви. Бюджетната комисия ще получи информация по този въпрос.
Получили сте дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2006 Г.
Тъй като бюджетът беше представен на съвместно заседание на Икономическата и Бюджетната комисия миналата седмица, сега предлагам да обърнем нещата и да започнем с другия автор на бюджета в неговата част – тук присъстват представители на съдебната власт, затова предлагам да ги поканим, за да представят бюджета на съдебната власт. След това съвместно ще обсъждаме и двете предложения.
АНДРЕЙ ИКОНОМОВ (председател на Комисията по Бюджет и финанси на Висшия съдебен съвет): Мястото, което ми определите, е почти библейско. От двете ми страни са двамата зам.-министри на финансите. Дано краят ми не е като този, за когото намеквам. (Шум, оживление.)
Уважаеми дами и господа народни представители, простете за малката шега, която си позволих в началото. Само исках да кажа, че сред такива специалисти в сферата, в която вие сте специалисти, моето присъствие действително няма да бъде лесно.
Вчера представихме проекта за бюджет на съдебната власт пред Правната комисия. Въпреки че знаем, че процедурата предполага и дава възможности за допълнително коментиране, за промени в проектите на Министерския съвет, резултатите като че ли не ни радват много. Не знам как ще завърши днешната среща, но искам да започна и да изкажа пред вас сериозното притеснение от страна на членовете на Висшия съдебен съвет във връзка с проекта на Министерския съвет за бюджет на съдебната власт, тъй като предвидените в този бюджет средства няма да стигнат и няма да са достатъчни, не само за да се продължи и завърши реформата в съдебната система, а в много случаи няма да са достатъчни и за нормалното функциониране на съдебната система.
Пред вас, народните представители, не е необходимо да се припомня какви точно са изискванията на Европейския съюз към съдебната система. Ако те се погледнат в детайли, ще се види, че повечето от тях са претенции, които изискват нормативна промяна. Ние не сме хората, които можем да съдействаме за тази промяна. Всичките тези нови закони, нови подзаконови актове, чрез които ще се върви напред в реформата на съдебната система, са във вашите ръце. Ние само прилагаме това, което сте гласували и което е придобило вече формата на закон.
Известно ви е от материалите, които са разпратени до всички народни представители, че има едно сериозно разминаване между цифрите, които са заложени в проекта на Висшия съдебен съвет за бюджет на съдебната власт в размер на 471 млн. 900 хил. лв. и това, което е предвидено в проекта на МС – 277 млн. лв.
Трябва да кажа, че въпреки шегата, с която започнах, разговорите с представителите на Министерство на финансите се провеждат в един много разумен вид и ние нямаме оплаквания от тези разговори, освен от едно, че най-накрая пари няма – толкова, колкото искаме ние.
В началото започнах с това, че към проекта на Министерския съвет трябва да се прибавят едни 20 млн. лв., които са предвидени в Преходните и заключителните разпоредби, свързани с изграждането на новите регионални административни съдилища, новите трудови съдилища, ако се стигне след гласуването на съответните законодателни промени, и вече отпадналия, гласуван от ВСС нов съд и прокуратура в гр. Приморско. Тези пари трябва да се прибавят към проекта на МС и да се приспаднат от проекта на ВСС.
Има предвидени 10 млн. лв. пак в същите разпоредби на закона, с които, ако има необходимост, а тя вероятно ще възникне, при възможност ще бъдат предоставени на ВСС, така както бяха предоставени с Решение на МС № 720 от т.г. 10 млн. лв. за капиталови разходи.
По същото време обаче има сериозни разминавания по някои от перата основно и главно в областта на капиталовите разходи, които според проекта на МС са 20 млн. лв. с 2,5 млн. лв. увеличени в сравнение с бюджета за 2005 г., а в проекта на ВСС са в размер на 132 млн. лв.
Увеличението от 6 пъти в първия момент действа впечатляващо, да не употребя по-силна дума. От тези средства, както казах, трябва да махнем 20 млн. лв. за регионални административни съдилища, трябва да прибавим към досегашния размер тези 10 млн., които получихме с министерското постановление, и в крайна сметка ще се окаже, че не е толкова голямо увеличението, което искаме.
Пред вас искам да се мотивирам защо г оправим. Ние сами разбираме, че никак не е лесно и много трудно може да се защити един проект, който предвижда, без значение дали 4, 5 или 6 пъти, увеличение на средствата за капиталови разходи. Вие сами разбирате, че една немалка част от вас са хора от провинцията, които познават положението по места. Знаят какъв е сградният фонд на съдебната власт. Ние разполагаме със около 180 сгради, повечето от тях строени през 30-те години на миналия век, някои от които поради липсата, постоянната липса на средства за достатъчно ремонти, са изпаднали вече в плачевно състояние. За следващата година правим опит да поставим едно ново начало. Като казвам ново начало, имам предвид да поискаме повече средства, за да поискаме повече средства, за да преодолеем тази вече неколкогодишна грижа със сградния фонд и да преминем нататък.
Ще ви припомня, че след решение № 4 от 2004 г. на Конституционния съд целият сграден фонд и всички проблеми във връзка с капиталовите разходи преминаха от Министерство на правосъдието във Висшия съдебен съвет, т.е. увеличението, за което се говори, ще трябва да се съобрази с това, че ние не искаме увеличение на необходимите средства, типични за дейността само на Висшия съдебен съвет, а искаме увеличение на средствата, които идват от дейности, упражнявани досега от Министерство на правосъдието. Тези дейности преминаха от 2005 г. кат наш ресор.
Излишно е да ви занимавам с това, че имаме амбициозна строителна програма. Много са идеите за построяване на нови съдебни палати. Всички тези съдебни сгради ще ползват, естествено, не Висшият съдебен съвет и неговите членове, а ще ги ползват гражданите по места. Още повече са сградите, които се нуждаят от пристройки, надстройки, от основни ремонти, от текущи ремонти. Имаме няколко обекта, които са от съществено значение за съдебната система, всеки един от които е достатъчно сериозен, за да ни даде основания за по-големи искания.
На първо място ,това е сградата, предоставена от Министерския съвет, за районен съд и районна прокуратура – София. Това е сградата на бившето Главно управление на Строителни войски на ул. “Цар Борис ІІІ”,, която, за да изпълни предназначението си, трябва да бъде надстроена, пристроена и трябва да й се извърши цялостен ремонт. За тази сграда по проектите са необходими 20 млн. лв., от които 10 млн. лв. предвиждаме да бъдат усвоени следващата година. Имаме още 14 млн. лв., необходими за довършването на вече продължилия доста години ремонт в Съдебната палата, от които 7 млн. лв. за следващата година. Имаме нова сграда, предоставена на Висшия съдебен съвет на ул. “Екзарх Йосиф” №12, за ремонта на която са предвидени 12 млн. лв., от които за следващата година ще бъдат необходими 3 млн. Лв., за да се вложат. Имаме много обекти на обща стойност 33 млн. лв., на които предстои завършването им през следващата година. Те са започнати и ние не можем да ги оставим в състояние без покрив, без външни мазилки, без обзавеждане, изобщо без довършване. За обзавеждането на тези сгради са необходими още около 5 млн. лв.
Миля, че пред вас цифрите са най-убедителните, но мисля да прескоча по-нататък, защото ако продължа така в детайли, ще отнема цялото време на комисията.
Следващият параграф, по който се получава сериозното разминаване, е параграфът за заплатите. Знам каква е реакцията на цялата страна, когато разбере, че средната заплата на заетите в съдебната система към 30 септември е в размер на 922 лв. и според разчетите, които сега ще представи пред вас и господин Ананиев, до края на годината се очаква тя да стане около 1022 лв. виждам реакцията ви и знам защо реагирате така. Надали има друга сфера в България в държавното управление, която да има толкова висока средна заплата. Но искам да ви припомня, че тя е такава благодарение на вашите усилия, за което ние сме благодарни, затова защото вие сте хората които приехте чл. 139 от Закона за съдебната власт, който поставя долна граница, т.е. за започващите специалисти в съдебната система, забележете, долната заплата е равна на два пъти средната заплата на заетите в бюджетната сфера. Това е по закон. Горната граница за председателите на върховните съдилища, главния прокурор и директора на Националната следствена служба е в размер на 90% от заплатата на председателя на Конституционния съд, която е процент от заплатата на председателя на Народното събрание и президента. Между тези две граници ние разполагаме останалите 12 нива магистрати и още ред други поднива, които са свързани не с длъжността, а с ранга, който имат магистратите на тази длъжност.
Много ни се иска това, което сте заложили в закона като уважение, като признание за отговорностите пред съдебната власт да продължи, да бъде реализирано не само с хубавата законова разпоредба, а и със съответните финансови средства. Разминаването, което се получава между проектите на Висшия съдебен съвет и този на Министерския съвет, не искам да изземам думите, които ще чуете от господин Ананиев, разминаването е в размер на от 162 млн. 800 хил. лв., предвидени от Висшия съдебен съвет, становището на Министерския съвет е за 142 млн. и 700 хил. т.е. сумата е 20 млн. 116 хил. лв.
За да искаме тези повече пари, аз искам да ви припомня, че ние сме поставени в състояние, при което не можем да изпълним законови разпоредби. От 2 години има ЗИД на Закона за съдебната власт, като сте предвидили присъствието на съдебни администратори във всички съдилища и всички прокуратури. Тези длъжности, които са със заплата по закон, забележете колко рядко сте използвали този механизъм, който при нас съществува много пъти, по закон получават 80% от заплатата на районен съдия, която не е най-ниската в нашата таблица. Най-долу съдиите са младши, следващите нива са районните съдии. Ние не можем да назначим тези хора в 304-те съдилища и прокуратури. Нямаме нито един такъв назначен.
По Закона за защита на класифицираната информация сме задължени да разкрием бройки за служители по сигурността. Не мога точно да ви кажа колко са те, но ако вземем само окръжните съдилища, апелативните и върховни съдилища и прокуратури, това ще бъдат не по-малко от 150 бройки. Нямаме такива назначени хора. Има един-единствен човек във вас.
По Закона за съдебната власт трябва да имаме служители за връзка с обществеността и медиите. Нямаме такива назначени, освен в софийските съдилища и в апелативните съдилища в провинцията.
В нашите заплати има нещо, което е заложено в закона, което може би няма да се хареса на широкия кръг слушатели. Убеден съм, че вие като хора, които сте създали тези закони, ще ги изпълните самите вие. Всеки един магистрат след 3 години престой на съответната длъжност има правото сам той да предложи на Висшия съдебен съвет да получи следващия ранг. Затова казах, че имаме 12 междинни длъжности между младши съдия и председател на Върховния съд, и на всяка една от тях по два ранга право по закон да премине нагоре.
Следващото, в което се разминаваме с около 13 млн. лв., са други разходи и издръжка на персонала, в които се включват служебни защитници, експерти и вещи лица, където се включват средствата за издръжка. Господин Ананиев, прощавайте, за трети път Ви цитирам, но подготвям хората, ще каже, че по това перо не сме успели да изразходваме всичките необходими средства. На тази база са направени разчетите на Министерство на финансите. Те са направени на базата на това, което не сме успели да изразходваме, а сега искаме повече. Тук положението също трябва да се види във вида, в който то съществува. Не става въпрос за необходимост, която не съществува. Не става въпрос за искани средства, без да можем да ги изразходваме. Такова нещо не може да се получи, защото ако останат отнякъде средства, те ще се върнат в държавния бюджет, това е безспорно. Става въпрос за това, че тук има хора, които са адвокати, и които могат да кажат, че никога не са били съгласни да поемат служебно защитата на обвинени лица, тогава, когато тя е задължителна, затова защото съдилищата плащат около ¼ или 1/5 от минималните възнаграждения, определени според тарифата на Висшия адвокатски съвет.
Възнагражденията, които изплащаме за експертите и за вещите лица, са в срамни размери. Използваме помощта на професори, на хабилитирани лица, и плащаме по 3 лв. на час според наредбата, изготвена от Висшия съдебен съвет. И тези три лева са определени не поради черти в характера на магистратите от Висшия съдебен съвет, а са определени заради това, че нямаме с какво да платим тези средства. Ако тук има хора, които са били магистрати, преди да станат народни представители, те ще знаят много добре как са се червели, когато са изплащали такива възнаграждения.
Готови сме да отговорим на всички въпроси, които ще зададат към нас, народните представители.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря, господин Икономов.
Уважаеми народни представители, предлагам да чуем и становището на господин Ананиев, не заради това, че беше споменато култово над 3 пъти, но понеже има ангажимент след 15.00 часа, и ще бъде добре да чуем становището на изпълнителната власт. А едва ли има по-компетентен човек от страна на изпълнителната власт от него и ще бъде загуба, ако не чуем неговото становище.
Заповядайте, господин Ананиев.
КИРИЛ АНАНИЕВ (зам.-министър в Министерство на финансите): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! И аз ще се присъединя към това, което беше казано, че в един коректен тон ние проведохме срещи, преди правителството да приеме проекта за държавния бюджет и да го внесе в Народното събрание. Постарахме се да намерим един балансиран изход, така че да отчетем функциите, които са възложени на самостоятелната съдебна власт, и разбира се онова, което предлагаме на вашето внимание, да бъде съобразено с финансовите възможности на държавата и заложените приоритети от страна на коалицията и коалиционното правителство, които са включени в проекта на държавния бюджет за 2006 г.
Не мога обаче да се съглася, че на няколко пъти вече, и вчера в Правната комисия, и днес тук се споменава, че равнището на разходите, които се предоставят за съдебната власт, са изключително малко и не създават условия за изпълнение на техните функции.
Пред мен имам една таблица за периода 2001-2006 г, която съм подготвил, и искам да спомена пред вас, че за този 6-годишен период от време разходите на съдебната власт са нараснали от 96 млн. на 277 млн. за следващата година, като в т.ч. субсидията, която се предоставя на съдебната власт, е нараснала от 60 млн. на 229 млн. лв. Т.е. за 6 години ние сме увеличили 4 пъти субсидията, която се предоставя от държавния бюджет на съдебната власт.
Безспорно казвам това с цялата отговорност на това, че зная какви промени настъпиха през тези години и какви отговорности бяха възложени на съдебната власт.
Що се отнася само за 2006 г., ръстът на разходите, който е предвиден в бюджета на съдебната власт, е 47 млн. и като прибавим и 20-те милиона, за които стана въпрос – за новите съдилища, които ще функционират през следващата година – административните и търговските съдилища, ръстът става 67 млн. лв. това е най-общата глобална цифра, с която искам да докажа, че отношението както на изпълнителната власт, която изгражда бюджета, така и на парламента, който приема бюджета, е изключително отговорно и мисля, че се съобразява в пълна степен със задачите, възложени на съдебната власт.
Бяха поставени няколко конкретни въпроса, свързани с отделни параметри по проектобюджета на съдебната власт. Аз ще започна със заплатите.
Вие знаете, че изпълнителната власт няма право на вмешателство при изпълнението на бюджета на съдебната власт. И ние много години не знаехме как глобално одобреният от Народното събрание бюджет, в т.ч. за заплати се използва от съдебната власт. В крайна сметка вече втора година и това стана по време на бюджетната процедура за 2005 г., ние установихме едни по-тесни контакти и стигнахме до това равнище, за което става въпрос , и високата средна заплата, която има съдебната власт. В крайна сметка пожелахме да постигнем един компромис, като заложим в бюджета такива параметри на числеността на персонала и на средната работна заплата, които да не създадат напрежение във функционирането на съдебната власт. Нашата логика беше следната. Така или иначе,през м. декември ние очакваме съдебната власт да има средна работна заплата 1022 лв. Напълно сме наясно, че тази достигната средна работна заплата не може да бъде намалена и върху нея ние трябва да изграждаме политиката по доходите за 2006 г. на базата на 1022 лв. ние сме индексирали тази средна работна заплата с индекса за цялата останала бюджетна сфера – с 6% от 1 юли следващата година.
От друга страна обаче, ако бяхме приели численост на персонала, която се предлага от съдебната власт, това означаваше, че трябва да заделим един значително голям допълнителен ръст в средствата за заплати, което беше много трудно за осигуряване през следващата година. Ето защо ние предложихме да стъпим на заетата численост на персонала, която съдебната власт има към 30 септември, а тя е 10 897 бройки и да прибавим към нея още 400 бройки, които евентуално би се наложил ода бъдат назначени в някои тесни места, където съдебната власт ще има нужда да назначи нови хора през следващата година. Т.е. решението за средствата за работна заплата според мен е един балансиран компромис между това, че ние няколко години подред определяме много по-ниска работна заплата с бюджета, за тази година напр. средната работна заплата е била 774, а както чухте преди малко, тя ще стигне до 1022 лв. не приемаме факта, че не можем да намалим заплатите на хората, които работят в системата на съдебната власт, но също така тръгваме от една оптимизирана численост на персонала и даваме все пак шанс за една допълнителна численост на персонала там, където най-много тя е необходима.
По отношение на другите възнаграждения и плащания. Другите са възнагражденията на вещи лица, служебни защитници, служебни експертизи, както и средства за изплащане на обезщетения при пенсиониране или напускане на магистрати и служители. Предложението на Висшия съдебен съвет е за догодина да бъдат предоставени 38 млн. 400 хил. лв. За тази година планът е 20 млн. 320 хил. лв. Отчетът за м. септември, с който ние разполагаме, е 14 млн. 600 хил. лв. Очакваното според Министерство на финансите е дори по-ниско, отколкото това, което е предвидено по план.
За следващата година предвиждаме 25 млн. 320 хил. лв., което представлява близо 25% ръст – съвсем коректно според нас предложение от страна на правителството.
Издръжката. За тази година планът за издръжката е 32 млн. 122 хил. лв. За следващата година съдебната власт предлага издръжката да бъде 47 млн. 200 хил. лв. Отчетът към м. септември 118 млн. 900 хил. лв. Според нас очакваното изпълнение максимално ще бъде 30 млн. лв. при план 32 млн. 122 хил. лв. Не разбираме, че за да могат да си платят заплатите при един недостиг на база на достигнатата средна работна заплата, те са дърпали средства от издръжката и по този начин не могат да усвоят 100% издръжката. Но независимо от това, приемаме, че след като за следващата година ние осигуряваме средствата за работна заплата, тази сума, която има в Закона за бюджета, може да я приемем за базова и тя ще се постигне. Независимо от това ние я индексираме с 6% - горе долу колкото ще бъде средногодишната инфлация, която предвиждаме за следващата година. По този начин сумата, която сме включили в проектобюджета за съдебната власт за издръжка, е 34 млн. лв.
Капиталови вложения. Пред вас беше спомената една картина, която изисква десетки, а защо не и стотици милиони лева. Но тази година по закон съдебната власт има 17 млн. 250 хил. лв. Тези проблеми, за които се говореше преди малко, ги имаше и през тази година, имаше ги и през миналата година, сигурно и през годините назад. Освен тези 17 млн. 250 хил. лв. с текст в Закона за бюджета бяха предвидени още 10 млн. лв., които ние предоставихме от преизпълнението на приходите. Всъщност общият ресурс, с който разполагаше съдебната власт, е 27 млн. 250 хил. лв.
Какво показва отчетът през м. септември? Той показва 7 млн. 743 хил. лв. Безспорно навлизаме в период, когато сигурно ще има някакви разплащания. Безспорно сигурно процедурите са се забавили и не са направени във времето, когато е трябвало. Друг е въпросът защо те не са направени в началото на годината, за да има едно планомерно изразходване на средствата. За следващата година сме прибавили към тези 17 млн. 250 хил. лв. още 2 млн. 750 хил. лв. или общо сме предвидили 20 млн. лв. за капиталови вложения и освен това сме запазили възможността за 10-те милиона, които да седят допълнително на разположение на съдебната власт през течение на годината.
И още едно нещо, с което завършвам. В резерва за структурната реформа сме осигурили разкриването на административните съдилища и на търговските съдилища, като сме предвиди ли допълнителни, това са извънредни разходи 20 млн. 500 хил. лв. Или като последно изречение, съдебната власт в нейната цялост заедно с Министерство на правосъдието, което също има малко участие в тази обща функция, формира един бюджет, който има 0,7% от брутния вътрешен продукт, а за тази година той е 0,6%.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря, господин Ананиев.
Колеги, имате думата за въпроси по отношение бюджета на съдебната власт и за становище по проектобюджета.
МАРИЯ КАПОН: Аз ще кажа становището си направо в пленарната зала, тъй като аз подкрепям проектобюджета на самия Висшия съдебен съвет, а не този, който е предложен от Министерския съвет.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Колеги, имате думата.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Беше повдигнат един принципен въпрос. Направи впечатление, че господин Ананиев цитира много числа, които касаят изпълнението на бюджета през предишната година, което говори, че и тази година бюджетът на съдебната власт е съставен изцяло на исторически принцип, т.е. липсва програмно бюджетиране, липсват конкретни проекти. Аз, ако бях на Ваше място, господин Икономов, между първо и второ четене, щях да обвържа с конкретни проекти сумите, записани тук. Имам чувството, че Вие не можете да водите диалог с господин Ананиев. Вие искате 20 млн., той Ви казва, че миналата година сте изхарчили 15 млн. и няма да ви даде 20 млн. Този дебат не може да бъде доведен до сполучлив край за Вас. Но ако желаете между първо и второ четене може тези 20 млн. лв. да запишете за тях много конкретен проект, т.е. каква реформа се прави, какви разходи се правят и какъв резултат ще бъде постигнат. Как това касае европейската интеграция, как това касае работата на съдебната система. И тогава дебатът вече няма да бъде този. Тогава той не може да Ви каже, “Миналата година са изхарчени 14 млн. лв., сега искате 16 млн.” Когато имате конкретен проект, вече дебатът е съвсем различен. Това е моята препоръка към Вас. В противен случай виждате какво се получава.
АНДРЕЙ ИКОНОМОВ (председател на Комисията по бюджет и финанси във Висшия съдебен съвет) : Ние и сега сме готови да ви предложим такива проекти.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Дайте ги, но не само на господин Ананиев, дайте гина всички нас, които ще гласуваме този проект за бюджет в залата.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Уважаеми колеги, представители на Министерство на финансите и съответно представители на Висшия съдебен съвет и съдебната власт! Тук не става въпрос за дебат като всички останали дебати за кое да е перо от бюджета. Ние тук гледаме предложения Законопроект за бюджет 2006 г. тук става въпрос за бюджет на една от трите власти, не казвам коя подред, първа, втора и трета, защото по конституция те са равнопоставени. И според конституцията и според законите просто не следва да има дебат. Следва Народното събрание да узакони, да санкционира това, което Висшият съдебен съвет е поискал. Това е становището на “Атака”.
Тук има хора, които се подсмихват. Но в държавите, към които се стремим, е така, защото тук става въпрос за отговорност от страна на представителите на съдебната власт, които са се ангажирали с това, което искат, и то не е случайно. И да не се санкционира, не казвам да се одобри това, което иска съдебната власт, е равнозначно да не се одобри онова, което, примерно, иска президентството! Няма ли да се одобри това, което се иска от президентството?! Ще се одобри, разбира се! Няма ли да се одобри това, което се иска от МС? Ще бъде одобрено, разбира се! (Шум и реплики.) Естествено, че ще бъде одобрено това, което се иска и от законодателната власт! Сигурен съм, че това ще стане! Или то е направено така до този момент, че изглежда, че евентуално няма да бъде одобрено.
Просто от съдебната власт се иска, всички сме наясно по този въпрос, да се направи революция. Това не когато и да било друг път, а точно тази година! И затова се създаде този пакет от нови закони, един от които е Наказателнопроцесуалнят кодекс, затова се прави реформа във връзка с административното правораздаване и т.н. И за да бъде направена тази реформа парите, които се предвиждат, са фрапантно недостатъчни. Това е 0,6, а казвате 0,7 с тези 20 млн., които са под условие и ще бъдат прибавени към 277 млн. лв. Но за една десета от процента ако спорим и уточняваме, мисля, че няма да постигнем какъвто и да било резултат. Не е въпросът да разискваме като цифри, а въпросът е да разискваме и разглеждаме нещата като философия. А тази философия сочи, ако разглеждаме нещата в тази връзка и в тази насока, като въпрос за съдебната власт, е да не гледаме нещата по пера, да не ги разбиваме по заплати, като нужди от сграден фонд, които са въпиещи, което за всички нас е очевадно, а разчитам, че следва да бъде възприето искането – за първи път от толкова години, независимо че и други години е имало пробиви и средствата са увеличавани, тази година явно управляващите нямат намерение да го направят и дори 20-30-50 млн., както други години това е ставало, макар да се е стигало до пазарлък, но тази година това явно няма да стане, но ние ще пледираме и ще подкрепим искането на Висшия съдебен съвет така, както е представено.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Без да се намесвам в демократизма на процедурата, има Решение № 7 на Конституционния съд от 16 юни 2005 г. по конституционно дело № 1 от 2005 г., в което се казва следното. Господин Шопов издига тезата, че просто не трябва да обсъждаме бюджета на съдебната власт, това е независима власт, тя си е рила бюджет и ние сме длъжни просто да го прегласуваме. Но в това решение пише: “Становището на МС по същество е законодателно предложение, представляващо органична част от законопроекта – става въпрос за бюджета – То подлежи на обсъждане още от внасянето на законопроекта в парламента наред с проектобюджета, изготвен от Висшия съдебен съвет” Така че становището на МС и на Висшия съдебен съвет подлежат на обсъждане, те са равностойни и от тази гледна точка казаното от господин Шопов не е вярно.
ЛЮБОМИР ДАЦОВ (зам.-министър в Министерство на финансите): Да отговоря на господин Шопов.Ако разискваме по принцип нивото на разходите общо, това няма да бъде в полза на съдебната власт, защото тогава ще направим сравнителни анализи, които също не са в полза на Висшия съдебен съвет, защото, първо, в предложението на Висшия съдебен съвет няма средства за реформи. Казвате, че средствата за заплати са средства за реформи, става въпрос за увеличението, но тогава трудно бих обосновал защо не реформираме всички други сектори, след като и те се нуждаят от реформи. Става въпрос за една сравнителна характеристика – дали е приоритет реформата в съдебната власт или не. Понеже господин Икономов в предишните си изказвания издигаше теза, че разходите за съдебната власт в другите държави са между 2 и 4% от Брутния вътрешен продукт, радвам се, че днес не го подчерта това нещо, тъй като ние се потрудихме и направихме една справка за всички европейски страни. Съжалявам, че тази справка не е разбита, но включва съдебна власт, разходи за сигурност, разходи за затвори, но пропорциите в тези страни едва ли са по-различни от пропорциите в институциите в България. Тази справка показва, че общо взето България в момента има най-високите разходи за тази функция в Европа. Ние в момента имаме разходи за полиция, съдебна власт и за затвори някъде около 2,7 – 2,8%, което е сравнимо само с разходите на Чехия от всички европейски страни. Средното ниво в Европа за тази функция е между 1,4 и 2% от брутния вътрешен продукт. Тези сравнения просто не говорят за нищо друго, а поставят въпроса за ефективността от действията на отделните институции.
Аз лично се радвам на базата на тези сравнения да се дискутира какво ще се постигне, какви ще бъдат резултатите, което между другото каза и господин Димитров. Но това трудно може да стане в момента, тъй като ние със съдебната власт не сме стигнали до момента, когато ще изготвят бюджета си на програмна база. И тогава вие действително ще можете да задавате коректните въпроси.
Искам да споделя нещо друго – изложението на господин Икономов беше една добра илюстрация, когато се приемат закони, без да са финансово осигурени, защото част от проблемите, които в момента изпитваме и дискутираме, се крият точно в структурата на приетите преди документи, където мнението на Министерство на финансите не беше уважено. Общо знаете, че ние сме били против фиксирането на определени разходи било за заплати, издръжка и т.н. към нещо – независимо дали към работната заплата или към брутния вътрешен продукт, защото идва такъв момент, когато поради стечението на обстоятелствата тези разходи не могат да бъдат осигурени.
Бих се радвал, ако можем да отговорим за какво отиват парите не само за Висшия съдебен съвет, но във всички други области, тъй като това би било плодотворната дискусия.
КИРИЛ АНАНИЕВ (зам.-министър в Министерство на финансите): Понеже господин Шопов каза, че за следващата година нищо не е предвидено като увеличение в бюджета…
ПАВЕЛ ШОПОВ: В сравнение с това, което е предложено.
КИРИЛ АНАНИЕВ (зам.-министър в Министерство на финансите): Разходната част е увеличена с 20,4% само на бюджета на съдебната власт, а заедно с онези допълнителни разходи стават 28,1%. Средното увеличение на разходите на държавния бюджет за следващата година е 11%. Нека още веднъж да преценим дали не е приоритет съдебната власт или е.
Подкрепям казаното от господин Димитров и господин Дацов – ние трябва да изградим бюджета н на програмен принцип с преследване на цели, ефекта от тези цели и цената на постигане на този ефект. Иначе ще си говорим за историческия подход, за заплати, за канцеларски и стопански материали, за ток, вода, парно, което според мен вече не е редно.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имам един призив, не сме в пленарната зала, затова предлагам да обсъждаме нещата като в Бюджетна комисия. Очакваме растеж за 2005 г. около 6%, ако сме оптимисти, за 2006 г. ще бъде пак толкова, макар че е прогнозирано за 5,5%. Т.е. ресурсът, с който ще разполага правителството на България и държавата България е ясен. Във вторник имаше точно обсъждане бюджета на тази система. Аз съжалявам, че един колега народен представител, когото уважавам, призова преразпределението през бюджета да бъде намалено на 30% и на съдебната система заплатите да бъдат поне 4 пъти по-големи от тези на народните представители! Прекрасно предложение, но разбирате, че ако искаме да дадем повече на съдебната система, след като сме Бюджетна комисия, трябва да кажем кое да свием. В рамките на тези 6% господин Ананиев казва, че ръстът на тяхното увеличение е 28,1%, а ние имаме ръст на БВП 6% и като отчетем инфлацията,2 моля да сме реалисти и да не преминаваме към политически речи тук, в комисията. Ясно е, че в пленарната зала ще има друг подход и той ще бъде изразен.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Въпреки Вашия призив, ние ще продължим с изказванията. Те трябва да бъдат по-експертни и именно това смятам да направя.
Господин Икономов, уважаваме и винаги ще уважаваме независимостта на вашата власт. Но това не означава, че разходите не трябва да бъдат прозрачни. Това не означава, че не трябва да има отчетност при тези разходи.
Вижте как изглежда в момента ситуацията. Както там са господин Ананиев и господин Дацов – двама уважавани специалисти, около тях има група министри. И те казват: “Дайте 20 млн. повече за здравеопазване, Дайте за образоване или ги дайте за съдебната власт. Ако не ги дадете, не сте приоритет”. Начинът да се вземе това решение е кой ще представи по-добрият проект. Дори между вас ще има конкуренция. Представете си, че между Вас и министъра на здравеопазването има конкуренция, защото ресурсът е ограничен.
Но между първо и второ четене, ако представите проект за тези разходи, тъй като вашата област за нас е наистина много важен приоритет, ще ви подкрепим напълно.
АНДРЕЙ ИКОНОМОВ (председател на Комисията по бюджет и финанси във Висшия съдебен съвет) Уважаеми дами и господа народни представители! Не знам дали казаното от мен няма да прозвучи еретично, но как си представям аз реформата в съдебната система? Без да ангажирам друг с мнението си, това е една подобрена нормативна основа, това е бързина и качество на правораздаването. Това са целите, които трябва да гоним. Ако имаме добрата база, дадена от вас, ако имаме качеството и бързината, осигурени от нас, ,ние ще имаме една реформирана съдебна система.
Какво е положението към момента? В сравнение с миналата година, а това е една постоянна тенденция, ние имаме непрекъснат растеж на съдебните производства. Само за тази година по последните обработени сведения този ръст е 15%. Ние нямаме финансово осигуряване на този ръст. И затова поставяме въпросите със заплатите, а не само самоцелно, както каза господин Дацов. Аз много добре разбирам, че от тъмна стая, в която няма котка, никога не можеш да уловиш такава! И от чувала може да падне толкова брашно, колкото е сложено в него, повече е изключен ода падне.
Ние говорим за това осигуряване. Извинете, не е наша работа и аз не бих се заел никога да ви казвам: “Дайте ни 20 млн., на нас, които да вземете от здравеопазването или образованието”. В никакъв случай не бих си позволил подобно нещо, защото знам, че още на първата улица ще бъда линчуван аз самият. Ням ада го помисля. Но според нашето скромно мнение, не като специалисти от Министерство на финансите, които действително са много качествени специалисти, ако разрешите да ги похваля, но има резерви, които не се използват докрай.
Не искам да ви припомням големия размер на бюджетните средства. Какво беше това – 1 – 2 млрд. лева? Това беше при предишното правителство. Вие по-добре можете да ги оцените, но според нас това са средства, а те говорят за недобро балансиране на бюджета. Възможността да се реализира такава икономия сочи, че тя е заложена предварително в този бюджет. Ето, това искаме да кажем, това е едно от предложенията. Ако се нуждаете от подобни идеи, можем да генерираме такива.
Казах преди малко увеличение с 15% за 2005 г. само на делата. Това на практика означава такова натоварване на един магистрат, каквото вече не може да доведе до качествено правораздаване. Само по себе си това води до бавно правораздаване. Не можете да очаквате от мен като съдия от Висшия съдебен съвет с годишно натоварване над 200 решени дела с написани решения, като при това знаете, аз не искам да подчертавам разликата между нашите дела и делата в районния съд, всяко едно дело е много важно за страните, които участват в него, но когато бройката е в такива размери, не могат да се изпълнят основните задачи и приоритети, които седят пред съдебната система.
Говорейки за капиталните разходи, ние не говорим само за сгради, ние говорим за програмно осигуряване, ние говорим за компютри. Спомням си миналата година, когато пред тази комисия защитавах проектобюджета и сведох данни, че се падат по 0,28 броя компютри на глава от работещите в съдебната система. Колко са сега?
ПРЕДСТАВИТЕЛ НА ВСС: Сега имаме 1,6 компютъра на двама магистрати и 1,3 компютъра на трима служители.
АНДРЕЙ ИКОНОМОВ (председател на Комисията по бюджет и финанси във Висшия съдебен съвет) : Т.е. 0,8 компютъра на магистрат! Представяте ли си в нашия век за какво става въпрос! В крайна сметка се стигна до ситуация, в която помогнах и съдействах в едно софийско училище да дойдат компютри, снети от употреба от Русенския окръжен съд и се оказа, че в училището не ги искат, защото казаха, че не могат д аги представят на децата до пети клас. Няма да ви разчувствам с подобни примери.
Процентът от БВП. Вярно е, че господин Ананиев има една много сериозна таблица, но тези данни не са проверявани задълбочено. Не знаем в тези проценти, може би и господин Дацов ги има, ще ви ги цитира, ако пожелаете, не знаем в тях какво се включва. Включват ли се примерно разходите по поддръжка и строеж на нови сгради? Работа ли е на съдиите и прокурорите да се занимават с подобна дейност? Не знаем. Говорим за страни, в които съдебната власт, демокрацията и изобщо обществото вече е стигнало до нива, към които ние се стремим.
По въпроса за проектите. Ние сме готови, подготвили сме ги и ще ви ги предостави. Защото знаем, че трябва да бъдем конкретни. Не да говорим, че строим, ремонтираме или поправяме покриви или сменяме керемидите. Целта ни е не да сменим счупената керемида, а да поправим покрива и да построим нова сграда.
Ако ни дадете пари, ще го направи. Ако не ни дадете, ще се занимаваме само с керемидите.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Много се извинявам, но не разбрах, господин председател, ние обсъждаме днес единствената точка по дневния ред – първо четене на законопроекта за бюджета, или дадохте приоритет по дебат за съдебната власт, т.е. разговорът ще бъде изцяло за бюджета, или ще завършим със съдебната власт и след това ще минем към друга дискусия?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Дебатът е изцяло, не можем да го разделим, но просто тази част ни беше представена.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Това означава, че ние можем да гласуваме в рамките на следващите 15 минути или половин час решението за първо четене на бюджета, ако има колеги, желаещи да говорят по тази тема.. искам да се ориентирам.. на път съм да направя процедура за гласуване, защото има две неща, поне за мен. Първото е, че тук съществува едно желание за разговор върху друга тема, която постави госпожа Капон в началото, за да се вземе решение по нея, а същевременно трябва да проведем гласуване по това, за което имаме точка в дневния ред.
Ще си позволя да ви обърна внимание само по един въпрос от това, което се дискутира в момента, и след това ще кажа защо няма да гласувам за този бюджет.
Законопроектът за устройството на държавния бюджет не за първи път предизвиква тази дискусия. Аз познавам тази дискусия от 1997 г., присъствал съм на такава дискусия до 2000 г. и сега я чувам в абсолютно същия й вид. Основната причина, уважаеми колеги, е свързана с това, че самият Висшия съдебен съвет не може да даде реален възглед върху бюджета, защото е съставен от 3 институции, като всяка една от тях е независима. Проблемът е свързан с реформата на българската съдебна система, като думата реформа я слагам в кавички, защото съдебната власт е съдът. Ако тук беше министърът на правосъдието и защитаваше разходите, свързани с това, което се каза – затвор, прокуратура, следствие, досъдебна фаза, той, министърът носи тази политическа отговорност пред нас като народни представители. И ние можем да разговаряме с него по един начин. и ако дойде след това председателят на Висшия съдебен съвет на България, ще разсъждаваме по друг начин.
А сега, понеже има преплитане и това, както е известно, е конституционен дефект, се поражда и този бюджетен дефект. Той никога няма да бъде решен, докато не се реши институционалният въпрос. Това е първопричината на проблема. Защото госпожите и господата от Висшия съдебен съвет, когато се събират, следователите имат един възглед, прокурорите – друг, съдиите – трети, защото всеки има своите институционални проблеми. И тези проблеми рекушират след това в такива числа. Първият проблем, с който съм се срещал, е искане за 2 пъти повече на бюджетни разходи от Висшия съдебен съвет през 1977 г. спрямо планираното от МФ, сега слушам абсолютно същото, за 8 години нищо не се е променило.
Това, което е основание да се гласува против този законопроект като цяло, е свързано с казаното тук и то от Министерство на финансите. Пред Министерство на финансите явно няма предложени реформи-дейности, които те да финансират и поради тази причина те се държат свръхконсервативно и не искат да се правят никакви разходи. Министерство на финансите на Р. България, неговият екип не е бил убеден по време на съгласувателната процедура при правенето на Бюджет 2006, че през 2006 г. ще има реформи, които трябва да се финансират. Т.е. това е бюджет на спрени реформи и произтича от самата позиция, която заема експертизата в МФ. Това за мен е предостатъчно основание да се гласува “против” този законопроект.
Вчера в комисията, на която имам честта да бъда председател, видях същия разговор в присъствието на министър, който защитава някакви позиции пред Министерство на финансите и като е получил 15 млн. беше истински щастлив, без да е наясно какво ще прави с тях. По същия начин чух министърът на образованието господин Вълчев, че не е доволен от това, което е получил като финансиране за 2006 г. Да не цитирам други министри, но го чувам от средите на депутати от мнозинството. Т.е. ние знаем, че този бюджет не може да бъде приет, защото срещу него няма представена реформаторска дейност. И разбира се, знаем нещо много важно – днес в българското Народно събрание има мнозинство, което го подкрепя, и е съвсем нормално и логично то да подкрепи бюджета с всичките кусури, които той носи. С това приключвам. Ако няма да има възможност по-нататък да се развива друг дебат, освен този в съдебната система, предлагам да минем към гласуване.
КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Разглеждам доклада и законопроекта за държавния бюджет за конкретната година, но имам доста въпроси, които възникват на базата на това, че според мен обективно отсъства информация, за да може да се направи сравнителен анализ.
Ще започна с това, разглеждайки бюджетите на общините, става ясно, че няма решение на Министерския съвет по отношение на минималните стандарти, което практически означава, че в тази част на делегираните дейности не е ясно за българските общини каква част от материално-вещевата издръжка ще бъде гарантирана и дали няма да се появят възможности за натиск върху бюджета на общините на базата на неразплатени средства.
Второ, разпределението на капиталовите разходи по обективни критерии за мен е абсолютно неясно. Не виждам кои са обективните критерии, не виждам как са приложени, какво и как се е случило, за да се получат тези цифри, когато говорим за капиталови разходи на общините.
Трето, не ми става ясно по какви принципи и критерии са разпределени така нар. целеви капиталови субсидии за екологични проекти.
Искам ясно да кажа следното. Искам да помоля колегите от Министерство на финансите да се подготвят по-задълбочено за тази част. Онова, което мен ме интересува и на което ще настоявам, е да получа сравнителните таблици за проект 2005 и отчет 2005 г. към съответния период, в който става гледането на Законопроекта за държавния бюджет за 2006 г., т.е. към определена дата. Да получим онова, с което разполагате.
Второ, това трябва да се случи за всички онези цифри, които сте записали като бюджетни взаимоотношения – държавен трансфер на преотстъпен данък по Закона за облагане доходите на физическите лица, допълваща субсидия, трансфери за местни дейности в двете направления. Държа особено много на план и онова, което имате към момента като отчет за целеви субсидии за капиталови разходи – както общо, така и за екологични обекти. Като подчертавам, искам да видя ясно приложението на т.нар. обективни критерии за разпределение на финансовите ресурси.
Онова, което най-много притеснява в този законопроект за държавния бюджет, е, че по продължаваща традиция, както каза господин Методиев, от 1997 г. насам фактически не са отразени конкретни и ясни реформи в няколко основни направления. Първите две от тях са в сферата на здравеопазването и образованието. Отчитаме намаление на учениците в българските училища с близо 40 хил. деца, а същевременно не виждаме как това се отразява върху сферата на разходите в сферата на образоването и не виждам каква е политиката, отразена в Закона за държавния бюджет, в Министерство на образованието и науката.
Второ, по отношение на общините и въобще на държавата, тъй като има една глава в доклада, която се нарича капиталови разходи, не ми става ясно как сте разпределили тези капиталови разходи. Ясно се вижда, че над 900 млн. са за съответните централни ведомства. Как е направено това, по какви критерии, какви политики ще се реализират и какъв ще бъде ефектът от това, което наричате програмно бюджетиране? Аз не виждам това програмно бюджетиране по никакъв начин.
Аз искам доказателства, че то фактически съществува и то с явни цифри и с конкретни факти.
Интересува ме и още нещо, за което ще ви моля да предоставите необходимата информация на народните представители и то не по-късно от средата на следващата седмица. Това са реализираните проекти по програма ФАР, програма ИСПА, програма САПАРД в частта за мерки за общините и на територията на страната. Контрактувани, реализирани до този момент, остават до края на годината - по план. Или с други думи, мен ме интересува какво прави Националният фонд в Министерство на финансите. В този смисъл искам ясно да кажа, че това, което подготвяте в момента като Закон за държавния бюджет, въпреки че твърдите, че има по-голяма прозрачност, тя остава същата, както години насам. За да не ме предизвиквате да пиша писмени въпроси на министъра и то ще бъде длъжен да ми отговаря с конкретни таблици на тези въпроси, аз искам това да бъде много добросъвестно подготвено от Министерство на финансите и да го имаме в средата на следващата седмица. Ако е необходимо, ще предложа процедурно комисията да задължи Министерство на финансите да предостави тази информация на колегите народни представители.
Искам да кажа още нещо – как се осъществява разпределението на ресурсите в централните ведомства и какви политики ще се реализират? В тази посока очевидно е необходимо да получим ясна разработка от МФ. Според мен зад тези цифри, които са тук, трябва да стоят проекти.
Още един въпрос. Колко са подадените проекти за реализация на екологични проекти, за които вие сте вписали конкретни суми от различните общини на територията на държавата. По какви критерии са избрани тези, които сте посочили за финансиране за конкретната 2006 г.? Какъв е броят на преходните обекти от предишни години, включително с използването на възможностите за държавния дълг, ползването на кредити и създаването на предпоставки и възможности държавата да подкрепи точно тези общини, които са задължени да реализират конкретни екологични проекти?
Казвам това не случайно, а много целенасочено, защото не разполагаме с достатъчно обективна информация според мен, за да може да се направи извод в момента, че това не се случва. Виждам, че тук в момента е кметът на гр. Кърджали. Там вероятно има екологичен проект, в който държавата трябва да запише за какво става дума. Същото го има още в редица български общини.
Аз Ви моля, господин председателю, тези предложения за предоставянето на допълнителната сравнителна информация така, както е даден проектът за 2005 г., да видим плана за 2005 г., отчета към настоящия момент, предполагам, че можете да представите отчета за м. октомври, имате го обобщен, надявам се, и съответно всички тези таблици, за които говорих – САПАРД, ИСПА, ФАР и капиталовите разходи по екологичните проекти. Социално инвестиционния фонд и т.н.
Второ, “Красива България” – всички източници за финансиране на конкретни общински дейности. Не се усмихвайте, господин Дацов. Аз знам какво става долу при взаимоотношенията с МФ. Знам за какво става думат. Ще ви накарам да ми ги дадете. И аз ще ги получа и ще мога да правя анализите, които са необходими на всички народни представители и в полза на обществото и на държавата. Това ще бъде полезно и за вас, дори и от възпитателна гледна точка.
Онова, което ще ви помоля, господин председателю, пропуснахме вчера едно заседание на “Труд”. И аз ще си позволя да Ви кажа сега тук. Имахме конкретен дневен ред. Искам поне в края на това заседание да се разберем какво правим с конкретния дневен ред от миналото заседание. Това е чисто процедурно предложение от моя страна.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз си позволявам за честта на фактологията, понеже господин Паскалев ме цитира, да поясня това, което казах. Когато споменах, че това е състоянието на проектобюджета на съдебната власт в България от 1997 г. и че не виждам нищо да се е променило до ден днешен, казах, че по принцип МФ отпуска средства при договарянето с министрите срещу дейности.
Искам да кажа пак заради честта на фактологията, че през 1997-1998 г., защото господин Паскалев даде много хубав пример с образованието, когато броят на децата намаляваше с 5-10-15 хил. на година, на учениците, затварянето на училищната мрежа вървеше в рамките на 80 до 32№ броя през 1999 г. Правеха се икономии и срещу тези икономии се даваха пари за разходи. Сега такова нещо аз поне не констатирам и се присъединявам към казаното от него.
МАРКО МЕЧЕВ: Имам няколко въпроса. Първо, недоумявам защо общините да не могат, след като капиталовите разходи са намалени с над 30 %, въобще какъв е критерият за определяне на тези капиталови разходи.
И вторият ми въпрос: при определяне на изравнителната субсидия защо средно на глава от населението за местните данъци и такси се изключва град София. Достатъчно съкратихме приходите на общините, сега единственото нещо, което общините получават като собствени приходи, това са данък “Сгради”, малко от превозните средства. Таксата смет с взима, но се дава за дейност.
Защо примерно отново не се разглежда въпросът за предоставяне на патентния данък от общините?
МАРИЯ КАПОН: Господин председател, по повод на казаното от колегата, аз направих няколко сравнителни таблици за градовете и особено за Пловдив. Точно с толкова, с колкото се увеличава местния данък, с толкова са намалени капиталовите разходи в Пловдив. Местните данъци се увеличават спрямо закона, който онзи ден се чете на първо четене.За Пловдив той е 1 млн. лв., точно с 1 млн. са намалени капиталовите разходи. Да напомня, че тезата, която имаше в рамките на Народното събрание беше, че те ще идват повече за общините. Не, няма да идват. Министерство на финансите си ги е взело от капиталовите разходи!
ЛЮБОМИР ДАЦОВ (зам.-министър на МФ): При подобно положение, тъй като почти цялата тази информация, която беше поискана, е предоставена на НС, тъй като основните ресурсни министерства са си внесли така нар. програмни бюджети, вярно е, че всеки един е от около 100-150 страници, но общо взето там подробно е дадена информацията, която ми поискахте. Има някои изключения, но по-специално ресурсните ведомства, включително и Министерство на околната среда и водите, което между другото за първи път тази година бюджетът му ще се гласува на програмен принцип в НС, там подробно има описано какви са проектите, политиките, принципите.
Аз с удоволствие ще помоля колегите още веднъж да ви изпратят тези справки, но ми е малко трудно в момента да дискутирам нещо, след като то е предоставено, и ми задавате въпрос защо не сме го предоставили.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Искам да кажа, че действително са внесени тези така нар. програмни бюджети. Те не са размножени и не са раздавани. Така че от тази гледна точка се оказва, че и двете страни са прави. Те не са част от закона и затова не са минали през размножаване. В тази посока няма проблеми. Ако има желание в членовете на комисията, можем да поискаме да бъдат размножени и раздадени на всички членове н а комисията. Те са 10 папки и всяка от тях е огромна като хартиен материал, голяма е колкото бюджета. Може би е по-разумно тези справки, които искате, тъй като някой ще иска само определена част от тях, да кажете на секретарката на комисията, за да ви ги предостави.
ЛЮБОМИР ДАЦОВ (зам.-министър на МФ): Ние можем да ги изпратим на електронен носител, ако искате.
КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Много ще сме Ви благодарни. Но аз имам един въпрос.
Господин Дацов, всички знаят, че когато се прави програмният бюджет, това е онова, което искат министерствата от Министерство на финансите. Моят въпрос е следният: дали това, което е внесено в НС, отговаря на цифрите, заложени за съответните ведомства в Закона за държавния бюджет или не? Поне това да знаем. Искам още веднъж да подчертаят. Аз искам няколко конкретни неща, които ще държа да получим до сряда в таблична форма. Ако искате т- на хартиен носител, ако искате – на електронен носител – това е Ваше решение. Но всички неща, които коментираме в момента – 2005 – 2006 г., за да можем да правим сравнения.
Второ, проектите. Вие имате пълната информация по Националния фонд. Би следвало да получим всичко онова, което касае ИСПА, САПАРД, цялата реализация на проекти на територията на общините, да го получим по съответния надлежен ред. Нека имаме яснота за какво става дума и каква политика се води.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Паскалев, за да не остава в пространството, аз предлагам всички народни представители, които имат във връзка с бюджета някакви искания за информация, да можем до утре да ги обобщим и да ги поискаме официално от министерството. Не сме имали случай да откажат. Мисля, че няма проблем, но нека да ги систематизираме.
ЛЮБОМИР ДАЦОВ (зам.-министър на МФ): Програмният бюджет на МОСВ е напълно адаптиран. Вие го гледате и ще го приемете като съставна част от Закона за държавния бюджет. В другите бюджети действително има някакво разминаване в цифрите, тъй като министерствата изпратиха желанията си, но не адаптираха нещата.
Но чудесно можете да се ориентирате за какво става въпрос.
Иначе информацията по ИСПА, ФАР и САПАРД тя е в електронен вид и действително се публикува с някакво закъснение, но можете да я намерите на страницата на Министерство на финансите и на Министерство на земеделието. Но ще направим тази справка.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря от името на народните представители на представителите на съдебната власт.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Процедурата почти вече стана ясна, но за мен беше нормално съвсем ясно да се гласува едно решение на комисията в точно какъв вид и формат да бъде предоставена тази информация. Мисля, че това, което каза господин Паскалев, е повече от ясно.
Действително ние нямаме такава техническа подкрепа, за да се справим с цялата налична информация и е нормално да я получаваме в обобщен вид, от който да можем да си направим съответните изводи. Специално таблицата за общините трябва да има в допълнение една графа – сравнение с останалите разходи за 2005 г. и процентното отклонение – плюс или минус спрямо 2006 г. мисля, че това предложение стана ясно и мисля, че то е по-добре да се гласуват.
Същото важи за капиталовите разходи през проектите. Действително се наблюдава едно струпване на капиталови разходи, от една страна, представени от МФ пряко чрез бюджета, от друга страна – през различни проекти в определени общини. Нека видим общо и сумарно в рамките на една година и като проект за следващата година какво представлява това. Източниците на капиталови разходи, както каза господин Паскалев, са ИСПА, Социално-инвестиционният фонд, ПУДОС, САПАРД и т.н. Така че нека да видим по общини какви са капиталовите разходите за 2005 г., какво се предвижда през 2006 г., за да можем да си направим съответни заключения.
Следващото нещо, което също така не е съвсем ясно от доклада, може би една допълнителна кратка обяснителна записка на какво точно се дължи, може би аз не разбирам достатъчно добре, но ми прави впечатление, че процентът на увеличение за разходите на едни министерства спрямо 2005 г. е с отрицателен знак , а за други – от порядъка на 2,3, 5%, докато някои стигат до 70% увеличение спрямо 2005 г. На какъв признак е направено това? Това буди в простото око определени недоумения. Но не бих искала да бъда субективна и да разбера дали този избирателен принцип, който е приложен към процента за нарастване на разходите за определени министерства е обоснован и на какво той се дължи. Защото простият поглед навява някои мисли, които може би са субективни.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Не мисля, госпожо Шулева, че трябва да поискаме някаква информация. По принцип всеки народен представител може да поиска всякаква информация. Но комисията може да систематизира тези искания и да ги поискаме за цялата комисия.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: АЗ имах предвид да ги поискаме от името на цялата комисия.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз не мисля, че е поставено ограничение, че може да се гласува обратно и че ням ада ги поискаме. Точно обратното, всеки, който иска някаква информация, молбата ми е още утре да я обобщим, ще я поискаме и тя ще бъде ползвана от всички.
ПАВЕЛ ШОПОВ: уважаеми колеги, аз не знам какво правим в момента! Може би е имало гласуване по точката, но досега предмет на обсъждане беше бюджетът на съдебната власт? Нали така? Искам д а попитам - имаше ли гласуване? (Шум и реплики.)
Защо тогава разискваме целия този въпрос? Не трябваше ли да изчерпим въпроса за съдебната власт? (Шум и реплики.)
Продължаваме да си говорим по бюджета, а викахме представители на ВСС, за да си говорим по бюджета, а няма гласуване по точката? Те си тръгнаха. Ние всички бяхме готови да гласуваме в един момент.
Всичко, което правим, се превърна в стил “Донкино кафене”. В тази връзка моята забележка е към уважаемия господин председател т- да въведе една дисциплина на разискванията по този проблемен въпрос и ако сме изчерпили въпроса за Висшия съдебен съвет, да обявим този факт и да преминем към други въпроси. По този начин аз не мога да разбера, в интерес на истината, кой води заседанието – дали господин председателят или неговият заместник господин Мартин Димитров. Защото господин Мартин Димитров взима думата във всеки един момент, когато пожелае, тя му се дава и той повежда заседанието. Тук става въпрос до някои елементарни формалности и за някакво официално начало в тази комисия, за да не ставаме за смях.
Освободихме ли представителите на Висшия съдебен съвет да си тръгнат? (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Шопов, благодаря Ви за желанието да не превръщаме комисията в Ганкиното кафене. Тук голяма част от присъстващите са депутати от доста години, от доста мандати. Никога в комисии не е налаган някакъв сериозен регулативен режим. Можем да въведем нещо като в пленарната зала, което сигурно ще е в интерес на скоростта, но няма да е в интерес на работата в комисията и на духа в комисията. Така че много съжалявам, можем да коригираме правилника за дейността на комисията, каквато е Вашата идея, но не мисля, че това ще подкрепи обсъждането.
Що се касае до бюджета на съдебната власт, той е неразделна част от бюджета на България, така че гласуването ще стане в рамките на целия бюджет. Няма два различни бюджета, този бюджет е част от общия бюджет, който трябва да приемем. И като стигнем до гласуването, ще го гласуваме.
НЕНО ДИМОВ: Понеже стана дума за процедура, ще се опитам да обобщя и наистина да предложа процедура – да задължим Министерство на финансите до сряда сутринта следващата седмица да ни предостави исканата от господин Паскалев и госпожа Шулева информация, за да може следващия път на заседанието в четвъртък да имаме тази информация ида завършим разглеждането на бюджета.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Поех ангажимент ада имате тази информация. Не мисля, че е необходимо да влизаме в такъв род взаимодействия. Досега министерството реагира до 24 часа. Не можем да се оплачем, че те не са предоставяли информация. Гарантирам Ви. Ако те не отговорят, можете да внесете импийчмънт на председателя на комисията, затова че Министерство на финансите не е отговорило! (Шум, смях, оживление.)
НЕНО ДИМОВ: Аз правя процедура.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Смятате ли, че трябва да гласуваме и да задължим министерството да ни даде информация, когато то е длъжно да ни предостави такава по правилника на Народното събрание.
ЛЮБОМИР ДАЦОВ (зам.-министър на МФ): Господин председател, ние с удоволствие ще предоставим информацията. Защо да ни задължавате, след като не сме отказали да я предоставим.
Искам само да ви обърна внимание, че разпределението по списъка за екологичните обекти се извършва от МОСВ. Ние трудно можем да ви дадем обяснение защо точно тези обекти са с приоритет. Ние ще ви предоставим каквато искате цифрова информация, но от гледна точка на политиките и приоритетите Министерство на финансите никога не се е намесвало. То е давало своето становище за приоритетността на тези обекти, но в края на краищата не можем да отнемаме на министерствата и на общините правото да имат своите приоритети. говорим не само за децентрализация на местно ниво, а по логиката на публичните финанси има децентрализация в самите министерства.
Така че може би ще трябва да поканите не само нас, но и отделните министри, които да отговарят на съответните въпроси, които имате.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Парламентът има специализирани комисии. Там вървят тези обсъждания, там са тези програмни бюджети по направления. Така че нека се концентрираме върху бюджета като цяло, тъй като ние сме комисията, която трябва да вземе решение по него.
Господин министър, имате ли нещо да кажете по обсъждания законопроект?
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Аз идвам от заседание на Комисията по евроинтеграция, където обсъждахме колко малко средства има за евроинтеграцията. Вероятно не съм в течение докъде сте стигнали с обсъждането, така че бих помолил да се включа по-плавно в дискусията.
НИНА ЧИЛОВА: По повод на казаното от господин Дацов искам да уточня, че ние не искаме само списъците. Мисля, че стана ясно, че е естествено всяко министерство да си има своята автономна приоритетност, но ние искаме да видим кои са приоритетите по общини, не само свързаните с екологичните проекти, но и тези по САПАРД, ИСПА и т.н. Ние искаме не само цифри от Министерство на финансите. Искаме яснота по проектите.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Повтарям – имаме огромна молба – да предоставите исканията си. Сами разбирате, че министърът на финансите едва ли може да даде обяснение защо е включен един или друг екопроект. Затова има структура на МС. Но всичко, което ви е необходимо, ще го поискаме и ще го имате на разположение за членовете на комисията.
НЕН ОДИМОВ: Господин председател, аз направих процедурно предложение, с което на практика се отлага дискусията по бюджета за следващата седмица, докато получим информацията, която поискаха господин Паскалев и госпожа Шулева. Вие отказвате да подложите на гласуване това предложение, а то по същество е за прекратяване на дебата по бюджета за днес.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Трябваше да го дефинирате по-кратко, ясно и щях да го подложа веднага на гласуване.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Правя обратно процедурно предложение – да не прекратяваме дискусията и да не отлагаме за сряда, защото сме направили един график, който включва във физическите възможности на времето да бъде приключен не само бюджетът, но и онова, което иска от нас до Нова година Европейския съюз. И по този график най-късната дата за влизането на бюджета в пленарната зала е сряда 9.00 часа сутринта.
Така че ако желаете, мога да се обоснова с още едно изречение. Ако колегите желаят да се запознаят с допълнителна информация, предлагам Комисията по бюджет и финанси да работи и в събота и неделя. Аз съм готов, въпреки че познавам тази информация, за която те говорят, за да уважа тяхното право. Вземете информацията утре от Министерство на финансите. Може и утре пак да заседаваме, в събота – пак, в неделя – пак. Няма лошо. Но сега няма какво да отлагаме, нека продължим нататък!
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Моля, който е съгласен да прекратим заседанието на комисията и да го продължим след предоставяне на поисканата информация, да гласува.
За 6, против 14, въздържал се 1.
Предложението не се подкрепя.
Продължава заседанието.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин председател, аз не оспорвам правото на всеки народен представител да иска каквато и да е информация, свързан с бюджета. Смятам обаче, че повечето от въпросите, които бяха повдигнати по отношение на необходимата информация, се съдържат в тези документи. Това е първо.
Второ, значителна част от тези въпроси се съдържат на други места, в други източници на информация. Може би основанията за искане на информация са технически. Беше посочено от госпожа Шулева, че всеки народен представител няма техническа помощ, за да обобщи тази информация, за да се правят сравнителни анализи. Това е така. Но все пак, уважаеми колеги, не забравяйте, че ние сме на първо четене на държавния бюджет. Всички тези въпроси и искания за допълнителна информация касаят детайли от този бюджет. Ние трябва да обсъждаме философията на бюджета, основните концепции в него и с гласуването си да покажем дали ги приемаме или не.
Що се отнася за допълнителната информация, тя ще бъде изключително полезна между първо и второ четене да се правят допълнителни предложения. Там вие ще видите, че практиката показва, че се правят такива абсурдни и невероятни предложения, за които ние ще трябва да отделим време и възможности да дискутираме, обсъждаме и гласуваме.
Най-важните повдигнати въпроси бяха по отношение субсидиите на общините. В тези документи и никъде и никъде другаде няма да намерите информация за методиката, по която се разпределят тези субсидии. Нека Министерство на финансите и другите министерства, мисля, че МРРБ отговаря за това, да кажат по каква методика се разпределят капиталовите разходи, кои са основните параметри, коя е формулата. Да каже по какъв точно начин се определя допълващата субсидия, да се каже точно по какъв начин се определя изравнителната субсидия – това са нещата, които не се съдържат детайлно в документите. Тези неща народните представители трябва да ги имат, разбира се, и всички останали, въпреки че за голяма част от нещата, които бяха искани, има информация, колкото искате. Море от информация. Седнете зад компютъра и ще намерите всичко, което ви е необходимо.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Имам процедурно предложение – предлагам да прекратим разискванията и да гласуваме на първо четене предложения законопроект.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли обратно процедурно предложение? (Шум и реплики.)
Има процедурно предложение да прекратим разискванията и да гласуваме законопроекта.
Моля да гласуваме.
За 6, против 14, въздържали се няма.
Предложението не се подкрепя.
ХАСАН АЗИС: (зам.-председател на Управителния съвет на Националното сдружение на общините в България, кмет на община Кърджали): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър и участници в дебата по Бюджет 2006! Тъй като в материалите, които са част от материалите за държавния бюджет, е и подписаният протокол между НСОБ и министъра на финансите, който е въз основа на двете наши срещи – на УС на НСОБ и МФ, ние сме посочили в него конкретни наши виждания, които по една или друга причина се разминават със сметките на МФ. За да не ви четем, уважаеми колеги, протокола с нашите разногласия, понеже те са 19 на брой, по които имаме конкретна позиция и обяснения по това, което предлагаме, бих искал да обособя 3 важни групи въпроси и да ги предложа на вашето внимание.
На първо място, въпрос, свързан със спецификата на проектобюджета, е по отношение на нанесените щети от наводненията през 2005 г. За тези наводнения, ако трябва да бъдем точни, бяха осигурени по-малко от 10% от необходимите средства за възстановяване на щетите. Мисля, че народните представители и новото правителство с местната власт бяха и са поставени пред много сериозно изпитание като оценка за адекватността на народните представители и на новото правителство за това какви мерки ще бъдат взети след нанесените щети в общините и в цялата страна.
Много е важно да ви кажа, че пред нас беше поет ангажимент с Бюджет 2006 да бъде поето финансирането за възстановяване на засегнатите обекти на общинската инфраструктура. Затова нашето виждане е, че трябва да бъдат осигурени целеви средства за осигуряване конкретни обекти на общините, като средствата да бъдат разпределени по общини и обекти в специално приложение на Закона за държавния бюджет за 2006 г. или в постановлението за неговото изпълнение.
Едно такова приложение – част от Закона за държавния бюджет, мисля, че ще осигури прозрачност и яснота за осигурените и разпределени средства.
На второ място, нашето виждане е за създаване на фонд “Бедствия, аварии и катастрофи” в общините. Целта на този фонд е за постепенно изграждане на финансов капацитет на местно ниво за неотложни аварийно-възстановителни действия при възникване на критична ситуация. Всеки един от нас, дори да не е кмет, може да оцени това наше предложение след пораженията от наводненията през лятото.
Втората група въпроси се отнасят до осигуряване на повече средства, насочени към подобряване на общинската инфраструктура, като става дума за увеличаване на целевата субсидия за капиталови разходи на средствата за общинската пътна мрежа. Това е въпрос, който също е познат до болка и мисля, че не е необходим ода се обяснява защо са тези искания на общините.
Трета група предложения, уважаеми дами и господа народни представители, е по отношение осигуряване на средства от републиканския бюджет, за издръжка на децата в детските заведения и на новите законни ангажименти на общините, влизащи в сила след Нова година знаете, че от 1 януари 2006 г. всички общини поемат администрирането на местните такси и таксата за битови отпадъци, на базата на което ние подписахме споразумение между главния данъчен инспектор и кметовете на общините, като при нас се прехвърлят щатните бройки и средствата за трудовите разходи. Средствата за издръжка на дейността остават неосигурени, а трябва да знаете, че това е доста внушителна сума, която ще наруши нормалния ритъм на работа на общините.
По отношение на издръжката на децата в детските заведения – един много важен въпрос, който е поставян може би повече от 2 години след местните избори, по него в настоящия момент нашите сметки са, че увеличението с 10 лв. на поеманата издръжка от страна на държавата ще струва на бюджета само 17 млн. лв. не бих искал да се впускам в подробности. С удоволствие ще отговорим на всички въпроси, които ще зададат народните представители. Може би колегата ми ще допълни нещо.
ИВАН АСПАРУХОВ (член на Управителния съвет на НСОБ): Когато става въпрос за втория кръг въпроси, за капиталните вложения особено за четвъртокласната пътна мрежа, трябва да имаме предвид действително случилото се през 2005 г. Повече от 10-годишното неподдържане на пътната инфраструктура в общините доведе до това, че тя беше най-засегната от събитията през това лято. Затова предложението ни беше сумите, които се определят за ремонт и реконструкция на четвъртокласната пътна мрежа, освен като цифра в бюджета, да бъдат посочени по общини, второ, да бъдат предоставени по приоритетите, определени от общинските съвети. А не да чакаме да бъдат разпределени през м. май 2006 г. по виждането на МРРБ и чак тогава да вършим нещата. Нека да бъдат упоменати още с приемането на бюджета.
Дълго време се дебатираше издръжката в детските градини. Ако няма друга практика и ако е трябва да струва това 17 млн. лв., може да се направи следното, което също е наше предложение. Както в МОН се получи споделяне на издръжката. Ние не крием, че издръжката в детските градини е споделена. Тя е между държавата и общините, тъй като държавата поема работната заплата. Но ние молим да се сподели и издръжката, защото в случая се получава, че не издържаме децата в тази република над 6-годишна възраст. И че държавата не иска да сподели издръжката им до 6-годишна възраст. Ако е така, можем да го направим с начина, по който действа програмата в училищата – дали с мляко или закуска, нещо подобно.
И още един текст, по който може би министърът ще отговори, е, учудваме се на промяната в текста на чл. 10, ал. 2, който в момента е променен така, че общата допълваща субсидия се получава в общините до 90 на сто по чл. 1, като останалите 10 % ще се предоставят само в случай, че не се влошава салдото по текущата сметка на платежния баланс. Питаме: това като метеорологична прогноза ли е? И защо е запазено?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Според мен е 100%, гарантирам Ви.
ИВАН АСПАРУХОВ: Защо не остане сегашният текст, който касае салдото на бюджета? Не знаем защо!
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Предполагам, че министърът ще отговори.
Но моля да чуем и другите гости, ако имат да кажат нещо важно.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Уважаеми народни представители, искам да потвърдя, че има пълна съгласуваност в параметрите на Законопроекта за държавния бюджет и законопроекта за бюджета на ДОО, касаещи трансферите, които се извършват от държавния бюджет към бюджета на ДОО и обратното – трансфери към НОИ към Министерството на труда и социалната политика.
Може би на второ четене, господин председател, една част от текстовете, които са в Преходните и заключителните разпоредби, трябва да се преработят, тъй като сега те уреждат взаимоотношенията между плащанията на осигурителни вноски от бюджетните организации и НОИ, но след създаването на Агенцията по приходите тези вноски ще бъдат насочвани към агенцията по приходите, но затова пък трябва да влезе в сила ДОПК. Това са текстове за второ четене.
ПЛАМЕН ДИМТРОВ (представител на КНСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Благодаря, че имам възможност да взема думата за втори път. Няма да повтарям онова, което казах миналия път, а ще представя накратко позицията на КНСБ, която до голяма степен е споделена от колегите от КТ “Подкрепа”, т.е. това е становището на синдикатите по философията на макрорамката и на Бюджет 2006.
Накратко, ние имаме по-сериозни възражения по философията на Бюджет 2006. в общи линии тя не променя рамката на бюджетите, приемани през последните 4 години. Същата консервативна схема и подход, запазване механизмите назанижени приходи и то силно занижени приходи в приходната част, поне с около 800 млн. лв.. нашата оценка това е около 2% от брутния вътрешен продукт. Залага се скрит излишък Смятаме, че има известни съмнения по отношение на макропараметрите. Притеснява ни разминаването между бюджетните прогнози на самото Финансово министерство, което дава прогноза за инфлация от 5,8%, а Агенцията за анализи и прогнози днес обявява 6,3% прогнозна средногодишна инфлация. Всичко това за нас задава някои въпроси за начина, по който е съставена приходната, а оттам и разходната част на бюджета.
Мислим, че няма необходимите гаранции и в този бюджет за това как този излишък ще бъде оползотворяван. А той ще се получи, така или иначе. Това е нашето искане – да бъде регулиран този въпрос законодателно по-прецизно – в сравнение със сегашния запис, който вие, народните представители, направихте преди няколко месеца.
Фискалният резерв, не мога да не кажа две думи за него. За нас остана неясно в рамките на бюджета, освен че имаме неснижаемия остатък като параметър, как ще бъдат насочвани, инвестирани и използвани по някакъв начин, в скоби – използвани за изкупуване на външния дълг, или по някакъв друг начин, резервите и по какъв начин ще бъдат разходвани.
В тази връзка смятаме, че е логично поне част от тях да бъдат ориентирани за създаването на т.нар. Сребърен фонд за подкрепа на солидарната пенсионна система.
Друго важно съображение според нас е, че този бюджет не постига баланса между труда и капитала – в осигурителната и подоходната политика не е постигнато едно балансирано отношение както към бизнеса, така и към наемния труд.
Мисля, че в бюджета има цифри, които ще бъдат коментирани през следващите седмици. За нас обаче, че консервативната прогноза включва в себе си и един доста занижен, непретенциозен, ненапрегнат растеж на икономиката. Това, което виждаме там - от 5,5%, дори и това, което каза господин Димитров - 6%, които искаме да видим през 2006 г., ще ни даде допълнително кураж на всички нас, включително и на финансите, за един по-голям растеж. Затова и очакванията и мерките, които се предвиждат, трябва да бъдат ориентирани към един по-голям растеж.
И последното, което искам да кажа, е, че политиката по доходите, която е заложена в проектобюджета, не гарантира по никакъв начин изпълнение на ключови следизборни обещания. Не говоря за предизборни обещания. Говоря за поети ангажименти, приети на политическо равнище от коалицията и които за съжаление не виждаме по никакъв начин в подоходната политика през 2006 г., включително и по облагане на доходите. Макар че там има стъпка във вярната посока – безспорно, това сме го казали вече.
Накрая искам да обобщя, че за нас бюджетът не може да бъде друг, тъй като той е направен, преди да имаме програма на кабинета. Ако тя беше факт по-рано, тогава може би щяхме да имаме определени ясни приоритети, които да виждаме през бюджета или да не ги виждаме. Сега виждаме един бюджет, който не променя посоката си през последните 4 и вече пета година.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Понеже сме Комисия по бюджет и финанси, всички знаем кога стартира процедурата за подготовката на бюджета. В общи линии сте прав. Да се надяваме, че бюджетът, който ще влезе догодина, вече ще бъде на база и на управленската програма на правителството, и ще е опрян върху реформирането на бюджетните системи, които сега са наследени.
Предлагам да дадем последната дума на министъра.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председателю. Аз се отнасям с голямо разбиране към повечето изказани критични коментари. Всъщност искам да обърна внимание, че вътре в тях има значима доза противоречие Бюджетът е обявяван, че е прекален оразходен, че има прекалено разходи, а в сравнение с тазгодишния ще кажа само една цифра, че ако отстраним средствата, които допълнително предоставяме за евроинтеграцията, за наводненията и за общините, ще видим, че ценралните ведомства, които най-често са обявявани в разточителство, ще харчат с 1,5 до 2% по-малко, отколкото тази година. Т.е. ние правим опит да свием чисто бюрократичните разходи. И затова може би ще ви направи впечатление, че като че ли за първи път от известно време цели отделни министерства не са доволни от бюджетите си. При тях има свиване, за разлика от други разходни програми, които отразяват приоритетите на правителството и основният от тях не само на правителството, а и на държавата – влизането в Европейския съюз за следващата година.
По отношение на политиката, на другия концептуален спор, който винаги е съществувал – дали е добре балансиран бюджетът между труда и капитала, направили сме подобен опит. Ако се направи по-внимателен анализ ще се види, че облекченията за частния бизнес и социалните ангажименти трудно би могло да се каже, трябва много тънко да се наблюдава, за да се изведе предимство в полза на едното или другото. Все пак според нас има достатъчно ресурс, който се преотстъпва на частния сектор, от една страна, и достатъчно повишаване на разходите в социално направление. Ще дам за пример, че пенсиите и заплатите струват на бюджета 600 млн. лв. като прираст – точно толкова, колкото преотстъпваме на бизнеса като намалена осигурителна тежест. Цифрите случайно съвпадат.
Бюджетът запазва консервативната политика – това също е доста често срещан рефрен. Резки промени в бюджета будят съмнения. Ние всички искаме да са по-добри, но при резки промени не се знае, че дали няма да се окажат и по-лоши.
Бюджетната, фискалната политика по дефиниция е консервативна. Много често се коментира, че този бюджет по нищо не се различава от предходните. Но се върнете през последните 15 години и вземете относителните дялове от БВП и ще видите, че нито един от тези бюджети също не се отличава от останалите. Защото наред с икономическите ефекти, които бюджетът цели, и прокарването на определена политика, бюджетът е и инструмент за финансиране на публичния сектор. Когато публичният сектор от година в година е приблизително същият, не можете да очаквате да има съществени различия в бюджетите – от тази гледна точка.
Да, някои от бюджетните системи не са реформирани през последните 15 години. Здравеопазване, образование. Впрочем, в здравеопазването имаше начало на реформа, неособено удачна това вече можем да го кажем, тъй като хроничните дефицити, които правят в края на всяка година, са свидетелство, че нещо в нормативната законова и регулативна рамка куца. Би било твърде наивно да се очаква, че за 2 месеца може да се направи цялостна структурна реформа.
Тази забележка ще бъде далеч по-удачна за следващия бюджет, ако и тогава не само тези две системи – здравеопазване и образование, но и останалите се явят в този вид.
Имаше конкретен въпрос за 90 на сто от разходите. Такъв текст считаме, че е добър буфер срещу макроикономически изненади. Ако ми позволите да се пошегувам – ако състоянието на текущата сметка продължи да се влошава, повярвайте ми, ще ви бъде безразлично колко разходи ще получите в края на другата година. Така че по-важното е да съумеем да задържим стеснена фискална позиция, така че да не стигаме до проява на определени макроикономически рискове, които да задействат тази клауза. Ако рекордният ни дефицит по текущата сметка тази година следващата година бъде надвишен, не бих искал просто да коментирам мерките, които трябва да се вземат в противовес на тази тенденция.
Сигурно този бюджет, както е и в други години, много неща няма да финансира в пълен размер. По-лесно е да кажа, че и този бюджет, както и останалите, няма да бъде достатъчен, за да се решат всички проблеми на тази страна и тя да изглежда като средноевропейска държава. Наивно би било да мислим обратното. В рамките на възможното аз обаче разчитам на отделните министерства и секторни ръководители да определят свои приоритети, да разместват, ще им съдействаме от Министерство на финансите по всякакъв начин да преразместват разходи и направления, така че да постигнат по-висока ефективност на публичните разходи. В противовес на обратния подход – “Не ми е осигурен проект “х”, няма да го правя”, каквито коментари също вече се чуват.
В заключение, бих искал да кажа, че макрорамката е умерено консервативна. И ако някой може да аргументира друг фискален принцип, благоразумен фискален принцип, готов съм да променя тази рамка. Никъде обаче няма да откриете, че бюджет се прави по оптимистичен сценарий или ако се прави, това е наивитетно.
Разбирате, че има потенциална възможност за реализиране на излишък. Разбирате също така, че ако това стане, интензитетът на по-висок растеж и по пътя на по-висока събираемост на приходите и по пътя на по-голямо разкриване на част от сенчестия бизнес – непосилно е разкриването на целия, ако това може да стане така, тогава ще можем да направим и допълнително разходи. Знаете, че вече има клауза допълнителни разходи да не се изразходват над определена граница. Така че мисля, че не е голямата беда да има големи буфери в бюджета.
Не знам дали отговорих на всички въпроси. Сигурно така, както бюджетът не е успял да отговори на всички въпроси, вероятно и аз не съм успял да отговоря на всички коментари, които се направиха тук. Но можем да продължим дебата. Сигурен съм, че между двете четения ще бъде истинският дебат и в по-големи детайли по принципите.
За да завърша, като принципи на съставянето на бюджета ние имахме няколко основни цели. Не трябва да забравяме, че основната цел е запазване и задълбочаване на макроикономическата стабилност. Ако ви се струва изтъркано, това е по-добрият вариант, вместо да гледаме унгарския опит, защото на тях това също им се струваше изтъркано допреди 2-3 години. И сега имат много сериозни проблеми с връщането в границите на нормалната фискална позиция и с дефицита между 5 и 6 и вероятните сериозни санкции от Европейската комисия и спиране за определен период от време на структурните фондове. Вероятно в резултат не на дебатите “повече излишък, защо не похарчим повече, защо не си построим магистрали”, тези дебати министърът на Унгария представи пред своите колеги и не беше особено убедителен.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря, господин министър.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин министър, ще бъда съвсем кратък. Зная, че много удължихме времето. Въпросът на представителите на НСОБ беше следният: защо заменяте дефицита по консолидираната програма като буфер за допълващата субсидия на общините? Така беше условието до миналата година с дефицита по текущата сметка. Какво е отношението на допълващата субсидия за общините по отношение дефицита по текущата сметка. Вие веднъж го използвахте като критерий в преговорите с МВФ по отношение на евентуалния излишък. Защо трябва да се замени единия критерий с другия.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има още един въпрос от Мартин Димитров към Вас, господин министър. Но молбата ми е все пак да не стартираме отново дискусията.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин министър, приемам вашите аргументи за консерватизма и за това как се прави бюджетна политика. Съгласен съм. Но Вие няма ли да се съгласите, ако получим над 1 млрд. лв. излишък. Нормално е да получите 100-150-200 млн. излишък, но ако получите 1 млрд. лв., не смятате ли, че това по някакъв начин предварително е било заложено?
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ:С По първия въпрос, буферът, който съществува от години в бюджета – харчене на 90 на сто от разходите в зависимост от бюджетния баланс, е при дефицит на текущата сметка, вариращ от 2,3% до 8,2 през миналата година. Когато тези параметри се променят драматично – от 8,2 тази година очакваме да бъде 13,5 и не искам да влизам в дебата защо това е направено, има няколко основни фактори, очевидно този буфер трябва да бъде по-гъвкав. И в този аспект, така, както този буфер е предвиден за централните ведомства, така е предвиден и за общините, , ръководейки се от разбирането, че ако централните ведомства финансират публични дейности, така и общините финансират публични дейности. Общините не са вън от републиката и живеят вътре в нея, като споделят общата макроикономическа среда и общите рискове за средата. Затова считаме нелогично тежестите в макроикономически план да се поемат само от общините или само от централната власт, т.е. считаме, че подходът трябва да бъде балансиран.
Що се касае до следващия въпрос – до излишъка. Аз много бих се радвал да направя този излишък следващата година. Отново го подчертавам. Това е по-добрият вариант, отколкото дефицит около 1 млрд. лв. вероятно и за едното и за другото ще има фактори, които ще бъдат разбираеми. Така че вярвайте ми: по-добрият вариант е да се направи излишък.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: благодаря, господин министър.
Предлагам да минем към гласуване.
Има два варианта за решение по днешния законопроект.
Първият вариант е да подкрепим проекта за държавния бюджет на Р. България за 2006 г. с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и чл. 2. това е единият вариант, представен от господин Икономов.
Вторият вариант е Законопроектът за държавния бюджет на Р. България за 2006 г. със становището на МС по чл. 1 и чл. 2.
Моля да гласуваме първия вариант. Той не се подкрепя от Министерския съвет.
За 1, против 11, въздържали се 7.
Този вариант на законопроекта не се приема.
Моля да гласуваме втория вариант – със становището на МС по чл. 1 и чл. 2.
За 14, против 5, въздържали се няма.
Комисията подкрепя втория вариант.
С това законопроектът е приет на първо четене.
Сега можем да минем към темата за ДОПК.
МАРИЯ КАПОН: Благодаря, господин председател, моля да обясните това, което днес се чу в кулоарите – дали е така, че ДОПК е разпределен в друга комисия за гледане като водеща комисия.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: С решение на председателя на Народното събрание това наистина е станало така по една проста причина – върви административно-процесуалния кодекс. Очевидно е, че ням ада имаме потенциал да съгласуваме тези 2 закона в рамките на Комисията по икономическата политика. От тази гледна точка председателят го е преразпределил.
Анализът на текстовете и консултациите в тази връзка показват, че там икономиката е не повече от 2% и че останалото засяга Комисията по правни въпроси.
НИНА ЧИЛОВА: Не искам да коментирам капацитета, с който разполага Комисията по правни въпроси, не мога да преценявам колегите там, но ми се струва, че няма по същество друга комисия, която да е най-подходяща в парламента, която да гледа процедурите по отношение на материално данъчен закон. При положение, че ние сме били комисията, където това е гледано на първо четене, тук бяха представители на Министерство на финансите, които вкараха допълнителните промени т- пак в Бюджетна комисия, нещо повече, имаше сформирана работна група между две комисии. И сега да се прави инцидентно такъв подход, аз не зная какви са били мотивите, но мисля, че е некоректно за всички членове и колеги, които участваме в тази работна група, да се взима този законопроект и да се преразпределя на Комисията по правни въпроси.
Затова моето процедурно предложение е да гласуваме този законопроект да се върне на нашата комисия, а Правната комисия няма нищо лошо да бъде втора комисия – относно юридическите неща по процедурата. Категорично смятам, че по същество този законопроект трябва да бъде предмет на обсъждане само в Бюджетна комисия кат о водеща комисия. И Ви моля да подложите на гласуване това предложение.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз само искам да подсиля, ако е възможно, предложението на госпожа Чилова. Става дума за следното. На второ четене има една водеща комисия, която е специализирана, която е отговорната за законопроекта. Аз лично, признавам си, че моето образоване е финансово-икономическо, не мога да видя нито един аргумент защо Правната комисия трябва да разглежда процедурата по приходите на държавата, които са в компетентността на Министерство на финансите, което е изработило проекта и го е дало на Министерския съвет? Честно признавам, може би Министерство на правосъдието в този случай ще трябва да събира приходите!
Затова не е въпрос Правната комисия да ни подпомага на второ четене. Колегите могат да помолят да присъстват юристи на нашите заседания. Но второто четене на ДОПК трябва да е дело на КБФ.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Признавам си, че не знам процедура, при която да се оспори решение на председателя на парламента и може би да не бързаме да взимаме решение, без да сме се консултираме. Затова предлагам да направим консултации в тази посока… (Шум и реплики.)
Добре, има желание да се гласува това предложение. Признавам си, че от досегашния ми опит като народен представител нямам спомен да е гласувано в някоя комисия да е гласувано един закон да бъде преразпределен на нея в разрез с решението на председателя на парламента. Казвам ви, че не знам имаме ли такива правомощия.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Аз също смятам за много странно като член на КБФ, след като ние бяхме водеща комисия, след това законопроектът да се изземва и да се преразпределя на друга комисия. Аз също не знам да е имало такъв случай досега в парламента. Очевидно има други мотиви, които ние не знаем.
Така че ми се струва, че ако ние като комисия приемем такова решение, Вие ще имате пълната морална подкрепа като председател да защитите нашето предложение пред председателя на парламента като председател на КБФ да ни върне закона.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Казах, че ще подложа това на гласуване с всички рискове това да не е в съответствие с правилника.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин председател, искам думата, само за да ви подпомогна в процедурата. Разпределението на законопроекта става с искане на съответния председател на комисия до председателя на парламента с писмо: “Моля еди кой си закон да бъде преразпределен поради следните мотиви”. Тук чухте достатъчно мотиви. Ще си позволя да кажа само още един. Честта на Бюджетната комисия изисква всички данъчни, материално-правни и процесуални закони да бъдат гледани в тази зала тук, под Ваше ръководство. Никакви аргументи в посока на това какво представлява съставът, какви трудности, има или не, ако трябва, ще работим денонощно, тази комисия е призвана да гледа тези закони. И аз Ви моля да спасите честта на комисията.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин Цонев, разбирам как е бил преразпределен ДОПК.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА: За честта оставям думата на мъжете!
Смятам, че ние ще срещнем разбирането на председателя на Народното събрание, първо, защото самият той работи по този законопроект в предишното Народното събрание. Той беше заместник председател на КБФ и аз много ясно си спомням неговите изказвания тук, в КБФ, навярно и вие ще си ги спомните, защото бяхме заедно нейни членове.
Никога не сме правили сметка в тази комисия, аз съм пета година в нея, колко процента в един законопроект е икономиката и колко процента е правото. Смятам, че е много по-важно какви отношения има между тези две как д аги нарека, чудя се, така че е много важно този законопроект отново да се върне при нас, по простата причина, че доста усилия се хвърлиха от нас, от експертите на комисията и за нас остава необяснимо как в един момент, след като има предложения, внесени по процедура от Министерство на финансите, второ – предложения от народни представители, и в един момент този законопроект да отиде при юристите. Пак казвам, нямам нищо против колегите. Но мисля, че имаме много сериозни аргументи и една подкрепа от председателя на Народното събрание, който принципно едва ли ще има нещо против този законопроект да ни бъде върнат като водеща комисия.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Колеги, малко съм изненадан, тъй като господин Шопов преди малко обясняваше, че нямаме юридически потенциал, а само икономически, няма проблеми, ще подложим на гласуване тази процедура.
Моля, гласувайте за поискаме от председателя ДОПК да се гледа в КБФ.
За 17, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
С подтискащо мнозинство КБФ си иска обратно ДОПК!
Закривам заседанието.
(Закрито в 17.05 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Петър Димитров

Стенограф:
/Виржиния Петрова/