П Р О Т О К О Л
от съвместно заседание на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по икономическа политика

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по икономическата политика
Комисия по бюджет и финанси

П Р О Т О К О Л

На 2 ноември 2005 година се проведе съвместно заседание на Комисията по икономическата политика и на Комисията по бюджет и финанси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

Представяне на Законопроект за държавния бюджет на Република България 2006, № 502-01-46, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: Пламен Орешарски – министър на финансите, Пламен Димитров – заместник - председател на КНСБ.
Заседанието беше открито в 16,25 часа и ръководено от председателя на Комисията по бюджет и финанси Петър Димитров.
- о –
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми членове на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по икономическата политика, уважаеми господин министър, уважаеми гости! Позволете ми да открия съвместното заседание на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по икономическата политика с една единствена точка в дневния ред:

ПРЕДСТАВЯНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ 2006, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
И двете комисии имаме кворум.
Поднасям ви извиненията на господин Цонев, който е на среща с председателя на Европейския парламент, и след малко ще се присъедини към нашата работа.
Така, както е традицията, най-важният закон на държавата през последните години се представя от министъра на финансите.
Предлагам на това първо заседание да ограничим нещата главно около задаване на въпроси по бюджета, който ще бъде представен от господин Орешарски и, разбира се, изказвания общо по макрорамката, по политиката, която е заложена в бюджета. Предлагам да не стигаме до проблемите на общините – това ще се обсъжда в двете комисии поотделно и във всички комисии на парламента.
Затова молбата ми е да погледнем на бюджета отгоре, тъй като това ще определя и темповете на растеж, и нивата на стандарта на живот на българите през следващата година.
Имате ли възражения срещу така предложения дневен ред? – Няма.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Против и въздържали се няма.
Дневният ред е приет единодушно.
Давам думата на господин Пламен Орешарски – министър на финансите, да представи проекта за бюджета за 2006 година.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Първо, искам да се извиня за закъснението – имах друго спешно събиране при премиер-министъра.
Бих си позволил в сравнително ограничено време да представя основните цели, приоритетите и включените мерки, които са залегнали в проектобюджета, който от два дни е на вашето внимание и който вероятно ще заеме част от работното ви време през следващия месец – месец и половина.
Започвам с няколкото основни цели, които сме си поставили за реализиране през следващата година в контекста на фискалната политика като елемент на макроикономическата политика.
На първо място ние поставяме поддържането на макроикономическата стабилност. В същото време, като подцел, бих казал, за макроикономическата стабилност поставяме продължаване на политиката на устойчив икономически растеж.
През следващата година съвсем обяснима е и третата ключова цел – подготовка на Република България за членство в Европейския съюз.
И не на последно място, макар и хронологично само да се посочва в тази последователност, но по значение може би на първо, повишаване на социалната отговорност.
Реализирането на тези цели или до голяма степен реализирането на тези цели се вписва в макроикономическа рамка, която се опира на очаквания за 5,5 процента икономически растеж, очаквана инфлация в края на годината на база месец декември 2005 година – месец декември 2006 година от 4,9 процента, валутен курс 1.61 лв. и цена на петрола 61.4 долара на барел.
Мерките за изпълнение на посочените цели се свеждат до няколко ключови във всяко едно от направленията.
Поддържането на макроикономическата стабилност си представяме, че ще бъде реализирано със заложеното ограничение на дела на преразпределение на брутния вътрешен продукт до 40 процента през публичните финанси.
Също така за първи път планираме нулев бюджетен дефицит, като в хода на управление на бюджета ще се стремим да постигнем излишък като противодействие на трайно формиралия се външноикономически дисбаланс и разрастващия се дефицит по текущата сметка.
Политиката на устойчив икономически растеж ще поддържаме, като сме предвидили снижение на осигурителната тежест, като цяло на данъчната осигурителна тежест, но по-голямата стъпка е при осигурителната тежест, където предвиждаме намаление на вноските за ДОО с 6 пункта - от 29 на 23, като по този начин общата осигурителна тежест ще намалее малко над 42 до около 36 процента.
Считаме, че тази мярка ще доведе до няколко ефекта. На първо време ще осигури ресурси за частния сектор в размер на над 600 млн. лева, което ще даде възможност на стопанския сектор да реализира инвестиционни програми в контекста на неговата подготовка за членството ни в Европейския съюз и покриване на определени стандарти.
Добавено с промяната, която се прави на съотношението от 70 на 30 на 65 на 35 при разпределение на осигурителната тежест, това дава допълнителни ресурси от гореизброените в полза на стопанския сектор.
В същото време ние разчитаме, че една част от освободените ресурси ще бъдат използвани и за повишаване на работни заплати или за деклариране на по-високи работни заплати, с което си мисля, че ще внесем дял в тенденцията за все по-малка част от сивата икономика в този сектор.
Ние смятаме също така, че мярката ще повиши конкурентноспособността на икономиката, дотолкова, доколкото цената на работната сила ще бъде по-ниска, в сравнение с установеното за тази година.
Предвиждаме промени и в корпоративното облагане, и в облагането с данък общ доход, но те не засягат ставките, а засягат процедури в посока на облекчаване и създаване на по-добър инвестиционен и фискален климат в този аспект.
Предвиждаме също така по-висок цял на капиталови разходи в бюджета, което е обща предпоставка и за по-висока стопанска активност.
По отношение на подготовката на страната за членство в Европейския съюз, ние сме осигурили необходимите средства по програмите на отделните министерства, като отделно сме предвидили ресурс за изграждане на Разплащателната агенция, неизменно условие за усвояване на структурните фондове.
Също така сме предвидили по наша оценка достатъчен резерв в това направление, за да посрещнем неизменно възникващите допълнителни нужди в хода на годината.
Осигурено е, разбира се, и кофинансирането на предприсъединителните програми, което през следващата година е прираст около 150 млн. лв. в повече спрямо предходни години.
По отношение на социалните мерки, в изпълнение на една от ключовите ни цели за повишаване на социалната отговорност, предвиждаме промяна в скалата за облагане на персоналните доходи, като премахваме единия от етажите и оставяме тристепенна скала – 20, 22 и 24 процента, като в същото време повишаваме необлагаемия минимум от 130 на 180 лв. – една стъпка, която ще върне в домакинствата между 180 и 200 млн. лв.
В по-голяма степен тези преотсътпвания на данъци ще засегнат заетите с ниски и средни доходи и в по-малка степен тези с високи доходи ,но ще засегне всички доходи, разбира се.
Предвиждаме увеличение на минималната работна заплата от 150 на 160 лв., също така индексиране на пенсиите с 5 на сто от 1 януари следващата година и с 6 на сто на работните заплати на заетите в публичния сектор от 1 юли.
В същото време, с оглед на оптимизация на заетите в публичния сектор, за създаване на предпоставки за освобождаване на квалифицирани кадри и насочването им в разрастващия се частен сектор предвиждаме редуциране на заетите в публичния сектор с приблизително 10 на сто, което да става от 1 април 2006 година.
Извън изброените ключови цели, ние сме обезпечили средства за преодоляване на щетите от наводненията в приблизителен размер около 300 млн. лв., като част от тях ще бъдат управлявани от отделни отраслови министерства, а по-малката част – около 110 млн. лв., ще бъдат управлявани по линия на Комисията по бедствия и аварии.
По отношение на друга цел, която е перманентна, бих използвал този израз – повишаване качеството на публичните услуги, предвиждаме средства за модернизиране на публичната администрация, които ще бъдат управлявани от новосформираното Министерство на администрацията и административната реформа.
Също така от 1 януари следващата година ще стартираме единната Агенция по приходите, на която възлагаме надежди, от една страна, да повиши събираемостта, от друга страна, да опрости процедурите и да направи по-ефективен и по-лек, бих казал, контактът между данъчно задължените лица и данъчната администрация.
Няма да влизам повече в детайли. Струва ми се, че това са основните насоки на политики, които сме предвидили за следващата една година. Изпускам всички рутинни дейности и програми, които са стартирани от преди няколко години или от настоящата година ,за продължаване на които са осигурени необходимите ресурси.
Мисля,че това беше накратко, господин председател. Според мене по-важно е да отделим повече време за въпроси.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Искам да ви кажа, че имаме своеобразен безкрайно доброжелателен чешки мониторинг днес. Срещу нас са представители на Чешкия парламент начело с господин Иржи Вацлавек. Да ги приветстваме и да им пожелаем успешно пребиваване в България. Не го казвам, за да сдържаме опозиционното си поведение, да не ме разберете погрешно.
Имате думата. Предлагам най-напред да минем към въпроси към господин министъра, а след това към най-важните изказвания по законопроекта.
Давам думата на господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги. Ще започна с един принципен въпрос, който мене ме безпокои. Формирането на бюджета за следващата година, при намаляване на осигурителната тежест с 6 процента, безспорно е важна стъпка в правилната посока. Но моето безпокойство – не говоря за колегите ми от ОДС, - е, че тя няма да бъде достатъчна за намаляване на сивия сектор. Но като цяло имаме намаляване на едни данъци и увеличаване на други.
При това положение това, което каза господин министър Орешарски, ще има преизпълнение на бюджета. Това отсега трябва да е ясно. По наши оценки това преизпълнение ще бъде над 1 млрд. лв. през следващата година. И ако добавим този , млрд. лв. към приходната част на бюджета, ще получим общо преразпределение около 42 процента – това е нашата прогноза, тоест, ще имаме преразпределение над 42 процента.
Отсега е ясно, че обещанието на правителство за намеса в икономиката се мери от този показател – преразпределение през бюджета. Обещанието беше за преразпределение под 40 процента.
Така че първият ми въпрос към министър Орешарски е, че ако нещата изглеждат по начина, който аз описах току-що, това обещание няма да бъде спазено. А това е много сериозно мое безпокойство. То мери цялостната политика на държавата, цялостното участие на държавата като намеса в частния сектор.
Друг въпрос. Макрорамката, която е включена към доклада до този бюджет, до 2008 година предполага растеж под 6 процента. Ако си спомняте, коалицията между БСП, НДСВ и ДПС обеща растеж за периода, в който тя управлява, между 6 и 8 процента, става въпрос за реален растеж на икономиката, тоест, като се извади инфлацията. Но това очевидно няма да бъде постигнато.
Аз се съгласявам, между другото, с тази прогноза и смятам, че при тези данъци този растеж няма да бъде постигнат, тъй като намаляването на осигурителната тежест, както вече казах, не е достатъчно, за да извади сивата икономика и да стимулира пазара на труда. А други данъци, като например корпоративният данък и въвеждането на нулева ставка за реинвестираната печалба, обещана примерно от БСП, не се случва, а намаляването на корпоративния данък до 10 процента, обещано от НДСВ, също не се случва.
По отношение на личния данък, това, което се прави там, е по-скоро козметично и за нас не е достатъчно. Тук НДСВ имаше много сериозни предизборни обещания, които не се спазват и не се случват.
Така че това ми е вторият въпрос към господин Орешарски – какъв растеж ще бъде постигнат не само през следващата година, а до края на мандата? Говореше се между 6 и 8 процента, нека да е средно 7 на сто. Значи ли, че това няма да бъде изпълнено като обещание?
А това всъщност е много важно. защото растежът на икономиката е показател, който мери дали хората излизат от бедността. Знаем, че България е най-бедната страна от всички, които се присъединяват към Европейския съюз. и колкото по-бързо расте икономиката, толкова по-бързо ние ще излезем от това положение. Същото се отнася и за бизнеса. Така че по тази тема е важно да се направят уточнения.
Моят въпрос към господин Орешарски е: дали това обещание ще бъде изпълнено?
Трета много важна тема. Тя касае както програмното бюджетиране, за което се говори, че продължава да бъде въвеждано, така и така наречената оценка на въздействие на политиките и регулирането. Тоест, мога да дам следния пример.
Правителството има много приоритети. Всяка държава има приоритети, да речем, здравеопазване, образование, съдебна система. Къде да дадем 100 млн. лв.? Дали 100 млн. лв. за образование са по-важни от 100 млн. лв. за здравеопазване? как да направим тази преценка?
Тази преценка се прави на основата на проекти ,които се конкурират. И държавата дава толкова пари, колкото може да стигнат, но по отношение на класираните проекти. Примерно класират проектите от 1 до 150.
Аз в този бюджет не виждам такова нещо, не виждам конкуренция между проекти, не виждам програмното бюджетиране, за което се говори. Това е също много сериозно мое безпокойство. Защото при това положение няма аргументация къде, какво и защо е финансиране. Тоест няма оправдание за нарастването на разходите. Като единствено, да речем, за наводненията случаят е очевиден – има щети, които се покриват.
Но по отношение на другите министерства би трябвало парите да се отпускат срещу конкретни проекти. Това са парите на българските данъкоплатци и не би следвало да има отпуснати никакви средства, срещу които не стои проект.
Въпросът ми по-конкретно към господин Орешарски е: какъв е напредъкът в тази насока в сравнение с миналата година? И ако може в проценти да ми каже в този бюджет срещу каква част от парите има програми? Тоест, какъв е процентът на реално функциониращото в момента програмно бюджетиране?
Също така ще помоля за съответните анализи на това, които ги нямам. Аз съм част от опозицията, би трябвало, ако има такива анализи, те да бъдат обществено достояние.
За да не ви отегчавам повече, за сега ще се огранича с тези въпроси.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Може би да натрупаме повече въпроси и тогава министър Орешарски да отговори.
Има думата народният представител Мария Капон.
МАРИЯ КАПОН: Ясно е, че само опозицията ще говори. През последните дни станахме свидетели на това как управляващото мнозинство не взима позиция по повечето от законопроектите.
Господин Орешарски, това е един слаб бюджет. Аз не искам да го нарека ляв бюджет, а слаб бюджет.
Първо, за мене това е един бюджет на спрените реформи.
Второ, това е един бюджет на социална безотговорност.
За мене в него е ясно заложено, че управляващата коалиция очаква социално напрежение и е приготвила средства за потушаване на тези напрежения.
Аз ще имам достатъчно време в залата да се обоснова с цифри. В него има близо 2 млрд. лв. излишък. Разбирам, че затова трябваше да променим Закона за държавния бюджет, тъй като не е интересно вече министърът на финансите да го преразпределя, това трябва да го прави министър-председателят. Със сигурност в него нямаме икономически растеж.
И аз Ви питам, господин Орешарски: Вие гордеете ли се с този бюджет? Съвсем искрено.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Госпожо Капон, управляващите са длъжни да говорят с делата си, а опозицията – с устата си. Така че недейте да търсите в мълчанието ни някакви други причини. Господин министърът е нетърпелив след Вашия призив да Ви отговори.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Насъбраха се повече въпроси.
По отношение на първата част ще започна от въпроса за преразпределението – 40 или повече процента. Ние все пак говорим за планиран дял 40 на сто. И аз много бих се радвал, ако преизпълня приходната част. Това е по-малкото зло, отколкото ако не се изпълни приходната част, което ще свидетелства за сериозни проблеми в работата на приходните агенции, които афронтират, или може би за много сериозни проблеми в самата икономика, която няма да създаде необходимата данъчна основа за изпълнение на приходите.
В контекста на въпроса за отнемане на значими ресурси от частния сектор, аз бих искал да разширя малко отговора. Използвам широката аудитория, за да дам мое мнение по някои от въпросите на макроикономическата политика.
Ние всички наблюдаваме през последните седем-осем години разрастващ се дефицит на текущата сметка и като че ли това остава на заден план, а говорим за други макроикономически параметри. Вярно е, че този дефицит на текущата сметка, от една страна, е характерен за всяка растяща икономика. Но, от друга страна, в икономики с валутен борд той крие повече рискове, отколкото в икономики, при които функционира конвенционална монетарна политика.
Защо казвам всичко това? Защото в състояние на текущата сметка, ако бюджетът си позволи да прави дефицити или да не задържа по никакъв начин и да не спестява по никакъв начин, тогава Централната банка би се намесила на открития пазар и би изяла значими ресурси от ликвидността. И тогава можем да спорим кое е по-добро за икономиката – бюджетът да спести 500-600 лв. или Централната банка по пътя на своите операции на открития пазар и на другите инструменти, с които разполага, да изземе значимо по-голям ресурс от сектора на търговските банки. За мене тогава крайният ефект е еднакво неблагоприятен за бизнеса в контекста, в който Вие поставихте въпроса. Така или иначе ние нямаме свободата на избор. Ние преди известно време избрахме макроикономическата стабилност, за да можем да удължим инвестиционните хоризонти и да настроим икономиката към растеж. Така че сега нямаме голяма алтернатива, освен да следваме тази политика. Най-лошото нещо е, ако тази политика се разколебае чрез някои от инструментите. Тогава ми се струва, че ще отидем към още по-големи и по-близки като перспектива макроикономически рискове.
По отношение на растежа аз споделям, че много внимателно съм чел политическата платформа на коалиционните партньори и техните обещания. Никъде не срещнах, че ще има растеж на икономиката веднага с 8 на сто, нито че за първите два месеца ще се постигне прелом в икономиката, в социалната политика или каквито и да е рефрени, които звучат сега, че през следващата година растежът ще е 5,5 на сто.
Ние считаме, че 5,5 на сто е минималният растеж и в съответствие с консервативните фискални политики, които се водят от напредналите страни, ние сме прогнозирали в повечето случаи умерено консервативни сценарии на поведение на макроикономическите параметри.
Така че веднага ще повторя, считаме, че 5,5 е минималният процент, толкова сме сложили, за да разпределяме ефективни приходи. Защото може да работим по оптимистични сценарии, но тогава рисковете са по-големи. Разбирате какво имам предвид.
Намалението на данъците е малко. И на мене ми се иска да е повече. Но в същото време увеличението на разходите също ми се иска да е повече, за да могат да задоволят по-голяма част от нуждите на системите, особено в предприсъединителната година - надяваме се, че това е последната предприсъединителна година.
Така че този дебат – дали данъците са високи или разходите са ниски – е много стар. Ние сме се опитали да балансираме, така че да създадем необходимите стимули за продължаване на растежа и в същото време това да не е изцяло за сметка на социалната отговорност, която лежи пред всяко правителство.
По отношение на програмното бюджетиране, следващата година предвиждаме да го въведем в още четири министерства, а от 2007 година то да обхване всички министерства.
Прав сте в забележката, че то може би не се прилага достатъчно прецизно, че може би има малко формален характер в някои случаи. Но все пак за програмното бюджетиране се говори от 80-те години. Дори често съм се шегувал, че в средата на 80-те години неговото прилагане беше по-напред, през 90-те години на няколко пъти се актуализираха плановете. Но така или иначе се прилага само от няколко години. И всяко начало не може да се иска да бъде перфектно, прецизно, да се прилага така, както в най-развитите страни го прилагат от края на 60-те и началото на 70-те години.
Ако прочетем литературата, ще видим, че по това време същите упреци е имало и към щатската бюджетна система, че прилага формално програмния подход. Няколко пъти са сменяли схемите, въвеждали са нулево финансиране, отказвали са се от нулевото финансиране и т.н.
По отношение на въпроса, че това е много слаб бюджет. И на мене не ми харесва. Искам да бъде по-малък, много по-ефективен, да създава стимули за много по-голям икономически растеж. Но бюджетът според мене – това е моя оценка, извинете ме за нескромността – е сравнително добър на фона на възможностите и на фона на икономиката. Винаги би могло да се критикува, че една система е финансирана по-малко за сметка на друга, винаги би могло да се каже, че не сме поели достатъчно риск да намалим още малко някой данък, за да създадем още по-добри условия за бизнеса.
Като цяло обаче ми се струва, че това е един балансиран бюджет. Това е моя скромна оценка, вие ще прецените, когато се запознаете в детайли, доколко съм прав, ще направите съответните корекции, там, където е необходимо.
Не бих казал, че това е бюджет на социалната безотговорност. На мене ми се струва, че първото условие за социалната грижа е да продължи политиката на растеж, за да може да се разпределя и в следващите години, а не да се разпределя само тази година и от следващите вече да вървим със знак минус.
По отношение на това дали се гордея с този бюджет. Всички вие изразявахте съмнение, че бюджетът няма да влезе в срок. Лично сме си го говорили с вас.
На първо място, аз се гордея, че успях да спазя законовите срокове. И като влезете в детайлите на бюджета, вие ще видите – много се надявам на това, че повечето мерки са взаимно свързани в система и обхващат основните проблеми, които стоят за решаване в обществото ни. Пак повтарям - може би в недостатъчна степен. Но това са възможностите на икономиката ни в момента.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви. Заповядайте, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ: Благодаря, господин председател. Аз нямам въпроси към господин Орешарски. За мене прегледът на този бюджет досега отговаря на няколко въпроса.
Първото обаче, за което искам да благодаря на министър Орешарски, е, че той не е доволен от този бюджет. Аз също не съм доволен от този бюджет и ще се мотивирам защо.
На първо място, това е бюджет на статуквото. Този бюджет по нищо не се различава от бюджет 2005 година. И на това основание може да се смята, че действително ще има натрупан сериозен излишък към края на годината. Аз ще се върна към този въпрос може би в края на моето изказване. Тук е направена крачка в правилната насока.
Ще започна наистина с нещата, които трябва да бъдат отбелязани:
Намаляването на осигурителната тежест с 6 пункта е крачка в правилната посока.
Намаляването на границите за облагане на данък общ доход също е в правилната посока, макар и недостатъчно.
Но веднага се предприе мярка тези позитиви да бъдат ударени с акцизи и с косвените данъци. На практика през 2006 година това, което се оставя от намалената данъчно-осигурителна тежест, ще се компенсира и ще се надвзима с около 200 млн. лв. повече, отколкото през тази година, вследствие увеличението на акцизите и ДДС върху акцизите.
Така че по този начин ние няма да имаме реално оставяне на средства в българските граждани и предприемачи, а още по-голямо взимане от тях.
При всички положения това няма да стимулира икономиката, а ще забави нейното развитие и ще изпрати една голяма част от икономиката в сивия сектор, тоест, вместо да изважда на светло, ще изпраща друга част от икономиката в сивия сектор.
Второто нещо, което бих казал, е, че това е бюджет на политическата измама. В този бюджет по никакъв начин не е предвидено предизборното обещание на трите партии от коалицията за нулев данък при реинвестиране на печалбата, за намаляване на данък добавена стойност – също обещание на трите партии от коалицията от предизборния период. И така нататък. Няма смисъл да напомням всички поети ангажименти, това може би ще стане в зала, но
Нещо повече, от предизборния период различните членове на коалицията предлагаха
И съвсем накрая ще кажа защо според мене това наистина е социално безотговорен бюджет.
Според самия господин Орешарски се очаква инфлацията да бъде 4,9 процента. Аз лично мисля, че тя ще бъде над 5 или дори над 5,5 процента, но няма да споря по това.
Бюджетните заплати се увеличават с 6 процента за втората част от годината, което означава 3 процента върху 12 месеца. Тоест бюджетните заплати няма да покрият дори инфлацията и реално гражданите на България ще обеднеят минимум с 1,5 процента. Срещу това, което господин Орешарски дава като прогноза, моята прогноза е, че те ще обеднеят с 3 процента. Няма значение дали ще са 1,5 или 3 процента – достатъчно бедни сме, за да продължаваме надолу, вместо да вървим нагоре.
Така че съвсем накратко този бюджет според таблицата, която ни е представена, казва, че ще изразходва 40 процента от брутния вътрешен продукт. Само искам да сравня, че в бюджет 2005 година е било записано, че ще изразходва 39,3 процента. Пак според господин Орешарски е над 40 процента в момента. Той казва, че ние се връщаме на 40 процента. Всъщност увеличението ще бъде пропорционално – от 39 процента, което е предвидено за 2005 година, а е над 40, а от 40 процента, както е предвидено, ще бъде над 42. Най-вероятно през януари или февруари ще има договореност между Министерството на финансите и Международния валутен фонд очакваният излишък или поне 70 процента от него да попадне във фискалния резерв и да се повтори картинката от 2005 година.
Това не беше въпрос, беше коментар.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има думата господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Господин Орешарски, въпросът ми касае насоките, които
Не Ви ли притеснява, че приетият на първо четене от коалицията данъчно-осигурителен кодекс е много слаб и той се нуждае от генерален ремонт? Което означава, че създаването от 1 януари на Националната агенция по приходите може да бъде съпроводена от много сътресения, които в крайна сметка могат да се отразят, първо, на събираемостта на данъците, а второ, могат да доведат до хаос, в който ще участват всички данъкоплатци.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Давам думата на господин Орешарски.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Да, от 1 януари ще стартираме тази агенция.
В тази връзка ми се струва, че ако се стремим към това да имаме данъчно-осигурителен процесуален кодекс, който да харесва на всички , никога няма да стартираме тази агенция. Тъй като през последните три години или две мисля, че дебатът с различни представители на неправителствения сектор категорично води към такъв извод – че няма вариант, при който този кодекс да харесва на всички.
Сигурно ще има пропуски, няма идеални неща на този свят. Но ако сме перфекционисти и искаме да направим перфектен този данъчно-осигурителен кодекс, това значи да спрем и още пет години, така, както пет вече са изминали, да не правим нищо.
Ние поемаме риска, в това число и от загуба на приходи. Но всъщност всички вие сте убедени, че приходите ще бъдат преизпълнени, така че аз съм спокоен.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря ви.
Ако няма желаещи от членовете на комисията да се изкажат, да дадем думата на гостите. Да чуем представителите на най-големия синдикат или – да не давам оценки - един от най-големите синдикати. Има думата господин Димитров, заместник-председател на КНСБ.
Заповядайте, господин Димитров.
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Благодаря. Аз няма да правя оценки на бюджета. Ние се запознахме с него преди няколко дни на среща с господин Орешарски, след това имаше обсъждане във формат работодатели, синдикати и представители на Министерството на финансите, на Министерството на труда и социалната политика и с вицепремиера госпожа Емел Етем.
Нашата най-обща оценка – на КНСБ – е, че този бюджет продължаващо консервативен. За съжаление той няма да даде нещо по-различно от това, на което бяхме свидетели през тези четири години, през които ние активно критикувахме – имам предвид по отношение на данъчната, осигурителната, с изключение на вноската, за която говори вече господин Орешарски и най-вече по доходната политика.
За нас основният въпрос - освен това колко ще представлява бюджетът, очевидно е, че ще има излишък, по това мисля, че всички са наясно, друг е въпросът какъв ще бъде размерът на този излишък, нашата оценка е малко по-скромна – някъде между 600 млн. и 700 млн. лв. ще бъде всъщност според нас превишението на приходите над разходите в края на следващата година, - е дали тези цели, които бюджетът си поставя , в края на краищата ще ги изпълни.
Според нас беглата оценка за баланса между двете основни сили, които движат икономиката, бизнеса и труда, не е в полза на труда. В бизнеса остават 650 млн. лв. имам предвид 6-те процента от вноската, около 20 млн. лв. още допълнителни отстъпки от корпоративния данък, понякога и от облекченията, които се получават. В същото време комулативният ефект върху труда е около 180 млн. лв., както каза господин Орешарски, от увеличението на необлагаемия минимум и още около 79 млн. лв. от въвеждането на семейното подоходно облагане. Тоест комулативно 260 млн. лв. е сметката, която ще получи трудът, работещият българин от данъчно-осигурителните промени, имам предвид като политика.
И ако това е наистина подходът – да запазим или да намалим цената на работната сила, мисля си, че поне долових подобен нюанс, надявам се, че не съм разбрал правилно това, което беше казано от господин Орешарски – не това е целта. Но в края на краищата балансът показва, че всъщност го няма.
На следващо място, подоходната политика е далеч от очакваната и от желаното. Тя е дори по-лоша от последната година на управлението на НДСВ. Реалните числа, заложени в бюджета, ако се изпълнят величините, които са заложени там, имам предвид средната работна заплата за страната 365 лв. и инфлация средно за годината 5,8 процента, колкото е записано в бюджета, очевидно е, че средната работна заплата ще постигне един реален ръст от 1,6 процента по наши разчети и то при положение че се изпълни средната работна заплата за страната за 2005 година, нещо, което е много спорно при неяснотата около коледното плащане.
Ако няма коледна заплата, за бюджетната сфера всички знаем, че планираните величини за средната работна заплата за страната не се изпълняват. Така беше и през последните четири години при управлението на НДСВ, независимо че имаше коледно плащане. И там величините бяха много по-различни от това, което беше заложено в тяхната прогноза.
От тази гледна точка в бюджетната сфера увеличението от 6 процента от 1 юли категорично е неприемливо и не кореспондира по никакъв начин с очакваните инвестиции в човешки капитал, в това число и администрацията, която би трябвало да получава стимули и оттам да усвоява отговорности, които са близки до европейските.
Нашите разчети показват, че това комулативно ще доведе до реален спад на бюджетните заплати в края на годината с около 1 процент.
Двете основни системи, с които ние не можем да се съгласим като финансиране във финансовата част, за здравеопазването и образованието, но най-вече здравеопазването, което е недопустимо недофинансирано. Недопустимо недофинансирано, независимо че, ако погледнем брутния продукт, има растеж с около 0,1 на сто от брутния вътрешен продукт. Не така е при образованието, там имаме дори намаление на дела от брутния продукт.
Това бяха някои от нашите констатации, част от които ние имахме възможността да споделим с господин Орешарски. Аз се надявам, че те ще бъдат на вниманието и на госпожите и господата народни представители сега и в дебата преди второ четене.
Аз искам, ако е възможно, господин Димитров, да задам два въпроса към господин Орешарски, които не са коментирани досега.
Стана известно буквално в последните два дни, че всъщност намерението на управляващата коалиция е да реализира все пак обещанията и идеята за така наречения сребърен фонд за подкрепа на солидарния стълб в пенсионната система.
В проектобюджета, поне в този вариант, с който аз разполагам, не личи как той ще бъде финансиран и в края на краищата как ще бъде организиран. Ако има възможност, бих искал този въпрос да бъде коментиран. Това е нещо много важно. през изминалата година различни анализатори, включително и колегите от Института за пазарна икономика, дадоха различни идеи как да се капитализира, условно казано, първия стълб на пенсионната система. Друг е въпросът дали това е възможно изобщо.
Но все пак въпросът ми е този стълб дали и как може да бъде реализиран.
Един въпрос, който не знам защо не се коментира, може би по-нататък ще се коментира, е каква е политиката по дълга. В доклада има няколко страници, които дават една визия. В същото време общите лихвени разходи не бележат драматично намаление, както имаше очаквания при сделката с дълга, реализирана от предишното правителство – ако не се лъжа 3 надолу. Вероятно през следващата година това е нормално да бъде така, но все пак да чуем коментара на министъра на финансите, и как това ще изглежда през следващите години, да речем, до 2008 година в един по-далечен план, имам предвид бюджетната прогноза.
В този контекст и сребърният фонд, и политиката по дълга в общи линии касае резерва. Това, което виждаме в бюджета, е неснижаемият остатък. Какво е намерението обаче за останалите 2 млрд. лв. – 2 млрд. и нещо.
Може би не е сега времето за дебат по този въпрос, но аз съм длъжен да го поставя. Ако господин Орешарски има добра воля, да го коментира.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря, господин Димитров. Давам думата на министър Орешарски.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Аз ще се възползвам от това, че се зададоха два въпроса, за да дам два коментара по изказването. Единият коментар беше доста опасен – че нашата цел е да намалим работната заплата. Не това е целта, а да намалим труда за себестойността, което идва изцяло с намалението на ДОО. По този начин ние считаме, че нашата продукция ще стане с една стъпка по-конкурентноспособна.
Що се касае до доходите, ние сме направили едно изчисление на база средната работна заплата: какъв ще е минималният и реалният ръст на една средна работна заплата за следващата година. Там резултатите са следните:
С 9, 3 на сто номинално ще се повиши средната работна заплата, в резултат, от една страна, на политиката по доходите, от друга страна, на данъчните отстъпки, които се правят, което в реален израз е 3,4 процента.
Разбира се, същата пропорция, поради това, че съставен елемент е изменението на ДОО и то не е еднакво за всички етажи, при другите групи е малко по-различно, но гравитира около тези цифри. Тогава 9,3 или по-скоро е реалният ръст от 3,4 на сто не е цифра, която би могла да се коментира като – както каза госпожа Капон, - социална безотговорност.
Не твърдя, че това е някаква революция на доходите. Но струва ми се, че революция в доходите в предприсъединителния период би изиграла лоша шега. Това може да доведе до революция на безработицата през 2007 година. А всички знаете за какво става въпрос. трябва да се прецени и от обществото ни като цяло, и от работодатели, и от заети дали е по-важно на този етап успешно да минем през това предизвикателство и да запазим работните си места в конкурентни компании, издържащи на натиска на външната конкуренция, или за 2006 година да вземем големи заплати, а през 2007 година да си търсим нова работа сред намаляващия се брой работни места. Стои такава алтернатива.
Що се касае до сребърния фонд, да, има текстове в проекта, че се създава такъв фонд. Предстои обаче да се приеме закон, който да регламентира по-подробно неговото устройство, управление на портфейл и т.н. На този етап сме предвидили като първа стъпка 25 на сто от приходите за приватизацията и 50 на сто от реализираните икономии. Вероятно ще имате възможност, когато се внесе законопроект, да се дебатира в детайли. Идеята на този етап е това да бъде част от фискалния резерв, за да не се подлагат тези обществени фондове на рискове, по-различни от отколкото самия фискален резерв.
За политиката по дълга. Имаме предварителни намерения да продължим политиката за намаляване на публичния дълг, политика, следвана също през последните години. Предвиждаме част от фискалния резерв да бъде изразходван за обратни покупки на част от дълга, с което да минимализираме в още по-голяма степен лихвените плащания за следващи години.
По отношение на въпроса защо лихвите са същите. Лихвите са смятани от съкровищата на Министерството на финансите, тоест, от държавното съкровище. И те са, както се казваше, такива, каквито са.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По принцип неблагоразуемно е вероятно да кажете: правя обратно изкупуване. Това ще бъде тревожен сигнал в някои посоки. Да не се окаже, че много скъп е дългът, което не бихме желали.
За съжаление “футболният мач” се разпадна, тъй като единият отбор е само двуместен.
Давам думата на господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз се възползвам от възможността за втори въпрос, тъй като видях, че няма други желаещи.
Въпросът ми е не е дори само към господин Орешарски, той е към Бюджетната и към Икономическата комисия.
Ако управляващото мнозинство смята да преразпределя догодина под 40 процента, нека да се споразумеем отсега: ако има излишък, той да отиде или за изкупуване на дълга, или за данъчни намаления. В противен случай това обещание няма да бъде спазено.
Така че сега е моментът за едно такова споразумение – аз ви го предлагам отсега. Защото ако го няма това, догодина обяснението ще бъде следното: че заради Международния валутен фонд и други събития, може би наводнение или не знам какво друго, всъщност той ще стане пак 42 процента. Така че едно такова споразумение ми се вижда прекрасно.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: При едно такова споразумение ще поемете ли ангажимент през следващата година само да ни хвалите? Защото трябва да видим и обратната страна. Споразумението не може да бъде едностранно поемане на задължения.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Цонев, щ поемам ангажимента от името на ОДС да сложим Ваша снимка в нашата стая.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Във вашата стая особено – не в този момент. Аз си уважавам образа. (Веселост.).
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Явно, че темата за издигане на паметник на господин Цонев е интересна, но все пак темата днес е бюджетът.
Давам думата на господин Милен Велчев.
МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Една от медиите наскоро реши да окачестви този проектобюджет като поредния царски бюджет.
Аз не бих се съгласил с такава квалификация, макар че виждам известни основания в това, че по редица показатели се осигурява приемственост на много от политиките, провеждани досега.
Дори министър-председателят при представянето на бюджета във формата на управляващата коалиция говореше за известна инерционност на този бюджет, по-скоро като необходимост, породена от липсата на време за неговото основна промяна на досегашния проект, който беше подготвен към момента на началото на управлението на това правителство.
Аз твърдя, че този бюджет можеше да бъде много по-лош от проекта, който е представен на нашето внимание. Този бюджет можеше да съдържа реализация на обещанията за 20 процента ръст на заплатите и пенсиите. Този бюджет можеше да включва диференцирани ставки по данък добавена стойност. Този бюджет можеше да се основава върху по-високи ставки за облагане на най-високите доходи на физическите лица.
Всичко това остава в полето на нереализираните, аз бих казал – и съм го казвал нееднократно преди няколко месеца – нереализуемите обещания. И това е добре и за бюджета, и за икономическата политика на правителството като цяло.
Добре е за бюджета това, че разходите са ограничени в рамките на 40 процента от брутния вътрешен продукт, както обещаваше Коалиция за България и както това е записано в принципите за коалиционно управление. Добре е, че дефицитът на бюджета е 0 процента, тоест, имаме един балансиран бюджет, особено в съчетание с наистина консервативното планиране на приходите, което дава основание да очакваме излишък, който ще ни бъде категорично необходим, ако искаме да водим икономическа фискална политика, ползваща се с одобрението на Международния валутен фонд и на световните инвеститори. Защото в сферата на растящ дефицит на текущата сметка най-малко уместно би било ние да влошаваме фискалния баланс, намалявайки излишъка, който беше постигнат през миналата година и който се очаква да бъде постигнат през тази година.
Добра атестация за бюджета е намаляването на социално-осигурителната тежест с 6 пункта и известното опростяване на данъка върху доходите на физическите лица, макар че моето предпочитание и предпочитанието на моята политическа сила е не само такова оплоскостяване за сметка на премахване на най-ниския етаж и включването му в необлагаемия минимум. Ние бихме искали да видим, ако не сега, то през следващата година и реално намаление на всички ставки за облагаем доход.
Всички тези положителни черти на бюджета и съпровождащите го данъчни закони вече получават одобрението и на международната общност. Неслучайно е и поредното увеличение на кредитния рейтинг за България от преди само няколко дни.
Така че още отсега мога да кажа, че Национално движение Симеон Втори ще подкрепи този бюджет.
Но подкрепата ни за този бюджет няма да бъде безрезервна. Ние имаме редица резерви към този бюджет и аз ще изброя, може би неизчерпателно, някои от тях.
На първо място, ние сме свидетели на голямо увеличение на нелихвените разходи. от планираните за бюджет 2005 година 15 млрд. 667 млн. лв. нелихвени разходи бюджет 2006 ги увеличава на 17 млрд. 591 млн. лв., тоест, с 12,3 процента.
Това автоматично означава, че оттук нататък, ако погледнем всяка от бюджетните сфери поотделно, можем да си направим лесно сметката, че ако предлаганото увеличение в съответната сфера е повече от 12,3 процента, то тя може да се счита за една от приоритетните сфери. И обратното, ако е по-малко от 12,3 на сто, то очевидно тя не е сред най-приоритетните сфери за финансиране от този бюджет.
Така че увеличението от общо 1 млрд. 924 млн. лв. е добре да погледнем накъде отива. И може би само на това заседание няма да можем да бъдем изчерпателни по този въпрос.
Трябва да кажа, че планираният дял от 38.6 на сто е най-висок за последните 6 години. Това, разбира се, е за сметка на намаляването на лихвената тежест. Лихвените плащания намаляват и то не само съотнесени към брутния вътрешен продукт или в реално отношение, но и номинално – от 795 млн. лв. на 667 млн. лв.
Това би трябвало да създаде достатъчно възможности за реален напредък и всъщност създава възможности за реален напредък по редица структурни реформи, които са повече от належащи и за съжаление закъснели – реформи в образованието, в здравеопазването, в социалната сфера и в други, може би по-малко значими като големина на отделяните средства сфери.
За съжаление констатираме, че много от възможностите за напредък по тези структурни реформи са пропуснати с този бюджет. И аз съм далеч между другото от мисълта да виня Министерството на финансите за липсата на такива адекватни реформи, защото от собствен опит знам, че Министерството на финансите обикновено има желанието, но то в случая няма възможността самостоятелно да провежда такива реформи.
Но аз съм обезпокоен, че ако ние в първата година от управленския мандат пропуснем възможностите за осъществяване на такива реформи, то какво остава да очакваме от следващите години, когато следващите избори ще са по-близо и ще има все по-силно оправдание за отказ от реформите.
Така например в образованието – един от колегите вече спомена – увеличението на средствата е недостатъчно и не дава възможност за реформи, но и не обвързва непременно адекватните средства с реформи и не виждаме какви мерки ще бъдат предприети за регулиране на образователната сфера. Може би министърът на образованието и неговият екип разработват такива мерки и може би не е реално да очакваме от Закона за бюджета такива доказателства.
Но притеснително е, че докато през последните три години средствата за образованието са увеличавани с около 150 млн. лв. годишно при по-ниска база, то тазгодишното увеличение на средствата за образованието е едва 101 млн. лв.
Притеснително е, че много от програмите, които бяха финансирани в областта на образованието с бюджет 2005, не се финансират в същата степен, не се дофинансират или съвсем не се финансират. Това е например програмата за компютризиране на училищата, програмата за енергийна ефективност и саниране на училищата и т.н.
Притеснително е, че в областта на здравеопазването също не виждаме засега сериозни реформи и сериозни намерения за реформи. Може би, отново казвам, министърът и неговият екип замислят програма за реформи, които още не са огласени. И дано това да е така.
Увеличението на средствата за здравеопазване, разбира се, е по-сериозно, отколкото при образованието, но всяка от политическите сили в управляващата коалиция се ангажира със сериозно увеличение на разходите за здравеопазване до края на мандата. С бюджета за 2006 година те се увеличават от 4,3 на 4,4 процента от брутния вътрешен продукт, което, всички знаем, е по-ниско от очакваното изпълнение за тази година като процент от брутния вътрешен продукт и е много-много далеч от обещанията за увеличение от 6 процента брутния вътрешен продукт, което да се отдели към края на мандата.
Веднага ще кажа, че е необходимо и сериозно реформиране на сферата, за да може тя ефективно да усвои тези 6 процента от брутния вътрешен продукт.
Коя е обаче сферата, която наистина гълта голяма част от това увеличение. Това е преди всичко системата на социалното осигуряване. В социалното осигуряване от програма към програма виждаме увеличение от 5 млрд. 242 млн. лв. за тази година на 6 млрд. 169 млн. лв. за следващата година или с 927 млн. лв. Това е вече почти половината от цялото номинално увеличение на нелихвените разходи.
Това увеличение в процентно отношение спрямо миналата година е 17.7 на сто. Пак ви напомням, че средното увеличение на нелихвените разходи вече е доста високо – 12.3 на сто.
Очевидно, че социалното осигуряване е сред най-приоритетните сфери. Това не е тайна, така беше заложено от правителството.
Обезпокоителното обаче е, че не намираме отговор на въпроса какви са реформите, които се правят с тези огромни средства, изливащи се в социалната сфера и с какво ще се подобри животът на социално слабите, освен със средно измерено по някакво лева месечно увеличени пенсии или социални помощи. Сигурен съм, че пак ваучерите за енергийни помощи ще се продават и с тях ще се развива активен вторичен пазар и няма да постигнем много от желаното в това отношение.
Аз искам да напомня, че наистина и правителството на НДСВ и ДПС също в някои години от последните четири предложи сериозно увеличение на социалните програми. Но когато това беше правено, то беше съпроводено със сериозни реформи на тази система. Например програмата от социални помощи към заетост увеличи с няколкостотин милиона лева разходите в социалната сфера. Но то беше прието като много положително и реално доведе до положителни резултати в системата за подпомагане на социално слабите.
Повече можеше да се очаква от бюджета в областта на инвестициите. Очакваните инвестиции за 2005 година – тук вече не зная доколко съм коректен, но сравнявам очакваното изпълнение на бюджета за тази година с заложените параметри в бюджет 2006. Увеличението е от 2 млрд. от 97 млн. лв. на 2 млрд. 227 млн. лв. или с 6 процента, пак доста по-ниско от средното увеличение на нелихвените разходи. а България е в етап, в който е изключително важно и много възможно да осигури приоритетно нарастване на разходите за инвестиции, за подновяване и осъвременяване на разнебитената ни инфраструктура. Не говоря тук само за пътища или ж.п. линии, говоря за сферата на здравеопазването – болниците, училищата и т.н.
Няма да обръщам внимание на други сфери, като например културата, където въпреки немалкото увеличение, разбира се, на средствата сме далеч от обещанията, направени от Коалиция за България и лично от министър Данаилов в предизборната кампания.
С това ще завърша, като ще кажа ,че НДСВ ще подкрепи този бюджет, но с резервите, които посочих, и с ясното съзнание, че това е на този етап възможният бюджет.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин Велчев.
Господин Цонев поиска думата.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги! Със структурния анализ на бюджета и акцента върху ефективността на публичните разходи господин Велчев много ме обясни, тъй като няма да се налага да правя такъв подробен структурен анализ.
Ще се спра на по-широките аспекти – политическите и, разбира се, икономическите в този бюджет, защото на мене ми се струва, че е твърде важно при първото четене на бюджета това да бъде казано.
Първият въпрос, който си задавах през тези два месеца, задавам си го и сега, е можеше ли да има повече икономическа политика в този бюджет. Да, можеше. Отговорът е еднозначен и не е нужно да го давам аз. в това са убедени колегите от Министерството на финансите и всички, които участваха в този процес. Можеше, защото възможностите на българската икономика в момента са доста по-големи, отколкото преди година – две – три – пет, да не говорим за седем.
Можеше, защото процесите ,които вървят в българската икономика, са положителни и дават възможност за политически адекватни решения през фиска да бъде стимулиран икономическият растеж още повече. Но тук възниква въпросът защо беше избран този балансиран подход.
Аз искам да обърна внимание върху думичката “балансиран”, защото тя ще бъде ключова в моята оценка на бюджета.
Нека да погледнем в какво време и с какви политически и икономически цели, които се поставят на управляващото мнозинство в страната, се съставя този бюджет.
Основната цел очевидно е присъединяването към Европейския съюз, декларирана и подплатена с действия. Толкова повече, че дистанцията до този финал вече е твърде скъсена.
Едновременно с това другата голяма цел, която си поставяме, е целта да се запази
В преследването на тези цели и в баланса между средствата, които могат да бъдат използвани, ми се струва, че този бюджет беше съставен добре. За мене този бюджет е бюджет на баланса – баланса между икономическите рискове, които съществуват в момента пред страната и които са породени и от високия ръст на икономиката, и от съпътстващи го явления. Няма да се спирам на подробности. Анализът, който правихме много надълго и много надъблоко и по отношение на текущата сметка, на нарастващия дефицит по текущата сметка, респективно на отрицателния търговски баланс, на нарастващата кредитна маса, на нарастващото
Действително рисковете пред страната в този момент са малко повече повишени, отколкото в предните години. Искайки да запазим на всяка цена макроикономическата и финансовата стабилност, ние трябваше да ограничим възможните подходи към стимулиране на икономическия растеж.
От тази гледна точка аз намирам, че в този бюджет е добър балансът между рисковете и запазването на макроикономическата и финансовата стабилност. Също така имаме ограничителни условия във връзка със споразумението, което сме поели с Международния валутен фонд. Знам, че това е изтъркано за всички, знам, че не бива да бъде оправдание, когато трябва да се използват ефективно възможностите за правене на политика през бюджета. Но въпреки всичко 12 месеца преди приемането ни в Европейския съюз ние не можем да се лишим от главния одитор на сметките на хазната и на оценката на макроикономическата ситуация в страната, какъвто е Международният валутен фонд. Разбира се, слагам “одитор” в кавички, за да не търся друга дума.
Така че и тук трябваше да се търси баланс баланс между твърде рестриктивната политика, която ни предлага Международният валутен фонд, за да останем в споразумението, и
Ето защо аз смятам, че трябва да подкрепим този бюджет, тъй като, първо, той отговаря на интересите на страната в този момент. В този момент страната трябва на всяка цена – и в доклада на Европейската комисия това е казано – да запази макроикономическата и финансовата стабилност.
Едновременно с това не бива да се изтървават позитивните процеси в икономиката, трябва да бъде стимулиран растежът.
Аз мога да дам примери, но колегите, които говориха преди мене, представяйки бюджета, и анализът, който направи господин Велчев, дават достатъчно примери и в едната, и в другата посока - за политики, заложени вътре и към стимулиране на растежа, и за такива, които преследват другите две цели – все пак повишаване на социалната стабилност и, разбира се, основната цел – евроинтеграцията.
Според мене в този бюджет ключовата дума – ще си позволя да направя една ретроспекция, тъй като много държа, без да съм суетен, на това свое авторство, през 1997 година на 20 юли, когато приемахме бюджета за 1997 година, за онази кризисна година, в защита на бюджета ми се наложи да го нарека “Бюджет на наследството” и без да искам станах “баща” на това всички бюджети оттам нататък да получават своето име, благодаря на господин Велчев, че продължи тази традиция – повтарям, ключовата дума е “бюджет на баланса”. Той дори символично е първият балансиран бюджет в нулев вид. Защото макар в края на годината бюджетите при отчета излизаха някои балансирани, други дори с излишък, всъщност това е първият нулев балансиран бюджет. И като че ли тази дума е ключова за този бюджет – баланс между рисковете пред макроикономическата и финансовата стабилност, баланс между тези рискове и насърчаване на растежа, баланс между социалната сфера, доходите и стабилността, баланс между политическите интереси на страната и интересите на бизнеса и на населението.
Така че аз приветствам Министерството на финансите за това, че намериха в много сложната икономическа и политическа ситуация, в условията на много кратко време този баланс.
Ето защо Движението за права и свободи ще подкрепи този бюджет. Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Цонев. Кой друг иска думата?
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Нямаме кворум.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз не мисля ,че това е фатално. Да, представя се бюджетът и доколкото разбирам, адресатът на бюджета седи на масата и не си тръгва. Така че не се безпокойте.
Има ли дружи желаещи за изказване? – Няма.
Тогава да се ориентираме към приключване.
Давам думата на господин министър Орешарски.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател. Аз използвам, правото, което ми беше дадено за заключителни думи, за да ви кажа, че съм благодарен за коментарите и разчитам на коментари в хода на по-детайлните дискусии по отделните политики.
Между другото, ако сте обърнали внимание, аз споделям това повече от академична гледна точка, не толкова от административна – винаги в коментарите за един бюджет най-често срещаните думи са, че не се отличава много от миналогодишния. И колкото и различни политики да има вътре, имало е разграничаващи се бюджети от гледна точка и на политическите сили, които ги съставят, от гледна точка и на икономическата обстановка, която се сменя. Но винаги в коментарите не се подминава това обстоятелство.
Това е така, защото всички бюджети си приличат по едно – че в края на краищата те финансират определени системи и сериозни отклонения в относителния дял на тези системи в едното цяло, ако го приеме за 100 на сто, не би могло да има.
Така че външно всички бюджети си приличат. Ние все пак си мислим, че вашият интерес при дебатите ще бъде най-вече в различията. Има сериозни различия, има преотстъпване на данъци. Има, разбира се, и много данъци – това е нещо, което не коментирах до този момент.
Използвам репликите на господин Цонев, че това е бюджет на баланса. Ние тук сме се опитвали да търсим разумен баланс между интересите, които имаме във вътрешното търсене чрез преотстъпването на данъци и които, ако не бъдат поне частично компенсирани, също представляват много сериозен риск в настоящата икономическа среда.
Затова като краен резултат имаме поредно изместване на тежестта от преки към косвени данъци, което мислим, че е предпоставка за растеж и ще поддържа растежа и през следващата година.
Аз ще се огранича до тук. Благодаря още веднъж за всички коментари. С интерес ще присъствам, когато е възможно, и на други коментари, с оглед на това да направим бюджета още по-добър на база на различните забележки и съображения, които имате.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Закривам заседанието на комисията.

(Закрито в 17, 40 часа)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:
Петър Димитров

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА:
Йордан Цонев

Стенограф:
(Божана Попова)