Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по бюджет и финанси
20/10/2005
П Р О Т О К О Л
№ 10
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси
П Р О Т О К О Л
№ 10
На 20 октомври 2005 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на Законопроект за акцизите, № 502-01-6 от 10 август 2005 г., внесен от Министерския съвет, второ четене - продължение.
2. Законопроект обсъждане на Законопроект за ратифициране на Споразумение за дарение между Република България, представлявана от Министерство на енергетиката и енергийните ресурси, и Република Австрия, представлявана от Федералното Министерство на финансите по отношение на Българския фонд за енергийна ефективност, № 502-02-12, внесен от Министерския съвет на 17.10.2005 г.
Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 17,30 часа и ръководено от г-н Петър Димитров – председател на комисията.
* * *
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум, откривам заседанието на комисията.
Предложението за дневен ред на днешното заседание е от две точки:
1. Обсъждане на Законопроект за акцизите, внесен от Министерския съвет, второ четене – продължение.
2. Законопроект обсъждане на Законопроект за ратифициране на Споразумение за дарение между Република България, представлявана от Министерство на енергетиката и енергийните ресурси, и Република Австрия, представлявана от Федералното Министерство на финансите по отношение на Българския фонд за енергийна ефективност.
Имате ли други предложения по дневния ред? - Не виждам.
Който е съгласен с този дневен ред, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към първа точка от дневния ред – ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА АКЦИЗИТЕ, второ четене – продължение.
Колеги, тъй като се създава деликатна ситуация, ще има период, през който ще действа сегашният Закон за акцизите и ще действа и новият закон. За шест месеца ще действат разпоредбите и на единия, и на другия закон. И ще се получи парадокса да не можем да ги различаваме. Затова работната група предлага наименованието на законопроекта “Закон за акцизите” да бъде “Закон за акцизите и данъчните складове”.
Имате ли съображения по това предложение на работната група? Мотивите са ясни.
Който е съгласен, моля да подкрепи това предложение.
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Единодушно подкрепяме новото наименование на закона.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Един въпрос, зададен от медиите чрез мен, който се оказа доста важен. Той е диференцираните ставки за селското стопанство, които приехме, кога влизат в сила? Изяснихме ли това като казус?
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: От 1 юли 2006 г., защото маркирането е в условията на акцизни складове. Докато няма такива, няма маркиране, респективно няма да има и намалени ставки. Въобще ставките по този закон също влизат в сила от 1 юли 2006 г.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Повишаването на акцизите на горивата, примерно, би трябвало да е от 1 януари 2006 г.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Повишаването на акцизите за горивата, както и другите акцизи действат за цялата данъчна година, която е от 1 януари 2006 г., но това ще стане с предложение за промяна на тарифата към Закона за акцизите, който действа сега. Той ще действа до 1 юли с аналогичните ставки за цялата данъчна година.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Вие изпреварихте финала на законопроекта, тъй като там очевидно ще оставим неприет § 12, докато се подготвят тези промени. Но за медиите, които проявяват огромен интерес, трябва да е ясно, че новите ставки влизат в действие от 1 януари 2006 г.
Предлагам да продължим нататък.
По чл. 33 има едно прецизиране, което се налагаше. Става въпрос за т. 6, която вкарва и ставката за биодизела от 0 лева за литър. Тъй като при битовото потребление сме изпуснали биодизела, затова работната група предлага да го добавим.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Министерство на финансите сме съгласни.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Колеги, това е един пропуск, който е забелязан.
Има ли някой да каже нещо по този въпрос? – Не виждам.
Който е съгласен с така предложения текст за чл. 33, моля да гласува.
За – 11, против – 3, въздържали се – няма.
Член 33 е приет.
НЕНО ДИМОВ: Гласувах против, защото по принцип предложих да бъдат включени всички биогорива.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Преминаваме към негласуваните текстове.
По чл. 27, ал. 7 работната група предлага нова редакция.
Имате ли някакви възражения срещу тази редакция на текста? – Не виждам.
Който е съгласен с така предложения текст, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Следва отложения раздел V “Определяне и заплащане на акциза”.
Трябваше да се уточни разпоредбата на чл. 43, ал. 1, което е направено в предложения текст.
По чл. 41 и чл. 42 няма никакви промени.
Работната група подкрепя предложенията на вносителя.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
По чл. 43 има предложен нов текст от работната група.
Имате ли бележки по този текст?
НЕНО ДИМОВ: В чл. 43, ал. 3 е казано: “Данъчният период е едномесечен и съвпада с календарния месец”. Ако е едномесечен, той не може да съвпада с календарния месец, защото, ако е на 15-о число, срокът е 15-о число на следващия месец. Ако съвпада с календарния месец, не може да е едномесечен.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Този проблем е пояснен. Когато лицензът започва по средата на месеца, той изтича до края на календарния месец. Когато пък завършва през някой ден на месеца, то последният месец е до този ден. А във всички останали случаи е календарния месец. Това е от гледна точка на администрирането на данъка.
НЕНО ДИМОВ: Значи трябва да остане само календарен месец, а не едномесечен.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Едномесечен е календарен месец, но за първия и последния месец от лиценза има осведомление, което е описано.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: За първия и последния, ако не съвпада, не е едномесечен. За всички други е едномесечен.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли други бележки? – Няма.
Ако сте съгласни с така предложения текст на чл. 43, моля да гласувате.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
За чл. 44 комисията също е предложила нов коректен текст, като там промяната да има възможност и за безкасово плащане. Отчетени са нормалните пазарни възможности.
Имате ли съображения?
НЕНО ДИМОВ: Имам предложение за ал. 2. Тук се казва, че акцизът може да бъде заплатен и от друго лице, различно от това по ал. 1. Мен силно ме смущава този текст. Аз направо ще предложа да отпадне. Какво означава, че аз дължа по някакъв начин акциз и някой ми го плаща? И без да ме уведоми, без дори да е искал съгласие от мен. Как ще стане това?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Представителите на министерството ще Ви отговорят.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Силно се изненадвам от хипотезата, че някой отива и зорлем плаща нещо на нещо, който дори не знае. Може би на същия принцип някой може да плати и моето задължение за данък общ доход. Няма разлика.
Всъщност държавата не се интересува от това кой плаща задължението. Нея я интересува задължението да бъде погасено. За това става дума. Дали някой нещо Ви плаща и Вие знаете или не знаете, това не го намирам съотносимо към този закон.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН: Аз наистина смятам, че не е възможно да внасяш петрол и някой друг да ти плати задължението. Едва ли не доставчикът, на който си, да ти плати задължението по акциз. Нормално е, за да следи държавата, този, който е вносителят, и този, който реално е лицензиран, той е длъжникът. Тоест, няма логика ние да вкарваме това като текст.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Нормалната хипотеза е, че всеки, който има задължения, си ги плаща. Аз лично съм силно озадачена от това, че някой евентуално ще плати чужд акциз.
Предполагам, че господин Димов говори за схемата на корупцията, която аз чух по радиото като негова теза. Това, вързано с данъчни задължения, е изключително странно – някой да те корумпира, плащайки ти именно данъчните задължения.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ: Това нещо, господин председател, отваря много врати. Това отваря включително вратите държавата да се превърне в пералня на пари.
Защо? Аз внасям определена стока, дължа определен акциз, който се плаща от някакво трето лице. Това трето лице е офшорна фирма. Това трето лице е всякакво нещо, което може да плати. След което от чистите пари, които аз е трябвало да платя, ги вкарвам по някакъв начин, защото тези пари, които е трябвало да платя като акциз, ги вкарвам като чисти пари. Това е много краен случай.
Друг случай, аз трябва да получа през някаква схема подкуп. Плащат ми акциза, при което аз си запазвам моите пари.
Това държавата да се интересува да си получи парите е нещо, с което съм напълно съгласен. Държавата, ако не се интересува от това, ще я затворим, няма да има държава. Тя трябва да си получи парите. Но тя трябва да си получи задължението от този, който го дължи. Ат ой от кой ще го вземе, си е негов проблем. Той носи отговорността за парите, които дължи на държавата, а не трето, четвърто и пето лице.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Борисов.
БОРИС БОРИСОВ: Житейската хипотеза е много проста. Това обикновено е купувачът на акцизната стока, а не офшорна фирма или някое трето лице, което прави незнайни неща. Нормално купувачът или заложник-кредиторът на акцизната стока, това може да е банка или друга институция, може да е митнически агент, може да плати акциза, вместо продавача или клиента си, което е съвсем честа и обичайна практика, несвързана с пране на пари.
НЕНО ДИМОВ: А другото може ли?
БОРИС БОРИСОВ: Според мен не. Това е най-трудният начин да переш пари като ги вкараш в джоба на държавата.
НЕНО ДИМОВ: Хайде де! Това е най-чистият начин.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Паскалев.
КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Действителен случай от живота. Задължение към “Електроразпределение” от 15 хиляди лева, изкупено от трета фирма, предявен иск в съда, обявена фирмата в несъстоятелност. Материални активи за 2 млн. евро, се изискват срещу задължение от 15 хил. лева към “Електроразпределение”. Мога да ви кажа и кои са юридическите лица, между които се разиграва цялата история. Това е действителен случай, а не нещо, което е измислено от мен. Можете да го проверите в Окръжния съд в Благоевград.
По същия начин може да се изиграе ситуацията с плащането на акциза от трето лице. Именно поради тази причина, според мен, трябва да има много по-ясен текст в случая, за да гарантираме онова, от което в момента се страхуваме, че можем да стигнем.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Кузов.
ВЛАДИМИР КУЗОВ: Благодаря на господин Паскалев, той почти ми измъкна думите от устата, с което ме улеснява да не продължа в тази посока.
Категорично “Атака” застава зад идеята да отпадне този текст, който създава условията, макар и хипотетично, за пералня на пари.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
От министерството ще добавите ли нещо?
ГЕОРГИ ГРИГОРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Искам само да спомена, че в международната търговия има един класификатор на условията на доставка, към който и България се е присъединила. Там в условията на доставка при вноса много често има така нареченото DDP (deliver duty paid). Много често пристигат доставки по DHL и по други международни спедитори, когато лицето, което изпраща стоката, е поело за своя сметка и транспорта, и погасяването. Случва се и с акцизна стока. Не е изключена практиката. Поема задължението да погаси всички задължения при вноса тук. По този начин ще се ограничат тези случаи, няма да могат да се реализират.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН: Много е странно по DHL да дойде примерно кола или акцизната стока цигари, защото ние говорим за акцизни стоки. Или кафе.
Наистина смятам, че наистина може да има пране на пари в момента, в който се прикриват обороти. В момента, в който аз продавам акцизната стока и този, на който я продавам, плаща акциза ми, нормално е оборотът да мине през мен.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не мога да си представя как ще стане.
МАРИЯ КАПОН: И аз не мога да си го представя как би станало реално? Кой нормален човек ще ми плати акциза?
ТЕОДОРА ДРЕНСКА: Ако текстът отпадне нищо не се променя.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Въпрос към колегите от Министерството на финансите. Ако допуснем, че сека тази комисия гласува този текст да отпадне, според мен пак ще могат трети лица да плащат други задължения.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Банков превод ли да отказваме?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Така че дали го има този текст или го няма, за мен ситуацията е една и съща.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин председател, аз мисля, че колегите се страхуват напразно. Казусът е съвсем прост. Той наистина улеснява не само фиска, улеснява и бизнеса.
Вижте, няма значение кой ще ми плати на мен задължението за акциз, в моето счетоводство то стои. Нищо няма да ми изперете. В моето счетоводство задължението за акциз стои и ако то е погасено към държавата, аз трябва да взема съответната операция. Тази операция ще бъде с този, който ми е платил. Дали ще бъде цесия, дали ще бъде някаква друга форма... Така че всички тези съображения вие ги представяте като че ли няма счетоводство.
Аз имам задължение за акциз. То ми е възникнало от държавата. За да ми възникне от държавата, ми възниква и в счетоводството. Няма къде да възникне. Щом е възникнало на едно място, възниква и на друго.
Единственото нещо, за което съм съгласен с господин Паскалев, може би е, че трябва да има съгласие от длъжника да бъде платено от еди-кой си. Но аз оборвам не твоята хипотеза, аз оборвам това, че има опасения, че това би могло да бъде някаква тъмна операция и някакво пране на пари. Абсурд!
Мисля, че това внася яснота. Може да е със съгласието на длъжника.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Паскалев.
КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Колеги, моля ви да не коментирате по този начин нещата – трябва да се уредят като взаимоотношения между лицата. Няма такова животно. Вие ме карате да ви давам директни примери. Това е съдебният прецедент от Благоевград. Длъжникът иска да плати на “Електроразпределение” 15 хил. лв., оттам му казват: “Платено е, не можеш да ги платиш”. Съдебно производство в окръжен съд. Искане за обявяване в несъстоятелност. Назначаване на синдик. Вие нямате никаква компетентност оттук нататък и вие ми отговорете кой тогава е отговорен за тази ситуация.
Аз ви давам ясен пример. Искам да ми отговорите как ще процедирате вие и как ще охраните интереса на въпросните лица, които са ви данъчно задължени. Не можете да си измиете ръцете с това, че държавата е получила съответното задължение.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Предлагам да чуем и юридическата мисъл на комисията.
АНГЕЛ САВОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Аз щях да допълня това, което ви каза господин Цонев. Ако някой изпълни задължение на трето задължено лице, в счетоводството му се оформят нещата и той ще трябва да плати и данък печалба върху неплатеното. Това е елементарно.
Но второто, което искам да ви кажа, понеже много години се занимавам с администрацията, ако не им кажете, че може, както е казано тук, дори с уговорката да има съгласие, когато отидете да платите, може да ви откажат, което е във вреда и на фиска. Бюрокрацията е нещо много величествено, и затова, когато може да бъдат изчистени взаимоотношенията, нека да бъдат. А това, че ще се добави “със съгласие”, няма нищо лошо.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Ако няма възражения, възникна идеята да добавим “със съгласието”...
МАРИЯ КАПОН: С писмено съгласие.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: С писмено съгласие на длъжника – така ли? Добре.
Има ли противоречия в тази посока?
Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Извинявайте, съгласих се, дори предложих да бъде с писмено съгласие, но дайте да си го представим технологично. Защото правим някои неща, а не си ги представяме. Как точно ще стане това даване на писмено съгласие – нотариално заверено ли ще бъде? Как ще се докаже, че човекът, който внася парите име писмено съгласие да внесе моето задължение по сметката, в която постъпват на ден стотици, да не казвам хиляди акцизни задължения.
Няма пречка, който иска, да приведе парите в сметката. Просто прави платежно нареждане и всичко е платено.
Искам да знам как си го представяте технологично.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН: Аз смятам, че физически след това стоката се освобождава. Ти превеждаш по банковата сметка на държавата акциза от третото лице, но когато физически я освобождаваш, трябва да имаш писменото съгласие.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Как става това?
МАРИЯ КАПОН: Като показваш бордерото, показваш и съгласието.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Това писмено съгласие те защитава от такива случаи, за които каза Паскалев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не знам как ще изглежда като технология. Иначе съм съгласен.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Колеги, има няколко предложения и аз ще ги подложа на гласуване по реда на постъпването.
Едното предложение е текстът да отпадне.
Който подкрепя това предложение, моля да гласува.
За – 4.
Предложението не се приема.
Второто предложение е да се приеме текстът с добавката “с писмено съгласие на длъжника”.
Който подкрепя това предложение, моля да гласува.
За – 6.
Предложението не се приема.
Гласуваме текста, който е предложила работната група.
Който подкрепя текста, предложен от работната група, моля да гласува.
За – 4.
Предложението не се приема.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Никое от предложенията ли не се приема?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Никое предложение не се прие.
МАРИЯ КАПОН: Господин председател, моля за прегласуване. Мисля, че компромисният вариант е наистина да има писмено съгласие на длъжника.
Моля да го прегласуваме, защото ще загубим поне три часа в залата ,за да спорим по този въпрос.
Искам отново да кажа, че това не е софтуер. Физически имаш стока, която освобождаваш. Практиката е, че трябва да приложиш копие от бордеро, с което е платен акциза, защото никой няма да даде друга справка, парите влизат в един кюп. И когато бордерото е от трето лице, е нормално да приложиш и копие за съгласуване. И това е реално изпълнимо в реалния живот.
Моля да прегласуваме с добавката “писмено съгласие”. Така защитаваме страната на длъжника.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Това, което предлага госпожа Капон, е съгласие след плащането. Защото, когато отиваш да освободиш стоката и носиш бордерото, парите са платени, те са постъпили. Правиш съгласие след плащането. Значи не се прави съгласие за плащане, а съгласие, че е извършено плащането, че си съгласен.
МАРИЯ КАПОН: По закона си длъжен да го направиш преди това.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Формулирай текста, както го виждаш ти, за да не спорим.
МАРИЯ КАПОН: “Акцизът може да бъде заплатен и от друго лице, различно от това по ал. 1, с писмено съгласие на длъжника”.
В момента, в който извършиш самото плащане, ти трябва да си взел съгласието, а физически после само го удостоверяваш. Но ти, когато извършваш плащането, трябва да имаш това съгласие. Иначе си нарушил закона.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Тогава трябва да запишем кога се удостоверява.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Анастасов.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Това, което предлагате и както го обяснява господин Цонев, в него има най-много логика. Защото каква е ползата, след като са ти привели парите, ти да дадеш съгласието? Тоест казусът, който постави Паскалев, е налице.
ТЕОДОРА ДРЕНСКА: Не е така.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Нека да се изслушаме. Сега ще разберете защо няма никаква логика. Защото, когато някой ти приведе парите, ти как ще върнеш тези пари? По какъв начин ще наредиш обратното връщане? Тук влизате в една ненормална процедура и който не е занимавал с данъчните, само той може да каже това нещо, както Вие апострофирате.
Помислете много сериозно по този въпрос. Няма никаква логика. Или да остане текстът, както е, или да отпадне. Едно от двете. Всичко друго прави една голяма каша. Безсмислена бюрократщина. Фирмите и без това ни обвиняват, и са прави работодателите, че ги забъркваме непрекъснато в бумащина, вместо да си гледат работата.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Госпожа Шулева.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Благодаря.
Уважаеми колеги, единственото нещо, поради което подкрепям текстът да бъде “с писменото съгласие на длъжника”, е защото това е гаранция за самия длъжник, за случая, за който каза господин Паскалев. Защото, ако ние искаме и сме се разбрали помежду си трето лице да ми плати добронамерено, аз нямам нужда от никакво писмено съгласие в този случай. Този текст обаче защитава единствено длъжника в случаите, когато злонамерено някой прави такива действия, за каквито каза Паскалев. Тогава, когато липсва такова писмено съгласи, то става недействително.
Това единствено и само защитава длъжника от случаите, когато някой злонамерено, ако трябва да се изразя неюридически, върши това нещо от негово име. Случаят, за който каза господин Паскалев. Иначе във всички останали случаи това писмено съгласие. Но ако някой прави такива действия, за каквито беше казано, това е гаранция.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Не е никаква гаранция.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имате думата.
ТЕОДОРА ДРЕНСКА: Само да допълня, че в случая на господин Паскалев, това лице би могло да се защити в съда на базата на това, че не е издал пълномощно. Има място, където да се защити. В противен случай няма да бъде възможно.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: И обратното също е в сила. Ти казваш на някого “Виж какво, плати ми този акциз”, а после казваш: “Аз не съм му давал разрешение”.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Затова се иска да е писмено съгласие.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Гледате нещата едностранчиво и не можете да видите и другата страна. Винаги мога да накарам някого да ми плати, след което казвам: не съм те карал.
ТЕОДОРА ДРЕНСКА: Нали затова казваме, че трябва да бъде писмено съгласието.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има думата господин Кузов.
ВЛАДИМИР КУЗОВ: Едно писмено разрешение е една допълнителна бумащина, ходене пред нотариус, за да има тежест в съда. Влизаме в едни съдебни процедури, които не улесняват гражданите в никакъв случай.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Госпожа Капон предложи прегласуване на едно от решенията.
Аз предлагам прегласуване и на другото решение за отпадане на текста.
Ще гласуваме по реда на постъпването.
Първо ще гласуваме предложението на госпожа Капон.
Тя иска да гласуваме отново варианта: “Акцизът може да бъде заплатен и от друго лице, различно от това по ал. 1, с писмено съгласие на длъжника”.
Който подкрепя това предложение, моля да гласува.
За – 9, против – 3, въздържали се – 3.
Приема се.
Предложението е прието.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Един уточняващ въпрос. Не искам да ви върна в дискусията, но ние вменихме задължение на данъчната администрация това да става с писмено съгласие, но не описахме реда, по който ще се извършва това съгласие – къде, кога и как. Можем да кажем, че това ще бъде направено в правилника, но да го кажем. Защото сега сме записали само “с писмено съгласие”. По време на плащането ли, след това ли, при освобождаване на стоката ли, с какво?
Казвам това, защото приемаме законът и хаосът е готов. Имаме такива случаи от практиката. Знаем за какво точно става въпрос – не е точно уточнено, не е точно и край. Могат да ти откажат, могат да ти приемат плащането. Всичко могат.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Предлагате да добавим “редът за който се осъществява с правилника, издаден от министъра на финансите”.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да: “Редът за съгласието се уточнява в правилника”. И толкоз.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Съблазнява ме мисълта да Ви дам възможност това допълнение да го направите в пленарната зала, тъй като залата може и да отхвърли този текст. Разбирам, че той ще бъде един от възловите при дебата. Да не вкарваме правилника още от сега.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: И без това ще има правилник.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Сигурно ще има.
Оставяме редакцията отворена. В зависимост от дебатите в пленарната зала, като реши Народното събрание, ще уточним реда.
Който е съгласен да приемем чл. 44 с гласуваната вече редакция, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – 2.
Член 44 се приема по начина, приет след дебата.
По чл. 45 няма предложения за промени.
Имате ли съображения? – Няма.
Който е съгласен с текста на чл. 45, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Член 45 е приет.
Работната група предлага окончателна редакция на § 1 от Преходните и заключителни разпоредби.
Има направена редакционна промяна Второто изречение на ал. 1 е отделено в отделна алинея. Това е разликата от това, което приехме на вчерашното заседание.
Има ли възражения? – Не виждам.
Който е съгласен да приемем § 1, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
По § 2 работната група предлага окончателна редакция.
Имате ли някакви бележки? Тъй като лицензирането е на шест месеца, на практика е дадено право на данъчната администрация да си контролира нещата дотогава.
Който подкрепя текста на работната група, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
От § 3 до § 5 няма предложения за промени.
Работната група подкрепя текста на вносителя.
Ако нямате възражения, който е съгласен, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Приемат се.
По § 6 знаете, че вчера се разбрахме т. 1 да отпадне и е дадена окончателната редакция, като точките са преномерира и са останали само т. 1 и т. 2.
Имате ли възражения?
Заповядайте.
СТОЯН ВИТАНОВ: Какво значи това “Министърът на финансите може”? Би трябвало “може” да отпадне. Да бъде само: “Министърът на финансите:”. Може е пожелателно.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имате ли резерви?
НЕНО ДИМОВ: Казвайки “определя” е възможност. Той определя, но може и да не определи.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имате думата.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Господин председател, ние предпочитаме да остане в този вид с “може”, защото това е възможност. Той може и да не определи съвместно с управителя на БНБ специален ред. Може да няма необходимост за специален ред. В противен случай той трябва да определи, тъй като законът казва, че той определя.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Нещата са различни. По т. 1 би трябвало да бъде “определя”, но по т. 2 може да остане “може да определи”.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имате ли възражения т. 1 да остане “определя със заповед информацията от регистрите...”, и в т. 2 да бъде “може да определи, съвместно с управителя на Българската народна банка”.
Който е съгласен с това предложение, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Предложението на народния представител Стойко Танков е отчетено в § 1. Няма да се връщаме на него.
По § 7 на практика няма предложение на работната група.
Който е съгласен да потвърдим становището на вносителя по § 7, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
По § 8 работната група предлага окончателна редакция.
Имате ли бележки по окончателната редакция?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Мисля, че може би вчера не съм бил правилно разбран. Идеята на тази промяна всъщност беше да засилим вътрешния контрол на Инспектората към Министерството на финансите, но не да отменяме актове на митническата или на данъчната администрация. Страхувам се, че редакцията, която е дадена в момента, дава такива, така че предлагам първото изречение от поправката да отпадне - “Инспекторатът към министъра на финансите осъществява контрол за законосъобразност и правилност на актовете и действията на митническите органи”.
И второто изречение да бъде редактирано: “Длъжностните лица от Инспектората при Министерството на финансите” има право на достъп до всички сведения и документи в митническата администрация при извършване на проверки”.
Всъщност това, което ние искахме, беше правото на достъп.
НЕНО ДИМОВ: Не разбрах защо да отпадне първото изречение.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Всъщност първото изречение, както е записано, е, че Инспекторатът осъществява контрол за законосъобразност и правилност на актове. Контрол за законосъобразност и правилност на актовете е в съда. Да няма спор кой какво прави. Просто да остане, че Инспекторатът към министъра има право на информация, която е данъчна и митническа тайна в хода на извършваната проверка.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има думата госпожа Шулева.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Всеки инспекторат си има ясно дефинирани права. В рамките на правата те могат да си осъществяват контрол. Тук не говорим, че те ще изземват съдебни или не знам какви си разпоредби, но всеки един инспекторат към министъра има право на контрол. Така че мисля, че в рамките на техните пълномощия контролът трябва да си остане ясно и категорично. Иначе този инспекторат какво ще прави реално? Той е точно за контрол, не е за нещо друго. Не се създава за нещо друго. Той няма да отменя актове, нито ще се произнася, но той дава информация на министъра какво точно става в проверяваните обекти и пише доклади.
Ако само ще ходят да поглеждат какво пише в някакви документи и да казват на министъра, ще бъде по-добре да няма инспекторат.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Предлагам във връзка с това, което каза госпожа Шулева, следната редакция:
“Инспекторатът към министъра на финансите осъществява контрол на действията на митническите органи.” И след това следва второто изречение. Тоест махаме “законосъобразност и правилност”. Остава само “контрол”. Контролът включва всичко.
МАРИЯ КАПОН: Контрол на митническите органи.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Да. Контролът включва всичко.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Вносителят има ли някакви възражения?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Ще бъде по-добре “контрол върху дейността на митническата администрация”, вместо просто “контрол”.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА: Ако не го запишем няма ли да упражняват контрол?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Ще контролира. Малко е безсмислено, наистина. Затова предложихме да отпадне.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Нека да не разписваме задълженията на Инспектората към министъра на финансите.
Тук идеята беше да ги оправомощим, а ние се отплеснахме в съвсем друга посока.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Идеята беше данъчната тайна и митническата тайна да имат достъп до документите. Това беше идеята.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ: Аз имам следния въпрос и предложение. Наистина ми се струва нормално това първо изречение да отпадне и да се даде правото на министъра на финансите да казва какво иска от този инспекторат. Той като ги прати да контролират нещо, той ще ги изпрати за това, за което има нужда да се контролират. Той ще прецени акт ли е, поведение ли е, действие ли е, какво е? Да не го фиксираме тук. Да кажем, че имат право на достъп до информацията. Оттам нататък министърът решава за какво ги изпраща. Може би това да се дефинира в някакъв акт на министъра.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Паскалев.
КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Искам да подкрепя това, което преди малко казаха госпожа Шулева и госпожа Костадинова.
Колеги, дейността на инспектората на всяко едно министерство изчерпателно се описва в устройствения правилник на министерството. Няма нужда от допълнително изрично включване на текста в специалните закони. Ако целите нещо конкретно, ясно го дефинирайте. Иначе в противен случай този текст е излишен. Затова ви предлагам да отпаден.
ТЕОДОРА ДРЕНСКА: Какво налага въобще да променяме тук Закона за митниците, след като в този текст, който предлагате, няма нищо конкретно, някакви общи разпоредби?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Мисля, че съвсем конкретно казахме за какво става въпрос – достъп до информацията.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Колеги, предлагам да отпадне първото изречение и текстът да остане: “Длъжностните лица от Инспектората при министъра на финансите, имат право на достъп до всички сведения и документи в митническата администрация във връзка с извършваните от тях проверки”.
Ако нямате възражения, предлагам да гласуваме § 8 по този начин.
За – 15, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
По § 9 също има нова редакция на работната група.
ТЕОДОРА ДРЕНСКА: Аз и вчера предложих този параграф да отпадне, защото в момента правим нов ДОПК и може да се включи в него. Не виждам смисъл да го коментираме в момента.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Съгласни сме. Общо взето е така. Дали ще се случи сега за оставащите два месеца, или в ДОПК няма на практика никакво значение.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Предложението е § 9 да отпадне от текста.
Който е съгласен с отпадането на § 9, моля да гласува.
За – 15, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
По § 10 се подкрепя текста на вносителя.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 15, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Предложена ни е финална редакция по § 11.
Моето предложение е да бъде “производители на акцизни стоки”, а не “производителите”.
Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН: Господин председател, аз имах една редакция, която бях дала за Заключителните разпоредби, във връзка с чл. 4. Разбрах, че се е обсъждала на работна група. Редакцията е във връзка с това, че ние обособихме специализиран малък обект за дестилиране и обект за производство на малък винопроизводител в раздел ІІІ, чл. 4, т. 8 и т. 9.
Във връзка с това, че ние ограничаваме, по някакъв начин ги разделяме и даваме възможността по 30 литра годишно на семейство, да има някакъв срок, в който да започнат след това да се лицензират. И предложих един нов § 11, като въпрос на решение в комисията е дали до 2008 или 2009 г. да се даде период: “Лицата по чл. 4 на този закон осъществяват дейност до 1 януари 2008 г.”, или до 2009 г. Това е на база на разпоредбите, които са в Европейския съюз. И след това да бъдат лицензирани по реда, който сме дали в глава четвърта, раздел ІІ.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Колеги, разбирате, че щом работната група не го е отразила, значи не го е подкрепила. Става въпрос след 1 януари 2008 или 2009 г. да затворим ракиджийниците.
МАРИЯ КАПОН: Не ги затваряме, господин председател.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Всички минават под режим на лицензиране.
МАРИЯ КАПОН: Под специалния режим, който е. И специализиран малък обект за дестилиране става обект за винопроизводство на малък винопроизводител до 1000 хектолитра. Само ги канализираме.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Станат ли акцизни складове там не може да се прави ракия с преференциите за домашно производство. Тоест, да е ясно, че мярката няма да ви създаде ореол сред голяма част от българите.
МАРИЯ КАПОН: Не бях на работната група и исках да разбера каква е причината да не се приеме.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Вие сте по-рестриктивна от договореното с Европейския съюз.
МАРИЯ КАПОН: Не, договореното с Европейския съюз е до определен период. Дали да се заложи отсега?
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Дерогациите не са със срок. Те са оттук до век и веков. Имаме договорено това изключение. То не е преходен период и не е със срок.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: При това положение може би е по-разумно да не го коментираме.
МАРИЯ КАПОН: Да.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Колеги, имате ли други бележки по § 11? – Няма.
Колеги, който е съгласен, моля да гласува. С поправката “производители”, а не “производителите”.
За – 15, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Предлагам тук да прекъснем обсъждането на закона, като оставим за разглеждане § 12, след като Министерството на финансите чрез Министерския съвет внесе предложението за промяна в сега действащия Закон за акцизите, да се върнем към него. Това е нещото, с което започнахме – откога действат ставките, как действат и т.н. Нека Министерският съвет да си уточни позициите и тогава да гласуваме окончателно § 12 с молба към представителите на медиите да не създават очаквания, че ставките ще влязат в сила от 1 юли. Новите ставки ще си влязат от 1 януари, но най-вероятно чрез промяна на действащия Закон за акцизите.
Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Имам по-скоро въпрос. Това означава ли, че няма да внесете закона за второ четене в пленарната зала, докато не се извърши това внасяне от Министерския съвет?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Не означава. Ще го внесем.
Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН: Прощавайте, господин председател, но не можах да разбера. Ставките влизат от 1 януари, а тепърва чакаме да разберем откога да влезе законът в сила, така ли?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Не, една част от закона ще влезе в сила от 1 януари, а лицензирането ще влезе в сила от 1 юли.
МАРИЯ КАПОН: Тоест, складовете ще влязат от 1 юли.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Ставките влизат в сила от 1 януари, тъй като там вече има напрежение – някъде радост, някъде драма. Да не подхранваме илюзии в тази насока.
С това изчерпахме тази точка от дневния ред.
Преминаваме към втора точка от дневния ред – ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ДАРЕНИЕ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПРЕДСТАВЛЯВАНА ОТ МИНИСТЕРСТВО НА ЕНЕРГЕТИКАТА И ЕНЕРГИЙНИТЕ РЕСУРСИ, И РЕПУБЛИКА АВСТРИЯ, ПРЕДСТАВЛЯВАНА ОТ ФЕДЕРАЛНОТО МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ ПО ОТНОШЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ФОНД ЗА ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ.
От Министерството на икономиката и енергетиката тук са: господин Валентин Иванов – заместник-министър; госпожа Мирела Анастасова – началник отдел “Правно-нормативна дейност”, и господин Таско Арменков – директор на Агенцията за енергийна ефективност.
Заповядайте, господин Иванов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ИВАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Представям на вашето внимание Законопроект за ратифициране на Споразумението за дарение между Република България, представлявана от Министерство на енергетиката и енергийните ресурси, и Република Австрия, представлявана от Федералното министерство на финансите по отношение на Българския фонд за енергийна ефективност, подписано на 13 юли 2005 г. в София.
Схемата на предоставяне на дарените средства, използвана в Споразумението за дарение, е заимствана от схемата по Споразумението за безвъзмездно финансиране “Проект за енергийна ефективност” между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано през април в София, в сила за Република България от 13 май 2005 г. За разлика от това Споразумение, в Споразумението за дарение е предвидено подписването само на Допълнително споразумение за безвъзмездно финансиране между Министерството на икономиката и енергетиката и Фонд “Енергийна ефективност”, като не се предвижда подписване на споразумение между Фонда и Република Австрия.
Съгласно предвиденото в Споразумението Република Австрия, чрез Федералното министерство на финансите, прави дарение в размер на 1 млн. и 500 хил. евро. Средствата по Споразумението ще се използват за осигуряване на начален капитал на Българския фонд за енергийна ефективност, който ще служи за частични кредитни гаранции и инвестиционно съфинансиране.
С оглед постигане на правна сигурност в Споразумението за дарение е предвиден ред за възстановяване на отпуснатите средства. Съгласно чл. 5 от Споразумението Министерство на енергетиката и енергийните ресурси е задължено да възстанови на Федералното министерство на финансите на Република Австрия или директно чрез Българския фонд за енергийна ефективност в рамките на четири седмици след писмено известие от Федералното министерство, всякакви разходвани и отпуснати средства, ако Допълнителното споразумение между Министерството на икономиката и енергетиката и Българският фонд за енергийна ефективност е било изменено без предварително писмено одобрение от Федералното министерство на финансите на Република Австрия, или е било прекратено едностранно от някоя от страните по него, или по взаимно съгласие преди прекратяването на Споразумението за дарение.
Като се има предвид финансовият ангажимент, който би могъл да възникне за Република България при реализиране на някоя от хипотезите, предвидени в чл. 5 от Споразумението за дарение и на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България, същото следва да бъде ратифицирано със закон от Народното събрание с оглед влизането му в правна сила.
Следва да се отбележи, че в Допълнителното споразумение между Министерството на икономиката и енергетиката и Българския фонд за енергийна ефективност са заложени механизми, които в достатъчна степен гарантират българската държава в случаи на възникване на ефективен финансов ангажимент по Споразумението с Република Австрия. Съгласно чл. 1, раздел І.4. от Допълнителното споразумение, при настъпване на някои от горепосочените събития Българският фонд за енергийна ефективност се задължава да възстанови на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси постъпленията по Споразумението, които са му били преведени в рамките на три седмици след получаване на писмено уведомление от Министерството на енергетиката и енергийните ресурси за такова възстановяване.
Освен това като гаранция в Допълнителното споразумение между Министерството на енергетиката и енергийните ресурси и Българския фонд за енергийна ефективност е предвидено, че никоя от страните по него няма право да го прекратява преди да бъде прекратено Споразумението за дарение с Република Австрия.
За гарантиране интересите на Република България, като получател на средствата по Споразумението, в Допълнителното споразумение е предвидено, че в случай, че Българският фонд за енергийна ефективност не изпълни което и да е свое задължение, произтичащо от това Споразумение, Министерството на енергетиката и енергийните ресурси има право чрез писмено уведомление до Фонда да ограничи правото му на последващо усвояване от австрийския гранд. Разбира се, докато не бъдат поправени последиците от неизпълнението.
Изпълнението на Споразумението за дарение и Допълнителното споразумение за безвъзмездно финансиране, не изискват финансово участие на Република България под формата на съфинансиране.
Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители! С оглед гореизложеното и на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България, предлагам на Комисията по бюджет и финанси на Четиридесетото Народно събрание да одобри предложения законопроект.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря на заместник-министър Иванов.
Колеги, имате ли въпроси към вносителите?
Заповядайте, господин Кузов.
ВЛАДИМИР КУЗОВ: Не ми стана ясно какви са условията, при които може да се спре дарението или да се върне сумата? Тоест, зависимо ли е Министерство на икономиката и енергетиката от така нареченото безвъзмездно дарение?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ: По принцип това е добре изпипана схема и аз ще подкрепя този законопроект. В началото на изложението казахте, че ще помагате със съфинансиране, а накрая казахте, че няма да има съфинансиране, или може би аз не съм чул правилно? Това е като въпрос.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли други въпроси?
Заповядайте, госпожо Костадинова.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Аз чух, че дарението е за първоначален капитал на Агенцията за енергийна ефективност. Доколкото аз зная, тя работи от доста години. Защо ще е за първоначален капитал?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли други въпроси?
Заповядайте, господин Арменков.
ТАСКО АРМЕНКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, ако разрешите, ще започна с отговорите отзад напред.
Средствата, които се дават, не са за първоначално капитализиране на агенцията, защото агенцията е бюджетно предприятие, второстепенен разпоредител към бюджета и към министъра на икономиката и енергетиката, а са за капитализиране на Фонда за енергийна ефективност, който е създаден по силата на Глава четвърта от Закона за енергийна ефективност.
По въпросите за това дали дарението е зависимо от съфинансиране, дарението не е зависимо. То има само едно-единствено условие – да се използва за нуждите на енергийната ефективност на България в съответствие с устройствените документи на Фонда за енергийна ефективност, които са разработени от нас и са залегнали като неразделна част от вече ратифицираното Споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за първоначалното дарение от 10 млн. долара, които те дадоха. Тоест, тук зависимост няма.
Единственото нещо, което може да възникне като задължение към държавата, е, ако в случай на грубо нарушаване на волята на дарителя парите бъдат изразходвани не за енергийна ефективност, а за нещо друго. Тогава може да възникне. Но това пък е гарантирано с допълнителни споразумения между държавата и Фонда за енергийна ефективност, и с банкова гаранция, която е издадена от фонд мениджъра в полза на държавата при такива случаи. Тоест, реално пряко въздействие върху бюджета ние нямаме, имаме теоретично такова. Но по силата на Конституцията на Република България е необходимо това Споразумение да бъде ратифицирано.
Що се отнася до съфинансирането, Фондът за енергийна ефективност не е част от консолидирания държавен бюджет. Бюджетът имаше едно-единствено задължение и той вече го е изпълнил – първоначална вноска от 3 млн. лв. във фонда, което вече е свършено през миналата година.
Останалата сума, която вече е само от дарители, както вече споменах от Международната банка за възстановяване и развитие – 10 млн. долара, Европейската комисия с 500 хил. евро. Има и две български индустриални предприятия и банкови институции, които също са направили дарение във фонда. И сега Република Австрия е следващата държава. Надявам се това да не е последното ни събиране тук по повод ратификацията на такива споразумения.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Колеги има ли други становища? – Няма.
Предлагам да склоним да приемем това дарение.
Който подкрепя ратифицирането на споразумението, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Приемаме ратификацията.
Закривам заседанието на комисията.
(Закрито в 16,00 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Петър ДИМИТРОВ
Стенограф:
Н. Иванова
№ 10
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси
П Р О Т О К О Л
№ 10
На 20 октомври 2005 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на Законопроект за акцизите, № 502-01-6 от 10 август 2005 г., внесен от Министерския съвет, второ четене - продължение.
2. Законопроект обсъждане на Законопроект за ратифициране на Споразумение за дарение между Република България, представлявана от Министерство на енергетиката и енергийните ресурси, и Република Австрия, представлявана от Федералното Министерство на финансите по отношение на Българския фонд за енергийна ефективност, № 502-02-12, внесен от Министерския съвет на 17.10.2005 г.
Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 17,30 часа и ръководено от г-н Петър Димитров – председател на комисията.
* * *
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум, откривам заседанието на комисията.
Предложението за дневен ред на днешното заседание е от две точки:
1. Обсъждане на Законопроект за акцизите, внесен от Министерския съвет, второ четене – продължение.
2. Законопроект обсъждане на Законопроект за ратифициране на Споразумение за дарение между Република България, представлявана от Министерство на енергетиката и енергийните ресурси, и Република Австрия, представлявана от Федералното Министерство на финансите по отношение на Българския фонд за енергийна ефективност.
Имате ли други предложения по дневния ред? - Не виждам.
Който е съгласен с този дневен ред, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към първа точка от дневния ред – ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА АКЦИЗИТЕ, второ четене – продължение.
Колеги, тъй като се създава деликатна ситуация, ще има период, през който ще действа сегашният Закон за акцизите и ще действа и новият закон. За шест месеца ще действат разпоредбите и на единия, и на другия закон. И ще се получи парадокса да не можем да ги различаваме. Затова работната група предлага наименованието на законопроекта “Закон за акцизите” да бъде “Закон за акцизите и данъчните складове”.
Имате ли съображения по това предложение на работната група? Мотивите са ясни.
Който е съгласен, моля да подкрепи това предложение.
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Единодушно подкрепяме новото наименование на закона.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Един въпрос, зададен от медиите чрез мен, който се оказа доста важен. Той е диференцираните ставки за селското стопанство, които приехме, кога влизат в сила? Изяснихме ли това като казус?
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: От 1 юли 2006 г., защото маркирането е в условията на акцизни складове. Докато няма такива, няма маркиране, респективно няма да има и намалени ставки. Въобще ставките по този закон също влизат в сила от 1 юли 2006 г.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Повишаването на акцизите на горивата, примерно, би трябвало да е от 1 януари 2006 г.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Повишаването на акцизите за горивата, както и другите акцизи действат за цялата данъчна година, която е от 1 януари 2006 г., но това ще стане с предложение за промяна на тарифата към Закона за акцизите, който действа сега. Той ще действа до 1 юли с аналогичните ставки за цялата данъчна година.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Вие изпреварихте финала на законопроекта, тъй като там очевидно ще оставим неприет § 12, докато се подготвят тези промени. Но за медиите, които проявяват огромен интерес, трябва да е ясно, че новите ставки влизат в действие от 1 януари 2006 г.
Предлагам да продължим нататък.
По чл. 33 има едно прецизиране, което се налагаше. Става въпрос за т. 6, която вкарва и ставката за биодизела от 0 лева за литър. Тъй като при битовото потребление сме изпуснали биодизела, затова работната група предлага да го добавим.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Министерство на финансите сме съгласни.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Колеги, това е един пропуск, който е забелязан.
Има ли някой да каже нещо по този въпрос? – Не виждам.
Който е съгласен с така предложения текст за чл. 33, моля да гласува.
За – 11, против – 3, въздържали се – няма.
Член 33 е приет.
НЕНО ДИМОВ: Гласувах против, защото по принцип предложих да бъдат включени всички биогорива.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Преминаваме към негласуваните текстове.
По чл. 27, ал. 7 работната група предлага нова редакция.
Имате ли някакви възражения срещу тази редакция на текста? – Не виждам.
Който е съгласен с така предложения текст, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Следва отложения раздел V “Определяне и заплащане на акциза”.
Трябваше да се уточни разпоредбата на чл. 43, ал. 1, което е направено в предложения текст.
По чл. 41 и чл. 42 няма никакви промени.
Работната група подкрепя предложенията на вносителя.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
По чл. 43 има предложен нов текст от работната група.
Имате ли бележки по този текст?
НЕНО ДИМОВ: В чл. 43, ал. 3 е казано: “Данъчният период е едномесечен и съвпада с календарния месец”. Ако е едномесечен, той не може да съвпада с календарния месец, защото, ако е на 15-о число, срокът е 15-о число на следващия месец. Ако съвпада с календарния месец, не може да е едномесечен.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Този проблем е пояснен. Когато лицензът започва по средата на месеца, той изтича до края на календарния месец. Когато пък завършва през някой ден на месеца, то последният месец е до този ден. А във всички останали случаи е календарния месец. Това е от гледна точка на администрирането на данъка.
НЕНО ДИМОВ: Значи трябва да остане само календарен месец, а не едномесечен.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Едномесечен е календарен месец, но за първия и последния месец от лиценза има осведомление, което е описано.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: За първия и последния, ако не съвпада, не е едномесечен. За всички други е едномесечен.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли други бележки? – Няма.
Ако сте съгласни с така предложения текст на чл. 43, моля да гласувате.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
За чл. 44 комисията също е предложила нов коректен текст, като там промяната да има възможност и за безкасово плащане. Отчетени са нормалните пазарни възможности.
Имате ли съображения?
НЕНО ДИМОВ: Имам предложение за ал. 2. Тук се казва, че акцизът може да бъде заплатен и от друго лице, различно от това по ал. 1. Мен силно ме смущава този текст. Аз направо ще предложа да отпадне. Какво означава, че аз дължа по някакъв начин акциз и някой ми го плаща? И без да ме уведоми, без дори да е искал съгласие от мен. Как ще стане това?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Представителите на министерството ще Ви отговорят.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Силно се изненадвам от хипотезата, че някой отива и зорлем плаща нещо на нещо, който дори не знае. Може би на същия принцип някой може да плати и моето задължение за данък общ доход. Няма разлика.
Всъщност държавата не се интересува от това кой плаща задължението. Нея я интересува задължението да бъде погасено. За това става дума. Дали някой нещо Ви плаща и Вие знаете или не знаете, това не го намирам съотносимо към този закон.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН: Аз наистина смятам, че не е възможно да внасяш петрол и някой друг да ти плати задължението. Едва ли не доставчикът, на който си, да ти плати задължението по акциз. Нормално е, за да следи държавата, този, който е вносителят, и този, който реално е лицензиран, той е длъжникът. Тоест, няма логика ние да вкарваме това като текст.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Нормалната хипотеза е, че всеки, който има задължения, си ги плаща. Аз лично съм силно озадачена от това, че някой евентуално ще плати чужд акциз.
Предполагам, че господин Димов говори за схемата на корупцията, която аз чух по радиото като негова теза. Това, вързано с данъчни задължения, е изключително странно – някой да те корумпира, плащайки ти именно данъчните задължения.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ: Това нещо, господин председател, отваря много врати. Това отваря включително вратите държавата да се превърне в пералня на пари.
Защо? Аз внасям определена стока, дължа определен акциз, който се плаща от някакво трето лице. Това трето лице е офшорна фирма. Това трето лице е всякакво нещо, което може да плати. След което от чистите пари, които аз е трябвало да платя, ги вкарвам по някакъв начин, защото тези пари, които е трябвало да платя като акциз, ги вкарвам като чисти пари. Това е много краен случай.
Друг случай, аз трябва да получа през някаква схема подкуп. Плащат ми акциза, при което аз си запазвам моите пари.
Това държавата да се интересува да си получи парите е нещо, с което съм напълно съгласен. Държавата, ако не се интересува от това, ще я затворим, няма да има държава. Тя трябва да си получи парите. Но тя трябва да си получи задължението от този, който го дължи. Ат ой от кой ще го вземе, си е негов проблем. Той носи отговорността за парите, които дължи на държавата, а не трето, четвърто и пето лице.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Борисов.
БОРИС БОРИСОВ: Житейската хипотеза е много проста. Това обикновено е купувачът на акцизната стока, а не офшорна фирма или някое трето лице, което прави незнайни неща. Нормално купувачът или заложник-кредиторът на акцизната стока, това може да е банка или друга институция, може да е митнически агент, може да плати акциза, вместо продавача или клиента си, което е съвсем честа и обичайна практика, несвързана с пране на пари.
НЕНО ДИМОВ: А другото може ли?
БОРИС БОРИСОВ: Според мен не. Това е най-трудният начин да переш пари като ги вкараш в джоба на държавата.
НЕНО ДИМОВ: Хайде де! Това е най-чистият начин.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Паскалев.
КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Действителен случай от живота. Задължение към “Електроразпределение” от 15 хиляди лева, изкупено от трета фирма, предявен иск в съда, обявена фирмата в несъстоятелност. Материални активи за 2 млн. евро, се изискват срещу задължение от 15 хил. лева към “Електроразпределение”. Мога да ви кажа и кои са юридическите лица, между които се разиграва цялата история. Това е действителен случай, а не нещо, което е измислено от мен. Можете да го проверите в Окръжния съд в Благоевград.
По същия начин може да се изиграе ситуацията с плащането на акциза от трето лице. Именно поради тази причина, според мен, трябва да има много по-ясен текст в случая, за да гарантираме онова, от което в момента се страхуваме, че можем да стигнем.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Кузов.
ВЛАДИМИР КУЗОВ: Благодаря на господин Паскалев, той почти ми измъкна думите от устата, с което ме улеснява да не продължа в тази посока.
Категорично “Атака” застава зад идеята да отпадне този текст, който създава условията, макар и хипотетично, за пералня на пари.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
От министерството ще добавите ли нещо?
ГЕОРГИ ГРИГОРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Искам само да спомена, че в международната търговия има един класификатор на условията на доставка, към който и България се е присъединила. Там в условията на доставка при вноса много често има така нареченото DDP (deliver duty paid). Много често пристигат доставки по DHL и по други международни спедитори, когато лицето, което изпраща стоката, е поело за своя сметка и транспорта, и погасяването. Случва се и с акцизна стока. Не е изключена практиката. Поема задължението да погаси всички задължения при вноса тук. По този начин ще се ограничат тези случаи, няма да могат да се реализират.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН: Много е странно по DHL да дойде примерно кола или акцизната стока цигари, защото ние говорим за акцизни стоки. Или кафе.
Наистина смятам, че наистина може да има пране на пари в момента, в който се прикриват обороти. В момента, в който аз продавам акцизната стока и този, на който я продавам, плаща акциза ми, нормално е оборотът да мине през мен.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не мога да си представя как ще стане.
МАРИЯ КАПОН: И аз не мога да си го представя как би станало реално? Кой нормален човек ще ми плати акциза?
ТЕОДОРА ДРЕНСКА: Ако текстът отпадне нищо не се променя.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Въпрос към колегите от Министерството на финансите. Ако допуснем, че сека тази комисия гласува този текст да отпадне, според мен пак ще могат трети лица да плащат други задължения.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Банков превод ли да отказваме?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Така че дали го има този текст или го няма, за мен ситуацията е една и съща.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин председател, аз мисля, че колегите се страхуват напразно. Казусът е съвсем прост. Той наистина улеснява не само фиска, улеснява и бизнеса.
Вижте, няма значение кой ще ми плати на мен задължението за акциз, в моето счетоводство то стои. Нищо няма да ми изперете. В моето счетоводство задължението за акциз стои и ако то е погасено към държавата, аз трябва да взема съответната операция. Тази операция ще бъде с този, който ми е платил. Дали ще бъде цесия, дали ще бъде някаква друга форма... Така че всички тези съображения вие ги представяте като че ли няма счетоводство.
Аз имам задължение за акциз. То ми е възникнало от държавата. За да ми възникне от държавата, ми възниква и в счетоводството. Няма къде да възникне. Щом е възникнало на едно място, възниква и на друго.
Единственото нещо, за което съм съгласен с господин Паскалев, може би е, че трябва да има съгласие от длъжника да бъде платено от еди-кой си. Но аз оборвам не твоята хипотеза, аз оборвам това, че има опасения, че това би могло да бъде някаква тъмна операция и някакво пране на пари. Абсурд!
Мисля, че това внася яснота. Може да е със съгласието на длъжника.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Паскалев.
КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Колеги, моля ви да не коментирате по този начин нещата – трябва да се уредят като взаимоотношения между лицата. Няма такова животно. Вие ме карате да ви давам директни примери. Това е съдебният прецедент от Благоевград. Длъжникът иска да плати на “Електроразпределение” 15 хил. лв., оттам му казват: “Платено е, не можеш да ги платиш”. Съдебно производство в окръжен съд. Искане за обявяване в несъстоятелност. Назначаване на синдик. Вие нямате никаква компетентност оттук нататък и вие ми отговорете кой тогава е отговорен за тази ситуация.
Аз ви давам ясен пример. Искам да ми отговорите как ще процедирате вие и как ще охраните интереса на въпросните лица, които са ви данъчно задължени. Не можете да си измиете ръцете с това, че държавата е получила съответното задължение.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Предлагам да чуем и юридическата мисъл на комисията.
АНГЕЛ САВОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Аз щях да допълня това, което ви каза господин Цонев. Ако някой изпълни задължение на трето задължено лице, в счетоводството му се оформят нещата и той ще трябва да плати и данък печалба върху неплатеното. Това е елементарно.
Но второто, което искам да ви кажа, понеже много години се занимавам с администрацията, ако не им кажете, че може, както е казано тук, дори с уговорката да има съгласие, когато отидете да платите, може да ви откажат, което е във вреда и на фиска. Бюрокрацията е нещо много величествено, и затова, когато може да бъдат изчистени взаимоотношенията, нека да бъдат. А това, че ще се добави “със съгласие”, няма нищо лошо.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Ако няма възражения, възникна идеята да добавим “със съгласието”...
МАРИЯ КАПОН: С писмено съгласие.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: С писмено съгласие на длъжника – така ли? Добре.
Има ли противоречия в тази посока?
Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Извинявайте, съгласих се, дори предложих да бъде с писмено съгласие, но дайте да си го представим технологично. Защото правим някои неща, а не си ги представяме. Как точно ще стане това даване на писмено съгласие – нотариално заверено ли ще бъде? Как ще се докаже, че човекът, който внася парите име писмено съгласие да внесе моето задължение по сметката, в която постъпват на ден стотици, да не казвам хиляди акцизни задължения.
Няма пречка, който иска, да приведе парите в сметката. Просто прави платежно нареждане и всичко е платено.
Искам да знам как си го представяте технологично.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН: Аз смятам, че физически след това стоката се освобождава. Ти превеждаш по банковата сметка на държавата акциза от третото лице, но когато физически я освобождаваш, трябва да имаш писменото съгласие.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Как става това?
МАРИЯ КАПОН: Като показваш бордерото, показваш и съгласието.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Това писмено съгласие те защитава от такива случаи, за които каза Паскалев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не знам как ще изглежда като технология. Иначе съм съгласен.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Колеги, има няколко предложения и аз ще ги подложа на гласуване по реда на постъпването.
Едното предложение е текстът да отпадне.
Който подкрепя това предложение, моля да гласува.
За – 4.
Предложението не се приема.
Второто предложение е да се приеме текстът с добавката “с писмено съгласие на длъжника”.
Който подкрепя това предложение, моля да гласува.
За – 6.
Предложението не се приема.
Гласуваме текста, който е предложила работната група.
Който подкрепя текста, предложен от работната група, моля да гласува.
За – 4.
Предложението не се приема.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Никое от предложенията ли не се приема?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Никое предложение не се прие.
МАРИЯ КАПОН: Господин председател, моля за прегласуване. Мисля, че компромисният вариант е наистина да има писмено съгласие на длъжника.
Моля да го прегласуваме, защото ще загубим поне три часа в залата ,за да спорим по този въпрос.
Искам отново да кажа, че това не е софтуер. Физически имаш стока, която освобождаваш. Практиката е, че трябва да приложиш копие от бордеро, с което е платен акциза, защото никой няма да даде друга справка, парите влизат в един кюп. И когато бордерото е от трето лице, е нормално да приложиш и копие за съгласуване. И това е реално изпълнимо в реалния живот.
Моля да прегласуваме с добавката “писмено съгласие”. Така защитаваме страната на длъжника.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Това, което предлага госпожа Капон, е съгласие след плащането. Защото, когато отиваш да освободиш стоката и носиш бордерото, парите са платени, те са постъпили. Правиш съгласие след плащането. Значи не се прави съгласие за плащане, а съгласие, че е извършено плащането, че си съгласен.
МАРИЯ КАПОН: По закона си длъжен да го направиш преди това.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Формулирай текста, както го виждаш ти, за да не спорим.
МАРИЯ КАПОН: “Акцизът може да бъде заплатен и от друго лице, различно от това по ал. 1, с писмено съгласие на длъжника”.
В момента, в който извършиш самото плащане, ти трябва да си взел съгласието, а физически после само го удостоверяваш. Но ти, когато извършваш плащането, трябва да имаш това съгласие. Иначе си нарушил закона.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Тогава трябва да запишем кога се удостоверява.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Анастасов.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Това, което предлагате и както го обяснява господин Цонев, в него има най-много логика. Защото каква е ползата, след като са ти привели парите, ти да дадеш съгласието? Тоест казусът, който постави Паскалев, е налице.
ТЕОДОРА ДРЕНСКА: Не е така.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Нека да се изслушаме. Сега ще разберете защо няма никаква логика. Защото, когато някой ти приведе парите, ти как ще върнеш тези пари? По какъв начин ще наредиш обратното връщане? Тук влизате в една ненормална процедура и който не е занимавал с данъчните, само той може да каже това нещо, както Вие апострофирате.
Помислете много сериозно по този въпрос. Няма никаква логика. Или да остане текстът, както е, или да отпадне. Едно от двете. Всичко друго прави една голяма каша. Безсмислена бюрократщина. Фирмите и без това ни обвиняват, и са прави работодателите, че ги забъркваме непрекъснато в бумащина, вместо да си гледат работата.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Госпожа Шулева.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Благодаря.
Уважаеми колеги, единственото нещо, поради което подкрепям текстът да бъде “с писменото съгласие на длъжника”, е защото това е гаранция за самия длъжник, за случая, за който каза господин Паскалев. Защото, ако ние искаме и сме се разбрали помежду си трето лице да ми плати добронамерено, аз нямам нужда от никакво писмено съгласие в този случай. Този текст обаче защитава единствено длъжника в случаите, когато злонамерено някой прави такива действия, за каквито каза Паскалев. Тогава, когато липсва такова писмено съгласи, то става недействително.
Това единствено и само защитава длъжника от случаите, когато някой злонамерено, ако трябва да се изразя неюридически, върши това нещо от негово име. Случаят, за който каза господин Паскалев. Иначе във всички останали случаи това писмено съгласие. Но ако някой прави такива действия, за каквито беше казано, това е гаранция.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Не е никаква гаранция.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имате думата.
ТЕОДОРА ДРЕНСКА: Само да допълня, че в случая на господин Паскалев, това лице би могло да се защити в съда на базата на това, че не е издал пълномощно. Има място, където да се защити. В противен случай няма да бъде възможно.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: И обратното също е в сила. Ти казваш на някого “Виж какво, плати ми този акциз”, а после казваш: “Аз не съм му давал разрешение”.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Затова се иска да е писмено съгласие.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Гледате нещата едностранчиво и не можете да видите и другата страна. Винаги мога да накарам някого да ми плати, след което казвам: не съм те карал.
ТЕОДОРА ДРЕНСКА: Нали затова казваме, че трябва да бъде писмено съгласието.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има думата господин Кузов.
ВЛАДИМИР КУЗОВ: Едно писмено разрешение е една допълнителна бумащина, ходене пред нотариус, за да има тежест в съда. Влизаме в едни съдебни процедури, които не улесняват гражданите в никакъв случай.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Госпожа Капон предложи прегласуване на едно от решенията.
Аз предлагам прегласуване и на другото решение за отпадане на текста.
Ще гласуваме по реда на постъпването.
Първо ще гласуваме предложението на госпожа Капон.
Тя иска да гласуваме отново варианта: “Акцизът може да бъде заплатен и от друго лице, различно от това по ал. 1, с писмено съгласие на длъжника”.
Който подкрепя това предложение, моля да гласува.
За – 9, против – 3, въздържали се – 3.
Приема се.
Предложението е прието.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Един уточняващ въпрос. Не искам да ви върна в дискусията, но ние вменихме задължение на данъчната администрация това да става с писмено съгласие, но не описахме реда, по който ще се извършва това съгласие – къде, кога и как. Можем да кажем, че това ще бъде направено в правилника, но да го кажем. Защото сега сме записали само “с писмено съгласие”. По време на плащането ли, след това ли, при освобождаване на стоката ли, с какво?
Казвам това, защото приемаме законът и хаосът е готов. Имаме такива случаи от практиката. Знаем за какво точно става въпрос – не е точно уточнено, не е точно и край. Могат да ти откажат, могат да ти приемат плащането. Всичко могат.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Предлагате да добавим “редът за който се осъществява с правилника, издаден от министъра на финансите”.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да: “Редът за съгласието се уточнява в правилника”. И толкоз.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Съблазнява ме мисълта да Ви дам възможност това допълнение да го направите в пленарната зала, тъй като залата може и да отхвърли този текст. Разбирам, че той ще бъде един от възловите при дебата. Да не вкарваме правилника още от сега.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: И без това ще има правилник.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Сигурно ще има.
Оставяме редакцията отворена. В зависимост от дебатите в пленарната зала, като реши Народното събрание, ще уточним реда.
Който е съгласен да приемем чл. 44 с гласуваната вече редакция, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – 2.
Член 44 се приема по начина, приет след дебата.
По чл. 45 няма предложения за промени.
Имате ли съображения? – Няма.
Който е съгласен с текста на чл. 45, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Член 45 е приет.
Работната група предлага окончателна редакция на § 1 от Преходните и заключителни разпоредби.
Има направена редакционна промяна Второто изречение на ал. 1 е отделено в отделна алинея. Това е разликата от това, което приехме на вчерашното заседание.
Има ли възражения? – Не виждам.
Който е съгласен да приемем § 1, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
По § 2 работната група предлага окончателна редакция.
Имате ли някакви бележки? Тъй като лицензирането е на шест месеца, на практика е дадено право на данъчната администрация да си контролира нещата дотогава.
Който подкрепя текста на работната група, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
От § 3 до § 5 няма предложения за промени.
Работната група подкрепя текста на вносителя.
Ако нямате възражения, който е съгласен, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Приемат се.
По § 6 знаете, че вчера се разбрахме т. 1 да отпадне и е дадена окончателната редакция, като точките са преномерира и са останали само т. 1 и т. 2.
Имате ли възражения?
Заповядайте.
СТОЯН ВИТАНОВ: Какво значи това “Министърът на финансите може”? Би трябвало “може” да отпадне. Да бъде само: “Министърът на финансите:”. Може е пожелателно.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имате ли резерви?
НЕНО ДИМОВ: Казвайки “определя” е възможност. Той определя, но може и да не определи.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имате думата.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Господин председател, ние предпочитаме да остане в този вид с “може”, защото това е възможност. Той може и да не определи съвместно с управителя на БНБ специален ред. Може да няма необходимост за специален ред. В противен случай той трябва да определи, тъй като законът казва, че той определя.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Нещата са различни. По т. 1 би трябвало да бъде “определя”, но по т. 2 може да остане “може да определи”.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имате ли възражения т. 1 да остане “определя със заповед информацията от регистрите...”, и в т. 2 да бъде “може да определи, съвместно с управителя на Българската народна банка”.
Който е съгласен с това предложение, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Предложението на народния представител Стойко Танков е отчетено в § 1. Няма да се връщаме на него.
По § 7 на практика няма предложение на работната група.
Който е съгласен да потвърдим становището на вносителя по § 7, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
По § 8 работната група предлага окончателна редакция.
Имате ли бележки по окончателната редакция?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Мисля, че може би вчера не съм бил правилно разбран. Идеята на тази промяна всъщност беше да засилим вътрешния контрол на Инспектората към Министерството на финансите, но не да отменяме актове на митническата или на данъчната администрация. Страхувам се, че редакцията, която е дадена в момента, дава такива, така че предлагам първото изречение от поправката да отпадне - “Инспекторатът към министъра на финансите осъществява контрол за законосъобразност и правилност на актовете и действията на митническите органи”.
И второто изречение да бъде редактирано: “Длъжностните лица от Инспектората при Министерството на финансите” има право на достъп до всички сведения и документи в митническата администрация при извършване на проверки”.
Всъщност това, което ние искахме, беше правото на достъп.
НЕНО ДИМОВ: Не разбрах защо да отпадне първото изречение.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Всъщност първото изречение, както е записано, е, че Инспекторатът осъществява контрол за законосъобразност и правилност на актове. Контрол за законосъобразност и правилност на актовете е в съда. Да няма спор кой какво прави. Просто да остане, че Инспекторатът към министъра има право на информация, която е данъчна и митническа тайна в хода на извършваната проверка.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има думата госпожа Шулева.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Всеки инспекторат си има ясно дефинирани права. В рамките на правата те могат да си осъществяват контрол. Тук не говорим, че те ще изземват съдебни или не знам какви си разпоредби, но всеки един инспекторат към министъра има право на контрол. Така че мисля, че в рамките на техните пълномощия контролът трябва да си остане ясно и категорично. Иначе този инспекторат какво ще прави реално? Той е точно за контрол, не е за нещо друго. Не се създава за нещо друго. Той няма да отменя актове, нито ще се произнася, но той дава информация на министъра какво точно става в проверяваните обекти и пише доклади.
Ако само ще ходят да поглеждат какво пише в някакви документи и да казват на министъра, ще бъде по-добре да няма инспекторат.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Предлагам във връзка с това, което каза госпожа Шулева, следната редакция:
“Инспекторатът към министъра на финансите осъществява контрол на действията на митническите органи.” И след това следва второто изречение. Тоест махаме “законосъобразност и правилност”. Остава само “контрол”. Контролът включва всичко.
МАРИЯ КАПОН: Контрол на митническите органи.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Да. Контролът включва всичко.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Вносителят има ли някакви възражения?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Ще бъде по-добре “контрол върху дейността на митническата администрация”, вместо просто “контрол”.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА: Ако не го запишем няма ли да упражняват контрол?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Ще контролира. Малко е безсмислено, наистина. Затова предложихме да отпадне.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Нека да не разписваме задълженията на Инспектората към министъра на финансите.
Тук идеята беше да ги оправомощим, а ние се отплеснахме в съвсем друга посока.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Идеята беше данъчната тайна и митническата тайна да имат достъп до документите. Това беше идеята.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ: Аз имам следния въпрос и предложение. Наистина ми се струва нормално това първо изречение да отпадне и да се даде правото на министъра на финансите да казва какво иска от този инспекторат. Той като ги прати да контролират нещо, той ще ги изпрати за това, за което има нужда да се контролират. Той ще прецени акт ли е, поведение ли е, действие ли е, какво е? Да не го фиксираме тук. Да кажем, че имат право на достъп до информацията. Оттам нататък министърът решава за какво ги изпраща. Може би това да се дефинира в някакъв акт на министъра.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Паскалев.
КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Искам да подкрепя това, което преди малко казаха госпожа Шулева и госпожа Костадинова.
Колеги, дейността на инспектората на всяко едно министерство изчерпателно се описва в устройствения правилник на министерството. Няма нужда от допълнително изрично включване на текста в специалните закони. Ако целите нещо конкретно, ясно го дефинирайте. Иначе в противен случай този текст е излишен. Затова ви предлагам да отпаден.
ТЕОДОРА ДРЕНСКА: Какво налага въобще да променяме тук Закона за митниците, след като в този текст, който предлагате, няма нищо конкретно, някакви общи разпоредби?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Мисля, че съвсем конкретно казахме за какво става въпрос – достъп до информацията.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Колеги, предлагам да отпадне първото изречение и текстът да остане: “Длъжностните лица от Инспектората при министъра на финансите, имат право на достъп до всички сведения и документи в митническата администрация във връзка с извършваните от тях проверки”.
Ако нямате възражения, предлагам да гласуваме § 8 по този начин.
За – 15, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
По § 9 също има нова редакция на работната група.
ТЕОДОРА ДРЕНСКА: Аз и вчера предложих този параграф да отпадне, защото в момента правим нов ДОПК и може да се включи в него. Не виждам смисъл да го коментираме в момента.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Съгласни сме. Общо взето е така. Дали ще се случи сега за оставащите два месеца, или в ДОПК няма на практика никакво значение.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Предложението е § 9 да отпадне от текста.
Който е съгласен с отпадането на § 9, моля да гласува.
За – 15, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
По § 10 се подкрепя текста на вносителя.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 15, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Предложена ни е финална редакция по § 11.
Моето предложение е да бъде “производители на акцизни стоки”, а не “производителите”.
Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН: Господин председател, аз имах една редакция, която бях дала за Заключителните разпоредби, във връзка с чл. 4. Разбрах, че се е обсъждала на работна група. Редакцията е във връзка с това, че ние обособихме специализиран малък обект за дестилиране и обект за производство на малък винопроизводител в раздел ІІІ, чл. 4, т. 8 и т. 9.
Във връзка с това, че ние ограничаваме, по някакъв начин ги разделяме и даваме възможността по 30 литра годишно на семейство, да има някакъв срок, в който да започнат след това да се лицензират. И предложих един нов § 11, като въпрос на решение в комисията е дали до 2008 или 2009 г. да се даде период: “Лицата по чл. 4 на този закон осъществяват дейност до 1 януари 2008 г.”, или до 2009 г. Това е на база на разпоредбите, които са в Европейския съюз. И след това да бъдат лицензирани по реда, който сме дали в глава четвърта, раздел ІІ.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Колеги, разбирате, че щом работната група не го е отразила, значи не го е подкрепила. Става въпрос след 1 януари 2008 или 2009 г. да затворим ракиджийниците.
МАРИЯ КАПОН: Не ги затваряме, господин председател.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Всички минават под режим на лицензиране.
МАРИЯ КАПОН: Под специалния режим, който е. И специализиран малък обект за дестилиране става обект за винопроизводство на малък винопроизводител до 1000 хектолитра. Само ги канализираме.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Станат ли акцизни складове там не може да се прави ракия с преференциите за домашно производство. Тоест, да е ясно, че мярката няма да ви създаде ореол сред голяма част от българите.
МАРИЯ КАПОН: Не бях на работната група и исках да разбера каква е причината да не се приеме.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Вие сте по-рестриктивна от договореното с Европейския съюз.
МАРИЯ КАПОН: Не, договореното с Европейския съюз е до определен период. Дали да се заложи отсега?
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Дерогациите не са със срок. Те са оттук до век и веков. Имаме договорено това изключение. То не е преходен период и не е със срок.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: При това положение може би е по-разумно да не го коментираме.
МАРИЯ КАПОН: Да.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Колеги, имате ли други бележки по § 11? – Няма.
Колеги, който е съгласен, моля да гласува. С поправката “производители”, а не “производителите”.
За – 15, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Предлагам тук да прекъснем обсъждането на закона, като оставим за разглеждане § 12, след като Министерството на финансите чрез Министерския съвет внесе предложението за промяна в сега действащия Закон за акцизите, да се върнем към него. Това е нещото, с което започнахме – откога действат ставките, как действат и т.н. Нека Министерският съвет да си уточни позициите и тогава да гласуваме окончателно § 12 с молба към представителите на медиите да не създават очаквания, че ставките ще влязат в сила от 1 юли. Новите ставки ще си влязат от 1 януари, но най-вероятно чрез промяна на действащия Закон за акцизите.
Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Имам по-скоро въпрос. Това означава ли, че няма да внесете закона за второ четене в пленарната зала, докато не се извърши това внасяне от Министерския съвет?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Не означава. Ще го внесем.
Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН: Прощавайте, господин председател, но не можах да разбера. Ставките влизат от 1 януари, а тепърва чакаме да разберем откога да влезе законът в сила, така ли?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Не, една част от закона ще влезе в сила от 1 януари, а лицензирането ще влезе в сила от 1 юли.
МАРИЯ КАПОН: Тоест, складовете ще влязат от 1 юли.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Ставките влизат в сила от 1 януари, тъй като там вече има напрежение – някъде радост, някъде драма. Да не подхранваме илюзии в тази насока.
С това изчерпахме тази точка от дневния ред.
Преминаваме към втора точка от дневния ред – ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ДАРЕНИЕ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПРЕДСТАВЛЯВАНА ОТ МИНИСТЕРСТВО НА ЕНЕРГЕТИКАТА И ЕНЕРГИЙНИТЕ РЕСУРСИ, И РЕПУБЛИКА АВСТРИЯ, ПРЕДСТАВЛЯВАНА ОТ ФЕДЕРАЛНОТО МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ ПО ОТНОШЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ФОНД ЗА ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ.
От Министерството на икономиката и енергетиката тук са: господин Валентин Иванов – заместник-министър; госпожа Мирела Анастасова – началник отдел “Правно-нормативна дейност”, и господин Таско Арменков – директор на Агенцията за енергийна ефективност.
Заповядайте, господин Иванов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ИВАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Представям на вашето внимание Законопроект за ратифициране на Споразумението за дарение между Република България, представлявана от Министерство на енергетиката и енергийните ресурси, и Република Австрия, представлявана от Федералното министерство на финансите по отношение на Българския фонд за енергийна ефективност, подписано на 13 юли 2005 г. в София.
Схемата на предоставяне на дарените средства, използвана в Споразумението за дарение, е заимствана от схемата по Споразумението за безвъзмездно финансиране “Проект за енергийна ефективност” между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано през април в София, в сила за Република България от 13 май 2005 г. За разлика от това Споразумение, в Споразумението за дарение е предвидено подписването само на Допълнително споразумение за безвъзмездно финансиране между Министерството на икономиката и енергетиката и Фонд “Енергийна ефективност”, като не се предвижда подписване на споразумение между Фонда и Република Австрия.
Съгласно предвиденото в Споразумението Република Австрия, чрез Федералното министерство на финансите, прави дарение в размер на 1 млн. и 500 хил. евро. Средствата по Споразумението ще се използват за осигуряване на начален капитал на Българския фонд за енергийна ефективност, който ще служи за частични кредитни гаранции и инвестиционно съфинансиране.
С оглед постигане на правна сигурност в Споразумението за дарение е предвиден ред за възстановяване на отпуснатите средства. Съгласно чл. 5 от Споразумението Министерство на енергетиката и енергийните ресурси е задължено да възстанови на Федералното министерство на финансите на Република Австрия или директно чрез Българския фонд за енергийна ефективност в рамките на четири седмици след писмено известие от Федералното министерство, всякакви разходвани и отпуснати средства, ако Допълнителното споразумение между Министерството на икономиката и енергетиката и Българският фонд за енергийна ефективност е било изменено без предварително писмено одобрение от Федералното министерство на финансите на Република Австрия, или е било прекратено едностранно от някоя от страните по него, или по взаимно съгласие преди прекратяването на Споразумението за дарение.
Като се има предвид финансовият ангажимент, който би могъл да възникне за Република България при реализиране на някоя от хипотезите, предвидени в чл. 5 от Споразумението за дарение и на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България, същото следва да бъде ратифицирано със закон от Народното събрание с оглед влизането му в правна сила.
Следва да се отбележи, че в Допълнителното споразумение между Министерството на икономиката и енергетиката и Българския фонд за енергийна ефективност са заложени механизми, които в достатъчна степен гарантират българската държава в случаи на възникване на ефективен финансов ангажимент по Споразумението с Република Австрия. Съгласно чл. 1, раздел І.4. от Допълнителното споразумение, при настъпване на някои от горепосочените събития Българският фонд за енергийна ефективност се задължава да възстанови на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси постъпленията по Споразумението, които са му били преведени в рамките на три седмици след получаване на писмено уведомление от Министерството на енергетиката и енергийните ресурси за такова възстановяване.
Освен това като гаранция в Допълнителното споразумение между Министерството на енергетиката и енергийните ресурси и Българския фонд за енергийна ефективност е предвидено, че никоя от страните по него няма право да го прекратява преди да бъде прекратено Споразумението за дарение с Република Австрия.
За гарантиране интересите на Република България, като получател на средствата по Споразумението, в Допълнителното споразумение е предвидено, че в случай, че Българският фонд за енергийна ефективност не изпълни което и да е свое задължение, произтичащо от това Споразумение, Министерството на енергетиката и енергийните ресурси има право чрез писмено уведомление до Фонда да ограничи правото му на последващо усвояване от австрийския гранд. Разбира се, докато не бъдат поправени последиците от неизпълнението.
Изпълнението на Споразумението за дарение и Допълнителното споразумение за безвъзмездно финансиране, не изискват финансово участие на Република България под формата на съфинансиране.
Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители! С оглед гореизложеното и на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България, предлагам на Комисията по бюджет и финанси на Четиридесетото Народно събрание да одобри предложения законопроект.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря на заместник-министър Иванов.
Колеги, имате ли въпроси към вносителите?
Заповядайте, господин Кузов.
ВЛАДИМИР КУЗОВ: Не ми стана ясно какви са условията, при които може да се спре дарението или да се върне сумата? Тоест, зависимо ли е Министерство на икономиката и енергетиката от така нареченото безвъзмездно дарение?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ: По принцип това е добре изпипана схема и аз ще подкрепя този законопроект. В началото на изложението казахте, че ще помагате със съфинансиране, а накрая казахте, че няма да има съфинансиране, или може би аз не съм чул правилно? Това е като въпрос.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли други въпроси?
Заповядайте, госпожо Костадинова.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Аз чух, че дарението е за първоначален капитал на Агенцията за енергийна ефективност. Доколкото аз зная, тя работи от доста години. Защо ще е за първоначален капитал?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли други въпроси?
Заповядайте, господин Арменков.
ТАСКО АРМЕНКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, ако разрешите, ще започна с отговорите отзад напред.
Средствата, които се дават, не са за първоначално капитализиране на агенцията, защото агенцията е бюджетно предприятие, второстепенен разпоредител към бюджета и към министъра на икономиката и енергетиката, а са за капитализиране на Фонда за енергийна ефективност, който е създаден по силата на Глава четвърта от Закона за енергийна ефективност.
По въпросите за това дали дарението е зависимо от съфинансиране, дарението не е зависимо. То има само едно-единствено условие – да се използва за нуждите на енергийната ефективност на България в съответствие с устройствените документи на Фонда за енергийна ефективност, които са разработени от нас и са залегнали като неразделна част от вече ратифицираното Споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за първоначалното дарение от 10 млн. долара, които те дадоха. Тоест, тук зависимост няма.
Единственото нещо, което може да възникне като задължение към държавата, е, ако в случай на грубо нарушаване на волята на дарителя парите бъдат изразходвани не за енергийна ефективност, а за нещо друго. Тогава може да възникне. Но това пък е гарантирано с допълнителни споразумения между държавата и Фонда за енергийна ефективност, и с банкова гаранция, която е издадена от фонд мениджъра в полза на държавата при такива случаи. Тоест, реално пряко въздействие върху бюджета ние нямаме, имаме теоретично такова. Но по силата на Конституцията на Република България е необходимо това Споразумение да бъде ратифицирано.
Що се отнася до съфинансирането, Фондът за енергийна ефективност не е част от консолидирания държавен бюджет. Бюджетът имаше едно-единствено задължение и той вече го е изпълнил – първоначална вноска от 3 млн. лв. във фонда, което вече е свършено през миналата година.
Останалата сума, която вече е само от дарители, както вече споменах от Международната банка за възстановяване и развитие – 10 млн. долара, Европейската комисия с 500 хил. евро. Има и две български индустриални предприятия и банкови институции, които също са направили дарение във фонда. И сега Република Австрия е следващата държава. Надявам се това да не е последното ни събиране тук по повод ратификацията на такива споразумения.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Колеги има ли други становища? – Няма.
Предлагам да склоним да приемем това дарение.
Който подкрепя ратифицирането на споразумението, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Приемаме ратификацията.
Закривам заседанието на комисията.
(Закрито в 16,00 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Петър ДИМИТРОВ
Стенограф:
Н. Иванова
