Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по бюджет и финанси
13/04/2006
П Р О Т О К О Л
№ 8
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси
П Р О Т О К О Л
№ 8
На 13 април 2006 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на Проект за решение за определяне на Комисия за одитиране на годишния финансов отчет на Сметната палата за 2005 г., № 654-02-49, внесен от Петър Димитров на 5 април 2006 г.
2. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност, № 602-04-18, внесен от Министерски съвет на 3 април 2006 г.
3. Обсъждане на Отчет за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2001 г., № 202-03-29, внесен от Министерски съвет на 17 юли 2002 г.
4. Обсъждане на Отчет за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2002 г., № 302-03-34, внесен от Министерски съвет на 7 юли 2003 г.
5. Обсъждане на Отчет за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2003 г., № 402-03-29, внесен от Министерски съвет на 29 юни 2004 г.
6. Обсъждане на Отчет за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2004 г., № 502-03-26, внесен от Министерски съвет на 5 юли 2005 г.
Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 17,30 часа и ръководено от г-н Петър Димитров – председател на комисията.
* * *
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум, откривам заседанието на комисията.
Дневният ред включва шест точки:
1. Обсъждане на Проект за решение за определяне на Комисия за одитиране на годишния финансов отчет на Сметната палата за 2005 г.
2. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност.
3. Обсъждане на Отчет за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2001 г.
4. Обсъждане на Отчет за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2002 г.
5. Обсъждане на Отчет за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2003 г.
6. Обсъждане на Отчет за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2004 г.
Имате ли някакви съображения? – Няма.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
По първа точка от дневния ред – ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА КОМИСИЯ ЗА ОДИТИРАНЕ НА ГОДИШНИЯ ФИНАНСОВ ОТЧЕТ НА СМЕТНАТА ПАЛАТА ЗА 2005 Г.
Има думата господин Валери Апостолов.
ВАЛЕРИ АПОСТОЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Съгласно чл. 24, ал. 2 от Закона за Сметната палата, ежегодно до 31 март от Народното събрание се избира независима комисия, числеността и състава на която се определя от Народното събрание, която има за цел да одитира годишния отчет за изпълнението на бюджета и годишния финансов отчет на Сметната палата.
В закона няма определен числен състав. По традиция числеността е била от 6 човека, от които 4 представителя на парламента и 2 дипломирани експерт счетоводители.
Има предложение от Института на дипломираните експерт счетоводители, които са предложили Емил Евлогиев и Богдана Дженова. На вашето внимание са приложени и техните автобиографии. Във вашите компетенции е да определите останалите членове и да потвърдите тези, ако смятате, че са удачни.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: И аз Ви благодаря.
Разбирате, че това не е някакъв особен политически казус, който да предизвиква напрежение. Затова и предложението, което е направил Петър Димитров по напомнянето на Сметната палата, е комисията да има 6 члена и следния състав:
За председател: Петър Кънев от Парламентарната група на Коалиция за България.
И членове:
Алиосман Имамов от Парламентарната група на ДПС;
Мартин Димитров от Парламентарната група на ОДС;
Нина Чилова от Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори;
Проф. Михаил Динев – дипломиран експерт-счетоводител;
Проф. Бисер Славков – дипломиран експерт-счетоводител.
Сменили сме представителите на експерт-счетоводителите, тъй като Сметната палата е най-важната контролна институция. Затова сме предложили председателят на ИДЕС проф. Михаил Динев. Професор Бисер Славков е нещатен експерт на Комисията по бюджет и финанси. Нямаме принципно възражение срещу предложението на Сметната палата, но смятаме, че трябва да вдигнем ранга с един експерт от комисията и със самия председател на ИДЕС.
Имате думата по направеното предложение.
Господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, аз предлагам в комисията да бъдат включени повече представители на опозицията. За да има прозрачност, е по-добре хора, които не са във властта, да бъдат в тази комисия.
НИНА ЧИЛОВА: Кого предлагате?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Може да увеличим броя на състава на комисията.
НИНА ЧИЛОВА: Това е ясно. Механизмът е да се увеличи числеността на комисията.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Предлагам да бъдат включени допълнително хора от опозицията.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: В Тридесет и деветия парламент в тази комисия от нашата парламентарна група е бил господин Хюсеин Чауш, който в момента е член на Сметната палата. За да продължим традицията, аз предлагам на мое място да включите господин Илкер Мустафов.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Да разбираме, че си правите самоотвод и предлагате господин Илкер Мустафов.
Колеги, оформи се предложението. Ако няма други мнения, предлагам да го гласуваме.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Да пожелаем успех на комисията.
Преминаваме към втора точка от дневния ред – ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НОТАРИУСИТЕ И НОТАРИАЛНАТА ДЕЙНОСТ.
Заповядайте, госпожо Сапунджиева, да представите законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предложеният на вашето внимание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност има за цел да установи законово таксите, които следва да се събират в Министерството на правосъдието за провеждането на конкурсите за нотариуси и за помощник-нотариуси по заместване, както изисква чл. 60, ал. 1 от Конституцията на Република България.
Искам да ви информирам, че със закона от 1996 г. беше предвидено конкурсите да се провеждат в Съвета на Камарата на нотариусите и таксите да се събират там, но такъв конкурс така и не беше проведен. След това, с изменението и допълнението на закона от 1998 г. се предвиди конкурсът да се провежда от Министерството на правосъдието, но това предвиждаше да се проведе само първия конкурс, по силата на § 7, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби на закона. Сега предстои провеждането на конкурс за нотариуси и тъй като тази дейност е свързана със значителни разходи за министерството, а именно разходи за наемане на зали, за квестори, за изпитни комисии, за програма за приемане на документите, молим да подкрепите този законопроект. Той е подкрепен и от Нотариалната камара. Те не възразиха срещу него.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо Сапунджиева.
За сведение, има съгласувателно писмо от Министерството на финансите, в което министър Орешарски ни уведомява, че съгласува същите без бележки при предложения и едно от редките изключения – прилага финансова обосновка и становище по нея, което е задължително за всички закони. За този го има.
Имате думата, колеги.
Ако няма желаещи, да преминем към гласуване.
Който подкрепя внесения законопроект за първо четене, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Благодаря Ви, госпожо Сапунджиева.
Преминаваме към трета точка от дневния ред – ОТЧЕТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2001 Г., ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 15 ЮЛИ 2002 Г.
Не зная дали от Сметната палата можете да отговорите, но по отношение на парламента няма наследственост. Тоест, не може проект, внесен в миналия парламент, да влезе автоматично в този. Тези отчети са внесени от миналия Министерски съвет. Това играе ли роля или не играе?
МАРИАНА КОСТАДИНОВА: Всички знаем отговора. Ако си спомняте, в 2001 г. по същия начин ни бяха предоставени отчетите от 1998 г. И тогава господин Пирински не беше много склонен точно ние да сме хората, които да ги приемем.
Но сега сме улеснени, господин председател, защото колегата, който навярно ще ни докладва, е работил с нас през тези години и ще бъде по-лесно за всички нас. Ние ще приемем тези отчети, защото факт е, че Сметната палата работи добре и не мисля, че ще има някакъв проблем.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Предлагам да започнем със Сметната палата.
Заповядайте, господин Чауш.
ХЮСЕИН ЧАУШ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, на вашето внимание сме представили финансови одити на отчетите за изпълнение на държавния бюджет за 2001, 2002, 2003 и 2004 г. По Закона за Сметната палата, чл. 46, ал. 2, Сметната палата има ангажимент ежегодно да внася в Народното събрание доклади по отчетите за изпълнение на държавния бюджет. Също така по бюджета на Държавното обществено осигуряване, бюджета на Националната здравноосигурителна каса, и по бюджетните разходи на Българска народна банка за предходната година.
Днес в дневния ви ред на вашето внимание са докладите във връзка с извършени одити на отчетите за изпълнението на държавния бюджет за 2001 г, 2002 , 203 и 2004 г. Може би някои от изводите, които са направени, вече не са толкова актуални. Ние отчитаме това обстоятелство. Направили сме анализ на повтарящите се констатации през тези години и след малко с ваше съгласие ще си позволя да предоставя възможност на госпожа Дияна Николова, която е главен одитор на Сметната палата и през тази година е била ръководител на одитните екипи, за да ни запознае с някои по-съществени констатации, които по наше мнение се повтарят в годините и евентуално, ако може чрез народното представителство, респективно Бюджетната комисия, в следващия бюджетен процес тези пропуски и слабости да бъдат преодолени, тъй като те, по наше мнение, кореспондират със законова регламентация.
Позволете ми да предоставя думата на госпожа Дияна Николова накратко да ви запознае с по-съществените повтарящи се констатации от докладите от извършените одити на отчетите на държавния бюджет.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Господин Димитров има въпроси преди да продължим.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Извинявайте, аз искам само да Ви попитам защо сега се внасят тези отчети? На страницата на Министерството на финансите ги имаше. Мисля, че съм ги чел преди време. По нова методика ли са направени в сравнение с предишните отчети, които ги е имало, защото става въпрос за периода 2001 – 2004 г. Защо сега ги внасяте?
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Това не е въпрос към Сметната палата.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Не ги внасят те и не ги внасят сега.
ХЮСЕИН ЧАУШ: Уважаеми господин Димитров, докладите са внесени в съответните години. Естествено, за 2001 г. е внесен в 2002 г. и т.н. Явно в предходния парламент, поради по-натоварената програма и динамичните процеси не е имало възможност да бъдат разгледани в Бюджетната комисия.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Димитров, в 2001 г., когато аз станах народен представител, зададох същия въпрос, когато ни представиха в комисията за отчетите за един цял мандат на правителството – от 1998 г. до 2000 г. Определено тук има проблем. Проблемът не е нито в Сметната палата, нито в Министерския съвет. Очевидно проблемът е в това до каква степен обсъждането на отчета за изпълнение на държавния бюджет има някакво отношение към целия бюджетен процес. Ние сме обсъждали този въпрос, но за съжаление историята се повтаря и вероятно се е повтаряла и преди това.
Моето мнение е, че отчетът за държавния бюджет трябва да се приема от Народното събрание в момент и по начин, който да има някакво влияние върху приемането на бюджета за следващата година. Това е най-правилната и логическа схема, по която трябва да се обсъжда този документ. За съжаление, тази неправилна схема – да се събират отчетите за няколко години, продължава. И ако наистина има идеи как да прекратим тази практика, аз с удоволствие съм готов да я обсъждам.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз съм напълно съгласен, господин Имамов, още повече, че препоръките, които ще дойдат за 2005 г., би трябвало да бъдат отразени в Бюджет 2006. Иначе какъв е смисълът от тези препоръки?
Така че по отношение на Бюджет 2005, аз предлагам, уважаеми колеги, да вземем необходимите мерки той да бъде своевременно приет и да бъдат отчетени препоръките в бюджета за следващата година. В случая това ще бъде 2007 г.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Ако се замислим, очевидно, че бюджетът за 2005 г. не може да бъде отчетен преди да подготвим бюджета за 2006 г. Става дума за един лаг през година. Това може да се направи. Или да се измисли нещо друго. Защото ние сега през октомври ще обсъждаме бюджета за 2007 г. Бюджетът за 2006 г. ще бъде в период на изпълнение, няма да има данни за до края на годината. Просто не е възможно да се направи този отчет.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Разбира се, с лаг една година.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Нямаме различие. По Закона за устройството на държавния бюджет, трябва да се приеме в рамките на следващата година, след изтичането на отчетната година.
Разбира се, ние нямаме правомощия да се опитаме да санкционираме миналия парламент и това не е сериозно. Бихме могли да се разбунтуваме и да откажем да ги приемем, да кажем, че ще приемаме само от 2005 г. нататък, тоест това, което е свързано с работата на тази комисия и на този парламент. Не зная доколко това е възможно и коректно.
От тази гледна точка казусът е ясен. Сега правим нещо, което не може да има прагматичен характер. Тоест, ще обсъждаме нещо отдавна минало. По-скоро се занимаваме с история, отколкото с реален анализ на процесите, които са станали. Но, приемайки ги сега, за 2005 г. е поет ангажимента да го получим до края на месец юни. В наши ръце е да не повтаряме тази грешка и преди следващия бюджет да приемем отчета за 2005 г. И това да стане като база за обсъждане на практически мерки, да видим как вървят нещата, какви са тенденциите.
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Аз бих се изказал в рамките на процедурата, правейки реплика на Вашите думи, че не е хубаво да се занимаваме с история, защото това е Комисия по бюджет и финанси. И аз, като историк, не ви призовавам да се занимаваме с история. Ще направя едно допълнение към това, което казахте, че до 1997 г. бюджетът на страната се приемаше през април. И поне в един период от осем години се изпълнява тази част от устройствения закон на бюджета, че бюджетът за следващата година се приема в предходната в периода октомври – декември. Това е една осемгодишна практика, която трябва да бъде приветствана.
Явно, че практиката по приемането на отчетите също трябва да се дисциплинира и да влезе в този график и ритъм, за който говорите.
Моята процедура се състои в следното. Приемането по принцип на тези отчети би трябвало да бъде съпроводено не с дискусия сега, колкото с възможност Вие, като председател на комисията, да сформирате една работна група, която да извлече онези 8, 10, 12, 20 конкретни предложения, които са произтичащи от тези заключения аналитично, които да бъдат основа на обсъждането при въвеждането на този график, за който се говори, с година отстъпление. Тоест, сегашното приемане по принцип и завършването на една процедура, и приемането й в пленарна зала, да бъде разбрано от всички нас наистина като един процедурен въпрос и бъде докладвано в залата със своите неудобства и несъвършенства. И чак след това да се проведе дебат, когато сме в състояние да се занимаваме с някаква прагматична политическа дейност. Иначе ще заприлича малко на семинар, на научен форум, на което се прави едно обсъждане по принцип за някакви отминали във времето дейности.
Това е моята процедура – да ги приемем по принцип. И да Ви помоля да има една работна група, която да обобщи резултатите, които са в тези заключения, аналитично да ги подреди, може би с помощта на колегите от Сметната палата, за да бъдем готови за едно сериозно обсъждане на бюджета за 2005 г. в навечерието на обсъждане на Бюджет 2007, ако приемем, че това е най-доброто, което може да се постигне.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Тоест, процедурното предложение е да не отделяме кой знае какво внимание на тези отчети.
Освен това аз си признавам, че заключенията, които са ви предложени, категорично нямат политически характер. Това е фотография и се казва: приходите са толкова, разходите са толкова. Тоест, там няма нито политическа, нито каквато и да било критика. Няма някакви препоръки за бъдеща дейност.
Има и друга форма и тя оправдава приемането на отчетите на куп, след като е изтекъл един мандат, тоест минал е един политически мандат и следващия парламент да направи политическа оценка на едно управление, което предполага други тези и друг род дебат в пленарната зала. Тези заключения, както са направени, нямат такъв характер. И не зная дали е необходимо в момента да отиваме към конфронтация по отношение на миналото, за да направим изводи, които могат да бъдат упрекващи, но едва ли ще имат конструктивен характер.
Изцяло подкрепям предложението да изведем препоръки от процедурен характер какво да правим, как да го правим и изводите, които се правят, как да се ползват прагматично. Тъй като иначе става безсмислено.
Заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз имах предвид, господин председател, думата политика, когато я отнеса към едно общо разбиране – финансовата политика на Република България, а не в партийно-политически смисъл. Тоест, ние слушахме тук преди няколко месеца амбицията за новия начин, по който ще се представя бюджета, неговата вътрешна структура, програмното бюджетиране и прочее. Това са все финансови политики, които предстои да се въвеждат в страната. Към такъв тип политически разговор и дебат в комисията ви призовавам, който да бъде свързан с обсъждането на Бюджет 2007. Затова казах, че взимам повод от Вашите думи.
Ако има направено едно аналитично сведение върху тези текстове от една работна група на комисията, и след това бъде дискутирано тук в навечерието на приемането на следващия бюджет, мисля, че този ресурс, който има тук като информационна стойност, ще бъде използван най-ефективно. Той трябва да бъде преведен на един аналитичен език с оглед на финансовата политика в нейния общ смисъл.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имате думата, колеги.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Вижте, действително няма смисъл да ни представяте разходната и приходната част на бюджета за тези години. Ние общо взето знаем това. Но, ако можете да формулирате конкретни препоръки – къде са допуснати неща, които могат да бъдат поправени в бъдеще, това би имало стойност за нас. И дори може да бъде оформено в друг документ.
Ние лесно ще приемем тези отчети. Разбира се, не в това е проблемът. Но доколкото чисто експертно можете да ни кажете къде е имало проблеми и как те могат да бъдат решавани в бъдеще, и където този проблем не е решен, защото проблемите, които са решени, нас не ни вълнуват, но бъдещи добри практики за нас ще бъдат полезни.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте.
ХЮСЕИН ЧАУШ: Ще предложа госпожа Николова съвсем накратко да акцентира вашето внимание върху повтарящите се в годините пропуски. Тя ще ги обоснове и изрази пред вас.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожо Николова.
ДИЯНА НИКОЛОВА: Уважаеми народни представители, всяка година, след като се извърши финансов одит на отчета на държавния бюджет, Сметната палата връчва на министъра на финансите много подробен одитен доклад. Извършвани са корекции на цифри, независимо от това, че тези отчети не са разглеждани от Народното събрание, в следващите години при изготвянето на проектобюджети сме виждали нашите препоръки реализирани – включване на допълнителни параграфи, разпоредби, изисквания в Закона за държавния бюджет за съответната година, които ние сме препоръчвали във връчваните от нас доклади.
Има някои повтарящи се тенденции, които в последните четири години продължават. Бих искала накратко да ви запозная с тях.
Основното, което ние проверяваме, е достоверността и съответствието на отчета със закона. Централният бюджет много подробно се проверява. По него постъпват 97% от данъчните приходи и цялото преразпределение на разходите по републиканския бюджет минава през него. В тези години отчетите на централния бюджет са били верни по всички стойности. Вярно и точно са отчитани приходите по всички съставни бюджети на републиканския бюджет и по бюджета на Съдебната власт, Сметната палата и Комисията за финансов надзор.
Един от изводите, който имаме всяка година в докладите, този извод го има и в докладите, които сме предоставили на Народното събрание, е, че не е гарантирана в достатъчна степен надеждността на информацията в касовите отчети на първостепенните разпоредители – държавни органи, министерства и ведомства. И тъй като въз основа на тях се консолидира информацията и се представя като отчет в Народното събрание, трябва да бъде отчетена важността на контрола при изготвянето на тези касови отчети. Сметната палата дава препоръки до всички разпоредители с бюджетни кредити за подобряване на контролната среда, на системите за финансово управление и контрол и докладва на Народното събрание за състоянието на тези системи за финансово управление и контрол.
Един очертал се извод от финансовите одити е, че отчетеното финансиране по републиканския бюджет съдържа значителни по размери постъпления и плащания по външно финансиране на бюджета, които не са отчетени в Закона за държавния бюджет за съответната година. Приемането и отчитането на външното и вътрешно финансиране по републиканския бюджет по общ нетен показател не дава достатъчно информация за източниците на финансиране, свързани със задлъжнялостта на бюджета.
Другият повтарящ се извод е, че годишно се извършват над 400 промени по бюджетите, включени в държавния бюджет, при прилагане на чл. 34 и чл. 35 от Закона за устройството на държавния бюджет. Извършва се преразпределение на значителни по размери кредити между съставните бюджети. Извършва се преразпределение на кредити по отделни показатели, които са приети с определени стойности от Народното събрание. В резултат от предоставените допълнителни средства с източник преизпълнение на приходи по републиканския бюджет и извършените корекции, отчетите на държавния бюджет за тези четири години съществено се различават по структура и съдържание от съответните бюджети, приети от Народното събрание. Недостатъчен е контролът върху отчитане на предоставени средства от резерва. Това се установи от последните три одита.
Голям брой получатели на средства не отчитат получените средства за ликвидиране на последиците от стихийни бедствия и крупни производствени аварии. Отчетите са големи на брой. За 2004 г. предоставените суми са 1450 на брой. Не всички от тях са отчетени в Министерството на финансите. Не са изпратени пълните отчети с всички изискващи се документи, съгласно изискванията на Постоянната комисия за бедствия, аварии и катастрофи.
Отделни проблеми, свързани с прилагане на единна политика и методика при отчитането на бюджета, се дължат на непълноти в нормативната уредба. Изискването да има нормативен документ, съгласно чл. 39 от Закона за устройството на държавния бюджет, там е определен като Наредба за изпълнение на държавния бюджет, извънбюджетните сметки и бюджетите на общините. Такъв нормативен документ от 1996 г. досега не е приет. Министерството на финансите въвежда нормативни правила чрез писма и указания, които не се спазват, тъй като тези указания не се считат за нормативен акт. За тях няма и санкции.
Това са накратко само основните проблеми.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Нека да дадем думата и на представителите на Министерството на финансите.
Заповядайте, госпожо Беремска.
ГЕРГАНА БЕРЕМСКА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, ще ви запозная съвсем накратко с отчетите на бюджетите по години само по основни параметри.
По отношение на Бюджет 2001, изпълнението на консолидираната фискална програма отразява политиката на правителството за последователно провеждане на реформите в управлението на публичните финанси, насочени към изпълнение на критериите за присъединяване към Европейския съюз за работеща пазарна икономика. Икономиката регистрира през 2001 г. реален растеж от 43%. Най-съществен принос в растежа имаше крайното потребление. Инвестиционното търсене нараства с 18,2% в реално изражение. Инфлацията достигна до 4,8% в края на годината, а средногодишната беше 7,5%. Тези стойности са много по-ниски в сравнение с 2000 г., когато инфлацията в края на годината беше 11,3% и 10,3% средногодишно.
Дефицитът по текущата сметка достигна 6,5% от БВП. Постигнатото ниво на дефицита за 2001 г. от 0,9% беше една от мерките за намаляване напрежението от влошения баланс по текущата сметка.
Постигнатото ниво на дефицита за 2001 г. от 0,87% от БВП при планиран 1,47% от БВП, беше една от мерките за намаляване на напрежението и влошения баланс по текущата сметка.
Изпълнението на разходите по консолидираната фискална програма е 102% от годишните разчети, а изпълнението на приходите е с 3,6% над годишната програма. В местните бюджети е реализирано 113% преизпълнение.
Фискалният резерв в края на годината достигна 2 млрд. 650 млн. лв., като 1/4 от него са депозитите на Националната здравноосигурителна каса. Значителните натрупвания са резултат от забавените темпове на здравната реформа и намаляване на темпа и обхвата на финансиране от Националната здравноосигурителна каса на медицински услуги, спрямо първоначалните разчети. В същото време се намалиха осигурителните вноски за бюджета на НОИ, като се увеличиха разходите за пенсии в съответствие с пенсионната реформа.
По отношение на републиканския бюджет, общата сума на приходите е 104% от планираните в програмата. Разходите са с 10,4% повече от 2000 г.
По бюджетите на социалното осигуряване изпълнението е със 7,6% по-ниско, спрямо годишния бюджет, като неизпълнението е 9%, за Фонд ПКБ – 6,9%, за Националната здравноосигурителна каса – 2,4%.
През 2001 г. се подобри управлението на разходите и паричните потоци, като беше въведена новата система за електронно-бюджетни разплащания “Себра”, бе внедрен новия сметкоплан за бюджетните предприятия, беше въведена информационна система за финансово управление в бюджетната сфера, стартирани бяха проекти за усъвършенстване на бюджетната процедура в средносрочен план.
Това беше по отчета за 2001 г. Да продължим ли с отчетите за останалите години?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Госпожо Беремска, имаме данните. Ние не можем да ги оспорим, те са такива, каквито са. Въпросът е, че ни липсва една оценка на политиката и препоръки за в бъдеще. Предполагам, че няма да имате готовност в момента, но така, както е направено, е ясно. Няма нужда да ни запознавате с всички отчети. Ние ги имаме.
Можете да ни кажете, ако имате нещо като препоръки за финансова, за фискална, за данъчна, за приходна, за разходна политика. Виждаме, че някъде е записано 59,8% изпълнение, спрямо плана, но никъде това не се коментира. Тоест, когато внасяте бюджета, той се внася с цели и политика. Няма го анализа за достигането на тези цели и на тази политика. Ако имате такава информация – добре, ако нямате, сигурно ще го формулираме като изискване за отчета за 2006 г.
ГЕРГАНА БЕРЕМСКА: Малко ще ми бъде трудно, тъй като разглеждаме бюджета от 2001 г., а доста време е минало оттогава. Голяма част от причините защо са реализирани такива резултати, се намират в докладите за отчетите, които са доста подробни.
По отношение на политиката, разбира се, обстановката спрямо 2001 г., 2002 г., 2003 г. е силно променена и би могло да се мисли за съвсем различни политики от тези, които са били заложени по бюджетите за предходните години. Още повече, че вече предстои да се правят коренно различни бюджети, надяваме се като страна – членка на Европейския съюз, където много различни фактори ще влияят върху изпълнението.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има думата госпожа Чилова.
НИНА ЧИЛОВА: Господин председател, аз правя процедурно предложение да преминем към гласуване на бюджетите с основния аргумент, че изслушахме и двете страни – и Сметната палата, и Министерството на финансите. Общо взето всичко онова, което е било като политика в предходните парламенти, е ясно отчетено в тези отчети. Ние, като Комисия по бюджет и финанси, оттук нататък можем да налагаме определени изисквания и то трябва да бъде в контекста на новите политики за планиране на бюджетите и това, което оттук нататък ще предстои тепърва да приемаме.
Така че нека да подходим по традиция, както сме приемали досега тези отчети, още повече, че ние чухме забележките и препоръките на Сметната палата, с които първостепенния разпоредител е абсолютно задължен да се съобрази. И това негово задължение следва от съответните материални закони.
Предлагам да приемем тези отчети и оттук нататък, на базата на политиката, която ще формулира Сметната палата, разбира се и Министерството на финансите, предвид новата бюджетна рамка, новите бюджети на първостепенните разпоредители, да имаме допълнителни изисквания.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо Чилова.
Ще подложа на гласуване Вашето предложение.
Аз също мисля, че засега това е единствено възможния подход, като поставим изискването на Министерството на финансите, като внесе до юни отчета за 2005 г., задължително тук да бъде министърът на финансите, който да направи анализ на ефективността на политиката през 2005 г. и да изведе препоръките за политиката, която ще се заложи в бюджета за 2007 г. Тоест, там да направим конструктивния дебат, а не сега да се опитваме да правим исторически анализи.
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Едно предложение към становището, защото в текста трябва да се внесе елемент на днешното обсъждане.
Мисля, че това, което беше споменато от колегата от Сметната палата, съдържаше в себе си няколко констатации, едната от които вече е изпълнена. Става дума за промяната на текста в Устройствения закон за бюджета за харченето на така наречения излишък. Това е вече решен въпрос. И като мнение в становището може да бъде упоменато.
И второто, което ми направи впечатление, е, че конкретните препоръки, които досега са давани от Сметната палата и са вземани предвид от Министерството на финансите, са влизането на текстове в Преходните и заключителни разпоредби. Тоест, имало е някаква връзка между извършената одиторска дейност и подготовката на бюджетите за следващите години. Това да бъде отразено също в становището с оглед на това залата да бъде запозната с това, което беше казано.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има предложение в становището за всяка година да се отчетат предложенията на Сметната палата от предходната година и да се отчете дали те са взети предвид или не. Това да го направят експертите на комисията и да го отразят в съответното становище.
Ако няма възражения срещу това, да преминем към процедура на гласуване.
Предлагам да не гласуваме отчетите един по един, а да ги гласуваме заедно.
Който подкрепя четирите отчета, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приемат се.
Благодаря ви за участието.
С това изчерпахме дневния ред.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,30 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Петър ДИМИТРОВ
Стенограф:
Н. Иванова
№ 8
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси
П Р О Т О К О Л
№ 8
На 13 април 2006 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на Проект за решение за определяне на Комисия за одитиране на годишния финансов отчет на Сметната палата за 2005 г., № 654-02-49, внесен от Петър Димитров на 5 април 2006 г.
2. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност, № 602-04-18, внесен от Министерски съвет на 3 април 2006 г.
3. Обсъждане на Отчет за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2001 г., № 202-03-29, внесен от Министерски съвет на 17 юли 2002 г.
4. Обсъждане на Отчет за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2002 г., № 302-03-34, внесен от Министерски съвет на 7 юли 2003 г.
5. Обсъждане на Отчет за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2003 г., № 402-03-29, внесен от Министерски съвет на 29 юни 2004 г.
6. Обсъждане на Отчет за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2004 г., № 502-03-26, внесен от Министерски съвет на 5 юли 2005 г.
Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 17,30 часа и ръководено от г-н Петър Димитров – председател на комисията.
* * *
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум, откривам заседанието на комисията.
Дневният ред включва шест точки:
1. Обсъждане на Проект за решение за определяне на Комисия за одитиране на годишния финансов отчет на Сметната палата за 2005 г.
2. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност.
3. Обсъждане на Отчет за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2001 г.
4. Обсъждане на Отчет за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2002 г.
5. Обсъждане на Отчет за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2003 г.
6. Обсъждане на Отчет за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2004 г.
Имате ли някакви съображения? – Няма.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
По първа точка от дневния ред – ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА КОМИСИЯ ЗА ОДИТИРАНЕ НА ГОДИШНИЯ ФИНАНСОВ ОТЧЕТ НА СМЕТНАТА ПАЛАТА ЗА 2005 Г.
Има думата господин Валери Апостолов.
ВАЛЕРИ АПОСТОЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Съгласно чл. 24, ал. 2 от Закона за Сметната палата, ежегодно до 31 март от Народното събрание се избира независима комисия, числеността и състава на която се определя от Народното събрание, която има за цел да одитира годишния отчет за изпълнението на бюджета и годишния финансов отчет на Сметната палата.
В закона няма определен числен състав. По традиция числеността е била от 6 човека, от които 4 представителя на парламента и 2 дипломирани експерт счетоводители.
Има предложение от Института на дипломираните експерт счетоводители, които са предложили Емил Евлогиев и Богдана Дженова. На вашето внимание са приложени и техните автобиографии. Във вашите компетенции е да определите останалите членове и да потвърдите тези, ако смятате, че са удачни.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: И аз Ви благодаря.
Разбирате, че това не е някакъв особен политически казус, който да предизвиква напрежение. Затова и предложението, което е направил Петър Димитров по напомнянето на Сметната палата, е комисията да има 6 члена и следния състав:
За председател: Петър Кънев от Парламентарната група на Коалиция за България.
И членове:
Алиосман Имамов от Парламентарната група на ДПС;
Мартин Димитров от Парламентарната група на ОДС;
Нина Чилова от Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори;
Проф. Михаил Динев – дипломиран експерт-счетоводител;
Проф. Бисер Славков – дипломиран експерт-счетоводител.
Сменили сме представителите на експерт-счетоводителите, тъй като Сметната палата е най-важната контролна институция. Затова сме предложили председателят на ИДЕС проф. Михаил Динев. Професор Бисер Славков е нещатен експерт на Комисията по бюджет и финанси. Нямаме принципно възражение срещу предложението на Сметната палата, но смятаме, че трябва да вдигнем ранга с един експерт от комисията и със самия председател на ИДЕС.
Имате думата по направеното предложение.
Господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, аз предлагам в комисията да бъдат включени повече представители на опозицията. За да има прозрачност, е по-добре хора, които не са във властта, да бъдат в тази комисия.
НИНА ЧИЛОВА: Кого предлагате?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Може да увеличим броя на състава на комисията.
НИНА ЧИЛОВА: Това е ясно. Механизмът е да се увеличи числеността на комисията.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Предлагам да бъдат включени допълнително хора от опозицията.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: В Тридесет и деветия парламент в тази комисия от нашата парламентарна група е бил господин Хюсеин Чауш, който в момента е член на Сметната палата. За да продължим традицията, аз предлагам на мое място да включите господин Илкер Мустафов.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Да разбираме, че си правите самоотвод и предлагате господин Илкер Мустафов.
Колеги, оформи се предложението. Ако няма други мнения, предлагам да го гласуваме.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Да пожелаем успех на комисията.
Преминаваме към втора точка от дневния ред – ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НОТАРИУСИТЕ И НОТАРИАЛНАТА ДЕЙНОСТ.
Заповядайте, госпожо Сапунджиева, да представите законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предложеният на вашето внимание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност има за цел да установи законово таксите, които следва да се събират в Министерството на правосъдието за провеждането на конкурсите за нотариуси и за помощник-нотариуси по заместване, както изисква чл. 60, ал. 1 от Конституцията на Република България.
Искам да ви информирам, че със закона от 1996 г. беше предвидено конкурсите да се провеждат в Съвета на Камарата на нотариусите и таксите да се събират там, но такъв конкурс така и не беше проведен. След това, с изменението и допълнението на закона от 1998 г. се предвиди конкурсът да се провежда от Министерството на правосъдието, но това предвиждаше да се проведе само първия конкурс, по силата на § 7, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби на закона. Сега предстои провеждането на конкурс за нотариуси и тъй като тази дейност е свързана със значителни разходи за министерството, а именно разходи за наемане на зали, за квестори, за изпитни комисии, за програма за приемане на документите, молим да подкрепите този законопроект. Той е подкрепен и от Нотариалната камара. Те не възразиха срещу него.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо Сапунджиева.
За сведение, има съгласувателно писмо от Министерството на финансите, в което министър Орешарски ни уведомява, че съгласува същите без бележки при предложения и едно от редките изключения – прилага финансова обосновка и становище по нея, което е задължително за всички закони. За този го има.
Имате думата, колеги.
Ако няма желаещи, да преминем към гласуване.
Който подкрепя внесения законопроект за първо четене, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Благодаря Ви, госпожо Сапунджиева.
Преминаваме към трета точка от дневния ред – ОТЧЕТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2001 Г., ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 15 ЮЛИ 2002 Г.
Не зная дали от Сметната палата можете да отговорите, но по отношение на парламента няма наследственост. Тоест, не може проект, внесен в миналия парламент, да влезе автоматично в този. Тези отчети са внесени от миналия Министерски съвет. Това играе ли роля или не играе?
МАРИАНА КОСТАДИНОВА: Всички знаем отговора. Ако си спомняте, в 2001 г. по същия начин ни бяха предоставени отчетите от 1998 г. И тогава господин Пирински не беше много склонен точно ние да сме хората, които да ги приемем.
Но сега сме улеснени, господин председател, защото колегата, който навярно ще ни докладва, е работил с нас през тези години и ще бъде по-лесно за всички нас. Ние ще приемем тези отчети, защото факт е, че Сметната палата работи добре и не мисля, че ще има някакъв проблем.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Предлагам да започнем със Сметната палата.
Заповядайте, господин Чауш.
ХЮСЕИН ЧАУШ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, на вашето внимание сме представили финансови одити на отчетите за изпълнение на държавния бюджет за 2001, 2002, 2003 и 2004 г. По Закона за Сметната палата, чл. 46, ал. 2, Сметната палата има ангажимент ежегодно да внася в Народното събрание доклади по отчетите за изпълнение на държавния бюджет. Също така по бюджета на Държавното обществено осигуряване, бюджета на Националната здравноосигурителна каса, и по бюджетните разходи на Българска народна банка за предходната година.
Днес в дневния ви ред на вашето внимание са докладите във връзка с извършени одити на отчетите за изпълнението на държавния бюджет за 2001 г, 2002 , 203 и 2004 г. Може би някои от изводите, които са направени, вече не са толкова актуални. Ние отчитаме това обстоятелство. Направили сме анализ на повтарящите се констатации през тези години и след малко с ваше съгласие ще си позволя да предоставя възможност на госпожа Дияна Николова, която е главен одитор на Сметната палата и през тази година е била ръководител на одитните екипи, за да ни запознае с някои по-съществени констатации, които по наше мнение се повтарят в годините и евентуално, ако може чрез народното представителство, респективно Бюджетната комисия, в следващия бюджетен процес тези пропуски и слабости да бъдат преодолени, тъй като те, по наше мнение, кореспондират със законова регламентация.
Позволете ми да предоставя думата на госпожа Дияна Николова накратко да ви запознае с по-съществените повтарящи се констатации от докладите от извършените одити на отчетите на държавния бюджет.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Господин Димитров има въпроси преди да продължим.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Извинявайте, аз искам само да Ви попитам защо сега се внасят тези отчети? На страницата на Министерството на финансите ги имаше. Мисля, че съм ги чел преди време. По нова методика ли са направени в сравнение с предишните отчети, които ги е имало, защото става въпрос за периода 2001 – 2004 г. Защо сега ги внасяте?
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Това не е въпрос към Сметната палата.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Не ги внасят те и не ги внасят сега.
ХЮСЕИН ЧАУШ: Уважаеми господин Димитров, докладите са внесени в съответните години. Естествено, за 2001 г. е внесен в 2002 г. и т.н. Явно в предходния парламент, поради по-натоварената програма и динамичните процеси не е имало възможност да бъдат разгледани в Бюджетната комисия.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Димитров, в 2001 г., когато аз станах народен представител, зададох същия въпрос, когато ни представиха в комисията за отчетите за един цял мандат на правителството – от 1998 г. до 2000 г. Определено тук има проблем. Проблемът не е нито в Сметната палата, нито в Министерския съвет. Очевидно проблемът е в това до каква степен обсъждането на отчета за изпълнение на държавния бюджет има някакво отношение към целия бюджетен процес. Ние сме обсъждали този въпрос, но за съжаление историята се повтаря и вероятно се е повтаряла и преди това.
Моето мнение е, че отчетът за държавния бюджет трябва да се приема от Народното събрание в момент и по начин, който да има някакво влияние върху приемането на бюджета за следващата година. Това е най-правилната и логическа схема, по която трябва да се обсъжда този документ. За съжаление, тази неправилна схема – да се събират отчетите за няколко години, продължава. И ако наистина има идеи как да прекратим тази практика, аз с удоволствие съм готов да я обсъждам.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз съм напълно съгласен, господин Имамов, още повече, че препоръките, които ще дойдат за 2005 г., би трябвало да бъдат отразени в Бюджет 2006. Иначе какъв е смисълът от тези препоръки?
Така че по отношение на Бюджет 2005, аз предлагам, уважаеми колеги, да вземем необходимите мерки той да бъде своевременно приет и да бъдат отчетени препоръките в бюджета за следващата година. В случая това ще бъде 2007 г.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Ако се замислим, очевидно, че бюджетът за 2005 г. не може да бъде отчетен преди да подготвим бюджета за 2006 г. Става дума за един лаг през година. Това може да се направи. Или да се измисли нещо друго. Защото ние сега през октомври ще обсъждаме бюджета за 2007 г. Бюджетът за 2006 г. ще бъде в период на изпълнение, няма да има данни за до края на годината. Просто не е възможно да се направи този отчет.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Разбира се, с лаг една година.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Нямаме различие. По Закона за устройството на държавния бюджет, трябва да се приеме в рамките на следващата година, след изтичането на отчетната година.
Разбира се, ние нямаме правомощия да се опитаме да санкционираме миналия парламент и това не е сериозно. Бихме могли да се разбунтуваме и да откажем да ги приемем, да кажем, че ще приемаме само от 2005 г. нататък, тоест това, което е свързано с работата на тази комисия и на този парламент. Не зная доколко това е възможно и коректно.
От тази гледна точка казусът е ясен. Сега правим нещо, което не може да има прагматичен характер. Тоест, ще обсъждаме нещо отдавна минало. По-скоро се занимаваме с история, отколкото с реален анализ на процесите, които са станали. Но, приемайки ги сега, за 2005 г. е поет ангажимента да го получим до края на месец юни. В наши ръце е да не повтаряме тази грешка и преди следващия бюджет да приемем отчета за 2005 г. И това да стане като база за обсъждане на практически мерки, да видим как вървят нещата, какви са тенденциите.
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Аз бих се изказал в рамките на процедурата, правейки реплика на Вашите думи, че не е хубаво да се занимаваме с история, защото това е Комисия по бюджет и финанси. И аз, като историк, не ви призовавам да се занимаваме с история. Ще направя едно допълнение към това, което казахте, че до 1997 г. бюджетът на страната се приемаше през април. И поне в един период от осем години се изпълнява тази част от устройствения закон на бюджета, че бюджетът за следващата година се приема в предходната в периода октомври – декември. Това е една осемгодишна практика, която трябва да бъде приветствана.
Явно, че практиката по приемането на отчетите също трябва да се дисциплинира и да влезе в този график и ритъм, за който говорите.
Моята процедура се състои в следното. Приемането по принцип на тези отчети би трябвало да бъде съпроводено не с дискусия сега, колкото с възможност Вие, като председател на комисията, да сформирате една работна група, която да извлече онези 8, 10, 12, 20 конкретни предложения, които са произтичащи от тези заключения аналитично, които да бъдат основа на обсъждането при въвеждането на този график, за който се говори, с година отстъпление. Тоест, сегашното приемане по принцип и завършването на една процедура, и приемането й в пленарна зала, да бъде разбрано от всички нас наистина като един процедурен въпрос и бъде докладвано в залата със своите неудобства и несъвършенства. И чак след това да се проведе дебат, когато сме в състояние да се занимаваме с някаква прагматична политическа дейност. Иначе ще заприлича малко на семинар, на научен форум, на което се прави едно обсъждане по принцип за някакви отминали във времето дейности.
Това е моята процедура – да ги приемем по принцип. И да Ви помоля да има една работна група, която да обобщи резултатите, които са в тези заключения, аналитично да ги подреди, може би с помощта на колегите от Сметната палата, за да бъдем готови за едно сериозно обсъждане на бюджета за 2005 г. в навечерието на обсъждане на Бюджет 2007, ако приемем, че това е най-доброто, което може да се постигне.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Тоест, процедурното предложение е да не отделяме кой знае какво внимание на тези отчети.
Освен това аз си признавам, че заключенията, които са ви предложени, категорично нямат политически характер. Това е фотография и се казва: приходите са толкова, разходите са толкова. Тоест, там няма нито политическа, нито каквато и да било критика. Няма някакви препоръки за бъдеща дейност.
Има и друга форма и тя оправдава приемането на отчетите на куп, след като е изтекъл един мандат, тоест минал е един политически мандат и следващия парламент да направи политическа оценка на едно управление, което предполага други тези и друг род дебат в пленарната зала. Тези заключения, както са направени, нямат такъв характер. И не зная дали е необходимо в момента да отиваме към конфронтация по отношение на миналото, за да направим изводи, които могат да бъдат упрекващи, но едва ли ще имат конструктивен характер.
Изцяло подкрепям предложението да изведем препоръки от процедурен характер какво да правим, как да го правим и изводите, които се правят, как да се ползват прагматично. Тъй като иначе става безсмислено.
Заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз имах предвид, господин председател, думата политика, когато я отнеса към едно общо разбиране – финансовата политика на Република България, а не в партийно-политически смисъл. Тоест, ние слушахме тук преди няколко месеца амбицията за новия начин, по който ще се представя бюджета, неговата вътрешна структура, програмното бюджетиране и прочее. Това са все финансови политики, които предстои да се въвеждат в страната. Към такъв тип политически разговор и дебат в комисията ви призовавам, който да бъде свързан с обсъждането на Бюджет 2007. Затова казах, че взимам повод от Вашите думи.
Ако има направено едно аналитично сведение върху тези текстове от една работна група на комисията, и след това бъде дискутирано тук в навечерието на приемането на следващия бюджет, мисля, че този ресурс, който има тук като информационна стойност, ще бъде използван най-ефективно. Той трябва да бъде преведен на един аналитичен език с оглед на финансовата политика в нейния общ смисъл.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имате думата, колеги.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Вижте, действително няма смисъл да ни представяте разходната и приходната част на бюджета за тези години. Ние общо взето знаем това. Но, ако можете да формулирате конкретни препоръки – къде са допуснати неща, които могат да бъдат поправени в бъдеще, това би имало стойност за нас. И дори може да бъде оформено в друг документ.
Ние лесно ще приемем тези отчети. Разбира се, не в това е проблемът. Но доколкото чисто експертно можете да ни кажете къде е имало проблеми и как те могат да бъдат решавани в бъдеще, и където този проблем не е решен, защото проблемите, които са решени, нас не ни вълнуват, но бъдещи добри практики за нас ще бъдат полезни.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте.
ХЮСЕИН ЧАУШ: Ще предложа госпожа Николова съвсем накратко да акцентира вашето внимание върху повтарящите се в годините пропуски. Тя ще ги обоснове и изрази пред вас.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожо Николова.
ДИЯНА НИКОЛОВА: Уважаеми народни представители, всяка година, след като се извърши финансов одит на отчета на държавния бюджет, Сметната палата връчва на министъра на финансите много подробен одитен доклад. Извършвани са корекции на цифри, независимо от това, че тези отчети не са разглеждани от Народното събрание, в следващите години при изготвянето на проектобюджети сме виждали нашите препоръки реализирани – включване на допълнителни параграфи, разпоредби, изисквания в Закона за държавния бюджет за съответната година, които ние сме препоръчвали във връчваните от нас доклади.
Има някои повтарящи се тенденции, които в последните четири години продължават. Бих искала накратко да ви запозная с тях.
Основното, което ние проверяваме, е достоверността и съответствието на отчета със закона. Централният бюджет много подробно се проверява. По него постъпват 97% от данъчните приходи и цялото преразпределение на разходите по републиканския бюджет минава през него. В тези години отчетите на централния бюджет са били верни по всички стойности. Вярно и точно са отчитани приходите по всички съставни бюджети на републиканския бюджет и по бюджета на Съдебната власт, Сметната палата и Комисията за финансов надзор.
Един от изводите, който имаме всяка година в докладите, този извод го има и в докладите, които сме предоставили на Народното събрание, е, че не е гарантирана в достатъчна степен надеждността на информацията в касовите отчети на първостепенните разпоредители – държавни органи, министерства и ведомства. И тъй като въз основа на тях се консолидира информацията и се представя като отчет в Народното събрание, трябва да бъде отчетена важността на контрола при изготвянето на тези касови отчети. Сметната палата дава препоръки до всички разпоредители с бюджетни кредити за подобряване на контролната среда, на системите за финансово управление и контрол и докладва на Народното събрание за състоянието на тези системи за финансово управление и контрол.
Един очертал се извод от финансовите одити е, че отчетеното финансиране по републиканския бюджет съдържа значителни по размери постъпления и плащания по външно финансиране на бюджета, които не са отчетени в Закона за държавния бюджет за съответната година. Приемането и отчитането на външното и вътрешно финансиране по републиканския бюджет по общ нетен показател не дава достатъчно информация за източниците на финансиране, свързани със задлъжнялостта на бюджета.
Другият повтарящ се извод е, че годишно се извършват над 400 промени по бюджетите, включени в държавния бюджет, при прилагане на чл. 34 и чл. 35 от Закона за устройството на държавния бюджет. Извършва се преразпределение на значителни по размери кредити между съставните бюджети. Извършва се преразпределение на кредити по отделни показатели, които са приети с определени стойности от Народното събрание. В резултат от предоставените допълнителни средства с източник преизпълнение на приходи по републиканския бюджет и извършените корекции, отчетите на държавния бюджет за тези четири години съществено се различават по структура и съдържание от съответните бюджети, приети от Народното събрание. Недостатъчен е контролът върху отчитане на предоставени средства от резерва. Това се установи от последните три одита.
Голям брой получатели на средства не отчитат получените средства за ликвидиране на последиците от стихийни бедствия и крупни производствени аварии. Отчетите са големи на брой. За 2004 г. предоставените суми са 1450 на брой. Не всички от тях са отчетени в Министерството на финансите. Не са изпратени пълните отчети с всички изискващи се документи, съгласно изискванията на Постоянната комисия за бедствия, аварии и катастрофи.
Отделни проблеми, свързани с прилагане на единна политика и методика при отчитането на бюджета, се дължат на непълноти в нормативната уредба. Изискването да има нормативен документ, съгласно чл. 39 от Закона за устройството на държавния бюджет, там е определен като Наредба за изпълнение на държавния бюджет, извънбюджетните сметки и бюджетите на общините. Такъв нормативен документ от 1996 г. досега не е приет. Министерството на финансите въвежда нормативни правила чрез писма и указания, които не се спазват, тъй като тези указания не се считат за нормативен акт. За тях няма и санкции.
Това са накратко само основните проблеми.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Нека да дадем думата и на представителите на Министерството на финансите.
Заповядайте, госпожо Беремска.
ГЕРГАНА БЕРЕМСКА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, ще ви запозная съвсем накратко с отчетите на бюджетите по години само по основни параметри.
По отношение на Бюджет 2001, изпълнението на консолидираната фискална програма отразява политиката на правителството за последователно провеждане на реформите в управлението на публичните финанси, насочени към изпълнение на критериите за присъединяване към Европейския съюз за работеща пазарна икономика. Икономиката регистрира през 2001 г. реален растеж от 43%. Най-съществен принос в растежа имаше крайното потребление. Инвестиционното търсене нараства с 18,2% в реално изражение. Инфлацията достигна до 4,8% в края на годината, а средногодишната беше 7,5%. Тези стойности са много по-ниски в сравнение с 2000 г., когато инфлацията в края на годината беше 11,3% и 10,3% средногодишно.
Дефицитът по текущата сметка достигна 6,5% от БВП. Постигнатото ниво на дефицита за 2001 г. от 0,9% беше една от мерките за намаляване напрежението от влошения баланс по текущата сметка.
Постигнатото ниво на дефицита за 2001 г. от 0,87% от БВП при планиран 1,47% от БВП, беше една от мерките за намаляване на напрежението и влошения баланс по текущата сметка.
Изпълнението на разходите по консолидираната фискална програма е 102% от годишните разчети, а изпълнението на приходите е с 3,6% над годишната програма. В местните бюджети е реализирано 113% преизпълнение.
Фискалният резерв в края на годината достигна 2 млрд. 650 млн. лв., като 1/4 от него са депозитите на Националната здравноосигурителна каса. Значителните натрупвания са резултат от забавените темпове на здравната реформа и намаляване на темпа и обхвата на финансиране от Националната здравноосигурителна каса на медицински услуги, спрямо първоначалните разчети. В същото време се намалиха осигурителните вноски за бюджета на НОИ, като се увеличиха разходите за пенсии в съответствие с пенсионната реформа.
По отношение на републиканския бюджет, общата сума на приходите е 104% от планираните в програмата. Разходите са с 10,4% повече от 2000 г.
По бюджетите на социалното осигуряване изпълнението е със 7,6% по-ниско, спрямо годишния бюджет, като неизпълнението е 9%, за Фонд ПКБ – 6,9%, за Националната здравноосигурителна каса – 2,4%.
През 2001 г. се подобри управлението на разходите и паричните потоци, като беше въведена новата система за електронно-бюджетни разплащания “Себра”, бе внедрен новия сметкоплан за бюджетните предприятия, беше въведена информационна система за финансово управление в бюджетната сфера, стартирани бяха проекти за усъвършенстване на бюджетната процедура в средносрочен план.
Това беше по отчета за 2001 г. Да продължим ли с отчетите за останалите години?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Госпожо Беремска, имаме данните. Ние не можем да ги оспорим, те са такива, каквито са. Въпросът е, че ни липсва една оценка на политиката и препоръки за в бъдеще. Предполагам, че няма да имате готовност в момента, но така, както е направено, е ясно. Няма нужда да ни запознавате с всички отчети. Ние ги имаме.
Можете да ни кажете, ако имате нещо като препоръки за финансова, за фискална, за данъчна, за приходна, за разходна политика. Виждаме, че някъде е записано 59,8% изпълнение, спрямо плана, но никъде това не се коментира. Тоест, когато внасяте бюджета, той се внася с цели и политика. Няма го анализа за достигането на тези цели и на тази политика. Ако имате такава информация – добре, ако нямате, сигурно ще го формулираме като изискване за отчета за 2006 г.
ГЕРГАНА БЕРЕМСКА: Малко ще ми бъде трудно, тъй като разглеждаме бюджета от 2001 г., а доста време е минало оттогава. Голяма част от причините защо са реализирани такива резултати, се намират в докладите за отчетите, които са доста подробни.
По отношение на политиката, разбира се, обстановката спрямо 2001 г., 2002 г., 2003 г. е силно променена и би могло да се мисли за съвсем различни политики от тези, които са били заложени по бюджетите за предходните години. Още повече, че вече предстои да се правят коренно различни бюджети, надяваме се като страна – членка на Европейския съюз, където много различни фактори ще влияят върху изпълнението.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има думата госпожа Чилова.
НИНА ЧИЛОВА: Господин председател, аз правя процедурно предложение да преминем към гласуване на бюджетите с основния аргумент, че изслушахме и двете страни – и Сметната палата, и Министерството на финансите. Общо взето всичко онова, което е било като политика в предходните парламенти, е ясно отчетено в тези отчети. Ние, като Комисия по бюджет и финанси, оттук нататък можем да налагаме определени изисквания и то трябва да бъде в контекста на новите политики за планиране на бюджетите и това, което оттук нататък ще предстои тепърва да приемаме.
Така че нека да подходим по традиция, както сме приемали досега тези отчети, още повече, че ние чухме забележките и препоръките на Сметната палата, с които първостепенния разпоредител е абсолютно задължен да се съобрази. И това негово задължение следва от съответните материални закони.
Предлагам да приемем тези отчети и оттук нататък, на базата на политиката, която ще формулира Сметната палата, разбира се и Министерството на финансите, предвид новата бюджетна рамка, новите бюджети на първостепенните разпоредители, да имаме допълнителни изисквания.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо Чилова.
Ще подложа на гласуване Вашето предложение.
Аз също мисля, че засега това е единствено възможния подход, като поставим изискването на Министерството на финансите, като внесе до юни отчета за 2005 г., задължително тук да бъде министърът на финансите, който да направи анализ на ефективността на политиката през 2005 г. и да изведе препоръките за политиката, която ще се заложи в бюджета за 2007 г. Тоест, там да направим конструктивния дебат, а не сега да се опитваме да правим исторически анализи.
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Едно предложение към становището, защото в текста трябва да се внесе елемент на днешното обсъждане.
Мисля, че това, което беше споменато от колегата от Сметната палата, съдържаше в себе си няколко констатации, едната от които вече е изпълнена. Става дума за промяната на текста в Устройствения закон за бюджета за харченето на така наречения излишък. Това е вече решен въпрос. И като мнение в становището може да бъде упоменато.
И второто, което ми направи впечатление, е, че конкретните препоръки, които досега са давани от Сметната палата и са вземани предвид от Министерството на финансите, са влизането на текстове в Преходните и заключителни разпоредби. Тоест, имало е някаква връзка между извършената одиторска дейност и подготовката на бюджетите за следващите години. Това да бъде отразено също в становището с оглед на това залата да бъде запозната с това, което беше казано.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има предложение в становището за всяка година да се отчетат предложенията на Сметната палата от предходната година и да се отчете дали те са взети предвид или не. Това да го направят експертите на комисията и да го отразят в съответното становище.
Ако няма възражения срещу това, да преминем към процедура на гласуване.
Предлагам да не гласуваме отчетите един по един, а да ги гласуваме заедно.
Който подкрепя четирите отчета, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приемат се.
Благодаря ви за участието.
С това изчерпахме дневния ред.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,30 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Петър ДИМИТРОВ
Стенограф:
Н. Иванова
