П Р О Т О К О Л
№ 9

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси

П Р О Т О К О Л

№ 9

На 26 април 2006 г., сряда, се състоя заседание на Комисията по бюджет и финанси с
ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне и обсъждане на Законопроект за данък върху добавената стойност, № 602-01-23, внесен от Министерския съвет на 13.04.2006 г.
Заседанието бе открито в 14,45 ч. и ръководено от председателя на Комисията по бюджет и финанси господин Петър Димитров.
На заседанието присъства заместник-министъра на финансите - господин Георги Кадиев.
Към протокола се прилага списък на гостите и на присъстващите на заседанието членове на комисията.

* * *

ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, мисля, че можем да започнем работата си. Имаме необходимия кворум.
Раздаден ви е проекта за дневен ред. Предложението е за една точка в него, като смятам, че тя ни е предостатъчна, а именно:

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне и обсъждане на Законопроект за данък върху добавената стойност, № 602-01-23, внесен от Министерския съвет на 13.04.2006 г.

Има ли съображения по дневния ред? Ако няма, който подкрепя така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували: за - 13, против и въздържали се - няма .
Дневният ред е приет.

Искам да ви информирам, че министърът на финансите беше поел ангажимента да присъства на нашето заседание, но в момента върви среща с чуждите посланици и предвид отговорността на момента, свързан с нашата европейска интеграция, молбата му е да го извиним, защото отсъства непреднамерено. Всички разбираме, че това е един от най-важните данъчни закони, които ще приемем тази година. Господин Георги Кадиев заедно с екипа си ще ни представи закона.
Освен това за ваша информация ще кажа, че има готовност и за мултимедийна презентация, ако комисията изяви такова желание. Екипът на Министерство на финансите е готово да направи такава презентация. Ако няма такова желание, ще минем към традиционното представяне. Наскоро правихме обучение, в което взеха участие повечето членове на Комисията по бюджет и финанси и мисля, че може би няма да е необходимо да минаваме през мултимедийната презентация, но пак повтарям - ако има такова желание, може да я направим. Има ли съображения в тази посока? Не виждам.
Преминаваме към представяне на Законопроекта за данъка върху добавената стойност.
Господин Кадиев, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря, господин председател.
Предполагам, че членовете на комисията имат мотивите за внасяне на Закона за данъка върху добавената стойност. Мотивите са около 4 страници и, за да не губя време, няма да ги чета точка по точка.
С няколко думи и в няколко изречения искам да кажа основното, което според нас би трябвало да остане в съзнанието и на вас, и на обществото като цяло е, че това е еврохармонизационен закон. Съобразяваме се изцяло с Шеста директива, която ни казва общо-взето какво можем да правим в Закона за данък добавена стойност и какво не можем да правим.
Запазваме ставката от 20%.
Премахват се понятията “внос-износ” към държавите членки на Европейския съюз.
Въвежда се режим “вътрешнообщностна доставка” и “вътрешно общностно придобиване”.
Министерският съвет предлага 7% данък ДДС върху хотелските услуги с една ставка на покачване през следващите години, която ще разглеждаме по-нататък в подробности.
Предлагаме премахване на ДДС-сметката. Имаме мотиви за това какво предполага премахването на ДДС-сметката.
Предлагаме също така запазване на праг от 50 хил. лв. за задължителна регистрация по ДДС като в същото време премахваме какъвто и да е праг за доброволна регистрация, така че фирми, независимо от оборота могат да се регистрират по ДДС.
Като че ли това са основните неща, за които ние мислим, че ще бъдат предмет на обсъждането. Предполагам, че ще стане въпрос и за ДДС върху юридическите услуги и някои други нови моменти в закона, но те са, както вече казах, по Шеста директива и затова, за да не минаваме точка по точка от мотивите по законопроекта предлагам, господин председател, Вие и членовете на комисията да задавате въпроси, на които ние ще отговаряме и ще излагаме нашите мотиви конкретно за нещата, които най-много ви интересуват. Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Минаваме към режима ние питаме - министерството ще отговаря.
Имате думата за въпроси.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Само да добавя, господин председател, че ние имахме задължение и продължаваме да го имаме - до 30 април т.г., да приемем този закон в парламента. Явно е, че няма да спазим това задължение. Мисията на Международния валутен фонд пристига на 4 май т.г. Предполагам, че едно от първите неща, които ще питат е какво става и защо не сме приели този законопроект, но най-важното: кога ще го приемем.
Това, което Министерство на финансите иска да предложи и да ви помоли, ако успеем до края на м. май т.г. да минем през парламента. Разбирам, че това не зависи изцяло от комисията, а зависи и от програмата на парламента, но нашата молба е да предадете и на господин Пирински, както и на хората, които се занимават с подготовката на програмата за работа на парламента, че това ни виси като задължение и въпросът ще ни бъде поставян многократно, както на нас, така и на Вас, като председател на тази комисия.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Мисля, че споменахте тази самокритика, тъй като разбирате, че вината не е в парламента. Това е първата практическа възможност за обсъждане на закона, но е вкаран в дневния ред за тази седмица и ако времето позволи, ще мине, така че при срещата с Фонда можете да кажете, че на първо четене сигурно ще е минал, но ако, разбира се, стигне пленарното време - повтарям, за дневния ред.
Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: На първо четене мисля, че в пленарната зала може да мине - това е добро нещо, което можем да им кажем.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: В дневния ред е, но Председателския съвет е решил да има и парламентарен контрол, което прави това почти невъзможно. Ако нямаше контрол - добре, но предполагам, че опозицията няма да склони да се откажем от контрола, заради Закона за ДДС. Ако склонят и излязат с такава инициатива предполагам, че в петък ще мине на първо четене.
Имате думата за въпроси към вносителите.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин председател, аз имам два въпроса.
Да започнем с това, че приходите от ДДС са около 5,5 млрд. лв. поне по бюджета за текущата година. Това прави около 12% от брутния вътрешен продукт - прогнозни. Имате ли разчети с този законопроект как ще се изменят прогнозните приходи за следващата година като абсолютна величина и като процент от евентуалния брутен вътрешен продукт? Ще окаже ли влияние този законопроект върху тенденцията към увеличаване абсолютно на доходите, на приходите от ДДС и има ли опасност за приходната част на бюджета за следващата година?
Вторият ми въпрос е, а и вероятно господин Велчев, както споделихме в началото, ще попита какви са основанията за принципа за солидарната отговорност при верига от доставчици? Този принцип се въвежда със законопроекта. Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имате думата, колеги.
НЕНО ДИМОВ: Ставайки дума за солидарната отговорност искам да попитам: защо не е разписано до къде е този принцип? По начинът, по който се чете закона този принцип отива до първото лице, тоест до производителя, от който е започнала веригата. Аз предполагам, че това, което е записано по-назад в мотивите ми се струва, че е само една стъпка назад, но като чета текста, това изобщо не става ясно, тоест дава възможност за тълкуване за това до къде искате да се върви назад.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли други желаещи да вземат думата?
Може би на порции да ги караме и да започнем с отговорите на вече поставените въпроси.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Риск за събирането на ДДС за 2007 г. при положение, че България влезе в Европейския съюз, има. Има и той до някъде е обоснован от това, че има смяна на режима, от това, че вече има вътрешнообщностни доставки и вътрешнообщностно придобиване - и ние го забелязваме във всички държави, които се присъединиха към Европейския съюз през м. май 2004 г. Рискът е обусловен от това, че определен тип сделки, които досега се облагат с ДДС сега вече няма да се облагат.
Това, което Министерство на финансите предвижда в проекто-бюджета, който в момента готвим, е приблизителна загуба на приход от ДДС от около 10% от сегашните приходи от ДДС, тоест между 400 и 450 млн. лв., което до някъде се обуславя от ред причини.
За пример ще ви дам покупката на лични автомобили. Като казах липсата на ДДС върху определен вид сделки имах предвид тези покупки на лични автомобили от физически лица зад граница, която досега на митница се облагаше с ДДС независимо дали го купувате от фирма или физическо лице. Сега вече сделка между българско физическо лице и немско физическо лице няма да се облага с ДДС на границата. Митницата няма да я има изобщо там.
За миналата година по наша информация приходите от ДДС от този тип сделки са приблизително 210 млн.лв., което означава, че ние най-вероятно автоматически ще загубим огромната част от този приход.
Това, което сме предвидили е приблизително 400-450 млн. лв. загуба. Пак казвам, че има риск да бъде и по-голяма. Това, което забелязваме в останалите държави е между 15% до 30% в първата година от приемането, което те са загубили като приход от ДДС. В някои от тях веднага след това приходите са тръгнали рязко в обратна посока, започнали са да събират още повече приходи. Това са Прибалтийските държави. В някои от тях проблемът продължава да виси и това са най-вече големите държави като Полша. Надявам се България да бъде в първата група държави.
По втория въпрос за солидарната отговорност предлагам господин Росен Иванов от Националната агенция по приходите да отговори.
РОСЕН ИВАНОВ: Благодаря ви.
На този въпрос наистина не е лесно да бъде отговорено накратко. Ще се опитам в общи линии само да очертая проблема. Предполагам, че всички много добре сте запознати с проблемите на злоупотребите с данъка върху добавената стойност като най-тежката им форма е естествено, буквално казано, т.нар. източване на данък от бюджета, буквално кражба на данък от бюджета.
Всъщност механизмът на ДДС-измамите при всичките му разновидности, колкото и сложен да се опитва да се направи той, се свежда до следното - до това, че едно лице дължи ДДС на държавата, но не го внася и се е поставило в невъзможност да го внесе, тъй като няма никакво имущество, никакви активи, абсолютно нищо, а същевременно същото това ДДС, което не е внесено и няма никога да бъде внесено в държавата някакво друго лице, някъде нататък по веригата го ползва като данъчен кредит и, не дай си Боже, по някой път иска и ефективно да го възстанови от бюджета.
Текстът на чл. 177 от проектобюджета и призван да се бори с този проблем като се различава от всичките досегашни механизми, въвеждани в България по няколко елемента.
Най-основното върху което се основава текстът са няколко решения на Европейския съд в Люксембург, който в няколко свои решения в последните години в много голяма степен абсолютизира правото на данъчен кредит и казва, че нито една държава-членка няма право да ограничава това право на данъчен кредит въз основа на някакви доста странни или странични факти като, пример от полската действителност бих могъл да дам, че някой не е намерен на адреса или някой не е начислил в счетоводството си ДДС или нещо подобно. Европейският съд отдавна е казал, че подобни факти не могат да водят до загуба на правото на данъчен кредит.
Това, което Европейският съд е казал е, че в подобни случаи, когато има подобни верижни схеми, в които участват едно или две лица буквално с намерение никога да не платят ДДС-то, доставчиците по сделките - на тях може да бъде дадено право на данъчен кредит, съответно да им бъде търсена отговорност само и единствено, ако те са знаели или са били длъжни да знаят, че някъде във веригата има такова лице, което с измамлива цел е предприело тази доставка. Именно върху този принцип почива и чл. 177.
Тук не може да се говори за въвеждане на някаква отговорност за всички участници в една верига от доставки. Става дума за отговорност само на такова лице, което конкретно, за него трябва да бъде доказано, че е знаело или е било длъжно да знае, че ДДС, което то ползва като данъчен кредит, няма да бъде внесено. Като задължението за доказване на тези факти естествено пада върху администрацията.
Естествено, вие ще кажете как се доказва това нещо, как ще го докажем пред съда и т.н. Това, според нас, е друг въпрос. В момента въпросът в чл. 177 е да се уредят материално-правните предпоставки за търсене на подобна отговорност. Как вече това ще става на практика, тоест какви доказателства ще са необходими за пред съда, кои доказателства съдът ще каже, че са достатъчни - кога са достатъчни, кога не са достатъчни, това е въпрос, на който този закон не може да отговори. Това е въпрос, на който може да се отговори в съдебната зала, когато Върховния административен съд каже кои доказателства приема за достоверни и в кои случаи счита, че едно лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът, който това лице ползва като данъчен кредит няма да бъде внесено от някой друг по веригата. И решението на Европейския съд е точно в този смисъл. То казва почти буквално следното: не може да се отказва право на данъчен кредит освен ако лицето, което ползва това право на данъчен кредит не е знаело или не е било длъжно да знае, че някой нататък във веригата няма да внесе данъка върху добавената стойност. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли други отговори? Изчерпихте въпросите.
Щом няма народни представители, заповядайте, господин Савов.
АНГЕЛ САВОВ: Благодаря, господин председател.
Аз имам два въпроса и първият, естествено, е към господин заместник-министъра: основен принцип на данъка върху добавената стойност е, че той е косвен, некомулативен и многофазен данък. От този принцип, който току-що се изреди, очевидно това вече не е така. Представлява ли отстъпление от принципа, че данъка върху добавената стойност вече се превръща в частичен случай на пряк данък, тоест всички, понеже няма разграничения в цитирания чл. 177, за които в този текст красиво са се произнесли, че получатели по облагаема доставка ще носят отговорност за невнесения данък. Тоест, за всеки, за който възниква тази предпоставка в т.нар. лаишка терминология - верига, ще носят ли всички те отговорност за невнесения данък на едно лице? Това е принципен въпрос. Ако този текст означава това, това изменя принципа на Шеста директива.
Вторият ми въпрос е: ако едно такова лице, за което се твърди, че е знаело, че някой не е внесъл данъка си, това противоречи ли на принципа на Закона за данък добавена стойност, че основания за получаване на правото на данъчен кредит е начисляването, а не внасянето, тъй като, като основна предпоставка, която е посочена в този текст се говори, че е било длъжно, че дължимия данък не е ефективно внесен?
Бих искал да знам, това е третият ми въпрос, и засега последен, понеже господин Иванов не съм го виждал в последните 12 години в съдебна зала, знае ли, че в съдебната зала ефективното внасяне на данъка поне за последните 6 години не е предпоставка за отказ на право на данъчен кредит? Тоест, когато се говори, че някой някъде в планината, когато е отсечено дървото, от което е направен този етикет по повод на Ивановден техният главен счетоводител се е напил и не е внесъл данъка ефективно, може ли да отговаря сега председателя на Комисията по бюджет и финанси като пие водата от шишето с етикета за това, че някой не е внесъл данъка? Кога и как?
И последният въпрос, на който обърнах внимание и на семинара е малко по-различен, но все пак - в предходния чл. 176 някой от разработчиците, както ги наричаше Стамен Тасев, е написал, че основание за прекратяване на регистрацията е, че едно лице е свързано или е било свързано с лице, за което са налице обстоятелствата по т. 1-3. По чл. 176, т. 1-3 е дори, когато едно лице не е намерено.
Ще си позволя да повторя примера - ако бившата ми съпруга, с която съм разведен преди 27 години не бъде намерена на адрес, това ще бъде ли основание за прекратяване на моята данъчна регистрация? Ако част от холдинга, в който сте били структура не е намерен на адреса - това ще бъде ли основание?
И последният въпрос, който е принципен от гледна точка на правото - в ал. 4 на чл. 177 елегантно премълчано досега е казано, че отговорността не е обвързана с получаване на конкретна облага от невнасяне на данък от лицето, което ще бъде санкционирано.
Основен принцип в българското право, пък и в международното частно и публично право е, че всеки носи отговорност за това, с което се е обогатил неоснователно. Този текст означава ли осветление на общия принцип, че всеки носи отговорност до толкова, до колкото се е обогатил от неправомерни или неизвестни на него, но неправилни деяния?
Засега това са първите четири въпроса. Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имате ли други въпроси, колеги?
Добре, да чуем отговорите.
РОСЕН ИВАНОВ: На мен ми се струва, че навлизаме малко прекалено в детайлите, което едва ли е целта, когато се представя на първо четене един законопроект, но все пак ще кажа две думи.
На приказките, че не съм стъпвал в съдебна зала, няма да отговарям.
Първо, в ал. 1 ясно е казано, че лицето отговаря дотолкова, доколкото ползва право на данъчен кредит. След като е ползвало право на данъчен кредит, това очевидно е облага. Мисля, че едва ли има какво да коментираме. Текстът на ал. 1 е такъв, че лицето, за да отговаря, трябва да е ползвало право на данъчен кредит. Значи, след като е ползвало право на данъчен кредит, в този размер това е облага за него.
Второ, текстът така тълкува, че ако едно лице не е внесло данъка и се окаже, че едно или няколко други лица знаят, че този данък няма да бъде внесен очевидно е, че едно от всичките лица, които отговарят плати данъка, то ще отпадне задължението на всички останали, тъй като дума за хипотеза на солидарна отговорност - главен длъжник плюс няколко отговорни, солидарни длъжника. Изобщо, не става въпрос за прилагане на бивши чл. 109 от Данъчно-процесуалния кодекс, при който право на данъчен кредит се отказваше на десет човека по ред и се събираше от всеки от тях данък и данъка се внасяше едва ли не три пъти или пет пъти.
В случая става дума за един данък, който при един човек не е внесен, няколко други лица отговарят солидарно за този невнесен данък и ако един плати, отпада задължението на главния длъжник и естествено, отпада отговорността и на останалите лица. Техните вътрешни отношения вече не са предмет на регулиране от страна на държавата, така че мисля, че отговорих и за облагата. Мисля, че отговорих и на това, че данъкът ще бъде платен само веднъж, а не няколко пъти, а що се отнася до това, че счетоводителят на Ивановден не знам си какво е направил мисля, че ал. 2 е казала ясно…
Пак ви казвам, дайте да разсъждаваме по въпроса как да го знае и как да го докажем. Въпросът на доказване е въпрос, който в съдебната зала ще бъде решен. В момента се обсъждат материално-правните предпоставки. Ако отворим Закона за задълженията и договорите, там също е пълно с текстове, в които се говори за добросъвестни лица, за недобросъвестни лица, знаел за това или не знаел за онова. И това не е било никога проблем в гражданското право. Не виждам защо трябва да бъде проблем в данъчното право.
Напротив, за първи път отговорността на лицето се обвързва някаква конкретна негова недобросъвестност. И ние приветстваме това нещо. Казвате: как ще го докажем това нещо в съда? Ами, както по гражданските дела успяват да докажат дали едно лице е било добросъвестно и поради това се ползват някакви предимства на закона или не е било добросъвестно и ги губи, така и по същия начин приходната администрация ще трябва с всички възможни доказателствени средства да доказва тези факти. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Много ви моля да не влизаме в разговори тип “кафене”!
РОСЕН ИВАНОВ: Да не обсъждаме толкова в детайли, повтарям! Говорим за регистрирано лице, което отговаря, на което се търси отговорност и трябва то самото да е знаело или да е било длъжно да знае. Не чужда - защо говорим за чужда отговорност?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Обръщам ви внимание, че законът е от 300 члена и ако се концентрираме само върху чл. 176 и чл. 177, в общи линии няма да сме обсъдили закона. Ясно е, че сега сме на първо четене, че между първо и второ четене ще си направим предложенията. Видяхме, че има притеснения в много от данъкоплатците от това, което сега е вкарано, но да не го превръщаме сега в механизъм. Законът е написан. Той ще действа така, както е написан. Ако смятаме, особено юристите, че това е неприемливо, да изведем текстовете, поради които можем да кажем, че не можем да приемем закона, но ако смятате, че просто трябва да се промени нещо, да не отиваме към такива драматични искания.
Кой друг иска думата?
Господин Димов има думата. Заповядайте!
НЕНО ДИМОВ: Господин председател, ставаше дума за това - сега не мога да го намеря - но там, където се реферира към чл. 114 от ДОПК, предходната алинея преди тази референция казваше, че това ще бъде по преценка на администрацията. Тя ще реши на един определен етап дали е знаело лицето или не. Но, нека наистина минем между първо и второ четене, ако законът стигне до там.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Други въпроси има ли към вносителите?
Господин Кадиев, нека и аз да Ви задам няколко уточняващи въпроса.
Според Закона за нормативните актове, законопроектът трябва да е минал през някои предварителни процедури и обсъждания. Имате ли становища от Нотариална камара, от Върховния административен съд, Висшия съдебен съвет и други, особено по отношение на определяне на данъка върху добавената стойност по делата на съдилищата, към кой момент, с какви данъчни документи ще става това нещо? Битовите ми разговори с представители от тази система пораждат тревога, че не е ясно какво ще става.
Вторият ми въпрос е: задължението за регистрация при вътрешно общностно придобиване е праг от 50 хил. лв., който е сложен в законопроекта. Изискването на директивата е за 10 хил. евро, тоест как сме определили този праг? Защо е такава сумата, след като в повечето държави от Европейския съюз тя е точно 10 хил. евро?
В Шеста директива се предвиждат специални режими за облагане за малките и средни предприятия, както и за селскостопанските производители. Защо в проекта няма нито едните, нито другите? Коя е причината? В това отношение сте се отклонили от директивата - защо? Какво се е случило.
Отменя се освобождаването от ДДС на техническо-помощните средства за хората с увреждания. Ако махнем това, че там увредители се возят в тези средства, защо все пак сте го махнали това нещо? То е важно.
Тук няма да повтарям серията от въпроси за чл. 176 и чл. 177, но все пак искам да ви запитам - къде, как, по кой ред е допуснато да се осъществява носене на имуществена отговорност за чужди действия, дори и в случаите, когато няма и не е налице получаване на конкретна облага? Става въпрос за европейското законодателство и да видим върху какво се опираме.
Засега стига. Има още толкова въпроси, но да не прекаляваме.
Господин Велчев иска думата. Заповядайте.
МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Аз ще добавя един въпрос, защото имах още няколко, които вече бяха зададени.
Заедно с въпроса за освобождаване на помощно-техническите средства за хора с увреждания, който исках да задам, вече е зададен. Исках да попитам какво налага премахването от обхвата на освободените доставки на доставките на метални отпадъци - нещо, което беше въведено преди две години, ако не се лъжа, тъй като се сметна, че това е добър начин да бъде спряно в голяма степен със злоупотребите с ДДС-кредит при доставка на скраб. Вярно е, че бяха намалени те. Администрацията може да каже какви са били резултатите от тази промяна от преди две години. Сега връщаме старото положение, което ако сме решили донякъде въпроса с промяната преди две години, този ефект сега ще бъде занулен.
В контекста на въпроса, който зададе председателят на комисията накрая - за принципа на европейското право, за санкциониране само в случаите, когато има облага, колегата от Националната агенция по приходите каза вече, че смята за облага самият кредит, правото на кредит по ДДС. Моето лично мнение е, че това не е облага. Това е част от нормалните търговски взаимоотношения.
Ако някой е платил ДДС и според закона му се полага кредит за част от това ДДС, това едва ли може да бъде облага. Все едно да е облага това, че един гражданин получава обратно внесения данък върху доходите на физическите лица, защото, да кажем, има деца. Това също не е облага. Това е законово право.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Да допълня въпроса, макар че той не касае пряко ДДС, но действително при търговците със скраб има огромна тревога, че сега там ще се появят фирмите, които източват. Възниква въпросът не могат ли те да събират авансово някакъв данък общ доход, който да служи за доказателство, че човекът, който е донесъл скраба е реален, да му имат данните и в края на годината да се прави изравняване и, естествено, ако е надвзето - да се връща, ако не е платил, колкото трябва - да внесе. Това може да не бъде ставката, която му се полага, но примерно, да вземат 5-7%, но това да е доказателство пред данъчната администрация, че действително има предаден скраб, тъй като сега се завърта и другото колело. Правят се проверки и, естествено, разтревоженият мургав доставчик казва: “А, не съм предавал нищо! Не съм крал, не съм предавал нищо!”. И като се установи, че не е предавал нищо веднага се оказва, че няма доставка. И веднага влизаме в другата схема - няма връщане на ДДС.
Имате думата, колеги.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: И още една молба - да уточним едно понятие. Извинявам се, можете да го сметнете като лично любопитство, но аз нямам спомен за понятието “частни уроци”. Тук питах колегите за българското данъчно законодателство. И тъй като тук то се е появило в един текст, който сигурно е синхронизиращ текст, дошъл е отвън. Самият текст на второ четене ще трябва някак си да се оправи, защото в момента е много тромавичък, но като освобождаваме тази система, която по моята представа функционира поради порядък от 50-60 млн. лв. на година, тя става ли част от друга данъчна система, да кажем, данък общ доход? И изобщо има ли регламент, по който това нещо ще може да се констатира?
Хубаво е, че ги освобождаваме от ДДС, но изобщо има ли данък върху тази мрежа? До колкото аз знам - няма. (Реплики.) Трябва да има, но няма. (Оживление в залата.)
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имате думата, за да отговорите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: За сделките със скраб - те са проблем, наистина. За жалост, Шеста директива ни е описала съвсем точно кои са сделките, които могат да бъдат с намалена или липсваща ставка на ДДС и между тях не са сделките със скраб, така че никакъв избор нямаме тук. Изброени са 17 вида стоки и услуги. Ще ви ги предоставя следващия път, за да знаете. Там няма юридически услуги и това е причината да вкараме юридическите услуги тук. Там няма услуги на туроператори, има хотелски, но само хотелски и не туроператорски. Има и цяла поредица други - възнаграждения за композитори, писатели, услуги по крематориума, храни, лекарства и др. (Реплики.)
Да, крематориумите са едни от тях. Аз го помня, понеже ми стана любопитно - защо точно крематориуми, но ги има.
Там просто нямаме избор, иначе съм съгласен, че рискът да се появи източване на ДДС отново в тези фирми е голям. Тук вече ще трябва да мислим за други мерки, но мярката да няма ДДС не можем да я въведем.
За помощно-техническите средства имахме срещи надълго и нашироко с представители на тези организации, асоциации, с такива хора. Данните, които ние имаме са, че за миналата година 94% от колите, които те са си купили са внос от Европейския съюз. Само 6% са друг внос. След 1 януари 2007 г., както ви казах, колите - внос от физически лица купени от друго физическо лице от Европейския съюз не се облагат с ДДС, така че те нищо няма да загубят в 94% от случаите. Говорихме с тях за останалите 6%. Те, според нас са по-скоро случайни коли дори не знам откъде - от Япония, от Русия малко.
В крайна сметка с тях се разбрахме, че огромната маса няма да загуби от това, а тези 6%, които са избрали по някаква друга причина да си купят, примерно, кола от Турция или някой им е подарил от Америка, или нещо такова, просто ще трябва да се насочат към купуване от Европейския съюз. Също нямаме избор, за жалост. Отново този вид услуга не е между 17-те, които могат да бъдат обложени с по-ниска ставка на ДДС.
За останалите неща оставям госпожа Елкова да отговори, както и господин Иванов.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Ако може, аз ще допълня първо за металните отпадъци.
Действително, те бяха изключително рисков сектор. Освен, че ние ги обявихме за освободени доставки, с което част от проблемите бяха решени, в страните от Европейския съюз има две държави, които са с дерогации, но те са със срок. Едната е Холандия, другата е Гърция, но ние нямаме възможност да продължим да ги третираме като освободени доставки. Евентуално в тази посока, ако има някаква нагласа в Европейския съюз да се разглеждат по различен начин като високорискови доставки, тогава вече ние ще направим всичко необходимо, за да говорим за дерогация и тя да бъде по-дългосрочна.
За правните услуги - те са облагаеми с ДДС-услуги по директива. Документите, с които ще се доказват, са може би въпрос на правилника. Иначе, разноските като такива, с господин Савов го проговорихме преди началото на заседанието на комисията, разноските като такива са цената на адвокатския хонорар с ДДС. Нормално е това да бъде фактурата, която е издадена за правната услуга.
Да се върна съвсем в началото - този проект в три работни варианта беше качван поетапно на сайта на Министерство на финансите. С него широко са запознати всички, които имат и отношение, в това число, надявам се, и Нотариалната камара, но така или иначе, това не е нещо, което е въпрос на наше хрумване, или на наше решение. Това е задължение, по което ние просто не можем да приемаме различно решение.
Що се отнася до документите, тях не ги виждаме като сериозен проблем поне на този етап, в никакъв случай.
Малките и средни предприятия - това, което казахте, че е отклонение от Директивата - това не е отклонение. При нас малките предприятия са тези, които са с оборот до 50 хил. лв. и които нямат задължение да се регистрират. Тъй като директивата говори за задължение за регистрация и съответен оборот, при нас просто така, както и до момента е запазен същия ред, така че те не са изрично споменати, но техния режим е до 50 хил. лв. оборот, които не са задължени да се регистрират, нямат задължение за задължителна регистрация.
Прагът за регистрация при придобиване - 10 хил. евро е минималният за Европейския съюз. Ние сме възприели по-висок засега, който, разбира се, може да се коментира и може да върви надолу, като сме имали идеята, че все пак да не караме да се регистрира всеки, който има една доставка в България и т.н., да може да се редуцира в известна степен кръгът на лицата, които имат задължение да се регистрират тук, но този праг може да се коментира.
Техническите средства за инвалиди - за това вече господин Кадиев каза, но те също са изцяло по директива. Всичко, което е свързано с освободени, облагаеми доставки е без изключение по директивата. Ние можем да ви предоставим хармонограмата на закона в случай, че я нямате. Тя е около 130 стр. и срещу всеки член на директивата е описано нашето съответствие, така че що се отнася до основата, тя е изцяло хармонизирана и по никакъв начин нямаме различия.
Да отговоря на господин Методиев, че частните уроци също са по директива. Има известна промяна в последния текст, не знам Вие кой сте гледали. Така или иначе, като понятие би могло да се търси нещо, което е по-близо до нашето право по принцип, но частните уроци по директива са освободени.
Що се отнася до данъка им като физически лица, имат задължения по закон да плащат данъци. Това е доход за всеки, който предоставя частни уроци.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Само един в общи линии лекционен въпрос да Ви задам, тъй като на лекцията, която направихме, не го разбрах. Изнася една нашенска фирма позната от хората, които имат по стотина фирми, трябва да му се върне в съответния срок. Обратната информация ще дойде след 3 месеца, вероятно ще са 4 и повече. През този период той си е взел парите, така разбирам. Имат добрия навик да ги ликвидират, след като си получат парите. Какво правим в тази ситуация? Тоест, не става ли безкрайно рисково и тук сумата, която споменахте, че ще паднат евентуално приходите от ДДС, да не се качи драматично? Какви мерки смятате да се предприемат в тази посока?
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Риска има, няма спор! Навсякъде, във всички страни от Европейския съюз данъчните измами съществуват. Те не са нещо, което е уникално при нас. Системата “Ви Ес” ще започне да работи от датата на нашето присъединяване като официалната информация е 3-месечен срок, но ще има възможност да се види он лайн съществува ли тази фирма, декларира ли се, така че да имат информация.
Това, което правят, ние специално сме по-добре запознати с френската практика, защото имаме ФАР-проект с французи. Това е просто усилия на администрацията към селекция. Просто те си селектират добросъвестните и недобросъвестните данъкоплатци. Всички усилия са насочени към тези, които крият риск, така че силна администрация и селекция - това правят. Иначе, риск има.
С “Ви Ес” се следи, но риск има!
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, колеги.
МАРКО МЕЧЕВ: Ще се промени ли нещо по тези комплектовки, които се внасят като временен внос или по стоки, които се внасят като временен внос, примерно, внасят се от страни на Европейския съюз и се изнасят навън. Каква ще бъде тук процедурата?
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Не, запазва се режимът за всички митнически режими, които са с отложено плащане. Те си остават така, както са, освен ако няма някаква промяна от хармонизирането на Митническия кодекс, който е регламент. Вносът-износът за трети страни остава така, както е, без промяна. Режимите с отложено плащане, примерно, временен внос или складиране, или активно усъвършенстване, или въобще това, което е допустимо като митнически режим.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли други въпроси, колеги? Така разбирам, че имаме някои притеснения по някои текстове, но аз поне не усещам тревога от закона, че може да се промени нещо драматично, което да спре приемането му на първо четене.
Освен това за ваша информация ще кажа, че Комисията по европейска интеграция, която пряко се занимава с хармонизирането, го е приела единодушно, което знаете, че рядко става в нашия парламент. Много се надявам, че и при нас няма някакви политически съображения, които да ни позволят да постъпим по същия начин, но ако ги има, те естествено трябва да прозвучат. Ако няма нещо, което да притеснява участниците в днешната дискусия, предлагам да минем към гласуване.
Заповядайте, имате думата.
МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Аз бих взел отношение.
Досега задавахме въпроси и може би отделните политически сили ще искат да изкоментират позицията си и може би това да стане преди гласуването.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Разбира се, имате думата.
НЕНО ДИМОВ: Благодаря.
Това няма да е въпрос. Вие казахте, че този закон има 300 члена, но аз имам 193 основания горе-долу, за да гласувам против. Това, разбира се, е в кръга на шегата, не са 193!
Ще започна с някои неща, които съм набелязал.
Първо, за мен е напълно излишно да се прави нов Закон за данък добавена стойност, до толкова до колкото промените не са съществени за нов закон извън процесуалната част. Обаче, процесуалната част не е въпрос на този закон. Тя трябваше да бъде формулирана в Данъчно-процесуалния кодекс, така че за мен тук трябваше да има два закона за изменение и допълнение - единият на Закона за данък добавена стойност и другият - на Данъчноосигурителния процесуален кодекс, а не да се прави нов закон, в който да се смесват материалните и процесуалните норми.
Има и някои неща, които са крайно недобре преведени най-вероятно от директивите на Европейския съюз. Свидетел съм, че напоследък администрацията се справя много зле с преводите.
Ясно е, че принципът данъка върху добавената стойност да се плаща само веднъж трябва да бъде въведен. Аз обаче с интерес проследих как това става, да кажем, в сградите, които се казва, че ще имат определена годишна давност, примерно, не си спомням точната цифра до колко години, но аз, ако построя определена сграда, чакам 5 години и след 5 години започвам да я продавам без ДДС. Или пък обратно - купувам си апартамент, решавам да го продам за по-малко от 5 години и плащам втори път ДДС. Нормално е дефиницията да бъде “в рамките на първа продажба” този срок, нещо, което мен силно ме притесни.
Казвам го това като принцип, а не като конкретен текст, който може да се поправи между първо и второ четене.
Солидарната отговорност - аз го зададох като въпрос и все пак не останах наясно с отговора. Има текстове в закона, които казват, че администрацията ще решава. Не е ясно казано до къде назад ще се гледа. Колко фирми трябва да проследя аз, примерно, от производителя до потърпевшия има дълга верига, до къде ще нося аз отговорност и докъде мога да докажа първоначално на администрацията, после ще стигнем и до темата за съда, че съм не съм знаел или че не съм знаел? Принципът е изключително неясно описан и практически дава възможност за сериозен административен произвол.
Никъде не видях уреждането на сделки с предприятие, като под предприятие тук какво се разбира? Хайде, ще ви дам най-лесният пример - лекарската практика е предприятие. В него имате не само материалната страна, имате и самата практика. Не видях текст, който да урежда подобен тип дейности - има ли ги, няма ли ДДС, какво става.
Останали са изключително много неясни възможности. Говори се за съпътстващи дейности. Съпътстваща дейност може да бъде практически всичко, примерно, за спорта съпътстваща дейност може да бъде построяването на хотел на морето, защото там ще почиват по някое време спортистите. Не е казано ясно какво е съпътстваща дейност.
Само ще вметна, че няма дефиниция на частен урок, защото когато говорим за адвокатските услуги, което е следващото нещо в дневния ми ред тук в точките, които съм си изброил, става дума и за консултантските услуги, само че не е ясно докъде една адвокатска услуга е консултантска, до къде един частен урок е консултантски, до къде - не е. Тоест, нищо не е казано, оставени са свободни места за маневра, така че един добросъвестен платец може да се окаже недобросъвестен, само защото е тълкувал по определен начин закона. Не трябва да се оставят такива възможности.
Достигна се до там, че се въвежда понятие като “редовен доход”, тоест това може да означава, че и доходите от наеми имат ДДС. Да не говорим, че аз не разбирам какво значи “редовен доход” - един път на ден, на седмица, на месец, на година, на живот?! Кое е редовното?
По никакъв начин не разбирам какво налага покачването на ставките за туризма. Разбрах какво е изискването от страна на Европейския съюз - кои могат да се облагат и кои могат да се облагат с различна ставка, но какво налага да постигнем 20% за определен период от време така и не стана ясно. Нещо повече, аз не знам да има изискване на Европейския съюз ставката да е единна. Да не кажа, че съм почти сигурен, че няма такова изискване.
Туризмът е най-голямото ни износно перо на практика. Аз си спомням колко настойчиво ни убеждавахте в проблемите с баланса по текущата сметка. На практика по този начин вие удряте най-големият си вносител, който ви внася пари по този баланс.
Това са ми накратко общите постановки. Разбира се, текст по текст няма да се спирам сега, но това не ми дава основание да подкрепя закона на първо четене. Аз лично ще гласувам “против”. Това е решението и на Демократи за силна България. Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Велчев.
МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, Национално движение Симеон Втори ще подкрепи на първо четене закона, защото смятаме, че има нужда от него за постигането на необходимата степен на хармонизация на българското право с това на Европейския съюз.
Като казвам, че ще подкрепим закона, това не означава, че нямаме определени резерви. Те не са 193, а много по-малко са на брой, но основната ни грижа е предлаганото въвеждане на солидарна отговорност на данъкоплатците.
Разбирам, че това донякъде се счита за необходимо при условията на отпадане на ДДС-сметката, която беше досега и която все още е и сега основна гаранция за поставянето под контрол на измамите с ДДС. Но, при всичките си консултации с представители на бизнеса, които сме имали, които определено не смятат в своето мнозинство ДДС-сметката за нещо положително, не по-малко определено те биха избрали като по-малко зло ДДС-сметката пред това да носят солидарна отговорност с всички свои контрагенти по веригата.
Ако трябва да цитирам някои от тях ще кажа, че това означава, че аз няма да правя сделки с никого, когото не познавам достатъчно добре, ама наистина толкова добре, че да гарантира, че няма да ме измами. Ако трябва да цитирам част от чл. 177, в ал. 3 пише, че за целите на ал. 2 се приема, че лицето е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен, когато в частност облагаемата доставка е на цена, която значително се отличава от пазарната. Тоест, ако дължимият данък не е внесен и доставката е на цена, която според администрацията се отклонява от пазарната значи, че се реализират условията на ал. 2 и лицето е било длъжно да знае независимо от това, че то може да не познава въобще виновният доставчик по веригата.
Това значи, че администрацията ще казва коя е пазарната цена, пак администрацията ще казва какво означава “значително отклонение от тази пазарна цена”. Това за нас е неприемливо, защото създава много сериозни условия за корупционни практики.
Ние не държим ДДС-сметката да се запази, но сме против замяната й с този режим, който ще ни върне във времената преди 2 години, че и по-назад. Аз от собствен опит мога да споделя как едва ли не всяка седмица съм имал срещи с коректни данъкоплатци, които са се оплаквали, че не могат да си възстановят дължимия данък върху добавената стойност и аз с нищо не съм могъл да им помогна като министър, защото в закона се е предвиждало носене на солидарна отговорност.
Колегата от Националната агенция по приходите каза, че въпросът за тълкуването ще бъде решен в съдебната зала, но даваме ли си сметка колко фирми ще фалират, колко коректни фирми ще фалират, докато този въпрос след няколко години бъде решен по недвусмислен начин в съдебната зала.
Това ни е основното възражение срещу проектозакона. Другото възражение съвпада с цитираното от колегата Димов. Ние приветстваме намерения компромисен вариант за въвеждането на ставка от 7% върху хотелските услуги. Този компромисен вариант го виждаме като необходим за запазване на сегашното статукво, но не смятаме, че е необходимо да се въвежда в закона график за увеличаването на тази ставка. Въобще не съм сигурен аз лично, че този график ще бъде спазен, тъй като той може да бъде преразгледан и много е вероятно да бъде преразгледан, ако бъде сега въведен. Затова смятаме, че на този етап график не е необходим. По целесъобразност това трябва да бъде решено след година, когато му дойде времето. Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Кой друг колега иска думата? Заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Знам от опит, че е хубаво, когато си против да кажеш все пак кое е основанието, което би ти променило мнението от това да си против и към това, което каза колегата Димов, и във висока степен - колегата Велчев, мисля, че тясното място на тази Глава двадесет и пета, фактически се намира от липсата на аргументи за това какво се е случило в българската практика като злоупотреба освен публицистичния възглед, че се краде ДДС.
Когато се изработват такива текстове, които започват да се оспорват много тежко и то от хората, които пряко ги засяга, трябва да има много ясни отговори за това каква е била българската практика, как сега ние ще направим опит да я уеднаквим с европейската, защото колегата от Националната агенция по приходите каза, че Европейският съд има своите решения или някой от вас го каза, да не бъркам, но има своите решения, а не отговорихте на въпроса на председателя на комисията - българския Върховен административен съд има ли възглед за това как се урежда този въпрос. Тоест, има ли възможност от това, което е поставила България в тези години, защото Вие казахте нещо, което мен много ме привлича, но не го аргументирахте, че това може да се случи в този закон. Вие казахте, че трябва да има силна администрация. Аз съм за това нещо, но нито един аргумент не чух в полза на силната администрация, а чух упреци, които са традиционни за това, че администрацията може да злоупотребява. Господин Велчев сега ги каза преди малко отново…
И тези неща наистина, за да могат да се правят такива сериозни, големи промени, трябва да бъдат защитавани от самата българска практика. Да кажем, тя има тези дефекти, ние ги познаваме, през този текст можем да поправим една част от тях, защото самата практика е показала това.
Подхвърлянето на репликата за съдебната зала не беше въпрос на обида от експерт към експерт, според мен, а беше подсказване, че трябва да се познава някаква действителност, от която се изваждат някакви правила. Един от големите проблеми на тези години е все пак, както виждате съвсем добронамерено казвам защо няма да гласувам “за” - нещо, което по друг начин ще го кажа в залата, че ние тръгваме да адаптираме нещо и не казваме точно публично, ясно разбираемо какъв е проблемът на българската практика. И го забулваме някак си това, че има проблем - краде се ДДС. Ама, това крадене на ДДС трябва да е ясно на по-широк обществен кръг хора, а не само на най-тесните специалисти, примерно, в Националната агенция по приходите, или финансисти в страната, защото става дума за нещо, което е много голямо като щета. Това е голяма загуба.
Тази Глава двадесет и пета просто не можахме да разберем в час и нещо как функционира и изобщо може ли да функционира.
Благодаря, господин председател.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожо Чилова.
НИНА ЧИЛОВА: Благодаря, господин председател.
Аз вземам повод от изказването на господин Методиев. Любопитно ми е да попитам вносителите, тъй като в крайна сметка основен приходоизточен данък е ДДС, безспорно, за хазната и е ключов закон, който касае данъкоплатците, не само какво е отношението на Висшия съдебен съвет, изобщо на съда като институция по отношение на този закон. Може би най-важно е дали е обсъждан проекта с бизнеса, тоест с различните видове асоциации, защото в крайна сметка аз също съм притеснена и не толкова от това, че тук се отрича ДДС-сметката като подход. Спомням си, че тогава, когато я приемахме преди години основно беше, че в крайна сметка трябва да се създадат ред и правила за данъкоплатеца. Колкото по-малко държава и колкото по-малко субективен елемент на данъчна администрация има в този процес, а има някакви правила и принципи, които да се спазват от данъкоплатците, толкова данъчната политика е по-прозрачна и по-цивилизована. Тогава бяха такива мотивите.
И понеже в този закон ние принципно променяме механизма и в същото това време търсим солидарната отговорност - нещо, което беше категорично отречено на времето пред и години, на мен ми е любопитно с всичките си съмнения по ДДС-сметката - колко е ефективна и колко - не, има “за” и “против”, как би могло да се приема солидарната отговорност? Просто ми е любопитно като информация. Мисля, че и за колегите ще е интересно.
Каква е позицията на бизнеса по този закон? Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Искате ли да отговорите веднага?
Заповядайте, госпожо Елкова.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Законопроектът в няколко етапа, в няколко работни варианта е обсъждан с бизнеса. Колко на брой писмени становища имаме, не мога да кажа с точност, но като принцип той е подкрепен. Разбира се, има бележки по-скоро върху частни хипотези, но като цяло е подкрепен.
Пак ще кажа, че той изцяло е съобразен с това, което се изисква от нас като хармонизация с Шеста директива, така че нашата свобода за национални решения е изключително малка. Като цяло можем да кажем, че се възприема добре. (Реплики.)
Солидарната отговорност не е била предмет на конкретни коментари. Това, което ние със сигурност можем да кажем, е, че във всеки случай не е предизвикала възторг, а по-скоро тук принципно трябва да се постави въпроса, че измами има и не само при нас, а въобще измами с ДДС има и ние трябва да търсим механизъм за борба с тези измами.
По никакъв начин не сме си представяли, че това ще се възприема все едно сме в мракобесните години на чл. 109, които бяха наложили в последствие въвеждането на ДДС-сметката, така че просто проблемът, който трябва да се реши, е как да се минимилизират измамите, как администрацията да може да им противодейства, разбира се, без абсолютно никакви идеи за произвол и корупционни механизми. Това е нашата цел, а не конкретно този текст, който с нокти и зъби ще пазим.
Отделно от това, другото, което ще трябва да кажем, че това също е решение на анкетната комисия за измамите с данъка върху добавената стойност, която беше създадена в парламента. И това също е по настояване на господин Бойко Великов. Той настояваше да влезе всъщност принципа на комисията, който той ръководи, да влезе този принцип в Закона за ДДС, който е в момента. Тази кореспонденция я водим от миналата година, така че в този смисъл ние изпълняваме това, което е прието, като нашата идея е просто, че трябва да има противодействие на измамите, което да е достатъчно ефективно.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Господин Имамов, заповядайте.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин председател.
Ние ще подкрепим законопроекта най-вече защото той е хармонизиращ и необходим. Аз не мисля, че тук има причина или конкретен проблем, който да не може да се отстрани между първо и второ четене.
Явно основните два проблема, които остават дискусионни са тези, които и господин Велчев повдигна, особено проблема със солидарната отговорност. Съгласен съм, че това, което се залага в момента в закона не е онова, което съществуваше преди време. Има съществена разлика по отношение на условията за тази солидарна отговорност. Да знае или да е бил длъжен да знае - за това говориха вносителите. Аз мисля, че това е изключително важно условие в допълнение.
Според мен дискусията остава отворена и ние ще останем в тази си позиция, защото аргументите засега не са достатъчни, за да вземем категорично решение в полза или против солидарната отговорност, въпреки че, според мен, основната позиция, от която трябва да изхождаме е интересът. Държавният интерес в случая е да търсим механизми за рязко ограничаване на потенциалните данъчни измами в резултат на закриването на ДДС-сметката, така че ние ще продължим да обсъждаме аргументите “за” и “против” и си запазваме правото да вземем по-късно отношение, свързано със съществуването на този принцип, който е заложен в проектозакона.
По отношение на етапността в доближаването на данъчната ставка при туризма - мисля, че господин Велчев има основание, щото този текст по принцип не работи, в смисъл, че той е паразитен, излишен - текст, който догодина би могло да бъде променен, няма никакви гаранции за това, че съществуването му в сегашния законопроект дава 100% увереност, че догодина ще бъде спазен.
Това е по темата.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: И аз искам да кажа няколко думи.
За разлика от господин Велчев, не мога да говоря от името на парламентарната група, тъй като, признавам, че парламентарната ни група не го е обсъждала и не е вземала решение как да постъпи, затова ще говоря от свое име.
Безспорно, основният въпрос е дали приемането на този закон ще увеличи данъчното бреме или ще го намали. Предварителните оценки са, че данъчната тежест ще падне с поне 400 до 500 млн. лв., поради някои прости причини - има 1-месечно забавяне на внесения ДДС, от автомобилите за втора употреба също пада ДДС-то и се разширява обхватът на данъчния кредит. Явно господин Велчев има други данни и очаквам той да ги сподели пред нас, предполагам, че при споделянето ще се окаже, че ще се вдигне данъчната тежест, но поне преценките, които са правени в министерството, са в обратна посока.
Разбира се, основната тревога е това намаляване на приходите дали няма да се съчетае с по-голямо източване на ДДС, дали няма да се появи възможност за източване на ДДС и тук е голямата тревога. Аз си мисля, че не се наблюдават ясни механизми за пресичане на тази дейност. Тя си е и корупционна, и организирана престъпност. Ясно е, че тук мерките трябва да бъдат компрексни, но при всички случаи те са важни.
По отношение на ставката за туризма - моята лична и категорична позиция е, че можем да вкараме ставка, по-голяма от 7%, не само тази година. Абсурдно е, при положение, че конкурентите на българския туризъм имат туристически период от десетина месеца. Говорим за преките конкуренти. България 2-2,5 месеца да вкараме ставка от 20% и да се опитваме, първо, не мисля, че въпросът е само за чужденците, въпросът е и за българските туристи, тъй като им сложим 28%, ние ги изпращаме да почиват в чужбина. От тази гледна точка главният въпрос е конкурентноспособност.
Аз поне ще пледирам в моята парламентарна група да отпаднат текстовете за стъпаловидно увеличаване на ставката на 14% и на 20%. И се надявам да съберем мнозинство в пленарната зала.
Основната тревога е, естествено, солидарната отговорност. Зададох въпрос каква е европейската практика в тази насока. Признавам си, че заклинанията, че в Европа е така, просто не вдъхват доверие. Молбата ми е да изкарате европейската практика и да сравним, тъй като въпросният господин Корпет като идва, застъпи точно противоположната позиция. Позицията беше, че не може това, че държавата има проблем - да си събере данъците от некоректните, да наказва коректните. Това е абсурдна ситуация, докато тук тази ситуация вече сме я облекли в данъчна форма и от тази гледна точка си мисля, че въпросът там - ДДС-сметката, този режим или нещо трето, но продължава да си стои отворен!
Не можем да вкараме режим, който да стимулира бизнеса да се развива, още повече, че с някои неща дори можем да го тласнем в обратна посока.
Тези две тревоги - ако ограничим възможностите за източване на ДДС и ако се откажем от този прекалено тежък режим на солидарна отговорност, или той да приеме действително европейска форма мисля, че в пленарната зала, законът може да бъде подкрепен на първо четене и между първо и второ четене да внесем съответните поправки.
Повтарям, че тома е мое лично мнение. Какво ще режи парламентарната ми група, ще стане ясно вероятно преди гласуването.
Има ли други желаещи? Няма.
Минаваме към режим на гласуване. Който подкрепя така предложения вариант на Закона за първо четене, моля да гласува.
Гласували: за - 10, против - 2, въздържали се - няма .
Законопроектът за данък върху добавената стойност е приет.
Пак повтарям, ако ни стигне времето - в петък вероятно ще бъде на първо четене. (Шум и реплики в залата.)
Заповядайте, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ: Аз искам докато тук са все още представители на Министерство на финансите да кажа, защото Вие споменахте, че е спешно от до м. май т.г. да се приеме законопроекта, аз искам да кажа да намалим този срок между първо и второ четене да бъде достатъчно голям, защото очевидно има неща, които трябва да се решат. Да не бъде посещението на Международния валутен фонд причината да бързаме с този законопроект.
Ако мине на първо четене - вие ще имате какво да кажете, но все пак да имаме достатъчно време между първо и второ четене, защото очевидно има какво да се работи по текстовете.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: В края на тази седмица започва ваканцията и ние можем да посветим това време на този законопроект.
Господин Кадиев отказа да вземе за последно думата.
Благодаря на всички за участието в днешното заседание.
(Закрито в 16,20 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Петър ДИМИТРОВ

Стенограф: В. Йорданова